ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 25.11.2021
COM(2021) 754 final
2021/0397(NLE)
Предложение за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
за изменение на Препоръка (ЕС) 2020/912 на Съвета относно временното ограничение на неналожителните пътувания в ЕС и възможното премахване на това ограничение
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
•Основания и цели на предложението
След последното изменение на Препоръка (ЕС) 2020/912, което Съветът прие на 20 май 2021 г. Парламентът и Съветът приеха Регламент (ЕС) 2021/953 относно рамка за издаването, проверката и приемането на оперативно съвместими сертификати за ваксинация срещу, направено изследване за и преболедуване на COVID-19 (Цифров COVID сертификат на ЕС) с цел улесняване на свободното движение по време на пандемията от COVID-19 и Регламент (ЕС) 2021/954 относно рамка за издаването, проверката и приемането на оперативно съвместими сертификати за ваксинация срещу, направено изследване за и преболедуване на COVID-19 (Цифров COVID сертификат на ЕС) за граждани на трети държави, които са в законен престой или пребивават законно на територията на държавите членки, по време на пандемията от COVID-19.
Като се има предвид, че ваксинацията изигра важна роля за възстановяването на пътуванията до ЕС, Комисията предлага Препоръка (ЕС) 2020/912 да бъде изменена, за да се установи ясна връзка между препоръката и цифровия COVID сертификат на ЕС, така че да се подпомогнат органите на държавите членки при проверката на автентичността, валидността и целостта на сертификатите, издадени от трети държави.
Освен това на 22 октомври 2021 г. Европейският съвет призова за по-нататъшна координация, за да се улесни пътуването в ЕС. Поради това се предлага да се увеличи прагът за 14-дневния кумулативен брой на уведомленията за случаи на COVID-19 от 75 на 100 (средният брой в ЕС/ЕИП към 14 ноември 2021 г. е бил 473,8 на 100 000 души), като в същото време се повиши седмичната интензивност на тестване от 300 на 600 на 100 000 души, за да се вземе предвид общото увеличение на капацитета за тестване (средното седмично равнище в ЕС/ЕИП на 14 ноември 2021 г. беше над 5000 теста на 100 000 души).
Като се вземат предвид насоките на ECDC по отношение на прилагането на бустерни дози 6 месеца след приключване на основната ваксинационна серия и като се предвиди допълнителен период от 3 месеца, за да се гарантира, че националните кампании за ваксинация могат да се адаптират, а гражданите имат достъп до бустерни дози, се предлага стандартен период на приемане на сертификатите за ваксинация от 9 месеца след приключването на основната ваксинационна серия. За да се осигури координиран подход, държавите членки не следва да приемат сертификати за ваксинация, издадени след приключване на основната ваксинационна серия, ако са изминали повече от 9 месеца от прилагането на посочената в тях доза.
И накрая, въпреки че равнището на ваксинация продължава да нараства в световен мащаб и няколко трети държави постепенно отварят отново своите граници за международни пътници, които са напълно ваксинирани – възможност, която ЕС предлага от 20 май 2021 г. насам, Комисията счита, че е твърде рано да се извърши пълен и незабавен преход от настоящия хибриден подход, основан на държава/индивид към подход, основан изцяло на индивида, тъй като това би било в ущърб на пътниците от трети държави с нисък процент на ваксинация. Поради това действието на приложение I (Трети държави, специални административни региони и други образувания и териториални органи, чиито жители не следва да бъдат засегнати от временното ограничение на неналожителните пътувания до ЕС по външните граници) следва да бъде прекратено, а съответните разпоредби – заличени едва на 1 май 2022 г. Това ще опрости съдържанието на препоръката и ще намали административната тежест, свързана с нейното изпълнение.
•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката
Настоящото предложение за препоръка служи за прилагане на действащите разпоредби в областта на политиката, а именно извършването на проверки на лицата и ефективно наблюдение на преминаването на външните граници.
•Съгласуваност с други политики на Съюза
Тази препоръка е в съответствие с другите политики на Съюза, включително политиките в областта на външните отношения и общественото здраве.
2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ
•Правно основание
Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 77, параграф 2, букви б) и д) и член 292, първо и второ изречение от него.
•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)
Гарантирането на правилното функциониране на пространството без контрол по вътрешните граници между държавите членки е съвместно начинание и споделена отговорност, което изисква съгласуван и координиран подход, включително по-специално по отношение на ограниченията за неналожителните пътувания до ЕС. Целта за осигуряване на координиран подход не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, действащи самостоятелно, а може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза.
•Пропорционалност
При изготвянето на настоящото предложение са взети предвид променящата се епидемична обстановка и всички налични съществени данни. Предложените изменения в Препоръка 2020/912 на Съвета ще намалят административната тежест чрез облекчаване на въведените ограничения за пътуване и в крайна сметка ще премахнат основания на държавата подход, отразен в приложение I към препоръката. Поради това предложението е подходящо за постигане на преследваната цел и не излиза извън рамките на това, което е необходимо и пропорционално.
•Избор на инструмент
Настоящото предложение има за цел да измени Препоръка (ЕС) 2020/912 на Съвета. За тази цел е необходима друга препоръка на Съвета.
3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство
•Консултации със заинтересованите страни
В настоящото предложение са взети предвид обсъжданията с държавите членки след въвеждането на първите временни ограничения за неналожителните пътувания. Не беше предприета оценка на въздействието, въпреки че за предложението са взети предвид променящата се епидемична обстановка и всички налични съответни данни.
•Събиране и използване на експертни становища
Настоящото предложение се основава на постепенно нарастващия научен експертен опит във връзка с вируса SARS‑CoV-2, неговия начин на разпространение, вариациите му в по-заразни и тежки щамове (варианти, представляващи интерес, и варианти, будещи безпокойство), както и ефикасността на ваксинацията и нефармацевтичните интервенции за ограничаване на разпространението на вируса. Използваните научни доказателства са главно тези, изготвени от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) и от Световната здравна организация (СЗО).
4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА
2021/0397 (NLE)
Предложение за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
за изменение на Препоръка (ЕС) 2020/912 на Съвета относно временното ограничение на неналожителните пътувания в ЕС и възможното премахване на това ограничение
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 77, параграф 2, букви б) и д) и член 292, първо и второ изречение от него,
като взе предвид предложението на Европейската комисия,
като има предвид, че:
(1)На 30 юни 2020 г. Съветът прие Препоръка (ЕС) 2020/912 относно временното ограничение на неналожителните пътувания в ЕС и възможното премахване на това ограничение.
(2)На 2 февруари 2021 г. Съветът измени Препоръка (ЕС) 2020/912 относно временното ограничение на неналожителните пътувания в ЕС и възможното премахване на това ограничение, за да актуализира критериите, използвани за оценка на това дали неналожителните пътувания от трети държави са безопасни и следва да бъдат разрешени.
(3)Със същото изменение бяха въведени механизми за ограничаване на разпространението на будещи безпокойство варианти на вируса SARS-COV-2 на територията на ЕС+.
(4)На 20 май 2021 г. Съветът измени Препоръка (ЕС) 2020/912, за да се вземе предвид разгръщането и положителните последици на ваксинационните кампании за ограничаване на разпространението на вируса, както и за по-нататъшно ограничаване на внасянето и разпространението в ЕС на нововъзникващите варианти, които представляват интерес и които будят безпокойство.
(5)На 14 юни 2021 г. Парламентът и Съветът приеха регламенти (ЕС) 2021/953 и (ЕС) 2021/954 относно цифровия COVID сертификат на ЕС. Цифров COVID сертификат на ЕС се доказа като основен инструмент за възстановяване на пътуванията в рамките на ЕС.
(6)След приемането на Регламент (ЕС) 2021/953 Комисията прие няколко акта за изпълнение, с които се установява, че сертификатите за COVID-19, издадени от определена трета държава, следва да се считат за равностойни на сертификатите, издадени от държавите членки в съответствие с настоящия регламент. По този начин автентичността на сертификатите за ваксинация, възстановяване и тестване, обхванати от такива актове за изпълнение, може да бъде проверена по сигурен и надежден начин. Затова цифровият COVID сертификат на ЕС, и по-специално приетите на тази база решения за изпълнение, също улесниха безопасното възобновяване на пътуванията от трети държави към ЕС.
(7)С оглед на развитието на пандемията, както и на нарастващата ваксинация и постепенното премахване на ограниченията за пътуване в световен мащаб, настоящият подход, определен в Препоръка (ЕС) 2020/912, следва да бъде актуализиран, за да се вземе предвид създаването на цифровия COVID сертификат на ЕС.
(8)На 22 октомври 2021 г. в заключенията си Европейският съвет, с оглед на развитието на епидемичната обстановка, призова за по-нататъшна координация за улесняване на свободното движение в рамките на ЕС и за пътуването към него, както и за преразглеждане на двете препоръки, включително Препоръка (ЕС) 2020/912 на Съвета.
(9)Стандартният срок за приемане на сертификати за ваксинация, издадени след приключване на основната ваксинационна серия, следва да бъде определен на 9 месеца. В него се вземат предвид насоките на ECDC по отношение на поставянето на бустерни дози 6 месеца след приключване на основната ваксинационна серия и се предвижда допълнителен период от 3 месеца, за да се гарантира, че националните кампании за ваксинация могат да се адаптират и че гражданите имат достъп до бустерни дози. За да се осигури координиран подход, държавите членки не следва да приемат сертификати за ваксинация, издадени след приключване на основната ваксинационна серия, ако са изминали повече от 9 месеца от прилагането на посочената в тях доза.
(10)За да се улесни допълнително безопасното пътуване в ЕС, прагът за 14-дневния кумулативен брой на уведомленията за случаи на COVID-19 следва да бъде увеличен от 75 на 100 на 100 000 души. В същото време и за да се вземат предвид увеличените възможности за тестване почти две години след появата на вируса, изискваният минимален седмичен брой тестове следва също да бъде увеличен от 300 на 600 теста на 100 000 души. Това би трябвало допълнително да повиши надеждността на данните, използвани за определяне до каква степен неналожителните пътувания от дадена трета държава следва да бъдат възможни.
(11)За да се даде по-голяма възможност за неналожителни пътувания в Съюза и да се повиши предвидимостта за пътуващите от трети държави, държавите членки следва да приемат сертификати не само за ваксини срещу COVID-19, за които е издадено разрешение за търговия съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета , но и за такива, които са завършили процедурата на Световната здравна организация (СЗО) за разрешаване на употреба при извънредни ситуации.
(12)Освен това, като алтернатива на ваксинацията, държавите членки следва да разрешат неналожителните пътувания на лица, които са се възстановили от COVID-19 в рамките на 180 дни преди пътуването до ЕС и които притежават цифров COVID сертификат на ЕС или сертификат, признат за равностоен на него.
(13)Същевременно, за да се намали допълнително рискът от предаване на вируса SARS-CoV-2, държавите членки следва също така да изискват валидно доказателство за отрицателен тест за полимеразна верижна реакция (RT-PCR) преди отпътуването, когато пътуващият i) е получил ваксина срещу COVID-19, за която е завършена процедурата на СЗО за разрешаване на употреба при извънредни ситуации, но не е включена в списъка на ваксините, разрешени в ЕС съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004, или ii) е преболедувал COVID-19 в рамките на 180 дни преди пътуването до ЕС.
(14)Децата на възраст над 6 години и под 18 години следва да могат да пътуват, при условие че са получили отрицателни резултати при RT-PCR тест преди заминаване. В тези случаи държавите членки могат да изискват допълнително тестване, карантина или самоизолация след пристигането.
(15)Като се има предвид увеличаването на ваксинациите в световен мащаб, се счита за целесъобразно постепенно да се премине от сегашния хибриден подход, основан на държава/индивид към подход, основан единствено на индивида, и следователно да се премахне приложение I, а отмяната на ограниченията за пътуване да се основава единствено на ваксинационния статус или функцията/нуждите, изпълнявани от пътуващите. В момента обаче все още има трети държави с ограничен достъп до ваксини или с нисък процент на ваксинация. Поради това, за да се даде време на третите държави да увеличат равнищата си на ваксинация и след предварителна обща оценка на положението с ситуацията с ваксинирането в трети държави въз основа, наред с другото, на данните, предоставени от делегациите на ЕС, приложение I и съответните разпоредби на Препоръка (ЕС) 2020/912 следва да бъдат заличени на 1 март 2022 г. Преустановяването на прилагането на приложение I следва да опрости Препоръка (ЕС) 2020/912 и да намали административната тежест, свързана с нейното прилагане.
(16)В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящата препоръка и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане. Доколкото настоящата препоръка представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящата препоръка Дания следва да вземе решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да я приложи.
(17)Настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва, в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета; следователно Ирландия не участва в приемането на настоящата препоръка и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.
(18)По отношение на Исландия и Норвегия настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено между Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета.
(19)По отношение на Швейцария настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета.
(20)По отношение на Лихтенщайн настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета.
(21)Правният статут на настоящата препоръка, както се припомня в съображения 15—19, не засяга необходимостта всички държави членки, в интерес на правилното функциониране на Шенгенското пространство, да вземат решение относно премахването на ограничението на неналожителните пътувания до ЕС по координиран начин,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА:
Препоръка (ЕС) 2020/912 се изменя, както следва:
(1)От 10 януари 2022 г. в точка 2, втора алинея цифрата „75“ се заменя със „100“ и цифрата „300“ се заменя с „600“;
(2)От 10 януари 2022 г. в точка 6а, първи, втори и трети параграф се заменят със следното:
„Без да се засяга точка 6, букви а) и б), когато държавите членки приемат доказателство за ваксинация с цел премахване на ограниченията за пътуване за ограничаване на разпространението на COVID-19, държавите членки следва по принцип да отменят временното ограничение на неналожителните пътувания към ЕС по отношение на пътуващи, които са получили последната препоръчителна доза от една от ваксините срещу COVID-19, разрешени в ЕС съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004* най-късно 14 дни преди влизането си на територията на ЕС+, при условие че са изминали по-малко от 9 месеца от поставянето на дозата, посочена в сертификата за ваксинация за завършване на основната ваксинационна серия, или че е получена допълнителна доза след завършването на основната ваксинационна серия.
Държавите членки следва също така да премахнат временното ограничение на неналожителните пътувания до ЕС по отношение на пътуващи, които са получили последната препоръчителна доза от една от ваксините срещу COVID-19, за които е завършена процедурата на СЗО за разрешаване на употреба при извънредни ситуации поне 14 дни преди влизането в зоната на ЕС+, при условие че са изминали по-малко от 9 месеца от поставянето на дозата, посочена в сертификата за ваксинация за завършване на основната ваксинационна серия, или че е получена допълнителна доза след завършването на основната ваксинационна серия.
Държавите членки следва също така да премахнат временното ограничение на неналожителните пътувания до ЕС по отношение на пътуващи, които са преболедували COVID-19 в рамките на 180 дни преди да пътуват до ЕС.
За тази цел пътуващи, които желаят да предприемат неналожително пътуване до държава членка, следва да притежават едно от следните:
a) валидно доказателство за ваксинация срещу COVID-19, издадено въз основа на поставяне на ваксина срещу COVID-19. разрешена в ЕС съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004, или
б) валидно доказателство за ваксинация срещу COVID-19, издадено въз основа на поставяне на ваксини срещу COVID-19, за която е завършена процедурата на СЗО за разрешаване на употреба при извънредни ситуации, но не са включени в списъка на ваксините, разрешени в ЕС съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004, или
в) валидно доказателство за преболедуване.
За пътници, попадащи в обхвата на букви б) и в) по-горе, държавата членка следва също така да изиска валидно доказателство за отрицателен тест за полимеразна верижна реакция в реално време (RT-PCR), извършен най-рано 72 часа преди заминаването.
В допълнение към цифровите COVID сертификати на ЕС държавите членки следва да приемат такива доказателства за ваксинация или преболедуване на COVID-19, ако те съответстват на сертификати, признати за равностойни на сертификатите, издадени в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/953 на Европейския парламент и на Съвета**, в акт за изпълнение, приет от Комисията съгласно член 8 от посочения регламент.
Когато не е приет такъв акт относно сертификатите, издадени от трета държава, държавите членки могат да приемат, в съответствие с националното право, доказателство за направен тест и ваксинация, издадено от третата държава, като вземат предвид необходимостта да бъдат в състояние да проверят автентичността, валидността и целостта на сертификата и дали той съдържа всички съответни данни, както е предвидено в Регламент (ЕС) 2021/953.
Деца на възраст над 6 години и под 18 години трябва да имат право да предприемат неналожителни пътувания до държава членка, ако притежават валидно доказателство за отрицателен тест за полимеразна верижна реакция в реално време (RT-PCR), извършен най-рано 72 часа преди заминаването. В тези случаи държавите членки могат да изискват допълнителни изследвания, както и карантина или самоизолация след пристигането.
____________
* Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на Съюза за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (ОВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 1).
** Регламент (ЕС) 2021/953 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2021 г. относно рамка за издаването, проверката и приемането на оперативно съвместими сертификати за ваксинация срещу, направено изследване за и преболедуване на COVID-19 (Цифров COVID сертификат на ЕС) с цел улесняване на свободното движение по време на пандемията от COVID-19, ОВ L 211, 15.6.2021 г., стр. 1.
(3)От 1 март 2022 г.:
а) точка 1 се заменя със следното:
„1. Временните ограничения на неналожителните пътувания в ЕС следва да бъдат премахнати по отношение на лицата, пребиваващи в трети държави, в съответствие с правилата, определени в настоящата препоръка“.
б) точки 2—5, точка 9 и приложение I се заличават.
Съставено в Брюксел на […] година.