Като част от отговорността на Комисията да осигури подходящо наблюдение на безвизовия режим механизмът за временно спиране на освобождаването от изискването за виза изисква от Комисията да докладва ежегодно на Европейския парламент и на Съвета за непрекъснатото изпълнение на изискванията за освобождаване от визи от държавите, чиито граждани са получили безвизов достъп преди по-малко от седем години, след успешното приключване на диалога за либерализиране на визовия режим 2 .

Що се отнася до безвизовите партньори в Западните Балкани 3 , чиито граждани са освободени от изискването за визи повече от седем години 4 , настоящият доклад се фокусира върху последващите действия в съответствие с предишните препоръки на Комисията и вече не предоставя пълните подробности относно непрекъснатото изпълнение на критериите. Аспектите, свързани с критериите за либерализиране на визовия режим, продължават да се оценяват в контекста на процеса на разширяване, съгласно глава 23 — „Съдебна власт и основни права“, и глава 24 — „Правосъдие и вътрешни работи“, и се отчитат в годишния пакет относно разширяването на Европейската комисия. По отношение на държавите с безвизов режим в Източното партньорство 5 , които все още са в рамките на първите седем години от освобождаването от визи, докладът също така оценява непрекъснатото изпълнение на критериите за либерализиране на визовия режим.

На тази основа и като се взема предвид въздействието на ограниченията, свързани с пандемията от COVID-19, четвъртият доклад по механизма за временно спиране на освобождаването от изискването за виза е насочен към действията, предприети през 2020 г. от обхванатите държави, с актуализации за 2021 г., където е необходимо. В него също така се докладва за оперативното сътрудничество с ЕС и с държавите членки 6 .

Освен критериите за либерализиране на визовия режим докладът включва и преглед на тенденциите, свързани с миграцията 7 , и отразява данните на Евростат за пълната статистическа 2020 г., включително промените по отношение на 2019 г. При оценката на тенденциите се взема предвид и въздействието на ограниченията в резултат на пандемията от COVID-19 върху тенденциите, свързани с миграцията, които доведоха до значително намаляване на незаконните преминавания на границата, отказите за влизане, ефективните връщания и молбите за международна закрила.

Докладът е придружен от работен документ на службите на Комисията, който предоставя допълнителна информация за действията, предприети от държавите партньори в сътрудничество с ЕС и с държавите членки на двустранна основа. За доклада са допринесли всички обхванати държави, Европейската служба за външна дейност, съответните агенции на ЕС 8 и държавите членки.

II. Република Албания

1. Миграция, убежище и обратно приемане

1.1. Действия, предприети в областта на миграцията, убежището и сътрудничеството при обратното приемане

През 2020 г. Република Албания продължи да предприема действия в областта на управлението на границите и миграцията и в областта на убежището. Албания прие стратегия за интегрирано управление на границите през декември 2020 г. и нов закон за убежището през февруари 2021 г., с което албанското законодателство се доближи до достиженията на правото на ЕС и международните стандарти. Освен това Албания откри нов временен център за приемане на уязвими лица.

Като цяло държавите членки отчитат добро сътрудничество с Албания в областта на миграцията и управлението на границите, както и в областта на обратното приемане. Албания също се радва на най-напредналото ниво на сътрудничество с Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex). Албания и ЕС съгласуваха първата пътна карта за сътрудничество с Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) и тя ще бъде приложена до края на 2022 г.

Визовата политика на Албания не е напълно съобразена със списъка с трети държави, чиито граждани се нуждаят от виза за краткосрочно пребиваване в ЕС.

Следните препоръки са направени в третия доклад по механизма за временно спиране на освобождаването от изискването за виза:

a) Засилване на мерките за решаване на въпросите, свързани с незаконната миграция и неоснователните молби за убежище на албански граждани, включително чрез идентифициране и разглеждане на причините за това явление и организиране на допълнителни информационни кампании относно правата и задълженията, произтичащи от безвизовото пътуване

Албания предприема действия за решаване на въпроса за неоснователните молби за убежище, подадени от албански граждани в ЕС. Що се отнася до превантивните мерки, продължава работата за засилване на контрола на албанските граждани, преминаващи държавната граница, за засилване на контрола за малолетни или непълнолетни лица, пътуващи в чужбина, и за засилване на сътрудничеството и обмена на информация (особено с държавите членки, засегнати от въпроса за неоснователните молби за убежище от албански граждани).

Задържанията на албански граждани, опитващи се да преминат незаконно границата, са намалели поради пандемията от COVID-19 и мерките, предприети от албанските органи, включително кампании за повишаване на осведомеността относно правата и задълженията, свързани с безвизовото пътуване до ЕС.

Граничният контрол също беше подобрен чрез увеличен брой патрули и сътрудничество с Frontex, както и с използването на оборудване за наблюдение на границите, предоставено от държавите членки. Албания също така продължи да обменя информация с компетентните органи на своите съседни държави. Това позволява по-задълбочена проверка на албанските граждани, пътуващи до ЕС. Албанските органи публикуваха в медиите информация относно операции за връщане на албански граждани от държавите — членки на ЕС, и продължиха да предупреждават срещу злоупотреба с безвизовия режим на ЕС, припомняйки приложимите санкции. Правата и задълженията, свързани с безвизовото движение, са публикувани онлайн, като през януари 2021 г. Международната организация по миграцията (МОМ) стартира кампания за повишаване на осведомеността с подкрепата на държавите членки и с финансиране от ЕС.

б) Поддържане и засилване на проактивното оперативно сътрудничество с агенциите на ЕС и с държавите — членки на ЕС, изправени пред миграционен натиск от Албания

Албания продължи да си сътрудничи с Frontex и държавите членки във връзка с надзора на сухопътните и морските граници, както и по граничните контролно-пропускателни пунктове, за да засили управлението на границите, обмена на информация, предотвратяването и борбата с трансграничните престъпни дейности, идентифицирането на подправени документи за задгранично пътуване и използване на фалшива самоличност. Албания беше и първата държава партньор, сключила споразумение за статуса с Frontex за сътрудничество за управление на границите („споразумение за статуса“) с ЕС 9 , което позволява разполагането на гранична охрана на Frontex с изпълнителни функции на територията на трета държава. Споразумението влезе в сила на 1 май 2019 г., което даде възможност за започване на 22 май 2019 г. на съвместна операция на Frontex с албански гранични служители на границата с Гърция.

Продължава и работата по изпълнението на плановете за действие на Албания за решаване на въпроса за просрочването на разрешения срок за пребиваване на непридружени малолетни или непълнолетни албански граждани в Италия и за неоснователните молби за убежище от албански граждани, подадени във Франция, което включва засилване на контрола на границата. Албания също така си сътрудничи с други държави членки за решаване на тези въпроси по отношение на превенцията, сътрудничеството с граничната полиция, както и връщането и обратното приемане.

1.2. Мониторинг на тенденциите в нелегалната миграция, молбите за международна закрила, връщането и обратното приемане

Броят на молбите за международна закрила, подадени в държавите членки 10 , от албански граждани, е намалял с 65 % между 2019 г. и 2020 г., като през 2020 г. са подадени 6970 молби. Процентът на признаване на молби за предоставяне на убежище 11 е намалял леко от 5,6 % през 2019 г. на 5,3 % през 2020 г.

През 2020 г. държавите членки съобщиха за 1429 незаконни преминавания на границата, с 30 % по-малко в сравнение с 2019 г., докато броят на албанските граждани, за които е установено, че нередовно пребивават в държавите членки, е намалял с 8 % в сравнение с предходната година (от 34 420 през 2019 г. на 31 630 през 2020 г.). Броят на отказите за влизане на албански граждани в държавите членки е намалял с 33 % през 2020 г. (от 19 670 през 2019 г. на 13 265 през 2020 г.),

Броят на решенията за връщане, издадени през 2019 г. (30 840), е намалял с 25 % през 2020 г. (23 235). През 2020 г. са отчетени 9755 ефективни връщания на албански граждани, в сравнение с 15 370 през 2019 г. (спад от 37 %). Процентът на връщане спадна от 50 % през 2019 г. на 42 % през 2020 г., което отразява общата тенденция през последните години.

Държавите членки и Frontex докладват като цяло за добро сътрудничество в областта на връщането и обратното приемане. Frontex продължава да предоставя подкрепа на албанските национални органи по въпроси, свързани с връщането и в дейности за изграждане на капацитет в скорошния контекст на намаляващите проценти на връщане.

2. Съдебно сътрудничество, обществен ред и сигурност

Действия, предприети в областта на съдебното сътрудничество, обществения ред и сигурността

През 2020 г. продължиха усилията в областта на съдебното сътрудничество, обществения ред и сигурността. Държавите членки докладват като цяло за добро сътрудничество с Албания в областта на сигурността. Албания продължи да си сътрудничи с Европол и Евроюст и да участва в съвместни дейности с няколко държави членки. След влизането в сила на Споразумението за сътрудничество с Евроюст през 2019 г. албанският прокурор за връзка с Евроюст встъпи в длъжност през януари 2021 г.

Комисията наблюдава възможното въздействие върху безвизовия режим на новия албански Закон за гражданството. Въпреки че досега не са приети мерките за прилагане, законът предоставя възможност за създаване на програма за гражданство срещу инвестиции, която може да се използва за заобикаляне на процедурата на ЕС за виза за краткосрочно пребиваване и задълбочената оценка на свързаните с това индивидуални миграционни рискове и рискове за сигурността.

а) Запазване и засилване на проактивното оперативно сътрудничество с агенциите на ЕС и с държавите членки, които са изправени пред заплахи за обществения ред и сигурността, произтичащи от участието на албански граждани в организирани престъпни групи

Продължава активното сътрудничество с държавите членки и агенциите на ЕС, включително обмен на полицейска информация чрез Интерпол, Европол и мрежата Камден на агенциите за възстановяване на активи (CARIN), главно в областта на разследването на престъпления, свързани с наркотици, трафик на хора и незаконен трафик на превозни средства, изпиране на пари, икономическа и финансова престъпност и киберпрестъпност. През 2020 г. сътрудничеството в наказателните производства и полицейските операции продължи в тези области.

б) Повишаване на ефективността на усилията за наказателно разследване и правоприлагане в борбата с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност

Албания продължи да полага допълнителни усилия в борбата с корупцията и организираната престъпност, включително за постигане на сериозни резултати при проактивните разследвания, наказателните преследвания и присъдите, което остава дългосрочна цел.

Що се отнася до борбата с организираната престъпност, усилията продължават въз основа на плана за действие за периода 2017—2020 г. През декември 2020 г. Албания одобри стратегията за периода 2021—2025 г. срещу организираната престъпност и тежките престъпления, както и свързания с нея план за действие за периода 2021—2025 г. През януари 2020 г. Албания прие закона за превантивните мерки в борбата с тероризма, организираната престъпност и тежката престъпност. Мерките включват насочване към имущество чрез изземване и конфискация, ограничаване на движението на заподозрени в извършване на престъпления лица и ограничаване на икономическата им дейност.

През юли 2020 г. междусекторната стратегия за борба с корупцията за периода 2015—2021 г. беше удължена до 2023 г. Планът за действие за прилагане на закона за борба с корупцията по високите етажи на властта за периода 2020—2023 г. също беше одобрен през юли 2020 г.

През октомври 2020 г. беше одобрен планът за интегритет на държавната полиция за периода 2020—2021 г. въз основа на изпълнението на препоръките на групата държави срещу корупцията (GRECO).

Създаването на мрежа от координатори за борба с корупцията в 17 агенции също допринесе за подобряване на ефективността в борбата с корупцията. Работната група за борба с корупцията, отговаряща за междуинституционалните инспекции, през последната година беше по-малко ефективна, тъй като от 2020 г. не се провеждаха редовни срещи и не бяха проведени много разследвания.

Тепърва ще се установява конкретното въздействие върху разследването, наказателното преследване и разследването на корупцията по високите етажи на властта на наскоро създадената дирекция за борба с корупцията, която отговаря за координацията, мониторинга и докладването във връзка със стратегията за борба с корупцията.

Функционират специалната структура за борба с корупцията и организираната престъпност (SPAK), включваща Специалната прокуратура (SPO) и Националното бюро за разследване (NBI), както и първо- и второинстанционните съдилища за борба с корупцията и организираната престъпност (SPAK Courts). През 2020 г. Албания отчита 27 % увеличение в полицейските операции, провеждани от централните и местните полицейски структури на сектор „Криминална полиция“ в областта на организираната престъпност и финансовата престъпност, в сравнение с 2019 г.

Ограничени са окончателните присъди на високопоставени служители за корупция и свързани с нея престъпления (напр. изпиране на пари, злоупотреба със служебно положение и др.). Съвсем отскоро обаче може да се наблюдава положителна тенденция поради първите резултати от новосъздадения SPAK.

в) Подобряване на резултатите в образуваните дела в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма и пълноценно използване на подкрепата, предоставена от Комисията, за укрепване на капацитета за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма

През декември 2020 г. албанското правителство прие национална междусекторна стратегия за борба с тероризма и план за действие за периода 2020—2025 г., който включва специфични мерки за предотвратяване и противодействие на финансирането на тероризма.

Албания е постигнала напредък в изпълнението на съвместния план за действие за борба с тероризма за Западните Балкани от 2018 г., за изграждане на капацитет за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. През 2020 г. бяха приети закони за създаване на регистър на действителните собственици и за създаване на централизиран регистър на банкови сметки. Очаква се скоро и двата регистъра да заработят.

От февруари 2020 г. Албания е в списъка на Специалната група за финансови действия (FATF), включваща юрисдикции, предмет на засилен мониторинг. Албания пое политически ангажимент на високо равнище за прилагане на плана за действие на FATF, който ще позволи изваждането на Албания от този списък. В момента прилагането му е в ход.

През юли 2020 г. беше подписан меморандум за сътрудничество между Главната прокуратура, Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите и икономиката за повишаване на ефективността на разследванията, свързани с изпиране на пари, финансиране на тероризма, финансови престъпления, изземване и конфискация на незаконно придобито имущество. Съвместните анализи на наказателни производства, проведени между юни и септември 2020 г., доведоха до напредък в разследванията, съдебните процеси, изземването и конфискацията на набор от активи на субектите в наказателното производство.

Албания назначи специален прокурор и създаде специален отдел за разследване на изпирането на пари в прокуратурите при районните съдилища. Прокурори и специалисти по разследване на икономически и финансови престъпления също бяха назначени в местните полицейски дирекции и комисариатите на полицията в съдебните райони, които да се занимават конкретно с разследването на престъпления, свързани с изпиране на пари.

3. Препоръки за Албания

Албания предприе действия за изпълнение на препоръките на Комисията. Необходими са обаче допълнителни действия, за да се реши въпросът за неоснователните молби за убежище, подадени от албански граждани в държавите членки, както и в областта на борбата с изпирането на пари, борбата с тероризма и в борбата с корупцията и организираната престъпност. По-специално е необходимо да се предприемат допълнителни мерки в следните области:

·Продължаване на сътрудничеството с държавите членки, които са най-засегнати от неоснователните молби за убежище от албански граждани, включително засилване на участието на Албания в дейностите на оперативния план за действие на Европейската мултидисциплинарна платформа за борба с криминални заплахи (EMPACT) „Подпомагане на незаконната имиграция; приспособяване на информационните кампании за безвизовия режим към съответните профили на мигранти, включително по отношение на уязвимите групи, просрочването на разрешения срок за пребиваване и неоснователните молби за убежище.

·Продължаване на укрепването на превенцията и борбата с корупцията и организираната престъпност, незаконния трафик, терористичните престъпления и изпирането на пари чрез: а) по-нататъшен напредък към постигане на сериозни резултати при случаи на корупция, изземване, конфискация и отнемане на незаконно придобито имущество вследствие на престъпления, свързани с корупция; б) продължаване на развитието на системното използване на паралелни финансови разследвания и увеличаване на участието в координирани или съвместни разследвания и наказателни преследвания с държави в региона и държавите членки; в) продължаване на напредъка по прилагането на съвместния план за действие за борба с тероризма за Западните Балкани.

·Осигуряване на по-нататъшно привеждане на визовата политика на Албания в съответствие със списъците на ЕС с трети държави, за чиито граждани се изисква виза, по-специално по отношение на тези трети държави, които са свързани с незаконна миграция или рискове за сигурността за ЕС.

·Въздържане от приемане на програма за гражданство срещу инвестиции въз основа на новия Закон за гражданството.

III. Босна и Херцеговина

1. Миграция, убежище и обратно приемане

1.1. Действия, предприети в областта на миграцията, убежището и сътрудничеството при обратното приемане

През 2020 г. Босна и Херцеговина продължи да се сблъсква със силен миграционен натиск, като на нейната територия присъстват голям брой лица, търсещи убежище, и незаконни мигранти. От началото на 2018 г. ЕС подкрепя Босна и Херцеговина за подобряване на управлението на миграцията и убежището. ЕС предостави спешна помощ за справяне с хуманитарната криза през 2020 г., по време на която стотици бежанци и мигранти бяха оставени без надзор при тежки зимни условия, докато наличните приемни съоръжения не бяха използвани напълно. ЕС призова органите да намерят устойчиво и дългосрочно решение за настаняването на мигранти и бежанци. В резултат на това бяха предприети някои стъпки от Министерството на сигурността, което постепенно ще поеме отговорността за управлението на приемните съоръжения. За да се избегне повторение на тази ситуация през следващата зима, трябва да се осигурят подходящи условия за прием на мигранти и бежанци.

Босна и Херцеговина е предприела някои действия в областта на управлението на границите. Продължи прилагането на стратегията и плана за действие за интегрирано управление на границите за периода 2019—2023 г. Законите за чужденците и за убежището са в сила и като цяло са в съответствие с достиженията на правото на ЕС, с изключение на изменението, прието на 27 май 2021 г., относно Закона за чужденците във връзка с принудителното извеждане или връщане на чужденци, извършили определени престъпления. Необходими са допълнителни подобрения, за да се осигури ефективна система за управление на миграцията и убежището. Визовата политика на Босна и Херцеговина също не е напълно съобразена със списъка с трети държави, чиито граждани се нуждаят от виза за краткосрочно пребиваване в ЕС.

Сътрудничеството с държавите членки и Frontex продължи и през 2020 г., включително за връщане и обратно приемане на граждани на Босна и Херцеговина. Въпреки ограничените ресурси, държавата също така прилага стратегията за периода 2020—2023 г. за реинтеграция на завърналите се лица.

а) Подобряване на капацитета за реагиране при кризи и подходящо планиране на действията при извънредни ситуации, за да се гарантира защита и внимателно управление на миграционните потоци, както и да се гарантира функционирането на системата за предоставяне на убежище. Поемането на пълна отговорност за управлението на миграционните и оперативните координационни механизми на всички равнища трябва да бъде значително увеличено.

През 2020 г., и по-специално към края на годината, органите на Босна и Херцеговина демонстрираха много ограничен капацитет в областта на миграцията и убежището, включително в управлението на кризи. За справяне с хуманитарната криза органите разчитаха на финансова и техническа помощ от ЕС, а също и на международна помощ.

Босна и Херцеговина трябва да положи по-големи усилия в тази област, включително да приеме бюджет за миграцията и особено ефективно да използва наличните приемни съоръжения. Държавните институции и регионалните органи също трябва да си сътрудничат, за да осигурят ефективна координация на капацитета за управление на миграцията и функционирането на системата за убежище.

б) Продължаване на организирането на информационни кампании относно правата и задълженията при безвизово пътуване.

Босна и Херцеговина извърши допълнителни дейности за повишаване на обществената осведоменост относно правилата, регулиращи безвизовия режим на ЕС, включително максималната продължителност на престоя. Органите също така започнаха кампания за информиране на гражданите относно ускорените процедури, въведени в много държави членки, и ги насърчават да не подават неоснователни молби за убежище. Това вероятно е допринесло за намаляването на броя на подобни молби, подадени от граждани на Босна и Херцеговина в държавите членки.

в) Засилване на граничния контрол, особено на наблюдението на границите, включително мерките за идентификация и регистрация, при пълно зачитане на основните права, като се гарантира ефективно оперативно сътрудничество с държавите членки, и Frontex.

През 2020 г. Гранична полиция продължи да прилага рамковия план за действие от май 2018 г., като разположи мобилни резерви на други агенции за сигурност като подкрепления на различни сектори на външните граници. Действали са и общи гранични патрули със Сърбия. Въпреки усилията за наблюдение на границите, са необходими по-ефективни механизми за междуведомствено сътрудничество и координация за подобряване на наблюдението на границите и регистрацията и идентификацията на мигранти.

Оперативното сътрудничество с държавите членки и Frontex продължи да бъде задоволително, въпреки факта, че „споразумението за статуса“ на Европейската гранична и брегова охрана (Frontex) с ЕС относно сътрудничеството за управление на границите („споразумение за статуса“) все още не е подписано от Босна и Херцеговина.

г) Продължаване на усилията за сключване на „споразумение за статуса“ с Frontex.

ЕС продължи да работи с Босна и Херцеговина с оглед подписването и ратифицирането на „споразумението за статуса“. Независимо от това, сътрудничеството с държавите членки и Frontex продължава, по-специално по отношение на връщането на граждани на Босна и Херцеговина.

През 2020 г. са подадени 1545 молби за международна закрила от граждани на Босна и Херцеговина в държави членки 12 , с 29 % по-малко в сравнение с 2019 г. (2180). Процентът на признаване на молби за предоставяне на убежище 13 е намалял от 7,2 % през 2019 г. на 5,1 % през 2020 г.

През 2020 г. държавите членки съобщиха само за 12 незаконни преминавания на границата от граждани на Босна и Херцеговина на външните граници на ЕС, което представлява намаление от 48 % в сравнение с 2019 г. През 2020 г. броят на гражданите на Босна и Херцеговина, за които е установено, че пребивават незаконно в държавите членки, намалява с 14 %, като незаконните пребивавания през 2020 г. са 3670, в сравнение с 4290 през 2019 г. Броят на отказите за влизане се е увеличил с 91 %, от 4270 случая през 2019 г. на 8150 през 2020 г.

Както броят на решенията за връщане, издадени на граждани на Босна и Херцеговина (2785 през 2020 г. в сравнение с 3730 през 2019 г., което представлява намаление от 25%), така и броят на действително върнатите лица (920 през 2020 г., в сравнение с 1495 през 2019 г., което представлява намаление от 38 % ), намаляха през 2020 г. в сравнение с 2019 г. Процентът на връщане е спаднал от 40 % през 2019 г. на 33 % през 2020 г.

Държавите членки и Frontex отчитат добро сътрудничество в областта на обратното приемане с Босна и Херцеговина и адекватно прилагане на споразумението на ЕС за обратното приемане.

2. Съдебно сътрудничество, обществен ред и сигурност

Действия, предприети в областта на съдебното сътрудничество, обществения ред и сигурността

През 2020 г. Босна и Херцеговина прие стратегии срещу трафика на хора и срещу трафика на малки оръжия, леко въоръжение и наркотици. Босна и Херцеговина разполага със звено за контакт с Евроюст.

Държавите членки докладват като цяло за добро сътрудничество с Босна и Херцеговина в областта на сигурността. Босна и Херцеговина продължи да си сътрудничи с Европол и Евроюст и да участва в съвместни дейности с няколко държави членки. ЕС непрекъснато призоваваше Босна и Херцеговина да засили оперативното сътрудничество с агенциите на ЕС по правосъдие и вътрешни работи, като последно това се случи на Съвета за стабилизиране и асоцииране на 13 юли.

а) Назначаване на национално звено за контакт за Европол

През януари 2021 г. Министерството на сигурността издаде инструкция за създаване на звено за контакт за сътрудничество с Европол; звеното за контакт обаче все още не функционира пълноценно.

б) Засилване на предотвратяването и борбата с корупцията и организираната престъпност, включително изпирането на пари и тероризма, по-специално чрез приемане и прилагане на законодателство относно конфликтите на интереси и защитата на лицата, сигнализиращи за нередности; гарантиране на ефективното функциониране и координация на органите за борба с корупцията; както и демонстриране на напредък в постигането на резултати при проактивни разследвания, потвърдени обвинения, наказателни преследвания и окончателни присъди срещу организираната престъпност и корупцията, включително по високите етажи на властта.

Босна и Херцеговина прие нови стратегии срещу трафика на хора (за периода 2020—2023 г., приета през януари 2020 г.), срещу трафика на малки оръжия и леко въоръжение (за периода 2021—2024 г., приета през февруари 2021 г.) и срещу трафика на наркотици (за периода 2018—2023 г.). Законодателство относно конфликта на интереси все още не е прието. Работата на органите за борба с корупцията и на разследващите и съдебните органи трябва да се засили, тъй като резултатите от обвиненията, преследванията и присъдите остават слаби. Прилагането на съвместния план за действие за борба с тероризма за Западните Балкани продължава.

Налице са системни недостатъци в оперативното сътрудничество между правоприлагащите органи поради липсата на хармонизация на наказателното законодателство в държавата, изострена от слабата институционална координация и много ограничен обмен на разузнавателни данни. Финансовите разследвания и изземването на активи са до голяма степен неефективни. Липсва строга и надеждна система за проверки на декларациите за имущественото състояние на съдебните служители. Борбата с изпирането на пари трябва да бъде засилена. Окончателните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта са голяма рядкост, а санкциите не действат като достатъчен възпиращ фактор.

в) Увеличаване на усилията за укрепване на рамката за отнемане на незаконно придобито имущество чрез приемане и прилагане на по-всеобхватна правна рамка за конфискацията на незаконно придобитото имущество и подобряване на капацитета на компетентните органи да налагат ефективни и възпиращи санкции.

Служби за управление на активи съществуват в двата субекта, но не и на държавно ниво. Това създава сериозен проблем за активите, иззети на държавно ниво, тъй като няма служба за възстановяване на активи, отговорна за улесняване на проследяването и идентифицирането на незаконно придобито имущество и друго имущество, свързано с престъпления. Няма напредък в укрепването на рамката за възстановяване на активи през 2020 г.

3. Препоръки за Босна и Херцеговина

Босна и Херцеговина предприе действия за изпълнение на препоръките на Комисията. Необходими са обаче допълнителни усилия в областта на управлението на границите и миграцията, борбата с изпирането на пари и борбата с корупцията и организираната престъпност. По-специално е необходимо да се предприемат допълнителни мерки в следните области:

·Подобряване на координацията на всички нива на капацитета за управление на границите и управление на миграцията, по-специално чрез осигуряване на функционирането на системата за предоставяне на убежище и осигуряване на подходящ капацитет за приемане на мигранти; предприемане на необходимите стъпки за подписване на „споразумението за статуса“ с Frontex.

·Продължаване на напредъка в борбата с корупцията, включително по високите етажи на властта, чрез приемане и прилагане на ефикасно законодателство относно конфликта на интереси, обществените поръчки и защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, и осигуряване на ефективно функциониране и координация на органите за борба с корупцията.

·Укрепване на усилията срещу организираната престъпност, по-специално чрез осигуряване на ефективно сътрудничество между правоприлагащите органи и с прокуратурите, както и чрез постигане на резултати при проактивни разследвания, потвърдени обвинения, наказателни преследвания и окончателни присъди срещу организираната престъпност.

·Създаване на звено за контакт на Европол и продължаване на напредъка по прилагането на съвместния план за действие за борба с тероризма за Западните Балкани.

·Осигуряване на по-нататъшно привеждане на визовата политика на Босна и Херцеговина в съответствие със списъците на ЕС с трети държави, за чиито граждани се изисква виза, по-специално по отношение на тези трети държави, които са свързани с незаконна миграция или рискове за сигурността за ЕС.

IV. Черна гора

1. Миграция, убежище и обратно приемане

1.1 Действия, предприети в областта на миграцията, убежището и сътрудничеството при обратното приемане

През 2020 г. Черна гора продължи да предприема действия в областта на управлението на границите и миграцията и в областта на убежището. През януари 2020 г. Черна гора прие стратегия за интегрирано управление на границите и придружаващите я планове за действие за периода 2020—2024 г.

„Споразумението за статуса“ с Frontex влезе в сила през юли 2020 г. и оттогава са проведени две съвместни операции. Frontex и държавите членки докладват за добро сътрудничество в областта на връщането и обратното приемане, държавите членки също отчитат добро сътрудничество с Черна гора в областта на миграцията и управлението на границите.

Що се отнася до препоръката за повишаване на осведомеността относно правата и задълженията, свързани с безвизовите пътувания, която беше включена в третия доклад по механизма за временно спиране на освобождаването от изискването за виза, Черна гора съобщава, че през 2020 г. не са организирани информационни кампании поради ограниченията за пътуване, свързани с пандемията от Covid-19.

Визовата политика на Черна гора не е напълно съобразена със списъка с трети държави, чиито граждани се нуждаят от виза за краткосрочно пребиваване в ЕС.

1.2. Мониторинг на тенденциите при нелегалната миграция, молбите за международна закрила, връщането и обратното приемане

Броят на молбите за международна закрила, подадени в държавите членки 14 , от граждани на Черна гора, е намалял с 44 % между 2019 г. и 2020 г., като 250 молби са подадени през 2020 г., в сравнение с 445 през 2019 г. Процентът на признаване на молби за предоставяне на убежище 15 е намалял от 4,9 % през 2019 г. на 3,4 % през 2020 г.

Държавите членки не са съобщили за незаконно преминаване на границата от граждани на Черна гора през 2020 г. През 2020 г. броят на гражданите на Черна гора, за които е установено, че пребивават незаконно, се е увеличил със 7 % (от 885 през 2019 г. на 945 през 2020 г.). През 2020 г. броят на отказите за влизане за граждани на Черна гора в държавите членки е 485, което представлява увеличение от 3 % в сравнение с 2019 г. (470).

Както броят на решенията за връщане, издадени на граждани на Черна гора (475 през 2020 г., спрямо 590 през 2019 г.), така и броят на действително върнатите лица (275 през 2020 г., спрямо 355 през 2019 г.) намаляват през 2020 г. в сравнение с 2019 г., съответно с 19 % и 23 %. Процентът на връщане е намалял незначително, от 60 % през 2019 г. на 58 % през 2020 г.

2. Съдебно сътрудничество, обществен ред и сигурност

Действия, предприети в областта на съдебното сътрудничество, обществения ред и сигурността

През 2020 г. Черна гора продължи да предприема действия срещу организираната престъпност, включително по отношение на борбата с трафика на хора, сътрудничеството в областта на наркотиците и борбата с тероризма. Държавите членки докладват като цяло за добро сътрудничество с Черна гора в областта на сигурността. Черна гора също така продължи да си сътрудничи с Европол и Евроюст.

През март 2021 г. правителството реши да прекрати до края на 2021 г. програмата за гражданство срещу инвестиции, която се прилагаше от януари 2019 г. Комисията ще продължи да следи програмата, докато продължават да се обработват заявления, тъй като програмите за гражданство срещу инвестиции могат да се използват за заобикаляне на процедурата на ЕС за предоставяне на виза за краткосрочно пребиваване и на задълбочената оценка на свързаните с това индивидуални миграционни рискове и рискове за сигурността.

Черна гора също така се обърна към следните препоръки, включени в третия доклад по механизма за временно спиране на освобождаването от изискването за виза:

a) Предотвратяване и борба с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта, включително чрез конфискация на незаконно придобито имущество и запориране на активи и предприемане на мерки за ограничаване на използването на споразумения за решаване на дела до изключителни случаи

Резултатите във връзка с арестите, изземванията на наркотици и разследванията на организираната престъпност бяха допълнително затвърдени през 2020 г. благодарение на по-силния капацитет на полицията и непрекъснато нарастващото международно полицейско сътрудничество. За първи път през 2020 г. се увеличи и броят на съдебните решения и присъди, тъй като по-голям брой разследвания от предишни години са достигнали до съдилищата. Наблюдава се възходяща тенденция при разкриване и изземване на незаконно придобито имущество, но окончателните конфискации продължават да са редки.

б) Увеличаване на капацитета на полицията, прокуратурата и съдилищата за разследване, наказателно преследване и съдебно решаване на дела за изпиране на пари в съответствие с най-добрите практики на ЕС.

През октомври 2020 г. правителството на Черна гора прие национална оценка на риска във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма с придружаващ план за действие. През ноември 2020 г. ЗФР на Черна гора стана член на Групата за финансово разузнаване на EGMONT. Черна гора е и първата държава в региона, която свързва своето звено за финансово разузнаване (ЗФР) със сигурния канал за обмен на информация на Европол, SIENA.

През март 2021 г. правителството прие изменения в закона за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за да увеличи оперативната независимост и самостоятелност на ЗФР, като ръководителят на ЗФР докладва директно на министъра на вътрешните работи, а не на началника на полицията, в съответствие със стандартите на FATF. Стратегията Moneyval беше приета през април 2020 г. От 18 май 2020 г. Черна гора вече официално не е включена в процедурата за редовно докладване пред Moneyval 16 за напредъка, постигнат след четвъртия кръг на оценка.

Въпреки горния напредък, Черна гора изпълни само частично целта на съвместния план за действие за борба с тероризма за Западните Балкани, свързана с изграждането на капацитет за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Необходими са допълнителни конкретни стъпки за укрепване на финансовите разследвания и за гарантиране на ефективността на правната рамка, включително относно достъпа до информация в регистъра на централната банка.

3. Препоръки за Черна гора

Черна гора предприе действия за изпълнение на препоръките на Комисията. Необходими са обаче допълнителни усилия в областта на борбата с изпирането на пари, борбата с тероризма и в борбата с корупцията и организираната престъпност. Черна гора следва също да продължи текущите информационни кампании относно правата и задълженията при безвизово пътуване. По-специално е необходимо да се предприемат допълнителни мерки в следните области:

·Приспособяване на информационните кампании за безвизовия режим към съответните профили на мигранти, включително по отношение на уязвимите групи, просрочването на разрешения срок за пребиваване и неоснователните молби за убежище.

·Продължаване на напредъка в превенцията и борбата с организираната престъпност, корупцията и тероризма чрез: а) консолидиране на резултатите от окончателните присъди и конфискацията на активи; б) укрепване на капацитета за преследване и разглеждане на дела за изпиране на пари; в) постигане на по-добри резултати в борбата с организираната престъпност, включително чрез справяне с честото използване на споразумения за решаване на дела; г) продължаващ напредък по прилагането на съвместния план за действие за борба с тероризма за Западните Балкани.

·Осигуряване на по-нататъшно привеждане на визовата политика на Черна гора в съответствие със списъците на ЕС с трети държави, за чиито граждани се изисква виза, по-специално по отношение на тези трети държави, които са свързани с незаконна миграция или рискове за сигурността за ЕС.

·Ефективно пълно премахване на програмата за гражданство срещу инвестиции възможно най-скоро.

V. Република Северна Македония

1. Миграция, убежище и обратно приемане

1.1. Действия, предприети в областта на миграцията, убежището и сътрудничеството при обратното приемане

През 2020 г. и началото на 2021 г. Република Северна Македония продължава да предприема действия по управление на границите и миграцията и предоставянето на убежище, включително за подобряване на условията за приемане на лица, търсещи убежище.

Държавите членки докладваха за добро сътрудничество в областта на управлението на границите, миграцията и убежището, както и обратното приемане. Сътрудничеството с Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) продължи съгласно договорената пътна карта за укрепване на капацитета в областта на убежището и приемането. Сътрудничеството с Frontex също продължи, въпреки че „споразумението за статуса“ все още не е подписано.

Визовата политика на Република Северна Македония не е напълно съобразена със списъка с трети държави, чиито граждани се нуждаят от виза за краткосрочно пребиваване в ЕС.

а) Засилване на граничния контрол при пълно зачитане на основните права

Северна Македония продължава да си сътрудничи и да обменя информация с държавите членки, Европол и Frontex (включително със служители за връзка ), както и с Интерпол. Продължава съвместната операция с държавите членки и подкрепата на ЕС.

През февруари 2021 г. Република Северна Македония подписа споразумения със Сърбия за сътрудничество в борбата с контрабандата на мигранти и трафика на хора.

Република Северна Македония съобщава, че през 2020 г. е предотвратила 3200 опита за незаконно преминаване на границата, отказала е влизането на 1520 чуждестранни граждани, докато на 207 чуждестранни граждани не е било разрешено да излязат, главно поради предишни просрочвания на разрешения срок за пребиваване, използване на подправени документи, липса на документ за пребиваване или валидна виза, или повредени или изтекли паспорти. Те се настаняват главно в приемни съоръжения.

б) Продължаване на организирането на информационни кампании относно правата и задълженията при безвизово пътуване

През 2020 г. на летищата в Република Северна Македония сред лицата, пътуващи извън страната, бяха разпространени брошури, озаглавени „Да спрем злоупотребата с либерализирането на визовия режим“, информиращи за правата и задълженията при безвизово пътуване.

През 2020 г. броят на молбите за международна закрила в държавите членки 17 , подадени от граждани на Република Северна Македония, намаля с 67 % в сравнение с 2019 г., като през 2020 г. са подадени 1390 молби. Процентът на признаване на молби за предоставяне на убежище 18 се е увеличил от 1,4 % през 2019 г. на 1,8 % през 2020 г.

През 2020 г. на ниво ЕС бяха отчетени общо 18 незаконни преминавания на границата от граждани на Република Северна Македония, в сравнение с 10 през 2019 г. През 2020 г. броят на гражданите на Република Северна Македония, за които е установено, че пребивават незаконно в държавите членки, е намалял с 6 %, като незаконните пребивавания през 2020 г. са 6545, в сравнение със 7000 през 2019 г. Броят на отказите за влизане е намалял с 13 %, от 2815 отказа през 2019 г. на 2445 през 2020 г. .

Процентът на връщане е намалял от 78 % през 2019 г. на 57 % през 2020 г. Тенденцията се дължи на намаляването на броя на решенията за връщане, издадени на граждани на Република Северна Македония (2515 през 2020 г., в сравнение с 3855 през 2019 г., което представлява 35 % намаление), и намаляването на броя на лицата, които са ефективно върнати (1425 през 2020 г., спрямо 3005 през 2019 г., което представлява намаление с 53 %). Тенденцията за намаляване в броя на операциите по връщане с чартърни полети до Република Северна Македония, наблюдавана през последните години, продължи и през 2020 г. Въпреки това държавите членки отчитат добро сътрудничество в областта на връщането и обратното приемане.

2. Съдебно сътрудничество, обществен ред и сигурност

Действия, предприети в областта на съдебното сътрудничество, обществения ред и сигурността

Република Северна Македония продължи да предприема действия в борбата с организираната престъпност, включително с трафика на наркотици и трафика на хора, в областта на борбата с корупцията и изпирането на пари, в борбата с тероризма и финансирането на тероризма и в превенцията на радикализацията, последващи действия по прилагането на съвместния план за действие за борба с тероризма за Западните Балкани.

Държавите членки, Европол и Евроюст отчитат като цяло доброто сътрудничество с Република Северна Македония в областта на сигурността.

Законът за гражданството на Република Северна Македония позволява придобиването на гражданство за специален икономически интерес без никакви изисквания за предходно пребиваване. Европейската комисия е насочила вниманието на Република Северна Македония към рисковете, произтичащи от предоставянето на гражданство срещу инвестиции, което може да окаже влияние върху безвизовия режим, тъй като това може да бъде използвано за заобикаляне на процедурата за предоставяне на виза за краткосрочно пребиваване и на задълбочената оценка на свързаните с това индивидуални миграционни рискове и рискове за сигурността.

Република Северна Македония разгледа следните препоръки, направени в третия доклад по механизма за временно спиране на освобождаването от изискването за виза:

а) Продължаване на повишаването на ефективността на мерките за правоприлагане за борба с организираните престъпни мрежи, по-специално свързаните с трафик на наркотици. Продължаване на осигуряването на надеждни резултати от разследвания, наказателни преследвания и съдебни присъди. Ускоряване темпа на разследванията и наказателното преследване на организираните престъпни групи, включително на занимаващите се с контрабанда на мигранти, изпиране на пари и финансови престъпления.

Република Северна Македония продължи усилията си за подобряване на резултатите в областта на борбата с организираната престъпност. Националният координационен център за борба с организираната престъпност подобри оперативния си капацитет. Съответните институции са назначили свои представители и са свързани с центъра. Държавата си сътрудничи в операции в борбата с трафика на хора, оръжия и наркотици, както на двустранно, така и на многостранно ниво.

В съответствие с препоръките на Експертната група за борба с трафика на хора (GRETA) през 2020 г. беше създадена работна група. През 2020 г. Република Северна Македония беше замесена в няколко случая на организирана престъпност в Евроюст, свързани с трафика на наркотици и изпирането на пари.

Република Северна Македония е постигнала напредък в хармонизирането на законодателството си с цел привеждането му в съответствие с четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари 19 . Регистърът на бенефициерите е стартиран на 27 януари 2021 г. и може да се използва от 27 май 2021 г.

Постигнат е напредък и в гарантирането, че резултатите от ЗФР се използват от прокуратурата в съответствие с договора за прилагане за Северна Македония на съвместния план за действие за борба с тероризма за Западните Балкани. Новият модул за наблюдение и обратна връзка на случаи на съмнителни сделки, представени от ЗФР на компетентните органи, е създаден и тестван. Модулът обаче все още не се използва. Необходими са допълнителни усилия за пълно внедряване на новия модул за съмнителни сделки, докладвани от ЗФР на компетентните органи, и за установяване на резултатите от използването му от прокуратурата.

б) По-нататъшно засилване на борбата с корупцията.

Северна Македония продължи да прилага реформи в борбата с корупцията. Държавата е постигнала напредък в консолидирането на своите резултати от разследвания, наказателни преследвания и окончателни присъди по дела за корупция, включително по високите етажи на властта.

В рамките на ограничителните мерки, прилагани по време на извънредното положение поради пандемията от COVID-19, правителството въведе мерки за спиране на процедурните срокове в съдебните процедури, както и за спешни действия на съдилищата по дела, свързани с организирана престъпност и корупция.

Новият закон за прокуратурата, приет през февруари 2020 г., влезе в сила през юни 2020 г. Законът има за цел да осигури професионална и безпристрастна система на прокуратурата, по-специално да гарантира устойчивост на делата под юрисдикцията на Специалната прокуратура. Продължават да се полагат усилия за решаване на делата на бившата Специална прокуратура, включително с постановяване на важни присъди.

Държавната комисия за предотвратяване на корупцията (SCPC) 20 проявява проактивност при изпълнението на своя мандат да проверява декларирането на имущество и конфликт на интереси. Бюджетът и персоналът са се увеличили. През януари 2020 г. SCPC прие нова национална стратегия за предотвратяване на корупцията и конфликта на интереси, както и план за действие за периода 2020—2024 г.

Северна Македония също предприема действия за изпълнение на препоръките на GRECO. Беше възложено на работна група към Министерството на вътрешните работи да подготви изменения на Закона за вътрешните работи и Закона за полицията.

3. Препоръки за Северна Македония

Северна Македония е предприела действия за изпълнение на препоръките на Комисията. Необходими са обаче допълнителни усилия в областта на управлението на миграцията, борбата с изпирането на пари, борбата с тероризма и борбата с корупцията и организираната престъпност, както и по отношение на придобиването на гражданство за специален икономически интерес. По-специално е необходимо да се предприемат допълнителни мерки в следните области:

·По-нататъшно подобряване на регистрацията на мигранти по по-систематичен начин; приспособяване на информационните кампании за безвизовия режим към съответните профили на мигранти, включително по отношение на уязвимите групи, просрочването на разрешения срок за пребиваване и неоснователните молби за убежище.

·Продължаване на усилията във връзка с областите, свързани с превенцията и борбата с корупцията и организираната престъпност, както и с борбата с тероризма, чрез а) повишаване на резултата от окончателните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта, включително чрез допълнително конфискуване на незаконно придобито имущество; б) по-нататъшно укрепване на резултатите от разследвания, наказателни преследвания и присъди, свързани с организирана престъпност и изпиране на пари; в) увеличаване на участието в координирани или съвместни разследвания и наказателни преследвания с държави в региона и с държави членки; г) пълно използване на Националния координационен център за борба с организираната престъпност; д) продължаване на напредъка по прилагането на съвместния план за действие за борба с тероризма за Западните Балкани; е) пълно прилагане на новия модул за съмнителни сделки, докладвани от ЗФР, и постигане на резултати в използването му от прокуратурата.

·Осигуряване на по-нататъшно привеждане на визовата политика на Република Северна Македония в съответствие със списъците на ЕС с трети държави, за чиито граждани се изисква виза, по-специално по отношение на тези трети държави, свързани с незаконна миграция или рискове за сигурността за ЕС.

·Въздържане от предоставяне на възможност за системно придобиване на гражданство за специален икономически интерес.

VI. Република Сърбия

1. Миграция, убежище и обратно приемане

1.1 Действия, предприети в областта на миграцията, убежището и сътрудничеството при обратното приемане

През 2020 г. Република Сърбия продължи да предприема действия в областта на управлението на границите и миграцията и предоставянето на убежище, включително условията за приемане, и да подкрепя реинтеграцията на завърналите се лица.

Що се отнася до сътрудничеството с Frontex, „споразумението за статуса“, ратифицирано през февруари 2021 г., влезе в сила на 1 май, като дейностите започват през юни 2021 г. Frontex и държавите членки докладват за добро сътрудничество със Сърбия в областта на връщането и обратното приемане.

Държавите членки докладват също като цяло за добро сътрудничество със Сърбия в областта на управлението на границите, незаконната миграция и убежището. През 2020 г. EASO започна да прилага новата пътна карта за сътрудничество със Сърбия.

Третият доклад по механизма за временно спиране на освобождаването от изискването за виза включва следните препоръки за Сърбия:

а) Привеждане в съответствие с визовата политика на ЕС, което е предпоставка за непрекъснатото изпълнение на референтния показател за управление на миграцията.

Визовата политика на Сърбия не е напълно съобразена със списъка с трети държави, чиито граждани се нуждаят от виза за краткосрочно пребиваване в ЕС.

Сърбия разпространи информация за правата и задълженията на сръбските граждани относно безвизовия режим на ЕС в интернет и в информационните центрове на ЕС в Белград, Нови Сад и Ниш

в) Допълнително засилване на процеса на осъществяване на граничен контрол, особено наблюдение на границите, включително мерки за идентификация и регистрация, при пълно спазване на основните права

Въз основа на закона за граничния контрол и други разпоредби надзорът на границата се осъществява чрез патрулни дейности и други оперативно-тактически мерки и действия по границите. Анализите на ефектите от наблюдението на границите продължават на местно, регионално и централно ниво.

Въз основа на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа Министерството на вътрешните работи установи пряко сътрудничество с всички съседни държави. Продължава сътрудничеството във връзка със съвместни патрули по границите. Обменът на информация се осъществява чрез съвместни центрове за контакт. Сърбия също получава помощ от държавите членки за управление на границите и изграждане на капацитет. Международна организация по миграция (МОМ) в момента управлява проект за управление на границите, финансиран от ЕС.

1.2 Мониторинг на тенденциите в нелегалната миграция, молбите за международна закрила, връщането и обратното приемане

През 2020 г. 2835 молби за международна закрила са подадени от сръбски граждани в държави членки 21 , което представлява спад от 57 % в сравнение с 2019 г. Процентът на признаване на молби за предоставяне на убежище 22 е намалял леко от 4,8 % през 2019 г. на 4,6 % през 2020 г.

През 2020 г. незаконното преминаване на външните граници на ЕС от граждани на Сърбия е спаднало с 28 % до 21 %. Въпреки това броят на сръбските граждани, за които е установено, че пребивават незаконно в държавите членки, се е увеличил с 23%, 16 775 души през 2020 г., в сравнение с 13 635 през 2019 г. Отказите за влизане, издадени на сръбски граждани, са намалели, което се доказва от годишните намаления, регистрирани от 2018 г. Броят на сръбските граждани, на които е отказано влизане, е 7315 през 2020 г., при 8300 през 2019 г., което представлява спад от 12 %.

Както броят на решенията за връщане, издадени на сръбски граждани (6545 през 2020 г., спрямо 8745 през 2019 г.), така и броят на действително върнатите лица (3230 през 2020 г., спрямо 5250 през 2019 г.), намалява съответно с 25 % и 38 % през 2020 г. в сравнение с 2019 г. Процентът на връщане е намалял от 60 % през 2019 г. на 49 % през 2020 г. Операциите по връщане с чартърни полети бяха възобновени от средата на юни 2020 г. Frontex отчита общ добър оперативен опит в дейности, свързани с връщането, извършвани в Сърбия.

2. Съдебно сътрудничество, обществен ред и сигурност

Действия, предприети в областта на съдебното сътрудничество, обществения ред и сигурността

Сърбия продължи да прилага действия в областта на борбата с организираната престъпност, включително трафика на наркотици и хора, борбата с тероризма, предотвратяването на корупцията и съдебното сътрудничество по наказателни въпроси.

Държавите членки докладват като цяло за добро сътрудничество със Сърбия в областта на сигурността. Сърбия продължи да си сътрудничи с Европол и Евроюст и да участва в съвместни дейности с няколко държави членки. Продължава да е необходим напредък в изпълнението на съвместния план за действие за борба с тероризма за Западните Балкани, тъй като повечето от действията, съдържащи се в двустранното споразумение, все още не са приключени. Необходими са повече усилия за предотвратяване на всички форми на радикализация, водещи до насилствен екстремизъм и тероризъм.

Следните препоръки бяха включени в третия доклад по механизма за временно спиране на освобождаването от изискването за виза:

а) гарантиране на своевременното акредитиране и разполагане на служител за връзка на Европол

През декември 2020 г. след оценка на проекта от държавите членки и подкрепа от Европол Управителният съвет на Европол реши да прекрати пилотния проект на ЕС за разполагане на служител за връзка на Европол в Република Сърбия. Разполагането не може да се осъществи в рамките на срока на проекта поради трудности при финализирането на процедурата по акредитация.

б) Постигане на убедителни резултати във връзка с разследването, наказателното преследване и осъдителните присъди по дела, свързани с организираната престъпност, включително трафика на наркотици и изпирането на пари, въз основа на проактивни разследвания, (включително системното следене на паричните потоци и тяхното конфискуване, както и ефикасното използване на специален способ за разследване за събиране на съответните доказателства).

Данните, предоставени от Сърбия, показват увеличаване на броя на обвиненията по дела за организирана престъпност, но намаляване на броя на присъдите и на новите разследвания на организирани престъпни групи. Част от намаляването може да се обясни с пандемията от COVID-19, но също така има опасения, че много ниското ниво на присъди и отнемане на незаконно придобито имущество са свързани с функционирането на наказателната съдебна система, особено слабостите в предварителните разследвания, разследванията и съдебни производства.

3. Препоръки за Сърбия

Сърбия е предприела действия за изпълнение на препоръките на Комисията. Необходими са обаче допълнителни усилия в областите на интегрирано управление на границите, борба с изпирането на пари, борба с тероризма и в превенцията и борбата с корупцията и организираната престъпност. По-специално е необходимо да се предприемат допълнителни мерки в следните области:

·Приемане на Шенгенския план за действие, програма, стартирана през февруари 2019 г. в Белград с подкрепата на ЕС, и осигуряване на достатъчна ангажираност на всички съответни институции на правителствено ниво; разработване и приемане на нова стратегия за действие за интегрирано управление на границите (IBM) и план за действие в съответствие с новите концепции на IBM; приспособяване на информационните кампании за безвизовия режим към съответните профили на мигранти, включително по отношение на уязвимите групи, просрочването на разрешения срок за пребиваване и неоснователните молби за убежище.

·Повишаване на усилията за предотвратяване и борба с организираната престъпност, корупцията и тероризма чрез: а) подобряване на резултатите от разследванията, обвиненията и окончателните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта, включително изземване и конфискация на незаконно придобито имущество; б) приемане на нова антикорупционна стратегия, подкрепена от достоверен и реалистичен план за действие, както и от ефективен механизъм за координация; в) продължаващ напредък по прилагането на съвместния план за действие за борба с тероризма за Западните Балкани; г) увеличаване на усилията за предотвратяване на всички форми на радикализация, водещи до насилнически екстремизъм и тероризъм, включително насилнически десен екстремизъм.

Осигуряване на по-нататъшно привеждане на визовата политика на Сърбия в съответствие със списъците на ЕС с трети държави, за чиито граждани се изисква виза, по-специално по отношение на тези трети държави, които са свързани с незаконна миграция или рискове за сигурността за ЕС.

VII. Грузия

1. Миграция, убежище и обратно приемане

1.1. Предприети действия за гарантиране на непрекъснатото изпълнение на критериите за либерализиране на визовия режим

Грузия увеличава техническите си ресурси за управление на границите с подкрепата на ЕС, включително по програмата „Сигурност, отчетност и борба с престъпността“ (SAFE), както и с подкрепата на държави членки като Латвия. На 11 февруари 2021 г. беше подписано подновено работно споразумение с Frontex.

С оглед засилване на проверките преди заминаване парламентът на Грузия прие изменения в закона, регулиращ влизането и напускането на територията на Грузия, които влязоха в сила на 1 януари 2021 г. Новите разпоредби установяват критерии, които отразяват условията за влизане за граждани на трети държави, както е предвидено в Кодекса на Съюза за режима на движение на лица през границите. На 21 декември 2020 г. Министерството на вътрешните работи издаде заповед за практическо прилагане на тези изменения.

Миграционната стратегия за периода 2021—2030 г. и съответният план за действие за 2021 г. бяха приети през декември 2020 г. През юли 2020 г. Държавната комисия по въпросите на миграцията (SCMI) прие методология заединна система за анализ на миграционния риск. Планира се разработването на системата за анализ на риска да приключи до 2023 г. През март 2021 г. Грузия стана наблюдател в Европейската мрежа за миграцията (EMN).

В Грузия процедурите за предоставяне на убежище бяха частично преустановени между 2 април и 22 май 2020 г. поради извънредното положение, свързано с пандемията от COVID-19, с изключение на молбите за международна закрила и издаването на удостоверения за лица, търсещи убежище. Законодателната рамка за издаване на международна закрила беше актуализирана, включително с промени в процедурата за идентификация на лица, търсещи убежище, на границата и обработване на лични данни.

Държавите членки потвърдиха продължаващото добро сътрудничество с грузинските органи в областта на връщането и обратното приемане. Добре установената деловодна система на случаите на обратно приемане се оказа особено полезна по време на пандемията.

Що се отнася до сигурността на документите, Грузия съобщи, че обменя информация с Интерпол за изгубени и откраднати паспорти. Небиометричните паспорти ще бъдат напълно премахнати до 1 януари 2025 г., когато срокът на валидност на всички небиометрични документи изтича.

Визовата политика на Грузия не е напълно съобразена със списъка с трети държави, чиито граждани се нуждаят от виза за краткосрочно пребиваване в ЕС.

1.2. Действия, предприети за изпълнение на препоръките от третия доклад по механизма за временно спиране на освобождаването от изискването за виза в областта на миграцията

Грузия изпълни следните препоръки, направени в третия доклад по механизма за временно спиране на освобождаването от изискването за виза:

а) Засилване на оперативното сътрудничество с цел да се постигне бързо намаляване на броя на неоснователните молби за международна закрила, подадени от грузински граждани.

Грузия предприема действия за решаване на въпроса за неоснователните молби за международна закрила, подадени от грузински граждани в ЕС, включително чрез засилване на проверките преди заминаване.

В контекста на съвместните операции Frontex увеличи броя на служителите, съветващи националните органи в международните летища в Тбилиси и Кутаиси. В периода 2019—2020 г. служителите на Frontex участваха в някои от предварителните проверки и профилирането на пътниците, които летят до дестинации в ЕС. Четирима грузински полицейски служители бяха разполагани месечно на летищата на съответните държави членки. Министерството на вътрешните работи активно обменя информация с полицейските аташета на място, за да предотврати нелегалната миграция.

През 2020 г. кампаниите за повишаване на осведомеността продължиха да предоставят информация относно правата и задълженията на грузинските граждани във връзка с безвизовия режим на ЕС, условията за пътуване и последиците от злоупотребата с безвизовия режим, включително чрез видеоклипове и кампания в социалните медии, която започна в края на 2020 г.

1.3. Мониторинг на тенденциите в нелегалната миграция, молбите за международна закрила, връщането и обратното приемане

През 2020 г. броят на молбите за международна закрила в държавите членки 23 е намалял с 60 % в сравнение с 2019 г., като през 2020 г. са подадени 8860 молби. Процентът на признаване на молби за предоставяне на убежище 24 се е увеличил от 4,1 % през 2019 г. на 4,6 % през 2020 г.

През 2020 г. е имало 30 незаконни преминавания на границите на държавите членки от грузинци, 10 пъти по-малко в сравнение с 2019 г. (328 незаконни преминавания на границите). През 2020 г. броят на грузинските граждани, за които е установено, че пребивават незаконно в държавите членки, е намалял с 13 %, а именно 10 360 души през 2020 г. спрямо 11 870 през 2019 г.

Броят на отказите за влизане, издадени на грузински граждани, намалява с 53 %, от 4435 през 2019 г. до 2065 през 2020 г. Тъй като общите тенденции преди това бяха към покачване, този показател вероятно ще се повиши отново, след като пандемията от COVID-19 отшуми.

Що се отнася до връщането на грузински граждани, процентът на връщане е намалял от 52 % през 2019 г. на 47 % през 2020 г. Тенденцията се дължи на намаляването на броя на решенията за връщане, издадени на граждани на Грузия, с 27 % (11 985 през 2020 г., спрямо 16 310 през 2019 г.) и намаляването с 33 % на броя на действително върнатите лица (5685 през 2020 г., в сравнение с 8520 през 2019 г.)

Frontex съобщава за задоволително прилагане на споразумението на ЕС за обратно приемане през 2020 г. Няколко държави членки докладват за добро сътрудничество с Грузия, по-специално по отношение на използването на обратни полети.

2. Съдебно сътрудничество, обществен ред и сигурност

2.1. Предприети действия за осигуряване на непрекъснатото изпълнение на критериите

Държавите членки докладват като цяло за добро сътрудничество с Грузия в областта на сигурността Грузия продължи да си сътрудничи с Европол и Евроюст и да участва в съвместни дейности с няколко държави членки.

Грузия продължи борбата с организираната престъпност в рамките на националната стратегия за борба с организираната престъпност и съответните планове за действие. На 19 декември 2020 г. парламентът на Грузия прие законодателни изменения по отношение на оперативно-издирвателните дейности, насочени към засилване на борбата с организираната престъпност, престъпленията, свързани с наркотици, трафика на хора, киберпрестъпността и другите тежки престъпления. През декември 2020 г. Съветът по трафика на хора одобри националния план за действие за борба с трафика, като взе предвид препоръките на ЕС. На 16 март 2021 г. функцията на секретариата на Съвета за борба с корупцията е прехвърлена от Министерството на правосъдието на администрацията на правителството. До 2021 г. GRECO счита, че повечето от препоръките му са били частично или изцяло изпълнени. Въведеният през 2017 г. механизъм за проверка на декларирането на активи продължава да функционира.

През февруари 2021 г. бяха приети планът за действие за борба с наркотиците за периода 2021—2022 г. и националната стратегия за превенция на злоупотребата с наркотици за периода 2021—2026 г. Националната обсерватория по наркотиците е създадена през януари 2020 г. за събиране и анализ на информация по въпроси, свързани с наркотиците.

Грузия прилага национална стратегия за борба с тероризма и свързан с нея план за действие. Държавата участва в международните усилия за борба с тероризма и е активен член на Глобалната коалиция срещу Даиш. Грузия има всеобхватна правна рамка за криминализиране на финансирането на тероризма и прие Закон за улесняване на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Грузия обаче продължава да се смята за частично спазваща препоръката на FATF относно независимо ЗФР.

Измененията, свързани с четвъртата вълна на съдебната реформа, влезли в сила през 2020 г., обхващат дисциплинарните нарушения, регулирането на функционирането на Висшия съвет на правосъдието (ВСП) и реформата на ВСП. Публикуването на съдебни решения беше спряно след решението на Конституционния съд от юли 2020 г.

На 30 септември 2020 г. и на 1 април 2021 г. грузинският парламент прие изменения, свързани с процеса на предлагане на съдии за Върховния съд. Следвайки препоръките на ЕС, Грузия поиска последваща оценка на Венецианската комисия. На 12 юли 2021 г. грузинският парламент назначи 6 съдии във Върховния съд съгласно предишната система за назначаване, в противоречие със съветите на ЕС и препоръките на Венецианската комисия.

Що се отнася до сътрудничеството с Евроюст, през юни 2020 г. в Евроюст беше разположен грузински прокурор за връзка. Оперативното сътрудничество с Европол продължи, включително чрез Грузинската служба за връзка в агенцията.

2.2. Действия, предприети за изпълнение на препоръките от третия доклад по механизма за временно спиране на освобождаването от изискването за виза

а) Засилване на трансграничното сътрудничество в областта на правоприлагането за борба срещу грузинските организирани престъпни групи и — като част от този процес — приоритетно завършване на реформата на полицията, чиято дейност се основава на данни от разузнаването

През 2020 г. Грузия сключи споразумения за сътрудничество в областта на правоприлагането с Франция и Испания. Подписаното преди това споразумение с Гърция влезе в сила на 13 март 2020 г. Грузинската служба за връзка в Европол участва в работата на Европейския център за борба с тежката и организираната престъпност (ESOCC). Грузия си сътрудничи с множество държави членки (включително Австрия, Белгия, Финландия, Испания и Швеция) чрез обмен на информация посредством служители за връзка с полицията, чрез обучения и съвместни екипи за анализ, наред с други дейности. Грузия разполага и полицейски аташета в 11 държави членки. Продължават усилията за подобряване на единната система за анализ на престъпността.

3. Препоръки за Грузия

Като цяло Грузия продължава да изпълнява критериите за либерализиране на визовия режим и е предприела действия за изпълнение на препоръките на Комисията. Необходими са обаче допълнителни усилия за решаване на въпроса за неоснователните молби за убежище в държавите членки, както и в областта на борбата с изпирането на пари, предотвратяването и борбата с корупцията и организираната престъпност. По-специално е необходимо да се предприемат допълнителни мерки в следните области:

·Продължаване на активното решаване на въпроса за неоснователните молби за убежище в държавите членки; приспособяване на информационните кампании за безвизовия режим към съответните профили на мигранти, включително по отношение на уязвимите групи, просрочването на разрешения срок за пребиваване и неоснователните молби за убежище.

·Подобряване на ефективността на институциите за борба с корупцията и правоприлагащите органи с цел по-добро справяне със случаите на корупция по високите етажи на властта; гарантиране, че всички подобни случаи се разследват.

·Завършване на реформата на Върховния съд чрез привеждане на процедурата за подбор на съдии изцяло в съответствие с препоръките на Венецианската комисия и с европейските стандарти; завършване на реформата на прокуратурата, включително чрез разделяне на функциите между следователите и прокурорите; завършване на оперативното развитие на ЗФР, като се гарантира, че а) то е в състояние да получи необходимата информация от отчетните субекти и б) има пълен своевременен достъп до необходимата финансова и административна информация и информация относно правоприлагането, за да изпълнява правилно функциите си; продължаване на усилията за предотвратяване и борба с организираната престъпност, по-специално срещу изпирането на печалби от незаконни дейности; продължаване на усилията за пълно привеждане на националното законодателство в съответствие с достиженията на правото на ЕС относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

·Осигуряване на по-нататъшно привеждане на визовата политика на Грузия в съответствие със списъците на ЕС с трети държави, за чиито граждани се изисква виза, по-специално по отношение на тези трети държави, които са свързани с незаконна миграция или рискове за сигурността за ЕС.

VIII. Република Молдова

1.Миграция, убежище и обратно приемане

Република Молдова разработи план за действие за периода 2021—2023 г. за интегрирано управление на границите, включващо повечето предложения, представени през май 2020 г. от Мисията за съдействие в областта на граничния контрол в Молдова и Украйна (EUBAM).

През 2020 г. граничната полиция и митническите служби на Молдова продължиха да изпълняват препоръките на упражнението за съвместна помощ „DEMETRA“ 25 .

Граничният контрол по молдовско-украинската граница е засилен със съвместно патрулиране.

Съгласно работното споразумение между Frontex и Молдова Frontex започна консултации с Молдова относно план за сътрудничество за периода 2021—2023 г. EUBAM продължи да подкрепя модернизирането на граничните съоръжения в сътрудничество с молдовските и украинските гранични и митнически агенции. Frontex и държавите членки докладват за добро сътрудничество в областта на връщането и обратното приемане.

Що се отнася до сигурността на документите, поради факта, че небиометрични паспорти не са били издавани от 1 януари 2011 г., всички небиометрични паспорти са изтекли до 1 януари 2021 г., завършвайки поетапното премахване на паспортите, несъвместими с изискванията на ICAO (Международна организация за гражданско въздухоплаване) . Молдова докладва за непрекъснати усилия за подобряване на капацитета за разкриване на неистински или подправени документи, както на държавните граници, така и вътре в страната. Националната база данни с неистински документи се актуализира редовно и Молдова обменя информация с трети държави и Frontex.

Визовата политика на Молдова не е напълно съобразена със списъка с трети държави, чиито граждани се нуждаят от виза за краткосрочно пребиваване в ЕС.

a) Засилване на оперативното сътрудничество с цел да се постигне бързо намаляване на броя на неоснователните молби за убежище, подадени от молдовски граждани в държавите членки

Молдовските органи водят двустранни диалози с Германия и Холандия по неоснователни молби за убежище от молдовски граждани и изразиха желание да действат по подобен начин с Франция.

Министерството на вътрешните работи на Молдова създаде работна група с представители на Главната инспекция на гранична полиция, Главната полицейска инспекция и Бюрото по миграция и убежище. Работната група разглежда въпросите, свързани с миграцията, обратното приемане, сътрудничеството в областта на наказателното преследване, както и възможните рискове, свързани с безвизовия режим с ЕС.

Молдовските органи също затвърдиха усилията си за интеграция на уязвимите общности, като ги информираха и за правилата за пътуване до ЕС.

Молдова продължи да провежда информационни кампании, насочени към широката общественост и членовете на уязвимите общности. Според молдовските органи преработеното издание на Ръководството за свободното движение в ЕС, което разяснява правата и задълженията, свързани с безвизовия режим, продължава да бъде основният инструмент за информационна дейност на Министерството на външните работи и европейската интеграция.

Броят на молбите за международна закрила от молдовски граждани в държавите членки 26 е намалял с 24 % между 2019 г. и 2020 г., като през 2020 г. са подадени 6865 молби. Процентът на признаване на молби за предоставяне на убежище 27 леко се е увеличил, от 0,8 % през 2019 г. на 1,0 % през 2020 г.

През 2020 г. броят на опитите на молдовски граждани да преминат незаконно външните граници на ЕС остана много нисък (34). Броят на молдовските граждани, за които е установено, че пребивават незаконно, се е увеличил от 16 540 през 2019 г. на 24 685 през 2020 г. (увеличение от 49 %). През 2020 г. броят на молдовските граждани, на които е отказано влизане в държавите членки, продължи да расте, достигайки най-големия регистриран брой за тези граждани (увеличение с 28 %, от 7940 през 2019 г. на 10 140 през 2020 г.).

През 2020 г. броят на заповедите за връщане, издадени на молдовски граждани, е намалял с 10 % (6755 през 2020 г. спрямо 7540 през 2019 г.). Броят на ефективните връщания е с 44 % по-малък от този през 2019 г. (2620 през 2020 г., спрямо 4720 през 2019 г.). Процентът на връщане е намалял от 63 % през 2019 г. на 39 % през 2020 г. Държавите членки обаче докладват за добро сътрудничество в областта на обратното приемане на собствени граждани, а Frontex докладва за гладкото изпълнение на операциите по връщане.

2. Съдебно сътрудничество, обществен ред и сигурност

2.1. Предприети действия за осигуряване на непрекъснатото изпълнение на критериите

През 2020 г. Молдова продължи сътрудничеството си с Европол и Евроюст и се включи в съвместни дейности с няколко държави членки, които отчитат добро сътрудничество с Молдова в областта на сигурността.

Молдова инвестира значителни средства в политическите реформи за борба с връзката между корупцията, организираната престъпност и незаконните финансови потоци. Все пак има място за укрепване и рационализиране на капацитета и води до изземване и конфискация на незаконно придобито имущество. Законът за прокурорите беше изменен през юли 2020 г., като се предвижда назначаването на прокурори да става чрез преместване вместо чрез конкурс. През 2020 г. нов главен прокурор за Службата за борба с организираната престъпност бе избран без конкурс.

Молдова увеличи годишния бюджет на институциите за борба с корупцията, включително Националния орган по интегритет (NIA), Агенцията за отнемане на незаконно придобито имущество и ЗФР. Парламентарна комисия за подобряване на правната рамка, уреждаща дейността на NIA, беше създадена през март 2021 г.

През април 2019 г. главният прокурор одобри насоки за паралелно финансово разследване, насочени към прилагане на стандартите на ЕС. През август 2019 г. парламентът одобри законодателство, предназначено да сведе до минимум рисковете от изпиране на пари, да въведе доброволно деклариране и програма за данъчно стимулиране. Законът за санкциите срещу изпирането на пари влезе в сила през декември 2020 г.

Освен това, за да се съобрази с препоръките на комитета Moneyval, Парламентът одобри националната стратегия и план за действие за периода 2020—2025 г. за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, разработени от Службата за превенция и борба с изпирането на пари (OPFML). OPFML одобри също така регламента относно процедурите за контрол на докладващите субекти, индивидуализацията и прилагането на санкциите за нарушения на законодателството относно изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Молдовските органи са въвели национална стратегия за предотвратяване и борба с трафика на хора за периода 2018—2023 г. и придружаващия план за действие за периода 2018—2020 г. Молдова продължи да се възползва от програмата EU4Monitoring Drugs, изпълнявана от Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании.

Съдебното сътрудничество по наказателни дела продължи чрез прилагането на споразумението за сътрудничество между Евроюст и Молдова от 2014 г.

Молдовските правоприлагащи органи активно участват в съвместни целеви операции, организирани от EUBAM в сътрудничество с Европол, Frontex и OLAF, както и в трансгранични учения (също организирани от EUBAM), целящи развитие и укрепване на междуведомственото и трансграничното сътрудничество между Украйна и Молдова, в тематични работни групи и платформи за трансгранично сътрудничество за предотвратяване и борба с трансграничната престъпност, както и за оценка и подобряване на механизма за предупреждение и обмен на информация по дела, свързани с трансгранична престъпност.

Молдова прилагаше програма за гражданство срещу инвестиции между 2018 г. и 2020 г. Програмата беше премахната на 1 септември 2020 г., въпреки че заявленията, подадени до тази дата, продължават да се разглеждат.

а) Продължаване на ефективните консултации за приемане на ясна стратегическа концепция и план за действие за реформа на правосъдието въз основа на цялостна диагностика, осигуряваща широк консенсус от заинтересованите страни и при стриктно спазване на Конституцията и препоръките на ЕС

Продължи работата по стратегията за гарантиране на независимост и интегритет на правосъдния сектор за периода 2021—2024 г. и по плана за действие за нейното прилагане. Окончателният вариант на проекта на стратегия и плана за действие беше приет от правителството на 28 октомври 2020 г. и от парламента на 26 ноември 2020 г. На 17 февруари 2021 г. президентът на Молдова върна стратегията и плана за действие на парламента с искане за промяна на механизмите за оценка на съдиите и прокурорите и с искане за премахване на член 307 от Наказателния кодекс, който позволява наказателното преследване на съдии, постановяващи решения в противоречие със закона. Работата по измененията продължава.

б) Гарантиране на напредък по отношение на приемането на промени в конституцията, свързани със съдебната система, в съответствие с препоръките на Венецианската комисия

На 1 юли 2020 г., след консултации с Венецианската комисия, Съвета на Европа и Европейската комисия, проектът за промени в конституцията беше представен от правителството за консултация в Конституционния съд. След допълнителни консултации и корекции, Конституционният съд издаде положително становище относно изменените проекти на изменения, които впоследствие бяха представени в парламента на 10 декември 2020 г. Предложените изменения ще трябва да бъдат приети не по-рано от шест месеца и не по-късно от дванадесет месеца след регистрацията в парламента.

в) Значително намаляване на съществуващото изоставане при обработването на електронните декларации от Националния орган по интегритет (NIA) и гарантиране на ефективното прилагане на стратегията за отнемане на незаконно придобито имущество и системата за деклариране на имущественото състояние по отношение на всички високопоставени лица

От 2016 г. насам чрез автоматизираната информационна система „e-Integrity“ се публикуват декларациите за имуществено състояние и лични интереси (с изключение на личните данни), веднага след цифровото им подписване. Броят на декларациите е голям (през 2019 г. той беше близо 65 000). NIA проверява само определен брой от тези декларации, като приоритет се дава на членовете на парламента, съдии, прокурори и държавни служители на високо равнище (напр. областни управители и др.). През 2020 г. 45 % от всички проверки се отнасят до тези декларации с приоритет (общо 1332), като всички са обработени.

г) Укрепване на усилията за провеждането и приключването на безпристрастно и всеобхватно разследване и наказателно преследване на банковата измама от 2014 г. с оглед незабавното изправяне пред съда на всички отговорни и възстановяване на незаконно присвоените средства

През юни 2020 г. беше подписано споразумение с главната прокуратура на Латвия за създаването на съвместен екип за разследване, който да разгледа делото за банковите измами през 2014 г., в съответствие с условията за изплащане на втория транш от редовната програма за макрофинансова помощ. До 2020 г. съдебните процеси многократно се отлагаха, обвиненията срещу акционерите в засегнатите банки бяха оттеглени и осъдените извършители бяха предсрочно освободени от затвора.

д) Осигуряване на ефективно прилагане на стратегията за отнемане на незаконно придобито имущество и на системата за деклариране на имущественото състояние по отношение на всички участници на високо равнище

От юни 2018 г. Агенцията за отнемане на незаконно придобито имущество и другите правоприлагащи органи изпълняват стратегията за отнемане на незаконно придобито имущество с цел да възстановят средства, получени по измамен начин от три банки и от държавния бюджет между 2010 г. и 2015 г. Целта е да се проследи и да се отнеме имущество на стойност 10 700 000 000 молдовски леи (546 000 000 евро) до края на 2021 г.

3. Препоръки за Молдова

Като цяло Молдова продължава да изпълнява критериите за либерализиране на визовия режим. Необходими са обаче допълнителни усилия за решаване на въпроса за неоснователните молби за убежище, както и в областта на финансовите измами, борбата с изпирането на пари, предотвратяването и борбата с корупцията и организираната престъпност. По-специално е необходимо да се предприемат допълнителни мерки в следните области: :

·Продължаване на приспособяването на информационните кампании за безвизовия режим към съответните профили на мигранти, включително по отношение на уязвимите групи, просрочването на разрешения срок за пребиваване и неоснователните молби за убежище.

·Приемане на стратегия и план за действие за реформи в правосъдието, приемане на промени в конституцията, свързани със съдебната система, в съответствие с препоръките на Венецианската комисия, и гарантиране, че назначаването на съдии се извършва въз основа на заслуги в прозрачен процес на подбор, включително добре мотивирани обосновки за назначаване и отхвърляне въз основа на критериите за компетентност и почтеност.

·Продължаване на усилията в борбата с корупцията, по-специално чрез осигуряване на ефективно прилагане на системата за деклариране на имущественото състояние от високопоставени лица, налагане на ефективно разпределение на компетенциите на органите за борба с корупцията и гарантиране, че прокуратурата за борба с корупцията се съсредоточава върху дела за корупция по високите етажи на властта. Увеличаване на усилията в борбата с изпирането на пари чрез приемане на вторично законодателство за прилагане на закона за санкциите срещу изпирането на пари, напредък в разследването и наказателното преследване на мащабни схеми за изпиране на пари и привеждане на националното законодателство в съответствие с достиженията на правото на ЕС относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Засилване на усилията срещу банковите измами чрез актуализиране на стратегията за отнемане на незаконно придобито имущество и създаване на нов механизъм за отнемане на незаконно придобито имущество и приключване на разследването на банковата измама през 2014 г. с цел изправяне на всички отговорни пред съда и отнемане на присвоените средства.

·Осигуряване на по-нататъшно привеждане на визовата политика на Молдова в съответствие със списъците на ЕС с трети държави, за чиито граждани се изисква виза, по-специално по отношение на тези трети държави, които са свързани с незаконна миграция или рискове за сигурността за ЕС.

IX. Украйна

1. Миграция, убежище и обратно приемане

1.1 Предприемане на действия за осигуряване на непрекъснатото изпълнение на референтните показатели за либерализиране на визовия режим

През 2020 г. Украйна продължи да прилага стратегията за интегрирано управление на границите за периода 2019—2025 г. и съответния план за действие, но бяха изпълнени само ограничен брой цели, във връзка с които бяха постигнати съответните резултати. Продължава сътрудничеството с Frontex; в Киев скоро ще бъде разположен служител за връзка на Frontex с регионален мандат за Източното партньорство.

Украйна продължи да прилага стратегията за миграционната политика за периода 2018—2021 г. и нейния план за действие. Украйна също така редовно повишава осведомеността относно правата на лицата, търсещи убежище, в държавните органи и местните общности чрез информационни кампании и срещи с местните органи.

Полша идентифицира украински граждани, притежаващи повече от един законно издаден паспорт, понякога с променени лични данни, които биха им позволили да останат в ЕС след срока от 90 дни за всеки 180-дневен период.

Що се отнася до сигурността на документите, Украйна издава биометрични паспорти от 2015 г. Последните небиометрични паспорти бяха издадени през 2016 г. и пълното им премахване е планирано за 2026 г., когато те изтичат.

Визовата политика на Украйна не е напълно съобразена със списъка с трети държави, чиито граждани се нуждаят от виза за краткосрочно пребиваване в ЕС.

1.2 Действия, предприети за изпълнение на препоръките от третия доклад по механизма за временно спиране на освобождаването от изискването за виза в областта на миграцията

а) Укрепване на оперативното сътрудничество с държавите членки за бързо намаляване на незаконната миграция на украински граждани към държавите членки

Държавите членки, сигнализираха за общо добро сътрудничество с Украйна в областта на връщането на незаконно пребиваващи лица. Някои държави членки сигнализираха за въпроси, свързани най-вече с неясното разграничаване на компетенциите на различни държавни агенции. Германия съобщи за проблеми с бавното администриране на молбите за обратно приемане. Украйна положи усилия да ускори диалога относно обратното приемане и изготвянето на протоколи за прилагане, а също така увеличи усилията за премахване на мрежите, свързани с контрабандата както на граждани на държави членки, така и на чужденци на територията на ЕС.

Украйна проведе информационни кампании за предотвратяване на незаконната миграция и свързаните с това рискове. Те включват информационни семинари и уебинари, провеждани в центровете за заетост и чрез интерактивни онлайн информационни инструменти.

През 2020 г. броят на украинските кандидати за международна закрила в държавите членки 28 е 6020, 37 % по-малко в сравнение с 2019 г. Процентът 29 леко се е увеличил, от 10,2 % през 2019 г. на 11,0 % през 2020 г.

Броят на украинските граждани, които нелегално преминават границата на ЕС, е незначителен (93 през 2019 г., 87 през 2020 г.). Установено е, че 50 570 украински граждани пребивават незаконно в ЕС (41 705 през 2019 г., което представлява увеличение с 21 %). Броят на отказите за влизане на украински граждани е намалял с 15 %, от 66 390 през 2019 г. на 56 450 през 2020 г. .

През 2020 г. броят на заповедите за връщане, издадени на украински граждани, е намалял с 42 % (21 630 през 2020 г., спрямо 37 095 през 2019 г.). Броят на ефективно върнатите лица е със 79 % по-малък в сравнение с 2019 г. (5585 през 2020 г., спрямо 27 200 през 2019 г.), а процентът на връщане намалява от 73 % през 2019 г. на 26 % през 2020 г.

2. Съдебно сътрудничество, обществен ред и сигурност

2.1. Предприети действия за осигуряване на непрекъснатото изпълнение на критериите

Държавите членки докладват като цяло за добро сътрудничество с Украйна в областта на сигурността. Украйна продължи да си сътрудничи с Европол и Евроюст и да участва в съвместни дейности с няколко държави членки.

През юни 2020 г. парламентът прие нов закон за ограничаване на организираната престъпност. С цел да се изяснят компетенциите на правоприлагащите органи, през януари 2021 г. е приет друг закон, който ограничава отговорностите на Държавна сигурност до борбата с тероризма, контраразузнаването и националната сигурност, наред с други области. Компетентността, свързана с правоприлагането, която по-рано принадлежеше на Държавна сигурност, беше възложена на Държавното бюро за разследвания (ДБР). През януари 2021 г. парламентът прие и закона за Държавното бюро за икономическа сигурност, като създаде Държавната данъчна служба, нова агенция, която ще замени данъчната полиция.

Украйна предоставя достъп до повечето от своите бази данни на Европол. Сътрудничеството с Евроюст продължи чрез представителя на Украйна в агенцията на ЕС.

През август 2020 г. президентът издаде указ за Националния координатор в областта на борбата с трафика на хора. Създадена е междуведомствена работна група за разработване на държавна политика в областта на наркотиците за периода до 2030 г.

Що се отнася до борбата с тероризма, справянето с инциденти, свързани с въоръжения конфликт в районите на Донецк и Луганск, има приоритет. През 2020 г. Държавна сигурност продължи действията си срещу базираните в Украйна активисти и поддръжниците на екстремистки организации от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка. Смята се, че Украйна спазва препоръката на FATF относно независимостта на ЗФР.

Висшият съд за борба с корупцията (ВСБК) започна да работи през септември 2019 г.; накрая бяха предоставени постоянни помещения. Националното бюро за борба с корупцията (НББК) на Украйна продължи да постига резултати в разследванията на корупция по високите етажи на властта въз основа на подобрения в своите правомощия и капацитет.

Подобри се сътрудничеството между НББК и Специализираната прокуратура за борба с корупцията (СПБК). Въпреки това през август 2020 г. Конституционният съд на Украйна (КСУ) обяви за противоконституционен президентския указ от 2015 г. за назначаване на директора на НББК. През септември 2020 г. КСУ обяви за противоконституционни и някои разпоредби от закона за НББК, включително онези, които оправомощават президента да създаде НББК, като това постави НББК в ситуация на правна несигурност.

През октомври 2019 г. беше приет закон за реорганизиране на Националната агенция за превенция на корупцията (НАПК), гарантиращ проверката на годишните декларации за доходи и имущество на държавни служители. Стратегията за борба с корупцията за периода 2020—2024 г. беше одобрена от Министерския съвет през септември 2020 г., но приемането ѝ от парламента се забави.

През октомври 2020 г. Конституционният съд обяви за противоконституционна системата за деклариране на имущественото състояние, наказателната отговорност за неверни декларации и ключовите правомощия за предотвратяване на корупцията на НАПК. Въпреки че на 4 декември 2020 г. съответното законодателство беше частично възстановено, възпиращи санкции за неверни декларации за имуществено състояние все още липсват. Украйна все още трябва да приведе своето законодателство в съответствие със становището на Венецианската комисия от 6 май 2021 г., което призовава за силна система за деклариране на имущественото състояние, с пропорционални, но възпиращи санкции.

Агенцията за отнемане и управление на незаконно придобито имущество (АОУНПИ) отговаря за проследяването и управлението на имущество, придобито чрез криминални действия и/или корупция, както е препоръчано от GRECO. От края на 2019 г. обаче Агенцията се управлява от временно изпълняващ длъжността, докато изборът на постоянен ръководител се бави. На Агенцията също така ѝ липсва достатъчна правна рамка относно управлението на иззети активи и стратегическа рамка за отнемане на незаконно придобито имущество.

Независимо от всички усилия, описани по-горе, напредъкът в областта на борбата с корупцията не е достатъчен, особено по отношение на случаите на корупция по високите етажи на властта и обсебването на държавата от частни интереси, които рядко се разследват и преследват ефективно, има малко осъждания.

Законодателството за борба с изпирането на пари (AML) е прието през април 2020 г., но не се прилага в цялост поради липсата на вторично законодателство.

2.2 Действия, предприети за изпълнение на препоръките от третия доклад по механизма за временно спиране на освобождаването от изискването за виза.

а) Гарантиране на независимостта, ефективността и устойчивостта на институционалната рамка за борба с корупцията и избягване на политизирането на работата на всички правоприлагащи органи. Гарантиране, че назначаването и освобождаването от длъжност на всички ръководители на правоприлагащите органи се извършва в строго съответствие със закона. Гарантиране, че възстановената Национална агенция за предотвратяване на корупцията изпълнява надеждно своя мандат.

Както бе посочено по-горе, Конституционният съд е издал редица решения с отрицателно въздействие върху институционалната рамка за борба с корупцията, по-специално по отношение на НББК, НАПК и системата за деклариране на имущественото състояние. Реформата на рамката за борба с корупцията напредва бавно, съществуващите институции се сблъскват с много пречки в своето функциониране, доверието на обществеността в тяхната ефективност е ниско, а броят на присъдите по дела за голяма корупция е малък.

През октомври 2020 г. главният прокурор одобри стратегията за развитие на прокуратурата за периода 2021—2023 г. Текущата атестация на прокурорите ще продължи, но срокът за атестиране трябва да бъде удължен след септември 2021 г. Временните правила за подбор на прокурори на ръководно ниво направиха подбора по-прозрачен, но те все още трябва да бъдат подобрени за постоянния период, започващ през септември 2021 г.

През декември 2020 г. парламентът преразгледа закона за подбор на служители в СПБК. В СПБК тече открит конкурс за свободни административни длъжности, включително длъжността заместник главен прокурор — ръководител на СПБК. Процесът на подбор за нов ръководител на ДБР започна през 2020 г., но търпи забавяния. Назначаването на ръководството на правоприлагащите органи обикновено отнема много време и прозрачността му не е достатъчна.

г) Укрепване на капацитета на националната полиция и подобряване на сътрудничеството и разграничението между правоприлагащите органи с цел по-нататъшна борба с организираната престъпност.

Украйна продължи усилията си, за да подобри обучението и да модернизира оборудването на правоприлагащите органи. Въпросът за компетентността на правоприлагащите органи започна да се разглежда. Дейността на Службата за държавна сигурност беше пренасочена към области като борбата с тероризма, контраразузнаването и националната сигурност. Компетентността, свързана с правоприлагането, която по-рано принадлежеше на Службата за държавна сигурност (СДС), беше възложена на Държавното бюро за разследвания (ДБР). Настоящото законодателство обаче все още не разграничава ясно функциите, свързани с организираната престъпност, между всички правоприлагащи органи.

3. Препоръки за Украйна

Като цяло Украйна продължава да изпълнява критериите за либерализиране на визовия режим. Необходими са обаче допълнителни усилия за решаване на въпроса за неоснователните молби за убежище, както и в областта на борбата с корупцията, изпирането на пари, предотвратяването и борбата с организираната престъпност. По-специално е необходимо да се предприемат допълнителни мерки в следните области: :

·Продължаване на усилията за намаляване на броя на гражданите на Украйна, които незаконно пребивават в държавите членки, и подават неоснователни молби за убежище;

·Премахване на възможността гражданите на Украйна да притежават повече от един валиден паспорт едновременно; спиране на издаването на такива „допълнителни“ паспорти и обезсилване на тези, които са били издадени;

·Подобряване на ефективността на институциите за борба с корупцията и правоприлагащите органи чрез съсредоточаване на основните усилия в областта на борбата с корупцията върху случаи на корупция на високо равнище и обсебване на държавата от частни интереси;

·Приемане на необходимото законодателство относно НББК, което да премахне правната несигурност на неговия статут;

·Извършване на прозрачен, деполитизиран и основаващ се на заслугите избор на ръководители на НББК, СПБК, АОУНПИ и правоприлагащите органи, както и на прокурори на управленско ниво, като се използват адекватни процедури и критерии за подбор, включително надеждна проверка за професионална почтеност;

·Подобряване на законодателството относно АОУНПИ, свързано с управлението на иззето незаконно придобито имущество и приемане на съответна национална стратегия за отнемане на незаконно придобито имущество;

·Създаване на условия за НББК и други допустими агенции да извършват независимо подслушване на комуникация;

·Подобряване на ефективността на борбата с организираната престъпност и изпирането на пари чрез а) пълно въвеждане на полицейски действия, основани на разузнаването, в националната стратегия за борба с организираната престъпност; б) изясняване и очертаване на правомощията на всички правоприлагащи органи и предприемане на мерки за гарантиране, че се осигурява изключителна компетентност за разследване, наказателно преследване и произнасяне по дела за корупция на високо равнище за НББК, СПБК и ВСБК; в) продължаване на усилията за пълно привеждане на националното законодателство в съответствие с достиженията на правото на ЕС относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и засилване на прилагането му;

·Осигуряване на по-нататъшно привеждане на визовата политика на Украйна в съответствие със списъците на ЕС с трети държави, за чиито граждани се изисква виза, по-специално по отношение на тези трети държави, които са свързани с незаконна миграция или рискове за сигурността за ЕС.

X. Заключения

Европейската комисия смята, че всички оценени държави са предприели действия за изпълнение на препоръките на Комисията, направени в третия доклад по механизма за временно спиране на освобождаването от изискването за виза. По отношение на държавите, чиито граждани са били освободени от изискването за виза преди по-малко от седем години, за които оценката за изпълнението на критериите за либерализиране на визовия режим все още е от значение, Комисията смята, че изискванията за либерализиране на визовия режим продължават да се изпълняват. Необходимо е обаче да се предприемат допълнителни действия в конкретни области, за да се гарантира непрекъснато изпълнение на критериите и да се продължи с изпълнението на препоръките на Комисията.

Пандемията от COVID-19 и свързаните с нея ограничения за пътуване оказаха голямо влияние върху миграционните потоци, което доведе до значително намаляване на много показатели, свързани с миграцията. Молбите за убежище временно рязко намаляха през пролетта на 2020 г., като впоследствие броят им бързо достигна предишните нива. Въпреки че като цяло броят на молбите остава много под нивата преди пандемията, няколко държави трябва да продължат усилията за решаване на въпроса за неоснователните молби за убежище, включително чрез засилване на участието в EMPACT и чрез продължаване на организирането на целеви информационни кампании.

Пандемията също имаше дълбоко въздействие върху връщането на граждани на обхванатите държави. Ограниченията за пътуване и ограничената наличност на полети затрудняват извършването на операции за връщане през 2020 г. Въпреки че процентът на връщане намалява за гражданите на всичките осем държави, Frontex и държавите членки продължават да докладват като цяло за добро сътрудничество при връщането и обратното приемане.

Все още са необходими подобрения в областта на управлението на границите и миграцията, а капацитетът за приемане в някои партньори от Западните Балкани (особено Босна и Херцеговина) продължава да предизвиква безпокойство. Северна Македония и Босна и Херцеговина също трябва да сключат и прилагат „споразуменията за статуса“ на Frontex.

С цел да се осигури добро управление на миграцията и сигурна среда като предпоставка за непрекъснатото изпълнение на референтните показатели, всички обхванати държави следва да гарантират привеждане в съответствие с визовата политика на ЕС, по-специално по отношение на държавите, за чиито граждани се изисква виза за влизане и краткосрочен престой в ЕС. Освен това, за да се предотврати евентуално заобикаляне на процедурата на ЕС за издаване на виза за краткосрочно пребиваване и на задълбочената оценка на свързаните с това индивидуални миграционни рискове и рискове за сигурността, Комисията призовава държавите с безвизов режим, изпълняващи програми за гражданство срещу инвестиции, да ги премахнат ефективно.

Държавите докладват за продължаване на усилията за предприемане на мерки за предотвратяване и борба с организираната престъпност. Необходими са обаче допълнителни усилия, по-специално по отношение на очертаването на компетенциите и координацията между правоприлагащите органи и ефективността на борбата срещу организираната престъпност, финансовите измами и изпирането на пари. Корупцията по високите етажи на властта продължава да бъде проблем във всички държави, обхванати от настоящия доклад. По-специално в Молдова и Украйна усилията срещу корупцията са възпрепятствани от правния статус на органите за борба с корупцията, ограничения действителен оперативен капацитет на тези органи и малкия брой присъди по делата за корупция, които се разглеждат от съда.

Изпълнението на критериите за либерализиране на визовия режим и последващите действия по препоръките на Комисията са непрекъснати и текущи процеси. Поради това внимателното наблюдение ще продължи, включително чрез срещи с висши служители, както и чрез редовни срещи на Подкомитета по правосъдие, свобода и сигурност и диалози между ЕС и държавите, предмет на доклада. Що се отнася до Западните Балкани, мониторингът на аспектите, свързани с критериите за либерализиране на визовия режим, също е включен в годишния пакет за разширяване на Европейската комисия.

(1) Либерализирането на визовия режим е последвано от незабавно увеличаване на краткосрочните пътувания до ЕС, включително значително увеличаване на броя на безвизовите туристи, посещаващи ЕС (Европейска мрежа за миграцията, 2019 г.). „Impact of visa liberalisation on countries of destination – synthesis report (Въздействие на либерализирането на визовия режим върху държавите на местоназначение — обобщаващ доклад)“, Европейска мрежа за миграцията, Брюксел.

(2) В съответствие с член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (ОВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 39).

(3) Република Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Република Северна Македония, Република Сърбия.

(4) От 2009—2010 г.

(5) Грузия, Република Молдова, Украйна.

(6) За целите на настоящия доклад държавите членки означава държавите членки, които прилагат Регламент (ЕС) 2018/1806 („Регламент за визите“), т.е. всички настоящи държави членки, с изключение на Ирландия, както и асоциираните към Шенген държави.

(7) Докато критериите за либерализиране на визовия режим, свързани с миграцията, са ограничени до управлението на миграционните политики от съответните трети държави, разделът за тенденциите, свързани с миграцията, отразява нелегалната миграция към държавите членки, отказите за влизане, издадени от държавите членки, и подадените молби за международна закрила в държавите членки от граждани на държавите, обхванати в доклада.

(8) Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), Европейска агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) и Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол). Приносът на Европол се основава на информацията, предоставена от държавите членки и държавите партньори за доклада на Европол за 2021 г. „European Union serious and organised crime threat assessment, A corrupting influence: the infiltration and undermining of Europe's economy and society by organised crime (Оценка на Европейския съюз на заплахата от тежка и организирана престъпност, Корупционно влияние: проникването и подкопаването на европейската икономика и общество от организираната престъпност)“, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург.

(9) „Споразумение за статуса“ между Европейския съюз и Република Албания относно действията, провеждани от Европейската агенция за гранична и брегова охрана в Република Албания, подписано на 5 октомври 2018 г.

(10) Вж. бележка под линия 3.

(11) За целите на настоящия доклад процентът на признаване на молби за предоставяне на убежище е изчислен като дял на всички положителни решения на първа инстанция (включително закрила съгласно Женевската конвенция, субсидиарна закрила, статут на хуманитарна закрила) от общия брой решения на първа инстанция.

(12) Вж. бележка под линия 3.

(13) Вж. бележка под линия 9.

(14) Вж. бележка под линия 3.

(15) Вж. бележка под линия 9.

(16) Комитет на експертите по оценяване на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма

(17) Вж. бележка под линия 3.

(18) Вж. бележка под линия 9.

(19) Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141 5.6.2015 г., стр. 73).

(20) Назначена през 2019 г. в съответствие с изменения Закон за предотвратяване на корупцията и конфликта на интереси.

(21) Вж. бележка под линия 3.

(22) Вж. бележка под линия 9.

(23) Вж. бележка под линия 3.

(24) Вж. бележка под линия 9.

(25) Проведено през 2018 г. от EUBAM с Генералния инспекторат на гранична полиция и митническите служби на Молдова с цел да се оцени, между другото, спазването на стандартите на ЕС относно аспектите на граничния контрол, прилагани по отношение на пътниците на избрани гранични контролно-пропускателни пунктове.

(26) Вж. бележка под линия 3.

(27) Вж. бележка под линия 9.

(28) Вж. бележка под линия 3.

(29) Вж. бележка под линия 9.