ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 14.7.2021
COM(2021) 550 final
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ EMPTY
„Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“): постигане на целта на ЕС в областта на климата до 2030 г. по пътя към неутралност по отношение на климата
1.„Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“): постигане на целта на ЕС в областта на климата до 2030 г. по пътя към неутралност по отношение на климата
Сегашният момент е решаващ за световните действия в отговор на бедствията, свързани с климата и биологичното разнообразие. Ние сме последното поколение, което все още може да реагира навреме. Това десетилетие е моментът, в който или ще успеем да изпълним ангажиментите си по Парижкото споразумение в интерес на здравето, благосъстоянието и просперитета на всички, или ще се провалим. ЕС даде пример като постави амбициозни цели за намаляване на емисиите с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с емисиите от 1990 г. и за превръщане на Европа в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. Тези цели вече не са стремежи или амбиции, а задължения, заложени в първия европейски законодателен акт за климата, които създават нови възможности за иновации, инвестиции и работни места.
В този дух, с пакета от предложения се стремим да направим ЕС „подготвен за цел 55“ и да постигнем коренната промяна, необходима за нашата икономика, общество и промишленост. Това е колективна отговорност и възможност, която трябва да бъде достъпна за всички, независимо дали са иноватори и инвеститори, предприятия и градове, или потребители, домакинства и физически лица. Всички имаме полза от повече пространство за природата, по-чист въздух, по-хладни и по-зелени градове, по-здрави граждани, по-ниско потребление на енергия и по-ниски сметки, както и от нови работни места, технологии и възможности за бизнеса. По какъв начин ще успеем възможно най-бързо и справедливо да донесем тези ползи на всички, като същевременно укрепим нашата конкурентоспособност, създадем работни места за бъдещето и се справим с разходите и въздействието на прехода — това е предизвикателството, което ще трябва да преодолеем, за да постигнем екологичния преход на ЕС.
Като действаме, преди да сме достигнали необратими повратни точки, ще успеем да направляваме тази трансформация, вместо просто да реагираме и да се адаптираме към нея. Въпреки че цената на бездействието е очевидно по-висока от разходите за осъществяване на нашите амбиции в областта на климата, сухите цифри не могат да опишат сериозните последствия, които ще настъпят, ако продължаваме да не предприемаме нищо. Бездействието може да доведе до нови разделителни линии: между хората, които могат да си позволят чисти, модерни технологии, базирани на възобновяеми източници, и хората, които нямат друга алтернатива, освен да използват старомодните и замърсяващи такива. Следващите поколения ще понесат тежестта на все по-честите и по-интензивни бури, горски пожари, суши и наводнения, както и на конфликтите, които те биха могли да предизвикат по света. Затова справянето с тези кризи е въпрос на солидарност между поколенията и нациите. Това, което ще постигнем през следващото десетилетие, ще определи бъдещето на нашите деца. Ето защо наблюдаваме постоянна и нарастваща обществена подкрепа за амбициите и действията в областта на климата 1 . Особено младите хора, включително днешните подрастващи, които са носители на промяната, апелират за засилване на действията за борба с изменението на климата и призовават правителствата и ЕС да предприемат решителни и незабавни стъпки за опазване на климата и околната среда за следващите поколения.
Днешните предложения се основават на политики и законодателни актове, които Европейският съюз вече е въвел. С Европейския зелен пакт се поставиха основите на тази коренна промяна. В него бяха определени градивните елементи за утрешната икономика със забележителни стратегии в областта на биологичното разнообразие, кръговата икономика, нулевото замърсяване, устойчивата и интелигентна мобилност, вълната на саниране, устойчивата храна, водорода, батериите, енергията от възобновяеми източници в морето и много други. В подкрепа на прехода са предвидени безпрецедентни ресурси, като например в плана за възстановяване на ЕС, инструмента за възстановяване NextGenerationEU, най-малко 37 % от чиито средства са предназначени за екологичния преход, следващия дългосрочен бюджет на ЕС за 2021—2027 г. или чрез постоянния акцент върху устойчивото финансиране и отключването на частни инвестиции. Ще продължим да мобилизираме всички политики на ЕС в подкрепа на прехода към неутралност по отношение на климата, включително политиките в областта на научните изследвания, уменията, промишлеността, конкуренцията и търговията.
Пакетът се гради също така върху ясни доказателства както за необходимостта от постигане на целта за 2030 г., така и за възможно най-добрия и справедлив начин, по който можем да я постигнем. В Плана във връзка с целта в областта на климата за 2030 г. 2 беше извършена оценка на възможностите и разходите за екологичния преход и се установи, че балансът ще бъде положителен, ако направим правилното съчетание на политики. По този начин се потвърждава максимата, че това, което е добро за планетата, е добро за хората и икономиката, както показва прирастът на икономиката с над 62 % от 1990 г. насам при същевременен спад на емисиите с 24 %, което ясно подчертава, че икономическият растеж не е обвързан с емисиите на CO2.
Опитът и знанията, заложени в този пакет, го превръщат в най-изчерпателния набор от предложения, който Комисията някога е представяла в областта на климата и енергетиката. С него се полагат устоите за нови работни места и издръжлива и устойчива европейска икономика за бъдещето. Пакетът ще бъде регулаторната основа за постигане на нашите цели по справедлив, икономически ефективен и конкурентен начин. В него се определя цена на въглеродните емисии за повече сектори, което ще донесе значителни допълнителни приходи, за да се гарантира справедлив преход, и ще направи чистите решения по-евтини. С пакета се подкрепя използването на повече енергия от възобновяеми източници и реализирането на по-големи икономии на енергия. Улесняват се нарастващите продажби на чисти нови превозни средства и по-екологосъобразни транспортни горива. Пакетът ще позволи на индустрията да ръководи прехода и ще ѝ даде необходимата сигурност, за да се стимулират инвестициите и иновациите. В него се поставя акцент върху данъчното облагане на енергийните източници в съответствие с нашите цели в областта на климата и околната среда. Пакетът привежда в действие принципа „замърсителят плаща“. Природата успява да премахва все по-малко въглерод от атмосферата. Целта на пакета е тази тенденция да се обърне и да се гарантира, че нашите цели в областта на климата няма да бъдат подкопани от опасността от изместване на въглеродни емисии, като се насърчат действията в областта на климата в световен мащаб.
Пакетът „Подготвени за цел 55“ затвърждава позицията на ЕС като световен лидер, който с действията си служи за пример в борбата срещу изменението на климата. Действията единствено от страна на ЕС обаче не са достатъчни и не могат да постигнат глобалното намаляване на емисиите, от което се нуждае светът. ЕС остава напълно ангажиран с многостранния световен ред и призовава партньорите по целия свят да си сътрудничат. Поради тази причина ЕС работи заедно с Г-7, Г-20 и други международни партньори, за да покаже, че по-амбициозните цели в областта на климата могат да вървят ръка за ръка с икономическия просперитет и устойчивия растеж. Преди решаващата 26-та Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата („COP26“) в Глазгоу през ноември 2021 г., настоящият набор от предложения има за цел да определи програма за съвместна работа с останалия свят за постигането на екологичен преход, който да се справи с екзистенциалните заплахи и да създаде нови възможности за всички.
Пакетът „Подготвени за цел 55“ е набор от взаимосвързани предложения, които заедно ще допринесат за постигането на нашите амбициозни цели. С настоящото съобщение се прави преглед на различните предложения и на техните взаимовръзки и се обяснява избраният набор от мерки на политиката. В съобщението се представя начинът, по който в пакета се постига цялостният баланс между справедливост, намаляване на емисиите и конкурентоспособност, и се илюстрира как различните политики работят заедно.
|
Пакетът „Подготвени за цел 55“: Накратко Пакетът „Подготвени за цел 55“ се състои от набор взаимосвързани предложения, които са насочени към постигането на една и съща цел — гарантирането на справедлив, конкурентен и екологичен преход до 2030 г. и след това. Където е възможно, съществуващото законодателство се изменя с цел увеличаване на амбициите, а където е необходимо, се внасят нови предложения. Като цяло с пакета се укрепват осем съществуващи законодателни акта и се представят пет нови инициативи в редица области на политиката и сектори на икономиката: климат, енергия и горива, транспорт, сгради, земеползване и горско стопанство. Законодателните предложения са подкрепени от анализ на оценката на въздействието, който отчита взаимовръзката на цялостния пакет. Анализът показва, че прекомерното разчитане на засилени регулаторни политики би довело до ненужно голяма икономическа тежест, докато определянето на цени на въглеродните емисии не би могло само по себе си да преодолее продължаваща пазарна неефективност и непазарни пречки. Следователно избраното съчетание от политики представлява внимателен баланс между ценообразуване, цели, стандарти и мерки за подкрепа.
|
2.Всеобхватен икономически подход: справедлив, конкурентен и екологичен преход
Предназначението на пакета „Подготвени за цел 55“ е да се постигне повишената цел на ЕС за намаляване на емисиите в полза на всички европейци и да се създадат възможности за участие в прехода, да се помогне на най-нуждаещите се и да се постигне по-голямо цялостно намаляване на емисиите. С него също така ще се подпомогне екологосъобразното възстановяване на ЕС от пандемията, ще се способства разпространението на екологичните стандарти отвъд границите на ЕС и ще се стимулират иновациите в продуктите и технологиите на бъдещето.
2.1 Социално справедлив преход: справяне с неравенството и енергийната бедност чрез действия в областта на климата
Преходът към неутралност по отношение на климата може да бъде уникална възможност да се намали системното неравенство. Инструментите за ценообразуване на въглеродните емисии, например, повишават приходите, които могат да бъдат реинвестирани, за да се преодолеят енергийната бедност и свързаните с мобилността предизвикателства, пред които са изправени уязвимите групи, за да се стимулират иновациите и икономическия растеж и за да се създадат работни места. Тук не става въпрос само за справедливост и солидарност, а за по-широка обществена необходимост от справяне с неравенствата, които са съществували преди Европейския зелен пакт и които биха се влошили без решителни действия срещу изменението на климата и в подкрепа на нулевото замърсяване.
Поради тази причина солидарността е основен принцип в Европейския зелен пакт — между поколенията, държавите членки, регионите, селските и градските райони и различните части на обществото — пример за което са механизмът за справедлив преход и редица други инструменти, въведени на равнището на ЕС през последните години. Постигането на неутралност по отношение на климата ще изисква осъзнаване на общата цел, колективни усилия и възприемане на различните отправни точки и предизвикателства. Много граждани, особено по-младите, са готови да променят своите модели на потребление и мобилност, когато разполагат с необходимата информация, за да ограничат въглеродния си отпечатък и да живеят в по-екологосъобразна и по-здравословна околна среда. В този пакет обаче се разглеждат и опасенията на хората, чиято заетост или доходи са засегнати от прехода.
Този подход е отразен в целия пакет „Подготвени за цел 55“ — от разпределянето на усилията за постигане на целите в областта на климата между държавите членки въз основа на относителното им богатство до отчитането на техните различни възможности при разпределянето на приходите и до преодоляването на неравенствата в рамките на всяка държава членка. Това показва необходимостта от по-голяма солидарност и социална справедливост в съответствие с желанието да реализираме по-бързо нашите по-големи амбиции.
В този дух по линия на новия Социален фонд за изменението на климата ще се предоставя специално финансиране на държавите членки в подкрепа на европейските граждани, които са най-тежко засегнати или са изложени на риск от енергийна бедност или бедност по отношение на мобилността, като това финансиране ще съпътства въвеждането на търговията с квоти за емисии в автомобилния транспорт и сградите. Днес енергийната бедност засяга до 34 милиона души в Европейския съюз. Фондът ще спомогне за смекчаване на разходите на хората, за които последиците от увеличенията на цените на изкопаемите горива по време на прехода ще бъдат най-сериозни. С новия фонд ще се насърчава справедливостта и солидарността между и в рамките на държавите членки, като същевременно ще се намали риска от енергийна бедност и бедност по отношение на мобилността. Той ще се основава на съществуващите механизми за солидарност и ще ги допълва 3 . По линия на Социалния фонд за изменението на климата в бюджета на ЕС за периода 2025—2032 г. от новата схема за търговия с емисии ще бъдат предоставени 72,2 милиарда евро по текущи цени. Това ще даде възможност на държавите членки да подпомогнат уязвимите домакинства с ниски и средни доходи, потребителите на транспортни услуги и микропредприятията, засегнати от въздействието на разширяването на търговията с емисии, така че да бъдат обхванати строителството и транспорта. Чрез фонда ще се подпомагат инвестиции за повишаване на енергийната ефективност и санирането на сгради, за екологосъобразно отопление и охлаждане и за интегриране на енергията от възобновяеми източници по начин, който може устойчиво да намали както емисиите на CO2, така и сметките за енергия на уязвимите домакинства и микропредприятията. С него също така ще бъде финансиран достъпът до мобилност с нулеви и ниски емисии. Когато и колкото е нужно, по линия на Фонда ще могат да бъдат покривани разходите за пряко подпомагане на доходите, докато се извършват зелените инвестиции по Фонда и, наред с другото, по Механизма за възстановяване и устойчивост и Европейския фонд за регионално развитие, и ползите от тях бъдат реализирани.
За да бъде подготвен за промяната, размерът на Фонда по принцип ще съответства на 25 % от очакваните приходи от новата търговия с емисии, обхващаща секторите на строителството и автомобилния транспорт, започвайки една година преди влизането в сила на ценообразуването на въглеродните емисии. Фондът ще бъде съчетан с национални вноски в размер на най-малко 50 процента. Комисията скоро ще предложи изменение на Решението за собствените ресурси и многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., за да бъде включен този нов инструмент. Освен това Комисията възнамерява да предостави допълнителни насоки на държавите членки чрез предложение за препоръка на Съвета относно най-добрия начин, по който може да се обърне внимание на социалните и трудовите аспекти на прехода към климатична неутралност.
Комисията ще направи оценка на функционирането на Социалния фонд за изменението на климата през 2028 г., също така с оглед на желания ефект от Регламента за разпределяне на усилията и прилагането на схемата за търговия с емисии в новите сектори.
С цел допълнително укрепване на социалното измерение Комисията призовава държавите членки да използват не само средствата по линия на Социалния фонд за изменението на климата, а и част от приходите, генерирани от продажбата чрез търг на квоти за сградния сектор и сектора на автомобилния транспорт, за смекчаване на въздействието върху уязвимите домакинства и потребители на транспортни услуги с ниски и средни доходи.
Държавите членки с по-висок дял на изкопаеми горива в енергийния микс, по-високи емисии на парникови газове, по-висока енергийна интензивност и по-нисък БВП на глава от населението също ще се възползват от подсиления Модернизационен фонд. Средствата в този фонд ще зависят от цената на въглеродните емисии, но фондът ще бъде подкрепен с допълнителни 192,5 милиона квоти.
И накрая, ще има и непрестанна солидарност съгласно Регламента за разпределяне на усилията и схемата на ЕС за търговия с емисии, където по-специално една десета от квотите, предназначени за продажба чрез търг, се преразпределят между държавите членки.
2.2 Конкурентен преход: нови възможности чрез индустриални и секторни промени
Постигането на целта за 2030 г. ще изисква системна трансформация в цялата икономика. Предстоящите преразглеждания на националните планове в областта на енергетиката и климата и на Регламента относно управлението ще гарантират интегрирано планиране, изпълнение и мониторинг на екологичния преход до 2030 г. С тези преразглеждания ще се даде възможност на ЕС и неговите държави членки да постигнат напредък по балансиран начин. Това е отразено в предложенията по пакета „Подготвени за цел 55“, като се предвиждат действия в областта на промишлеността, транспорта, сградния фонд и енергетиката. Допълващите се и целенасочени политики на равнище ЕС и на национално равнище ще ускорят промяната в поведението, разработването и въвеждането на технологични иновации, както и развитието на нова инфраструктура. Централно място в този пакет заема надграждането върху важните постижения на схемата на ЕС за търговия с емисии чрез нейното укрепване и прилагането ѝ в нови сектори, в които до момента не се наблюдава намаляване на емисиите. Опитът от последните 16 години показва, че търговията с емисии е много ефективен механизъм за намаляване на емисиите по икономически ефективен начин, като същевременно генерираните приходи могат да бъдат използвани за подпомагане на прехода към по-екологосъобразно производство и за стимулиране на иновациите.
За да се стимулират промените, освен сигнала за цената на въглеродните емисии е необходимо да се поставят ясни цели, като например в преразгледания Регламент за разпределяне на усилията, с който ще се даде възможност на държавите членки да предприемат национални действия за справяне с емисиите в секторите на сградния фонд, транспорта, селското стопанство, отпадъците и малките предприятия. Предложението следва да доведе до намаляване на емисиите от тези сектори в целия ЕС с 40 % до 2030 г. в сравнение със ситуацията през 2005 г. Принципите за разпределяне на относителните усилия на всяка държава членка остават същите като преди. Различният капацитет на държавите членки да предприемат действия ще продължи да се взема предвид, като се определят национални цели въз основа на БВП на глава от населението и се правят необходимите корекции, за да се отчетат националните обстоятелства и ефективността на разходите.
Прилагането на търговията с емисии в нови сектори допълва другите политики от пакета, за да се стимулират промените в публичните и частните инвестиции, поведението на потребителите и бизнес практиките. Оценките на въздействието на Комисията показват, че ако се приеме решение да не се прилага търговия с емисии в тези области, във всички сектори ще има нужда от много по-строги от предлаганите в настоящия пакет регулаторни мерки, по-специално по отношение на стандартите за горивата, енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, както и данъчното облагане.
2.2.1 Промишлена трансформация и ценообразуване на въглеродните емисии
Екологичният преход представлява прекрасна възможност за промишлеността на ЕС, тъй като светът следва нашия пример в разработването на пазари за чисти нови технологии и продукти и в осигуряването на устойчиви, местни и квалифицирани работни места в целия ЕС. Промишлеността на ЕС има готовност да инвестира, но се нуждае от предвидимост и съгласувана регулаторна рамка, достъп до инфраструктура и подкрепа за иновациите.
В пакета са включени нови изисквания към промишлеността за декарбонизация на производствените процеси, но също така и механизми за подпомагане на въвеждането на нови технологии. По линия на Фонда за иновации, с който се подпомагат инвестициите на предприятията и МСП в чиста енергия, ще се увеличи финансирането за иновативни проекти и инфраструктура за декарбонизация на промишлеността. Особено внимание ще бъде обърнато на проекти в секторите, обхванати от механизма за въглеродна корекция по границите.
Осъзнавайки нуждата от по-рязко намаляване на емисиите, Комисията предлага днес секторите, обхванати от преразгледаната СТЕ на ЕС 4 , да намалят своите емисии на парникови газове с 61 % до 2030 г. в сравнение с нивата от 2005 г. За да постигнем тази по-голяма амбиция до 2030 г., трябва да намалим годишния таван на емисиите.
За да се засили ролята на ценообразуването на въглеродните емисии в транспортния сектор, Комисията предлага постепенно да се разшири приложното поле на настоящата СТЕ на ЕС, така че през периода 2023—2025 г. да бъде обхванат секторът на корабоплаването. Авиокомпаниите също ще трябва да положат по-големи усилия, за да намалят своите емисии, поради което Комисията предлага поетапно да бъдат премахнати безплатните квоти за емисии, които този сектор понастоящем получава. За да се обърне внимание и на емисиите от въздухоплаването в световен мащаб, Схемата за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване (CORSIA) ще бъде приложена чрез Директивата за схемата на ЕС за търговия с емисии. Ние ще провеждаме вътрешни политики и ще продължим да работим с нашите партньори на международно равнище чрез Международната морска организация и Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО).
Изкопаемите горива, използвани в автомобилния транспорт и сградите, са източници на значителни емисии и замърсяване. Тъй като досега е било много трудно да се декарбонизират, в тях също така има голям потенциал за иновации и създаване на работни места. Например търговията с емисии в автомобилния транспорт ще увеличи стимулите за доставка на по-чисти горива за съществуващите превозни средства. Това ще доведе до промяна на наличните горива на пазара за съществуващия автомобилен парк, като ще принуди доставчиците да декарбонизират своите горива. Цената на въглеродните емисии обаче не гарантира сама по себе си бърз преход към мобилност с нулеви емисии, за което са необходими допълнителни политики, включително относно инфраструктурата за зареждане.
По подобен начин, прилагането на търговия с емисии по отношение на горивата, използвани в сградния сектор, ще спомогне за пускането на пазара на по-чисти горива за отопление, ще съкрати сроковете за възвръщаемост на инвестициите в саниране и ще ускори промяната на горивната база за отопление и охлаждане в съществуващите сгради. Това ще бъде допълнено от мерки на политиките за подобряване на енергийната ефективност на сградите, електрическите уреди и енергийните системи, така че общите енергийни нужди в нашите домове и за отопление и охлаждане също да бъдат намалени.
Ето защо Комисията предлага от 2026 г. търговията с емисии да започне да се прилага за автомобилния транспорт и сградите. За тази цел ще бъде създадена отделна система, насочена към доставчиците на горива нагоре по веригата, като отговорността за спазване на системата ще се носи от производителите на горива, вместо да се изисква пряко участие от страна на отделни домакинства или потребители на автомобилни транспортни услуги. За емисиите от сектора на автомобилния транспорт и сградния сектор ще бъде определена горна граница, като таванът ще бъде снижаван с течение на времето с цел спадане на общите емисии.
Ако международните партньори не предприемат подобни амбициозни действия като тези на ЕС, съществува риск от изместване на въглеродни емисии, т.е. производството да се прехвърли от ЕС към други държави с по-ниски амбиции за намаляване на емисиите. Ако тази опасност се осъществи, емисиите в световен мащаб няма да намалеят. Поради тази причина, както е описано по-подробно в раздел 4 от настоящото съобщение, Комисията предлага механизъм за въглеродна корекция по границите, с който се начислява такса за вноса на ограничен брой високозамърсяващи стоки въз основа на тяхното съдържание на въглерод.
Този промишлен преход до 2030 г., както и преходът след това към неутралност по отношение на климата, трябва да бъде колективно и приобщаващо усилие, разработено съвместно със самите промишлени екосистеми. В актуализираната промишлена стратегия беше обявено съвместното създаване на пътища за преход със социалните партньори и други заинтересовани страни, за да се определи най-добрият начин за ускоряване и извличане на ползи от двойния преход, като се разглеждат мащабът, скоростта и условията, пред които е изправена всяка екосистема. В сценариите ще се определи мащабът на нуждите, включително преквалификация, инвестиции или технологични нужди, и ще се разработят действия за тяхното удовлетворяване въз основа на вложените ресурси, като например пътни карти за промишлената стратегия. Отдава се приоритет на екосистемите, които се ангажират с прехода, които са изправени пред най-големите предизвикателства и са силно засегнати от кризата, като например тези в областта на мобилността, строителството и енергоемките отрасли.
Комисията признава, че екологичният преход може да бъде успешен само ако ЕС разполага с необходимата квалифицирана работна сила, за да остане конкурентоспособен. Образованието и обучението са от основно значение за повишаване на осведомеността и повишаване на уменията за зелената икономика в инструменти като зеленото направление на „Еразъм+“ и Коалицията „Образование за климата“. С Европейската програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост Комисията въвежда водещи действия, за да предостави на хората подходящите умения, необходими за екологичния и цифровия преход. В рамките на програмата Комисията улеснява също така развитието на ангажиментите за преквалификация и повишаване на квалификацията във всички промишлени екосистеми. Различни екосистеми, включително автомобилната екосистема, вече са поели ангажимент за преквалификация и повишаване на квалификацията на своите работници по цялата верига на създаване на стойност, като част от Пакта за умения.
2.2.2 По-чиста мобилност и по-чисти транспортни горива
Наред с ценообразуването на въглеродните емисии са необходими и други мерки за поемане на решителен курс към транспорт с нулеви емисии и за намаляване на замърсяването на въздуха, тъй като транспортът представлява почти една четвърт от емисиите на парникови газове в ЕС и е основната причина за замърсяването на въздуха в градовете. Емисиите продължават да бъдат по-високи, отколкото през 1990 г., и за постигането на неутралност по отношение на климата ще е необходимо намаляване с 90 % на общите емисии от транспорта до 2050 г. 5
Ето защо пакетът „Подготвени за цел 55“ включва четири предложения за насърчаване използването на по-чисти превозни средства и горива по технологично неутрален начин. Преразглеждането на стандартите за емисиите на CO2 от нови леки и лекотоварни автомобили има за цел по-нататъшно намаляване на емисиите на парникови газове от тези превозни средства, като се осигури ясен и реалистичен път към мобилност с нулеви емисии. Потребителското търсене на превозни средства с нулеви емисии вече рязко се увеличава 6 .
Регламентът за инфраструктурата за алтернативни горива ще осигури необходимото разгръщане на оперативно съвместима и лесна за ползване инфраструктура за презареждане с електричество и гориво на по-чисти превозни средства в целия ЕС, като се върви в крак с развитието на пазара и се гарантира, че ще бъдат обхванати и селските и отдалечените райони. Предложените задължителни цели за инфраструктура за алтернативни горива са от ключово значение за подпомагане на навлизането на по-чисти превозни средства и на непрекъснатия растеж на този пазар, който предлага изключителни възможности за автомобилната промишленост в ЕС.
Всички тези мерки взаимно се подсилват и допълват. Като се има предвид, че средната продължителност на автомобила е между 10 и 15 години, налагането на цена на въглеродните емисии за автомобилния транспорт е наложително, за да стане съществуващият автомобилен парк по-чист. Освен това по-амбициозните стандарти за емисиите на CO2 ще спомогнат за бързото извеждане на повече превозни средства с нулеви емисии на пътя, а поради задълженията за инфраструктура ще бъдат инсталирани необходимите станции за презареждане с електричество и гориво, които да обслужват милиони нови превозни средства, които се очакват до 2030 г., като същевременно ще продължи изграждането на устойчива и конкурентоспособна в световен мащаб верига за създаване на стойност в сектора на акумулаторните батерии.
Преходът на автомобилната промишленост и нейната верига на доставки вече е в ход. Това изисква използването на финансови ресурси като Фонда за иновации и средства съгласно правилата за държавна помощ за инвестиции, за да се създават нови бизнес възможности в различни сегменти на промишлената екосистема. Освен това могат да бъдат използвани Европейският социален фонд плюс (ЕСФ+), InvestEU и други програми на ЕС за финансиране, за да се подпомогнат мерките за преквалификация и повишаване на квалификацията.
Комисията предлага също така да се насърчи използването на устойчиви горива в секторите на въздухоплаването и корабоплаването, които допълват схемата за търговия с емисии (СТЕ) за секторите на въздухоплаването и мореплаването, което прави замърсяващите горива по-скъпи за доставчиците. Инициативата ReFuelEU — сектор „Авиация“ за насърчаване на устойчиво авиационно гориво ще задължи доставчиците на горива да смесват все по-високо равнище на устойчиви авиационни горива със съществуващите горива за реактивни двигатели, зареждани на летищата в ЕС, както и да стимулират използването на синтетични горива, известни като горива на основата на електроенергия. Предстоящият Алианс за авиация с нулеви емисии ще допълни инициативата, за да се гарантира готовността на пазара за революционни конфигурации на въздухоплавателните средства (например водород, електричество). Комисията също така призовава Съвета и Европейския парламент бързо да постигнат съгласие по актуализираната регулаторна рамка за Единно европейско небе, която се очаква да спомогне за намаляване на емисиите от въздухоплаването с до 10 %.
Предложението FuelEU — сектор „Морско пространство“ за насърчаване на устойчиви морски горива ще създаде нови изисквания за корабите, независимо от това под чие знаме плават, които пристигат към или отплават от пристанища на ЕС, като наложи максимално ограничение за съдържанието на парникови газове в енергията, която използват, и ще направи тези ограничения по-строги с течение на времето. Предстоящият Алианс за създаване на стойност в областта на възобновяемите и нисковъглеродните горива ще стимулира доставките и внедряването на най-обещаващите горива за всички видове транспорт.
Сигурност по отношение на показателите на емисиите в тези сектори може да бъде осигурена само ако се гарантира, че новите горива спазват критериите за устойчивост на възобновяемите енергийни източници. Тази връзка трябва да бъде запазена и трябва да гарантираме, че насърчаваме само най-чистите биогорива от ново поколение и новите горива на основата на електроенергия с най-добри показатели по отношение на емисиите. Във въздухоплаването ще се прилага схемата на ИКАО за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване (CORSIA). Тези мерки се допълват от преразгледаната Директива за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, която ще направи по-чистите горива по-привлекателни за всички видове транспорт и ще запълни пропуските по отношение на замърсяващите горива.
2.2.3 Енергетика
На потреблението на енергия се дължат 75 % от емисиите на ЕС, така че преобразуването на нашата енергийна система е от основно значение за нашите амбиции в областта на климата. Спестяването на повече енергия и използването на повече възобновяеми източници за производство на енергията, която използваме, е ключов фактор за създаването на работни места, растежа и намаляването на емисиите.
За да се постигне целта за 2030 г., в актуализираната Директива за енергията от възобновяеми източници се предлага да се увеличи общата обвързваща цел за употреба на енергия от възобновяеми източници в енергийния микс на ЕС от сегашните 32 % на ново равнище от 40 %. Това ще бъде допълнено от индикативни национални вноски, показващи по какъв начин всяка държава членка следва да допринесе за постигането на колективната цел. Предложението подпомага държавите членки да използват максимално своя потенциал за разходно ефективно използване на възобновяемата енергия в различните сектори чрез комбинация от секторни цели и мерки. То има за цел да направи енергийната система по-чиста и по-ефективна чрез насърчаване на електрификацията, основана на възобновяеми източници, а в сектори като промишлеността и транспорта, където това е по-трудно, ще насърчи използването на възобновяеми горива, като например чистия водород.
Намаленото потребление на енергия ни позволява да намалим както емисиите, така и разходите за енергия за потребителите и промишлеността. С преразглеждането на Директивата за енергийната ефективност се предлага да се повиши нивото на амбициозност на целите за енергийна ефективност на равнището на ЕС и те да станат задължителни. Това следва да доведе до 9 % намаление на потреблението на енергия до 2030 г. в сравнение с базовите прогнози 7 . Като част от това действията на държавите членки ще се ръководят и от националните индикативни показатели за енергийна ефективност, изчислени по нова формула. С преразглеждането на Директивата относно енергийните характеристики на сградите, планирано за по-късен етап през годината, ще се набележат конкретни мерки за ускоряване на темпа на саниране на сградите, което ще допринесе за енергийната ефективност и целите за възобновяема енергия, както и за намаляване на емисиите на парникови газове в сградния сектор.
Данъчната система за енергийните продукти трябва както да запази вътрешния пазар, така и да подкрепи екологичния преход чрез определяне на правилните стимули. Поради това при преразглеждане на Директивата за енергийното данъчно облагане се предлага минималните данъчни ставки за отопление и транспортни горива да бъдат приведени в съответствие с целите на ЕС в областта на климата и околната среда, като същевременно се смекчи социалното въздействие. Новите правила ще премахнат остарелите изключения, например в областта на въздушния и морския транспорт, и други стимули за използването на изкопаеми горива, като същевременно ще насърчават използването на чисти горива.
2.3 Екологичен преход: Опазване на природата и увеличаване на естествения поглътител на въглерод в ЕС
Двете кризи, свързани с климата и биологичното разнообразие, не могат да бъдат разглеждани отделно. Ние или решаваме и двете кризи, свързани с климата и природата, или не решаваме нито една от тях. Това означава също, че не бива да използваме повече ресурси, отколкото планетата може да си позволи да сподели с нас. Ако помогнем за деликатното възстановяване на сухоземните и океанските екосистеми, те могат да осигурят живот на планетата и да изпълнят своята роля в борбата с изменението на климата. Възстановяването на природата и възстановяването на биологичното разнообразие е от съществено значение за поглъщането и съхранението на повече въглерод.
Поради това трябва да увеличим капацитета на горите, почвите, влажните зони и торфищата, океаните и водните обекти в ЕС да действат като въглеродни поглътители и запаси. В модернизирания селскостопански сектор се нуждаем и от селскостопански практики, които поставят земята и природата на първо място и възстановяват качеството на нашите почви, за да гарантираме продоволствената си сигурност.
Като част от актуализирания Регламент относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) Комисията предлага да се определят по-амбициозни цели за разширяване на естествените поглътители на въглерод в ЕС, което е от съществено значение за балансиране на емисиите и постигане на неутралност по отношение на климата. Новото предложение има за цел да обърне настоящата тенденция за намаляване на поглъщанията на CO2 и да увеличи качеството и количеството на горите и другите естествени въглеродни поглътители в ЕС. В него се предлага да се определи цел на ЕС за нетни поглъщания на парникови газове в сектора на ЗПЗГС в размер на 310 милиона тона CO2 еквивалент до 2030 г. Предлагат се специфични национални цели, които да допринесат за постигането на тази обща цел. След 2030 г. Комисията ще оценява напредъка и предвижда предложения за насочване на този сектор към постигането на неутралност по отношение на климата, като се вземат предвид емисиите и поглъщанията от сектора на ЗПЗГС и емисиите от селското стопанство, различни от CO2.
Държавите членки ще запазят известна гъвкавост при поделянето на усилията между Регламента за разпределяне на усилията и секторите на ЗПЗГС, като отново подчертаят взаимното допълване между различните предложения в пакета „Подготвени за цел 55“.
Комисията също така предприема множество мерки за стимулиране на добрите практики в производството на биомаса и за гарантиране, че предлагането и търсенето на дървесна биомаса остават в границите на устойчивостта 8 и са в съответствие с нашите цели за възстановяване на биологичното разнообразие, подобряване на здравето на природата и оставане в границите на ресурсите на планетата.
Предложението относно производството на енергия от възобновяеми източници включва по-строги критерии за устойчивост по отношение на биоенергията чрез разширяване на приложното им поле и чрез разширяване на забранените зони, които не могат да бъдат източник на суровини. Понастоящем биоенергията представлява около 60 % от производството на енергия от възобновяеми източници и въпреки че този дял се очаква да намалее между 2030 г. и 2050 г., общото търсене на енергия от възобновяеми източници ще се увеличи. Предложението потвърждава принципа на каскадно използване, който благоприятства използването на дървесина с най-висока добавена стойност, и гарантира, че националните схеми за подпомагане на използването на биомаса с устойчив произход са в съответствие с него и избягват вредни въздействия върху биологичното разнообразие.
Новата стратегия на ЕС за горите, представена заедно с пакета „Подготвени за цел 55“, както и предстоящата нова стратегия за почвите, законът на ЕС за възстановяване на природата и инициативата за въглеродно земеделие, планирани за по-късно през 2021 г., допълнително ще укрепят естествените въглеродни поглътители в ЕС, ще гарантират, че биологичното разнообразие заема ключово място в цялостния подход, и ще подкрепят ключовите социални и икономически функции на горското стопанство и секторите, свързани с горското стопанство.
3.Възможности и стимули: Иновации и инвестиции за конкурентоспособен преход
Преходът към неутрална по отношение на климата икономика подкрепя иновациите. Европейският зелен пакт е стратегия за растеж и, както е посочено в актуализираната промишлена стратегия на ЕС, предложеният пакет „Подготвени за цел 55“ предлага значителни възможности за разработване, внедряване и износ на технологии с ниски нива на въглеродни емисии и създаване на екологични работни места 9 .
Като определя ясна политическа рамка с подробни цели и политики, Комисията увеличава сигурността на инвеститорите и намалява риска от блокиране на инвестициите в отрасли с високи въглеродни емисии, които скоро ще приключат дейността си и чието затваряне ще доведе до блокиране на активи. ЕС печели от стартовото си предимство с активизирането на действията в областта на изменението на климата. Инвестициите в нисковъглеродна икономика могат да стимулират икономическия растеж и създаването на работни места, да ускорят прехода към чиста енергия, да повишат дългосрочната конкурентоспособност и да окажат въздействие върху екологосъобразното възстановяване.
Дългосрочният бюджет на ЕС и неговият пакет за възстановяване NextGenerationEU са специално разработени, за да подкрепят екологичния преход. 30 % от програмите по многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. са предназначени за подкрепа на действия в областта на климата, например чрез политиката на сближаване, селското стопанство и програмата LIFE за климата и околната среда. Целта за използване на 35 % от финансирането за научни изследвания и иновации по линия на програмата „Хоризонт Европа“ за „зелени“ инвестиции, както и различните партньорства и мисии 10 по програмата, осигуряват необходимите ресурси за изграждане на устойчиви и иновативни решения за екологичния преход. Програмата „Хоризонт Европа“ предоставя съществено подпомагане за МСП, по-специално стартиращи предприятия и отделени дружества, за да разработват и увеличават мащаба на преломни иновации.
Освен това националните планове за възстановяване и устойчивост на държавите членки, финансирани по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, трябва да допринасят за екологичния преход, като мерките възлизат на най-малко 37 % от разпределените за плановете средства. Но публичното финансиране няма да бъде достатъчно. Стратегията за финансиране на прехода към устойчива икономика ще спомогне за отключването на частните инвестиции, необходими за финансиране на този преход 11 .
Комисията ще продължи да стимулира инвестициите в екологичния преход. При преразглеждането на Насоките за държавната помощ в областта на околната среда и енергетиката Комисията ще обърне специално внимание, за да гарантира, че те отразяват обхвата и амбицията на Европейския зелен пакт. Въпреки че неотдавнашната оценка на съобщението относно ВПОИ показа, че разпоредбите функционират добре, ще са необходими някои целенасочени корекции, включително за допълнително повишаване на тяхната отвореност и улесняване на участието на МСП, както и за предоставяне на насоки относно критериите за обединяване на средства от националните бюджети и програмите на ЕС.
В подкрепа на това, в предложения пакет „Подготвени за цел 55“ се съдържат собствени специални финансови инструменти, за да се осигури справедлив преход въз основа на приходите, генерирани от разширяването и засилването на търговията с емисии. Това още веднъж подчертава взаимовръзката между различните части на този пакет от предложения. Съществуващите механизми и фондове за солидарност са укрепени за справяне с въздействието върху разпределението и за стимулиране на по-нататъшните инвестиции в иновативни нисковъглеродни решения. Размерът и обхватът на Фонда за иновации се разширяват, за да се предоставя подкрепа за проекти под формата на договори за въглеродна разлика, които да доведат до намаляване на емисиите в промишлеността.
4.Устойчив ЕС в един устойчив свят
Въпреки че на ЕС се падат едва 8 % от световните емисии на CO2, той признава, че е отговорен за по-голямата част от кумулативните емисии. ЕС е решен да поеме целенасочен курс към зелена, конкурентоспособна, приобщаваща и кръгова икономика. Европейският зелен пакт, нашата стратегия за растеж и конкурентоспособност, допринася за трансформирането на глобалното послание, като засяга политическите и бизнес пазарите и дава пример за подражание.
Глобалният ангажимент и международното сътрудничество са от ключово значение за справяне с кризата в областта на климата и ЕС работи активно с държавите партньори на двустранна и многостранна основа.
Пакетът „Подготвени за цел 55“ е ключов етап по пътя към Глазгоу, където по-късно тази година ще се проведе следващата конференция на ООН по изменението на климата, известна още като COP26. Той ще бъде в основата на изпълнението на поетите от ЕС ангажименти към планетата и света, както са договорени в Парижкото споразумение.
ЕС е решен да гарантира, че ползите от декарбонизацията в ЕС не следва просто да водят до изместване на въглеродните емисии извън нашите граници. Понастоящем такова изместване на въглеродни емисии се предотвратява чрез издаването на безплатни квоти по схемата за търговия с емисии (СТЕ). Тази система е ефективна за справяне с риска от изтичане, но също така отслабва стимула за инвестиране в по-екологосъобразно производство в страната и в чужбина.
В този дух днес Комисията предлага механизъм за въглеродна корекция по границите (CBAM). Замислен като инструмент за действие в областта на климата, той въвежда пазарна динамика, която защитава целостта на политиката на ЕС и глобалната политика в областта на климата чрез намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС и в световен мащаб, и стимулира съответните сектори да се модернизират, да станат по-устойчиви и да намалят своето въглеродно съдържание.
CBAM ще бъде въведен постепенно за няколко избрани продукта. През първите години ще се прилага опростена система с цел да се улесни безпроблемното въвеждане на механизма. Предложението за CBAM гарантира, че от местните и вносните продукти ще се плаща една и съща цена на въглеродните емисии, която по този начин ще бъде недискриминационна и съвместима с правилата на СТО и други международни задължения на ЕС. В тези сектори постепенно ще бъде въведен CBAM, докато безплатните квоти поетапно се премахват, като се гарантира, че новата система осигурява по-силни стимули за индустриите в ЕС и чуждестранните индустрии да въвеждат иновации и да намаляват емисиите. Освен това секторите и дружествата извън ЕС, които може вече да имат по-ниско въглеродно съдържание в своите производствени цикли или в които се прилага подобна система за ценообразуване на въглеродните емисии, ще се възползват от това в рамките на CBAM. Това е покана към нашите международни партньори за съвместно увеличаване на амбициите в областта на климата.
Глобалният отказ от изкопаеми горива вече е в ход. А последиците излизат извън рамките на климата и околната среда — те са и геополитически. ЕС трябва да адаптира политиките си по съответния начин, за да гарантира стабилен преход, включително извън границите си. В този дух Европейската комисия скоро ще представи ново законодателство за свеждане до минимум на приноса на ЕС за обезлесяването и деградацията на горите в световен мащаб и за включване на устойчивото корпоративно управление в стратегиите на дружествата.
Очакваме партньорите също да изпълнят ангажиментите си от Париж и да са готови да работят заедно чрез укрепване на дипломацията на ЕС по въпросите на климата. За да се засили сътрудничеството с нашите международни партньори и да се улесни глобалният преход към икономика с нулеви нетни емисии, пълният набор от инструменти на външната политика на ЕС ще бъде използван за привеждане в съответствие с тези по-високи цели. Като част от дипломацията си в областта на климата в рамките на двустранни партньорства и многостранни организации ЕС ще гарантира, че се консултира, разяснява, подпомага и, когато е възможно, включва партньорите, като същевременно поставя акцент върху основните цели, определени в Парижкото споразумение. Това включва и подкрепа за финансирането на борбата с изменението на климата, за да се помогне на уязвимите държави да се адаптират към изменението на климата и да инвестират в намаляването на емисиите на парникови газове. ЕС и неговите държави членки постоянно са най-големият донор в света на публичното финансиране на борбата с изменението на климата за държавите с ниски и средни доходи, като това ще продължи, като се обръща специално внимание на нуждите на най-слабо развитите държави.
5.Заключение
Европейският съюз се основава на предпоставката за разработване на общи политики за постигане на нашите общи интереси. Той изисква солидарност между своите държави членки и между гражданите, за да постигне тези цели и да се възползва от своите предимства, като всеки действа в съответствие със собствените си възможности и компетенции, като зачита различните национални особености и отправни точки за постигане на крайната цел. Пакетът „Подготвени за цел 55“ е замислен в този дух: усилията се разпределят между държавите членки по най-ефективния от гледна точка на разходите начин, като се отчитат различията между нас и се предоставя подкрепа на най-нуждаещите се, за да се гарантира, че преходът достига до всички по благоприятен начин.
Пакетът от предложения беше внимателно изготвен, за да се създаде точният баланс между мерките на политиката и приходите, генерирани с цел проектиране и стимулиране на справедлива и коренна промяна в икономиката на ЕС. Промяната на тежестта на всеки инструмент неизбежно има верижен ефект върху няколко други, а премахването на всяка от предложените мерки изисква адаптиране на предложенията в други области. За да стане Европейският съюз „подготвен за цел 55“ и за да намалим с времето емисиите си с най-малко 55 %, ние се нуждаем от всички тези инструменти и от този баланс.
В пакета „Подготвени за цел 55“ се признава, че на гражданите на ЕС трябва да се предложи по-добра информация, достъпни варианти и подходящи стимули за извършване на индивидуалните промени, които заедно ни помагат да живеем в равновесие с околната среда и нашата планета. Гражданите от всички региони и възрасти ще участват активно в изпълнението, например чрез Европейския пакт за климата и гражданските групи на Конференцията за бъдещето на Европа. В него също така се признава ефективността на определянето на цена на въглеродните емисии и се възпрепятства икономическата мощ на дружествата и пазарите за постигане на структурни промени в нашата икономика, които осигуряват по-чистите и по-здравословни продукти и услуги, от които се нуждаем. И накрая, той дава възможност на ЕС да формира дългосрочни инвестиции, да бъде водещ на пазари и да прилага нови екологични стандарти. Именно тази комбинация ще подготви ЕС за неутрално по отношение на климата бъдеще.
Предизвикателствата, свързани с изменението на климата, изискват глобален отговор и ЕС ще продължи да работи активно със своите държави партньори в подкрепа на изменението на климата и енергетиката в световен мащаб.
Понастоящем Комисията представи необходимите предложения, за да може ЕС да изпълни своите ангажименти и цели и истински да приеме предстоящата промяна. Приканваме Европейския парламент и Съвета бързо да започнат законодателната си работа по представените днес предложения и да гарантират, че те се разглеждат като съгласуван пакет, като се зачитат многобройните взаимовръзки между тях.
Решаващото десетилетие вече започна. ЕС се нуждае възможно най-бързо от набор от инструменти, който да бъде адаптиран към пакета от мерки „Подготвени за цел 55“, за да постигнем нашите цели за 2030 г. и решително да поемем курс към превръщането ни в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г.