ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 2.6.2021
COM(2021) 500 final
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ, КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА
Координиране на икономическите политики през 2021 г.: преодоляване на COVID-19, подкрепа на възстановяването и модернизиране на нашата икономика
{SWD(2021) 401 final} - {SWD(2021) 402 final} - {SWD(2021) 403 final} - {SWD(2021) 404 final} - {SWD(2021) 405 final} - {SWD(2021) 406 final} - {SWD(2021) 407 final} - {SWD(2021) 408 final} - {SWD(2021) 409 final} - {SWD(2021) 410 final} - {SWD(2021) 411 final} - {SWD(2021) 412 final}
Координиране на икономическите политики през 2021 г.:
преодоляване на COVID-19, подкрепа на възстановяването и модернизиране на нашата икономика
1.Въведение
Европейският съюз предприе безпрецедентни действия за борба с пандемията от COVID-19, смекчаване на въздействието на кризата и насочване на икономиката ни по пътя на солиден, устойчив и приобщаващ растеж. През последната година ЕС и държавите членки показаха решителност и солидарност при приемането на редица политически мерки за борба с пандемията, ограничаване на нейното икономическо и социално въздействие, запазване на благоприятните условия за финансиране, отстояване на целостта на единния пазар и подготовка за бързо устойчиво и приобщаващо възстановяване. Съгласно икономическата прогноза на Комисията от пролетта на 2021 г.
спадът в икономическата дейност е по-малък от очакваното по-рано благодарение на спешните мерки за подкрепа с цел осигуряване на ликвидност за предприятията и защита на доходите и работните места на гражданите на ЕС.
Пробивите в разработването на ваксини и разгръщането на масовата ваксинация в Европа подобриха перспективите от есента насам. Ваксинацията в ЕС напредва добре, така че да може да се постигне целта 70 % от всички възрастни да бъдат ваксинирани до юли тази година.
Според икономическата прогноза на Комисията от пролетта на 2021 г. икономиката на ЕС ще достигне равнището си на тримесечно производство отпреди кризата в хода на 2021 г., като икономическата дейност ще се възстанови във всички държави членки. След низходяща тенденция през последните години кризата с COVID-19 може да доведе до по-големи рискове за макроикономическата стабилност. Силната координация и ефективното използване на всички инструменти на политиките на ЕС ще бъдат от решаващо значение за справяне с тези рискове и за предотвратяване на по-нататъшни различия.
NextGenerationEU, на стойност 750 милиарда евро, е ключов инструмент за ЕС за насърчаване на инвестициите и възстановяването, така че да се излезе от настоящата криза с нараснали сили и устойчивост. Разгръщането на Механизма за възстановяване и устойчивост („Механизма“) ще спомогне за това нашите икономики и общества да станат по-устойчиви, приобщаващи, издръжливи, както и по-добре подготвени за екологичния и цифровия преход. Механизмът, който е централен елемент на NextGenerationEU, ще предостави широкомащабна финансова подкрепа на държавите членки в размер до 672,5 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и заеми за финансиране на реформи и инвестиции.
Планът за действие относно Европейския стълб на социалните права определя конкретни действия за укрепване на социалното измерение във всички политики на Съюза и ще спомогне за осигуряването на приобщаващо възстановяване
. На социалната среща на върха в Порто, проведена на 7—8 май 2021 г., лидерите от ЕС признаха европейския стълб на социалните права като основен елемент на възстановяването и подчертаха в декларацията от Порто
решимостта си да продължат да задълбочават прилагането му на равнището на ЕС и на национално равнище. Това ще засили стремежа на Съюза към цифров, екологичен и справедлив преход и ще допринесе за постигането на възходящо социално и икономическо сближаване, справянето с демографското предизвикателство и гарантирането на равни възможности за всички. Трите нови водещи цели на ЕС, както и допълнителните подцели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г. в областта на заетостта, уменията и социалното приобщаване, ще подпомогнат напредъка към силна социална Европа
. В допълнение преразгледаният набор от социални показатели ще спомогне за наблюдението на напредъка към прилагането на принципите на социалния стълб като част от рамката за координация на политиките в контекста на европейския семестър. Освен това лидерите от ЕС приветстваха съвместното предложение на европейските социални партньори за набор от алтернативни показатели за измерване на икономическия, социалния и екологичния напредък, които в допълнение към БВП да служат като единица за измерване на благосъстоянието, в подкрепа на приобщаващия и устойчивия растеж.
Екологичната устойчивост, производителността, справедливостта и макроикономическата стабилност продължават да бъдат водещите принципи на икономическата програма на ЕС. Концепцията за конкурентоспособна устойчивост и нейните четири оси, определени в началото на мандата на настоящия колегиум, продължават да бъдат основните приоритети на дългосрочната стратегия на ЕС за растеж в съответствие с Европейския зелен пакт и като такива на тях се базират плановете на държавите членки за възстановяване и устойчивост. Освен това цифровата трансформация на нашите общества, предприятия и икономики е жизненоважна за повишаване на производителността и конкурентоспособността на Европа с цел солидно възстановяване в съответствие с цифровото десетилетие.
Осигуряването на ефективна координация на политиките в рамките на европейския семестър продължава да бъде от решаващо значение за насочването на икономиката на ЕС по пътя на по-високия растеж след кризата. Въпреки че тазгодишният цикъл беше временно адаптиран, за да се даде възможност за стартиране на Механизма, европейският семестър продължава да подкрепя дискусиите между държавите членки относно политиките, обмена на най-добри практики и споразуменията за общ път напред. От държавите членки се изисква в плановете си за възстановяване и устойчивост да подходят ефективно към всички или значителна част от предизвикателствата, посочени в съответните специфични за всяка държава препоръки, включително техните фискални аспекти. Извън обхвата на Механизма препоръките, по които не е взето отношение, остават в сила и ще продължат да бъдат наблюдавани в рамките на европейския семестър.
2.Състояние и перспективи в областта на икономиката и заетостта
Очаква се силно възстановяване на икономиката на ЕС. От миналата есен поради строгите противоепидемични мерки във връзка с COVID-19 икономиката на ЕС изпадна отново в рецесия. С постепенното смекчаване на противоепидемичните мерки и напредъка на ваксинацията се очаква активността в ЕС да се засили във всички държави членки, като се ускори през втората половина на 2021 г. в отражение и на стимула за растеж вследствие на изпълнението на националните планове за възстановяване и устойчивост. Темповете на възстановяване ще се различават в отделните държави членки и региони. Очаква се всички държави – членки на ЕС, да достигнат равнището си на тримесечно производство отпреди кризата до края на 2022 г.
Фискални мерки от голяма величина и широк набор от парични мерки ограничиха икономическите щети и са двигател на възстановяването. Благодарение на бързото задействане на общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж
и на временната рамка за държавна помощ
във всички държави членки стана възможна широкомащабна фискална подкрепа. През 2020 г. държавите членки предоставиха обща фискална подкрепа, оценявана на над 6½ % от БВП. В резултат на това съвкупният бюджетен дефицит на еврозоната и на ЕС нарасна от рекордно ниските равнища от около 0,5 % от БВП през 2019 г. до около 7 % през 2020 г. Освен това ЕЦБ предприе широк набор от мерки на паричната политика с цел да се запазят благоприятните условия за финансиране за всички сектори на икономиката с оглед подпомагането на икономическата дейност и осигуряването на средносрочна ценова стабилност. Взаимно подсилващите се ефекти от фискалните и паричните политики, в съчетание с регулаторни и пруденциални мерки за финансовия сектор, бяха от решаващо значение за смекчаване на въздействието на кризата.
Благодарение на мерките, предприети на равнището на ЕС и на национално равнище, въздействието на пандемията върху европейските пазари на труда беше ограничено. При избухването на пандемията европейският пазар на труда бе приключил шестата си година на разширяване с над 209 милиона заети лица и 6,5 % безработица през четвъртото тримесечие на 2019 г. Година по-късно заетостта бе намаляла с 3 милиона, а равнището на безработица се бе увеличило до 7,2 %. Като се има предвид размерът на сътресението, броят на загубените работни места е ограничен. За да смекчат въздействието, държавите членки приложиха широк набор от мерки за запазването на работни места, като схеми за работа на непълно работно време и временни отпуски, които подкрепиха до 32 милиона работни места в Европа. Финансирането от ЕС, включително чрез временна подкрепа за смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (инструмента SURE) и Инициативата за инвестиции в отговор на коронавируса (ИИОК), беше от основно значение за постигането на този резултат. До момента на 19 държави членки са предоставени над 90 милиарда евро заеми по SURE в подкрепа на между 25 и 30 милиона души и между 1,5 и 2,5 милиона предприятия.
Въздействието на кризата е неравномерно в различните социални групи, сектори и региони; най-силно засегнати са най-уязвимите. Младите хора, жените, нискоквалифицираните работници, мигрантите, хората с увреждания, лицата на временни договори или с други нестандартни форми на заетост, но също и самостоятелно заетите лица бяха засегнати непропорционално. Това е утежнено от факта, че предприятията, предоставящи услуги, са сериозно засегнати, по-специално в промишлените екосистеми като туризма, културните и творческите дейности. При все че подпомагането на доходите и мрежите за социална сигурност предотвратиха голям спад в доходите на домакинствата, кризата с COVID-19 разкри пропуски в достъпа до социална закрила, като изпъкна значението на насърчаването на по-голяма устойчивост. В това отношение повечето държави членки разгърнаха допълнително съществуващите схеми, като са разширили покритието им и са облекчили временно условията за допустимост, но същевременно все още има място за укрепване на социалната закрила за всички по устойчив начин.
Широко погледнато рисковете за прогнозите за растежа са като цяло балансирани. Независимо от това, несигурността ще остане висока, докато пандемията е надвиснала над икономиката на ЕС и световната икономика. Въпреки напредъка в кампаниите за ваксинация, от епидемиологична и икономическа гледна точка продължават да съществуват значителни рискове за прогнозата. Развитието на пандемията и ефикасността и ефективността на програмите за ваксинация биха могли да се окажат по-добри или по-лоши от очакваното, което изисква различно равнище на ограничения на дейността. Икономическият растеж също би могъл да бъде по-слаб от очакваното, ако политическата подкрепа бъде оттеглена твърде рано. В същото време късното оттегляне би могло да увеличи неоправданите странични ефекти, като забави прехода към по-устойчива и ориентирана към бъдещето икономика. Положителното е, че в предвижданията може да се занижи склонността на домакинствата към потребление след няколко тримесечия на потиснато потребление и увеличаване на процента на спестяванията им. Възстановяването извън ЕС също би могло да бъде по-силно от очакваното понастоящем.
Икономическата политика трябва да продължи да бъде подкрепяща през 2021 г. и 2022 г. В перспектива, когато икономическите условия позволяват това, политиките следва да бъдат пренасочени към свеждане до минимум на средносрочните последици от настоящата криза. Прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост ще допринесе за повишаване на потенциалните растеж и заетост и по този начин за намаляване на дисбалансите. В ранните етапи на кризата и по време на ограничителните мерки доминиращо в мерките за подкрепа на политиките бе предотвратяването на загубата на работни места и изпадането в несъстоятелност. Това спомогна да не бъдат допуснати дълбоки и трайни поражения на европейските икономики. По пътя напред с целенасочени мерки за подкрепа следва да се помогне на жизнеспособните, но все още уязвими предприятия да адаптират своите икономически модели. Акцентът на подкрепата следва постепенно да се измести към изграждането на капацитет, включително чрез засилване на фокуса върху обучението, развитието на умения, изследванията и иновациите, подкрепата за създаването на качествени работни места, както и прехода от едно работно място към друго. Следователно Механизмът ще подкрепя инвестиции и реформи, които усилват потенциалните растеж и заетост на държавите членки. Вследствие на това съотношението на публичните инвестиции към БВП през 2021 г. и 2022 г. в Съюза ще бъде най-високото за период, по-дълъг от десетилетие. Актуализираната нова европейска промишлена стратегия определя рамката за ускоряване на възстановяването и прехода на Европа към по-чист, по-цифровизиран и по-устойчив икономически и промишлен модел, както и за изграждането на по-силен и по-устойчив единен пазар.
Трайните реформи и инвестиции на държавите членки по пътя, посочен в насоките за заетостта, ще бъдат от решаващо значение за насърчаване на възстановяването, подпомагане на създаването на качествени работни места и плавен преход на пазара на труда с дейното участие на социалните партньори. В по-общ план в насоките за заетостта се предоставя ориентир как да се модернизират институциите на пазара на труда, образованието и обучението, както и системите за социална закрила и здравеопазване с цел те да станат по-приобщаващи и справедливи. Те включват конкретни насоки, целящи смекчаване на въздействието на кризата върху заетостта и социалната сфера и постигане на социално справедлив екологичен и цифров преход. Предвид тяхната неотслабваща значимост, Комисията предлага настоящите насоки за заетостта да бъдат пренесени за 2021 г., като същевременно се подчертава ролята на новите водещи цели на ЕС и политическите насоки, произтичащи от социалната среща на върха в Порто.
Освен това в Препоръката на Комисията относно ефективна активна подкрепа за заетостта след кризата с COVID-19 (EASE) се предоставят конкретни насоки за постепенен преход от спешни мерки за запазване на работни места към активни политики на пазара на труда, необходими за възстановяването и създаването на работни места.
3.Въвеждане на Механизма за възстановяване и устойчивост
Бързото изпълнение на националните планове за възстановяване и устойчивост в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост е от ключово значение за подпомагане на възстановяването, като същевременно прави нашите икономики и общества по-устойчиви, приобщаващи, издръжливи и годни за екологичния и цифровия преход. Чрез Механизма, който влезе в сила на 19 февруари 2021 г., през следващите 6 години ще бъдат предоставени 312,5 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и до 360 милиарда евро под формата на заеми в подкрепа на реформите и инвестициите във всички държави членки. Поради това Механизмът ще бъде безпрецедентна възможност за всички държави членки да се справят с ключови структурни предизвикателства и нужди от инвестиции, като същевременно извършват екологичния и цифровия преход.
Комисията работи с всички държави членки в интензивно сътрудничество, за да ги подпомогне при изготвянето на амбициозни планове за възстановяване и устойчивост. Плановете следва да предлагат инвестиции и реформи, които отразяват специфичните за всяка държава предизвикателства и обстоятелства в държавите членки, въз основа на задълбочения анализ и предизвикателствата, установени през последните години в рамките на европейския семестър. Тези планове ще оформят програмата за реформи и инвестиции в държавите членки за години напред. Националната ангажираност и участието на всички съответни заинтересовани страни са от решаващо значение, за да се гарантира ефективно изпълнение и трайно въздействие. Ето защо по време на целия процес държавите членки бяха силно насърчавани да се консултират с местните и регионалните органи, социалните партньори, организациите на гражданското общество, предприятията, младежките организации и други заинтересовани страни в съответствие с националната си правна рамка. Обобщение на тази консултация трябва да бъде част от всеки национален план заедно с указания за начина, по който приносът на тези заинтересовани страни е отразен в плана.
Досега 23 държави членки са представили своите планове, като през следващите дни се очакват още планове
. След като Комисията приключи своята оценка на тези планове, Съветът ще разполага с един месец, за да ги одобри, което ще проправи пътя за първите плащания като предварително финансиране по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост.
Очаква се представените или в процес на изготвяне планове за възстановяване и устойчивост да допринесат съществено за шестте стълба, предвидени в регламента. Както се изисква от регламента, всеки план ще трябва да допринася по всеобхватен и достатъчно балансиран начин за областите на политиката от европейско значение, структурирани в шестте стълба: екологичен преход; цифрова трансформация; интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, производителност и конкурентоспособност; социално и териториално сближаване; здравна, икономическа, социална и институционална устойчивост; и политики за следващото поколение, децата и младите хора. Като цяло Комисията очаква в плановете значителен дял от свързани с климата и цифровите технологии разходи, както и мерки, допринасящи за социалното и териториалното сближаване и устойчивостта. Комисията също така очаква важни реформи и инвестиции, които обхващат тези области на политиката и ще спомогнат да се гарантира, че се подхожда всеобхватно към всичките шест стълба, като например мерки за увеличаване на цифровите умения и за преодоляване на пропуските в свързаността, които ще насърчат цифровата трансформация, ще подпомогнат сближаването и ще бъдат от полза за МСП.
Като съчетава средствата от инструмента за възстановяване NextGenerationEU и новата многогодишна финансова рамка, финансирането от ЕС ще осигури 1,8 трилиона евро през периода 2021—2027 г. NextGenerationEU ще предостави 750 милиарда евро с цел да се даде начален тласък на възстановяването чрез специфични програми (Механизъм за възстановяване и устойчивост, REACT-EU, Фонд за справедлив преход, развитие на селските райони, InvestEU, rescEU и „Хоризонт Европа“). InvestEU например обединява различни финансови инструменти в подкрепа на инвестициите в ЕС чрез гаранция от бюджета на ЕС в размер на 26,2 милиарда евро. Очаква се InvestEU да мобилизира над 370 милиарда евро допълнителни инвестиции през следващите седем години. Средствата от NextGenerationEU са в допълнение към сумата от 1,074 трилиона евро, произтичаща от бюджета на ЕС за периода 2021—2027 г. В рамките на тази сума политиката на сближаване със своя ресурс от 338,6 милиарда евро е насочена към подкрепа чрез инвестиции на по-дългосрочните стратегии за развитие на държавите членки.
4.Координиране на фискалните политики
Координирането на националните фискални политики продължава да е от решаващо значение за подпомагане на възстановяването. Общата фискална позиция, като се вземат предвид националните бюджети и Механизмът за възстановяване и устойчивост, следва да продължи да бъде подкрепяща през 2021 г. и 2022 г. Фискалната политика следва да остане гъвкава и да се адаптира към променящата се ситуация съобразно с нуждите и следва да се избягва преждевременното оттегляне на фискалната подкрепа. Когато рисковете за здравето намалеят, фискалните мерки следва постепенно да станат по-целенасочени, като насърчават стабилно и устойчиво възстановяване. И накрая, поради очакването икономическата активност постепенно да се нормализира през втората половина на 2021 г., фискалните политики на държавите членки следва да станат по-диференцирани през 2022 г., като се вземат предвид състоянието на възстановяването, фискалната устойчивост и необходимостта от намаляване на икономическите, социалните и териториалните различия. С напредването на възстановяването фискалната политика следва да даде приоритет на по-големите публични и частни инвестиции в подкрепа на прехода към екологична и цифрова икономика.
Общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж ще продължи да се прилага през 2022 г. и се очаква да бъде дезактивирана, считано от 2023 г. Общата клауза за дерогация позволи на държавите членки да приемат много мащабни мерки по отношение на разходите и приходите, за да сведат до минимум икономическите и социалните последици от пандемията. Тя им позволи също така да координират фискалните си политики по по-гъвкав начин. Както бе обявено в съобщението от 3 март 2021 г., решението за дезактивиране на общата клауза за дерогация следва да бъде взето като цялостна оценка на състоянието на икономиката въз основа на количествени критерии, като основният количествен критерий е равнището на икономическата активност в ЕС в сравнение с равнищата отпреди кризата. Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2021 г. се очаква икономическата активност отпреди кризата (края на 2019 г.) да бъде достигната около четвъртото тримесечие на 2021 г. в ЕС като цяло и първото тримесечие на 2022 г. в еврозоната. На базата на тази прогноза условията за продължаване на прилагането на общата клауза за дерогация през 2022 г. и за дезактивирането ѝ от 2023 г. са изпълнени. Специфичните за всяка държава ситуации ще продължат да се вземат под внимание след дезактивирането на общата клауза за дерогация.
През 2022 г. фискалната позиция, произтичаща от националните бюджети и Механизма за възстановяване и устойчивост, трябва да продължи да бъде подкрепяща. Разходите, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост, ще осигурят значителен фискален стимул през 2022 г. и следващите години. Разходите, финансирани с безвъзмездна подкрепа, ще позволят финансирането на висококачествени инвестиционни проекти и покриването на разходите за реформи за увеличаване на производителността, без да се стига до увеличаване на дефицитите и дълговете. Държавите членки следва да използват финансирането по Механизма за възстановяване и устойчивост, което по този начин ще допринесе за подпомагане на икономическото възстановяване, насърчаване на по-висок потенциален растеж и постепенно подобряване на техните основни фискални позиции. По-специално държавите членки с малък дълг следва да се стремят към подкрепяща фискална позиция, включително стимула, осигурен от Механизма за възстановяване и устойчивост. Държавите членки с голям дълг следва да използват Механизма за възстановяване и устойчивост за финансиране на допълнителни инвестиции в подкрепа на възстановяването, като същевременно провеждат разумна фискална политика. Държавите членки следва да запазят инвестициите, финансирани на национално равнище. В същото време растежът на финансираните на национално равнище текущи разходи следва да бъде държан под контрол и да бъде ограничен за държавите членки с голям дълг. Това ще позволи на фискалните мерки да предоставят максимална подкрепа за възстановяването, без да предопределят бъдещите фискални траектории и да създават постоянна тежест за публичните финанси.
За периода след 2022 г. фискалните политики следва да продължат да вземат предвид силата на възстановяването, степента на икономическа несигурност и съображенията за фискална устойчивост. Когато икономическите условия го позволяват, държавите членки следва да провеждат фискална политика, насочена към постигане на разумни средносрочни фискални позиции и осигуряване на фискална устойчивост в средносрочен план. Същевременно държавите членки следва да увеличат инвестициите, за да стимулират потенциала за растеж. Поради понастоящем все още изключително голямата несигурност, включително по отношение на въздействието на кризата върху потенциала за растеж и реформите и инвестициите, осъществени с подкрепата на Механизма за възстановяване и устойчивост, тазгодишните насоки остават предимно качествени. През 2022 г. следва да бъдат предоставени по-точни количествени насоки за по-късните години, след като несигурността намалее в достатъчна степен.
Комисията оцени спазването на критериите за дефицита и за дълга през 2020 г. Тъй като задействането на общата клауза за дерогация не спира процедурите по Пакта за стабилност и растеж, Европейската комисия продължава да изпълнява годишния цикъл на фискално наблюдение. Комисията изготви доклад (в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)), в който се оценява спазването на критериите за дефицита и за дълга от всички държави членки освен Румъния. В този контекст Комисията взе предвид голямата несигурност, договорените ответни мерки на фискалната политика срещу кризата с COVID-19 и препоръките на Съвета за 2021 г. Анализът, при който се вземат предвид всички съответни фактори, показва, че критерият за дефицита, определен в Договора и в Регламент (ЕО) № 1467/1997, е изпълнен от три държави членки и не е изпълнен от 23 държави членки. Критерият за дълга, определен в Договора и в Регламент (ЕО) № 1467/1997, не е изпълнен от 13 държави членки. Избухването на COVID-19 доведе до извънредни макроикономически и фискални последици, като създаде изключителна несигурност, включително за разработването на надежден курс за фискалната политика. Като има предвид голямата несигурност, договорените ответни мерки на фискалната политика срещу кризата с COVID-19 и препоръките на Съвета от 20 юли 2020 г., Комисията счита, че на този етап не следва да се взема решение за това дали за държавите членки да бъде задействана процедурата при прекомерен дефицит. Що се отнася до Румъния, за която въз основа на данни за 2019 г. беше открита процедура при прекомерен дефицит, Комисията препоръчва да бъде актуализиран планът за корекции, насочен към коригиране на прекомерния дефицит през 2024 г. Комисията ще оцени отново състоянието на бюджета на държавите членки въз основа на икономическата прогноза от есента на 2021 г., както и проектите на бюджетни планове за 2022 г., които държавите членки от еврозоната трябва да представят до 15 октомври 2021 г.
Качеството на публичните финанси е от съществено значение при разработването на фискалната политика. През 2020 г. всички държави членки реагираха много бързо с приемането на спешни мерки за борба с пандемията и за подпомагане на доходите на предприятията и домакинствата. С намаляването на рисковете за здравето икономическата политика следва да премине от режим на извънредна ситуация към цели, насочени към възстановяването. Качеството на бюджетните мерки следва да гарантира устойчиво и приобщаващо възстановяване. Държавите членки следва да дадат приоритет на увеличаващите растежа инвестиции, по-специално тези в подкрепа на екологичния и цифровия преход. От решаващо значение е вниманието да се съсредоточи върху фискалните структурни реформи, включително с цел подобряване на ефективното разходване на средствата и висококачественото управление на публичните финансови ресурси. Що се отнася до приходите, от съществено значение са и реформите, насочени към изместване на данъчното облагане от труда към екологичните данъци, които нарушават конкуренцията в по-слаба степен, и към предотвратяване на вредната данъчна конкуренция и агресивното данъчно планиране. Това ще спомогне да се осигури финансиране за приоритетите на публичната политика и ще допринесе за дългосрочната устойчивост на публичните финанси, включително чрез подобряване на обхвата, адекватността и устойчивостта на системите за здравеопазване и социална закрила за всички. След незабавните ответни мерки срещу кризата, предприети през 2020 г., няколко държави членки възобновиха плановете си за подобряване на оценката и прегледа на разходите. Подобряването на прегледите на разходите — чрез изграждане на капацитет, подобряване на управлението и по-тясна връзка с бюджетния цикъл — фигурира като важна реформа в някои пакети от мерки за възстановяване. По-солидната оценка на политиката и засиленият акцент върху приоритетите на политиката играят по-важна роля в бюджетното планиране. Някои държави членки разработват също екологосъобразни практики за бюджетиране с цел засилване на действията в областта на климата и околната среда. Тези практики ще им позволят да оценят екологосъобразното съдържание на своите бюджетни политики и ще осигурят съгласуваност на публичните разходи и приходи с екологичните цели. Комисията продължава диалога и подкрепата си за разработването и усъвършенстването на процеси и практики, които повишават качеството на публичните финанси.
5.Макроикономически дисбаланси в държавите членки
Комисията установи макроикономически уязвимости, свързани с дисбаланси и прекомерни дисбаланси, за 12 държави членки. Тези държави членки бяха избрани за задълбочени прегледи в доклада за механизма за предупреждение за 2021 г.
Три държави членки продължават да са засегнати от прекомерни дисбаланси (Кипър, Гърция и Италия), а други девет са засегнати от дисбаланси (Хърватия, Франция, Германия, Ирландия, Нидерландия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция) по смисъла на процедурата при макроикономически дисбаланси. Стартирането на Механизма за възстановяване и устойчивост ще бъде от основно значение за намаляване на съществуващите макроикономически дисбаланси, тъй като той ще подпомогне реформите и инвестициите, насочени към преодоляване на предизвикателствата, установени през предходните цикли на семестъра.
Основните източници на дисбаланси са до голяма степен същите като преди година, но рисковете са се увеличили. Въпреки че кризата с COVID-19 не промени из основи естеството на дисбалансите в държавите членки, тя попречи да бъдат намалени тези дисбаланси и може да увеличи рисковете за макроикономическата стабилност. Държавният и частният дълг нараснаха видимо, което до голяма степен се обяснява, в допълнение към рецесията, с политиките за борба с пандемията и за подпомагане на икономиката и възстановяването. В някои държави членки продължават да съществуват големи излишъци по текущата сметка. Няколко държави членки с високи равнища на задлъжнялост имат и нисък потенциален растеж. В тези случаи от съществено значение ще бъде ефективното използване на Механизма с цел насърчаване на увеличаващите растежа инвестиции и реформи. Трудностите при погасяването на дълга могат да доведат до необслужвани заеми, след като мерките за подпомагане бъдат постепенно премахнати. За разлика от това някои уязвимости, свързани с натиска върху разходната конкурентоспособност, намаляха по време на кризата с COVID-19.
На този етап преразглеждането на класификацията на дисбалансите не изглежда оправдано. Кризата с COVID-19 може да доведе до увеличаване на рисковете за макроикономическата стабилност, макар и не по начин, който ще наложи преразглеждане на класификацията на дисбалансите на този етап. Трайно голямата несигурност налага внимателно да се наблюдават дисбалансите и рисковете за макроикономическата стабилност със силна перспектива, насочена към бъдещето.
·Кипър, Гърция и Италия продължават да са засегнати от прекомерни дисбаланси, свързани с големите държавни дългове и високия дял на необслужваните заеми, въпреки продължаващия и значителен напредък, постигнат в тази област. В Кипър и Гърция това се съчетава с висок външен дълг, а в Кипър — и с висок частен дълг. Освен това потенциалният растеж остава прекалено нисък, за да подпомогне намаляването на задлъжнялостта.
·Дисбалансите в Хърватия, Ирландия, Португалия и Испания съчетават висок частен, държавен и външен дълг, докато във Франция дисбалансите се дължат на държавния и частния дълг, които продължават да нарастват. За тези държави членки продължава да е важно да се гарантира повишаване на производителността и на конкурентоспособността. В Румъния загубите на конкурентоспособност намаляват, но големият дефицит по текущата сметка продължава да съществува, а фискалните тенденции трябва твърдо да бъдат обърнати след години на влошаване. Германия и Нидерландия отчитат трайно големи излишъци по текущата сметка, свързани с това, че спестяванията надхвърлят инвестициите, което се допълва от висок частен дълг в Нидерландия. В Швеция високите цени на жилищата не се понижават, а високите и нарастващи дългове на домакинствата продължават да будят безпокойство.
В допълнение 1 са дадени повече подробности за специфичните за всяка държава аспекти на анализа на дисбалансите.
6.Адаптиране на европейския семестър
Поради големите припокривания между европейския семестър и ранните етапи на Механизма за възстановяване и устойчивост беше необходимо цикълът на европейския семестър за 2021 г. да бъде временно адаптиран към стартирането на Механизма. Това позволи на Комисията и на държавите членки да съсредоточат тазгодишния цикъл върху изготвянето на плановете за възстановяване и устойчивост като основния ориентиран към бъдещето референтен документ на програмата за реформи и инвестиции на държавите членки. Междувременно продължи наблюдението на макроикономическите дисбаланси, с акцент върху нововъзникващите рискове, породени от кризата с COVID-19, които, когато бе уместно, бяха разгледани в рамките на дискусиите с държавите членки относно техните проекти на планове.
В предстоящата годишна стратегия за устойчив растеж за 2022 г. ще бъдат очертани основните елементи на предстоящия цикъл на европейския семестър. Първата година от изпълнението на плановете за възстановяване и устойчивост ще трябва да бъде наблюдавана в рамките на годишната рамка за координация по линия на европейския семестър. Във връзка с това в Регламента за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост се предвижда държавите членки да докладват два пъти годишно за напредъка си по изпълнението на своите планове в контекста на европейския семестър. Наблюдението на напредъка по отношение на принципите на Европейския стълб на социалните права ще трябва да бъде включено в европейския семестър, както беше подчертано от лидерите на ЕС на социалната среща на върха в Порто. В годишната стратегия за устойчив растеж за 2022 г. ще бъдат посочени конкретните стъпки за начина на структуриране на рамката за управление на семестъра през 2022 г. На тази база Комисията ще започне диалог с Европейския парламент, Съвета, държавите членки, социалните партньори и всички други заинтересовани страни.
7.Следващи стъпки
Комисията приветства одобрението на Решението за собствените ресурси от всички държави членки. Одобрението подготвя условията, за да може Комисията да започне да взема заеми по линия на NextGenerationEU, за да отпуска средства, включително предварителното финансиране на безвъзмездни средства и заемите по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост.
Комисията ще приеме предложенията си за решения на Съвета за изпълнение относно плановете за възстановяване и устойчивост, считано от втората половина на юни. Комисията очаква бързо приемане от Съвета, за да се гарантира своевременно изпълнение на плановете, което ще даде възможност за устойчиво и приобщаващо икономическо възстановяване, в съответствие със заключенията на лидерите на ЕС на срещата на върха в Порто. Комисията също така е готова да предоставя техническа помощ по искане на държавите членки и да помага на органите да използват средствата на ЕС по най-добрия начин.
Комисията приветства интензивното и конструктивно сътрудничество между всички институции на ЕС, по-специално чрез започването на диалога относно възстановяването и устойчивостта. Активното участие на Европейския парламент ще бъде от решаващо значение, за да се допринесе за по-голяма прозрачност и отчетност при прилагането на Механизма. Комисията е изцяло ангажирана да споделя цялата необходима информация с Парламента и Съвета и да отчита надлежно становищата, изразени от Парламента в контекста на диалога, в съответствие с изискванията на Регламента.
Комисията призовава държавите членки да гарантират, че плановете за възстановяване и устойчивост се изпълняват изцяло своевременно и в задълбочен диалог със социалните партньори, гражданското общество и другите заинтересовани страни.
ДОПЪЛНЕНИЕ 1 – КОНСТАТАЦИИ ОТ ЗАДЪЛБОЧЕНИТЕ ПРЕГЛЕДИ НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКИТЕ ДИСБАЛАНСИ В ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЕС
За 12-те държави членки, които бяха подложени на задълбочен преглед, бе потвърдена класификацията на дисбалансите и прекомерните дисбаланси. В анализа на задълбочения преглед се разглеждат тежестта на дисбалансите, неотдавнашното им развитие и изгледите за бъдещето, както и свързаните с това ответни мерки на политиката. Съответните ефекти на разпространение и системните трансгранични последици от макроикономическите дисбаланси също са взети предвид.
Контекстът на оценката на уязвимостите тази година се различава от анализа в миналогодишните задълбочени прегледи. През 2020 г. усилията в областта на политиката като цяло бяха съсредоточени върху преодоляването и смекчаването на въздействието от пандемията и върху подпомагането на устойчивото възстановяване, което от своя страна ще окаже подкрепа за коригирането на дисбалансите, като същевременно беше необходимо да бъдат контролирани рисковете за макроикономическата стабилност в средносрочен план. Ето защо ориентираната към бъдещето перспектива е от ключово значение за оценката на риска. Въпреки това несигурността остава висока и все още е трудно да се оценят цялостните последици от кризата. Това изисква постоянно и внимателно наблюдение на дисбалансите и рисковете за макроикономическата стабилност. С поглед към бъдещето тези дисбаланси бяха обсъдени с държавите членки в подготвителния етап на техните планове за възстановяване и устойчивост, тъй като Механизмът за възстановяване и устойчивост предоставя уникална възможност за справяне с макроикономическите дисбаланси, нуждите от инвестиции и реформи. Анализите на политиките в текущите задълбочени прегледи бяха приключени преди официалното представяне на плановете за възстановяване и устойчивост и следователно не се основават на информацията, включена в тези планове. Оценката на Комисията на плановете за възстановяване и устойчивост е в ход към момента на публикуване на настоящото съобщение и не може да бъде предопределена, но ефективното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост предоставя възможност за преодоляване на съществуващите дисбаланси.
Като цяло макроикономическите рискове и уязвимости имат същия произход като установения по-рано. Кризата с COVID-19 доведе до отстъпление в наблюдаваното през последното десетилетие намаляване на макроикономическите дисбаланси, но не и по начин, който да оправдае преразглеждането на класификацията на дисбалансите на този етап. Няколко държави членки съчетаваха голям частен, държавен и външен дълг още преди пандемията. В други случаи опасенията, свързани със задлъжнялостта, бяха съсредоточени или в държавния, или в частния сектор. През 2020 г. всички тези съотношения на дълга към БВП се увеличиха в резултат на спада в икономическата активност и значителното увеличение на заемите, особено от страна на предприятията и правителствата, за да се смекчат последиците от пандемията и да се предотврати още по-сериозно влошаване на икономическото положение и на макроикономическата стабилност. Временните мораториуми върху погасяването на задълженията на предприятията и домакинствата доведоха до това, че дълговете продължиха да бъдат обслужвани и намалиха риска от недостиг на ликвидност.
Динамиката на частния и публичния дълг може в бъдеще да срещне по-големи предизвикателства, но се очаква да се подобри с възстановяването. Няколко държави, засегнати от голяма задлъжнялост, са белязани от нисък потенциален растеж и кризата може да доведе до допълнително забавяне на растежа, особено когато по-засегнатите сектори представляват по-голям дял от дейността, което като цяло ще ограничи темпа на намаляване на задлъжнялостта. Това подчертава значението на ефективното прилагане на Механизма за възстановяване и устойчивост, за да се увеличи потенциалният растеж, да се подкрепи ясно възстановяване и да се подпомогне преодоляването на тези дисбаланси. Увеличаващите се затруднения при погасяването на дълга могат в бъдеще да доведат до необслужвани кредити, особено в секторите, които са засегнати в по-голяма степен от кризата, и след изтичането на мораториумите върху погасяването на дългове и други мерки за подкрепа. Така, въпреки че устойчивостта на банките се подобри през последните няколко години, тя може със закъснение да бъде засегната по продължителен начин, а предлагането на кредити за икономиката може да бъде засегнато, което от своя страна ще отслаби възстановяването.
Външните сметки бяха предимно стабилни по време на кризата с COVID-19. Дефицитите по текущата сметка като цяло слабо се промениха, тъй като нетните спестявания на сектор „Държавно управление“ и на частния сектор взаимно се компенсираха. Изключенията са в държави, които са изложени в най-голяма степен на спад в чуждестранния туризъм, където текущите сметки се влошиха по-видимо през 2020 г. и може да не се възстановят напълно през тази или следващата година. Успоредно с това до голяма степен непроменени остават големите излишъци по текущата сметка, както и излишъкът по текущата сметка за еврозоната като цяло. Отрицателните нетни международни инвестиционни позиции се влошиха през 2020 г., но не се очаква допълнително влошаване през тази или следващата година. Условията за външно финансиране бяха подкрепящи, с изключение на краткия епизод на засилено нежелание за поемане на риск на световните финансови пазари непосредствено след избухването на кризата и особено за държавите извън еврозоната.
Продължителната експанзия в годините преди кризата доведе до прегряване на икономиката, което се изразява в загуби на разходна конкурентоспособност и силен растеж на цените на жилищата: първите леко намаляха по време на кризата с COVID-19, а вторите — в по-малка степен.Очаква се промените в разходната конкурентоспособност да се стабилизират, тъй като растежът на заплатите на пазара на труда, който очевидно се е влошил с COVID-19, ще се стабилизира, а цикличното увеличение на производителността допълнително облекчава натиска върху разходите за труд за единица продукция през тази и следващата година. Що се отнася до цените на жилищата, в някои държави продължава да се наблюдава динамика и там рисковете от надценяване са по-уместни. В някои случаи обаче не може да се изключи, че изтичащите мораториуми върху погасяването на задълженията и оттеглянето на други временни мерки за подкрепа могат да окажат натиск за понижаване на цените на жилищата и особено когато доходите на домакинствата са по-отслабени.
Държави, в които има прекомерни дисбаланси
·Гърция е засегната от прекомерни дисбаланси. Уязвимостите са свързани с високия държавен дълг, непълното външно ребалансиране и високото равнище на необслужваните кредити в условията на висока безработица и нисък потенциален растеж. Кризата с COVID-19 прекъсна процеса на коригиране, започнал през предходните години. Държавният дълг нарасна значително през 2020 г. и се очаква да намалее едва през 2022 г. Държавният дълг се държи предимно от кредитори от публичния сектор, което, заедно с големия паричен резерв, запазва Гърция от краткосрочни колебания. Неотдавна дефицитът по текущата сметка се увеличи и се очаква да остане голям, до голяма степен поради въздействието на кризата с COVID-19 върху значителния туристически сектор. Въпреки значителните намаления през последните години необслужваните кредити остават големи и съществува риск те да нараснат след постепенното прекратяване на временните мерки за подкрепа. Усилията за укрепване на перспективите за растеж се възпрепятстват от намалелия капитал, застаряването на населението и изходящата миграция на квалифицирана работна ръка. Ниският потенциален растеж оказва неблагоприятно въздействие върху намаляването на задлъжнялостта.
·Италия е засегната от прекомерни дисбаланси. Уязвимостите са свързани с големия държавен дълг и продължителната слаба динамика на производителността, които имат трансгранично значение в контекста на нестабилността на пазара на труда и банковия сектор. Съотношението на държавния дълг към БВП нарасна рязко през 2020 г., което отразява спада на БВП и фискалните мерки в отговор на кризата с COVID-19, и се очаква да намалее едва през 2022 г. Производителността на труда се увеличи през 2020 г., но дългосрочният растеж на производителността остава ограничен от пречките пред частните и публичните инвестиции и от ограниченията за растежа на най-производителните предприятия. Равнищата на активност и заетост остават под средните за ЕС. Твърде слабият растеж на производителността, заедно с ниските равнища на заетост, възпрепятстват потенциалния растеж, което от своя страна ограничава възможностите за намаляване на задлъжнялостта. Италианският банков сектор стана по-стабилен и по-устойчив в годините преди кризата с COVID-19, но уязвимостите продължават да съществуват. По-конкретно, необслужваните кредити намаляха през последните години, но все още са на сравнително високо равнище и има риск да нараснат след постепенното премахване на временните мерки за подкрепа.
·Кипър е засегнат от прекомерни дисбаланси. Уязвимостите са свързани с високото равнище на външния, държавния и частния дълг, както и с все още високото равнище на необслужваните кредити, наред със значителния дефицит по текущата сметка. Дефицитът по текущата сметка се влоши значително през 2020 г. до двуцифрено число, което отразяваше значителния спад на износа от туризъм в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19, и се очаква той да се подобри съвсем слабо в близко бъдеще. Външният дълг остава висок, а отрицателната нетна международна инвестиционна позиция, дори когато се изключат дружества със специална инвестиционна цел, отчасти се влошава поради големите дефицити по текущата сметка. Кризата с COVID-19 прекъсна намаляването на задлъжнялостта на частния сектор, тъй като високите съотношения на дълга към БВП се увеличиха през 2020 г. главно поради спада в БВП. Необслужваните кредити продължават да бъдат сред най-високите в ЕС въпреки видимите намаления през последните години и рискуват да се увеличат отново, след като временните мерки за подкрепа постепенно бъдат премахнати. Съотношението на държавния дълг към БВП нарасна значително през 2020 г., но се очаква още тази година да започне да спада отново.
Държави, в които има дисбаланси
·Германия е засегната от дисбаланси. Излишъкът по текущата сметка продължава да бъде на високи равнища, отразяващи ниското равнище на инвестициите спрямо спестяванията, и има трансгранично значение. След постепенен спад от 2015 г. насам се очаква излишъкът по текущата сметка да нарасне през 2021 г. и да се коригира отново чрез спадане през 2022 г., като остане висок, но под равнището си отпреди кризата. През 2020 г. растежът на публичните инвестиции се ускори допълнително в отговор на кризата, а частните инвестиции намаляха. През 2020 г. по-високите нетни спестявания на частния сектор бяха до голяма степен компенсирани от по-високия държавен дефицит, което доведе до ограничени промени в общата текуща сметка. Освен това инвестициите остават умерени като дял от БВП въпреки благоприятните условия за финансиране и постоянните нужди от инвестиции още преди кризата с COVID-19 и ниския риск за фискалната устойчивост в средносрочен план. Нетните спестявания на домакинствата се увеличиха допълнително през 2020 г. в условията на липса на възможности за разходване и се очаква като цяло да се върнат на равнището си отпреди пандемията през 2022 г.
·Ирландия е засегната от дисбаланси. Уязвимостите са свързани с големи частни и държавни дългове, като остават нетните външни задължения. Държавният дълг остава висок според различни показатели, като са налице рискове от влошаване, свързани с евентуални промени в правилата за корпоративно данъчно облагане и реформи в международното данъчно облагане. Частният дълг продължава да бъде висок. Корпоративният дълг се е увеличил поради присъствието на многонационални дружества, повечето от които имат много малко връзки с националната икономика. Дългът на домакинствата като дял от брутния разполагаем доход на домакинствата остава сред най-високите в ЕС. Нетната международна инвестиционна позиция все още е силно отрицателна, но се подобрява и отразява най-вече дейностите на многонационалните дружества и взаимоспомагателните фондове, които са слабо свързани с националната икономика.
·Испания е засегната от дисбаланси. Уязвимостите са свързани с високия външен и вътрешен дълг, както държавен, така и частен, в контекста на висока безработица, и имат трансгранично значение. Нетната международна инвестиционна позиция остава отрицателна, но следва да възобнови постепенното си подобрение през 2021 г. Значително беше отрицателното въздействие на кризата с COVID-19 върху туризма. Текущата сметка се влоши с кризата, но се очаква да бъде приблизително балансирана през тази и следващата година. Държавният дълг нарасна значително през 2020 г. в резултат на рецесията и на мерките за подкрепа, въведени за смекчаване на въздействието от кризата; предвижда се той да намалее значително през следващата година поради постоянно високите, но все пак подобряващи се държавни дефицити. Поради кризата с COVID-19 спря намаляването на задлъжнялостта както в корпоративния сектор, така и в сектора на домакинствата. Равнището на безработицата се увеличи през 2020 г. и се очаква да започне да намалява през 2022 г.
·Франция е засегната от дисбаланси. Уязвимостите са свързани с големия държавен дълг, слабата конкурентоспособност и ниския ръст на производителността, които имат трансгранично значение. През 2020 г. държавният дълг нарасна видимо с рецесията и с всеобхватните мерки за овладяване на кризата с COVID-19, като се очаква той да намалее през 2022 г. Частният дълг е висок и нараства от няколко години, въпреки че през 2020 г. увеличението на номиналния дълг беше съпроводено от увеличаване на ликвидните буфери на дружествата. Въпреки положителните промени преди кризата с COVID-19, предишните загуби на конкурентоспособност не бяха възстановени. Освен това дългосрочният растеж на производителността остава умерен, което също така възпрепятства по-нататъшното повишаване на конкурентоспособността, пречи на потенциалния растеж и по този начин ограничава възможностите за намаляване на задлъжнялостта в публичния и частния сектор.
·Хърватия е засегната от дисбаланси. Уязвимостите са свързани с държавния, частния и външния дълг в контекста на нисък потенциален растеж. Текущата сметка стана отрицателна през 2020 г., което отразява въздействието на кризата с COVID-19 върху значителния туристически сектор на Хърватия, и се очаква да се възстанови, но бавно. Отрицателната нетна международна инвестиционна позиция възобновява постепенното си подобрение през 2021 г. Относително високото съотношение на дълга към БВП нарасна значително през 2020 г. в резултат на рецесията и на мерките за подкрепа, въведени за смекчаване на въздействието от кризата, но се очаква да започне да спада отново тази година. Съотношението на частния дълг към БВП нарасна през 2020 г. след няколко години на подобрение, което отразява рязък спад на БВП, придружен от по-големи нужди от корпоративно кредитиране. Банковият сектор стана по-устойчив, също и след присъединяването на Хърватия към единния надзорен механизъм, но необслужваните кредити могат да нараснат, след като постепенно бъдат премахнати политиките за защита на предприятията от въздействието на кризата с СOVID-19.
·Нидерландия е засегната от дисбаланси. Частният дълг и излишъкът по текущата сметка остават високи и имат трансгранично значение. Излишъкът по текущата сметка намаля през 2020 г. Въпреки това той остава доста над обоснованите равнища предвид основните икономически показатели на страната и се очаква да остане висок. Въпреки текущата пенсионна реформа и неотдавнашните данъчни промени, насочени към стимулиране на задържането на доходите в малките и средните предприятия, продължават да съществуват структурните фактори, които са в основата на високите спестявания на домакинствата и предприятията. Част от външния излишък може да се припише на статистически характеристики, свързани с ролята на многонационалните дружества, и не се очаква да намалее в близко бъдеще. Дългът на частния сектор остава висок, отчасти поради вътрешногруповия дълг на многонационалните дружества, и се увеличи допълнително като дял от БВП през 2020 г. На фона на продължаващото повишаване на цените на жилищата дългът на домакинствата нараства, като равнището му вече беше високо.
·Португалия е засегната от дисбаланси. Уязвимостите са свързани с големи нетни външни задължения, частен и държавен дълг, а необслужваните кредити остават високи на фона на нисък растеж на производителността. Държавният дълг нарасна съществено през 2020 г. в резултат на рецесията и на мерките за подкрепа, въведени за смекчаване на въздействието от кризата, но се предвижда да спадне умерено през тази и следващата година с намаляващите бюджетни дефицити. Важно е въздействието на кризата с COVID-19 върху туризма, включително за близкото бъдеще. Текущата сметка отбеляза дефицит, дължащ се на въздействието на кризата с COVID-19 върху туризма. През 2020 г. отрицателната нетна международна инвестиционна позиция се влоши, но следва да възобнови постепенното си подобрение тази година. След бързото намаляване на задлъжнялостта през последните години частният дълг нарасна през 2020 г., което отразява резкия спад на БВП и нуждите от финансиране на предприятията в контекста на кризата, а през 2020 г. растежът на ипотечните кредити стана положителен. Съществува риск необслужваните кредити да нараснат след постепенното премахване на временните мерки за подкрепа.
·Румъния е засегната от дисбаланси. Уязвимостите са свързани с постоянен значителен дефицит по текущата сметка в контекста на големи държавни дефицити, а предишните фактори, водещи до прегряване на икономиката, отслабнаха. Очаква се големият дефицит по текущата сметка да остане висок, макар и да намалее слабо, а отрицателната нетна международна инвестиционна позиция вече не се подобрява. Големият бюджетен дефицит се очаква да намалее постепенно през тази и следващата година поради възстановяването на икономиката и известна фискална консолидация. Нетните икономии от вътрешния частен сектор не са достатъчни за покриване на тези високи фискални дефицити, а финансирането стана по-зависимо от натрупването на външен дълг. От друга страна, загубата на конкурентоспособност изглежда намалява, тъй като факторите, водещи до прегряване на икономиката, от предходни години бяха отслабени от кризата с COVID-19. Непредсказуемостта на законодателството продължава да оказва натиск върху по-широката бизнес среда.
·Швеция е засегната от дисбаланси. Уязвимостите са свързани с високата и нарастваща задлъжнялост на домакинствата и рисковете от надценяване на жилищния пазар. Дългът на домакинствата нарасна още повече, а ръстът на ипотечните кредити за домакинствата продължи да бъде силен. Цените на жилищата продължиха да нарастват дори по-бързо, отколкото преди кризата с COVID-19, като по този начин се увеличиха рисковете от надценяване. Банковият сектор е устойчив, със сравнително висока рентабилност, достатъчна ликвидност и значителни равнища на капитала, но заслужава внимание високата експозиция към пазара на търговски недвижими имоти.
ДОПЪЛНЕНИЕ 2 — НАПРЕДЪК В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СПЕЦИФИЧНИТЕ ЗА ВСЯКА ДЪРЖАВА ПРЕПОРЪКИ
В настоящата оценка на напредъка се разглеждат миналите мерки на политиките, предприети за преодоляване на предизвикателствата, посочени в специфичните за всяка държава препоръки за 2020 г. Тя бе приключена преди официалното представяне на плановете за възстановяване и устойчивост и следователно не се основава на информацията, включена в тези планове. Специфичните за всяка държава препоръки обаче бяха обсъдени с държавите членки в подготвителния етап на техните планове за възстановяване и устойчивост, за да се гарантира, че те се изпълняват по подходящ начин. Тяхната оценка ще бъде представена отделно в предложението на Комисията за решение за изпълнение на Съвета по отношение на всеки от плановете.
Справянето със структурните предизвикателства е от решаващо значение за устойчивото възстановяване и постоянния растеж. Осъществяването на реформи за преодоляване на структурните уязвимости е от ключово значение не само за подобряване на способността за устояване и справяне със съществуващите предизвикателства, но и за осъществяване на двойния преход по устойчив и справедлив начин. Очаква се по-устойчивите държави членки да се възстановят от кризата с COVID-19 по-бързо и с по-голяма сила, което показва значението на провеждането на реформи, за да бъдат по-добре подготвени за бъдещето.
Що се отнася до напредъка в реформите от годишна перспектива, държавите членки са постигнали поне „известен напредък“ по 6 от 10-те отправени към тях специфични препоръки през юли 2020 г. Това значително по-високо равнище на изпълнение в сравнение с предходните години изглежда тясно свързано с естеството на специфичните за всяка държава препоръки за 2020 г., които до голяма степен бяха съсредоточени върху непосредствените фискални, икономически, социални предизвикателства и предизвикателства на заетостта, отнасящи се до реагирането на кризата с COVID-19. Решителните действия, предприети от държавите членки за справяне с кризата, предизвикана от пандемията, изглежда доведоха до относително високо равнище на изпълнение.
Степента на напредък варира значително между различните области на политиката. Като се имат предвид областите на политиката, в които значителен брой държави членки получиха препоръка през 2020 г., като цяло бе постигнат по-голям напредък по отношение на достъпа до финансиране, финансовите услуги, фискалната политика и фискалното управление и законодателството за защита на заетостта. По-конкретно, в съответните препоръки се посочва необходимостта от непрекъснат и адекватен достъп до финансиране и необходимостта от фискални мерки, в съответствие с общата клауза за дерогация, за ефективно справяне с пандемията, поддържане на икономиката и подпомагане на възстановяването. Държавите членки също така постигнаха добър напредък по отношение на препоръките за смекчаване на въздействието на кризата върху заетостта и социалната сфера, включително чрез i) насърчаване, развитие и подобряване на гъвкавите схеми на работа; ii) прилагане на схеми за работа при непълно работно време; и iii) предприемане на мерки за осигуряване на подходящо заместване на доходите и достъп до социална закрила. От друга страна, значително по-слаб напредък бе постигнат при изпълнението на препоръките относно публичната администрация, гражданското правосъдие, борбата с отклонението от данъчно облагане, образованието и уменията и ученето през целия живот.
От многогодишна гледна точка равнището на изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки като цяло остана стабилно през последните няколко години. По-конкретно, държавите членки постигнаха поне известен напредък по изпълнението на [около две трети] от всички специфични за всяка държава препоръки от началото на европейския семестър. Многогодишното равнище на изпълнение обаче леко се понижи през последните 12 месеца, което отразява факта, че държавите членки насочиха политическите си действия към незабавно смекчаване на последиците от кризата. Като цяло от 2011 г. насам държавите членки постигнаха най-голям напредък по отношение на препоръките относно достъпа до финансиране и финансови услуги, последвани от напредък по отношение на законодателството, уреждащо трудовите правоотношения и защитата на заетостта. В същото време особено бавен е напредъкът в реформирането на здравеопазването и дългосрочните грижи и разширяването на данъчната основа.