ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 12.5.2021

COM(2021) 400 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Път към здравословна планета за всички









План за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“

{SWD(2021) 140 final} - {SWD(2021) 141 final}

1.Въведение

Докато в момента в световен мащаб се полагат безпрецедентни усилия за борба с пандемията от COVID-19, постоянните заплахи за здравето на нашата планета също изискват спешни мерки. Изменението на климата, замърсяването на околната среда 1 , загубата на биологично разнообразие, както и неустойчивото използване на природните ресурси пораждат множество рискове за здравето на хората, животните и екосистемите. Такива са инфекциозните и незаразните болести, антимикробната резистентност и недостига на вода 2 . За да се изгради здрава планета за всички, Европейският зелен пакт 3 призовава, наред с другото, ЕС да подобри наблюдението, докладването, предотвратяването и отстраняването на замърсяването на въздуха, водата, почвата и потребителските продукти. 

Необходими са спешни действия: замърсяването може да причини раково заболяване, исхемична болест на сърцето, обструктивна белодробна болест, инсулт, психични и неврологични смущения, диабет и др. 4 (вж. фигура 1). Въпреки осезаемия напредък, през 2015 г. замърсяването все още бе причина за приблизително 9 милиона случая на преждевременна смърт в световен мащаб (16 % от всички смъртни случаи) — три пъти повече смъртни случаи, отколкото от СПИН, туберкулоза и малария, взети заедно, както и 15 пъти повече смъртни случаи, отколкото от всички войни и други форми на насилие 5 . Всяка година в ЕС замърсяването е причина за 1 на всеки 8 смъртни случая 6 .

Фигура 1: Десетте най-разпространени незаразни болести с фатален край, свързани със замърсяването на околната среда (Източник: ЕАОС — „Здравословна околна среда, здравословен живот“, 2018 г., въз основа на данни на Световната здравна организация (СЗО) (2016 г.)

Борбата срещу замърсяването е и борба за справедливост и равенство. Най-вредните въздействия на замърсяването върху човешкото здраве обикновено се понасят от най-уязвимите групи. Това включва децата, които могат да претърпят сериозни дългосрочни вреди върху развитието си, хората със здравословни проблеми, възрастните хора, хората с увреждания, както и тези, които живеят в по-лоши социално-икономически условия 7 . В световен мащаб държавите с ниски и средни доходи понасят основната тежест на заболяванията, свързани със замърсяването, с близо 92 % от смъртните случаи, дължащи се на замърсяването 8 .

Замърсяването представлява заплаха и за нашето биологично разнообразие и съществено допринася за продължаващото масово изчезване на видове. Заедно с промените в земеползването и мореползването, прекомерната експлоатация на природните ресурси, изменението на климата и инвазивните чужди видове, замърсяването представлява един от петте основни фактора за загубата на биологично разнообразие. Днес то заплашва оцеляването на над 1 милион от приблизително 8-те милиона растителни и животински видове на планетата, като се очаква положението да се влошава, освен ако не се променим 9 . Като цяло постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР) е застрашено от редица ескалиращи и взаимно подсилващи се екологични рискове.

Икономическият напредък и намаляването на замърсяването могат да вървят ръка за ръка: между 2000 г. и 2017 г. БВП на ЕС нарасна с 32 %, докато емисиите на основните замърсители на въздуха намаляха с 10 % (амоняк, главно от селското стопанство) до 70 % (серни оксиди, главно от промишленото производство) 10 . Въпреки това цялостният петкратен растеж на световната икономика през последните пет десетилетия е струвал прекалено скъпо на околната среда в световен 11 . 

Икономическите аргументи в полза на предприемането на действия по отношение на замърсяването са ясни, а ползите за обществото далеч надхвърлят разходите, също както разходите при липса на действия значително надвишават разходите при предприемане на действия. Разходите от замърсяването на въздуха например във връзка със здравето и икономическите дейности в ЕС са между 330 и 940 милиарда евро годишно 12 , включително загубените работни дни, разходите за здравеопазване, загубата на реколта и щетите, причинени на сградите, докато всички мерки в ЕС за подобряване на качеството на въздуха възлизат общо приблизително на 70—80 милиарда евро годишно 13 . Нарастващото търсене на по-малко замърсяващи продукти и услуги води до значителни възможности за развиване на стопанска дейност, като вече мобилизира дружествата в ЕС към новаторски решения. Усилията за възстановяване могат да подпомогнат тази тенденция. Предприемането на действия по отношение на замърсяването сега също така означава солидарност между поколенията.

Същевременно ние се нуждаем от по-добре интегрирана картина на замърсяването за публичните и частните участници, за да можем да се справим със свързаните със замърсяването проблеми в пространството и във времето, както и да разглеждаме тяхното взаимодействие с други екологични, социални и икономически аспекти по възможно най-ефективния начин в техните политики, инвестиции и решения за закупуване.

Повечето европейци подкрепят действията срещу замърсяването: опазването на околната среда се посочва като много важно, а замърсяването — като най-важния екологичен проблем след изменението на климата 14 . Повечето респонденти в откритата обществена консултация относно настоящия план за действие 15 са на мнение, че съответните обществени участници не правят достатъчно, както и че ЕС и националните правителства трябва да предприемат действия. Ускоряването на международните действия, по-доброто прилагане на законодателството в областта на замърсяването, насърчаването на формалното образование и оказването на въздействие с оглед промяна в поведението бяха определени като най-ефективните бъдещи действия. 

Замърсяването не спира на границите. Докато замърсяването навлиза в ЕС чрез океаните, реките, ветровете или внесените стоки, ЕС също така причинява значително замърсяване и на други места по света чрез своите собствени модели на производство и потребление, както и чрез отпадъците си. Същевременно ЕС разполага с мощни инструменти, с които да допринесе за усилията за ограничаване на замърсяването в целия свят, чрез своите политики и средства, чрез „зелената“ си дипломация, както и чрез стимулиране на иновациите посредством по-чисто производство и по-устойчиво потребление на стоки и услуги.

Общественото здраве, екологичните, моралните и социално-икономическите аргументи ЕС да оглави борбата срещу замърсяването в световен мащаб днес са по-силни от всякога 16 . Сега е моментът да бъдем амбициозни, да изпълним основателните стремежи на хората за защита на здравето, на околната среда и на поминъка им — както и да се помирим с нашата планета.

2.Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата

2.1.Амбицията за нулево замърсяване

Амбицията за нулево замърсяване 17 представлява междусекторна цел, която допринася за Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. 18 и която допълва целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. в полезно взаимодействие с чистата и кръгова икономика и с целите за възстановяване на биологичното разнообразие. Тя е неразделна част от много инициативи на Европейския зелен пакт, както и от други инициативи 19 , и Комисията ще продължи да включва амбицията за нулево замърсяване в бъдещи инициативи на политиката.

Основната цел на настоящия план за действие е да се осигури ориентир за включване на предотвратяването на замърсяването във всички съответни политики на ЕС, за максимално увеличаване на полезните взаимодействия, за ускоряване на изпълнението и за установяване на евентуални пропуски или компромиси За да се насочи ЕС към визията за 2050 г. за здрава планета за всички, в настоящия план за действие се определят ключови цели за 2030 г. за ускоряване на намаляването на замърсяването.

В настоящия план за действие също така се определят ключови действия за периода 2021—2024 г., които да допълнят множеството съответни действия по други инициативи на Европейския зелен пакт, включително Стратегията за устойчивост в областта на химикалите.

Въпреки че ограничаването на движението на гражданите с оглед борбата с пандемията от COVID-19 временно доведе до по-чист въздух, по-чисти води и до намаляване на шума на много места, забавянето на всички икономически дейности не е начинът, по който ЕС вижда своя път и пътя на света към нулево замърсяване. Вместо това ЕС може да поддържа просперитета, като същевременно преобразува начините на производство и на потребление и насочва инвестиции към нулево замърсяване. Инвестициите в чист и устойчив дизайн, бизнес моделите на кръговата икономика, по-чистите транспорт и мобилност, технологиите с ниски емисии, природосъобразните решения и устойчивата цифровизация предлагат големи възможности за консолидиране на водещата роля на ЕС в „зеления“ растеж при едновременно намаляване на неравенствата, създаване на работни места и повишаване на колективната устойчивост.

Многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. и NextGenerationEU предоставят безпрецедентни бюджетни възможности за подкрепа на тези инвестиции и за борба с изменението на климата, загубата на биологично разнообразие, изчерпването на ресурсите и замърсяването в ЕС, но и в световен мащаб 21 .

Крайно време е да „преобърнем пирамидата“ на действие и да преосмислим начина, по който се проектират, произвеждат, доставят, изпълняват и/или използват и унищожават стоките и услугите. Това означава, че замърсяването, на първо място, следва да се предотвратява при източника. Когато пълното предотвратяване на замърсяването от самото начало (все още) не е възможно, замърсяването следва да бъде сведено до минимум. Накрая, когато възникне замърсяване, то следва да бъде отстранено, а свързаните с него щети — компенсирани.

Фигура 2:    Йерархията на нулево замърсяване — преобръщане на пирамидата на действие, отдаване на приоритет на подходите за справяне със замърсяването

2.2.Подобряване на нашето здраве и благосъстояние 

ЕС разполага със стабилна регулаторна рамка за ограничаване на замърсяването на атмосферния въздух. Въпреки това броят на случаите на преждевременна смърт и други заболявания, които се дължат на замърсяването на въздуха, продължава да бъде голям. Това може да се обясни с факта, че някои стандарти на ЕС по отношение на качеството на въздуха все още не са толкова строги, колкото стандартите, препоръчани от СЗО през 2005 г., както и с това, че начинът, по който се прилагат директивите за качеството на атмосферния въздух, е бил ефективен само отчасти 22 .

Нуждаем се от по-добро опазване на общественото здраве в съответствие също така с плана на Европа за борба с раковите заболявания. За тази цел през 2022 г. Комисията ще предложи стандартите на ЕС за качество на въздуха да бъдат приведени в по-тясно съответствие с предстоящите препоръки на СЗО и разпоредбите относно надзора, моделирането и плановете за качество на въздуха да бъдат укрепени, за да бъдат подпомогнати местните органи, като същевременно се подобри цялостната приложимост на регулаторната рамка. Успоредно с това Комисията ще въведе по-строги изисквания за справяне със замърсяването на въздуха при източника, като например в селското стопанство, промишлеността, транспорта, сградите и енергетиката, включително чрез редица мерки и стратегии на Европейския зелен пакт (като например устойчивата и интелигентна мобилност, вълната на саниране и подхода „от фермата до трапезата“).

Във втория си обзор на мерките за чистота на въздуха Комисията докладва, че мерките, обявени от държавите членки в техните национални програми за контрол на замърсяването на въздуха, няма да бъдат достатъчни за постигане на равнищата на намаляване на емисиите на амоняк, необходими за осъществяване на целите за 2030 г.: Амонякът е мощен прекурсор на фини прахови частици (ПЧ2.5), а всички най-ефективни спрямо разходите мерки за намаляване на емисиите му са свързани със селското стопанство, по-специално с практиките за хранене на животните, управлението на оборския тор и използването на торове 23 . В това отношение според обявеното в стратегията „От фермата до трапезата“ в своите усилия за изграждане на устойчива продоволствена система и на по-устойчиво животновъдство Комисията ще улесни пускането на пазара на алтернативни фуражни суровини и иновативни фуражни добавки. Комисията също така извършва оценка на това дали е необходимо допълнително законодателство за ограничаване на емисиите на амоняк. Прегледът на Директивата относно емисиите от промишлеността има за цел да ограничи емисиите на амоняк от интензивното животновъдство. Освен това може да са необходими допълнителни мерки за намаляване на емисиите на амоняк, inter alia, в рамките на общата селскостопанска политика или като се направи задължително обработването на оборски тор.

Според обявеното в стратегията за устойчива и интелигентна мобилност Комисията ще разгледа замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване от транспорта, включително чрез новите стандарти Евро 7 за пътните превозни средства и подобреното изпитване на емисии при проверките на техническата изправност, в полезно взаимодействие със стандартите за емисии на CO2. Въз основа на най-новите данни тя ще разгледа необходимостта от ограничаване на емисиите на ПЧ2.5 и на наночастици от всички видове двигатели с вътрешно горене и от спирачки както на конвенционални, така и на електрически превозни средства, както и необходимостта от намаляване на емисиите на замърсители при по-широк набор от условия за употреба и през целия експлоатационен срок на превозните средства. .

В съответствие с констатациите от оценката от 2017 г. на Директивата относно шума в околната среда 24 и оценката от 2020 г. на Директивата за шумовите емисии извън сградите 25 Комисията ще се съсредоточи върху по-доброто справяне с шума при източника, по-специално чрез осигуряване на надлежно прилагане на място и, когато е уместно, чрез подобряване на свързаната с шума регулаторна рамка на ЕС относно гумите, пътните превозни средства, железопътните линии, въздухоплавателните средства, включително и на международно равнище. Освен това Комисията ще предприеме последващи действия по отношение на оценката на Директивата за шумовите емисии извън сградите, за да обърне внимание на съоръженията, предназначени за употреба извън сградите. Тя ще направи преглед на напредъка 26 през 2022 г. и ще прецени дали е необходимо да бъдат определени цели за намаляване на шума на равнището на ЕС в Директивата относно шума в околната среда. Плановете за действие срещу шума, изисквани от Директивата, следва да бъдат по-добре интегрирани в плановете за устойчива градска мобилност, както и чрез тях да се извличат ползи от разширяването на чистия обществен транспорт и от по-активната мобилност. Взети заедно, посочените по-горе мерки за намаляване на шума могат да допринесат донякъде за възстановяване на щетите, причинени от продължителното шумово замърсяване.

Що се отнася до замърсяването на въздуха от сградите, беше постигнат напредък по отношение на постепенното премахване на замърсяващото отопление чрез изгаряне на въглища и горива, докато замърсяването от изгарянето на биомаса продължава да представлява предизвикателство, особено когато се използват остарели и неефективни инсталации. Комисията ще насърчава интегрирането на амбицията за нулево замърсяване в целите за чиста енергия и енергийна ефективност, като например в инициативите за вълна на саниране и за нов европейски Bauhaus, във възстановяването и повторната употреба на строителни отпадъци, както и в прегледа на изискванията за екопроектиране и енергийно етикетиране на отоплителни уреди, приоритетно по-специално тези за отопление с твърдо гориво, най-късно до началото на 2024 г. ЕС също така ще продължи да подкрепя прехода към по-чиста енергия и по-чисто битово отопление в трети държави, по-специално в съседни държави.

Що се отнася до качеството на въздуха в помещенията, в политиките на ЕС са засегнати няколко от неговите определящи фактори — от околния въздух до строителните материали и потребителските продукти, отоплителните и охладителните системи, както и навиците за пушене. Законодателството в областта на здравословните и безопасни условия на труд също допринесе значително за напредъка по този въпрос и ще продължи да го прави посредством следващата стратегическа рамка за здравословни и безопасни условия на труд. Инициативата „Вълна на саниране“ 27 ще даде възможност за решаване на въпроса за здравословните температури и нива на влажност в новите сгради и в сградите, в които се извършва основно саниране, като същевременно се решава проблемът с обеззаразяването на токсични вещества, включително азбест. ЕС обаче не разполага с всеобхватен и интегриран подход. COVID-19 и намалените в резултат от пандемията възможности за излизане навън отново подчертаха колко е важно да се гарантира, че във всеки един момент въздухът, който дишаме на закрито и на открито, е чист. С подобряването на изолацията на сградите осигуряването на добро качество на въздуха в помещенията ще става още по-важно. Специално внимание заслужават и училищните сгради. Комисията ще анализира пропуските в знанията и политиките в полезно взаимодействие с инициативата за нов европейски Bauhaus и ще вземе предвид резултатите от съответни проекти по „Хоризонт Европа“. Въз основа на това Комисията ще направи оценка на пътищата и вариантите на политиката за подобряване на качеството на въздуха в помещенията, като се съсредоточи върху ключовите определящи фактори и източниците на замърсяване проучи начини за повишаване на обществената осведоменост и за намаляване на рисковете.

От януари 2023 г. преразгледаната Директива за питейната вода ще осигури по-висока защита на човешкото здраве благодарение на по-строги стандарти за качеството на водата, справяне със замърсителите, пораждащи безпокойство, като например веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, и пластмасовите микрочастици, което ще доведе до още по-чиста чешмяна вода за всички и до по-малка необходимост от пластмасови бутилки. До 2023 г. Комисията ще направи оценка на това дали новите параметри също така трябва да бъдат разгледани при текущия преглед на Директивата за водите за къпане 28 . В рамките на предстоящия преглед на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води ще бъде анализирана възможността за въвеждане на постоянно наблюдение на свързаните със здравето параметри при отпадъчните води. Това би могло да ни помогне да се подготвим за нови епидемични заплахи 29 . Прегледът и, където е уместно, модернизирането на други закони в областта на водите и моретата, по-специално така, че да станат по-подходящи за намаляването на химическите замърсители и пластмасовите микрочастици, също така ще спомогнат за запазване на качеството на водата, която пием, и на морските хранителни продукти, които консумираме. В стратегията „От фермата до трапезата“ Комисията определи действия, които ще допринесат за преминаване към нулево замърсяване в продоволствените системи, като например новите стратегически насоки за аквакултурите в ЕС. Актуализирането на списъците на проблемните вещества за повърхностните и подпочвените води ще защити природата и човешкото здраве от най-значимите вещества въз основа на най-актуалните научни данни. Успоредно с това Комисията ще продължи да насърчава създаването на зони за контрол на емисиите във всички морета на ЕС 30 , за да се подобри качеството на въздуха на корабите, в пристанищните градове и в крайбрежните зони, както и качеството на морските води, в които се къпем.

Що се отнася до по-доброто психическо и физическо благосъстояние, в предстоящото си предложение за правнообвързващи цели на ЕС за възстановяване на природата в новата стратегия за почвите и във всички действия за екологизиране на градските райони, както е обявено в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., Комисията ще разгледа възможността за насърчаване на почистени от замърсяване и възстановени зони като потенциални обществени зелени площи. По този начин тя ще има за цел да бъде преодоляна социалната неравнопоставеност по отношение на равния достъп до екологосъобразна инфраструктура в градовете във възможно най-голяма степен. Освен това до 2025 г. Комисията ще приключи всеобхватен преглед на по-голямата част от законодателството на ЕС в областта на отпадъците, за да го адаптира към принципите на чиста и кръгова икономика, като укрепи предотвратяването на отпадъци, осигури висококачествено рециклиране, което води до чисти цикли на вторични материали, и сведе до минимум количеството на остатъчните отпадъци.

Посредством стратегията за устойчивост в областта на химикалите Комисията ще защитава по-добре човешкото здраве и околната среда от опасни химикали. По-специално тя ще предложи мерки за постепенно прекратяване на употребата на най-вредните химикали — като например веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, и устойчивите вещества — особено в потребителските продукти, както и мерки за замяна и свеждане до минимум на всички вещества, пораждащи безпокойство в икономиката и обществото 31 .

Ще се засили текущото международно сътрудничество със Световната здравна организация (СЗО), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния и други ключови международни инициативи и организации, включително специфични за сектора организации, като например Международната морска организация (ИМО) и Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО). Що се отнася до замърсяването на водата и почвата от фармацевтични продукти, в допълнение към целта на ЕС за намаляване на продажбите на антимикробни средства Комисията ще насърчава международното сътрудничество с цел ограничаване на рисковете за околната среда в други държави, в които свързаните с фармацевтичните продукти отпадъци от производството и други източници могат да допринесат, наред с другото, за разпространението на антимикробна резистентност (АМР) 32 .

2.3.Живот в пределите на нашата планета

За да поддържаме нашия отпечатък от замърсяването в рамките на границите, до които нашата планета — и следователно човечеството — е в състояние да се справи 35 , ние трябва да прилагаме по-бързо и по-добре съществуващите регулаторни рамки на ЕС за защита на въздуха, водите в сладководните басейни, моретата и океаните, като същевременно полагаме спешни усилия за създаването на рамка за редовна оценка на състоянието на почвите в ЕС и предприемаме действия на всички равнища за справяне със замърсяването и деградацията на почвите. 

От гледна точка на качеството на въздуха Комисията, заедно с държавите членки, ще предприеме последващи действия по отношение на националните програми за контрол на замърсяването на въздуха и задълженията за намаляване на емисиите, за да гарантира, че Директивата за националните задължения за намаляване на емисиите (НТЕ) се прилага изцяло, така че до 2030 г. да бъде намален с 25 % броят на сухоземните и сладководните екосистеми, където свързаната със замърсяването на въздуха еутрофикация застрашава биологичното разнообразие 36 .

Що се отнася до замърсяването на сладководните басейни и морското замърсяване, постигането на „добро състояние“ съгласно Рамковата директива за водите и Рамковата директива за морска стратегия би доближило ЕС до осъществяването на амбицията за нулево замърсяване за всички водни екосистеми.

В оценката от 2019 г. обаче се стига до заключението, че прилагането на законодателството в областта на сладководните басейни продължава да бъде недостатъчно 37 поради фактори, като например липсата на инвестиции, ограниченото включване на целите за опазване на сладководните басейни в други области на политиката, бавното прилагане на мерките и необходимостта от по-добро справяне с химическото замърсяване. От това следва, че основното действие ще бъде по-стриктното прилагане. Комисията ще има по-специално за цел да гарантира, че държавите членки насърчават устойчивото и ефективно потребление на вода, възпират замърсяването на водите и представят социално справедливи сметки за водата на всички потребители и замърсители на вода, включително на потребителите в промишлеността, в селското стопанство и битовите потребители, като използват по най-добрия начин приходите за устойчиви инвестиции 38 . Тя също така ще подпомогне по-доброто наблюдение и намаляването на замърсяването с ключови вещества в повърхностните и подпочвените води.

Целта на предложената „Мисия здрави океани, морета, крайбрежни и вътрешни води“ ще бъде да се подкрепят иновациите и прилагането на политиките и законодателството на ЕС, за да се постигнат здрави, незамърсени океани, морета и води. Комисията също така ще приеме и „План за действие за вътрешното корабоплаване за периода 2021—2027 г.“ (NAIADES III), за да подкрепи постепенното преминаване към транспорт по вътрешните водни пътища с нулеви емисии 39 .

До 2023 г. Комисията ще направи преглед на Рамковата директива за морска стратегия, като вземе предвид прилагането на законодателството на ЕС по отношение на основните източници на замърсяване и необходимостта от намаляване на пластмасовите и другите отпадъци, подводния шум и замърсителите. Въз основа на успеха на наскоро договорената прагова стойност на ЕС за отпадъците по плажовете 40 Комисията ще работи с държавите членки по праговите стойности на ЕС за максималните нива на подводен шум, произтичащ от морския транспорт, строителството, драгирането и други морски дейности.

Предстоящият преглед на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води 41 във взаимодействие с оценката на Директивата относно утайките от отпадъчни води 42 ще спомогне за повишаване на равнището на амбиция във връзка с премахването на хранителни вещества от отпадъчните води и за подготвяне на пречистената вода и утайката за повторна употреба, като се благоприятства по-кръгово и по-малко замърсяващо земеделие. Той също така ще бъде насочен към нововъзникващи замърсители, като например пластмасовите микрочастици и микрозамърсители, включително фармацевтичните продукти. Ще бъдат предприети стъпки към енергийна ефективност и въглеродна неутралност, както и към по-добро прилагане на принципа „замърсителят плаща“. При прегледа също така ще се разгледа подобряването на достъпа до правосъдие, добри санитарни условия за всички и информация. Този преглед ще подкрепи също така конкретното изпълнение на бъдещия интегриран план за действие за управление на хранителните вещества, разглеждайки цялостно дългогодишно екологично предизвикателство, увеличавайки максимално полезните взаимодействия между политиките и използвайки по най-добрия начин екологосъобразната архитектура на новата обща селскостопанска политика, по-специално чрез обвързване с условия и екологични схеми. По подобен начин, както е обявено в стратегията „От фермата до трапезата“ и в стратегията за биологичното разнообразие, замърсяването с пестициди във въздуха, водата и почвата следва да се ограничи като до 2030 г. се намалят с 50 % цялостното им използване и рискът, включително най-опасните от тях. Това ще бъде постигнато чрез засилено прилагане на интегрирано управление на вредителите, преразглеждането на Директивата относно устойчивата употреба на пестициди, насърчаването на агроекологични практики, в това число биологичното земеделие, и избягване на използването на химически пестициди в уязвими зони. В допълнение към справянето с рисковете за човешкото здраве и околната среда това също така ще намали разходите за пречистване на питейната вода. Иновативните техники, включително биотехнологиите, също биха могли да допринесат за намаляване на зависимостта от пестициди 43 .

Освен това предложената „Мисия в областта на здравето на почвите и храните“ заедно с Европейското партньорство за иновации в областта на селското стопанство (ЕПИ за селскостопанска производителност и устойчивост) ще насърчават широкоразпространеното използване на практики за намаляване на пестицидите и на хранителните вещества чрез насърчаване на иновации и обмен на знания. Тя ще има за цел да гарантира, че до 2030 г. 75 % от почвите са здрави благодарение и на специфична цел за намаляване на замърсяването на почвите и за насърчаване на възстановяването.

Като част от предстоящата стратегия на ЕС за почвите Комисията ще разработи мерки за значително увеличаване на усилията за идентифициране, проучване, оценка и възстановяване на замърсени зони, така че до 2050 г. замърсяването на почвите вече да не представлява риск за здравето или за околната среда. Ново замърсяване на почвата следва да се предотвратява, доколкото това е възможно, но когато възникне, въпреки превантивните и други мерки, рисковете следва да бъдат преодолени незабавно. Приблизително 2,8 милиона зони в целия ЕС са потенциално замърсени, като за 390 000 от тях се очаква да имат нужда от възстановяване. Според данните до 2018 г. са били възстановени само около 65 500 зони 44 . От решаващо значение е всички държави членки да разполагат с регистър за (потенциално) замърсени зони, да увеличат усилията си за възстановяване на тези зони и да разработят ясни критерии за приоритизиране на обеззаразяването. В предстоящото предложение за правнообвързващи цели на ЕС за възстановяване на природата ще бъде разгледан въпросът за възстановяването на почвените екосистеми с влошено качество. Комисията също така ще разработи списък с приоритети на ЕС за наблюдение на замърсителите в почвата, както и насоки, например за паспорт за безопасното, устойчиво и кръгово използване на изкопаните почви въз основа на опита на държавите членки, когато такъв е налице. За да бъде разбран по-добре проблемът с дифузното замърсяване на почвите в ЕС, Комисията ще работи за интегрирането на модул за нулево замърсяване в бъдещото проучване на почвите LUCAS 45 . Ще се насърчават и улесняват наличието и осведомеността относно възможностите за публично и частно финансиране за установяване, изследване и възстановяване на замърсени почви.

В международен план ЕС ще подкрепи глобалното и регионалното трансгранично сътрудничество в областта на водите 46 и ще работи двустранно с основните партньори. Той ще продължи да насърчава сътрудничеството между съответните регионални форуми, като например в европейските речни басейни (Рейн, Дунав), и ще продължи да работи за внедряване и прилагане в световен мащаб на Конвенцията на ИКЕ на ООН за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера. Той ще продължи да укрепва международното управление на океаните, както и да подпомага държавите партньори, за да се гарантира, че океаните са чисти, здрави и управлявани по устойчив начин 47 . ЕС също така ще подкрепя координирането на регионалните морски басейни с цел съвместно измерване, оценка и справяне с различни видове замърсяване. Няколко регионални речни и морски басейна също са обект на замърсяване от минали периоди, отчасти свързано с Втората световна война 48 , натрупало се в седименти и създаващо значителни рискове за водните екосистеми, но също така и за човешкото здраве, посредством рибите и черупковите организми. Съюзът също така ще засили ангажимента си с трети държави за справяне с морските отпадъци. Освен това по-тясното сътрудничество в Средиземноморския регион, по-специално чрез Конвенцията от Барселона и протоколите към нея, както и чрез Съюза за Средиземноморието, ще продължи да бъде приоритет. ЕС също така направлява развитията в Международната морска организация с оглед регулиране на изхвърлянето в морето от кораби, оборудвани със системи за пречистване на отработени газове 49 . Той ще продължи също така да подкрепя Глобалното партньорство в областта на почвите с цел по-нататъшно предотвратяване на замърсяването и свеждане до минимум на рисковете от замърсяване на почвите от минали периоди.  

2.4.Към нулево замърсяване в производството и потреблението

Ориентирането на ЕС към нулево замърсяване изисква, в тясно взаимодействие с плана за действие относно кръговата икономика, по-устойчиви промишлени системи 51 , по-чисти технологии, по-малко замърсяващи бизнес модели и потребителски навици, по-бързо прилагане на принципа „замърсителят плаща“, както и по-нататъшно прилагане на разширена отговорност на производителя.  

Директивата относно емисиите от промишлеността (ДЕП) 52 е основният инструмент за регулиране на емисиите на замърсители на въздуха, водата и почвата от над 52 000 от най-големите промишлени инсталации в ЕС. Директивата относно емисиите от промишлеността обвързва издаването на разрешителни за промишлени инсталации с условието инсталацията да отговаря на най-добрите налични техники (НДНТ). Това е насочило тези промишлени отрасли към постепенно намаляване на емисиите и е допринесло за условия на равнопоставеност. Например големите горивни инсталации понастоящем отделят седем пъти по-малко замърсители на въздуха в сравнение с преди 20 години. Въпреки това емисиите във въздуха от инсталации, обхванати от ДЕП, все още носят щети в размер на близо 100 милиарда евро годишно 53 . Това налага да бъдат продължени усилията за намаляване на оставащите емисии, включително във водата и почвата, както и да се гарантира, че съответните оператори на големи промишлени инсталации и на особено опасни предприятия ще отстраняват замърсяването от промишлените си дейности или в случай на големи промишлени аварии.

След неотдавнашната оценка на ДЕП 54  Комисията ще преразгледа правилата на ЕС относно емисиите от промишлеността 55 , признавайки, че новите технологии или производствени процеси често ще предоставят възможност за намаляване на емисиите както на замърсители, така и на парникови газове, също така в сектори, които понастоящем не попадат под обхвата ѝ. Преразглеждането ще има за цел да ускори внедряването на иновации за нулево замърсяване, да създаде условия на равнопоставеност и за други силно замърсяващи сектори, да подобри обществения достъп до информация, участието в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие, както и да улесни сравняването на резултатите на държавите членки по отношение на борбата с емисиите от промишлеността. Новата обсерватория за иновации по силата на ДЕП ще има ключова роля при наблюдението на иновациите и ускоряването на идентифицирането на нови технологии. Цифровизацията, обработването на данни, както и новите иновативни подходи, като например дистанционното наблюдение, изкуственият интелект и машинното самообучение, могат да се използват за ускоряване и трансформиране на начина, по който регулаторните органи и промишлеността се справят с емисиите от промишлеността. Освен това, за да бъде постигнато „почти нулево депониране на отпадъци и отвеждане на отпадъчни води“ до 2050 г., „Партньорството „Processes4Planet“ и „Партньорството за кръгова биопромишленост в Европа“, както и „Партньорството за екологичен стоманодобив“ по „Хоризонт Европа“ ще проучат начини за насърчаване на революционни технологии и по-системни решения, като например промишлената симбиоза и кръговите вериги на доставки, чрез които отпадъците или страничните продукти на даден промишлен отрасъл или на малките и средните предприятия (МСП) ще се превърнат в суровина за друг. Пътната карта за промишлените технологии за кръговата промишленост в рамките на „новото Европейско научноизследователско пространство“ ще предостави доказателства и ще предложи инвестиционни програми 56

Приемането на амбицията за нулево замърсяване в производството и потреблението означава също така, че химикалите, материалите и продуктите трябва да бъдат възможно най-безопасни и устойчиви още при проектирането и по време на жизнения им цикъл 57 , което води до нетоксични цикли на материалите. Комисията вече е приела новия план за действие относно кръговата икономика и стратегията за устойчивост в областта на химикалите и обяви няколко други инициативи за справяне с предизвикателствата, свързани със замърсяването. Инициативата за политика за устойчиви продукти ще има за цел да гарантира, че продуктите, които се предлагат на пазара на ЕС, стават все по-устойчиви и отговарят на изискванията за кръговост, което ще направи както производството, така и потреблението по-щадящи околната среда и ще сведе до минимум отпадъците и замърсяването. Методите на продуктовия отпечатък върху околната среда (ПООС) и на организационния отпечатък върху околната среда (ОООС) 58 подкрепят прозрачно, солидно, систематично и интегрирано сравнение на продуктите и организациите на пазара на ЕС. В допълнение към някои действия за справяне с установените екологични предизвикателства, свързани с фармацевтичните продукти, чрез прилагането на фармацевтичната стратегия и стратегическия подход на ЕС към фармацевтичните продукти в околната среда 59 също така се предвиждат специфични мерки за справяне със замърсяването с пластмасови микрочастици 60 , устойчиви органични замърсители (УОЗ) 61 в отпадъците и вредни и устойчиви вещества в продуктите, като например пер- и перфлуороалкилирани и полифлуороалкилирани съединения (PFAS) за всички несъществени приложения 62 . Комисията също така ще прикани публичните и частните оператори да поемат „ангажименти за нулево замърсяване“ 63 , за да насърчат потребителите да избират по-малко замърсяващи продукти и услуги, като например тези с екомаркировката на ЕС. Тези ангажименти ще бъдат за традиционните магазини и платформите за онлайн търговия и ще се основават на проверими и прозрачни твърдения, за които ще допринесе и бъдещата инициатива „Твърдения за екологосъобразност“.

Определянето на подходяща цена за замърсяването и създаването на стимули за алтернативи, както се изисква съгласно принципа „замърсителят плаща“, представляват основен двигател за стимулиране на по-чисти производство и потребление 64 . Днес, въпреки многобройните призиви, справянето със замърсяването все още се извършва главно посредством регулиране, а външните разходи за него не са изцяло интернализирани. Съществува възможност за допълнително насърчаване на използването на инструментите за ценообразуване 65 . В подкрепа на този процес, предприемайки последващи действия във връзка с предстоящия доклад на Европейската сметна палата, Комисията ще приеме препоръки относно начините за допълнително насърчаване на съответните инструменти и стимули за по-добро прилагане на принципа „замърсителят плаща“ и по този начин ще сложи край на „безплатното замърсяване“. Междувременно тя ще обмисли как преразглеждането на Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията може да спомогне да се гарантира, че потребителите се насърчават да избират по-малко замърсяващи енергийни източници.

През 2022 г. успоредно с усилията в световен мащаб съгласно Конвенцията Минамата Комисията ще преразгледа Регламента относно живака 66 , за да бъде премахнато постепенно използването на дентална амалгама, както и да бъдат забранени производството и търговията с редица продукти с добавен живак, в това число някои лампи. Това ще бъде направено в полезно взаимодействие със съответните инструменти на ЕС, включително Директивата относно ограничението на опасни вещества 67 .

Директивата „Севезо III“ 68 има за цел да контролира опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, и по този начин играе ключова роля за насочването на силно индустриализирания ЕС към нулево замърсяване от промишлени аварии. През последните 10 години при разположени в ЕС около 12 000 опасни предприятия, попадащи в обхвата на директивата, всяка година в ЕС е имало по-малко от 30 големи аварии с все по-ограничено въздействие. Комисията допълнително ще консолидира подкрепата си за държавите членки, като например по отношение на оценката на рисковете за предприятията и последиците от авариите. Това също така ще допълни Механизма за гражданска защита на Съюза 69 .

В международен план ЕС ще продължи да подпомага работата по най-добрите налични техники (НДНТ) в рамките на многостранните споразумения в областта на околната среда, като например конвенциите от Стокхолм и Минамата, както и чрез проекта на ОИСР за НДНТ. Той също така ще допринесе активно за прегледа на Протокола от Киев за регистри за изпускането и преноса на замърсители, за да бъдат събрани данни относно нивата и тенденциите на емисиите от промишлеността. За да обърне допълнително внимание на европейския отпечатък при замърсяването в други региони на света, Комисията ще предложи амбициозен преглед на Регламента относно превози на отпадъци, за да се наблюдава по-добре износът на отпадъци, да се гарантира тяхното устойчиво обработване и да се ограничи износът на отпадъци, които имат вредно въздействие върху околната среда и здравето, в трети държави. Например излезлите от употреба превозни средства, които представляват опасен отпадък и не могат да бъдат изнасяни в държави, които не са членки на ОИСР, често се обозначават като употребявани автомобили и се изнасят незаконно 70 . Това води до сериозни заплахи от замърсяване, причинено от неразумното им управление 71 . ЕС също така ще продължи да си партнира с ключови държави в борбата срещу трафика на отпадъци, както и за улесняване на вътрешнорегионалното и междурегионалното сътрудничество.

3.Създаване на трансформацията към нулево замърсяване заедно

3.1.Гарантиране на по-стриктно прилагане и изпълнение

Съгласно втория Преглед на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда 73 настоящите пропуски при прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда струват на обществото общо около 55 милиарда евро годишно, като 69 % от тези разходи се дължат на прилагането в недостатъчна степен на законодателството в областта на въздуха, шума, водите и емисиите/авариите от промишлеността 74 .  

Комисията все повече ще съсредоточава усилията си за изпълнение и правоприлагане върху това да гарантира ефективното спазване на цялото законодателство на ЕС за предотвратяване на замърсяването, както и постигането на очакваните ползи за околната среда и здравето. Това включва сътрудничество с държавите членки нагоре по веригата, за да се гарантира бързото и точно транспониране и популяризиране на всички налични инструменти.

За да подобри спазването на законодателството на ЕС за предотвратяване на замърсяването от страна на всички съответни национални органи, Комисията:

·ще насърчи засиленото сътрудничество между националните органи и европейските мрежи от агенции в областта на околната среда, инспектори, одитори, полиция, прокурори и съдии в рамките на Форума по спазване на законодателството и управление в областта на околната среда 75 с оглед на разработването на нови съвместни действия по цялата верига на съответствието;

·ще обедини органите в областта на околната среда и други правоприлагащи органи (напр. отговарящите за законодателството на ЕС в областта на транспорта, енергетиката, селското стопанство, рибарството, морското наблюдение или защитата на потребителите) с цел обмен на най-добри практики и разработване на действия за междусекторно съответствие с цел постигане на нулева толерантност към замърсяването на национално и трансгранично равнище;  

·ще подобри хоризонталната правна рамка чрез укрепване на Директивата относно престъпленията срещу околната среда 76 ;

·ще направи оценка на пригодността за целта на Директивата относно екологичната отговорност 77 до 2023 г., включително нейните аспекти, свързани със замърсяването и при необходимост ще я преразгледа;

·ще обмисли разработването на стандартизирани разпоредби за гарантиране на спазването на законодателството по отношение на новите законодателни предложения, както и ще наблюдава пропорционалното и възпиращо прилагане на действащите наказателни клаузи;

·ще насърчи прилагането във всички държави членки на съществуващите инспекции и други проверки на съответствието и наказателни клаузи, както и ще оцени възможностите за тяхното подобряване, когато е уместно;

·ще насърчи използването на авангардни технологии с цел повишаване на националния капацитет за наблюдение и проверка на съответствието.

Гражданското общество изпълнява важната роля на пазител на съответствието. Комисията ще оцени и при необходимост ще засили разпоредбите относно участието на обществеността и достъпа до правосъдие в съответствие със своето Съобщение относно достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда 78 . Лицата, сигнализиращи за нередности, също така са защитени, когато подават сигнали за нарушения на правото на Съюза в областта на замърсяването 79 .

Комисията също така ще обърне внимание на националните системи, за да могат те да дадат възможност на съдиите да гарантират правото на физическите лица и НПО на ефективни правни средства за защита съгласно правото на Съюза, в съответствие с преработения Регламент относно Конвенцията от Орхус 80 .

3.2.Насърчаване на промени в обществото в името на нулевото замърсяване

Амбицията за нулево замърсяване изисква колективни действия и колективни промени, тъй като замърсяването е резултат от множество дейности в повечето икономически сектори регулира се от международни, европейски, национални, регионални и местни органи и в крайна сметка засяга всички хора и околната среда по целия свят. Всеки играе някаква роля в това. 

За предприятията и правителствата амбицията за нулево замърсяване предлага важна възможност за иновации чрез инвестиране в чисти технологии, продукти и услуги. Частните инвестиции представляват ключов лост. През 2019 г. главно поради увеличеното усвояване в рамките на ЕС 81 в световен мащаб бяха издадени 51 % повече „зелени“ облигации в сравнение с 2018 г. (на обща стойност 257,7 милиарда щатски долара). Прилагането на екологичните критерии (опазването на водите, предотвратяването и контрола на замърсяването, кръговата икономика и биологичното разнообразие) съгласно Регламента относно устойчивата таксономия 82 ще представлява важна възможност за подкрепа на тази окуражителна тенденция. За да помогне на дружествата и правителствата да измерват икономическите резултати на своите бизнес модели и проекти, като отразяват истинската стойност на природата, Комисията ще продължи да подкрепя стандартизираните счетоводни практики за отчитане на природния капитал и по-строгото докладване в областта на околната среда, както е посочено в предложението за директива за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта 83 , и когато е уместно, ще насърчава предотвратяването на замърсяването като част от проверката на устойчивостта за големи проекти, подкрепяни от InvestEU. Това следва да помогне да се гарантира, че аспектите, свързани с въздуха, водата и почвата, са отразени адекватно при разработването на стандартизирани практики в стопанската дейност, проектите, продуктите и управлението, както и че се насърчават в рамките на публично-частни партньорства 84 .

ЕС ще продължи да насърчава в международен план програмата за „зелено“ финансиране с цел мобилизиране на частен капитал за екологично устойчиви инвестиции в подкрепа на целите за нулево замърсяване, включително чрез Международната платформа за финансиране на устойчиво развитие. Той ще работи с държавите членки, Европейската инвестиционна банка и други съответни международни финансови институции (МФИ) с цел мобилизиране на инструменти, като например Европейския фонд за устойчиво развитие плюс за по-нататъшно развитие и увеличаване на инвестициите за предотвратяване на замърсяването 85 . От 2022 г. нататък Комисията ще гарантира, че когато възнаграждава предприемачите (като например чрез Европейските бизнес награди за околната среда), техните усилия за нулево замърсяване ще бъдат надлежно признати и публично оповестени. Това ще помогне на тези водещи дружества да затвърдят пазарната си позиция, като същевременно подчертаят пред бъдещите си клиенти своите показатели по отношение на замърсяването.

Ще бъде необходимо също така публично финансиране, заедно с частни инвестиции, като се има предвид, че за постигането на договорените екологични цели ще бъдат необходими допълнителни 100—150 милиарда евро годишно в целия ЕС до 2030 г., значителен дял от които за инвестиции за предотвратяване и контрол на замърсяването 86 . Предстоящият преглед на рамката за икономическо управление ще включва позоваване на зелените публични инвестиции в контекста на качеството на публичните финанси. Многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. и NextGenerationEU също ще предложат финансова подкрепа за намаляване и контрол на замърсяването чрез политиката на сближаване, националните планове по Механизма за възстановяване и устойчивост, както и други съответни национални стратегии, като например националните стратегически планове в рамките на общата селскостопанска политика, които могат да насърчат прилагането на благоприятни селскостопански практики. Комисията ще продължи да работи с държавите членки за по-нататъшно развитие и подобряване на националните консултантски услуги за земеделски стопани с цел изграждане на капацитет за по-малко замърсяващи практики, по-специално за намаляване на емисиите на амоняк и нитрати. Националните планове за възстановяване и устойчивост са инструмент за справяне с предизвикателствата и за извличане на ползи от екологичния и цифровия преход, който може да включва предотвратяване и намаляване на замърсяването, по-специално посочените в специфичните за всяка държава препоръки. В съответствие с Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост Комисията ще направи оценка на плановете, наред с другото, спрямо целите за двойния цифров и екологичен прехода. Финансирането по линия на политиката на сближаване ще допринесе значително за постигането на целта за нулево замърсяване чрез инвестиции, inter alia, в енергийна ефективност, енергия от възобновяеми източници, пречистване на отпадъчни води, управление на отпадъците, мерки за качество на въздуха, устойчив градски транспорт и екосъобразна инфраструктура. Това ще подпомогне действията както на национално, така и на регионално и местно равнище. Комисията също така е готова да подкрепи държавите членки чрез Инструмента за техническа подкрепа с оглед предоставяне на техническа подкрепа за свързаните със замърсяването реформи в държавите — членки на ЕС, които могат да бъдат финансирани с национални средства или със средства на ЕС. Комисията също така разработва дългосрочна визия за селските райони, която има амбицията да допринесе и за намаляване на емисиите с конкретни действия.

„Хоризонт Европа“ ще подкрепя целенасочени научни изследвания и иновации, свързани с амбицията за нулево замърсяване, като един от своите приоритети. Основните стратегически инициативи са мисиите 87  и партньорствата 88 , като например предложените мисии за „Здрави океани, морета, крайбрежни и вътрешни води“ 89 и „Добро състояние на почвите и храните“ 90 , както и мисията „Неутрални по отношение на климата и интелигентни градове“ и партньорствата по отношение на рисковете, свързани с химикали (PARC), трансформирането на европейската преработвателна промишленост („Processes4Planet“), сигурността на водоснабдяването за планетата („Water4All“), „Воден транспорт с нулеви емисии“ (ZEWT) или „Към автомобилен транспорт с нулеви емисии“ (2ZERO). Освен това „Хоризонт Европа“ ще продължи да подкрепя научните изследвания в областта на замърсителите и видовете замърсяване, пораждащи нови опасения, като например светлинното замърсяване и неговото въздействие върху биологичното разнообразие или замърсяването с наночастици.

При цифровите решения за намаляване на замърсяването, които често са от полза и за други цели на Зеления пакт 91 , се наблюдава все по-голям потенциал за иновации. Те могат да ускорят прехода към нулево замърсяване, но изискват своевременни решения за използване по най-добрия начин на възможностите, като същевременно се смекчават рисковете. Например разработването на целенасочени цифрови инструменти с цел подпомагане на земеделските стопани да намалят своя отпечатък върху околната среда благодарение на изисквания съгласно законодателството на ЕС, които лесно се онагледяват, би могло значително да намали въздействието на някои от техните дейности върху замърсяването. В по-общ план, за да се подобри наличието на данни от публичния и частния сектор, както и да се помогне на предприятията, създателите на политики, изследователите и гражданите по-добре да разберат и онагледят замърсяването, данните от значение за амбицията за нулево замърсяване 92 ще бъдат споделяни открито като част от пространството за данни на Зеления пакт 93 . Програмата за наблюдение на Земята „Коперник“ ще бъде основен градивен елемент на инициативата на ЕС „Дестинация Земя“, предоставяйки големи количества данни и информация от наблюдението и мониторинга на Земята. Комисията обяви също така инициатива „GreenData4All“ 94 , която има за цел модернизиране, активно разпространение и споделяне на публични и притежавани от частни лица данни в подкрепа на целите на Зеления пакт, основавайки се на напредъка, постигнат по Директивата INSPIRE 95 , и включвайки Директивата относно обществения достъп до информация за околната среда 96 . Освен това чрез интелигентни градове и общности, като например в рамките на програмата „Цифрова Европа“, Комисията ще инвестира в пилотното внедряване и въвеждане на цифрови решения за нулево замърсяване, както и в разработването на местни цифрови близнаци — виртуални модели на градове, които ще помогнат на градовете да се справят със сложните предизвикателства, свързани с околната среда и планирането 97 .

В допълнение към усилията в рамките на Европейския пакт за климата 98 Комисията ще предложи на хората нови възможности да научат за замърсяването и да предприемат действия. Ще бъдат разработени специални информационни материали и приложения, като се започне с приложението „Индекс за качеството на въздуха“ 99 , което ще улесни достъпа до сравними данни в реално време от целия ЕС, както и калкулатора на отпечатъка на потребителите 100 , който ще позволи на хората да оценяват отпечатъка на собственото си потребление. Специалните комуникационни дейности във връзка с „нулевото замърсяване“ с партньорски организации ще включват образователни комплекти, насърчаване на специални дейности за нулево замърсяване за широката общественост, учениците и уязвимите групи.

Ясно е, че за трансформацията към нулево замърсяване са необходими не само финансиране и технологии, но също така квалифицирани хора, които да се възползват по най-добрия начин и от двете. Това се отнася не само за цифровите умения. Комисията, наред с другото, ще изпълни Програмата за умения 101 , подкрепяйки развиването на основен набор от „зелени“ умения за пазара на труда с цел насочване на обучението в цялата икономика с оглед на създаването на поколение от специалисти, водени от съображения, свързани с климата, околната среда и здравето, както и на оператори в сферата на зелената икономика. Освен това Комисията ще гарантира широко използване на специално изготвени модули за обучение на ЕС за работници в сектора на здравеопазването и други работници в сектора на социалните грижи, за да бъде подобрен техният капацитет за справяне с екологичните рискове, като същевременно гарантира широкото използване в ЕС на редовно актуализирани най-добри практики за постигане на осезаем напредък по отношение на установяването и намаляването на излагането на екологични рискове на уязвимите групи.

За да подпомогне гарантирането на това, че екологичният преход и устойчивостта ще станат част от учебната програма, в края на 2021 г. Комисията ще изготви предложение за Препоръка на Съвета относно образование, посветено на екологичната устойчивост, както и Европейска рамка за компетентност в областта на изменението на климата и устойчивото развитие. Водеща началото си от декември 2020 г., Коалицията за образование, посветено на климата ще подкрепя иновативни решения с учители и ученици, включително за развитие на „зелени“ умения. Програмата „Еразъм+“ ще укрепи екологичното измерение в образованието и обучението и ще увеличи броя на възможностите за мобилност в екологични учебни дисциплини с поглед към бъдещето, като например „Градско планиране“, „Устойчивост и иновации“ или „Науки, технологии, инженерство и математика“.

Градовете и регионите заемат водещо място по отношение на прилагането на закони, политики и програми, свързани със замърсяването. Много градове вече предприемат повече действия, като заемащите челните позиции участват в мрежите „Европейска зелена столица“ и „Европейско зелено листо“. Въпреки това много градове все още изпитват затруднения по отношение на справяне със замърсяването в достатъчна степен. Например стандартите на ЕС за качеството на въздуха все още се нарушават в повече от 100 града в ЕС. Комисията ще продължи да насърчава, да мотивира и да работи с градовете, по-специално съгласно скорошното споразумение за „зелен“ град, така че те да се ангажират да засилят действията си на местно равнище по отношение на въздуха, шума, водите, природата и биологичното разнообразие, кръговата икономика и отпадъците 102 . Предложената „Мисия за градовете“ по „Хоризонт Европа“ чрез основан на търсенето и междусекторен подход, който е съобразен с амбицията за нулево замърсяване, ще подкрепи 100 града при прехода им към неутралност по отношение на климата до 2030 г., с цел те да бъдат вдъхновение за други европейски градове да постигнат неутралност по отношение на климата до 2050 г., както и да допринесат значително за намаляване на градското замърсяване.

3.3.Насърчаване на промени в световен мащаб за нулево замърсяване

Замърсяването не спира на границата. Поради тази причина ЕС ще насърчава амбицията за нулево замърсяване за нетоксична околна среда в своята външна дейност, включително в дипломацията и инвестициите в рамките на Зеления пакт, като предоставя експертен опит и финансови ресурси за засилване на международните партньорства и действия във и с трети държави.

В съответствие с най-новите стратегии в областта на политиката и регионалните стратегии 106 ЕС тясно ще си сътрудничи с партньорите, обхванати от процеса на разширяване, както и най-близките ни съседни държави на юг и изток и с партньорите от Обединеното кралство и Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) по отношение на предизвикателствата, свързани със замърсяването, не на последно място за ратифицирането и ефективното прилагане на съответните многостранни споразумения относно замърсяването. Сътрудничеството със скандинавските държави извън ЕС, със САЩ, с Канада и с Русия също така ще бъде важно, включително продължаващото сътрудничество в рамките на съответните международни форуми, за да се защити по-добре крехката околна среда в Арктическия регион от щети, свързани със замърсяването. По-специално ЕС ще постигне напредък в международното сътрудничество в областта на политиките за индустриалните сажди 107  с цел намаляване на въздействието на изменението на климата и подобряване на качеството на въздуха.

ЕС също така ще работи с основните международни партньори, по-специално в рамките на Г-20 и на своята широка мрежа от двустранни търговски споразумения, за да прокара глобална програма за нулево замърсяване с акцент върху здравеопазването и предотвратяването на замърсяването, и ще работи за създаването на пазарни възможности за екологосъобразни технологии, стоки, услуги и инвестиции. Той също така ще насърчава амбицията за нулево замърсяване чрез политики за развитие и инвестиции, ще оценява свързаното със замърсяването въздействие при инициативите в областта на търговската политика и споразуменията за свободна търговия и ще засили изпълнението и прилагането на главите за търговията и устойчивото развитие.

На многостранно равнище ЕС:

·ще продължи да подкрепя международните действия за нулево замърсяване и прилагането на принципа „замърсителят плаща“ 108 в съответствие с ЦУР, както и да предприема последващи действия във връзка с резолюциите на Асамблеята на ООН по околната среда 109 , по-специално с плана за изпълнение „За планета без замърсяване“ 110 , както и Мисията за иновации 111 ;

·ще продължи да има водеща роля в работата за амбициозна международна рамка за доброто управление на химикалите и отпадъците за периода след 2020 г.;

·ще засили действията в рамките на конвенциите от Базел, Ротердам, Стокхолм и Минамата съответно по отношение на отпадъците от електрическо и електронно оборудване, опасните химикали, устойчивите органични замърсители и живака;

·ще насърчи глобално споразумение относно пластмасите 112 .

ЕС също така ще се стреми да гарантира ефективното справяне със замърсяването като част от амбициозна глобална рамка относно биологичното разнообразие за периода след 2020 г. на 15-та конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие.

Комисията ще насърчава държавите партньори да подобрят своите политически и регулаторни рамки, както и да въведат правилните стимули за намаляване на замърсяването, по-специално чрез използването на екологосъобразно бюджетиране и екологични данъци 113 . Освен това предстоящата инициатива за устойчиво корпоративно управление ще въведе задължения за надлежна проверка във всички икономически вериги за създаване на стойност, включително по отношение на въздействието върху околната среда, свързано със стопанската дейност .

Комисията ще засили интегрирането на амбицията за нулево замърсяване в програмите за външна дейност на ЕС, които подкрепят прехода към ниски емисии и кръгова икономика, устойчиво градско развитие, чиста енергия и решения за чистo готвене, водоснабдяване и канализация, действия в областта на климата и околната среда, здравеопазване, устойчива мобилност и селско стопанство. Комисията също така ще засили сътрудничеството си с международни партньори, за да гарантира безопасността на изнасяните за онлайн и офлайн пазарите на ЕС продукти за потребителите.

Комисията ще проучи начини за включване на по-силна програма в областта на здравеопазването и замърсяването в международен план, включително като се обръща по-голямо внимание на екологичните фактори за незаразните болести във финансираните от ЕС здравни програми. Освен това Комисията ще работи с „Тристранните и разширени“ организации (Световната здравна организация (СЗО), Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), Световната организация по опазване на животните (OIE), Програмата на ООН по околната среда (ЮНЕП)) за постигане на подновен глобален и ефективен консенсус „Едно здраве“ по отношение на замърсяването на околната среда.

Комисията ще подкрепи глобалните действия относно износа на излезли от употреба превозни средства и употребявани превозни средства, както и ще насърчи приемането на по-строги правила за вноса на най-замърсяващите употребявани превозни средства, по-специално в Африка. В съответствие с международните ангажименти на ЕС той също така ще предложи нови правила за износ на излезли от употреба превозни средства, по-специално с оглед по-добро разграничаване на употребяваните автомобили от излезлите от употреба превозни средства, както и проучване на обвързването на износа на употребявани превозни средства със спазването на изискванията на ЕС, като например относно техническата изправност и емисиите.

Отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) и отпадъците от батерии са сред най-бързо нарастващите потоци от отпадъци, по-специално в развиващите се държави. Комисията ще подкрепя инициативи, по-специално чрез Базелската конвенция, за по-добро наблюдение на международната търговия по отношение на тези потоци от отпадъци, както и за подобряване на тяхното управление. По-специално увеличеното използване на автомобили, слънчева енергия и информационни и комуникационни технологии значително увеличи използването на оловно-киселинни батерии в развиващите се държави. Тяхното често неофициално рециклиране излага хората на вредно замърсяване с олово, което оказва значително въздействие върху децата и тяхното развитие. Комисията ще проучи глобална инициатива с международни партньори с цел прекратяване на неофициалното рециклиране на употребявани оловно-киселинни батерии.

3.4.Проследяване на напредъка, предвиждане на тенденциите и включване на нулевото замърсяване в политиките

За да се интегрира наблюдението на различните видове замърсяване и да се направи оценка на тяхното здравно, екологично, икономическо и социално въздействие, Комисията, в партньорство със съответните агенции на ЕС 114 , ще разработи интегрирана Рамка за мониторинг и перспективи за нулево замърсяване 115 в контекста на мониторинга на по-обширната Осма програма за действие за околната среда. Резултатите от съответните иновативни научни изследвания, като например относно човешкия биомониторинг 116 , въздействията на околната среда върху човека 117 , здравето на почвите 118 или опрашителите 119 , ще трябва да бъдат взети предвид в по-голяма степен, за да се осигури дългосрочно събиране на данни и да се допринесе за усилията за определяне на перспективите. За да допълни мониторинга и перспективите за нулево замърсяване с акцент върху въздействието върху здравето, ЕАОС ще разработи „Европейски атлас за околната среда и здравето“, който впоследствие може да бъде включен и в „Европейската обсерватория на общественото здраве и изменението на климата“ 120 .

Въз основа на мониторинга и перспективите Комисията, в сътрудничество с Комитета на регионите, ще създаде нова платформа на заинтересованите страни за нулево замърсяване, която ще обедини заинтересовани страни и експерти от различни области на политиката (като например здравеопазване, селско стопанство, научни изследвания и иновации, транспорт, цифровизация и околна среда) с цел ефективно интегриране на програмата за нулево замърсяване, подпомагане на създаването на съвместна отговорност, насърчаване на сътрудничеството и насърчаване на интегрирани решения и действия, които максимално увеличават полезните взаимодействия с усилията за декарбонизация и за възстановяване след пандемията от COVID-19.

Тя ще разработи и сподели добри практики по междусекторни теми, като например финансиране за иновации и работни места с нулево замърсяване, насърчаване на устойчиво производство и потребление, както и създаване на тематични центрове, като например център за екологосъобразни цифрови решения, център за технологии за чист въздух, както и център за замърсяване на почвите. Платформата на заинтересованите страни за нулево замърсяване също така ще установи полезни взаимодействия с други имащи отношение инициативи, като например Европейския пакт за климата. Този редовен и интерактивен диалог и сътрудничеството с държавите членки, предприятията, неправителствените организации, академичните среди и други заинтересовани страни също така ще спомогне за изготвянето до 2024 г. на втория доклад относно мониторинга и перспективите за нулево замърсяване.

4.Заключения

Настоящият план за действие идва в момент, когато ЕС си постави за цел да постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г. и прие с подновена решимост необходимостта от преминаване към чист и кръгов икономически модел, основан на възстановени и здрави природни екосистеми, възпрепятстване на по-нататъшната загуба на биологично разнообразие и здравословна, нетоксична околна среда за всички свои граждани. В плана е представена визията за свят без замърсяване и са съчетани всички текущи и планирани усилия в една интегрирана стратегия, в която предотвратяването на замърсяването е поставено на първо място. Тъй като в много работни направления работата е в процес или едва започва да дава резултати, до 2025 г. Комисията ще оцени степента на изпълнение на настоящия план за действие въз основа на втория доклад за мониторинг и перспективи за нулево замърсяване. В него ще бъде определено дали са необходими допълнителни действия за справяне с възникващите проблеми и ще бъде направен преглед на набелязаните до момента цели, водещи инициативи и действия, така че през настоящото десетилетие ЕС да върви по пътя към нулево замърсяване като ключов елемент от целите на Европейския зелен пакт.

(1) Директива 2010/75/ЕС, член 3, параграф 2: „Замърсяване“ означава всяко пряко или косвено постъпване във въздуха, водите или земята на вещества, вибрации, топлинни лъчения или шумове в резултат от човешка дейност, които могат да окажат вредно въздействие върху човешкото здраве или качеството на околната среда, да предизвикат увреждане на материалните блага, да ограничат или предотвратят възможностите за използване на полезните качества на околната среда и останалите нейни законосъобразни ползвания“.

(2) Вж. Програма на ООН по околната среда (ЮНЕП) (2021 г.): „Помиряване с природата“.

(3) COM(2019)640.

(4)   Институт за европейска политика в областта на околната среда (IEEP) (2020 г.) : „Психичното здраве и околната среда“.

(5) Комисията Lancet относно замърсяването и здравето (октомври 2017 г.).

(6) Доклад № 21/2019 на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС): „Здравословна околна среда, здравословен живот“.

(7) Доклад № 22/2018 на ЕАОС: „Неравномерно излагане и неравномерно въздействие“.

(8) UNEP/EA.4/3 (2018 г.): План за изпълнение „За планета без замърсяване“.

(9) Междуправителствена научно-политическа платформа относно биоразнообразието и предлаганите от екосистемите услуги (IPBES) (2019 г.), Резюме, предназначено за създателите на политики , стр. 17—19, B.10 — B.14; Европейска агенция за околна среда (2019 г.), Европейската околна среда — състояние и перспективи 2020 г .  

(10) SWD(2019) 427.

(11)

Доклад на ЮНЕП (2021 г.): „Помиряване с природата“.

(12) SWD(2013)531.

(13) Международен институт за анализ на приложните системи (IIASA) (2017 г.): „Разходи, ползи и икономически въздействия на Стратегията на ЕС за чист въздух и тяхното отражение върху иновациите и конкурентоспособността“.

(14) Вж. Специално издание на Евробарометър 501 (март 2020 г.) „Отношение на европейските граждани към околната среда“.

(15) Ecorys (2021 г.): „Консултации относно плана за действие на ЕС — Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“, Обзорен доклад (вж. „Портал „Споделете мнението си “).

(16) Комисията Lancet относно замърсяването и здравето (2018 г.).

(17) Както е посочено в настоящия план за действие и в Стратегията за устойчивост в областта на химикалите (COM(2020) 667).

(18) Вж. например ЦУР 3, 6, 11, 12, 14, 15.

(19) Например амбицията в областта на климата за 2030 г., стратегията за адаптиране към изменението на климата, пакта за климата, инициативите за чиста енергия, стратегията за вълната на саниране, стратегията за устойчива и интелигентна мобилност, плана за действие относно кръговата икономика, стратегията за биологично разнообразие и стратегията „От фермата до трапезата“, новата промишлена стратегия за Европа и стратегията на ЕС за фармацевтичните продукти, плана за действие на Европа за борба с раковите заболявания и новата програма за потребителите, както и съобщението относно многостранното сътрудничество през 21-ви век и прегледа на търговската политика.

(20) Произход, базови линии, методологии и контекст по отношение на тези цели: вж. приложение 2.

(21) Тези полезни взаимодействия са показани ясно в приложение VI към Фонда за възстановяване и устойчивост.

(22) SWD(2019) 427, СЗО (2006 г.). Насоки за качеството на въздуха — актуализиране в световен мащаб за 2005 г. Следващото актуализиране се очаква през 2021 г.; ЕАОС: Качеството на въздуха в Европа — доклад за 2020 г. (стр. 13—14).

(23)   COM(2021) 3 .

(24) Съобщение относно прилагането на Директивата относно шума в околната среда (COM(2017)151).

(25)   COM(2020)715 .

(26) Въз основа на тенденциите при шумовото замърсяване, произтичащи от шума в държавите членки.

(27) COM(2020) 662; Директива 2010/31/ЕС, вж. също така Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите.

(28)

Вж. портала „Споделете мнението си“ .

(29) Препоръка на Комисията (C(2021) 1925).

(30)

https://www.iiasa.ac.at/web/home/research/researchPrograms/air/Shipping_emissions_reductions_main.pdf

(31) COM(2020)667.

(32) COM(2020)761; COM(2019) 128.

(33)

Планирана за 2022 г. в зависимост от продължителността на процедурата за съвместно вземане на решения.

(34) https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/funding/funding-opportunities/funding-programmes-and-open-calls/horizon-europe/missions-horizon-europe/assessment-criteria_bg.

(35) Доклад № 1/2020 на ЕАОС: Европа живее ли живот, съобразен с възможностите на нашата планета ?

(36)

Директива (ЕС) 2016/2284. Замърсяването на въздуха допринася за еутрофикацията, чрез която в почвите и водите се отлага излишък от биогенен азот.

(37) SWD(2019) 439 и SWD(2020) 259.

(38) Директива 2000/60/ЕО, член 9.

(39) Вж. портала „Споделете мнението си“ .

(40) По-малко от 20 отпадъка на всеки 100 метра брегова линия — вж. също така https://ec.europa.eu/jrc/en/news/eu-member-states-agree-threshold-value-keep-europe-s-beaches-clean

(41) Вж. портала „Споделете мнението си“ .

(42) Вж. портала „Споделете мнението си“ .

(43) https://ec.europa.eu/food/plant/gmo/modern_biotech/new-genomic-techniques_en

(44) Съвместен изследователски център (2018 г.). Състояние на локалното замърсяване на почвите в Европа.

(45)   Рамково проучване на земното покритие и земеползването .

(46) Също така като използва инструменти за регионално сътрудничество, като например макрорегионални стратегии на ЕС, програми по Interreg.

(47) JOIN(2016) 49.

(48) Текущо проучване на подводните, невзривени боеприпаси може да предостави съответната допълнителна информация, както и основата за евентуални последващи действия на ЕС за подпомагане на съответните държави членки.

(49) Такива системи, наричани също така скрубери, се използват за намаляване на замърсяващите въздуха емисии, но тяхното изхвърляне може да навреди на морската среда.

(50) Въз основа на съществуващите платформи, като например проучването от 2020 г. „Качество на живот в европейските градове“, или Центъра на знанието относно териториалните политики .

(51) Във взаимодействие с новата промишлена стратегия за Европа.

(52) Директива 2010/75/ЕС.

(53) SWD(2020) 181.

(54) Wood (2021 г.): „По-широко въздействие на декарбонизацията на промишлеността върху околната среда“, окончателен доклад от проучването .

(55) Директива 2010/75/ЕС и Регламент (ЕО) № 166/2006.

(56) COM(2020) 628.

(57)   Информационен доклад на Европейската агенция за околна среда (2021 г.) : „Безопасни и устойчиви още при проектирането“; Картографско проучване за разработването на критерии „устойчиви още при проектирането“ (21 април 2021 г.) — https://op.europa.eu/s/o9e2  

(58) https://ec.europa.eu/environment/eussd/smgp/

(59) COM(2020) 761, COM(2019) 128.

(60) Вж. портала „Споделете мнението си“ .  

(61) Вж. портала „Споделете мнението си“ .

(62) COM(2020) 667.

(63) Тези ангажименти ще допълват инициативата „Ангажименти за екологосъобразно потребление“, както и ангажиментите по Европейския пакт за климата, като ще се търсят полезни взаимодействия с двете.

(64) Член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(65) През 2019 г. делът на екологичните данъци в общите приходи в ЕС—27 е бил по-нисък от 6 %, което е по-малко от 2,5 % от БВП. 78 % от екологичните данъци се базират на данъчното облагане на енергийните продукти, 19 % — на данъците върху транспорта, а само 3 % — на замърсяването и ресурсите. Тези стойности до голяма степен бяха стабилни през последните две десетилетия.

(66) Регламент (ЕС) 2017/852.

(67) Директива 2011/65/ЕС.

(68) Директива 2012/18/ЕС.

(69) Решение (ЕС) 2013/1313. „Преглед на рисковете от природни и причинени от човека бедствия, пред които може да бъде изправен ЕС“ SWD(2020)330. Службите за реагиране при извънредни ситуации в рамките на Механизма за гражданска защита на Съюза работят заедно за предотвратяване, реагиране и отстраняване на замърсяването от промишлени и морски аварии, както и от други природни или причинени от човека бедствия.

(70) ЕС е най-големият износител на употребявани превозни средства в световен мащаб, по-специално за Западна Африка и Източна Европа, Кавказ и Централна Азия. Вж.  https://www.unenvironment.org/news-and-stories/press-release/new-un-report-details-environmental-impacts-export-used-vehicles  

(71) Включително опасна работа с нефт, оловно-киселинни батерии и неконтролирано изгаряне на пластмаси/каучук.

(72) Във взаимодействие, когато е уместно, с Европейския пакт за климата и други съответни инициативи.

(73) COM(2019) 149.

(74) COWI/EUNOMIA (2019 г.): „ Разходи, произтичащи от неприлагане на законодателството в областта на околната среда “, окончателен доклад от проучването.

(75) COM(2018) 10.

(76) https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12779-%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2-%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%95%D0%A1-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%D1%87%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE_bg

(77) Директива 2004/35/ЕО.

(78) COM(2020) 643.

(79) Директива (ЕС) 2019/1937.

(80) COM(2020) 642.

(81) Използването на постъпленията до момента се извършва предимно в енергетиката, сградите и транспорта (над 80 %); делът на водата е 9 %, а на отпадъците и земеползването — около 6 %, взети заедно. Източник: ГД „Околна среда“, вътрешен анализ, последно актуализиран през юли 2020 г. , основаващ се на „Инициативата за климатични облигации“: „Резюме на пазара на зелени облигации, 2019 г.“ .

(82) Регламент (ЕС) 2020/852.

(83) COM(2021) 189.

(84) Действията ще бъдат съчетани с действия за счетоводно отчитане на природния капитал, обявени в Европейския зелен пакт.

(85) Основавайки се по-специално на успешния опит по линия на Платформата за инвестиции в рамките на политиката за съседство, Инвестиционната рамка за Западните Балкани, Инвестиционната програма за горещите точки в Средиземноморието, Партньорството за околната среда в рамките на северното измерение или инициативата „Чисти океани“.

(86)   COM(2020) 21, SWD(2020) 98.

(87)   https://ec.europa.eu/info/horizon-europe/missions-horizon-europe_bg

(88)   https://ec.europa.eu/info/horizon-europe/european-partnerships-horizon-europe_bg

(89) Тази мисия ще обхване например пластмасовите отпадъци, пластмасовите микрочастици, химикалите, хранителните вещества, подводния шум.

(90) Тази мисия ще обхване например замърсяването на почвата в селските и градските райони, възстановяването на замърсените зони, както и ще насърчи широкото разпространение на практики за намаляване на пестицидите и на хранителните вещества.

(91) SWD(2021) 141; следва да се отбележи, че например услугите по програма „Коперник“ вече предоставят данни и информация за качеството на въздуха, сладководните басейни, моретата и почвите.

(92) Основавайки се на вече съществуващи платформи и инициативи, като например Европейската мрежа за наблюдение и данни за морската среда (EMODnet), Информационната платформа за химичен мониторинг (IPCheM), както и информационното табло на компонента на „Коперник“ „In Situ“ и услугата за морско наблюдение на „Коперник“.

(93) COM(2020) 66.

(94) Както е посочено в Европейската стратегия за данните, вж. портала „Споделете мнението си“ .

(95) Директива 2007/2/ЕО.

(96) Директива 2003/4/ЕО.

(97) Вж. SWD(2021) 141.

(98) COM(2020) 788, например „В онлайн, интерактивни граждански диалози присъстващите ще получат покана да споделят своите виждания относно това какво означава за тяхната общност и за ежедневието им Европа с нулеви емисии и нулево замърсяване“.

(99) Като използва официално докладвани актуализирани данни за качеството на въздуха, допълнени при необходимост от моделирани данни за качеството на въздуха от услугата за мониторинг на атмосферата на „Коперник“ (CAMS).

(100) Предвидено е инструментът да бъде достъпен до второто тримесечие на 2021 г. на адрес https://eplca.jrc.ec.europa.eu/ConsumerFootprint.html

(101) COM(2020) 274.

(102) https://ec.europa.eu/environment/topics/urban-environment/green-city-accord_bg

(103) Надграждане върху опита на равнище ЕС (като например Европейската мрежа от живи лаборатории ) или на равнището на държавите членки (като например германската Програма за политиката в областта на цифровите технологии за околната среда ); Живите лаборатории имат за цел да интегрират научноизследователските и иновационните процеси в реалните общности и среди. Те служат като посредници между гражданите, научноизследователските организации, дружествата, градовете и регионите за съвместно създаване на стойност, бързо разработване на прототипи или валидиране, за да се даде възможност за разгръщане на иновациите и бизнеса.

(104) Вж. Заключенията на Съвета по околна среда от 2020 г.: „ Цифровизацията в полза на
околната среда “.

(105) https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/companies-take-action-support-green-and-digital-transformation-eu

(106) Вж. COM(2020) 641, SWD(2020) 223, JOIN(2020) 7, JOIN(2021) 2.

(107) Индустриалните сажди — обикновено познати като сажди — представляват малки частици, образувани от непълното изгаряне на изкопаеми горива, смесени и синтетични горива, както и биомаса.

(108) COM(2020) 313.

(109) Резолюции относно замърсяването на въздуха, водата и почвата например; химикали и отпадъци; отпадъци в морските води; пластмасови изделия за еднократна употреба.

(110)   https://www.unenvironment.org/ietc/resources/publication/towards-pollution-free-planet  

(111) http://mission-innovation.net/

(112) Срв. COM(2020) 98.

(113) В много развиващи се държави нарастването на размера на приходите, генерирани от данъчното облагане на замърсяването, може да намали зависимостта на държавата от помощ и дългово финансиране, както и да спомогне за мобилизирането на вътрешни ресурси за обществени услуги. Тъй като екологичните данъци се укриват по-трудно отколкото например корпоративните или тези върху доходите на физическите лица, те също така могат да допринесат за засилена отчетност от страна на държавата, повишена данъчна дисциплина и подобрено фискално управление, вж. https://www.oecd.org/environment/tools-evaluation/environmentaltaxation.htm

(114) По-специално Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), Европейската агенция по химикалите (ECHA), Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ), както и Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ).

(115) SWD(2021) 140.

(116)   https://www.hbm4eu.eu/

(117)   https://www.humanexposome.eu/

(118)   Изследване на земното покритие и земеползването .

(119) Информационен център на ЕС за опрашителите като част от инициативата на ЕС относно опрашителите, COM(2018) 395.

(120) https://climate-adapt.eea.europa.eu/observatory

(121) В тясно сътрудничество с Европейската агенция по химикалите (ECHA), Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ), Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и други съответни агенции.

(122) В тясно сътрудничество с други департаменти на Комисията, по-специално Евростат.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 12.5.2021

COM(2021) 400 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Път към здравословна планета за всички







План за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“

{SWD(2021) 140 final} - {SWD(2021) 141 final}

ПРИЛОЖЕНИЕ 1 — СПИСЪК НА ДЕЙСТВИЯТА

№	ДЕЙСТВИЯ	График
Подобряване на нашето здраве и благосъстояние
Водеща инициатива 1:	Намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването чрез нулево замърсяване Редовно подаване на данни от наблюдение на замърсяването и прогнозни данни за замърсяването в регистъра на неравенствата по отношение на раковите заболявания и в „Демографския атлас“.	считано от 2022 г.
Водеща инициатива 2:	Подкрепа на действия за нулево замърсяване в градските райони  Като част от бъдещата „Година на „по-зелените“ градове“ във взаимодействие с предложената мисия за неутрални по отношение на климата и интелигентни градове по „Хоризонт Европа“, прегледа на пакета за градска мобилност, Споразумението на кметовете и инициативата за нов европейски Bauhaus се определят ключовите нужди от екологизиране и иновации на градските райони с цел предотвратяване на замърсяването, включително в помещенията.	считано от 2022 г.
1	Преразглеждане на директивите за качеството на атмосферния въздух	2022 г.
2	Въвеждане на по-строги ограничения на емисиите за моторните превозни средства (Евро 7)	2021 г.
3	Намаляване на въздушните и шумовите емисии от транспорта при източника чрез актуализиране, когато е уместно, на регулаторните рамки на ЕС или на международните регулаторни рамки	считано от 2021 г.
4	Доклад за изпълнението на Директивата относно шума в околната среда	2022 г.
5	Последващи действия във връзка с оценката на Директивата за шумовите емисии извън сградите	2022 г./2023 г.
6	Оценяване на пътищата и на вариантите на политиката за подобряване на качеството на въздуха в помещенията и предлагане на законодателни мерки в зависимост от случая	2023 г.
7	Преглед и, при необходимост, преразглеждане на Директивата за водите за къпане	2021—2023 г.
8	Подпомагане на прилагането на новата Директива за питейната вода и приемане на съответни актове за изпълнение и делегирани актове	считано от 2022 г.
9	Преглед и, при необходимост, преразглеждане на Директивата относно енергийната ефективност, Директивата за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници и изискванията за екопроектиране и енергийно етикетиране на отоплителни уреди	считано от 2021 г.
Живот в пределите на нашата планета
Водеща инициатива3:	Насърчаване на нулево замърсяване в различните региони  Представяне, в сътрудничество с Комитета на регионите, на набор от показатели за екологосъобразността на регионите на ЕС с оглед измерване, по-специално на усилията за постигане на свързаните със замърсяването цели.	2024 г.
10	Преглед на Директивата относно стандартите за качество на околната среда и на Директивата за подпочвените води	2022 г.
11	Преглед и, при необходимост, преразглеждане на Рамковата директива за морска стратегия	2021—2023 г.
12	Намаляване на подводния шум и на отпадъците в морските води посредством прагови стойности на ЕС, които ще се установят в Рамковата директива за морска стратегия	2022 г.
13	Преразглеждане на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води във взаимодействие с прегледа на Директивата относно емисиите от промишлеността и оценката на Директивата относно утайките от отпадъчни води	2022 г.
14	Подпомагане на изпълнението на Стратегическите насоки за по-устойчив и конкурентоспособен сектор на аквакултурите в ЕС — аспекти на екологичните показатели	2022—2023 г.
15	Идентифициране и възстановяване на замърсени зони чрез: ·установяване на списък с приоритети на ЕС за наблюдение на замърсителите в почвата и въвеждане на модул за нулево замърсяване на почвата в бъдещото проучване LUCAS; ·проучване на най-добрите практики и предоставяне на насоки за паспорт за безопасното, устойчиво и кръгово използване на изкопаните почви; ·улесняване и насърчаване на осведомеността относно публичното и частното финансиране за идентифициране, проучване, оценка и възстановяване на замърсени почви и подпочвени води.	2022 г. 2024 г. 2024 г.
Към нулево замърсяване в производството и потреблението
Водеща инициатива 4:	Улесняване на избора за нулево замърсяване  Насърчаване на операторите от публичния и частния сектор да поемат „ангажименти за нулево замърсяване“ с цел насърчаване на най-добрите налични варианти, вариантите за „почти нулеви отпадъци“ и най-малко замърсяващите варианти.	считано от 2022 г.
16	Преразглеждане на Директивата относно емисиите от промишлеността и на Регламента за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители (ЕРИПЗ)	2021 г./2022 г.
17	Препоръки въз основа на проверка за пригодност на прилагането на принципа „замърсителят плаща“	2024 г.
18	Преразглеждане на Регламента относно живака	2022 г.
19	Подпомагане на международната работа по отношение на най-добрите налични техники (НДНТ), включително нови и нововъзникващи технологии, за намаляване на емисиите от промишлеността, както и по отношение на преразглеждането на Протокола от Киев с цел подобряване на обществения достъп до информация за тези емисии	считано от 2021 г.
Гарантиране на по-стриктно прилагане и изпълнение
Водеща инициатива 5:	Съвместно прилагане на нулево замърсяване  Обединяване на органите в областта на околната среда и други правоприлагащи органи, за да се даде начало на обмена на най-добри практики и да се насърчат държавите членки да разработват действия за междусекторно съответствие за постигане на нулева толерантност към замърсяването на национално и трансгранично равнище.	считано от 2022 г.
20	Преразглеждане на Директивата относно престъпленията срещу околната среда	2021 г.
21	Проверка за пригодност на Директивата относно екологичната отговорност	2023 г.
Насърчаване на промени в обществото в името на нулевото замърсяване
Водеща инициатива 6:	Представяне на решения за нулево замърсяване за сгради Представяне на начина, по който строителните проекти и използването на местни цифрови близнаци от стратегията за вълната на саниране и инициативата за нов европейски Bauhaus могат да допринесат за целите за нулево замърсяване.	считано от 2022 г.
Водеща инициатива 7:	Живи лаборатории за екологични цифрови решения и интелигентно нулево замърсяване  Стартиране на живи лаборатории за екологични цифрови решения и интелигентно нулево замърсяване с цел подпомагане на развитието на местни действия за екологична и цифрова трансформация.	2021 г.
22	Изграждане на капацитет и подобряване на познанията относно по-малко замърсяващи практики чрез национални консултантски услуги за земеделски стопани	считано от 2023 г.
23	Събиране и предоставяне на достъп в цифров формат до всички основни задължения във връзка с управлението на хранителните вещества, произтичащи от правото на Съюза, с цел ограничаване на екологичния отпечатък на селскостопанските дейности	2023 г.
24	Създаване на принос за нулево замърсяване към пространството за данни на Европейския зелен пакт с цел подобряване на наличието на данни	2023 г.
25	Създаване на „Дестинация Земя“ с цел разработване на цифров модел на Земята с висока степен на точност с данни от „Коперник“ като основен градивен елемент за наблюдение на състоянието на въздуха, сладководните басейни, моретата и почвите	считано от 2024 г.
26	Подобряване на помощта в областта на обучението и образованието по отношение на рисковете за околната среда, включително от фармацевтични продукти, чрез ·специално изготвени модули за обучение на ЕС за работници в сектора на здравеопазването и други работници в сектора на социалните грижи  ·насоки за медицинските специалисти по отношение на разумната употреба на фармацевтични продукти и подпомагане на включването на екологични аспекти в програмите за обучение и за професионално развитие ·помощ по отношение на обучението и образованието за специалисти и икономически оператори, водени от съображения, свързани с климата, околната среда и здравето.	считано от 2021 г.
Насърчаване на промени в световен мащаб за нулево замърсяване
Водеща инициатива 8:	Свеждане до минимум на европейския отпечатък при замърсяването в други региони на света  Насърчаване на нулево замърсяване в световен мащаб по време на всички съответни международни форуми и работа с държавите — членки на ЕС, и заинтересованите страни.	считано от 2021 г.
27	Постигане на напредък в международното сътрудничество в областта на политиките за индустриалните сажди с цел намаляване на въздействието на изменението на климата и подобряване на качеството на въздуха	считано от 2021 г.
28	Подкрепа на глобалните действия относно износа на излезли от употреба превозни средства и употребявани превозни средства	считано от 2021 г./2022 г.
29	Подкрепа за инициативи за по-добро наблюдение и управление на международната търговия по отношение на отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) и отпадъците от батерии	считано от 2021 г.
30	Подкрепа на глобална инициатива за прекратяване на неофициалното рециклиране на употребявани оловно-киселинни батерии	считано от 2021 г./2022 г.
Проследяване на напредъка, предвиждане на тенденциите и включване на нулевото замърсяване в политиките
Водеща инициатива 9:	Консолидиране на центровете за знания на ЕС в областта на нулевото замърсяване  Консолидиране на ролята на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) и Съвместния изследователски център на Комисията като центрове за знания на ЕС за високи постижения в областта на нулевото замърсяване.	считано от 2021 г.
31	Доклади за мониторинг и перспективи за нулево замърсяване	2022 и 2024 г.
32	Разработване на „Европейски атлас за околната среда и здравето“	2023 г./2024 г.
33	Създаване на платформата на заинтересованите страни за нулево замърсяване (включително тематични центрове, като например център за екологосъобразни цифрови решения, център за технологии за чист въздух, както и център за замърсяване на почвите)	считано от 2021 г.

В допълнение към тези действия много действия за „нулево замърсяване“, които вече са планирани в рамките на Европейския зелен пакт и други инициативи, ще бъдат от съществено значение за постигането на амбицията за нулево замърсяване 1 .

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

Обяснения за целите, изложени в Плана за действие за нулево замърсяване

Цел 1: До 2030 г. ЕС следва да намали с повече от 55 % въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето (случаи на преждевременна смърт)

Основа: Директива (ЕС) 2016/2284 за националните задължения за намаляване на емисиите

Описание: Очаква се намаляването да бъде постигнато чрез намаляване на емисиите на фини прахови частици (ПЧ2.5), ако всички държави членки приложат всички мерки, обявени в техните първи национални програми за контрол на замърсяването на въздуха (член 6 от Директива (ЕС) 2016/2284), за да постигнат целите на директивата, както и въз основа на пълното прилагане на друго съответно законодателство (включително по-специално политиките в областта на енергетиката и климата). Намаляването на емисиите на замърсители на въздуха, различни от ПЧ2.5 ( които също са обхванати от Директивата за НЗЕ), ще доведе до допълнителни положително въздействие върху здравето.

Референтна година: 2005 г.

Доказателствена база: Втори обзор на мерките за чистота на въздуха 2 и подкрепящото го проучване 3

Мониторинг: Актуализиране на обзора на мерките за чистота на въздуха посредством Рамката за мониторинг и перспективи за нулево замърсяване 4

Цел 2: До 2030 г. ЕС следва да намали с 30 % дела на хората, които страдат от хронични проблеми, причинени от шума от транспорта

Основа: Директива 2002/49/ЕО относно шума в околната среда

Описание: Целта се основава на проучване на Комисията от 2021 г., в което се анализират официалните данни на държавите членки относно излагането на шум (член 7 от Директивата относно шума в околната среда), националните планове за действие по отношение на шума, обхващащи годините 2018—2024 (член 8 от Директивата относно шума в околната среда), и прогнозата на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) за 2020 г. относно шума в околната среда в Европа 5 . С проучването беше направена количествена оценка на намаляването на свързаните с шума здравословни проблеми, което може да се дължи на прилагането на икономически ефективни мерки, включително решения, които вече са налични на пазара. Някои от тях произтичат от специфични гранични стойности на шума, които са задължителни съгласно правото на Съюза (като например: за гуми 6 , за пътни превозни средства 7 , за тихи вагони 8 ), докато други (като например: за по-безшумни пътни настилки, за гладки и по-безшумни релси, за графици и процедури на полетите) изискват да бъдат предприети мерки на национално/местно равнище съгласно Директивата относно шума в околната среда във взаимодействие с друго приложимо право на Съюза 9 : общото равнище на координация и на амбиция на последните са оставени на преценката на съответните национални/местни органи. Като цяло оценката на различните сценарии, включващи мерки за пътища, железопътни линии и летища, показа, че в сравнение с 2017 г. очакваното намаляване до 2030 г. на свързаните с шума здравословни проблеми е варирало от 15 % до 45 %, като най-лекото намаление произтича от прилагането на някои мерки, свързани със специфичните пределно допустими стойности на шума, които са задължителни съгласно правото на Съюза, а най-голямото намаление се дължи на комбиниране на първия сценарий с по-силни мерки на местно равнище. Поради това като реалистична амбиция, която може да бъде постигната главно чрез по-добро прилагане на съответното право на Съюза и чрез стабилна подкрепа за градските и регионалните действия за нулево замърсяване по отношение на шума, се предлага намаляване с 30 % до 2030 г.

Референтна година: 2017 г.

Доказателствена база: Проучване на ЕС (2021 г.) „Оценка на потенциалните ползи за здравето от мерките за намаляване на шума в ЕС“ 10  

Мониторинг: Актуализиране на редовната оценка на ЕАОС (последен доклад на ЕАОС № 22/2019 11 ), която да бъде включена в Рамката за мониторинг и перспективи за нулево замърсяване 12

Цел 3: До 2030 г. ЕС следва да намали с 25 % екосистемите на ЕС, чието биологично разнообразие е застрашено от замърсяването на въздуха

Основа: Директива (ЕС) 2016/2284 за националните задължения за намаляване на емисиите

Описание: Изчисленията на втория обзор на мерките за чистота на въздуха и подкрепящото го проучване показват, че въз основа на пълното прилагане на всички мерки, обявени от държавите членки в техните първи национални програми за контрол на замърсяването на въздуха (член 6 от Директива (ЕС) 2016/2284), до 2030 г. в сравнение с 2005 г. може да бъде постигнато намаляване с 20 % на зоните на екосистемите, в които нивото на отлагане на атмосферен азот превишава „критичните натоварвания“.

В тези приблизителни оценки не се отчитат допълнителните мерки, необходими за постигане на намаляването с 50 % на загубите на хранителни вещества, установено в стратегията „От фермата до трапезата“ и в стратегията за биологичното разнообразие, както и целите за възстановяване на природата, определени в стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. По този начин като реалистична амбиция, постижима чрез прилагане на мерките, вече обявени от държавите членки в техните първи национални програми за контрол на замърсяването на въздуха, в комбинация с прилагането на допълнителните мерки, необходими за постигане на целите, установени в стратегията „От фермата до трапезата“ и в стратегията за биологичното разнообразие, се предлага намаляване с 25 % в сравнение с 2005 г.

Референтна година: 2005 г.

Доказателствена база: Втори обзор на мерките за чистота на въздуха 13 и подкрепящото го проучване (по-специално таблица 3.12) 14

Мониторинг: Актуализиране на обзора на мерките за чистота на въздуха посредством Рамката за мониторинг и перспективи за нулево замърсяване 15

Цел 4: До 2030 г. ЕС следва да намали с 50 % загубите на хранителни вещества, използването и риска от химически пестициди и използването на най-опасните от тях, както и продажбата на антимикробни средства за селскостопански животни и за аквакултури

Основа: В стратегията за биологичното разнообразие 16 и в стратегията „От фермата до трапезата“ 17 се поставят следните цели:

·„Намаляване на загубите на хранителни вещества с 50 % до 2030 г. Целта следва да гарантира, че няма да настъпи влошаване на почвеното плодородие и че ще доведе до намаляване с 20 % на използването на торове.“

·„До 2030 г. намаляване с 50 % на цялостната употреба на химически пестициди и на рисковете, свързани с тях, както и намаляване с 50 % на използването на по-опасните пестициди.“

·„Намаляване с 50 % на общите продажби в ЕС на антимикробни средства за селскостопански животни и за аквакултури в срок до 2030 г.“

Описание: 

Хранителни вещества: Тази цел ще бъде постигната чрез цялостно прилагане и изпълнение на съответното законодателство в областта на околната среда и климата, като заедно с държавите членки бъде определено необходимото намаляване на натоварването с хранителни вещества за постигането на тези цели чрез прилагане на балансирано торене и устойчиво управление на хранителните вещества, стимулиране на пазарите на възстановени хранителни вещества, както и чрез по-добро управление на азота и фосфора през целия им жизнен цикъл.

Пестициди: Тази цел ще бъде постигната чрез редица стъпки, по-специално преразглеждането на Директивата относно устойчивата употреба на пестициди, предложенията за по-строги разпоредби за интегрирано управление на вредителите (ИУВ) и насърчаването на по-широко използване на безопасни алтернативни начини за защита на реколтата от вредители и болести. Целта включва намаляване с 50 % на три аспекта — използването на химически пестициди, използването на най-опасните пестициди и риска, причинен от това използване.

Антимикробни средства: Новите регламенти относно ветеринарномедицинските продукти и медикаментозните фуражи предвиждат широк спектър от мерки за постигането на тази цел и за поощряване на подхода „Едно здраве“.

Референтна година: В сравнение с годините 2012—2015 (хранителни вещества), годините 2011—2017 (пестициди) и 2018 г. (антимикробни средства)

Доказателствена база: Стратегия за биологичното разнообразие и стратегия „От фермата до трапезата“, приложение I към Препоръките към държавите членки по отношение на техните стратегически планове в рамките на Общата селскостопанска политика 18

Мониторинг: Показатели за количествено определените цели на Зеления пакт 19 , които да бъдат включени в Рамката за мониторинг и перспективи за нулево замърсяване 20

Цел 5: До 2030 г. ЕС следва да намали с 50 % пластмасовите отпадъци в морето и с 30 % пластмасовите микрочастици, които се отделят в околната среда

Основа: Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда („Директива за пластмасовите изделия за еднократна употреба“), както и Рамковата директива за морска стратегия 2008/56/EО, законодателството в областта на химикалите (REACH)

Описание: 

Пластмасови отпадъци в моретата: Постигането на целта за намаляване с 50 % до 2030 г. ще включва промени в потреблението, предизвикани от разумното прилагане на съществуващото (основно Рамковата директива относно отпадъците) и новото право на Съюза (основно Директивата за пластмасовите изделия за еднократна употреба). Мониторингът на количествата отпадъци по плажовете, съгласно изискванията от Рамковата директива за морска стратегия, ще се използва като показател за проследяване на напредъка. Следователно тази цел ще бъде постигната чрез комбинация от мерките, предвидени за намаляване на използването на пластмаси и на отпадъците от пластмаси и за насърчаване на по-чиста и по-кръгова икономика.

Пластмасови микрочастици: Според проучване на Комисията от 2018 г. 21 е възможно до 2035 г. емисиите на пластмасови микрочастици в повърхностните води да се намалят с 30 %, при условие че се прилага комбинация от мерки за справяне с тези емисии от гранули, гуми и текстилни продукти. Освен това според анализа на Европейската агенция по химикалите ( ECHA ), ако по отношение на използването на пластмасови микрочастици, които целенасочено се влагат в продукти (като например козметични продукти, детергенти), се прилагат подходящи превантивни мерки съгласно Регламента REACH, е възможно през следващите 20 години също да се постигне намаляване на емисиите на пластмасови микрочастици с 60 %. Поради това като реалистична амбиция, постижима главно чрез разумно изпълнение на плана за действие от 2020 г. относно кръговата икономика, се предлага намаляване с 30 % до 2030 г.

Референтна година: 2016 г.

Доказателствена база: Оценка на въздействието 22 на предложението за (текущата) Директива (ЕС) 2019/904 (пластмасови отпадъци) и докладите от Европейската агенция по химикалите (пластмасови микрочастици) 23 , както и подкрепящите проучвания 24 за оценката на въздействието на Директивата за пластмасовите изделия за еднократна употреба

Мониторинг: Рамковата директива за морска стратегия изисква от държавите членки редовен мониторинг на количествата отпадъци по плажовете. Въз основа на това бяха изготвени „Базови линии за отпадъците по плажовете в ЕС“ 25 . Мониторингът съгласно Рамковата директива за морска стратегия (с подкрепата на EMODNET 26 ) ще бъде включен в Рамката за мониторинг и перспективи за нулево замърсяване 27 .

Цел 6: До 2030 г. ЕС следва значително да намали общото количество на генерираните отпадъци и с 50 % остатъчните битови отпадъци.

Основа: План за действие за кръгова икономика 28 и Рамкова директива относно отпадъците 2008/98/ЕО

Описание: Амбициозна цел относно общото генериране на отпадъци и остатъчни битови отпадъци на глава от населението в рамките на ЕС, което непрестанно нараства от 2014 г. насам. Комисията възнамерява да укрепи йерархията на отпадъците, посочена в член 4 от Директива 2008/98/ЕО, където се отдава приоритет на предотвратяването на отпадъците чрез предлагане на цели за намаляване на отпадъците и други мерки за предотвратяване на отпадъците в контекста на прегледа на Директива 2008/98/ЕО, планиран за 2023 г.

Референтна година: Предстои да бъде определена

Доказателствена база: База данни на Евростат за отпадъците 29 , доклади на ЕАОС относно програмите за предотвратяване на отпадъци 30 и данни за повторната употреба, предоставени от държавите членки в съответствие с член 37, параграф 3 от Рамковата директива относно отпадъците

Мониторинг: Показатели съгласно базата данни на Евростат за отпадъците 31 и рамката за мониторинг на кръговата икономика 32 , които да бъдат включени в Рамката за мониторинг и перспективи за нулево замърсяване 33  

(1)

 Вж. по-специално списъците с действия в приложенията към следните инициативи (неизчерпателен списък): COM(2020) 98, COM(2020) 102, COM(2020) 299, COM(2020) 301, COM(2020) 380, COM(2020) 381, COM(2020) 562, COM(2020) 662, COM(2020) 663, COM(2020) 667, COM(2020) 696, COM(2020) 741, COM(2020) 761, COM(2020) 788, COM(2020)789, COM(2021) 44, COM(2021) 66, COM(2021) 82 и JOIN(2021) 3.

(2)

  COM(2021) 3

(3)

  https://ec.europa.eu/environment/air/pdf/CAO2-MAIN-final-21Dec20.pdf

(4)

SWD(2021) 141.

(5)

https://www.eea.europa.eu/publications/environmental-noise-in-europe

(6)

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32009R0661

(7)

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32014R0540

(8)

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32019R0774

(9)

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32014R0598

(10)

 ISBN 978-92-76-30696-2, DOI: 10.2779/24566

(11)

  https://www.eea.europa.eu/publications/environmental-noise-in-europe

(12)

SWD(2021) 141.

(13)

  COM(2021) 3 .

(14)

  https://ec.europa.eu/environment/air/pdf/CAO2-MAIN-final-21Dec20.pdf

(15)

SWD(2021) 141.

(16)

COM(2020) 380.

(17)

COM(2020) 381.

(18)

COM(2020) 846, приложение 1.

(19)

COM(2020) 846, приложение 1.

(20)

SWD(2021) 141.

(21)

https://ec.europa.eu/environment/marine/good-environmental-status/descriptor-10/pdf/microplastics_final_report_v5_full.pdf

(22)

SWD/2018/254.

(23)

  https://echa.europa.eu/bg/hot-topics/microplastics

(24)

https://ec.europa.eu/environment/pdf/waste/Study_sups.pdf ;   https://ec.europa.eu/environment/marine/good-environmental-status/descriptor-10/pdf/microplastics_final_report_v5_full.pdf

(25)

  https://mcc.jrc.ec.europa.eu/main/dev.py?N=41&O=452

(26)

Европейската мрежа за наблюдение и данни за морската среда, за повече подробности, вж. SWD(2021) 141.

(27)

SWD(2021) 141.

(28)

COM(2020) 98.

(29)

https://ec.europa.eu/eurostat/web/waste/data/database

(30)

https://www.eea.europa.eu/themes/waste/waste-prevention

(31)

https://ec.europa.eu/eurostat/web/waste/data/database

(32)

SWD(2018) 29.

(33)

SWD(2021) 141.