ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Страсбург, 6.7.2021
COM(2021) 390 final
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ EMPTY
Стратегия за финансиране на прехода към устойчива икономика
{SWD(2021) 180 final}
Въведение — Подобряване на рамката на ЕС за финансиране за устойчиво развитие
Изменението на климата и влошаването на околната среда са определящите глобални предизвикателства на нашето време. Държавите по света признават спешната необходимост от преодоляването на тези предизвикателства, както се вижда от тяхната подкрепа за Парижкото споразумение и Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, и си поставят амбициозни цели. Въз основа на Европейския зелен пакт ЕС пое редица амбициозни ангажименти, по-специално да стане първият неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. и да намали емисиите на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. ЕС също така има за цел да засили своята устойчивост спрямо изменението на климата, да обърне тенденцията на загуба на биологично разнообразие и на по-широко влошаване на околната среда, като същевременно никой не бива изоставян в процеса. За постигането на тези цели е необходимо привеждането в съответствие на всички източници на финансиране — публични и частни, национални и многостранни. ЕС трябва да си сътрудничи в световен мащаб и да работи с държавите с ниски и средни доходи в процеса на техния преход.
Рамката на ЕС за финансиране за устойчиво развитие ще играе ключова роля за постигането на тези цели и за подпомагането на устойчивото възстановяване от пандемията от COVID-19. Европа ще се нуждае от приблизително 350 милиарда евро допълнителни инвестиции годишно през това десетилетие, само за да постигне целта си за намаляване на емисиите в енергийните системи до 2030 г., заедно със 130-те милиарда евро, от които ще се нуждае, за да постигне другите цели в областта на околната среда. Все по-вероятно е инвестициите в неустойчиви дейности и активи да бъдат блокирани, тъй като предизвикателствата, свързани с климата и околната среда, стават все по-съществени. Недостатъчната интеграция на тези рискове възпрепятства преразпределението на ресурсите и рисковете, които водят до дестабилизиращи корекции в бъдеще, с последици за финансовата стабилност. Съответно регулирането в областта на околната среда трябва да бъде допълнено от рамка за финансиране за устойчиво развитие, която насочва финансирането към инвестиции, които намаляват излагането на рисковете, свързани с климата и околната среда.
Рамката за финансиране за устойчиво развитие може да улесни публичните органи при набирането на капитал за устойчиво развитие. ЕС вече предприема значителни стъпки във връзка с това. В рамките на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г. и Инструмента на Европейския съюз за възстановяване Next Generation EU (NGEU) Съюзът има за цел да изразходва до 605 милиарда евро за проекти за справяне с кризата с изменението на климата и 100 милиарда евро за проекти в подкрепа на биологичното разнообразие. От 750 милиарда евро, разпределени за инструмента Next Generation EU, 30 % ще бъдат набрани чрез емитирането на „зелени“ облигации на инструмента Next Generation EU. Като „банката на ЕС за климата“ групата на Европейската инвестиционна банка също е предприела важни стъпки в подкрепа на прехода.
Тъй като мащабът на необходимите инвестиции далеч надхвърля капацитета на публичния сектор, основната цел на рамката за финансиране за устойчиво развитие е да насочи частни финансови потоци към съответните икономически дейности. Частният интерес към устойчивите инвестиции нарасна значително през последните години, но изисква ясна, съгласувана и стабилна рамка за финансиране за устойчиво развитие. ЕС в момента въвежда тази рамка.
Рамката за финансиране за устойчиво развитие и съюзът на капиталовите пазари се подсилват взаимно, като създават повече възможности за предприятията и инвеститорите. Добре интегрираните и ефикасни капиталови пазари следва да действат като катализатор за ефективно мобилизиране и разпределяне на капитал за устойчиви инвестиции. От своя страна, настоящият тласък на програмата за политиката в областта на финансирането за устойчиво развитие засилва значението и неотложността на усилията за изграждане на един действително единен и устойчив капиталов пазар в Европейския съюз.
През 2018 г. Комисията прие първия си план за действие за финансиране на устойчивия растеж. Въз основа на този план ЕС въведе трите градивни елемента за устойчива финансова рамка
. Тези градивни елементи са: 1) система за класификация, или „таксономия“, на устойчивите дейности, 2) рамка за оповестяване за нефинансови и финансови дружества; и 3) инвестиционни инструменти, включително референтни показатели, стандарти и маркировки
.
Първият градивен елемент е таксономията на ЕС. Регламентът за таксономията има за цел да предостави стабилна, научно обоснована система за класификация, която дава възможност на нефинансовите и финансовите дружества да споделят едно общо определение за устойчивост, и по този начин осигурява защита срещу заблуждаващи твърдения за екологосъобразност (т. нар. „зелени“ заблуди).
Вторият градивен елемент е режим на задължително оповестяване както за нефинансовите, така и за финансовите дружества, който предоставя на инвеститорите информация, за да вземат информирани решения за устойчиви инвестиции. Изискванията за оповестяване включват въздействието на дейностите на дружеството върху околната среда и обществото, както и стопанските и финансовите рискове, пред които е изправено дружеството поради експозициите си във връзка с устойчивостта (понятието „двойна същественост“). В този контекст, днес Комисията прие делегиран акт съгласно Регламента за таксономията, в който се определя информацията, която трябва да бъде оповестена от финансовите и нефинансовите предприятия относно техните екологични резултати въз основа на таксономията на ЕС.
Режим на ЕС за оповестяване на информация във връзка с устойчивостта за финансови и нефинансови дружества
|
Инструмент
|
Предложение за Директива за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДОПУ)
|
Регламент относно оповестяването на информация във връзка с финансирането за устойчиво развитие (РОИФУР)
|
Регламент за таксономията
|
Обхват
|
Всички големи дружества в ЕС и всички дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар (с изключение на микропредприятията, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар)
|
Участниците на финансовите пазари, които предлагат инвестиционни продукти, и финансовите консултанти
|
Участниците на финансовите пазари;
всички дружества, за които се прилага ДОПУ
.
|
Оповестяване
|
Доклад въз основа на официални стандарти за докладване и подлежащ на външен одит
|
Оповестяване на равнището на отделните субекти и продукти относно рисковете за устойчивостта и основните неблагоприятни въздействия
|
Оборот, капитал и оперативни разходи през отчетната година от продукти или дейности, свързани с таксономията
|
Статут
|
В процес на договаряне; очаква се да се прилага от 2023 г.
|
Прилага се от 10 март 2021 г.
|
Прилага се от януари 2022 г.
|
За да се допълнят тези изисквания за оповестяване, предпочитанията по отношение на устойчивостта трябва да бъдат включени в инвестиционните и застрахователните съвети
.
Третият градивен елемент е набор от инвестиционни инструменти, включително референтни показатели, стандарти и маркировки. Те улесняват участниците на финансовите пазари при привеждането на техните инвестиционни стратегии в съответствие с целите на ЕС в областта на климата и околната среда. Те осигуряват по-голяма прозрачност за участниците на пазара. Това са целите както на референтните показатели на ЕС за климатичен преход, така и на референтните показатели на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, създадени с Регламента на ЕС за референтните показатели за климата. Днес Комисията приема законодателно предложение за стандарт за европейските „зелени“ облигации. С настоящото предложение ще се създаде висок стандарт без задължителен характер, достъпен за всички емитенти, за да се подпомогне привличането на устойчиви инвестиции. Освен това разширяването на обхвата на екомаркировката на ЕС до финансови продукти ще осигури на инвеститорите на дребно една заслужаваща доверие, надеждна и широко призната маркировка за финансови продукти на дребно.
В рамките на няколко години беше постигнат значителен напредък в полагането на основите на рамката за финансиране за устойчиво развитие. В ход са действия по осъществяването на трите градивни елемента, но предстои още работа. Комисията е поела ангажимент да завърши изпълнението на амбициозния си план за действие от 2018 г. От 2018 г. насам обаче разбирането ни за това какво е необходимо за постигане на целите за устойчивост претърпя развитие, а глобалният контекст се промени. Поради тези причини е необходима нова фаза на стратегията на ЕС за финансиране за устойчиво развитие.
В стратегията се установяват четири основни области, в които са необходими допълнителни действия, за да може финансовата система да подкрепи изцяло прехода на икономиката към устойчивост.
Комисията поиска съвет от Платформата за финансиране за устойчиво развитие и проведе обширна консултация със заинтересованите страни през 2020 г., за да използва тази информация при изготвянето на стратегията
. Тази стратегия допълва и други инициативи по линия на Европейския зелен пакт, като например пакета „Адаптиране към цел 55“.
I.Финансиране на прехода на реалната икономика към устойчивост
Преходът към целите на ЕС за устойчивост изисква безпрецедентни усилия за смекчаване и адаптиране към изменението на климата, възстановяване на природния капитал и укрепване на устойчивостта и по-широкия социален капитал, като всичко това е част от устойчивото възстановяване от кризата, предизвикана от COVID-19. Стопанските субекти ще подходят към прехода по значително различни пътища, тръгвайки от различни изходни позиции и прилагайки различни бизнес стратегии, но в крайна сметка всички пътища следва да бъдат в съответствие с целите на ЕС за устойчивост.
Усилията на ЕС са насочени предимно към подпомагане на инвестиционните потоци към икономически дейности, които вече са екологично устойчиви, и към планове за превръщането им в екологично устойчиви. Необходима е по-благоприятна рамка за справяне с предизвикателството да се финансират междинните стъпки в процеса на спешен преход на дейностите към целите на ЕС за неутралност по отношение на климата и околната среда. Комисията поиска съвета на Платформата за финансиране за устойчиво развитие относно вариантите, които биха насърчили и признали инвестициите в икономически дейности за осъществяване на прехода към устойчивост
.
Признаване на усилията за преход
Въпреки че дружествата, емитентите и инвеститорите могат да използват таксономията на ЕС за екологизиране на своите дейности и портфейли, настоящата рамка би могла да бъде разработена с цел по-добре да се признаят инвестициите за междинните стъпки по пътя към устойчивост. Тези инвестиции може да намалят вредното въздействие върху климата и околната среда, ако не водят до зависимост от технологии с висок въглероден интензитет.
Като първа стъпка, Комисията ще проучи възможността да предложи законодателство за признаване и подкрепа на финансирането на определени икономически дейности, най-вече в енергийния сектор (включително природния газ), които допринасят за намаляване на емисиите на парникови газове по начин, който подкрепя прехода към неутралност по отношение на климата през настоящото десетилетие, както беше обявено в Съобщението на Комисията от април 2021 г.
Освен това Комисията ще разгледа варианти за разширяване на рамката на таксономията отвъд екологично устойчивите дейности, така че евентуално да бъдат признати дейности със средно равнище на екологични резултати. Това би могло да спомогне за повишаване на прозрачността и мобилизиране на финансиране за икономически дейности, които са на правилния път към постигането на устойчивост, като същевременно се отчитат социалните аспекти. До края на 2021 г. Комисията ще публикува доклад, в който ще се описват разпоредбите, необходими за обхващане на икономически дейности, които не оказват значително въздействие върху екологичната устойчивост, и на икономически дейности, които нанасят значителна вреда на екологичната устойчивост
.
Включване на допълнителни устойчиви дейности в таксономията на ЕС
Както беше обявено в Съобщението на Комисията, публикувано през април 2021 г., Комисията ще приеме допълнителен Делегиран акт за таксономията в областта на климата, в който се обхващат дейности, които все още не са обхванати в първия Делегиран акт за таксономията на ЕС в областта на климата, като например селското стопанство и някои енергийни сектори, в съответствие с изискванията на Регламента за таксономията. Делегираният акт ще обхваща и дейности в областта на ядрената енергетика, които подлежат на и са в съответствие с посочения процес на експертен преглед, определен от Комисията за тази цел
. Комисията ще приеме този допълнителен делегиран акт възможно най-скоро след приключването на посочения процес на преглед, очаквано през лятото на 2021 г. Този допълнителен делегиран акт ще обхване също природния газ и свързаните с него технологии като преходна дейност, доколкото те попадат в ограниченията на член 10, параграф 2 от Регламента за таксономията на ЕС. В този контекст ще бъде проучена по същество възможността за преходните дейности да бъде използвана клауза за изтичане на срока на действие.
Освен това Комисията ще приеме технически критерии за проверка за останалите четири цели в областта на околната среда съгласно Регламента за таксономията: водите, кръговата икономика, биологичното разнообразие и предотвратяването на замърсяването. Комисията ще определи критерии за тези цели в делегиран акт, както е предвидено в Регламента за таксономията, който трябва да бъде приет през първата половина на 2022 г. и който след това ще се прилага от 2023 г. Това ще улесни екологично устойчивите инвестиции отвъд областта на климата.
Разширяване на рамката на стандартите и маркировките за финансиране за устойчиво развитие
Стандартите и маркировките могат да помогнат за насочване на финансирането към дружества, емитенти и инвеститори при прехода им към по-устойчиви дейности и бизнес модели. Те могат също така да помогнат на инвеститорите, като създадат прозрачна и надеждна рамка за предотвратяване на заблуждаващи твърдения за екологосъобразност. За да се улеснят допълнителните капиталови потоци към междинните усилия за преход, Комисията ще работи по други маркировки за облигации, като например маркировките за облигации, свързани с прехода или с устойчивостта.
В перспектива, една по-обща рамка за маркировките за финансови инструменти би могла да спомогне за внасяне на яснота, прозрачност и съгласуваност на пазарите за финансиране за устойчиво развитие. Тази рамка ще даде възможност и ще служи за осъществяването на бъдещи пазарни иновации, като същевременно се гарантира минимално равнище на прозрачност и надеждност по отношение на факторите за устойчивостта на маркировки, разработени от пазара. Освен финансови инструменти, Комисията ще обмисли използването на маркировки за референтни показатели от екологичен, социален и управленски характер (ЕСУХ) и минимални критерии за устойчивост за финансови продукти, които насърчават екологични или социални характеристики. И накрая, може да се обмислят корекции на Регламента относно проспекта, за да се установят минимални изисквания за сравнимост, прозрачност и хармонизиране на наличната информация за всички ценни книжа от екологичен, социален и управленски характер.
Действие 1: За да разработи по-всеобхватна рамка и да подпомогне финансирането на междинните стъпки към постигането на устойчивост, Комисията ще:
1)проучи възможността да предложи законодателство в подкрепа на финансирането на определени икономически дейности, предимно в енергийния сектор, които спомагат за намаляване на емисиите на парникови газове;
2)разгледа варианти за разширяване на рамката на таксономията на ЕС с цел евентуално признаване на икономически дейности, извършвани на междинно равнище;
3)приеме допълнителен Делегиран акт за таксономията в областта на климата, в който се обхващат нови сектори, включително селското стопанство и някои енергийни дейности;
4)приеме до второто тримесечие на 2022 г. делегиран акт за таксономията, обхващащ останалите четири цели в областта на околната среда (т.е. водите, биологичното разнообразие, предотвратяването на замърсяването и кръговата икономика); и
5)обмисли обща рамка за маркировки за финансови инструменти, ще работи по други маркировки за облигации, като например облигации, свързани с прехода или с устойчивостта, маркировка за референтен показатели от екологичен, социален и управленски характер (ЕСУХ), както и минимални критерии за устойчивост за финансови продукти, които насърчават екологичните или социалните характеристики, както и ще въведе целеви оповестявания на проспекти.
II.Към по-приобщаваща рамка за финансиране за устойчиво развитие
Предоставяне на възможности за достъп на инвеститорите на дребно и МСП до възможности за устойчиво финансиране
Гражданите, в качеството си на инвеститори на дребно или потребители, и малките и средните предприятия (МСП) са от ключово значение за прехода към устойчивост. Много устойчиви проекти ще бъдат малки и разработени на местно равнище, но от съществено значение за подпомагане на екологосъобразното възстановяване. Съюзът на капиталовите пазари и рамката за финансиране за устойчиво развитие заедно ще имат за цел да предоставят на МСП повече възможности за финансиране и да насърчат по-голямо участие на инвеститорите на дребно на капиталовите пазари.
Физическите лица и домакинствата могат да играят важна роля за трансформирането на икономиката чрез достъп до финансиране за устойчиво развитие. Например зелените заеми могат да помогнат на домакинствата и МСП да подобрят енергийните характеристики на своите сгради или да преминат към превозни средства с нулеви емисии. За да насърчи екологичното кредитиране на дребно, Комисията ще поиска от Европейския банков орган (ЕБО) становище относно определението и възможните помощни инструменти за „зелени“ заеми на дребно и „зелени“ ипотеки. Комисията също така ще проучи начини за подкрепа на по-масовото използване на ипотеки с цел енергийна ефективност в рамките на прегледа на Директивата за ипотечните кредити.
Финансовите консултанти са основното звено за контакт за инвеститорите на дребно. Те трябва да бъдат квалифицирани да подкрепят по-масовото използване на финансиране за устойчиво развитие. След като извърши допълнителна оценка, Комисията ще насърчи по-голяма ангажираност на непрофесионалните инвеститоричрез подобряване на нивото на експертния опит на финансовите консултанти в областта на устойчивостта. Освен това Комисията, заедно с ОИСР и нейната Международна мрежа за финансово образование, работят за подобряване на финансовата грамотност на гражданите. Те ще публикуват съвместни рамки за финансова компетентност за възрастни и млади хора, отразяващи уменията и знанията, необходими на отделните лица за подпомагане на тяхното финансово благосъстояние и за по-нататъшен достъп до финансиране за устойчиво развитие.
Икономиката на ЕС включва 23 милиона МСП, които следва да се възползват от по-голям достъп до консултантски услуги във връзка с устойчивостта въз основа на техните специфични нужди. Кризата с COVID-19 направи по-трудно за МСП да привличат финансирането, от което се нуждаят за осъществяването на своите усилия за преход. МСП често не разполагат с капацитета и осведомеността, за да се възползват от възможностите, предлагани от инструментите за финансиране за устойчиво развитие.
Комисията е готова да подкрепи държавите членки в усилията им за изграждане на капацитет и технически консултации за това как МСП могат доброволно да се отчитат във връзка с рисковете и въздействията върху устойчивостта
. За тази цел и в съответствие с предложената Директива за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДОПУ) Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО) ще изготви опростен стандарт за доброволно отчитане във връзка с устойчивостта, който ще предостави на МСП пропорционален инструмент. Освен това програмата InvestEU ще осигури механизми за намаляване на риска, а по стълба за МСП на Програмата за единния пазар ще се предоставят консултантски услуги за МСП чрез мрежата „Enterprise Europe“ и Съвместната клъстерна инициатива.
Използването на възможностите, които цифровите технологии предлагат за финансиране за устойчиво развитие
Цифровите технологии могат да осигурят съществени решения за гражданите, инвеститорите и МСП при осъществяване на прехода им към устойчивост. Комисията ще направи възможни и ще насърчи иновативните решения, за да помогне на МСП да използват цифрови инструменти за финансиране за устойчиво развитие и да подпомогне разбирането от страна на инвеститорите на дребно на въздействието на финансовите продукти върху устойчивостта. Технологичните иновации, като изкуственият интелект, блоковата верига, големите информационни масиви и „интернетът на предметите“, играят значителна роля във финансирането за устойчиво развитие. Други инициативи на ЕС, като например включването на информация, свързана с устойчивостта, в Европейската единна точка за достъп (ЕЕТД) и нормативната рамка за отворено финансиране, ще спомогнат за разгръщането на този потенциал.
Въпреки че цифровите технологии са важни фактори за прехода, съществуват опасения относно въздействието върху околната среда и увеличаващите се енергийни нужди на центровете за данни и технологиите на разпределения регистър, особено по отношение на криптоактивите. Комисията ще направи оценка на въздействието на технологиите за цифровизиране на финансовите услуги върху устойчивостта. ЕС следва да поеме водеща роля в превръщането на тези инфраструктури в неутрални по отношение на климата и енергийно ефективни до 2030 г. В Делегирания акт на ЕС за таксономията в областта на климата вече са установени техническите критерии за проверка за центровете за данни и цифровите решения, които допринасят значително за целите на таксономията на ЕС, и той следва да бъде разширен, за да включва повече дейности за разработването на устойчиви цифрови решения и използването на устойчиви криптоактиви.
Застраховане: предлагане на по-голяма защита от рисковете, свързани с климата и околната среда
Чрез увеличаване на застрахователното покритие финансовата система може да защити по-добре икономиката и обществото срещу определени рискове, свързани с климата и природните бедствия. Малко увеличение на застрахователното покритие може значително да намали икономическата цена на свързаните с климата бедствия за данъкоплатците и правителствата. Наскоро приетата Стратегия за адаптиране към изменението на климата ще създаде благоприятни условия за подкрепа на устойчивостта на обществото спрямо изменението на климата и за намаляване на рисковете. В таблицата за застраховане срещу природни бедствия от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО — EIOPA) ще бъдат показани потенциалните разлики в застрахователното покритие в държавите членки. Освен това Комисията ще започне диалог относно устойчивостта спрямо изменението на климата между застрахователите, презастрахователите, публичните органи и други заинтересовани страни с цел обмен на най-добри практики и определяне на начини за преодоляване на разликите в опазването на климата или чрез препоръки, или чрез доброволни ангажименти.
Подкрепа за надеждни социални инвестиции
Възстановяването от пандемията подчерта необходимостта от справедлив преход в подкрепа на работниците и техните общности, засегнати от прехода на икономическите дейности. Рязкото увеличаване на емитирането на социални облигации показва, че инвеститорите все по-често търсят възможности за инвестиции с положителни социални резултати и насърчават правата на човека. Тази тенденция насърчава финансовите институции да засилят съвместната си работа с дружествата, за да им помогнат да включат правата на човека и социалните фактори в своите стратегии и дейности.
Изискванията спрямо участниците на финансовите пазари за оповестяването на информация във връзка с финансирането за устойчиво развитие вече включват определени социални фактори, но са необходими допълнителни стъпки. Преди декември 2022 г. Комисията съвместно с Европейските надзорни органи ще извърши преглед на регулаторните технически стандарти в рамките на Регламента относно оповестяването на информация във връзка с финансирането за устойчиво развитие (РОИФУР), за да изясни показателите както за основните неблагоприятни въздействия върху климата и околната среда, така и за основните неблагоприятни въздействия в областта на социалните и трудовите въпроси, зачитането на правата на човека, борбата с корупцията и подкупите. Освен това до края на 2021 г. Комисията ще публикува доклад относно разпоредбите, необходими за социална таксономия, както се изисква в Регламента за таксономията
.
Освен това Комисията ще представи предложение относно устойчивото корпоративно управление, за да се гарантира, че дружествата управляват рисковете за устойчивостта и се възползват от възможностите, произтичащи по пътя им към устойчивост.
Механизми за екологосъобразно бюджетиране и споделяне на риска
Въпреки че само с публични средства не могат да се финансират всички нужди от инвестиции, те играят важна роля, наред с частното финансиране.
Комисията допълнително засилва включването на въпроси, свързани с климата и биологичното разнообразие, в бюджета на ЕС. Комисията вече използва инструменти за екологосъобразно бюджетиране в годишния бюджетен цикъл на ЕС. В контекста на изпълнението на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. и свързаното с нея междуинституционално споразумение с поетите съгласно него ангажименти по отношение на разходите в областта на климата и биологичното разнообразие, тази дейност ще бъде допълнително засилена. Комисията се ангажира да изготви актуализирани и подсилени методологии за проследяване както относно климата, така и относно биологичното разнообразие. Тези методологии за проследяване ще бъдат от ключово значение за мониторинга на това дали разходите в областта на климата и биологичното разнообразие в рамките на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. са в съответствие с амбицията на ЕС.
Комисията също така работи в тясно сътрудничество с държавите членки за увеличаване на използването на инструменти за екологосъобразно бюджетиране. Комисията също така разработи референтна рамка за екологосъобразно бюджетиране и провежда годишни проучвания на съществуващите практики в областта на екологосъобразното бюджетиране в ЕС в подкрепа на многото държави членки, които желаят да пренасочат националния си бюджет към екологични приоритети. Аналитичната работа, техническата подкрепа и обучението, както и годишната конференция насърчават процеса на взаимно обучение, за да се гарантира, че бюджетните политики и разходи са в съответствие с ангажиментите в областта на околната среда.
Чрез поделянето на риска между публичните и частните инвеститори може ефективно да се преодолеят неефективностите на пазара, които възпрепятстват финансирането на устойчива инфраструктура и стимулирания от иновациите преход. Планът за инвестиции за устойчива Европа, инвестиционният стълб на Европейския зелен пакт, има за цел мобилизирането на най-малко 1 трилион евро под формата на устойчиви инвестиции през следващото десетилетие от частни и публични участници. Програмата InvestEU ще осигури капацитет за поемане на рискове и подкрепа за свързаните с това консултативни инициативи на групата на ЕИБ, националните насърчителни банки и други финансови институции. Преди Двадесет и шестата конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (COP 26) Комисията ще организира встъпителна годишна среща на високо равнище по въпросите на инвестициите за устойчиво развитие, за да се направи преглед на напредъка по отношение на инициативите на ЕС, включени в Плана за инвестиции за устойчива Европа.
Действие 2: За да подобри приобщаващия характер на финансирането за устойчиво развитие, Комисията ще:
1)поиска становище от ЕБО относно определението и подкрепата за „зелените“ заеми и ипотеки, проучи възможностите за улесняване на тяхното усвояване до 2022 г. и увеличи достъпа на гражданите и МСП до консултантски услуги за финансиране за устойчиво развитие;
2)интегрира данните, свързани с финансирането за устойчиво развитие, в пространствата на данни в рамките на Европейската стратегия за данните и ще обмисли, заедно с Платформата за цифрови финансови услуги, потенциалните допълнителни действия за създаване на възможности и насърчаване на иновативни решения, при които се използват цифрови технологии в подкрепа на МСП и инвеститорите на дребно; и
3)установи разликите в застрахователната защита чрез таблицата на ЕОЗППО за природните бедствия и започне диалог относно устойчивостта по отношение на климата с всички съответни заинтересовани страни (2022 г.);
4)публикува доклад относно социалната таксономия до края на 2021 г.; и
5)подсили методологиите за проследяване на разходите в областта на климата и биологичното разнообразие, предостави подкрепа на държавите членки, които желаят да пренасочат националния си бюджет към екологични приоритети, и преди COP 26 ще организира встъпителна годишна среща на високо равнище по въпросите на инвестициите за устойчиво развитие.
III.Подобряване на издръжливостта и приноса на финансовия сектор по отношение на устойчивостта: перспективата за двойна същественост
За да бъде приведен в съответствие с Европейския зелен пакт, самият финансов сектор ще трябва да бъде по-устойчив на рисковете, свързани с изменението на климата и влошаването на околната среда, както и да подобри приноса си за устойчивостта. Това изисква цялостен подход, който се състои от систематичното включване както на съществените във финансово отношение рискове за устойчивостта („отвън навътре“), така и на въздействието върху устойчивостта („отвътре навън“) в процесите на вземане на финансови решения. От решаващо значение е и двата аспекта на концепцията за същественост да бъдат надлежно интегрирани, за да може финансовият сектор да допринесе проактивно и пълноценно за успеха на Европейския зелен пакт.
Повишаване на икономическата и финансовата издръжливост на рисковете за устойчивостта
Рисковете за устойчивостта вече са съществени и ще окажат неблагоприятно въздействие върху финансовата стабилност и финансирането на реалната икономика. Физическото въздействие на изменението на климата и загубата на биологично разнообразие създават рискове, които могат да бъдат системни и да не са забележими на равнището на отделните активи. Рискове могат да възникнат и от хаотична и внезапна реакция на прехода. Поради това е от съществено значение да се разбира естеството и степента на тези експозиции и как те си взаимодействат и се развиват с течение на времето. Необходими са допълнителни стъпки, за да се гарантира последователното включване на факторите на устойчивостта в оценката и управлението на риска във финансовия сектор.
Отразяване на рисковете за устойчивостта в стандартите за финансово отчитане и счетоводните стандарти
Комисията категорично подкрепя международната работа за включване на съображенията относно устойчивостта във финансовото и счетоводното отчитане и ще си постави възможно най-амбициозните цели в тази област. Комисията ще работи с Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО), Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) и Съвета по международни счетоводни стандарти (СМСС), за да се оцени дали рисковете за устойчивостта са включени по подходящ начин в международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) . Тъй като практиките и стандартите за финансово отчитане определят стойността на инвестициите, те са ключов елемент за включването на рисковете за устойчивостта в процеса на вземане на решения на финансовите пазари. По-специално следва да се направи оценка на начините за адекватно и своевременно признаване и отчитане на съответните рискове, свързани с климата и околната среда, във финансовите отчети.
За да насърчи разработването на стандарти за оценка на природния капитал в ЕС и в световен мащаб, Комисията също така засилва своята ангажираност с промишлеността по отношение на отчитането във връзка с биологичното разнообразие и природния капитал.
Подобряване на прозрачността на кредитните рейтинги и рейтинговите перспективи
Агенциите за кредитен рейтинг играят важна роля във финансовата система, като оценяват кредитния риск на финансовите и нефинансовите емитенти. Заинтересованите страни продължават да изразяват опасения за липсата на прозрачност относно начина, по който агенциите за кредитен рейтинг включват факторите на устойчивостта в своите методологии, с оглед на широкото използване на кредитни рейтинги. След извършване на допълнителна оценка на ефективността на съществуващите мерки от страна на ЕОЦКП, Комисията ще предприеме действия за подобряване на прозрачността и за гарантиране на включването на съответните фактори от екологичен, социален и управленски характер в кредитните рейтинги и кредитните прогнози, като същевременно се гарантира и методологическа прозрачност.
Установяване и управление на рисковете за устойчивостта от страна на банките и застрахователите
Способността на банките и застрахователните дружества да установяват и управляват рисковете за устойчивостта и да поемат произтичащите от тях финансови загуби е от ключово значение за финансовата стабилност и устойчивостта на реалната икономика по време на прехода. Въпреки че надзорните органи и субектите от финансовия сектор полагат усилия да обхванат рисковете, свързани с климата и околната среда, в системите за управление на риска и пруденциалните капиталови изисквания, напредъкът продължава да е недостатъчен.
-Комисията ще предложи изменения на пруденциалната рамка за банките, за да се гарантира, че факторите от екологичен, социален и управленски характер систематично се включват в системите за управление на риска и в надзора. За да се постигне това, ще бъдат определени ясни изисквания за установяване, измерване, управление и мониторинг на рисковете за устойчивостта в рамките за управление на риска, включително стрес тестове за банките във връзка с изменението на климата. За да се допълни това и като част от годишната надзорна оценка, ролята на надзорните органи при оценяването на тези рискове ще бъде изяснена и засилена. И накрая, Комисията ще предложи Европейският банков орган да изтегли напред, с две години за 2023 г., текущата си оценка на пруденциалното третиране на експозициите по отношение на активи или дейности, свързани в значителна степен с екологични и/или социални цели.
-Комисията ще включи последователно рисковете за устойчивостта в системите за управление на риска и в надзора на застрахователите. Ще бъдат предложени изменения на Директивата „Платежоспособност II“
, включително анализ от застрахователите на сценариите за изменението на климата. Подобно на подхода, възприет в банковия сектор, Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО — EIOPA) ще оцени разликите в риска между екологично и/или социално устойчиви експозиции и други експозиции в застрахователната дейност.
Управление на рисковете за устойчивостта на системно равнище
Повишаването на устойчивостта на финансовата система на сътресения изисква установяването, измерването и управлението на рисковете на системно равнище. Комисията ще засили сътрудничеството си с Европейските надзорни органи и Европейската централна банка (ЕЦБ) с цел улавяне, наблюдение и смекчаване на всички системни рискове за устойчивостта, които оказват въздействие върху дългосрочната финансова стабилност. За да се постигне това, ще се засили работата по разработването на съгласувани и относими методологии и сценарии за количествено определяне на рисковете за устойчивостта и за провеждането на стрес тестове на устойчивостта на финансовата система, обхващащи съответните финансови сектори. Комисията ще възложи провеждането на целеви стрес тестове на финансовата система във връзка с пакета „Адаптиране към цел 55“.
Финансовите институции са изложени във все по-голяма степен на ускорената деградация на екосистемите и загуба на биологично разнообразие, изчерпването на природните ресурси и повишаването на нивата на замърсяване на нашите води, въздух и почви. За да се увеличат усилията за измерване на финансовите рискове, произтичащи от значителната загуба на биологично разнообразие и деградацията на екосистемите, Комисията ще изготви доклад относно измерването и наличието на такива рискове в ЕС. В доклада на Комисията ще бъдат разгледани също и подходи и методи за измерването на тези рискове и ще бъдат очертани следващите стъпки в тази област.
И накрая, справянето със и управлението на системните рискове изисква подходящи инструменти за органите за макропруденциален надзор. С подкрепата на Европейските надзорни органи (ЕНО), Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и ЕЦБ, Комисията ще разгледа дали макропруденциалните инструменти са в състояние да се справят с рисковете за финансовата стабилност, свързани с изменението на климата, като част от предстоящия преглед на макропруденциалната рамка за банковия сектор. В средносрочен план ще бъде извършена допълнителна работа по разширяване на обхвата до небанковите сектори и до рисковете за околната среда, въз основа на становищата на Европейските надзорни органи, ЕССР и ЕЦБ.
Действие 3: За да повиши икономическата и финансовата издръжливост на рисковете за устойчивостта, Комисията ще:
1)работи с ЕКГФО, ЕОЦКП и СМСС по отношение на това как в стандартите за финансово отчитане могат най-добре да се обхванат съответните рискове за устойчивостта;
2)предприеме действия, за да гарантира, че съответните рискове от екологичен, социален и управленски характер систематично се отразяват в кредитните рейтинги и рейтинговите перспективи по прозрачен начин, като се взема под внимание допълнителната оценка на ЕОЦКП (2023 г.);
3)предложи изменения в Регламента за капиталовите изисквания и Директивата за капиталовите изисквания, за да се гарантира последователното включване на рисковете за устойчивостта в системите за управление на риска на банките, включително в стрес тестове на банките във връзка с изменението на климата (2021 г.);
4)предложи изменения в Директивата „Платежоспособност II“ с цел последователно включване на рисковете за устойчивостта в управлението на риска от страна на застрахователите, включително в извършвания от застрахователите анализ на сценариите във връзка с изменението на климата (2021 г.); и
5)подсили дългосрочната финансова стабилност чрез по-тясно сътрудничество в областта на оценката на риска за финансовата стабилност, редовни стрес тестове, оценка на макропруденциалните инструменти и проучване, посветено на рисковете, произтичащи от влошаването на околната среда и загубата на биологично разнообразие.
Ускоряване на приноса на финансовия сектор към усилията за преход
Успехът на Европейския зелен пакт зависи не само от управлението на рисковете за устойчивостта от страна на финансовите институции, но и от приноса на всички икономически заинтересовани страни и от техните стимули за постигане на нашите цели. Затова финансовите институции трябва да превърнат целите на ЕС за устойчивост в свои дългосрочни финансови стратегии и процеси на вземане на решения. Това включва по-добро и редовно измерване, мониторинг и оповестяване на напредъка.
Подобряване на определянето на научнообосновани цели, оповестяването и мониторинга на ангажиментите, поети от финансовия сектор
Финансовите институции следва да оповестяват своите планове за преход към устойчивост и декарбонизация, включително междинните си и дългосрочни цели, както и начина, по който планират да намалят отпечатъка си върху околната среда. По-голямата прозрачност по отношение на целите, показателите, определенията и методологиите ще бъде от ключово значение за мониторинга на ефективността на действията с течение на времето. Предложението за Директива за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДОПУ) ще изисква от големите дружества в ЕС и от дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, включително от банките, застрахователите и инвеститорите, да оповестяват своите цели за устойчивост и напредъка си към постигането им. В допълнение към и като надгражда регулаторния технически стандарт съгласно РОИФУР, Комисията ще подсили оповестяването и ефективността на действията за декарбонизация от страна на участниците на финансовите пазари за всички инвестиционни продукти.
Във връзка с това като първа стъпка са похвални също и доброволните ангажименти на финансовите институции в световен мащаб за приемане на стратегически научнообосновани цели в областта на климата и устойчивостта. В очакване на евентуални по-нататъшни мерки на политиката в тази област Комисията ще проучи до каква степен наличието на повече насоки би могло да гарантира, че тези доброволни ангажименти са надеждни, и ще наблюдава напредъка с течение на времето в целия ЕС. На този етап финансовите институции биха могли да използват таксономията на ЕС и други инструменти за финансиране за устойчиво развитие, за да постигнат напредък в изпълнението на своите планове на равнището на отделните предприятия и портфейли.
Изясняване на доверителните задължения и правилата за управление на инвеститорите, за да се отрази приносът на финансовия сектор към целите на Зеления пакт
Привеждането на финансовите потоци в съответствие с целите на Европейския зелен пакт изисква допълнително разглеждане на въздействието върху устойчивостта в стратегиите и процесите на вземане на инвестиционни решения от страна на инвеститорите. На 21 април 2021 г. Комисията публикува шест делегирани акта за изменение, в които от финансовите дружества, като например от консултантските дружества, дружествата, управляващи активи, и застрахователните дружества, се изисква да включат в своите процедури съществените от финансова гледна точка рискове за устойчивостта и да вземат под внимание предпочитанията на своите клиенти по отношение на устойчивостта. Това ще трябва да бъде допълнено от по-нататъшни действия за 125-те хиляди пенсионни фонда в ЕС, управляващи колективни схеми от името на около 75 милиона европейци. За да се увеличи техният принос към целите на Зеления пакт, от решаващо значение е доверителните задължения на инвеститорите и пенсионните фондове към членовете и бенефициерите да отразяват и рисковете от екологичен, социален и управленски характер „отвътре навън“ на инвестициите като част от процесите на вземане на инвестиционни решения.
-Комисията ще поиска от ЕОЗППО да оцени потенциалната необходимост от разширяване на понятието „дългосрочни висши интереси на членовете и бенефициерите“ и да въведе задължение за отчитане на въздействието върху устойчивостта в рамката за пенсионни инвестиции. Целта е да се гарантира, че рамката отразява по-добре предпочитанията на членовете и бенефициерите по отношение на устойчивостта и по-широките обществени и екологични цели. В сътрудничество с Европейските надзорни органи Комисията ще обмисли и оцени допълнителни мерки, които да дадат възможност на всички съответни участници и консултанти на финансовите пазари да разглеждат систематично положителните и отрицателните въздействия върху устойчивостта на своите инвестиционни решения, както и на продуктите, за които системно предоставят консултации.
-Комисията ще направи преглед на съответните рамки, свързани с дейностите по управление и ангажираност на инвеститорите. По-специално, Комисията ще проучи как Директивата за правата на акционерите II
може по-добре да отразява целите на ЕС за устойчивост и да бъде приведена в съответствие с най-добрите световни практики в насоките за управление.
Подобряване на наличието, интегритета и прозрачността на пазарните проучвания и рейтинги от екологичен, социален и управленски характер (ЕСУХ)
За да осъществят своите усилия за преход, финансовите институции ще се нуждаят от широк набор от информация, за да установят рисковете за устойчивостта, възможностите и въздействието на дружествата и клиентите, в които са инвестирали. За тази цел в предложението за ДОПУ от големите дружества от ЕС, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, ще се изисква да оповестяват съдържателни, сравними и ориентирани към бъдещето данни за устойчивостта по цялата свързана с финансирането верига за създаване на стойност
. Освен това с предстоящото предложение за Европейска единна точка за достъп ще се създаде механизъм, обхващащ целия ЕС, предлагащ лесно достъпни, сравними и цифрово използваеми бази данни относно изискванията за публично отчитане на дружествата, включително информация във връзка с устойчивостта.
След провеждане на обществена консултация и оценка на въздействието Комисията ще предприеме действия за подобряване на надеждността, сравнимостта и прозрачността на рейтингите от екологичен, социален и управленски характер. Рейтингите от екологичен, социален и управленски характер оказват все по-голямо въздействие върху функционирането на капиталовите пазари и върху доверието на инвеститорите в устойчиви продукти. Това действие ще се основава на проучването на Комисията, публикувано през януари 2021 г., в което се установява липсата на прозрачност в дейността на доставчиците на рейтинги от екологичен, социален и управленски характер, ниското равнище на сравнимост между рейтингите от екологичен, социален и управленски характер и потенциалните конфликти на интереси. Нарастващото търсене на устойчиви инвестиции поставя акцент също и върху необходимостта от безпристрастни и надеждни изследвания от екологичен, социален и управленски характер, основани на прозрачни и сравними методики.
Действие 4: За да увеличи приноса на финансовия сектор за устойчивостта, Комисията ще:
1)подобри оповестяването от страна на финансовите институции на целите за устойчивост и планирането на прехода, ще проучи до каква степен наличието на повече насоки би могло да гарантира, че доброволните ангажименти са надеждни, и ще наблюдава напредъка;
2)поиска от ЕОЗППО да направи оценка на необходимостта от преразглеждане на доверителните задължения на пенсионните фондове и инвеститорите, за да се отразят въздействията върху устойчивостта като част от процесите на вземане на инвестиционни решения, включително дейностите по управление и ангажиране до 2022 г.; и
3)предприеме действия за подобряване на надеждността и сравнимостта на рейтингите от екологичен, социален и управленски характер, както и ще направи допълнителна оценка на някои аспекти на научните изследвания от екологичен, социален и управленски характер, за да реши дали е необходима намеса.
Справяне със заблуждаващите твърдения за екологосъобразност
ЕС предприе важни стъпки за справяне със заблуждаващите твърдения за екологосъобразност на финансовия пазар. Опитите за заблуждаващи твърдения за екологосъобразност могат да породят рискове за репутацията на съответните участници и да доведат до загуба на доверие в продуктите, обект на финансирането за устойчиво развитие, и във финансовата система. За да се предотвратят заблуждаващи твърдения за екологосъобразност, ЕС въведе изисквания за оповестяване за дружествата и инвеститорите и създаде инструменти за повишаване на прозрачността и за подпомагане на крайните инвеститори да откриват надеждни инвестиционни възможности
. При все това, ефективността на политиките за финансиране за устойчиво развитие обаче зависи и от наличието на подходящо равнище на правоприлагане в целия ЕС. Надзорните органи играят ключова роля за мониторинга на спазването на разпоредбите в областта на финансирането за устойчиво развитие и за пълноценното използване на своите законови мандати и правомощия, за да се гарантира, че инвеститорите и потребителите са защитени срещу необосновани твърдения за устойчивост.
С подкрепата на Европейските надзорни органи Комисията ще прецени дали надзорните правомощия, компетентности и задължения са подходящи за целта. Въз основа на тази оценка и на наблюдението на рисковете от заблуждаващи твърдения за екологосъобразност от страна на Европейските надзорни органи, Комисията ще обмисли мерки за осигуряването на достатъчно, съгласувано равнище на правоприлагане и надзор за справяне със заблуждаващите твърдения за екологосъобразност.
Мониторинг на организирания преход на финансовата система на ЕС
Постигането на целите на ЕС в областта на климата ще изисква съвместни действия между държавите членки, финансовите надзорни органи и съответните публични органи за мониторинг на напредъка в процеса на преход. Комисията, в сътрудничество с Платформата за финансиране за устойчиво развитие, ще разработи стабилна рамка за мониторинг за измерване на капиталовите потоци към устойчиви инвестиции. Комисията ще оказва съдействие на държавите членки при оценката на недостига на инвестиции и измерването на напредъка, постигнат от финансовите сектори за осъществяване на нашите цели в областта на климата и околната среда
.
Европейските надзорни органи могат да играят важна роля, за да помогнат за съгласуваното включване на перспективата за двойна същественост в цялата финансова система. Комисията ще засили сътрудничеството между всички съответни публични органи, включително надзорните органи, за да спомогне за определянето на междинни цели за финансовия сектор, да разбере по-добре дали напредъкът е достатъчен и по този начин да проправи пътя за предприемане на по-тясно сътрудничество в областта на политиката от страна на всички съответни публични органи.
И накрая, Комисията ще създаде Форум за научни изследвания в областта на финансирането за устойчиво развитие, за да се засили ролята на науката и да се насърчи обменът на знания относно финансирането за устойчиво развитие между академичните среди и промишлеността. Този форум ще има за задача да повишава осведомеността относно използването на научни изследвания в областта на финансирането за устойчиво развитие и да насърчава обмена на знания между изследователите и финансовата общност.
Действие 5: За да извърши мониторинг на организирания преход и да гарантира интегритета на финансовата система на ЕС, Комисията ще:
1)наблюдава, с подкрепата на Европейските надзорни органи, рисковете от заблуждаващи твърдения за екологосъобразност, както и ще оценява и прави преглед на настоящия набор от инструменти за надзор и правоприлагане, с който разполагат компетентните органи, за да се гарантира, че надзорните правомощия, компетентности и задължения са подходящи за целта;
2)разработи стабилна рамка за мониторинг за измерване на капиталовите потоци и подпомагане на държавите членки при оценката на недостига на инвестиции и измерването на напредъка, постигнат от техните финансови сектори до 2023 г.;
3)засили сътрудничеството между всички съответни публични органи, включително държавите членки, ЕЦБ, ЕССР, Европейските надзорни органи и Европейската агенция за околната среда, за да се работи в посока към прилагането на общ подход за мониторинг на организирания преход и да се гарантира, че перспективата за двойна същественост е съгласувано включена в цялата финансова система на ЕС (до 2022 г.); и
4)ще създаде Форум за научни изследвания в областта на финансирането за устойчиво развитие, за да се насърчи обменът на знания между изследователите и финансовата общност.
IV.Насърчаване на глобалните амбиции
Глобалните предизвикателства изискват глобални действия. Различните юрисдикции обаче имат различни изходни позиции, равнища на амбиция и цели. Международните форуми и мрежи все повече координират инициативите за финансиране за устойчиво развитие, за да се използва изцяло глобалният потенциал на финансирането за устойчиво развитие
. Надграждайки постиженията си на вътрешно равнище, ЕС се утвърди като лидер в областта на финансирането за устойчиво развитие в международен план и активно допринася за глобалните усилия. Това лидерство може да бъде източник на вдъхновение за други юрисдикции по света и да създаде бизнес възможности за финансовия сектор на ЕС в световен мащаб. Участниците от ЕС са най-големите емитенти на „зелени“ облигации и са се превърнали в основни инвеститори за устойчиво развитие. Динамичните „зелени“ пазари спомагат за засилване на международната роля на еврото и превръщат ЕС в основен световен център за финансиране за устойчиво развитие.
Комисията счита, че е необходима амбициозна и стабилна международна архитектура за финансиране за устойчиво развитие, която да включва концепцията за двойна същественост и да подкрепя държавите — партньори на ЕС. Тази структура трябва да включва стабилно международно управление, солидна нормативна уредба и рамка за мониторинг. Като първа стъпка, Комисията предлага Съветът за финансова стабилност (СФС) да разшири мандата си, за да обхване приноса на финансовата система за глобалните цели в областта на климата и околната среда.
Комисията приканва всички международни партньори да задълбочат двустранното и многостранното сътрудничество в областта на финансирането за устойчиво развитие, и по-специално да насърчават сближаването на подходите и да предоставят на частния сектор използваеми инструменти и показатели, като например таксономии. По-специално, като част от пътната карта на работната група „Финансиране за устойчиво развитие“ (РГФУР) на Г-20, Комисията подчертава, че е важно да се работи за привеждане на финансовите потоци в съответствие с целите за устойчивост.
Насърчаване на постигането на амбициозен консенсус на международни форуми
ЕС ще се застъпва за това международните форуми и организациите, определящи стандартите, като например Фондацията за международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), да разработят амбициозни стандарти и принципи за оповестяване, като се основават, когато е целесъобразно, на препоръките на Работната група за оповестяване на финансова информация във връзка с климата и на други международни инициативи
. Международните стандарти за оповестяване може да се припокриват, да са несъгласувани и да се различават по отношение на равнището на амбиция. Комисията приветства усилията за определяне на базов световен стандарт за отчитане във връзка с устойчивостта и се застъпва за всеобхватни стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта, в които да се разглеждат всички въпроси, свързани с устойчивостта, и да се включва перспективата за двойна същественост, в съответствие с предложението за Директива за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДОПУ).
ЕС ще продължи да си сътрудничи със своите партньори на международни форуми, за да се постигне съгласие относно общи цели и принципи за таксономии и, в бъдеще, да се повиши сравнимостта и съгласуваността на показателите и праговете на таксономиите. ЕС участва активно в Г-20 и Международната платформа за финансиране за устойчиво развитие, за да избегне фрагментираните подходи, които биха довели до по-високи трансакционни разходи, недостатъчни трансгранични капиталови потоци и възпрепятстване на финансовите иновации.
Глобалните усилия са от ключово значение за справяне с последиците за финансовата стабилност, произтичащи от рисковете, свързани с климата и околната среда. ЕС приканва СФС да разгледа по-общите въпроси, свързани с устойчивостта, и да вземе под внимание факта, че дейностите на финансовите институции оказват въздействие върху климата и околната среда и по този начин допринасят за рисковете, които имат за цел да измерят. И накрая, ЕС активно подкрепя работата на Работната група по свързаните с климата финансови рискове в Базелския комитет по банков надзор за установяване и преодоляване на потенциални пропуски в Базелската рамка и работата на Международната асоциация на органите за застрахователен надзор, за да се включват свързаните с климата рискове в застрахователния надзор.
Напредване и задълбочаване на работата на МПФУР
За да се насърчи международното сътрудничество, през октомври 2019 г. Европейската комисия и седем други юрисдикции стартираха Международната платформа за финансиране за устойчиво развитие (МПФУР)
. МПФУР насърчава интегрираните пазари за финансиране за устойчиво развитие и работата по изготвянето на използваеми инструменти и показатели. Понастоящем тя има 17 членове и е призната за ключова международна инициатива за финансиране за устойчиво развитие
.
МПФУР ще докладва за работата си по „обща принципна таксономия“, основана на новите таксономии, разработени от нейните членове, и на оповестяванията на информация във връзка с устойчивостта. Комисията ще насърчава концепцията за двойна същественост в рамките на МПФУР. Освен това тя ще предложи да се засили обменът на знания в ключови области на финансирането за устойчиво развитие, като например полезните взаимодействия между финансирането за борба с изменението на климата и за запазване на биологично разнообразие и прехода на финансовата система към общи цели за устойчивост. Комисията също така ще подкрепи увеличаването на броя на членовете на МПФУР и постигането на една подсилена управленска структура, и ще предложи нов работен план до есента на 2021 г. МПФУР е призната също и като експертен партньор на възстановената РГФУР на Г-20 и организация с ключов принос за работата по привеждането на инвестициите в съответствие с целите за устойчивост.
Подпомагане на държавите с ниски и средни доходи за разширяване на техния достъп до финансиране за устойчиво развитие
Комисията ще разработи всеобхватна стратегия, която да спомогне за увеличаване на финансирането за устойчиво развитие в държавите — партньори на ЕС. Държавите с ниски и средни доходи са изправени пред огромни нужди от инвестиции, за да финансират устойчивото си развитие. Ускоряването на частните финансови потоци към нашите държави партньори ще бъде от решаващо значение за колективното изпълнение на глобалната ни програма за устойчивост. За това обаче ще е необходима специална подкрепа. Комисията ще подкрепи усилията за разширяване на обхвата на свързаните с устойчивостта финансови инструменти в нашите държави партньори и ще спомогне за по-доброто възстановяване в световен мащаб, по-специално чрез „Глобална Европа“ — Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) и Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП).
Действие 6: За да постави по-амбициозни цели при разработването на международни инициативи и стандарти за финансиране за устойчиво развитие и да подкрепи държавите — партньори на ЕС, Комисията ще:
1)потърси амбициозен консенсус на международни форуми, включи концепцията за двойна същественост, подчертае значението на рамките за оповестяване и постигне съгласие относно целите и принципите за изготвянето на таксономии;
2)предложи да се разшири обхвата на работата на МПФУР до нови теми и да се засили нейното управление; както и
3)ще подпомага държавите с ниски и средни доходи при разширяването на техния достъп до финансиране за устойчиво развитие чрез разработване на всеобхватна стратегия и чрез насърчаване на финансови инструменти, свързани с устойчивостта.
Заключение — Изпълнение и пътят напред
Въз основа на плана за действие от 2018 г. за финансиране за устойчиво развитие Комисията предприе безпрецедентни стъпки за полагане на основите на финансирането за устойчиво развитие. Тази амбициозна рамка трябва да бъде финализирана и консолидирана, така че да можем да посрещнем огромните инвестиционни нужди на прехода, да гарантираме, че той е справедлив, и да се адаптираме към глобалния контекст. Настоящата стратегия е насочена към справянето с тези предизвикателства и прави рамката приложима и съгласувана.
В тази стратегия се определя как целите на Европейския зелен пакт се пренасят в рамките на цялата финансова система и как се гарантира, че участниците във всички сектори на икономиката са в състояние да финансират своя преход, независимо от изходната си позиция. Тези политики допълват промените от съществено значение в политиките в областта на климата и околната среда, определени в Европейския зелен пакт. Тя надгражда сътрудничеството и партньорствата на Комисията с външни частни и публични инициативи за насърчаване на водещата роля на финансовия сектор за постигането на целите на ЕС за устойчивост. Комисията ще докладва за изпълнението на тази стратегия до края на 2023 г. и ще подкрепя активно държавите членки в техните усилия.
Комисията призовава всички съответни заинтересовани страни — от централните банки и надзорните органи до държавите членки, гражданите, местните органи и финансовите и нефинансовите дружества — да предприемат действия в съответните си области и да увеличат максимално въздействието на стратегията.