Страсбург, 6.7.2021

COM(2021) 390 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ EMPTY

Стратегия за финансиране на прехода към устойчива икономика

{SWD(2021) 180 final}


Въведение — Подобряване на рамката на ЕС за финансиране за устойчиво развитие

Изменението на климата и влошаването на околната среда са определящите глобални предизвикателства на нашето време. Държавите по света признават спешната необходимост от преодоляването на тези предизвикателства, както се вижда от тяхната подкрепа за Парижкото споразумение и Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие 1 , и си поставят амбициозни цели. Въз основа на Европейския зелен пакт ЕС пое редица амбициозни ангажименти, по-специално да стане първият неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. и да намали емисиите на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. 2 ЕС също така има за цел да засили своята устойчивост спрямо изменението на климата, да обърне тенденцията на загуба на биологично разнообразие и на по-широко влошаване на околната среда, като същевременно никой не бива изоставян в процеса. За постигането на тези цели е необходимо привеждането в съответствие на всички източници на финансиране — публични и частни, национални и многостранни. ЕС трябва да си сътрудничи в световен мащаб и да работи с държавите с ниски и средни доходи в процеса на техния преход.

Рамката на ЕС за финансиране за устойчиво развитие ще играе ключова роля за постигането на тези цели и за подпомагането на устойчивото възстановяване от пандемията от COVID-19. Европа ще се нуждае от приблизително 350 милиарда евро допълнителни инвестиции годишно през това десетилетие, само за да постигне целта си за намаляване на емисиите в енергийните системи до 2030 г., заедно със 130-те милиарда евро, от които ще се нуждае, за да постигне другите цели в областта на околната среда 3 . Все по-вероятно е инвестициите в неустойчиви дейности и активи да бъдат блокирани, тъй като предизвикателствата, свързани с климата и околната среда, стават все по-съществени. Недостатъчната интеграция на тези рискове възпрепятства преразпределението на ресурсите и рисковете, които водят до дестабилизиращи корекции в бъдеще, с последици за финансовата стабилност. Съответно регулирането в областта на околната среда трябва да бъде допълнено от рамка за финансиране за устойчиво развитие, която насочва финансирането към инвестиции, които намаляват излагането на рисковете, свързани с климата и околната среда 4 .

Рамката за финансиране за устойчиво развитие може да улесни публичните органи при набирането на капитал за устойчиво развитие. ЕС вече предприема значителни стъпки във връзка с това. В рамките на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г. и Инструмента на Европейския съюз за възстановяване Next Generation EU (NGEU) 5 Съюзът има за цел да изразходва до 605 милиарда евро за проекти за справяне с кризата с изменението на климата и 100 милиарда евро за проекти в подкрепа на биологичното разнообразие. От 750 милиарда евро, разпределени за инструмента Next Generation EU, 30 % ще бъдат набрани чрез емитирането на „зелени“ облигации на инструмента Next Generation EU. Като „банката на ЕС за климата“ групата на Европейската инвестиционна банка също е предприела важни стъпки в подкрепа на прехода 6 .

Тъй като мащабът на необходимите инвестиции далеч надхвърля капацитета на публичния сектор, основната цел на рамката за финансиране за устойчиво развитие е да насочи частни финансови потоци към съответните икономически дейности. Частният интерес към устойчивите инвестиции нарасна значително през последните години, но изисква ясна, съгласувана и стабилна рамка за финансиране за устойчиво развитие. ЕС в момента въвежда тази рамка.

Рамката за финансиране за устойчиво развитие и съюзът на капиталовите пазари се подсилват взаимно, като създават повече възможности за предприятията и инвеститорите. Добре интегрираните и ефикасни капиталови пазари следва да действат като катализатор за ефективно мобилизиране и разпределяне на капитал за устойчиви инвестиции 7 . От своя страна, настоящият тласък на програмата за политиката в областта на финансирането за устойчиво развитие засилва значението и неотложността на усилията за изграждане на един действително единен и устойчив капиталов пазар в Европейския съюз.

През 2018 г. Комисията прие първия си план за действие за финансиране на устойчивия растеж. Въз основа на този план ЕС въведе трите градивни елемента за устойчива финансова рамка 8 . Тези градивни елементи са: 1) система за класификация, или „таксономия“, на устойчивите дейности, 2) рамка за оповестяване за нефинансови и финансови дружества; и 3) инвестиционни инструменти, включително референтни показатели, стандарти и маркировки 9 .

Първият градивен елемент е таксономията на ЕС 10 . Регламентът за таксономията има за цел да предостави стабилна, научно обоснована система за класификация, която дава възможност на нефинансовите и финансовите дружества да споделят едно общо определение за устойчивост, и по този начин осигурява защита срещу заблуждаващи твърдения за екологосъобразност (т. нар. „зелени“ заблуди) 11 .

Вторият градивен елемент е режим на задължително оповестяване както за нефинансовите, така и за финансовите дружества, който предоставя на инвеститорите информация, за да вземат информирани решения за устойчиви инвестиции. Изискванията за оповестяване включват въздействието на дейностите на дружеството върху околната среда и обществото, както и стопанските и финансовите рискове, пред които е изправено дружеството поради експозициите си във връзка с устойчивостта (понятието „двойна същественост“). В този контекст, днес Комисията прие делегиран акт съгласно Регламента за таксономията, в който се определя информацията, която трябва да бъде оповестена от финансовите и нефинансовите предприятия относно техните екологични резултати въз основа на таксономията на ЕС 12 .

Режим на ЕС за оповестяване на информация във връзка с устойчивостта за финансови и нефинансови дружества

Инструмент

Предложение за Директива за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДОПУ) 13

Регламент относно оповестяването на информация във връзка с финансирането за устойчиво развитие (РОИФУР) 14

Регламент за таксономията 15

Обхват

Всички големи дружества в ЕС и всички дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар (с изключение на микропредприятията, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар)

Участниците на финансовите пазари, които предлагат инвестиционни продукти, и финансовите консултанти

Участниците на финансовите пазари;

всички дружества, за които се прилага ДОПУ 16 .

Оповестяване

Доклад въз основа на официални стандарти за докладване и подлежащ на външен одит

Оповестяване на равнището на отделните субекти и продукти относно рисковете за устойчивостта и основните неблагоприятни въздействия

Оборот, капитал и оперативни разходи през отчетната година от продукти или дейности, свързани с таксономията

Статут

В процес на договаряне; очаква се да се прилага от 2023 г.

Прилага се от 10 март 2021 г.

Прилага се от януари 2022 г.

За да се допълнят тези изисквания за оповестяване, предпочитанията по отношение на устойчивостта трябва да бъдат включени в инвестиционните и застрахователните съвети 17 .

Третият градивен елемент е набор от инвестиционни инструменти, включително референтни показатели, стандарти и маркировки. Те улесняват участниците на финансовите пазари при привеждането на техните инвестиционни стратегии в съответствие с целите на ЕС в областта на климата и околната среда. Те осигуряват по-голяма прозрачност за участниците на пазара. Това са целите както на референтните показатели на ЕС за климатичен преход, така и на референтните показатели на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, създадени с Регламента на ЕС за референтните показатели за климата 18 . Днес Комисията приема законодателно предложение за стандарт за европейските „зелени“ облигации 19 . С настоящото предложение ще се създаде висок стандарт без задължителен характер, достъпен за всички емитенти, за да се подпомогне привличането на устойчиви инвестиции. Освен това разширяването на обхвата на екомаркировката на ЕС до финансови продукти ще осигури на инвеститорите на дребно една заслужаваща доверие, надеждна и широко призната маркировка за финансови продукти на дребно.

В рамките на няколко години беше постигнат значителен напредък в полагането на основите на рамката за финансиране за устойчиво развитие. В ход са действия по осъществяването на трите градивни елемента, но предстои още работа. Комисията е поела ангажимент да завърши изпълнението на амбициозния си план за действие от 2018 г. От 2018 г. насам обаче разбирането ни за това какво е необходимо за постигане на целите за устойчивост претърпя развитие, а глобалният контекст се промени. Поради тези причини е необходима нова фаза на стратегията на ЕС за финансиране за устойчиво развитие.

В стратегията се установяват четири основни области, в които са необходими допълнителни действия, за да може финансовата система да подкрепи изцяло прехода на икономиката към устойчивост.

 

Комисията поиска съвет от Платформата за финансиране за устойчиво развитие и проведе обширна консултация със заинтересованите страни през 2020 г., за да използва тази информация при изготвянето на стратегията 20 . Тази стратегия допълва и други инициативи по линия на Европейския зелен пакт 21 , като например пакета „Адаптиране към цел 55“ 22 .

I.Финансиране на прехода на реалната икономика към устойчивост

Преходът към целите на ЕС за устойчивост изисква безпрецедентни усилия за смекчаване и адаптиране към изменението на климата, възстановяване на природния капитал и укрепване на устойчивостта и по-широкия социален капитал, като всичко това е част от устойчивото възстановяване от кризата, предизвикана от COVID-19. Стопанските субекти ще подходят към прехода по значително различни пътища, тръгвайки от различни изходни позиции и прилагайки различни бизнес стратегии, но в крайна сметка всички пътища следва да бъдат в съответствие с целите на ЕС за устойчивост.

Усилията на ЕС са насочени предимно към подпомагане на инвестиционните потоци към икономически дейности, които вече са екологично устойчиви, и към планове за превръщането им в екологично устойчиви. Необходима е по-благоприятна рамка за справяне с предизвикателството да се финансират междинните стъпки в процеса на спешен преход на дейностите към целите на ЕС за неутралност по отношение на климата и околната среда. Комисията поиска съвета на Платформата за финансиране за устойчиво развитие относно вариантите, които биха насърчили и признали инвестициите в икономически дейности за осъществяване на прехода към устойчивост 23 .

Признаване на усилията за преход

Въпреки че дружествата, емитентите и инвеститорите могат да използват таксономията на ЕС за екологизиране на своите дейности и портфейли, настоящата рамка би могла да бъде разработена с цел по-добре да се признаят инвестициите за междинните стъпки по пътя към устойчивост. Тези инвестиции може да намалят вредното въздействие върху климата и околната среда, ако не водят до зависимост от технологии с висок въглероден интензитет.

Като първа стъпка, Комисията ще проучи възможността да предложи законодателство за признаване и подкрепа на финансирането на определени икономически дейности, най-вече в енергийния сектор (включително природния газ), които допринасят за намаляване на емисиите на парникови газове по начин, който подкрепя прехода към неутралност по отношение на климата през настоящото десетилетие, както беше обявено в Съобщението на Комисията от април 2021 г. 24

Освен това Комисията ще разгледа варианти за разширяване на рамката на таксономията отвъд екологично устойчивите дейности, така че евентуално да бъдат признати дейности със средно равнище на екологични резултати. Това би могло да спомогне за повишаване на прозрачността и мобилизиране на финансиране за икономически дейности, които са на правилния път към постигането на устойчивост, като същевременно се отчитат социалните аспекти. До края на 2021 г. Комисията ще публикува доклад, в който ще се описват разпоредбите, необходими за обхващане на икономически дейности, които не оказват значително въздействие върху екологичната устойчивост, и на икономически дейности, които нанасят значителна вреда на екологичната устойчивост 25 .

Включване на допълнителни устойчиви дейности в таксономията на ЕС

Както беше обявено в Съобщението на Комисията, публикувано през април 2021 г., Комисията ще приеме допълнителен Делегиран акт за таксономията в областта на климата, в който се обхващат дейности, които все още не са обхванати в първия Делегиран акт за таксономията на ЕС в областта на климата, като например селското стопанство и някои енергийни сектори, в съответствие с изискванията на Регламента за таксономията. Делегираният акт ще обхваща и дейности в областта на ядрената енергетика, които подлежат на и са в съответствие с посочения процес на експертен преглед, определен от Комисията за тази цел 26 . Комисията ще приеме този допълнителен делегиран акт възможно най-скоро след приключването на посочения процес на преглед, очаквано през лятото на 2021 г. Този допълнителен делегиран акт ще обхване също природния газ и свързаните с него технологии като преходна дейност, доколкото те попадат в ограниченията на член 10, параграф 2 от Регламента за таксономията на ЕС. В този контекст ще бъде проучена по същество възможността за преходните дейности да бъде използвана клауза за изтичане на срока на действие.

Освен това Комисията ще приеме технически критерии за проверка за останалите четири цели в областта на околната среда съгласно Регламента за таксономията: водите, кръговата икономика, биологичното разнообразие и предотвратяването на замърсяването 27 . Комисията ще определи критерии за тези цели в делегиран акт, както е предвидено в Регламента за таксономията, който трябва да бъде приет през първата половина на 2022 г. и който след това ще се прилага от 2023 г. Това ще улесни екологично устойчивите инвестиции отвъд областта на климата.

Разширяване на рамката на стандартите и маркировките за финансиране за устойчиво развитие

Стандартите и маркировките могат да помогнат за насочване на финансирането към дружества, емитенти и инвеститори при прехода им към по-устойчиви дейности и бизнес модели. Те могат също така да помогнат на инвеститорите, като създадат прозрачна и надеждна рамка за предотвратяване на заблуждаващи твърдения за екологосъобразност. За да се улеснят допълнителните капиталови потоци към междинните усилия за преход, Комисията ще работи по други маркировки за облигации, като например маркировките за облигации, свързани с прехода или с устойчивостта 28 .

В перспектива, една по-обща рамка за маркировките за финансови инструменти би могла да спомогне за внасяне на яснота, прозрачност и съгласуваност на пазарите за финансиране за устойчиво развитие. Тази рамка ще даде възможност и ще служи за осъществяването на бъдещи пазарни иновации, като същевременно се гарантира минимално равнище на прозрачност и надеждност по отношение на факторите за устойчивостта на маркировки, разработени от пазара. Освен финансови инструменти, Комисията ще обмисли използването на маркировки за референтни показатели от екологичен, социален и управленски характер (ЕСУХ) и минимални критерии за устойчивост за финансови продукти, които насърчават екологични или социални характеристики. И накрая, може да се обмислят корекции на Регламента относно проспекта 29 , за да се установят минимални изисквания за сравнимост, прозрачност и хармонизиране на наличната информация за всички ценни книжа от екологичен, социален и управленски характер.

Действие 1: За да разработи по-всеобхватна рамка и да подпомогне финансирането на междинните стъпки към постигането на устойчивост, Комисията ще:

1)проучи възможността да предложи законодателство в подкрепа на финансирането на определени икономически дейности, предимно в енергийния сектор, които спомагат за намаляване на емисиите на парникови газове;

2)разгледа варианти за разширяване на рамката на таксономията на ЕС с цел евентуално признаване на икономически дейности, извършвани на междинно равнище;

3)приеме допълнителен Делегиран акт за таксономията в областта на климата, в който се обхващат нови сектори, включително селското стопанство и някои енергийни дейности;

4)приеме до второто тримесечие на 2022 г. делегиран акт за таксономията, обхващащ останалите четири цели в областта на околната среда (т.е. водите, биологичното разнообразие, предотвратяването на замърсяването и кръговата икономика); и

5)обмисли обща рамка за маркировки за финансови инструменти, ще работи по други маркировки за облигации, като например облигации, свързани с прехода или с устойчивостта, маркировка за референтен показатели от екологичен, социален и управленски характер (ЕСУХ), както и минимални критерии за устойчивост за финансови продукти, които насърчават екологичните или социалните характеристики, както и ще въведе целеви оповестявания на проспекти.

II.Към по-приобщаваща рамка за финансиране за устойчиво развитие

Предоставяне на възможности за достъп на инвеститорите на дребно и МСП до възможности за устойчиво финансиране

Гражданите, в качеството си на инвеститори на дребно или потребители, и малките и средните предприятия (МСП) са от ключово значение за прехода към устойчивост. Много устойчиви проекти ще бъдат малки и разработени на местно равнище, но от съществено значение за подпомагане на екологосъобразното възстановяване. Съюзът на капиталовите пазари и рамката за финансиране за устойчиво развитие заедно ще имат за цел да предоставят на МСП повече възможности за финансиране и да насърчат по-голямо участие на инвеститорите на дребно на капиталовите пазари.

Физическите лица и домакинствата могат да играят важна роля за трансформирането на икономиката чрез достъп до финансиране за устойчиво развитие. Например зелените заеми могат да помогнат на домакинствата и МСП да подобрят енергийните характеристики на своите сгради или да преминат към превозни средства с нулеви емисии. За да насърчи екологичното кредитиране на дребно, Комисията ще поиска от Европейския банков орган (ЕБО) становище относно определението и възможните помощни инструменти за „зелени“ заеми на дребно и „зелени“ ипотеки. Комисията също така ще проучи начини за подкрепа на по-масовото използване на ипотеки с цел енергийна ефективност в рамките на прегледа на Директивата за ипотечните кредити 30 .

Финансовите консултанти са основното звено за контакт за инвеститорите на дребно. Те трябва да бъдат квалифицирани да подкрепят по-масовото използване на финансиране за устойчиво развитие. След като извърши допълнителна оценка, Комисията ще насърчи по-голяма ангажираност на непрофесионалните инвеститоричрез подобряване на нивото на експертния опит на финансовите консултанти в областта на устойчивостта. Освен това Комисията, заедно с ОИСР и нейната Международна мрежа за финансово образование, работят за подобряване на финансовата грамотност на гражданите. Те ще публикуват съвместни рамки за финансова компетентност за възрастни и млади хора, отразяващи уменията и знанията, необходими на отделните лица за подпомагане на тяхното финансово благосъстояние и за по-нататъшен достъп до финансиране за устойчиво развитие. 

Икономиката на ЕС включва 23 милиона МСП, които следва да се възползват от по-голям достъп до консултантски услуги във връзка с устойчивостта въз основа на техните специфични нужди. Кризата с COVID-19 направи по-трудно за МСП да привличат финансирането, от което се нуждаят за осъществяването на своите усилия за преход. МСП често не разполагат с капацитета и осведомеността, за да се възползват от възможностите, предлагани от инструментите за финансиране за устойчиво развитие 31 .

Комисията е готова да подкрепи държавите членки в усилията им за изграждане на капацитет и технически консултации за това как МСП могат доброволно да се отчитат във връзка с рисковете и въздействията върху устойчивостта 32 . За тази цел и в съответствие с предложената Директива за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДОПУ) Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО) ще изготви опростен стандарт за доброволно отчитане във връзка с устойчивостта, който ще предостави на МСП пропорционален инструмент. Освен това програмата InvestEU ще осигури механизми за намаляване на риска, а по стълба за МСП на Програмата за единния пазар ще се предоставят консултантски услуги за МСП чрез мрежата „Enterprise Europe“ и Съвместната клъстерна инициатива 33 .

Използването на възможностите, които цифровите технологии предлагат за финансиране за устойчиво развитие

Цифровите технологии могат да осигурят съществени решения за гражданите, инвеститорите и МСП при осъществяване на прехода им към устойчивост. Комисията ще направи възможни и ще насърчи иновативните решения, за да помогне на МСП да използват цифрови инструменти за финансиране за устойчиво развитие и да подпомогне разбирането от страна на инвеститорите на дребно на въздействието на финансовите продукти върху устойчивостта 34 . Технологичните иновации, като изкуственият интелект, блоковата верига, големите информационни масиви и „интернетът на предметите“, играят значителна роля във финансирането за устойчиво развитие. Други инициативи на ЕС, като например включването на информация, свързана с устойчивостта, в Европейската единна точка за достъп (ЕЕТД) и нормативната рамка за отворено финансиране, ще спомогнат за разгръщането на този потенциал.

Въпреки че цифровите технологии са важни фактори за прехода, съществуват опасения относно въздействието върху околната среда и увеличаващите се енергийни нужди на центровете за данни и технологиите на разпределения регистър, особено по отношение на криптоактивите 35 . Комисията ще направи оценка на въздействието на технологиите за цифровизиране на финансовите услуги върху устойчивостта. ЕС следва да поеме водеща роля в превръщането на тези инфраструктури в неутрални по отношение на климата и енергийно ефективни до 2030 г. 36 В Делегирания акт на ЕС за таксономията в областта на климата вече са установени техническите критерии за проверка за центровете за данни и цифровите решения, които допринасят значително за целите на таксономията на ЕС, и той следва да бъде разширен, за да включва повече дейности за разработването на устойчиви цифрови решения и използването на устойчиви криптоактиви.

Застраховане: предлагане на по-голяма защита от рисковете, свързани с климата и околната среда

Чрез увеличаване на застрахователното покритие финансовата система може да защити по-добре икономиката и обществото срещу определени рискове, свързани с климата и природните бедствия. Малко увеличение на застрахователното покритие може значително да намали икономическата цена на свързаните с климата бедствия за данъкоплатците и правителствата. Наскоро приетата Стратегия за адаптиране към изменението на климата 37 ще създаде благоприятни условия за подкрепа на устойчивостта на обществото спрямо изменението на климата и за намаляване на рисковете. В таблицата за застраховане срещу природни бедствия от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО — EIOPA) ще бъдат показани потенциалните разлики в застрахователното покритие в държавите членки 38 . Освен това Комисията ще започне диалог относно устойчивостта спрямо изменението на климата между застрахователите, презастрахователите, публичните органи и други заинтересовани страни с цел обмен на най-добри практики и определяне на начини за преодоляване на разликите в опазването на климата или чрез препоръки, или чрез доброволни ангажименти.

Подкрепа за надеждни социални инвестиции

Възстановяването от пандемията подчерта необходимостта от справедлив преход в подкрепа на работниците и техните общности, засегнати от прехода на икономическите дейности. Рязкото увеличаване на емитирането на социални облигации показва, че инвеститорите все по-често търсят възможности за инвестиции с положителни социални резултати и насърчават правата на човека. Тази тенденция насърчава финансовите институции да засилят съвместната си работа с дружествата, за да им помогнат да включат правата на човека и социалните фактори в своите стратегии и дейности.

Изискванията спрямо участниците на финансовите пазари за оповестяването на информация във връзка с финансирането за устойчиво развитие вече включват определени социални фактори, но са необходими допълнителни стъпки. Преди декември 2022 г. Комисията съвместно с Европейските надзорни органи ще извърши преглед на регулаторните технически стандарти в рамките на Регламента относно оповестяването на информация във връзка с финансирането за устойчиво развитие (РОИФУР) 39 , за да изясни показателите както за основните неблагоприятни въздействия върху климата и околната среда, така и за основните неблагоприятни въздействия в областта на социалните и трудовите въпроси, зачитането на правата на човека, борбата с корупцията и подкупите. Освен това до края на 2021 г. Комисията ще публикува доклад относно разпоредбите, необходими за социална таксономия, както се изисква в Регламента за таксономията 40 .

Освен това Комисията ще представи предложение относно устойчивото корпоративно управление, за да се гарантира, че дружествата управляват рисковете за устойчивостта и се възползват от възможностите, произтичащи по пътя им към устойчивост.

Механизми за екологосъобразно бюджетиране и споделяне на риска

Въпреки че само с публични средства не могат да се финансират всички нужди от инвестиции, те играят важна роля, наред с частното финансиране.

Комисията допълнително засилва включването на въпроси, свързани с климата и биологичното разнообразие, в бюджета на ЕС. Комисията вече използва инструменти за екологосъобразно бюджетиране в годишния бюджетен цикъл на ЕС. В контекста на изпълнението на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. и свързаното с нея междуинституционално споразумение с поетите съгласно него ангажименти по отношение на разходите в областта на климата и биологичното разнообразие, тази дейност ще бъде допълнително засилена. Комисията се ангажира да изготви актуализирани и подсилени методологии за проследяване както относно климата, така и относно биологичното разнообразие. Тези методологии за проследяване ще бъдат от ключово значение за мониторинга на това дали разходите в областта на климата и биологичното разнообразие в рамките на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. са в съответствие с амбицията на ЕС.

Комисията също така работи в тясно сътрудничество с държавите членки за увеличаване на използването на инструменти за екологосъобразно бюджетиране. Комисията също така разработи референтна рамка за екологосъобразно бюджетиране и провежда годишни проучвания на съществуващите практики в областта на екологосъобразното бюджетиране в ЕС в подкрепа на многото държави членки, които желаят да пренасочат националния си бюджет към екологични приоритети. Аналитичната работа 41 , техническата подкрепа и обучението, както и годишната конференция насърчават процеса на взаимно обучение, за да се гарантира, че бюджетните политики и разходи са в съответствие с ангажиментите в областта на околната среда.

Чрез поделянето на риска между публичните и частните инвеститори може ефективно да се преодолеят неефективностите на пазара, които възпрепятстват финансирането на устойчива инфраструктура и стимулирания от иновациите преход. Планът за инвестиции за устойчива Европа, инвестиционният стълб на Европейския зелен пакт, има за цел мобилизирането на най-малко 1 трилион евро под формата на устойчиви инвестиции през следващото десетилетие от частни и публични участници. Програмата InvestEU ще осигури капацитет за поемане на рискове и подкрепа за свързаните с това консултативни инициативи на групата на ЕИБ, националните насърчителни банки и други финансови институции. Преди Двадесет и шестата конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (COP 26) Комисията ще организира встъпителна годишна среща на високо равнище по въпросите на инвестициите за устойчиво развитие, за да се направи преглед на напредъка по отношение на инициативите на ЕС, включени в Плана за инвестиции за устойчива Европа.

Действие 2: За да подобри приобщаващия характер на финансирането за устойчиво развитие, Комисията ще:

1)поиска становище от ЕБО относно определението и подкрепата за „зелените“ заеми и ипотеки, проучи възможностите за улесняване на тяхното усвояване до 2022 г. и увеличи достъпа на гражданите и МСП до консултантски услуги за финансиране за устойчиво развитие;

2)интегрира данните, свързани с финансирането за устойчиво развитие, в пространствата на данни в рамките на Европейската стратегия за данните и ще обмисли, заедно с Платформата за цифрови финансови услуги, потенциалните допълнителни действия за създаване на възможности и насърчаване на иновативни решения, при които се използват цифрови технологии в подкрепа на МСП и инвеститорите на дребно; и

3)установи разликите в застрахователната защита чрез таблицата на ЕОЗППО за природните бедствия и започне диалог относно устойчивостта по отношение на климата с всички съответни заинтересовани страни (2022 г.);

4)публикува доклад относно социалната таксономия до края на 2021 г.; и

5)подсили методологиите за проследяване на разходите в областта на климата и биологичното разнообразие, предостави подкрепа на държавите членки, които желаят да пренасочат националния си бюджет към екологични приоритети, и преди COP 26 ще организира встъпителна годишна среща на високо равнище по въпросите на инвестициите за устойчиво развитие.

III.Подобряване на издръжливостта и приноса на финансовия сектор по отношение на устойчивостта: перспективата за двойна същественост

За да бъде приведен в съответствие с Европейския зелен пакт, самият финансов сектор ще трябва да бъде по-устойчив на рисковете, свързани с изменението на климата и влошаването на околната среда, както и да подобри приноса си за устойчивостта. Това изисква цялостен подход, който се състои от систематичното включване както на съществените във финансово отношение рискове за устойчивостта („отвън навътре“), така и на въздействието върху устойчивостта („отвътре навън“) в процесите на вземане на финансови решения. От решаващо значение е и двата аспекта на концепцията за същественост да бъдат надлежно интегрирани, за да може финансовият сектор да допринесе проактивно и пълноценно за успеха на Европейския зелен пакт.

Повишаване на икономическата и финансовата издръжливост на рисковете за устойчивостта

Рисковете за устойчивостта вече са съществени и ще окажат неблагоприятно въздействие върху финансовата стабилност и финансирането на реалната икономика 42 . Физическото въздействие на изменението на климата и загубата на биологично разнообразие създават рискове, които могат да бъдат системни и да не са забележими на равнището на отделните активи 43 . Рискове могат да възникнат и от хаотична и внезапна реакция на прехода. Поради това е от съществено значение да се разбира естеството и степента на тези експозиции и как те си взаимодействат и се развиват с течение на времето. Необходими са допълнителни стъпки, за да се гарантира последователното включване на факторите на устойчивостта в оценката и управлението на риска във финансовия сектор.

Отразяване на рисковете за устойчивостта в стандартите за финансово отчитане и счетоводните стандарти

Комисията категорично подкрепя международната работа за включване на съображенията относно устойчивостта във финансовото и счетоводното отчитане и ще си постави възможно най-амбициозните цели в тази област. Комисията ще работи с Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО), Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) и Съвета по международни счетоводни стандарти (СМСС), за да се оцени дали рисковете за устойчивостта са включени по подходящ начин в международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) . Тъй като практиките и стандартите за финансово отчитане определят стойността на инвестициите, те са ключов елемент за включването на рисковете за устойчивостта в процеса на вземане на решения на финансовите пазари. По-специално следва да се направи оценка на начините за адекватно и своевременно признаване и отчитане на съответните рискове, свързани с климата и околната среда, във финансовите отчети.

За да насърчи разработването на стандарти за оценка на природния капитал в ЕС и в световен мащаб, Комисията също така засилва своята ангажираност с промишлеността по отношение на отчитането във връзка с биологичното разнообразие и природния капитал.

Подобряване на прозрачността на кредитните рейтинги и рейтинговите перспективи

Агенциите за кредитен рейтинг играят важна роля във финансовата система, като оценяват кредитния риск на финансовите и нефинансовите емитенти 44 . Заинтересованите страни продължават да изразяват опасения за липсата на прозрачност относно начина, по който агенциите за кредитен рейтинг включват факторите на устойчивостта в своите методологии, с оглед на широкото използване на кредитни рейтинги. След извършване на допълнителна оценка на ефективността на съществуващите мерки от страна на ЕОЦКП, Комисията ще предприеме действия за подобряване на прозрачността и за гарантиране на включването на съответните фактори от екологичен, социален и управленски характер в кредитните рейтинги и кредитните прогнози, като същевременно се гарантира и методологическа прозрачност.

Установяване и управление на рисковете за устойчивостта от страна на банките и застрахователите

Способността на банките и застрахователните дружества да установяват и управляват рисковете за устойчивостта и да поемат произтичащите от тях финансови загуби е от ключово значение за финансовата стабилност и устойчивостта на реалната икономика по време на прехода. Въпреки че надзорните органи и субектите от финансовия сектор полагат усилия да обхванат рисковете, свързани с климата и околната среда, в системите за управление на риска и пруденциалните капиталови изисквания, напредъкът продължава да е недостатъчен 45 .

-Комисията ще предложи изменения на пруденциалната рамка за банките, за да се гарантира, че факторите от екологичен, социален и управленски характер систематично се включват в системите за управление на риска и в надзора 46 . За да се постигне това, ще бъдат определени ясни изисквания за установяване, измерване, управление и мониторинг на рисковете за устойчивостта в рамките за управление на риска, включително стрес тестове за банките във връзка с изменението на климата. За да се допълни това и като част от годишната надзорна оценка, ролята на надзорните органи при оценяването на тези рискове ще бъде изяснена и засилена. И накрая, Комисията ще предложи Европейският банков орган да изтегли напред, с две години за 2023 г., текущата си оценка на пруденциалното третиране на експозициите по отношение на активи или дейности, свързани в значителна степен с екологични и/или социални цели.

-Комисията ще включи последователно рисковете за устойчивостта в системите за управление на риска и в надзора на застрахователите. Ще бъдат предложени изменения на Директивата „Платежоспособност II“ 47 , включително анализ от застрахователите на сценариите за изменението на климата. Подобно на подхода, възприет в банковия сектор, Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО — EIOPA) ще оцени разликите в риска между екологично и/или социално устойчиви експозиции и други експозиции в застрахователната дейност.

Управление на рисковете за устойчивостта на системно равнище

Повишаването на устойчивостта на финансовата система на сътресения изисква установяването, измерването и управлението на рисковете на системно равнище 48 . Комисията ще засили сътрудничеството си с Европейските надзорни органи и Европейската централна банка (ЕЦБ) с цел улавяне, наблюдение и смекчаване на всички системни рискове за устойчивостта, които оказват въздействие върху дългосрочната финансова стабилност. За да се постигне това, ще се засили работата по разработването на съгласувани и относими методологии и сценарии за количествено определяне на рисковете за устойчивостта и за провеждането на стрес тестове на устойчивостта на финансовата система, обхващащи съответните финансови сектори 49 . Комисията ще възложи провеждането на целеви стрес тестове на финансовата система във връзка с пакета „Адаптиране към цел 55“.

Финансовите институции са изложени във все по-голяма степен на ускорената деградация на екосистемите и загуба на биологично разнообразие, изчерпването на природните ресурси и повишаването на нивата на замърсяване на нашите води, въздух и почви. За да се увеличат усилията за измерване на финансовите рискове, произтичащи от значителната загуба на биологично разнообразие и деградацията на екосистемите, Комисията ще изготви доклад относно измерването и наличието на такива рискове в ЕС. В доклада на Комисията ще бъдат разгледани също и подходи и методи за измерването на тези рискове и ще бъдат очертани следващите стъпки в тази област. 

И накрая, справянето със и управлението на системните рискове изисква подходящи инструменти за органите за макропруденциален надзор. С подкрепата на Европейските надзорни органи (ЕНО), Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и ЕЦБ, Комисията ще разгледа дали макропруденциалните инструменти са в състояние да се справят с рисковете за финансовата стабилност, свързани с изменението на климата, като част от предстоящия преглед на макропруденциалната рамка за банковия сектор. В средносрочен план ще бъде извършена допълнителна работа по разширяване на обхвата до небанковите сектори и до рисковете за околната среда, въз основа на становищата на Европейските надзорни органи, ЕССР и ЕЦБ.

Действие 3: За да повиши икономическата и финансовата издръжливост на рисковете за устойчивостта, Комисията ще:

1)работи с ЕКГФО, ЕОЦКП и СМСС по отношение на това как в стандартите за финансово отчитане могат най-добре да се обхванат съответните рискове за устойчивостта;

2)предприеме действия, за да гарантира, че съответните рискове от екологичен, социален и управленски характер систематично се отразяват в кредитните рейтинги и рейтинговите перспективи по прозрачен начин, като се взема под внимание допълнителната оценка на ЕОЦКП (2023 г.);

3)предложи изменения в Регламента за капиталовите изисквания и Директивата за капиталовите изисквания, за да се гарантира последователното включване на рисковете за устойчивостта в системите за управление на риска на банките, включително в стрес тестове на банките във връзка с изменението на климата (2021 г.);

4)предложи изменения в Директивата „Платежоспособност II“ с цел последователно включване на рисковете за устойчивостта в управлението на риска от страна на застрахователите, включително в извършвания от застрахователите анализ на сценариите във връзка с изменението на климата (2021 г.); и

5)подсили дългосрочната финансова стабилност чрез по-тясно сътрудничество в областта на оценката на риска за финансовата стабилност, редовни стрес тестове, оценка на макропруденциалните инструменти и проучване, посветено на рисковете, произтичащи от влошаването на околната среда и загубата на биологично разнообразие.

Ускоряване на приноса на финансовия сектор към усилията за преход

Успехът на Европейския зелен пакт зависи не само от управлението на рисковете за устойчивостта от страна на финансовите институции, но и от приноса на всички икономически заинтересовани страни и от техните стимули за постигане на нашите цели. Затова финансовите институции трябва да превърнат целите на ЕС за устойчивост в свои дългосрочни финансови стратегии и процеси на вземане на решения. Това включва по-добро и редовно измерване, мониторинг и оповестяване на напредъка.

Подобряване на определянето на научнообосновани цели, оповестяването и мониторинга на ангажиментите, поети от финансовия сектор

Финансовите институции следва да оповестяват своите планове за преход към устойчивост и декарбонизация, включително междинните си и дългосрочни цели, както и начина, по който планират да намалят отпечатъка си върху околната среда. По-голямата прозрачност по отношение на целите, показателите, определенията и методологиите ще бъде от ключово значение за мониторинга на ефективността на действията с течение на времето. Предложението за Директива за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДОПУ) ще изисква от големите дружества в ЕС и от дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, включително от банките, застрахователите и инвеститорите, да оповестяват своите цели за устойчивост и напредъка си към постигането им. В допълнение към и като надгражда регулаторния технически стандарт съгласно РОИФУР, Комисията ще подсили оповестяването и ефективността на действията за декарбонизация от страна на участниците на финансовите пазари за всички инвестиционни продукти.

Във връзка с това като първа стъпка са похвални също и доброволните ангажименти на финансовите институции в световен мащаб за приемане на стратегически научнообосновани цели в областта на климата и устойчивостта. В очакване на евентуални по-нататъшни мерки на политиката в тази област Комисията ще проучи до каква степен наличието на повече насоки би могло да гарантира, че тези доброволни ангажименти са надеждни, и ще наблюдава напредъка с течение на времето в целия ЕС. На този етап финансовите институции биха могли да използват таксономията на ЕС и други инструменти за финансиране за устойчиво развитие, за да постигнат напредък в изпълнението на своите планове на равнището на отделните предприятия и портфейли.

Изясняване на доверителните задължения и правилата за управление на инвеститорите, за да се отрази приносът на финансовия сектор към целите на Зеления пакт

Привеждането на финансовите потоци в съответствие с целите на Европейския зелен пакт изисква допълнително разглеждане на въздействието върху устойчивостта в стратегиите и процесите на вземане на инвестиционни решения от страна на инвеститорите. На 21 април 2021 г. Комисията публикува шест делегирани акта за изменение, в които от финансовите дружества, като например от консултантските дружества, дружествата, управляващи активи, и застрахователните дружества, се изисква да включат в своите процедури съществените от финансова гледна точка рискове за устойчивостта и да вземат под внимание предпочитанията на своите клиенти по отношение на устойчивостта 50 . Това ще трябва да бъде допълнено от по-нататъшни действия за 125-те хиляди пенсионни фонда в ЕС, управляващи колективни схеми от името на около 75 милиона европейци 51 . За да се увеличи техният принос към целите на Зеления пакт, от решаващо значение е доверителните задължения на инвеститорите и пенсионните фондове към членовете и бенефициерите да отразяват и рисковете от екологичен, социален и управленски характер „отвътре навън“ на инвестициите като част от процесите на вземане на инвестиционни решения.

-Комисията ще поиска от ЕОЗППО да оцени потенциалната необходимост от разширяване на понятието „дългосрочни висши интереси на членовете и бенефициерите“ и да въведе задължение за отчитане на въздействието върху устойчивостта в рамката за пенсионни инвестиции. Целта е да се гарантира, че рамката отразява по-добре предпочитанията на членовете и бенефициерите по отношение на устойчивостта и по-широките обществени и екологични цели. В сътрудничество с Европейските надзорни органи Комисията ще обмисли и оцени допълнителни мерки, които да дадат възможност на всички съответни участници и консултанти на финансовите пазари да разглеждат систематично положителните и отрицателните въздействия върху устойчивостта на своите инвестиционни решения, както и на продуктите, за които системно предоставят консултации.

-Комисията ще направи преглед на съответните рамки, свързани с дейностите по управление и ангажираност на инвеститорите. По-специално, Комисията ще проучи как Директивата за правата на акционерите II 52 може по-добре да отразява целите на ЕС за устойчивост и да бъде приведена в съответствие с най-добрите световни практики в насоките за управление.

Подобряване на наличието, интегритета и прозрачността на пазарните проучвания и рейтинги от екологичен, социален и управленски характер (ЕСУХ)

За да осъществят своите усилия за преход, финансовите институции ще се нуждаят от широк набор от информация, за да установят рисковете за устойчивостта, възможностите и въздействието на дружествата и клиентите, в които са инвестирали. За тази цел в предложението за ДОПУ от големите дружества от ЕС, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, ще се изисква да оповестяват съдържателни, сравними и ориентирани към бъдещето данни за устойчивостта по цялата свързана с финансирането верига за създаване на стойност 53 . Освен това с предстоящото предложение за Европейска единна точка за достъп ще се създаде механизъм, обхващащ целия ЕС, предлагащ лесно достъпни, сравними и цифрово използваеми бази данни относно изискванията за публично отчитане на дружествата, включително информация във връзка с устойчивостта. 

След провеждане на обществена консултация и оценка на въздействието Комисията ще предприеме действия за подобряване на надеждността, сравнимостта и прозрачността на рейтингите от екологичен, социален и управленски характер. Рейтингите от екологичен, социален и управленски характер оказват все по-голямо въздействие върху функционирането на капиталовите пазари и върху доверието на инвеститорите в устойчиви продукти. Това действие ще се основава на проучването на Комисията, публикувано през януари 2021 г., в което се установява липсата на прозрачност в дейността на доставчиците на рейтинги от екологичен, социален и управленски характер, ниското равнище на сравнимост между рейтингите от екологичен, социален и управленски характер и потенциалните конфликти на интереси 54 . Нарастващото търсене на устойчиви инвестиции поставя акцент също и върху необходимостта от безпристрастни и надеждни изследвания от екологичен, социален и управленски характер, основани на прозрачни и сравними методики.

Действие 4: За да увеличи приноса на финансовия сектор за устойчивостта, Комисията ще:

1)подобри оповестяването от страна на финансовите институции на целите за устойчивост и планирането на прехода, ще проучи до каква степен наличието на повече насоки би могло да гарантира, че доброволните ангажименти са надеждни, и ще наблюдава напредъка;

2)поиска от ЕОЗППО да направи оценка на необходимостта от преразглеждане на доверителните задължения на пенсионните фондове и инвеститорите, за да се отразят въздействията върху устойчивостта като част от процесите на вземане на инвестиционни решения, включително дейностите по управление и ангажиране до 2022 г.; и

3)предприеме действия за подобряване на надеждността и сравнимостта на рейтингите от екологичен, социален и управленски характер, както и ще направи допълнителна оценка на някои аспекти на научните изследвания от екологичен, социален и управленски характер, за да реши дали е необходима намеса.

Справяне със заблуждаващите твърдения за екологосъобразност

ЕС предприе важни стъпки за справяне със заблуждаващите твърдения за екологосъобразност на финансовия пазар. Опитите за заблуждаващи твърдения за екологосъобразност могат да породят рискове за репутацията на съответните участници и да доведат до загуба на доверие в продуктите, обект на финансирането за устойчиво развитие, и във финансовата система. За да се предотвратят заблуждаващи твърдения за екологосъобразност, ЕС въведе изисквания за оповестяване за дружествата и инвеститорите и създаде инструменти за повишаване на прозрачността и за подпомагане на крайните инвеститори да откриват надеждни инвестиционни възможности 55 . При все това, ефективността на политиките за финансиране за устойчиво развитие обаче зависи и от наличието на подходящо равнище на правоприлагане в целия ЕС. Надзорните органи играят ключова роля за мониторинга на спазването на разпоредбите в областта на финансирането за устойчиво развитие и за пълноценното използване на своите законови мандати и правомощия, за да се гарантира, че инвеститорите и потребителите са защитени срещу необосновани твърдения за устойчивост.

С подкрепата на Европейските надзорни органи Комисията ще прецени дали надзорните правомощия, компетентности и задължения са подходящи за целта. Въз основа на тази оценка и на наблюдението на рисковете от заблуждаващи твърдения за екологосъобразност от страна на Европейските надзорни органи, Комисията ще обмисли мерки за осигуряването на достатъчно, съгласувано равнище на правоприлагане и надзор за справяне със заблуждаващите твърдения за екологосъобразност.

Мониторинг на организирания преход на финансовата система на ЕС

Постигането на целите на ЕС в областта на климата ще изисква съвместни действия между държавите членки, финансовите надзорни органи и съответните публични органи за мониторинг на напредъка в процеса на преход. Комисията, в сътрудничество с Платформата за финансиране за устойчиво развитие, ще разработи стабилна рамка за мониторинг за измерване на капиталовите потоци към устойчиви инвестиции. Комисията ще оказва съдействие на държавите членки при оценката на недостига на инвестиции и измерването на напредъка, постигнат от финансовите сектори за осъществяване на нашите цели в областта на климата и околната среда 56 .

Европейските надзорни органи могат да играят важна роля, за да помогнат за съгласуваното включване на перспективата за двойна същественост в цялата финансова система. Комисията ще засили сътрудничеството между всички съответни публични органи, включително надзорните органи, за да спомогне за определянето на междинни цели за финансовия сектор, да разбере по-добре дали напредъкът е достатъчен и по този начин да проправи пътя за предприемане на по-тясно сътрудничество в областта на политиката от страна на всички съответни публични органи.

И накрая, Комисията ще създаде Форум за научни изследвания в областта на финансирането за устойчиво развитие, за да се засили ролята на науката и да се насърчи обменът на знания относно финансирането за устойчиво развитие между академичните среди и промишлеността. Този форум ще има за задача да повишава осведомеността относно използването на научни изследвания в областта на финансирането за устойчиво развитие и да насърчава обмена на знания между изследователите и финансовата общност.

Действие 5: За да извърши мониторинг на организирания преход и да гарантира интегритета на финансовата система на ЕС, Комисията ще:

1)наблюдава, с подкрепата на Европейските надзорни органи, рисковете от заблуждаващи твърдения за екологосъобразност, както и ще оценява и прави преглед на настоящия набор от инструменти за надзор и правоприлагане, с който разполагат компетентните органи, за да се гарантира, че надзорните правомощия, компетентности и задължения са подходящи за целта;

2)разработи стабилна рамка за мониторинг за измерване на капиталовите потоци и подпомагане на държавите членки при оценката на недостига на инвестиции и измерването на напредъка, постигнат от техните финансови сектори до 2023 г.;

3)засили сътрудничеството между всички съответни публични органи, включително държавите членки, ЕЦБ, ЕССР, Европейските надзорни органи и Европейската агенция за околната среда, за да се работи в посока към прилагането на общ подход за мониторинг на организирания преход и да се гарантира, че перспективата за двойна същественост е съгласувано включена в цялата финансова система на ЕС (до 2022 г.); и

4)ще създаде Форум за научни изследвания в областта на финансирането за устойчиво развитие, за да се насърчи обменът на знания между изследователите и финансовата общност.

IV.Насърчаване на глобалните амбиции

Глобалните предизвикателства изискват глобални действия. Различните юрисдикции обаче имат различни изходни позиции, равнища на амбиция и цели. Международните форуми и мрежи все повече координират инициативите за финансиране за устойчиво развитие, за да се използва изцяло глобалният потенциал на финансирането за устойчиво развитие 57 . Надграждайки постиженията си на вътрешно равнище, ЕС се утвърди като лидер в областта на финансирането за устойчиво развитие в международен план и активно допринася за глобалните усилия. Това лидерство може да бъде източник на вдъхновение за други юрисдикции по света и да създаде бизнес възможности за финансовия сектор на ЕС в световен мащаб. Участниците от ЕС са най-големите емитенти на „зелени“ облигации и са се превърнали в основни инвеститори за устойчиво развитие. Динамичните „зелени“ пазари спомагат за засилване на международната роля на еврото и превръщат ЕС в основен световен център за финансиране за устойчиво развитие.

Комисията счита, че е необходима амбициозна и стабилна международна архитектура за финансиране за устойчиво развитие, която да включва концепцията за двойна същественост и да подкрепя държавите — партньори на ЕС. Тази структура трябва да включва стабилно международно управление, солидна нормативна уредба и рамка за мониторинг. Като първа стъпка, Комисията предлага Съветът за финансова стабилност (СФС) да разшири мандата си, за да обхване приноса на финансовата система за глобалните цели в областта на климата и околната среда.

Комисията приканва всички международни партньори да задълбочат двустранното и многостранното сътрудничество в областта на финансирането за устойчиво развитие, и по-специално да насърчават сближаването на подходите и да предоставят на частния сектор използваеми инструменти и показатели, като например таксономии 58 . По-специално, като част от пътната карта на работната група „Финансиране за устойчиво развитие“ (РГФУР) на Г-20, Комисията подчертава, че е важно да се работи за привеждане на финансовите потоци в съответствие с целите за устойчивост.

Насърчаване на постигането на амбициозен консенсус на международни форуми

ЕС ще се застъпва за това международните форуми и организациите, определящи стандартите, като например Фондацията за международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), да разработят амбициозни стандарти и принципи за оповестяване, като се основават, когато е целесъобразно, на препоръките на Работната група за оповестяване на финансова информация във връзка с климата и на други международни инициативи 59 . Международните стандарти за оповестяване може да се припокриват, да са несъгласувани и да се различават по отношение на равнището на амбиция. Комисията приветства усилията за определяне на базов световен стандарт за отчитане във връзка с устойчивостта и се застъпва за всеобхватни стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта, в които да се разглеждат всички въпроси, свързани с устойчивостта, и да се включва перспективата за двойна същественост, в съответствие с предложението за Директива за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДОПУ).

ЕС ще продължи да си сътрудничи със своите партньори на международни форуми, за да се постигне съгласие относно общи цели и принципи за таксономии и, в бъдеще, да се повиши сравнимостта и съгласуваността на показателите и праговете на таксономиите. ЕС участва активно в Г-20 и Международната платформа за финансиране за устойчиво развитие, за да избегне фрагментираните подходи, които биха довели до по-високи трансакционни разходи, недостатъчни трансгранични капиталови потоци и възпрепятстване на финансовите иновации.

Глобалните усилия са от ключово значение за справяне с последиците за финансовата стабилност, произтичащи от рисковете, свързани с климата и околната среда. ЕС приканва СФС да разгледа по-общите въпроси, свързани с устойчивостта, и да вземе под внимание факта, че дейностите на финансовите институции оказват въздействие върху климата и околната среда и по този начин допринасят за рисковете, които имат за цел да измерят. И накрая, ЕС активно подкрепя работата на Работната група по свързаните с климата финансови рискове в Базелския комитет по банков надзор за установяване и преодоляване на потенциални пропуски в Базелската рамка и работата на Международната асоциация на органите за застрахователен надзор, за да се включват свързаните с климата рискове в застрахователния надзор.

Напредване и задълбочаване на работата на МПФУР

За да се насърчи международното сътрудничество, през октомври 2019 г. Европейската комисия и седем други юрисдикции стартираха Международната платформа за финансиране за устойчиво развитие (МПФУР) 60 . МПФУР насърчава интегрираните пазари за финансиране за устойчиво развитие и работата по изготвянето на използваеми инструменти и показатели 61 . Понастоящем тя има 17 членове и е призната за ключова международна инициатива за финансиране за устойчиво развитие 62 .

МПФУР ще докладва за работата си по „обща принципна таксономия“, основана на новите таксономии, разработени от нейните членове, и на оповестяванията на информация във връзка с устойчивостта. Комисията ще насърчава концепцията за двойна същественост в рамките на МПФУР. Освен това тя ще предложи да се засили обменът на знания в ключови области на финансирането за устойчиво развитие, като например полезните взаимодействия между финансирането за борба с изменението на климата и за запазване на биологично разнообразие и прехода на финансовата система към общи цели за устойчивост. Комисията също така ще подкрепи увеличаването на броя на членовете на МПФУР и постигането на една подсилена управленска структура, и ще предложи нов работен план до есента на 2021 г. МПФУР е призната също и като експертен партньор на възстановената РГФУР на Г-20 и организация с ключов принос за работата по привеждането на инвестициите в съответствие с целите за устойчивост.

Подпомагане на държавите с ниски и средни доходи за разширяване на техния достъп до финансиране за устойчиво развитие

Комисията ще разработи всеобхватна стратегия, която да спомогне за увеличаване на финансирането за устойчиво развитие в държавите — партньори на ЕС. Държавите с ниски и средни доходи са изправени пред огромни нужди от инвестиции, за да финансират устойчивото си развитие 63 . Ускоряването на частните финансови потоци към нашите държави партньори ще бъде от решаващо значение за колективното изпълнение на глобалната ни програма за устойчивост. За това обаче ще е необходима специална подкрепа. Комисията ще подкрепи усилията за разширяване на обхвата на свързаните с устойчивостта финансови инструменти в нашите държави партньори и ще спомогне за по-доброто възстановяване в световен мащаб, по-специално чрез „Глобална Европа“ — Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) и Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП).

Действие 6: За да постави по-амбициозни цели при разработването на международни инициативи и стандарти за финансиране за устойчиво развитие и да подкрепи държавите — партньори на ЕС, Комисията ще:

1)потърси амбициозен консенсус на международни форуми, включи концепцията за двойна същественост, подчертае значението на рамките за оповестяване и постигне съгласие относно целите и принципите за изготвянето на таксономии;

2)предложи да се разшири обхвата на работата на МПФУР до нови теми и да се засили нейното управление; както и

3)ще подпомага държавите с ниски и средни доходи при разширяването на техния достъп до финансиране за устойчиво развитие чрез разработване на всеобхватна стратегия и чрез насърчаване на финансови инструменти, свързани с устойчивостта.

Заключение — Изпълнение и пътят напред

Въз основа на плана за действие от 2018 г. за финансиране за устойчиво развитие Комисията предприе безпрецедентни стъпки за полагане на основите на финансирането за устойчиво развитие. Тази амбициозна рамка трябва да бъде финализирана и консолидирана, така че да можем да посрещнем огромните инвестиционни нужди на прехода, да гарантираме, че той е справедлив, и да се адаптираме към глобалния контекст. Настоящата стратегия е насочена към справянето с тези предизвикателства и прави рамката приложима и съгласувана.

В тази стратегия се определя как целите на Европейския зелен пакт се пренасят в рамките на цялата финансова система и как се гарантира, че участниците във всички сектори на икономиката са в състояние да финансират своя преход, независимо от изходната си позиция. Тези политики допълват промените от съществено значение в политиките в областта на климата и околната среда, определени в Европейския зелен пакт. Тя надгражда сътрудничеството и партньорствата на Комисията с външни частни и публични инициативи за насърчаване на водещата роля на финансовия сектор за постигането на целите на ЕС за устойчивост. Комисията ще докладва за изпълнението на тази стратегия до края на 2023 г. и ще подкрепя активно държавите членки в техните усилия.

Комисията призовава всички съответни заинтересовани страни — от централните банки и надзорните органи до държавите членки, гражданите, местните органи и финансовите и нефинансовите дружества — да предприемат действия в съответните си области и да увеличат максимално въздействието на стратегията.

(1)

Програмата на ЕС за финансиране за устойчиво развитие допринася и за постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално за постигането на цел 10.5: „Подобряване на регулирането и надзора на световните финансови пазари и институции и засилване на прилагането на тези разпоредби“.

(2)

Съобщение на Комисията — „Европейският зелен пакт“, COM(2019)640 final, 11.12.2019 г.

(3)

Вж. Съобщението „Stepping up Europe’s 2030 climate ambition Investing in a climate-neutral future for the benefit of our people“ [„Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г. — Инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани“], SWD(2020)176 final, 17.9.2020 г. Освен това съществува значителна необходимост от инвестиции, за да се гарантира преквалификацията и повишаването на квалификацията и да се подкрепят преходите от едно работно място към друго на пазара на труда с цел постигане на целите в областта на енергетиката и климата. Вж. например анализа в прегледа на „Заетостта и социалното развитие в Европа през 2020 г.“ (ЗСРЕ).

(4)

„Финансирането за устойчиво развитие“ обикновено се отнася до процеса на надлежно отчитане на съображенията, свързани с климата, околната среда и социална сфера, при вземането на инвестиционни решения, което води до увеличаване на инвестициите в дългосрочни и устойчиви дейности.

(5)

Вж. специалната уебстраница за инструмента Next Generation EU.

(6)

Групата на Европейската инвестиционна банка, Пътна карта на Банката за климата за периода 2021—2025 г., ноември 2020 г., достъпна тук . 

(7)

Данните показват, че капиталовите пазари, като например пазарите на „зелени“ облигации или пазарите на акции, са ефективни за ускоряване на финансирането на прехода. Вж. например: Ралф де Хаас и Александър Попов, „Finance and decarbonisation: why equity markets do it better“ [„Финансиране и декарбонизация: защо капиталовите пазари го правят по-добре“], Research Bulletin № 64, 27.11.2019 г., тук .

(8)

 Съобщение на Комисията „План за действие: Финансиране за устойчив растеж“, COM(2018) 97 final, 8.3.2018 г.

(9)

Вж. Работния документ на службите на Комисията, придружаващ стратегията, за подробна информация относно изпълнението на плана за действие за 2018 г. относно финансирането на устойчивия растеж], SWD(180) final, 6.7.2021 г.

(10)

Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г.).

(11)

Използването на маркетинга, за да се представят продуктите, дейностите или политиките на дадена организация като екологосъобразни, когато те не са такива.

(12)

Делегиран регламент на Комисията за допълнение на Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета чрез определяне на съдържанието и представянето на информацията, която трябва да бъде оповестявана от предприятията, обхванати от член 19а или 29а от Директива 2013/34/ЕС, по отношение на екологично устойчивите икономически дейности, и чрез определяне на методиката за изпълнение на това задължение за оповестяване, приет на 6 юли 2021 г. и публикуван в Официален вестник.

(13)

Предложение за директива за изменение на Директива 2013/34/ЕС, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Регламент (ЕО) № 537/2014 относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта, COM(2021) 189 final, 21.4.2021 г.

(14)

Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги, ОВ L 317, 9.12.2019 г., стр. 1.

(15)

Вж. бележка под линия 10.

(16)

Докато не бъде постигнато споразумение относно ДОПУ, това задължение се отнася за предприятията, попадащи в обхвата на член 19а или 29а от Директивата относно оповестяването на нефинансова информация (Директива 2014/95 от 22 октомври 2014 г. за изменение на Директива 2013/34/EС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието от страна на някои големи предприятия и групи).

(17)

Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 на Комисията от 25 април 2016 г. за допълване на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на организационните изисквания и условията за извършване на дейност от инвестиционните посредници и за даването на определения за целите на посочената директива (ОВ L 87, 31.3.2017 г., стр. 1); Делегиран регламент (ЕС) 2017/2359 на Комисията от 21 септември 2017 г. за допълване на Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета с изискванията за предоставяне на информация и с правилата за етичност, приложими към разпространението на основаващите се на застраховане инвестиционни продукти (ОВ L 341, 20.12.2017 г., стр. 8).

(18)

Регламент (ЕС) 2019/2089 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1011 по отношение на бенчмарковете на ЕС за климатичен преход, бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, и свързаното с устойчивостта оповестяване на информация за бенчмаркове, ОВ L 317, 9.12.2019 г., стр. 17. Допълнителна информация може да бъде намерена тук .

(19)

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейските „зелени“ облигации, COM(2021)391 final, 6.7.2021 г.

(20)

 По-подробна информация относно въпросника и обобщението на отговорите от тази консултация със заинтересованите страни можете да намерите тук .

(21)

Повече информация може да бъде намерена тук . 

(22)

Комисията скоро ще представи пакета „Адаптиране към цел 55“, чиято цел е да се актуализира законодателството на ЕС в областта на климата и енергетиката до 2030 г., за да се отрази целта за намаляване на нетните емисии с 55 %, определена от ЕС за 2030 г.

(23)

 Вж. Платформа за финансиране за устойчиво развитие, Transition Finance Report [„Доклад за финансирането на прехода“], март 2021 г., който може да бъде намерен тук . В своя Доклад за финансирането на прехода експертите на платформата предоставиха първите препоръки за това как да се насърчи финансирането на прехода в цялата икономика.

(24)

Целта на настоящото предложение е да се определят срокове и междинни стъпки за тези икономически дейности, включително за съществуващите инвестиции, които допринасят за процеса на преход по начин, който е в съответствие с Европейския зелен пакт, и като последващо действие във връзка със Заключенията на Европейския съвет от 11—12 декември 2020 г., в които се признава ролята на преходните технологии, като например на природния газ.

(25)

Доклад, изискван съгласно член 26, параграф 2 от Регламента за таксономията.

(26)

Този процес се основава на независимия и научен технически доклад, публикуван през март 2021 г. от Съвместния изследователски център, който е службата на Европейската комисия за наука и знание, както и на докладите на експертната група по член 31 на Евратом и Научния комитет по здравни, екологични и възникващи рискове (НКЗЕВР), вж. повече информация на уебсайта на Комисията.

(27)

В член 9 от Регламента за таксономията на ЕС се определят следните шест цели в областта на околната среда: а) смекчаване на изменението на климата, б) адаптиране към изменението на климата, в) устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси, г) преход към кръгова икономика, д) предотвратяване и контрол на замърсяването; и е) защита и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите.

(28)

Международната асоциация на капиталовите пазари определя облигациите, свързани с устойчивото развитие, като „всеки вид облигационен инструмент, чиито финансови и/или структурни характеристики могат да варират в зависимост от това дали емитентът постига предварително определени цели за устойчивост/цели от екологичен, социален и управленски характер (ЕСУХ)“. Този подход е в контраст с подхода „използване на приходите“.

(29)

Регламент (EС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, и за отмяна на Директива 2003/71/ЕО, ОВ L 168, 30.6.2017 г., стр. 12.

(30)

Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010, ОВ L 60, 28.2.2014 г., стр. 34.

(31)

 Техническата експертна група на заинтересованите страни по въпросите на МСП на Комисията (ТЕГЗС) подчертава необходимостта да се работи с малките предприятия, да им се оказва подкрепа за спазването на изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта и да се повиши тяхната видимост спрямо инвеститорите, като същевременно се гарантира пропорционалността на техните усилия за оповестяване.

(32)

 Комисията ще предостави тази подкрепа чрез своя Инструмент за техническа подкрепа съгласно Регламент (ЕС) 2021/240 на Европейския парламент и на Съвета от 10 февруари 2021 г. за създаване на Инструмент за техническа подкрепа (ОВ L 57, 18.2.2021 г.).

(33)

Вж. специалните уебстраници на InvestEU и мрежата „Enterprise Europe“ . Комисията също така стартира няколко инициативи, насочени към намаляване на риска за конкретни инвестиции, напр. проекта за намаляване на риска, осъществяван съвместно с Групата на финансовите институции за енергийна ефективност за проекти за енергийна ефективност.

(34)

Разработването на ИТ и изборът на обществени поръчки ще подлежат на предварително одобрение от Съвета по информационни технологии и киберсигурност на Европейската комисия.

(35)

Обсерваторията и форумът на ЕС за блокови вериги планират до средата на 2021 г. да публикуват проучване относно потреблението на енергия на различните механизми на блоковата верига.

(36)

Съобщение на Комисията „Цифров компас до 2030 г.: Европейският път за цифровото десетилетие“, COM(2021) 118 окончателен, 9.3.2021 г.

(37)

Съобщение на Комисията „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“, COM(2021) 82 final, 24.2.2021 г.

(38)

 Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, „The pilot dashboard on insurance protection gap for natural catastrophes“ [„Пилотна таблица за разликите в застрахователната защита за природни бедствия“, декември 2020 г.], за повече информация вж. тук .

(39)

Вж. Окончателния доклад , включително проектите на регулаторни технически стандарти (РТС), относно съдържанието, методологиите и представянето на оповестяванията съгласно Регламента на ЕС относно оповестяването на информация във връзка с финансирането за устойчиво развитие (РОИФУР)

(40)

Платформата за финансиране за устойчиво развитие ще предоставя консултации относно разширяването на рамката на таксономията на ЕС, така че тя да включва социална таксономия през октомври 2021 г., като се вземат под внимание както социалните цели, така и аспектите на управлението.

(41)

„Green Budgeting Practices in the EU: A First Review“ [„Практики за екологосъобразно бюджетиране в ЕС: първи преглед“], Документ за обсъждане 140 на ГД „Икономически и финансови въпроси“ (ECFIN), 21 май 2021 г., на разположение тук .

(42)

Вж. публикациите на Мрежата от централни банки и надзорни органи за екологизиране на финансовата система (МЕФС).

(43)

Изменението на климата и загубата на биологично разнообразие също са взаимосвързани, вж. „Workshop Report on Biodiversity and Climate Change“ [„Доклад от работната среща относно биологичното разнообразие и изменението на климата“], публикуван от Междуправителствената научно-политическа платформа относно биологичното разнообразие и предлаганите от екосистемите услуги (IPBES) и Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), 10.6.2021 г., на разположение тук .

(44)

 Агенциите за кредитен рейтинг включват в своите становища и методологии факторите от екологичен, социален и управленски характер, които считат за важни за кредитоспособността на финансови инструменти или дружества. Кредитните рейтинги или рейтинговите перспективи са становища относно вероятната посока на даден кредитен рейтинг в краткосрочен или средносрочен план, или и в двата и нямат за цел да предоставят цялостна оценка на въздействията от екологичен, социален и управленски характер.

(45)

 BlackRock и Financial Markets Advisory (FMA), Междинно проучване на тема „Development of tools and mechanisms for the integration of environmental, social and governance (ESG) factors into the EU banking prudential framework and into banks' business strategies and investment policies“ [„Разработване на инструменти и механизми за включване на факторите от екологичен, социален и управленски характер в пруденциалната банкова рамка на ЕС и в бизнес стратегиите и инвестиционните политики на банките“], декември 2020 г., на разположение тук . Освен това „90 % от докладваните практики се определят от самите банки като само частично или изобщо несъответстващи на надзорните очаквания на ЕЦБ по отношение на рисковете, свързани с климата и околната среда“; Програмно изказване на Франк Елдерсън, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, на съвместната конференция на ЕЦБ и ЕБВР на тема „Надзор на свързаните с климата нововъзникващи рискове и последици за финансовите институции“, 16 юни 2021 г.

(46)

Регламент за капиталовите изисквания (РКИ) и Директива за капиталовите изисквания (ДКИ), съответно Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 и Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО, ОВ L 176, 27.6.2013 г.

(47)

Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II)

(48)

Вж. проектен екип на ЕЦБ/ЕССР за мониторинг на риска, свързан с климата, Доклад относно „Climate-related risk and financial stability“ [„Риск, свързан с климата, и финансова стабилност“] , 2021 г.

(49)

Надзорните органи започнаха да разработват рамки за стрес тестове във връзка с климата. Например ЕЦБ понастоящем провежда стрес тест във връзка с климата в рамките на икономиката, за да оцени експозицията на банките от еврозоната на бъдещи рискове, свързани с климата, като анализира устойчивостта на техните контрагенти при различни сценарии за изменението на климата.

(50)

Вж. списъка на делегираните актове за изменение тук .

(51)

Доверителните задължения гарантират, че лицата, които управляват парите на други хора, действат в интерес на своите бенефициери, а не обслужват собствените си интереси. Решенията, вземани от доверените лица, се отразяват надолу по инвестиционната верига, като засягат процесите на вземане на решения, практиките на собственост и в крайна сметка начина, по който дружествата се управляват.

(52)

Директива (ЕС) 2017/828 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за изменение на Директива 2007/36/ЕО по отношение на насърчаването на дългосрочната ангажираност на акционерите, ОВ L 132, 20.5.2017 г.

(53)

Всички големи дружества и всички дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулираните пазари в ЕС, с изключение на микропредприятията, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, ще подлежат на тези изисквания за отчитане.

(54)

 Европейска комисия и дружество Environmental Resources Management (ERM) [Управление на екологичните ресурси (УЕР)], „Study on sustainability-related ratings, data and research“ [„Проучване на свързаните с устойчивостта рейтинги, данни и изследвания“], 6.1.2021 г., на разположение тук .

(55)

Изисквания за оповестяване съгласно Регламента относно оповестяването на информация във връзка с финансирането за устойчиво развитие (РОИФУР), Регламента за таксономията на ЕС и изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта съгласно Директивата относно оповестяването на нефинансова информация (ДОНИ), допълнени в бъдеще от предложената Директива за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта, която понастоящем се разглежда от съзаконодателите на ЕС.

(56)

Вж. например „Dashboard on scaling up green finance“ [„Информационно табло за увеличаване на зеленото финансиране“], публикувано от Мрежата за екологизиране на финансовата система (МЕФС — NGFS) през март 2021 г., в което е разработен набор от показатели, които позволяват да се проследи степента на напредъка в екологизирането на финансовата система. 

(57)

Като например Г-20 и Г-7, Съвета за финансова стабилност (СФС), Базелския комитет по банков надзор (BCBS), Мрежата за екологизиране на финансовата система (МЕФС), Коалицията на министрите на финансите за действия в областта на климата.

(58)

Изявление от срещата на върха ЕС-САЩ, „Към обновено трансатлантическо партньорство“, 15.6.2021 г., параграф 10. 

(59)

   Членовете на Алианса на глобалните инициативи за отчитане във връзка с устойчивостта, включително Глобалната инициатива за отчитане и Фондацията за отчитане на стойността.

(60)

Вж. всичката подробна информация относно МПФУР, нейните цели, членството в нея и работния ѝ план в SWD(2021) 180 final, 6.7.2021 г.

(61)

През есента на 2021 г. МПФУР ще представи i) доклад относно обща принципна таксономия, в който ще бъдат изложени общите черти между съществуващите таксономии, разработени от публичните органи, ii) доклад относно свързаните с устойчивостта оповестявания, в който следва да се предостави всеобхватно и цялостно сравнение на изискванията за оповестяване на информация за дружествата, управителите на активи и институционалните инвеститори, и iii) своя годишен доклад.

(62)

Членовете са държави, които заедно представляват 55 % от емисиите на парникови газове, 50 % от световното население и 55 % от световния БВП, вж. повече информация относно членството в МПФУР тук . 

(63)

Според оценки на ОИСР през 2020 г. годишният недостиг на финансиране за ЦУР в развиващите се държави в размер на 2,1 трилиона евро нарасна значително поради COVID-19, като достигна 3,6 трилиона евро (както е посочено в „Global Outlook on Financing for Sustainable Development 2021“ [„Глобални перспективи за финансирането за устойчиво развитие за 2021 г.“], Организация за икономическо сътрудничество и развитие, 2020 г., на разположение тук ).


Страсбург, 6.7.2021

COM(2021) 390 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Стратегия за финансиране на прехода към устойчива икономика

{SWD(2021) 180 final}


Подробни действия и речник на съкращенията

Финансиране на прехода на реалната икономика към устойчивост

Действие 1: Комисията ще разработи по-всеобхватна рамка и ще подпомага финансирането на междинни стъпки към постигането на устойчивост.

1а): Комисията ще проучи възможността да предложи законодателство в подкрепа на финансирането на определени икономически дейности, допринасящи за намаляване на емисиите на парникови газове.

·Комисията ще проучи възможността да предложи законодателство в подкрепа на финансирането на определени икономически дейности, най-вече в енергийния сектор (включително природния газ), които допринасят за намаляване на емисиите на парникови газове по начин, който подкрепя прехода към неутралност по отношение на климата през настоящото десетилетие 1 .

1б): Комисията ще разгледа варианти за разширяване на рамката на таксономията на ЕС, за да се признават усилията за преход.

·Комисията ще разгледа варианти за разширяване на рамката на таксономията на ЕС, за да се признаят евентуално икономически дейности, извършвани на междинно равнище, с цел да се повиши прозрачността и да се мобилизира финансиране за дейности, които са на правилния път към постигането на устойчивост.

·До края на 2021 г. Комисията ще публикува доклад, в който ще се описват разпоредбите, които ще бъдат необходими за обхващане на икономически дейности, които не оказват значително въздействие върху екологичната устойчивост, и на икономически дейности, които нанасят значителна вреда на екологичната устойчивост.

1в): Комисията ще добави технически критерии за проверка на устойчиви дейности, които все още не са обхванати в първия делегиран акт за таксономията на ЕС в областта на климата.

·Комисията ще приеме допълнителен делегиран акт за таксономията в областта на климата, в който се обхващат дейности, които все още не са обхванати в първия делегиран акт за таксономията на ЕС в областта на климата, като например селското стопанство и някои енергийни сектори, в съответствие с изискванията на Регламента за таксономията. Делегираният акт ще обхваща и дейности в областта на ядрената енергетика, които подлежат на и са в съответствие с посочения процес на експертен преглед, определен от Комисията за тази цел. Комисията ще приеме този допълнителен делегиран акт възможно най-скоро след приключването на посочения процес на преглед, очаквано през лятото на 2021 г. Този допълнителен делегиран акт ще обхване също природния газ и свързаните с него технологии като преходна дейност, доколкото те попадат в ограниченията на член 10, параграф 2 от Регламента за таксономията на ЕС. В този контекст ще бъде проучена по същество възможността за преходните дейности да бъде използвана клауза за изтичане на срока на действие.

1г): Комисията ще приеме друг делегиран акт за таксономията, който обхваща останалите четири цели в областта на околната среда.

·Както се изисква в Регламента за таксономията, през първата половина на 2022 г. Комисията ще приеме друг делегиран акт за таксономията, обхващащ останалите четири цели в областта на околната среда (т.е. водите, биологичното разнообразие, предотвратяването на замърсяването и кръговата икономика).

·Същевременно Комисията ще приеме технически критерии за проверка за допълнителни дейности, допринасящи за постигането на целите в областта на климата (напр. допълнителни производствени и транспортни дейности).

1д): Комисията ще разшири стандартите и маркировките за финансиране за устойчиво развитие, които подкрепят финансирането на прехода към устойчивост и поетапните усилия за преход.

Стандарти и маркировки за финансови инструменти

·В сътрудничество с Европейските надзорни органи (ЕНО) и Платформата за финансиране за устойчиво развитие:

oДо 2022 г. Комисията ще работи по допълнителни маркировки за облигации, като например облигации, свързани с прехода или с устойчивостта.

oДо 2023 г. Комисията ще направи оценка на нуждите и предимствата на една обща рамка за маркировките за финансовите инструменти, с които се финансира преходът на икономиката.

Маркировки за финансови продукти и референтни показатели

·Съгласно изискванията в Регламента за референтните показатели Комисията ще оцени възможността за създаване на референтен показател от екологичен, социален и управленски характер, като се вземе под внимание променящият се характер на показателите за устойчивост и методите, използвани за тяхното измерване. Оценката на Комисията ще бъде подкрепена от проучване, в което ще бъдат разгледани съществуващите показатели от екологичен, социален и управленски характер, най-добрите практики и недостатъците, както и минималните стандарти за референтен показател на ЕС от екологичен, социален и управленски характер.

·В допълнение на това до 31 декември 2022 г. Комисията ще направи преглед на минималните стандарти както за референтните показатели на ЕС за климатичен преход, така и за референтните показатели на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, за да се гарантира, че подборът на базовите активи е съгласуван с таксономията на ЕС.

·Комисията ще предложи минимални критерии за устойчивост или комбинация от критерии за финансовите продукти, които попадат в обхвата на член 8 от Регламента относно оповестяването на информация във връзка с финансирането за устойчиво развитие (РОИФУР), за да се гарантират минимални резултати във връзка с устойчивостта на тези продукти с цел да се засили допълнително хармонизираното прилагане на регламента и да се стимулират усилията за преход.

Оповестяване на проспектите

·В рамките на Регламента относно проспекта и в течение на 2022 г., Комисията ще въведе целеви оповестявания на проспекти за ценни книжа за екологосъобразно, социално и устойчиво развитие, за да се подобри сравнимостта, прозрачността и хармонизирането на информацията, предоставяна за такива инструменти, както и да се подпомогне борбата със заблуждаващи твърдения за екологосъобразност (т.нар. „зелени заблуди“).

Към една по-приобщаваща рамка за финансиране за устойчиво развитие

Действие 2: Комисията ще работи за създаването на една приобщаваща рамка за финансиране за устойчиво развитие за всички.

2а): Комисията ще се стреми да осигури на инвеститорите на дребно и МСП достъп до възможности за финансиране за устойчиво развитие.

„Зелени“ заеми и ипотеки

·До второто тримесечие на 2022 г. Комисията ще поиска от Европейския банков орган (ЕБО) становище относно определянето и възможните помощни инструменти за „зелени“ заеми на дребно и „зелени“ ипотеки.

·Като част от прегледа на Директивата за ипотечните кредити Комисията ще проучи до края на 2022 г. начини за подкрепа на по-масовото използване на енергийноефектини ипотеки.

·Комисията ще стартира информационна кампания в целия ЕС, насочена към предприятията и домакинствата, относно характеристиките на тези заеми и ползите от тях.

·Чрез своя инструмент за техническа подкрепа 2 Комисията ще подкрепи държавите членки при разработването на мерки за изграждане на капацитет и технически консултации, за да подпомогнат създаването на проекти, например за да осигурят съвети относно технически и финансови решения, включително чрез продукти за „зелени“ заеми.

Финансова грамотност и инвестиционни съветници

·В зависимост от по-нататъшната оценка Комисията ще проучи предприемането на стъпки за укрепване на експертния опит в областта на устойчивостта и квалификацията на финансовите консултанти в съответствие с Плана за действие за съюза на капиталовите пазари.

·Комисията ще включи аспектите на финансирането за устойчиво развитие при разработването на предстоящата съвместна рамка на ЕС/ОИСР-ММФО (Международната мрежа по финансово образование) за финансова компетентност за физическите лица, започвайки с възрастните в края на 2021 г.

Инструменти и консултантски услуги за дружествата, и по-специално за МСП и износителите

·Комисията ще предлага техническа подкрепа на държавите членки с цел предоставяне на МСП на достъп до консултантски услуги в областта на устойчивостта в целия ЕС и получаване на достъп до финансиране за устойчиво развитие при малка административна тежест след 2023 г 3 . Тази подкрепа ще спомогне да се подобри изграждането на капацитет за устойчивост, съобразен със специфичните нужди на МСП в тяхната сфера на компетентност, включително за целите на отчитането във връзка с таксономията на ЕС.

·За да улесни използването и прилагането на рамките за оповестяване на информация във връзка с устойчивостта, включително за по-малките дружества, Комисията наскоро публикува Компас за таксономията на ЕС 4 . Този цифров инструмент дава възможност на потребителите да разбират и оценяват потенциалното покритие и съгласуване и улеснява включването на критериите за таксономията на ЕС в бизнес базите данни и системите за докладване.

·Що се отнася до публичните експортни кредити, в допълнение към прекратяването на подкрепата за сектора за производство на електроенергия чрез горене на въглища, 5 Комисията ще предложи преразглеждане на Споразумението на ОИСР с цел увеличаване на положителното въздействие на стимулите, предоставяни на благоприятни за климата проекти (това включва оценка на използваемостта на принципите на таксономията на ЕС за устойчиви дейности за тази цел).

2б): Комисията ще проучи как да се възползва от възможностите, които цифровите технологии предлагат за финансирането за устойчиво развитие.

·Комисията ще интегрира данните, свързани с финансирането за устойчиво развитие, в пространствата на данни в рамките на Европейската стратегия за данните и ще обмисли, заедно с платформата за цифрови финансови услуги, потенциалните допълнителни действия за създаване на възможности и насърчаване на иновативни решения, при които се използват цифрови технологии в подкрепа на МСП и инвеститорите на дребно.

·До 2023 г. Комисията насърчава разработването и инвестициите в центрове за данни с ниски или нулеви емисии и технологии на разпределения регистър, включително за криптоактивите, и ще проучи дали таксономията на ЕС следва да бъде разширена, така че да включва допълнителни спомагателни дейности.

2в): Комисията ще работи за осигурявана на по-добра защита от рисковете, свързани с климата и околната среда, чрез увеличаване на застрахователното покритие, отвъд простото намаляване на тези рискове.

·Комисията ще поиска от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО — EIOPA) да продължи разработването на таблицата за природните бедствия до средата на 2022 г. и ще проучи възможността за използване на таблицата за диагностична оценка по държави членки.

·До 2022 г. с подкрепата на застрахователния сектор, органите на национално и местно равнище и други заинтересовани страни Комисията ще започне диалог относно устойчивостта на изменението на климата, с цел обмен на най-добри практики и намиране на начини за преодоляване на разликите в опазването на климата и за повишаване на устойчивостта спрямо изменението на климата чрез препоръки или чрез доброволни ангажименти.

·Комисията ще прикани Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) да продължи работата си по установяването на добри практики от застрахователния сектор в по-широкия контекст на предлагането на продукти (включително по отношение на ценообразуването и сключването на застраховки) или услуги за управлението от страна на клиентите на рисковете, свързани с изменението на климата. ЕОЗППО следва да обърне специално внимание на иновативните решения и техните потенциални рискове или възможностите им за по-широко използване.

·Въз основа на работата на ЕОЗППО Комисията ще проучи дали законодателни или незаконодателни действия по отношение на пруденциалните или други правила биха могли да улеснят възприемането на установените добри практики.

2г): Комисията ще подкрепя надеждните социални инвестиции.

·Преди декември 2022 г. Комисията ще се заеме съвместно с Европейските надзорни органи (ЕНО) с извършването на преглед на регулаторните технически стандарти съгласно Регламента относно оповестяването на информация във връзка с финансирането за устойчиво развитие (РОИФУР) за изясняване на показателите както за основните неблагоприятни въздействия върху климата и околната среда, така и за основните неблагоприятни въздействия в областта на социалните и трудовите въпроси, зачитането на правата на човека и въпросите, свързани с борбата с корупцията и подкупите.

·До края на 2021 г. Комисията ще публикува доклад относно социалната таксономия, както се изисква в Регламента за таксономията.

·През 2021 г. Комисията ще предложи инициатива за устойчиво корпоративно управление.

2д): Комисията ще работи върху механизми за екологосъобразно бюджетиране и поделяне на риска.

·Комисията ще подобри методологиите за проследяване на разходите в областта на климата и биологичното разнообразие и ще предостави подкрепа на държавите членки, които желаят да пренасочат националния си бюджет към екологични приоритети.

·Комисията ще организира встъпителна годишна среща на високо равнище по въпросите на инвестициите за устойчиво развитие преди 26-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (COP 26).

Подобряване на издръжливостта и приноса на финансовия сектор за устойчивостта: перспективата за двойна същественост

Действие 3: За да се повиши икономическата и финансовата издръжливост на рисковете за устойчивостта, Комисията ще предприеме допълнителни стъпки по отношение на регулирането в областта на счетоводното отчитане, кредитните рейтинги, микро- и макропруденциалното регулиране.

3а): Комисията ще работи за създаването на стандарти за финансово отчитане, които адекватно да отразяват стандартите по отношение на рисковете за устойчивостта, и също така ще насърчава отчитането във връзка с природния капитал.

·Комисията ще работи с Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО — EFRAG), Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП — ESMA) и Съветът по международни счетоводни стандарти (СМСС) по това как в стандартите за финансово отчитане могат най-добре да се обхванат съответните рискове за устойчивостта.

·За да насърчи разработването на стандарти за оценка на природния капитал в ЕС и в световен мащаб, Комисията също така засилва своята ангажираност с промишлеността по отношение на отчитането във връзка с биологичното разнообразие и природния капитал.

3б): Комисията ще предприеме действия, за да гарантира, че съответните рискове от екологичен, социален и управленски характер систематично се отразяват в кредитните рейтинги и рейтинговите перспективи по прозрачен начин.

·Комисията приканва ЕОЦКП да сподели:

oдо третото тримесечие на 2021 г. — неговата оценка относно прилагането на актуализираните насоки, целящи подобряване на оповестяването на информация за начина, по който факторите от екологичен, социален и управленски характер се вземат под внимание при определяне на кредитните рейтинги и прогнози;

oнай-късно до второто тримесечие на 2022 г. — неговите констатации относно начина, по който факторите от екологичен, социален и управленски характер са включени от агенциите за кредитен рейтинг (АКР) в техните методологии.

·В зависимост от констатациите на ЕОЦКП и резултатите от оценка на въздействието, до първото тримесечие на 2023 г. Комисията ще предприеме действия, за да гарантира, че съответните рискове от екологичен, социален и управленски характер систематично се отразяват в кредитните рейтинги, и за да подобри прозрачността относно включването на рисковете от екологичен, социален и управленски характер в кредитните рейтинги и прогнози на агенциите за кредитен рейтинг.

3в): Комисията ще предложи изменения на РКИ/ДКИ, за да се гарантира, че факторите от екологичен, социален и управленски характер систематично се включват в системите за управление на риска на банките.

Управление на риска и надзорни правомощия

·При предстоящия преглед на Регламента за капиталовите изисквания (РКИ)/Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ) Комисията ще предложи обвързващи изисквания и мандати за Европейския банков орган за включването на рисковете от екологичен, социален и управленски характер в правилата за управление на риска за банките и ще изиска от надзорните органи да гарантират, че банките управляват адекватно рисковете от екологичен, социален и управленски характер, като отразяват различните видове рискове за устойчивостта (от екологичен, социален и управленски характер). Това ще включва подобрения и въвеждането на нов мандат за ЕБО да издава насоки по отношение на установяването, измерването, управлението и мониторинга на рисковете от екологичен, социален и управленски характер от банките.

·Комисията ще предложи да се оправомощят изрично надзорните органи да включат рисковете от екологичен, социален и управленски характер в процеса на надзорен преглед и оценка (ПНПО).

·От самите банки също ще се изисква да провеждат вътрешни стрес тестове, за да проверяват своята устойчивост на рискове, свързани с изменението на климата, и на дългосрочни отрицателни въздействия. Комисията ще възложи на ЕБО издаването на насоки по този въпрос.

Разлики в риска и капиталови изисквания

·Комисията ще предложи да се признае, че мерките за повишаване на енергийната ефективност на дадено обезпечение по ипотека могат недвусмислено да се разглеждат като повишаващи стойността на имота.

·Комисията ще предложи мандатът на ЕБО да бъде изтеглен до 2023 г., за да се прецени дали би било оправдано специално пруденциално третиране на експозициите, свързани с активи и дейности, отнасящи се в значителна степен до екологични и/или социални цели.

Оповестяване и отчитане

·Комисията ще прецени дали информацията относно устойчивите дейности на финансовите институции и техните експозиции на рискове от екологичен, социален и управленски характер следва да бъдат включени в пруденциалното отчитане.

·Комисията ще разшири изискванията за оповестяване, свързани с екологичните рискове, така че да обхванат по-голяма съвкупност от банки, като се следва пропорционален подход, за да се избегне ненужна тежест за малките банки.

3г): Комисията ще предложи изменения в предстоящия преглед на Директивата „Платежоспособност II“ (2021 г.) с цел последователно включване на рисковете за устойчивостта в пруденциалната рамка за застрахователите.

Управление на риска

·За да се подобри управлението на рисковете за устойчивостта в застрахователния сектор, от застрахователите ще се изиска да извършат анализ на „сценария с изменението на климата“ за пруденциални цели.

Разлики в риска и капиталови изисквания

·В предстоящия преглед на „Платежоспособност II“ Комисията ще предложи да се възложи на ЕОЗППО мандат да проучи дали до 2023 г. би било оправдано специално пруденциално третиране на експозициите, свързани с активи и дейности, отнасящи се в значителна степен до екологични и/или социални цели.

·Освен това Комисията ще предложи да се възложи на ЕОЗППО мандат да оцени ефективността на настоящия пруденциален режим, особено по отношение на разпределението на активите и произтичащото от това въздействие върху цената на капитала на дружествата, осъществяващи дейност в сектори с различна въглеродна интензивност.

·Въз основа на работата на ЕОЗППО Комисията ще проучи дали делегираните актове по „Платежоспособност II“ трябва да бъдат изменени.

3д): Комисията ще повиши усилията си за мониторинг и преодоляване на потенциалните системни рискове, произтичащи от предизвикателствата пред устойчивостта, с цел поддържане на дългосрочна финансова стабилност и ограничаване на системния риск.

Мониторинг на рисковете за финансовата стабилност

·В тясно сътрудничество с Европейския съвет за системен риск (ЕССР), Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейските надзорни органи (ЕНО), Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) и съответните национални органи, Комисията систематично ще извършва мониторинг на свързаните с климата рискове за финансовата стабилност, в зависимост от наличието на данни и методологии, и ще разшири обхвата на този мониторинг, така че да включва и други рискове, свързани с околната среда.

·До края на 2023 г. Комисията ще представи доклад относно тези рискове за финансовата стабилност и вероятното им развитие, заедно с предложения за по-нататъшни мерки на политиката, ако е целесъобразно.

·До 2022 г. Комисията ще изготви доклад, в който ще представи методологична рамка и ще оцени потенциалните финансови рискове, свързани със загубата на биологично разнообразие и деградацията на екосистемите както на микро-, така и на макроравнище, както и ще проучи възможните необходими промени в политиката за финансиране за устойчиво развитие.

Надзорни стрес тестове

·Комисията ще възложи мандат на ЕНО и ще поиска от ЕЦБ да извършва редовни стрес тестове или анализи на сценариите във връзка с изменението на климата, използвайки съответно подход „отдолу нагоре“ и „отгоре надолу“.

·В допълнение на това, като еднократно действие, Комисията ще възложи мандат на ЕНО и ще поиска от ЕЦБ да проведат координиран стрес тест „отдолу нагоре“ и „отгоре надолу“ във финансовия сектор на равнището на ЕС във връзка с изменението на климата, за да се оцени устойчивостта на финансовия сектор в съответствие с пакета „Адаптиране към цел 55“. Годината, обхватът и специфичните за сектора аспекти на този процес ще бъдат определени от ЕНО и ЕЦБ.

·Комисията ще възложи на ЕНО да доразвият методите, параметрите и сценариите за стрес тестове в областта на климата „отдолу нагоре“, които да се използват от надзорните органи и поднадзорните субекти в техните конкретни сектори, и ще поиска от ЕЦБ да доразвие методите, параметрите и сценариите за стрес тестове в областта на климата „отгоре надолу“, с подкрепата на ЕССР, като същевременно се възползва от текущата работа на Мрежата от централни банки и надзорни органи за екологизиране на финансовата система (МЕФС). Това включва широко споделяне на тази практика, за да се гарантира бърз процес на взаимно обучение между надзорните органи и финансовите институции.

·Комисията ще анализира как рисковете, установени чрез стрес тестове или анализ на сценарии, могат да бъдат интегрирани в микро- и макропруденциалното регулиране и надзор.

Макропруденциални инструменти

·С участието на ЕССР, ЕЦБ и ЕБО Комисията ще оцени дали настоящият набор от макропруденциални инструменти е подходящ за справяне с рисковете за финансовата стабилност, свързани с изменението на климата, и ще обмисли изготвянето на законодателно предложение като част от предстоящия преглед на макропруденциалната рамка за банковия сектор.

·В средносрочен план Комисията възнамерява да разшири съображенията, свързани със системния риск, така че да включват финансовите рискове, свързани с околната среда, да обхващат небанковите финансови посредници и да се оценява третирането на активи, при които експозициите на околната среда не са известни.

Действие 4: Комисията ще работи за подобряване на приноса на финансовия сектор към постигането на целите за устойчивост.

4а): Комисията ще подсили определянето на научно обосновани цели, оповестяването и мониторинга на ангажиментите, поети от финансовия сектор.

Оповестяване и отчитане

·В предложението за Директива за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДОПУ) и придружаващия я стандарт, който ще бъдат разработен от ЕКГФО, ще се изисква от финансовите институции, включително банките, инвеститорите и застрахователите, да оповестяват своите планове за преход и декарбонизация и начина, по който планират да намалят своя отпечатък върху околната среда.

·Като надгражда регулаторния технически стандарт съгласно РОИФУР, Комисията ще се стреми да подсили оповестяването и ефективността на действията за декарбонизация от страна на участниците на финансовите пазари за всички финансови продукти.

Ангажименти за устойчивост  

·Във връзка с това като първа стъпка са похвални също и доброволните ангажименти на финансовите институции в световен мащаб за приемане на стратегически научнообосновани цели в областта на климата и устойчивостта. В очакване на евентуални по-нататъшни мерки на политиката в тази област Комисията ще проучи до каква степен наличието на повече насоки би могло да гарантира, че тези доброволни ангажименти са надеждни, и ще наблюдава напредъка с течение на времето в целия ЕС. На този етап финансовите институции биха могли да използват таксономията на ЕС и други инструменти за финансиране за устойчиво развитие, за да постигнат напредък в изпълнението на своите планове на равнището на отделните предприятия и портфейли.

4б): Комисията ще изясни доверителните задължения и правилата за управление на инвеститорите, за да отрази приноса на финансовия сектор към целите на Зеления пакт.

Доверителни задължения

·Преди преразглеждането на Директива „ИППО II“ Комисията ще поиска от ЕОЗППО да анализира пенсионната рамка, по-специално с цел:

oда се оцени потенциалната необходимост от разширяване на понятието „дългосрочни висши интереси на членовете и бенефициерите“ и въвеждане на понятието за двойна същественост, като се вземат под внимание предпочитанията на членовете и бенефициерите по отношение на устойчивостта и по-широките обществени и екологични цели; и

oда се прецени дали следва да се изясни принципът на консервативния инвеститор и/или да се проучат възможните начини да се изиска включване на въздействието върху устойчивостта в инвестиционното решение. 

·В сътрудничество с ЕНО и въз основа на промените в правилата за доверителните задължения, въведени с пакета от април 2021 г., Комисията ще разгледа предимствата на по-нататъшните промени, които да дадат възможност на участниците на финансовите пазари и на консултантите систематично да отчитат положителните и отрицателните въздействия върху устойчивостта на продуктите, за които предоставят консултации, и на техните инвестиционни решения, включително за дружествата по Директивата относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), по Директивата за пазарите на финансови инструменти (ДПФИ II), по Директивата относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ДЛУАИФ) и по Директивата относно разпространението на застрахователни продукти (ДРЗП). Този преглед ще се развива успоредно с евентуалния преглед на доверителните задължения чрез Директивата относно институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО II).

Управление и ангажираност

·Директивата за правата на акционерите (ДПА II) предоставя минимална основа за дейностите по управление, ефективното управление и вземането на дългосрочни инвестиционни решения. Предвид прегледа на ДПА II до 2023 г., Комисията ще проучи как ДПА II би могла по-добре да отразява съображенията относно въздействието и най-добрите световни практики в насоките за управление. 

·Комисията ще поиска от ЕНО и националния регулаторен орган да разработят допълнителни насоки, за да се гарантира, че съгласуваните действия не възпрепятстват съвместната ангажираност на инвеститорите за постигането на общите цели за устойчивост 6 .

4в): Комисията ще предприеме действия за подобряване на наличието, интегритета и прозрачността на пазарните проучвания и рейтинги от екологичен, социален и управленски характер (ЕСУХ).

·Най-късно до четвъртото тримесечие на 2021 г. Комисията ще организира целева обществена консултация относно функционирането на пазара за рейтинги от екологичен, социален и управленски характер.

·До първото тримесечие на 2023 г. и след извършване на оценка на въздействието Комисията ще предприеме действия за повишаване на надеждността и сравнимостта на рейтингите от екологичен, социален и управленски характер.

·Комисията може да оцени някои аспекти на изследванията от екологичен, социален и управленски характер, за да реши дали е необходима намеса и евентуално какви ще бъдат подходящите мерки.

Действие 5: Комисията възнамерява да извършва мониторинг на организирания преход и да гарантира интегритета на финансовата система на ЕС.

5а): Комисията ще даде възможност на надзорните органи да обърнат внимание на проблема със заблуждаващите твърдения за екологосъобразност.

·В сътрудничество с ЕНО Комисията ще оцени дали надзорните правомощия, възможности и задължения на компетентните органи, както и предприетите от компетентните органи мерки за изпълнение, са подходящи за постигане на целта за ефективна борба със заблуждаващите твърдения за екологосъобразност. Това включва мониторинг на рисковете, свързани със заблуждаващите твърдения за екологосъобразност от страна на ЕНО и компетентните органи.

·Като част от тази оценка, от ЕНО ще бъде поискано да оценят и докладват на Комисията дали настоящият набор от инструменти за надзор и правоприлагане, с които разполагат компетентните органи за мониторинг, разследване и санкциониране на заблуждаващите твърдения за екологосъобразност, е достатъчно ефективен, последователен и възпиращ в целия ЕС и дали е подходящ за определяне на възможните рискове, свързани със заблуждаващите твърдения за екологосъобразност, през целия жизнен цикъл на продукта.

·Впоследствие Комисията ще проучи дали са необходими по-нататъшни стъпки, за да се даде възможност на надзорните органи да осигурят достатъчно и последователно равнище на надзор и изпълнение в целия ЕС. Комисията ще разгледа необходимостта от засилване на ролята на ЕНО по отношение на координацията и сближаването или други изменения на законодателството на ЕС.

5б): Комисията ще разработи стабилна рамка за мониторинг с цел измерване на напредъка, постигнат от финансовата система на ЕС.

·За да се оцени привеждането в съответствие на финансовия сектор на ЕС, Комисията, в сътрудничество с Платформата за финансиране за устойчиво развитие, ще разработи стабилна рамка за мониторинг и набор от показатели за измерване на капиталовите потоци към устойчиви инвестиции.

·Комисията ще подпомага държавите членки при оценката на недостига на инвестиции и измерването на напредъка, постигнат от техните финансови сектори, за привеждане в съответствие с нашите цели в областта на климата и околната среда. За тази цел до юни 2023 г. Комисията ще прикани държавите членки да изготвят оценка на съответствието на техните финансови пазари с целите в областта на климата и околната среда, която ще обхване банките, дружествата, управляващи активи, пенсионните фондове и застрахователните дружества.

·За да подобри оценката на недостига на инвестиции за постигане на нашите цели в областта на климата и околната среда, до първото тримесечие на 2023 г. Комисията ще извършва подробен анализ на дългосрочните нужди от инвестиции и на недостига на инвестиции, като вземе под внимание търпящите развитие законодателни предложения и бъдещите проучвания на инвестиционните нужди.

·Въз основа на гореизложеното до края на 2023 г. Комисията ще представи консолидиран доклад относно актуалното състояние на прехода на финансовите пазари в ЕС. Освен това до края на 2023 г. Комисията ще направи оценка на въздействието на програмата на ЕС за финансиране за устойчиво развитие.

5в): Комисията ще подобри сътрудничеството между органите, за да се изработи общ подход за следене на напредъка на организирания преход, и ще следи привеждането на финансовата система на ЕС в съответствие с целите на Зеления пакт.

·До 2022 г. Комисията ще засили сътрудничеството си с ЕЦБ, ЕССР, ЕНО и ЕАОС с цел разработване на обща методологична база и последователно и съгласувано включване на перспективата за двойна същественост във финансовата система на ЕС.

·Това сътрудничество следва да спомогне да се определят междинни цели за финансовия сектор, да се разбере по-добре дали текущият и бъдещият напредък са достатъчни и по този начин да се улесни предприемането на по-съвместни действия относно политиката от всички съответни публични органи, когато това е необходимо. В резултат на това могат да бъдат препоръчани мерки на политиката, инструменти и методологии за прилагане на ориентирани към бъдещето стратегии за привеждане в съответствие и за справяне с рисковете за финансовата стабилност, които да бъдат използвани от надзорните органи, регулаторните органи и субектите от финансовия сектор в ЕС.

5г): Комисията ще засили научните изследвания в областта на финансирането за устойчиво развитие и трансфера на знания. 

·Комисията ще създаде Форум за научни изследвания в областта на финансирането за устойчиво развитие, за да засили ролята на обмена на научна информация и знания между финансовия сектор и научноизследователската общност.

·Форумът за научни изследвания в областта на финансирането за устойчиво развитие ще има за задача да се повиши осведомеността относно използването на свързани с устойчивостта данни в областта на научните изследвания и иновациите от програмите на ЕС за финансиране на научни изследвания и иновации, да се повиши интересът на инвеститорите към научни изследвания в областта на устойчивостта и да се засили обменът на знания между научните изследователи и финансовата общност. 

Насърчаване на глобалните амбиции

Действие 6: Комисията ще поеме ангажимента да постави амбициозни цели при разработването на международни стандарти и инициативи за финансиране за устойчиво развитие, като включи концепцията за двойна същественост и подкрепи държавите — партньори на ЕС.

6а): Комисията ще насърчава постигането на амбициозен консенсус в рамките на международните форуми.

·Въз основа на тази стратегия Комисията ще постави амбициозни цели при разработването на международни стандарти и инициативи за финансиране за устойчиво развитие, по-специално като се застъпва за включването на концепцията за двойна същественост и постигането на съгласие относно общи цели и принципи за устойчиви таксономии.

·Комисията ще се застъпи за развиването на стабилно международно управление при финансирането за устойчиво развитие и ще предложи разширяване на мандата на Съвета за финансова стабилност, за да се включи перспективата за двойна същественост.

·Комисията приканва всички международни партньори да задълбочат сътрудничеството в областта на финансирането за устойчиво развитие, и по-специално да предоставят на частния сектор използваеми инструменти и показатели, като например таксономии.

6б): Комисията ще предложи да се разшири и задълбочи работата на Международната платформа за финансиране за устойчиво развитие (МПФУР).

·През есента на 2021 г. МПФУР ще публикува:

oдоклад относно Обща принципна таксономия, в който се посочват общите характеристики на съществуващите таксономии, разработени от публичните органи;

oдоклад относно оповестяванията на информация във връзка с устойчивостта, в който се прави цялостно сравнение на изискванията за дружествата, лицата, управляващи активи, и институционалните инвеститори;

oсвоя годишен доклад.

·Освен това МПФУР ще докладва относно работата си по „обща принципна таксономия”, като включва „новите“ таксономии, когато бъдат разработени от членуващите в нея юрисдикции, както и относно оповестяванията във връзка с устойчивостта.

·Комисията ще предложи на МПФУР да разшири обхвата на работата си до нови въпроси, като например биологичното разнообразие и финансирането на прехода.

·Комисията ще предложи по-подсилена управленска структура на МПФУР.

·За да се осигури въздействие на място, Комисията ще предложи развитието на по-тясно сътрудничество и взаимодействие на МПФУР с частния сектор.

6в): Комисията ще подкрепи държавите с ниски и средни доходи при разширяването на техния достъп до финансиране за устойчиво развитие.

·Комисията ще разработи всеобхватна стратегия за увеличаване на финансирането за устойчиво развитие в нашите държави партньори. За тази цел ще бъде създадена специална експертна група на високо равнище (ЕГВР), която да установява предизвикателствата и възможностите пред финансирането за устойчиво развитие в нашите държави партньори, както и да отправя препоръки към Комисията, така че да се ускорят частните финансови потоци за изпълнението на външното измерение на Зеления пакт и за осъществяването на екологосъобразно, справедливо и устойчиво възстановяване в нашите държави партньори.

·Комисията също така ще подкрепя усилията за разширяване на обхвата на финансовите инструменти, свързани с устойчивостта, и ще спомага за по-доброто възстановяване в световен мащаб, по-специално чрез Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) „Глобална Европа“ и новия Европейски фонд за устойчиво развитие плюс (ЕФУР+), както и Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП).

Речник на съкращенията

ДЛУАИФ

Директива за лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове

КПЕ

Ключов показател за ефективност

АКР

Агенции за кредитен рейтинг

ДИК

Директива за ипотечните кредити

ДКИ/РКИ

Директива/регламент за капиталовите изисквания

ДПФИ

Директива за пазарите на финансови инструменти

ДОПУ

Директива за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта

НКО

Национални компетентни органи

ТРР

Технологии на разпределения регистър

НПЕК

Национални планове в областта на енергетиката и климата

ЕБО

Европейски банков орган

ДОНИ

Директивата относно оповестяването на нефинансова информация

ЕЦБ

Европейска централна банка

МЕФС

Мрежа от централни банки и надзорни органи за екологизиране на финансовата система

ЕАОС

Европейска агенция за околна среда

ОИСР

Организация за икономическо сътрудничество и развитие.

ЕКГФО (EFRAG)

Европейска консултативна група за финансова отчетност

ПФУР

Платформа за финансиране за устойчиво развитие

ЕЗП

Европейски зелен пакт

НИИ

Научни изследвания и иновации

ЕОЗППО (EIOPA)

Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване

ОСУФ

Обновена стратегия за устойчиво финансиране

ЕНО

Европейски надзорни органи

РОИФУР

Регламент относно оповестяването на информация във връзка с финансирането за устойчиво развитие

ЕЕТДФНИ

Европейска единна точка за достъп до финансова и нефинансова информация

ПГФУР

Проучвателна група „Финансиране за устойчиво развитие“

ЕСУХ

Критерии от екологичен, социален и управленски характер

ЦУР

Цели за устойчиво развитие

ЕОЦКП (ESMA)

Европейски орган за ценни книжа и пазари

МСП

Малки и средни предприятия

ЕССР

Европейски съвет за системен риск

ПНПО

Процес на надзорен преглед и оценка

ЕЗО

Европейска „зелена“ облигация

РГОФИК

Работна група за оповестяване на финансова информация във връзка с климата

ДРЗП

Директива относно разпространението на застрахователни продукти

ПКИПЦК

Директива относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа

МСФО

Международен стандарт за финансово отчитане

ТЕГ

Техническа експертна група по финансиране за устойчиво развитие

ИППО

Институции за професионално и пенсионно осигуряване

МПФУР

Международна платформа за финансиране за устойчиво развитие

(1)

Следвайки пътя напред, описан в Съобщението относно „Таксономия на ЕС, отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта, предпочитания по отношение на устойчивостта и доверителни задължения: Насочване на финансирането към Европейския зелен пакт“, COM(2021) 188 final, 21.4.2021 г.

(2)

 Комисията ще предостави тази подкрепа чрез своя Инструмент за техническа подкрепа съгласно Регламент (ЕС) 2021/240 на Европейския парламент и на Съвета от 10 февруари 2021 г. за създаване на Инструмент за техническа подкрепа (ОВ L 57, 18.2.2021 г.).

(3)

 Комисията ще предостави тази подкрепа чрез своя Инструмент за техническа подкрепа съгласно Регламент (ЕС) 2021/240 на Европейския парламент и на Съвета от 10 февруари 2021 г. за създаване на Инструмент за техническа подкрепа (ОВ L 57, 18.2.2021 г.).

(4)

Вж. тук .

(5)

Експортните кредити са гарантирани от държавата финансови инструменти, предоставяни от националните агенции за експортно кредитиране (АЕК). Вж. Преглед на търговската политика .

(6)

 Европейски орган за ценни книжа и пазари, публично изявление относно „Information on shareholder cooperation and acting in concert under the Takeover Bids Directive“ [„Информация за сътрудничеството и съгласуваните действия от страна на акционерите съгласно Директивата относно предложенията за поглъщане“], ESMA/2014/677-REV, 8.1.2019 г., на разположение тук .