ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 10.3.2021

COM(2021) 110 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно хуманитарната дейност на ЕС: нови предизвикателства, същите принципи

1.Въведение: нови и стари предизвикателства пред хуманитарната помощ от ЕС

Европейският съюз заедно със своите държави членки е най-големият хуманитарен донор в света, като осигурява около 36 % от глобалната хуманитарна помощ 1 . В свят, в който въздействието на конфликтите и бедствията постоянно нараства, хуманитарната помощ е основен стълб на външната дейност на ЕС и важна част от способността на Съюза да дава обективен израз на своите ценности в световен мащаб.

Днес обаче хуманитарната помощ е изправена пред безпрецедентни предизвикателства, утежнени от пандемията от COVID-19. Хуманитарните потребности са рекордно големи, до голяма степен в резултат на активизирането на вътрешнодържавни конфликти 2 в съчетание с въздействието от изменението на климата, увреждането на околната среда, нарастването на световното население и неуспешно управление. Несъответствието между хуманитарните потребности и наличните ресурси за тяхното посрещане в световен мащаб обаче нараства. Основни норми и принципи са поставени на изпитание както рядко досега, което прави предоставянето на помощ по-трудно и по-опасно.

Настоящото съобщение определя как ЕС, работейки със своите партньори в хуманитарната област и с други донори, може да посрещне това предизвикателство.

Хуманитарни потребности: нарастваща крива, която рязко се покачва поради последиците от COVID-19 и изменението на климата

Глобалната отговорност на ЕС като организация, предоставяща хуманитарна помощ, никога не е била по-ясно изразена, отколкото от началото на пандемията от COVID-19 досега. Очаква се през 2021 г. 150 милиона души да изпаднат в крайна бедност заради пандемията 3 . COVID-19 засили съществуващите ситуации на нестабилност и неравенство и допълнително увеличи хуманитарните потребности. Според прогнози на Организацията на обединените нации (ООН) близо 235 милиона души — всеки 33-и човек в света — ще имат нужда от хуманитарна помощ през 2021 г. Това представлява увеличаване с 40 % спрямо прогнозираните потребности за 2020 г. (преди COVID-19) и почти трикратно увеличение от 2014 г. досега. Броят на принудително разселените лица се е удвоил от 2010 г. насам и в края на 2019 г. достигна 79,5 милиона души 4 . Хуманитарните кризи сега продължават средно над 9 години, а много такива кризи, включително в съседни на Европа райони, траят значително по-дълго. В резултат на това твърде много хуманитарни кризи биват „забравени“ 5 .

В отговор на това ЕС и неговите държави членки изготвиха през април 2020 г. пакет от ответни мерки „Екип Европа“ 6 в размер на 38,5 милиарда евро, от които 3,49 милиарда са предназначени за спешни действия и хуманитарни потребности, произтичащи от пандемията.

Изменението на климата засилва увреждането на околната среда и последиците от неустойчивото управление на природните ресурси и поражда нови хуманитарни потребности. Освен все по-честите и сериозни природни опасности, предизвикващи бедствия, изменението на климата и увреждането на околната среда са сред първопричините за конфликтите, продоволствената несигурност и принудителното разселване. През 2018 г. около 108 милиона души са имали нужда от международна хуманитарна помощ вследствие на бури, наводнения, суша и горски пожари 7 . Възможно е до 2050 г. над 200 милиона души да се нуждаят от хуманитарна помощ ежегодно вследствие на свързани с климата бедствия 8 и на социално-икономическото въздействие на изменението на климата.

Нарастващ недостиг на финансиране — и неизменно ограничена донорска база

През 2020 г. призивите на ООН за хуманитарна помощ рязко нараснаха общо до почти 32,5 милиарда евро — рекордно висока цифра, която се дължи и на въздействието на COVID-19. При това съществува недостиг на финансиране от 17,5 милиарда евро — повече от половината от общата сума. Според ООН е необходима първоначална сума от 29 милиарда евро, за да се отговори на призивите за хуманитарна помощ през 2021 г. 9 Макар че през последните години ЕС и някои други донори значително увеличиха усилията си, с което глобалното финансиране за хуманитарна помощ в отговор на призивите на ООН нарасна от 4,1 милиарда евро през 2012 г. на 15 милиарда евро през 2020 г., общият недостиг на финансиране на хуманитарна помощ бързо се увеличава. Този недостиг вероятно ще продължи да нараства, тъй като икономиките на държавите донори ще останат под натиск поради икономическите и социалните последици от COVID-19. Някои големи донори вече съобщиха за намаления на бюджетите си за помощи или на финансовото си участие при сериозни кризи. Притеснително е, че глобалното финансиране на хуманитарна помощ продължава да разчита в значителна степен на много ограничен брой донори: през 2020 г. десетте най-големи донори в световен мащаб са осигурили 83 % от отчетеното финансиране 10 . Същото е положението и в ЕС, където по-голямата част от общото финансиране на ЕС за хуманитарна помощ се осигурява от бюджетите на много малък брой държави членки и от този на ЕС 11 . Това не е устойчиво.

Пречки за достъпа до хуманитарна помощ и за нейното предоставяне

При много конфликти нарастват преките и често умишлени нападения от воюващите страни срещу цивилни граждани, болници и училища в нарушение на международното хуманитарно право. Съобщава се за 277 нападения срещу хуманитарни работници през 2019 г., като 125 са били убити 12 . При много от кризите се налага агенциите за предоставяне на помощ да се справят и с административни и други пречки, които може да ограничат способността им да достигат до засегнатите хора. Случаите на локдаун във връзка с COVID-19 и произтичащото от това ограничаване на движението на гражданите прибавиха допълнителни предизвикателства за предоставянето на помощ на засегнатото население.

В светлината на посочените тенденции и предизвикателства ЕС трябва да даде нов тласък на своята политика за хуманитарна помощ, така че да може по-ефективно да отговори на нарастващите хуманитарни потребности и да спомогне за една по-добра среда, благоприятстваща предоставянето на основана на принципи хуманитарна помощ. Същевременно той ще продължи да работи в тясно сътрудничество с участниците в областите на развитието и на укрепването на мира, за да съдейства за постигането на дългосрочни решения.

2. Надграждане върху стабилна основа: проверените и изпитани принципи на хуманитарната помощ

Хуманитарната помощ на ЕС има стабилна правна основа и набор от основни принципи и общи цели. Тя ще продължи стриктно да спазва универсалните хуманитарни принципи на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост, заложени в международното право. Гарантирането на зачитане на международното хуманитарно право от страна на държавните и недържавните участници ще продължи да бъде основна цел на политиката на ЕС за хуманитарна помощ.

Европейският консенсус относно хуманитарната помощ 13 продължава да бъде референтната рамка за хуманитарната дейност на ЕС. Заедно с Регламента относно хуманитарната помощ 14 Консенсусът определя специфичния характер и мандат на хуманитарната помощ: хуманитарната помощ на ЕС се предоставя само въз основа на потребности, в съответствие с принципите на доброто хуманитарно донорство 15 . Както се припомня и в интегрирания подход на ЕС към външните конфликти и кризи 16 , хуманитарната помощ на ЕС не се влияе от политически, стратегически, военни и икономически цели. Това е от съществено значение също и за да се гарантира, че помощ може да се предоставя на засегнати от криза хора в често сложни политическа обстановка и обстановка на сигурност.

Макар хуманитарната помощ да е ключов компонент от общото реагиране на ЕС при кризи, Съюзът гарантира обособеността на своята хуманитарна помощ, като същевременно задълбочава връзката с инициативите на ЕС за помощта за развитие, разрешаването на конфликти и укрепването на мира.

Хуманитарната дейност на ЕС ще продължи да се извършва при съблюдаване на принципа за ненанасяне на вреда по отношение на засегнатото население и околната среда 17 и при стремеж за чувствителност към конфликтите, така че да не ги засили неумишлено. Тя ще продължи да насърчава и укрепва ефективната гражданско-военна координация, така че хуманитарното пространство да бъде защитено.

Хуманитарната помощ често е главната форма на помощ, оказвана на хора, засегнати от криза. Тъй като потребностите нарастват, а бюджетите за помощ са достигнали предела на възможностите, рискът някои хора и общности да бъдат оставени да се справят сами е съвсем реален. ЕС ще продължи да осигурява балансиран отговор на потребностите и да отделя 15 % от първоначалния си бюджет за хуманитарна помощ за „забравени кризи“.

Трайното интегриране на закрилата за хора, попаднали в кризисни ситуации, включително чрез предотвратяване, смекчаване на последиците и реагиране на сексуално и основано на пола насилие и сексуална експлоатация, насилие и тормоз, ще продължи да е важна особеност на хуманитарната помощ на ЕС в съответствие с Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените при сътрудничеството за развитие 18 . ЕС ще продължи да подкрепя глобалния Призив за действие за защита от основано на пола насилие при извънредни ситуации 19 . Той ще спазва и ангажиментите си за незабавно отстраняване на всякакъв вид нарушения в сферата на международната помощ и за подобряване на отчетността 20 .

Хората ще продължат да са категорично в центъра на хуманитарната помощ на ЕС с възможност за пълноценно участие на бенефициерите на помощта във вземането на решения, които ги засягат. ЕС се ангажира също така да зачита потребностите и правата на специфичните групи, включително жени, деца, възрастни хора и хора с увреждания. Това допринася за изпълнението на цялостната програма на ЕС за равенство 21 , която е първостепенен приоритет за Европейската комисия.

Достъпът на деца в кризисна обстановка до безопасно и последователно училищно обучение е от първостепенно значение, но далеч не е реалност навсякъде. Учебните заведения, както и самите ученици, все по-често са обект на жестоки умишлени нападения, особено в района на Сахел. Междувременно, въпреки че цифровите и дистанционните решения спомогнаха за осигуряването на известна непрекъснатост за учащите се в много райони по време на пандемията от COVID-19, много от получателите на хуманитарна помощ нямаха достъп до такива възможности, а децата бежанци и вътрешно разселените деца се сблъскаха с особено големи предизвикателства пред достъпа до образование. Според прогнозите на ООН 22 за близо 24 милиона деца и младежи в ситуации на хуманитарна криза съществува риск да не се върнат на училище поради COVID-19. Момичетата са изложени на още по-голям риск, тъй като в много случаи непосещаването на училище води до ранен и принудителен брак 23 . ЕС ще продължи да поставя силен акцент на подкрепата за закрила на децата и за образованието в извънредни ситуации, по-специално за достъп до образование за момичета в хуманитарен контекст. Той ще продължи да отделя минимум 10 % от годишния си бюджет за хуманитарна помощ за този приоритет (увеличение в сравнение със само 1 % през 2015 г.) и изцяло ще се ангажира с изпълнение на Декларацията относно сигурността на училищата 24 .

И накрая, ефективното многостранно сътрудничество 25 и координацията начело с ООН ще продължат да имат централно значение за хуманитарната дейност на ЕС като ключови благоприятстващи фактори за принципно и съгласувано реагиране при хуманитарни ситуации. Освен това ЕС ще продължи да разчита на силна мрежа от различни партньори, включително неправителствени организации, агенции, фондове и програми на ООН и други международни организации, както и специализирани агенции на държавите — членки на ЕС. Сътрудничеството с тези разнообразни партньори е от съществено значение за промяна на ситуацията и за постигане на качествени резултати на място.

3. Задоволяване на нарастващите потребности, намаляване на недостига на финансиране

3.1 По-добро изпълнение: повишаване на ефективността и ефикасността, използване на иновации и оползотворяване на капацитета

Още през 2016 г. на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси основните донори и организациите за хуманитарна помощ признаха, че нарастващите потребности и ограничената ресурсна база представляват структурно предизвикателство. Те постигнаха съгласие относно „голямо споразумение“ за адаптиране на работните практики на донорите и на организациите за хуманитарна помощ с цел да се постигне максимална ефективност и въздействие 26 . Най-важните идеи, които стоят в основата на „голямото споразумение“, днес са в по-силна степен валидни и по-спешни от всякога: гъвкавост от страна на донорите, за да се даде възможност на партньорските хуманитарни организации да реагират своевременно и в съответствие с нуждите, като същевременно хармонизират често тежките изисквания на различните донори относно отчитане. От своя страна организациите за хуманитарна помощ подновиха ангажимента си за координирани оценки на потребностите, отчетност пред бенефициерите и данъкоплатците, прозрачност и видимост на предоставената от донорите помощ, осигурявайки достигане на възможно най-голяма част от средствата до хората, които имат нужда от помощ. Успоредно с това е много важно финансирането да може да се мобилизира бързо в отговор на непредвидени извънредни ситуации (както показа COVID-19) и по-чести природни бедствия, започващи внезапно, като бедствията, причинени от изменението на климата. ЕС възнамерява да модернизира допълнително механизмите си за финансиране, за предлага на своите партньорски организации по-голяма оперативна гъвкавост, като същевременно увеличава добавената стойност и видимостта на помощта от ЕС.

По-голямата част от хуманитарната помощ на ЕС се разпределя ежегодно, но Европейската комисия започна пилотно да прилага многогодишни „програмни партньорства“ с участието на няколко държави, включително с Международния комитет на Червения кръст 27 . Тези партньорства имат за цел да се осигури на партньорските хуманитарни организации по-голяма гъвкавост и да се намали административна тежест както за тях, така и за Комисията, като същевременно се увеличи максимално въздействието на финансирането от ЕС и се подобри видимостта. Този пилотен подход ще бъде разширен, така че да обхваща субекти и агенции на ООН и други международни организации.

В по-общ план ЕС ще продължи да насърчава разработването и прилагането на иновативни решения, чрез които да се предоставя по-ефикасна, икономически ефективна, съобразена с околната среда и устойчива на климатичните изменения помощ 28 .

Понастоящем използването на парични трансфери е широко признато за най-ефикасният и ефективен начин помощта да достигне до хората, засегнати от конфликти или бедствия. ЕС отдавна се е ангажирал да прилага подпомагане чрез парични средства в брой в ситуации на хуманитарна криза винаги, когато това е възможно и уместно. 29 . Освен това той работи с ключовите партньори, за да се гарантира, че възможно най-голяма част от средствата, предоставени по програми за подпомагане чрез парични средства, достигат до крайните бенефициери.

Цифровите средства са от ключово значение за надеждното предоставяне на парични средства. Когато такива средства са налични, те могат да имат важна роля също и при разгръщане на дистанционно обучение за образование в извънредни ситуации, в съответствие с плана за действие в областта на цифровото образование 30 , и за функционирането на системи за ранно предупреждение за бедствия, наблюдение на принудителното разселване на населението и дистанционна оценка на потребностите. ЕС ще разшири допълнително използването на сигурни и ефективни цифрови инструменти при своите хуманитарни операции, по-конкретно при програми за мрежи за социална закрила в отговор на сътресения, като например Мрежата за социална закрила при извънредни обстоятелства 31 в Турция (най-голямата хуманитарна програма в историята на ЕС), както и за да се осигури връзка с получателите на помощта при пълно съблюдаване на изискванията за защита на личните данни 32 .

Подкрепа за местните организации, оказващи помощ

Местните общности и организации обикновено са първите, които реагират при криза, и имат ключова роля за осигуряването на спешна, качествена и ефективна по отношение на разходите помощ за нуждаещите се хора. По време на пандемията от COVID-19 местните организации често са реагирали първи, поемайки ролята на напусналите терена международни участници. Пандемията освен това подчерта значението на местните познания и разбирането на контекста, за да се осигури приемане на помощта с по-голяма готовност и да се ускори капацитетът за намеса.

„Голямото споразумение“ включва твърд ангажимент от страна на донорите и международните агенции за хуманитарна помощ да насочват повече ресурси директно към местните организации, оказващи помощ. Насочването на финансиране към местни участници и национални неправителствени организации обаче се затруднява от необходимостта за много донори да съчетаят този ангажимент с нормативните изисквания и изискванията за прозрачност и отчетност, особено в ситуациите на конфликт, където проследяването на финансирането може да представлява предизвикателство.

Комисията ще се стреми да увеличи подкрепата на ЕС за локализиране, вземайки под внимание спецификите на държавите и на контекста, а също и като използва различни инструменти в съответствие с връзката между хуманитарните действия, действията за развитие и за укрепване на мира, по четири оси:

1)инвестиране в укрепването на местния капацитет, като разчита на опита си с такива инициативи като Фонда за местна инициатива в Турция (LIFT), който осигурява техническа и финансова помощ за местни реагиращи организации, така че помощта да достига до бежанците и до приемните общности;

2)насърчаване на екологосъобразното и местното набавяне на хуманитарни стоки;

3)подкрепа за локализирани финансови модели, като например механизмите за многостранно обединено финансиране със силна насоченост към местни организации, оказващи помощ;

4)насърчаване на консорциуми между международни и местни организации, основани на равнопоставено партньорство, споделени отговорности и финансиране.

В съответствие с ангажиментите си съгласно „Голямото споразумение“ ЕС дава пилотно своя принос към обединените средства на ООН за конкретни държави 33 , в Южен Судан и в Украйна. Тези средства дават възможност на международните донори косвено да подпомагат местните и националните неправителствени организации, включително чрез насърчаване на участието им в механизмите за координиране на хуманитарната дейност на равнище държава.

Цел: Насърчаване на гъвкави и ефективни механизми за хуманитарни операции и финансиране.

Ключови действия:

·Разширено прилагане на многогодишни гъвкави споразумения с партньорските хуманитарни организации за финансиране — при свързване на споразуменията с инструментите за развитие винаги, когато подход за връзка може да се предвиди — и опростяване/хармонизиране на изискванията за отчитане в съответствие с „Голямото споразумение“, като се осигури координиране на оценките на потребностите между агенциите и подобряване на отчетността, ефективността и видимостта на подкрепата от ЕС.

·Увеличаване на подкрепата от ЕС за местните организации за хуманитарна помощ, включително чрез разширено използване на обединени средства в конкретните държави и други механизми за финансиране, които отреждат приоритетна роля на местните участници.

·Разработване на насоки относно насърчаването на равнопоставени партньорства с местни организации за хуманитарна помощ.

·Насърчаване на по-нататъшното използване на цифрови инструменти от партньорските хуманитарни организации, включително чрез съвместна работа за създаване на благоприятстваща среда.

·Разработване на конкретни насоки относно разширяването на употребата на цифрова валута и осигуряването на достъп на получателите до цифрови решения в контекста на преразглеждането на тематичната политика на ЕС относно паричните трансфери.

·Подкрепа, разширяване и насърчаване на инвестициите в доказани, икономически ефективни технологични решения за хуманитарна помощ, също и като се използва примерът с наградите на Европейския съвет по иновациите за 2020 г. 34

3.2 Преодоляване на недостига: Европейски капацитет за хуманитарен отговор

Хуманитарната помощ на ЕС ще продължи да се предоставя от хуманитарните организации, партньори на Съюза, но може да съществуват ситуации, в които определено би имало добавена стойност за ЕС, ако се намеси директно, например за преодоляване на временен недостиг, когато обичайните механизми за предоставяне на помощ или наличният капацитет на хуманитарните организации или на националните органи са неефективни или липсват 35 . В такива случаи Европейски капацитет за хуманитарен отговор, съответстващ на Регламента на ЕС относно хуманитарната помощ и финансиран от бюджета на ЕС за хуманитарни операции, би дал възможност на Съюза да подпомага държавите членки и партньорските хуманитарни организации за бързо предоставяне на помощ.

Такъв капацитет би разчитал на опита, натрупан по време на пандемията от COVID-19, включително използването на полети за репатриране, за да се транспортира хуманитарна помощ, и създаването на хуманитарния въздушен мост на ЕС 36 , в подход „Екип Европа“, за да се подпомогне доставянето на крайно необходима хуманитарна помощ.

Между май и октомври 2020 г. ЕС успешно извърши 67 операции до 20 държави на четири континента чрез хуманитарния въздушен мост на ЕС. Благодарение на тази инициатива, финансирана от бюджета на ЕС за хуманитарна помощ, бяха транспортирани 1150 тона крайно необходими медицински изделия и хуманитарни товари и 1700 души медицински и хуманитарен персонал, както и други пътници.

Този капацитет ще функционира, допълвайки Механизма на Съюза за гражданска защита, и ще разчита на оперативната готовност на Координационния център на ЕС за реагиране при извънредни ситуации 37 . Той ще има за цел осигуряване на допълнителни възможности за хуманитарни операции, изпълнявани от партньорите на ЕС и от държавите членки, и ще бъде реализиран в тясна координация с тях. Когато е необходимо, капацитетът ще улеснява логистиката, включително транспортирането, и ще даде възможност за обединяването на ресурси и за тяхното развръщане, и за първоначални операции на място. Той би могъл например да предложи логистични оценки, помощ за първоначално развръщане, помощ за набавянето, натрупването на запаси, транспортирането и/или разпределението на хуманитарни доставки, включително ваксини против COVID-19 и доставянето им в нестабилни държави 38 . Би могъл също така допълнително да повиши капацитета на ЕС за медицинска помощ при бъдещи извънредни ситуации в областта на здравеопазването, допълвайки съществуващия медицински корпус на ЕС, в сътрудничество, когато е уместно, с бъдещата оперативна група на ЕС по здравни въпроси 39 , която ще бъде създадена при координиране с Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), за да подпомага реагирането на място при епидемични взривове на заразни болести във взаимодействие с Механизма за гражданска защита на Съюза и да подобри готовността в държавите членки и в трети държави. Освен това тези усилия ще допълват и други инициативи на ЕС, които могат да допринесат за подпомагане на хуманитарната дейност на ЕС, например приносът на доброволци чрез Европейския корпус за солидарност, който осигурява единно звено за контакт за дейности за солидарност в целия Европейски съюз и извън него 40 .

Цел: Да се гарантира, че хуманитарната помощ на ЕС може да бъде доставена на нуждаещите се бързо и ефективно.

Ключово действие:

·Да се създаде Европейски капацитет за хуманитарен отговор, който да запълва празнотите, когато това е необходимо, давайки възможност на държавите — членки на ЕС, и партньорските хуманитарни организации бързо да предоставят хуманитарна помощ при координиране и допълване с Механизма на Съюза за гражданска защита.

3.3. Обръщане на по-голямо внимание на климатичните въздействия и факторите на околната среда: застъпничество, готовност и изпреварващи действия

Готовността при бедствия e неразделна част от хуманитарния отговор на ЕС, с отделен бюджет, и ключов елемент от дългосрочната програма на ЕС за намаляване на риска от бедствия. Нарастващото последици от изменението на климата и увреждането на околната среда обаче поставят под въпрос успеха на самите хуманитарни операции 41 . Изменението на климата не само усилва природните бедствия, но е и умножаващ заплахите фактор 42 , който усложнява и удължава конфликтните ситуации, увеличавайки по този начин хуманитарните потребности. Затова е важно да се гарантира, че съображенията във връзка с климата и околната среда (включително осведомеността за риска) се вземат предвид при хуманитарни операции, независимо от това къде и кога се осъществяват, като се отделя специално внимание на подпомагането на адаптирането към изменението на климата и устойчивостта на околната среда като част от планирането на хуманитарни операции в най-застрашените от бедствия страни и региони.

По-специално изпреварващи подходи 43 към хуманитарните операции могат да спомогнат за укрепване на устойчивостта на общностите, включително на принудително разселените групи, в региони, уязвими на свързани с климата и други опасности. Ефективността на такива подходи зависи от наличието на достатъчно надеждна информация на място чрез системи за ранно предупреждение 44 , включително индикатори или други критерии за предприемане на действия. Разчитайки на по-голям брой партньорства с научната общност и със специалисти по въпросите на климата, ЕС ще засили използването на такива подходи. Съюзът ще използва също председателството си през 2022 г. на Платформата за разселване в резултат на бедствия, за да насърчи глобалните усилия за закрила на хората, разселени поради бедствия и изменение на климата.

През юли 2020 г. прогноза на Глобалната система за информираност за наводнения към услугата за управление на извънредни ситуации на „Коперник“ (инструмент, използван от Механизма на Съюза за гражданска защита) даде възможност на партньорски хуманитарни организации в Бангладеш 45 да реагират бързо на тежки наводнения, осигурявайки парична помощ за 3300 семейства в най-силно засегнатите райони.

Въпреки нарастващото хуманитарно влияние на изменението на климата твърде малко от финансовите средства за глобални действия в областта на климата достигат до най-уязвимите страни 46 . Спешно е необходимо допълнително международно финансиране, както от обществени, така и от частни източници, за адаптиране към изменението на климата. За да се избегне по-голям натиск върху хуманитарната система, ЕС ще продължи да настоява значително повече средства от предвидените за действия в областта на климата да се насочват за подобряване на устойчивостта и за адаптация там, където са най-необходими. Това може да е ефективно единствено чрез интегриран подход за адаптиране към изменението на климата и устойчивост на околната среда, обединяващ участниците от хуманитарната област, областите на укрепването на мира и на развитието, съсредоточен върху превенцията и готовността и използващ експертния опит и познания на специалисти в областта на климата и политиката за околната среда и на научната общност 47 .

Макар съгласно многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2021—2027 г. хуманитарната помощ да не попада в целевите 30 % за включване на политиката в областта на изменението на климата, въпреки това тя допринася за борбата с изменението на климата. Като принос към общите усилия за проследяване на свързаните с климата разходи на ЕС Комисията доброволно ще приложи такова проследяване към хуманитарната помощ на ЕС.

Хуманитарните донори и участници следва да дадат личен пример. Затова ЕС ще подкрепи и усилията на партньорските хуманитарни организации за намаляване на техния отпечатък върху околната среда. Същевременно Комисията ще продължи процеса на екологизиране на своята хуманитарна мрежа от местни служби (ECHOField) и на централните си служби 48 в подкрепа на Европейския зелен пакт 49 .

Цел: По-нататъшно интегриране на влиянието на изменението на климата и факторите на околната среда в политиката и практиката на хуманитарната помощ и подобряване на координацията с участниците от областите на развитието, на сигурността, на действията във връзка с климата/околната среда за изграждане на устойчивост на уязвимите общности.

Ключови действия:

·Значително увеличаване на дела на средствата за действия в областта на климата, предвидени за подобряване на устойчивостта и адаптирането в най-застрашените от бедствия страни и региони, в съответствие с новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата и като част от подхода за връзка между хуманитарните действия, действията за развитие и за укрепване на мира.

·Засилване на устойчивостта на уязвимото население към изменението на климата и устойчивостта на околната среда чрез подхода за връзка между хуманитарните действия, действията за развитие и за укрепване на мира, разпространение сред хуманитарните партньори на ЕС на нови насоки относно готовността при бедствия и прилагането на тези насоки, при тясна координация с участниците в областите на развитието и на действията във връзка с климата.

·По-нататъшно разработване и прилагане на подходи, основани на информация относно риска, включително финансиране на риска и засилване на изпреварващите действия в различни хуманитарни контексти и региони.

·Подготовка на насоки и обучение за хуманитарните партньори на ЕС относно екологизирането на хуманитарната помощ с цел да се намали нейният отпечатък върху климата и върху околната среда.

·Проследяване на разходите във връзка с климата съгласно Регламента на ЕС за хуманитарната помощ.

3.4Осъществяване на напредък заедно: разширяване на ресурсната база, справяне с първопричините за кризите и в крайна сметка намаляване на потребностите

Справяне с първопричините и засилване на връзката между хуманитарните действия, действията за развитие и за укрепване на мира

Целта на хуманитарната помощ е да се оказва спешна помощ на хора, засегнати от кризи. Хуманитарната помощ самостоятелно не се справя и не може да се справи със сложните причини, които лежат в основата на конфликтите и на останалите кризи, независимо дали тези причини са икономически, свързани с управлението или с въпроси на околната среда. По отношение на всички тези фактори следва да продължи да се прилага цялостен подход — чрез справяне с управленските предизвикателства, зачитане на основните права на населението, вземане предвид на неравенството, осигуряване на достъп до основни услуги, правосъдие, икономически възможности и сигурност, както и чрез преодоляване на предизвикателствата, свързани с климата и с околната среда. Международната помощ във всяка кризисна ситуация ще има траен ефект само ако върви ръка за ръка с твърд ангажимент от страна на националните и местните власти да поставят хората в центъра на тези усилия чрез справяне с изключването, защитата на правата и осигуряването на отчетност. Нужно е това да бъде в основата на подхода на ЕС към конфликти и кризи.

Като част от тези усилия ЕС ще засили работата си за свързване на хуманитарната помощ с развитието и с укрепването на мира. Хуманитарната помощ не е замислена като дългосрочно решение на нуждите на хората, засегнати от кризи. Чрез връзката между хуманитарната дейност, дейностите за развитие и за укрепване на мира, ЕС ще разгърне всички необходими инструменти не само в отговор на краткосрочните потребности, но и за осигуряване на дългосрочни решения, а при конфликти ще допринася за постигането на траен мир. Това означава не само съвместни рамки за анализ и оперативен отговор, но и чувствителен към конфликтите подход, така че външната помощ да не засили конфликта неумишлено.

Понастоящем подходът за връзка между различните дейности е реалност при външната помощ на ЕС в много от нестабилните и застрашени от конфликти държави. Това включва както шестте страни, пилотно определени от ЕС през 2017 г. (Чад, Ирак, Мианмар, Нигерия, Судан и Уганда), така и други контексти (например съвместни рамки за хуманитарна дейност, развитие и мир за реагиране на сирийската криза в Ливан и Йордания). Примерите включват:

·помощ за мрежи за социална закрила, проектирани при тясна координация между участниците в хуманитарните процеси и в процесите на развитие;

·координирана подкрепа за готовност и устойчивост при бедствия чрез финансиране за развитие и за хуманитарна помощ (по-специално в райони, силно засегнати от влошаване на качеството на земите, недостиг на вода и от изменението на климата, като например Сахел);

·засилено внимание за защита на цивилните лица;

·настояване за структурни реформи за справяне с основните причини за насилието;

·насърчаване на дългосрочни решения в контекста на принудително разселване на населението в съответствие със Съобщението на ЕС от 2016 г. „Достоен начин на живот“ 50 и Глобалния пакт за бежанците 51 .

Продължаващото наличие на конфликти и социално-икономическото влияние на COVID-19 само подчертават необходимостта от разширяване на тези усилия — главно чрез още по-интензивно сътрудничество между ЕС, неговите държави членки, тяхната дипломатическа мрежа и финансовите им институции (включително националните банки за развитие и изпълнителни агенции, както и Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие), надграждайки подхода „Екип Европа“ 52 . Специални усилия ще бъдат положени за продоволствената сигурност, здравеопазването и образованието поради силното неблагоприятно въздействие на пандемията в тези области. Като използва положителните поуки от програмния период 2014—2020 г., ЕС ще продължи да засилва полезните взаимодействия и допълването между различните участници и услугите на ЕС, спазвайки хуманитарните принципи.

Цел: Да се осигури съвместно прилагане на хуманитарната политика, политиката за развитие, политиката за укрепване на мира и останалите политики, така че заедно да дават резултати за по-добро свързване на спешната помощ с по-дългосрочните решения с цел намаляване на потребностите и справяне с първопричините за конфликти и кризи.

Ключови действия:

·Предприемане на системни съвместни анализи на ЕС на рисковете, потребностите, уязвимостта и структурните причини за кризите, както и съгласувано програмиране и планиране, когато е уместно, на политиките на ЕС в съответствие с връзката между хуманитарната дейност, развитието и мира.

·Усъвършенстване, с помощта на делегациите на ЕС и на местните служби на ЕСНО, на механизмите за координация на местно равнище между хуманитарните операции, действията за развитие и за укрепване на мира, за да се гарантират съгласувани и последователни резултати. Работа в тясно сътрудничество с държавите — членки на ЕС, в тази рамка при подход „Екип Европа“.

·Осъществяване на ефективни връзки между различните хуманитарни операции, действията за развитие и действията за мир и използване на съществуващите инструменти, като например диалог по политиката, за укрепване на националния и местния капацитет, включително капацитета на недържавни органи, за предоставяне на основни услуги и подпомагане на изграждането на устойчивост.

·Разширяване на помощта за функциониращи с парични средства мрежи за социална закрила в отговор на сътресения.

·Използване на политическото и дипломатическото сътрудничество на ЕС и всички налични инструменти за предотвратяването на кризи, разрешаване на конфликти и изграждане на мир, засилвайки застъпничеството в подкрепа на хуманитарните операции, така че да се улесни достъпът и да се спазват хуманитарните принципи, да се гарантира защитата на цивилните лица и спазването на международното хуманитарно право.

·Насърчаване на ефективна хуманитарна гражданско-военна координация във всички контексти от практическо значение като рамка за защита на хуманитарното пространство, избягване на дублиране, свеждане до минимум на случаите на несъгласуваност и максимално увеличаване на потенциалните полезни взаимодействия с участниците от сигурността и отбраната.

·Осъществяване на полезни взаимодействия с дейностите на ЕС за посредничество за мир и за предотвратяване на конфликти при пълно спазване на хуманитарните принципи с цел да се увеличат усилията за облекчаване на страданията.

·Включване на образованието сред приоритетните области за връзката между хуманитарната дейност, развитието и мира, за да се спомогне за преодоляване на глобалните различия в образованието, заедно с такива сектори като здравеопазване, продоволствена сигурност, готовност при бедствия и устойчивост спрямо изменението на климата.

Разширяване на ресурсната база както в Европа, така и извън нея.

Рязкото нарастване през последните години на обхвата и тежестта на хуманитарните кризи е предизвикателство за човечеството като цяло. COVID-19 показа, че е наложително „никой да не бъде изоставен“. Основните препоръки, отправени от Групата на високо равнище относно финансирането на хуманитарната дейност, свикана от генералния секретар на ООН през 2015 г., са дори още по-уместни през 2021 г. 53 : съществува спешна нужда от повече ресурси за справяне със значително нарасналите хуманитарни потребности.

Въпреки това ресурсната база за хуманитарна помощ остава тревожно стеснена. През 2020 г. тримата най-големи донори (САЩ, Германия и Европейската комисия) осигуриха 62 % от докладваните средства за хуманитарна помощ в света. В рамките на ЕС едва четири държави членки и Европейската комисия осигуряват приблизително 90 % от финансирането на хуманитарната помощ на Съюза 54 . Макар че през последните години няколко държави, включително определени държави — членки на ЕС, увеличиха предоставеното от тях финансиране за хуманитарна помощ, има значителни възможности за разширяване на списъка на донорите и увеличаване на вноските на съществуващите донори, за да се отговори на спешно необходимите общи глобални усилия.

На този фон ЕС следва да засили препоръките си за съществено повишаване на усилията за финансиране на хуманитарната помощ и по-добро поделяне на отговорността между донорите, включително държавите членки. Работейки със своите държави членки, както и с други ангажирани донори на хуманитарна помощ, като например Съединените щати, ЕС следва да използва своя двустранен, регионален и многостранен ангажимент както с традиционните, така и с новите донори (особено онези, чиято тежест в световната икономика значително нарасна през последните години, като например Китай и държавите от Персийския залив), за да насърчава по-високи равнища на финансиране и по-систематична помощ за световната хуманитарна система. Този ангажимент следва да припомня и да се основава на съществуващата цел за 0,7 % от брутния национален доход 55 за официална помощ за развитие и да насърчава поемането на ангажименти за увеличено финансиране за хуманитарна дейност, съизмерими с рязко нарасналите през последните години хуманитарни потребности и изисквания. Тези усилия следва да вървят ръка за ръка с обединената подкрепа за спазването на хуманитарните принципи, на доброто хуманитарно донорство и международното хуманитарно право.

ЕС и САЩ имат стабилни партньорски отношения в областта на хуманитарната помощ, основани на диалог и сътрудничество при определени кризи и по определени тематични въпроси. Използвайки тези стабилни отношения, ЕС и САЩ могат също да работят съвместно за по-добро споделяне на отговорността между донорите за подкрепа на световната хуманитарна система в съответствие с новата трансатлантическа програма за глобална промяна 56 .

Освен това ЕС следва да проучи начини за по-успешно насърчаване и включване на частния сектор в осигуряването на услуги за хора, засегнати от хуманитарни кризи, когато това е уместно. През последните години имаше няколко новаторски инициативи от страна на хуманитарни организации за въвеждането на такива инструменти, например облигации за хуманитарно въздействие. Осъществен беше значителен напредък в използването на застраховането и презастраховането за рискове от бедствия. Налице са обаче възможности ЕС да направи повече за осигуряването на допълнително финансиране чрез по-голяма ангажираност с частния сектор в подкрепа на хуманитарната реакция.

Надграждайки засилената работа за разширяване на обхвата, за която допринесе в многостранния контекст 57 , Комисията ще работи за въвеждане на новаторски методи за финансиране на нейния хуманитарен инструментариум и активно ще насърчава участието на частния сектор във финансирането на хуманитарни дейности.

Цел: Да се разшири значително ресурсната база за хуманитарни операции

Ключови действия:

·Напомняне за ангажимента на ЕС да предоставя 0,7 % от брутния национален доход като официална помощ за развитие, работа с държавите членки за поемане на ангажименти за увеличено финансиране за хуманитарна дейност, съизмерими с рязко нарасналите през последните години хуманитарни потребности и изисквания.

·Засилване на ангажимента на ЕС да напомня на традиционните и новите държави донори за общата отговорност за подпомагане на ответните действия при хуманитарни ситуации и нейното по-систематично включване в политическия диалог на ЕС с подходящи държави извън ЕС. Укрепване или създаване на сдружения на световно равнище с държави със сходни позиции за подкрепа на хуманитарните действия в световен мащаб.

·Поставяне на началото на пилотна инициатива за смесено финансиране от бюджета на ЕС за хуманитарни цели с цел привличане на допълнително финансиране от частния сектор в хуманитарен контекст през 2021 г.

4. Насърчаване на по-благоприятна среда за хуманитарна помощ

4.1 Защита на съблюдаването на международното хуманитарно право

Международното хуманитарно право е набор от международно съгласувани и всеобщо признати правила за ограничаване на последиците от въоръжен конфликт и за защита на гражданските лица и други лица, които не участват във военните действия. Съблюдаването на международното хуманитарно право е важна цел само по себе си; то е също и предпоставка за ефективна хуманитарна помощ и на първо място може да отмени необходимостта от такава помощ. Днес нарушаването на тези правила е повтарящо се явление. Гражданските лица, включително хуманитарни и здравни работници, твърде често са обект на умишлени нападения от страна на воюващите.

ЕС е разработил насоки за утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право 58 и оказва помощ за обучението на дипломатически и военни служители и персонал от силите за сигурност. Това ще продължи съгласно новите външни инструменти на ЕС (за периода 2021 — 2027 г.) ЕС следва да продължи последователно да поставя утвърждаването и прилагането на международното хуманитарно право в центъра на своята външна дейност. В този контекст ЕС ще продължи силната си подкрепа за ролята на Международния комитет на Червения кръст в неговия мандат за ефективно прилагане на международното хуманитарно право.

Сериозните нарушения на международното хуманитарно право следва непрекъснато да се осъждат и това да е част от координиран подход на ЕС. Спазване на това право като част от външните инструменти на ЕС следва да се осигурява по-категорично, включително чрез надлежни проверки. Също така ЕС следва да използва своята политическа и икономическа тежест, за да насърчава спазването на международното хуманитарно право от страна на държавите партньори, например чрез своя политически диалог и диалога за правата на човека, както и при търговията и отношенията с такива държави за подпомагане, където това е уместно.

Все по-честото използване на санкции — особено едностранни санкции от страна на държави извън ЕС, като някои са извънтериториални по обхват — също усложнява доставянето на хуманитарна помощ и спъва принципните хуманитарни операции. Тъй като банките и останалите финансови институции се стремят да намалят своята експозиция на риск, свивайки или прекратявайки дейността си в юрисдикции с наложени санкции, хуманитарните трансакции стават по-трудни, ако не и невъзможни. Макар че ограничителните мерки на ЕС са целеви и не е предвидено да спъват доставките на хуманитарна помощ, те са свързани с определени задължения, чието нарушаване може да доведе до съдебно производство, включително наказателни санкции на национално ниво.

ЕС предприе информационни дейности, за да улесни предоставянето на хуманитарна помощ в места с наложени санкции, включително насоки на Комисията в контекста на пандемията от COVID-19 59 . Съюзът следва да продължи и да засили подкрепата си за своите хуманитарни партньори във връзка с техните права и отговорности в различните режими на санкции на ЕС 60 . Същевременно ЕС следва да прилага последователното включване на хуманитарни изключения в режимите на санкции на ЕС 61 . Съгласно „Призива за действие за по-добро спазване на международното хуманитарно право и за принципни хуманитарни операции“, към който ЕС неотдавна се присъедини 62 , хуманитарните и здравните работници, участващи в дейности, провеждани в съответствие с Международното хуманитарно право и с хуманитарните принципи, не следва да са обект на наказателно преследване. ЕС следва също така да обмисли възможността за включване на нарушенията на международното хуманитарно право като критерий за обхващането на лица и субекти от съответните режими на санкции на ЕС.

Цел: Да се постави спазването на международното хуманитарно право в центъра на външната дейност на ЕС с цел закрила на цивилното население, подкрепа за принципни хуманитарни операции и защита на хуманитарните и здравните работници.

Ключови действия:

·Създаване на равнище ЕС на координационен механизъм за международното хуманитарно право, за да се осигури по-добро наблюдение на нарушенията на това право в света, да се улесни координацията между съответните участници от ЕС и да се подкрепи по-силната дипломация на ЕС в хуманитарната област.

·Допълнително подсилване на рамката за съблюдаване на международното хуманитарно право, включително като част от външните инструменти на ЕС, освен друго чрез надлежни проверки и чрез политическия диалог на Съюза, диалога за сигурността и диалога за правата на човека и чрез търговските споразумения с държави партньори, където това е уместно.

·Разглеждане на възможността сериозните нарушения на международното хуманитарно право да се посочват като основание за включване в режими на санкции от страна на ЕС винаги, когато това е уместно, като същевременно се осигури избягване на потенциалния отрицателен ефект върху хуманитарната дейност.

· По-нататъшно гарантиране, че международното хуманитарно право се отразява изцяло в политиката на санкции на ЕС, включително чрез последователното включване на хуманитарни изключения в режимите на санкции на ЕС. Работа за създаване на ефективна рамка за използването на такива изключения от хуманитарните организации, получаващи финансиране от Съюза. Осигуряване на допълнителна практическа помощ за хуманитарните организации във връзка с техните права и отговорности при различните режими на санкции на ЕС.

·По-нататъшно насърчаване на диалога между всички страни, участващи в предоставянето на хуманитарна помощ (донори, регулаторни органи, НПО и банки), за да се улесни предоставянето на хуманитарна помощ на всички нуждаещи се.

4.2 Засилване на ангажираността и ръководната роля на ЕС

Работа като „Екип Европа“

Хуманитарната помощ на ЕС има силна обществена подкрепа 63 като един от най-видимите аспекти на външната дейност на Съюза. Съгласно Договорите на ЕС както държавите членки, така и Съюзът имат собствени важни роли в хуманитарната помощ. Налице са възможности за използване на това колективно влияние чрез координиране на усилията, осигуряване на взаимно допълване и насърчаване на подхода за връзка между хуманитарната дейност, дейностите за развитие и за мир.

По-конкретно, общи послания на ЕС относно ключови хуманитарни кризи могат да подкрепят инициативи на „хуманитарната дипломация“ на двустранно, регионално и международно ниво. Поемането на общи за ЕС ангажименти (заедно с национални ангажименти на държавите членки) може да повиши видимостта на ангажираността на ЕС на международни конференции на донорите.

При подхода „Екип Европа“ държавите членки и Комисията могат да се възползват и от още по-близко споделяне и обединяване на анализи в кризисни ситуации. Така Комисията ще продължи да предоставя експертния опит от своята хуманитарна мрежа от местни служби 64 и този на делегациите на ЕС на разположение в полза на държавите членки. Това ще включва по-систематично предлагане на варианта за осъществяване на част от тяхното финансиране при определени кризи чрез пряко участие в такива бюджетни инструменти на ЕС като външни целеви приходи.

Обединяването на ресурси също може да спомогне за максимален ефект от намесата от страна на ЕС и държавите членки, като същевременно предлага на държавите членки възможност да разширят обсега на своята хуманитарна помощ. Разбира се, тази дейност следва да допълва, а не да конкурира установените механизми за обединено финансиране.

На оперативно ниво Комисията ще предостави собствения си експертен опит и ресурсите си, както за хуманитарна помощ, така и за гражданска защита, включително своята мрежа от хуманитарни експерти на място и Мрежата на Съюза за обмен на знания в областта на гражданската защита 65 . Успоредно с това ЕС ще продължи да разработва политики и насоки в съответните области на хуманитарната помощ, надграждайки въздействието, оказано от неговите тематични политики в области като закрила, полове, увреждания, храни, изхранване, здраве — включително психично здраве, психическа и социална помощ — подслон, водоснабдяване, канализация и хигиена, образование в извънредни ситуации, околна среда и методи за предоставяне на помощ (например помощ под формата на парични средства).

Допринасяйки активно за диалог по хуманитарните въпроси на многостранно равнище, Комисията ще организира през 2021 г. Европейски хуманитарен форум, за да насърчи постоянното обсъждане и диалог в духа на „Екип Европа“, включително по въпросите на политиката в хуманитарната област, засегнати в настоящото съобщение. Във форума ще участват заинтересовани страни от държавите членки, институциите на Съюза, включително Европейският парламент и оперативни хуманитарни участници.

Освен това Комисията ще продължи усилията си за повишаване на видимостта на хуманитарната помощ на ЕС. Ще актуализира насоките и наблюдението на задълженията за видимост, като даде възможност на партньорските хуманитарни организации да инвестират повече в повишаване на осведомеността относно хуманитарната помощ на ЕС. Действията на Комисията за комуникация ще са в съответствие с общите принципи на прозрачност, отчетност и диалог с гражданите.

Засилване на ангажимента на ЕС в хуманитарната област на многостранно равнище

В една изпълнена с предизвикателства геополитическа обстановка ЕС се ангажира да подкрепя централната координираща роля на ООН за реагиране на хуманитарни кризи и за създаването и прилагането на международни нормативни и правни рамки. За да подкрепят ООН ефективно, от решаващо значение е ЕС и неговите държави членки да се стремят систематично да обединяват позициите си на международните и многостранните форуми, включително в центровете на ООН в Ню Йорк, Женева и Рим. ЕС ще продължи да играе активна роля в международните диалози по хуманитарни въпроси, включително в Общото събрание на ООН и в Икономическия и социален съвет на ООН. Съюзът ще засили още повече ангажирането си в управителните органи на агенциите, фондовете и програмите на ООН 66 .

Цел: Да се засили ангажираността и ръководната роля на ЕС за хуманитарна помощ, за да се увеличи максимално въздействието на тази помощ.

Ключови действия:

·Насърчаване на общите послания на ЕС и неговите държави членки относно ключови хуманитарни кризи и поемането на общи за ЕС и държавите членки ангажименти (заедно с националните) на международни конференции на донорите за хуманитарна дейност в подход „Екип Европа“. Усилия за обединяване на позициите на ЕС и на държавите членки на международни и многостранни форуми по тези въпроси.

·Създаване на възможност за използване на външни целеви приходи за държавните — членки на ЕС, които да се възползват от хуманитарното присъствие на ЕС на място и от експертния опит.

·Организиране на Европейски хуманитарен форум през 2021 г., за да се насърчи диалогът по въпросите на политиката в хуманитарната област.

·Насърчаване и участие в по-нататъшен диалог с главните заинтересовани страни за изпълнение на предложените ключови действия, изложени в настоящото съобщение.

5.Заключения

Хуманитарната помощ е конкретен израз на солидарността на ЕС, основна и много необходима ценност в тези изпълнени с предизвикателства времена. В контекста на нарастващи хуманитарни потребности и ограничени ресурси и в съответствие със своите основни принципи и ценности ЕС трябва да продължи да дава пример в тази област. Амбициозните действия, изложени в настоящото съобщение, могат да бъдат изпълнени единствено в тясна координация с държавите — членки на ЕС, и с хуманитарните организации — партньори на Съюза. Комисията приканва Европейския парламент и Съвета да се присъединят към подкрепата за предложените в настоящото съобщение действия и за тяхното изпълнение.

Допълнение: преглед на ключовите действия

Ключови действия за ЕС:

Цел: Насърчаване на гъвкави и ефективни механизми за хуманитарни операции и финансиране.

Цел: Да се гарантира, че хуманитарната помощ на ЕС може да бъде доставена на нуждаещите се бързо и ефективно.

·Проследяване на разходите във връзка с климата съгласно Регламента на ЕС за хуманитарната помощ

Цел: Да се осигури съвместно прилагане на хуманитарната политика, политиката за развитие, политиката за мир и останалите политики, така че заедно да дават резултати за по-добро свързване на спешната помощ с по-дългосрочните решения с цел намаляване на потребностите и справяне с първопричините за конфликти и кризи.

Цел: Да се разшири значително ресурсната база за хуманитарни операции.

·Поставяне началото на пилотна инициатива за смесено финансиране от бюджета на ЕС за хуманитарни цели с използване на допълнително финансиране от частния сектор в хуманитарен контекст през 2021 г.

Ключови действия за ЕС и държавите членки:

Цел: Да се разшири значително ресурсната база за хуманитарни операции.

·Напомняне на ангажимента на ЕС да предоставя 0,7 % от брутния национален доход като официална помощ за развитие, работа с държавите членки за ангажименти за увеличено финансиране за хуманитарна дейност, съизмерими с рязко нарасналите през последните години хуманитарни потребности и изисквания.

·Засилване на ангажимента на ЕС да напомня на традиционни и нови държави донори за общата отговорност за подпомагане на реагирането при хуманитарни ситуации и нейното по-систематично включване в политическия диалог на ЕС с подходящи държави извън ЕС. Укрепване или създаване на сдружения на световно равнище с държави със сходни позиции за подкрепа на глобалния хуманитарен дневен ред.

·По-нататъшно гарантиране, че международното хуманитарно право се отразява изцяло в политиката на санкции на ЕС, включително чрез последователното включване на хуманитарни изключения в режимите на санкции на ЕС. Работа за създаване на ефективна рамка за използването на такива изключения от хуманитарните организации, получаващи финансиране от Съюза. Осигуряване на допълнителна практическа помощ за хуманитарните организации във връзка с техните права и отговорности при различните режими на санкции на ЕС.

·Създаване на възможност за използване на външни целеви приходи за държавите — членки на ЕС, които да се възползват от хуманитарното присъствие на ЕС на място и от експертния опит.

(1)

През 2020 г. общото финансиране, отпуснато от ЕС и от държавите членки, възлиза на 7,577 милиарда евро ( https://fts.unocha.org/ )

(2)

Институт за изследване на проблемите на мира, Осло, Тенденции във връзка с конфликтите: глобален преглед, 1946 — 2019 г. (Conflict Trends: A Global Overview, 1946–2019).

(3)

Световна банка, Перспективи за световната икономика (Global Economic Prospects), януари 2021 г.

(4)

ВКБООН, Глобални тенденции, Принудително разселване на населението през 2019 г. (Global Trends, Forced Displacement in 2019), https://www.unhcr.org/globaltrends2019

(5)

Хуманитарни кризи, които се характеризират с ограничена реакция от страна на донорите, цялостен недостиг на финансиране и недостатъчно внимание от медиите.

(6)

„Екип Европа“ се състои от ЕС, неговите държави членки, тяхната дипломатическа мрежа, финансовите им институции, включително национални банки за развитие и изпълнителни агенции, както и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). За повече информация: https://ec.europa.eu/international-partnerships/topics/eu-global-response-covid-19_en#header-2844

(7)

Световна метеорологична организация, Доклад за състоянието на услугите във връзка с климата за 2020 г. (State of Climate Services 2020 Report).

(8)

Международна федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец, Цената на непредприемането на мерки (The Cost of Doing Nothing), септември 2019 г.

(9)

Организация на обединените нации, Глобален хуманитарен преглед 2021 г. (Global Humanitarian Overview 2021).

(10)

Служба на ООН за координация по хуманитарни въпроси, Служба за финансово проследяване, https://fts.unocha.org/ .

(11)

https://fts.unocha.org/

(12)

Хуманитарни резултати, База данни за сигурността на хуманитарните работници (Humanitarian Outcomes, Aid Workers Security Database), https://aidworkersecurity.org/incidents/report

(13)

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:42008X0130(01)&from=BG .

(14)

Регламент № 1257/96 на Съвета определя как се предоставя хуманитарната помощ на ЕС; в него се постановява, че хуманитарната помощ на ЕС следва да стига до засегнати от бедствие или конфликт хора независимо от тяхната раса, етническа принадлежност, религия, пол, възраст, националност или политическа принадлежност и че не трябва да се ръководи от политически съображения или да бъде подвластна на тях.

(15)

https://www.ghdinitiative.org/ghd/gns/principles-good-practice-of-ghd/principles-good-practice-ghd.html

(16)

https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-5413-2018-INIT/bg/pdf

(17)

Европейският консенсус относно хуманитарната помощ призовава за включване на съображенията за околната среда в секторните политики за хуманитарна помощ и в хуманитарната намеса.

(18)

https://ec.europa.eu/international-partnerships/news/gender-action-plan-putting-women-and-girls-rights-heart-global-recovery-gender-equal-world_en

(19)

ЕС председателстваше Призива за действие ( https://www.calltoactiongbv.com/ ) от юни 2017 г. до декември 2018 г. и издаде оперативни насоки относно включването на лица с увреждания във финансираните от ЕС хуманитарни операции: https://ec.europa.eu/echo/sites/echo-site/files/2019-01_disability_inclusion_guidance_note.pdf

(20)

ЕС подкрепи поетите от донорите задължения за борба със сексуалната експлоатация и насилие и сексуалния тормоз в международния сектор и Препоръката от 2019 г. на Комитета за подпомагане на развитието за премахване на сексуалната експлоатация, насилие и тормоз при сътрудничеството за развитие и хуманитарната помощ.

(21)

„Равенство за всички и равенство във всички аспекти“ е основен приоритет на политиката за Европейската комисия. За превръщането на тази цел в реалност от март 2020 г. досега Комисията представи серия конкретни инициативи и стратегии за равенство, свързани по-специално с равенството между половете, лицата с увреждания и с борбата против различните форми на дискриминация. Те включват по-конкретно План III на ЕС за действие относно равенството между половете във външните отношения; Стратегията на ЕС за равенство между половете за периода 2020—2025 г.; Стратегията на ЕС за правата на хората с увреждания; Стратегията на ЕС за равенство на ЛГБТИК за периода 2020—2025 г.; Плана за действие на ЕС за борба с расизма за периода 2020—2025 г.; Стратегическата рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите за периода 2020—2030 г. ( https://ec.europa.eu/commission/commissioners/2019-2024/dalli/announcements/union-equality-first-year-actions-and-achievements_en ). Вж. също планa за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020—2024 г. ( https://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/10101/2020/EN/JOIN-2020-5-F1-EN-ANNEX-1-PART-1.PDF )

(22)

Организация на обединените нации, Глобален хуманитарен преглед 2021 г. (Global Humanitarian Overview 2021).

(23)

Вж. политическия обзор на Генералния секретар на ООН „Влиянието на COVID-19 върху жените“: https://www.unwomen.org/en/digital-library/publications/2020/04/policy-brief-the-impact-of-covid-19-on-women ; Вж. също уебсайта на Европейския институт за равенство между половете относно обусловеното от половата принадлежност въздействие на COVID-19: https://eige.europa.eu/topics/health/covid-19-and-gender-equality

(24)

Декларацията относно сигурността на училищата (2015 г.) е междуправителствена инициатива начело с Норвегия и Аржентина, която цели по-добре да се защити образованието от нападения и да се осигури непрекъснатост на безопасното образование по време на въоръжени конфликти.

(25)

Съвместно съобщение относно засилването на приноса на ЕС към основаното на правила многостранно сътрудничество https://eeas.europa.eu/sites/default/files/en_strategy_on_strengthening_the_eus_contribution_to_rules-based_multilateralism.pdf

(26)

Вж. Групата на високо равнище относно финансирането на хуманитарната дейност: Твърде важно, за да си позволим неуспех — справяне с недостига на финансиране за хуманитарни операции (Too important to fail — addressing the humanitarian financing gap), и https://agendaforhumanity.org/initiatives/3861

(27)

Останалите организации включват ACTED — Франция, Save The Children („Спасете децата“) — Дания, Concern — Ирландия и International Rescue Committee (Международен комитет по спасяването) — Германия.

(28)

Например чрез наградата на Европейския съвет по иновациите за достъпни високотехнологични решения за хуманитарна помощ. Тази награда насърчава проекти, които наред с друго осигуряват за общности и бежанци интелигентни решения за енергия, здравеопазване и медицинска помощ на достъпни цени. За подробно описание: https://ec.europa.eu/research/eic/index.cfm?pg=prizes_aid

(29)

Заключения на Съвета относно паричните трансфери: https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10184-2015-INIT/bg/pdf .

(30)

https://ec.europa.eu/education/sites/default/files/document-library-docs/deap-communication-sept2020_en.pdf

(31)

https://ec.europa.eu/echo/essn_en

(32)

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32016R0679 .

(33)

https://www.unocha.org/our-work/humanitarian-financing/country-based-pooled-funds-cbpf

(34)

https://ec.europa.eu/research/eic/index.cfm?pg=prizes_aid

(35)

Реагирането при хуманитарни кризи беше значително засегнато от нарушения на транспортните връзки и на веригата на доставките и от ограниченията за пътуване и ограничителните мерки, наложени навсякъде в света в първите етапи на пандемията от COVID-19.

(36)

https://ec.europa.eu/echo/what/humanitarian-aid/humanitarian-air-bridge_en

(37)

https://ec.europa.eu/echo/what/civil-protection/emergency-response-coordination-centre-ercc_en

(38)

https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/communication-united-front-beat-covid-19_en.pdf

(39)

https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/proposal-mandate-european-centre-disease-prevention-control_en.pdf

(40)

https://europa.eu/youth/solidarity_bg

(41)

През първата половина на 2020 г. около 10 милиона души са разселени до голяма степен поради свързани с времето опасности и бедствия, главно в Южна и Югоизточна Азия и Африканския рог — Световна метеорологична организация, 2020 г.

(42)

Заключения на Съвета относно дипломацията по въпросите на климата и енергетиката — https://www.consilium.europa.eu/media/48057/st05263-en21.pdf , Пътна карта в областта на изменението на климата и отбраната — https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-12741-2020-INIT/en/pdf

(43)

Изпреварващите действия включват предварително планиране на ранни действия, въз основа на което може бързо да се отпуснат средства, преди да настъпи природно или причинено от човека бедствие или друго задействащо операциите събитие. Такива действия са уместни и при други видове очаквани извънредни ситуации, не само при свързаните с изменението на климата.

(44)

https://www.undrr.org/terminology/early-warning-system

(45)

Действия, осъществени от Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец, Червения полумесец на Бангладеш, Световната продоволствена програма.

(46)

Според доклада за 2020 г. на Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец за бедствията в света никоя от двадесетте страни, най-уязвими за изменението на климата и свързани с климата бедствия, не фигурира сред двадесетте най-големи получатели на финансиране за адаптация към изменението на климата.

(47)

Например в контекста на сътрудничеството със Световната метеорологична организация.

(48)

Част от ангажиментите на Комисията за постигане на неутралност по отношение на климата.

(49)

https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/european-green-deal_bg

(50)

„Достоен начин на живот“ https://ec.europa.eu/echo/files/policies/refugees-idp/Communication_Forced_Displacement_Development_2016.pdf

(51)

https://www.unhcr.org/the-global-compact-on-refugees.html

(52)

https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/joint_communication_global_eu_covid-19_response_en.pdf

(53)

https://reliefweb.int/report/world/high-level-panel-humanitarian-financing-report-secretary-general-too-important-fail

(54)

https://fts.unocha.org/global-funding/overview/2020

(55)

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A42017Y0630%2801%29

(56)

https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/joint-communication-eu-us-agenda_en.pdf

(57)

Например в контекста на съвместното председателство на инициативата „Добро хуманитарно донорство“ (2018 — 2021 г.) или като член на инициативата за инвестиране в хуманитарни дейности и устойчивост https://www.weforum.org/projects/humanitarian-investing-initiative?emailType=Newsletter)

(58)

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=LEGISSUM:ah0004

(59)

Насоки на Комисията относно предоставянето на хуманитарна помощ за борба с пандемията от COVID-19 в определени места, подлежащи на ограничителни мерки на ЕС:

https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/business_economy_euro/banking_and_finance/documents/201116-humanitarian-aid-guidance-note_bg.pdf

(60)

Например в съобщението „Европейската икономическа и финансова система: насърчаване на откритостта, силата и устойчивостта“ се предвижда преразглеждане на съществуващите режими с цел, наред с другото, да се направи оценка на тяхното влияние върху предоставянето на хуманитарна помощ https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52021DC0032&qid=1611728656387

(61)

От 42 режима на санкции на ЕС, които понастоящем са в сила, седем включват някакъв вид хуманитарни изключения.

(62)

Отправен от министрите на външните работи на Франция и на Германия на 26 септември 2019 г. в Ню Йорк. ЕС се присъедини към него през декември 2020 г. ( https://onu.delegfrance.org/Strengthening-respect-for-international-humanitarian-law )

(63)

Според данните от Евробарометър от декември 2020 г. 91 % от анкетираните граждани на ЕС посочват, че е важно или много важно ЕС да финансира дейности за хуманитарна помощ

https://ec.europa.eu/commfrontoffice/publicopinion/index.cfm/survey/getsurveydetail/instruments/special/surveyky/2265

(64)

Хуманитарната мрежа на Комисията от местни служби (ECHOField) се състои от 49 служби в 41 държави с около 450 експерти, които предоставят техническа помощ и осъществяват наблюдение на хуманитарната помощ на ЕС.

(65)

https://ec.europa.eu/echo/what/civil-protection/knowledge-network_en

(66)