Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Стратегия на ЕС за борба с антисемитизма и подкрепа на еврейския живот (2021—2030 г.)

[COM(2021) 615 final]

(2022/C 290/13)

Докладчик:

Ákos TOPOLÁNSZKY

Сезиране на Комитета	Европейска комисия, 1.12.2021 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	7.3.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	23.3.2022 г.
Пленарна сесия №	568
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	145/0/4

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК решително отстоява и подчертава категорично фундаменталните ценности, които изграждат основата на ЕС и на европейския начин на съжителство. Счита, че проявите на антисемитизъм, независимо от техния вид, са несъвместими с европейските ценности и стандарти, тъй като водят до нарушения на правото и до изключване, което представлява заплаха не само за засегнатите общности и еврейския живот, но и за европейското наследство и съвременна Европа, както и за демократично европейско бъдеще, което ще може да се превърне в реалност единствено в едно плуралистично общество.

1.2.

Във връзка с това ЕИСК изразява силната си подкрепа за стартирането на стратегията (1) и факта, че тя беше предшествана от обширен процес на консултация през 2021 г. Комитетът изразява съгласие и с това, че във всяко отношение е необходимо не само да се води борба с антисемитизма, но и същевременно да се полагат усилия за въвеждане на равнището на общностите на публични политики и сътрудничество, които да благоприятстват взаимното приемане.

1.3.

Комитетът подкрепя решително факта, че целта на стратегията е не само да се води борба с антисемитизма, но и да се подкрепя еврейският живот. Еврейските общности и хората с това вероизповедание не са само пасивни жертви на миналото и на настоящата ситуация, но и участници в европейските общества. Комитетът подкрепя напълно визията на стратегията в полза на европейско бъдеще, в което еврейските общности ще нарастват и ще се развиват. Той изразява убеждението си, че антисемитизмът не е само нарушение на правото, засягащо европейските евреи, но представлява и изпитание за европейската идея, съжителството в Европа, принципите на правовата държава, основните права и демокрацията.

1.4.

ЕИСК възприема работното определение на понятието „антисемитизъм“, използвано от Международния алианс за възпоменание на Холокоста (IHRA) (2), и приканва решително всички държави членки да го приемат и да го превърнат в основа на политическите си действия.

1.5.

Комитетът предлага всяка година да включва тази тема в дневния ред на един от своите водещи оперативни органи и според случая да оценява изпълнението на стратегията и чрез други средства (посещения в държави, проучвания и т.н.).

1.6.

ЕИСК приветства факта, че сред приоритетите на стратегията се отделя специално внимание на образованието. То играе съществена роля в борбата с антисемитизма и в неговото предотвратяване. За целите на обучението и образованието е добре да се създадат в сътрудничество с професионалните организации и представителните организации на еврейската общност образователно съдържание и материали, в които да се разглеждат съществените въпроси, сред които борбата с етническата нетърпимост, расизма, престъпленията от омраза и предразсъдъците.

1.7.

Целесъобразно е в медиите систематично да се използват всички конституционни и европейски правни инструменти, които са на разположение за борба с антисемитското съдържание, и да се подобряват знанията и разбирането за еврейския живот, като се внимава медийното отразяване на тази тема да бъде по-балансирано и да засвидетелства по-голяма чувствителност по този въпрос.

1.8.

ЕИСК предлага Комисията да обмисли как да гарантира правото на еврейските общности да запазят своите убеждения и ритуали при изготвянето на бъдещите политики, като част от подкрепата за еврейския живот в Европа.

1.9.

ЕИСК счита, че е еврейската култура като част от наследството на европейската идентичност трябва да бъде по-достъпна и много по-близка до гражданите и широката общественост, това би бил и отличен повод да се насърчава взаимното и общностното разбирателство, което е предпоставка за успеха на европейската идея, но също така и за развитието на еврейската идентичност и укрепването на общностите, на които тя принадлежи.

1.10.

Ясната и стабилна правна уредба, която систематично атакува езика на омразата и свързаните с него явления, като например въпроса за дезинформацията, е съществено важен и необходим елемент на европейския правов ред, но сама по себе си не представлява достатъчна реакция. Правната уредба би трябвало да бъде допълнена с образователни инструменти и система от програми, които да бъдат разгърнати в голям мащаб на равнището на общностите и на обществото като цяло и които да могат да достигнат до гражданите.

1.11.

Възходът на популизма в световен мащаб подчертава необходимостта да се разгледа по-широкият обществен контекст на антисемитизма. Преодоляването на един вид омраза не е възможно, ако същевременно се пренебрегват и не се преодоляват ефективно останалите видове.

1.12.

Всички държави членки имат задължението да гарантират свободата на гражданите да имат религиозни убеждения и ритуали и да ги практикуват без страх. Сплашването под каквато и да е форма и с каквито и да е средства срещу вероизповедания като цяло, и по-специално срещу еврейската религиозност, би трябвало да се разглежда като посегателство срещу демократичния правов ред.

1.13.

ЕИСК насърчава Европейската комисия да превърне борбата с антисемитизма и стратегическата програма за подкрепа на еврейския живот в силно измерение на външната политика във всички аспекти на сътрудничеството с трети държави и международни организации.

1.14.

За още по-ефективно прилагане на стратегията Комитетът препоръчва още на равнището на Съвета да се създаде постоянно звено за наблюдение и борба с антисемитизма.

1.15.

Предвид факта, че поради своята популярност и публичност спортът, и по-специално футболът, представлява сериозен риск във връзка с антисемитизма, както и че, от друга страна, той може да представлява и съществен инструмент за ефективна борба с това явление.

2. Общи бележки

2.1.

ЕИСК решително отстоява и подчертава категорично основните ценности, които изграждат фундамента на ЕС и на европейския начин на съжителство. Тези ценности включват зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и зачитане на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства (3). Той счита, че проявите на антисемитизъм, независимо от техния вид, са несъвместими с европейските ценности и стандарти, тъй като водят до нарушения на правото и до изключване, което представлява заплаха не само за засегнатите общности и еврейския живот, но и за европейското наследство и съвременна Европа, както и за демократично европейско бъдеще, което ще може да се превърне в реалност единствено в едно плуралистично общество.

2.2.

Важно е обаче да се отбележи, че целта на стратегията е не само да се води борба с антисемитизма, но и да се подкрепи еврейският живот. Във всеки случай се оценява, че на преден план в стратегията е изведен фактът, че еврейските общности и хората с това вероизповедание не са само пасивни жертви на миналото и на настоящата ситуация, но и участници в европейските общества, които допринасят значително за създаването на многообразна и приобщаваща Европа. Комитетът подкрепя напълно визията на стратегията в полза на европейско бъдеще, в което еврейските общности ще нарастват и ще се развиват.

2.3.

Във връзка с това ЕИСК изразява силната си подкрепа за стартирането на стратегията (4) и факта, че тя беше предшествана от обширен процес на консултация през 2021 г. Комитетът изразява съгласие и с това, че във всяко отношение е необходимо не само да се води борба с антисемитизма, но и същевременно да се полагат усилия за въвеждане на равнището на общностите на публични политики и сътрудничество, които да благоприятстват взаимното приемане. Комитетът счита също така, че е длъжен да подкрепи всички усилия, които да гарантират на европейските граждани от еврейски произход доверие и безопасност, както и че са добре дошли навсякъде в Европа и имат положителна перспектива за бъдеще в Европейския съюз.

2.4.

ЕИСК изразява убеждението си, че антисемитизмът не е единствено нарушение на правото, засягащо европейските евреи, но представлява и изпитание за европейската идея, съжителството в Европа, принципите на правовата държава, основните права и демокрацията. Следователно това явление засяга всички граждани, както и всички отговорни политически и публични организации и представлява лакмус, който дава възможност да се измери развитието на нашия европейски начин на живот и степента на защита на гражданите и ценностите на Съюза

2.5.

ЕИСК е съгласен, че е необходимо институциите на Европейския съюз и държавите членки да приемат стратегия, която се основава на общ подход, но счита, че подобно действие не е достатъчно само по себе си. Ангажиментите, които произтичат от заложените в стратегиите ценности, трябва също така да бъдат прилагани по измерим и проверим начин и да бъдат признати като очевидно проявление на европейското съжителство.

2.6.

Подобно на това, което вече се прави в рамките на Декларацията на Съвета относно борбата с антисемитизма от 2018 г. (5) и Декларацията на Съвета относно интегрирането на борбата с антисемитизма във всички области на политиката от 2020 г. (6), препоръките от независимите научни изследвания, основаващи се на факти и общностни проучвания, ще бъдат от съществено значение за разработването и прилагането на националните стратегии и техните планове за действие, както и за тяхното наблюдение и оценка.

2.7.

ЕИСК препоръчва проектът NOA (Networks Overcoming Antisemitism — мрежи за преодоляване на антисемитизма), подкрепен от Комисията, чрез който се оценяват предприеманите от всяка държава членка мерки в борбата с антисемитизма посредством въпроси и обективни показатели, основаващи се на международни и европейски стандарти (7), да бъде широко приложен във всички държави членки, за да им се помогне да разгърнат и развият ефективно своите политики..

2.8.

ЕИСК възприема и прилага работното определение на понятието „антисемитизъм“, използвано от Международния алианс за възпоменание на Холокоста (IHRA). Освен това той призовава решително всички държави членки също да се обединят около това определение и да се позовават на него при приемането на мерки и определянето на действията на държавните и местните институции в тази област.

2.9.

ЕИСК приветства и счита за пример за подражание факта, че разработването на стратегията се основава на обширен процес на консултация (8). Целесъобразно е изцяло да се зачитат принципът на недискриминация, както и разпоредбите и духът на Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.10.

ЕИСК напълно подкрепя определянето от всяка държава членка, като неотменна част от нейната стратегия, на национален координатор или специален пратеник, на когото трябва да се оказва подкрепа, за да може да работи свободно и самостоятелно, като включва в своите дейности всички заинтересовани страни в обществото.

2.11.

В качеството си на представител на организираното гражданско общество в Европейския съюз ЕИСК счита, че е наложително да се действа не само чрез специални кампании или кампании срещу антисемитизма, но и чрез създаване на постоянна мисия за наблюдение и повишаване на осведомеността в Европейския съюз. Във връзка с това настоятелно препоръчва на равнището на Съвета да се създаде постоянно звено за наблюдение и борба с антисемитизма (9). Въпросът е не само да се предостави на Съюза важен видим символ, но и да се укрепи, от страна на държавите членки, ценната работа, която вършат европейският координатор в борбата с антисемитизма и в подкрепата на еврейския живот и работната група на Европейския парламент по въпросите на антисемитизма.

2.12.

3. Политика в сферата на образованието и младежта

3.1.

ЕИСК подкрепя това сред приоритетите на стратегията да се обръща специално внимание на образованието. То играе съществена роля в борбата с антисемитизма и в неговото предотвратяване. Макар, разбира се, законодателството и правоприлагането, включително прилагането на наказателното право, да играят съществена роля в борбата с предаването на омразата между поколенията, дългосрочна промяна на нагласите, на обществения дискурс и на мисленето може да се постигне истински единствено чрез средствата на образователната политика и на общностните инструменти.

3.2.

В доклада от 2019 г. на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) (10) се показва ясно, че антисемитските атаки са насочени по-често към възрастовата група между 18 и 34 години и представляват ежедневие за много хора в тази група Еврейските училища се нуждаят от защита в цяла Европа. ЕИСК препоръчва учениците в средния курс, студентите и пълнолетните младежи да играят първостепенна роля в прилагането на стратегията, като бъдат приобщени младежките лидери и студентските организации и като се създадат заедно с всички тези участници трайни консултации и диалог, включително на местно равнище. Техният опит в областта на езика на омразата и престъпленията от омраза, социалните медии и образованието е също така от съществено значение, тъй като те може да са първите засегнати и евентуално основната цел на антисемитски атаки.

3.3.

ЕИСК счита, че, за да се постигне коренна промяна, стратегията би трябвало да включва и интервенции, основаващи се на съвместно създаване с участието на всички заинтересовани страни, включително други малцинствени групи и представители на съществуващи междурелигиозни организации.

3.4.

Университетите и научните общности понякога се оказват интелектуални домове на антисемитизма. Участието на лицата, отговарящи за университетите, в борбата с антисемитизма би трябвало да бъде приоритет на стратегията и насоки в това отношение са предоставени в публикацията на ЮНЕСКО „Аddressing antisemitism through education“ (11) (Предотвратяване на антисемитизма чрез образование), които със сигурност е препоръчително да се приложат задължително на практика. Тези насоки се отнасят по специално за активирането на прозрачни механизми вследствие на прояви на антисемитизъм, а именно, подходяща процедура, доклади за инциденти, придружени от последващи стъпки, без да се забравя отмяната на евентуални мерки от антисемитско естество, предприети от ръководството на университета.

3.5.

За да може на преподавателите в училищата и университетите да бъдат дадени разяснения какво означава антисемитизмът, посочените в стратегията възможности за обучение и образование трябва да станат достъпни за тях на практика. Освен това е целесъобразно училищата да бъдат насърчавани с финансови средства и с организиране на стажове да прилагат програми за повишаване на осведомеността и за развиване на знания в тази област, в които да бъдат приобщени еврейските, гражданските и религиозните организации с цел борба с отричането на Холокоста, както и с дезинформацията, презрителното отношение и банализирането на Холокоста и с цел неутрализиране на всякакви действия за възхваляване на нацистите и техните помощници. Подобни програми биха могли да бъдат предложени в рамките на курсовете (за интеграция), предназначени за мигранти. ЕИСК счита, че е желателно и разумно членовете на вземащите решения органи на ЕС и на държавите членки също да могат да участват в обучения, в рамките на които биха могли да развият компетентностите си относно еврейската общност и другите малцинства.

3.6.

Що се отнася до бъдещето и сигурността на еврейската общност в Европа, ЕИСК препоръчва на държавите членки да възложат на съответните си министерства да проучат съдържанието и ориентацията на националните училищни програми и учебните програми на образователните институции в сферата на антисемитизма и признаването на еврейските ценности и идентичност, както и да създадат за целите на обучението и образованието, в сътрудничество с еврейски организации и организации, представляващи еврейската общност, учебно съдържание и учебни материали, които разглеждат съответните въпроси, включително борбата срещу етническата нетърпимост, расизма, престъпленията от омраза и предразсъдъците.

3.7.

Комитетът препоръчва на Комисията да разработи информационни учебни материали, които да са достъпни и да могат да достигнат до всички засегнати групи и в които да се защитава на езика на обучението и в интерес на малцинствата, по-специално еврейските общности, какво означава да бъдеш част от Европейски съюз, който се основава на ценностите на демокрацията и основните права на човека, където разнообразието и борбата с дискриминацията представляват очевидни подразбиращи се ценности.

3.8.

ЕИСК препоръчва средните и висшите учебни заведения да впишат ясно в програмата на своята политика за борба с дискриминацията както ангажимента си за борба с антисемитизма, така и признаването на еврейските ценности.

3.9.

Комитетът препоръчва на еврейските младежки организации да се отреди водеща роля в бъдещите публични политики, насочени към насърчаване на еврейския живот във всички области, посочени в стратегията, и да се направи така, че те да получават подходяща подкрепа от създателите на политики при осъществяването на дейностите си.

4. Медии

4.1.

За да водят борба с антисемитското съдържание, е подходящо медиите да предприемат основаващи се на общи ценности решителни мерки в рамките на обичайните си дейности и да подкрепят решително разпространението на положително съдържание — евентуално посредством кампании в социалните медии — в което да се признават достойнството и правата на малцинствата, включително на хората с еврейски произход.

4.2.

В повечето случаи представянето на еврейските общности и техните членове в традиционните, както и в социалните медии е много ограничено и се съсредоточава основно върху последиците от антисемитското насилие и тероризма, както и върху колективната памет за Холокоста в Европа, като теми, чиято значимост очевидно не се поставя под съмнение от никого. Би било интересно обаче освен това да има и по-положително съдържание, което да представя например съвременните еврейски изпълнителски изкуства или еврейските празници или да популяризира еврейските езици в дух на признаване на значимостта на съжителството в нашите общества.

4.3.

Освен това отвъд културата в тесния смисъл на думата в държавите — членки на Европейския съюз, понастоящем се провеждат успоредно няколко проекта и инициативи на гражданското общество или на еврейската общност, които работят в полза на една по-приобщаваща и демократична Европа, като се вземат предвид ценностите и целите на ЕС. Тези инициативи обхващат няколко области, сред които борбата с расизма, правата на човека, опазването на околната среда и културното многообразие.

4.4.

ЕИСК счита, че освен предлаганата в социалните медии възможност за запознаване с традиционните ценности на еврейската общност и техните исторически и религиозни проявления, би било добре обществото като цяло да може да придобие представа за положителния ефект от активността на еврейската общност върху цялото общество, като това може да играе важна роля и в борбата със стереотипите (12).

4.5.

Необходимо е да се подобри познаването и разбирането на еврейския живот в медиите чрез обучение и информация за журналистите, така че отразяването на еврейския живот да бъде по-балансирано и по-чувствително към този въпрос.

4.6.

Медиите би трябвало систематично да използват всички съществуващи конституционни и европейски правни инструменти за борба с антисемитското съдържание. За тази цел би трябвало да се провеждат и систематични проучвателни дейности с участието на държавните органи за надзор на медиите и наблюдаващи организации.

5. Култура

5.1.

ЕИСК счита, че е подходящо да се улесни достъпът на гражданите и широката общественост до еврейската култура в качеството ѝ на неразделно наследство от европейската идентичност, и тя да бъде направена много по-близка до тях. Това би бил и отличен повод да се насърчи взаимното и общностното разбирателство, което е предпоставка за успеха на европейската идея, но също така и за развитието на еврейската идентичност и укрепването на общностите, на които тя принадлежи.

5.2.

Образованието в областта на еврейската култура като неотменима, интегрирана и неразделна част от европейската културна палитра става все по-необходимо в училищата, тъй като след Холокоста много малко хора са в досег с еврейския живот в своето ежедневие.

5.3.

ЕИСК изразява убеждението си, че културното наследство би трябвало да бъде признато, зачитано и популяризирано като жива и развиваща се реалност, а не просто като наследство от миналото. За тази цел е необходимо на местно равнище да се подкрепи по-активно участие и ангажираност, като се насърчават партньорства със заинтересованите страни.

5.4.

Въпреки че в стратегията се споменава конвенцията от ФАРФАР (13), не се засяга въпросът за нейното практическо прилагане. Предвидените в тази конвенция рамка и насоки трябва да се приложен на практика, за да се насърчат сътрудничеството и развитието в научната, културната, творческата и образователната област, без да се забравя и туризмът.

5.5.

Комитетът приканва институциите на Съюза, държавите членки, организациите на гражданското общество и организациите на социалните партньори да представят и да отбелязват подобаващо еврейския принос към Европейския съюз като неразделна и неотменима част от нашата обща култура, като почерпят вдъхновение например от Годината на еврейския живот и култура — инициатива за отбелязване на 1 700 години еврейско присъствие в Германия. Той предлага да се подкрепят Европейските дни на еврейската култура, като бъдат приобщени съответните институции на гражданското общество, и насърчава сътрудничеството със Съвета на Европа в рамките на прилагането и продължаването на неговата програма за културни маршрути.

5.6.

Когато не съществува инициатива от такъв вид, би трябвало да бъдат установени национални стандарти и насоки, за да се опазва и поддържа еврейското културно наследство и да му се даде нов тласък, като същевременно се гарантира подходящо финансиране за тази цел. Би трябвало да се подкрепят присъствието на еврейската култура в междукултурния диалог и нейното представяне.

5.7.

ЕИСК счита, че е необходимо да се създадат дългосрочни интегрирани стратегии за опазване на наследството, основавани на участието на местните общности и на мултидисциплинарен подход, както и да се подкрепя тяхното прилагане посредством финансови инструменти. За тази цел е подходящо да се идентифицират съответните заинтересовани страни (местни общности, общини, доброволци, активисти, социални партньори, организации на гражданското общество, еврейски религиозни общности, църкви, регионални и национални институции, публични органи), да се определят методи на информиране, участие и консултация, да се откроят възможностите за сътрудничество и партньорства и тези процеси да бъдат подкрепяни систематично. От съществено значение е трайно да бъде приобщена Европейската асоциация за опазване и популяризиране на еврейската култура и наследство (AEPJ), която е най-голямата организация за опазване на еврейското наследство в Европа.

6. Език на омразата, престъпления от омраза и безопасност

6.1.

Ясната и стабилна правна уредба, която систематично атакува езика на омразата и свързаните с него явления, като например въпроса за дезинформацията, е съществено важен и необходим елемент на европейския правов ред, но сама по себе си не представлява достатъчен отговор. Тя трябва да бъде съпътствана от образователни инструменти и широкомащабни програми, които да са в състояние да достигнат до гражданите и които, наред с другото, да насърчават цифровата култура и информационната грамотност, да въплъщават ценностите на отговорното гражданство и да предлагат обучение за преодоляване на предразсъдъците и дезинформацията, за да се изгради култура на взаимно разбирателство.

6.2.

ЕИСК счита, че е от съществено значение да се разберат и идентифицират корените на всички форми на насилие срещу евреите и еврейските общности и да се открият причините, за да може да се действа ефективно не само чрез наказателното правосъдие, но и чрез по-ефективна система от общностни и обществени мерки, включително чрез подкрепа за кампании за повишаване на осведомеността относно недискриминацията, като се помага на организациите на гражданското общество да предоставят обучение на целеви групи с цел да им се даде възможност да разпознават изказванията, подбуждащи омраза и престъпленията от омраза, и да се окуражават да действат, както и чрез предоставяне на подкрепа и финансова помощ на тези организации за действията по мониторинг, събиране на информация и докладване на национално и международно равнище.

6.3.

ЕИСК счита, че отговорността на гражданите в тези области не е еднаква, че би било подходящо преди всичко да се подчертае отговорността на лицата, чиито дейности имат най-силно влияние върху обществените предразсъдъци, и че, при необходимост, основно на тези лица трябва да се окаже отпор и би трябвало да бъдат обект на преследване за най-сериозните случаи. По-специално става дума за политическите фигури, длъжностните лица в публичните и местните администрации, както и представителите на силовите служби и съдебните органи. Извършваните от тях нарушения трябва да бъдат разглеждани приоритетно и по подходящ начин.

6.4.

В тези институции, по-специално в правоприлагащите органи, е необходимо да се засили вътрешното обучение, насочено към повишаване на осведомеността, както и редовно да се провеждат проучвания за оценка на преобладаващото вътрешно положение, за да може да се разработят политики, които да осветлят евентуалните предразсъдъци сред служителите и да подобрят положението.

6.5.

ЕИСК препоръчва в рамките на FRA да се предприеме по-задълбочен анализ на настоящото състояние на сигурността и на заплахите срещу еврейския живот. Същевременно опитите за дезинформация, които на равнището на държавите членки са насочени към еврейската общност и се основават на фалшива или невярна информация, по-специално относно ритуалите, би трябвало да бъдат проучени и възпрени чрез средства за комуникация и инструменти на публичната политика.

6.6.

Целесъобразно е да бъдат укрепени институционализираните механизми за сътрудничество между правоприлагащите органи и организациите на еврейската общност, както и да се предостави необходимото обучение, за да се даде възможност на полицията да идентифицира точно тези престъпления и тяхната мотивация, основана на предразсъдъци. В съответствие със стратегията на ЕС за правата на жертвите (2020—2025 г.) (14), трябва да бъде подкрепен капацитетът на еврейската общност и организациите на гражданското общество да предоставят услуги за подкрепа на жертвите. На равнището на ЕС би трябвало да се предвиди уеднаквено и пълно събиране на по-съпоставими данни.

6.7.

Възходът на популизма в световен мащаб подчертава необходимостта да се разгледа по-широкият обществен контекст на антисемитизма, ако искаме да се преборим с това явление: ксенофобията, хомофобията, трансфобията, расизмът, антиромските нагласи често вървят заедно с антисемитизма и не е възможно да се преодолее един вид омраза, като се пренебрегват останалите. Става дума за различни симптоми на едно и също обществено явление, които не биха могли да се тълкуват или преодолеят ефективно поотделно.

6.8.

Еврейските общности в Европа са изправени пред необходимостта от повишаване на сигурността около своите училища, синагоги и общински центрове. Държавите би трябвало да възприемат всеобхватен и изчерпателен подход към този въпрос, като предвидят мерки и/или финансиране, позволяващо справяне с тези предизвикателства, така че да се гарантира сигурността на еврейските институции и обществения живот на евреите.

7. Свобода на религията и религиозните практики

7.1.

7.2.

Междурелигиозният диалог трябва да бъде предмет на стратегии, основани на действителните общи ценности между различните религиозни организации, а не просто да бъде разглеждан и осъществяван като проява на любезност и е необходимо този подход да бъде подкрепян чрез специфичните инструменти на държавите.

7.3.

Еврейските общности искат да бъде премахната нарастващата правна несигурност във връзка с обредното клане (Shechita) и обрязването (Brit Mila), както и този въпрос да бъде уреден по еднакъв начин на равнището на правото на Съюза. Във връзка с това ЕИСК препоръчва тези теми да бъдат систематично обсъждани с еврейските общности и да бъдат законово уредени, като се признае, че са неразделна част от практиката на еврейския религиозен живот в продължение на хилядолетия, включително и в Европа.

8. Международно измерение

8.1.

8.2.

ЕИСК приветства факта, че в съобщението на Комисията са взети под внимание международните аспекти, и счита, че по-специално инструментите на политиката на ЕС за съседство и за сътрудничество за развитие, както и инструментите, които дават възможност за сближаване на държавите — кандидатки за членство в ЕС, са подходящи механизми за борба с антисемитизма и за популяризиране на еврейския живот.

9. Спорт

9.1.

ЕИСК е убеден в необходимостта от строги препоръки и насоки в спорта и по-специално във футбола, който поради популярността и публичността си представлява сериозен риск от антисемитизъм, но и същевременно може да бъде съществен инструмент за ефективна борба с това явление. В това отношение той подкрепя насоките в ръководството за добри практики на FIFA в областта на многообразието и борбата с дискриминацията, което би могло да послужи и като важен документ за справка за стратегията.

9.2.

Важно е федерациите и спортните организации да определят тематичните си цели въз основа на препоръките на FIFA (вътрешни правилници, санкции и проследяване на тяхното прилагане, образоване, създаване на мрежи и сътрудничество, комуникация и равни възможности).

9.3.

ЕИСК счита, че е подходящо да се разработят и разгърнат в широк мащаб обучения и информационни програми, насочени към запалянковците, клубовете и асоциациите, в рамките на ясен ангажимент от тяхна страна. Преминаването на подобни обучения би могло да се налага и като форма на санкциониране на запалянковци — било то като допълнение на наказателни санкции, или самостоятелно.

9.4.

Комитетът счита, че е необходимо да се изготвят обучителни материали, насочени към общността на запалянковците, за да се подобри тяхното разбиране за историческия контекст на антисемитизма по трибуните, като същевременно се допринася за създаване на култура на приобщаване (15).

9.5.

Националните федерации и клубовете би трябвало да бъдат насърчени чрез спортни средства да разработят свои собствени образователни публикации и програми за повишаване на осведомеността в сътрудничество със засегнатите местни организации (16).

Брюксел, 23 март 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Съобщение на Комисията COM(2021) 615 final, „Стратегия на ЕС за борба с антисемитизма и подкрепа на еврейския живот“.

(2) „Антисемитизмът е определено възприемане на евреите, което може да се изрази като омраза към тях. Реторичните и физическите прояви на антисемитизъм са насочени към еврейски или нееврейски лица и/или тяхната собственост, към институциите и религиозните съоръжения на еврейската общност“.

Вж: https://www.holocaustremembrance.com/resources/working-definitions-charters/working-definition-antisemitism.

(3) Консолидирани текстове на Договора за Европейския съюз и на Договора за функционирането на Европейския съюз https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:12012M/TXT&from=BG.

(4) Съобщение на Комисията COM(2021) 615 final, „Стратегия на ЕС за борба с антисемитизма и подкрепа на еврейския живот“.

(5) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-15213-2018-INIT/bg/pdf

(6) https://www.consilium.europa.eu/media/47065/st13637-en20.pdf.

(7) https://www.noa-project.eu/report-cards/ Чрез методиката се оценява посоката на действие на всяка държава членка в десет области, които също са изложени в стратегията: образованието, престъпленията от омраза, езикът на омразата, медиите, паметта за Холокоста, спортът, междурелигиозният диалог, свободата на религията, културата и защитата на наследството, както и безопасността. Почти всички стандарти, на които се основава тази методика, са заимствани от международни стандарти, насоки или препоръки, одобрени от институциите на ЕС или други международни организации (например ОССЕ или ЮНЕСКО).

(8) Така в окончателния текст на стратегията са възприети 58 от 76-те точки, представени в общата препоръка, формулирана от 9 европейски еврейски организации (B’nai B’rith International, CEJI, Световния еврейски конгрес, Европейския еврейски конгрес, Европейския съюз на еврейските студенти, Европейския съюз за прогресивния юдаизъм, American Jewish Committee, Европейската асоциация за опазване и популяризиране на еврейската култура и наследство, B’nai B’rith Europe).

(9) Встъпителни думи на председателя на ЕИСК по повод на дебата относно антисемитизма, проведен в контекста на становище SOC/704 относно „Европейска стратегия за борба с антисемитизма и подкрепа на еврейския живот“, заседание на секция SOC от 10 февруари 2022 г.

(10) Young Jewish Europeans: perceptions and experiences of antisemitism (Млади еврейски европейци: възприятията и опита на евреите по отношение на антисемитизма). https://fra.europa.eu/sites/default/files/fra_uploads/fra-2019-young-jewish-europeans_en.pdf.

(11) https://en.unesco.org/preventing-violent-extremism/education/antisemitism

(12) За конкретни примери за такива кампании и проекти вж. https://www.noa-project.eu/profiles/

(13) https://www.coe.int/en/web/conventions/full-list?module=treaty-detail&treatynum=199

(14) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52020DC0258.

(15) Например https://changingthechants.eu/wp-content/uploads/2021/10/Guidelines.ENGpdf.pdf

(16) Наръчникът на клуба Челси представлява добър пример в това отношение: https://www.efdn.org/wp-content/uploads/2018/05/CFC-CST-KIO-Antisemitism-Stewards-Guide-2018.pdf, както и инициативата „Show Racism The Red Card“ (Червен картон за расизма): https://www.theredcard.org/