Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно превозите на отпадъци и за изменение на регламенти (ЕС) № 1257/2013 и (ЕС) 2020/1056

[COM(2021) 709 final — 2021/0367 (COD)]

(2022/C 275/15)

Докладчик:

Anastasis YIAPANIS

Сезиране на Комитета	Европейски парламент, 22.11.2021 г. Съвет, 1.12.2021 г.
Правно основание	член 192 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	9.2.2022 г.,
Приемане на пленарна сесия	23.2.2022 г.
Пленарна сесия №	567
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	160/2/0

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства предложението на Комисията за нов регламент и придружаващото го съобщение и счита, че опазването на човешкото здраве и околната среда е основен приоритет на ЕС. Когато е технически възможно, отпадъците, произведени в Съюза, би трябвало да се рециклират в рамките на Съюза по екологичен, икономически и социално разумен начин.

1.2.

ЕИСК призовава държавите членки да приемат системата за електронен обмен на данни (EDI) възможно най-скоро, да се споразумеят за приемане на хармонизирани критерии за процедурите за предварително съгласие и да упълномощят Комисията да приеме делегиращи актове за обща класификация на отпадъците. Би трябвало незабавно да се осигурят средства и техническа помощ за увеличение на оперативния капацитет.

1.3.

Спешно е необходим преход към нови бизнес модели, които да връщат на планетата повече отколкото това, което вземат. Здравето и безопасността и условията на труд трябва да бъдат добре защитени и проследявани. ЕИСК призовава за инвестиции в обучение на работници чрез специално разпределение на средства по линия на ЕСФ+.

1.4.

ЕИСК призовава за разширяване на възможностите за финансиране за изграждане и/или модернизиране на съоръженията на ЕС за рециклиране и за откриване на иновативни технологии за повторна употреба и рециклиране на отпадъци. Увеличаването на капацитета за рециклиране в границите на ЕС ще допринесе за намаляване на въглеродния и екологичния отпечатък и ще доведе до увеличаване на заетостта в този сектор.

1.5.

ЕИСК вярва, че хармонизираното изчисление на финансовата гаранция би трябвало ясно да обхваща всички рискове, произтичащи от превоза на отпадъци, но не трябва да води до прекомерна тежест за дружествата, особено МСП.

1.6.

ЕИСК приветства предложението на Комисията за одити от трети страни от одитор, ръководен от установен в ЕС или лицензиран от нотифицирани органи на ЕС, със съответната квалификация както на равнище предприятие, така и на национално равнище, и счита, че социалните партньори и съответните НПО трябва да проследяват процедурите. Следва да бъде засилен механизмът за наблюдение, подаване на жалби и санкции.

1.7.

ЕИСК призовава за максимален двегодишен преходен период след приемането на регламента. Освен това счита, че срокът, предоставен на компетентните органи по транзита за повдигане на основателни възражения за планиран превоз за оползотворяване, би трябвало да бъде намален на 10 дни, а възраженията срещу същата пратка да бъдат възможни само веднъж.

1.8.

Комитетът призовава за разширяване на системата EDI, така че да обхване всички превози на отпадъци, предназначени за износ, внос и транзит. Системата трябва да заработи възможно най-скоро, дори преди двегодишния срок, предложен от Европейската комисия. Следователно са необходими адекватни човешки и технически ресурси.

1.9.

ЕИСК счита, че износът на висококачествени рециклируеми отпадъци, и особено износът на отпадъци с високо съдържание на суровини от критично значение, е вреден за устойчивостта на ЕС и подкопава неговата конкурентоспособност в световен мащаб. Необходими са инвестиции в инфраструктура за управление на отпадъците, особено в държавите, за които са открити производства за установяване на неизпълнение на задължения. Необходимо е да се извърши базова оценка на обема на износа на отпадъци, за да се открият промените в превоза на отпадъци и по този начин да се защити ЕС и да се подкрепи постигането на целите на ЕС, описани в Зеления пакт и плана за действие за кръговата икономика.

1.10.

Всички държави, които са членки на ОИСР, и тези, които не са, трябва да отговарят на същите строги критерии по отношение на екологичните ангажименти като тези, определени в ЕС, и трябва да се предоставят доказателства, че всички приемащи държави вече управляват собствените си битови отпадъци по екологичен начин, подобен на този в ЕС, както и при спазване на основните конвенции и стандарти, определени от МОТ.

1.11.

ЕИСК подкрепя прилагането на процедурите по инспектиране и разследване и призовава за пълно сътрудничество между държавите членки и със Съюза, както и за хармонизирана система за санкции, която да е ефективна и пропорционална на извършеното нарушение. Неповерителни данни би трябвало да бъдат публично достъпни и да се предоставят на всички заинтересовани страни, включително социални партньори, неправителствени организации, общини и граждани.

1.12.

Производствените дружества трябва да бъдат стимулирани да проектират своите продукти по такъв начин, че да са годни за повторна употреба и рециклиране. Необходими са национални и европейски стратегии, които да включват социалните партньори, представителите на МСП и организациите на гражданското общество и които трябва да бъдат насърчавани чрез платформи за сътрудничество. Европейската платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика (1) е отличен пример в това отношение.

1.13.

ЕИСК приканва Европейската комисия да оцени възможността за създаване на Обсерватория на пазара за вторични суровини с консултативна роля за Европейската комисия, която да може да анализира и да препоръчва политики за секторно развитие и начини за премахване на съществуващите пречки, както и за запазване на ценни вторични суровини в рамките на ЕС.

1.14.

И накрая, Комитетът призовава за цялостна оценка на въздействието от прилагането на регламента пет години след влизането му в сила.

2.   Въведение и общи бележки

2.1.

Очаква се потреблението на материали като метали, минерали, биомаса и изкопаеми горива да се удвои до 2060 г. (2), което от своя страна естествено ще доведе до увеличаване на годишното генериране на отпадъци със 70 % до 2050 г. (3). Държавите с висок доход са най-големите износители на отпадъци в световен мащаб, докато развиващите се държави са най-големите вносители (4).

2.2.

Производствените предприятия харчат приблизително 40 % от общите производствени разходи за суровини. Днес само 12 % от материалните ресурси, използвани в промишлеността на ЕС, идват от рециклирани продукти и оползотворени материали (5). Най-голямата пречка за усвояването на вторичните суровини е тяхната висока цена в сравнение с първичните суровини.

2.3.

На 17 ноември 2021 г. Европейската комисия публикува предложението за регламент относно превозите на отпадъци и за изменение на Регламенти (ЕС) № 1257/2013 (6) и (ЕС) 2020/1056 (7) (Регламент). Той ще замени 15-годишния Регламент (ЕО) № 1013/2006 (8) за превоза на отпадъци след призиви за преразглеждането му от Европейския парламент (9) и Европейския икономически и социален комитет (10) и използва за основа амбициите, обявени в Европейския зелен пакт (11) и в Плана за действие на ЕС за кръгова икономика (12).

2.4.

Нарастващите количества отпадъци и икономическото развитие доведоха до увеличен износ на отпадъци от ЕС към трети държави, което от своя страна доведе до някои отрицателни последици за околната среда и здравето в държавите по местоназначение. Регламентът има за цел да улесни и да ускори процедурите за превоз в рамките на ЕС за повторна употреба и рециклиране, въвежда някои ясни правила за износ, внос и транзит на отпадъци и налага действащата рамка на ЕС за противодействие на незаконните превози.

2.5.

ЕИСК приветства предложението на Комисията за нов регламент и придружаващото го съобщение и счита, че опазването на човешкото здраве и околната среда е основен приоритет на ЕС. Като лидер в борбата срещу климатичните промени ЕС трябва да може да се справя с отпадъците, произведени на негова територия, вместо да ги изнася в други държави. Спешно е необходим преход към нови бизнес модели, които да връщат на планетата повече отколкото това, което вземат, в допълнение към устойчивото поведение от страна на всички заинтересовани страни. Инвестициите в инфраструктури за управление на отпадъците, които са благоприятни за околната среда, би трябвало да останат приоритет, особено в държавите, за които са открити производства за установяване на неизпълнение на задължения.

2.6.

От икономическа гледна точка отпадъците могат да имат важна стойност по отношение на оползотворяването на вторичните суровини, като допринасят за кръговата икономика на ЕС, намаляват зависимостта от определени първични суровини, като същевременно намаляват потреблението на енергия, необходимо за производството на първични суровини в Европа и намаляват емисиите на CO2. Освен това ЕИСК счита, че износът на висококачествени рециклируеми отпадъци, и особено износът на отпадъци с високо съдържание на суровини от критично значение, е вреден за устойчивостта на ЕС и подкопава неговата глобална конкурентоспособност, като предоставя ценни ресурси на външни конкуренти.

3.   Превоз на отпадъци в рамките на ЕС

3.1.

Консултацията със заинтересованите страни, проведена от Комисията, разкри необходимостта от: — цифровизация на процедурите за уведомяване; — актуализация на системата за бързо проследяване; — общи и прозрачни правила за класификацията на отпадъците и изчисляването на финансовите гаранции; — привеждане в съответствие с принципа на близост и йерархията на отпадъците.

3.2.

Разпокъсаното прилагане на Регламента от 2006 г. в ЕС доведе до дълги процедури за превоз на отпадъци в рамките на ЕС и до непрекъсната бюрокрация. Това причинява забавяния и финансови загуби за икономическите оператори, които не се насърчават да изпращат отпадъци за материално оползотворяване в рамките на ЕС.

3.3.

ЕИСК счита, че когато е технически възможно, отпадъците, произведени в Съюза, би трябвало да се рециклират в рамките на Съюза по екологичен, икономически и социално разумен начин, като винаги се спазват стандартите за околна среда, здраве и безопасност. По-голям обем вътрешно транспортирани отпадъци и по-бързи процедури ще доведат до засилена кръгова икономика в Съюза, ще допринесат за конкурентоспособността и стратегическата автономия на ЕС и ще създадат основа за нови работни места.

3.4.

Повишаването на капацитета за рециклиране в границите на ЕС е от изключително значение и ще помогне за намаляване на въглеродния отпечатък и отпечатъка върху околната среда. Това може също така да доведе до увеличаване на заетостта в този сектор; данните, отбелязани от Европейската комисия, че в секторите за рециклиране и повторна употреба ще бъдат създадени между 9 000 и 23 000 нови работни места, са обещаващи и биха могли да бъдат дори по-високи, ако се даде подходящ тласък на капацитета за рециклиране.

3.5.

Комитетът намира за напълно неприемливо, че някои държави членки все още разчитат на процедури на хартиен носител и че понякога дори региони от една и съща държава членка тълкуват различно процедурите за прилагане. Поради това ЕИСК призовава държавите членки да приемат възможно най-скоро цифровите решения, предложени от Европейската комисия, и да осигурят плавен преход към хармонизирана и прозрачна европейска рамка, да се споразумеят за приемане на хармонизирани критерии за процедури за получаване на предварително съгласие и да оправомощят Комисията да приема делегиращи актове за обща класификация на отпадъците. Незабавно би трябвало да се осигурят средства и техническа помощ за увеличение на оперативния капацитет.

3.6.

Комисията предлага да се хармонизира процедурата за изчисляване на финансовата гаранция за превоз на отпадъци. ЕИСК приветства факта, че това ще доведе до по-голяма предсказуемост за предприятията, но призовава за пропорционално изчисляване на тези суми по начин, който да не представлява допълнителна тежест за икономическите оператори. ЕИСК вярва, че финансовата гаранция трябва ясно да покрива всички рискове, произтичащи от превоза на отпадъци, но не трябва да води до прекомерна тежест за дружествата, особено след като в процеса участват много МСП, с ограничена налична ликвидност.

3.7.

И накрая, ЕИСК призовава за разширяване на възможностите за финансиране от Европейския съюз и от държавите членки за създаване и/или модернизиране на съоръженията в ЕС за рециклиране и откриване на иновативни технологии за повторна употреба и рециклиране на отпадъци. Крайните пазари за суровини от рециклиране трябва да бъдат разработени незабавно, за да се създаде напълно функциониращ пазар на вторични суровини, превръщайки излезлите от употреба продукти в нова суровина за производство. ЕС би трябвало да увеличи наличността и качеството на рециклираните материали, като се постави акцент върху способността на даден материал да съхрани присъщите си характеристики след рециклирането и способността му да замести първичните суровини в бъдещи приложения. Това ще доведе до увеличен капацитет за преработка в рамките на Съюза, до нови висококачествени и „зелени“ работни места и до възможност за идентифициране на видовете суровини, които генерират отпадъци без стойност, и до тяхното премахване или замяна в дългосрочен план.

4.   Износ, внос и транзитни превози на отпадъци

4.1.

През последните 17 години обемът на отпадъците, изнасяни за трети държави, се е увеличил със 75 % до приблизително 33 милиона тона/годишно (13), като много често не се обръща голямо внимание или не се взема предвид начинът, по който функционират съоръженията по местоназначение и по който се третират отпадъците. Внесените в ЕС отпадъци възлизат на 16 милиона тона/годишно, докато 70 милиона тона отпадъци се търгуват в рамките на ЕС.

4.2.

ЕС е част от над 80 споразумения за свободна търговия (ССТ), като около 40 са в режим на изчакване или са в процес на договаряне. ЕИСК намира за дълбоко неуместно, че само в две от тях изрично се споменава кръговата икономика (14) и призовава за разширен фокус върху укрепването на главите за устойчиво развитие във всички съществуващи и бъдещи ССТ и гарантиране на тяхното ефективно прилагане.

4.3.

Сравнително скорошните ограничения за търговия с пластмасови отпадъци, наложени от Китай, Индия, Тайланд, Виетнам и Малайзия, изведоха на преден план свръхзависимостта на ЕС от третирането на отпадъци в чужбина. Неприемливата зависимост от износа на отпадъци прави икономиката на ЕС уязвима към смущения във веригите на доставки.

4.4.

При износа на отпадъци трябва да се спазват правилата за пълна прозрачност и да се предоставя публично достъпна информация относно стандартите за екологично управление в държавата по местоназначение. ЕИСК приветства предложението на Комисията за одити от трети страни на външни съоръжения за отпадъци и счита, че те трябва да включват подробни разпоредби относно отпечатъка върху околната среда и условията на труд. За изделия, изпратени за повторна употреба, трябва да се запази принципът „замърсителят плаща“ и таксите за разширена отговорност на производителя би трябвало да следват продукта, тъй като те са били платени от потребителите, за да покрият етапа на третирането на отпадъка, независимо от това къде се извършва то. Освен това в одитните процедури трябва да участват социалните партньори и съответните НПО, а инфраструктури с отворени данни да се финансират и предоставят на разположение. Механизмите за подаване на жалби би трябвало да бъдат укрепени за НПО и другите заинтересовани страни.

4.5.

ЕИСК насърчава установен в ЕС или лицензиран в ЕС одитор (от нотифицираните органи на ЕС, със съответната квалификация) да извършва одитни процедури на равнището на съоръжението и държавата, за да се гарантира, че стандартите в областта на човешкото здраве, околната среда и социалните стандарти на държавата от ЕС се спазват в държавата по местоназначение на отпадъците. Необходими са по-подробни одитни процедури, както и критерии за мониторинг, жалби и санкции. Необходимо е да се опишат и началните изисквания (основани на обема и риска), които могат да доведат до одити.

4.6.

Комитетът насърчава МСП да извършват одитни процедури за съоръжения в трети държави чрез организации за отговорност на производителите (ООП), тъй като това би трябвало да намали финансовата тежест за такива операции. Здравето и безопасността и условията на труд трябва да бъдат добре защитени и наблюдавани. Инвестициите в обучение и ноу-хау за работници трябва да бъдат обхванати от специално разпределение на средства по линия на ЕСФ+.

4.7.

ЕИСК признава, че властите и икономическите оператори се нуждаят от известно време за адаптиране, за да приложат и да спазват новите правила. Въпреки това ЕИСК счита, че предложеният 3-годишен срок след влизането в сила на регламента не е амбициозен и би желал да поиска максимален двегодишен преходен период.

4.8.

Европейската комисия предложи компетентните органи по транзит да имат 30-дневен срок за повдигане на основателни възражения за планирания превоз за оползотворяване. ЕИСК счита, че срокът би трябвало да бъде намален на 10 дни, за да се гарантира оперативност и да се избегнат ненужни забавяния. Освен това ЕИСК призовава за ясно ограничаване на тези органи, за да им се попречи да възразят срещу един и същ превоз повече от веднъж.

4.9.

Комитетът призовава за разширяване на системата EDI, така че да включва всички превози на отпадъци, предназначени за износ, внос и транзит. Това е единственият начин да се гарантира проследимостта и прозрачността на тези процеси така, че те да се подчиняват на същите правила, като тези за вътрешните превози. Комисията и държавите членки трябва да положат всички усилия тази система да бъде въведена възможно най-скоро, дори преди предложения краен срок от две години. За тази цел ЕИСК призовава за подходящи човешки и технически ресурси.

4.10.

Фактът, че някои държави по местоназначение могат да бъдат освободени от необходимостта да доказват степента, в която отговарят на ключовите условия за човешкото здраве и околната среда, само защото са членове на ОИСР, е в противоречие с духа на реформата и може да подкопае цялата система. ЕИСК изисква за целите на износа на отпадъци държавите — членки на ОИСР, и тези, които не са членки на ОИСР, да отговарят на същите строги критерии по отношение на екологичните ангажименти като тези в ЕС. Освен това ЕИСК призовава за доказателство, че всички приемащи държави вече управляват собствените си битови отпадъци по екологичен начин, подобен на практикувания в ЕС, и спазват основните конвенции на МОТ и трудовите стандарти.

5.   Незаконен трафик на отпадъци

5.1.

Различните процедури за прилагане на Регламента от 2006 г. в държавите членки доведоха до увеличаване на дейностите за незаконни превози на отпадъци. Трудно е да се даде количествено определение на тези превози, но се смята, че 30 % от всички превози на отпадъци в Европа са незаконни и възлизат на стойност около 9,5 милиарда евро годишно (15).

5.2.

Консултацията със заинтересованите страни разкри силна подкрепа за подсилване на процедурите за борба с незаконните превози на отпадъци. Засиленият контрол върху износа, вноса и транзита на отпадъци е необходим за борбата с екологичните престъпления и незаконния трафик. ЕИСК приветства и подкрепя прилагането на процедурите по инспектиране и разследване и призовава за пълно сътрудничество между държавите членки и със Съюза в съответствие с новата стратегия на ЕС за борба с организираната престъпност за периода 2021—2025 г. (16). Участието на OLAF може да компенсира дефицита на човешки ресурси в някои държави членки и да гарантира по-ефективна рамка за сътрудничество.

5.3.

Трафикът на отпадъци остава едно от най-тежките екологични престъпления и се счита за високорентабилна и нискорискова дейност, с опустошителни последици за човешкото здраве и околната среда. Европейската сметна палата отбеляза, че разкриването на незаконни случаи на идентифициран трафик на отпадъци остава ниско и че процентът на наказателно преследване е под този за други видове престъпления, като в същото време прилаганите санкции не са пропорционални и възпиращи (17). Това се дължи главно на факта, че веригите за превоз на отпадъци са много сложни и е трудно да се докаже, че участниците са знаели за незаконната дейност, особено след като отпадъците могат да сменят собствениците си и държавите няколко пъти, преди да бъдат изхвърлени незаконно.

5.4.

Заинтересованите страни от промишлеността и НПО имат капацитета да следят и за докладват за възможни незаконни превози на отпадъци, след като имат достъп до данните. Поради това ЕИСК призовава да се предоставят неповерителни данни на всички заинтересовани страни, включително социални партньори, неправителствени организации, общини и граждани. ЕИСК вярва, че цялостното събиране на данни и повишената прозрачност ще доведат до засилен контрол и до намаляване на незаконните превози на отпадъци.

5.5.

Въпреки това ЕИСК счита, че трябва да има ясно разграничение между идентифицираните незаконни трафиканти и операторите, които са били признати за виновни за човешка грешка в документацията, особено във връзка с приложение VII (18), както беше в миналото. ЕИСК призовава за хармонизирана система от санкции, която да е ефективна и пропорционална на нарушението.

6.   Заключителни бележки

6.1.

Вече на всички трябва да е ясно, че произвеждаме твърде много отпадъци, което се допълва от липсата на нови природни ресурси. ЕИСК призовава за регулаторна рамка, която да стимулира използването на рециклирани материали, което от своя страна ще допринесе за по-ниски въглеродни емисии и ще предотврати попадането на ценни отпадъци в сметищата. Употребата на отпадъци като ресурс е в основата на Плана за действие на ЕС за кръгова икономика и ЕИСК вече заяви, че „за да отдели икономическото развитие от потреблението на природни ресурси и въздействието върху околната среда, ЕС трябва да си постави по-амбициозни цели“ (19).

6.2.

В съответствие с принципите на кръговата икономика Комитетът призовава за законодателни предложения, които да стимулират производствените дружества да проектират продуктите си по такъв начин, че да са годни за повторна употреба и рециклиране, и да възприемат разработването на кръгови бизнес модели. Европейските и националните стратегии и правни рамки, които стимулират този преход и се борят с преждевременното остаряване на продуктите, трябва да бъдат разработени с участието на социалните партньори, представителите на МСП и организациите на гражданското общество. Преходът към кръговата икономика означава, от една страна, запазване на стойността на продуктите в икономиката за по-дълго време и, от друга, увеличаване на използването на вторични суровини. Ето защо улесняването на достъпа до иновативни решения за превръщане на отпадъците във вторични суровини е от върхово значение и трябва да се насърчава чрез онлайн платформи (като Европейската платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика) и споделяне на най-добри практики.

6.3.

ЕИСК счита, че въвеждането на EDI е напълно необходимо и в съответствие с цифровата стратегия на ЕС (20) и призовава за бързо прилагане, тъй като може да намали икономическите загуби за дружествата, да осигури по-бързи процедури и наблюдение на качеството. ЕИСК също така вярва, че електронната система ще добави прозрачност и ще увеличи ефективността, ще осигури по-добра проследимост на данните, ще осигури рамка за интензивно сътрудничество между държавите членки и ще насърчи развитието на стабилни пазари на отпадъци. Освен това тя предлага използването на съвременни технологии за наблюдение на транспорта (интернет на нещата и сателити) и технология на блоковата верига за целите на сигурността на данните.

6.4.

Трябва да се направи ясно разграничение между превози на отпадъци за повторна употреба и рециклиране и превози за по-ниски форми на оползотворяване, като изгарянето. Абсолютно важно е от самото начало да има правилни инструменти за разследване и ясни критерии, които забраняват превоза на отпадъци под фалшив претекст.

6.5.

Комитетът приканва Европейската комисия да оцени възможността за създаване на Обсерватория на пазара за вторични суровини, която да анализира и да препоръчва политики за секторно развитие и начини за премахване на съществуващите пречки. Обсерваторията би трябвало да включва всички съответни европейски заинтересовани страни и да има консултативна роля за Комисията.

6.6.

И накрая, ЕИСК счита, че Европейската комисия трябва да извърши цялостна оценка на въздействието от прилагането на регламента пет години след влизането му в сила.

---

(1)  https://circulareconomy.europa.eu/platform/en.

(2)  ОИСР (2018 г.), Global Material Resources Outlook to 2060 (Перспективи за глобални материални ресурси до 2060 г.).

(3)  World Bank: A Global Snapshot of Solid Waste Management to 2050 (Световна банка: Глобален бърз преглед на управлението на твърдите отпадъци до 2050 г.).

(4)  The Institute for European Environmental policy: EU circular economy and trade (Институт за европейска политика в областта на околната среда: кръгова икономика и търговия в ЕС).

(5)  Евростат — Кръговата икономика в ЕС.

(6)  ОВ L 330, 10.12.2013 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 249, 31.7.2020 г., стр. 33.

(8)  ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1.

(9)  Европейски парламент: Регламент за превоз на отпадъци Преразглеждане на регламент (ЕО) № 1013/2006 относно превозите на отпадъци (Waste Shipment Regulation Revision of Regulation (EC) No 1013/2006 on shipments of waste).

(10)  Становище на ЕИСК относно „Устойчивост на доставките на суровини от изключителна важност“ (ОВ C 220, 9.6.2021 г., стр. 118).

(11)  COM(2019) 640 final.

(12)  COM(2020) 98 final.

(13)  Съобщение „Нашите отпадъци — наша отговорност: превозите на отпадъци в една чиста и по-ефективна кръгова икономика“.

(14)  ССТ с Мексико и Нова Зеландия.

(15)  Въпроси и отговори относно новите правила на ЕС за превоз на отпадъци.

(16)  Стратегия на ЕС за борба с организираната престъпност за периода 2021—2025 г..

(17)  Преглед № 4/2020 г.: Действия на ЕС за справяне с проблема с пластмасовите отпадъци.

(18)  Приложение VII — Информация, придружаваща превозите на отпадъци.

(19)  Становище на ЕИСК относно „Прилагане на законодателството на ЕС в областта на околната среда: качество на въздуха, водите и отпадъците“ (ОВ C 110, 22.3.2019 г.).

(20)  Европейската цифрова стратегия — Оформяне на цифровото бъдеще на Европа.