Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно стратегията на ЕС за борба с трафика на хора 2021— 2025 г.

(COM(2021) 171 final)

(2021/C 517/12)

Докладчик:

Carlos Manuel TRINDADE

Сезиране на Комитета	Европейска комисия, 31.5.2021 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	7.9.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	22.9.2021 г.
Пленарна сесия №	563
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	215/1/4

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Трафикът на хора е преди всичко тежко нарушение на правата на човека, при което се накърняват основни права като свободата, достойнството и равенството, залегнали в редица инструменти, като Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за правата на човека, Хартата на основните права на Европейския съюз или Договора за функционирането на Европейския съюз.

1.2.

Първопричините за трафика на хора се коренят в уязвимостта на жертвите, породена от бедността, неравенството между половете и насилието срещу жени и деца, конфликтите и следконфликтните ситуации, липсата на социална интеграция, липсата на възможности и заетост, липсата на достъп до образование и детския.

1.3.

Трафикантите се възползват от тази уязвимост, за да развиват своя криминален, сложен и изключително печеливш бизнес модел, който дори и днес продължава да носи нисък риск и висока рентабилност.

1.4.

Пандемията изостри положението на икономическа и социална уязвимост и затрудни достъпа до правосъдие и налагането на наказания за извършените престъпления. Успоредно с това беше разработен нов бизнес модел на намиране и експлоатация на жертвите чрез интернет.

1.5.

ЕИСК подкрепя като цяло стратегията на ЕС за борба с трафика на хора за периода 2021—2025 г. („стратегията“), представена от Европейската комисия („Комисията“), без да се засягат коментарите, предложенията и препоръките, изложени в настоящото становище.

1.6.

ЕИСК подкрепя Комисията в позицията ѝ, че е необходимо да се подобри по хармонизиран начин качеството на данните, събирани във връзка с това явление в държавите членки (1). За да стане борбата с трафика на хора по-ефективна, и най-вече по отношение на намирането на адекватна ответна реакция, са необходими сериозни, задълбочени и навременни познания за този феномен, по-специално на всички участници (жертви, трафиканти, потребители) и начина на действие на мрежите за трафик на хора. Ако не се действа по този начин, ще се стигне до подценяване и омаловажаване на реалния обхват на трафика на хора.

1.7.

ЕИСК отбелязва, че мерките за борба с трафика на хора не са достатъчно ефективни и че е необходимо борбата с него да бъде подкрепена от една по-изчерпателна стратегия, която да включва нови мерки (2).

1.8.

ЕИСК подкрепя възможността Директивата за борба с трафика на хора да бъде преразгледана в резултат на оценката на нейното прилагане, но посочва, че в борбата срещу трафика е необходимо, но не е достатъчно, да се подобрят средствата за налагане на санкции.

1.9.

ЕИСК подчертава и подкрепя намерението за установяване на минимални стандарти на равнището на ЕС, които да инкриминират мрежите за трафик и експлоатация на хора, както и „използването на услуги, предлагани от лица, които са жертва на трафик“. От съществено значение ще бъде да се инкриминира цялата верига на възлагане на изпълнители и подизпълнители, която включва трафика и експлоатацията на хора.

1.10.

ЕИСК счита, че за да бъде по-ефективна, борбата срещу трафика на хора трябва да се основава на по-изчерпателен анализ, който да отчита социалното измерение на условията, водещи до процъфтяването на този феномен — нещо, което е взето предвид по-скоро спорадично при разработването на стратегията.

1.11.

ЕИСК отбелязва също така (3), че съществува връзка между развитието на трафика в държавите с ниски доходи и трафика на деца, „като по-голямата част от тях са принудени да работят“ — ситуация, свързана с проблемите на осигуряването на издръжка на семействата.

1.12.

ЕИСК счита, че огромното страдание на жертвите трябва да доведе до приемането на хуманистичен подход към тяхното положение на всички етапи. Преобладаващата тенденция не може да се ограничи до репатрирането или насърчаването на доброволното връщане в страната на произход, като се подценяват условията, които мигрантите биха заварили там и които биха ги направили по-лесни жертви на трафикантите, като би следвало да им се признае и правото на интеграция в приемащото общество.

1.13.

ЕИСК отбелязва, че не съществува мярка, която да е насочена към признаване и прилагане на правата на жертвите и предоставяне на незабавна помощ, подкрепа и защита (медицинска, правна и др.), особено по отношение на всяка форма на наказание върху жертвите от страна на лицата, които ги експлоатират. ЕИСК предлага Комисията да включи това предложение в стратегията.

1.14.

ЕИСК отбелязва, че в стратегията се признава, че жертвите срещат трудности при възстановяването на своя живот и че възможностите им за включване на пазара на труда са оскъдни, но посочва, че не се предвиждат мерки в посока промяна на това положение (4). За да се намери решение за това положение, ЕИСК предлага на жертвите да бъде предоставено правото на интегриране в приемащото общество посредством подходящ и бърз процес на интеграция.

1.15.

Законодателството на ЕС предвижда единствено възможността за предоставяне на разрешение за пребиваване на жертвата само ако тя сътрудничи при разследването и наказателното преследване на трафикантите. ЕИСК обръща внимание на факта, че това положение може да бъде изключително неблагоприятно за жертвите, които ще бъдат принудени да преживеят отново всички неприятни моменти и травми, без да се зачита тяхното физическо и психическо здраве. ЕИСК предлага тези случаи да се разглеждат индивидуално, в зависимост от обстоятелствата и психологическите профили на всяка жертва, като жертвите разполагат, наред с другото, със силна психологическа подкрепа, за да се справят с преживените травми и да свидетелстват.

1.16.

ЕИСК приветства позицията на Комисията в защита на ненаказуемостта на жертвите за престъпления, които са били принудени да извършат, и преразглеждането в контекста на защитата на жертвите на директивата на Съвета от 2004 г. по отношение на разрешенията за пребиваване на жертвите на трафик на.

1.17.

Във връзка с това ЕИСК предлага всички жертви на престъплението трафик на хора да бъдат надлежно обезщетявани от публичен фонд, като се вземе предвид тежестта на причиненото им страдание. В случай на трудова експлоатация те също така ще имат право да получават вземанията, дължими за извършената работа, а прекият бенефициер, т.е. крайният работодател или, в определени случаи, получателят на предоставената услуга, ще бъде подведен под отговорност, когато „веригите за доставки“ представляват непреодолим лабиринт.

1.18.

ЕИСК счита, че европейското законодателство в областта на имиграцията не отчита положението на имигрантите с по-ниска квалификация и на по-бедните имигранти, които идват в Европа в търсене на по-добри условия на живот и труд (което вече е направено за по-добре образованите имигранти или за тези с повече икономически средства). Този пропуск, както и липсата на механизми, които да позволяват законна имиграция, допринесоха за въвличането на икономическите мигранти в мрежи за трафик на хора. ЕИСК препоръчва европейските институции да създадат европейско законодателство, което да се справи с това положение.

1.19.

ЕИСК счита, че включването на международно измерение (5) в стратегията прави борбата с трафика на хора по-ефективна. Той обаче отбелязва, че в нея не се акцентира върху необходимостта от съществуването на достойни и подходящи икономически и социални условия (6) за населението в държавите на произход, което е основният начин за възпрепятстване или предотвратяване на намирането на нови жертви на трафика. ЕИСК предлага сътрудничеството за развитие и постигането на целите на ООН за устойчиво развитие да се възприемат като на основно средство за създаването на такива структурни условия, както и да бъдат включени в стратегията.

1.20.

ЕИСК отбелязва, че в контекста на икономическата дейност и трафика на хора с цел експлоатация на труда в стратегията не се споменава нелоялната конкуренция от страна на предприятията, които използват тази работна сила за сметка на останалите предприятия, които работят съгласно нормативната уредба. Тази форма на социален дъмпинг е несъвместима с корпоративната социална отговорност и следва да бъде разглеждана не само от гледна точка на полицейските и правните действия, но и от гледна точка на социалния диалог.

1.21.

ЕИСК отбелязва, че в икономическите сектори, където по-застъпена е неформалната икономика и повсеместно отсъстват социалният диалог и колективното договаряне, съществува тенденция тази работна сила да се използва повече. С цел по-ефективна борба с експлоатацията на труда, ЕИСК предлага на Комисията да включи в стратегията активното участие на социалните партньори в борбата срещу трафика на хора, в съответствие с техните правомощия и при зачитане на тяхната автономност, и следователно да интегрира в стратегията и насърчаването на социалния диалог и колективното договаряне като основни инструменти за постигането на тази цел.

1.22.

ЕИСК приветства предстоящата инициатива на Комисията за устойчиво корпоративно управление, която гарантира по-специално, че обществените поръчки насърчават прозрачността и са социално отговорни (7). ЕИСК отбелязва, че на национално равнище вече са сключени различни колективни трудови договора с цел предотвратяване на злоупотреби и трафик на работното място и предоставяне на обезщетение на жертвите (8). ЕИСК препоръчва тези примери за добри практики да бъдат включени в стратегията, за да бъдат разпространявани и повтаряни в държавите членки като конкретен начин за гарантиране на такава прозрачност.

1.23.

ЕИСК приветства ангажимента на Комисията да укрепи Директивата относно санкциите срещу работодателите (които не спазват приложимото законодателство), което ще позволи налагането на по-сериозни санкции срещу тях (9).

1.24.

ЕИСК отбелязва, че в стратегията е пропуснато да се спомене важното участие на организациите на гражданското общество и социалните партньори, по-специално на профсъюзите. Ролята и дейностите на тези организации през годините, особено по отношение на трафика с цел сексуална, трудова и детска експлоатация, чрез идентифицирането, осъждането и борбата с този трафик и чрез активната подкрепа за жертвите, следва да бъдат надлежно отбелязани и оценени. ЕИСК предлага това участие да бъде включено в стратегията и тези организации да получат подходяща подкрепа, включително финансова.

1.25.

ЕИСК отбелязва още, че в стратегията не се споменава важната подкрепа, която организациите на гражданското общество, общностните мрежи за солидарност по места и социалните партньори оказват за защитата, посрещането и интегрирането на жертвите, както и необходимостта от финансова подкрепа за осъществяването на тези дейности. ЕИСК предлага Комисията да включи това предложение в стратегията.

1.26.

ЕИСК споделя мнението, че в тази борба трябва да се привлече, наред с Европол и Евроюст и в тясно сътрудничество с националните власти, и по-конкретно с инспекциите по труда, и Европейският орган по труда (ЕОТ), като се укрепят неговите правомощия и му се предоставят материални, по-специално цифрови и формални средства. Поради това ЕИСК предлага на Комисията в стратегията да се отправи предложение към държавите членки да спазват съотношенията, посочени в Конвенция № 81 на Международната организация на труда (МОТ) (10).

2.   Обща информация

2.1.

Виждаме, слушаме и четем и не можем да пренебрегнем факта, че трафикът на хора води до огромни страдания за жертвите, засяга тяхното достойнство, лишава ги от свобода, унищожава живота им. ЕИСК и всички негови членове, както и всички граждани на Европейския съюз, са напълно наясно със страшното лице на трафика на хора и с пагубните му последици за жертвите, като са солидарни с тях и подкрепят всички мерки за борба и премахване на това явление.

2.2.

Проучванията и докладите в тази област задълбочиха познанията за това явление, като спомогнаха за подобряването на стратегиите за ответни действия, но независимо от това трафикът на хора представлява заплаха за хиляди хора всяка година, особено за жени и деца. Следователно със сигурност се знае, че: i. между 2017 г. и 2018 г. са регистрирани над 14 000 жертви, като броят им може е да е по-висок, тъй като е трудно жертвите да бъдат регистрирани; ii. почти половината от жертвите са граждани на ЕС, а останалите — на трети държави в Африка, Западните Балкани и Азия (11); iii. по-голямата част от жертвите са жени и момичета, които са жертви на трафик с цел сексуална експлоатация; iv. експлоатацията на труда засяга 15 % от жертвите, но повечето от тях остават неразкрити; v. основните сектори, засегнати от експлоатацията на труда, са селското и горското стопанство, строителството, хотелиерството и ресторантьорството, услугите за почистване, домашният труд, преработвателната промишленост (текстилният сектор, секторът на облеклата, производството на храни (12)); vi. повечето трафиканти са граждани на ЕС; vii. този вид престъпление генерира за трафикантите големи печалби, които се оценяват на 29,4 милиарда евро през 2015 г., като около 14 милиарда евро са от сексуална експлоатация (13), като в тази сума не се отчита трафикът на работна ръка (14); viii. през 2020 г. икономическата цена на трафика възлиза на близо 2,7 милиарда евро; ix. трафикантите се възползват от социалните неравенства, както и от икономическата и социалната уязвимост на хората; x. почти една четвърт от всички жертви на трафика на хора са деца и са обект на трафик с цел сексуална експлоатация (15); xi. основно експлоатацията на жертвите на трафика приема следните форми: сексуална експлоатация, принудителен труд, принудителни престъпни дейности, принудителна просия, трафик на деца (16).

2.3.

Стратегията за борба с трафика на хора за периода 2021—2025 г. (17) се създава във времена, които се характеризират, от една страна, с все по-голямото разбиране, че борбата с трафика на хора е изискване към ЕС поради ангажираността му със защитата на човешкото достойнство и правата на човека, и от друга страна, с продължаващото нарастване на трафика на хора.

2.4.

От 2002 г. насам ЕС е поел по един все по-амбициозен път, който предложението за стратегия има за цел да продължи (18).

2.5.

Приемането на Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (19) беше важна стъпка напред в борбата с трафика на хора и с право заслужи името си Директива за борба с трафика на хора. Феноменът, познат като „трафик на хора“, стана по-често срещан и по-разпространен.

2.6.

В директивата се прие по-широко понятие за трафик на хора, което включва нови форми на експлоатация на жертвите на трафик. ЕИСК обръща специално внимание на член 2 от директивата — Престъпления, свързани с трафик на хора, в който се определят основните насоки за борба с трафика на хора.

2.7.

ЕИСК припомня, че разполага с редица становища относно трафика на хора, чиито заключения като цяло, в момента на изготвянето им, са допринесли за борбата с този бич (20).

2.8.

Именно в този контекст Комисията представя своето предложение за стратегия, която е структурирана в шест глави, във всяка от които Комисията поема собствени ангажименти (26) и приканва държавите членки да предприемат действия за прилагането ѝ в съответните области (16) — така общо в стратегията са предвидени четиридесет и две дейности.

3.   Общи бележки

3.1.   Необходимостта от данни (познаване на реалността)

3.1.1.

ЕИСК подчертава, че Комисията признава, че въпреки предприетите инициативи и по-специално поради модела на функциониране на престъпните организации, трафикът на хора продължава да се разраства в ЕС с по-голям брой жертви и с много висока човешка, социална и икономическа цена.

3.1.2.

ЕИСК отбелязва, че броят на идентифицираните и предполагаемите жертви отразява сериозността на ситуацията, но е необходимо да се повиши осведомеността за тази ситуация, като все още съществуват трудности при получаването на данни, особено в контекста на пандемията от COVID-19, която възпрепятства достъпа до някои данни в ситуация, в която човешките ресурси, зачислени за публичния и частния сектор, са силно ограничени.

3.2.   Борбата с трафика на хора

3.2.1.

ЕИСК отбелязва, че акцентът в стратегията се поставя върху наказателните аспекти и аспектите на сигурността в борбата срещу трафика на хора и че именно борбата е в центъра на стратегията, като се разглеждат отделните ѝ измерения.

3.2.2.

ЕИСК отбелязва, че в този контекст в стратегията се разглежда положително ролята на законодателството, като се подчертава значението на Директивата за борба с трафика на хора; признава обаче, че въпреки наблюдението на прилагането ѝ от страна на Комисията, нейното транспониране е неравномерно, безнаказаността на извършителите продължава да е факт в ЕС и броят на присъдите срещу трафикантите остава малък (21).

3.3.   Социалното измерение на борбата с трафика на хора

3.3.1.

ЕИСК отбелязва, че в съобщението (22) се признава, че „[м]ладите жени и непълнолетните лица от ромските общности са особено уязвими на експлоатация и трафик на хора поради няколко социално-икономически фактора като многоизмерната бедност (…)“.

3.3.2.

ЕИСК обръща внимание на факта, че хората, при които многоизмерната бедност се комбинира с техни определени характеристики (напр. хора с увреждания, ЛГБТИ и др.), също са особено уязвими на експлоатация и трафик на хора.

3.3.3.

ЕИСК отбелязва също така (23), че съществува връзка между развитието на трафика в държавите с ниски доходи и трафика на деца, „като по-голямата част от тях са принудени да работят“ — ситуация, свързана с проблемите на осигуряването на издръжка на семействата.

3.3.4.

ЕИСК отбелязва и счита за много положителен факта, че ЕОТ, инспекциите по труда в държавите членки, социалните партньори, много организации на гражданското общество и социалните медии и мрежи постоянно сигнализират за нередности и се борят срещу трафика на хора, по-специално чрез споделяне и разпространяване на информация, докладване и борба със ситуациите на трафик и търсене на всякакви решения за защита на жертвите и санкциониране на трафикантите. ЕИСК предлага на Комисията тези интервенции да бъдат включени и оценени в стратегията като примери за добри практики.

3.3.5.

ЕИСК припомня, че много организации на гражданското общество, които предприеха изключително полезни действия в различни области на борбата с трафика и подкрепата за жертвите (спасяване на бедстващи хора в моето, подслон за жертвите, подкрепа за тяхната интеграция и др.), в някои случаи бяха криминализирани. ЕИСК отхвърля тази позиция и призовава Комисията да отчете този факт в стратегията.

3.4.   Права на жертвите

3.4.1.

ЕИСК счита, че в стратегията положението на жертвите не се разглежда последователно от хуманна гледна точка.

3.4.2.

ЕИСК счита, че упражняването на правата от страна на жертвите следва да бъде основна грижа в съответствие с подход, чийто акцент се поставя винаги върху утвърждаването на човешкото достойнство на жертвите и техните човешки права.

3.4.3.

ЕИСК отбелязва, че положението на жертвите, които не са граждани на ЕС, е още по-трудно и посочва, че има много ситуации, в които жертвите, било то граждани на ЕС или на трети държави, отново могат да попаднат в ръцете на трафикантите и да бъдат изложени на риск от повторен трафик.

3.5.   Всеобхватността на стратегията и нейното прилагане

3.5.1.

ЕИСК е наясно, че, както посочва Комисията, трафикът на жертви се извършва в смесени миграционни потоци към ЕС по всички маршрути и чрез престъпни организации (24). Въпреки това отговорът на това положение не може да се ограничи до борбата с мрежата за незаконна имиграция, а следва да бъде по-всеобхватен.

3.5.2.

ЕИСК подчертава, че стратегията в областта на борбата с трафика на хора не може да се разглежда отделно от Новия пакт за имиграцията и убежището, нито от Плана за действие за интеграция и приобщаване за периода 2021—2027 г. (25) ЕИСК посочва, че планът за действие за Европейския стълб на социалните права следва да се разглежда като една от общите рамки на социалната стратегия на ЕС. ЕИСК препоръчва на Комисията да осигури безпроблемна координация с други социални политики на ЕС, като така създаде синергии и по-голяма ефективност.

3.5.3.

ЕИСК подкрепя разработването на декларацията за съвместен ангажимент, подписана от 10 европейски агенции, с цел съвместна работа, като предлага всяка година да се подготвя доклад за извършената дейност.

3.5.4.

ЕИСК приветства възприетата перспектива за равенство между половете, както и различните предложения за подобряване на борбата с трафика на хора, когато жертвите са деца.

4.   Конкретни бележки

4.1.   Относно глава 2

4.1.1.

ЕИСК счита, че защитата на жертвите на всички етапи, по-специално на жените и децата, трябва да бъде ефективно гарантирана (26). За тази цел организациите на гражданското общество и социалните партньори трябва да бъдат включени във всички етапи на процеса.

4.1.2.

ЕИСК приветства и подкрепя позицията на Комисията, че прилагането на Директивата за борба с -трафика на хора трябва да бъде гарантирано във всички държави членки и че прегледът ѝ следва да се основава на задълбочена оценка на установените ограничения и развитието на трафика на хора, по-специално по отношение на намирането и експлоатацията на жертви чрез интернет.

4.1.3.

ЕИСК счита, че преобладаващата перспектива в стратегията следва да бъде при желание от страна на жертвите, те да могат да се възползват в пълна степен от своите човешки права, като им се гарантира- на първо място достъп до защита и обезщетение за причиненото им страдание, и по-специално право на достъп до работа с гарантирани права там където се намират, а не да бъдат репатрирани или върнати по друг начин в своите държави на произход. Грижа за интеграцията на жертвите следва да се полага както когато те решават да останат в държавата на пребиваване, така и когато избират свободно да се завърнат в държавата си на произход. ЕИСК потвърждава, че на жертвите следва да бъде предоставено правото на интеграция в приемащото общество посредством бърз процес на интеграция.

4.1.4.

ЕИСК приветства ангажимента на Комисията да осигури подходящо финансиране за борба с трафика във и извън ЕС (27).

4.2.   Относно глава 3

4.2.1.

ЕИСК приветства предложението на Комисията, с което държавите членки се приканват да обмислят криминализирането на съзнателното използване на услуги, предлагани от лица, които са жертви на трафик на хора (28).

4.2.2.

ЕИСК предлага да се насърчава участието на социалните партньори в националните и трансграничните операции за наблюдение и борба с трафика на хора и с принудителния труд, съвместно с инспекторатите по труда на държавите членки и ЕОТ. ЕИСК отбелязва, че на национално равнище вече са сключени различни колективни трудови договора с цел предотвратяване на злоупотреби и трафик на работното място и предоставяне на обезщетение на жертвите (29). ЕИСК препоръчва тези примери за добри практики да бъдат включени в стратегията, за да бъдат разпространявани и повтаряни в държавите членки.

4.2.3.

ЕИСК предупреждава, че е необходимо също така, във връзка с трафика на хора, да се анализират новите форми на труд и последиците от тях за новите форми на трафик на работна ръка. В стратегията с право става дума за използването на цифровите мрежи, по-конкретно на цифровите платформи, но като че ли акцентът се поставя по-скоро върху трафика с цел сексуална експлоатация, а не върху трафика на работна ръка. В тази връзка ЕИСК препоръчва стратегията да има цялостна визия.

4.2.4.

ЕИСК подкрепя ангажимента на Комисията да гарантира, че във веригите за създаване на стойност на европейските дружества отсъства използването на принудителен труд и че веригите на доставки на дружествата от ЕС не включват детски труд (30).

4.3.   Относно глава 4

4.3.1.

ЕИСК подкрепя твърдението, че организираната престъпност се стреми да проникне в законната икономика и това носи рискове за самото общество, поради което е необходима борбата с нея, по-специално чрез системно използване на финансови разследвания при разследванията на правоприлагащите органи, както и чрез разработване и прилагане на стабилна уредба за установяване, изземване и конфискуване на активи от престъпна дейност (31).

4.3.2.

ЕИСК подчертава необходимостта от укрепване на капацитета за борба с трафика чрез систематичното обучение на правоприлагащите органи и на практикуващи юристи, като се има предвид, че обучението следва винаги да отчита перспективата и нуждите на жертвите (32). ЕИСК обръща специално внимание на необходимостта от увеличаване на човешките ресурси на службите, които работят в тази материя.

4.3.3.

ЕИСК счита, че борбата с бизнес модела на намиране и експлоатация на жертви чрез интернет изисква съблюдаване на правните задължения, които вече са наложени на платформите, както и диалог с технологичните и интернет компаниите, за да се намали използването им за намиране и експлоатация на жертви на трафик (33). ЕИСК счита, че Европейската обсерватория за цифрови медии (34) би могла да бъде полезен инструмент за наблюдение на нелегалните канали за онлайн вербуване на хора за целите на трафика.

4.3.4.

ЕИСК счита, че е от съществено значение да се гарантира, че доставчиците на интернет услуги и свързаните с тях дружества подкрепят борбата с трафика на хора, като идентифицират и премахват материали, свързани с експлоатацията и малтретирането на жертвите.

4.3.5.

ЕИСК обръща особено внимание на факта, че успехът на борбата за разбиване на престъпния модел и ограничаване на експлоатацията на жертвите на трафика на хора зависи до голяма степен от активното участие на обществото като цяло и ангажираността на гражданите, по-специално на местните правителства, на образователната и здравната система, социалните партньори, организациите на гражданското общество и посланията, които се разпространяват в социалните медии и мрежи. Обществото носи споделена отговорност за борба с престъплението трафик на хора. ЕИСК предлага в стратегията да се разгледат конкретни програми за информиране и обучение, насочени към тези участници от институциите и обществото, тъй като ефективността ѝ е пряко свързана със ангажираността и ефикасността на всеки от тях.

4.4.   Относно глава 5

4.4.1.

ЕИСК счита, че следва да се насърчават по-ефективни системи за насочване на жертвите на трафик на хора, за да се гарантират тяхната защита и права на равнището на държавите- членки чрез координирани ответни действия и с експертния опит на организациите на гражданското общество, социалните партньори и международните неправителствени организации, като се взема предвид именно обменът на най-добри практики (35).

4.4.2.

ЕИСК приветства позицията на Комисията в защита на ненаказуемостта на жертвите за престъпления, които са били принудени да извършат, и преразглеждането в контекста на защитата на жертвите на директивата на Съвета от 2004 г. по отношение на разрешенията за пребиваване на жертвите на трафик на.

4.4.3.

ЕИСК приветства позицията на Комисията относно засилването на сътрудничеството за създаване на европейски механизъм за насочване на жертвите.

4.4.4.

По отношение на децата ЕИСК обръща внимание на факта, че следва да се вземе предвид целият им житейски път, тъй като едно травматизиращо събитие в детска възраст ще има своето отражение в юношеските и зрелите години от живота им. ЕИСК счита, че наблюдението на развитието на тези деца следва да бъде част от стратегията за подкрепа на жертвите.

4.5.   Относно глава 6

4.5.1.

ЕИСК подчертава, че глобалното постигане на целите за устойчиво развитие на ООН е основният стълб за създаване на икономически, социални и политически условия при зачитане на правата на човека в държавите на произход, които ще дадат възможност на техните граждани да живеят достоен живот в мир и сигурност. Сътрудничеството за устойчиво развитие, осъществявано от ЕС и държавите членки, е един от основните му инструменти, които ЕИСК подчертава, подкрепя и предлага да бъдат зачетени и включени в стратегията.

4.5.2.

ЕИСК подкрепя усилията на Комисията в областта на външната дейност в сътрудничество с различните агенции на Организацията на обединените нации и Съвета на Европа за борба с трафика на хора, но посочва, че МОТ има дългогодишен и плодотворен опит в борбата с трафика на хора (36). Международната организация по миграция (МОМ) също разполага с богат опит и добри практики, които трябва да бъдат взети предвид. ЕИСК препоръчва Комисията да включи тези агенции в междуинституционалните отношения и да работи с тях за изпълнението на стратегията.

4.5.3.

ЕИСК счита, че наличието на смесени миграционни потоци, през които имигрантите биват въвеждани успоредно с трафика на хора, не следва да се разглежда единствено в логиката на борбата с контрабандните мрежи, като за целта се използва Новият пакт за миграцията (37).

---

(1)  COM (2021) 171 final, стр. 11 и 14.

(2)  COM(2021) 171 final, бележки под линия стр. 5 (20), стр. 11 (39) и стр. 12 (41).

(3)  COM (2021) 171 final, Глава 6 — Международно измерение

(4)  COM(2021) 171 final, стр. 17.

(5)  COM (2021) 171 final, Глава 6 — Международно измерение

(6)  COM(2021) 171 final, стр. 19.

(7)  COM(2021) 171 final, стр. 9.

(8)  Вж. Доклад на МОТ от 2021 г. „Достъп до закрила и обезщетение за жертвите на трафик с цел трудова експлоатация в Белгия и Нидерландия“.

(9)  COM(2021) 171 final, стр. 8 и 9.

(10)  В Конвенция № 81 на МОТ (относно инспекциите по труда) се посочва, че на всеки 10 000 работници трябва да има по един инспектор по труда.

(11)  COM(2021) 171 final, стр. 1 и 21.

(12)  COM(2021) 171 final, стр. 7.

(13)  COM(2021) 171 final, стр. 7.

(14)  COM(2021) 171 final, стр. 7.

(15)  COM(2021) 171 final, стр. 15.

(16)  COM(2021) 171 final, стр. 12.

(17)  COM(2021) 171 final

(18)  Става дума за Рамковото решение 2002/629/ПВР на Съвета от 19 юли 2002 г. относно борбата с трафика на хора (OB L 203, 1.8.2002г., стр. 1); Плана на ЕС за най-добри практики, стандарти и процедури за борба и предотвратяване на трафика на хора (2005 г.); Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора (1.2.2008 г.); Стокхолмската програма — Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите (2010 г.).

(19)  Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (OB L 101, 15.4.2011 г., стр. 1).

(20)  Борба с трафика на хора (ОВ C 51, 17.2.2011 г., стр. 50); Превантивни мерки за закрила на децата от сексуално малтретиране (ОВ C 24, 28.1.2012 г., стр. 154); Премахване на трафика на хора (ОВ C 44, 15.2.2013 г., стр. 115); Европейска програма за сигурност (ОВ C 177, 18.5.2016 г., стр. 51).

(21)  COM(2021) 171 final, стр. 12.

(22)  COM(2021) 171 final, Глава 5 — Закрила, подкрепа и осигуряване на възможности на жертвите да действат, особено жените и децата.

(23)  COM (2021) 171 final, Глава 6 — Международно измерение

(24)  COM (2021) 171 final, Глава 6 — Международно измерение

(25)  COM(2021) 171 final, стр. 19.

(26)  COM(2021) 171 final, Глава 2.

(27)  COM(2021) 171 final, стр. 6.

(28)  COM(2021) 171 final, стр. 7.

(29)  Вж. Доклад на МОТ от 2021 г. „Достъп до закрила и обезщетение за жертвите на трафик с цел трудова експлоатация в Белгия и Нидерландия“.

(30)  COM(2021) 171 final, стр. 9.

(31)  COM(2021) 171 final, стр. 11.

(32)  COM(2021) 171 final, стр. 12.

(33)  COM(2021) 171 final, стр. 11.

(34)  Вж. ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“, Европейска комисия.

(35)  В този контекст новата система, приета в Португалия — „Национална система за насочване на деца, които са (или се предполага, че са) жертви на трафик на хора“, е пример за добра практика.

(36)  Конвенция 29/1930 относно принудителния труд, Конвенция 105/1957 относно премахването на принудителния труд и Протокол на МОТ от 2014 г. към Конвенцията относно принудителния труд и Конвенцията относно премахването на принудителния труд.

(37)  COM(2021) 171 final, стр. 21.