Публикация на заявление за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктовата спецификация съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2020/C 251/16)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението за изменение в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в срок от три месеца от датата на нейното публикуване

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ, КОЕТО НЕ Е НЕСЪЩЕСТВЕНО, В ПРОДУКТОВАТА СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ЗАЩИТЕНО НАИМЕНОВАНИЕ ЗА ПРОИЗХОД/ЗАЩИТЕНО ГЕОГРАФСКО УКАЗАНИЕ

Заявление за одобрение на изменение в съответствие с член 53, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

„CHABICHOU DU POITOU“

ЕС №: PDO-FR-0115-AM01 – 5.12.2018 г.

ЗНП (X) ЗГУ ()

1.   Група заявител и законен интерес

Syndicat de défense du Chabichou de Poitou

Адрес:

Agropole

Route de Chauvigny CS 45002

86550 Mignaloux-Beauvoir

FRANCE

Тел. +33 (0) 549447480

Факс +33 (0) 549467905

Електронна поща: chabichoudp@na.chambagri.fr

Групата се състои от млекопроизводители, фермери, специалисти по зреенето и преработватели и има законен интерес да подаде заявлението.

2.   Държава членка или трета държава

Франция

3.   Рубрика от спецификацията на продукта, която подлежи на изменение/изменения

☐	Наименование на продукта

☒	Описание на продукта

☒	Географски район

☒	Доказателство за произход

☒	Метод на производство

☒

Връзка

☒

Етикиране

☒	Други: данни за контакт на компетентната служба и група, инспекция, национални изисквания

4.   Вид на изменението/измененията

☒	Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

☐	Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, за което не е публикуван единен (или равностоен на него) документ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

5.   Изменение/изменения

1.   ОПИСАНИЕ НА ПРОДУКТА

Изречението:

Се заменя със следното:

Задължението за използване на сурово мляко се добавя, за да се запазят естествените микробиологични качества на млякото.

За да се опише по-добре продуктът, се уточнява, че става въпрос за леко осолено сирене, което не е било подложено на топлинна обработка, което е в процес на зреене с малко добавяне на сирище. Също така се посочва, че повърхностната плесен може да бъде „бяла, жълта или синя“, тъй като наличието на сирена с плесен с всички тези цветове не е системно. Съдържанието на мазнини в сиренето се променя, за да се отчетат промените в етикирането (процент мазнини, изразен въз основа на крайния продукт).

От тази част се заличава описанието на калъпа, което се намира в точка 5.3, буква в) от спецификацията за преработката на сиренето.

Добавя се следното изречение:

Добавя се, че обозначението „CdP“, оставено от калъпите, трябва да присъства в горната част на сиренето. Обозначението всъщност е съществен елемент на калъпа, използван от всички оператори, то е отличителен белег на „Chabichou du Poitou“.

Добавя се следното изречение:

Добавя се общото тегло на сухото вещество на всяко отделно сирене. Изразяването на теглото на сиренето като сухо вещество и определянето на минимално съдържание на сух екстракт в сиренето дава възможност да се изключи продажбата на сирена с твърде малък размер (поради недостатък при формоването) или с твърде голяма влажност (поради липса на изсушаване и/или поради използването на твърде влажна сиренина).

Изречението:

Се заменя със следното:

Понятието „средно тегло“ се заменя с „минимално тегло“, което по-лесно се подлага на контрол. Уточнява се, че минималното тегло на сиренето се определя в края на минималния период на зреене. Минималното тегло се коригира спрямо средното тегло, за да се вземе предвид действителното тегло, установено в края на минималния период на зреене.

Изречението:

Се заменя със следното:

Описанието на сиренето се допълва от органолептичните характеристики по отношение на консистенцията на вътрешността (хомогенна).

Добавя се следният параграф:

Уточнява се, че описанието на сиренето се допълва от органолептичните характеристики по отношение на вкуса на сиренето и промяната му по време на зреенето.

В единния документ изречението

Се заменя със следното:

2.   ГЕОГРАФСКИ РАЙОН

Що се отнася до раздела, отнасящ се до географския район, за по-лесен контрол е добавен списъкът на общините, включени в него. Периметърът на географския район остава непроменен. Този списък обхваща всички общини в географския район, в който могат да се извършват всички етапи от производствения метод (производство на мляко, производство и зреене на сиренето). В допълнение към това се добавят позовавания на датата на настоящия официален географски код и на плановете, представени в общината, за да може списъкът да бъде точен и недвусмислен.

3.   ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ПРОИЗХОД

Добавят се задължения за деклариране на операторите. По този начин се предвижда:

—	декларация за идентификация на операторите с цел да им се даде възможност да изпълнят изискванията на спецификациите.

—	декларации, необходими за разпознаването и проследяването на продуктите, предназначени за продажба с наименование за произход.

—	задължения, свързани с воденето на регистри от операторите.

—

добавя се задължение за документиране, за да се проследи продуктът от събирането на млякото до производството: количествата мляко, събрани индивидуално и предназначени за производството на „Chabichou du Poitou“, количества подсирено мляко за производството на „Chabichou du Poitou“ и брой сирена в калъп, закупени неузрели, отхвърлени като неотговарящи на изискванията, предлагани на пазара като ЗНП. Освен това се добавя и честотата на регистрациите: регистър, актуализиран при всяко събиране за млекопроизводителите или всеки месец за производителите и преработвателите.

—

за целите на проверката се добавя естеството на другата информация, която трябва да бъде вписана в регистрите от производителите/специалистите по зреене (продължителност на различните етапи на производство, киселинност на подсирването и поставянето в калъп, температурите, датата на изпращане и на получаване на бялото и зрялото сирене), както и изискванията към млекопроизводителите да следят за проследяването на фуражите за стадото (документ, посочващ естеството, разпределените количества и произхода на тези храни).

—	накрая се добавя параграф относно контрола върху характеристиките на продуктите, предназначени да бъдат предлагани на пазара като наименование за произход: „В края на минималния период на зреене сирената се подлагат на аналитичен и органолептичен тест чрез вземане на проби“.

4.   МЕТОД НА ПРОИЗВОДСТВО

Условия за производството на мляко в стопанствата

Добавя се определението за стадо, което се определя като „животни, които са се оярили поне веднъж“.

Добавят се разрешените породи кози. Това са представителните породи за съществуващите стопанства за кози в географския район: „Alpine, Saanen, Poitevine и техните кръстоски“.

Добавя се минимално изискване за продоволствена независимост, за да се подсили връзката с географския район чрез храненето на козите: „най-малко 75 % от общата дажба трябва да произхожда от географския район, т.е. 825 kg сухо вещество на коза годишно“. Това изискване отчита съществуващите практики и ограничения за стопанствата в географския район, по-специално размера на стадата, приспособяването към климата, характеризиращ се с редовни периоди на суша, геоложкия характер на почвата, наличието на варовикови почви, благоприятни за отглеждането на бобови растения, по-специално люцерна. Ето защо се добавя също, че „фуражите се произвеждат изцяло в географския район“ и че „дажбата на коза годишно съдържа най-малко 200 kg сухо вещество под формата на люцерна или бобови растения от географския район.“„Последното изискване позволява да се избегне наличието на хранителна система от тип „слама + концентрат“, която би засегнала качеството на млякото, свързано с качеството и разнообразието на дажбата фураж.

Добавя се минимален процент на фуража: „Дажбата трябва да се състои от най-малко 55 % фураж, т.е. 605 kg сухо вещество на коза годишно“; и списък на разрешените фуражи: „чисти треви, бобови растения или в комбинация, кореноплодни и кръстоцветни зеленчуци, слама и цели растения от зърнени култури, бобови растения, маслодайни семена и протеинови култури в допълнение към другите груби фуражи — самораслите видове, които се срещат в географския район. Те се консумират свежи, под формата на сено, агломерирани или дехидратирани.“

Добавя се, че „силажът е забранен“ заради неблагоприятното му въздействие върху характеристиките на сиренето.

Добавя се обаче, че „балираният фураж се разрешава до максимум 200 kg сухо вещество на коза годишно“. Добавя се, че балираният фураж“ трябва да има „съдържание на сухо вещество минимум 50 %“, за да се гарантира хранителното и санитарното качество на храната.

Добавя се, че „агломерираният или дехидратиран фураж е ограничен до 200 kg сухо вещество на коза годишно“, за да се осигури фураж под формата на сено или зелена трева.

Добавя се максимално количество концентрирани фуражи, което не трябва да надвишава 495 kg на коза годишно. Добавя се минимално количество от тези допълващи фуражи от географския район, т.е. най-малко 150 kg на коза годишно или 30 % от допълнителната дажба. Тази част трябва да се състои от зърнени култури и/или маслодайни семена и/или протеинови култури.

Добавката, която е разрешена в допълнителната дажба, необходима за производството на мляко от кози, се добавя, за да се определят практиките на животновъдите и да се избегнат добавките, които биха могли да имат нежелан ефект върху качеството на млякото:

„В състава на допълнителната дажба, независимо дали става въпрос за фермерски смеси или за пълноценни фуражи от търговската мрежа, могат да се включват само:

—	зърна от житни растения, цели или екструдирани и производните им продукти;

—	маслодайни семена и плодове и производните им продукти;

—	семена от бобови култури и производните им продукти;

—	други семена и плодове и производните им продукти: кюспе от орехи, натрошени кестени;

—	грудки, корени и производните им продукти;

—	масла и мазнини от растителен произход;

—	фуражи, груби фуражи и производните им продукти;

—	минерали и производните им продукти;

—	технологични добавки: свързващи вещества, сгъстители и желиращи агенти;

—	микроелементи и витамини.“

Тези фуражи помагат за структуриране на млякото и за подпомагане на разнообразната флора на млякото, по-специално чрез наличието на дрожди.

На разнообразния фураж, даван на козите, на забраната за силаж и на контрола върху балирания и дехидратирания фураж се дължат органолептичните характеристики на „Chabichou du Poitou“.

Използвано мляко

Добавят се условията за съхранение на млякото във фермата: „Млякото не може да се съхранява повече от 48 часа в хладилни резервоари във фермата“, за да се запазят качествата на млякото (казеини и калций) и да се ограничи развитието на психротрофни микроорганизми, които от своя страна ограничават развитието на естествена млечна флора.

Добавя се, че „използваното мляко е сурово козе мляко“, производството от сурово мляко е задължително, за да се запазят качествата на млякото, по-специално органолептичните характеристики и първоначалната му флора, като по този начин се засилва връзката с географския район.

Преработка

Описват се основните етапи от производствения план за „Chabichou du Poitou“ с цел по-доброто характеризиране на продукта и гарантиране на спазването на начините на производство на „Chabichou du Poitou“.

a)

„зреене на млякото“: Добавя се наличието на етап на зреене на млякото (трябва да започне не повече от 10 часа след получаване на млякото) и се добавят стойностите на млякото (продължителност от минимум 2 часа и температура от 8 °C или повече), тъй като този етап е от съществено значение за увеличаване на млечната флора, насърчаване на подкиселяването и избора на флора. Затова то трябва да се извършва при оптимални условия, които позволяват добро развитие на млечната флора. Добавя се, че добавката на флора за посяване е разрешена в прясно или замразено състояние от млечната закваска или в прясно или замразено състояние, или чрез млечни ферменти от търговската мрежа, или от специфичните дрожди на групата, или чрез директно посяване или култивиране върху козе мляко, обогатено с козе мляко на прах. Добавя се естеството на флората за посяване с цел контрол на практиките на операторите: — естествена флора в суровото мляко; — флора, развила се в суроватката; — ендемична флора на мандрите; — флора от търговската мрежа от семейство плесени и семейство дрожди; — специфична флора за групата.

б)

„подсирване и коагулиране“: Добавят се стойностите за етапа на подсирване (максимум 24 часа между началото на събирането и подсирването, максималната стойност на pH от 6,45 или минимална киселинност от 16 градуса по Дорник), като тези параметри гарантират правилното развитие на млечната флора между доенето и подсирването. Добавя се максималната температура за подсирване (25 °C), за да се гарантира доброто развитие на мезофилната флора. Добавя се следното определение за максимално съдържание на сирище: 8 ml на 100 литра мляко за сирище, с доза 520 милиграма химозин на литър, с цел да се запази млечният характер на „Chabichou du Poitou“, който оказва влияние върху консистенцията на вътрешността. Добавя се минималната продължителност на подсирването (16 часа), за да се постигне киселинността, изисквана за поставянето в калъп. Добавя се, че всяка форма на отлагане на сиренината е забранена и че закупуването на прясна сиренина в насипно състояние без калъп е забранено с оглед на възможното отрицателно въздействие на тази практика върху органолептичните характеристики на сиренето, както и върху развитието на технологията за производство на сирене от страна на операторите (забрана за предварително отцеждане).

в/

„поставяне в калъп“: Добавя се определение за киселинност при поставянето в калъп: най-малко 50 градуса по Дорник или най-много pH от 4,60, тъй като измерването на киселинността дава възможност за контрол на млечния характер на сиренето на този важен етап от производството. В случая на сиренината термините „предварително отцеждане или не“ се заличават, тъй като предварителното отцеждане е забранено, така че да се запази структурата на сиренината и да се получи характерната за сиренето фина консистенция. В единния документ термините „предварително отцеждане или не“ също се заличават. Добавя се, че поставянето в калъп може да се извършва с лопатка, в съответствие с практиките на операторите, в индивидуални калъпи или в блокове от калъпи с разпределители. Добавя се, че механичната помощ за поставяне в калъпи е забранена с цел да се предотврати прилагането на метод на поставяне в калъпи, която не запазва целостта на сиренината. Изреченията, отнасящи се до характеристиките на калъпа: „6,5 cm минимална височина, 16 cm максимална височина и 6 cm диаметър на основата, и 6,5 cm диаметър при височина 6,5 cm“ и „надупчен калъп с формата на пресечен конус с определени размери“ се заменят със: „Използваният калъп е надупчен калъп с формата на пресечен конус със следните вътрешни размери: 6,5 cm минимална височина, 16 cm максимална височина (с включени повдигачи на калъпа), 6,2 cm в диаметър на основата, и 6,6 cm в диаметър при височина 6,5 cm. Корпусът на калъпа съдържа 5 реда с 9 отвора с диаметър 2 mm, конични и в шахматен ред. На дъното на калъпа е поставен знак „CdP“. Дъното е леко заоблено, с радиус 5 mm, с 3 дупки с диаметър 2 mm на 13 mm, 6 дупки с диаметър 2 mm на диаметър 23 mm и 12 дупки с диаметър 2 mm на диаметър 40 mm.“ Използването на специфичен и подробно описан калъп е съществен елемент от спецификациите, тъй като определя типичната форма на „Chabichou du Poitou“, която е на тапа за бъчва, както и кинетиката на отцеждането на суроватката. Размерът на диаметъра на основата и на горната част на калъпа се преместват от раздела, отнасящ се до описанието на продукта и се коригират: 6,2 вместо 6 за основния диаметър; 6,6 вместо 6,5 за диаметъра на горната част. Целта е да се поправи грешка при регистрацията на ЗНП. Добавя се също така, че максималната височина на калъпа включва повдигачите на калъпа.

г)

„отцеждане“ Изречението „Отцеждането продължава от осемнадесет до двадесет и четири часа.“ В точката, отнасяща се до отцеждането, се заменя с: „То продължава най-малко 18 часа.“ Максималната продължителност на отцеждането („24 часа“) се заличава, тъй като използването на сурово мляко, което става задължително, може да изисква продължително отцеждане, за да се получи желаната консистенция на „Chabichou du Poitou“. Максималната продължителност на отцеждането от 48 часа също се заличава от единния документ. Добавя се минимален брой от 3 обръщания, между поставянето в калъпи и изваждането, тъй като са необходими за отцеждане на суроватката и за получаване на окончателната форма на сиренето.

д)

„осоляване“ Техниката на осоляване в саламура се контролира, за да се избегне всякакво отклонение в качеството: саламурата трябва да бъде наситена и да се използва при температура от 25 °C. Използването на наситена саламура позволява да се гарантира, че концентрацията на сол остава една и съща, а максималната температура на саламурата от 25 °C позволява да се избегне твърде висока температура, която може да навреди на правилното развитие на флората, като се благоприятства развитието на нежелана мезофилна флора.

е)

„предварително изсушаване“ Изречението: „След това се поставят в сушилня за период от двадесет и четири до четиридесет и осем часа“. се заменя със „Сиренето се изсушава в продължение на най-малко 24 часа. В края на изсушаването трябва да е започнало „отлагане на мазнини“. Целта е да се предостави по-голяма свобода за овладяване на процеса. Съгласно настоящите практики изсушаването не се извършва непременно в специално помещение, по-конкретно при фермерите, при които то често се извършва в производствената зала. Освен това, тъй като целта на изсушаването е да се развият дрожди преди поставянето на сиренето в помещение за сушене, се добавя задължение за постигане на резултат, което заменя максималната продължителност; става въпрос за визуален индикатор, който позволява да се гарантира, че е постигната крайната цел на този етап, т.е. началото на „отлагането на мазнини“ (което съответства на появата по повърхността на първата флора на зреенето). Максималното време за изсушаване от 48 часа също се заличава от единния документ.

ж)

„зреене“ Изречението: „Зреенето в помещение за сушене продължава най-малко десет дни в района на производство, считано от датата на подсирването, при температура между 10 °C и 12 °C и при влажност между 80 и 90 процента“. Се заменя със следното: „Охлаждането е постепенно. Температурата на помещението за сушене трябва да е най-малко 8 °C 10 дни след подсирването. След изваждането от помещението за сушене сиренето има коричка, която е с повърхностна плесен, лесно видима с невъоръжено око. В случай на транспортиране на сиренето от производствения обект до мястото на зреене, сиренето може да бъде охладено в продължение на максимум 24 часа. Тази продължителност се добавя към минималния период на зреене.“ Условията на зреене се променят, без обаче да се променя минималният период на зреене. Максималната температура в крайния етап на зреене е непременно по-ниска от първоначалната температура на процеса (като максималната температура за подсирване е 25 °C), като се има предвид изискването за постепенно охлаждане. Минималната температура на зреене се намалява от 10 °C на 8 °C 10 дни след подсирването, за да се вземат предвид реалните практики. При температура от 8 °C и повече, флората се развива и изпълнява ролята на липолиза, на протеолиза, за да се позволи развитието на специфичните аромати на „Chabichou du Poitou“. Максималната температура на зреене се заличава, за да се предостави по-голяма свобода на специалистите по зреене. Добавя се външният вид на сирената при изваждането им от помещението за сушене. Всъщност етапът на зреене се ръководи не само от температурата, но и от контрола на външния вид на сиренето във връзка с развитието на повърхностната флора. Минималните и максималните стойности на влажността се заличават, тъй като те вече не съответстват на практиките на някои специалисти по зреене. В действителност специалистът по зреене определя влажността в зависимост от сухия екстракт при изваждането от калъпа, който може да бъде много различен в зависимост от качеството на използваното мляко. Поради това е възможно влажността в помещението за сушене да бъде много различна от определените граници в действащите спецификации. Добавя се максималното време за охлаждане на неузрели сирена преди транспортиране в охладено превозно средство (максимум 24 часа), за да се избегнат някои възможни злоупотреби със съхранение на студено в продължение на твърде дълъг период. Тази продължителност се добавя към минималния период на зреене поради спирането на процеса на зреене при ниска температура. Максималната температура на зреене от 10 градуса и диапазонът на влажността от 80 до 90 % се заличават от единния документ.

5.   ВРЪЗКА

Що се отнася до раздела относно връзката с географския район, той се пренаписва изцяло, за да се покаже по-ясно връзката между „Chabichou du Poitou“ и неговия географски район, без връзката да се променя по същество. По този начин се обръща специално внимание на условията за производство на млякото, позволяващи използването на сурово мляко, което е подходящо за производството на сиренето, за което се изискват специфични знания и умения, както и на условията за зреене. В точка „Специфични характеристики на географския район“ се отчитат природните фактори на географския район и човешкият фактор, като се обобщава историческият аспект и се подчертават специфичните умения. В точка „Специфични характеристики на продукта“ се разглеждат някои елементи, включени в описанието на продукта. И накрая, в точка „Причинно-следствена връзка“ се обясняват взаимодействията между природните и човешките фактори и продукта.

Това изменение се прави и в единния документ.

6.   ЕТИКИРАНЕ

Следният параграф се заличава:

Добавя се следното изречение:

„В допълнение към задължителните указания, предвидени в правилата за етикиране и представяне на хранителни продукти, етикирането включва регистрираното наименование на продукта и символа за ЗНП на Европейския съюз в същото зрително поле“.

Разделът относно етикирането е актуализиран, за да се вземат предвид промените в националната и европейската правна уредба. Отпада изискването за размера на буквите, тъй като изискването името и символа за ЗНП на Европейския съюз да са в едно и също зрително поле изглежда по-подходящо.

Тези изменения се внасят също така и в единния документ.

7.   ДРУГИ

Адресът на компетентната служба на държавата членка се актуализира.

Актуализират се наименованието и данните за контакт на групата и се добавя нейният правен статут.

Що се отнася до раздела относно контролните органи, актуализират се наименованията и данните за контакт на официалните органи. В този раздел се посочват данните за контакт на френските компетентни контролни органи: Institut national de l’origine et de la qualité (INAO) (Национален институт за произхода и качеството) и Direction générale de la concurrence, de la consommation et de la répression des fraudes (DGCCRF) (Генерална дирекция по въпросите на конкуренцията, потреблението и борбата с измамите). Добавя се уточнението, че името и данните за контакт на сертифициращия орган могат да бъдат намерени на уебсайта на INAO и в базата данни на Европейската комисия.

По отношение на раздела за националните изисквания се добавя таблица, посочваща основните точки, които трябва да бъдат контролирани, и методът за тяхното оценяване.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„CHABICHOU DU POITOU“

ЕС №: PDO-FR-0115-AM01 – 5.12.2018

ЗНП (X) ЗГУ ()

1.   Наименование(я)

„Chabichou du Poitou“

2.   Държава членка или трета държава

Франция

3.   Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1.   Вид продукт

Клас 1.3. Сирена

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

„Chabichou du Poitou“ се произвежда изключително от сурово и пълномаслено козе мляко. Това е меко сирене, което не е пресовано и не е било подложено на топлинна обработка, което е в процес на зреене с малко добавяне на сирище, леко осолено, с тънка кора с бяла, жълта или синя повърхностна плесен.

Формата му е на малък пресечен конус, т. нар. „тапа за бъчва“ (според формата на дървената конусовидна тапа за запушване на бъчви). В края на минималния период на зреене в горната част на сиренето се поставя обозначението „CdP“.

Сиренето съдържа минимум 18 g мазнини на 100 g краен продукт. Общото тегло на сухото вещество не трябва да бъде по-малко от 40 g на всяко отделно сирене.

Теглото на сиренето е най-малко 140 g в края на минималния срок на зреене от 10 дни след подсирването.

Вътрешността е бяла, стегната, с хомогенна консистенция и фина, като същевременно е запазила естествената си гъвкавост.

Когато сиренето е младо, консистенцията е гладка.

След дълго зреене вътрешността на сиренето става ронлива и може да се появи течност под коричката.

Когато сиренето е младо, вкусът е мек с млечен характер.

След няколко седмици зреене вкусът на козе мляко е по-изразен и устойчив. Понякога се усещат и аромати на сушени плодове. Вкусът не е твърде солен, кисел или горчив.

3.3.   Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

Най-малко 75 % от общата дажба на козите от стадото трябва да произхожда от географския район, т.е. 825 kg сухо вещество на коза годишно. Това изискване отчита съществуващите практики и ограничения за стопанствата в географския район, свързани с приспособяването към климата, характеризиращ се с редовни периоди на суша и геоложкия характер на почвата.

Фуражите се произвеждат изцяло в географския район. Дажбата трябва да се състои от най-малко 55 % фураж, т.е. 605 kg сухо вещество на коза годишно.

За фураж се считат: чисти треви, бобови растения или в комбинация, кореноплодни и кръстоцветни зеленчуци, слама и цели растения от зърнени култури, бобови растения, маслодайни семена и протеинови култури в допълнение към другите груби фуражи — самораслите видове, които се срещат в географския район. Те се консумират свежи, под формата на сено, агломерирани или дехидратирани.

Забранено е използването на силажи. Балираният фураж се разрешава до максимум 200 kg сухо вещество на коза годишно. Балираният фураж има съдържание на сухо вещество най-малко 50 %.

Агломерираният или дехидратиран фураж е ограничен до 200 kg сухо вещество на коза годишно.

Дажбата на коза годишно съдържа най-малко 200 kg сухо вещество под формата на люцерна или бобови растения от географския район.

В състава на допълнителната дажба, независимо дали става въпрос за фермерски смеси или за пълноценни фуражи от търговската мрежа, могат да се включват само следните суровини:

—	зърна от житни растения, цели или екструдирани и производните им продукти;

—	маслодайни семена и плодове и производните им продукти;

—	семена от бобови култури и производните им продукти;

—	други семена и плодове и производните им продукти: кюспе от орехи, натрошени кестени;

—	грудки, корени и производните им продукти;

—	масла и мазнини от растителен произход;

—	фуражи, груби фуражи и производните им продукти;

—	минерали и производните им продукти;

—	технологични добавки: - свързващи вещества, сгъстители и желиращи агенти;

—	микроелементи и витамини.

Използването на суроватка от стопанството е разрешено.

Допълнителната дажба се ограничава до 495 kg сухо вещество на коза годишно. Тя съдържа най-малко 150 kg или 30 % зърнени култури и/или маслодайни семена и/или протеинови култури от географския район.

3.4.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Производството на млякото, производството и зреенето на сиренето се извършват в географския район.

3.5.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Освен задължителните обозначения, предвидени в нормативната уредба относно етикирането и представянето на хранителните продукти, на етикета фигурират регистрираното наименование на продукта и символът за ЗНП на Европейския съюз — в едно и също зрително поле.

3.6.   Специфични правила за етикиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

4.   Кратко определение на географския район

Департамент Vienne

Кантон Chassenuil-du Poitou: всички общини;

Кантон Châtellerault 1: всички общини;

Кантон Châtellerault 2: общините Châtellerault, Orches, Savigny-sous-Faye, Sérigny, Sossais;

Кантон Châtellerault 3: общините Châtellerault, Senillé-Saint-Sauveur;

Кантон Chauvigny: общините Availles-en-Châtellerault, Bonneuil-Matours, Cenon-sur-Vienne, Chauvigny (за частта, съответстваща на територията ѝ от 29 юни 1990 г.), Valdivienne (за частта от територията на Chauvigny от 29 юни 1990 г.);

Кантон Civray: общините Asnois, Blanzay, Champagné-le-Sec, Champagné-Saint-Hilaire, Champniers, La Chapelle-Bâton, Charroux, Chatain, Château-Garnier, Civray, La Ferrière-Airoux, Genouillé, Joussé, Linazay, Lizant, Magné, Mauprévoir, Payroux, Saint-Gaudent, Saint-Macoux, Saint-Martin-l’Ars, Saint-Pierre-d’Exideuil, Saint-Romain, Saint-Saviol, Savigné, Sommières-du-Clain, Surin, Voulême;

Кантон Jaunay-Clan: всички общини;

Кантон Loudun: общините Angliers, Arçay, Aulnay, Berthegon, Cernay, Chalais, La Chaussée, Chouppes, La Roche-Rigault, Coussay, Craon, Curçay-sur-Dive, Dercé, Doussay, Glénouze, La Grimaudière, Guesnes, Loudun, Martaizé, Maulay, Mazeuil, Messemé, Moncontour, Monts-sur-Guesnes, Mouterre-Silly, Prinçay, Ranton, Saint-Clair, Saint-Jean-de-Sauves, Saint-Laon, Saires, Sammarçolles, Ternay, Verrue

Кантон Lusignan: всички общини;

Кантон Lussac-les-Châteaux: общините Bouresse, Brion, Gençay, Lhommaizé, Moussac, Queaux, Saint-Laurent-de-Jourdes, Saint-Maurice-la-Clouère, Saint-Secondin, Usson-du-Poitou, Verrières, Le Vigeant;

Кантон Migné-Auxances: всички общини;

Кантон Poitiers 1: всички общини;

Кантон Poitiers 2: всички общини;

Кантон Poitiers 3: всички общини;

Кантон Poitiers 4: всички общини;

Кантон Poitiers 5: всички общини;

Кантон Vivonne: всички общини;

Кантон Vouneuil-sous-Biard: всички общини;

Департамент Deux-Sèvres

Кантон Bresuire: община Geay;

Кантон Celles-sur-Belle: всички общини;

Кантон La Gâtine: общините Aubigny, Beaulieu-sous-Parthenay, La Boissière-en-Gâtine, Chantecorps, Clavé, Coutières, Doux, La Ferrière-en-Parthenay, Fomperron, Les Forges, Gourgé, Les Groseillers, Lhoumois, Mazières-en-Gâtine, Ménigoute, Oroux, La Peyratte, Pressigny, Reffannes, Saint-Georges-de-Noisné, Saint-Germier, Saint-Lin, Saint-Marc-la-Lande, Saint-Martin-du-Fouilloux, Saint-Pardoux, Saurais, Soutiers, Thénezay, Vasles, Vausseroux, Vautebis, Verruyes, Vouhé;

Кантон Melle: всички общини;

Кантон Mignon-et-Boutonne: общините Asnières-en-Poitou, Brieuil-sur-Chizé, Brioux-sur-Boutonne, Chérigné, Ensigné, Juillé, Luché-sur-Brioux, Lusseray, Paizay-le-Chapt, Périgné, Secondigné-sur-Belle, Séligné, Vernoux-sur-Boutonne, Villefollet, Villiers-sur-Chizé;

Кантон Plaine Niortaise: общините Brûlain, Prahecq, Saint-Martin-de-Bernegoue, Vouillé;

Кантон Saint-Maixent-l’Ecole: общините Augé, Azay-le-Brûlé, La Crèche, Exireuil, Nanteuil, Romans, Sainte-Eanne, Saint-Maixent-l’École, Saint-Martin-de-Saint-Maixent, Sainte-Néomaye, Saivres, Souvigné;

Кантон Thouars: общините Missé, Saint-Jacques-de-Thouars, Saint-Jean-de-Thouars, Thouars;

Кантон Val de Thouet: общините Airvault, Assais-les-Jumeaux, Availles-Thouarsais, Boussais, Brie, Brion-près-Thouet, Le Chillou, Glénay, Irais, Louin, Luzay, Maisontiers, Marnes, Oiron, Pas-de-Jeu, Pierrefitte, Saint-Cyr-la-Lande, Sainte-Gemme, Saint-Généroux, Saint-Jouin-de-Marnes, Saint-Léger-de-Montbrun, Saint-Loup-Lamairé, Saint-Martin-de-Mâcon, Saint-Martin-de-Sanzay, Saint-Varent, Taizé-Maulais, Tessonnière, Tourtenay;

Департамент Charente

Кантон Charente-Bonnieure: общините Benest, Le Bouchage, Champagne-Mouton, Vieux-Ruffec;

Кантон Charente-Nord: общините Les Adjots, Bernac, Bioussac, Brettes, La Chèvrerie, Condac, Courcôme, Empuré, La Faye, La Forêt-de-Tessé, Londigny, Longré, La Magdeleine, Montjean, Nanteuil-en-Vallée, Paizay-Naudouin-Embourie, Raix, Ruffec, Saint-Gourson, Saint-Martin-du-Clocher, Souvigné, Taizé-Aizie, Theil-Rabier, Villefagnan, Villiers-le-Roux.

5.   Връзка с географския район

Географският район на „Chabichou du Poitou“ съответства на Haut-Poitou — варовиково плато, което се простира до краищата на Централния масив на изток и до лозарския район на юг. Общините от географския район са разположени предимно в източната част на департамент Deux-Sèvres и на запад от департамент Vienne и в по-малка степен в северната част на департамент Charente.

Haut-Poitou е образуван по време на периоди на утаяване на варовик. Наблюдаваните основни почви са резултат от разрушаването на основната варовикова скала. „Terres de groie“ са най-често срещаните почвени образувания. Това са глинесто-варовикови кафяви почви, повече или по-малко дълбоки. В южната част на географския район се срещат червени почви, т. нар. „за кестенови дървета“. Това са дълбоки тинесто-глинести почви, получени при декалцификацията на варовиковия субстрат.

Умереният климат е обект на океански влияния, с по-малко валежи, отколкото в други части на атлантическото крайбрежие, добро слънцегреене и недостиг на вода през лятото, които могат да варират значително през различните години.

Поради това районът на „Chabichou du Poitou“ се характеризира с мозайка от почви с различен агрономически потенциал, които позволяват отглеждане на различни култури в пространството и във времето (ротация на културите). Естествената среда е подходяща за производството на качествени фуражи и зърнени култури.

Poitou е район, който в исторически план се характеризира с отглеждане на кози. Поради това от много рано културата на Poitou е белязана от производството на различни видове козе сирене. Първоначално издояваното мляко е било предназначено за производство на пресни сирена, консумирани ежедневно в рамките на семейството. Това потребление е разпространено на-вече при дребните земеделски производители, които не могат да отглеждат едър рогат добитък поради липсата на достатъчно земя. Отглеждането на кози и производството на сирена са запазени за жените. Калъпът на „Chabichou du Poitou“ е с малки размери, керамичен, което дава възможност за производство на сирене с малко мляко.

Кризата с филоксерата, която още през 1876 г. бележи повратен момент за местните селскостопански производители, които изоставят лозите за сметка на скотовъдството и производството на мляко, както на едър рогат добитък — за производство на масло, така и на кози. Козевъдството в Deux-Sèvres и Vienne се развива с бързи темпове и производствените количества надвишават необходимото за семейството и излишъкът на сирене от фермерското производство се подлага на зреене и се предлага на местните пазари.

От началото на 20-и век производството на „Chabichou du Poitou“ се разраства бързо с развитието на кооперативните стопанства. Първоначално специализирано в събирането на краве мляко, кооперативното движение впоследствие обхваща и събирането на козе мляко за производство на сирене.

В наши дни козето мляко се произвежда от земеделски стопанства, заобиколени от полски култури, което изгражда мозайката от различната употреба на земите. За пълноценното използване на земята и търговията с храни, зърнени култури и фуражи, по-специално люцерна, може да се установи солидарност между скотовъдците и земеделските производители на зърнени култури.

Калъпът, използван за производството на „Chabichou du Poitou“, запазва формата на тапа за бъчва и носи идентичността на сиренето чрез знака „CdP“. Производителите прилагат специфични умения, свързани с формата на пресечен конус на калъпа с цел отстраняване на суроватката. Управлението на подкиселяването и тройната комбинация отцеждане/осоляване/изсушаване са от съществено значение за равномерното отделяне на суроватката и подготвят образуването на коричката, което е от съществено значение за производството на сиренето с оглед на трудностите при отцеждането, свързани с калъпа.

„Chabichou du Poitou“ е с форма на малък пресечен конус, т. нар. „тапа за бъчва“. Коричката му е с повърхностна плесен, като понякога под нея сиренето може да бъде течно. Бялата му вътрешност е стегната, с хомогенна и фина консистенция. Вкусът на козе мляко е умерен, но устойчив, с нотки на горчивина и сол, понякога загатване на сушени плодове.

Климатът на Haut Poitou, сух, отколкото този на другите сектори на Seuil du Poitou, голямо варовиково плато между Армориканския и Централния масив, както и варовиковите почви, които са резултат от разрушаването на основната скала, са допринесли за развитието на смесените стопанства и козевъдството. Козефермите са заобиколени от полски култури на изложена на засушаване земя, която козите използват пълноценно. Храната на козите е богата на фибри и разнообразна, благодарение на което млякото може да се структурира (съотношение протеини — мазнини) и да се създаде микробиална среда на млякото.

Храненето на козите с голям дял фуражи и зърнени храни е в основата на естествен внос на дрожди. Разнообразието на фуражите, давани на козите, качеството на фуражите и добавките, контролът на дажбите участват в изграждането на органолептичните характеристики на „Chabichou du Poitou“. Ранното присъствие на флора за зреене в млякото, още от момента на узряване на млякото, обяснява наличието понякога на течна част на сиренето под коричката и фината консистенция на „Chabichou du Poitou“.

Силното подкиселяване на сиренината служи като основа за дрождите за обезкисляване. Те подготвят появата на Geotrichum, на които отчасти се дължи специфичният вид на сиренето (повърхностна плесен на коричката) и умереният устойчив вкус на козе мляко, нотката горчивина и соленост, допълнена понякога от тези на сушени плодове и по-специално лешници.

Калъпът, използван за производството на „Chabichou du Poitou“, придава характерната му форма на пресечен конус (малка тапа за буре). Този калъп предоставя на „Chabichou du Poitou“ неговата идентичност и е част от специалната технология, която определя неговия външен вид и вкус. Най-малко 10 дни зреене и уменията на специалистите по зреене относно контрола на температурата позволяват да се развие повърхностната флора и да се придобият органолептичните характеристики на „Chabichou du Poitou“.

Препратка към публикуваната продуктова спецификация

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

http://info.agriculture.gouv.fr/gedei/site/bo-agri/document_administratif-5e3ac3fc-de33-401d-a82c-b4528803ebef

---

(1)  ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.