|
18.6.2020 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 204/29 |
Публикация на заявление за регистриране на наименование съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни
(2020/C 204/19)
Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в рамките на три месеца от датата на публикацията.
ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ
„Malostonska kamenica“
ЕС №: PDO-HR-02426 — 22.8.2018
ЗНП (Х) ЗГУ ()
1. Наименование/наименования
„Malostonska kamenica“
2. Държава членка или трета държава
Република Хърватия
3. Описание на селскостопанския продукт или храната
3.1. Вид продукт
Клас 1.7. Риби, мекотели, пресни раковини и производни продукти
3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1
Стридата „Malostonska kamenica“ принадлежи към вида европейски плоски стриди Ostrea edulis Linnaeus, 1758.
„Malostonska kamenica“ е двучерупчесто мекотело с неправилна овална форма, с неравни краища, с твърда консистенция, асиметрична, с неравномерни черупки, понякога ронливи. Лявата черупка (долна) е издута, а дясната (горна) е плоска и влиза в лявата. Черупките са с жълтеникав цвят или са сивокафяви или жълтозелени с червеникави или виолетови нюанси. По повърхността на черупките има линии, набраздявания и оребрявания или концентрични гънки, както и застъпващи се пластинки. Възможно е да има радиални набраздявания и оребрявания. Вътрешността на черупката е с перлено бял цвят, понякога с полихромни петна.
Меката тъкан или „месото“ изпълва по-голямата част от черупката и може да се яде, без да се подлага на топлинна обработка. Месото се характеризира с мазна структура с твърда консистенция, има издута наподобяваща купол форма, локализирано е в областта на висцералната маса, която е с лъскав жълтеникаво-бял цвят, и с много тъмните, най-често черни краища на мантията, които контрастират силно със светлата и лъскава висцерална маса.
В момента на предлагането на пазара „Malostonska kamenica“ трябва да е жива и да има следните характеристики:
|
— |
черупките са цели, непокътнати, без деформации, с премахнати конкурентни обрастващи организми и други примеси, |
|
— |
месото е с мазна текстура, меко и сочно при отхапване, и се топи в устата; характеризира се с балансиран сладко-солен вкус, съчетание на сладкия и плътен вкус на висцералната част и приятния минерален вкус, напомнящ за морето, в който преобладава аромат на йод с трайно усещане по небцето, |
|
— |
минималното съдържание на въглехидрати в месото е 25 милиграма на грам сухо вещество, |
|
— |
индексът за месо, т.е. делът на месото спрямо общото тегло на мидата (тегло на отцеденото месо/общо тегло на мидата × 100), е по-висок от 10,5 в периода от февруари до юли, както и през септември, и по-висок от 6,5 през останалата част от годината, |
|
— |
освен месото, в черупката се съдържа и типична интравалвуларна течност, която е прозрачна и бистра и е характерна с освежаващ аромат на морски водорасли от приливната зона, |
|
— |
минималният размер на мидата е 7 сантиметра при минимално тегло 60 грама. |
3.3. Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)
—
3.4. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район
Първият етап от отглеждането е събирането на млади екземпляри от вида „Malostonska kamenica“, което включва подготовката и монтирането на предназначени за улавянето им колектори, както и откачането и сортирането на събраните млади екземпляри. Вторият етап е отглеждането на младите екземпляри на инсталации за отглеждане, докато достигнат размер за предлагане на пазара. Характерни за този етап са два често комбинирани метода на отглеждане — отглеждането върху решетки и върху мрежи и циментирането.
Отглеждането на „Malostonska kamenica“ се осъществява върху плаващи инсталации.
Всички етапи от производството на продукта „Malostonska kamenica“ до прибирането и пускането на пазара трябва да се осъществяват в посочения в точка 4 географски район.
3.5. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася наименованието
—
3.6. Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование
При предлагането на пазара на всеки вид опаковка, на етикета на продукта трябва да се съдържа текстът „Malostonska kamenica“, който трябва да се откроява по-ясно от всеки друг надпис по размера, вида и цвета на буквите (шрифт).
4. Кратко определение на географския район
Географският район, в който протичат всички етапи от производството на стридата „Malostonska kamenica“, включва водите на залива Mali Ston, принадлежащи към територията на Република Хърватия. Заливът Mali Ston е 28-километрово продължение на пролива на Neretva, който се простира между континенталното крайбрежие и полуостров Pelješac, ориентиран в посока северозапад/югоизток, с максимална широчина от 6,1 km по оста, която свързва пристанището Drače и заливчето Soline. Заливът включва района между заливчето Kuta, от една страна, и от друга страна, линията, която свързва нос Rat на полуостров Pelješac и нос Rivina на континенталното крайбрежие, където широчината на залива е 4,5 km.
5. Връзка с географския район
Особеният характер на „Malostonska kamenica“ се дължи на специфичността на продукта, която е резултат от уникалните природни характеристики на залива Mali Ston, благодарение на които тази зона е обявена също и за защитена природна зона, както и на уменията, родени от вековната традиция на селското стопанство в залива Mali Ston. Уникалните показатели на водите на залива Mali Ston, оптималното количество и състав на храната и отличното качество на морската вода, съчетани с традиционните познания и умения, намират пряко отражение в качеството и органолептичните характеристики на този високо ценен продукт.
5.1. Специфична характеристика на географския район
Заливът Mali Ston отдавна е районът за отглеждане на „Malostonska kamenica“. Специфичните екологични условия, които характеризират залива, са събудили интереса на учените и от 1979 г. в района се провеждат задълбочени изследвания. През 1983 г. тези изследвания са накарали компетентните национални органи да обявят зоната за защитена и оттогава тя се ползва със статут на „специален морски резерват“.
Заливът Mali Ston е характерен със значителен приток на сладки води, произхождащи от извори, от река Neretva и от оттичането на дъждовни води от континента, което действа като специфичен регулатор на температурата и солеността, и така водата в залива се обогатява с хранителни вещества, осигуряващи ѝ висока продуктивност Целият залив Mali Ston е с малка дълбочина, със средната стойност 15 m и тинесто дъно, което е благоприятно за наличието на специфичните екологични условия, необходими за отглеждането на двучерупчести организми, но дава възможност също и за технологичен подход при производството.
Специфичната особеност на географския район по крайбрежието на залива Mali Ston се дължи на растителност, в която преобладават средно високи храсти и гори с каменен дъб, чиито растителни остатъци се отлагат върху почвата по крайбрежието и така се предотвратява ерозията му. Тази растителност улеснява постепенното преминаване на хранителни вещества (фосфати, силикати, нитрати) и минерали от континента към морето и по този начин оказва влияние за равномерното развитие на популациите от фитопланктон, които играят важна роля при храненето на стридата „Malostonska kamenica“.
Ветровете също са определящ фактор за характеристиките на басейна. Под влиянието на северните и южните ветрове водите от горния слой излизат от залива Mali Ston, докато дънните води навлизат в него, пълни с видове планктон от дълбините на Адриатическо море. За сметка на това силните западни ветрове засилват влиянието на река Neretva, което води до понижаване на солеността. Поради малката им дълбочина, във водите на залива има много силни морски течения с променяща се посока. Тези условия осигуряват доброто аериране на морската вода в залива и добро разпределение на хранителния планктон.
Заради постоянния приток на хранителни вещества от континента, силните течения, влиянието на ветровете и термохалинните характеристики се създава специфична общност от планктон. В залива Mali Ston са преброени общо 195 вида микрофитопланктон. През цялата година преобладаващи видове са диатомите (кремъчни водорасли) и динофлагелатите от рода Gymnodinium, докато през зимата заливът се завладява от гъста популация микрозоопланктон, по-специално от групата на тинтинидите, представени от 20 вида.
Традицията за отглеждане на стриди в залива Mali Ston датира от периода на Римската империя (Плиний — „Естествена история“ (Historiae Naturalis) и на Дубровнишката република (указ на великия жупан на Ston от 1641 г.). Първите известни исторически сведения за начина на събиране на стридите в естествените развъдници и в полуизкуствени ферми в залива Mali Ston са от 1573 г. През XVI век отглеждането на стриди вече е добре утвърдено и се управлява от представителите на Дубровнишката република в Ston. През 1889 г. в заливчето Sutvid близо до Drače капитан Stijepo Bjelovučić основава първата далматинска инсталация за рационално отглеждане на стриди и морски охлюви („Prvo dalmatinsko racionalno gojilište kamenica i klapavica“) и подобрява значително техниката за отглеждане на стриди по тези места.
Вековната традиция за отглеждане на стриди в залива Mali Ston е дала възможност на производителите от района да натрупат значителен запас от специфични знания и умения. И наистина, производителите на стриди са опознали с течение на времето характеристиките на района с мекотели и непрекъснато са пригаждали и подобрявали практиките за отглеждане с цел увеличаване на количеството и качеството на продукцията от стриди.
Една от практиките за отглеждане е свързана с голямото производство на планктон в залива Mali Ston, което има положително въздействие върху растежа и състоянието на стридите, но в същото време стимулира биологичното замърсяване, което забавя развитието им. Затова производителите от района извършват по-често прочистване, по повод на което те правят също и сортиране на стридите, така че да оставят за по-нататъшните операции по отглеждане само най-добрите екземпляри. Стридите са много чувствителни през първите етапи на развитието си и затова прочистването се прави ръчно, което предполага индивидуален преглед и подбор според всеки отделен случай. С цел получаване на стриди с възможно най-добро качество, описаната по-горе процедура се прилага три до пет пъти по време на един цикъл на отглеждане.
5.2. Подробна информация за качеството
Специфичните характеристики на „Malostonska kamenica“ се дължат основно на органолептичните качества на месото.
Месото на „Malostonska kamenica“ се характеризира с мазна структура с твърда консистенция, има издута наподобяваща купол форма, с лъскав жълтеникаво-бял цвят, който се дължи на натрупването на гликогени във висцералната маса. Гликогенът — резервно вещество и източник на енергия за изграждането и развитието на гонадната тъкан по време на размножаването — се съхранява във висцералната маса над хрилете, между адукторния мускул и лигамента. Гликогенът е полизахарид, който съставлява почти всички налични в месото на стридата въглехидрати. Съдържанието на гликоген в месото на „Malostonska kamenica“ достига кулминацията си през зимата и в началото на пролетта и следователно по това време стридата е най-мазна и най-голяма.
Освен меката тъкан или „месото“, в черупката на „Malostonska kamenica“ се съдържа и типична интравалвуларна течност, която е прозрачна и бистра и е характерна с освежаващ аромат на морски водорасли от приливната зона.
Месото е с мазна текстура, меко и сочно при отхапване, и има характерен и балансиран сладко-солен вкус. Той е съчетание на сладкия и плътен вкус на висцералната част и приятния минерален вкус, напомнящ за морето, в който преобладава аромат на йод с трайно усещане по небцето. Висцералната маса, в която се натрупва гликогенът, се топи в устата и дава уникално усещане за сладък и плътен вкус. Характерният минерален вкус се получава от комбинацията на гамата от минерали, съдържащи се в месото, и интравалвуларната течност.
Съдържанието на въглехидрати в месото на „Malostonska kamenica“, съставено почти изцяло от гликоген, се променя в зависимост от сезона. За да се гарантира минимално качество на „Malostonska kamenica“ по отношение на характерната ѝ сочност и сладост, минималното съдържание на въглехидрати в месото е определено на 25 милиграма на грам сухо вещество.
Търговското качество на „Malostonska kamenica“ се определя до голяма степен от качеството на месото в палеалната кухина, т.е. индексът за месо. В научния си доклад A. Gavrilović и др. са изследвали качеството на месото на „Malostonska kamenica“ в залива Mali Ston и са установили, че по отношения на френския стандарт (съгласно IFREMER, 2003 г.) „Malostonska kamenica“ се разпределя в три класа за качество в зависимост от индекса за месо (тегло на отцеденото месо/общо тегло на мидата × 100). Индексът за месо показва, че седем месеца в годината (от февруари до юли и през септември) „Malostonska kamenica“ попада според френските стандарти в класа за най-високо качество („специални“, индекс за месо > 10,5), а през останалата част от годината — в класа за отлично качество („фини“, индекс за месо 6,5—10,5). Не са наблюдавани стриди от по-ниския клас („некатегоризирани“, индекс за месо < 6,5). Следователно „Malostonska kamenica“ е с високо качество през цялата година, особено ако се има предвид, че дори в по-ниската категория „фини“ стойностите са много близки до максималната стойност на стандарта за този клас (A. Gavrilović и др., „Utjecaj indeksa kondicije i stupnja infestacije ljušture polihetom Polydora spp. na kvalitetu europske plosnate kamenice Ostrea edulis (Linneaus, 1758) iz Malostonskog zaljeva“, 2008 г.).
Специфичните характеристики на „Malostonska kamenica“ се доказват също и от резултатите от генетичните анализи, доколкото те потвърждават генетичното разнообразие на нейната популация, която се отличава от другите анализирани популации от стриди по броя на различните хаплотипове (приложение 4.20, Институт Ruđer Bošković, окончателен доклад по проекта „Zaštita proizvodnje malostonske kamenice dokazivanjem autohtonosti“, 2009 г.).
„Malostonska kamenica“ дължи името си на залива Mali Ston — районът, в който се отглежда тази стрида. Името се появява и започва да се използва в разговорния език през 70-те години на миналия век (A. Šimunović, „Problemi uzgoja kamenica u Malostonskom zaljevu“, 1975 г.).
Признанието, с което се ползва „Malostonska kamenica“, се доказва и от резултатите от проведена в цялата страна анкета. Резултатите от анкетата, направена сред извадка от 1 000 респонденти в шест региона на Република Хърватия, показват значително ниво на познаване на продукта „Malostonska kamenica“. На въпроса дали вече са чували за „Malostonska kamenica“ 56 % от запитаните лица са отговорили утвърдително.
В края на XIX век „Malostonska kamenica“ получава множество отличия и продуктът е награден по повод на световното изложение (World Exhibition) в Лондон през 1936 г., където получава „Grand Prix“ и златен медал за качество.
5.3. Причинно-следствена връзка между географския район и продукта
Отличителните качества на „Malostonska kamenica“ са резултат от природните фактори в географския район, в който се отглежда, но се дължат отчасти и на използваните от производителите на стриди от района традиционни практики за отглеждане.
Един много важен природен фактор е сладката вода, която се излива в залива Mali Ston от различни източници. Тя от една страна понижава солеността на морската вода, а от друга страна играе ролята на температурен регулатор. Намаляването на максималните и минималните сезонни стойности на температурата на морската вода, както и по-слабата ѝ соленост смекчават отрицателното въздействие на тези фактори върху растежа и развитието на стридите. Успоредно с това сладката вода обогатява залива с хранителни вещества, което благоприятства високата продуктивност на мястото, а същевременно специфичната растителност улеснява постепенното преминаване на хранителни вещества (фосфати, силикати, нитрати) и минерали от континента към морето и по този начин оказва влияние за равномерното развитие на популациите от фитопланктон, които играят важна роля при храненето на стридата „Malostonska kamenica“. Регулираните температура и соленост, както и равномерното развитие на популациите от фито- и микрозоопланктон допринасят за определянето на висок и постоянен индекс за месо на „Malostonska kamenica“ през цялата година. Така се потвърждава връзката между специфичните условия в залива и качеството на стридата през цялата година. Освен хранителните вещества, повишеният приток на сладка вода увеличава и концентрацията на минерали в залива Mali Ston, което влияе благоприятно за тяхното натрупване в месото на стридата, и по-специално на цинк, желязо и йод.
Освен това специфичната екология на залива Mali Ston и неговата физическа изолираност вероятно за оказали влияние върху биологичната особеност на „Malostonska kamenica“, за което свидетелства генетичното ѝ разнообразие в сравнение с други популации. Отличното приспособяване на „Malostonska kamenica“ към местните природни условия, в които се развива, съчетано с традиционните практики за отглеждане, дават възможност стридата да разкрие целия си генетичен потенциал, който в крайна сметка се проявява в специфичните органолептични качества на продукта.
Специфичните особености на природните условия в залива имат положително въздействие и върху цикъла на възпроизводство на „Malostonska kamenica“, в резултат на което има двоен цикъл на възпроизводство през годината, с високи концентрации на ларви. В залива Mali Ston се наблюдава най-високата концентрация на ларви в морето в сравнение с другите зони на Адриатическо море и тук е единствената зона в него, в която може да се получат ларви два пъти в годината (M. Meštrov и A. Požar-Domac, „Bitna svojstva ekosistema Malostonskog zaljeva i zaštita“, 1981 г.; A. Šimunović, „Stanje i problemi uzgoja kamenice i dagnje u Malostonskom zaljevu“, 2001 г.). Освен че са показател за изключително благоприятните условия за отглеждане на стриди в залива Mali Ston, двата цикъла на размножаване още веднъж потвърждават спецификата на „Malostonska kamenica“ и нейната способност да използва и разкрива специфичния си генетичен потенциал.
Използването на традиционни практики за отглеждане, които включват често ръчно прочистване и характерен начин за подбор на стридите, който се състои в запазване за по-нататъшните операции на най-добрите екземпляри, оказва влияние върху способността за филтриране на стридата и следователно върху способността ѝ да се храни, или иначе казано върху растежа и развитието ѝ. Извършваното от производителите на стриди от района на залива Mali Ston ръчно почистване намалява значително наличието на полихети от рода Polydora sp., които са вредни за индекса за добро състояние и за органолептичните характеристики на стридите. Наличието на полихети в залива Mali Ston е много по-малко, отколкото в други райони на отглеждане. Производителите на стриди от района са установили от опит, че прегледът и почистването на стридите три до пет пъти по време на цикъла на отглеждане позволява да се осигури максимален капацитет за филтриране — елемент, който освен на храненето влияе също и на цикъла на възпроизводство и на усвояването на минералите и следователно на характерния вкус на „Malostonska kamenica“.
Специфичните и разпознаваеми органолептични характеристики на „Malostonska kamenica“ се обясняват с генетичната специфика, разнообразието и съчетаването на флорите от планктон, специфичния цикъл на възпроизводство, притока на минерали от континента, силните морски течения, както и качеството и аерирането на морската вода и използването на традиционните умения на местните производители.
Препратка към публикуваната продуктова спецификация
(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)
https://poljoprivreda.gov.hr/UserDocsImages/arhiva/datastore/filestore/82/Specifikacija-Malostonska-kamenica-11.pdf