ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 30.9.2020
SWD(2020) 308 final
РАБОТЕН ДОКУМЕНТ НА СЛУЖБИТЕ НА КОМИСИЯТА
Доклад относно върховенството на закона за 2020 г.
Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в Испания
придружаващ
СЪОБЩЕНИЕТО НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ
Доклад относно върховенството на закона за 2020 г.
Ситуация в областта на върховенството на закона в Европейския съюз
{COM(2020) 580 final} - {SWD(2020) 300 final} - {SWD(2020) 301 final} - {SWD(2020) 302 final} - {SWD(2020) 303 final} - {SWD(2020) 304 final} - {SWD(2020) 305 final} - {SWD(2020) 306 final} - {SWD(2020) 307 final} - {SWD(2020) 309 final} - {SWD(2020) 310 final} - {SWD(2020) 311 final} - {SWD(2020) 312 final} - {SWD(2020) 313 final} - {SWD(2020) 314 final} - {SWD(2020) 315 final} - {SWD(2020) 316 final} - {SWD(2020) 317 final} - {SWD(2020) 318 final} - {SWD(2020) 319 final} - {SWD(2020) 320 final} - {SWD(2020) 321 final} - {SWD(2020) 322 final} - {SWD(2020) 323 final} - {SWD(2020) 324 final} - {SWD(2020) 325 final} - {SWD(2020) 326 final}
Резюме
Испанската правосъдна система е изправена пред предизвикателства, свързани с нейната ефикасност, като съдебните производства стават все по-продължителни. За да бъде преодолян този проблем се подготвя нов Наказателно-процесуален кодекс, насочен към ускоряване на наказателните производства, както и законопроект за процесуалните и технологичните мерки. Употребата на електронни средства в правосъдната система е добре установена и се въвеждат нови подобрения, но остават определени проблеми, свързани по-специално с оперативната съвместимост на системите, използвани в различните области на страната. Друго предизвикателство е ситуацията със Съвета на съдебната власт, особено предвид обстоятелството, че новите му членове все още не са назначени. Взаимоотношенията между главния прокурор и изпълнителната власт са обект на дискусии, особено що се отнася до реда за назначаване и мандата на главния прокурор, както и до документирането на комуникациите с министъра на правосъдието.
През последните години Испания укрепи както превантивното, така и репресивното измерение на своята уредба за борба с корупцията. Докато от една страна Испания няма цялостна стратегия за борба с корупцията, от друга страна Националната стратегия срещу организираната престъпност и тежките престъпления, приета през февруари 2019 г., има за цел да подобри капацитета за разследване и достъпа до финансовите бази данни, и да подобри междуведомственото сътрудничество. Въпреки че Наказателният кодекс и Наказателно-процесуалният кодекс бяха преработени през февруари 2019 г., понастоящем се изготвя нов проект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс. В резултат на това Испания е въвела подобрена нормативна уредба за почтеността в публичния сектор, която укрепва механизмите за почтеност в парламента, както и режима за оповестяване на имуществото, конфликтите на интереси и несъвместимостта, приложим за високопоставените длъжностни лица в централната държавна администрация. Сега действат удължени давностни срокове за тежките престъпления, а корупционните престъпления могат да бъдат санкционирани по-строго, включително с по-продължително лишаване от правото за заемане на публични длъжности. Предложени са, но все още не са приети законодателни промени за лобирането, за укрепване на уредбата на защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, както и за общ закон за борба с корупцията. През април 2019 г. беше приет нов етичен кодекс за членовете на парламента, с който беше създадена Парламентарна служба по конфликтите на интереси, натоварена със задачата да следи за неговото изпълнение.
Конституцията закриля правото на свобода на изразяване на мнение и свободата на медиите, както и правото на информация. Докато от една страна в секторите за телевизия и радио действат засилени изисквания за прозрачност по отношение на собствеността, от друга страна това не се отнася за сектора на печатните медии. Информацията в търговския регистър (Registro Mercantil) е еднаква с тази за останалите видове дружества в Испания и е трудна за разбиране от обществеността. Изразена беше загриженост по отношение на новото законодателство в областта на обществената сигурност, за което се твърди, че ограничава свободата на информация и свободата за изразяване на мнение.
Законотворческият процес предвижда гаранции за прозрачност и за участие на заинтересованите страни, по-специално чрез обществени консултации. Продължава прилагането на уредбата за прозрачност и всички испански области имат собствена нормативна уредба в тази област. Законодателната инициатива на правителството и правото му да издава декрет-закони подлежат на парламентарен контрол и на контрол от Конституционния съд. Омбудсманът има широк мандат, който може да упражнява в защита на правата на гражданите. Правителството разработва политики за открито управление с цел по-нататъшното приобщаване на гражданите към разработването на публични политики.
I.Правосъдна система
Испанската правосъдна система се състои от съдилища с обща компетентност
и от специализирани съдилища
и е организирана в съответствие с териториалното устройство на държавата. Върховният съд е най-висшият съдебен орган във всички области на правото. Конституционният съд има компетентност да се произнася както по конституционни въпроси, така и по индивидуални жалби, отнасящи се до надлежното спазване на основните права. Генералният съвет на съдебната власт, учреден с испанската конституция, е органът за самоуправление на съдебната власт и гарантира независимостта на съдилищата и съдиите
. Поради това той не е част от съдебната власт. Генералният съвет прилага дисциплинарни мерки и е компетентен за назначаването, преместването и повишаването в длъжност на съдиите, и също така отговаря за тяхното обучение и подбор. Прокуратурата е интегрирана в съдебната власт, като разполага с функционална автономност и изпълнява мисията да утвърждава правосъдието в защита на закона, правата на гражданите и общия интерес. Главният прокурор се назначава от държавния глава по предложение на правителството след консултации с Генералния съвет на съдебната власт
. Местните адвокатски колегии са публичноправни професионални организации; те са независими от публичната администрация и от бюджетите на публичните органи, като имуществото им също не е публично. Те имат компетентности по отношение на организацията на професионалната дейност и професионалната деонтология, и утвърждават свои етични кодекси.
Независимост
Съветът на съдебната власт изпълнява своите функции ad interim от декември 2018 г. насам. Съгласно Конституцията, Съветът се състои от председателя на Върховния съд (който председателства) и от 20 физически лица — 12 съдии или магистрати и 8 адвокати или други юристи с призната компетентност и над 15 години професионален стаж
. Парламентът отговаря за назначаването на съдиите — членове на Съвета
по предложен от Съвета списък с кандидати, получили подкрепата на сдружение на съдиите или на група от 25 съдии
. Нови членове на Съвета се избират с квалифицирано мнозинство от три пети. В контекста на общите избори, проведени два пъти през 2019 г., това мнозинство не беше постигнато и членовете на Съвета останаха като временно изпълняващи длъжностите си до избирането на нов състав на Съвета. Професионални сдружения призоваха за обновяване на Съвета
и обжалваха компетентността на временно действащия Съвет да продължи назначенията на висши съдебни длъжности
. Независимо от законовата разпоредба, че Съветът запазва всички свои функции до назначаването на нов състав
, през януари 2020 г. Съветът реши да спре назначенията на съдебни длъжности
. През май 2020 г. обаче Съветът поднови назначенията
. Временно изпълняващият длъжността председател на Съвета неколкократно привлече вниманието на парламента към необходимостта от пристъпване към номинирането на членовете на Съвета
. Временно изпълняващият длъжността председател определи сегашните обстоятелства като „институционална аномалия“ и предупреди, че продължаването на тази ситуация може да дискредитира Съвета
. Съветът на Европа отбеляза, че посочените развития потвърждават важността на това да се гарантира, че Съветът не се възприема като податлив на политизация
.
Нивото на усещането за независимост на съдебната власт е средно. От 2016 г. насам се наблюдават значителни колебания в усещането на гражданите и дружествата за независимост на съдилищата и съдиите. През 2020 г. бе отбелязано слабо подобрение в сравнение с предходната година както сред обществеността (за 44 % нивото на независимост е „много добро“ или „относително добро“), така и сред дружествата (за 42 % нивото на независимост е „много добро“ или „относително добро“)
.
Взаимоотношенията между главния прокурор и изпълнителната власт са предмет на дискусии. Главният прокурор се избира измежду изтъкнати испански юристи с над 15 години ефективен стаж и се назначава от държавния глава по предложение на правителството. Преди да предложи кандидат, правителството е длъжно да изслуша Генералния съвет на съдебната власт, а пригодността на кандидата трябва да бъде оценена от съответната комисия в Конгреса на депутатите
. Върховният съд може да упражнява ex post контрол върху законосъобразността на назначението. Правителството не е оправомощено да освобождава от длъжност главния прокурор. Мандатът на главния прокурор обаче приключва едновременно с мандата на правителството
. Тази система е обект на критики, по-специално с оглед на обстоятелството, че едновременността на двата мандата може да засегне усещането за независимост
. Съветът на Европа подчерта, че за да се ползва с доверието на обществеността, изключително важно е прокуратурата не само да бъде, а и да изглежда безпристрастна, обективна и свободна от всякакви влияния, особено от политически характер
. Съветът на Европа изрази съгласие, че на този въпрос е обърнато нужното внимание, но призова властите да предприемат мерки за по-съществени подобрения, които да осигурят повече автономност на прокуратурата, по-специално по отношение на прозрачността на комуникацията с правителството
. Главният прокурор осъществява дейността си независимо и безпристрастно, и не може да получава указания или разпореждания от правителството или от други административни и съдебни органи. Правителството може обаче да привлича вниманието на главния прокурор към релевантни действия в защита на обществения интерес
. Докато от една страна законът определя, че цялата комуникация между изпълнителната власт и органите на прокуратурата следва да се осъществява между министъра на правосъдието и главния прокурор
, той не изисква въпросната комуникация да бъде правена публично достояние, нито пък да бъде документирана писмено. Това обстоятелство също е предмет на загриженост, изразена от Групата държави срещу корупцията (GRECO)
. Изглежда обаче, че съществува практика за публикуване на някои от тези комуникации на уебстраницата на Министерството на правосъдието под формата на съобщения за пресата
. Заинтересовани страни обръщат внимание, че е важно тази публичност да е гарантирана, с цел да се опровергават всякакви впечатления за политическо вмешателство от страна на изпълнителната власт в прокуратурата и да се укрепва общественото доверие в наказателното правосъдие
.
Качество
Понастоящем се изготвя проект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс. През април 2020 г. Министерството на правосъдието започна процедура за преразглеждане на Наказателно-процесуалния кодекс. По-специално, обмисля се съществена промяна на етапа на разследването, която ще позволи съдебното разследване да се води от прокурори. Понастоящем системата предоставя на съдия-следователя правото да води разследването, а прокурорите могат само да искат налагане на обезпечителни или следствени мерки от съдията
. Заинтересовани страни критикуват сегашната система, която свързват с липса на ефикасност на наказателните производства
. Още през юли 2020 г. бе преразгледан член 324 от Наказателно-процесуалния кодекс с цел да бъдат удължени сроковете за провеждане на разследванията. За това преразглеждане настояваха заинтересовани страни с аргумента, че стриктните срокове за разследване са несъвместими с прилежността, необходима при разглеждането на дела с висока степен на сложност
.
Употребата на инструменти за ИКТ в правосъдната система е добре установена и инвестициите в цифровизация продължават. По-специално, напълно е завършен проектът „Justicia Digital“, насочен основно към административната модернизация и към използването на цифрови решения в процеса на правораздаване. Проблем обаче остава оперативната съвместимост между системите за управление, използвани в отделните автономни области. Проектът „Justicia 2030“ предвижда още по-ефикасно интегриране на услугите на ИКТ в областта на правосъдието
. Целта на този проект е да установи нов модел на комуникация с гражданите, при който услугите се предоставят автоматично и по инициатива на органите. Проектът включва също разработването на алтернативни средства за уреждане на спорове. Независимо от необходимостта от по-нататъшно развитие на цифровата трансформация на правосъдието в Испания, в страната са налице значителни възможности за използването на ИКТ за управление на делата
. Испания също така е сред държавите членки, които въвеждат най-много механизми за изготвяне на съдебни решения в машинно четим формат
. Испания получи подкрепа от Европейската комисия за увеличаване на достъпността и качеството на правосъдието посредством насърчаване на въвеждането на кибернетично правосъдие чрез стратегически и основан на знанията подход, както и чрез всеобхватна промяна на управлението и обединяване или осигуряване на пълна оперативна съвместимост на съответните информационно-комуникационни системи, внедрени от Министерството на правосъдието и от автономните области. Испания получи също така подкрепа от Европейския съюз и от Съвета на Европа за подобряване на събирането на статистически данни за работата на съдебната система и за увеличаване на капацитета на службата, отговаряща за подпомагането на жертвите (подкрепа в областта на ИКТ и институционална подкрепа)
. През втората и текущата фаза на проекта Съветът на Европа ще подпомогне някои проекти, включени в „Justicia 2030“, като например тези, свързани с осъществимостта на електронните процесуални норми и с разработването на наръчник за изпълнението на цифрови проекти.
Пандемията от COVID-19 оказа влияние върху функционирането на правосъдната система. Испания обяви извънредно положение на 14 март
. Като следствие от това, дейността на съдилищата беше ограничена за трите месеца на извънредното положение, процесуални действия се извършваха само по спешните производства и процесуалните срокове бяха спрени. Заинтересовани страни изразиха загриженост, че тези мерки могат да повлияят върху капацитета на правосъдната система да разгледа така натрупаните дела и да се справи с предвидимото увеличение на делата, особено в светлината на затрудненията, които системата вече изпитва по отношение на ефикасността
. Полагат се усилия за свеждане до минимум на влиянието на пандемията от COVID-19 върху правосъдната система. По-специално, прието бе ново законодателство, което предвижда специални процесуални и организационни мерки
, както и специфични норми за производствата по несъстоятелност
. Предвидените мерки включват също така по-широко използване на цифрови технологии за процесуални действия.
Ефикасност
Продължителността на съдебните производства в Испания се увеличава. Времето за произнасяне по гражданските, търговските и административните дела на първа инстанция се увеличава от 2016 г. насам
. То е особено продължително за гражданските и търговските дела във Върховния съд, където е над 600 дни
. Освен това, намалява делът на приключените производства. През 2018 г. делът на приключените граждански и търговски производства се понижи до 86,7 %
. Делът на приключените производства в първоинстанционните административни съдилища също се понижава и се задържа на равнища под 100 %. Броят на постъпващите в системата дела е по-голям от броя на приключените, вследствие на което се натрупват все повече неприключени дела
. Испания е постигнала добро ниво на ефикасност в някои специфични области на правото на ЕС. По-специално, продължителността на производствата по дела, отнасящи се до нарушения на търговски марки на ЕС, е намаляла наполовина през 2018 г.
По отношение на защитата на потребителите, средната продължителност на съдебния контрол е кратка и остава стабилна
.
Испания предприема мерки за повишаване на ефикасността в съдилищата. По-специално, в ход са процедури за приемането на нов Наказателно-процесуален кодекс, чиято цел е ускоряването на наказателните производства. Министерството на правосъдието работи също така върху законопроект за процесуални и технологични мерки, както и за въвеждането на процедури за алтернативно решаване на спорове. Тези мерки са насочени към ускоряване и увеличаване на ефективността на съдопроизводството, и към въвеждането на мерки, които ще позволят на сегашната система за правораздаване да осигури по разумен и полезен начин съдебната закрила, потърсена от гражданите
.
II. Уредба за борба с корупцията
Компетентностите и отговорностите за разработването и прилагането на политиките за борба с корупцията, както и за предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на корупцията са споделени между няколко правоприлагащи органи. Създадената през 2015 г. Служба по конфликтите на интереси отговаря за контрола върху декларирането на имуществото, а Съветът за прозрачност и добро управление, създаден през 2014 г., наблюдава достъпа до информация и съответствието със задълженията за прозрачност и с изискванията за добро управление.
Испания е с резултат 62 точки от 100 възможни според Индекса за възприятие на корупцията на „Прозрачност без граници“ (Transparency International) за 2019 г. и се нарежда на 10-о място в Европейския съюз и на 30-о място в света
. 94 % от участвалите в специалното проучване на Евробарометър от 2020 г., посветено на корупцията, смятат, че корупцията е широко разпространена (средно 71 % за ЕС)
, а 58 % от хората се чувстват лично засегнати от корупция в своето ежедневие (средно 26 % за ЕС). 34 % от хората смятат, че има достатъчно успешни наказателни преследвания, за да възпират хората от корупционни практики (средно 36 % за ЕС). Почти девет от десет испански дружества (88 %) считат, че корупцията е много или относително разпространена (средно 63 % за ЕС).
Според повече от половината дружества, отговорили на проучването (52 %), корупцията е проблем при осъществяването на стопанска дейност (средно 37 % за ЕС), а 21 % от дружествата са убедени, че хората и предприятията, заловени в подкупване на висши длъжностни лица, получават подходящо наказание (средно 31 % за ЕС).
Испания укрепи своята правна уредба, обхващайки в широки граници инкриминирането и наказателното преследване на корупционните престъпления, както и наказателната отговорност на юридическите лица за подкуп и корупция при осъществяването на международни търговски сделки. През последните пет години бяха осъществени две големи реформи, свързани с изменения на Наказателния кодекс. Дефиницията за търговия с влияние върху чуждестранни държавни служители бе изменена и обхватът на престъплението „частен търговски подкуп“ бе разширен, за да обхване лицата, които приемат обещания за ползи или облаги
. Освен това в обхвата на корпоративната наказателна отговорност бе включено престъплението „присвояване на публични средства“
и следователно на наказателна отговорност подлежат и юридическите лица, които управляват публични средства или отговарят за такива средства. Сега действат удължени давностни срокове за тежките престъпления и корупционните престъпления могат да бъдат санкционирани по-строго, включително с по-продължително лишаване от правото за заемане на публични длъжности.
Липсва цялостна стратегия, специално насочена към борбата с корупцията. Борбата с корупцията обаче е установена като приоритет в Стратегията срещу организираната престъпност и тежките престъпления, приета през февруари 2019 г. Посочената стратегия установява, наред с другото, необходимостта за подобряване на достъпа до финансови данни, на сътрудничеството и координацията между различните участници в борбата срещу този вид престъпност, и за въвеждане на мерките, предвидени в Наказателната конвенция относно корупцията. GRECO също изтъкна този въпрос, като посочи, че правоприлагащите органи и по-специално полицията и гражданската гвардия могат да увеличат координацията помежду си и съвместно да разработят стратегия за борба с корупцията, насочена към укрепването на вътрешните механизми за съответствие
.
Разследването и наказателното преследване на корупцията са разделени между няколко правоприлагащи органи. Основната задача на Специализираната прокуратура за борба с корупцията и организираната престъпност (АРСО), създадена в рамките на прокуратурата, е да разследва всички значими случаи, свързани с икономически престъпления, или всички престъпления, извършени от държавни служители при изпълнението на служебните им задължения и свързани с корупция
. Освен провеждането на наказателни разследвания АРСО може да встъпва директно в наказателните производства по конкретни корупционни престъпления, като например присвояване на публични средства, търговия с влияние и международен подкуп, които са от неговата компетентност.
Работата по разследванията се подпомага добре от аналитичните способности на четири звена, които включват данъчни инспектори, контрольори, служители по правоприлагането и специализирани полицейски служители. Останалите случаи се разглеждат от други отдели и от териториалните поделения на прокуратурата
. Що се отнася до ресурсите, в АРСО има 29 прокурори, включително водещият прокурор. Предвид липсата на ресурси, посочена в годишния доклад за 2018 г.
, през април 2019 г. правителството увеличи капацитета на АРСО с още девет щатни бройки
. Във връзка с разпределението на състава, GRECO изрази загриженост по повод автономността на прокуратурата и на Прокурорската служба за борба с корупцията, тъй като решенията по разпределението на персонала се вземат от Министерството на правосъдието
. Съгласно данните, публикувани от Генералния съвет на съдебната власт, през 2019 г. по 91 дела за корупционни престъпления (71 %) са произнесени осъдителни присъди, а по 26 дела (29 %) — оправдателни.
Правилата относно оповестяването на имуществото, конфликтите на интереси и несъвместимостта не са уеднаквени за различните нива на управление и категории длъжностни лица. Що се отнася до предотвратяването на корупцията, липсват конкретизирани превантивни стратегии на регионално и местно равнище. Въведен е режим за деклариране на имуществото, а изискванията по отношение на оповестяването на имуществото, интересите и несъвместимостта, отнасящи се до публичните длъжностни лица и членовете на парламента, са установени със Закон 3/2015 от 30 март 2015 г. Службата по конфликтите на интереси (Oficina de Conflictos de Intereses — OCI) беше създадена през 2006 г. и укрепена през 2015 г. Тя отговаря за упражняването на контрол върху декларирането на имуществото, несъвместимостта и конфликтите на интереси на лицата, получили политически назначения, както и за администрирането на режима на несъвместимост за държавните служители. OCI е прикрепена към Министерството на териториалната политика и публичната служба и по закон работи в условия на пълна функционална автономност
. Правомощията на Службата по конфликтите на интереси бяха разширявани през годините. Липсва траен механизъм за редовно сътрудничество с подобни структури на регионално равнище. Независимо от това, OCI оказва съдействие на регионалните служби при поискване
.
Съветът за прозрачност и добро управление наблюдава достъпа до информация и спазването на задълженията за прозрачност и на изискванията за добро управление. Съветът изпитва затруднения по отношение на финансовите и човешките ресурси, както отбелязва GRECO
. Някои регионални нормативни актове изискват високопоставените длъжностни лица да публикуват своите програми.
Приети са норми относно етиката и конфликтите на интереси, приложими за правителството и висшите длъжностни лица. Освен тези норми
обаче няма самостоятелен кодекс за всички лица, заемащи изборни длъжности. В тази връзка GRECO отбеляза необходимостта от единен кодекс за поведение, който следва да е достъпен за обществеността и да съдържа, наред с другото, практически мерки за прилагане
. На 28 февруари 2019 г. Конгресът прие своя първи Кодекс за поведение
. Кодексът установява ръководни принципи за поведението на депутатите и изисква от тях да вземат всички необходими мерки, за да не попадат в ситуации, поставящи ги в конфликт на интереси. Парламентарна служба по конфликтите на интереси отговаря за проверяването на данните в декларациите, включени в Регистъра на интереси. Сред промените, въведени в посочения Кодекс за поведение, е задължението на всеки депутат да публикува своята институционална програма в Портала за прозрачност на Конгреса. Това включва провеждането на срещи с представители на всяка организация, която има статут на група по интереси. В кодекса е предвидена и процедура за санкциониране на депутатите в случай на нарушение.
Необходимо е да се обърне внимание върху защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, и върху регулирането на лобистките дейности. Въпреки че са предвидени мерки за защита на свидетелите и вещите лица, които се чувстват физически застрашени
, в Испания липсва обща уредба за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, с изключение на някои секторни правила. През 2019 г. се предвиждаше ново законодателно предложение, насочено към преодоляването на някои от недостатъците на системата чрез Закон за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, който все още не е приет. През юни 2020 г. правителството започна работа по нов проект на законодателство за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности. Що се отнася до лобирането, в Испания няма специфично законодателство в тази област. Някои автономни области и общини обаче са въвели специфични правила по отношение на практиките за лобиране
. Този проблем бе повдигнат и от GRECO
.
III.Медиен плурализъм
Конституцията закриля правото на изразяване на мнение и свободата на медиите. В допълнение, Испания е приела прогресивно законодателство и е разработила всеобхватна правна уредба за гарантиране на медийния плурализъм. Независим регулаторен орган, отговарящ за няколко области, поема ролята на регулатор на аудиовизуалните услуги. Испания има Национален регистър на доставчиците на аудиовизуални комуникационни услуги, който е свободно достъпен за обществеността и съдържа информация относно собствениците, притежаващи значително участие в капитала на доставчиците на услуги
.
Регулаторните правомощия за аудиовизуалните медийни услуги са поверени на CNMC (Национална комисия за пазарите и конкуренцията). CNMC е „мултирегулатор“, създаден със закон
през 2013 г. с цел да обедини множество съществуващи регулаторни органи в една институция, отговаряща за надзора върху няколко области (конкуренция, енергетика, далекосъобщения, пощенски услуги, аудиовизуални медии, както и железопътни линии и летища). Логиката на това обединяване беше да се укрепи независимостта на съответните органи и да се установят правна сигурност и институционално доверие чрез възприемането на комплексен подход от регулаторна гледна точка и от позиция на конкуренцията, с цел да се насърчи модернизацията на икономиката в полза на потребителите. CNMC има четири разследващи дирекции („Конкуренция“, „Енергетика“, „Далекосъобщения и аудиовизуален сектор“ и „Транспорт и пощенски сектор“), които са подчинени на нейния председател. Съответната разследваща дирекция извършва практическата работа по преписките, отнасящи се до аудиовизуалните медии. CNMC има два управителни органа: Съвет и председател на Съвета. Съветът е орган на CNMC за колективно вземане на решения. Той е съставен от десет членове, които правителството назначава след подбор измежду лица с признат престиж и професионална компетентност в областите на дейност на Комисията. Назначенията на членовете подлежат на одобряване от парламента след оценка на тяхната пригодност и проверка за всякакви конфликти на интереси. Мандатът им е шестгодишен без възможност за подновяване, като се прилагат строги изисквания за допустимост. Основанията за прекратяване на мандата са изброени в член 23 от закона от 2013 г.
Съгласно закона от 2013 г. регулаторният орган e автономен и напълно независим от правителството, публичните органи и от всички стопански и търговски интереси
. CNMC си е спечелила солидна репутация и се счита за напълно ефективна и независима в своята дейност. В тази връзка в доклада за Испания, изготвен при мониторинга на медийния плурализъм (ММП за 2020 г.)
, рискът за независимостта и ефективността на медийния орган е счетен за нисък.
Разпоредбите относно прозрачността на собствеността върху медиите са установени в Общия закон за аудиовизуалните комуникации
. С този закон е създаден Национален регистър на доставчиците на аудиовизуални комуникационни услуги
, който е свободно достъпен за обществеността
. По отношение на дяловото участие, член 33, параграф 2 от посочения закон изисква лицата, притежаващи значително участие
в доставчиците на услуги, също да бъдат вписани в регистъра с посочване на притежавания дял от капитала. Информация е налична също така в Търговския регистър (Registro Mercantil), но тази информация не е изчерпателна. Мониторингът на медийния плурализъм за 2020 г. отчита, че дори за експерти е трудно да получат ясна представа за истинския собственик на всяко дружество и установява среден риск за медийния плурализъм по този показател
.
Нормативни разпоредби регулират възлагането на държавни реклами и институционални кампании
. Държавният секретар по комуникациите следи дали медийните планове са изготвени в съответствие с обективни критерии за определяне на разпределението и тежестта на различните медии. Генерална дирекция „Рационализация и централизация на поръчките“ в Министерството на финансите (DGRCC) централизира договорите за медийни планове и кампании, предлагани от отделните административни органи и агенции на централната държавна администрация. В определени случаи, предвид спецификата на целевата аудитория или целите на кампанията, се допуска установяването на различни критерии, при условие че тези критерии не създават неравенства по смисъла на доктрината, установена с решения на Конституционния съд № 104/2014 и № 130/2014.
Свободата на медиите е защитена от закона. Що се отнася до уредбата за защита на журналистите, основните стандарти са установени от Конституцията, която защитава свободата на печата, правото на свободно изразяване на мнение и правото на достъп до документи, държани от публичните органи. В допълнение, Испания е приела прогресивно законодателство и е разработила всеобхватна правна уредба за гарантиране на медийния плурализъм. Лишаването от свобода е сред предвидените наказания за тежко оклеветяване на някои членове на кралското семейство при изпълнение на служебните задължения
. Освен това през последните години бяха регистрирани няколко случая на враждебност към журналисти, включително ситуации, в които журналисти са били обект на заплахи или насилие
.
Гражданското общество изрази загриженост относно защитата на правото на информация. Някои аспекти на реформата на Наказателния кодекс от 2015 г.
, Устройствен закон 2/2015 и Устройствения закон за защита на обществената сигурност
се оспорват от НПО като ограничения на свободата на информация
. Освен това „Репортери без граници“ изтъква, че е налице засилваща се тенденция за преодоляване на защитата на журналистическите източници и за възпрепятстване на разследващата журналистика от страна на съдебните и полицейските органи
. Препятствие пред ефективния достъп до информация, като например тенденциозно отказване на акредитации на медиите от политическа партия и случаи, засягащи безопасността на журналистите, като физически посегателства, са отразени и в предупрежденията относно Испания в платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите
. Шест предупреждения бяха публикувани през 2019 г. и три през 2020 г.
IV.Други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване
Испания е парламентарна монархия с двукамарен парламент (Cortes Generales)
. Испания е децентрализирана унитарна държава, в която държавата и автономните области (Comunidades Autónomas) имат както изключителни, така и споделени компетентности
. Конституционният съд има компетентност по разглеждане на конституционността на законите. Двете камари на парламента — Конгресът и Сенатът — имат законодателна компетентност, която могат да делегират на правителството при спазване на определени ограничения
. Право на законодателна инициатива имат правителството, двете камари на парламента, събранията на автономните области и група от най-малко 500 000 граждани.
Испания има смесен режим за разглеждането на конституционността на законите. Конституционният съд има изключителна компетентност за разглеждането на конституционността на законодателството. По принцип обявяването на даден закон за противоконституционен прави този закон нищожен erga omnes и има обратно действие. Съдилищата с обща компетентност също могат да упражняват контрол за конституционност върху подзаконови актове, като например правителствените постановления. Във втория случай последствията от контрола са ограничени до обявяването на съответната норма за неприложима в конкретния казус. Съществува обаче специфична съдебна процедура, която дава възможност дадена норма да бъде обявена за нищожна при определени обстоятелства. Право да искат контрол за конституционност от Конституционния съд имат министър-председателят, омбудсманът, група от петдесет депутати, група от петдесет сенатори , прокуратурата, автономните области и съдилищата. Физическите лица могат да завеждат дела в Конституционния съд, но не могат да обжалват законодателни актове
. Възможността да се поиска контрол за конституционност бе използвана през май 2020 г. група от над петдесет депутата, които оспориха пред Конституционния съд конституционността на няколко нормативни разпоредби, приети в контекста на извънредното положение, обявено с цел управление на здравната криза, предизвикана от пандемията от COVID-19
.
Заинтересованите страни участват в законодателната процедура и има предпазни мерки по отношение на прозрачността. По-специално, законът въвежда задължение за провеждане на обществени консултации, за които е предвиден срок от поне 15 дни
. Освен това, проектът на нормативния акт следва да се придружава от доклад за анализ на регулаторното въздействие, включващ обобщение на становищата, получени при обществената консултация. Законът определя също конкретните случаи, при които в хода на законодателния процес задължително се иска становището на Генералния съвет на съдебната власт и Съвета на прокуратурата. Конгресът и Сенатът публикуват цялата информация за законодателните инициативи и предложения на съответните портали. Всички испански области имат собствена правна уредба относно прозрачността
.
В контекста на пандемията от COVID-19 бяха използвани извънредни правомощия. Правителството обяви извънредно положение
и впоследствие го съобщи на Конгреса на депутатите
. Конгресът на депутатите одобри шест удължения на срока на извънредното положение
. Конституцията предоставя на правителството правото да извършва законодателна дейност посредством декрет-закони в случай на извънредна и неотложна нужда и в рамките на определен материален обхват
. Правителството е длъжно да внася всеки декрет-закон в Конгреса, който има прерогатив да приема изключения от него. Конституционният съд може да упражнява контрол и върху това дали правителството е превишило дискреционните си правомощия при определянето на неотложната нужда, на която се позовава, както и да оценява връзката между обуславящите обстоятелства и приетите мерки.
Защитата на основните права е гарантирана от независими органи. Омбудсманът (Defensor del Pueblo) е националната институция по правата на човека в Испания. През 2018 г. омбудсманът беше отново акредитиран със статут „А“ от Световния алианс на националните институции по правата на човека (GANHRI) що се отнася до съответствието му с парижките принципи на ООН
. Омбудсманът се назначава от парламента и гарантира зачитането на основните права на всички граждани във взаимоотношенията с администрацията
. Омбудсманът е независима институция, не получава указания от други органи и изпълнява задълженията си автономно. Всяка година омбудсманът изпраща в парламента доклад за дейността си
, като може да внася и доклади по всяка тема, която счита за особено важна или неотложна. Омбудсманът може също така да отправя молби за контрол за констититуционност и да образува процедури habeas corpus
. За целите на прозрачността, всички съответни проверки и жалби се публикуват на уебсайта на омбудсмана в реално време.
Испания е разработила така наречените „планове за открито управление“. От 2013 г. насам правителството е въвело норми за открито управление
с оглед укрепване на връзките между гражданите и властите и развиване на постоянен диалог с цел по-тясно приобщаване на гражданите към разработването на публичните политики. В този контекст Испания е разработила „планове за открито управление“
. Тези планове бяха насочени към опростяването на процедурите и към повишаването на прозрачността на информацията и на достъпа до по-качествена информация за гражданите в широк диапазон от области на политиките, включително правосъдието. Конкретна инициатива, предприета в този контекст, беше създаването на Форум за открито управление. Този форум, съставен от представители на публичните администрации и на гражданското общество, има за цел поддържането на диалог с гражданското общество и осигуряването на достъп до информацията за гражданите. Всички споразумения, протоколи и други документи от заседанията на форума се публикуват на Портала за прозрачност
. Четвъртият план за действие за открито управление, който следва да бъде одобрен през третото тримесечие на 2020 г., има за цел да направи гражданите съпричастни към ценностите на откритото управление, допринасяйки за постигането на целите за устойчиво развитие, установени в Програмата до 2030 г.
Инициативата е важна също така предвид обстоятелството, че се смята, че пространството за гражданското общество в Испания се е стеснило
.
Приложение I: Списък на източниците по азбучен ред (на английски език). *
* Списъкът на информацията, получена в контекста на консултацията във връзка с Доклада относно върховенството на закона за 2020 г., може да бъде намерен на (уебсайта на Комисията).
Прокурорска служба за борба с корупцията (2018 г.), Годишен доклад за 2018 г. —
https://www.fiscal.es/documents/20142/183863/memoria2018_fiscalia_anticorrupcion.pdf/f6fb3789-9dde-d9cf-eb39-c7223e13794f
.
Asociación de Fiscales (2020), Contestación de la Asociación de Fiscales a la consulta realizada por la Comisión Europea para el ‘Annual Rule of Law Report - stakeholder consultation’ (Informe Anual sobre el Estado de Derecho).
http://asociaciondefiscales.es/images/Pdf/200521%20-%20Cuestionario%20Unión%20Europea.pdf
.
Asociación de Fiscales (13 януари 2020 г.), съобщение за медиите.
http://asociaciondefiscales.es/index.php/general/actividades-a-f/comunicados?start=14
.
Център за плурализъм и свобода на медиите (2020 г.), Мониторинг на медийния плурализъм за 2020 г.
https://cmpf.eui.eu/media-pluralism-monitor/mpm-2020
.
CEPEJ (2018 г.), „Европейските съдебни системи: ефикасност и качество на правосъдието“.
CIVICUS (2020 г.), Испания — профил на държавата,
https://monitor.civicus.org/country/spain/
.
Конгрес на депутатите (2 април 2019 г.), съобщение за медиите.
http://www.congreso.es/portal/page/portal/Congreso/Congreso/SalaPrensa/NotPre?_piref73_7706063_73_1337373_1337373.next_page=/wc/detalleNotaSalaPrensa?idNotaSalaPrensa=32975&mostrarvolver=N
.
Consejo General de la Abogacia Española (2020 г.), Информация, предоставена при консултацията онлайн със заинтересованите страни във връзка с Доклада за върховенството на закона за 2020 г.
Конституционен съд на Испания (8 май 2020 г.), Определение за допустимост на Жалба за противоконституционност № 2054-2020 срещу членове 7, 9, 10 и 11 от Кралски декрет 463/2020 от 14 март, с който се обявява извънредно положение за управление на кризисната ситуация, предизвикана от COVID-19; Кралски декрет 465/2020 от 17 март; Кралски декрет 476/2020 от 27 март; Кралски декрет 487/2020 от 10 април; Кралски декрет 492/2020 от 24 април и Заповед SND/298/2020 от 29 март, с която се установяват извънредни мерки по отношение на траурните и погребалните церемонии с цел ограничаване на разпространението на COVID-19 и на заразяването с COVID-19.
https://www.boe.es/buscar/doc.php?id=BOE-A-2020-4875
.
Наказателна конвенция относно корупцията на Съвета на Европа (1999 г.).
Съвет на Европа, Комитет на министрите (2000 г.), Препоръка Rec(2000)19 на Комитета на министрите към държавите членки относно ролята на прокуратурата в системата на наказателното правосъдие.
Съвет на Европа: Комитет на министрите (2010 г.), Препоръка CM/Rec(2010)12 на Комитета на министрите към държавите членки относно съдиите: независимост, ефикасност и отговорности.
Съвет на Европа: Комитет на министрите (2016 г.), Препоръка CM/Rec(2016)4 на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите членки относно защитата на журналистиката и безопасността на журналистите и останалите медийни участници.
Съвет на Европа, Платформа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите.
https://www.coe.int/en/web/media-freedom/spain
.
Генерална дирекция „Комуникации“ (2016 — 2020 г.), Евробарометър: усещане за независимост на националната правосъдна система в ЕС сред широката общественост.
Генерална дирекция за комуникация (2020 г.), Специално проучване на Евробарометър № 502: Корупция.
Генерална дирекция „Комуникации“ (2020 г.), Експресно проучване на Евробарометър 482: Отношение на предприятията към корупцията в ЕС.
El Pais (20 февруари 2020 г.), „Съдиите настояват пред министъра за обновяване на съдебната власт във възможно най-кратък срок“.
https://elpais.com/politica/2020/02/19/actualidad/1582142956_826283.html
.
Europapress (13 ноември 2019 г.) „Вокс ще продължи да не допуска медии в централата на партията и ако бъде задължена да се коригира, ще преустанови пресконференциите“.
https://www.europapress.es/nacional/noticia-vox-mantendra-veto-medios-sedes-si-le-obligan-rectificar-suspendera-ruedas-prensa-20191113140316.html
.
Европейска комисия (2013 — 2020 г.), Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието.
Европейска комисия (2020 г.), Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието — фактологична справка с количествени данни.
Европейска комисия (2020 г.), Доклад за Испания, SWD(2020) 508 final.
Европейска мрежа на съдебните съвети (2020 г.), Принос от Европейската мрежа на съдебните съвети за консултациите със заинтересованите страни във връзка с Доклада относно върховенство на закона за 2020 г.
Европейска мрежа на националните институции по правата на човека (2020 г.), „Върховенство на закона в Европейския съюз — доклади от националните институции по правата на човека“.
Агенция на Европейския съюз за основните права (2020 г.), Становище до Европейската комисия в контекста на подготовката на първия годишен Доклад относно върховенство на закона.
Специална група за финансови действия (2014 г.), „Мерки срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Съвместен доклад за оценка на Испания“, 2014 г.
http://www.fatf-gafi.org/media/fatf/documents/reports/mer4/Mutual-Evaluation-Report-Spain-2014.pdf
.
Генерален съвет на съдебната власт (23 декември 2019 г.), съобщение за медиите.
http://www.poderjudicial.es/cgpj/es/Poder-Judicial/Consejo-General-del-Poder-Judicial/Oficina-de-Comunicacion/Archivo-de-notas-de-prensa/El-presidente-del-TS-y-del-CGPJ-recuerda-de-nuevo-al-Congreso-y-al-Senado-la-necesidad-de-renovar-el-organo-de-gobierno-de-los-jueces
.
Генерален съвет на съдебната власт (16 януари 2020 г.), съобщение за медиите.
http://www.poderjudicial.es/cgpj/es/Poder-Judicial/Consejo-General-del-Poder-Judicial/Oficina-de-Comunicacion/Archivo-de-notas-de-prensa/El-CGPJ-decide-paralizar-temporalmente-el-nombramiento-de-cargos-judiciales-en-la-confianza-de-una-pronta-renovacion-de-la-institucion
.
Генерален съвет на съдебната власт (15 юли 2020 г.), съобщение за медиите.
http://www.poderjudicial.es/cgpj/es/Poder-Judicial/Consejo-General-del-Poder-Judicial/En-Portada/El-presidente-del-TS-y-del-CGPJ-recuerda-por-cuarta-vez-al-Congreso-y-al-Senado-la-necesidad-de-renovar-el-organo-de-gobierno-de-los-jueces-
.
GRECO (2013 г.), Четвърти кръг на оценка — Доклад за оценка на Испания относно предотвратяване на корупцията сред членове на парламента, съдии и прокурори.
GRECO (2019 г.), Четвърти кръг на оценка — Втори междинен доклад за съответствието на Испания относно предотвратяване на корупцията сред членове на парламента, съдии и прокурори.
GRECO (2019 г.), Пети кръг на оценка — Доклад за оценка на Испания относно предотвратяване на корупцията и насърчаване на почтеността на централните правителства (висши ръководни функции) и правоприлагащите агенции.
Juezas y Jueces para la Democracia (18 май 2020 г.), съобщение за пресата.
http://www.juecesdemocracia.es/2020/05/18/comunicado-jjpd-reclama-la-inmediata-reanudacion-la-actividad-judicial
.
ОИСР (2008 г.), „Специализирани институции за борба с корупция. Преглед на моделите: Мрежа за борба с корупцията за Източна Европа и Централна Азия“.
Репортери без граници (2019 г.), „Предупреждение за увеличаващо се насилие срещу репортери в Каталуня“.
https://rsf.org/en/reports/alarm-about-growing-violence-against-reporters-catalonia
.
Репортери без граници (2020 г.), „Индекс на Репортери без граници за 2020 г.: Журналистите на Европа са изправени пред увеличаващи се опасности“.
https://rsf.org/en/2020-rsf-index-europes-journalists-face-growing-dangers
.
Правителство на Испания (2020 г.), Принос на Испания за Доклада относно върховенството на закона за 2020 г.
Върховен съд на Испания, Гражданското отделение (5 юни 2019 г.), определение.
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/ES/TXT/PDF/?uri=CELEX:82019ES0605(53)&from=EN
.
Transparency International, Индекс за възприятие на корупцията (2019 г.).
https://www.transparency.org/en/cpi/2019/results/esp
.
Union Progresista de Fiscales (2020 г.), Принос за консултацията онлайн със заинтересованите страни относно Доклада за върховенството на закона за 2020 г.
Виртуално посещение на Испания в контекста на Доклада относно върховенството на закона за 2020 г.
Приложение II: Посещение в Испания
През юни 2020 г. службите на Комисията проведоха виртуални срещи с:
·Експерти от академичните среди
·Асоциация на държавните адвокати (Abogados del Estado)
·Асоциация на прокурорите
·Колегия на съдебните секретари
·Национална комисия за пазарите и конкуренцията
·Сметна палата
·Съюз на европейските журналисти
·FEPA
·Генерален съвет на нотариусите
·Генерален съвет на испанските адвокати
·Генерален съвет на съдебната власт
·Независим съдебен форум
·Асоциация на съдиите и магистратите „Francisco de Vitoria”
·Съдии за демокрация
·Асоциация на пресата — Мадрид
·Министерството на външните работи
·Министерство на правосъдието
·Службата на главния прокурор
·Платформа за защита на свободата на информация
·Професионално и независимо сдружение на прокурорите
·Професионално сдружение на магистратурата
·Прогресивен съюз на прокурорите
·Прокурорски съвет
·Върховен съд
·Технически кабинет на Службата на главния прокурор
·Съвет за прозрачност
·Transparency International Испания
* Комисията проведе също така поредица хоризонтални срещи със следните организации:
·Amnesty International („Амнести Интернешънъл“)
·Civil Liberties Union for Europe (Съюз за граждански свободи за Европа)
·Civil Society Europe (Гражданско общество Европа)
·Conference of European Churches
·EuroCommerce
·European Center for Not-for-Profit Law (Европейски център за нестопанско право)
·European Centre for Press and Media Freedom (Европейски център за свобода на печата и медиите)
·Европейски граждански форум
·Free Press Unlimited
·Front Line Defenders
·ILGA-Europe
·Международна комисия на юристите
·Международна федерация по правата на човека
·Международен институт по печата
·Платформа за учене през целия живот
·Инициатива за правосъдие на фондация „Отворено общество“/Институт за европейски политики на фондация „Отворено общество“
·Reporters without Borders („Репортери без граници“)
·Transparency International EU („Прозрачност без граници“ ЕС)