ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 14.10.2020

COM(2020) 652 final

2020/0300(COD)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 година

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

На 4 декември 2019 г. Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) публикува своя доклад, озаглавен „Европейската околна среда — състояние и перспективи (2020 г.)“ (SOER 2020) 1 , чиито резултати са отрезвяващи. Предизвикателствата, свързани с околната среда, климата и устойчивостта в настоящия момент, са безпрецедентни по мащаб и спешност и изискват незабавни и съгласувани действия и системни решения. През последните десетилетия политиките на Съюза в областта на околната среда донесоха значителни ползи, без да застрашават дългосрочната конкурентоспособност на ЕС, а през последните години достиженията на правото във все по-голяма степен се определяха от амбициозна дългосрочна визия и цели, както и стратегически рамкови политики, които ефективно намаляват натиска върху околната среда. Въпреки това загубата на биологично разнообразие, влошаването на екосистемните услуги, изменението на климата и неговите последици, неустойчивото използване на ресурсите, както и замърсяването и свързаните с него рискове за здравето и благосъстоянието на човека, за природата, екосистемите и икономиката изискват по-нататъшни решителни действия на равнището на ЕС и в световен мащаб.

На 11 декември 2019 г. Комисията реагира на тези предизвикателства, като прие Европейския зелен пакт 2 — амбициозна програма, с която ЕС да се превърне до 2050 г. в първия неутрален по отношение на климата континент и да се опази, съхрани и увеличи природният капитал на ЕС, както и да се защитят здравето и благоденствието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. Тази програма се основава на модел на растеж с възстановяване, чрез който на планетата се връща обратно повече, отколкото се взема; тя очертава приоритетите в областта на околната среда за следващите години и подчертава амбицията на Съюза да преобразува икономиката си за устойчиво бъдеще, като никой да не бъде изоставен; за реализиране на тези цели тя съдържа набор от дълбоко преобразуващи политики и призовава Съюза да засили своята водеща роля на световната сцена по въпросите на климата и околната среда.

След широкия дебат по съобщението „Чиста планета за всички“ 3 през март 2020 г. ЕС представи своята дългосрочна стратегия съгласно Парижкото споразумение към Рамкова конвенция на ООН по изменение на климата 4 , с която стратегия се ангажира до 2050 г. да се превърне в неутрална по отношение на климата икономика. Комисията предложи тази цел да бъде заложена в законодателството на ЕС в областта на климата 5 . Освен това Европейската комисия прие и редица нови стратегически инициативи, по-специално нов план за действие относно кръговата икономика за чиста и конкурентоспособна Европа 6 , стратегия за биологичното разнообразие за 2030 г. 7 и стратегия „От фермата до трапезата“ 8 .

ЕС също така прие всеобхватен отговор на извънредното положение във връзка с COVID-19, което оказва значително отрицателно въздействие върху живота и поминъка, изправи изготвянето на политиките пред безпрецедентни предизвикателства и е утежнено от сериозен икономически спад. В Плана за възстановяване на ЕС от следващо поколение, предложен от Европейската комисия на 27 май 2020 г. и одобрен на извънредното заседание на Европейския съвет през юли 2020 г., се подчертават статутът на Европейския зелен пакт като нова стратегия на Европа за растеж и ролята му за постигане на устойчиво и бързо възстановяване, както и за гарантиране на дългосрочна предвидимост по пътя към неутралност по отношение на климата и в крайна сметка на справедлив и честен преход, при който никой да не бъде изоставен. С дългосрочната си визия и приоритетните цели за околната среда, която 8-ата програма за действие за околната среда споделя със Зеления пакт, тя ще подкрепи общия ангажимент на ЕС за екологосъобразно възстановяване.

От началото на 70-те години на миналия век развитието на политиката на ЕС в областта на околната среда се определя от програми за действие в тази област. Седмата програма за действие за околната среда (7-ата ПДОС) ще приключи на 31 декември 2020 г., като в член 4, параграф 3 от нея от Комисията се изисква да представи, когато е целесъобразно, своевременно предложение за Осма програма за действие за околната среда (8-ата ПДОС), за да се избегне прекъсване между двете програми. Приемането на нова програма за действие за околната среда вече беше обявено в Европейския зелен пакт.

Съветът, Европейският парламент и Комитетът на регионите призоваха Комисията да представи предложение за 8-ата ПДОС най-късно до началото на 2020 г.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

Настоящото предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно нова Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 г. се основава на член 192, параграф 3 от ДФЕС. С цел да се осигури, че ЕС и неговите държави членки се ангажират с настоящата програма и постигат нейните приоритетни цели, в настоящото предложение за решение се определя благоприятстваща уредба, която подкрепя постигането на приоритетните цели и гарантира, че напредъкът по отношение на целите се измерва редовно.

Целите на настоящото предложение за решение не могат да бъдат достигнати в достатъчна степен самостоятелно от държавите членки. Тъй като политиката за околната среда и климата е област на споделена компетентност в ЕС и децентрализирана политика, една от целите на програмата е да се въведе съвместна отговорност на трите институции на ЕС и държавите членки по отношение на целите, като на отговорните политически фактори и на останалите заинтересовани страни — включително регионите и градовете, предприятията, социалните партньори, организациите на гражданското общество и отделните граждани — се предостави предвидима рамка и посока на действията.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ОЦЕНКИТЕ И КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ

На 15 май 2019 г. Комисията публикува доклад за оценката на 7-ата ПДОС 9 . Той беше предшестван от обстойни консултации, проведени през 2018 г., които се състояха от обществена консултация, целева консултация с държавите членки, целева консултация със заинтересованите страни и два публични семинара.

От оценката стана ясно, че като цяло 7-ата ПДОС се възприема като ефективен стратегически инструмент на високо равнище за ръководене на политиката в областта на околната среда. За много участници ПДОС представлява и инструмент за планиране, който осигурява на политиката в областта на околната страна непрекъснатост — включително чрез своята дългосрочна визия, отчетност и предвидимост по отношение на действията на Европейската комисия, освен че има положително влияние върху интегрирането и рационализирането на политиката за околната среда. Като цяло бе счетено, че приоритетните цели на 7-ата ПДОС все още са валидни, по-специално нейната визия за 2050 г.

На 22 ноември 2017 г. Европейският парламент публикува оценка на изпълнението на 7-ата ПДОС 10 , а след това на 6 март 2018 г. — доклад за изпълнението и на 17 април 2018 г. — резолюция 11 .

На 31 юли 2018 г. Европейският комитет на регионите публикува проучване за местното и регионалното измерение на 8-а ПДОС 12 , последвано от становище 13 , прието на 7 февруари 2019 г.

След обсъжданията по време на неформалното заседание на Съвета по околна среда, състояли се на 29 и 30 октомври 2018 г. в Грац (Австрия), на 11—12 юни 2019 г. беше проведен семинар относно бъдещата програма за действие за околната среда в Хайнбург (Австрия). По време на финландското председателство на Съвета, а именно на 4 октомври 2019 г., Съветът прие заключения, озаглавени „Осма програма за действие за околната среда — Да преобърнем тенденцията заедно“ 14 .

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Настоящото предложение за решение е разработено в съответствие с предложението на Комисията за многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2021—2027 г. То включва финансова обосновка, от която става ясно, че Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) и Европейската агенция по химикали (ЕСНА) се нуждаят от повече ресурси, за да подкрепят новата рамка за мониторинг, измерване и докладване на тази програма.

Участието на ЕАОС и ECHA е от решаващо значение за тази работа и за постигането на целите на 8-ата ПДОС. Предложената да 8-ата ПДОС новата рамка за мониторинг и докладване ще съдържа във възможно най-голяма степен съществуващи инструменти и показатели за наблюдение, които главно се основават на европейската статистика и данните та ЕАОС и ECHA, така че да се избегне дублирането на усилия и да се ограничи административната тежест за държавите членки. Това означава, че на тези агенции се възлагат допълнителни задачи, за да могат да допринесат в пълна степен за постигането на приоритетите и за създаването на благоприятстващите условия, посочени в членове 3 и 4 от програмата.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

Обяснение на конкретните разпоредби на предложението:

Основната цел на 8-ата ПДОС е да се ускори справедливият и приобщаващ преход на Съюза към чиста и кръгова икономика, която е неутрална по отношение на климата и се отличава с ефективно използване на ресурсите, както и да се постигнат екологичните цели на Програмата на ООН до 2030 г. и нейните цели за устойчиво развитие, като изцяло се подкрепят целите на Европейския зелен пакт в областта на околната среда и климата.

Член 1

Настоящото предложение служи за повишаване на съгласуваността и синергичните ефекти между мерките на всички равнища на управление чрез интегрирано измерване на напредъка към постигане на целите в областта на околната среда и климата. В съответствие с клетвата на Европейския зелен пакт да не се нанасят вреди предложението подкрепя намаляването на натиска върху околната среда и климата и засилването на интегрирания подход към разработването и изпълнението на политиките, по-специално чрез включване на устойчивостта във всички съответни инициативи и проекти на национално и европейско равнище.

Член 2

Съюзът и неговите държави членки си споделят отговорността за постигане на целите и изпълнение на задачите, свързани с околната среда и климата, като се изискват действия от страна на всички участници — правителства и органи на европейско, национално, регионално и местно равнище, социалните партньори, гражданското общество, гражданите и предприятията.

В член 2 се определят тематичните приоритетни цели в контекста на дългосрочната цел за 2050 г. „Да живеем добре в пределите на нашата планета“, вече установена в 7-ата ПДОС.

Член 3

В Европейския зелен пакт се подчертава необходимостта да се осигури ефективно изпълнение и правоприлагане на политиките и законодателството.

Член 3 представлява основата за общо разбиране и съвместен ангажимент за благоприятстващите условия, необходими за постигането на тези тематични приоритетни цели, като по този начин се осигурява съгласувано прилагане на подходящото равнище. Комисията обяви, че ще подобри начина, по който насоките ѝ за по-добро регулиране и подпомагащите ги инструменти разглеждат въпросите на устойчивостта и иновациите, за да могат всички инициативи на ЕС да изпълнят „зелената клетва“ да не се нанасят вреди.

Член 4

Докато в отделни нормативни актове, свързани с околната среда, се изисква редовно докладване от страна на държавите членки за конкретни политики в областта на околната среда, в правото на ЕС не е предвидена всеобхватна рамка за гарантиране на координиран подход към цялостното постигане на екологичните цели на Съюза. В Европейския зелен пакт беше обявено, че новата програма за действие за околната среда ще включва нов механизъм за мониторинг, с който да се гарантира, че Съюзът няма да се отклони от пътя си към постигане на своите екологични цели.

Рамката за мониторинг на 8-ата ПДОС не следва да засяга съществуващите инструменти за докладване и управление в областта на околната среда и климата, включително тези на управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата.

–Измерване на напредъка към постигане на целите, свързани с околната среда и климата, в по-широкия контекст на устойчивостта, благоденствието и издръжливостта

Измерването на напредъка на ЕС и неговите държави членки към постигането на целите на ООН за устойчиво развитие за 2030 г. изисква интегрирана рамка за екологични, социални и икономически цели. Съветът 15 и Европейският икономически и социален комитет 16 призоваха за измерване на икономическите резултати и обществения напредък „отвъд БВП“ и за преминаване към „благоденствието“ като ориентир за политиката, което се подкрепя и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие 17 . Съвместно със заинтересовани страни членовете на Европейския парламент организираха конференцията „Post Growth 2018“ 18 .

Във връзка с това рамката за мониторинг на 8-ата ПДОС ще даде приноса по отношение на околната среда и климата към цялостните усилия на ЕС за измерване на напредъка към устойчивост, благоденствие и издръжливост, включително устойчивост на бедствия; тя следва да информира създателите на политики и заинтересованите страни за това дали Съюзът и държавите членки са на път да постигнат системна трансформация.

Създаването на рамката за мониторинг за 8-ата ПДОС следва да се разглежда и в контекста на други дейности за управление и мониторинг, по-специално на европейския семестър, доклада на Евростат за мониторинга на ЦУР и годишния доклад за стратегическото прогнозиране, които също така се базират на наличните данни и използват най-подходящите за съответните политически цели показатели. Въпреки че тези инструменти за управление и мониторинг служат за различни цели, те следва да бъдат все по-взаимосвързани, за да се подобри още повече съгласуваността им.

–В посока към набор от водещи показатели за 8-ата ПДОС

Мониторингът на Седмата програма за действие за околната среда беше извършен от Европейската агенция за околна среда, която ежегодно публикува доклади относно показателите за околната среда 19 . За мониторинга на приоритетните цели на 7-ата ПДОС беше разработен набор от близо 30 показателя.

Рамката за мониторинг на 8-ата ПДОС следва да отразява новите приоритетни цели на програмата. Тя следва да съдържа ограничен брой ключови показатели за комуникацията на високо равнище, които представят по последователен начин състоянието на околната среда, основните видове натиск и ефективността на нашата реакция. Тези показатели следва да са подходящи и за общите цели за повишаване на благоденствието и устойчивостта на нашите икономики и общества.

При избора на водещите показатели за 8-ата ПДОС надлежно ще се отчитат текущите работи за подобряване на мониторинга на биологичното разнообразие, кръговата икономика и нулевото замърсяване, чието завършване е планирано до 2021/2022 г., както и други инструменти за мониторинг на политиката в областта на околната среда и климата, включително управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата. Изборът следва да се основе на данните, налични в държавите членки и на равнището на ЕС, в частност на данните от Европейската агенция за околна среда и Европейската статистическа система.

Европейската агенция за околна среда и Европейската агенция по химикали ще съдействат на Комисията при подобряването на наличността и значимостта на данните. Това включва и запълване на пропуски при показателите, по-специално при мониторинга на политиката, свързана с амбицията за нулево замърсяване, и връзките между политиката в областта на околната среда, социалната и здравната политика.

Създаването на рамката за мониторинг за 8-ата ПДОС ще бъде подпомагано от нова база данни с екологични показатели — леснодостъпна онлайн библиотека за показатели, която осигурява пълен и структуриран преглед на няколкостотинте съществуващи показателя за околната среда.

–Пределите на планетата

Разработването на рамка за мониторинг на 8-ата ПДОС ще даде възможност за проучване на потенциала на текущата работа, която се извършва в Съвместния изследователски център на Комисията, Европейската агенция за околна среда и от други участници във връзка с пределите на планетата (например потребление на прясна вода, промени в земеползването, увеличаване на киселинността на океанските води) и във връзка с отпечатъка на потреблението в Съюза, включително обезлесяването и деградацията на горите в трети държави.

Науката за климата и по-специално работата на Междуправителствения комитет по изменение на климата предоставят надеждни данни и информация за нивото на емисиите на парникови газове с оглед на целта на Парижкото споразумение за задържане на покачването на температурата в световен мащаб значително под 2°C и полагане на усилия за ограничаването му до 1,5°C в сравнение с нивата от периода преди индустриализацията, но по отношение на други предели на планетата работата все още не е приключила. Важно е тази работа да продължи, за да бъдат информирани лицата, определящи политиките, и заинтересованите страни за това дали политиките в областта на околната среда са достатъчно амбициозни, за да задържат Европа в т. нар. „безопасен марж“ на планетата 20 .

–Консултации по водещите показатели за 8-ата ПДОС

Комисията ще започне обширни консултации с други институции на ЕС, държавите членки и заинтересовани страни, за да разработи всеобхватна рамка за мониторинг на 8-ата ПДОС въз основа на консултативен документ, в който се очертават предложената методика и стъпките, които следва да бъдат предприети.

Въз основа на тези консултации Комисията възнамерява да представи до края на 2021 г. набор от водещи показатели за 8-ата ПДОС.

Процедурата ще бъде тясно координирана с текущите работи, в рамките на които съгласно Европейския зелен пакт следва да се разработят или преразгледат рамките за мониторинг на кръговата икономика, биологичното разнообразие и нулевото замърсяване, така че се осигурява цялостна съгласуваност и се намалява административната тежест.

Член 5 — Оценка

В член 5 се предвижда оценка на 8-ата ПДОС през 2029 г., преди нейният срок на действие изтече през 2030 г.

2020/0300 (COD)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 година

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 3 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет 21 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 22 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)В съответствие с член 192, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз с общите програми за действие за околната среда от 1973 г. насам се предоставя рамка за действието на Съюза в областта на околната среда и климата.

(2)С Решение № 1386/2013/EС на Европейския парламент и на Съвета 23 беше създадена Седмата програма за действие за околната среда (7-ата ПДОС), в която се очертават екологичната програма на Съюза до 31 декември 2020 г., както и дългосрочна визия за 2050 г.

(3)В оценката си на 7-ата ПДОС 24 Комисията стигна до заключение, че визията за 2050 г. и приоритетните цели на програмата все още са валидни: програмата е допринесла за осигуряването на по-предвидими, по-бързи и по-добре координирани действия в политиката в областта на околната среда; нейната структура и благоприятстваща уредба са спомогнали да се изградят взаимодействия, като по този начин политиката в областта на околната среда е станала по-ефективна и по-ефикасна. Освен това в заключенията на оценката се посочва, че 7-ата ПДОС е предвидила Програмата на ООН до 2030 г., наблягайки на факта, че икономическият растеж и социалното благосъстояние зависят от здрави природни ресурси, и че е улеснила осъществяването на целите за устойчиво развитие. Освен това чрез нея Съюзът можа да говори с един глас на световната сцена по въпросите на климата и околната среда. В оценката си на 7-ата ПДОС Комисията също така заключи, че постигнатият напредък в областта на опазването на природата, здравето и интегрирането на политиките не е достатъчен.

(4)Съгласно доклада на ЕАОС „The European environment – state and outlook 2020, Knowledge for transition to a sustainable Europe“ (Европейската околна среда — състояние и перспективи (2020 г.), знания за прехода към устойчива Европа) („SOER 2020“) Съюзът разполага с уникалната възможност да заеме водещи позиции по отношение на устойчивостта и да посрещне свързаните с устойчивостта неотложни предизвикателства, които изискват системни решения. Както е посочено в SOER 2020, наблюдаваните от 1950-те години насам изменения на световния климат и на екосистемите нямат прецедент от десетилетия и хилядолетия. От 1950 г. световното население се е утроило, а броят на живеещите в градовете се е увеличил четири пъти. С настоящия модел на растеж се очаква натискът върху околната среда да се увеличи още, което ще доведе до преки и косвени вредни последици за здравето и благосъстоянието на хората. Това важи по-специално за секторите с най-голямо въздействие върху околната среда – храните, мобилността, енергетиката, както и инфраструктурата и сградите.

(5)Европейската комисия реагира на установените в SOER 2020 предизвикателства, като прие Европейския зелен пакт 25 : нова стратегия за растеж за двоен екологосъобразен и цифров преход, която има за цел да превърне Съюза в справедливо и благоденстващо общество с конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика с ефективно използване на ресурсите. В Регламент (EС) xxx на Европейския парламент и на Съвета 26 е заложена целта на Съюза за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.

(6)Европейският зелен пакт е в основата на Плана за възстановяване на ЕС от следващо поколение, с който се насърчават инвестициите в ключови „зелени“ сектори, необходими за изграждане на устойчивост и създаване на растеж и работни места в справедливо и приобщаващо общество. Върху установените в Европейския зелен пакт приоритетни цели се основава и Механизмът за възстановяване и устойчивост, който заедно с бюджета на Съюза за периода 2021—2027 г. ще помогне за икономическото възстановяване на Съюза след извънредното положение във връзка с COVID-19. Освен това всички инициативи в рамките на Плана за възстановяване на ЕС от следващо поколение следва да зачитат клетвата на Европейския зелен пакт да не се нанасят вреди.

(7)От началото на 70-те години на миналия век развитието на политиката на ЕС в областта на околната среда се определя от програми за действие в тази област. Срокът на действие на 7-ата ПДОС ще изтече на 31 декември 2020 г., като в член 4, параграф 3 от нея от Комисията се изисква да представи, когато е целесъобразно, своевременно предложение за Осма програма за действие за околната среда (8-ата ПДОС), за да се избегне прекъсване между двете програми. Приемането на нова програма за действие за околната среда вече беше обявено в Европейския зелен пакт.

(8)8-ата ПДОС следва да подкрепя целите на Европейския зелен пакт в областта на околната среда и действията за климата в съответствие с дългосрочната цел за 2050 г. „Да живеем добре в пределите на нашата планета“, вече установена в 7-ата ПДОС. Тя следва да допринесе за осъществяването на Програмата на ООН до 2030 г. и нейните цели за устойчиво развитие.

(9)8-ата ПДОС следва да ускори прехода към регенеративна икономика, чрез която на планетата се връща обратно повече, отколкото се взема. Моделът на растеж с възстановяване признава, че благоденствието и просперитетът на нашите общества зависят от стабилен климат, здрава околна среда и динамични екосистеми, които осигуряват на нашите икономики т. нар. „безопасен марж“. Тъй като световното население и нуждата от природни ресурси продължават да растат, стопанската дейност следва да се развива по начин, който не само не нанася вреди, но и противодейства на изменението на климата и влошаването на околната среда, намалява замърсяването, поддържа и обогатява природния капитал и съответно осигурява изобилие от възобновяеми и невъзобновяеми ресурси. Чрез непрекъснати иновации, адаптиране към новите предизвикателства и съвместно създаване на блага регенеративната икономика укрепва устойчивостта и опазва благоденствието на сегашните и бъдещите поколения.

(10)В 8-ата ПДОС следва да се определят тематични приоритетни цели в областите неутралност по отношение на климата, приспособяване към изменението на климата, опазване и възстановяване на биологичното разнообразие, кръгова икономика, амбиция за нулево замърсяване и намаляване на натиска върху околната среда от производството и потреблението. Допълнително следва да се определят благоприятстващите условия за постигането на дългосрочните и тематичните приоритетни цели за всички участници.

(11)Тъй като политиката в областта на околната среда е силно децентрализирана, мерките за изпълнение на приоритетните цели на 8-ата ПДОС следва да се предприемат на различни равнища на управление, т.е. На европейско, национално, регионално и местно равнище, с подход на сътрудничество за многостепенно управление. Следва да се укрепи интегрираният подход към разработването и изпълнението на политики, за да се увеличат максимално синергичните ефекти между икономическите, екологичните и социалните цели и същевременно да се обръща специално внимание на потенциалните компромиси и нуждите на уязвимите групи. Освен това прозрачното участие на неправителствени участници е от важно значение, за да се осигури успехът на 8-ата ПДОС и да се постигнат нейните приоритетни цели.

(12)Засиленото сътрудничество с партньорските държави, доброто международно управление в областта на околната среда, както и полезните взаимодействия между вътрешните и външните политики на Съюза са от ключово значение за постигане на целите на Съюза в областта на околната среда и климата.

(13)Европейската комисия следва да оцени напредъка при осъществяването на приоритетните цели на 8-ата ПДОС от страна на Съюза и държавите членки в контекста на прехода към повече устойчивост, благоденствие и издръжливост. Това е в съответствие с призивите на Съвета 27 и на Европейския икономически и социален комитет 28 за измерване на икономическите резултати и обществения напредък „отвъд БВП“ и за преминаване към благоденствието като ориентир за политиката, което се подкрепя и от ОИСР 29 .

(14)При оценката на напредъка по отношение на приоритетните цели на 8-ата ПДОС следва да се отчетат последните промени в наличността и значимостта на данните и показателите. Оценката следва да е съвместима и да не засяга инструментите за мониторинг или управление, обхващащи по-специфични аспекти на политиката в областта на околната среда и климата, като например Регламент (ЕО) № 1999/2018 на Европейския парламент и на Съвета 30 , с Прегледа на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда и с инструментите за мониторинг, свързани с кръговата икономика, нулевото замърсяване, биологичното разнообразие, въздуха, водата, почвите, отпадъците и други политики в областта на околната среда. Заедно с други инструменти, които се използват в рамките на европейския семестър, мониторинга на ЦУР от страна на Евростат и доклада на Комисията за стратегическото прогнозиране 31 , тя ще бъде част от съгласуван набор от взаимосвързани инструменти за мониторинг и управление.

(15)Комисията, ЕАОС и други имащи отношение агенции следва да имат достъп до данните и показателите, предоставени от държавите членки в съответствие с приложимите правни актове на Съюза, и да ги използват повторно. Освен това следва да се използват и други източници на данни, като спътникови данни и обработена информация от програмата на Съюза за наблюдение и мониторинг на Земята („Коперник“), Европейската информационна система за горските пожари и Европейската система за информираност за наводнения, или от платформи с данни, като Европейската мрежа за наблюдение и данни за морската среда или информационната платформа за мониторинг на въздействието на химикалите. Използването на съвременни цифрови инструменти и изкуствен интелект позволява ефективно управление и анализиране на данните, което намалява административната тежест и същевременно се увеличават навременността и качеството.

(16)В съответствие с изискванията на директиви 2003/4/EО, 2007/2/EО и (EС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета държавите членки следва също така да гарантират, че съответните данни, информация и показатели за мониторинг на изпълнението на 8-ата ПДОС са безплатни, недискриминационни, със свободен достъп, подходящи, висококачествени, съпоставими, актуални, лесни за ползване и лесно достъпни онлайн.

(17)С оглед на постигането на приоритетните цели на 8-ата ПДОС ЕАОС и ЕСНА следва да разполагат с подходящ капацитет и достатъчно ресурси, за да се предостави солидна, достъпна и прозрачна база от знания и данни в подкрепа на изпълнението на стратегическите приоритети на Европейския зелен пакт и оценката на напредъка в рамките на програмата.

(18)За да се вземат предвид променящите се цели на политиката и постигнатият напредък, Комисията следва да направи оценка на 8-ата ПДОС през 2029 г.

(19)Доколкото целта на настоящото решение не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците от предложената програма за действие може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1 — Предмет

1.С настоящото решение се установява обща програма за действие в областта на околната среда за периода до 31 декември 2030 г. („8-ата ПДОС“). В него се определят нейните приоритетни цели, благоприятстващите условия за постигането на тези цели и рамка за измерване на това дали Съюзът и неговите държави членки са на път да ги постигнат.

2.Целта на 8-ата ПДОС е да се ускори справедливият и приобщаващ преход към чиста и кръгова икономика, която е неутрална по отношение на климата и се отличава с ефективно използване на ресурсите, като се подкрепят целите на Европейския зелен пакт и неговите инициативи в областта на околната среда и климата.

3.8-ата ПДОС представлява основата за постигане на целите в областта на околната среда и климата, заложени в Програмата на ООН до 2030 г. и нейните цели за устойчиво развитие; рамката ѝ за мониторинг е свързаната с околната среда и климата част от усилията на ЕС за измерване на напредъка към по-голяма устойчивост, включително неутралност по отношение на климата, ефективност на ресурсите, благоденствие и издръжливост.

Член 2 — Приоритетни цели

1.Дългосрочната цел на 8-ата ПДОС за 2050 г. се състои в това гражданите да живеят добре в пределите на нашата планета, в регенеративна икономика, в която нищо не се пилее, няма нетни емисии на парникови газове и икономическият растеж не е зависим от използването на ресурси и влошаването на околната среда Здравословната околна среда е в основата на благоденствието на гражданите, тя осигурява, че биологичното разнообразие процъфтява и природният капитал се опазва, цени и възстановява по начини, които повишават устойчивостта спрямо изменението на климата и други свързани с околната среда рискове. Съюзът определя темпото, с което се осигурява просперитетът на сегашните и бъдещите поколения в целия свят.

2.8-ата ПДОС има следните шест тематични приоритетни цели:

а)необратимо и постепенно намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаване на поглъщанията от естествени или други поглътители в Съюза, за да се постигне целта за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и неутралност по отношение на климата до 2050 г., определени в Регламент (EС) .../... 32 ;

б)постоянен напредък в повишаването на капацитета за адаптиране, укрепването на устойчивостта и намаляването на уязвимостта към изменението на климата;

в)напредък към модел на растеж с възстановяване, чрез който на планетата се връща обратно повече, отколкото се взема, отделяне на икономическия растеж от използването на ресурси и влошаването на околната среда и ускоряване на прехода към кръгова икономика;

г)амбиция за нулево замърсяване за нетоксична околна среда, включително въздуха, водата и почвите, както и защита на здравето и благоденствието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия;

д)защита, опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и увеличаване на природния капитал, по-специално по отношение на въздуха, водата, почвите и горите, прясната вода, влажните зони и морските екосистеми;

е)насърчаване на екологичната устойчивост и намаляване на основните видове натиск върху околната среда и климата, свързани с производството и потреблението, по-специално в областта на енергетиката, промишленото развитие, сградите и инфраструктурата, мобилността и продоволствената система.

Член 3 — Благоприятстващи условия за постигане на приоритетните цели на програмата

1.За постигането на приоритетните цели на 8-ата ПДОС е необходимо следното:

а)гарантиране на ефективно и ефикасно прилагане на законодателството на Съюза в областта на околната среда и климата и стремеж към отлични постижения по отношение на екологичните резултати на равнището на Съюза, както и на национално, регионално и местно равнище, включително чрез предоставяне на подходящ административен капацитет и капацитет за осигуряването на спазването на изискванията, както е предвидено в редовния преглед на изпълнението на политиките за околната среда, както и засилване на действията срещу престъпленията спрямо околната среда,

б)засилване на интегрирания подход към разработването и изпълнението на политиките, по-специално чрез:

–интегриране на определените в член 2 приоритетни цели във всички съответни стратегии, законодателни и незаконодателни инициативи, програми, инвестиции и проекти на равнището на Съюза, както и на национално, регионално и местно равнище така, че те и тяхното осъществяване да не вредят на нито една от приоритетните цели, определени в член 2;

–увеличаване в максимална степен на ползите от изпълнението на директиви 2014/52/EС 33 и 2001/42/EО 34 на Европейския парламент и на Съвета;

–специално внимание за синергичните ефекти и потенциалните компромиси между икономическите, екологичните и социалните цели, за да се гарантира, че нуждите на гражданите от храна, жилища и мобилност се удовлетворяват по устойчив начин, като никой да не бъде изоставен;

–редовно оценяване на съществуващите политики и изготвяне на оценки на въздействието за нови инициативи, които се основават на широки консултации, които се провеждат след отговорни, приобщаващи, информирани и лесни за прилагане процедури и надлежно отчита прогнозираното въздействие върху околната среда и климата;

в)ефективно интегриране на устойчивостта, свързана с околната среда и климата, в европейския семестър на икономическо управление, включително в националните програми за реформи и националните планове за възстановяване и устойчивост;

г)мобилизиране на устойчиви инвестиции от публични и частни източници, включително средства и инструменти от бюджета на ЕС, по линия на Европейската инвестиционна банка и на национално равнище;

д)постепенно премахване на вредните за околната среда субсидии на равнището и Съюза и национално равнище, оптимално използване на пазарните инструменти и инструментите за екологосъобразно бюджетиране, включително необходимите за гарантиране на социално справедлив преход, и съдействие на предприятията и другите заинтересовани страни за изготвянето на стандартизирани счетоводни практики за отчитане на природния капитал;

е)гарантиране, че политиките и действията за околната среда се основават на най-добрите налични научни познания, и укрепване на базата от знания за околната среда и на нейното възприемане, включително чрез научни изследвания, иновации, насърчаване на „зелените“ умения и по-нататъшното изграждане на зеленото и екосистемното счетоводство;

ж)оползотворяване на потенциала на цифровите технологии и технологиите за данни с цел подкрепа на политиката в областта на околната среда, като същевременно се сведе до минимум техният отпечатък върху околната среда;

з)пълноценно използване на природосъобразните решения и социалните иновации;

и)ефективно прилагане на високи стандарти за прозрачност, участие на обществеността и достъп до правосъдие в съответствие с Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Конвенция от Орхус) 35 ;

й)публично и леснодостъпно предоставяне на данните и информацията във връзка с изпълнението на 8-ата ПДОС, без да се засягат разпоредбите относно поверителността в специфичното за областта законодателство;

к)подкрепа за възприемането в световен мащаб на определените в член 2 приоритетни цели, гарантиране на съгласуваност между вътрешния и външния подход и координирани действия, по-специално по отношение на:

2.За постигането на приоритетните цели на 8-ата ПДОС ще бъде необходимо да се мобилизира широко съдействие, като се включват гражданите, социалните партньори и други заинтересовани страни, и да се насърчава сътрудничеството между националните, регионалните и местните органи в градските и селските райони при разработването и прилагането на стратегии, политики или законодателство, свързани с 8-ата ПДОС.

Член 4 — Рамка за мониторинг

1.С подкрепата на Европейската агенция за околна среда и Европейската агенция по химикали Комисията оценява и докладва редовно за напредъка на Съюза и държавите членки по отношение на определените в член 2 приоритетни цели, като взема предвид благоприятстващите условия, определени в член 3.

2.При оценката, посочена в параграф 1, се отчитат последните промени в наличността и значимостта на данните и показателите, основавайки се върху данните, налични в държавите членки и на равнището на ЕС, в частност на данните от Европейската агенция за околна среда и Европейската статистическа система. Оценката не засяга съществуващите рамки и дейности за мониторинг, докладване и управление, свързани с политиката в областта на околната среда и климата.

3.Европейската агенция за околна среда и Европейската агенция по химикали съдействат на Комисията при подобряването на наличността и значимостта на данните и познанията, по-специално като:

а)събират, обработват и отчитат информацията и данните с помощта на съвременни цифрови инструменти;

б)работят за отстраняване на съответните пропуски в данните от мониторинга;

в)провеждат системни анализи от значение за политиката и допринасят за изпълнението на целите на политиката на равнището на Съюза и на национално равнище;

г)включват данните за екологичното, социалното и икономическото въздействие и използват всички други налични данни, например от „Коперник“;

д)подобряват допълнително достъпа до данни чрез програми на Съюза;

е)гарантират прозрачност и отчетност;

ж)помагат на гражданското общество, публичните органи, гражданите, социалните партньори и частния сектор при идентифицирането на рискове, свързани с климата и околната среда, и при предприемането на мерки за предотвратяване и намаляване на тези рискове и адаптиране към тях и насърчават тяхната ангажираност за преодоляване на недостига на информация.

4.Комисията редовно проучва нуждите от данни и знания на равнището на Съюза и на национално равнище, включително капацитета на Европейската агенция за околна среда и Европейската агенция по химикали да изпълняват посочените в параграф 3 задачи.

Член 5 — Оценка

До 31 март 2029 г. Комисията извършва оценка на 8-ата ПДОС. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад с основните констатации от тази оценка, който може да бъде придружен от законодателно предложение за следващата програма за действие за околната среда, ако Комисията счете това за целесъобразно.

Член 6 — Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на […] година.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА — „АГЕНЦИИ“

Съдържание

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката

1.3.Предложението е във връзка с:

1.4.Цели

1.4.1.Общи цели

1.4.2.Конкретни цели

1.4.3.Очаквани резултати и отражение

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

1.5.2.Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални синергии с други подходящи инструменти

1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

1.6.Срок на действие и финансово отражение на предложението/инициативата

1.7.Планирани методи на управление

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

2.2.Системи за управление и контрол

2.2.1.Обосновка на предложените начини за управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2.Очаквано отражение върху разходите

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за ЕАОС и ЕСНА

3.2.3.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за ЕАОС и ЕСНА

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

3.2.5.Финансов принос от трети страни

3.3.Очаквано отражение върху приходите

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА — „АГЕНЦИИ“

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката

1.3.Предложението е във връзка с:

☑ ново действие

◻ ново действие след пилотен проект/подготвително действие 36

☑ продължаване на съществуващо действие

◻ сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие

1.4.Цели

1.4.1.Общи цели

1.4.2.Конкретни цели

1.4.3.Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/целевите групи.

Да се посочат показателите за проследяване на напредъка и постиженията.

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

1.5.2.Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални синергии с други подходящи инструменти

1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

1.6.Срок на действие и финансово отражение на предложението/инициативата

◻ ограничен срок на действие

–◻    Предложение/инициатива в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

–◻    Финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ

☑ неограничен срок на действие

–Изпълнение с период на започване на дейност от 2021 г.,

–последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.Планирани методи на управление 38

☑ Пряко управление от Комисията от

–◻    изпълнителните агенции

◻ Споделено управление с държавите членки

☑ Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

◻ международни организации и техните агенции (да се уточни);

◻ ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

☑ органите, посочени в членове 70 и 71;

◻ публичноправни органи;

◻ частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;

◻ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;

◻ лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

Забележки

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

2.2.Системи за управление и контрол

2.2.1.Обосновка на предложените начини за управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита, например от стратегията за борба с измамите.

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 39

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

·Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

3.2.Очаквано отражение върху разходите

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите 43

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Очаква се функцията 3 да остане неутрална и незасегната от настоящите предложения. Необходимите ресурси за ЕАОС и ECHA ще бъдат приспаднати от бюджета на LIFE — за ЕАОС в съответствие с разбивка от 2/3 от разходите за ГД „Околна среда“ и 1/3 от разходите за ГД „Действия по климата“, докато ресурсите, необходими за ECHA, ще бъдат изцяло покрити от ГД „Околна среда“.

Постоянни цени

3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за ЕАОС и ЕСНА

–☑    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

–◻    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Бюджетни кредити за поети задължения в млн. евро (до третия знак след десетичната запетая) в постоянни цени

3.2.3.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за ЕАОС и ЕСНА

3.2.3.1.Резюме

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

–☑    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. ЕВРО (до третия знак след десетичната запетая) в постоянни цени

Забележка: При цените се приемат адаптация с 31,9 % за длъжности в ЕАОС (в Копенхаген) и индексация на заплатите с 2 % за целия период на МФР (както за длъжностите в ЕАОС, така и за тези в ECHA).

Изисквания по отношение на персонала (ЕПРВ):

3.2.3.2.Очаквани нужди от човешки ресурси за (отговарящите) ГД

–☑    Предложението/инициативата не налага използване на допълнителни човешки ресурси.

–◻    Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в цели стойности (или най-много до един знак след десетичната запетая)

XX е съответната област на политиката или съответният бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси за това действие и по-специално за подобрената рамка за мониторинг, която ще бъде създадена, ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на действието и/или който е преразпределен в рамките на ГД. При необходимост ще се добавят допълнителни средства, които могат да бъдат предоставени на управляващите ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

Описание на изчисляването на разходите за еквивалента на пълно работно време (ЕПРВ) следва да бъде включено в раздел 3 от приложение V.

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

–◻    Предложението/инициативата е съвместимо(а) с настоящата многогодишна финансова рамка.

–☑    Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

–◻    Предложението/инициативата налага да се използва Инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка 49 .

3.2.5.Финансов принос от трети страни

–☑    Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни.

–◻    Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнози:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

3.3.Очаквано отражение върху приходите

–☑    Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

–◻    Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

-върху собствените ресурси

-върху разните приходи

-Моля, посочете дали приходите са записани по разходни бюджетни редове.

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

За разните целеви приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

Да се посочи методът за изчисляване на отражението върху приходите.

(1)    Доклад на Европейската агенция за околна среда: Европейската околна среда – състояние и перспективи (2020 г.): знания за прехода към устойчива Европа (2019 г.).

(2)    СОМ(2019) 640 final.

(3)    COM(2018) 773 final.

(4)    Дългосрочна стратегия на Европейския съюз и неговите държави членки за развитие при ниски емисии на парникови газове, представена от Хърватия и Европейската комисия от името на Европейския съюз и неговите държави членки (2020 г., https://unfccc.int/sites/default/files/resource/HR-03-06-2020%20EU%20Submission%20on%20Long%20term%20strategy.pdf ).

(5)    СОМ(2020) 80 final.

(6)    COM(2020) 98 final.

(7)    СОМ(2020) 380 final.

(8)    СОМ(2020) 381 final.

(9)    COM(2019) 233 final.

(10)    Европейска оценка на въздействието, изготвена от Европейския парламент: Изпълнение на 7-ата програма за действие за околната среда — междинен преглед (2017 г.).

(11)    Резолюция на Европейския парламент от 17 април 2018 г. относно прилагането на Седмата програма за действие за околната среда (2017/2030(INI).

(12)    Комитет на регионите: Към Осма програма за действие за околната среда“ — местното и регионалното измерение (2018 г.)

(13)    ОВ C 168, 16.5.2019 г., стр. 27—36.

(14)    Заключения на Съвета от 4 октомври 2019 г. (12795/19).

(15)    шеи    Вж. например https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10414-2019-INIT/bg/pdf .

(16)

    https://www.eesc.europa.eu/bg/our-work/opinions-information-reports/opinions/reflection-paper-towards-sustainable-europe-2030 .

(17)    Вж. например рамката на ОИСР за благоденствие, рамката на ОИСР за действия на политиката за приобщаващ растеж, инициативата „По-добър живот“ и инициативата „Нови подходи към икономическите предизвикателства“.

(18)    https://www.postgrowth2018.eu/

(19)    Вж. например https://www.eea.europa.eu/publications/environmental-indicator-report-2018 .

(20)    COM(2020) 98 final, стр. 18.

(21)    Да се добави, ако ЕИСК приеме становище относно предложението.

(22)    Да се добави, ако КР приеме становище относно предложението.

(23)    ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171.

(24)    СОМ(2019) 233 final.

(25)    СОМ(2019) 640 final.

(26)    СОМ(2020) 80 final.

(27)    Вж. например https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10414-2019-INIT/bg/pdf.

(28)    https://www.eesc.europa.eu/bg/our-work/opinions-information-reports/opinions/reflection-paper-towards-sustainable-europe-2030.

(29)    Вж. например рамката на ОИСР за благоденствие, рамката на ОИСР за действия на политиката за приобщаващ растеж, инициативата „По-добър живот“ и инициативата „Нови подходи към икономическите предизвикателства“.

(30)    Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата, OВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1—77.

(31)    СОМ(2020) 493 final.

(32)    СОМ(2020) 80 final.

(33)    Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (текст от значение за ЕИП), ОВ L 124, 25.4.2014 г., стр. 1—18.

(34)    Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда, ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30—37.

(35)    https://www.unece.org/fileadmin/DAM/env/pp/documents/cep43e.pdf.

(36)    Съгласно член 58, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.

(37)    Вж. https://ec.europa.eu/environment/legal/reporting/fc_actions_en.htm

(38)    Подробности във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: https://myintracomm.ec.europa.eu/budgweb/EN/man/budgmanag/Pages/budgmanag.aspx .

(39)

   Посочените бюджетни стойности са ориентировъчни и не засягат бюджетните процедури след приемането на Многогодишната финансова рамка 2021—2027 г.

(40)    Многогод. = многогодишни бюджетни кредити / Едногод. = едногодишни бюджетни кредити.

(41)    ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

(42)    Държави кандидатки и, ако е приложимо, потенциални кандидатки от Западните Балкани.

(43)

   Посочените бюджетни стойности са ориентировъчни и не засягат бюджетните процедури след приемането на Многогодишната финансова рамка 2021—2027 г.

(44)    Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр.: брой финансирани обмени на учащи се, дължина на построените пътища в километри и т.н.).

(45)    Съгласно описанието в точка 1.4.2. „Конкретни цели...“

(46)    ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация.

(47)    Подтаван за външния персонал, покрит с бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове BA).

(48)    Основно за структурните фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР).

(49)    Вж. членове 11 и 17 от Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020.

(50)    Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 20 % за разходи по събирането.