ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 18.9.2020
COM(2020) 566 final
2020/0257(NLE)
Предложение за
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
за подписване, от името на Европейския съюз, на Протокол към Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (Интербус), относно международните редовни и специализирани редовни превози на пътници, извършвани с автобуси
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
•Основания и цели на предложението
Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси („Спогодбата Интербус“)() е в сила от 1 януари 2003 г. Впоследствие тя беше актуализирана с Решение № 1/2011() на Смесения комитет, създаден съгласно член 23 от спогодбата, така че да отразява постигнатия технически напредък и промените в законодателството.
Понастоящем спогодбата Интербус обхваща международните случайни превози на пътници, извършвани с автобуси. На 5 декември 2014 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори от името на Европейския съюз, който е договаряща се страна по Спогодбата Интербус, за разширяване на приложното поле на спогодбата, така че да включва също и международни редовни и специализирани редовни превози на пътници, извършвани с автобуси (след получаване на разрешително) ().
На 16 юли 2018 г. Съветът прие Решение (ЕС) 2018/1195() за подписване на Протокол към Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (Интербус), относно международните редовни и специализирани редовни превози на пътници, извършвани с автобуси („Протоколът за редовни и специализирани редовни превози“).
Следва да се напомни, че редовните и специализираните редовни международни превози на пътници, извършвани с автобуси, са важни сектори, осигуряващи мобилност на европейските граждани на достъпни цени. По-нататъшното развитие на тези превози извън ЕС би било от полза както за гражданите на ЕС, така и за чуждестранните туристи, туристическия бранш и европейските региони. Различията в двустранните споразумения между държави членки и трети държави, които правят тромав процеса на издаване на разрешителни и експлоатацията на международни редовни и специализирани редовни линии, затрудняват това развитие. Това е видно най-вече при дългите редовни международни линии, преминаващи през няколко държави.
Достъп до пазара за редовни и специализирани редовни превози следва да бъде осигурен, както е определено в Протокола, чрез уеднаквена процедура по издаване на разрешителни, при прилагане на достиженията на правото на ЕС в областта на пътническия автомобилен транспорт, включително по отношение на пътната безопасност, техническите разпоредби, квалификацията на водачите, социалните правила, правата на пътниците, опазването на околната среда и достъпа до професията.
Спогодбата Интербус ще продължи да бъде в сила без промени по отношение на международните случайни превози на пътници, извършвани с автобуси.
Протоколът обхваща само разпоредбите, необходими за разширяване на приложното поле на спогодбата, така че да включва също и международни редовни и специализирани редовни превози на пътници, извършвани с автобуси (след получаване на разрешително). Той не изменя и не повтаря общите правила, а се позовава на основните разпоредби в Спогодбата Интербус. Това, заедно с факта, че всяка договаряща се страна може да подпише и да сключи, да ратифицира или да се присъедини към Протокола само след като е подписала и сключила Спогодбата Интербус и се е присъединила към нея или я е ратифицирала, ще гарантира, че правилата на спогодбата се приемат и прилагат от договарящите се страни, когато те подпишат и сключат, ратифицират или се присъединят към Протокола.
Освен Европейския съюз, договарящи се страни по Спогодбата Интербус са Република Албания, Босна и Херцеговина, Република Молдова, Черна гора, Република Северна Македония, Република Турция и Украйна, които могат да подпишат и да сключат, да ратифицират или да се присъединят към Протокола.
Протоколът подчертава значението на законодателството на Европейския съюз (Регламент (ЕО) № 1071/2009() относно санкциите и относно най-сериозните нарушения, както и относно изпълнението на четирите условия за достъп до професията автомобилен превозвач на пътници (действителна и трайна установеност, добра репутация, финансова стабилност и професионална компетентност).
С цел да се улесни неговото прилагане, в Протокола е предвидено създаването на Смесен комитет. Разпоредбите относно Смесения комитет, създаден съгласно Спогодбата Интербус, се прилагат mutatis mutandis към Смесения комитет по настоящия протокол.
Съгласно Протокола срокът на валидност на разрешителното за извършване на международни редовни и специализирани редовни превози не може да надвишава пет години.
Самият Протокол се сключва за срок от пет години, считано от датата на влизането му в сила. Срокът на действие на Протокола се удължава автоматично за последователни периоди от пет години между онези договарящи се страни, които не са изразили желанието си този срок да не бъде удължен.
Протоколът за редовни и специализирани редовни превози беше отворен за подписване от 16 юли 2018 г. до 16 април 2019 г. Съюзът го подписа на 11 април 2019 г. Никоя друга договаряща се страна обаче не е подписала Протокола преди изтичането на срока за това. Този факт направи влизането в сила невъзможно.
На 18 февруари 2020 г. Съветът оправомощи Комисията да започне преговори от името на Съюза за изменение на Протокола за редовни и специализирани редовни превози с цел да се направят някои технически промени във връзка с подписването и влизането му в сила, както и да се отрази промяната в наименованието на една от страните по Спогодбата Интербус.
Преговорите приключиха успешно и беше изготвен съответно нов текст на Протокола за редовни и специализирани редовни превози. Като се има предвид, че Съюзът е единствената договаряща се страна, подписала първоначалния Протокол, беше счетено за по-целесъобразно целият Протокол да се замени с нов, вместо с протокол за изменение на първоначалния Протокол.
Сега е необходимо три договарящи се страни по Спогодбата Интербус (вместо четири), включително Съюза, да сключат, ратифицират или да се присъединят към Протокола, за да може той да влезе в сила за тези договарящи се страни, които са го сключили, ратифицирали или са се присъединили към него.
Срокът за подписване на Протокола е две години, считано от датата на приемане на Решението на Съвета за подписване на Протокола от Европейския съюз.
Срокът за влизането в сила на Протокола беше съкратен за тези договарящи се страни, които са го сключили, ратифицирали или са се присъединили към него, а именно от първия ден на третия месец до първия ден от месеца, следващ месеца, в който е достигнат изискваният брой одобрения или ратификации от договарящите се страни.
Една договаряща се страна е изменила наименованието си на Република Северна Македония, което също е отразено в Протокола.
Протоколът ще замени Протокола към Спогодбата Интербус относно международните редовни и специализирани редовни превози на пътници, извършвани с автобуси, който беше открит за подписване между 16 юли 2018 г. и 16 април 2019 г., но беше подписан само от Съюза въз основа на Решение (ЕС) 2018/1195 на Съвета.
Работната група „Сухопътен транспорт“ на Съвета, определена от Съвета за специален комитет съгласно член 218, параграф 4 от ДФЕС, беше редовно информирана за напредъка в преговорите.
•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката
Предложеният протокол е съгласуван с общата транспортна политика на Съюза. Той обхваща съответните части от Регламент (ЕО) № 1073/2009(), адаптирани за целите на многостранно международно споразумение.
•Съгласуваност с други политики на Съюза
Предложеният протокол е съгласуван с политиката на ЕС за съседство и външни отношения.
•Фискални разпоредби
Сближаването на митническите и фискалните разпоредби, като се имат предвид тяхната цел и съдържание, в Протокола е само второстепенно и косвено по характер в сравнение с целите на транспортната политика, които протоколът преследва.
2.РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
•Събиране и използване на експертни становища и оценка на въздействието
Комисията не е извършила оценка на въздействието, нито е използвала външни експертни становища. Разширяването на приложното поле на Спогодбата Интербус, така че да включва също и международни редовни и специализирани редовни превози на пътници, извършвани с автобус, би спомогнало да се разшири географският обхват на прилагане на достиженията на правото на Европейския съюз в областта на пътническия автомобилен транспорт.
Икономическото и социалното въздействие би било в полза на пътническия транспорт и на туристическия бранш. Увеличените обеми на трафика вероятно ще имат умерено въздействие върху околната среда.
•Опростяване
Хармонизирането на процедурите за получаване на разрешителни за извършване на международни редовни и специализирани редовни превози на пътници с автобуси би опростило изпълнението на тези дейности.
3.ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
•Правно основание
Правното основание е Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално материалноправното основание, член 91 от ДФЕС във връзка с член 218, параграф 5 от ДФЕС.
•Избор на инструмент
В член 218, параграф 5 от ДФЕС се предвижда използването на решение на Съвета като приложим инструмент.
4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА
Няма.
5.НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ
•Механизъм за оценка и докладване
В член 16 от Протокола се предвижда действието му да се оценява на всеки пет години от Смесения комитет, създаден съгласно член 18 от него.
•По-нататъшна процедура
Комисията счита, че е необходимо да се инициира процедурата с оглед на подписването на Протокола. Затова Комисията представя на Съвета настоящото ново предложение за решение на Съвета за подписване на Протокол относно международните редовни и специализирани редовни превози на пътници, извършвани с автобуси, към Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (Интербус).
•Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението
Конкретни разпоредби на предложеното решение на Съвета:
·В член 1 от решението на Съвета се предвижда подписване, от името на Съюза, на нов текст на Протокола относно международните редовни и специализирани редовни превози на пътници, извършвани с автобуси, към Спогодбата Интербус.
·Член 2 се отнася до правомощията за подписване на Протокола.
·С член 3 се предвижда влизането в сила на решението на Съвета.
Конкретни разпоредби на Протокола:
·С член 1 се определя приложното поле на Протокола относно международните редовни и специализирани редовни автомобилни превози на пътници с отправен пункт или местоназначение в договарящата се страна, в която е установен превозвачът и където са регистрирани превозните средства, или която превозът пресича, като се качват или слизат пътници, или през която преминава без качване и слизане на пътници. Със същия член се уреждат и договореностите за партньорство. Всички форми на каботаж са забранени.
·Член 2 съдържа клауза за недопускане на дискриминация.
·Член 3 съдържа определения.
·Член 4 насочва към приложение 1 към Спогодбата Интербус относно разпоредбите, прилагани по отношение на автомобилните превозвачи, извършващи превоз на пътници.
·Член 5 насочва към приложение 2 към Спогодбата Интербус относно техническите изисквания към превозните средства.
·Член 6 съдържа разпоредби относно международните редовни и специализирани редовни превози, подлежащи на разрешаване. Наред с другото, в този член е предвидена възможността договарящите се страни или държавите — членки на Съюза, да решат да направят редовните или специализираните редовни превози между договарящите се страни предмет на договорености за партньорство между превозвачите от отправния пункт и от местоназначението на превозите. Превозвачите от договарящите се страни или от държави членки, чиято територия превозът пресича, като се качват и слизат пътници, следва да имат правото, ако решат, да се присъединят към такива договорености за партньорство.
·В член 7 се посочва, че раздели V и VI от Спогодбата Интербус относно социалните разпоредби и митническите и фискалните разпоредби се прилагат към Протокола.
·Член 8 съдържа разпоредби относно разрешаващия орган, който издава разрешителните; получателите на разрешителни; срока на валидност на дадено разрешително; данни, които следва да бъдат посочени в разрешителните, и използването на допълнителни превозни средства при временни и извънредни обстоятелства.
·В член 9 се определя процедурата за подаване на заявление за разрешително.
·С член 10 се урежда процедурата по издаване на разрешителни, включително контактите между съответните компетентни органи, издаващи разрешителното, и се посочват единствените причини за евентуално отхвърляне на заявление.
·В член 11 са предвидени правила за подновяване или изменение на разрешително.
·В член 12 се определят правила за прекратяване на действието на разрешителните.
·В член 13 се определят задълженията на автомобилните превозвачи.
·В член 14 се посочва, че договарящите се страни осигуряват спазване на съответните разпоредби от страна на превозвачите.
·В член 15 (във връзка с член 8, параграф 9) се изброяват документите, които трябва да се намират в превозното средство. Същият списък на документите, които трябва да се носят на борда на превозното средство, е възпроизведен на страница три от образеца на разрешение в приложение 4 към Протокола.
·В член 16 се посочва срокът на действие на Протокола (5 години) с мълчаливо удължаване на този срок за последователни петгодишни периоди и се предвиждат периодични оценки на действието на Протокола.
·Член 17 се отнася до прилагането mutatis mutandis, с някои изменения, на разпоредбите на Спогодбата Интербус, по-специално петгодишния преходен период за съществуващите редовни и специализирани редовни автомобилни превози на пътници, уредени в двустранни споразумения, както и сключването, ратифицирането или одобрението на Протокола, неговото влизане в сила, денонсирането и езиковия режим. В същия член се предвижда намаляване на броя на ратификациите, необходими за влизането в сила на Протокола, от четири (съгласно Спогодбата Интербус) на три. Освен това Протоколът следва да влезе в сила — за договарящите се страни, които са го подписали и одобрили или ратифицирали — на първия ден от месеца, следващ месеца, през който три договарящи се страни, включително Съюзът, са депозирали своите инструменти за одобрение или ратификация в Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз.
·С член 18 се създава Смесен комитет, който да управлява Протокола mutatis mutandis по силата на членове 23 и 24 от Спогодбата Интербус.
·В член 19 се урежда процедурата, която да се прилага когато договаряща се страна по Протокола, която не е държава — членка на Съюза, се присъедини към Европейския съюз.
·В член 20 се посочва срок за подписване на Протокола от две години, считано от датата на приемане от Съвета на настоящото решение на Съвета, и се посочва, че Протоколът може да бъде сключен, приет или ратифициран само от договарящите се страни по Спогодбата Интербус.
·В член 21 се определя, че след влизането на Протокола в сила всяка договаряща се страна по Спогодбата Интербус може да се присъедини към него.
·В член 22 се определя, че приложенията към Протокола са неразделна част от него.
·В член 23 се предвижда, че Протоколът заменя Протокола за редовни и специализирани редовни превози, който бе открит за подписване между 16 юли 2018 г. и 16 април 2019 г.
·Приложения 1 и 2 към Протокола препращат към приложения 1 и 2 към Спогодбата Интербус.
·В приложение 3 е представен образец на заявление за извършване на международен редовен или специализиран редовен автомобилен превоз на пътници след получаване на разрешително.
·В приложение 4 е представен образец на разрешително за извършване на международен редовен или специализиран редовен автомобилен превоз на пътници.
2020/0257 (NLE)
Предложение за
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
за подписване, от името на Европейския съюз, на Протокол към Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (Интербус), относно международните редовни и специализирани редовни превози на пътници, извършвани с автобуси
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 91 във връзка с член 218, параграф 5 от него,
като взе предвид предложението на Европейската комисия
като има предвид, че:
(1)С Решение 2002/917/ЕО на Съвета Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (Интербус), беше сключена от името на Съюза на 3 октомври 2002 г. и влезе в сила на 1 януари 2003 г..
(2)На 16 юли 2018 г. Съветът прие Решение (ЕС) 2018/1195 за подписването на Протокола за редовните и специализираните редовни превози.
(3)Протоколът за редовни и специализирани редовни превози беше отворен за подписване от 16 юли 2018 г. до 16 април 2019 г. Съюзът го подписа на 11 април 2019 г. Никоя друга договаряща се страна по Спогодбата Интербус не е подписала Протокола преди изтичането на срока за това. Този факт направи влизането в сила невъзможно.
(4)На 18 февруари 2020 г. Съветът оправомощи Комисията да започне преговори за изменение на Протокола за редовни и специализирани редовни превози с цел да се направят някои технически промени във връзка с подписването и влизането му в сила, както и да се отрази промяната в наименованието на една от страните по Спогодбата Интербус.
(5)Преговорите приключиха успешно. Беше определен нов срок от две години за подписването на Протокола. Освен това Протоколът за редовни и специализирани редовни превози беше изменен, така че за влизането му в сила да се изисква одобрение или ратификация от по-малък брой договарящи се страни, както и беше предвиден по-кратък период на изчакване след одобряването или ратификацията, отколкото е посоченият в Спогодбата Интербус. Също така промяната на наименованието на бившата югославска република Македония в Република Северна Македония беше отразена в Протокола.
(6)С цел улесняване на бързото подписване и влизане в сила на Протокола беше счетено за целесъобразно да се изготви нов Протокол за редовни и специализирани редовни превози, в който са отразени промените и който заменя Протокола за редовните и специализираните редовни превози, открит за подписване между 16 юли 2018 г. и 16 април 2019 г.
(7)Протоколът следва да улесни извършването на редовни и специализирани редовни превози между договарящите се страни по Спогодбата Интербус и в резултат да доведе до подобряване на пътническите транспортни връзки между тях.
(8)По отношение на общите правила, по-специално работата на Смесения комитет, и с цел да се улесни прилагането на Протокола, новият протокол до голяма степен отразява правилата, въведени със Спогодбата Интербус.
(9)За да не се забавят прекомерно ползите от него, за Протокола се предвижда да влезе в сила за онези договарящи се страни, които са го одобрили или ратифицирали, когато бъде одобрен или ратифициран от три договарящи се страни, включително от Съюза.
(10)Поради това новият Протокол за редовните и специализираните редовни превози следва да бъде подписан от името на Европейския съюз, при условие че бъде сключен на по-късна дата,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Подписването на Протокола към Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси („Спогодбата Интербус“), относно международните редовни и специализирани редовни превози на пътници, извършвани с автобуси, който заменя Протокола към Спогодбата Интербус, открит за подписване между 16 юли 2018 г. и 16 април 2019 г., се одобрява от името на Съюза, при условие че въпросното споразумение бъде сключено.
Член 2
Генералният секретариат на Съвета изготвя акта за предоставяне на пълномощия на лицето (лицата), посочено(и) от преговарящия по Протокола, за подписване на Протокола.
Член 3
Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.
Съставено в Брюксел на […] година.
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 18.9.2020
COM(2020) 566 final
ПРИЛОЖЕНИЕ
към
Предложение за
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
за подписване, от името на Европейския съюз, на Протокол към Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (Интербус), относно международните редовни и специализирани редовни превози на пътници, извършвани с автобуси
ПРОТОКОЛ
КЪМ СПОГОДБАТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИ СЛУЧАЙНИ ПРЕВОЗИ НА
ПЪТНИЦИ, ИЗВЪРШВАНИ С АВТОБУСИ („СПОГОДБАТА ИНТЕРБУС“), ОТНОСНО
МЕЖДУНАРОДНИТЕ РЕДОВНИ И СПЕЦИАЛИЗИРАНИ РЕДОВНИ ПРЕВОЗИ НА ПЪТНИЦИ, ИЗВЪРШВАНИ С АВТОБУСИ
ДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ,
като взеха предвид желанието за по-нататъшно развитие и насърчаване на международния превоз на пътници в Европа и улесняване на неговата организация и функциониране,
като взеха предвид нарастващото значение на туризма и желанието за по-нататъшно насърчаване на културния обмен между договарящите се страни по настоящия протокол,
като взеха предвид Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси („Спогодбата Интербус“), с последващото изменение, което е в сила от 1 януари 2003 г.,
като взеха предвид желанието да бъде разширен кръгът на транспортните услуги, обхванати от Спогодбата Интербус, така че да включва и редовните и специализираните редовни превози при определени условия,
като имат предвид, че:
(1)Приложното поле на Спогодбата Интербус следва да бъде разширено чрез разпоредби, въвеждащи процедури по отношение на редовните и специализираните редовни превози, подлежащи на издаване на разрешително.
(2)Към настоящия протокол, който съдържа такива разпоредби, следва да могат да се присъединят договарящите се страни по Спогодбата Интербус.
(3)С изключение на случаите на договорености за партньорство, засега либерализацията на редовните и на специализираните редовни превози, подлежащи на издаване на разрешително, следва да се прилага само по отношение на превози с отправен пункт или местоназначение в договарящата се страна, в която е установен автомобилният превозвач и където са регистрирани неговите превозни средства.
(4)Въпреки че следва да се изключи възможността за извършване на редовни или специализирани редовни превози с отправен пункт и местоназначение в една и съща договаряща се страна от превозвачи, установени в друга договаряща се страна, на такива превозвачи следва да бъде разрешено да вземат или да оставят пътници на предварително определени места за спиране като част от превозната услуга, при условие че не превозват пътници между две места за спиране, разположени в една и съща договаряща се страна, различна от страната, в която превозвачите са установени.
(5)Принципът за недопускане на дискриминация въз основа на националната принадлежност или на мястото на установяване на превозвача, на отправния пункт или местоназначението на автобуса и на предоставяната услуга следва да се прилага като една от основите за осигуряването на международни автомобилни превози на пътници.
(6)Необходимо е да се предвидят уеднаквени образци на заявлението за издаване на разрешително и на разрешителното за международни редовни и специализирани редовни превози, за да се улеснят и опростят процедурите. Документите, свързани с изискванията за контрол, които се съхраняват в превозното средство и се представят при поискване на всеки служител, оправомощен да извършва проверки в съответствие с настоящия протокол, следва да се конкретизират, за да се избегнат различни тълкувания.
(7)Разрешителното за международни редовни или специализирани редовни автомобилни превози на пътници, одобрено в съответствие с процедурата по разрешаване от компетентните органи на всички съответни договарящи се страни или държави — членки на Европейския съюз, в които е отправният пункт или местоназначението на превоза, и на онези, които превозът пресича, и издадено от разрешаващия орган за отправния пункт или местоназначението на превоза, позволява на заявителя превозвач, установен в договарящата се страна на отправния пункт или местоназначението на превоза, или — в случай на партньорство или групи — на оператора, установен в договарящата се страна на отправния пункт или местоназначението на превоза, който е получил правомощия от останалите превозвачи за целта, да извършва превоза по маршрута между отправния пункт и местоназначението. Това разрешително е единственият необходим документ, даващ право да се извършва превозът. Не са необходими отделни разрешителни за пресичането на договарящите се страни, на държавите — членки на Европейския съюз, или на техните граници като част от превоза, независимо дали се качват или слизат пътници в договарящата се страна или в държавата — членка на Европейския съюз, по маршрута.
(8)При определени условия всяка договаряща се страна или държава — членка на Европейския съюз, има право да избере да направи международните редовни или специализирани редовни превози с отправен пункт или с местоназначение на нейна територия предмет на договорености за партньорство между превозвачите от държавите на отправния пункт и на местоназначението на дадения превоз. Превозвачи, установени в договарящите се страни или в държави — членки на Европейския съюз, чиято територия превозът пресича, като се качват и слизат пътници, следва да имат правото да се присъединят към такива договорености за партньорство.
(9)Уместно е да бъде създаден Смесен комитет за прилагането на настоящия Протокол, който да осигури неговото правилно и еднакво изпълнение, както и да се адаптират приложенията, за да бъде отразен техническият напредък и промените в законодателството.
(10)Необходимо е договарящите се страни да прилагат еднакви социални мерки по отношение на работата на екипажите на автобуси, извършващи международни автомобилни превози, ръководейки се от правилата, заложени в Спогодбата Интербус, на които настоящият Протокол следва да се позовава.
(11)Условията, при които се изпълняват редовни и специализирани редовни превози, следва да се ръководят от правилата, заложени в Спогодбата Интербус, на които настоящият Протокол следва да се позовава, при съблюдаване на специфичните правила, посочени в приложение 1 към настоящия Протокол.
(12)Хармонизирането на техническите условия, на които трябва да отговарят автобусите, изпълняващи международни превози между договарящите се страни, следва да се ръководи от правилата, заложени в Спогодбата Интербус, на които настоящият Протокол следва да се позовава и които са посочени в приложение 2 към него.
РЕШИХА да определят единни правила за международните редовни и специализирани редовни превози на пътници, извършвани с автобуси, и
СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:
РАЗДЕЛ I
ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Член 1
Приложно поле
1.
Настоящият Протокол се прилага:
а)
по отношение на международния автомобилен превоз на пътници, независимо от тяхната национална принадлежност, чрез редовни и специализирани редовни превози, извършвани с автобус:
i)
между териториите на две договарящи се страни, и ако при такива превози е нужно — пресичайки територията на друга договаряща се страна или на държава, която не е договаряща се страна;
ii)
изпълнявани за чужда сметка или срещу възнаграждение от един или повече превозвачи, установени в договаряща се страна на отправния пункт или местоназначението на превоза, а в случаите на партньорство — също от един или повече превозвачи, установени в договарящи се страни или държави — членки на Европейския съюз, чиято територия превозът пресича, като се качват и слизат пътници, ако превозвачите са взели такова решение в съответствие с приложимото законодателство и като притежават лиценз за транспортиране на пътници чрез международни редовни и специализирани редовни превози с автобуси;
iii)
с използване на автобуси, регистрирани в договарящата се страна, в която е установен превозвачът.
б)
по отношение на празни курсове на автобусите, свързани с тези превози.
2.
Никоя от клаузите на настоящия Протокол не може да се тълкува като даваща възможност редовни или специализирани редовни превози, при които отправният пункт и местоназначението са в една и съща договаряща се страна, да се извършват от превозвачи, установени в друга договаряща се страна (каботаж).
3.
В съответствие с параграф 1 и при спазване на параграф 2, когато превозът е част от транспортна услуга до или от територията, в която е установен превозвачът, пътници могат да се качват и слизат на територията на всяка договаряща се страна, намираща се по маршрута, която разреши спиране на своя територия.
4.
Настоящият Протокол не се прилага по отношение на:
а)използването на автобуси, предназначени за превоз на пътници, за превози на стоки с търговска цел;
б)превози за собствена сметка.
Член 2
Недопускане на дискриминация
Договарящите се страни осигуряват прилагане към настоящия Протокол на принципа на недопускане на дискриминация въз основа на националната принадлежност или на мястото на установяване на превозвача и въз основа на отправния пункт или местоназначението на даден автобусен превоз и на предоставяната услуга.
Член 3
Определения
1.
За целите на настоящия протокол се прилагат определенията, дадени в член 3 от Спогодбата Интербус.
2.
Без да се засяга параграф 1, за целите на настоящия протокол се прилагат следните допълнителни определения:
а)„Спогодба Интербус“ означава Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси, която е в сила от 1 януари 2003 г., с последващите изменения;
б)„партньорство“ означава споразумение или друга договореност от какъвто и да е вид, съгласно която страните по нея, наричани партньори, се ангажират да си сътрудничат по отношение на осигурявания превоз;
в)„асоциирано предприятие“ означава предприятие, в което едно или повече предприятия (предприятието майка или предприятията майки) имат дялово участие и върху чиито оперативни и финансови политики въпросното друго предприятие (въпросните други предприятия) упражнява(т) значително влияние;
г)„група“ означава всяко от следните:
i)
едно или повече асоциирани предприятия и тяхното предприятие майка (техните предприятия майки);
ii)
едно или повече асоциирани предприятия, които имат едно и също предприятие майка (предприятия майки).
РАЗДЕЛ II
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРЕВОЗВАЧИТЕ, КОИТО ИЗВЪРШВАТ АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ
Член 4
Договарящите се страни прилагат разпоредбите, посочени в приложение 1.
РАЗДЕЛ III
ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА
Член 5
Автобусите, използвани за извършване на международните редовни или специализирани редовни превози, обхванати от настоящия Протокол, трябва да съответстват на техническите стандарти, посочени в приложение 2.
РАЗДЕЛ IV
ДОСТЪП ДО ПАЗАРА
Член 6
Международни редовни и специализирани редовни превози, подлежащи на издаване на разрешително
1.
Редовните превози могат да се ползват от всички, а когато това е целесъобразно — след задължителна резервация.
2.
Редовните и специализираните редовни превози подлежат на издаване на разрешително в съответствие с раздел VI.
3.
Редовният характер на превоза не се засяга от адаптирането на условията за извършване на превоза.
4.
Организирането на паралелни или временни превози, обслужващи същите потребители като съществуващи редовни превози, необслужването на определени места за спиране и обслужването на допълнителни места за спиране на съществуващи редовни превози се ръководят от същите правила като приложимите към съществуващите редовни превози.
5.
В съответствие с приложимите правила относно конкуренцията всяка договаряща се страна или държава — членка на Европейския съюз, може да вземе решение, за всеки случай поотделно и без дискриминиране, че международните редовни и специализирани редовни пътнически автомобилни превози с отправен пункт или местоназначение на нейна територия подлежат на договорености за партньорство между превозвачите, установени в договарящата се страна или държавата — членка на Европейския съюз, в която са отправният пункт и местоназначението на този превоз.
Превозвачите, установени в договарящите се страни и в държави — членки на Европейския съюз, чиято територия превозът пресича, като се качват и слизат пътници, имат правото, ако решат, да се присъединят към такива договорености за партньорство по свое усмотрение.
Съответните договарящи се страни и държави — членки на Европейския съюз, уведомяват Смесения комитет, създаден по силата на член 18 от настоящия Протокол, за всички такива решения, заедно с тяхната обосновка.
6.
В съответствие с приложимите правила относно конкуренцията превозвачите могат доброволно да създават партньорства за целите на извършване на редовни или специализирани редовни превози. В тези партньорства могат да участват следните превозвачи:
а)
превозвачи, установени в договарящите се страни или държави — членки на Европейския съюз, в които е отправният пункт или местоназначението на превоза;
б)
превозвачи, установени в договарящите се страни и държави — членки на Европейския съюз, чиято територия превозът пресича, като се качват и слизат пътници.
РАЗДЕЛ V
СОЦИАЛНИ, МИТНИЧЕСКИ И ФИСКАЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 7
Раздел V (социални разпоредби) и раздел VI (митнически и фискални разпоредби) от Спогодбата Интербус се прилагат по отношение на настоящия Протокол.
РАЗДЕЛ VI
РАЗРЕШИТЕЛНО ЗА МЕЖДУНАРОДНИ РЕДОВНИ И СПЕЦИАЛИЗИРАНИ РЕДОВНИ ПРЕВОЗИ
Член 8
Характер на разрешителното
1.
Разрешителните за извършване на международни редовни и специализирани редовни превози на пътници се издават от компетентния орган на договарящата се страна, на чиято територия е установен превозвачът (наричан по-долу „разрешаващ орган“).
2.
За превозвач, установен в Европейския съюз, разрешаващ орган е компетентният орган на държавата членка, в която е отправният пункт или местоназначението на превоза.
3.
За група превозвачи, които възнамеряват да извършват международни редовни или специализирани редовни превози, както и за партньорства между предприятия (превозвачи) от най-малко две договарящи се страни, на чиято територия се качват и слизат пътници, разрешаващ орган е компетентният орган, до който е адресирано заявлението в съответствие с член 9, параграф 1, втора алинея.
4.
Разрешителните се издават на името на превозвача и не могат да се прехвърлят. Независимо от това, превозвач, получил разрешително, може — със съгласието на разрешаващия орган — да извършва превоза чрез подизпълнител, ако тази възможност е в съответствие със законодателството на договарящата се страна. В този случай името на подизпълнителя и неговата роля се посочват в разрешителното. Подизпълнителят отговаря на условията, посочени в членове 1, 4 и 5, а във връзка със социалните разпоредби — на условията, посочени в член 7, както и в приложения 1 и 2.
В случая на група превозвачи, които възнамеряват да извършват международни редовни или специализирани редовни превози, разрешителното се издава на името на всички предприятия от групата и в него се посочват имената на всички превозвачи. То се предоставя на предприятието, което е получило правомощия от останалите превозвачи за целта и което е подало заявление за издаване на разрешителното, а на останалите предприятия се предоставят заверени копия.
В случаите на партньорство оригинали на разрешителното се издават на всяко предприятие партньор и в него се посочва името на всяко предприятие.
В случаите, когато международни редовни или специализирани редовни превози се извършват от група или от партньорство, както е посочено във втора и трета алинея, решението относно конкретното разпределение на транспортните дейности между участващите превозвачи се взема по усмотрение на самите превозвачи.
5.
Периодът на валидност на едно разрешително не превишава пет години. По-кратък срок може да се определя или по искане на заявителя, или по взаимно съгласие на компетентните органи на договарящите се страни, на територията на които се качват или слизат пътници.
6.
В разрешителното се посочва:
а)видът на услугата;
б)маршрутът на услугата, по-специално мястото на отпътуване и мястото на пристигане;
в)срокът на валидност на разрешителното;
г)спирките и разписанието.
7.
Разрешителните съответстват на образеца, даден в приложение 4.
8.
При спазване на член 1, параграф 2, разрешителното дава право на неговия(те) притежател(и) да изпълнява(т) международни редовни и/или специализирани редовни превози на територията на всички договарящи се страни, през които преминават маршрутите на превозите.
9.
Превозвачът, извършващ редовен или специализиран редовен превоз, може да използва допълнителни превозни средства, за да се справи с временни или извънредни ситуации. Такива допълнителни превозни средства може да бъдат използвани единствено съгласно същите условия, като установените в разрешителното, както е посочено в параграф 6.
В този случай освен документите, посочени в член 15, превозвачът осигурява наличието в превозното средство на копие от договора, сключен между превозвача, извършващ международния редовен или специализиран редовен превоз, и предприятието, което предоставя допълнителните превозни средства, или равностоен документ, който се представя при поискване на всеки служител, оправомощен да извършва проверки.
Член 9
Подаване на заявление за разрешително за международни редовни и специализирани редовни превози
1.
Заявления за разрешително за международни редовни и специализирани редовни превози се подават от превозвачите до техните компетентни разрешаващи органи.
За всеки превоз се подава само едно заявление. В случаите, посочени в член 8, параграф 3, заявлението се подава от превозвача, който е получил правомощия от останалите превозвачи за целта.
Заявлението се адресира до разрешаващия орган на договарящата се страна, в която подаващият заявлението превозвач е установен.
2.
Заявленията за разрешително се подават въз основа на образеца, даден в приложение 3.
3.
Заявителите представят всякакви допълнителни сведения, които сметнат за необходими или които са им поискани от разрешаващия орган, и по-специално документите, посочени в приложение 3.
Член 10
Процедура по издаване на разрешително
1.
Разрешителното се издава със съгласието на компетентните органи от всички договарящи се страни, на чиито територии се качват или слизат пътници. Разрешаващият орган предоставя на тези компетентни органи, както и на компетентните органи на договарящите се страни, през чиито територии се преминава без да се качват или да слизат пътници, едновременно със своята преценка и копие от заявлението, както и от всякакви други относими документи.
По отношение на Европейския съюз компетентните органи, посочени в първата алинея, са органите на държавите членки, на чиито територии се качват или слизат пътници и през чиито територии се преминава, без да се качват или да слизат пътници.
2.
Компетентните органи на договарящите се страни, чието съгласие е било поискано, уведомяват разрешаващия орган за своето решение по заявлението в срок от четири месеца. Този срок започва да тече от датата на получаване на заявлението за разрешително, фигурираща в потвърждението за получаване. Ако решението, получено от компетентните органи на договарящата се страна, чието съгласие е било поискано, съдържа отказ, в него се посочват мотивите за това. Ако разрешаващият орган не получи отговор в срок от четири месеца, се счита, че запитаните компетентни органи са дали своето съгласие и разрешаващият орган може да издаде разрешителното.
Компетентните органи на договарящите се страни, през чиито територии се преминава, без да се качват или слизат пътници, могат, в рамките на срока, посочен в първа алинея, да уведомят разрешаващия орган за забележките си.
3.
Разрешаващият орган взема решение по отношение на заявлението в срок от шест месеца, считано от датата на подаване на заявлението от превозвача.
4.
Разрешителното се предоставя, освен в случаите, когато:
а)заявителят не е способен да предоставя услугата, която е обект на заявлението, с оборудването, с което пряко разполага;
б)заявителят е нарушил националните или международните разпоредби в областта на автомобилния транспорт, и по-специално условията и изискванията, отнасящи се до разрешителните за международни автомобилни пътнически превози, или е извършил тежки нарушения на законодателството на договаряща се страна в областта на автомобилния транспорт, особено по отношение на правилата, приложими за превозните средства, периодите на управление на превозното средство и почивка на водачите;
в)в случай на заявление за подновяване на разрешително, не са били удовлетворени условията за издаване на разрешително;
г)дадена договаряща се страна реши въз основа на подробен анализ, че съответният превоз ще засегне сериозно жизнеспособността на сходна услуга, обхваната от един или повече договори за обществени услуги съгласно законодателството на договарящата се страна за съответните преки участъци. В тези случаи договарящата се страна, на недискриминационна основа, установява критерии, за да се определи дали превозът, за който е подадено заявление, би застрашил сериозно жизнеспособността на посочената по-горе сходна услуга, и съобщава тези критерии на останалите договарящи се страни, посочени в член 10, параграф 1;
д)дадена договаряща се страна реши въз основа на подробен анализ, че основното предназначение на услугата не е превозът на пътници между места за спиране, разположени в различни договарящи се страни.
В случаите, когато съществуваща международна автобусна услуга засяга сериозно жизнеспособността на сходна услуга по превоз, обхваната от един или повече договори за обществена услуга съгласно законодателството на договаряща се страна за съответните преки участъци, по изключителни причини, които не са могли да бъдат предвидени към момента на издаване на разрешителното, договарящата се страна може, със съгласието на останалите договарящи се страни, посочени в член 10, параграф 1, да спре или да отнеме разрешителното за предоставяне на международната автобусна услуга, след като даде шестмесечно предизвестие на превозвача.
Фактът, че превозвач предлага по-ниски цени от тези, предлагани от други автомобилни превозвачи, или че въпросната връзка вече се обслужва от други автомобилни превозвачи, не е сам по себе си основание за отказ на заявлението.
5.
Разрешаващият орган, както и компетентните органи на всички договарящи се страни, участващи в процедурата по постигане на съгласието, предвидено в параграф 1, могат да отхвърлят заявленията единствено поради причините, предвидени в настоящия Протокол.
6.
След като приключи процедурата, предвидена в параграфи 1—5, разрешаващият орган издава разрешителното или изрично отхвърля заявлението.
Решенията за отказ се обосновават. Договарящите се страни осигуряват на предприятията за превози възможност да представят мнението си в случай на отказ.
Разрешаващият орган информира всички компетентни органи, посочени в параграф 1, за своето решение и им изпраща копие от разрешителното.
Член 11
Подновяване и изменение на разрешителното
1.
Член 10 се прилага mutatis mutandis по отношение на заявленията за подновяване на разрешителни или за изменение на условията, при които трябва да се извършват превозите, подлежащи на издаване на разрешително.
2.
При незначителни промени в условията за извършване на превоза, и по-конкретно при коригиране на интервали, тарифи и разписания, е необходимо само разрешаващият орган да предостави свързаната с промяната информация на другите заинтересовани договарящи се страни. Промяна на разписанията или интервалите по начин, засягащ времето, когато се извършва контролът на границите между договарящите се страни или на границите на трети държави, не се счита за незначителна промяна.
3.
Заинтересованите договарящи се страни могат да постигнат съгласие разрешаващият орган сам да взема решения за промяна на условията за извършване на услугата.
Член 12
Прекратяване на действието на разрешителното
1.
Действието на разрешителното за международен редовен превоз или специализиран редовен превоз се прекратява след изтичане на срока на неговата валидност или три месеца след като разрешаващият орган е получил от притежателя на разрешителното уведомление за намерението му да преустанови предоставянето на услугата. В уведомлението се посочват причините за това.
2.
Ако вече няма търсене на услугата, предвиденият в параграф 1 срок за уведомление е един месец.
3.
Разрешаващият орган информира компетентните органи на другите заинтересовани договарящи се страни за прекратяването на действието на разрешителното.
4.
Притежателят на разрешителното информира потребителите на съответната услуга за нейното преустановяване един месец предварително чрез разгласяване с подходящи средства.
Член 13
Задължения на превозвачите
1.
Освен в случаите на непреодолима сила, операторът на международен редовен или специализиран редовен превоз започва без забавяне да изпълнява превоза и до изтичането на срока на разрешителното взема всички мерки, за да осигури транспортна услуга, която съответства на стандартите за непрекъснатост, редовност и капацитет, и отговаря на условията, определени в член 8, параграф 6.
2.
Превозвачът излага на видно място маршрута на превоза, местата за спиране на автобусите, разписанието, таксите и условията за превоз по начин, който гарантира лесен достъп на всички потребители до тази информация.
3.
Заинтересованите договарящи се страни могат да направят промени в условията за извършване на превоза, уреждащи международния редовен или специализиран редовен превоз, по взаимно съгласие и със съгласието на титуляря на разрешителното.
РАЗДЕЛ VII
РАЗПОРЕДБИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ДА ОСИГУРЯТ СПАЗВАНЕ НА НАСТОЯЩИЯ ПРОТОКОЛ
Член 14
Компетентните органи на договарящите се страни следят за спазването на разпоредбите на настоящия Протокол от страна на превозвачите.
Член 15
1.
Без да се нарушават разпоредбите на член 8, параграф 9, разрешителното за извършване на международни редовни или специализирани редовни превози, или заверено копие от него, и лицензът на превозвача за извършване на международни автомобилни превози на пътници, издаден съгласно националното законодателство или законодателството на Европейския съюз, или заверено копие от него, се съхраняват на борда на автобуса и се представят при поискване на служителя, оправомощен да извършва проверки.
2.
Без да се нарушават разпоредбите на параграф 1 и на член 8, параграф 9, в случаите на специализиран редовен превоз договорът между организатора и превозвача, или заверено копие от него, както и документ, удостоверяващ, че пътниците са специфична категория, изключвайки други пътници за целите на специализиран редовен превоз, също служат за контролни документи, съхраняват се на борда на превозното средство и се представят при поискване на служителя, оправомощен да извършва проверки.
РАЗДЕЛ VIII
ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 16
Срок на Протокола — оценка на действието на Протокола
1.
Настоящият Протокол се сключва за срок от пет години, считано от датата на влизането му в сила.
2.
Срокът на настоящия Протокол се удължава автоматично за последователни периоди от пет години между онези договарящи се страни, които не са изразили желанието си този срок да не бъде удължен. В този случай съответната договаряща се страна уведомява депозитаря за своето намерение в съответствие с член 31 от Спогодбата Интербус.
3.
Преди изтичането на всеки петгодишен период Смесеният комитет, посочен в член 18 от настоящия Протокол, прави оценка на действието на Протокола, за предпочитане съвместно с оценката на самата Спогодба Интербус.
Член 17
Двустранни спогодби, ратификация или одобряване и депозиране на Протокола, влизане на Протокола в сила, денонсиране и езиков режим
1.
Разпоредбите на членове 25, 27, 28, 31 и 34 от Спогодбата Интербус се прилагат mutatis mutandis по отношение на настоящия Протокол при спазване на следните изменения:
а)числителните „четири“ и „четвърти“, посочени в член 28, параграф 1 от Спогодбата Интербус, се заменят съответно с „три“ и „трети“;
б)Настоящият Протокол влиза в сила — за договарящите се страни, които са го подписали и одобрили или ратифицирали — на първия ден от месеца, следващ месеца, през който три договарящи се страни, включително Съюзът, са депозирали своите инструменти за одобрение или ратификация в Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз.
2.
Разпоредбите на настоящия Протокол заменят съответните разпоредби в спогодбите, сключени между договарящите се страни и между договарящи се страни и държави — членки на Европейския съюз.
Независимо от разпоредбите на член 25 от Спогодбата Интербус, съответните разпоредби в действащите спогодби между договарящите се страни и между договарящи се страни и държавите — членки на Европейския съюз, могат да останат в сила за период от пет години, указан в член 8, параграф 5, считано от датата на влизане в сила на настоящия Протокол за въпросните договарящи се страни.
Член 18
Смесен комитет
1.
С оглед да се улесни прилагането на този протокол се създава Смесен комитет. Този Смесен комитет се състои от представители на договарящите се страни.
2.
Разпоредбите на членове 23 и 24 от Спогодбата Интербус се прилагат mutatis mutandis.
Член 19
Присъединяване към Европейския съюз на договаряща се страна извън Съюза
1.
Смесеният комитет, създаден по силата на член 18, трябва да бъде уведомен за всяко искане, заявено от договаряща се страна или от трета държава, да стане член на Европейския съюз.
2.
Европейският съюз уведомява договарящите се страни за всяко присъединяване на договаряща се страна към Съюза.
3.
Договаряща се страна по настоящия Протокол, която се присъедини към Европейския съюз, от датата на присъединяването се третира като държава — членка на Европейския съюз, а не като отделна договаряща се страна по настоящия Протокол.
4.
Договарящите се страни разглеждат, в рамките на Смесения комитет, последиците от това присъединяване за настоящия Протокол. Смесеният комитет взема решение относно евентуално необходими мерки за коригиране или преходни мерки в тази връзка.
Член 20
Подписване
1.
Настоящият Протокол е открит за подписване в Брюксел в Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз, който е депозитар на Протокола, за срок от две години, считано от датата на приемане на решението на Съвета на Европейския съюз за подписването на настоящия Протокол от Европейския съюз. Депозитарят своевременно уведомява всички договарящи се страни за посочената дата.
2.
Само договарящи се страни по Спогодбата Интербус могат да подписват или да се присъединяват към настоящия Протокол, или да го ратифицират. Инструментите за подписване, присъединяване или ратифициране се депозират при депозитаря, който уведомява останалите договарящи се страни за това.
Член 21
Присъединяване
След влизането в сила на настоящия протокол всяка договаряща се страна по Спогодбата Интербус може да се присъедини и към настоящия Протокол.
Член 30, параграфи 3 и 4 от Спогодбата Интербус се прилагат mutatis mutandis.
Член 22
Приложения
Приложенията към настоящия Протокол представляват неразделна част от него.
Член 23
Замяна на предишния Протокол
Настоящият Протокол заменя Протокола към Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси („Спогодбата Интербус“), относно международните редовни и специализирани редовни превози на пътници, извършвани с автобуси, който беше открит за подписване между 16 юли 2018 г. и 16 април 2019 г. Този предишен Протокол вече няма правна стойност.
Съставено в Брюксел на […] година.
В ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА КОЕТО долуподписаните, надлежно оправомощени за целта представители, положиха подписите си под настоящия Протокол.
За Европейския съюз
За Република Албания
За Босна и Херцеговина
За Република Молдова
За Черна гора
За Република Северна Македония
За Република Турция
За Украйна
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
Изисквания към автомобилните превозвачи, извършващи превоз на пътници
Приложение 1 към Спогодбата Интербус се прилага по отношение на настоящия Протокол при спазване на следното:
Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач, и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (OВ L 300, 14.11.2009 г., стp. 51), с най-новите изменения, въведени с Регламент (ЕС) № 517/2013 на Съвета от 13 май 2013 г. (OВ L 158, 10.6.2013 г., стp. 1), се прилага по отношение на настоящия Протокол, с изключение на член 16, параграфи 5—7, както и членове 18—21, 23 и 25—28. Правата и задълженията на държавите — членки на Европейския съюз, се прилагат mutatis mutandis по отношение на договарящите се страни.
Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (OВ L 55, 28.2.2011 г., стp. 1) се прилага по отношение на настоящия Протокол, с изключение на: член 3, букви а) и б); последните две изречения от член 12, член 18, член 28, параграф 2, член 29, член 30, последното изречение от член 31 и член 32. Правата и задълженията на държавите — членки на Европейския съюз, се прилагат mutatis mutandis по отношение на договарящите се страни.
________________
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
Технически изисквания към автобусите
Приложение 2 към Спогодбата Интербус се прилага по отношение на настоящия Протокол.
________________
ПРИЛОЖЕНИЕ 3
Образец на заявление за разрешително за международен редовен и специализиран редовен превоз
(Бяла хартия — DIN A4)
|
(Изготвя се на официалния език/официалните езици или на един от официалните езици на договарящата се страна, в която се подава заявлението)
|
ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШИТЕЛНО ИЛИ ЗА ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШИТЕЛНО ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДЕН РЕДОВЕН ПРЕВОЗ ИЛИ МЕЖДУНАРОДЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН РЕДОВЕН ПРЕВОЗ()
За започване на редовен превоз
□
За започване на специализиран редовен превоз
□
За подновяване на разрешително за превоз
□
За промяна на условията на разрешително за превоз
□
извършван с автобуси, между договарящите се страни в съответствие с Протокола за международни редовни и специализирани редовни превози на пътници, извършвани с автобуси, към Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (Спогодба Интербус).
………………………………………………………………………………………………………........
(Разрешаващ орган)
1.Име и фамилия или търговско название на превозвача заявител; в случай, че заявлението се подава от група превозвачи или от партньорство — название на превозвача, който е получил правомощия от останалите превозвачи да подаде заявлението:
………………………………………………………………………………………………………........
………………………………………………………………………………………………………........
2.Превозите ще се извършват: ()
от превозвач □ от група превозвачи □ от партньорство □ от подизпълнител □
3.Названия и адреси на превозвача, или, в случай на група превозвачи или партньорство — названията на всички превозвачи от групата или от партньорството; посочват се и названията на евентуалните подизпълнители ()
3.1.…………………………………………………..………. тел. ………………….…….…
3.2.……………………………………………………..….… тел. ………………….……….
3.3.………………………………………………………....... тел. ………………….....….…
3.4.…………………………………………………………... тел. ……………………......…
(Страница втора на заявлението за издаване или подновяване на разрешително)
4.В случай на специализиран редовен превоз:
4.1.Категория пътници: () работници □ ученици/студенти □ други □
5.Период, за който се иска разрешително, или дата, на която приключват превозите:
………………………………………………………………………………………………….........
6.Основен маршрут на превоза (посочете местата на качване и слизане на пътници, с пълни адреси):()
……………………………………………………………………………………………...……….........
…..………………………………………………………………………………………………...............
…………………………………………………………………………………………………….............
7.Период на извършване на превоза: …………………………………………………………………….…….
…………………………………………………………………………………………………..………....
…………………………………………………………………………………………………..………....
8.Периодичност (ежедневно, ежеседмично, и др.): ………………………………………………………...…….
9.Цени на билетите ….................. Прибавено приложение.
10.Приложете разписание за управлението, за да може да се провери спазването на международните правила по отношение на периодите на управление на превозното средство и почивка.
11.Брой искани разрешителни или заверени копия на разрешителните: ( )
…………………………………………………………………………………………………….........
12.Допълнителна информация:
………………………………………………………………………………………………........…….
(място и дата)
(подпис на заявителя)
………………………………………………………………………………………………………….
Насочваме вниманието на заявителя към факта, че тъй като разрешителното или негово заверено копие трябва да се съхранява на борда на превозното средство, броят на разрешителните или техни заверени копия, издадени от разрешаващия орган, които заявителят трябва да има, следва да отговаря на броя превозни средства, необходими в едно и също време за извършване на искания превоз.
Важна забележка
Към заявлението трябва да бъдат приложени по-конкретно следните документи:
а) разписанието, включително времевите интервали за контрол при пресичане на съответните граници;
б) заверено копие на лиценза на превозвача (лицензите на превозвачите) за извършване на международни автомобилни превози на пътници, издаден(и) съгласно националното законодателство или законодателството на ЕС;
в) карта в подходящ мащаб, на която са отбелязани маршрутът и местата за спиране, където се качват или слизат пътници;
г) разписание за управлението, позволяващо да се провери спазването на международните правила по отношение на периодите на управление на превозното средство и на почивка;
д) всякаква уместна информация относно автогарите.
ПРИЛОЖЕНИЕ 4
Образец на разрешително за международни редовни и специализирани редовни превози
(Страница първа на разрешителното)
(Хартия с оранжев цвят — DIN A4)
|
(Изготвя се на официалния език/официалните езици или на един от официалните езици на договарящата се страна, в която се подава заявлението)
|
Разрешително
В съответствие с Протокола за международни редовни и специализирани редовни превози на пътници, извършвани с автобуси, между договарящите се страни, към Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси („Спогодба Интербус“).
ИЗДАВАЩА ДЪРЖАВА: ……………………………………………………………………….…..
Разрешаващ орган: ……………………………………………………………………………….
Отличителен знак на договарящата се страна: …………….()
РАЗРЕШИТЕЛНО № ……………………………...
за редовен превоз □()
за специализиран редовен превоз □ (2)
с автобус между договарящите се страни по Протокола за международни редовни и специализирани редовни превози на пътници, извършвани с автобуси (Протокол към Спогодбата Интербус)
На: …………………………………………………………………………………………………...
………………………………………………………………………………………………………..
Име и фамилия или търговско название на превозвача или, в случая на група предприятия или партньорство — на ръководещия превозвач:
Адрес: …………………………………………………………………………………………………...
……………………………………………………………………………………………………………...
Телефон и факс или ел. поща: .…………………………………………………………………………….
………………………………………………………………………………………………………..
(Страница втора на разрешителното)
Название, адрес, телефон и факс или ел. поща на превозвача, или, в случай на група превозвачи или партньорство — названията на всички превозвачи от групата или от партньорството; посочват се също и названията на евентуалните подизпълнители, определени като такива:
(1) ……………………………………………………………………………………………………………
(2) ……………………………………………………………………………………………………………
(3) ……………………………………………………………………………………………………………
(4) ……………………………………………………………………………………………………………
(5) ……………………………………………………………………………………………………………
Приложете списък, ако е уместно.
Валидност на разрешителното: Считано от: ………………………………. До: ……………………………..……...
Място и дата на издаване: ………………………………………………………………………………………..
Подпис и печат на издаващия орган или издаващата агенция: ……………………………………………………..
1. Маршрут: ……………………………………………………………………………………………………….
………………………………………………………………………………………..:…………………….….
(a)Отправен пункт на превоза: …………………………………...…………………………………
……………………………………………………………………..............…………………………………....
(b)Краен пункт на превоза: …………….……………………………………………………..
…………………………………………………………..……………………………………………………....
Основен маршрут, с посочени пунктове за качване и слизане на пътници: ………………..……..…………
…………………………………………………………………………………………………………………..
2. Разписание: ………………………………………………………………………………………………..….
(прилага се към настоящото разрешително)
3. Специализиран редовен превоз:
а) категория пътници: ………………….………………….…….
……………………………...........................................................................
4. Други условия или специални особености …...…
.............................................................................................................
.............................................................................................................
Печат на органа, издаващ разрешителното:
Важна забележка:
(2)Настоящото разрешително е валидно за цялото пътуване.
(3)Разрешителното или негово копие, заверено от издалия го разрешаващ орган, се съхранява на борда на превозното средство през цялото времетраене на пътуването и се представя при поискване на длъжностните лица по изпълнението.
(4)Отправният пункт или крайният пункт трябва да бъде на територията на договарящата се страна, в която превозвачът е установен и където са регистрирани автобусите.
(Страница трета на разрешителното)
ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ
(1)
Превозвачът започва да извършва транспортната услуга в срока, посочен в решението на разрешаващия орган, издал разрешителното.
(2)
Освен в случаите на непреодолима сила, превозвачът, извършващ международен редовен или специализиран редовен превоз, взема всички необходими мерки, за да осигури транспортна услуга, която съответства на посочените в разрешителното условия.
(3)
Превозвачът следва да направи обществено достъпна информацията относно маршрута, местата за спиране, разписанието, цените на билетите и условията на превоза.
(4)
Компетентните органи на заинтересованите договарящи се страни могат по общо съгласие и със съгласието на притежателя на разрешителното да променят условията, приложими за извършването на международен редовен и специализиран редовен превоз.
(5)
В допълнение към документите, свързани с превозното средство и водача (например удостоверение за регистрация на превозното средство, шофьорска книжка) следните документи служат за контролни документи съгласно настоящия Протокол, съхраняват се на борда на превозното средство и се представят при поискване на всеки служител, оправомощен да извършва проверки:
–
разрешителното за извършване на международен редовен или специализиран редовен превоз, или негово заверено копие;
–
лицензът на превозвача за извършване на международни автомобилни превози на пътници, издаден съгласно националното законодателство или законодателството на ЕС, или заверено копие на този лиценз;
–
когато се извършва международен специализиран редовен превоз: договорът между организатора и превозвача, или заверено копие от него, както и документ, удостоверяващ, че пътниците са специфична категория, изключвайки други пътници, за целите на специализиран редовен превоз;
–
когато превозвачът, извършващ редовен или специализиран редовен превоз, използва допълнителни превозни средства, за да се справи с временни или извънредни ситуации, в допълнение към посочените по-горе документи – копие от договора, сключен между превозвача, извършващ международния редовен или специализиран редовен превоз, и предприятието, което предоставя допълнителните превозни средства, или равностоен документ.
(Страница четвърта на разрешителното)
ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ (продължение)
(6)
Превозвачите, извършващи международен редовен превоз, с изключение на специализиран редовен превоз, издават билети за пътуване, които потвърждават правото на пътника да бъде превозен и служат като контролен документ, който е доказателство, че между пътника и превозвача е сключен договор за превозване, индивидуален или колективен. Билетите могат да са също и електронни и в тях трябва да е посочено:
а)названието на превозвача;
б)отправният и крайният пункт, и — ако е приложимо — обратното пътуване;
в)срокът на валидност на билета, и ако е приложимо — дата и час на тръгване;
г)цената на пътуването.
Пътникът представя билета за пътуване при поискване на всеки служител, упълномощен да извършва проверки.
(7)
Превозвачите, извършващи международни редовни или специализирани редовни превози на пътници, позволяват извършването на проверки, които имат за цел да гарантират, че дейността се извършва правилно, по-специално по отношение на периодите на управление на превозното средство и на почивка на водачите, пътната безопасност и емисиите.
________________