ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 28.4.2020
COM(2020) 310 final
2020/0066(COD)
Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за изменение на регламенти (ЕС) № 575/2013 и (ЕС) 2019/876 по отношение на корекции в отговор на пандемията от COVID-19
(текст от значение за ЕИП)
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
•Основания и цели на предложението
Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета 1 (Регламент за капиталовите изисквания/РКИ) установява заедно с Директива 2013/36/ЕС 2 (Директива за капиталовите изисквания/ДКИ) пруденциалната нормативна уредба за кредитните институции, извършващи дейност в Съюза. Основани до голяма степен на световните стандарти, договорени с международните партньори на ЕС, по-специално Базелския комитет по банков надзор (БКБН), РКИ и ДКИ бяха приети в периода след финансовата криза от 2008—2009 г. с цел подобряване на устойчивостта на институциите, извършващи дейност във финансовия сектор на ЕС.
Впоследствие РКИ беше изменен с оглед преодоляване на продължаващите слабости в пруденциалната нормативна уредба и изпълнение на някои оставащи елементи на глобалната реформа на финансовите услуги, които са от основно значение за гарантиране на устойчивостта на институциите. Наред с множеството последващи промени, с Регламент (ЕС) 2017/2395 3 в РКИ бяха добавени преходни разпоредби за смекчаване на въздействието върху собствените средства от въвеждането на новия счетоводен стандарт — Международен стандарт за финансово отчитане — Финансови инструменти (МСФО) 9. С Регламент (ЕС) 2019/630 4 в РКИ бе въведено изискване за минимално покритие за загуби за необслужвани експозиции (т.нар. пруденциален предпазен механизъм). Освен това с Регламент (ЕС) № 2019/876 5 (РКИ II) в Регламента за капиталовите изисквания бяха добавени някои от окончателните елементи на международните реформи (финализираната рамка „Базел III“), сред които ново определение на отношението на ливъридж и буфер на отношението на ливъридж, с което ще се предотврати прекомерното увеличаване на ливъриджа от страна на институциите. С последния регламент бе въведено и по-благоприятно пруденциално третиране на някои софтуерни активи, на някои заеми, обезпечени с пенсии и заплати, както и на заемите за малки и средни предприятия (МСП) и инфраструктурни проекти.
Сериозният икономически срив, предизвикан от пандемията от COVID-19, и извънредните противоепидемични мерки имат широки последици за икономиката. Предприятията са изправени пред проблеми във веригите на доставки, временни спирания на дейността и намалено търсене, докато домакинствата са застрашени от безработица и спад в доходите. Публичните органи на равнището на Съюза и на държавите членки предприеха решителни действия, за да помогнат на домакинствата и платежоспособните предприятия да устоят на това тежко, но временно забавяне на икономическата активност и на причинения от него недостиг на ликвидни средства. Благодарение на реформите, предприети след финансовата криза от 2008 г., днес кредитните институции са с висока капитализация и са далеч по-устойчиви, отколкото през 2008 г. Това им дава възможност да играят ключова роля при справянето с икономическите сътресения, произтичащи от пандемията от COVID-19. Въпреки това несигурността относно темповете на възстановяване на икономическата дейност неизбежно ще окаже въздействие върху банковия сектор.
В отговор на нововъзникналата ситуация компетентните органи в целия Съюз предоставиха временни капиталови и оперативни облекчения, за да се осигури благоприятна среда за продължаване на отпускането на заеми от страна на кредитните институции в контекста на COVID-19. Ето защо е важно капиталът да се използва там, където е най-необходим, а пруденциалната нормативна уредба да взаимодейства гладко с различните мерки, предприети в отговор на пандемията от COVID-19. РКИ предоставя на банките широка свобода на действие в подкрепа на публичните и частните инициативи, насърчаващи продължаване на кредитирането в контекста на пандемията от COVID-19, като същевременно се спазва принципът на предпазливост. Заложената в РКИ гъвкавост е описана в Тълкувателното съобщение на Комисията от 27 април 2020 г 6 . относно прилагането на счетоводните и пруденциалните правни норми за улесняване на банковото кредитиране в Съюза в контекста на COVID-19.
Освен пълноценното използване на гъвкавостта, предвидена в съществуващата нормативна уредба, за да се увеличи максимално капацитетът на кредитните институции да отпускат заеми и да покриват свързаните с пандемията от COVID-19 загуби, като същевременно се гарантира трайната им устойчивост, са необходими и някои ограничени промени на конкретни аспекти на РКИ. Също така, на международно равнище БКБН одобри едногодишно отлагане на крайния срок за прилагане на окончателните елементи на рамката Базел III, някои от които вече са включени в РКИ 7 , както и по-голяма гъвкавост по отношение на поетапното въвеждане на разпоредбите на МСФО 9, оказващи въздействие върху капитала. Тези промени трябва да бъдат отразени в съществуващите правила.
Първо, необходимо е да се коригират преходните разпоредби, които позволяват на кредитните институции да смекчават въздействието на провизиите за очаквани кредитни загуби съгласно МСФО 9 върху собствените им средства. Тази корекция би позволила на кредитните институции да ограничат по-успешно въздействието на потенциалното увеличение на провизиите за очаквани кредитни загуби, причинено от влошаването на кредитното качество на експозициите на кредитните институции, дължащо се на икономическите последици от пандемията от COVID-19.
На второ място, за да се отчете въздействието на свързаните с COVID-19 гаранции, е необходимо правилата за минималното покритие за загуби за необслужвани експозиции (НОЕ) да бъдат коригирани, за да може временно третирането, което понастоящем се прилага по отношение на НОЕ, гарантирани или застраховани от агенциите за експортно кредитиране, да се прилага за необслужваните експозиции, които ще възникнат в резултат на пандемията от COVID-19 и които са обект на различните гаранционни схеми, въведени от държавите членки. Така ще бъдат признати сходните характеристики, които притежават гаранциите на агенциите за експортно кредитиране и свързаните с COVID-19 гаранции.
Трето, трябва да бъде изменен механизмът за компенсиране, свързан с възможността компетентният орган да позволява по своя преценка на кредитните институции временно да изключват експозициите под формата на резерви, държани в централна банка, от изчисляването на отношението на ливъридж. Това би гарантирало, че мерките за осигуряване на ликвидност, предоставяни от централните банки в условията на кризата, ще бъдат ефективно насочвани от кредитните институции към икономиката.
Четвърто, необходимо е в съответствие с решението на БКБН да се отложи датата на прилагане на новото изискване за буфер на отношението на ливъридж. Така ще се освободи оперативен капацитет на кредитните институции и те ще могат да се съсредоточат върху непосредствените предизвикателства, свързани с пандемията от COVID-19.
Пето, трябва да се определят по-ранни дати за прилагане на някои предвидени в РКИ капиталови облекчения, които все още не са приложими, а именно разпоредбите относно третирането на някои софтуерни активи, разпоредбите относно някои заеми, обезпечени с пенсии или заплати, преразгледания коефициент за подпомагане на малките и средните предприятия (МСП) и новия коефициент за подпомагане на финансирането на инфраструктура. Изтеглянето напред на датата на прилагане на двата коефициента за подпомагане, преференциалното третиране на някои софтуерни активи и преференциалното третиране на някои заеми, обезпечени с пенсии или заплати, ще освободи собствени средства на институциите, което ще им позволи да увеличат значително така необходимото кредитиране по време на пандемията от COVID-19 и след нея.
Предложените промени няма да променят коренно пруденциалната нормативна уредба. Те са част от мерките на Комисията в отговор на извънредната ситуация, предизвикана от пандемията от COVID-19. Тези изменения на пруденциалната нормативна уредба ще улеснят колективните усилия, насочени към смекчаване на въздействието на пандемията и следователно към бързо възстановяване.
•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката
Предложението въвежда изменения в действащото законодателство. Тези изменения са в пълно съответствие със съществуващите разпоредби в областта на пруденциалните изисквания за институциите и техния надзор, включително с приетото едновременно с настоящото предложение тълкувателно съобщение на Комисията. Те са в пълно съответствие и със счетоводните правила на Съюза, по-специално с Регламент (ЕС) 2016/2067 на Комисията от 22 ноември 2016 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008 за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с МСФО 9. Настоящото предложение допълва мерките, предприети в тази област от Европейската централна банка, Европейския банков орган и националните компетентни органи.
•Съгласуваност с други политики на Съюза
Настоящото предложение е част от по-широките мерки, предприети от Европейската комисия в отговор на пандемията от COVID-19. То има решаваща роля за гарантиране на ефективността на мерките, приети от държавите членки, Комисията и Европейската централна банка. То е напълно съгласувано със Съобщението на Комисията относно икономическите аспекти на кризата с коронавируса, публикувано на 13 март 2020 г. 8 , както и със Съобщението „COVID 19 — Икономически пакет — Да използваме всячески всяко налично евро“, публикувано на 2 април 2020 г 9 .
2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ
•Правно основание
Предложението се основава на член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), т.е. същото правно основание като това на законодателните актове, които се изменят.
•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)
Преследваните с предвидените изменения цели, а именно — да се увеличи максимално капацитетът на кредитните институции да отпускат заеми и да покриват свързаните с пандемията от COVID-19 загуби, като същевременно се гарантира трайната им устойчивост, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, а не чрез отделни национални инициативи, тъй като измененията засягат датите на прилагане на правилата на Съюза или представляват корекции на действащите правила на Съюза в отговор на пандемията от COVID-19. Проблемите и причините за тях са еднакви във всички държави членки. При липсата на действия от страна на Съюза съществуващата нормативна уредба не би могла да подкрепи достатъчно ефективно различните мерки, предприети от публичните органи както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, и би била по-податлива на изключителните пазарни предизвикателства.
Способността на държавите членки да приемат национални мерки е ограничена, тъй като тези области са вече уредени в РКИ, а промените на национално равнище биха били в противоречие с действащото понастоящем право на Съюза. Ако Съюзът преустанови регламентирането на тези аспекти, вътрешният пазар на банкови услуги ще бъде обект на различни набори от правила, с което ще бъде фрагментирана и застрашена наскоро разработената единна нормативна уредба в тази област.
•Пропорционалност
Настоящото действие на равнището на Съюза е необходимо, за да се постигне целта за максимално увеличаване на капацитета на кредитните институции за отпускане на заеми и за покриване на загубите в условията на пандемията от COVID-19, като същевременно се запази последователността на пруденциалната нормативна уредба. Предложените изменения обхващат единствено избрани разпоредби от пруденциалната нормативна уредба на Съюза за кредитните институции, които са насочени изключително към мерки, целящи гарантиране на възстановяването от настоящата пандемия от COVID-19. Освен това предложените изменения засягат въпросите, които не могат да бъдат решени в рамките на съществуващата свобода на преценка, предвидена в действащите правила.
3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
Настоящото предложение не е придружено от отделна оценка на въздействието, тъй като с него не се променят основни аспекти на РКИ и не се налагат нови задължения на заинтересованите страни. Освен това въздействието на мерките, които се изменят с настоящото предложение, е било анализирано в оценките на въздействието, направени за Регламент (ЕС) 2017/2395, Регламент (ЕС) 2019/876 и Регламент (ЕС) 2019/630 за изменение на РКИ във връзка с аспекти, обхванати от настоящото предложение. Основната цел на предложението е да се предвиди — по извънредни причини в контекста на настоящата пандемия от COVID-19, отлагане на датата на прилагане на някои разпоредби на РКИ, по-ранно прилагане на мерки, които биха облекчили някои капиталови изисквания за банките или уточняване на пруденциалното третиране на някои експозиции с оглед на извънредните обстоятелства вследствие на пандемията от COVID-19.
Предложените изменения ще имат ограничено въздействие върху административната тежест за банките и върху разходите им за адаптиране на вътрешните им операции, като се очаква разходите да бъдат компенсирани от ползите, произтичащи от наличието на повече капитал. Предложените изменения засягат разпоредби, които позволяват на банките да използват по-благоприятно третиране, без да им налагат такова третиране.
•Основни права
Защитата на основните права въз основа на високи стандарти е един от ключовите ангажименти на Съюза. В този контекст няма вероятност предложението да окаже пряко въздействие върху правата, посочени в основните конвенции на ООН за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз, която представлява неразделна част от Договорите на ЕС и Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).
4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА
Предложението няма въздействие върху бюджета на институциите на Съюза.
5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ
•Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението
Преходни разпоредби за смекчаване на въздействието на МСФО 9 върху регулаторния капитал
Член 473а от РКИ съдържа преходни разпоредби, които позволяват на институциите да добавят обратно към своя базов собствен капитал от първи ред част от всяко увеличение на провизиите в резултат на счетоводното отчитане по МСФО 9 на очакваните кредитни загуби. Преходните разпоредби се състоят от два компонента: статичен и динамичен. Статичният компонент позволява на кредитните институции да неутрализират частично „непосредственото въздействие“ върху базовия собствен капитал от първи ред на увеличението на счетоводните провизии вследствие на въвеждането на МСФО 9. Динамичният компонент позволява на банките частично да неутрализират въздействието на допълнителното (т.е. след непосредственото) увеличение на провизиите за финансови активи, които не са с кредитна обезценка. Съществуващите преходни разпоредби обхващат периода 2018—2022 г.
Прилагането на МСФО 9 по време на икономическия спад, предизвикан от пандемията от COVID-19, може да доведе до внезапно значително нарастване на провизиите за очаквани кредитни загуби, тъй като за много от експозициите може да се наложи да се изчислят очакваните загуби за целия им срок. За да се смекчи потенциалното въздействие, което внезапното нарастване на провизиите за очаквани кредитни загуби може да има върху способността на институциите да отпускат заеми на клиенти тогава, когато има най-голяма нужда от тези заеми, преходните разпоредби следва да бъдат удължени. Това би облекчило допълнително въздействието на пандемията от COVID-19 върху евентуалното нарастване на необходимите провизии, заделяни от институциите съгласно МСФО 9, като същевременно се запазят преходните разпоредби за сумите на очакваните кредитни загуби, установени преди пандемията от COVID-19. Следователно тези изменения ще дадат възможност за подновяване на 5-годишния преходен период, започнал през 2018 г. Новият преходен период ще позволи на финансовите институции да адаптират калибрирането на разпоредбите за обратно добавяне на провизии към базовия собствен капитал от първи ред през периода 2020—2024 г.
Преходните разпоредби се удължават в контекста на пандемията от COVID-19 само за динамичния компонент в съответствие с целевите изменения 10 на международно приетите пруденциални стандарти (член 1, точка 2 от предложението) за справяне с потенциалното увеличение на провизиите за очакваните кредитни загуби вследствие на пандемията от COVID-19. За да се гарантира, че допълнителното облекчение е насочено към очакваните кредитни загуби, произтичащи от извънредните обстоятелства вследствие на пандемията от COVID-19, без да се създават ненужни усложнения, референтната дата за всяко увеличение на провизиите, които ще бъдат предмет на удължените преходни разпоредби, се премества от 1 януари 2018 г. на 1 януари 2020 г., тъй като вероятно от тази дата институциите ще започнат да търпят допълнителни загуби вследствие на пандемията от COVID-19.
Член 473а, параграф 1 от РКИ съдържа преразгледана формула за изчисляване на сумите на очакваните кредитни загуби, които могат да бъдат включени (т.е. „добавени обратно“) в базовия собствен капитал от първи ред, при която се прилагат различни коефициенти за съответно статичния и динамичния компонент. Въпреки че с настоящото предложение не се променя начинът на изчисляване на статичния компонент, за динамичния компонент ще важи удължен преходен период и преразгледан преходен корекционен коефициент.
Референтните дати в член 473а, параграфи 3 и 5 от РКИ за изчисляване към отчетната дата на евентуалното увеличение на провизиите за очакваните кредитни загуби за активи без кредитна обезценка, които могат да бъдат добавени към базовия собствен капитал от първи ред, се изменят с оглед на преразгледаната формула в параграф 1 и новата крайна дата.
Преходният период за статичния компонент в член 473а, параграф 6 от РКИ се изменя с оглед на новата формула в параграф 1 от същия член.
С новия параграф 6а се удължава преходният период по отношение на динамичния компонент, като се дава възможност на институциите да добавят обратно към своя базов собствен капитал от първи ред изцяло всяко увеличение на новите провизии, признати през 2020 г. и 2021 г., за техните финансови активи, които не са с кредитна обезценка. Сумата, която може да бъде добавяна обратно от 2022 г. до 2024 г., ще намалява линейно.
С промените в член 473а, параграф 7 от РКИ се опростява преизчисляването на капиталовите изисквания. Те заменят преобразуването по класове за всички стойности на експозициите, намалени с провизии, със стандартно рисково тегло от 100 %, което ще получат сумите, добавени обратно към базовия собствен капитал от първи ред.
Промените в член 473а, параграф 9 от РКИ позволяват на институциите, които по-рано са избрали да не прилагат преходните разпоредби, да преразгледат това решение по всяко време през преходния период, при условие че са получили предварително одобрение от своя компетентен орган. Освен това член 473а, параграф 9 от РКИ предоставя на институциите възможност да прилагат единствено динамичния компонент. И накрая, компетентните органи са длъжни да предоставят на ЕБО периодично информация относно броя на поднадзорните им институции, които се ползват от преходните разпоредби, за да се следи общият им брой в ЕС.
Третиране на публично гарантираните заеми съгласно пруденциалния предпазен механизъм за необслужваните кредити
Официалните агенции за експортно кредитиране обикновено издават гаранции от името на националните правителства за предоставяне на кредитна защита по заеми, които са предоставени за целите на експортното финансиране. Необслужваните кредити, гарантирани от тези агенции, получават преференциално третиране по отношение на изискванията за заделяне на провизии по член 47в от РКИ. С предложената дерогация от член 47в, параграф 3 обхватът на това преференциално третиране се разширява върху експозициите, за които публичният сектор е издал гаранции или насрещни гаранции в контекста на мерките, насочени към смекчаване на икономическото въздействие на пандемията от COVID-19, при спазване на приложимите правила на Съюза относно държавната помощ. Така ще бъде взет предвид сходният рисков профил на тези гарантирани експозиции (член 1, точка 3 от предложението).
Дата на прилагане на буфера на отношението на ливъридж
С РКИ II бе въведен нов член 92, параграф 1а, налагащ на глобалните системно значими институции изискване за буфер на отношението на ливъридж. Началната дата на прилагане на буфера беше първоначално определена на 1 януари 2022 г. В контекста на пандемията от COVID-19 и в съответствие с преразгледания график за изпълнение, одобрен от БКБН, датата на прилагане, определена в член 3, параграф 5 от РКИ II, се отлага с една година до 1 януари 2023 г. (член 2, точка 2 от предложението).
Компенсиране на въздействието от изключване на определени експозиции от изчисляването на отношението на ливъридж
С РКИ II бе променен начинът на изчисляване на отношението на ливъридж въз основа на преразгледания Базелски стандарт. Промените включват въвеждане на възможност (свобода на преценка) за временно изключване на определени експозиции към централни банки от мярката за общата експозиция на институцията при извънредни обстоятелства (член 429а, параграф 1, буква н) и параграфи 5—7 от РКИ). Освобождаването може да бъде предоставено за ограничен период от време, който не надвишава една година, когато компетентният за институцията орган е определил — след консултации със съответната централна банка, и публично е обявил, че са налице такива извънредни обстоятелства. Всяко въздействие на изключването се компенсира изцяло чрез посочения в член 429а, параграф 7 от РКИ механизъм, с който индивидуалното изискване за отношението на ливъридж на кредитната институция се увеличава по строго пропорционален начин.
Свободата на преценка, която има за цел да улесни ефективното провеждане на мерките на паричната политика, ще стане приложима заедно с изискването за отношението на ливъридж на 28 юни 2021 г. Настоящата криза с COVID-19 обаче разкри, че ако бъде приложен, механизмът за компенсиране би бил твърде ограничителен и на практика не би улеснил ефективното провеждане на паричната политика. Всъщност е възможно вследствие на настоящия механизъм за компенсиране кредитните институции да бъдат ограничени по отношение на степента на увеличение на резервите им в централната банка. Следователно настоящият механизъм за компенсиране може да възпре кредитните институции да ползват при нужда или желание ликвидните улеснения, предоставяни от централната банка при сътресения. Това би възпрепятствало ефективното провеждане на мерките на паричната политика и в крайна сметка би принудило институцията да съкрати отношението на ливъридж чрез продажба на активи и/или намаляване на нивото на кредитиране на реалната икономика, поради ограничената им свобода да контролират размера на тези резерви по време на криза.
Въз основа на тези констатации и с оглед на мандата на Комисията, заложен в член 511 от РКИ, да преразглежда, наред с другото, третирането на резервите в централните банки, Комисията счита, че е целесъобразно да измени механизма за компенсиране, преди той да започне да се прилага (член 1, точка 1, буква б) от предложението). Това ще повиши гъвкавостта за бърза и подходяща ответна реакция при евентуални бъдещи сътресения и кризи и ще повиши ефективността на мярката. По-специално, кредитната институция, която упражнява свободата на преценка, трябва да изчисли коригираното отношение за ливъридж само веднъж, т.е. към момента, в който тя упражнява тази свобода, и въз основа на стойността на приемливите резерви в централната банки и мярката за общата експозиция на институцията към датата, на която компетентният за институцията орган обявява, че съществуват извънредни обстоятелства, които оправдават упражняването на свободата на преценка. Коригираното отношение за ливъридж ще се прилага през целия период, през който се упражнява свободата на преценка, и няма да се променя съгласно настоящия механизъм за компенсиране. Промените в механизма за компенсиране също така изискват промени в член 429а, параграф 1, буква н), за да се позволи изключването на всички приемливи резерви в централните банки, а не само на тези, формирани след влизане в сила на освобождаването (член 1, точка 1, буква а) от предложението).
Дата на прилагане на освобождаването на някои софтуерни активи от приспаданията на капитал
С РКИ II бяха въведени разпоредби за промяна на регулаторното третиране на „пруденциално оценените софтуерни активи“, които не са съществено засегнати в ситуация на недействащо предприятие (т.е. преструктуриране, изпадане в несъстоятелност или ликвидация на институцията). Институциите вече няма да бъдат задължени да приспадат тези специални софтуерни активи от своя базов собствен капитал от първи ред (член 36, параграф 1, буква б) от РКИ). ЕБО получи мандат да разработи проект на регулаторен технически стандарт (РТС), за да определи по какъв начин следва да се прилага това освобождаване от приспаданията, като определи обхвата на софтуерните активи, които ще бъдат освободени, и начина, по който те ще бъдат рисково претеглени (член 36, параграф 4 от РКИ). Определената дата на прилагане на преразгледаното третиране на софтуерните активи е 12 месеца след влизането в сила на този РТС (член 3, параграф 7 от РКИ II).
Предвид ускореното внедряване на цифрови услуги, свързани с приетите публични мерки за справяне с пандемията от COVID-19, датата на прилагане се изменя, за да се позволи по-ранното прилагане на освобождаването, а именно от датата на влизане в сила на РТС (член 2, точка 3 от предложението).
Дата на прилагане на специалното третиране, предвидено за някои заеми, обезпечени с пенсии или заплати
С РКИ II бе предвидено в член 123 от РКИ по-благоприятно третиране на някои заеми, отпуснати от кредитни институции на пенсионери или служители на безсрочен трудов договор. Това благоприятно третиране бе въведено поради допълнителните гаранции по тези заеми, произтичащи от безусловното прехвърляне на част от пенсията или възнаграждението на кредитополучателя към кредитната институция. Прилагането на това третиране в контекста на пандемията от COVID-19 ще стимулира институциите да увеличат кредитирането на служители и пенсионери. За да се даде възможност на институциите да се възползват от по-благоприятното третиране още по време на пандемията от COVID-19, датата на прилагане на тази разпоредба се изтегля напред (член 2, точка 1 от предложението).
Дата на прилагане на преразгледания коефициент за подпомагане на МСП и на коефициенти за подпомагане на финансирането на инфраструктура
С РКИ II бяха внесени промени в член 501 от Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на корекцията на капиталовите изисквания за експозиции към МСП, които не са в неизпълнение (коефициент за подпомагане на МСП), а в член 501а от Регламент (ЕС) № 575/2013 бе въведена нова корекция на капиталовите изисквания за експозициите към предприятия, които оперират или финансират физически инфраструктури или съоръжения, системи и мрежи, чрез които се предоставят или поддържат основни обществени услуги (коефициент за подпомагане на финансирането на инфраструктура). Тези коефициенти за подпомагане позволяват по-благоприятно третиране на някои експозиции към МСП и инфраструктурни проекти, за да се стимулират институциите да увеличат предпазливо кредитиране на тези субекти. В контекста на пандемията от COVID-19 е изключително важно банките да продължат да отпускат кредити на МСП и да подкрепят инвестициите в инфраструктура. Следователно опредената в член 3 от РКИ II дата на прилагане на двата коефициенти за подпомагане се изтегля напред (член 2, точка 1 от предложението).
2020/0066 (COD)
Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за изменение на регламенти (ЕС) № 575/2013 и (ЕС) 2019/876 по отношение на корекции в отговор на пандемията от COVID-19
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейската централна банка,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,
в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, че:
(1)Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета 11 установява заедно с Директива 2013/36/ЕС 12 пруденциалната нормативна уредба за кредитните институции, извършващи дейност в Съюза. Приета в периода след разразилата се през 2007—2008 г. финансова криза и основана до голяма степен на международните стандарти, договорени през 2010 г. от Базелския комитет по банков надзор (БКБН) — т.нар. рамка „Базел III“, тази пруденциална нормативна уредба спомогна за подобряване на устойчивостта на институциите, действащи в Съюза, и за повишаване на готовността им да се справят с потенциални трудности, в т.ч. такива, произтичащи от евентуални бъдещи кризи.
(2)След влизането му в сила Регламент (ЕС) № 575/2013 беше неколкократно изменен с оглед преодоляване на продължаващите слабости в пруденциалната нормативна уредба и изпълнение на някои оставащи елементи на глобалната реформа на финансовите услуги, които са от основно значение за гарантиране на устойчивостта на институциите. Преходните разпоредби за смекчаване на въздействието върху собствените средства от въвеждането на Международен стандарт за финансово отчитане — Финансови инструменти (МСФО 9) спадат към последващите промени, които бяха въведени в Регламент (ЕС) № 575/2013 с Регламент (ЕС) 2017/2395 на Европейския парламент и на Съвета 13 . С Регламент (ЕС) 2019/630 на Европейския парламент и на Съвета 14 в Регламент (ЕС) № 575/2013 бе въведено изискване за минимално покритие за загуби за необслужвани експозиции, т.нар. пруденциален предпазен механизъм. Освен това с Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета 15 бяха въведени в Регламент (ЕС) № 575/2013 някои от окончателните елементи на финализираната рамка „Базел III“, сред които ново определение на отношението на ливъридж и буфер на отношението на ливъридж, за да се предотврати прекомерното увеличаване на ливъриджа от страна на институциите, както и по-благоприятно пруденциално третиране на някои софтуерни активи, по-благоприятно третиране на някои заеми, обезпечени с пенсии или заплати, преразгледан коефициент за подпомагане на малките и средните предприятия (МСП) и нов коефициент за подпомагане на финансирането на инфраструктура.
(3)Сериозният икономически срив, предизвикан от пандемията от COVID-19, и извънредните противоепидемични мерки имат широки последици за икономиката. Предприятията са изправени пред проблеми във веригите на доставки, временни спирания на дейността и намалено търсене, а домакинствата са застрашени от безработица и спад в доходите. Публичните органи на равнището на Съюза и на държавите членки предприеха решителни действия, за да помогнат на домакинствата и платежоспособните предприятия да устоят на това тежко, но временно забавяне на икономическата активност и на причинения от него недостиг на ликвидни средства.
(4)Ролята на институциите в процеса на възстановяване е ключова. Същевременно те вероятно ще бъдат засегнати от влошаващата се икономическа ситуация. Компетентните органи предоставиха на институциите временни капиталови, ликвидни и оперативни облекчения, за да се гарантира, че те ще могат да продължат да изпълняват своята функция за финансиране на реалната икономика при тези по-неблагоприятни обстоятелства. Комисията, Европейската централна банка и Европейският банков орган предоставиха повече яснота относно прилагането на заложената в Регламент (ЕС) № 575/2013 гъвкавост, като издадоха тълкувания и насоки за прилагането на пруденциалната нормативна уредба в контекста на пандемията от COVID-19 16 . В отговор на пандемията от COVID-19 БКБН също така разреши известна гъвкавост при прилагането на международните стандарти 17 .
(5)Важно е институциите да насочват капитала си там, където е най-необходим, а нормативната уредба на Съюза да улеснява това, като същевременно гарантира, че институциите действат предпазливо. В допълнение към гъвкавостта, предвидена в съществуващите правила, целевите промени в Регламент (ЕС) № 575/2013 ще гарантират, че пруденциалната нормативна уредба взаимодейства гладко с различните мерки за преодоляване на извънредната ситуация във връзка с COVID-19.
(6)Извънредните обстоятелства, свързани с пандемията от COVID-19, и безпрецедентният мащаб на предизвикателствата налагат незабавни действия, за да се гарантира, че условията позволяват на институциите да насочват ефективно средства към предприятията и домакинствата и да поемат икономическите сътресения, предизвикани от пандемията от COVID-19.
(7)Въздействието на гаранциите, предоставени в контекста на пандемията от COVID-19 от националните правителства или други публични субекти, които са приемливи доставчици на кредитна защита съгласно предвидените в трета част, глава четири от Регламент (ЕС) № 575/2013 правила за редуциране на кредитния риск, по отношение на редуцирането на риска е сравнимо с въздействието на гаранциите, предоставени от официалните агенции за експортно кредитиране, посочени в член 47в от Регламент (ЕС) № 575/2013. Поради това е оправдано изискванията за минимално покритие за необслужваните експозиции, които се ползват от гаранции, предоставени от национални правителства или други публични субекти, да бъдат приведени в съответствие с изискванията за експозициите, които се ползват от гаранции, предоставени от официални агенции за експортно кредитиране. Следователно гаранциите и насрещните гаранции, издадени в контекста на пандемията от COVID-19 при спазване на правилата за държавна помощ, следва да бъдат третирани по същия начин като гаранциите, предоставени от официални агенции за експортно кредитиране.
(8)При пандемията от COVID-19 бе установено, че възможността за временно изключване на определени експозиции към централни банки от изчисляването на мярката за общата експозиция на институцията, както е предвидено в член 429а от Регламент (ЕС) № 575/2013, изменен с Регламент (ЕС) 2019/876, може да се окаже изключително важна по време на криза. Ефективността на тази мярка обаче изглежда се ограничава от намалената гъвкавост, произтичаща от свързания с временните изключвания механизъм за компенсиране, ограничаващ способността на институциите да увеличават експозициите към централните банки в кризисни ситуации. Това в крайна сметка би могло да принуди институциите да намалят равнището на кредитиране на домакинствата и предприятията. За да се избегнат нежеланите последици, свързани с механизма за компенсиране, и да се гарантира ефективността на това изключване с оглед на евентуални бъдещи сътресения и кризи, механизмът за компенсиране следва да бъде изменен, преди на 28 юни 2021 г. посоченото в член 92, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013 изискване за отношението на ливъридж да започне да се прилага в съответствие с правото на Съюза. В очакване на прилагането на изменените разпоредби относно изчисляването на отношението на ливъридж, въведени с Регламент (ЕС) 2019/876, следва да продължи да се прилага член 429а, въведен с Делегиран регламент (ЕС) 2015/62 на Комисията 18 .
(9)От 1 януари 2018 г. МСФО 9 се прилага за голяма част от институциите, извършващи дейност в Съюза. В съответствие с международните стандарти, приети от БКБН, с Регламент (ЕС) 2017/2395 бяха въведени в Регламент (ЕС) № 575/2013 преходни мерки за смекчаване на евентуалното значително отрицателно въздействие върху базовия собствен капитал от първи ред на институциите, произтичащо от счетоводното отчитане на очакваните кредитни загуби съгласно МСФО 9.
(10)Прилагането на МСФО 9 по време на икономическия спад, предизвикан от пандемията от COVID-19, може да доведе до внезапно значително нарастване на провизиите за очаквани кредитни загуби, тъй като за много от експозициите може да се наложи да се изчислят очакваните загуби за целия им срок. На 3 април 2020 г. БКБН постигна съгласие да се осигури по-голяма гъвкавост при прилагането на преходните разпоредби, с които въздействието на МСФО 9 се отлага във времето. За да се ограничи евентуалната нестабилност на регулаторния капитал, която може да възникне, ако при кризата с COVID-19 се стигне до значително увеличение на провизиите за очаквани кредитни загуби, е необходимо периодът на преходните разпоредби да бъде удължен и в правото на Съюза.
(11)За да се смекчи потенциалното въздействие, което внезапното нарастване на провизиите за очаквани кредитни загуби може да има върху способността на институциите да отпускат заеми на клиенти тогава, когато има най-голяма нужда от тези заеми, преходните разпоредби следва да бъдат удължени с две години, а на институциите следва да бъде позволено да добавят обратно към своя базов собствен капитал от първи ред изцяло всяко увеличение на новите провизии за очаквани кредитни загуби, които те признават през 2020 г. и 2021 г. за своите финансови активи, които не са с кредитна обезценка. Това би облекчило допълнително въздействието на кризата с COVID-19 върху евентуалното нарастване на необходимите провизии, заделяни от институциите съгласно МСФО 9, като същевременно се запазят преходните разпоредби за сумите на очакваните кредитни загуби, определени преди пандемията от COVID-19.
(12)Институциите, които по-рано са избрали да не прилагат преходните разпоредби, могат да преразгледат това решение по всяко време през преходния период, при условие че са получили предварително одобрение от своя компетентен орган. Впоследствие и след одобрение от надзорните органи институциите имат възможност да се откажат от ползването на преходните разпоредби.
(13)През март 2020 г. Групата на управители на централни банки и ръководители на надзорни органи преразгледа графика за изпълнение на окончателните елементи на Базелската рамка. Повечето от окончателните елементи все още предстои да бъдат въведени в правото на Съюза, но изискването за буфер на отношението на ливъридж за глобалните системно значими институции вече беше приложено чрез въведените с Регламент (ЕС) 2019/876 изменения. Поради това датата на прилагане на изискването за буфер на отношението на ливъридж следва да бъде отложена с една година до 1 януари 2023 г., както бе договорено на международно равнище. Датата на прилагане, определена в Регламент (ЕС) 2019/876, следва да бъде съответно преразгледана, за да се осигурят равни условия на конкуренция в международен план за институциите, които са установени в Съюза и извършват дейност извън Съюза. Ако прилагането на изискването за буфер на отношението на ливъридж бъде отложено, през периода на отлагане няма да има последствия за неизпълнението на това изискване по член 141в от Директива 2013/36/ЕС, както и свързани с това ограничения при разпределенията, предвидени в член 141б от посочената директива.
(14)С оглед на специфичните гаранции по заеми, отпуснати от кредитни институции на пенсионери или служители на безсрочен трудов договор срещу безусловно прехвърляне на част от пенсията или възнаграждението на кредитополучателя към тази кредитна институция, с Регламент (ЕС) 2019/876 беше изменен член 123 от Регламент (ЕС) № 575/2013, за да се даде възможност за по-благоприятно третиране на тези заеми. Прилагането на това третиране в контекста на пандемията от COVID-19 ще стимулира институциите да увеличат кредитирането на служители и пенсионери. Поради това се налага датата на прилагане на тази разпоредба да се изтегли напред, така че институциите да може да се ползват от нея още по време на пандемията от COVID-19.
(15)Предвидените в член 501 от Регламент (ЕС) № 575/2013 разпоредби относно коригирането на рисково претеглени експозиции към МСП, които не са в неизпълнение (коефициент за подпомагане на МСП), бяха изменени с Регламент (ЕС) 2019/876. С този регламент бе въведена в член 501а от Регламент (ЕС) № 575/2013 нова корекция на капиталовите изисквания за кредитен риск за експозициите към предприятия, които оперират или финансират физически инфраструктури или съоръжения, системи и мрежи, чрез които се предоставят или поддържат основни обществени услуги (коефициенти за подпомагане на финансирането на инфраструктура). Тъй като тези коефициенти за подпомагане позволяват по-благоприятно третиране на някои експозиции към МСП и инфраструктурни проекти, тяхното прилагане в контекста на пандемията от COVID-19 ще стимулира институциите да увеличат така необходимото кредитиране на тези субекти. Поради това се налага датата на прилагане на тези два коефициента за подпомагане да се изтегли напред, така че те да могат да бъде ползвани от институциите още по време на пандемията от COVID-19.
(16)С Регламент (ЕС) 2019/876 беше изменено пруденциалното третиране на някои софтуерни активи, за да се подкрепи допълнително преходът към по-цифровизиран банков сектор. Тези промени следва да бъдат приложени по-рано предвид ускореното внедряване на цифрови услуги, свързани с приетите публични мерки за справяне с пандемията от COVID-19.
(17)Тъй като целите на настоящия регламент, а именно — да се увеличи максимално капацитетът на кредитните институции да отпускат заеми и да покриват свързаните с пандемията от COVID-19 загуби, като същевременно се гарантира трайната им устойчивост, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради своя мащаб и последици биха могли да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.
(18)За да може извънредните мерки за подкрепа, приети с цел смекчаване на въздействието на пандемията от COVID-19, да бъдат напълно ефективни при повишаване на устойчивостта на банковия сектор и осигуряване на стимули за институциите да продължат да отпускат заеми, е необходимо ефектът им на смекчаване да бъде незабавно отразен в начина, по който се определят регулаторните капиталови изисквания. С оглед на неотложния характер на тези корекции на пруденциалната нормативна уредба, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
(19)Поради тази неотложност се счита за целесъобразно да се използва изключението от осемседмичния срок, посочен в член 4 от Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз, към Договора за функционирането на Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия.
(20)Поради това регламенти (ЕС) № 575/2013 и (ЕС) 2019/876 следва да бъдат съответно изменени,
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Изменения на Регламент (ЕС) № 575/2013
Регламент (ЕС) № 575/2013 се изменя, както следва:
(1)Член 429а, изменен с Регламент (ЕС) 2019/876, се изменя, както следва:
а)в параграф 1 уводното изречение на буква н) се заменя със следното:
„н) следните експозиции към централната банка на институцията, при положение че са изпълнени условията по параграфи 5 и 6:“;
б)в параграф 7 определенията на „EMLR“ и „CB“ се заменят със следното:
„EMLR = мярка за общата експозиция на институцията, както е определена в член 429, параграф 4, включително експозициите, които са изключени съгласно параграф 1, буква н) от настоящия член, в деня на публичното обявяване, посочено в параграф 5, буква а) от настоящия член; както и
CB = общата стойност на експозициите на институцията към нейната централна банка, които отговарят на условията за изключване в съответствие с параграф 1, буква н), в деня на публичното обявяване, посочено в параграф 5, буква а).“;
(2)Член 473а се изменя, както следва:
а)параграф 1 се изменя, както следва:
i) в първата алинея уводното изречение се заменя със следното:
„Чрез дерогация от член 50 и до края на преходните периоди, определени в параграфи 6 и 6а от настоящия член, следните институции могат да добавят към своя базов собствен капитал от първи ред сумата, изчислена в съответствие с настоящия параграф:“;
ii) втората алинея се заменя със следното:
„Сумата, посочена в първа алинея се изчислява като сбор от следното:
а)за експозиции, подлежащи на рисково претегляне в съответствие с трета част, дял II, глава 2, сумата (ABSA), изчислена съгласно следната формула:
ABSA = (A2,SA – t1) x f1 + (A4,SA – t2) x f2
където:
A2,SA = сумата, изчислена в съответствие с параграф 2;
A4,SA = сумата, изчислена в съответствие с параграф 4, въз основа на сумите, изчислени съгласно параграф 3;
f1 = приложимия коефициент, определен в параграф 6;
f2 = приложимия коефициент, определен в параграф 6а;
t1 = увеличението на базовия собствен капитал от първи ред, което се дължи при данъчното приспадане на сумата A2,SA;
t2 = увеличението на базовия собствен капитал от първи ред, което се дължи при данъчното приспадане на сумата A4,SA;
б)за експозиции, подлежащи на рисково претегляне в съответствие с трета част, дял II, глава 3, сумата (ABIRB), изчислена съгласно следната формула:
ABIRB = (A2,IRB – t1) x f1 + (A4,IRB – t2) x f2
където:
A2,IRB = сумата, изчислена в съответствие с параграф 2, коригирана съгласно параграф 5, буква а);
A4,IRB = сумата, изчислена в съответствие с параграф 4 въз основа на сумите, изчислени съгласно параграф 3, които са коригирани съгласно параграф 5, букви б) и в);
f1 = приложимия коефициент, определен в параграф 6;
f2 = приложимия коефициент, определен в параграф 6а;
t1 = увеличението на базовия собствен капитал от първи ред, което се дължи при данъчното приспадане на сумата A2,IRB;
t2 = увеличението на базовия собствен капитал от първи ред, което се дължи при данъчното приспадане на сумата A4,IRB”;
б)в параграф 3 буква б) се заменя със следното:
„б) сбора на очакваните кредитни загуби за 12 месеца, определени в съответствие с параграф 5.5.5 от приложението относно МСФО 9, и размера на коректива за загуби за очакваните кредитни загуби за целия срок на инструмента, определени в съответствие с параграф 5.5.3 от приложението относно МСФО 9, без да се включва коректива за загуби за очакваните кредитни загуби за целия срок на инструмента за финансови активи с кредитна обезценка съгласно определението в допълнение А към приложението относно МСФО 9 към по-късната от следните дати — 1 януари 2020 г. или датата на първоначалното прилагане на МСФО 9.“;
в)в параграф 5 буква в) се заменя със следното:
„в) институциите заместват сумата, изчислена в съответствие с параграф 3, буква б) от настоящия член, със сбора на очакваните кредитни загуби за 12 месеца, определени в съответствие с параграф 5.5.5 от приложението относно МСФО 9, и размера на коректива за загуби за очакваните кредитни загуби за целия срок на инструмента, определени в съответствие с параграф 5.5.3 от приложението относно МСФО 9, без да се включва коректива за загуби за очакваните кредитни загуби за целия срок на инструмента за финансови активи с кредитна обезценка съгласно определението в допълнение А към приложението относно МСФО 9 към по-късната от следните дати — 1 януари 2020 г. или датата на първоначалното прилагане на МСФО 9, намалена със сбора на очакваните загуби, свързани с тези експозиции, изчислени в съответствие с член 158, параграфи 5, 6 и 10. Ако резултатът от изчислението е отрицателно число, институцията определя стойността на сумата, посочена в параграф 3, буква б) от настоящия член, за равна на нула.“;
г)параграф 6 се заменя със следното:
„6. Институциите прилагат следните коефициенти f1, за да изчислят сумите ABSA и ABIRB, посочени в параграф 1, втора алинея, съответно букви а) и б):
а)0,7 за периода от 1 януари 2020 г. до 31 декември 2020 г.;
б)0,5 за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2021 г.;
в)0,25 за периода от 1 януари 2022 г. до 31 декември 2022 г.;
г)0 за периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2024 г.
Институциите, чиято финансова година започва след 1 януари 2020 г., но преди 1 януари 2021 г., коригират датите в първа алинея, букви а) — г), така че те да съответстват на тяхната финансова година, докладват коригираните дати на своя компетентен орган и ги оповестяват публично.
Институциите, които започват да прилагат счетоводни стандарти съгласно посоченото в параграф 1 на 1 януари 2021 г. или след това, прилагат съответните коефициенти в съответствие с първа алинея, букви б) — г), като започват с коефициента, съответстващ на годината на първото прилагане на тези счетоводни стандарти.“;
д)вмъква се следният параграф 6a:
„6a. Институциите прилагат следните коефициенти f2, за да изчислят сумите ABSA и ABIRB, посочени в параграф 1, втора алинея, съответно букви а) и б):
а)1 за периода от 1 януари 2020 г. до 31 декември 2020 г.;
б)1 за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2021 г.;
в)0,75 за периода от 1 януари 2022 г. до 31 декември 2022 г.;
г)0,5 за периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2023 г.;
д)0,25 за периода от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2024 г.
Институциите, чиято финансова година започва след 1 януари 2020 г., но преди 1 януари 2021 г., коригират датите в първа алинея, букви а) — д), така че те да съответстват на тяхната финансова година, докладват коригираните дати на своя компетентен орган и ги оповестяват публично.
Институциите, които започват да прилагат счетоводни стандарти съгласно посоченото в параграф 1 на 1 януари 2021 г. или след това, прилагат съответните коефициенти в съответствие с първа алинея, букви б) — д), като започват с коефициента, съответстващ на годината на първото прилагане на тези счетоводни стандарти.“;
е)параграф 7 се изменя, както следва:
i) буква б) се заличава;
ii) вмъква се следната алинея:
„При преизчисляване на изискванията, предвидени в настоящия регламент и в Директива 2013/36/ЕС за целите на първа алинея, сумата ABSA, посочена в параграф 1, втора алинея, буква а), получава рисково тегло от 100 %.“;
ж)параграф 8 се заменя със следното:
„8. По време на установените в параграфи 6 и 6а от настоящия член периоди, в допълнение към изискваното в осма част оповестяване на информация, институциите, които са решили да прилагат преходните мерки, посочени в настоящия член, оповестяват размерите на собствения си капитал, на базовия собствен капитал от първи ред и на капитала от първи ред, на съотношението на базовия собствен капитал от първи ред, на съотношението на капитала от първи ред, на съотношението на общата капиталова адекватност и на отношението на ливъридж, които биха имали, в случай че не прилагаха настоящия член.“;
з)параграф 9 се изменя, както следва:
i) в първа алинея второто изречение се заменя със следното:
„Когато институцията е получила предварително разрешение от компетентния орган, тя може да преразгледа своето решение по време на преходния период.“;
ii) във втора алинея второто и третото изречение се заменят със следното:
„В такъв случай институцията определя A4 и t2 , посочени в параграф 1, за равни на нула. Когато институцията е получила предварително разрешение от компетентния орган, тя може да преразгледа своето решение по време на преходния период.“;
iii) добавят се следните алинеи:
„Институция, която е решила да прилага преходните мерки, предвидени в настоящия член, може да реши да не прилага параграф 2, като в този случай уведомява незабавно компетентния орган за своето решение. В такъв случай институцията определя A2 и t1 , посочени в параграф 1, за равни на нула. Институцията може да преразгледа своето решение по време на преходния период, при условие че е получила предварително разрешение от компетентния орган.
Компетентните органи уведомяват ЕБО най-малко веднъж годишно относно прилагането на настоящия член от поднадзорните им институции.“;
(3)вмъква се следният член:
„Член 500a
Временен режим за публичните гаранции, свързани с пандемията от COVID-19
Чрез дерогация от член 47в, параграф 3, до [датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение + 7 години] коефициентите, установени в член 47в, параграф 4, се прилагат и по отношение на частта от необслужваната експозиция, гарантирана от приемлив доставчик, посочен в член 201, параграф 1, букви а) — д), когато гаранцията или насрещната гаранция се предоставя, при спазване на приложимите правила на Съюза относно държавната помощ, като част от мерките за подпомагане на кредитополучателите в условията на пандемията от COVID-19.
Член 2
Изменения на Регламент (ЕС) 2019/876
Член 3 от Регламент (ЕС) 2019/876 се изменя, както следва:
(1)вмъква се следният параграф 3a:
„3a. Следните точки от член 1 от настоящия регламент се прилагат от [датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение]:
а)точка 59 относно разпоредбите за третирането на някои заеми, отпуснати от кредитни институции на пенсионери или служители, предвидени в член 123 от Регламент (ЕС) № 575/2013;
б)точка 133 относно разпоредбите за коригирането на рисково претеглените експозиции към МСП, които не са в неизпълнение, предвидени в член 501 от Регламент (ЕС) № 575/2013;
в) точка 134 относно коригирането на капиталовите изисквания за кредитен риск за експозициите към предприятия, които оперират или финансират физически инфраструктури или съоръжения, системи и мрежи, чрез които се предоставят или поддържат основни обществени услуги, предвидено в член 501а от Регламент (ЕС) № 575/2013.“;
(2)параграф 5 се заменя със следното:
„5. Член 1, точка 46, буква б) от настоящия регламент по отношение на новото капиталово изискване за Г-СЗИ, предвидено в член 92, параграф 1а от Регламент (ЕС) № 575/2013, се прилага от 1 януари 2023 г.“;
(3)параграф 7 се заменя със следното:
„7. Член 1, точка 18 от настоящия регламент, по отношение на член 36, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, съдържаща разпоредбите относно освобождаването от приспадане на пруденциално оценените софтуерни активи, започва да се прилага от датата на влизане в сила на регулаторните технически стандарти, посочени в член 36, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013.“.
Член 3
Влизане в сила и прилагане
1.Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
2.Настоящият регламент се прилага от [датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение], с посоченото в параграф 3 изключение.
3.Що се отнася до промените в член 429а от Регламент (ЕС) № 575/2013, изменен с Регламент (ЕС) 2019/876, по отношение на механизма за компенсиране, свързан с временното изключване на определени резерви в централната банка, член 1, точка 1 от настоящия регламент се прилага от 28 юни 2021 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на […] година.
За Европейския парламент За Съвета
Председател Председател