Становище на Европейския комитет на регионите — Въздействието на изменението на климата върху регионите: оценка на Европейския зелен пакт

(2021/C 37/07)

Докладчик: Andries GRYFFROY (BE/EA), член на регионална асамблея: Фламандски парламент Отправен документ: Сезиране от председателството на Съвета, член 41, буква б), подточка i)

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Проектиране на изпълнението на Зеления пакт на всички равнища като ключов инструмент за екологично възстановяване към постигане на неутрална по отношение на климата Европа

1.

посочва как според изчисленията на ПРООН над 70 % от мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата и до 90 % от мерките за адаптиране към изменението на климата са предприети от местните и регионалните власти (МРВ), и как МРВ прилагат 70 % от цялото законодателство на ЕС, което представлява една трета от публичните разходи и две трети от публичните инвестиции. Сама по себе си целта за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., както и за повишаване на устойчивостта на територията трябва да се преследва в сътрудничество с МРВ и с тяхна подкрепа;

2.

подчертава как Зеленият пакт е ключов инструмент за ЕС, за да постигне целите на Парижкото споразумение, да изпълни изцяло Програмата на ООН до 2030 г. и целите за устойчиво развитие (ЦУР) и да осигури амбициозен принос от ЕС за глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г. (1); подчертава значението на приемането на обновени цели до 2030 г. за запазване на увеличението на температурата на световно равнище доста под 2 oC спрямо нивата от прединдустриалния период и полагане на усилия за дори по-нататъшното му ограничаване до 1,5 oC съгласно Парижкото споразумение. Подчертава, че целите, които трябва да бъдат постигнати, следва да отчитат правото на всяка държава членка да определя своя енергиен микс в зависимост от своите специфики и контекст и съгласно принципа на технологична неутралност. Припомня, че изменението на климата засяга всички европейски региони и че широкообхватните му последици за здравето, околната среда, както и за икономиките, които могат да се различават в отделните региони, изискват спешни действия и усилия за промени с оглед на превръщането на предизвикателствата във възможности;

3.

изтъква, че Зеленият пакт предлага възможности за насърчаване на устойчиви и иновативни решения с ефективно използване на ресурсите за устойчиво местно и регионално развитие, които не биват да бъдат пропуснати. Той може да спомогне за гарантирането на по-устойчива, по-конкурентоспособна и по-издръжлива икономика в Европа и да послужи за пример, лидерство и глобален модел за постигане на неутралност по отношение на климата и екологосъобразно възстановяване;

4.

счита, че за да се гарантира успешното изпълнение на Зеления пакт, усилията трябва да бъдат определени в съответствие с подхода „от долу нагоре“ и да бъдат поделени справедливо между всички територии на ЕС при спазване на принципа на субсидиарност и пропорционалност, като същевременно се позволи необходимата гъвкавост, за да се гарантира тяхната ефективност по отношение на разходите;

5.

посочва, че кризата с COVID-19 доказа уязвимостта на нашите общества и необходимостта от повишаване на тяхната устойчивост на икономически, социални и екологични сътресения; отново потвърждава централната роля на новия инструмент на ЕС в подкрепа на неговото възстановяване, като същевременно се създадат условия за по-екологичен и справедлив преход и по-устойчиво бъдеще;

6.

призовава за признаване на многостепенното управление с цел ефикасно обвързване на целите на Зеления пакт с екологичното възстановяване на Европа; подчертава как широкият спектър от теми, които Зеленият пакт включва, осигурява богата основа за интеграцията на нови и съществуващи планове във всички сектори за разработването и стимулирането на мерки, които могат да остойностят потребностите и да увеличат добавената стойност на местния контекст и да допълнят националните усилия в съответствие с принципа на субсидиарност;

7.

подчертава, че националните планове за възстановяване и устойчивост представляват възможност, която не е за изпускане, за използване на многостепенното управление. Тези действия трябва да бъдат подкрепени от подходящи регулаторни рамки и ресурси чрез пълноценно включване на МРВ в определянето и прилагането на плановете и чрез осигуряване на пряк достъп за тях до средства от ЕС;

8.

припомня анализа на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), който показва как недостатъчното прилагане на законодателството на ЕС в областта на околната среда най-често е резултат от неефективна координация между местните, регионалните и националните власти, изострено от липса на административен капацитет и недостатъчно финансиране, липса на знания и данни, недостатъчни механизми за осигуряване на изпълнението и липса на политическа интеграция; ето защо призовава за систематично засилване на вертикалната интеграция с цел справяне с разминаванията в равнищата на амбиция, съгласуване на графиците за изпълнение и приоритетите за инвестиции, ограничаване на дублирането на мерки, на противоречиви или несвързани процеси, както и отстраняване на пропуските в политиката и законодателството (2);

9.

подчертава как въпреки че в Регламента относно управлението на Енергийния съюз силно се насърчава непрекъснат диалог между държавите членки и МРВ, опитът, като например националните планове в областта на енергетиката и климата, показа, че постигането на структуриран процес на ангажиране и консултации между всички равнища на управление може да бъде трудно (3); счита, че този многостепенен диалог в областта на енергетиката и климата следва да бъде допълнително насърчаван и да се разшири, за да обхване всички области на Зеления пакт, за да се гарантира необходимата степен на съгласуваност с цел адекватно осигуряване на ресурси, ангажименти и планове; въз основа на модела на многостепенните диалози в областта на климата и енергетиката, заявява отново готовността си да създаде постоянна многостепенна платформа за многостепенен диалог относно Зеления пакт; изтъква, че при разработването на националните планове за възстановяване и устойчивост следва да се гарантират подход „от долу нагоре“ и задължителни консултации с МРВ, за да се осигури координирано и ефективно интегриране на политиките в рамките на Зеления пакт (4). Приканва Европейската комисия да се опре на опита от изпълнението, натрупан и с помощта на мрежата от регионални центрове на КР;

10.

подчертава, че стратегическият принос на МРВ е от основно значение, за да се гарантира включването на принципа на ненанасяне на вреди при превръщането на Зеления пакт в устойчив и справедлив „двигател за създаване на работни места“ в съответствие с местните и регионалните нужди; приветства изготвянето на новата Лайпцигска харта, която подчертава трансформиращата мощ на МРВ, ускоряващи разпространението на интегрирани процеси на градско планиране, координирани посредством интегрирани, ориентирани към териториите, многостепенни подходи и подходи на участието, като например интегрираните териториални инвестиции; призовава Европейската комисия да демонстрира по-голям ангажимент към Програмата на ЕС за градовете и да я включи в Зеления пакт и в инициативите в цифровата сфера (5);

11.

подчертава, че МРВ са в най-добра позиция да ангажират своите общности, да привличат частни инвеститори и да прилагат амбициозни и навременни действия, като действат не само като администратори, но и като доставчици на услуги. Те могат да приемат цялостни местни зелени пактове, като отчетат различните местни икономически, социални, географски и екологични положения;

12.

призовава Европейската комисия и държавите членки да дадат възможност на МРВ да играят ролята на ключови партньори в пътя на ЕС към постигане на неутралност по отношение на климата, като подкрепят ангажиментите за създаване на зелени пактове на местно и регионално равнище, като тези, обявени в Посланието от Манхайм, и изпълнението на ориентирани към териториите договори за климата и пактове за климата (6), изготвени в сътрудничество с гражданите и с основните заинтересовани страни, сред които бизнеса, промишлеността, секторите на научните изследвания и иновациите;

13.

предлага да работи заедно с Европейската комисия за стартирането на европейски регионален набор от показатели, включително ясни, целенасочени, лесни за използване показатели за измерване и мониториннг на въздействието на Зеления пакт на равнището на регионите (NUTS 2) в координация със системата за наблюдение, предвидена в Осмата програма за действие за околната среда. Тъй като регионите на ЕС имат много различни отправни точки и траектории на развитие, наборът от показатели ще даде възможност за предоставяне на доказателства за напредъка при изпълнението на Зеления пакт, за установяване на евентуалните пречки, за предлагане на решения за изоставащите територии и за обмен на най-добрите практики на заемащите водещи позиции. Съвместният изследователски център би могъл да предостави на Европейската комисия и на Европейския комитет на регионите методологична подкрепа за разработването на такъв набор от показатели, съгласувано със съответните агенции и институции, като например Европейската агенция за околна среда;

14.

приветства предложението на Комисията за създаване на Европейския пакт за климата, чиято цел е да ангажира гражданите и техните общности в създаването на конкретни действия в областта на климата и околната среда по места; отново заявява, че МРВ са готови да работят в партньорство с институциите на ЕС, държавите членки и всички съответни заинтересовани страни по линия на Пакта за климата за съвместното преследване на целите за неутралност по отношение на климата и за изпълнението на ЦУР на ООН (7); счита, че действията по изграждането на капацитет следва да бъдат свързани с инструменти за финансиране, за да се гарантира, че разработените от градовете и регионите планове и действия могат да бъдат изпълнени;

Осигуряване на глобални решения чрез прилагане на Зеления пакт на местно и регионално равнище

15.

подчертава, че Зеленият пакт ще има успех при създаването на по-силна, по-устойчива и приобщаваща Европа само ако гарантира както хоризонтална, така и вертикална интеграция на всички равнища на управление и ако гражданите се ангажират с енергийния преход; призовава Комисията и държавите членки да признаят ролята на МРВ като техен най-близък съюзник в този процес не само като партньори при изпълнението, но и чрез процеса на определяне на нашите регулаторни, фискални и финансови рамки на всички равнища в съответствие с (истинска) система на многостепенно управление;

16.

подчертава, че МРВ са в привилегированото положение да работят директно с хората и да насърчават промяна на поведението на гражданите към по-устойчиви модели на потребление, като им позволяват да предлагат жизнеспособни решения и да функционират като живи лаборатории за нови идеи и знания (8) и да насърчават приемането на амбициозни, но реалистични цели чрез включването им в мерките, услугите и приоритетите на общността, която представляват; изтъква отговорността на МРВ за изпълнението на действията за климата и необходимостта от укрепване на комуникацията и образованието в областта на климата като необходими инструменти за превръщането на гражданите в информирани участници, които да могат да се включат в тези усилия; подчертава, че увеличаването на целта за 2030 г. не следва да се превърне в пречка, а по-скоро да улесни и да даде възможност за ефикасни действия в областта на климата;

17.

при подготовката за COP26 призовава Комисията да подчертае изричната роля и приноса на местно и регионално определените приноси в рамките на преразгледаните национално определени приноси (НОП) на ЕС съгласно Парижкото споразумение и по-общо да насърчи активно постоянното признаване и непосредственото участие на поднационалните органи на управление в изпълнението на Парижкото споразумение и в процесите на РКООНИК;

18.

посочва, че МРВ са от решаващо значение за подобряване на спазването на ЦУР, по-конкретно цел 11 и цел 17; припомня, че в доклада относно устойчивото развитие на Европа за 2019 г. (9) климатът, биологичното разнообразие, кръговата икономика и сближаването на стандартите на живот във всички държави и региони са определени като най-големите предизвикателства за ЕС при постигането на ЦУР; силно препоръчва гарантирането на хармонизирана рамка и призовава ЕС да предприеме необходимите стъпки, за да демонстрира лидерска роля във връзка с изпълнението на ЦУР както на европейско, така и на световно равнище;

19.

припомня значението на непрекъснатото ангажиране на МРВ на всяка стъпка от процеса на планиране на възстановяването и устойчивостта: определяне на приоритетите, изготвяне на плановете, разпределяне на ресурсите и определяне на инвестициите; призовава европейските институции да разчитат непрекъснато на подкрепата и идеите на Комитета на регионите и на работната група на КР относно дейностите на местно равнище във връзка със Зеления пакт за насърчаване на изпълнението на Зеления пакт и на ефективно възстановяване;

Осъществяване на връзка и търсене на полезни взаимодействия за ускоряване на изпълнението посредством систематични подходи

20.

призовава Комисията да обърне специално внимание на системата за ценообразуване на CO2. Необходими са нови инвестиции във връзка с климатичната трансформация — особено в частния сектор — с цел смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него. За привличане на необходимите инвестиции цената на CO2 следва да бъде определена на предвидимо и подходящо равнище. Тази система следва да насърчава енергийните дружества и други предприятия да играят важна роля в постигането на целите в областта на климата и в създаването на нови, неутрални по отношение на въглеродните емисии решения; подчертава, че е необходима по-ефективна система на ценообразуване за CO2, включително механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, за превръщането на емисиите на CO2 в прозрачен параметър на икономическата система и за насърчаване на прехода към въглеродна неутралност. Тази система следва да бъде разработена така, че да насърчава енергийните дружества и други предприятия да създават нови неутрални по отношение на въглеродните емисии решения. Това би създало нови еднакви условия на конкуренция за устойчиви действия и е важен инструмент за превръщане на СО2 в прозрачна част от прехода на всички равнища и във всички сектори. Призовава ЕС да поеме силна водеща роля в световен план с цел разработване на необходимата система до 2030 г. и договаряне на подобни елементи с неговите глобални търговски партньори;

21.

подкрепя призива на ЕП за създаване на нетен бюджет на ЕС-27 за парниковите газове въз основа на последните научни изчисления, използвани от Междуправителствения комитет по изменение на климата, който да представлява справедливия дял на Съюза от оставащите глобални емисии в съответствие с целите на Парижкото споразумение и да направлява установяването на траектория на Съюза към нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.;

22.

счита, че МРВ са на предната линия на екологичното възстановяване; подчертава, че МРВ вече интегрират ЦУР в своите местни планове и регионални стратегии (10), които могат да послужат като основна отправна точка за ефективно от гледна точка на разходите изпълнение на зелени пактове на местно и регионално равнище, свързващи множество секторни планове и стратегии и разработващи подходящи показатели за наблюдение и оценка на въздействието;

23.

посочва необходимостта от рационализиране и свързване на многото съществуващи финансирани от ЕС инициативи, насочени към местното равнище, и допринасящи за изпълнението на ЦУР и на Парижкото споразумение, чрез акцентирането върху един или повече сектора (като например Конвента на кметовете, Споразумението за „зелен“ град, Мрежата на европейските зелени столици, Европейското партньорство за иновации „Интелигентни градове“, Предизвикателството на 100-те неутрални по отношение на климата и интелигентни градове, както и други инициативи, които не са непосредствено финансирани от ЕС, като „Under2 Coalition“); призовава Европейската комисия да помогне за създаването на ясна картина на обхвата и характеристиките на съществуващите финансирани от ЕС инициативи, свързани със Зеления пакт и насочени към МРВ, с цел да ориентира по-добре техните дейности;

24.

счита, че изпълнението на Зеления пакт ще изисква гъвкави и иновативни решения и нови бизнес модели за преобразуване на местната и регионалната инфраструктура и екосистемни услуги с оглед на общество без въглеродни емисии, включително интелигентни цифрови технологии и „зелена“ и „синя“ инфраструктура, за да се подобри качеството на нашите обществени пространства, да се подпомогне адаптирането към изменението на климата, да се повиши биологичното разнообразие и да се подкрепи общественото здраве и качеството на живот; приветства определените приоритети, но подчертава необходимостта от укрепване на връзките между тях, увеличаване на диверсифицирането на производството, повишаване на ефективността на разходите и приоритетно определяне на онези от тях с по-голям потенциал за създаване на работни места, за да може Зеленият пакт да бъде двигател на възстановяването, а именно: — вълна на саниране на частни и обществени сгради, както и декарбонизация на отоплението и охлаждането; — чиста мобилност и транспорт; — кръгова икономика и устойчиви селскостопански и продоволствени системи; — биологично разнообразие и управление на екосистемите; — природосъобразни решения и екологизиране на градовете; — амбиция за нулево замърсяване в ЕС; — цифровизацията; — политики в областта на здравеопазването и околната среда; — политика на устойчивост, включваща политики в областта на сближаването, развитието на селските райони, здравеопазването и околната среда; — насърчаване на бързо и последователно транспониране на пакета за чиста енергия и бързо приемане на европейския законодателен акт в областта на климата с цел адаптиране на законодателството на ЕС в областта на климата и енергетиката към повишената цел за 2030 г. като трамплин за постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г.; — преход към устойчива „синя“ икономика; — устойчив и справедлив енергиен преход, насърчаващ непосредствено участие на гражданите и достъп до безопасна енергия на достъпни цени за всички.

25.

подчертава, че Зеленият пакт предоставя възможност за по-систематичен подход към ускоряването на интеграцията на енергийните системи и групирането на сектори, и прилагането на интелигентна секторна интеграция и специализация, като същевременно се повишава енергийната сигурност, опазват се здравето и околната среда и се насърчават растежът, иновациите и глобалното промишлено лидерство; в този смисъл подчертава, че енергийният преход ще трябва да се осъществява с цялостен подход, който се занимава едновременно със свързаните с енергетиката въпроси, както и със социалните, индустриалните, териториалните, екологичните и културните аспекти, и отчита спецификата на всеки регион, по-специално на най-уязвимите региони като въгледобивните региони и регионите с висок въглероден интензитет, островите и най-отдалечените региони;

26.

припомня, че следва да се обърне специално внимание на регионите с изолирани енергийни системи и голям потенциал за възобновяеми източници и за които все още не съществуват иновативни технологични решения, позволяващи взаимосвързаност;

27.

припомня, че макар че иновациите трябва да играят ключова роля в развитието на един по-устойчив и по-гъвкав ЕС, вече е на разположение широка гама от технически решения за ефективна от гледна точка на разходите, неутрална по отношение на климата Европа и те трябва да се използват — например проучванията показват, че при сегашните технологии до 86 % от емисиите на CO2 (11) могат да бъдат намалени при една взаимносвързана енергийна система; призовава за по-нататъшни усилия във връзка с научноизследователската и развойната дейност в тази област; изтъква, че тези решения и най-добри практики следва да са леснодостъпни за МРВ чрез Пакта за климата, за да се насърчи партньорското обучение и сътрудничеството в целия ЕС;

28.

подчертава, че МРВ са изправени пред няколко бариери, свързани с липсата на финансови и човешки ресурси, както и със съществуващите политики, правната уредба и организационните структури. Стабилните, съгласувани и предвидими регулаторни рамки, опростяването на механизмите, свързани с подготовката на проектите, изграждането на капацитет и персонализираната техническа помощ биха помогнали на МРВ да осигурят инвестиции за амбициозни проекти и да разработят проекти, подходящи за банково финансиране;

Ускоряване на екологичното възстановяване на Европа чрез предоставяне на подходящ мандат и финансиране за изпълнение на Зеления пакт по места

29.

счита възстановяването след COVID-19 за предизвикателство, което трябва да бъде посрещнато със систематична стратегия за инвестиране, подпомагане и насърчаване на по-устойчив път за Европа, и по-специално с решителни действия от страна на МРВ за смекчаване на отрицателните социално-икономически последици от кризата; изразява убеждение, че инструментът за възстановяване Next Generation EU (12), и по-специално заделянето на 37 % от неговия бюджет от 750 милиарда евро за постигане на целите на Зеления пакт, както и по-високата цел в МФР за действия, свързани с климата, ще помогнат на ЕС да постигне целите си в областта на климата в съответствие с предначертания план;

30.

приветства възможността Фондът за справедлив преход да подпомага преквалификацията на работниците чрез увеличаване на предлагането на образование и професионално образование и обучение, подпомагане на създаването на нови икономически възможности и насърчаване на социалната справедливост и издръжливостта на сътресения, по-специално в уязвимите региони, включително онези с недостатъчно диверсифицирана структура на производството; подчертава значението на насърчаването на трудовите умения, свързани със Зеления пакт, като част от Европейската програма за умения за устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост, като се използват Пактът на ЕС за уменията и европейските партньорства за умения и се укрепват общественото образование и повишаването на осведомеността с цел насърчаване на промяна в поведението към по-устойчиви навици, които намаляват въздействието върху околната среда;

31.

призовава за обвързване на финансирането с политиката на сближаване за периода 2021—2027 г. с цел укрепване на оперативните програми и екологизиране на тези икономики; изтъква значението на ЕФРР и на новия инструмент за възстановяване за изпълнението на Зеления пакт;

32.

призовава институциите на ЕС да прилагат принципите на партньорство и многостепенно управление, силно местно и регионално измерение и осигуряване на задължително участие на МРВ при разработването на плановете за възстановяване и устойчивост (13), като едновременно с това улесняват един приобщаващ, достъпен и прозрачен процес на участие на всички равнища;

33.

призовава институциите и държавите членки да създадат по-добри фискални рамки и незабавно да преустановят субсидиите за изкопаеми горива с цел създаване на еднакви условия на конкуренция за енергията от възобновяеми източници, насърчаване на промените в поведението и генериране на ресурси в подкрепа на справедлив преход; подчертава, че е важно да се гарантира устойчив преход, който да е в състояние да насърчи социалното и икономическото сближаване;

34.

счита, че макар МРВ да разполагат с ограничен капацитет за генериране на приходи за своя бюджет от местни данъци и такси, те отговарят за 65 % от свързаните с климата и околната среда публични инвестиции. Същевременно те ще продължат да усещат въздействието на кризата с COVID-19 върху своите финанси и функциониране и през следващите години. Ето защо призовава за пряк достъп до финансиране на европейско равнище и за координирани програми на всички равнища на управление, и по-специално на инвестиционните планове в подкрепа на Зеления пакт и на плановете за възстановяване и устойчивост;

35.

повтаря своя призив за намаляване на бюрокрацията и опростяване на механизмите, свързани с подготовката на проекти и участието в инициативи за изграждане на капацитет в МРВ, и приветства ангажимента на Комисията за подобряване на насоките за регулиране с цел разрешаване на проблемите, свързани с устойчивостта и иновациите;

36.

признава използването на екологосъобразното бюджетиране (14) като ефективен инструмент на създаването на бюджетни политики за подпомагане на оценяването и извършването на подобрения при хармонизирането (15) на процесите, свързани с приходите и разходите и разпределянето на ресурси, на национално и поднационално равнище с целите в областта на околната среда и устойчивото развитие;

37.

подчертава значението на ангажирането на МРВ в определянето на таксономията на ЕС с цел по-добро установяване на инвестициите в областта на климата и устойчивостта; критериите и управлението на тази таксономия следва да подобрят устойчивостта на инвестициите, без да увеличават административната тежест и да възпират инвестициите. МРВ все още се сблъскват със значителни пречки при придобиването на необходимия експертен опит за разработване на подходящи за банково финансиране проекти и за оценка на средни и големи по мащаб инвестиции (16);

38.

приветства постепенното увеличение на финансирането за действия в областта на климата и екологична устойчивост от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) като банката на ЕС за климата; отново призовава за по-нататъшното прилагане на персонализирана техническа помощ за подпомагане на МРВ; призовава ЕИБ и Европейската комисия да засилят достъпа на МРВ до програми и подкрепата за разработването на подходящи за финансиране проекти, включително проекти с по-малък мащаб, обединявайки проекти с малък мащаб с цел създаване на необходимите икономии от мащаба;

39.

подчертава необходимостта от повишаване на капацитета на МРВ за привличане и мобилизиране на частно финансиране посредством инструменти, като например „зелени“ облигации, фондове за дялово участие и механизми за обединяване на финансиране, с цел насърчаване на екологичното възстановяване; приветства мисията на механизма на ЕС за градовете за изграждането на значителен пакет от инвестиционни проекти за устойчива енергия и за изграждане на капацитета на МРВ за достъп до механизми, като например европейските структурни и инвестиционни фондове и помощта за разработване на проекти в рамките на „Хоризонт 2020“; насърчава разрастването и разпространението на инициативи за обслужване на едно гише, които могат да предоставят технически оценки, подкрепа при тръжните процедури и информация относно вариантите за финансиране на МРВ; насърчава публично-частните партньорства и по-нататъшното съчетаване на ЕСИ фондове с други програми, като например „Хоризонт Европа“;

40.

подчертава необходимостта от пряка финансова помощ за научни изследвания и иновации в отговор на установени местни нужди и приветства отправената наскоро и финансирана в рамките на програмата „Хоризонт 2020“ покана по линия на Европейския зелен пакт, която цели подкрепа за градовете и регионите; подчертава необходимостта от иновации и технологии, които предоставят необходима и подходяща информация за по-добро планиране, вземане на решения и управление; подчертава значението на практиките за възлагане на екологосъобразни обществени поръчки при интегрирането на устойчиви иновации, технологии и услуги;

Оценка на въздействието и мониторинг на резултатите за засилване на бъдещите действия на всички равнища

41.

подчертава необходимостта от създаване на набор от показатели за оценка и мониторинг на напредъка на Зеления пакт по отношение на законодателството, политиките и финансирането на регионално, метрополно и местно равнище; предлага да се разработи европейски регионален набор от показатели, включително ясни, целенасочени, лесни за използване показатели за измерване и мониторинг на въздействието на Зеления пакт като инструмент за възстановяване и устойчивост, да се определят ясно социално-икономически и екологични показатели за измерване на въздействието на многото нововъзникващи местни зелени пактове, да се направи преглед на допълващите политики и мерки, да се проследи достъпът до източници на финансиране и финансови потоци на регионално и поднационално равнище и да се помогне за извършването на повторна оценка, за вземането на информирани решения и за оценката на въздействието на предприетите мерки за постигане на целите на екологичното възстановяване, неутралността по отношение на климата и социално-икономическото развитие;

42.

подчертава как ефикасният и съдържателен мониторинг на напредъка чрез европейски регионален набор от показатели зависи от осигуряването на подходящ мандат и непрекъснат и съгласуван принос от страна на МРВ за разработването, разпространението и прилагането на тези планове, което дава възможност за наистина ефективен по отношение на разходите подход на допълващи се действия на всички равнища; посочва, че МРВ все още са изправени пред значителни предизвикателства по отношение на събирането на данни, включително непоследователни регулаторни рамки, и пред липса на мандат, капацитет и ресурси; ето защо счита, че е от съществено значение да се хармонизират, свържат и рационализират рамките за мониторинг и показателите на съществуващите инициативи, с цел да се избегне дублирането на усилия и да се използват съществуващите методологии и подходи;

43.

призовава за последователна отправна точка за мониторинг на ефекта от действията и мерките въз основа на надеждни научни данни, насочена към проследяване на напредъка и изпълнението на ЦУР и Парижкото споразумение; подчертава как международните стандарти, като например TC 268 в областта на устойчивите градове и общности и събраните чрез космическите технологии данни, могат да помогнат за мониторинга на изпълнението и да насърчат създаването на такъв регионален набор от показатели;

44.

посочва, че европейският регионален набор от показатели ще служи като инструмент за знания и ще спомага за отразяване на разнообразните нужди и контекст на МРВ в цяла Европа, като подпомага установяването и разпространението на най-добрите практики според общи, прозрачни критерии, включително готови за финансиране пилотни действия на местно и поднационално равнище;

45.

подчертава, че европейският регионален набор от показатели следва да подпомогне и мониторинга на плановете за възстановяване в уязвими райони, като например планинските, островните и най-отдалечените региони и в по-слабо развитите или с по-слаба диверсификация на производството региони; отново призовава за създаването на Европейска обсерватория за неутралност по отношение на климата, която да допринесе за изпълнението на националните задължения за докладване в рамките на управлението на енергийния съюз, както и да подпомогне картографирането и мониторинга на тези уязвимости, заедно с обновена равносметка на уменията в ЕС в рамките на панорамата на уменията в ЕС. Целта е да се хармонизира изпълнението на устойчиви политики с увеличаването на уменията за ориентирани към бъдещето качествени работни места в най-уязвимите и по-слабо развитите или с по-слаба диверсификация на производството региони и да се способства ефективният обмен на най-добри практики, като се използват и съществуващите комбинирани показатели, както и други, които може да бъдат установени (17).

---

(1)  Биологичното разнообразие на градовете и регионите след 2020 г. във връзка с 15-ата конференция на страните по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие и стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. (COR-2020-00539) (ОВ C 440, 18.12.2020 г., стр. 20) .

(2)  Към Осма програма за действие за околната среда (COR 2018-01672) (ОВ C 168, 16.5.2019 г., стр. 27).

(3)  Оценка за целия ЕС на националните планове в областта на енергетиката и климата.

(4)  Изпълнение на пакета за чиста енергия: националните планове в областта на енергетиката и климата като инструмент на подхода за местно и териториално управление в областта на климата, активната и пасивната енергия (COR-2019-00618) (ОВ C 39, 5.2.2020 г., стр. 33).

(5)  Обновяване на Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове (COR-2019-04829) (ОВ C 440, 18.12.2020 г., стр. 119).

(6)  Европейски пакт за климата (COR-2020-01360) (ОВ C 440, 18.12.2020 г., стр. 99).

(7)  Европейски пакт за климата (COR-2020-01360) (ОВ C 440, 18.12.2020 г., стр. 99).

(8)  Към Осма програма за действие за околната среда (COR-2018-1672) (ОВ C 168, 16.5.2019 г., стр. 27).

(9)  https://www.sustainabledevelopment.report/.

(10)  Сред примерите за стратегии са Малмьо, Манхайм, региона на Валония.

(11)  Сценарий на Heat Roadmap Europe (HRE) за 2050 г. в сравнение с 1990 г., Quantifying the Impact of Low-carbon Heating and Cooling Roadmaps (EN) („Количествено определяне на въздействието на пътните карти за отопление и охлаждане с ниска въглеродна интензивност“).

(12)  https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_20_940.

(13)  План за възстановяване на Европа от пандемията от COVID-19: Механизъм за възстановяване и устойчивост и Инструмент за техническа подкрепа (COR-2020-03381) (ОВ C 440, 18.12.2020 г., стр. 160).

(14)  http://www.oecd.org/environment/green-budgeting/OECD-Green-Budgeting-Framework-Highlights.pdf.

(15)  EcoBudget.

(16)  Изпълнение на Парижкото споразумение посредством иновативен и устойчив енергиен преход на регионално и местно равнище (COR-2019-00617) (ОВ C 39, 5.2.2020 г., стр. 72).

(17)  Чиста планета за всички — Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика (COR-2018-05736) (ОВ C 404, 29.11.2019 г., стр. 58).