Становище на Европейския комитет на регионите — От фермата до трапезата — местното и регионалното измерение

(2021/C 37/04)

Докладчик:

Guido MILANA (IT/ПЕС), член на Общинския съвет на Олевано Рмано (Рим)

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

горещо приветства стратегията „От фермата до трапезата“ (наричана по-долу „Стратегията“), която заедно със Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за периода до 2030 г. (1) е в основата на Европейския зелен пакт (2) и е от съществено значение за превръщането на Европа в неутрален по отношение на климата континент до 2050 г.; подчертава, че двете стратегии трябва да се прилагат заедно, за да се ограничи въздействието на продоволствените системи върху климата, околната среда и биологичното разнообразие посредством мерки за доброто състояние на почвите, опазване на опрашителите, използване на биологичните ресурси с оглед на цялостното опазване на културите, водата и екосистемите, като същевременно се гарантират безопасността и здравословният характер на храните. Те трябва да допринесат и за справяне с обезлюдяването на селските райони. Счита, че продоволствената независимост е също толкова стратегическа и предполага запазване на производствения капацитет, което изисква адекватна бюджетна подкрепа от ЕС;

подчертава необходимостта от съгласуваност между различните сектори, свързани с храните, като например селското стопанство, рибарството и морското дело, и политиките в областта на околната среда, енергетиката и здравеопазването, потребителите, заетостта и развитието на селските райони, посредством подход на многостепенно управление, така че съгласуваните действия на европейско равнище да могат да подпомогнат прилагането на стратегията с оглед на постигането на амбициозни и общи цели за реформи; Приносът на местните и селските общности трябва да бъде по-добре признат и интегриран в политиките. Повторното обвързване на културната идентичност на регионите с екосистемите е от съществено значение;

подчертава, че пандемията от COVID-19 ни накара да осъзнаем много добре взаимовръзките между нашето здраве, екосистемите, веригите на доставки, моделите на потребление и възможностите на планетата. Настоящата пандемия е само един пример за това: зачестяването на сушите, наводненията, горските пожари и новите вредители постоянно ни напомнят, че нашата продоволствена система е застрашена и трябва да стане по-устойчива и по-солидна, способна да функционира при всякакви обстоятелства и да предоставя на гражданите здравословна храна в достатъчни количества и на достъпни цени;

отбелязва, че развитието на устойчиво селско стопанство няма да е възможно, ако ЕС продължава да внася селскостопански продукти на ниски цени, които не отговарят на европейските стандарти за производство и са в нелоялна конкуренция с тези на европейските производители, както и да изнася излишъците си на цени, по-ниски от европейските цени на производство; отправя искане за спешното въвеждане на нови, по-справедливи и по-солидарни многостранни правила, с цел да не се засяга устойчивостта на европейските предприятия; изразява надежда, че подобен нов подход е насочен към укрепване на икономическата перспектива на производителите и на връзките между производителите и потребителите, подкрепя диверсифицирани системи за производство на храни, които се явяват алтернатива или допълнение на традиционните производствени системи; застъпва се за по-справедливо разпределение на стойността, което възнаграждава по-добре производителите, които предоставят качествени обществени блага и екосистемни услуги;

призовава Европейската комисия да използва последователно наличните показатели (напр. показателите във връзка с ЦУР) за наблюдение на напредъка в постигането на целта за обединяване на устойчивото производство на храни, екосистемните услуги и добрите икономически перспективи за земеделските стопани и служителите в различните секторни политики; въвеждането на нови показатели е предвидено само за области, които досега не са изградени в достатъчна степен; призовава за активно участие на всички участници в продоволствената система в мониторинга и оценката на изпълнението на стратегията;

изразява надежда, че ролята на регионите и градовете като основни участници в продоволствения преход ще бъде призната и подкрепена; наред с други функции, Европейският комитет на регионите е място, където се събират знания за практиките на европейските градове и региони, и следователно може да бъде важен посредник в комуникацията и обмена на информация между управленските равнища. в рамките на прилагането и определянето на бъдещата ОСП е изключително важно европейските региони да могат и занапред да изпълняват ролята си на управляващи органи, за да подпомагат преходите, посочени в стратегията „От фермата до трапезата“, на най-близкото до регионите равнище и да гарантират, че бъдещите стратегически планове отговарят на местните нужди; В това отношение би било от основно значение първият стълб да бъде регионализиран в стратегическите планове, така че екосхемите да могат да се управляват като важни инструменти за подпомагане на изпълнението на стратегията, в съответствие със специфичните нужди на всеки регион.

Подкрепа за производителите, насърчаване на късите и прозрачни вериги на доставки

препоръчва да се следи по-внимателно тенденцията към концентриране на земята в полза на агробизнеса, увеличаването на цената на земята, изоставянето на площи в маргинални зони и последващата загуба на земеделска земя от страна на малките и средните производители и земеделски стопани; поради това препоръчва някои изменения на съществуващите инструменти на общата селскостопанска политика (ОСП), като например евентуално ограничение на директните плащания на стопанство, за да се улесни достъпът на дребните земеделски стопанства и на новите агроекологични селскостопански производители до земеделска земя, самостоятелно или в сдружения, като се избегне намаляването на броя на действащите земеделци; препоръчва да се запази равновесието между икономика и екология в ОСП; насърчава също така използването на рециклирани води за напояване в районите с недостиг на вода и насърчаването на агролесовъдството;

приветства факта, че Комисията е предвидила засилване на биологичното земеделие, като е изразила желание, след първоначално проучване на въздействието, до 2030 г. за него да бъдат заделени най-малко 25 % от земеделските земи в ЕС, както и за значително увеличаване на биологичното производство на аквакултури; освен това приканва Комисията да оцени и други системи на отглеждане, благоприятни за околната среда. във връзка с това препоръчва да се разгледа и подкрепи ролята на местните и регионалните териториални политики като средство за опазване и увеличаване на площите за биологично производство, свързани с прецизно интегрирано земеделие, което обръща внимание на спестяването на ресурсите на околната среда, с програми като местните продоволствени политики (включващи биообласти, екорегиони, биорегиони (3)) и процесите на обучение; изразява желание преходът в ОСП да съответства на развитието на потреблението на екологични продукти; освен това призовава за мерки в подкрепа на структурирането на целия сектор на биологичното производство, а не само на развитието на производството, за да се запази добавената стойност, свързана с този метод на производство и преработка, в различните региони, включително стимулиране за обезпечаване на водни мрежи, за да се осигури вода за производителите на биологични продукти, която да отговаря на изискванията на законодателството;

призовава да се постави по-голям акцент върху късите вериги на доставки и да се признае разнообразието от европейски производствени системи, включително алтернативни производствени системи, насочени към развитието на местни/регионални форми на производство, преработка и предлагане на пазара, въз основа на качеството на хранителните продукти, хуманното отношение към животните и околната среда; призовава за създаването на европейска рамка за насърчаване и укрепване на късите вериги на доставки въз основа на новаторски и успешни местни практики; призовава за улесняване на подкрепата за колективни териториални проекти с участието на преработватели, местни власти, земеделски и горски стопанства, търговци на дребно и местни потребители с цел развитие на местно производство на храни; освен това призовава за подкрепа на диверсификацията на местното и регионално производство и преработка, за развитие на нови сектори (напр. растителни протеини, по-специално бобови култури и сектори, свързани с качеството като ягодоплодни култури, черупкови плодове и др.), които да предвиждат и използване на производните вериги, свързани с вторичните потоци и отпадъците, с цел създаване на добавена стойност на различните етапи от веригата за доставки на храни, като се оценява възможността да се въведе сертифициране, което да се отнася до устойчивото производство и да включва управлението на водните и почвените ресурси; Във връзка с това подчертава, че понятията „местен“ и „регионален“ трябва да се разглеждат от гледна точка на въпросния продукт. Основните принципи трябва да бъдат малък екологичен отпечатък на продукта, предотвратяване на ненужните транспортни потоци и по-добра връзка между производителите и потребителите;

10.

признава, че производството, преработката, търговията на дребно, опаковането и транспортът на хранителни продукти допринасят за замърсяването на въздуха, почвите и водите, за емисиите на парникови газове и освен това оказват сериозно въздействие върху биологичното разнообразие и по тази причина изразява желание за оползотворяване на вторичните потоци към постигането на модел на кръговата икономика; също като Европейската комисия счита, че са необходими следните мерки:

а)

намаляване на цялостната употреба на химическите пестициди и на свързаните с тях рискове с 50 % и на използването на най-опасните пестициди (4) с 50 % до 2030 г., като се гарантира, че на земеделските стопани се предлагат истински алтернативи, които не намаляват тяхната производителност, както по отношение на пестицидите, така и на използваните в селското стопанство практики, като се отпускат повече средства за научни изследвания в сектора и се ускори достъпът им до пазара;

б)	намаляване на загубите на хранителни вещества с най-малко 50 %, без това да води до влошаване на плодородието на почвата;

в)	намаляване на използването на торове с поне 20 % до 2030 г.;

г)	намаляване на продажбите на антимикробни средства за селскостопански животни и аквакултури с 50 % до 2030 г.;

д)

по-нататъшно намаляване на емисиите на парникови газове от селскостопанския сектор и земеползването, по-специално на диазотен оксид и метан, като последният е предимно от животновъдния сектор, както и от използването на торфища за селскостопански дейности, като допринасят по подходящ начин за процеса, предвиден в европейското законодателство в областта на изменението на климата. За тази цел призовава Комисията да публикува във възможно най-кратък срок план за целите в областта на климата до 2030 г., чиято цел е да се коригира във възходяща посока целта за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55 % под нивата от 1990 г. (5), чрез прилагане на последователен план, придружен от подходящи финансови ангажимент;

е)	увеличаване на пасищата и производството на протеинови фуражи в Европа чрез намаляване на количеството на внасяните фуражи и протеини, които не отговарят на европейските стандарти в областта на климата и околната среда;

11.

призовава Комисията в рамките на бъдещата си дейност да извършва оценки на въздействието на начина, по който се определят количествените цели. Държавите, които използват големи количества антибиотици, химически продукти за растителна защита и растителни хранителни вещества би трябвало в по-голяма степен да бъдат насърчавани да намалят използването им, отколкото държавите с ниски нива на употреба;

12.

предлага да се извършат прозрачни оценки на въздействието, които да могат да бъдат оповестени, за да се осъществява мониторинг върху средносрочните цели и да се предоговорят необходимите корекции в консултация с държавите членки, местните и регионалните власти и участниците в селскостопанската промишленост;

13.

препоръчва въвеждането на по-строги мерки срещу екологичното въздействие на интензивните практики в промишлените стопанства; обявява се за това, на равнище ЕС да се въведе задължително официално сертифицирано етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните, както е предвидено в стратегията; препоръчва да се въведе задължението за поставяне на ясен етикет за начина на отглеждане, който да отразява целия жизнен цикъл животните, като по този начин се даде възможност на производителите да информират за своите практики, а на потребителите — да избират продуктите в съответствие със своите желания; предлага постепенно и планирано намаляване на клетъчното отглеждане в целия Европейски съюз, включително посредством ограничения на гъстотата на животните, отглеждани в съответното стопанство, и подкрепа на екстензивното производство на аквакултури; призовава таванът на гъстотата на животните в стопанството да бъде условие за достъп до плащания по ОСП и да се засили обвързаността с условия на ОСП по отношение на стандартите в областта на хуманното отношение към животните;

14.

призовава в новите екологични схеми да бъде предвидено еднакво, задължително, ефективно и все по-значително финансиране за насърчаване на устойчиви производствени практики, които, наред с останалото, подобряват значително улавянето на въглерод (carbon farming) от страна на земеделските и горските стопани, както и биологичното разнообразие; припомня при все това, че агроекологичните и климатичните мерки по втория стълб на ОСП се оказаха далеч най-ефективната мярка за екологизиране на ОСП, като това е свързано с подхода от долу нагоре, използван при определянето на тези мерки в случая на регионализирано управление; във връзка с това призова за използване на възможностите за преразпределение от първия към втория стълб на ОСП и за участие на регионалните власти в определянето на екосхемите на европейско и национално равнище, за да се гарантира по-голяма съгласуваност и взаимно допълване между екосхемите и мерки за агроекология и климат, както и по-добро отчитане на нуждите на териториите; препоръчва също да се подкрепят екстензивни селскостопански практики с по-слабо въздействие върху околната среда; за постигане на баланс между екологична, икономическа и социална устойчивост е необходимо земеделските стопани да могат да получат компенсация, осигурена с европейски и национални средства за всички допълнителни разходи, свързани със селскостопанското производство;

15.

счита, че успоредно с промените в селскостопанския сектор е необходимо да се ускори преходът към устойчиво производство на риба; препоръчва мерки за защита и насърчаване на дребните рибари като тези, които работят по устойчив начин в най-отдалечените региони, и за борба с интензивното отглеждане в клетки и с незаконните и практики на промишления риболов и на свръхулова, като това включва въвеждането на по-подходящи мерки при преразглеждането на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) и търговските споразумения;

16.

призовава да се изготвят предложения за планиране на морските пространства и да се създаде мрежа от зони, в които всички форми на риболов да бъдат забранени за достатъчен период от време, за да се постигнат по-ефективно целите за балансиране между използването на рибните ресурси и капацитета на морето да ги възпроизвежда; призовава също така усилията да бъдат насочени към по-голяма ефективност в създаването на планове за управление на риболова в най-чувствителните от екологична гледна точка зони;

Околна среда, борба със затлъстяването, насърчаване на отговорно и критично потребление

17.

отново подчертава значението на избора на храни, който правят потребителите, и на техните хранителните навици като основен вектор на промяна в продоволствената система; подкрепя намерението на Комисията да улесни прехода към здравословно и устойчиво хранене в съответствие с цел 12 от Програма 2030 за устойчиво развитие (6); поради това призовава Комисията да приложи съгласуван и целенасочен пакет от мерки за насърчаване на средиземноморския хранителен режим, който е доказано здравословен, както и на системи за здравословно хранене с повече растителни компоненти и подходящо и отговорно потребление на мазнини и захари;

18.

призовава Комисията да определи по-подходящи схеми за етикетиране на хранителните стойности на продуктите, съгласувани на европейско равнище и основаващи се на най-актуалните данни от научни изследвания; призовава Комисията да обмисли възможността за създаване на европейска база данни за хранителните стойности и да въведе европейска програма за етикетиране на хранителните стойности. С оглед на насърчаването на съзнателното потребление, целта би трябвало да бъде осигуряване на прозрачна, разбираема и ясна информация за хранителните качества, като се отчитат произходът на продуктите, въздействието на транспорта върху околната среда и начините на производство;

19.

подчертава освен това, че е важно да се излезе извън границите на мерките за информационно етикетиране чрез образователни действия, стимули и структурни мерки за постигане на критично и отговорно потребление и да се насърчава здравословна и достъпна за всички продоволствена среда; поради това препоръчва провеждането на кампании и образователни програми относно здравословното хранене и диетите, богати на растителни компоненти и фибри; подкрепя приемането на данъчни стимули, които да насърчават потребителите да избират здравословно и устойчиво хранене; освен това насърчава мерки, които да разубеждават хранително-вкусовата промишленост да продава и рекламира силно преработени и нездравословни храни, които са богати на захари, сол и наситени мазнини;

20.

подкрепя мерките, с които се гарантира, че цените на храните отразяват действителните екологични и социални разходи и че първичните производители получават справедлив доход за своя труд; поради това призовава Комисията да обсъди с държавите членки мерки за ограничаване на покупателната способност на преработвателната промишленост и на предприятията за продажба на дребно и да увеличи пазарната сила на първичните, като се отчитат научно доказаните разходи за екология и обществено здравеопазване; КР счита, че е приемливо справедливата цена на продуктите да води и до по-висока цена за потребителите (7);

21.

призовава Комисията да превърне правото на прехрана в един от стълбовете на изпълнението на Стратегията; Ето защо предлага да се работи с държавите членки и местните и регионалните власти в посока на краткосрочни и средносрочни мерки (например чрез икономическа подкрепа) и дългосрочни (структурни социални политики) за насърчаване на достъпа на най-уязвимите групи до по-устойчива и здравословна продоволствена система, като по този начин се допринася за борбата със затлъстяването и недохранването; призовава за изготвянето на европейски план за действие след 2020 г. във връзка със затлъстяването и недохранването при децата. Подчертава, че достъпните цени на здравословните храни би трябвало да бъдат подкрепяни по-скоро чрез преки социални политики и мерки, като същевременно се гарантират справедливи цени на продуктите за земеделските стопани и работниците;

Устойчиви обществени поръчки, екологосъобразни обществени поръчки, образователни програми

22.

призовава да се обърне по-голямо внимание на ролята на екологосъобразните обществени поръчки и обществените поръчки за екологични храни като средство за подкрепа на здравословното и устойчиво хранене и за укрепване и насърчаване на местното и регионалното селско стопанство въз основа на регионалните особености, като се гарантират пазарни дялове за местните и регионалните производители (8);

23.

счита, че трябва да се установят по-гъвкави критерии за въвеждането на местни и регионални продукти в сектора на обществените поръчки, особено да се възприеме принципът за „нулево транспортно разстояние“ в училищните столове; освен това препоръчва възприемането на ефективна система за консултации или на опростен европейски наръчник, за да се предоставят ясни насоки на публичните органи относно начините за въвеждане на повече критерии за устойчивост;

24.

подкрепя Комисията в насърчаването на държавите членки и местните и регионалните власти да изпълняват образователни програми относно храните, околната среда и климата в училищата; от съществено значение е да се насърчава критичното потребление и да се засили ролята на образованието в селското стопанство, културата на хранене и осведомеността по въпросите на околната среда сред по-младото поколение и най-уязвимите групи.

Намаляване и предотвратяване на генерирането на отпадъци, насърчаване на кръгова икономика

25.

настоятелно призовава Комисията да представи амбициозно законодателство и обвързващи цели за предотвратяване и намаляване на хранителните отпадъци; очаква от Комисията да запази твърдо обвързващата цел за намаляване наполовина на разхищението на храни до 2030 г. въз основа на работата, извършена в сътрудничество с Платформата на ЕС по въпросите на загубата и разхищението на храни; призовава Комисията да обърне голямо внимание и да окаже голяма подкрепа на най-отдалечените региони, тъй като е много важно с оглед на кръговия характер на техните икономики да се подобрят управлението, рециклирането и оползотворяването на отпадъците и субпродуктите от хранително-вкусовата промишленост и рибарството;

26.

препоръчва да се направи преглед на хранителната верига, като се предвидят мерки за ограничаване на генерирането на отпадъци нагоре по веригата (първично производство), в процеса на преработка, а също и при транспортирането, пазарната реализация и потреблението на храните, както на вътрешния, така и на външния пазар; предлага супермаркетите да бъдат насърчени да съхраняват продуктите по-ефективно и да се предвидят мерки за данъчно облагане на супермаркетите за неефективно използване на излишъците; приветства инициативата на някои държави членки да направят задължително даряването на излишните количества;

27.

призовава за по-подходяща информация за изтичането на срока на годност върху етикетите на храните, която да съдържа оценка както на предпочитания срок за потребление, така и на датата, на която продуктите стават „негодни за консумация“; също така счита, че е „важно“ да се водят комуникационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността на потребителите, целящи насърчаване на правилно поведение с оглед ограничаването на разхищението на храни; препоръчва се прилагане на подход „отдолу нагоре“, насочен към знанието и засилването на иновациите и на добрите практики в много градски и селски общности;

28.

подкрепя предвиждането на мерки, насърчаващи разпространението на модели на производство и териториално развитие, под формата на „нулеви отпадъци“, повторна употреба и кръгова икономика, модели по цялата верига, включително и в сектора на пластмасите. подчертава, че обществените поръчки са мощен инструмент, чрез който МРВ могат да определят стандарти и да насочат пазара към по-устойчиви и местни продукти и услуги; предлага подход „от долу нагоре“ с програми за стимулиране на действия с положителен ефект, насочени към постигане на кръгов характер на икономиката, които да включват градските, крайградските и селските зони (9).

Международна търговия, солидарност и устойчиво развитие в трети държави

29.

счита, че е необходимо да се възприеме всеобхватен подход към прехода към устойчиви хранително-вкусови системи чрез сътрудничество с трети държави и международни търговски политики; подчертава, че ЕС, най-големия вносител и износител на храни в света, увеличи своята зависимост от трети държави и до момента е разработил търговска политика, която понякога влиза в противоречие с неговите социални и екологични цели; настоятелно призовава Комисията активно да търси решения в тази област, по-специално по отношение на международните правила за търговия със селскостопански продукти, промените на цените на пазарите на ЕС и на международните пазари и устойчивия баланс между търсенето и производството в секторите на месото и млечните продукти;

30.

настоява търговските споразумения да се оценяват спрямо целта за намаляване на емисиите на парникови газове и да бъдат основани на устойчивото развитие; призовава за засилване на главите относно устойчивото управление на горите и борбата с обезлесяването, хуманното отношение към животните и нарушенията на правата на човека (10);

31.

счита, че търговката политика, която не гарантира спазване от страна на външните пазари на високите европейски стандарти по отношение на устойчивостта и безопасността на храните, може сериозно да подкопае вътрешния пазар и да застраши селскостопанския сектор; счита, че европейските споразумения за търговия са от решаващо значение за гарантирането на еднакви условия на конкуренция между вътрешния и външния пазар, което запазва конкурентоспособността на европейските земеделски стопани и гарантира справедлива възвращаемост; настоятелно призовава да се договори реципрочност на правилата за производство с третите държави, като се хармонизират стандартите за опазване на културите и околната среда и се посочат, когато това е целесъобразно, качествените местни продукти; и да се засили контролът върху продуктите при навлизането на вътрешния европейски пазар; подкрепя въвеждането на граничен данък върху въглерода, който да не позволява на предприятията от ЕС да преместват производството си в държави с по-малко строги екологични стандарти.

Управление, изпълнение, мониторинг

32.

препоръчва приемането на правни и финансови мерки за пълно привеждане на бъдещата ОСП, ОПОР и оперативните програми в съответствие с целите, очертани от европейския екологичен курс и стратегиите „От фермата до трапезата“ и „Биоразнообразието за 2030 г.“; във връзка с това призовава в Регламента за ОСП да бъдат включени общи количествени и измерими европейски цели за националните стратегически планове; предлага да се предвидят ясни показатели за въздействието, посредством които да се определят цели и да се отчитат резултатите; призовава регионите да играят важна роля в управлението на стратегическите планове, по-специално за втория стълб; изразява надежда, че в плановете за реформа на ОСП териториалната и регионалната логика няма да бъде загубена;

33.

изразява съжаление, че делът от МФР за периода 2021—2027 г., който е предвиден за ОСП съгласно споразумението, постигнато от Европейския съвет през юли, е намалял с 6,4 % в сравнение с текущия период: амбициозните цели за осъществяване на „зелен“ преход в селскостопанското производство в Европа трябва да вървят ръка за ръка с амбициозен бюджет за ОСП, и по-специално за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. изразява също така съжаление, че усилията за преобразуването на ОСП в посока по-голяма насоченост към общественото благо, устойчивост и опазване на ресурсите досега не бяха отразени по-ясно в предложенията за регламенти и че въздействието на възприетите подходи ще бъде забавено съществено поради дългите преходни периоди;

34.

приветства желанието за включване на всички участници в продоволствената система, включително гражданското общество и представителите на местните и регионалните власти, в прилагането и мониторинга на Стратегията; счита, че е необходимо Стратегията да въведе хоризонтални и многостепенни системи на управление, които да са в състояние да създадат хоризонталност по отношение на съответните генерални дирекции на Комисията; изразява желание да се вземе пример от модели с широко участие, като например съветите по продоволствена политика (food policy councils), въведени в множество местни и регионални общности;

35.

предлага при изпълнението и мониторинга на Стратегията Комисията да постави началото на тясно сътрудничество не само с Парламента, но и с Европейския комитет на регионите и Европейския икономически и социален комитет.

Брюксел, 10 декември 2020 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Apostolos TZITZIKOSTAS

(1) COM(2020) 380 final.

(2) COM(2019) 640 final.

(3) Пример в това отношение е BioRegio Bayern 2012, чиято цел е до 2030 г. площите за биологично земеделие да достигнат 30 % (Източник: The Role of Local and Regional Authorities in making food systems more sustainable („Ролята на местните и регионалните власти за повишаването на устойчивостта на продоволствените системи“), проучване, възложено от КР).

(4) Става въпрос за продукти за растителна защита, съдържащи активни вещества, които отговарят на критериите за изключване, посочени в точки 3.6.2—3.6.5 и точка 3.8.2 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1) или които се считат за кандидати за замяна в съответствие с критериите, посочени в точка 4 от същото приложение.

(5) Същото искане е формулирано в становището „Европейски законодателен акт за климата: установяване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата“ [COR-2020/01361 — докладчик: Juan Moreno Bonilla (ЕНП/ES)] (ОВ C 324, 1.10.2020 г., стр. 58).

(6) ЦУР 12: отговорно потребление и производство.

(7) Вж. например Willet, W., et al. (2019 г.). Food in the Anthropocene: the EAT–Lancet Commission on healthy diets from sustainable food systems. The Lancet Commissions, 393 (1170), стр. 447-492. Вж. също Howard, P. et al. Global Meat: Social and Environmental Consequences of the Expanding Meat Industry. MIT Press, 2019 г.

(8) Припомня и отново подчертава в този контекст параграф 19 от резолюцията относно устойчивите храни (ОВ C 313, 22.9.2015 г., стр. 5), който „препоръчва институциите, които имат интерес от устойчиво производство и отговорно потребление[…] да бъдат информирани за възможностите да включат критерии за устойчивост в своите покани за подаване на оферти […]“, приета на 113-ата пленарна сесия през юли 2015 г.

(9) Пример за това е случаят с община Марибор в Словения, където са постигнати полезни взаимодействия между градовете и селските райони чрез преобразуването на органични отпадъци в торове (Източник: The Role of Local and Regional Authorities in making food systems more sustainable („Ролята на местните и регионалните власти за повишаването на устойчивостта на продоволствените системи“), проучване, възложено от КР).

(10) Същото искане е формулирано в становището относно Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб[COR-2019/04601 — докладчик: Roby Biwer (ПЕС/LU)] (ОВ C 324, 1.10.2020 г., стр. 48).