—

като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MIR604 (SYN-IR6Ø4-5), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D069147/02,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (1), и по-специално член 11, параграф 3 и член 23, параграф 3 от него,

—

като взе предвид гласуването в посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 26 октомври 2020 г., по време на което не беше представено становище,

—

като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (2),

—

като взе предвид становището, прието от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 2 юли 2009 г. и публикувано на 21 юли 2009 г. (3),

—

като взе предвид становището, прието от ЕОБХ на 25 септември 2019 г. и публикувано на 7 ноември 2019 г. (4),

—

като взе предвид предишните си резолюции, в които възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми (ГМО) (5),

—

като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

А.

като има предвид, че с Решение № 2009/866/ЕО на Комисията (6) се разрешава пускането на пазара на храни и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MIR604; като има предвид, че обхватът на това разрешение също така включва пускането на пазара на други продукти, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирана царевица MIR604 за употреба, различна от употребата като храни и фуражи, с изключение на отглеждане;

Б.

като има предвид, че на 26 юли 2018 г. притежателят на разрешението „Syngenta Crop Protection NV/SA“ подаде от името на дружеството „Syngenta Crop Protection AG“ заявление до Комисията в съответствие с членове 11 и 23 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 за подновяване на това разрешение;

В.

като има предвид, че на 2 юли 2009 г. ЕОБХ даде във връзка с първоначалното заявление за разрешение положително становище, публикувано на 21 юли 2009 г.;

Г.

като има предвид, че на 25 септември 2019 г. ЕОБХ даде във връзка със заявлението за подновяване на разрешението положително становище, публикувано на 7 ноември 2019 г.;

Д.

като има предвид, че възможните употреби на генетично модифицираната царевица MIR604 включват производството на фуражи и хранителни продукти, като например нишесте, сиропи и масла (7);

Е.

като има предвид, че генетично модифицираната царевица MIR604 е създадена за производството на mCry3A — синтетичен инсектициден протеин (известен също като „Bt токсин“) с повишена токсичност (в сравнение с естествените бактерии, от които се получава), с цел борба със западния царевичен коренов червей и други свързани с него твърдокрили вредители по царевицата, като например северния царевичен коренов червей; като има предвид, че освен това генетично модифицираната царевица MIR604 е създадена с гена фосфоманоза изомераза (PMI) от Escherichia coli (E. coli), който кодира ензима PMI като маркер, който може да се избира;

Ж.

като има предвид, че комбинацията от двете генни структури е получена чрез трансформационно събитие, но не е направена оценка на отделните родителски растения в нарушение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013 на Комисията (8);

З.

като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1829/2003 се посочва, че генетично модифицираните храни и фуражи не трябва да оказват неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве, здравето на животните и околната среда, и се изисква от Комисията при изготвянето на решението си да взема предвид всички относими разпоредби на правото на Съюза и други обосновани фактори, свързани с разглеждания въпрос;

И.

като има предвид, че по време на периода на консултации във връзка с първоначалното заявление за разрешение държавите членки представиха много критични бележки по проекта на становище на ЕОБХ (9); като има предвид, че тези критични бележки включват опасения, че не може да се изключи увеличаване на алергенната активност, дължаща се на протеина mCry3A в храните и фуражите от генетично модифицирана царевица MIR604, че данните от полевите изпитвания не могат да се считат за достатъчни с цел пускане на пазара, че насоките за изпитване на ОИСР не са били следвани в токсикологичните изследвания, както се препоръчва от ЕОБХ, и че при изследването на плъхове и храненето на домашни птици с цялото генетично модифицирано растение царевица MIR604, предназначено за доказване на токсикологичната безопасност, не са използвани токсикологични крайни точки;

Й.

като има предвид, че по време на периода на консултации във връзка със заявлението за подновяване на разрешение държавите членки отново представиха много критични бележки по проекта на становище на ЕОБХ (10); като има предвид, че тези критични бележки включват опасения, че подходът за мониторинг, прилаган от заявителя, не съответства напълно на изискванията на приложение VII към Директива № 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (11) и на препоръките на ЕОБХ, че твърдението, че генетично модифицираната царевица MIR604 е толкова безопасна, колкото конвенционалната царевица, не е подкрепено с доказателства и че предложеният общ надзор на очакваните неблагоприятни последици не е достатъчно развит, както и забележката, че Съюзът е ратифицирал Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, което ясно показва, че както държавите износителки, така и държавите вносителки имат международни отговорности по отношение на биологичното разнообразие;

К.

като има предвид, че за изследванията за остра токсичност и разграждане в храносмилателни течности са използвани протеини mCry3A и PMI, произведени в рекомбинантен щам на E. coli като има предвид, че както протеинът mCry3A, така и протеинът PMI, произведени в бактерии E. coli, се различават от протеините, произвеждани от генетично модифицирани растения (12), което поражда съмнения относно валидността на тези изследвания за токсичност; като има предвид, че няколко държави членки изразиха загриженост по този въпрос (13);

Л.

като има предвид, че като цяло малко значение може да се отдаде на токсикологичните изпитвания, проведени с протеини в изолация, поради факта, че въздействието на протеина в комбинация със самото растение не се взема предвид;

М.

като има предвид, например, че някои растения, включително царевицата, произвеждат естествено инхибитори на протеиназата (PI), за които е доказано, че забавят разграждането на Bt токсините; като има предвид, че това води до много по-висока токсичност на Bt токсина, ако се поглъща заедно с растителната тъкан, в сравнение с токсина в изолация; като има предвид, че проучване от 1990 г., проведено от учени в „Монсанто“, показа, че дори наличието на изключително ниски нива на PI увеличава инсектицидната активност на Bt токсините до 20 пъти (14); като има предвид, че това взаимодействие никога не е било оценявано, нито споменато от ЕОБХ в неговите оценки на риска от генетично модифицирани растения с Bt;

Н.

като има предвид, че е доказано, че факторите, които засилват токсичността на Bt протеините, също могат да повлияят на тяхната селективност (15): ако се увеличи ефикасността на Bt токсина върху целевите организми, селективността му също може да бъде намалена и по-широк кръг от нецелеви организми могат да станат уязвими; като има предвид, че въпреки че досега не са правени систематични изследвания, няколко проучвания показват въздействието на PI в съчетание с Bt токсини върху нецелеви насекоми (16);

О.

като има предвид, че рискът от по-висока токсичност за хората и бозайниците, дължащ се на взаимодействието между PI и Bt токсини в генетично модифицираните растения, не е известен;

П.

като има предвид, че няколко проучвания показват, че са наблюдавани странични ефекти, които могат да засегнат имунната система вследствие на експозицията на Bt протеини, както и че някои Bt протеини могат да имат адювантни свойства (17), което означава, че те могат да увеличат алергенността на други протеини, с които влизат в контакт;

Р.

като има предвид, че макар ЕОБХ да признава, че за Cry1Ac (18) е доказано, че действа като адювант, той стига до заключението, че тъй като царевицата не е често алергенна храна, адювантният ефект на Cry протеините, наблюдаван след висока доза интрагастрално или интраназално приложение, е малко вероятно да породи опасения относно алергенността (19); като има предвид обаче, че ЕОБХ не взема предвид факта, че царевицата произвежда PI (20) и трябва да се допусне много по-бавно разграждане на Bt протеините, ако бъдат погълнати с растителния материал, в сравнение с изолираната им форма; като има предвид, че тази разлика може също така да засили адювантността и че тя прави изследванията, при които се използват изолирани протеини, невалидни; като има предвид, че не са извършени емпирични изследвания за изследване на действителната имуногенност на Bt токсина, произведен от генетично модифицираното растение; като има предвид, че разграждането в храносмилателните течности е било тествано чрез използване на Bt протеин в изолация;

С.

като има предвид, че за разлика от употребата на инсектициди, при която експозицията е по време на пръскането и за ограничен период от време след това, използването на Bt култури води до непрекъснато излагане на целеви и нецелеви организми на Bt токсини; като има предвид, че с изключение на пчелния прашец, протеини mCry3A се намират във всички части на генетично модифицираната царевица MIR604 (21);

Т.

като има предвид, че генът mCry3A, изразен в генетично модифицирана царевица MIR604, е бил модифициран, за да се повиши токсичността за целевите насекоми (22), но при оценката на риска не са оценени никакви въздействия върху нецелевите организми; като има предвид, че държава членка коментира, че тъй като „местният токсин Cry3A е активен срещу Chrysomelidae (23), като минимално изискване в оценката на риска следва да бъде включено неблагоприятното въздействие върху нецелевите Chrysomelidae“ и че „вносът, транспортирането и преработката на царевица MIR604 могат да доведат до случайно появяване или освобождаване на царевица MIR604 в околната среда, поради което трябва да се вземат предвид потенциалните неблагоприятни последици от генетично модифицираната царевица върху нецелевите организми“ (24);

У.

като има предвид, че предположението, че Bt токсините проявяват един-единствен целеви специфичен начин на действие, вече не може да се счита за правилно и не може да се изключи въздействие върху нецелевите организми (25); като има предвид, че се съобщава, че все по-голям брой нецелеви организми са засегнати по много начини; като има предвид, че в неотдавнашен преглед са посочени 39 рецензирани публикации, в които се съобщава за значителни неблагоприятни последици от Bt токсини върху много видове, които са „извън обсега на разпространение“ (26);

Ф.

като има предвид, че комбинаторните ефекти, като например комбинацията с PI, могат значително да допринесат за токсичността на Bt токсините; като има предвид, че въпросът за селективността е от особено значение за синтетичните Bt токсини, като mCry3A, които могат да демонстрират по-ниска селективност в комбинация с по-висока токсичност; като има предвид, че ЕОБХ продължава да счита, че Bt токсините засягат само ограничен кръг от нецелеви организми, без да взема предвид комбинаторните ефекти; като има предвид, че по-широк кръг от нецелеви организми могат да бъдат изложени на Bt токсини чрез разливане, отпадъци и оборски тор;

Х.

като има предвид, че оценката на риска не е взела предвид развитието на резистентност при целевите вредители към протеина mCry3A, което може да доведе до използването на по-малко безопасни за околната среда пестициди или до увеличаване на дозите и броя на приложенията по отношение на генетично модифицираната култура в държавата на отглеждане; като има предвид, че Агенцията за опазване на околната среда на САЩ предлага постепенно премахване през следващите три до пет години на много от настоящите хибриди Bt царевица, както и на някои сортове Bt памук, поради нарастването на устойчивостта на насекоми към тези култури (27);

Ц.

като има предвид, че макар да се твърди, че използването на Bt култури води до намаляване на употребата на инсектициди, в неотдавнашно проучване, публикувано в Съединените щати (28), се констатира, че „няколко анализа на влиянието на Bt културите върху моделите на употреба на пестициди изглежда не са разглеждали третирането на семена и поради това може да са представили по-голямо намаляване на употребата на инсектициди (особено „третирана площ“), свързана с Bt култури“; като има предвид, че в същото проучване се констатира, че третирането на неоникотиноидните семена често се използва заедно с Bt царевица и соеви култури, че „този начин на употреба може да има нежелани последици, а именно устойчивост при целевите вредители, огнища на нецелеви вредители и замърсяване с вредни каскадни последици за дивата природа“ и че „някои от тези последици вече са се появили“; като има предвид, че Съюзът забрани употребата на открито на три неоникотиноида, включително покритията на семена, поради тяхното въздействие върху медоносните пчели и други опрашители (29);

Ч.

като има предвид, че при гласуването, проведено на 26 октомври 2020 г. от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, не беше изразено становище, което означава, че разрешението не е подкрепено от квалифицирано мнозинство от държавите членки;

Ш.

като има предвид, че Комисията признава за проблемен факта, че решенията за разрешаване на ГМО продължават да се приемат от Комисията без квалифицирано мнозинство от държави членки, което е точно изключението за разрешенията за продукти като цяло, но се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи;

Щ.

като има предвид, че по време на осмия си мандат Парламентът прие общо 36 резолюции, в които се възразява срещу пускането на пазара на ГМО за храни и фуражи (33 резолюции) и срещу отглеждането на ГМО в Съюза (три резолюции); като има предвид, че до момента Парламентът е приел единадесет възражения по време на деветия си мандат; като има предвид, че не беше налице квалифицирано мнозинство от държавите членки в подкрепа на разрешаването на нито един от тези ГМО; като има предвид, че макар самата тя да признава наличието на недостатъци в демократичността на процеса, въпреки липсата на подкрепа от държавите членки и възраженията на Парламента, Комисията продължава да разрешава ГМО;

АА.

като има предвид, че съгласно Регламент (ЕС) № 182/2011 Комисията може да реши да не разрешава даден ГМО, когато няма квалифицирано мнозинство от държави членки „за“ в Апелативния комитет (30); като има предвид, че в това отношение не се изисква промяна на законодателството;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

—

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MZHG0JG (SYN-ØØØJG-2), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0028).

—

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя A2704-12 (ACS-GMØØ5-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0029).

—

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × MON 88017 × 59122 × DAS-40278-9 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три или четири от отделните събития MON 89034, 1507, MON 88017, 59122 и DAS-40278-9, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0030).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук LLCotton25 (ACS-GHØØ1-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0054).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 89788 (MON-89788-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0055).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × NK603 × DAS-40278-9 и подкомбинации MON 89034 × NK603 × DAS-40278-9, 1507 × NK603 × DAS-40278-9 и NK603 × DAS-40278-9, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0056).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × MIR604 × 1507 × 5307 × GA21 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три, четири или пет от отделните събития Bt11, MIR162, MIR604, 1507, 5307 и GA21, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0057).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 май 2020 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87708 × MON 89788 × A5547-127, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0069).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г. относно проект на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 89034 × MIR162 × NK603 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две или три от отделните събития MON 87427, MON 89034, MIR162 и NK603, и за отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1111 на Комисията, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0291).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя SYHT0H2 (SYN-ØØØH2-5), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0292).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 87460 × MON 89034 × MIR162 × NK603 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три или четири от отделните събития MON 87427, MON 87460, MON 89034, MIR162 и NK603, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0293).