P9_TA(2020)0266

Допълнително развитие на съюза на капиталовите пазари: подобряване на достъпа до финансиране на капиталовите пазари, по-специално от страна на МСП, и насърчаване на участието на непрофесионалните инвеститори

Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г. относно допълнителното развитие на съюза на капиталовите пазари: подобряване на достъпа до финансиране на капиталовите пазари, по-специално от страна на МСП, и насърчаване на участието на непрофесионалните инвеститори (2020/2036(INI))

(2021/C 395/11)

Европейският парламент,

—	като взе предвид доклада на групата на високо равнище за следващия етап на съюза на капиталови пазари (СКП) от октомври 2019 г.,

—	като взе предвид доклада на Форума на високо равнище за съюза на капиталовите пазари от 10 юни 2020 г.,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Стратегия за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа“ (COM(2020)0103),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 9 юли 2020 г., озаглавено: „Подготовка за промени. Съобщение относно готовността в края на преходния период между Европейския съюз и Обединеното кралство“ (COM(2020)0324),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2018 г., озаглавено: „План за действие в областта на финансовите технологии за по-конкурентоспособен и иновативен европейски финансов сектор“ (COM(2018)0109),

—	като взе предвид пакета за възстановяване на капиталовите пазари, предложен от Комисията на 24 юли 2020 г.,

—	като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно изграждането на съюз на капиталовите пазари (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г., озаглавена „Равносметка и предизвикателства във връзка с Регламента за финансовите услуги в ЕС: Въздействие и пътят напред с оглед на постигането на по-ефикасна и ефективна рамка на ЕС за финансово регулиране и съюз на капиталовите пазари“ (2),

—	като взе предвид резултатите от редовното проучване на ЕЦБ относно достъпа до финансиране за предприятията,

—	като взе предвид икономическата прогноза на Комисията от лятото на 2020 г.,

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0155/2020),

А.

като има предвид, че всички действия, предприети за създаването на съюз на капиталовите пазари (СКП), следва да имат за своя основна цел подобряване на набора от по-привлекателни, стабилни и устойчиви възможности за финансиране, предлагани на дружествата и гражданите, като същевременно се опазва икономическата стабилност, свежда се до минимум финансовият риск и се защитават адекватно интересите на непрофесионалните инвеститори, пенсионерите и потребителите, с цел стимулиране на финансовото участие и превръщане на вложителите в инвеститори; като има предвид, че достъпът до дялово финансиране за МСП, предприемачите и социалната икономика придоби още по-голямо значение с оглед на възстановяването след COVID-19;

Б.	като има предвид, че вътрешният пазар на ЕС се характеризира с открита конкуренция, регулаторна рамка, използване на международните стандарти и сътрудничество в областта на надзора; като има предвид, че поради това стратегията за СКП следва да се основава на същите принципи;

В.

като има предвид, че равнището на финансиране, необходимо за възстановяването на икономиката на ЕС, създава неотложна необходимост да се инвестира по разумен и устойчив начин за бъдещите поколения; като има предвид, че СКП следва да бъде ключов фактор за прехода към устойчива, конкурентоспособна и издръжлива икономика в допълнение към публичните инвестиции в съответствие със Зеления пакт на ЕС; като има предвид, че понастоящем се разработва рамка за улесняване на устойчивите инвестиции; като има предвид, че тази рамка е неразделна част от усилията на ЕС във връзка с СКП да обвърже финансирането с потребностите на икономиката и с програмата на Съюза за устойчиво развитие;

Г.	като има предвид, че капиталовите пазари в ЕС ще могат в по-голяма степен да допринасят за икономиката и толкова необходимото икономическо възстановяване, ако са прозрачни, конкурентоспособни, издръжливи, преминават през централен клиринг и се подкрепят чрез справедливо регулиране;

Д.	като има предвид, че някои инвеститори са с по-висок праг за поемане на риск от други, и като има предвид, че не всички предприятия са в състояние да получат достъп до финансиране от капиталовите пазари и да се възползват от него;

Е.

като има предвид, че създаването на сигурен актив за еврозоната е от решаващо значение за финансовата интеграция и развитието на СКП; като има предвид, че е необходим сигурен актив в ЕС за създаването на интегриран, дълбок и ликвиден европейски пазар на облигации като основен елемент на СКП, който би могъл да послужи като референтен показател за ценообразуване в еврозоната при оценката на стойността на облигациите, дяловите ценни книжа и други активи, както и като обезпечение в цялата еврозона;

Ж.

като има предвид, че повечето действия, предприети до момента за изграждането на СКП, отбелязват напредък в правилната посока, макар и множество цели да не са постигнати, и че значението на банковото кредитиране в сравнение с капиталовите ценни книжа в действителност се е увеличило през последните години; като има предвид, че остава още много да се направи по отношение на сближаването, точността, ефективността и опростяването на приетите мерки; като има предвид, че е важно да има амбициозна визия за проекта за СКП, за да се преодолее националната чувствителност и да се даде импулс за завършване на СКП, с цел да се превърне ЕС в привлекателен пазар за чуждестранните капиталови инвестиции и да се повиши неговата конкурентоспособност на световните пазари;

З.

като има предвид, че развиването на СКП върви паралелно със задълбочаването на Икономическия и паричен съюз, и по-специално със завършването на банковия съюз; като има предвид, че в своята резолюция от 19 юни 2020 г. относно Банков съюз — годишен доклад за 2019 г. (3) Парламентът призовава настоятелно за завършване на банковия съюз чрез създаването на напълно функционираща европейска схема за застраховане на депозитите; като има предвид, че банковият съюз също ще остане незавършен, докато липсва надежден механизъм за подкрепа за Единния фонд за преструктуриране; призовава освен това да се разгледа необходимостта от установяване и създаване на механизъм за фискална стабилизация за еврозоната като цяло; като има предвид, че СКП трябва да бъде допълнен с антициклични политически мерки, за да се гарантира равен достъп до финансиране и до възможности за инвестиции в целия ЕС;

И.

като има предвид, че в отговор на COVID-19 неотдавна бяха изменени финансови разпоредби, по-специално в областта на банковото дело и одита; като има предвид, че финансирането от капиталовите пазари е необходимо, за да се увеличи общият финансов капацитет и да се намали зависимостта от банковото кредитиране в ЕС; като има предвид, че добре капитализираният банков сектор ще продължи да играе важна роля във финансирането на предприятията, особено на МСП;

Й.

като има предвид, че липсата на централизиран механизъм с лесно достъпна, надеждна, разбираема и съпоставима публична информация е една от причините за затрудненията на дружествата да намират инвеститори; като има предвид, че за инвеститорите е трудно да правят оценка на наскоро създадени и малки предприятия с кратка история на стопанска дейност, което възпрепятства започването на иновативен бизнес, особено от млади предприемачи;

К.

като има предвид, че при заключенията от Голямата рецесия има консенсус, че институционалната структура на еврозоната се нуждае от реформи, за да се увеличи нейният капацитет за справяне с големи икономически сътресения; като има предвид, че в тази връзка в икономическата литература обикновено се счита, че по-високата степен на поемане на сътресения в Съединените щати произтича главно от по-ефективното частно споделяне на риска посредством кредитните и капиталовите пазари;

Л.

като има предвид, че МСП представляват 99,8 % от всички предприятия в нефинансовия стопански сектор на ЕС-28, като създават 56,4 % от добавената стойност и 66,6 % от заетостта в нефинансовия стопански сектор; като има предвид, че микро МСП представляват 93 % от сектора, малките МСП — 5,9 %, а средните МСП — едва 0,9 % (4);

М.

като има предвид, че социалната и икономическа криза в резултат на COVID-19 и мерките за ограничаване на движението на гражданите ще окажат особено силно отрицателно въздействие върху МСП и могат също така да засегнат вложителите на дребно; като има предвид, че реакцията на ЕС в отговор на COVID-19 чрез Европейския план за възстановяване следва да осигури широко вливане на капитал и да се допълва от стимули за насърчаване на пазарно финансиране и намаляване на зависимостта от банковото кредитиране, за да се увеличи достъпът на европейските предприятия до финансиране, да се изгради издръжлива икономика на ЕС и да се запазят работните места и производственият капацитет на държавите членки;

Н.

като има предвид, че сложният характер на скандала, в който е замесен германският доставчик на платежни услуги Wirecard, дружество, включено в индекса DAX30, което на 24 юни 2020 г. подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, разкри недостатъци в европейската регулаторна рамка и изисква внимателна оценка, за да се определи каква е причината, позволила измамническо поведение в огромен мащаб да остане незабелязано толкова дълго време; като има предвид, че в светлината на този скандал отново излезе на преден план спешната необходимост от адаптиране на европейската структура за надзор в областта на финансовата отчетност, финансовите иновации, плащанията и свързаните области, включително одита и борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

О.

като има предвид, че СКП трябва да мобилизира търсенето на дребно; като има предвид, че за постигането на тази цел непрофесионалните инвеститори трябва да променят инвестиционната култура; като има предвид, че такава промяна ще се настъпи само когато непрофесионалните инвеститори се убедят, че инвестициите в капиталовите пазари са желателни и че рисковете от такива инвестиции са приемливи и ясно определени; като има предвид, че Комисията следва да проучи допълнителни възможности за информиране за ползите от проекта за СКП, например чрез промяна на наименованието, отразяваща пряката връзка между спестяванията на гражданите на ЕС и инвестициите в икономическия растеж и възстановяването след COVID, както се предлага от групата на високо равнище за следващия етап на съюза на капиталови пазари;

П.

като има предвид, че според скорошни доклади и насочени към потребителите проучвания (5) повечето европейски непрофесионални инвеститори имат предпочитания по отношение на устойчивостта и искат да вземат предвид екологичните, социалните или управленските фактори и рискове в своите инвестиционни решения, но рядко им се предлагат съвместими продукти;

Р.	като има предвид, че движенията на пазара в резултат на COVID-19 бяха като „стрес тест“ за стабилността на цялата финансова екосистема и че да следва да се направи подробна оценка на ползите и недостатъците на действащата нормативна уредба на ЕС относно финансовата стабилност и финансовия надзор;

С.

като има предвид, че излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз води до структурни промени във финансовата система на ЕС; като има предвид, че капиталовите пазари след Брексит ще имат полицентричен характер и ще са изправени пред по-голям риск от фрагментиране в ЕС, подчертава, че е важно да се насърчават политики и мерки, включително стабилен подход към достъпа на трети държави до пазара на ЕС и динамична система за мониторинг на режимите за еквивалентност, които да гарантират издръжливостта, свързаността и конкурентоспособността на финансовите пазари в ЕС, както и тяхната стабилност и еднакви условия на конкуренция; като има предвид, че еквивалентността може да бъде призната само ако се счита, че регулаторният и надзорният режим и стандарти на съответната трета държава изпълняват съответните изисквания от законодателството на ЕС, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция;

Т.	като има предвид, че финансовите технологии имат потенциала да отговорят на определени потребности на МСП и на непрофесионалните инвеститори, като позволят децентрализирани начини на функциониране и подобряват ефективността;

Финансиране на предприятията

отбелязва съобщението на Комисията „Съюз на капиталовите пазари за гражданите и предприятията — нов план за действие“ (COM(2020)0590), публикувано на 24 септември 2020 г.; подчертава необходимостта от завършване на СКП, за да се допринесе за икономическото и социалното възстановяване след COVID-19; изисква от Комисията да поеме по-силен ангажимент за постигане на реален напредък по въпроси като надзора, данъчното облагане или законодателството в областта на неплатежоспособността, които все още представляват основни пречки за истинската интеграция на капиталовите пазари в ЕС;

призовава за премахване по целесъобразност на пречките и бюрократичните процедури, включително опростяване и по-пропорционално прилагане на законодателството, когато това е уместно и благоприятства финансовата стабилност, с цел да се разнообразят източниците на финансиране за европейските дружества, като се обръща специално внимание на МСП, включително стартиращите предприятия и дружествата със средна пазарна капитализация, така че да се насърчат техните възможности за достъп до капиталовите пазари, както и достъпът на непрофесионалните инвеститори и големите инвеститори до по-разнообразни, по-дългосрочни и по-конкурентоспособни инвестиционни възможности; подчертава необходимостта от намаляване на съществуващото преференциалното данъчно третиране на дълга; посочва, че настоящото положение прави европейските дружества и особено МСП по-нестабилни и уязвими; призовава за въвеждането на „тест за МСП“ за оценка на въздействието на всяка инициатива за СКП;

отбелязва, че необходимите мерки, за да се гарантира, че МСП, включително стартиращите предприятия и дружествата със средна пазарна капитализация, намират своя път към финансовите пазари, включват улесняване на инвестиционните изследвания, рационализиране на определението за МСП в съответното законодателство на ЕС и облекчаване на изискванията за емитиране; призовава държавите членки да балансират преференциалното данъчно третиране на дълга в областта на данъчното облагане; подкрепя преразглеждането на режима на Директивата за пазарите на финансови инструменти (ДПФИ II) за стимулиране на инвестиционните изследвания на МСП;

призовава Комисията да изготви законодателно предложение относно „европейските обезпечени ценни книжа“ като нов инструмент за банките за финансиране с двойна защита, който би могъл да спомогне за подобряване на достъпа до финансиране за МСП в целия ЕС; припомня, че европейските обезпечени ценни книжа могат да бъдат насочени към конкретни цели, като например подкрепа за МСП при прехода към по-конкурентоспособна и устойчива икономика и при насочването на финансиране към реалната икономика;

призовава Комисията да засили задължителното подаване на обратна информация от банките, когато отхвърлят заявление за кредити от страна на МСП, тъй като по-подробната обратна информация би могла да даде възможност на МСП, чиито заявления са отхвърлени, да адаптират своя бизнес подход и да си направят съответните изводи;

призовава за по-нататъшна интеграция и подобряване на европейските капиталови пазари, за да станат те възможно най-привлекателни, конкурентоспособни и издръжливи, особено в контекста на оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС;

подчертава основното значение на засилването на способността на еврозоната за поемане на риск;

подчертава, че държавите от еврозоната могат да засилят своя вътрешен капацитет за справяне с макроикономически сътресения, по-специално чрез ефективно намаляване на уязвимостта на своите икономики, банкови сектори и публични финанси; счита освен това, че икономическата устойчивост трябва да бъде подобрена чрез структурни реформи, които подкрепят потенциалния растеж и увеличават гъвкавостта;

подчертава, че ефективните и интегрирани финансови пазари са основно предварително условие за ефективно частно споделяне на риска в еврозоната; счита, че един истински СКП би могъл значително да спомогне за диверсификацията и намаляването на риска;

10.

отбелязва спада на пазарите за първично публично предлагане (ППП) в ЕС, което отразява ограничената им привлекателност, по-специално за по-малките дружества; подчертава във връзка с това, че МСП са изправени пред непропорционални административни тежести и разходи за привеждане в съответствие, свързани с изискванията за регистриране на фондовата борса; счита, че следва да се подобри ефективността и стабилността на финансовите пазари и да се улесни регистрирането на дружествата на фондовата борса; насърчава създаването и определянето на приоритети за голям частен общоевропейски фонд — фонд за ППП, с цел подпомагане на финансирането на МСП; отбелязва необходимостта от осигуряване на среда преди ППП и след ППП, която да е привлекателна за МСП;

11.

приветства идеята на форума на високо равнище за създаване на единна европейска точка за достъп до обобщена информация за дружествата в ЕС чрез взаимно свързване на съществуващите на национално равнище и на равнище ЕС регистри и дружествени бази данни като начин за подпомагане на дружествата, по-специално в по-малките държави членки, да привличат инвеститори; подчертава, че дружествата следва да могат да контролират наличността на своите данни в европейската единна точка за достъп; призовава Комисията да представи законодателно предложение за единна европейска точка за достъп за финансова и нефинансова информация по отношение на дружества от ЕС, регистрирани или не на фондовата борса, като същевременно се зачита принципът на пропорционалност, когато е целесъобразно; призовава Комисията да съгласува изискванията за прозрачност, определени в Директивата относно оповестяването на нефинансова информация, с изискванията, определени в Регламента относно таксономията и Регламента относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги;

12.

призовава да се обсъди дали третирането съгласно Регламента за капиталовите изисквания (РКИ) на малцинственото участие на дъщерните дружества може да обезкуражи регистрацията на капиталовите пазари, като се отчитат опасенията за финансовата стабилност и евентуалната добавена стойност за финансирането на реалната икономика;

13.

призовава за ускоряване на развиването на пазарите за рискови инвестиции и частните капиталови пазари на ЕС в обща и прозрачна рамка за европейски фондове за рисков капитал (EuVECAs) (6) чрез увеличаване на наличието на финансиране за рискови инвестиции, развиване на по-големи фондове за рискови инвестиции в ранен и напреднал етап на развитие, схеми за данъчно стимулиране за рисковите инвестиции и инвестициите на бизнес ангели, както и активни пазари за първично публично предлагане за дружества, подкрепяни от рискови инвестиции; подчертава, че тези схеми за данъчно стимулиране следва да бъдат разработени по такъв начин, че да бъдат икономически и социално жизнеспособни и отговорни и да подлежат на системно наблюдение и оценка;

14.

изтъква необходимостта от увеличаване на прозрачността и намаляване на фрагментацията в рамките на европейските пазари на рисков капитал; подчертава необходимостта от насърчаване на европейските фондове за дългосрочни инвестиции (ЕФДИ), европейските фондове за рисков капитал (EuVECA) и европейските фондове за социално предприемачество (EuSEF), с цел разработване на общоевропейски структури за частно дялово финансиране; подкрепя преразглеждането на Регламент (ЕС) 2015/760 относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции (7), включително анализа на възможните целенасочени корекции на свързаното пруденциално калибриране в регулаторната рамка за банковото дело и застраховането, като същевременно се опазва финансовата стабилност, като начин да се даде възможност на непрофесионалните инвеститори да се ангажират с дългосрочно финансиране на дружества, чиито ценни книжа не са допуснати до търговия на регулиран пазар, инфраструктурни проекти и устойчиви инвестиции, за да се използва пълният потенциал на ЕФДИ;

15.

призовава за мерки за съживяване на пазарите на секюритизации в Европа, като се повиши привлекателността им за емитентите и инвеститорите; призовава европейските надзорни органи (ЕНО) и Комисията да финализират всички регулаторни технически стандарти; призовава за опростяване и рационализиране на регулаторните изисквания за оповестяване, опростени, прозрачни и стандартизирани (ОПС) критерии, проверка за ОПС и предоставяне на прости и чувствителни към риска параметри за оценка на прехвърлянето на значителен риск;

16.

отбелязва предложенията относно секюритизацията, представени на 24 юли 2020 г. в рамките на пакета за възстановяване на капиталовите пазари; отправя искане към Комисията да направи оценка на това как целеви изменения на Регламента за секюритизациите биха могли да освободят капацитет за финансиране, така че да се избегне намаляване на европейското банково кредитиране, като същевременно се вземат мерки по отношение на опасенията във връзка с финансовата стабилност, като се има предвид, че естеството на някои синтетични секюритизации може да създаде специфични пруденциални и системни рискове; счита, че такава целенасочена оценка може да включва привеждането в съответствие на третирането на паричните и записаните в счетоводния баланс синтетични секюритизации и третирането на регулаторния капитал и ликвидността с третирането на покритите облигации и заеми, както и преглед на изискванията за оповестяване и надлежна проверка за секюризациите на трети страни, покритите облигации и опростените, прозрачни и стандартизирани („ОПС“) секюритизации;

17.

призовава Комисията да направи оценка на въздействието върху финансовата стабилност на потенциалните целенасочени мерки, като хармонизира и опрости законодателството в областта на пазара на ценни книжа, за да се улесни бързото възстановяване след кризата във връзка с COVID-19, да се улеснят инвестициите в реалната икономика, по-специално в МСП, и да се позволи навлизането на нови участници и продукти на пазарите, като се запазва защитата на потребителите и интегритетът на пазара и същевременно се насърчават трансграничното дялово инвестиране и трансграничната търговия; освен това призовава Комисията да направи оценка на необходимостта от преразглеждане на Регламента за пазарите на финансови инструменти, включително задължението за търговия с акции и задължението за търговия с деривати, за да се премахнат потенциалните противоречия, които могат да засегнат способността на дружествата от ЕС да набират капитал в този момент, особено с оглед на края на преходния период между ЕС и Обединеното кралство;

18.

изразява съжаление във връзка с факта, че пазарът за колективно финансиране в ЕС е недостатъчно добре развит в сравнение с другите големи икономики; приветства новия единен набор от критерии за валидни за целия ЕС правила, договорени през декември 2019 г. (2018/0048(COD), с цел да се помогне за разрешаването на тази ситуация и да се насърчи трансграничното финансиране на бизнеса; отправя искане към Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) и Комисията да следят отблизо прилагането на новите правила, за да реагират и предлагат промени, ако не се забелязват значителни подобрения при колективното финансиране като алтернативно финансиране за МСП; призовава Комисията и държавите членки активно да информират МСП за алтернативните инструменти за финансиране, достъпни за тях;

19.

призовава Комисията да проучи инициативи за насърчаване на дяловото участие на служителите, за да се стимулира прякото участие на вложителите на дребно във финансирането на икономиката и също така като инструмент за подобряване на корпоративното управление и спомагане за развиването на култура на дялов капитал;

20.

призовава Комисията да насърчава прякото участие на вложителите на дребно във финансирането на икономиката, като се има предвид възможността за възвръщаемост на инвестициите за непрофесионалните инвеститори;

21.

приканва Комисията да извърши преглед на режима за дисциплина при сетълмента съгласно Регламента за сетълмента и централните депозитари на ценни книжа с оглед на кризата във връзка с COVID 19 и Брексит;

Насърчаване на дългосрочни и трансгранични инвестиции и финансови продукти

22.

изисква от държавите членки да изменят националните си данъчни уредби, за да намалят данъчните пречки пред трансграничните инвестиции, включително процедурите за трансгранично възстановяване на инвеститорите, включително непрофесионалните инвеститори, на удържания при източника данък върху дивидентите, когато има двойно данъчно облагане; счита, че тези процедури следва да се управляват прозрачно на общоевропейска цифрова платформа и следва да дават възможност на инвеститорите да определят възвръщаемостта на своите инвестиции в реално време; призовава държавите членки да работят в тясно сътрудничество с ОИСР и нейния проект за увеличаване на данъчните облекчения и спазването (TRACE), за да се възстанови балансът при преференциалното данъчно третиране на дълга, което санкционира финансирането на иновации чрез частни инвестиции, и да се създадат стимули за възможности за дългосрочни инвестиции за инвеститорите, с цел да се помогне на гражданите на ЕС да получат по-добра възвръщаемост по дългосрочните си спестявания;

23.

счита, че едностранното изменение на националните данъчни уредби в рамките на ЕС, за да се намалят данъчните пречки пред трансграничните инвестиции, ще засили още повече многообразието от данъчни разпоредби, които дружествата трябва да спазват, когато извършват трансгранична дейност, което ще бъде свързано с редица разходи, и ще предостави още възможности за избягване на данъци; отново отправя призив към държавите членки да се споразумеят за едновременното приемане на предложенията относно общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), като вземат предвид становището на Парламента, което вече включва концепцията за виртуално място на стопанска дейност и формули за разпределяне; призовава държавите членки да сближат своите различаващи се позиции относно ОКООКД, като се има предвид значението на този инструмент за създаването на рамка, която повишава сигурността, предотвратява двойното данъчно облагане и намалява административните разходи, като по този начин засилва трансграничните инвестиции;

24.

подчертава, че е важно да се повиши правната сигурност за трансграничните инвестиции чрез увеличаване на ефикасността и ефективността на националните производства по несъстоятелност и чрез по-нататъшно хармонизиране на правилата относно корпоративното управление, включително общо определение за „акционер“, с цел да се улеснят упражняването на правата на акционерите и отношенията с дружествата, в които е инвестирано, в целия ЕС; подчертава, че е важно да се осигури надеждна рамка за правна защита за трансграничните инвестиции в рамките на ЕС след приключването на двустранните инвестиционни споразумения в рамките на ЕС; призовава Комисията по целесъобразност да предложи законодателни инициативи и/или да отправи препоръки към държавите членки;

25.

подчертава значението на дългосрочните капиталови инвестиции на участниците на капиталовите пазари за подпомагането на независимите европейски дружества в Съюза, силните и издръжливи стратегически сектори, устойчивия икономически растеж и просперитета в полза на гражданите на ЕС;

26.

подчертава необходимостта от допълнителен напредък при изпълнението и прилагането на действителна единна нормативна уредба за финансовите услуги в рамките на вътрешния пазар, включително във връзка с общи определения и стандарти относно устойчивите финанси; призовава Комисията и ЕНО да съсредоточат вниманието си върху използването на инструменти за сближаване в областта на надзора и да повишат тяхната ефективност;

27.

подчертава необходимостта от насърчаване на пенсионното осигуряване, особено когато става дума за пенсии по втория и третия стълб, като се имат предвид огромните по своя мащаб демографски промени, пред които е изправен Съюзът; приветства общоевропейския продукт за лично пенсионно осигуряване (ОПЛПО); отбелязва, че ОПЛПО представлява допълнителен и доброволен пенсионен продукт по отношение на националните държавни пенсионни системи; припомня, че данъчното третиране ще бъде ключово съображение за възприемането на бъдещите ОПЛПО; припомня препоръката на Комисията от 26 юни 2017 г., в която държавите членки се приканват да гарантират, че ОПЛПО подлежат на същото данъчно третиране като националните пенсионни продукти, за да се превърнат във възможен избор за спестителите; призовава за задълбочена и основаваща се на факти оценка на пазара на ОПЛПО, също така и с оглед на наличието на еднакви условия на конкуренция, преди следващия законодателен преглед на Регламента относно ОПЛПО;

28.

насърчава държавите членки да стимулират капиталовите пенсионни системи като начин за увеличаване на европейския капитал, наличен за дългосрочни инвестиции, и за подобряване на пазарната динамика и стимулите за инвестиране; счита, че капиталовите пенсионни схеми следва да се обновят и да се направят по-привлекателни; призовава да се предприемат действия за преодоляване на пречките за съвместното съществуване на държавни и частни пенсионни системи; насърчава участието на инвеститорите в дългосрочни продукти при политики за данъчни облекчения, създадени, за да генерират благоприятно икономическо и социално въздействие и да насърчават еднакви условия на конкуренция за всички доставчици и продукти;

29.

насърчава Комисията да разгледа възможността за въвеждането на режим на ЕС de minimis или на освобождаване за предлагането на професионални и/или полупрофесионални инвеститори в рамките на Директивата за предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК);

30.

припомня, че Директивата „Платежоспособност II“ трябва да бъде преразгледана до края на 2020 г. и че Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) ще предостави техническа консултация на Комисията, включваща направените изводи от избухването на COVID-19, и по-специално относно покриването на свързани с пандемии рискове, след консултации с различни заинтересовани страни; отправя искане към Комисията и EIOPA да оценят, въз основа на целева оценка на въздействието, потенциалните ползи и пруденциалната обосновка на адаптирането на капиталовите изисквания за дялово инвестиране и инвестиране в частен дълг, по-специално във връзка с МСП, евентуално и чрез подхода на вътрешния модел, за да се гарантира, че капиталовите изисквания за застрахователите и пенсионните фондове не обезкуражават дългосрочните инвестиции; насърчава бързото поетапно премахване на освобождаването на национално равнище и намаляването на свръхрегулирането при прилагането на национално равнище на Директива „Платежоспособност II“;

31.

подчертава необходимостта да се осигури и да се стимулира наличието на подходящи устойчиви активи; насърчава Комисията да представи законодателна инициатива за стандарт на ЕС за „зелените“ облигации; призовава за допълнителни обсъждания относно създаването на европейски сигурен актив въз основа на оценка от страна на Комисията на предложението за ценни книжа, обезпечени с държавни облигации (ЦКОДО), и евентуалните промени, за да се засили международната роля на еврото, да се стабилизират финансовите пазари и да се позволи на банките да разнообразят своите портфейли;

32.

подчертава, че адекватните пруденциални правила, осигуряващи капацитет за покриване на загуби, са от основно значение за запазване на финансовата стабилност, като същевременно трябва да се търси баланс, за да се гарантира, че капацитетът на финансовите институции да инвестират и да отпускат заеми за реалната икономика и глобалната конкурентоспособност на ЕС се подобрява; призовава Комисията, при прилагането на стандартите, посочени във финализираното споразумение Базел III, да обърне надлежно внимание на рисковите тегла, приложими за капиталовите инвестиции на банките, и по-специално дългосрочните капиталови инвестиции в МСП;

33.

подчертава, че СКП следва да бъде последователен и съгласуван с Европейския зелен пакт, и по-специално с Плана за инвестиции за устойчива Европа и таксономията на ЕС за устойчиви дейности; счита, че СКП следва да има за цел насочването на инвестиции към благоприятни за околната среда и конкурентоспособни проекти, като по този начин допринася за изпълнението на програмата за устойчиво развитие на ЕС;

Структура на пазара

34.

подчертава необходимостта от ефикасно и ефективно сътрудничество на европейските и националните надзорни органи, за да превъзмогнат различията си и да работят заедно за постигане на истинско сближаване в областта на надзора, като целта е насърчаване на общ европейски модел за надзор и прилагане под ръководството на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA), за да се намалят съществуващите пречки пред трансграничните финансови операции; отбелязва значението на ESMA, EIOPA и Европейския банков орган (ЕБО) в рамките на този процес, като същевременно се зачита ролята на националните компетентни органи, според посоченото в наскоро договорения преглед на Европейската система за финансов надзор; освен това припомня, че е необходимо да се реформира структурата на управление на европейските надзорни органи, за да станат те напълно независими от националните надзорни органи;

35.

призовава Комисията, с оглед на потенциално повишаване на ефективността, да разгледа възможността постепенно да се предоставят на ESMA преки надзорни правомощия, включително пряк надзор върху някои пазарни сегменти, като например централните контрагенти на ЕС (ЦК) и централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК), както и единната европейска точка за достъп, както и по-големи правомощия за намеса по отношение на продуктите; подчертава също така необходимостта от определяне на единен европейски надзорен орган, в сътрудничество със съответните национални компетентни органи, въз основа на единна нормативна уредба и правомощия за намеса по отношение на продуктите за надзор на свързаните с криптоактиви дейности със силен трансграничен елемент в ЕС;

36.

изразява загриженост във връзка с неотдавнашния скандал, в който е замесено германското дружество за финансови технологии Wirecard; в тази връзка отправя искане Комисията и компетентните органи на ЕС да направят оценка до каква степен този скандал може да се обясни с недостатъци в регулаторната рамка на ЕС в областта на одита и надзора и дали националните надзорни органи и надзорните органи на ЕС имат необходимата готовност да упражняват ефективен надзор върху големите трансгранични финансови институции със сложни бизнес модели, които включват юрисдикции на различни трети държави и множество корпоративни нива; призовава да се направят заключения от този случай по отношение на по-нататъшното развитие на регулаторната и надзорната рамка на ЕС, и по-специално по отношение на плана за действие във връзка със СКП; счита, че в тези заключения следва да се разгледа въпросът дали пряк надзор на европейско равнище в конкретни области е щял да предотврати този неуспех и дали би било обосновано провеждането на амбициозна реформа на управлението на европейските надзорни органи, с по-силна роля при намаляване на съществуващите пречки пред трансграничните финансови операции; по-специално, отново призовава Комисията да проучи начините за подобряване на функционирането на счетоводния сектор, включително чрез съвместни одити;

37.

подчертава, че конкуренцията, изборът и достъпът до пазарните инфраструктури в рамките на целия ЕС са основни принципи за многообразието от търговски механизми в СКП, с изключение на случаите, когато този достъп би застрашил финансовата стабилност; отбелязва със загриженост, че през последните години нарастващ дял търговски потоци са насочени към места за търговия с ограничени изисквания за прозрачност, и посочва, че такава търговия няма значим принос за определяне на цените; отбелязва, че равнищата на двустранната търговия извън местата за търговия продължават да бъдат високи; обявява се в подкрепа на истински преход към конкурентна борсова търговия на европейските капиталови пазари и пазари на деривати, като същевременно се гарантират еднакви условия на конкуренция между различните места за търговия;

38.

счита, че добро финансиране за представителите на гражданското общество и представителите на потребителите в областта на финансовите услуги може да осигури ценна информация и независима оценка на създателите на политики и регулаторите;

39.

подчертава необходимостта от напредък по отношение на общите европейски стандарти, за да се намали рискът от фрагментиране, произтичащ от прилагането на националните възможности и дискреционните правомощия

40.

отбелязва, че регулирането на финансовите услуги е много сложна задача, съществуваща на международно, европейско и национално равнище; насърчава всички съответни участници да предприемат мерки с оглед на сложността на тази задача, за да се гарантира пропорционалността на финансовото регулиране и да се премахнат ненужните административни тежести; също така отбелязва, че пропорционалността на финансовото регламентиране понякога може да доведе до повишена сложност, и призовава Комисията и държавите членки да положат значителни усилия за рационализиране и хармонизиране на действащите и бъдещите правила чрез постепенно премахване на националните изключения, когато е целесъобразно, и чрез предотвратяване на свръхрегулирането на национално равнище при прилагането на законодателството на ЕС; подчертава, че регламенти, предвиждащи ясни срокове за преход и постепенно премахване на действащите режими, могат да осигурят безпрепятствен и сигурен път към сближаване на нормативните уредби;

41.

повтаря своя призив, който отправи в резолюцията си от 19 януари 2016 г., озаглавена „Равносметка и предизвикателства във връзка с Регламента за финансовите услуги в ЕС“, Комисията да извършва на всеки пет години и в сътрудничество с европейските надзорни органи (ЕНО), единния надзорен механизъм (ЕНМ) и Европейския съвет за системен риск (ЕССР) обстойна количествена и качествена оценка на кумулативното въздействие от регулирането на финансовите услуги в ЕС върху финансовите пазари и участниците в тях на равнище ЕС и на равнище държави членки, с цел да се установят пропуските, да се извърши оценка на функционирането, ефективността и ефикасността на нормативната уредба в областта на финансовите услуги и да се гарантира, че уредбата не е заплаха за лоялната конкуренция и развитието на икономиката, и да докладва на Парламента; изразява съжаление, че досега такава оценка не е извършена;

42.

призовава Комисията да представи подробна пътна карта за повишаване на устойчивостта на финансовата екосистема, извличайки поуки от предимствата и слабостите на нормативната уредба на ЕС относно финансовата стабилност и финансовия надзор, идентифицирани по време на кризата във връзса с COVID-19; отбелязва скорошните препоръки от ЕССР, по-специално относно ликвидните рискове, произтичащи от заявките за допълване на маржин депозита и ликвидните рискове в инвестиционните фондове;

Непрофесионални инвеститори

43.

подчертава, че не може да съществува стабилен пазар без широка инвеститорската база; изразява загриженост, че ангажираността на непрофесионалните инвеститори по отношение на финансовите пазари остава ниска; посочва необходимостта от увеличаване на портфолиото от подходящи инвестиционни варианти за непрофесионалните инвеститори; призовава за мерки за насърчаване на инвестициите на дребно с оглед на демографските предизвикателства, пред които е изправен ЕС, като се увеличава участието на непрофесионалните инвеститори на капиталовите пазари чрез по-привлекателни, прозрачни и подходящи продукти за лично пенсионно осигуряване; призовава да се предложат инициативи, които са специфично насочени към непрофесионалните инвеститори, включително улесняване на разработването на независими уеб-базирани средства за сравнение в ЕС, за да се помогне на непрофесионалните инвеститори да определят най-подходящите продукти, що се отнася до риска, възвръщаемостта на инвестициите и стойността, за техните специфични нужди и предпочитания, както и насърчаване на мерки за стимулиране на конкурентоспособни продукти от екологичен, социален или управленски характер и на продукти, които обикновено се свързват с по-добра икономическа ефективност;

44.

изразява съжаление и безпокойство, че разпоредбите за защита на потребителите и инвеститорите в няколко секторни законодателни акта на ЕС относно финансовите услуги не са добре съгласувани, което води до ненужно усложняване както за финансовите посредници, така и за непрофесионалните клиенти; призовава Комисията да приеме по-хоризонтален и хармонизиран подход към защитата на потребителите и инвеститорите в законодателството на ЕС в областта на финансовите услуги, адаптиран към екологичната и цифровата трансформация, за да гарантира ефективни и съгласувани равнища на защита на всички финансови продукти и доставчици;

45.

подчертава, че е важно да се повиши доверието на инвеститорите в капиталовите пазари благодарение на стабилна защита за инвеститорите и присъствието на финансово грамотни участници на пазара;

46.

подчертава необходимостта от еднакви условия на конкуренция между дружествата за финансови услуги и дружествата за цифрови технологии до прилагането на универсален подход; подчертава, че достъпът до финансовите пазари следва да бъде възможен за всички предприятия съгласно принципа „еднаква дейност, еднакви правила“; отбелязва, че този принцип е особено важен в областите на финансовите технологии и финансовите иновации, както и че взаимният достъп до финансови данни следва да бъде балансиран с необходимостта за еднакви условия на конкуренция за всички доставчици и видове продукти;

47.

подчертава, че единният пазар на финансови услуги на дребно е много слабо развит; отбелязва, че трансграничното закупуване на продукти в областта на финансовите услуги на дребно, като например ипотечни кредити или застрахователни продукти, е много рядко срещано и е свързано с пречки; счита, че участниците на пазара на дребно следва лесно да могат в пълна степен да се възползват от единния пазар, за да имат достъп до трансгранични продукти в областта на финансовите услуги на дребно и така да се гарантира по-голям избор и по-добри продукти; призовава Комисията да създаде нов план за действие за финансовите услуги на дребно, който да определя амбициозна стратегия за премахване на пречките за трансграничните финансови услуги на дребно, както и на ненужните и прекомерно високите такси за такива услуги;

48.

призовава в законодателството относно пакета с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП) да се подобри разкриването и съпоставимостта на основната информация и да се премахне подвеждащата информация — въпроси, за които следва да се намери решение при следващия преглед; очаква, че на равнище 2 на законодателството за ПИПДОЗИП относно основния информационен документ ще се спазва равнище 1, по-специално относно предоставянето на точна, обективна, ясна и неподвеждаща преддоговорна информация и относно методиките във връзка със сценариите за резултатите, както и гарантирането на съпоставимост между различните инвестиционни продукти; отбелязва, че е важно да се гарантира, както че информацията за резултатите от минали периоди е на разположение на инвеститорите, така и че тези резултати не могат да се използват като показател за предвиждане на бъдещата възвръщаемост; изразява съжаление относно забавянето на приемането на равнище 2 на законодателството за ПИПДОЗИП, което ще съвпадне с първото преразглеждане на ПИПДОЗИП и ще увеличи правната несигурност и разходите за заинтересованите страни; настоява в предстоящия преглед да се предвиди оповестяваните документи да са стандартизирани и машинночитаеми, като така се даде възможност за сравняване в цифров формат; призовава Европейската комисия и европейските надзорни органи да координират своите предложения за промените си съответно на равнище 1 и равнище 2 по начин, който да гарантира висока степен на предвидимост както за посредниците, така и за непрофесионалните клиенти;

49.

настоятелно призовава Комисията да изясни разграничението между професионалните и непрофесионалните инвеститори на всички равнища на Директивата за пазарите на финансови инструменти, давайки възможност за индивидуално третиране на клиентите според техните познания и опит във връзка с пазарите; счита, че е важно да се позволи на непрофесионалните инвеститори да бъдат считани, при поискване, за професионални инвеститори съгласно ясни критерии; отправя искане към Комисията да разгледа въпроса дали въвеждането на категория полупрофесионални инвеститори би отговорило по-добре на реалността на участието на финансовите пазари и въз основа на своите констатации да направи оценка дали въвеждането на такава категория е необходимо или не; като алтернатива, отправя искане към Комисията да предвиди по-голяма гъвкавост в категоризирането на клиентите, и по-конкретно чрез възможности за някои клиенти по избор да не участват по отношение на някои задължения или да участват, или да повиши ефективността на съществуващите критерии за професионалните инвеститори;

50.

беше информиран, че настоящата рамка за отчитане съгласно Директивата за пазарите на финансови инструменти II и Регламента за европейската пазарна инфраструктура е твърде скъпа и сложна и възпрепятства ефективността на системата; счита, че следва да се разгледа възможността тя да бъде опростена, като се вземе изцяло предвид настоящият опит, проучи се рационализирането на цялото законодателство и се гарантира, че това в никакъв случай няма да подкопае целите, определени за Директивата за пазарите на финансови инструменти II и Регламента за европейската пазарна инфраструктура, и няма да възпрепятства правилата за интегритета на пазара, прозрачността, защитата на потребители и финансовата стабилност;

51.

призовава за изменения в законодателството, за да се гарантира достъп до независими консултации, предоставяни от финансови посредници, без неправомерно рекламиране на вътрешно разработени финансови продукти и със задълбочена оценка на продуктите на редица производители, както и за да се гарантира справедлива търговия с финансови продукти; отбелязва, че ESMA е приел нюансирано мнение относно евентуалната забрана на стимули, и призовава Комисията да проучи алтернативни подходи с подобен ефект върху съгласуването на интересите в цялата верига за разпространение; изразява съгласие, че ролята на стимулите в посредничеството и разпространението следва да бъде допълнително проучена, за да се гарантира, че няма да възникват конфликти на интереси и че финансовите консултации се предоставят обективно, прозрачно и адекватно на инвеститорите;

52.

подчертава, че т.нар. тайно пазаруване е важен инструмент за надзор, който може да подобри значително съгласуваността и ефективността на защитата на потребителите в целия ЕС; приканва ESMA да използва в пълна степен новите си координационни правомощия, като насърчава провеждането в целия ЕС на проверки по метода „тайно пазаруване“ с цел установяване на практики на продажби на неподходящи продукти и гарантиране, че всички констатации за неспазване на правилата за защита на потребителите и за професионално поведение са последвани от подходящи действия за правоприлагане;

53.

предлага на Комисията да разгледа възможността за създаване на индивидуална спестовна партида на ЕС като допълнение към националните режими, което би могло да преодолее фрагментарността на националните пазари благодарение на еднакво функциониране на разнородни пазари, гарантирайки преносимост и сигурност на спестяванията;

54.

настоява непрофесионалните инвеститори да бъдат неразделна част от програмата за устойчиво финансиране и програмата на ЕС за устойчиво развитие; призовава Комисията да гарантира, че методологията за таксономично етикетиране е ясна и разбираема за непрофесионалните инвеститори;

Финансово образование

55.

отбелязва, че липсата на финансова грамотност и липсата на достъп до широко разпространена публична информация относно финансовите пазари са сред факторите, които обясняват липсата на култура на дялов капитал в ЕС; подчертава, че финансовото образование е необходимо, за да се дава възможност на потребителите да познават правата си и да разбират рисковете, свързани с участието на финансовите пазари, с цел да се ускори участието на непрофесионалните инвеститори на финансовите пазари благодарение на увеличаване на познанията, доверието и осведомеността за рисковете; настоятелно призовава Комисията да стартира и да подкрепя програми в държавите членки за насърчаване на финансовата и цифровата грамотност посредством набор от инструменти, включително цифрови и социални медии, за ангажиране на гражданите и предприятията, и по-специално чрез създадени за тази цел публични агенции; призовава доставчиците на финансови услуги да улесняват в по-голяма степен участието на непрофесионалните инвеститори на капиталовите пазари и да им помагат да преодоляват склонността си към спестявания, създавайки култура на дялов капитал, в съответствие с техния рисков профил;

56.

подчертава, че финансовото образование е средносрочен инструмент, чиито последици са ограничени поради неизбежните когнитивни нагласи, скоростта на промените на финансовите пазари и явната им сложност; подчертава, че финансовото образование не може да замести достъпа до надеждни и безпристрастни професионални финансови консултации; отбелязва, че програмите за дялово участие на служителите са сред най-ефективните средства за повишаване на финансовата осведоменост и грамотност на пълнолетните граждани на ЕС;

57.

счита, че по-информираните и по-добре образованите по финансовите въпроси граждани са от полза за демократичните системи, допринасят за стабилността на финансовите системи и насърчават прозрачността и задълженията за предоставяне на информация на финансовите институции; призовава Комисията да предложи преглед на препоръката на Съвета „Ключови компетентности за ученето през целия живот“ и да въведе финансовата грамотност като самостоятелна основна компетентност; насърчава финансовите институции да разработват и изпълняват програми, които имат за цел разширяване на финансовата грамотност и способност, създавайки възможности за финансово приобщаване на всички граждани;

58.

настоятелно призовава държавите членки и когато е целесъобразно, компетентните регионални, местни и други публични органи да предвидят включването или разширяването на финансовата грамотност във всички училищни и университетски учебни планове, като учебните програми се променят и адаптират според нуждите на учениците и студентите и имат за цел да развият самостоятелност по отношение на финансовите въпроси; предлага такива програми да включват най-малко основни финансови понятия, като например сложна лихва, възвръщаемост и анюитети, както и разграничение между облигации и акции; предлага финансовата грамотност да бъде включена в проучването по Програмата за международно оценяване на учениците (PISA);

Цифровизация и данни

59.

застъпва становището, че цифровизацията на финансовите услуги може да бъде катализатор за мобилизиране на капитал и би могла да спомогне за преодоляване на фрагментарността на финансовите пазари в ЕС, като същевременно намалява пречките и повишава ефективността на надзора; подчертава, че цифровизацията не следва да води до регулаторен арбитраж, нито до понижаване на защитата на потребителите, намаляване на безопасността или рискове за финансовата стабилност; подчертава, че създаването на рамка на ЕС с високи стандарти за киберсигурност, включително относно защитата на неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, би могло да бъде благоприятно за СКП; отбелязва, че цифровите финанси имат силен елемент на капиталов поток, който привлича трансгранични инвестиции; отбелязва, че такава рамка на ЕС следва да бъде преди всичко адаптирана към цифровата ера и неутрална по отношение на технологиите;

60.

призовава Комисията да работи за изпълнението на Плана за действие в областта на цифровите финанси с цел по-добър достъп до финансовите услуги, като се предлагат по-голям избор и по-голяма ефективност на операциите;

61.

призовава Комисията да използва предстоящите прегледи на нормативната уредба за финансовите услуги с цел насърчаване на ангажираността на инвеститорите и акционерите чрез цифрови инструменти;

62.

подчертава, че е необходимо европейските пазари да могат да се конкурират на световно равнище. призовава Комисията да създаде благоприятна среда за иновативни и конкурентоспособни финансови продукти от ЕС с глобален обхват, за да се привличат чуждестранни капитали и инвестиции и да се насърчава конкурентоспособността на ЕС на световните пазари, като същевременно се поддържат високи равнища на пруденциално регулиране и финансова стабилност; изтъква отново необходимостта от по-рационализирано и кодифицирано представителство на ЕС в многостранни организации и органи в съответствие с резолюцията на Парламента от 12 април 2016 г. относно ролята на ЕС в рамките на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи (8);

63.

подчертава, че криптоактивите се превръщат в нетрадиционено средство за финансиране на МСП, по-специално първоначалното предлагане на монети, което има потенциал за финансиране на новосъздадени иновационни стартиращи и разрастващи се предприятия; във връзка с това настоява, че са необходими ясни и последователни насоки на равнище ЕС относно приложимостта на съществуващите регулаторни и пруденциални процедури спрямо криптоактивите, които могат да бъдат считани за финансови инструменти съгласно законодателството на ЕС, с цел да се осигури регулаторна сигурност и да се избегнат нееднакви условия на конкуренция, търсене на най-благоприятната правна система и регулаторен арбитраж в рамките на вътрешния пазар;

64.

отбелязва, че в областта на финансовите услуги са се развили някои олигополни структури, както и че някои големи технологични дружества са станали важни участници на пазара на финансови услуги; призовава Комисията да наблюдава и разследва как конкурентните предимства, присъщи на тези оператори, могат да нарушат конкуренцията на пазара и да навредят на интересите на потребителите и на иновациите; подчертава, че на първо място, не следва да се създават спирачки за предоставянето на пазарни данни и че следва да се извърши цялостен преглед на цената и наличието на пазарни данни за всички участници на пазара;

65.

подчертава, че тестовите среди могат да бъдат подходящ инструмент за укрепване на иновациите и конкурентоспособността на сектора на финансовите услуги; подчертава, че всяка тестова среда, включително общоевропейска тестова среда, следва да се стреми да постигне баланс между целта за насърчаване на иновациите и на финансовата стабилност и защитата на инвеститорите и потребителите, като същевременно отчита мащаба, системната значимост и трансграничната дейност на съответните дружества; отправя искане към Комисията да използва опита, натрупан от Европейския форум за иновационни посредници (EFIF), за да направи оценка дали обща рамка на ЕС за общоевропейска тестова среда за финансови услуги ще осигури допълнителни ползи за финансовите иновации;

66.

призовава за полагане на усилия, насочени към запазване на еднакви условия на конкуренция въз основа на достъп до трансгранични данни и към високо равнище на защита на данните и неприкосновеност на личния живот на потребителите, което ще осигури на ЕС рамка с високи стандарти за киберсигурност, която би била от полза за СКП;

Ролята на ЕС на световните пазари

67.

посочва, че Европа се конкурира за капитали на световния пазар и че в резултат на това наличието на по-задълбочени, по-интегрирани, по-добре регулирани, стабилни, ефикасни и устойчиви европейски капиталови пазари е от решаващо значение за защитата на икономическия суверенитет на Европа, за насърчаването на използването на еврото в трети държави и за привличането на чуждестранни инвеститори; счита, че излизането на Обединеното кралство от ЕС прави тази цел още по-важна и че тя следва да бъде преследвана в съответствие с прозрачни и основани на правила критерии, а не според конкретния случай;

68.

отново посочва, че законодателството на ЕС предвижда възможността правилата на трети държави да се считат за еквивалентни въз основа на технически, пропорционален и основан на риска анализ и че такива решения следва да се вземат чрез делегиран акт; припомня, че ЕС може едностранно да оттегли всяко решение за еквивалентност и че всяко отклонение от регулаторните стандарти на ЕС следва да бъде наблюдавано отблизо; призовава Комисията да създаде в сътрудничество с ЕНО и по целесъобразност с националните компетентни органи динамична система за наблюдение на режимите на еквивалентност в случай на регулаторни и надзорни различия на трети държави, които биха могли да доведат до потенциални рискове за ЕС по отношение на финансовата стабилност, прозрачността на пазара, интегритета на пазара, защитата на инвеститорите и потребителите и еднаквите условия на конкуренция; подчертава, че Комисията следва да разполага с процедури за спешно оттегляне на решенията за еквивалентност в случай на необходимост от бързи действия, без да се забравят евентуалните последици от спешното оттегляне на решението за еквивалентност; подчертава необходимостта да се гарантира, че надзорните органи на ЕС разполагат с преки надзорни правомощия, в случай че дейностите на определени дружества от трети държави, признати съгласно рамката на ЕС за еквивалентност, могат да окажат въздействие върху финансовата стабилност, доброто функциониране на пазарите или защитата на инвеститорите;

69.

припомня необходимостта от осигуряване на оперативна съвместимост на регулаторната рамка на ЕС с международно договорените принципи на Базелския комитет по банков надзор и Съвета за финансова стабилност;

70.

призовава за действия за укрепване на международната роля и използването на еврото чрез завършване на Икономическия и паричен съюз, СКП и банковия съюз, като се подкрепя развиването на референтни показатели за еврото за стоковите пазари и се засилва ролята на еврото като референтна валута;

71.

счита, че следва да се гарантират еднакви условия на конкуренция в бъдещите отношения с Обединеното кралство след преходния период, за да се насърчава по този начин стабилността на финансовите пазари на ЕС;

72.

насърчава финансовия сектор на ЕС да се подготви за многобройните технически предизвикателства, пред които ще се изправят при прехвърлянето на търговски дейности от Лондон към ЕС; припомня, че ЕЦБ, ЕСП, ЕНО и Европейската комисия заключиха, че участниците на пазара ще се нуждаят от най-малко 18 месеца, за да намалят значимо своята експозиция към централните контрагенти в Обединеното кралство; в този контекст взема под внимание решението на Комисията да предостави на Обединеното кралство статут на еквивалентност за срок от 18 месеца; припомня, че решенията относно еквивалентността могат да бъдат едностранно оттеглени по всяко време от Комисията, по-специално ако рамките на третите държави се различават и условията за еквивалентност вече не са изпълнени;

o o

73.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на ЕНО и на Европейската централна банка.

(1) ОВ C 265, 11.8.2017 г., стр. 76.

(2) ОВ C 11, 12.1.2018 г., стp. 24.

(3) Приети текстове, P9_TA(2020)0165.

(4) Годишен доклад относно европейските МСП на Европейската комисия за периода 2018 — 2019 г.

(5) Вж. например: https://2degrees-investing.org/wp-content/uploads/2020/03/A-Large-Majority-of-Retail-Clients-Want-to-Invest-Sustainably.pdf

(6) Регламент (ЕС) № 345/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейските фондове за рисков капитал (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стp. 1).

(7) ОВ L 123, 19.5.2015 г., стp. 98.

(8) ОВ C 58, 15.2.2018 г., стp. 76.