8.9.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 362/129


P9_TA(2020)0168

Западните Балкани вследствие на срещата на високо равнище през 2020 г.

Препоръка на Европейския парламент от 19 юни 2020 г. до Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Западните Балкани, след срещата на високо равнище през 2020 г. (2019/2210(INI))

(2021/C 362/14)

Европейският парламент,

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 28 юни 2018 г., заключенията на Съвета от 18 юни 2019 г. и заключенията на Европейския съвет от 17– 18 октомври 2019 г., с които се отлагат решенията за започване на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания,

като взе предвид Декларацията от Загреб от 6 май 2020 г.,

като взе предвид Окончателното споразумение за уреждане на различията, описано в резолюции 817 (1993 г.) и 845 (1993 г.) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, прекратяването на Временното споразумение от 1995 г. и установяването на стратегическо партньорство на 17 юни 2018 г. между Гърция и Северна Македония, известно още като Преспанското споразумение,

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 26 март 2020 г. относно започването на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания, които подкрепиха заключенията на Съвета от 25 март 2020 г. относно разширяването и процеса на стабилизиране и асоцииране,

като взе предвид съобщението на Комисията от 5 февруари 2020 г., озаглавено „Подобряване на процеса на присъединяване — Надеждна перспектива на ЕС за Западните Балкани“ (COM(2020)0057),

като взе предвид съобщението на Комисията от 29 май 2019 г. относно политиката на ЕС по въпросите на разширяването (COM(2019)0260),

като взе предвид съобщението на Комисията от 6 февруари 2018 г., озаглавено „Надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС за Западните Балкани“ (COM(2018)0065),

като взе предвид Глобалната стратегия на ЕС от 2016 г., в която се посочва, че надеждната политика на разширяване представлява стратегическа инвестиция за сигурността и просперитета на Европа, и че тя вече е допринесла значително за мира в някои райони, разкъсвани в миналото от войни,

като взе предвид съобщението на Комисията от 16 октомври 2013 г., озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2013 — 2014 г.“ (COM(2013)0700),

като взе предвид подновения консенсус относно разширяването, одобрен от Европейския съвет през декември 2006 г. и впоследствие подкрепен в заключенията на Европейския съвет от юни 2019 г.,

като взе предвид окончателната декларация от срещата на високо равнище в Загреб, проведена на 24 ноември 2000 г.,

като взе предвид Солунската декларация от срещата на високо равнище ЕС — Западни Балкани, проведена на 21 юни 2003 г., във връзка с перспективата за присъединяване на държавите от Западните Балкани към Европейския съюз,

като взе предвид Декларацията от София от срещата на високо равнище ЕС — Западни Балкани, състояла се на 17 май 2018 г., и приложената към нея Приоритетна програма от София,

като взе предвид Берлинския процес, стартиран на 28 август 2014 г., и по-специално декларацията на министрите на външните работи на държавите от Западните Балкани относно регионалното сътрудничество и двустранните спорове от 27 август 2015 г. и създаването на Регионалната служба за младежко сътрудничество (RYCO), както и допълнителните срещи на високо равнище във Виена (2015 г.), Париж (2016 г.), Триест (2017 г.), Лондон (2018 г.) и Познан (2019 г.),

като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси от 29– 30 април 1997 г. относно прилагането на предварителни условия с оглед на разработването на съгласувана стратегия на ЕС за отношенията с държавите от региона,

като взе предвид съвместното изявление на министрите на външните работи на 13 държави — членки на ЕС, от 11 юни 2019 г. относно ангажимента на ЕС за европейска интеграция на Западните Балкани,

като взе предвид съвместната декларация от срещата на високо равнище между Европейския парламент и председателите на парламенти от държавите от Западните Балкани, свикана на 28 януари 2020 г. от председателя на Европейския парламент, под ръководството на парламентите от Западните Балкани,

като взе предвид неформалната среща от 16 февруари 2020 г., която събра лидерите на държавите от Западните Балкани, председателя на Европейския съвет, председателя на Европейската комисия, върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и министър-председателя на Република Хърватия, който председателства Съвета на Европейския съюз,

като взе предвид резолюцията на Европейския икономически и социален комитет от 31 октомври 2019 г., озаглавена „Започване на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания: доверието в ЕС и неговите геостратегически интереси трябва да се отстояват“ (1),

като взе предвид становището на Европейския комитет на регионите относно пакет „Разширяване 2019 г.“, прието на 13 февруари 2020 г. (2),

като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно възпоменаването на събитията от Сребреница (3),

като взе предвид своята законодателна резолюция от 27 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП III) (4),

като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2019 г. относно започването на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания (5),

като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно позицията на Европейския парламент във връзка с Конференцията за бъдещето на Европа (6),

като взе предвид заключенията на Съвета от 5 юни 2020 г. относно засилването на сътрудничеството с партньорите от Западните Балкани в областта на миграцията и сигурността,

като взе предвид съобщението на Комисията от 29 април 2020 г., озаглавено „Подкрепа за Западните Балкани за справяне с COVID-19 и възстановяване след пандемията“ (COM(2020)0315),

като взе предвид член 118 от своя Правилник за дейността,

като взе предвид писмото на комисията по международна търговия,

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0091/2020),

А.

като има предвид, че разширяването е една от най-успешните и стратегически политики на ЕС, както и най-ефективният инструмент на външната политика, който допринася за разширяване на обхвата на основните ценности на Съюза за зачитане на човешкото достойнство, свобода, демокрация, насърчаване на мира, просперитета и равенството, върховенството на закона и зачитането на правата на човека, включително и правата на лицата, принадлежащи към малцинства, в рамките на Европа;

Б.

като има предвид, че процесът на разширяване е неразделна част от европейската интеграция и продължава да е стратегически важен за Европейския съюз;

В.

като има предвид, че самият Съюз има политически и икономически интерес, както и интерес, свързан със сигурността, от перспективата за пълноправно членство на държавите от Западните Балкани в ЕС, въз основа на постигнатите резултати;

Г.

като има предвид, че перспективата за членство в ЕС представлява признаване на важен геополитически залог за обединяването на европейския континент и основен стимул за реформи в държавите от Западните Балкани;

Д.

като има предвид, че държавите от Западните Балкани са географски, исторически и културно свързани с Европа, а процесът на интегрирането им в Европейския съюз е от ключово значение за стабилността и сигурността на континента като цяло, както и за гарантирането на свободата и мира;

Е.

като има предвид, че процесът на разширяване на ЕС е форма на двустранен обмен, при който и двете страни трябва да изпълняват своите ангажименти, и който се основава на предварителното условие, че както Европейският съюз, така и страните кандидатки изпълняват своите задължения;

Ж.

като има предвид, че предлаганата от Комисията подобрена методология има за цел да осигури нова динамика за процеса на разширяване и нов тласък за промени в присъединяващите се страни;

З.

като има предвид, че ЕС е водещ инвеститор, търговски партньор и донор в региона;

И.

като има предвид, че в своите резолюции Европейският парламент приветства напредъка, постигнат от Северна Македония и Албания; като има предвид, че с оглед на този напредък Парламентът одобри предоставянето на възнаграждение за постигнатите резултати по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ за Северна Македония и Албания;

Й.

като има предвид, че на срещата на високо равнище в Загреб през 2020 г. беше признато върховенството на демокрацията и принципите на правовата държава, и ЕС беше призован да засили още повече своята ангажираност към региона;

К.

като има предвид, че Европейският парламент изрази съжаление относно факта, че през 2019 г. Европейският съвет не успя да постигне съгласие за започването на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания; като има предвид, че след препоръките на Комисията от 2018 г. и 2019 г., които бяха одобрени от Парламента, този неуспех подкопа доверието в Европейския съюз, допринесе за възхода на популизма, национализма и евроскептицизма и подкопа усилията на държавите кандидатки, като рискува да създаде политически вакуум и да окуражи някои трети страни, които се стремят към политическо влияние в региона, в ущърб на процеса на интеграция в ЕС;

Л.

като има предвид, че процесът на разширяване насърчава и укрепва капацитета за решаване на двустранни спорове и цели постигането на помирение между обществата в региона;

М.

като има предвид, че държавите от Западните Балкани следва да увеличат усилията си за преодоляване на политическата поляризация и продължителните парламентарни бойкоти, с цел засилване на парламентарния контрол;

Н.

като има предвид, че Европейският парламент продължава да бъде надежден партньор на държавите в процеса на присъединяване към ЕС и поддръжник на процеса на разширяване, като положителен механизъм на Европейския съюз за стимулиране на реформите, насочени към институционално и социално-икономическо укрепване на тези държави, в полза на техните граждани;

О.

като има предвид, че в Програмата от Солун и в Декларацията от София се подчертава, че ще бъде отделено специално внимание на създаването на нови възможности за младите хора, като същевременно се гарантира, че това допринася за социално-икономическото развитие на Западните Балкани;

П.

като има предвид, че Европейският парламент е поел ангажимент за засилване на своята политическа и институционална подкрепа за демократичните и икономическите реформи в региона и за подпомагане на държавите от Западните Балкани в процеса на присъединяване към ЕС;

Р.

като има предвид, че в политическите насоки на Комисията за периода 2019 — 2024 г. се потвърждава европейската перспектива на Западните Балкани;

С.

като има предвид, че при изслушването на заместник-председателя/върховен представител Жозеп Борел и члена на Комисията Оливер Вархели, те поеха ангажимент да се отдаде приоритет на процеса на разширяване и да се ускорят процесите на структурни и институционални реформи и интеграция в държавите от Западните Балкани;

Т.

като има предвид, че амбициозната политика на разширяване изисква подходящ бюджет; като има предвид, че Съветът следва да осигури достатъчно бюджетни средства за подкрепа на политиката на разширяване;

У.

като има предвид, че ЕС трябва също да подобри механизмите на правовата държава в рамките на Съюза и да създаде амбициозна програма за конференцията за бъдещето на Европа;

Ф.

като има предвид, че просперитетът и сигурността на Европа са тясно свързани с процеса на интеграция и постигането на напредък в областта на мира, демокрацията, зачитането на правата на човека и върховенството на закона в региона на Западните Балкани, както и с бъдещето на държавите от този регион, в рамките на един силен и реформиран Европейски съюз;

Х.

като има предвид, че в своето съобщение от 5 февруари 2020 г. Комисията пое ангажимент да представи съобщение за определяне на действията за постигане на напредък в областта на основните реформи, включително по отношение на принципите на правовата държава;

Ц.

като има предвид, че ЕС мобилизира 3,3 милиарда евро за справяне с пандемията от коронавируса в Западните Балкани, включително 38 милиона евро под формата на незабавна подкрепа за сектора на здравеопазването, 389 милиона евро за социално и икономическо възстановяване, 750 милиона евро за макрофинансова помощ, 455 милиона евро за съживяване на икономиката и 1,7 милиарда евро под формата на преференциални заеми от Европейската инвестиционна банка;

Ч.

като има предвид, че държавите от Западните Балкани се възползваха от механизма на ЕС за гражданска защита, от съвместното възлагане на обществени поръчки за медицинско оборудване, от освобождавания от схемата на ЕС за разрешения за износ на лични предпазни средства и от „зелените коридори“ за стоки от първа необходимост;

1.

отправя следните препоръки към Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност:

а)

да се подкрепи европейската перспектива на държавите от Западните Балкани и да се засили процесът на присъединяване, като се гарантира, че той утвърждава основните ценности и принципите на правовата държава, води до устойчиви демократични, икономически и екологични промени и социално сближаване, и осигурява добросъседски отношения и регионално сътрудничество, като основни елементи от процеса на разширяване и процеса на стабилизиране и асоцииране, и като се гарантира, че разширяването на Съюза продължава успоредно с дискусиите относно бъдещето на Европа и вътрешните реформи на ЕС;

б)

да се увеличат усилията за изграждане на политическа воля сред държавите членки за постигане на напредък в разширяването към Западните Балкани, вместо да се позволява на вътрешните процеси в ЕС да възпрепятстват този процес, както и да се подобрят политическите и стратегическите насоки на ЕС за цялостната политика в региона;

в)

да се продължи с процеса на разширяване, като необходимо условие за доверието в ЕС, както и за успеха и влиянието на Съюза в региона и извън него;

г)

да се ускори процесът на присъединяване на държавите, които са се ангажирали в политическо и административно отношение с изпълнението на реформите, свързани с ЕС;

д)

да се гарантира, че подобрената методология подкрепя пълноправното членство в ЕС като крайна цел и че ЕС определя по-предвидими критерии, основани на обвързването с условия и обратимостта на процеса, и ги прилага последователно, което допринася за по-голяма динамичност на процеса на присъединяване, и следователно — за възстановяване на доверието в него чрез прилагане на преработената методология;

е)

да се гарантира, че засиленият акцент върху политическото естество на процеса, представен в преразгледаното предложение на Комисията за методологията на разширяване, не заменя оценките относно изпълнението на референтните показатели на експертно равнище, нито възпрепятства ангажимента на ЕС за основан на резултатите процес на разширяване;

ж)

да се гарантира, че групирането на областите на политиката задълбочава и подобрява качеството и устойчивостта на реформите и осигурява конкретни резултати за присъединяващите се страни, като същевременно позволява едновременното провеждане на преговори по различни глави;

з)

да се осигурят ясни, прозрачни и последователни референтни показатели за присъединяването, както и непрекъсната политическа и техническа подкрепа в хода на целия процес, включително за парламентите, с цел гарантиране на техните независими надзорни функции, и да се подобри измерването на напредъка на местно равнище, като се гарантира, че всяка присъединяваща се страна се оценява въз основа на определени условия и принципа на постигнатите резултати;

и)

да се гарантират приемственост, отчетност, последователност и предсказуемост на процеса на разширяване чрез утвърждаване на новата методология на Комисията като дългосрочен инструмент за коригиране на политиката и чрез избягване на ad hoc преразглеждания на процеса и на неговите параметри в резултат на политически съображения на някоя държава членка; да се гарантира, че референтните показатели и подкрепата за присъединяването се основават на извлечените поуки с цел избягване на констатираните в миналото слабости и подобряване на процеса на присъединяване;

й)

да се улесни прилагането на подобрената методология за присъединяващите се страни, които вече са започнали преговори, в случай че те решат да участват, с оглед на гарантирането на ефективно и устойчиво сближаване с европейските стандарти и норми;

к)

да се предложат повече политически и икономически стимули за държавите от Западните Балкани и да се подобри съгласуваността между процеса на разширяване и политическите инициативи в ЕС чрез провеждане на ежегодни регионални срещи с лидерите на държавите от Западните Балкани в рамките на Европейския съвет, като се гарантира редовното участие на представители от Западните Балкани в заседанията на Европейския съвет, в Комитета по политика и сигурност и в работните групи на Комисията;

л)

да се насърчи постепенната интеграция на присъединяващите се страни в процесите, секторните политики и програмите на ЕС още преди тяхното присъединяване, включително чрез целенасочена финансова подкрепа от фондовете на ЕС, с цел да се осигурят осезаеми ползи за гражданите, и по-специално за децата и младите хора, и да се увеличи предприсъединителната помощ и присъствието на ЕС в тези държави в периода преди пълноправното им членство в Съюза;

м)

да се подкрепи засилената парламентарна роля в процеса на присъединяване чрез създадените форуми и да се насърчават последователно нови инициативи, като например срещата на високо равнище на председателите на парламенти, която беше свикана за първи път от председателя на Европейския парламент и от ръководителите на парламентите на държавите от Западните Балкани на 28 януари 2020 г.;

н)

да се улесни и насърчи по-активното включване на парламентарни представители от преговарящите държави в работата на Европейския парламент;

о)

да се включат представителите на държавите от Западните Балкани в конференцията за бъдещето на Европа, като се постави специален акцент върху участието на младите хора;

п)

да се подобри механизмът за обвързване с условия и да се подчертае обратимостта на процеса на присъединяване чрез прилагане на обективни критерии при вземането на решения за спиране или временно преустановяване на преговорите; да се гарантира, че Комисията стартира тези процедури след задълбочена оценка и в отговор на предложение от страна на държавите членки или на Европейския парламент, като същевременно се отбележи, че принципът за клаузата за дисбаланс и за обратимост вече се прилага за настоящите рамки за преговори със Сърбия и Черна гора; да се гарантира, че механизмът за обвързване с условия и за суспендиране е придружен от ясна комуникация от страна на европейските институции по отношение на специфичните условия за евентуално суспендиране;

р)

да се засили ангажираността на държавите членки по отношение на процеса на разширяване чрез увеличаване на участието на експерти по въпроси, свързани с върховенството на закона и други области, определени от държавите членки, както и на гражданското общество и защитниците на правата на човека на местно равнище, и да се подобри измерването на общото развитие, като се запази придържането към утвърдените обективни стандарти и се избягва политизиране на техническите аспекти на процеса на присъединяване, по-специално във връзка с мониторинговите доклади и препоръките на Съвета на Европа и други органи по стандартизация;

с)

да се признае, че Берлинският процес подкрепя и допълва политиката за разширяване на ЕС и не може да се разглежда като алтернатива на присъединяването или като дублиране на усилията, полагани във връзка с разширяването;

т)

да се признае, че самият Съюз има интерес от започването на преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония, от гледна точка на политиката, сигурността и икономиката;

у)

да се признае, че фактът, че Европейският съвет не започна преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония през юни 2018 г., юни 2019 г. и октомври 2019 г., оказа неблагоприятно въздействие върху ролята на ЕС в региона и върху общественото мнение във връзка с присъединяването към ЕС, като изпрати отрицателно послание към държавите от Западните Балкани, и да се признае, че започването на преговори за присъединяване ще възстанови доверието в процеса, както се препоръчва от Европейския парламент и от Комисията;

ф)

да се либерализира възможно най-скоро визовият режим с Косово, при положение че критериите са изпълнени още от юли 2018 г.;

х)

да се засили динамиката на преговорите, за да се ускори присъединяването на Черна гора и Сърбия;

ц)

върховенството на демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи да се поставят отново в центъра на процеса на разширяване, като се отворят най-напред и се затворят най-накрая главите за съдебната система, корупцията и организираната престъпност, както и главите, свързани със зачитането на правата на човека, включително правата на малцинствата, свободата на медиите и свободата на изразяване на мнение;

ч)

да се постави акцент върху изграждането на институционален и административен капацитет с цел повишаване на прозрачността и ефективността на доброто управление на всички равнища;

ш)

да се използва опитът от последните разширявания, включително и поуките, извлечени от държавите от Централна Европа;

щ)

да се продължи съвместната работа с държавите от Западните Балкани за борба с тероризма и организираната престъпност;

аа)

да се гарантира целенасочено акцентиране върху изграждането на държавен капацитет, изпълнението на съдебни решения, провеждането на съдебни реформи и усилията за борба с корупцията и организираната престъпност;

аб)

да се настоява за зачитане и пълно прилагане на съдебните решения на национално и международно равнище, включително и тези на конституционните съдилища и всички решения на Европейския съд по правата на човека, Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) и неговия наследник — Международния остатъчен механизъм за наказателните трибунали (МОМНТ), специализираните съдебни състави за Косово (СССК) и специализираната прокуратура (СП), както и препоръките на органите за наблюдение на Съвета на Европа, включително и Европейската комисия срещу расизма и нетърпимостта (ЕКРН);

ав)

да се призоват настоятелно държавите от Западните Балкани да изпълняват своите международни задължения при наказателното преследване на военни престъпления и при определянето на съдбата на изчезналите лица; да се препоръча пълно сътрудничество с МОМНТ, СССК и СП и изрична подкрепа за работата и констатациите на МНТБЮ, както и за популяризирането и разпространението на информация за неговата работа и неговото наследство сред гражданите; да се осъдят всички опити за възвеличаване на военнопрестъпници и за отричане на исторически факти, и във връзка с това се подкрепи Регионалната комисия за установяване на фактите за всички жертви на военни престъпления и други сериозни нарушения на правата на човека, извършени на територията на бивша Югославия (инициативата RECOM);

аг)

да се увеличи ангажираността на ЕС за разрешаване на неуредените двустранни въпроси и за насърчаване на добросъседските отношения и регионалното сътрудничество чрез дейности за изграждане на доверие и посредничество, и държавите от Западните Балкани да се призоват настоятелно да започнат процес на помирение и търсене на мирни решения на дългогодишните спорове;

ад)

да се укрепи процесът на присъединяване с оглед на задълбочаване на солидарността между народите на държавите от Западните Балкани и на държавите членки, като същевременно се зачитат техните история, култура и традиции;

ае)

да се подкрепи новоназначеният специален представител на ЕС за диалога между Белград и Прищина и други регионални въпроси, свързани със Западните Балкани, с цел постигане на пълно нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово и гарантиране на напредък в добросъседските отношения за периода на неговия мандат;

аж)

да се насърчи по-широка подкрепа в обществото за регионалното помирение, като, inter alia, се подкрепи пълноценното участие на парламентите в диалога между Белград и Прищина и постигането на устойчиво регионално помирение;

аз)

да се засилят, и където е възможно, да се увеличат общите усилия на ЕС и на държавите от Западните Балкани за насърчаване на междуличностните контакти и за обмен на опит с цел изграждане на взаимен положителен имидж сред съответното население;

аи)

да се насърчи създаването на равнопоставени условия за приобщаваща политическа среда и да се улеснят усилията във всички държави от Западните Балкани с цел преодоляване на политическата поляризация и продължителните парламентарни бойкоти; да се развие приобщаваща и конструктивна парламентарна култура и да се засили парламентарният контрол и надзор; да се насърчи отговорен подход към представляване на интересите на гражданите в парламентите, за да се насърчи демократичният контрол и по-доброто качество на законодателството;

ай)

да се вземат предвид и да се улеснят дейностите на Европейския парламент, свързани с работата по присъединяването и подкрепата на демокрацията, в това число и дейностите на неговите постоянни комисии и делегации, а постоянните докладчици на Парламента за държавите от Западните Балкани да се включат в процеса на контрол и в работата на местно равнище;

ак)

да се насърчи провеждането на изборни реформи, които да гарантират свободни, честни, прозрачни и основани на конкуренцията избори на централно и местно равнище, без сплашване и кампании за дезинформация, в съответствие с международните стандарти, включително по отношение на прозрачността при финансирането на партиите, както и с препоръките на международните мисии за наблюдение; да се предприемат последващи действия във връзка с прилагането на становищата на Венецианската комисия; да се допринесе за реализацията на програмите на Европейския парламент за подкрепа на демокрацията в региона;

ал)

да се насърчат националните парламенти да използват инструментите на Европейския парламент за подкрепа на демокрацията, като например диалога „Жан Моне“ и междупартийния диалог, с цел улесняване на политическата работа по парламентарния диалог и повишаване на отчетността, надзора, демократичния контрол и качеството на законодателната дейност;

ам)

да се подкрепи и привлече гражданското общество за тясно сътрудничество, в неговата роля на незаменим участник в процесите на укрепване на демокрацията, регионално сътрудничество и провеждане на реформи във връзка с присъединяването, с акцент върху проевропейските и продемократичните сили в региона;

ан)

да се гарантира, че гражданите и обществата в страните кандидатки са по-тясно свързани с процеса на присъединяване и извличат ползи от него; да се осигури специална подкрепа и насърчаване, в този контекст, за проевропейските и продемократичните възгледи, становища и прослойки на обществото;

ао)

да се гарантира, че всяка предприета стъпка включва задълбочен и всеобхватен диалог с организациите на гражданското общество, академичните среди и младите хора, от първоначалния етап на вземане на решение до етапа на изпълнение и оценка, като се внимава да не се подкрепят или финансират съществуващи местни антиевропейски структури на властта или местни структури със съмнителна демократична репутация, като по този начин се насърчава развитието на европейските ценности, върховенството на закона, борбата с корупцията и изграждането на силни и ефективни демократични институции, като основа за успешно присъединяване към ЕС;

ап)

да се осъдят категорично кампаниите за оклеветяване, заплахите и сплашването на журналисти и медии и да се настоява за разследване и наказателно преследване на тези престъпления, за да могат журналистите да работят в безопасна среда, като същевременно се разгледат въпросите за концентрацията, политическия и икономическия натиск върху финансирането на медиите и липсата на прозрачност във връзка със собствеността върху медиите;

ар)

да се подкрепя активно и да се укрепва изграждането на демократична, независима и многообразна медийна среда, както и отчетността и управлението на средствата за масова информация;

ас)

да се засилят мерките за подкрепа, насърчаващи устойчивостта спрямо дезинформацията и дестабилизиращите медийни кампании, включително и кампаниите, които се провеждат чрез операции за външно влияние с цел подкопаване на демократичните процеси и суверенитета на държавите от Западните Балкани, както и ролята на ЕС в региона, посредством хибридна война;

ат)

да се насърчава и подкрепя активно прилагането на политики за борба с дискриминацията и да се настоява за наказателно преследване на престъпленията от омраза; да се насърчава постигането на по-бърз напредък към равенство между половете, борба с дискриминацията и гарантиране на социално приобщаване за етническите, националните и религиозните малцинства, хората с увреждания, ромите и ЛГБТКИ+ лицата, като се обърне специално внимание на децата, чрез внедряване на приобщаващи политики за защита на основните права на гражданите;

ау)

да се призове за въвеждането на по-строга нормативна уредба с цел предотвратяване и провеждане на активна борба срещу убийствата и насилието спрямо жени и деца, както и други форми на домашно насилие, включително като се припомнят задълженията по Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие и като се предприемат необходимите стъпки за ратифицирането й; да се предотвратява и да се води борба с трафика на хора;

аф)

да се признаят трудностите, пред които са изправени държавите от Западните Балкани при управлението на миграционните и бежанските потоци, както и значителните усилия, които регионът полага за осигуряване на подслон и хуманитарни доставки, основно с подкрепата на ЕС; да се осигури ефективно прилагане на споразуменията за статуса между държавите от Западните Балкани и Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex);

ах)

да се подчертае значението на приноса на държавите от Западните Балкани за защитата на външната граница на Европейския съюз и да се засили европейската подкрепа за управлението на границите в региона; да се укрепи капацитетът на системата за предоставяне на убежище в региона, в сътрудничество с Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) и Службата на върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН);

ац)

да се подчертае решаващото значение на социалното измерение и социално-икономическото сближаване, както и неговата ключова роля в процеса на присъединяване;

ач)

да се акцентира повече върху изкореняването на бедността, подкрепата за гражданското общество и изпълнението на ангажиментите в сферата на трудовото право;

аш)

да се насърчат държавите от Западните Балкани да повишат своите стандарти във връзка с трудовите и социалните права, да стимулират растежа, да приложат достиженията на правото на ЕС в социалната област и да включат широк кръг от заинтересовани страни, като например профсъюзи, търговски палати и камари на труда, в процеса на преговори с партньорите от ЕС;

ащ)

да се води борба с изтичането на мозъци чрез конкретни мерки, като например насърчаване на качествени и приобщаващи образователни реформи, по-специално в областта на професионалното образование и обучение (ПОО), като се гарантира, че секторът на образованието отговаря по-добре на изискванията на пазара на труда и допринася за създаването на възможности за дългосрочни и устойчиви работни места за младите хора;

ба)

да се подкрепи платформата за регионален диалог „Преодоляване на разликите“, създадена по линия на програмата за млади политически лидери на Европейския парламент, в усилията за премахване на пропастта между младежката политика, участието на младите хора и дейността на парламентарните представители от Западните Балкани, и да се насърчат конкретни действия за увеличаване на участието на младите хора в политиката и в прилагането на младежките политики в целия регион;

бб)

да се насърчават възможностите за доброволчество и гражданско участие на младите хора и да се инвестира повече в младите хора от региона, като се увеличи участието на присъединяващите се страни в съществуващите програми за мобилност, например „Еразъм +“, „Творческа Европа“ и „Хоризонт 2020“, и като се създадат нови програми за вътрешнорегионална мобилност;

бв)

да се засили сътрудничеството в областта на науката, научните изследвания и иновациите чрез специално програмиране на Европейската комисия;

бг)

да се увеличи помощта за държавите от Западните Балкани с оглед на подобряване на тяхното законодателство в областта на околната среда, енергийната ефективност и климата и да се гарантира техният капацитет за прилагане на това законодателство, в съответствие със стандартите на ЕС и Парижкото споразумение, включително чрез пълно и бързо изпълнение на техните международни задължения по Договора за създаване на Енергийна общност във връзка с осигуряването на пълно съответствие с достиженията на правото на Съюза в областта на енергетиката и тяхното прилагане;

бд)

да се призоват органите да предприемат спешни мерки за наблюдение, смекчаване и предотвратяване на замърсяването на въздуха и водата; да се осигурят предварителни стратегически екологични оценки и оценки на въздействието върху околната среда, за да се гарантира устойчиво развитие на водноелектрическата енергия и туризма, като се осигури баланс с усилията за опазване на околната среда;

бе)

да се улесни регионалната интеграция в областта на енергетиката, като се увеличи диверсификацията и сигурността на източниците на доставки, и да се подобри свързаността на енергийните инфраструктури и цифровите мрежи;

бж)

да се насърчи необходимият енергиен преход към по-чисти възобновяеми енергийни източници, както и премахването на употребата на каменни и лигнитни въглища, които създават сериозни социални и здравни рискове за местното население и съседните държави; да се включат присъединяващите се страни от Западните Балкани в процесите, свързани с Европейския зелен пакт и Фонда за справедлив преход;

бз)

да се припомни, че ЕС е най-големият чуждестранен инвеститор в региона, като той е инвестирал 12,7 милиарда евро под формата на преки чуждестранни инвестиции в периода 2014 — 2018 г.; да се изготви стратегически икономически и инвестиционен план с оглед на подобряване на конкурентоспособността, правната среда и бизнес средата, положението на МСП и устойчивото развитие в целия регион, в съответствие с ангажиментите, поети по Парижкото споразумение и Европейския зелен пакт, като същевременно се отбележи, че растежът в Западните Балкани се забавя след краткотрайното съживяване на инвестициите през предходните години и че приносът на инвестициите и на износа за стимулирането на растежа намалява;

би)

да се насърчи и засили регионалната икономическа интеграция в Западните Балкани, по подобие на интеграцията в рамките на Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА), въз основа на модела в достиженията на правото на ЕС, както и да се подкрепи активно икономическата интеграция между ЕС и региона чрез разширяване на политиките на ЕС и вътрешния пазар към държавите от Западните Балкани, при изпълнение на предварителните условия;

бй)

да се подкрепят инициативите въз основа на многогодишния план за действие за създаването на регионално икономическо пространство, приет от министър-председателите на държавите от Западните Балкани по време на срещата на високо равнище в Триест през 2017 г., чиито четири стълба — търговия, инвестиции, мобилност и цифрова интеграция — са от решаващо значение за икономическото развитие на региона и за ускоряване на сближаването с ЕС;

бк)

да се подкрепи сътрудничеството на държавите от Западните Балкани с регионални и международни организации, като например Съвета за регионално сътрудничество (СРС), Регионалната служба за младежко сътрудничество (RYCO), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), както и с международни финансови институции като Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ);

бл)

да продължи да се подкрепя и да се предоставя необходимата помощ, за да приключат възможно най-бързо процесите на присъединяване на Сърбия и Босна и Херцеговина към Световната търговска организация (СТО), като се приветстват техните заявления за членство в СТО, подадени съответно през 1999 г. и 2005 г., и като се припомня значението на членството в СТО за разкриването на търговски възможности и приближаване на страните кандидатки към членство в ЕС;

бм)

да се защитят интересите на Съюза, като се намали неблагоприятното въздействие от споразуменията за свободна търговия с Евразийския икономически съюз, подписани от държави, които са подали молба за членство в Европейския съюз и на които е била дадена възможност за сключване на Споразумение за стабилизиране и асоцииране с Европейския съюз, включително като се преразгледа равнището на помощта, предоставяна на тези държави;

бн)

да се насърчи регионалното сътрудничество между държавите от Западните Балкани в областта на развитието на инфраструктурата;

бо)

да се даде приоритет на региона съгласно стратегията на ЕС за свързаност, като се подчертае значението на подобряването на транспортната инфраструктура в региона, и по-специално нейната роля за улесняване на търговията; да се подкрепи изграждането на европейски железопътни и пътни коридори във всички държави от Западните Балкани; да се насърчи Комисията да ускори финансирането на инфраструктурни инвестиции;

бп)

да се сближат хората и икономиките от региона и от ЕС, като държавите от Западните Балкани се включат в мрежите TEN-T и TEN-E, да се подпомогне за осигуряването на качествени и безопасни транспортни и енергийни услуги и да се подобри инфраструктурата и цялостната свързаност както в рамките на региона, така и между региона и ЕС, в съответствие с предложението на Комисията за стратегически икономически и инвестиционен план за Западните Балкани;

бр)

да се ускори прилагането на Програмата в областта на цифровите технологии за Западните Балкани с цел осигуряване на ползи от цифровата трансформация за гражданите; да се подпомогнат държавите от региона да подобрят възможностите за финансиране и развитие за стартиращите предприятия и МСП;

бс)

да се създаде предвидим график и да се ускори прилагането на регионална зона без роуминг, както и да се започне допълнително намаляване на тарифите за комуникация с ЕС въз основа на засилено физическо и цифрово регионално сътрудничество и свързаност;

бт)

да се подобри съгласуваността, ефикасността, видимостта и прозрачността на финансирането от Съюза в областта на външната дейност, като по този начин се популяризират ценностите на Съюза, принципите на правовата държава, борбата с корупцията и изграждането на силни и ефикасни демократични институции; финансирането по линия на ИПП III да се приведе в съответствие, по целесъобразност, с целите на Европейския зелен пакт;

бу)

да се гарантира подходяща, справедлива и пропорционална, основана на изпълнението и насочена към постигането на резултати предприсъединителна помощ, която да отговаря на потребностите на бенефициентите за промяна и да им помага да изпълняват задълженията си във връзка с присъединяването към ЕС; да се даде приоритет на конкретни проекти, които са от полза за населението на въпросните държави, и да се увеличи капацитетът на бенефициентите за усвояване на средства;

бф)

да се координират по-тясно въпросите за икономическото управление с международните финансови институции (МФИ) и да се подобри взаимното сътрудничество, с цел да се рационализират усилията за подкрепа и да се избегне дублиране на финансирането;

бх)

да се увеличи обвързаността между макрофинансовата помощ и напредъка в борбата с корупцията и да се зачитат принципите на правовата държава и правата на човека;

бц)

да се избягва съкращаване на общото финансиране по линия на ИПП, което би могло да забави реформите, свързани с ЕС, и да подкопае способността на Съюза за изпълнение на неговата стратегическа цел за стабилизиране и извършване на промени в присъединяващите се страни и за подготвянето им за задълженията, произтичащи от членството, и също така би могло да ограничи значително капацитета за справяне с множеството предизвикателства, свързани с върховенството на закона, помирението, регионалната интеграция и изменението на климата, правейки региона още по-податлив на влиянието на трети държави; да се гарантира подходяща и непрекъсната подкрепа за гражданското общество;

бч)

да се гарантира, че ИПП III се ръководи от политически приоритети, които чрез конкретни проекти оказват пряко въздействие върху живота на гражданите, и че финансирането за предприсъединителна помощ се разпределя по прозрачен, пропорционален и недискриминационен начин и се основава на солидни показатели за ефективност, като се вземат предвид ангажираността и напредъкът на държавите бенефициенти при изпълнението на реформите;

бш)

да се подобри подходът, основан на изпълнението, чрез механизъм за суспендиране, като се гарантира съгласуваност с Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИСРМС); да се допълни Регламентът за ИПП III с реформиран и подобрен „стратегически диалог“, като се гарантира своевременно информиране и провеждане на консултации с Европейския парламент;

бщ)

да се поддържа демократичната отчетност, като се гарантира пълноценното участие на Европейския парламент в контрола, надзора и стратегическото управление на проектирането, програмирането, мониторинга и оценката на ИПП III чрез делегирани актове;

ва)

да се подобри цялостната видимост и предоставяне на информация за подкрепата от ЕС в региона чрез подобряване на стратегическата комуникация и публичната дипломация, с цел разпространение на ценностите на Съюза и изтъкване на добавената стойност на проектите и програмите, финансирани от ЕС; да се изготви съвместна комуникационна стратегия, в сътрудничество с държавите от Западните Балкани; да се доразвие разбирането за ползите от процеса на присъединяване и обединение на целия европейски континент;

вб)

да се настоява за постепенното включване на присъединяващите се страни към общата външна политика и политика на сигурност и общата търговска политика на ЕС;

вв)

да се подобри значително комуникацията относно помощта от ЕС, и по-специално по отношение на съществената подкрепа, предоставяна от ЕС на Западните Балкани в борбата с пандемията от COVID-19, и да се гарантира, че получателите на тази помощ не разпространяват дезинформация и негативна реторика във връзка с реакцията на ЕС спрямо COVID-19;

вг)

да се приветства сътрудничеството на държавите от Западните Балкани с ЕС при мисии по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО);

вд)

да се осъдят действията на трети държави, насочени към дестабилизиране и подкопаване на демократичното управление в региона на Западните Балкани;

ве)

да се продължи със сътрудничеството в областта на борбата с хибридните заплахи, включително борбата с руската пропаганда;

вж)

да се предвидят последващи действия във връзка със срещата на високо равнище между ЕС и Западните Балкани през 2020 г., за да се допринесе за оценка и преразглеждане на ситуацията, както и за осигуряване на нова динамика за процеса на разширяване и нов тласък за промени в присъединяващите се страни;

вз)

да се приложи бързо преразгледаната методология за разширяване с цел възобновяване на процеса на присъединяване, и въз основа на резултатите от срещата на високо равнище за Западните Балкани в Загреб да се приемат рамки за преговори и да се организират междуправителствени конференции, целящи започване на преговори за присъединяване на преговори с Албания и Северна Македония;

ви)

акцентира върху 15-те условия, определени от Съвета на Европейския съюз, които Албания трябва да изпълни преди първата си междуправителствена конференция с държавите — членки на ЕС;

вй)

да се запази сътрудничеството с Обединеното кралство в държавите от Западните Балкани, като се вземат предвид британските връзки с региона, и да се поддържат общите цели — от утвърждаването на принципите на правовата държава и борбата с организираната престъпност до борбата с тероризма и други цели и задачи на мисиите по линия на ОПСО;

вк)

да се засили политическият диалог на високо равнище чрез редовни срещи на високо равнище между ЕС и Западните Балкани;

вл)

да се изпълнят препоръките във връзка с тематичната оценка за 2019 г. относно подкрепата на ЕС за върховенството на закона в съседните държави и държавите, обхванати от процеса на разширяване (за периода 2010 — 2017 г.), наред с бързото приемане на съобщение на Комисията за разглеждане на сериозните опасения по отношение на върховенството на закона чрез механизъм за обвързване с условия и обратимост на процеса;

вм)

да се предприемат последващи действия във връзка със значителната подкрепа, предоставяна на всички държави от Западните Балкани за посрещане на непосредствените здравни и хуманитарни нужди в резултат на пандемията от COVID-19;

вн)

да продължи да се оказва подкрепа на страните кандидатки за членство в ЕС и на потенциалните страни кандидатки от Западните Балкани във връзка с координацията и смекчаването на социално-икономическите последици от разпространението на COVID-19, и мерките да се съгласуват с общия икономически пакет от спешни мерки на ЕС, изготвен с помощта на международни финансови институции;

во)

да се гарантира, че настоящата и следващата многогодишна финансова рамка (МФР), заедно с икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани, допринасят значително за възстановяването след COVID-19 и улесняват икономическия растеж и интеграцията чрез засилени и устойчиви цифрови, енергийни и транспортни връзки;

вп)

да се гарантира, че икономическият и инвестиционен план за Западните Балкани не се финансира предимно чрез съществуващи средства по линия на ИПП, като по този начин може да се отнеме финансиране за други важни политики и програми; този план да се приведе изцяло в съответствие с Европейския зелен пакт, и по-специално с целта на ЕС за декарбонизация;

вр)

да се отдаде приоритет на Западните Балкани в новата гаранция за външна дейност и Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР +), по линия на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИСРМС); да се гарантира двойно увеличение на безвъзмездните средства, предоставяни чрез инвестиционната рамка за Западните Балкани, за подкрепа на развитието на частния сектор, свързаността, цифровизацията, екологичната програма и социалните инвестиции, и значително да се увеличат финансовите гаранции за подкрепа на публичните и частните инвестиции в региона чрез инструмента за гарантиране;

вс)

да се разшири географският обхват на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, който вече включва кризите в областта на общественото здравеопазване, така че да бъдат обхванати всички държави от Западните Балкани;

2.

възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на правителствата и парламентите на присъединяващите се страни.

(1)  ОВ C 47, 11.2.2020 г., стр. 15.

(2)  CDR 2727/2019.

(3)  ОВ C 265, 11.8.2017 г., стр. 142.

(4)  Приети текстове, P8_TA(2019)0299.

(5)  Приети текстове, P9_TA(2019)0050.

(6)  Приети текстове, P9_TA(2020)0010.