ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 20.5.2020
COM(2020) 510 final
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно националната програма за реформи на Франция за 2020 година и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Франция за 2020 година.
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 20.5.2020
COM(2020) 510 final
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно националната програма за реформи на Франция за 2020 година и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Франция за 2020 година.
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно националната програма за реформи на Франция за 2020 година и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Франция за 2020 година.
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики 1 , и по-специално член 5, параграф 2 от него,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси 2 , и по-специално член 6, параграф 1 от него,
като взе предвид препоръката на Европейската комисия,
като взе предвид резолюциите на Европейския парламент,
като взе предвид заключенията на Европейския съвет,
като взе предвид становището на Комитета по заетостта,
като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,
като взе предвид становището на Комитета за социална закрила,
като взе предвид становището на Комитета за икономическа политика,
като има предвид, че:
(1)На 17 декември 2019 г. Комисията прие годишната стратегия за устойчив растеж, с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2020 г. Тя взе надлежно предвид Европейския стълб на социалните права, провъзгласен от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г. Въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011, на 17 декември 2019 г. Комисията също прие Доклада за механизма за предупреждение, в който беше посочено, че Франция е една от държавите членки, за които ще бъде извършен задълбочен преглед. На същата дата Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната.
(2)Докладът за Франция за 2020 г. 3 беше публикуван на 26 февруари 2020 г. В него бе оценен напредъкът на Франция в изпълнението на специфичните за държавата препоръки, приети от Съвета на 9 юли 2019 г. 4 , последващите действия във връзка с препоръките, отправени през предходните години, както и напредъкът на страната по националните ѝ цели по стратегията „Европа 2020“. В доклада беше включен и задълбочен преглед по член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011, чиито резултати също бяха публикувани на 26 февруари 2020 г. Анализът на Комисията ѝ дава основание да заключи, че във Франция са налице макроикономически дисбаланси. По-специално имащите трансгранично значение и свързаните с големия държавен дълг и слабата динамика на конкурентоспособността в условия на слабо повишение на производителността.
(3)На 11 март 2020 г. Световната здравна организация обяви официално световна пандемия от COVID-19. Това е тежка извънредна ситуация в областта на общественото здраве, която засяга гражданите, обществата и икономиките. Тя поставя националните здравни системи под силен натиск, причинява смущения в световните вериги за доставки, нестабилност на финансовите пазари и сътресения в потребителското търсене и се отразява отрицателно на различни сектори. Застрашени са работните места и доходите на хората, както и стопанската дейност на предприятията. Пандемията предизвика голямо икономическо сътресение, от което вече има значителни последици в Европейския съюз. На 13 март 2020 г. Комисията прие съобщение 5 , в което се призовава за координирани икономически мерки в отговор на кризата, включващи всички участници на национално равнище и на равнището на Съюза.
(4)Редица държави членки обявиха извънредно положение или въведоха спешни мерки. Всички спешни мерки следва да бъдат строго пропорционални, необходими, ограничени във времето и в съответствие с европейските и международните стандарти. Те следва да подлежат на демократичен надзор и независим съдебен контрол.
(5)На 20 март 2020 г. Комисията прие Съобщение относно задействането на общата клауза за дерогация, предвидена в Пакта за стабилност и растеж 6 . Както е посочено в член 5, параграф 1, член 6, параграф 3, член 9, параграф 1 и член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1466/97 и член 3, параграф 5 и член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1467/97, клаузата улеснява координирането на бюджетните политики във времена на сериозен икономически спад. В своето съобщение Комисията излага пред Съвета становището си, че предвид очаквания сериозен икономически спад вследствие на разпространението на COVID-19 настоящите условия позволяват задействането на клаузата. На 23 март 2020 г. министрите на финансите на държавите членки се съгласиха с оценката на Комисията. Задействането на общата клауза за дерогация позволява временно отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, при условие че с това не се излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план. Във връзка с корективната част на Пакта за стабилност и растеж Съветът може също така да реши, по препоръка на Комисията, да приеме промяна във фискалната траектория. Общата клауза за дерогация не спира прилагането на процедурите, предвидени в Пакта за стабилност и растеж. Тя позволява на държавите членки да се отклонят от бюджетните задължения, които обичайно се прилагат, като същевременно дава възможност на Комисията и на Съвета да предприемат необходимите мерки за координиране на политиката в рамките на Пакта.
(6)Необходими са постоянни действия за ограничаване и контрол на разпространението на пандемията, за повишаване на устойчивостта на националните здравни системи, за смекчаване на социално-икономическите последици чрез мерки за подкрепа на предприятията и домакинствата и за гарантиране на подходящи здравословни и безопасни условия на труд с оглед на възобновяването на икономическата дейност. Съюзът следва да използва пълноценно различните инструменти, с които разполага, за да подкрепи усилията на държавите членки в тези области. Успоредно с това държавите членки и Съюзът следва да работят съвместно, за да подготвят мерките, необходими за връщането към нормалното функциониране на нашите общества и икономики, както и към устойчивия растеж, интегрирайки наред с другото зеления преход и цифровата трансформация и вадейки всички поуки от кризата.
(7)Кризата, свързана с COVID-19, изтъкна гъвкавостта, която предлага единният пазар по отношение на адаптирането към извънредни ситуации. За да се гарантират обаче бърз и плавен преход към етапа на възстановяване и свободното движение на стоки, услуги и работници, извънредните мерки, които възпрепятстват нормалното функциониране на единния пазар, трябва да бъдат премахнати веднага щом престанат да бъдат абсолютно необходими. Текущата криза разкри необходимостта от готовност за действие при кризи в здравната система, като тази готовност включва по-специално подобрени стратегии за покупки, диверсифицирани вериги на доставки и стратегически запаси от основни консумативи. Тези елементи са изключително важни за разработването на по-обхватни планове за готовност за действие при кризи.
(8)Законодателят на Съюза вече измени съответните законодателни уредби 7 , предоставяйки на държавите членки възможността да мобилизират всички неизползвани ресурси от европейските структурни и инвестиционни фондове, за да могат да се справят с извънредните последици от пандемията от COVID-19. Тези изменения ще осигурят допълнителна гъвкавост, както и опростени и рационализирани процедури. За да се намали натискът върху паричните потоци, за счетоводната година 2020—2021 държавите членки могат също така да се възползват от 100-процентово съфинансиране от бюджета на Съюза. Франция се насърчава да използва пълноценно тези възможности, за да помогне на хората и секторите, които са в най-затруднено положение.
(9)Възможно е разпространението на социално-икономическите последици от пандемията да бъде неравномерно в различните френски региони поради различните модели на специализация, по-специално в регионите, зависещи в голяма степен от туризма, например най-отдалечените региони, и в по-общ план стопанските дейности, за които е необходим пряк контакт с потребителите. Това води до значителен риск от задълбочаване на регионалните и териториалните различия в страната, което влошава наблюдаваната вече тенденция на бавно задълбочаване на различията между столичния регион, големите градове и останалата част от страната, между градските и селските райони и между континенталната част на страната и най-отдалечените региони. В съчетание с риска от временни смущения в процеса на сближаване между държавите членки настоящата ситуация изисква целенасочени мерки на политиките.
(10)На 7 май 2020 г. Франция представи своята национална програма за реформи за 2020 г., а на 30 април 2020 г. — програмата си за стабилност за 2020 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.
(11)Спрямо Франция понастоящем се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж и преходното правило за дълга. На 13 юли 2018 г. Съветът препоръча на Франция да гарантира, че номиналният темп на растеж на нетните първични държавни разходи 8 не надвишава 1,4 % през 2019 г., което съответства на годишна структурна корекция от 0,6 % от БВП. В цялостната оценка на Комисията се потвърждава значителното отклонение от препоръчаната корекция за постигане на средносрочната бюджетна цел през 2019 г., както и през 2018 г. и 2019 г., взети заедно. Това е фактор от значение за оценката на спазването от страна на Франция на критерия за дълга през 2019 г., взет предвид в доклада на Комисията, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора.
(12)В своята програма за стабилност за 2020 г. правителството планира номиналното салдо да се влоши от дефицит в размер на 3,0 % от БВП през 2019 г. до дефицит от 9,0 % от БВП през 2020 г. След стабилизирането, достигнало 98,1 % от БВП през 2019 г., съгласно програмата за стабилност за 2020 г. се очаква през 2020 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да нарасне до 115,2 %. Макроикономическата и фискалната перспектива се характеризират с високата степен на несигурност, породена от пандемията от COVID-19.
(13)В отговор на пандемията от COVID-19 и в рамките на координирания подход на Съюза Франция прие бюджетни мерки за увеличаване на капацитета на здравната система, за ограничаване на пандемията и за облекчаване на положението на засегнатите в особена степен лица и сектори. Съгласно програмата за стабилност за 2020 г. тези бюджетни мерки възлизат на 1,9 % от БВП. Посочените мерки включват: финансирането на схемата за частична безработица, равняваща се на 1,1 % от БВП; 0,4 % от БВП допълнителни разходи за укрепване на здравните услуги, надбавки за здравно осигуряване и възнаграждението на персонала в здравеопазването; създаване на фонд за солидарност в размер на 0,3 % от БВП за предоставяне на пряка подкрепа на малките и много малките предприятия, както и на самостоятелно заетите лица. Освен това Франция обяви мерки, които, макар и да нямат пряко отражение върху бюджета, ще допринесат за подпомагане на ликвидността на предприятията. Според програмата за стабилност за 2020 г. те се оценяват на 17 % от БВП. Тези мерки включват данъчни и социални отсрочки за предприятията; ускорено възстановяване на данъци и данъчен кредит по ДДС; създаване на специален резерв за пряко подпомагане на стратегически дружества чрез капиталови инвестиции (3,1 % от БВП) и гаранции по заеми (13,9 % от БВП). Като цяло предприетите от Франция мерки са в съответствие с насоките, изложени в Съобщението на Комисията относно координирани икономически мерки в отговор на пандемията от COVID-19. Цялостното прилагане на тези мерки, последвано от пренасочване на фискалните политики към постигане на разумни фискални позиции в средносрочен план, когато икономическите условия позволяват това да се случи, ще допринесе за запазването на фискалната устойчивост в средносрочен план.
(14)Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2020 г. при непроменена политика се предвижда салдото по консолидирания държавен бюджет на Франция да бъде -9,9 % от БВП през 2020 г. и -4,0 % през 2021 г. Съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да достигне 116,5 % от БВП през 2020 г. и 111,9% през 2021 г.
(15)На 20 май 2020 г. Комисията представи доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора, поради неспазването от страна на Франция на правилото за дълга и планираното от Франция нарушение на прага на дефицита в размер на 3 % от БВП през 2020 г. Като цяло анализът показва, че критериите за дефицита и за дълга, определен в Договора и в Регламент (ЕО) № 1467/1997, не са изпълнени.
(16)Френското здравеопазване ефективно постига добри резултати. Въпреки това кризата, предизвикана от COVID-19, разкри недостатъци в готовността на системата да се справи с разпространението на пандемии. Те включват: i) трудности своевременно да се осигурят здравни работници, консумативи и лични предпазни средства от изключителна важност, както и ii) латентни структурни проблеми. Що се отнася до първата, Франция мобилизира своя резерв от медицински и парамедицински персонал и оборудване, включително студенти по медицина и лекари в пенсия и медицински сестри. Координирането на реакцията във всички сегменти на здравеопазването си остава предизвикателство. Що се отнася до втората слабост, тя е резултат от липсата на инвестиции във физически инфраструктури и човешки ресурси, ограничено адаптиране в организацията на услугите и необходимостта от по-добра координация между участниците от частния и публичния сектор. Предизвикателствата се задълбочават поради запазващите се регионални различия. Например, въпреки че делът на практикуващите лекари е около средния за ЕС, около 18 % от населението на Франция живее в области, в които достъпът до общопрактикуващ лекар е ограничен. Необходими са по-нататъшни решителни усилия за цифровизиране на здравните услуги — крайъгълен камък на правителствената стратегия за трансформация на здравеопазването. Кризата, предизвикана от COVID-19, показва, че по-доброто използване на електронното здравеопазване, по-специално на телемедицината, е важно в случай на пандемия.
(17)Кризата, предизвикана от COVID-19, оказва отрицателно въздействие върху условията на френския пазар на труда и социалните условия. Въпреки предприетите мерки за смекчаване на последиците, безработицата се очаква да нарасне (до 10,1 % през 2020 г. според прогнозата на Комисията, а след това да се подобри до 9,7 % през 2021 г.). Тези мерки включват изменение и разширяване на режима на работа на намалено работно време, както и мерки, приети в подкрепа на предприятията и работниците, както и за гарантиране на функционирането на обществените услуги и на здравната система. Запазващото се сегментиране на пазара на труда продължава да буди безпокойство. През 2019 г. около две трети от новите назначения са били на договори за намалено работно време с продължителност по-кратка от месец. Процентът на преобразуваните краткосрочни в безсрочни трудови договори е един от най-малките в ЕС. Неотдавнашната реформа на системата за обезщетения при безработица (Unédic) имаше за цел да засили финансовата устойчивост на системата и да преодолее сегментирането. Въпреки това някои части от реформата, свързана с правилата за обезщетенията, бяха спрени поради кризата. С оглед на влошения контекст е важно да се гарантира, че обезщетенията за безработица, както и активната подкрепа за заетостта, се предлагат на всички лица, търсещи работа, независимо от техния трудов статус. За да бъдат преодолени несъответствията между търсените и предлаганите умения и за да се подобри устойчивостта на пазара на труда, следва да продължат да се полагат усилия за насърчаване на преразпределението на работната сила във всички сектори.Преди разпространението на пандемията от COVID-19 работодателите все повече съобщаваха за трудности да намерят подходящи кандидати за назначаване, което показва необходимостта от насърчаване на повишаването на квалификацията и преквалификацията. Например, въпреки че секторът на информационните технологии е особено засегнат от недостига на умения, висшистите в него представляват едва 3 % от общия брой висшисти.
(18)В контекста на кризата, причинена от COVID-19, е особено важно да се гарантира функционирането на критичната инфраструктура и свободното движение на стоки в целия единен пазар, както и да се наблюдава и гарантира правилното функциониране на веригите на доставки в сътрудничество със съседните държави. За тази цел премахването на мерките, приети през кризата, предизвикана от COVID-19, по-специално ограниченията върху износа на някои медицински вещества и продукти, ще допринесе за удовлетворяване на нуждите на гражданите в целия ЕС по съгласуван начин и в дух на солидарност, за да се избегне рискът от недостиг и прекъсване на доставките, и в крайна сметка да се проправи пътят към успешна, координирана от ЕС стратегия за излизане от кризата, предизвикана от COVID-19.
(19)Франция прие много схеми в подкрепа на ликвидността на предприятията, включително съгласно Временната рамка за мерките за държавна помощ в подкрепа на икономиката през настоящата пандемия от COVID-19 9 . Ефективното и ефикасно прилагане на тези схеми е от възлово значение, за да се гарантира, че предприятията, и по-специално малките и средните предприятия (МСП) се възползват от тях. При разработването и прилагането на тези мерки трябва да се вземе предвид устойчивостта на банковия сектор.
(20)Цялостната бизнес среда на Франция се подобри, но Франция трябва да продължи да полага усилия да опрости данъчната си система и да намали административната тежест за предприятията, особено ако това подкрепя ефективното икономическо възстановяване в средносрочен план. Например, според оценката на Комисията и потвърдена от показателите на ОИСР от 2018 г. за регулирането на продуктовите пазари, въпреки напредъка и приемането на няколко мерки в сектора на услугите, във Франция регулаторните ограничения остават по-големи в сравнение с други държави членки, особено за услугите за предприятията, много от които са регулирани професии, и в търговията на дребно. В качеството си на един от най-засегнатите сектори, услугите ще играят важна роля за излизането от кризата и възстановяването от нея. Промяна в замисъла на изискванията за достъп до и упражняване на дейности по предоставяне на услуги ще стимулира иновациите, конкуренцията и професионалната мобилност, което ще има положително въздействие върху цялата икономика. Регулаторната гъвкавост също би могла да увеличи възстановяването на търговията на дребно след пандемията от COVID-19.
(21)За да се насърчи икономическото възстановяване, ще бъде важно да се даде приоритет на готови за изпълнение публични инвестиционни проекти и да се насърчават частните инвестиции, включително чрез подходящи реформи. Те биха могли да се впишат в приоритетите на „Зеления пакт“, по-специално инициативите за нисковъглероден транспорт, енергията от възобновяеми източници и санирането на сгради. Заедно с цифровата трансформация на икономиката, това би могло да допринесе за даването на краткосрочен тласък на възстановяването, а също и в средносрочен план след кризата, предизвикана от COVID-19, както и да насочи Франция към устойчив дългосрочен неутрален по отношение на климата модел, който същевременно насърчава технологичното лидерство. Подготвителната работа за мерките за възстановяване може да се основава на националния план на Франция в областта на енергетиката и климата, на проектите от общ интерес и на плановете за развитие на инфраструктура. Допълнителните инвестиции в енергийна инфраструктура, включително в електроенергийни междусистемни връзки, ще допринесат за подобряване на интеграцията на вътрешния енергиен пазар на ЕС, като същевременно ще създадат по-силна конкуренция и ще улеснят разгръщането на енергията от възобновяеми източници. Програмирането на Фонда за справедлив преход за периода 2021—2027 г. би могло да помогне на Франция да преодолее някои от предизвикателствата, свързани с прехода към неутрална по отношение на климата икономика, по-специално на териториите, обхванати от приложение Г към доклада за страната 10 . Това ще позволи на Франция да използва този фонд възможно най-пълноценно.
(22)По време на изолацията при домашни условия цифровизацията се оказа жизненоважна за поддържането на достъпа до държавни, образователни и медицински услуги и за запазването на икономическата дейност чрез дистанционна работа и чрез електронна търговия. В средносрочен план цифровизацията предоставя по-големи възможности за предприятията, по-специално за МСП, да се възстановят и да се развиват, като ги свързва с повече потенциални клиенти, подобря ефективността на производствените процеси и предоставя стимули за иновации. Инвестициите в цифровизацията включват предоставяне на подходяща инфраструктура, подобряване на цифровите умения на населението в по-широк смисъл, по-специално на работещото население. Изпълнението на плана на Франция за широколентов достъп с много висока скорост (Plan France Très Haut Débit) изглежда върви по график в градските райони. Въпреки това продължават да са налице значителни различия в покритието на мрежите с много висока скорост в други области.
(23)Франция разполага със солидна база от научни изследвания и има потенциала да се ангажира със специфични мерки за научни изследвания и иновации в отговор на кризата, предизвикана от COVID-19, включително разработването на ваксини и лекарства. Кризата, предизвикана от COVID-19 и последиците от нея, изискват засилено сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите между публичния и частния сектор. В средносрочен план инвестициите в научни изследвания и иновации биха могли да доведат до повишаване на производителността, както беше посочено от френския национален съвет по производителността. В стимулиращите растежа сектори също така е необходимо да се позволи на предприятията да се възползват от възможностите, предлагани от преобразуването на европейската икономика.
(24)Настоящите препоръки са насочени към справянето със социално-икономическите последици от пандемията и улесняването на икономическото възстановяване, докато специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., които Съветът прие на 9 юли 2019 г., обхващат също така реформите, които са от съществено значение за справянето със средносрочните и дългосрочните структурни предизвикателства. Тези препоръки продължават да бъдат актуални и тяхното изпълнение ще продължи да бъде наблюдавано през целия годишен цикъл на европейския семестър през следващата година. Това се отнася и до препоръките относно икономическите политики, свързани с инвестициите. Въпросните препоръки следва да бъдат взети предвид при стратегическото програмиране на финансирането по линия на политиката на сближаване за периода след 2020 г., включително за смекчаващи мерки и стратегии за преустановяване на мерките във връзка с настоящата криза.
(25)Европейският семестър осигурява рамката за непрекъсната координация на политиките в областта на икономиката и заетостта в Съюза, която може да допринесе за постигане на устойчива икономика. Държавите членки направиха преглед на напредъка по изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) в своите национални програми за реформи за 2020 г. Гарантирайки цялостното изпълнение на препоръките по-долу, Франция ще допринесе за напредъка към постигането на ЦУР и за общите усилия за осигуряване на конкурентоспособна устойчивост в Съюза.
(26)Тясната координация между икономиките в икономическия и паричен съюз е от възлово значение за бързото възстановяване от въздействието на COVID-19 върху икономиката. Като държава членка, чиято парична единица е еврото и предвид политическите насоки на Еврогрупата, Франция следва да гарантира, че нейните политики са съобразени с препоръките за еврозоната и са координирани с тези на останалите държави членки от еврозоната.
(27)В рамките на европейския семестър от 2020 г. Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Франция и го публикува в доклада за страната за 2020 г. Освен това Комисията направи оценка на програмата за стабилност за 2020 г., националната програма за реформи за 2020 г. и последващите действия във връзка с препоръките, отправени към Франция през предходните години. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива бюджетна и социално-икономическа политика във Франция, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на Съюза предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнище Съюз към бъдещите решения на държавите членки.
(28)С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност за 2020 г., като становището 11 му е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу,
(29)С оглед на задълбочения преглед, направен от Комисията, и на тази оценка Съветът разгледа националната програма за реформи за 2020 г. и програмата за стабилност за 2020 г. В настоящите препоръки се взема предвид нуждата от справяне с пандемията и улесняване на възстановяването на икономиката като първа необходима стъпка за коригиране на дисбалансите. Препоръките, отнасящи се пряко за макроикономическите дисбаланси, установени от Комисията съгласно член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011, са отразени в препоръки 1, 3 и 4,
ПРЕПОРЪЧВА на Франция да предприеме следните действия през 2020 и 2021 г.:
1.Да вземе всички необходими мерки, за да се справи ефективно с пандемията, да поддържа икономиката и подкрепя настъпващото възстановяване в съответствие с общата клауза за дерогация. Когато икономическите условия позволяват това, да провежда бюджетни политики, насочени към постигане на разумни средносрочни фискални позиции и гарантиращи устойчивостта на дълга, като същевременно насърчават инвестициите. Да укрепи устойчивостта на здравната система, като осигури адекватни доставки на медицински продукти от изключителна важност и балансирано разпределение на здравните работници, както и чрез инвестиране в електронното здравеопазване.
2.Да смекчи въздействието на кризата върху заетостта и социалната сфера, включително като насърчава уменията и активната подкрепа за всички лица, търсещи работа.
3.Да гарантира ефективното прилагане на мерките за подпомагане на ликвидността на предприятията, по-специално за малките и средните предприятия. Да даде приоритет на готови за изпълнение проекти за публични инвестиции и да окуражава частните инвестиции, които да спомогнат за икономическото възстановяване. Да съсредоточи инвестициите върху екологичния и цифровия преход, по-специално върху устойчивия транспорт, чистото и ефективно производство на енергия и нейното използване, енергийните и дигиталните инфраструктури, както и върху научните изследвания и иновациите.
4.Да продължи да подобрява регулаторната среда, да намали административната тежест за предприятията и да опрости данъчната система.
Съставено в Брюксел на година.
За Съвета
Председател
Регламент (ЕС) 2020/460 на Европейския парламент и на Съвета от 30 март 2020 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 508/2014 във връзка със специални мерки за мобилизиране на инвестиции в системите на здравеопазване на държавите членки и в други сектори на техните икономики в отговор на избухването на COVID-19 (Инвестиционна инициатива в отговор на коронавируса) (ОВ L 99, 31.3.2020 г., стр. 5) и Регламент (ЕС) 2020/558 ОВ L 99, 31.3.2020 г., стр. 5) и Регламент (ЕС) 2020/558 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2020 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 1301/2013 и (ЕС) № 1303/2013 по отношение на специалните мерки за предоставяне на изключителна гъвкавост за използване на европейските структурни и инвестиционни фондове в отговор на избухването на COVID-19 ((ОВ L 130, 24.4.2020 г., стр. 1).