(3)На 11 март 2020 г. Световната здравна организация обяви официално световна пандемия от COVID-19. Пандемията е тежка извънредна ситуация в областта на общественото здраве, която засяга гражданите, обществата и икономиките. Тя поставя националните здравни системи под силен натиск, причинява смущения в световните вериги за доставки, нестабилност на финансовите пазари и сътресения в потребителското търсене и се отразява отрицателно на различни сектори. Застрашени са работните места и доходите на хората, както и стопанската дейност на предприятията. Пандемията предизвика голямо икономическо сътресение, което вече има значителни последици в Европейския съюз. На 13 март 2020 г. Комисията прие съобщение 5 , в което се призовава за координирани икономически мерки в отговор на кризата, включващи всички участници на национално равнище и на равнището на Съюза.

(4)Редица държави членки обявиха извънредно положение или въведоха спешни мерки. Всички спешни мерки следва да бъдат строго пропорционални, необходими, ограничени във времето и в съответствие с европейските и международните стандарти. Те следва да подлежат на демократичен надзор и независим съдебен контрол.

(5)На 20 март 2020 г. Комисията прие Съобщение относно активирането на общата клауза за дерогация, предвидена в Пакта за стабилност и растеж 6 . Както е посочено в член 5, параграф 1, член 6, параграф 3, член 9, параграф 1 и член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1466/97 и член 3, параграф 5 и член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1467/97, клаузата улеснява координирането на бюджетните политики в период на драстичен икономически спад. В своето съобщение Комисията изразява пред Съвета становището, че предвид очаквания сериозен икономически спад вследствие на разпространението на COVID-19 настоящите условия позволяват активирането на клаузата. На 23 март 2020 г. министрите на финансите на държавите членки се съгласиха с оценката на Комисията. Активирането на общата клауза за дерогация позволява временно отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, при условие че с това не се излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план. Във връзка с корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж Съветът може също така да реши, по препоръка на Комисията, да приеме промяна във фискалната траектория. Общата клауза за дерогация не спира прилагането на процедурите, предвидени в Пакта за стабилност и растеж. Тя позволява на държавите членки да се отклонят от бюджетните задължения, които обичайно се прилагат, като същевременно дава възможност на Комисията и на Съвета да предприемат необходимите мерки за координиране на политиката в рамките на Пакта.

(6)Необходими са постоянни действия за ограничаване и контрол на разпространението на пандемията, за повишаване на устойчивостта на националните здравни системи, за смекчаване на социално-икономическите последици чрез мерки за подкрепа на предприятията и домакинствата и за гарантиране на подходящи здравословни и безопасни условия на труд с оглед на възобновяването на икономическата дейност. Съюзът следва да използва пълноценно различните инструменти, с които разполага, за да подкрепи усилията на държавите членки в тези области. Успоредно с това държавите членки и Съюзът следва да работят съвместно, за да подготвят мерките, необходими за връщането към нормалното функциониране на нашите общества и икономики, както и към устойчивия растеж, като интегрират наред с другото екологичния преход и цифровата трансформация и извадят всички поуки от кризата.

(7)Кризата, свързана с COVID-19, изтъкна гъвкавостта, която предлага единният пазар по отношение на адаптирането към извънредни ситуации. За да се гарантират обаче бърз и плавен преход към етапа на възстановяване, както и свободното движение на стоки, услуги и работници, извънредните мерки, които възпрепятстват нормалното функциониране на единния пазар, трябва да бъдат премахнати веднага щом престанат да бъдат абсолютно необходими. Текущата криза демонстрира необходимостта от планове за готовност за действие при кризи в здравния сектор, включващи по-специално подобрени стратегии за покупка, диверсифицирани вериги на доставки и стратегически запаси от основни консумативи. Тези елементи са изключително важни за разработването на по-обхватни планове за готовност за действие при кризи.

(8)Законодателят на Съюза вече измени съответните законодателни уредби 7 , предоставяйки на държавите членки възможността да мобилизират всички неизползвани ресурси от европейските структурни и инвестиционни фондове, за да могат да се справят с извънредните последици от пандемията от COVID-19. Тези изменения ще осигурят допълнителна гъвкавост, както и опростени и рационализирани процедури. За да се намали натискът върху паричните потоци, за счетоводната година 2020—2021 държавите членки могат също така да се възползват от съфинансиране от бюджета на Съюза в размер на 100 %. Германия се насърчава да използва пълноценно тези възможности, за да помогне на хората и секторите, които са в най-затруднено положение.

(9)Възможно е социално-икономическите последици от пандемията да бъдат неравномерно разпределени между различните сектори и региони поради различните модели на специализация. Това води до риск от задълбочаване на различията в рамките на Германия. В съчетание с риска от временни смущения в процеса на сближаване между държавите членки настоящата ситуация изисква целенасочени мерки на политиките.

(10)На 20 април 2020 г. Германия представи своята национална програма за реформи за 2020 г., а на 30 април 2020 г. — програмата си за стабилност за 2020 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(11)Спрямо Германия понастоящем се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж и тя подлежи на правилото за дълга.

(12)В своята програма за стабилност за 2020 г. правителството планира влошаване на номиналното салдо от излишък в размер на 1,4 % от БВП през 2019 г. до дефицит от 7¼ % от БВП през 2020 г. След спада до 59,8 % от БВП през 2019 г., съгласно програмата за стабилност за 2020 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да нарасне до 75¼ % през 2020 г. Макроикономическата и фискалната перспектива се характеризират с високата степен на несигурност, породена от пандемията от COVID-19.

(13)В отговор на пандемията от COVID-19 и в рамките на координирания подход на Съюза Германия прие бюджетни мерки за увеличаване на капацитета на здравната система, за ограничаване на пандемията и за облекчаване на положението на засегнатите в особена степен хора и сектори. Съгласно програмата за стабилност за 2020 г., през 2020 г. тези бюджетни мерки възлизат на 7,2 % от БВП. Мерките включват подкрепа за ликвидност за предприятията, целева помощ за малки предприятия и самостоятелно заети лица чрез безвъзмездни средства и заеми, както и по-лесен достъп до схеми за работа при намалено работно време за предотвратяване на съкращенията на работници. Освен това Германия обяви мерки, които, макар и да нямат пряко отражение върху бюджета, ще допринесат за подпомагане на ликвидността на предприятията, които според оценките в програмата за стабилност за 2020 г. възлизат на 24,9 % от БВП. Тези мерки се състоят от гаранции за заеми, предоставени основно от държавната банка за развитие KfW, както и от новосъздадения в отговор на пандемията от COVID-19 Фонд за икономическа стабилизация. За разлика от програмата за стабилност за 2020 г. прогнозите на Комисията не разглеждат отсрочените данъци и бюджетните компенсации за намаляване на данъчните приходи вследствие на икономическия спад като дискреционни мерки с въздействие върху бюджета. Като цяло мерките, предприети от Германия, са в съответствие с насоките, изложени в Съобщението на Комисията за координирани икономически мерки в отговор на пандемията от COVID-19. Цялостното прилагане на тези мерки, последвано от пренасочване на фискалните политики към постигане на разумни средносрочни фискални позиции, когато икономическите условия позволяват това, ще допринесе за запазването на фискалната устойчивост в средносрочен план.

(14)Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2020 г. при непроменени политики салдото по консолидирания държавен бюджет на Германия се очаква да бъде -7,0 % от БВП през 2020 г. и -1,5 % през 2021 г. Съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да достигне 75,6 % от БВП през 2020 г. и 71,8 % през 2021 г.

(15)На 20 май 2020 г. Комисията изготви доклад в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора поради планираното от Германия нарушение на прага за дефицита от 3 % от БВП през 2020 г. Като цяло анализът сочи, че критерият за дефицита, определен в Договора и в Регламент (ЕО) № 1467/1997, не е изпълнен.

(16)Първият случай на зараза в Германия беше регистриран на 27 януари 2020 г., а броят на случаите на COVID-19 започна да нараства експоненциално през март 2020 г. Германските органи реагираха с ограничителни мерки с цел ограничаване на разпространението на вируса, като например затваряне на всички магазини за търговия на дребно, които не са от първостепенно значение, на ресторанти, заведения за забавление и културни институции, спортни съоръжения, училища и университети. Всички публични събирания на повече от две лица бяха забранени и хората бяха призовани да ограничат до минимум всички социални контакти. Производственият сектор сам по себе си не беше предмет на ограничителни мерки. Въпреки това големи заводи бяха затворени в продължение на няколко седмици поради нарушаването на външната търговия и намаленото търсене. Икономическата перспектива се влоши значително, като прогнозата на Комисията от пролетта сочи спад на БВП с 6,5 % през 2020 г. Въпреки че разширяването на режима на работа при намалено работно време (Kurzarbeit) помага на предприятията да запазят своите работници, изглежда невъзможно да се избегне увеличаването на безработицата. Според прогнозата се очаква безработицата да нарасне до 4 % през 2020 г. и да се възстанови до 3,5 % през 2021 г.

(17)За да смекчи икономическите последици, германското правителство реагира бързо и прие широкообхватни мерки. За малките предприятия, самостоятелно заетите лица и лицата на свободна практика се предоставя незабавна помощ (преки безвъзмездни средства) на стойност до 50 милиарда евро. Чрез новосъздадения Европейски фонд за икономическо стабилизиране и обществената банка за развитие KfW правителството, като осигури публични гаранции от най-малко 822 милиарда евро (24 % от БВП), увеличи обема и достъпа до заеми за предприятия с различни размери, покриващи 80—90 % от кредитния риск на банката (в някои специални случаи до 100 %). Фондът за икономическа стабилизация също може да подпомага големи предприятия чрез временно предоставяне на допълнителен собствен капитал. За да се увеличи ликвидността на предприятията, бяха приети корекции по отношение на отсрочените данъци, авансовите плащания и санкциите. Правилата за несъстоятелността бяха изменени, за да бъдат избегнати технически процедури по несъстоятелност. Отделните провинции (Länder) допълват федералните мерки със собствени програми за подпомагане. При разработването и прилагането на тези мерки трябва да се вземе предвид устойчивостта на банковия сектор. Кризата, свързана с COVID-19, е вероятно да окаже допълнителен натиск върху вече ниската рентабилност на германския банков сектор. С оглед на това изглежда оправдано допълнителното намаляване на разходите на германските банки с цел подобряване на рентабилността и освобождаване на средства за инвестиции в информационните технологии и органичното генериране на капитал. Допълнителното консолидиране също ще бъде от полза в това отношение.

(18)След добрите резултати в началото на годината пазарът на труда се влоши в резултат на пандемията от COVID-19 и свързаните с нея ограничителни мерки. За да смекчи последиците от кризата за заетостта и в социалната сфера, правителството предостави съществена подкрепа чрез схемата за работа при намалено работно време („Kurzarbeit“). Тя облекчи условията за достъп, разшири със задна дата обхвата на схемата, така че тя да обхване и работниците, наети чрез агенции за временна заетост, и увеличи размера на предоставяната по нея подкрепа. Това спомага за запазването на работни места и за защитата на доходите на домакинствата. Работодателите получават финансови облекчения под формата на освобождаване от плащането на социалноосигурителни вноски за изгубеното работно време. Улесненият достъп до подкрепа за минимален доход (въз основа на част II от германския Социален кодекс (Sozialgesetzbuch/SGB) предоставя облекчения срещу загуби на доходи. Семействата с ниски доходи получават подкрепа под формата на по-лесен достъп до детски надбавки и минимален доход. В допълнение наемателите, изправени пред загуба на доходи, са временно защитени срещу отстранение. Докато Германия постигна добри резултати по набора от социални показатели, подкрепящ Европейския стълб на социалните права, ако пропуските по отношение на обхвата на мерките не бъдат отстранени, те могат да доведат до намаляване на доходите за уязвимите групи в контекста на настоящата криза.

(19)При справянето с последиците в областта на здравето Германия се възползва от своята универсална здравна система, която осигурява достъп до висококачествени грижи, и успя бързо да увеличи капацитета си за тестване и интензивни грижи. Продължаващата криза, свързана с COVID-19, обаче подчертава продължаващата нужда от укрепване на устойчивостта на системата на здравеопазването. Наличието на сестрински персонал и привлекателността на професията на медицинската сестра продължават да бъдат проблем. Въпреки сравнително големия брой практикуващи медицински сестри на глава от населението болниците все по-често съобщават за незаети позиции за медицински сестри. Координацията между доставчиците на здравно обслужване в областта на първичните и болничните грижи, както и между здравните и социалните грижи, също би могла да бъде подобрена и подкрепена с цифрови средства. Инфраструктурата за електронно здравеопазване се внедрява с ускорени темпове, но използването на онлайн услуги в областта на здравеопазването и грижите, електронни рецепти и обмен на медицински данни остава доста под средното за ЕС. Приетият през март 2020 г. нов закон спомага за смекчаването на икономическите последици от COVID-19, най-вече за болниците и лекарите с частни практики. Въпреки това трябва да се осигури финансирането на здравните заведения в дългосрочен план, за да се запазят грижите във всички области, тъй като отлагането на неспешните хирургически операции и лечение се отрази отрицателно на финансовите приходи на институциите в сектора на здравеопазването, а наличните ресурси се използват за закупуване на приоритетни тестове и оборудване. Благодарение на солидната си научноизследователска база Германия разполага с капацитет да участва в специфични научноизследователски и иновационни мерки в отговор на кризата, свързана с COVID-19, включително в разработването на ваксини и лечение и развитието на научноизследователска мрежа за обобщаване и засилване на изследователските дейности на немските медицински университети, и да предоставя подкрепа на Коалицията за иновации в областта на епидемичната готовност.

(20)За да се стимулира икономическото възстановяване, от важно значение ще бъде да се даде приоритет на изпълнението на готови публични инвестиционни проекти, както и да се стимулират частните инвестиции. Публичните и частните инвестиции продължиха да нарастват със стабилни темпове през 2019 г., но изостават от нуждите от инвестиции. Публичните инвестиции са под коефициента на заместване на дохода на общинско равнище, където изоставането в инвестициите продължава да бъде високо в размер на 4 % от БВП и все още не са налице подобрения поради ограничения, свързани с капацитета и планирането. Може да се даде приоритет на инвестициите в екологични технологии и енергия, които вече са планирани, например на проекти за саниране на сгради и възобновяеми енергийни източници. Въпреки неотдавнашните инициативи, постигането на краткосрочните и средносрочните цели за декарбонизация, както и на целите за 2050 г. за неутралност по отношение на климата, продължава да бъде предизвикателство. Това важи също така за целите за опазване на околната среда и енергийна ефективност, тъй като ценовите стимули – особено предвид на ниските цени на петрола вследствие на настоящата криза, свързана с COVID-19 – не насърчават поведение, благоприятстващо климата и околната среда. Трансформацията на Германия в неутрална по отношение на климата икономика ще изисква значителни частни и публични инвестиции в продължение на дълъг период от време, наред с другото във възобновяеми енергийни източници, електроенергийна инфраструктура, енергийна ефективност, кръгова икономика и устойчив транспорт. Освен това Федералната служба за одит на Германия критикува разходната ефективност на мерките, свързани с прехода към зелена енергия. Необходими са повече усилия и устойчиви инвестиции в енергийните мрежи, за да се извлекат ползите от една напълно интегрирана устойчива енергийна система с последователни ценови сигнали. Чистата мобилност може да бъде насърчена чрез подходящи регулаторни мерки и чрез по-големи и по-своевременни инвестиции в устойчива транспортна инфраструктура, както и чрез решения за чиста мобилност. Допълнителните инвестиции в научнoизследователска и развойна дейност (НИРД) са от съществено значение за насърчаване на възстановяването към по-устойчива и конкурентоспособна икономика. Разходите за образование и научни изследвания останаха на равнище 9,1 % от БВП през 2018 г., което е под националната цел от 10 %. Частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност се концентрират все повече в големите предприятия. Въпреки предприетите мерки на политиката, предлагането на жилища остана доста под годишната цел за жилищно настаняване за изграждането на 375 000 нови апартамента между 2017 г. и 2021 г. Политиките за насърчаване на инвестициите в нови жилища ще допринесат за преодоляване на този дисбаланс и за подобряване на достъпността на жилищата. Програмирането на Фонда за справедлив преход за периода 2021—2027 г. би могло да помогне на Германия да преодолее някои от предизвикателствата, свързани с прехода към неутрална по отношение на климата икономика, по-специално на териториите, обхванати от приложение Г към доклада за страната. Това ще позволи на Германия да използва този фонд възможно най-пълноценно.

(21)Модерната цифрова инфраструктура и цифровите услуги са от решаващо значение в условия на ограничена мобилност. Инвестициите в цифрова инфраструктура и обществени услуги могат да подпомогнат икономическото възстановяване и да спомогнат за намаляване на все още значителното изоставане на Германия от други държави по отношение на покритието с мрежи с много голям капацитет. През 2019 г. в Германия това покритие е 32,7 % в сравнение със средно 44 % за ЕС, докато покритието с оптични линии до сгради възлиза на 10,5 %, което е доста под средното за ЕС равнище от 33,5 %. Кризата, предизвикана от COVID-19, подчерта значението на свързаните цифрови услуги. Недостатъчната свързаност може да бъде основен фактор, възпрепятстващ инвестициите в цифровизацията, по-специално за малките и средните предприятия (МСП), при които навлизането на цифровите технологии продължава да е бавно. Германия продължава да има ниски резултати по отношение на цифровите обществени услуги в сравнение с останалите държавите — членки, въпреки отчетеното подобрение на такива услуги за предприятията. Въпреки това равнището на онлайн взаимодействие между публичните органи и широката общественост е много ниско. Прилагането на Закона за интернет достъп напредва с бавни темпове и постигането на целта за цифровизация на всички 575 услуги до края на 2022 г. ще бъде предизвикателство. Законът следва да се прилага от всички участващи публични органи — на федерално, държавно и местно равнище, за да се постигнат по-съществени подобрения в цифровата публична администрация.

(22)От важно значение е регулаторната и административна тежест при изпълнението на мерките за подпомагане и след това да се поддържа на ниски нива. Осигуряването на възможно най-малка административна тежест при достъпа до мерките за подкрепа би гарантирало, че по-малките предприятия получават същата подкрепа от институциите посредници като по-големите предприятия. Намаляването на административната тежест в по-общ план, т.е. извън мерките за подкрепа, например чрез прилагане на гъвкавост по отношение на неосновните бюрократични процедури, може да осигури допълнително облекчение за МСП.

(23)Още преди избухването на кризата, свързана с COVID-19, пазарът на труда беше в процес на трансформация вследствие на технологичния напредък. Този процес се характеризираше с по-големи нужди от финансиране в областта на образованието и обучението, включително за преквалификация и повишаване на квалификацията, и за подобряване на цифровите умения. Кризата, свързана с COVID-19, изостри още повече тази нужда, по-специално при работниците, наети в сектори, които може да бъдат засегнати по-дълго от социалното дистанциране, или при работниците, които са изложени на риск да останат без работа. Внезапният преход към по-цифровизирано общество и образование в домашни условия може да представлява особено предизвикателство за уязвимите ученици и студенти, които нямат достъп до цифрови решения и подкрепа вкъщи. Това включва и учащите се с увреждания. Необходими са специални грижи, за да се гарантира, че всички ученици и студенти придобиват основните умения, посочени в учебната програма, и че месеците на прекъсване, дължащо се на COVID-19, не водят до неравностойно положение през целия живот. Има риск от изостряне на вече съществуващите неравенства по отношение на основните умения, свързани със социално-икономическия и мигрантския произход. Кризата подчерта значението на по-нататъшното развитие на образователната система, за да се насърчи интелигентното и приобщаващо възстановяване и да се продължи по пътя към екологичния и цифровия преход.

(24)Докато настоящите препоръки са насочени към справяне със социално-икономическото въздействие на пандемията и улесняването на икономическото възстановяване, специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., приети от Съвета на 9 юли 2019 г., обхващаха също реформи, които са от съществено значение за справяне със средносрочните и дългосрочните структурни предизвикателства. Тези препоръки продължават да бъдат актуални и ще продължат да бъдат наблюдавани през целия годишен цикъл на европейския семестър през следващата година. Това се отнася и за препоръките относно свързаните с инвестициите икономически политики. Тези препоръки следва да бъдат взети предвид при стратегическото програмиране на финансирането по линия на политиката на сближаване за периода след 2020 г., включително за смекчаващи мерки и стратегии за премахване на мерките, свързани с настоящата криза.

(25)Европейският семестър осигурява рамката за непрекъсната координация на политиките в областта на икономиката и заетостта в Съюза, която може да допринесе за постигане на устойчива икономика. Държавите членки направиха преглед на напредъка по изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) в своите национални програми за реформи за 2020 г. Като гарантира цялостното изпълнение на препоръките по-долу, Германия ще допринесе за напредъка към постигането на ЦУР и за общите усилия за осигуряване на конкурентоспособна устойчивост в Съюза.

(26)Тясната координация между икономиките в икономическия и паричен съюз е от ключово значение за бързото възстановяване от икономическите последици от COVID-19. Като държава членка, чиято парична единица е еврото, и отчитайки политическите насоки на Еврогрупата, Германия следва да гарантира, че нейните политики са в съответствие с препоръките за еврозоната и са координирани с политиките на останалите държави членки от еврозоната.

(27)В рамките на европейския семестър за 2020 г. Комисията извърши цялостен анализ на икономическата политика на Германия и го публикува в доклада за страната за 2020 г. Тя оцени също програмата за стабилност за 2020 г., националната програма за реформи за 2020 г. и предприетите последващи действия във връзка с препоръките към Германия, отправени през предходните години. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Германия, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на Съюза предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнище Съюз към бъдещите решения на държавите членки.

(28)С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност за 2020 г., като становището му 8 е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу,

(29)С оглед на задълбочения преглед, направен от Комисията, и на тази оценка Съветът разгледа националната програма за реформи за 2020 г. и програмата за стабилност за 2020 г. Настоящите препоръки отчитат нуждата от справяне с пандемията и улесняване на икономическото възстановяване като първа необходима стъпка за коригиране на дисбалансите. Препоръките, пряко насочени към макроикономическите дисбаланси, установени от Комисията съгласно член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011, са отразени в препоръка 2,

ПРЕПОРЪЧВА на Германия да предприеме следните действия през 2020 и 2021 г.:

1.В съответствие с общата клауза за дерогация, да предприеме всички необходими мерки за ефективно справяне с пандемията, поддържане на икономиката и подпомагане на последващото възстановяване. Когато икономическите условия позволяват това, да провежда фискални политики, насочени към постигане на благоразумни средносрочни фискални позиции и гарантиране на устойчивостта на дълга, като същевременно засили инвестициите. Да мобилизира подходящи ресурси и да укрепи устойчивостта на системата на здравеопазване, включително чрез използване на електронни здравни услуги.

2.Да даде приоритет на готови за изпълнение публични инвестиционни проекти и да стимулира частните инвестиции, за да се ускори икономическото възстановяване. Да съсредоточи инвестициите в областта на екологичния и цифровия преход, по-специално в устойчивия транспорт, чистите, ефикасни и интегрирани енергийни системи, цифровата инфраструктура и умения, жилищното настаняване, образованието и научните изследвания и иновациите. Да подобри цифровите публични услуги на всички нива и да насърчи цифровизацията в малките и средните предприятия. Да намали регулаторната и административната тежест за предприятията.

Съставено в Брюксел на година.

За Съвета

Председател