ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 27.5.2020

COM(2020) 442 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Бюджетът на ЕС осигурява ресурс за плана за възстановяването на Европа

БЮДЖЕТЪТ НА ЕС ОСИГУРЯВА РЕСУРС ЗА ПЛАНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ЕВРОПА

1.Амбициозен и новаторски бюджет на ЕС за възстановяването на Европа

Заедно с подкрепените от Европейския съвет на 23 април три предпазни мрежи за работниците, предприятията и държавите, чието финансово изражение възлиза на 540 млрд. евро, тези извънредни мерки, предприети на равнището на ЕС, ще надминат 1290 млрд. евро целева и авансова подкрепа за възстановяването на Европа. 4 . Като се прилагат консервативни оценки за лостовия ефект на тези суми, общите инвестиции, които може да се генерират с помощта на този пакет от мерки, възлизат на 3,1 трилиона евро.

Посочените мерки решително отговарят на призивите от страна на Европейския парламент за „мащабен пакет от инвестиции за възстановяване и реконструкция, за да подкрепя европейската икономика след кризата […] който да бъде част от новата многогодишна финансова рамка“ 5 и на тези на държавните ръководители за създаването на фонд, който да бъде „достатъчен по своя мащаб, [да] бъде насочен към най-засегнатите сектори и географски части на Европа и [да] е предназначен за справяне с тази безпрецедентна криза“ 6 .

Това споделено разбиране предоставя основата за бързо и всеобхватно споразумение между институциите. Комисията призовава за много тясно сътрудничество между Европейския парламент и Съвета по всички точки от плана за възстановяване и ги приканва да преразглеждат всяка година разходите, финансирани с външни целеви приходи в рамките на инструмента Next Generation EU. Принципът на това преразглеждане би могъл да бъде установен с междуинституционална декларация. Бързото постигане на споразумение относно Next Generation EU и амбициозен дългосрочен бюджет ще бъде силно послание за европейска солидарност и решителност в момент, в който залогът едва ли би могъл да бъде по-висок.

Инструментът Next Generation EU ще даде на бюджета на ЕС допълнителните ресурси, които са му необходими, за да даде решителен отговор на най-неотложните предизвикателства. Next Generation EU ще бъде еднократен инструмент за извънредни обстоятелства, създаден за ограничен период, и ще се използва единствено за мерки за реакция спрямо кризи и възстановяване след тях. Средствата ще бъдат предоставяни чрез бюджета на ЕС на държавите членки, за да се подпомагат приоритетите в областта на инвестициите и реформите, и ще бъдат използвани за подсилването на ключови финансови програми до 31 декември 2024 г.. Набирането на средства от финансовите пазари ще спомогне за разпределяне на финансовите разходи във времето, така че да не се налага държавите членки да правят допълнителни вноски в бюджета на ЕС за периода 2021—2027 г. Комисията ще предложи и нови собствени ресурси, които биха помогнали за възстановяването на средствата, набрани на финансовите пазари, в рамките на инструмента Next Generation EU.

Бързото стартиране на Next Generation EU ще бъде от жизненоважно значение тенденцията към икономическа криза да бъде преобърната. Освен това, за да осигури достъп до средствата възможно най-бързо с цел да се посрещнат най-неотложните нужди, Комисията предлага да се промени настоящата финансова рамка за 2014—2020 г., за да се предоставят допълнителни средства в размер на 11,5 млрд. евро още през 2020 г. Допълнителното финансиране ще бъде предоставено на REACT-EU, инструмента за подкрепа на платежоспособността, Европейския фонд за устойчиво развитие, като се отчита спешността на тези потребности.

2.Как ще се използва Next Generation EU?

Всяка програма и всяко евро в този пакет ще се използват за удовлетворяване на най-важните потребности на възстановяването, определени в оценката на нуждите, изготвена от Комисията. Предложенията са съсредоточени върху това къде бюджетът на ЕС може да постигне най-голям резултат, като допълва и засилва основната дейност, която се извършва в държавите членки.

Пакетът се основава на три стълба: инструменти за подкрепа на усилията на държавите членки да се възстановят, да поправят щетите и да излязат по-силни от кризата; мерки за насърчаване на частните инвестиции и подкрепа за дружествата в затруднено положение; както и подкрепа за ключовите програми на ЕС, за да се извлекат поуки от кризата и единният пазар да стане по-силен и устойчив.

1)Подкрепа за държавите членки да се възстановят, да поправят щетите и да излязат по-силни от кризата;

ØНов Механизъм за възстановяване и устойчивост

Бюджетът на ЕС може да осигури мощна подкрепа на приоритетите в областта на инвестициите и реформите, определени чрез европейския семестър, които са от решаващо значение в момент, когато националните бюджети са подложени на натиск.

Основният елемент на плана за възстановяване ще бъде новият Механизъм за възстановяване и устойчивост. Целта на механизма ще бъде да подкрепя инвестициите и реформите от основно значение за трайното възстановяване, да подобрява икономическата и социалната устойчивост на държавите членки и да подпомага екологичния и цифровия преход. Той ще бъде на разположение на всички държави членки, но подкрепата ще бъде съсредоточена в най-засегнатите части на Съюза и там, където потребността от устойчивост е най-голяма. Това ще помогне да се противодейства на задълбочаващите се различия между държавите членки и да се подготвят икономиките ни за бъдещето.

Механизмът ще предлага мащабна финансова подкрепа за инвестициите и реформите, които ще помогнат на икономиките на държавите членки да станат по-устойчиви. Най-важното, той ще гарантира, че тези инвестиции и реформи са насочени към предизвикателствата и нуждите от инвестиции, свързани с прехода към зелени и цифрови технологии. Той ще помогне на държавите членки да се справят с икономическите и социалните предизвикателства, които след кризата са дори още по-опасни и засягат различни области — социалната сфера, заетостта, уменията, образованието, научните изследвания и иновациите, здравеопазването, но и области, свързани с бизнес средата, а също и публичната администрация и финансовия сектор. Комисията ще предложи техническа подкрепа на широка основа, за да се гарантира, че средствата се употребяват по възможно най-добрия начин.

Механизмът идва с предложен бюджет в размер на 560 млрд. евро, предназначен да помогне за финансирането на плановете за възстановяване и устойчивост на държавите членки. Той ще бъде снабден с механизъм за отпускане на безвъзмездни средства в размер до 310 млрд. евро и ще бъде способен да отпуска до 250 млрд. евро като заеми. 

Механизмът за възстановяване и устойчивост ще стане неотделима част от европейския семестър. Държавите членки ще съставят планове за възстановяване и устойчивост като част от своите национални програми за реформи. С помощта на плановете ще се определят приоритетите за реформи и инвестиции и съответните инвестиционни пакети, които ще бъдат финансирани по линия на механизма, като подкрепата ще бъде отпускана на траншове в зависимост от постигнатия напредък и въз основа на предварително определени критерии.

Комисията предлага нова инициатива, наречена REACT-EU, която има за цел да увеличи подкрепата за сближаването на държавите членки, за да се подобри устойчивостта на техните икономики в етапа на поправяне на щетите от кризата. Това ще помогне да се преодолее празнината между мерките за първа реакция и дългосрочното възстановяване. 

Комисията предлага с помощта на REACT-EU да се осигурят 55 млрд. евро като допълнително финансиране по линия на политиката на сближаване от настоящия момент до 2022 г., 50 млрд. евро от Next Generation EU през 2021 г. и 2022 г., както и 5 млрд. евро още през 2020 г. благодарение на адаптирането на настоящата финансова рамка. Това ще се основава на настоящите правила за сближаване, включително извънредните мерки за гъвкавост, въведени чрез инвестиционните инициативи в отговор на коронавируса. Според тези предложения през 2020—2022 г. ще бъде предоставено допълнително финансиране за изпълняваните понастоящем програми за сближаване, както и на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се, ще се даде възможност финансирането на ключови мерки за възстановяване от кризата и на подкрепата за най-нуждаещите се да продължи без прекъсване

Допълнителното финансиране ще бъде разпределено въз основа на тежестта на икономическите и социалните последици от кризата, включително равнището на младежката безработица и относителния просперитет на държавите членки. Допълнителните ангажименти ще бъдат изпълнявани с помощта на изменения в програмите или създаване на нови специална програми, представени от държавите членки и приемани от Комисията. Комисията ще работи в тясно сътрудничество с държавите членки за възможно най-бързото и ефикасно управление на този процес.

С финансирането ще се подкрепят ключови действия за преодоляване на последиците от кризата в най-важните сектори за постигане на екологично, цифрово и устойчиво възстановяване. Това ще включва инвестиции за възстановяване на пазарите на труда, в това число с помощта на субсидии за наемане на работа, схеми за краткосрочна заетост и мерки за младежка заетост, подкрепа за здравните системи и осигуряване на работен капитал за малките и средните предприятия. Помощта ще бъде достъпна в различните икономически сектори, включително туризма и културата, а също и за основни инвестиции в екологичния и цифровия преход, като се увеличат вече планираните инвестиции по бъдещите програми за сближаване. Част от допълнителните ресурси могат да се използват и за подпомагане на граждани, изпитващи недостиг на храна и материални лишения.

ØПолитика за сближаване в услуга на икономическото възстановяване

Освен незабавните ответни действия при кризи, политиката на сближаване  ще бъде от решаващо значение за гарантиране на балансирано възстановяване в дългосрочен план, като помага за избягването на асиметрия и различия в растежа между държавите членки.

Поради това от съществено значение за стратегическите приоритети на Съюза е да се стартират новите програми за политиката на сближаване на 1 януари 2021 г. успоредно с отпускането на допълнителни средства за изпълняваните понастоящем програми до края на 2022 г. Тези предложения имат за цел да осигурят максимална подкрепа за днешните приоритети.

В момента Комисията коригира своите предложения относно бъдещите програми в областта на политиката на сближаване, за да увеличи подкрепата за инвестициите за възстановяване, например за мерки в областта на устойчивостта на националните системи за здравеопазване, в сектори като туризма и културата, за подкрепа на малките и средните предприятия, младежката заетост, образованието и уменията и мерките за борба с детската бедност.

Вероятно е младите хора да бъдат особено силно засегнати от кризата, поради което държавите членки с равнища на младежка безработица над средното равнище за ЕС следва да програмират най-малко15 % от своите ресурси по Европейския социален фонд +, попадащи в рамките на споделеното управление, за подкрепа на младите хора. С оглед на вероятното въздействие на кризата върху най-уязвимите членове на обществото Комисията предлага също така поне 5 % от общите разходи по Европейския социален фонд + да се използват за подпомагане на извеждането на децата от бедността.

На държавите членки ще бъде предоставена техническа помощ, за да се увеличат максимално съчетаните ползи от новите програми на политиката на сближаване и настоящите програми благодарение на програмата REACT-EU.

Преразгледаните предложения предоставят и по-голяма гъвкавост при прехвърлянето на средства между фондовете и въвеждането на нови разпоредби, които да бъдат задействани при извънредни ситуации. За да се осигури достатъчна подкрепа за държавите членки и регионите, които са в най-голяма нужда, новите предложения на Комисията предвиждат също така преразглеждане през 2024 г. на разпределението на отпуснатите средства по политиката на сближаване. Преразглеждането ще доведе само до корекции във възходяща посока в размер до 10 млрд. евро за всички държави членки.

ØПодпомагане на справедлив преход

Възстановяването на Европа и нейното бъдещо благоденствие зависят от стъпките, които предприемаме понастоящем, за да подготвим прехода към неутрална по отношение на климата, ефикасна по отношение на ресурсите и кръгова икономика. Тези промени ще засегнат всички европейци, но тежестта на измененията ще падне в по-голяма степен върху някои сектори и региони. Като част от пакета за икономическо възстановяване Комисията предлага да се използва инициативата Next Generation EU, за да се осигури финансова помощ за съпровождане на трансформацията на европейската икономика и да се гарантира, че никой няма да бъде изоставен.

По-специално Комисията предлага да предостави значително допълнително финансиране в размер на 30 млрд. евро на Фонда за справедлив преход, като така се достигне до сума, възлизаща на 40 млрд. евро. Финансирането ще се използва за облекчаване на социално-икономическите последици от прехода към неутралност по отношение на климата в най-засегнатите региони, като например се подкрепи преквалификацията на работници, подпомогнат се МСП при създаването на нови икономически възможности, и се инвестира в прехода към чиста енергия и в кръговата икономика. Увеличеното финансирането за InvestEU също така ще означава, че вторият стълб на механизма за справедлив преход ще бъде подсилен. Комисията представя също и предложения за създаване на нов механизъм за отпускане на заеми в публичния сектор, който представлява третият стълб на Механизма за справедлив преход. Това предложение ще бъде подкрепено с 1,5 млрд. евро от бюджета на ЕС 7 и 10 млрд. евро като заеми от Европейската инвестиционна банка. Очаква се трите стълба на Механизма за справедлив преход заедно да мобилизират инвестиции в размер до 150 млрд. евро, за да се гарантира, че никой няма да бъде изоставен по време на екологичния преход.

Селските райони ще имат жизненоважна роля за осъществяване на екологичния преход и постигане на амбициозните цели на Европа в областта на климата и околната среда. Комисията предлага да се увеличи бюджетът на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони с 15 млрд. евро, за да се подкрепят земеделските стопани и селските райони в извършването на структурните промени, които са необходими за изпълнението на Европейския зелен пакт, и по-специално за подкрепа на постигането на амбициозните цели по отношение на новите стратегии — тази за биоразнообразието и стратегията „От фермата до трапезата“.

2)Силен тласък за икономиката и подкрепа за възобновяване на частните инвестиции

В отговор на тази ситуация Комисията предлага нов Инструмент за подкрепа на платежоспособността, който да способства за мобилизирането на частни ресурси, чрез които незабавно да се подпомогнат европейските предприятия, които при други обстоятелства биха били жизнеспособни, да се справят с непосредствените затруднения с ликвидността и платежоспособността. Инструментът ще бъде с временен характер и ще бъде насочен изключително и само към овладяването на икономическите последици, до които пандемията доведе. Той ще допринесе да се избегнат огромният недостиг на капитали и евентуалните фалити на фирми, които при други обстоятелства биха продължили да бъдат стабилни, и да се предотвратят тежките икономически щети, които това би нанесло. Тези мерки за бързо действие ще бъдат допълнени от по-дългосрочна подкрепа по линия на програми като InvestEU, политиката на сближаване и програмата за единния пазар.

Новият временен инструмент ще бъде създаден в рамките на ЕФСИ. Той ще мобилизира частни инвестиции в изпитващи затруднения дружества посредством предоставянето на частични гаранции срещу загуби. Чрез заделените от бюджета за 2020 г. по линия на настоящата финансова рамка 5 млрд. евро за бързото въвеждане на инструмента, както и допълнителни 26 млрд. евро от инструмента Next Generation EU, бюджетът на Съюза ще предостави на групата на Европейската инвестиционна банка гаранция в размер около 75 млрд. евро, което ще осигури своевременното практическо изпълнение. Целта на инструмента ще бъде да осигури инвестиции в размер на 300 млрд. евро под формата на подкрепа за платежоспособността.

Гаранцията ще бъде разработена по начин, който да гарантира, че инвестициите се насочват към дружествата, които изпитват най-остра нужда от капитал във всички държави членки и сектори, като специално внимание ще се обърне на държавите членки с най-малко възможности за намеса чрез държавна помощ, както и на държавите членки и секторите, в които икономическите последици от COVID-19 са най-тежки. Това е от съществено значение за запазването на равните условия на конкуренция в рамките на единния пазар, както и за предотвратяване на допълнителното задълбочаване на нежеланите икономически различия в рамките на Съюза. Специално внимание следва да се обърне на състоянието на капитала на институциите, прилагащи Инструмента за подкрепа на платежоспособността.

Също така ще се увеличи капиталът на Европейския инвестиционен фонд като допълнителна мярка, чрез която да се окаже подкрепа на широк кръг малки и средни предприятия, включително посредством Инструмента за подкрепа на платежоспособността. Това ще допринесе за изграждането на комплексен пакет от мерки за възстановяването на Европа, също така във връзка с мерките, договорени от Европейския съвет през април. Увеличението на капитала в размер до 1,5 млрд. евро ще бъде финансирано както по линия на настоящата, така и на следващата многогодишна финансова рамка.

ØУкрепване на инвестиционния капацитет и стратегическата автономност

Кризата ще нанесе тежък удар върху частните инвестиции: според анализа на Комисията инвестициите от частния сектор може да намалеят с над 1 трилион евро през периода 2020—2021 г. Посрещането на инвестиционните нужди на европейската икономика изисква неотложни действия, които да преобърнат тенденцията и да осигурят условия за инвестиции, които да се превърнат в основа на възстановяването. Инвестициите са особено важни за успеха на екологичния и цифровия преход на Европа — според прогнозите на Комисията инвестиционните нужди за този двоен преход възлизат на поне 1,2 трилиона евро за същия период. Ключът към бъдещето на Европа са инвестициите във възлови сектори и технологии, от 5G до изкуствения интелект и от чистия водород до енергията от възобновяеми източници в морето.

Програмата InvestEU е изключително подходяща за мобилизирането на инвестиции и предоставянето на подкрепа за политиките на Съюза по време на възстановяването от дълбока икономическа криза. За това свидетелства опитът при използването на Европейския фонд за стратегически инвестиции и на финансовите инструменти при миналата финансова криза.

Поради това Комисията предлага програмата InvestEU да бъде подсилена до размер от 15,3 млрд. евро за четирите компонента, които вече са договорени от съзаконодателите. Това на свой ред би могло да мобилизира инвестиции в размер на над 240 млрд. евро.

InvestEU ще предостави решаваща подкрепа на дружествата във фазата на възстановяването и ще насочи частните инвеститори по-специално към средносрочните и дългосрочните приоритети на политиките на Съюза, и по-конкретно Европейския зелен пакт и цифровизацията. Програмата ще доведе до увеличен капацитет за поемане на риск от страна на групата на Европейската инвестиционна банка и на националните насърчителни банки в подкрепа на икономическото възстановяване. Чрез мобилизирането на значителни по размер частни инвестиции тя ще допълни непосредствената подкрепа, предоставяна от инструмента за подкрепа за платежоспособността и REACT-EU през първата фаза на преодоляване на кризата, както и финансирането по линия на бъдещата рамка на политиката на сближаване и други програми.

Инвестиране в стратегическа автономност: нов Механизъм за стратегически инвестиции

Една от основните характеристики на InvestEU ще бъде новият механизъм за повишаване на устойчивостта на Европа чрез изграждане на стратегическа автономност при жизненоважни вериги на доставки на европейско равнище.

Механизмът за стратегически инвестиции ще бъде създаден като допълнителен компонент в рамките на InvestEU. Той ще подкрепя проекти, допринасящи за изграждането на силни и устойчиви вериги за създаване на стойност и ще укрепи независимостта на единния пазар на Съюза, като същевременно ще продължи да бъде отворен към конкуренция и търговия, съобразени с неговите правила. Това ще повиши устойчивостта на икономиката на Съюза, като същевременно ще осигури ресурсите, които са необходими за просперитета и развитието в рамките на ЕС на дружествата от стратегическо значение. Подкрепата на държавите членки за тези проекти вероятно няма да бъде достатъчна, а силното презгранично измерение означава, че координираният европейски подход е от жизненоважно значение за постигането на успех.

3)Поуки от кризата и преодоляване на стратегическите предизвикателства пред Европа

ØНови и засилени програми за изграждане на устойчивост и укрепване на сътрудничеството

Инструментът Next Generation EU ще предостави целенасочена подкрепа за ключовите програми, които са в основата на растежа на Европа и възможностите ѝ да устоява на бъдещи кризи и да ги преодолява. Тези мерки за укрепване допълват първоначалните предложения на Комисията за бъдещата рамка, които продължават да бъдат разумна и балансирана основа за постигането на споразумение.

Нова програма за укрепване на здравната сигурност и на сътрудничеството

Кризата показа, че бъдещата финансова рамка трябва да даде по-голям приоритет на финансирането за здравеопазване. Комисията предлага амбициозна самостоятелна програма „ЕС в подкрепа на здравето“, за да осигури специална подкрепа за преодоляването на очертаните в оценката на потребностите бъдещи предизвикателства в тази област. Предложението предвижда финансиране за новата програма в размер на 9,4 млрд. евро, което представлява значително увеличение в сравнение с предходните предложения по линия на Европейския социален фонд +.

Новата програма ще помогне да се гарантира, че при бъдещи здравни кризи Съюзът разполага с критично важен капацитет за реакция, която е своевременна и в необходимия мащаб. Програмата ще има за цел създаването на комплексна рамка на ЕС за предотвратяване на здравни кризи, както и за готовност и реакция при такива кризи, която да допълва и да укрепва усилията на национално равнище, както и регионалната подкрепа за системите за здравеопазване в рамките на политиката на сближаване. 

Първото направление на програмата ще бъде насочено към здравната сигурност и готовността за действие при здравни кризи. Чрез него ще се подпомогнат инвестициите в здравна инфраструктура от критично значение, инструменти, структури, процеси и лабораторен капацитет, включително инструменти за наблюдение, моделиране, прогнозиране, предотвратяване и управление на огнища. Ще бъде предоставена подкрепа за създаването на механизъм за разработване, доставка и управление на продукти, свързани със здравни кризи, като например лекарства, включително ваксини, но също терапии, междинни продукти, активни фармацевтични съставки и суровини; медицински изделия и медицинско оборудване, като например апарати за изкуствена белодробна вентилация, защитно облекло и оборудване, диагностични материали и инструменти. В рамките на първото направление ще се създаде нова рамка за обмен на информация за риска в целия ЕС, която да обхване всички фази при дадена криза.

Второто направление ще бъде в подкрепа на по-дългосрочната визия за подобряване на здравните резултати чрез ефикасни и приобщаващи здравни системи в държавите членки, чрез по-ефективно предотвратяване и наблюдение на заболяванията, промоция на здравето, достъп до здравеопазване, диагностициране и лечение, както и трансгранично сътрудничество в областта на здравеопазването. Така например програмата ще способства за изграждането на капацитет в държавите членки, ще финансира програми за обучение на медицински и здравни работници и ще инвестира в цифровата трансформация на сектора на здравеопазването и в изграждането на оперативно съвместима цифрова инфраструктура, включително за научни изследвания и обмен на данни.

Програмата ще бъде разработена и прилагана при пълно зачитане на разделението на компетенциите между Съюза и държавите членки в тази област. Тя ще осигури връзка със съответното подпомагане, предоставяно по линия на други програми на ЕС, ще установи нови начини за осъществяване на съвместни действия и ще гарантира наличието на медицински мерки за противодействие, както и на ресурси в случай на сериозни заплахи за здравето. Програмата ще функционира редом с подсиления rescEU, който е насочен към създаването на капацитет за директно реагиране при кризи, стратегически запаси, инсталиране и предоставяне на оборудване, както и изпращане на персонал при извънредни ситуации, като в допълнение към него ще осигурява необходимото специфично медицинско оборудване и персонал.

Укрепване на Механизма на Съюза за гражданска защита с оглед на капацитета за реагиране

Ясен извод от пандемията е, че Европа трябва да бъде в състояние да реагира по-бързо и гъвкаво при сериозни трансгранични кризи, като се има предвид мащабът на потенциалните сътресения за нашите икономики и общества. Затова Комисията предлага да се подсили rescEU — Механизмът на Съюза за гражданска защита. Предвижда се инструментът да стане по-гъвкав и да се увеличи капацитетът на Съюза за съвместни действия на равнището на ЕС.

Средствата ще бъдат увеличени до 3,1 млрд. евро и ще бъдат насочени към финансирането на инвестиции в инфраструктура за реакция при извънредни ситуации, транспортен капацитет и екипи за спешна подкрепа. Подсиленият механизъм rescEU ще предостави на Съюза капацитета и логистичната инфраструктура, необходими за овладяването на различните видове извънредни ситуации, включително тези от медицинско естество, като по този начин ще допълва действието на новата програма „ЕС в подкрепа на здравето“. Предложението също така предвижда рационализиране на оперативния капацитети и повишаване на неговата гъвкавост. Така ще се осигури по-своевременна и ефективна реакция на ЕС при мащабни извънредни ситуации в бъдеще.

„Хоризонт Европа“ — инвестиции в иновации и готовност за бъдещето

Средствата по „Хоризонт Европа“ ще бъдат в размер на 94,4 млрд. евро, за да се увеличи европейската подкрепа за дейности в областта на научните изследвания и иновациите в сферата на здравеопазването и климата. Това ще допринесе за укрепване на готовността за ефективно и бързо реагиране при извънредни ситуации, както и за инвестиции в основани на науката решения, които допълват оперативното финансиране, предоставяно по линия на новата програма „ЕС в подкрепа на здравето“ и rescEU.

В областта на здравеопазването увеличението на средствата ще се използва, за да се насърчат научните изследвания с оглед на предизвикателства като коронавирусната пандемия, разширяването на обхвата на клиничните изпитвания, иновационните защитни мерки, вирусологията, ваксините, лечението и диагностиката, както и използването на резултатите от научните изследвания като основа за мерки на политиката в областта на общественото здравеопазване.

Предлага се също така да се увеличат ресурсите за научни изследвания и иновации в области, свързани с климата. По този начин ще се засили подкрепата за конкурентоспособността на промишлеността на ЕС в свързаните икономически сектори и ще се осигури съгласуваност на възстановяването с целите, залегнали в Европейския зелен пакт. Ще се осигурят и допълнителни средства за модерни и революционни иновации, разработвани от малки и средни предприятия, стартиращи предприятия и дружества със средна пазарна капитализация.

Солидарност с глобалните партньори по време на криза

Пандемията е предизвикателство от световен мащаб. Без глобален отговор всяка държава и всеки регион в света, включително Съюзът, ще продължат да бъдат уязвими. ЕС трябва да продължи да изразява своята солидарност с партньорите си по цял свят в борбата срещу COVID-19.

Комисията предлага средствата за Инструмента за съседство, развитие и международно сътрудничество да бъдат в размер на 86 млрд. евро — чрез нова гаранция за външната дейност — и заедно с Европейския фонд за устойчиво развитие да бъдат насочени към подкрепа за партньорите на ЕС, по-специално в Западните Балкани, съседните на ЕС държави и останалата част на Африка, в усилията им за борба с пандемията и за възстановяване от нейното въздействие, в сътрудничество с международни партньори като международните финансови институции, Организацията на обединените нации и Световната здравна организация. Целенасоченото изменение на настоящата финансова рамка би дало възможност още през 2020 г. да бъде предоставен 1 млрд. евро като допълнителна подкрепа.

Чрез подкрепата ще се осигури ликвидност за малките и средните предприятия, ще се запазят инвестициите в проекти за енергия от възобновяеми източници и ще се увеличи капацитетът за финансиране в местните валути в държавите партньори за укрепване на системите за здравеопазване, включително готовността за действие, и за изграждане на производствен капацитет за имунизации, лечение и диагностика във връзка с COVID-19. Увеличената подкрепа ще бъде насочена и към най-уязвимите държави и региони, като се вземат под внимание тежките социални и икономически последици от пандемията.

Комисията предлага също така допълнителни 5 млрд. евро за укрепване на инструмента за хуманитарна помощ в отговор на нарастващите хуманитарни нужди в най-уязвимите части на света. Въздействието на пандемията и икономическите последици от нея, например загубата на приходи поради срива на цените на петрола и суровините и драстичното намаляване на паричните преводи от работници мигранти, изострят съществуващите потребности, поради което е още по-важно Съюзът да разполага с необходимите средства, за да изрази своята солидарност с останалата част от света.

ØУкрепване на други програми с оглед изграждане на устойчивост и постигане на резултати по стратегически приоритети

Финансовата рамка за 2021—2027 г., която Комисията предложи през 2018 г. и която е подсилена чрез механизма за справедлив преход и предложените днес изменения, продължава да бъде основната отправна точка за последната фаза на преговорите. Предложената структура, равнището на подкрепата, балансираните приоритети, както и основните характеристики, като например целта поне 25 % от разходите да бъдат насочени към действия в областта на климата, както и мерките за подкрепа на равенството между половете и недискриминацията — всички тези елементи са необходими за постигането на балансирано възстановяване. Друг важен момент е предложението на Комисията за Регламент относно защитата на бюджета на ЕС в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава. Освен това вече са въведени стриктни мерки за защита на бюджета срещу измами и нередности, които Комисията възнамерява допълнително да подсили. Службата за борба с измамите и Европейската прокуратура ще продължат да упражняват правомощията си за контрол и разследване.

ØПо-гъвкави инструменти за спешна подкрепа

3.Практическа реализация: инструментът Next Generation EU

Основната част от предложените мерки за възстановяване ще бъде реализирана чрез нов временен инструмент за възстановяване Next Generation EU с финансов капацитет от 750 млрд. евро. Инструментът ще представлява механизъм за извънредни ситуации с изключителен и временен характер. Финансирането ще бъде осигурено чрез решението за собствените ресурси, което ще позволи на Комисията да взема от името на Съюза заеми в размер до 750 млрд. евро за мерки за периода 2021—2024 г.

За да се осигури необходимият бюджетен капацитет за отразяване на потенциалните задължения, свързани с финансирането на инструмента Next Generation EU, и в съответствие с изискванията за бюджетна дисциплина, преразгледаното решение за собствените ресурси ще включва изключително и временно увеличение на таваните на собствените ресурси за поети задължения и плащания с 0,6 % от брутния национален доход на ЕС. Увеличаването на таваните ще се използва единствено с цел да се отговори на нуждите, свързани с кризата с COVID 19, и ще бъде ограничено до периода, необходим за покриване на тези задължения.

Мащабът на инструмента Next Generation EU и неговата структура отразяват мащаба и неотложността на предизвикателствата, пред които е изправен Съюзът. Нуждите от финансиране за наложени от кризата спешни инвестиции са безпрецедентни. Поради това е необходима решителна и извънредна реакция на равнището на Съюза. Безпрецедентният характер на тези действия и извънредният размер на средствата налагат включването им в системата на собствените ресурси, която е одобрена от всички държави членки в съответствие с техните конституционни изисквания. 

Допълнителното подпомагане, финансирано чрез увеличаване на националния принос непосредствено след кризата, допълнително би увеличило натиска върху националните бюджети. При тези извънредни обстоятелства е напълно оправдано да се използва механизъм за финансиране, който да осигури значителни и навременни средства, без да се увеличават равнищата на националния дълг, като израз на солидарност в съответстващ на кризата мащаб.

Вземането на заеми ще се основава на солидния опит на Съюза при използването на пазарни инструменти за подкрепа на инвестициите и реформите в държавите членки. Съюзът ще заема средства на финансовите пазари при условия, които отразяват много високия му кредитен рейтинг, и незабавно ще насочва тези средства за най-неотложните нужди. 

За тази цел Комисията ще емитира на капиталовите пазари облигации с различни срокове до падежа, като използва по най-добрия начин капацитета на пазарите за поемане на такива облигации и същевременно осигурява най-ниските възможни средни разходи по заемите. Подобна диверсифицирана стратегия за финансиране позволява на Комисията да извършва операции по получаване на заеми по начин, който е най-подходящ за мащаба на операциите и преобладаващата пазарна среда.

От средствата, насочвани чрез инструмента Next Generation EU, 500 млрд. евро ще бъдат използвани за финансиране на компонента за безвъзмездни средства на Механизма за възстановяване и устойчивост и за подсилване на други ключови кризисни програми и програми за възстановяване. Останалата част от мобилизираните чрез инструмента средства в размер на 250 млрд. евро ще бъдат предоставени на разположение на държавите членки под формата на заеми в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост.

Набраните средства ще бъдат възстановявани след 2027 г. и най-късно до 2058 г. Това ще спомогне за намаляване на натиска върху бюджетите на държавите членки в момент, когато публичните финанси са подложени на голямо натоварване, като същевременно ще се гарантира, че всички задължения, произтичащи от това емитиране на дългови инструменти, ще бъдат погасени от бъдещите бюджети на ЕС. За да се улесни погасяването на пазарно набраните средства и допълнително да се намали натискът върху националните бюджети, Комисията ще предложи допълнителни собствени ресурси на по-късен етап от финансовия период.

Всички приходи и плащания, основани на инструмента Next Generation EU, ще бъдат в допълнение към разпределените по време на годишната бюджетна процедура бюджетни кредити и следователно няма да имат въздействие върху бюджетното салдо. Тези потоци, включително платените лихви, ще бъдат отделно посочени в бюджета, за да е видим техният временен и изключителен характер и да се осигури пълна прозрачност 9 .

Освен това икономическото въздействие на причинената от коронавируса пандемия подчертава колко е важно да се осигури достатъчно фискално пространство за Съюза в случай на икономически сътресения, водещи до намаляване на брутния национален доход. С цел да се запази достатъчен марж под таваните на собствените ресурси, за да може Съюзът да покрие изискуемите през дадена година свои финансови задължения и условни пасиви, дори и при най-неблагоприятни икономически събития, Комисията предлага да се увеличат за постоянно таваните на собствените ресурси на 1,46 % от брутния национален доход на ЕС за поети задължения и на 1,40 % за плащания.

4.Заключение — пътят към бързо постигане на споразумение за амбициозен бюджет за възстановяване на Европа

Успехът на плана за възстановяване ще зависи не само от неговия мащаб и неговата амбиция, но и от бързината на действие и способността за адаптиране на отговора в зависимост от развитието на събитията. В много части на Съюза има спешна нужда от финансова подкрепа, за да се запази дейността на предприятията и да се окаже подкрепа на най-нуждаещите се. Наличното време, за да се постигне на съгласие по дългосрочната рамка, също е ограничено, но все още не е твърде късно. Бързото постигане на споразумение ще даде възможност за своевременно стартиране на подсилените програми.

Комисията споделя решимостта на Европейския парламент да се гарантира плавен преход към новата дългосрочна рамка. Удължаването на настоящата рамка обаче не може да замести постигането на цялостно споразумение за нов, модерен дългосрочен бюджет. Този вид споразумение е единственият начин Съюзът да разполага с новите програми и инструменти, които ще бъдат от основно значение за изпълнението на плана за възстановяване. Поради това междуинституционалната работа през следващите седмици следва да се съсредоточи изцяло и без изключения върху финализирането на инструмента Next Generation EU и новата дългосрочна рамка.

Европейската комисия приканва Европейския съвет и съзаконодателите незабавно да разгледат тези предложения с цел до юли да бъде постигнато политическо споразумение на равнището на Европейския съвет. 

Бързото постигане на решение по предложението за изменение на настоящата рамка ще даде възможност незабавно да бъде осигурено допълнително финансиране за REACT-EU, Инструмента за подкрепа на платежоспособността и Европейския фонд за устойчиво развитие предвид спешността на посочените потребности.

След това Комисията ще продължи да работи в тясно сътрудничество с Европейския парламент и Съвета за финализиране на споразумение относно бъдещата дългосрочна рамка и съпътстващите я секторни програми. Ако задачата бъде изпълнена в началото на есента, това би означавало, че от 1 януари 2021 г. новият дългосрочен бюджет вече ще може да се изпълнява пълноценно и да бъде мощен фактор за възстановяването на Европа.

С нашите действия сега ще покажем, че Съюзът е готов да направи всичко необходимо, за да възстанови икономиката си, да защити поминъка на всички европейци и да инвестира в дългосрочния преход на Европа към по-справедливо, по-зелено и цифрово бъдеще.

EUR billion, 2018 prices

(1)      COM(2020) 456.

(2)    COM(2020) 98.

(3)      Освен ако не е отбелязано друго, сумите са в постоянни цени от 2018 г..

(4)      Въз основа на консервативна оценка за очакваните коефициенти на мултиплициране и резултатите, постигнати със сравними инструменти. Все пак, точността на очакваните коефициенти на мултиплициране може да бъде повлияна от нестабилността на настоящата икономическа ситуация.

(5)      Резолюция на Европейския парламент от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея, препотвърдена от Резолюция на Европейския парламент от 15 май 2020 г. относно новата многогодишна финансова рамка, собствените ресурси и плана за възстановяване.

(6)      Заключения на председателя на Европейския съвет след видеоконференцията с членовете на Европейския съвет, 23 април 2020 г.

(7)      1,25 млрд. евро от обратни постъпления от финансови инструменти и 250 млн. евро от бюджета.

(8)      COM(2020) 22 и COM(2020) 23.

(9)      Разходите по заеми за компонента за безвъзмездни средства на инструмента Next Generation EU ще се плащат от бюджета на ЕС. Прогнозите са тези разходи да възлязат на 17,4 млрд. евро за финансовата рамка за периода 2021—2027 г.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 27.5.2020

COM(2020) 442 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ


















































Бюджетът на ЕС осигурява ресурс за плана за възстановяването на Европа

МЕХАНИЗЪМ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ
	Цел: Подкрепа за инвестиции и реформи с цел повишаване на устойчивостта на икономиките на държавите в ЕС и насърчаване на устойчивия растеж
	Механизъм: Безвъзмездни средства и заеми

Нужди по време на кризата и очаквано въздействие

Изпълнение

Взаимно допълване с политиките на ЕС и националните политики

Финансови аспекти

ПОМОЩ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ В ПОЛЗА НА СБЛИЖАВАНЕТО И ТЕРИТОРИИТЕ НА ЕВРОПА (REACT-EU)
	Цел: Инвестиции в краткосрочни действия за преодоляване на последиците от кризата
	Механизъм: Предимно безвъзмездни средства

Нужди по време на кризата и очаквано въздействие

Изпълнение

Взаимно допълване с политиките на ЕС и националните политики

Финансови аспекти

INVEST EU (ВКЛЮЧИТЕЛНО МЕХАНИЗЪМ ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИНВЕСТИЦИИ)
	Цел: Мобилизиране на инвестиции в подкрепа на възстановяването и дългосрочния растеж, включително нов механизъм за насърчаване на инвестициите в стратегически европейски вериги за създаване на стойност
	Механизъм: Осигуряване на бюджетна гаранция

Нужди по време на кризата и очаквано въздействие

Изпълнение

Взаимно допълване с политиките на ЕС и националните политики

Финансови аспекти

ИНСТРУМЕНТ ЗА ПОДКРЕПА НА ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
	Цел: Мобилизиране на частни инвестиции за осигуряване на подкрепа за платежоспособността на жизнеспособни предприятия, засегнати от кризата
	Механизъм: Осигуряване на бюджетна гаранция

Нужди по време на кризата и очаквано въздействие

Изпълнение

Взаимно допълване с политиките на ЕС и националните политики

Финансови аспекти

Финансов пакет в размер на 31 милиарда евро ще увеличи гаранцията от ЕС по настоящата финансова рамка с 66 милиарда евро. Тази гаранция ще позволи мобилизирането на инвестиции в размер на около 300 милиарда евро още през 2020 г.

ПРОГРАМА „ЕС В ПОДКРЕПА НА ЗДРАВЕТО“
	Цел: Инвестиции в здравна сигурност и устойчивост на здравните системи
	Механизъм: Безвъзмездни средства и обществени поръчки

Нужди по време на кризата и очаквано въздействие

ØОсвен това амбициозни конкретни инициативи биха могли да бъдат насочени например към ликвидирането на определени заболявания, като например намаляването на случаите на рак на маточната шийка и на сезонния грип. Те ще спомогнат за предотвратяване на вредите, които могат да бъдат избегнати, и на предотвратимите разходи, както и за намаляване на неравенството в здравеопазването.

Изпълнение

ØПрограмата ще осигури устойчиви инвестиции в необходимите структури и инструменти за оперативна подкрепа в ЕС за справяне със здравните кризи, посредством превантивни действия, подготвеност и реагиране, както и подкрепа за истинска междусекторна координация на равнището на ЕС. Ще се работи в тясно сътрудничество с Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), Европейската агенция по лекарствата (EMA), Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и Европейската агенция по химикали (ЕСНА), с експертни групи и референтните лаборатории на ЕС, както и с международни органи като Световната здравна организация.

ØВъз основа на научни становища програмата „ЕС в подкрепа на здравето“ ще гарантира стратегическите обществени поръчки за изделия като биоциди (дезинфектанти), реактиви за изследвания, предпазни средства, основни лекарства, медицинско оборудване, диагностични реактиви (напр. апарати за подпомагане на дишането, скенери за компютърна томография) и други стоки (като напр. материали за поставяне на инжекции и стерилни превръзки). Тя ще има за цел да установи своевременно предлагане на подходящи мерки за противодействие на основните заразни болести, които да са на разположение, когато държавите членки имат нужда от тях. Програмата също така ще предостави стимули за разработването, производството и внедряването на ваксини в рамките на Съюза и за възобновяване на производството в ЕС на лекарства и активни фармацевтични съставки/прекурсори.

ØНовата програма ще подкрепи усилията на rescEU за укрепване на Европейския медицински корпус чрез субсидиране на постоянни експертни екипи. Въз основа на опита в областта на ветеринарната медицина тя ще субсидира експерти в сферата на здравеопазването и логистиката и, когато е целесъобразно, медицински персонал, който може да бъде мобилизиран във всеки един момент и изпратен на различни места на територията на целия ЕС, за да предоставя консултации и експертен опит. Екипите ще бъдат подпомагани с оборудване (напр. мобилни лаборатории).

ØПрограмата също така ще подпомогне координацията между здравните инфраструктури и капацитета на медицинските и ветеринарните лаборатории в Съюза, включително подготовката за създаването на европейска инфраструктура за обмен на информация относно възможностите за предоставяне на здравни услуги от първа необходимост. Програмата ще създаде опростена система за подпомагане на трансграничното съвместно възлагане на обществени поръчки за продукти, инструменти и услуги, което показва ясно европейската добавена стойност от сътрудничеството между здравните системи.

ØПрограмата „ЕС в подкрепа на здравето“ ще спомогне да се задели финансиране за ключови интервенции в областта на електронното здравеопазване в допълнение към финансирането по програмата „Цифрова Европа“, включително чрез подкрепа за използването на данни за здравеопазването, научни изследвания и разработване на политики (в контекста на европейското пространство за здравни данни) чрез облаци или други инфраструктури и технологии с използване на големи обеми данни, като например инструменти, използващи изкуствен интелект. Тя ще подкрепи засиленото използване на електронно здравеопазване, включително възприемането и укрепването на модела на европейските референтни мрежи за телемедицина. Тя ще спомогне за разработването на европейски референтни показатели и транснационални решения.

ØПрограмата ще спомогне за предотвратяване на болестите, включително като подпомогне държавите членки в техните политики и — като се базира на техните силни технически насоки и политически решения — в превенцията и насърчаването на здравословен начин на живот. Тя ще спомогне за събирането и подходящото споделяне на наличните източници на данни и разузнавателни данни между службите, агенциите на ЕС, както и националните и международните органи, свързани със здравето, и ще насърчи основани на факти най-добри практики в областта на превенцията и управлението на заболявания.

ØДействията за превенция ще се основават на истински подход на „едно здраве“ по отношение на заболяванията и ще включват изграждане на знания и разбиране за развитието на зоонозите и на потенциалните зоонози.

ØПрограмата ще подкрепя действия за подобряване на профилактиката и контрола за бързо и правилно тестване и диагностика на инфекции, за лечение на пациенти, като се използват подходящи антимикробни средства, и за намаляване на неподходящото и опасно използване на антимикробни средства във всички области. Международен компонент ще гарантира, че европейската политика в областта на здравеопазването е свързана със случващото се вмеждународен план и ще допълва по ефикасен начин действията по въпроси от регионално и световно значение.

Взаимно допълване с политиките на ЕС и националните политики

ØКлючовият принцип е, че новата програма ще се превърне в катализатор за нови подходи на базата на най-добри практики или иновативни решения или резултати от научноизследователски проекти, като за целта спомогне за изпитването и тестването им на равнището на възприемчивата част от населението преди пълното им разгръщане. Новата програма ще взаимодейства и с Механизма за възстановяване и устойчивост. Въпреки че механизмът ще осигурява стимули за нови реформи, новата програма „ЕС в подкрепа на здравето“ може да подпомогне координацията на прилагането във всички държави членки.

ØВзаимното допълване с резултатите на агенциите, свързани със здравеопазването, ще може да се ползва от инвестициите по тази програма, особено с оглед на трансфера на най-добри практики, протоколи за наблюдение или програми за изграждане на капацитет.

Финансови аспекти

МЕХАНИЗЪМ ЗА ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА НА СЪЮЗА/rescEU
	Цел: Укрепване на капацитета за реагиране на Механизма за гражданска защита на Съюза
	Механизъм: Безвъзмездни средства и обществени поръчки

Нужди по време на кризата и очаквано въздействие

·придобива, отдава под наем, наема, поддържа запаси от предварително идентифицирани видове капацитет на rescEU;

·въвежда продукти и персонал от държави извън ЕС и да ги изпраща на други места в ЕС;

·транспортира бързо продукти и персонал от различни точки в ЕС до други, където те са необходими; да внедрява международен експертен опит за всички видове бедствия (включително въздушен транспорт на медицински специалисти — лекари специалисти, медицински сестри, епидемиолози, реаниматори и интегрирани и добре оборудвани екипи за спешна медицинска помощ);

·прехвърля бързо жертви на бедствия/пациенти, където те могат да получат най-ефикасна медицинска помощ, в случаите в които местният и националният капацитет са претоварени. Тази инфраструктура ще включва система от здравни съоръжения, които са на разположение в държавите членки.

Изпълнение

ØЕС ще бъде в състояние директно да достави, финансира и въведе подходящи видове стратегически капацитет на rescEU, логистично складиране и транспортиране, както и взаимосвързана инфраструктура за управление на информацията за извънредни ситуации, която да може да се използва за всички извънредни ситуации и която да бъде на разположение в рамките на rescEU. Този стратегически капацитет ще допълва този на държавите членки. Той следва да е на разположение на териториите на няколко държави — членки на ЕС, по такъв начин, че да се гарантира най-ефективното географско покритие в отговор на извънредна ситуация. Бюджетът на ЕС ще поеме разходите за влизане/излизане/транспорт, както и разходите за съхранение и финансовите разходи.

ØКомисията следва да може да придобива, отдава под наем или наема транспортен и логистичен капацитет (многоцелеви въздушен транспорт/транспортен капацитет). Това ще позволи на ЕС да отговори на всякакви извънредни ситуации в рамките на ЕС и в трети държави (включително тези от медицинско естество: трансфер на жертви на бедствия, пациенти, лекари, европейски медицински екипи, репатриране, както и превоз на всички видове товари, свързани с реагирането при извънредни ситуации). Складирането на помощта и транспортният капацитет следва да са стратегически взаимосвързани, за да се увеличи скоростта на доставка и да се осигури доброто функциониране на веригата на доставки.

ØRescEU ще включва разпоредби, които позволяват бюджетна гъвкавост, включително многогодишно планиране на компонента за предотвратяване и подготвеност, и осигуряване на незабавна наличност и гъвкавост на средствата за реагиране. Както стана ясно по време на кризата, предизвикана от COVID-19, извънредните ситуации по своята същност са непредвидими и не са равномерно разпределени през програмния период; когато обаче е налице спешен случай, скоростта на реагиране е от основно значение.

Взаимно допълване с политиките на ЕС и националните политики

Финансови аспекти