Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Ролята на структурната политика и политиката на сближаване на ЕС за преобразуването на икономиката по новаторски и интелигентен начин“

(проучвателно становище)

(2020/C 429/21)

Докладчик:

Gonçalo LOBO XAVIER

Консултация	18 февруари 2020 г. — писмо от Peter ALTMAIER, федерален министър на икономическите въпроси и енергетиката на Германия
Правно основание	член 304 от ДФЕС
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	20.7.2020 г.
Приемане на пленарна сесия	18.9.2020 г.
Пленарна сесия №	554
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	217/0/3

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК призовава Европейската комисия да разгледа политиката на сближаване като основен инструмент за справяне с огромните предизвикателства, породени от пандемията от коронавирус. Спешно е необходимо да се реагира бързо, а финансовите средства за подпомагане и подкрепа на държавите членки трябва да се осигурят при спазване на съответните критерии, но и с решителност. Повече от всякога Европа се нуждае от диференциран подход към едно предизвикателство.

1.2.

Въздействието на кризата с коронавируса означава, че са необходими твърди и ясни мерки за възстановяване на европейската икономика. Трудно е да бъдат измерени последиците за общественото здраве, икономическите, обществените и политическите действия, като влиянието ще бъде различно в отделните държави членки. ЕИСК изразява съгласие, че приоритетите на германското председателство трябва да бъдат насочени към тези нови обстоятелства, и призовава за действия в защита на заетостта и социалните права на територията на Съюза.

1.3.

ЕИСК счита, че във всеки един план за възстановяване на Европа трябва да бъдат взети предвид последиците от тази криза, а именно зависимостта на Европа от други икономически райони по отношение на определени продукти и услуги. Ясно е, че Европа трябва да обмисли своята търговска политика, да насърчи иновациите и да използва в свой интерес стратегията си за интелигентна специализация, основана на регионите и на секторен индустриален подход. В миналото политиката на сближаване беше от основно значение за създаването на правилните условия за намиране на решения от промишлеността, НИРД и инфраструктурата. ЕИСК счита, че нуждите в този момент изискват още по-силна политика в подкрепа на повторното установяване на промишлените отрасли в Европа. Необходима е повторна индустриализация и сега е моментът за това.

1.4.

Според ЕИСК цифровизацията на услугите трябва да продължи да бъде приоритет на всички държави членки. Тази криза доказа необходимостта от по-опростени, по-всеобхватни услуги в подкрепа на всички европейци, особено на онези, които се нуждаят от допълнителна помощ. На ЕИСК е ясно, че по отношение на цифровизацията в отделните държави членки има различни гледни точки и предизвикателства. Съществуващата в момента инфраструктура е неадекватна и трябва да се даде предимство на осигуряването на повече инвестиции в тези области. Държавите членки следва да бъдат насърчавани да инвестират в по-добра инфраструктура с цел създаване на правилните условия за нови дружества и нови услуги. Финансовите инструменти трябва да бъдат новаторски и опростени, за да позволят това да се случи.

1.5.

ЕИСК изразява съгласие, че все още съществува необходимост от инвестиране в цялостни широколентови системи, за да се позволи на селските райони да развиват съвременни селскостопански и туристически дейности. Инструментите на политиката на сближаване пренебрегваха тази необходимост или поне държавите членки не се възползваха от съществуващите възможности по линия на финансовите програми. За да се позволи развиването на „нова форма на селско стопанство“, нови туристически дейности и нови „промишлени отрасли“, правителствата на държавите членки следва да бъдат насърчавани да инвестират в широколентова инфраструктура.

1.6.

ЕИСК изразява дълбоко убеждение, че електронната стопанска дейност е от основно значение за „новата нормалност“ в резултат на въздействието на COVID-19 върху обществото и икономиката. Ще бъде необходимо да се осигурят различни варианти както за дружествата, така и за потребителите. МСП могат да се възползват и от този нов подход, така че трябва да бъдат разпределени средства от структурните фондове, за да се позволи на дружествата да открият нови пазари и нови възможности. ЕИСК настоятелно призовава Европейската комисия да бъде гъвкава при справянето с тези предизвикателства, което може да предостави възможности на дружествата да „навлязат в онлайн пространството“ с партньорства и интелигентни инвестиции, за да се конкурират не само на вътрешния пазар, но и на световно равнище. Определено са необходими по-устойчиви мрежи от вериги за доставки, за да се даде възможност за по-добро взаимодействие между дружествата и потребителите.

1.7.

ЕИСК счита, че е налице спешна необходимост от защита на МСП и на тяхната устойчивост. Ето защо обичайните съществуващи в момента европейски инструменти като Европейския социален фонд трябва да бъдат използвани по много новаторски, но опростен начин. Няма никакво съмнение относно влиянието на тази криза върху заетостта и за Европа ще бъде много трудно да се възстанови без подходяща стратегия за обучение и за повторна интеграция на хората на пазара на труда. И поради тази причина в процеса на вземане на решения във връзка с използването на финансови инструменти трябва да се обърне внимание на факта, че все още МСП трябва да се справят с голяма бюрокрация, за да се възползват от тези схеми. ЕИСК призовава да се предприемат действия за намаляване на тази тежест, за да се позволи на МСП да продължат напред в този процес.

1.7.1.

Наложително е да се гарантират благоприятни дългосрочни условия за кредити за МСП, за да им се осигури помощ в този труден период, като Кохезионният фонд следва да се използва за създаването на ефективен финансов инструмент за бърза реакция.

1.7.2.

В този дух ЕИСК би желал да насочи вниманието към необходимостта от насърчаване и създаване на правилните условия за развиване на публични инвестиции и механизми за схеми за обучение през целия живот, за да се позволи на хората да приспособят уменията си към нуждите на пазара в момента и да се подготвят за осигуряването на нови умения на бъдещите поколения.

1.8.

Освен това ЕИСК изразява съгласие, че Зеленият пакт трябва да бъде подкрепен, и настоятелно призовава Европейската комисия да даде разяснение на държавите членки за това как например могат да бъдат използвани 40-те милиарда евро от Фонда за справедлив преход за декарбонизиране на икономиката. Това е пример за добра идея и концепция, която следва да се насърчава сред държавите членки, но все още не е много ясно как ще бъде осъществена на практика.

1.9.

ЕИСК приветства програмата REACT-EU, в рамките на която ще бъдат инвестирани 55 милиарда евро за подкрепа на политиката на сближаване, но призовава Европейската комисия бързо да информира държавите членки и да им даде разяснения относно условията и критериите за разпределение, като се има предвид фактът, че тези средства трябва да бъдат разпределени до края на 2022 г. Финансирането по линия на REACT-EU ще бъде разпределено между държавите членки в съответствие с техния просперитет и степента на последиците от сегашната криза за техните икономика и общество, включително върху младежката безработица. Необходима е обаче по-точна информация с оглед на постигането на резултати. За момента е необходимо да се гарантира изпълнението, а не определен размер на финансирането. Европа се нуждае от гъвкава, бърза и опростена програма, включваща по-лесни процеси, които могат да опростят достъпа до финансиране независимо от размера, произхода или сектора на дейност на дадено дружество, ако основният проблем са заетостта и добавената стойност.

1.10.

ЕИСК предлага да бъдат гарантирани консултациите с организациите на гражданското общество и широкото им участие в определянето на регионалните политики, за да се извлече полза от действителните и подходящите познания на заинтересованите страни, което би могло да подобри прилагането на стратегията. Сега е моментът за ангажиране на социалните партньори в определянето и прилагането на политиките, за да се гарантира подход на партньорство, който действително може да доведе до промяна.

2.   Общи констатации

2.1.

Германското председателство на Европейския съюз ще се състои при много специфични обстоятелства и ще бъде голямо предизвикателство за европейския проект. Много от целите на председателството може да бъдат преразгледани поради ситуацията с коронавируса, която ще засегне развитието на хората, предприятията и промишлените отрасли и ще подложи на изпитание устойчивостта на Европа след пандемията.

2.2.

Въпреки че винаги може да има промяна в приоритетите, някои основни идеи могат да останат въпреки ситуацията. Вече е посочвано, че цифровизацията, рисковете за бюджета и интелигентната икономика и растежа на икономиката са предизвикателства.

2.3.

Цифровизацията ще си подели центъра на вниманието с политиката относно данните, изкуствения интелект и цифровия единен пазар. Отвореността на вътрешния пазар трябва да продължи да се гарантира — амбиция, която може да бъде разбрана в контекста на дебата относно плана за възстановяване на Европа. Ще бъде доразвит цифровият вътрешен пазар, за да се повиши европейската конкурентоспособност. ЕС е поел ангажимент за оперативна съвместимост, стандартизация и технологии с отворен код.

2.4.

Текущата ситуация води и до риск от увеличаване на икономическите и социалните различия, включително на регионалните и териториалните неравенства между държавите членки и вътре в тях. Пренасочването на търсенето и капацитетът на корпоративния сектор за възстановяване ще имат асиметрично отражение върху регионите и териториите в рамките на държавите членки поради различната им секторна специализация. Очаква се да бъдат засегнати услугите, при които е необходим пряк контакт с потребителите, по-специално поради намаляване на оборота и работните места в МСП.

2.5.   Повторна индустриализация в селските райони

2.5.1.

Държавите членки с по-значителни бюджетни възможности могат да си позволят да предоставят по-голяма и трайна подкрепа на предприятията и домакинствата. Освен това те ще бъдат в по-добра позиция да абсорбират по-големите бюджетни дефицити и равнища на дълг на фона на повишената спешна необходимост да се осигурят качествено здравно обслужване и трайно социално подпомагане на засегнатите лица. В по-общ план държавите членки ще бъдат изправени пред трудности с финансирането на необходимите инвестиции за рестартиране на икономиките си и за финансиране на екологичния и цифровия преход. Тези различия могат да доведат до нарушаване на равнопоставените условия на конкуренция на единния пазар и до увеличаване на разликите в стандарта на живот.

2.6.

Известни са думите на Жан-Клод Юнкер: „В този Съюз има недостиг на Европа. И в този Съюз съюзът е недостатъчен“. Сегашната криза показа още веднъж, че когато се появят трудности, всеки се спасява поединично. Временната забрана за износ на някои защитени стоки на държавите членки и затварянето на границите, на които сме свидетели в момента, са изцяло национална реакция на една глобална криза. Това трябва да бъде повод за безпокойство. Политиката на сближаване би могла да коригира тези последици.

3.   Политиката на сближаване като европейска сила за насърчаване на единния пазар

3.1.

Единният пазар е в основата на европейския проект. Функциониращият единен пазар би трябвало да дава възможност на гражданите на ЕС да се възползват от по-голям избор от услуги и продукти и от по-добри възможности за трудова заетост. Единният пазар следва да стимулира търговията и конкуренцията, което е от основно значение за постигането на екологичната и цифровата трансформация на ЕС. Подходящата и балансирана политика на сближаване е от основно значение за завършването на единния пазар.

3.2.

Въпреки многото различия между държавите членки политиката на сближаване остава ключов механизъм за балансиране на развитието, за създаване на възможности и за повишаване на стандартите. Не бива да се забравя, че политиката на сближаване се основава на европейска солидарност и оказва въздействие върху всички държави членки — както тези, които са бенефициери на финансиране, така и тези, които внасят в бюджета повече средства, отколкото получават от него.

3.3.

Важно е също да бъдат предприети конкретни мерки в отговор на дадено предизвикателство, което има различни последици в различните държави членки. Повече от всякога Европа се нуждае от диференциран подход към дадено предизвикателство. Следователно държавите членки ще се нуждаят от различни равнища на подкрепа и това е основното предимство на ефективната политика на сближаване — предприемане на интелигентни и ефективни действия за преодоляване на различните последици като тези по време на кризата с COVID-19.

3.4.

ЕИСК заявява, че от основно значение е европейската промишлена политика да бъде добре координирана, като отчита както настоящите предизвикателства, произтичащи от ситуацията с COVID-19 и ситуацията след COVID-19, така и аспектите, свързани с цифровизацията и устойчивостта.

3.4.1.

Ключовите отрасли и сектори трябва да бъдат идентифицирани и подкрепени с цял спектър от мерки: от човешки ресурси до научни изследвания, и в резултат на това да бъде създадена европейска промишлена политика, която да защитава тези стратегически сектори от пазара и да гарантира сигурността на доставките на ключови стоки като респиратори, маски и други продукти при пандемия.

3.4.2.

Европа трябва да финансира дейности, които отговарят на два критерия: възстановяване на стратегическото производство, така че Европа да стане независима, особено по отношение на здравеопазването и способността за реагиране, която осигурява качествени работни места; и акцентиране върху устойчивите, социално отговорни и екологосъобразни инвестиции. Малките и средните предприятия (МСП), както и големите дружества и социалните предприятия, биха могли да играят ключова роля в преструктурирането на европейската производствена система.

3.5.

МСП и организациите на гражданското общество следва да бъдат в центъра на вниманието, насочено към гъвкавостта и възстановяването. Програмите за сближаване следва да бъдат преструктурирани по много по-опростен и ефективен начин, така че малките и средните бенефициери да могат да се възползват реално.

3.6.

Туризмът и културата са два ключови сектора, които бяха силно засегнати от пандемията. Европейските фондове следва да акцентират върху определянето на инструменти за подпомагане на предприятията, ангажирани в сферата на туризма и културата, посредством иновации, цифрова трансформация и междусекторно сътрудничество.

4.   Политиката на сближаване и ситуацията след COVID-19

4.1.

Необичайните обстоятелства около кризата с COVID-19 представляват огромно изпитание за политиката на сближаване. Повече от всякога плановете за възстановяване на държавите членки трябва да отразяват ценностите на териториалното сближаване като цифровизацията, борбата с изменението на климата и социалното приобщаване. Един систематичен и силен план за възстановяване на Европа и на всички държави — членки на ЕС, зависи основно от тази политика, независимо от големината или от други характеристики на дадена държава.

4.2.

Финансовата рамка на политиката на сближаване е един от най-съществените аспекти на стратегията за възстановяване. Повече от всякога пандемията разкри и дори изостри неравенствата между гражданите и между държавите членки. Всеки човек е еднакво изложен на този вирус, но е различен специфичният начин, по който гражданите, обществата и държавите членки се справят с него. Лошото финансово положение в резултат от тази криза ще има драматични последици за определени държави и части от обществото и това трябва да бъде взето предвид в отговора на европейско равнище.

4.3.

Сътрудничеството ще бъде от ключово значение за резултатите. Не е време за отправяне на критики към предприетите по-рано действия. Вместо това е време да гледаме към настоящето и да се фокусираме върху бъдещето с договорени основни цели, които могат да останат дори при тези критични обстоятелства.

4.4.

Вредите, които кризата с COVID-19 причини на европейския проект и на света, ще засилят вредите, причинени от оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС. Това би могло да означава, че след края на пандемията ще се увеличат различията между държавите от ЕС по отношение на икономическото развитие, социалните гаранции и нивата на просперитет.

4.5.

Няма едно-единствено решение на кризата, но в миналото подходящата и балансирана политика на сближаване беше отговорът за преодоляване на различията и за солидарност между всички държави членки.

4.6.

Възстановяването на Европа следва да се основава на принципа на солидарност, но все още е налице необходимост от коригиране на грешките от миналото. Трябва да бъдат подпомогнати държавите членки с прекомерен публичен дълг, за да ускорят устойчивото си възстановяване, но тази подкрепа трябва да съчетава твърди политики с балансирани действия въз основа на специфичните за всяка държава препоръки на европейския семестър. Сега е моментът да се действа смело и не е време да се мисли за политически дивиденти на национално равнище.

4.7.

Зеленият пакт остава значим и ЕИСК счита, че неговите главни цели са от основно значение за осигуряването на водещата роля на Европа в много аспекти на глобалното предизвикателство.

4.8.

В този контекст ЕИСК приветства горещо и подкрепя напълно предложенията на Европейската комисия: плана за Next Generation EU, включително REACT-EU, и общия бюджет на ЕС за 2021 — 2027 г. Тъй като REACT-EU продължава и се удължават мерките на новата политика на сближаване за отговор на кризата и за възстановяване от нея, ЕИСК горещо препоръчва да бъдат премахнати всички възможни административни пречки и тежести за публичната администрация както на национално, така и на европейско равнище, така че усилията да могат да бъдат съсредоточени върху справянето със свързаните с епидемията проблеми.

4.9.

Ето защо ЕИСК изразява твърдо убеждение, че REACT-EU ще мобилизира инвестиции и първоначална финансова подкрепа през първите изключително важни години от възстановяването чрез осигуряването на допълнителни ресурси в реалната икономика. Запазването и създаването на работни места, особено за младите хора, и оказването на инвестиционна подкрепа на МСП са изключително важни сектори, изискващи подкрепа чрез допълнително финансиране от REACT-EU.

4.10.

Необходимо е в инвестиционните приоритети след COVID-19 да бъде взето предвид непропорционалното въздействие на пандемията върху някои групи от населението, особено по-възрастните хора, хората с увреждания, мигрантите и бежанците и ромската общност. От изключително значение ще бъде да се помогне на тези общности да се стабилизират отново и да се гарантира, че те няма бъдат пренебрегнати в процеса на възстановяване от кризата, както се случи след последната финансова криза в Европа.

5.   Европейският семестър и специфичните за всяка държава препоръки

5.1.

Европейският семестър все още трябва да се изправи пред много предизвикателства, които при сегашната криза е още по-важно да бъдат преодолени. Сред тях са липсата на ангажираност с предложените реформи и по-бавното прилагане на специфичните за всяка държава препоръки.

5.2.

Ето защо ангажирането на организираното гражданско общество с европейския семестър е от основно значение, тъй като съвместната ангажираност на заинтересованите страни с реформите подобрява тяхното осъществяване и спомага за постигането на положителни резултати.

5.3.

В този контекст процесът на европейския семестър ще придобие все по-важна роля по отношение на мониторинга и оценката на въведените в рамките на инструмента Next Generation EU интервенции. Поради това ЕИСК счита, че икономическите и социалните партньори и организациите на гражданското общество следва да се възприемат като важни участници в този процес.

5.4.

Партньорите от гражданското общество, местните участници и сдруженията трябва да участват заедно с Европейския парламент във всички решения за изразходване на средства от фондовете за възстановяване, както и при последващата проверка на това, че средствата са изразходвани добре в интерес на европейската общественост. Задължителното участие е от решаващо значение, за да се гарантира, че средствата ще достигнат до проекти, които ще възстановят европейската икономика и ще помогнат за нейното възстановяване.

6.   Ефективни инструменти на политиката на сближаване

6.1.

Политиката на сближаване е съвременна, ефективна и гъвкава инвестиционна политика на ЕС. От една страна, тя предлага отговор на дългосрочни предизвикателства чрез своето многогодишно програмиране. От друга страна, тя може да бъде изключително гъвкава в ситуации, свързани с управление на кризи като сегашната, породена от COVID-19, при които бързите промени в системата за прилагане на политиката означават, че към държавите членки (първоначално) ще бъде насочена подкрепа в размер на 8 милиарда евро.

6.1.1.

Политиката на сближаване оказва значително въздействие върху икономиките на държавите членки. Благодарение на интервенциите в рамките на политиката на сближаване за периода 2014 — 2020 г. се очаква в края на периода на изпълнение БВП в ЕС-13 да бъде с около 3 % по-висок. Влиянието върху по-слабо развитите региони на ЕС също е значително. Например до края на програмния период се очаква БВП в някои от по-слабо развитите региони на Унгария да бъде с над 8 % по-висок, отколкото би бил без политиката на сближаване.

6.1.2.

Още след икономическата и финансовата криза фондовете от ЕС играят стабилизираща роля за гарантирането на по-високо равнище на публични инвестиции в много области на политиката — от големите инфраструктурни проекти до финансирането на МСП и обучението на работниците и безработните.

6.1.3.

През периода 2021 — 2027 г. ще бъде продължена подкрепата по политиката на сближаване за всички региони във всички държави членки, като се финансира широка гама от инвестиции, които ще помогнат на регионите на ЕС да се справят ефективно с двойния преход, а именно технологичните промени и изпълнението на целите в областта на климата, включително посредством изцяло нови инициативи като Фонда за справедлив преход.

6.2.

Предложението за бъдещата политика на сближаване се основава на три основни принципа:

6.2.1.

Политика за всички региони: три четвърти от инвестициите в рамките на политиката на сближаване са насочени към най-слабо развитите региони, но остават разпоредбите за регионите в процес на индустриален преход, както и за най-отдалечените региони на ЕС. Освен това е засилено трансграничното сътрудничество и е подсилена ролята на градовете, метрополните райони и местните инициативи, като нов приоритет е посветен на доближаването на Европа до нейните граждани. Въпреки общото намаление на бюджета на ЕС ресурсите следва да продължат да бъдат съсредоточени върху най-бедните държави членки и региони. В предложението на Комисията този акцент е дори още по-голям, отколкото през настоящия период, и най-бедните държави членки все пак получават много повече от развитите. Подкрепата наистина отива там, където е най-необходима — 62 % от ресурсите за целта за работните места и растежа са заделени за по-слабо развитите региони (през периода 2014 — 2020 г. този дял беше 52 %). Въпреки бюджетните ограничения е възможно да се гарантира по-голямо разпределение на средствата в реално отношение за по-слабо развитите региони (+8 %) и регионите в преход (+17 %), измерени спрямо цените за 2018 г. Това е същността на политиката на сближаване — прилагането на практика на принципа на солидарност.

6.2.2.

По-съвременна политика: три четвърти от инвестициите са заделени за подготовка на регионите за двойния преход към цифрова, съвременна икономика и неутрална по отношение на климата кръгова икономика — основните предизвикателства, пред които ще бъде изправено нашето общество през идното десетилетие. Този необходим акцент намира изражение посредством няколко мерки за подобряване на качеството и въздействието на инвестициите: например създаване на съобразени с инвестициите подходящи условия, гарантиращи, че са налице предпоставките за успех.

6.2.3.

По-опростена и по-динамична политика: предложено е опростяване на 80 административни процедури, с което се рационализират правилата за всичко — от създаването на програмите до процедурите за извършване на одити и за възстановяване на средства — и се гарантират ясни и опростени правила в единен наръчник за седем фонда на ЕС, прилагани при споделено управление. Този единен наръчник ще улесни както ръководителите на програми, така и бенефициерите, и ще спомогне за полезното взаимодействие между седемте фонда, а също и с други инструменти, свързани с бюджета на ЕС, като общата селскостопанска политика, програмата за иновации „Хоризонт Европа“, инструмента на ЕС за образователна мобилност („Еразъм+“) и програма LIFE за действия в областта на околната среда и климата.

6.3.

Заедно с продължаващото изграждане на административния капацитет всичко това ще даде възможност за по-бързо и по-добро начало на новите програми.

6.4.

Накратко, новата политика на сближаване ще бъде по-целенасочена и ще донесе повече добавена стойност за ЕС, така че става въпрос не само за обхват, но и за резултати.

6.5.

Същевременно са необходими повече усилия от страна на местните власти по отношение на по-голямата отговорност при осъществяването на проектите, финансирани от ЕС. Това означава връщане на процента на националното съфинансиране на равнището отпреди кризата. Намаляващият процент на съфинансиране не може да се разглежда като потенциална причина за напрежение в публичните бюджети, но следва да се разглежда и като възможност за по-добри проекти и за по-силно чувство за отговорност и отчетност. Същото се отнася и за вече споменатата по-голяма тематична насоченост към основни цели на политиката, съответстващи на европейските приоритети и предизвикателства като интелигентна и „зелена“ Европа.

6.6.

Важно условие за прилагане на горното е Европа да се справи с липсата на ефективна комуникация във връзка с политиката на сближаване, която твърде често съпътства финансираните по нея проекти. Макар да отчита факта, че Комисията е дала редица насоки за комуникация, ЕИСК е наясно, че те изобщо не са достатъчни. Често не се знае нищо или се знае малко за това, че определени проекти са били осъществени и/или дори, че всъщност ЕС осигурява финансиране за тях. Това води до слабо или до никакво оценяване на политиката на сближаване.

6.7.

ЕИСК призовава Комисията да продължи усилията си за преразглеждане на настоящите задължения за оповестяване и да ги актуализира в значителна степен с оглед на включените изцяло в програмата в областта на цифровите технологии съвременни средства за комуникация, предоставяни от цифровите комуникационни канали. Следва да се използват в по-голяма степен проекти, които могат да служат като примери за добри практики за насърчаване на по-голямо и по-ефективно усвояване на средствата.

6.8.

ЕИСК призовава Комисията да разработи план за стратегическа комуникация в сътрудничество с всички заинтересовани участници, включително с организациите на гражданското общество, местните участници и обществеността. Сега повече от всякога е необходимо държавите членки и бенефициерите да гарантират наличието на по-ефективна комуникация относно най-добрите практики и по-лесен достъп до тях.