Публикация на заявление за регистриране на наименование съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2019/C 325/07)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в рамките на три месеца от датата на публикацията.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„HUILE D’OLIVE DE PROVENCE“

ЕС №: PDO-FR-02421 – 28.5.2018 г.

ЗНП ( X ) ЗГУ ( )

1. Наименование/наименования

„Huile d’olive de Provence“

2. Държава членка или трета държава

Франция

3. Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1. Вид продукт

Клас 1.5. Масла и мазнини (масло, маргарин, растителни мазнини и др.)

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

„Huile d’olive de Provence“ е маслиново масло от категорията „необработено“ или „необработено екстра качество“, произведено изключително чрез механични способи, което има следните физически и химически характеристики:

—	пероксидно число: ≤ 15 mEqO2/kg на етапа на първото пускане на пазара;

—

съдържание на мастни киселини, изразено в %:

Мастни киселини	Минимално	Максимално
C16:1ω7 (палмитолеинова киселина)	0,40	1,50
C17:1ω8 (маргаролеинова киселина)	0,09	0,45
C18:1ω7 (вакценова киселина)	1,25	3,30
C18:2ω6 (линолова киселина)	5,50	14,00

„Huile d’olive de Provence“, получено след бързо пресоване на маслините след набирането им (срокът между набирането и пресоването им е под 4 дена), има следните допълнителни химични и органолептични характеристики:

—	киселинност: ≤ 0,5 % олеинова киселина;

—	медиана на признака „горчивина“: между 1,5 и 3,5;

—	медиана на признака „пикантност“: между 1,5 и 3,5;

—	аромати, които се усещат на мирис и вкус: на свежа трева и/или на суров артишок.

„Huile d’olive de Provence“, допълнено с обозначението „от узрели маслини“, което се добива след пресоване на оставени предварително да узреят маслини (срокът между набирането и пресоването им е от 4 до 10 дена), има следните допълнителни химични и органолептични характеристики:

—	киселинност: между 0,4 и 1,5 % олеинова киселина;

—	медиана на признака „горчивина“: ≤ 1;

—	медиана на признака „пикантност“: ≤ 1;

—	аромати, които се усещат на мирис и вкус: на черни маслини, на захаросани плодове, на горски храсти и/или на препечен хляб.

Стойностите на признаците „горчивина“ и „пикантност“ са определени по COI (Международния съвет за маслиновите продукти).

3.3. Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

„Huile d’olive de Provence“ се добива от маслини или от маслинови масла, получен от следните сортове:

—	Aglandau, Bouteillan, Cayon и Salonenque, които съставляват най-малко 80 % от наличните сортове в овощните насаждения с наименование за произход, като най-малко 30 % са насаждения от сорта Aglandau;

—

Picholine, Grossanne, Tanche, Brun, Cayets, Ribiers, Cayanne, Verdale des Bouches-du-Rhône и стари местни сортове (засадени преди измръзването през 1956 г. дървета, значителен брой от които са налични в географския район), съставляващи най-много 20 % от овощните насаждения с наименование за произход.

3.4. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Всички операции — от производството на маслините до приготвянето на маслиновото масло — се извършват в рамките на географския район.

3.5. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

3.6. Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Освен задължителните данни, предвидени в нормативната уредба за етикетирането и за представянето на хранителните продукти, етикетирането на маслата, ползващи се от наименованието за произход „Huile d’olive de Provence“, включва следните обозначения:

—	наименованието за произход „Huile d’olive dе Provence“, евентуално допълнено с обозначението „olives maturées“ („от узрели маслини“) изписано веднага след наименованието за произход с букви с размер, равен най-малко на половината от размера на наименованието за произход;

—	обозначението „appellation d’origine protégée“ („защитено наименование за произход“) или „A.O.P“ („ЗНП“).

Тези означения се групират в едно и също зрително поле и върху един и същи етикет. Те се изписват с добре видими, четливи, незаличими и достатъчно големи букви, за да изпъкват добре в рамката, в която са отпечатани, и за да се отличават ясно от останалите писмени обозначения и рисунки.

4. Кратко определение на географския район

Географският район за производство на „Huile d’olive de Provence“ се простира на територията на седем департамента, като включва 464 общини, 2 от които — частично. Той обхваща територията на:

—

всички общини от департамента Alpes de Haute-Provence, с изключение на следните общини: Annot, Banon, Barras, Barrême, Bayons, Bellafaire, Bevons, Bras-d’Asse, Braux, La Bréole, Le Brusquet, Le Caire, Castellane, Val-de-Chalvagne, Châteaufort, Châteauneuf-Miravail, Chaudon-Norante, Clamensane, Claret, La Condamine-Châtelard Curbans, Curel, Draix, Entrages, Faucon-du-Caire, Faucon-de-Barcelonnette, Le Fugeret, La Garde, Hautes-Duyes L’Hospitalet, Lardiers, Le Lauzet-Ubaye, Marcoux, Melve, Mison, Montclar, Montsalier, Nibles, Noyers-sur-Jabron, Les Ormergues, Piégut, Pontis, Revest-du-Bion, La Robine-sur-Galabre, La Rochegiron, La Rochette, Saint-André-les-Alpes, Saint-Benoît, Saint-Etienne-les-Orgues, Saint-Jacques, Saint-Julien-du-Verdon, Saint-Vincent-les-Forts, Saint-Vincent-sur-Jabon, Saumane, Sausses, Seyne, Sigoyer, Thèze, Thoard, Turriers, Valbelle, Valernes, Vaumeilh, Venterol;

—	всички следни общини от департамента Alpes-Maritimes: Auvare, La Croix sur Roudoule, Puget-Rostan, Puget Théniers, Rigaud, Touet sur Var;

—

всички общини от департамента Bouches-du-Rhône, с изключение на следните общини или части от общини: Arles (частично), Cabannes, Carnoux-en-Provence, Fos-sur-Mer, Maillane, Marignane, Mollégès, Port-Saint-Louis-du-Rhône, Rognonas, Saint-Andiol, Saint-Pierre-de-Mézoarques, Saint-Victoret, Saintes-Maries-de-la-Mer, Verquières;

—	следната община от департамента Drôme: Rochegude;

—	всички следни общини от департамента Gard: Les Angles, Pujaut, Roquemaure, Sauveterre, Villeneuve-Les-Avignon, Tavel, Lirac, Saint-Laurent-des-Arbres, Saint-Geniès-de-Comolas;

—	всички общини от департамента Var, с изключение на следните общини: Bargème, La Bastide, Le Bourguet, Brovès, Châteauvieux, Comps-sur-Artuby, La Martre, Plan-d’Aups-Sainte-Baume, La Roque-Esclapon, Trigance, Vérignon;

—

всички общини от департамента Vaucluse, с изключение на следните общини или части от общини: Althen-des-Paluds, Aurel, Auribeau, Brantes, Buisson, Buoux, Caderousse, Cairanne, Castellet, Crestet, Entraigues-sur-la-Sorgue, Entrechaux, Faucon, Grillon, Lagarde-d’Apt, Lamotte-du-Rhône, Lapalud, Malaucene (частично), Montfavet, Monieux, Le Pontet, Puymeras, Rasteau, Richerenches, Roaix, Saint-Christol, Saint-Marcellin-lès-Vaison, Saint-Romain-en-Viennois, Saint-Roman-de-Malegarde, Saint-Trinit, Sault, Savoillan, Seguret, Sivergues, Vaison-la-Romaine, Valreas, Villedieu, Visan.

5. Връзка с географския район

Специфичните химични и органолептични характеристики на „Huile d’olive de Provence“ се дължат изключително на сортовия състав на маслиновото масло, който се определя от естествените фактори на географския район и от местните умения за производство на маслиново масло.

Географският район включва основните релефни пояси в провансалския регион, с изключение на високите и среднопланинските алпийски части, където условията на околната среда не са подходящи за отглеждането на маслинови насаждения. На юг този район граничи със Средиземно море, на запад — с реката Рона, на север — с платото Воклюз, планината Люр, предалпийския планински масив Дин и равнините на Прованс, а на изток стига до долината Син и до планинския масив Естерел.

Пресеченият релеф с хребети, покрити с големи варовикови наслагвания, предлага площи, които понякога са не толкова просторни, но разположени на най-слънчевите склонове и следователно благоприятни за отглеждането на маслинови насаждения.

Почвите на провансалските маслинови насаждения са основно с неутрална реакция или карбонатни. Тези почви са с високо каменисто съдържание. Става въпрос за праховито-песъкливи почви или за песъкливи почви (свързан пясък), както и за каменисти червено-кафяви почви с пясъчно-глинеста основа с добър дренаж.

„Huile d’olive de Provence“ притежава следните особености:

—

Съдържа основно масло от сортовете Aglandau (минимум 20 %), Bouteillan, Cayon и Salonenque. Именно това съдържание го различава от маслиновите масла, произведени в други съседни области на производство, където тези сортове не са налични (басейните на Ница, Нион, Ним, Лангедок) или са разпределени по различен начин (басейните на долините на Бо дьо Прованс, Екс ан Прованс и От Прованс).

—	Притежава особено съдържание на мастни киселини в съответствие с посоченото в точка 3.2.

—

В органолептичен план се характеризира:

—	или с добре изразени, но присъстващи в умерена степен горчивина и пикантност, и с аромати на свежа трева и/или на суров артишок;

—	или с едва доловими горчивина и пикантност, с аромати на черни маслини, на захаросани плодове, на горски храсти и/или на препечен хляб;

—	киселинността му е или под 0,5 % олеинова киселина, или между 0,4 и 1,5 % олеинова киселина.

Характеристиките на географския район определят сортовия състав на маслиновото масло. Реално производственият район, с изключение на една крайбрежна ивица, представлява пространство „по периферията“ на областта на отглеждане на маслинови насаждения. Тази северна пределна зона на отглеждане на маслинови насаждения (до 750—800 метра надморска височина) се характеризира с „провансалски“ средиземноморски климат (сухо лято между два дъждовни сезона със значително годишно слънцегреене), който се характеризира и със сериозни мразове, които бележат историята на отглеждането на маслинови насаждения в Прованс, с преобладаващ силен вятър — мистрал, който охлажда и оздравява въздуха, като така осигурява по-здравословни и благоприятни условия за отглеждането на маслиновите насаждения, но и задължава хората да направят селекция на най-адаптираните към тях сортове. Провансалските маслинови насаждения се характеризират с четири сорта, които са основно разпространени: Aglandau, чиято зона на максимално разпространение е включена в границите на географския район, както и сортовете Salonenque, Bouteillan и Cayon. Благодарение на периодите си на цъфтене (от средноцъфтящи до доста късноцъфтящи сортове) и естествената си устойчивост — от средна до силна — на студа, тези сортове са особено добре адаптирани към повече или по-малко студени периоди в района на производство. Маслиновите насаждения са разположени в предпланински пояси и на хълмове, които предлагат добро изложение, добри почвени условия и естествен дренаж. Поради подчертаното наличие на вятър маслиновите насаждения се оформят като овощни градини с нискостеблени дръвчета („vergers piétons“), за да се защитят от вятъра. Почвите — основно варовикови и каменисти — предоставят идеални незадушаващи условия за аерация, като същевременно осигуряват достатъчно напояване на дърветата през периодите на най-голямо засушаване.

Северното разположение на географския район и предпоставките му за сериозни рискове от измръзване определят и започването на брането на маслините още от етапа на промяна на цвета от напълно зелен към жълт и преди пълното им узряване.

Производствените практики почиват на старинна дейност на производство на маслиново масло, получавано или чрез бързо пресоване на маслините след набирането им, или чрез пресоване след предварително узряване на маслините в продължение на няколко дни чрез анаеробна ферментация.

Поради това:

—

Специфичното съдържание на мастни киселини в това маслиново масло, определено в точка 3.2, е свързано със сортовия състав на маслото: съчетаване на четирите сорта Aglandau, Bouteillan, Cayon и Salonenque в пропорции, които варират в зависимост от отраслите и от избора на производителя, с поне 20 % Aglandau.

—

Нивата на пикантност и горчивина на маслиновото масло са свързани със сортовия състав на маслото, но и с етапа на брането (маслини, набрани на етапа на промяна на цвета). Когато обаче производителят реши да остави маслините предварително да узреят за няколко дни преди пресоването им, маслото почти изгубва своята горчивина и пикантност.

—

Основните аромати на свежа трева и/или на суров артишок на маслото също зависят от сортовия му състав. Когато обаче маслините са оставени да узреят предварително за няколко дни преди пресоването им, маслиновото масло придобива специфичните аромати на черни маслини, на захаросани плодове, на горски храсти и/или на препечен хляб, както бе посочено в точка 3.2.

—	„Huile d’olive de Provence“, допълнено с обозначението „от узрели маслини“, има минимална киселинност, свързана с повишаването на температурата на маслините, които преминават през фаза на предварително зреене.

—

Освен това използването на традиционни техники на извличане на маслото, включващи изключително механични способи чрез центрофугиране или пресоване, при температура под 30 °C през целия процес, позволява да се запазят в маслиновите масла оригиналните аромати на използваните сортове маслини, както бе посочено в точка 3.2, както и да се избегне разлагането на специфичните за „Huile d’olive de Provence“ мастни киселини.

Препратка към публикуваната спецификация

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

https://extranet.inao.gouv.fr/fichier/CDC-HOProvence.pdf

(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.