На 20 декември 2018 г. Съветът прие Директива (ЕС) 2018/2057 по отношение на временното прилагане на общ механизъм за обратно начисляване („ОМОН“) за сделки над 17 500 EUR 1 чрез изменение на Директивата за ДДС 2 .

Директивата бе приета като последваща мярка от Плана за действие във връзка с ДДС 3 , в който Комисията обяви намеренията си за въвеждане на окончателна система на ДДС за трансграничната търговия между предприятия в рамките на Съюза 4 . Предвид обаче факта, че ще бъдат необходими няколко години за прилагането на такава окончателна система на ДДС, някои държави членки призоваха междувременно да бъдат взети спешни и конкретни мерки за борба с верижните измами 5 . По-специално те поискаха да бъде възможно прилагането на временен ОМОН, а Комисията съответно направи предложение 6 , което доведе до приемането на Директива (ЕС) 2018/2057 (наричана по-долу „Директивата за ОМОН“).

По силата на посочената директива държавите членки, които удовлетворяват определени условия, имат възможност по тяхно искане да им бъде разрешено да прилагат до 30 юни 2022 г. временен ОМОН. Чрез писма, заведени в Комисията на 21 януари 2019 г. и на 22 март 2019 г., Чехия отправи искане за такова разрешение и предостави необходимата информация, с която да се установи дали условията са спазени.

Настоящото предложение не следва да възпрепятства текущите обсъждания относно окончателната система на ДДС 7 .

Условията, които трябва да бъдат удовлетворени, и процедурата, която трябва да бъде следвана за издаване на разрешение за ОМОН, са определени в новия член 199в, параграфи 1—4 от Директивата за ДДС, вмъкнат чрез Директивата за ОМОН. В тази връзка Чехия предостави посочената по-долу информация, както се изисква по-специално в член 199в, параграф 3.

Според окончателния доклад от 2016 г. относно неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС 8 , публикуван от Комисията на 23 август 2016 г., през 2014 г. неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС в Чехия е било 16,14 % от общите данъчни задължения по ДДС. В този доклад се посочва също така, че медианата на неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС в Европейския съюз (ЕС) е 10,4 %. Следователно неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС в Чехия надвишава медианата за ЕС с повече от 5 процентни пункта.

Според оценката на въздействието 9 , в Чехия на верижни измами се дължи 28 % от неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС. Следователно това условие е изпълнено.

Според информацията, предоставена от Чехия, държавата е предприела редица конкретни мерки за борба с измамите с ДДС. По-долу е представено обобщение на тези мерки, заедно с оценката на Чехия за тяхното функциониране и действие. След него е представена оценката на Чехия относно административното сътрудничество в областта на ДДС с другите държави членки.

Въз основа на членове 199 и 199а от Директивата за ДДС Чехия разшири прилагането на механизма за обратно начисляване по отношение на доставките в редица сектори, включително: строителство, персонал в строителството, недвижимо имущество, когато доставчикът е избрал възможността за данъчно облагане, отпадъци и скрап, стоки, предоставяни като обезпечение и доставени в изпълнение на това обезпечение, стоки, за които е предоставено запазване на правото на собственост на приобретателя и които са доставени в рамките на упражняването на това право от приобретателя, недвижими имоти, притежавани от длъжника по съдебно решение и доставени в рамките на процедура за публична продан, квоти за емисии на парникови газове, мобилни телефони, устройства с интегрални схеми, газ и електроенергия, сертификати за електроенергия, някои далекосъобщителни услуги, конзоли за видеоигри, преносими компютри, зърнени култури и някои полски култури, някои метали (включително благородни метали).

Според оценката на Чехия тези мерки са много ефективни, но въпреки това не са попречили на прехвърлянето на измамите към други сектори; например от мобилни телефони към друга електроника, от злато към други метали (сребро, платина).

Въз основа на член 205 от Директивата за ДДС, за доставките между данъчно задължени лица Чехия е въвела в редица случаи солидарна отговорност за целите на ДДС. Така например солидарната отговорност се прилага по отношение на някои доставки на минерални масла и други продукти, подлежащи на облагане с акциз.

Освен това клиентите са солидарно отговорни за плащането на ДДС във връзка с всяка друга доставка на стоки или услуги, когато клиентът е смятан за недобросъвестен, по-специално когато е удовлетворено условието за „проверката на осведомеността“, т.е. когато клиентът е знаел или е трябвало да знае, че доставчикът умишлено няма да плати ДДС на данъчната администрация. Освен това има и някои специфични ситуации, при които солидарната отговорност на клиента се прилага системно, например, когато цената без видимо основание очевидно се отклонява от обичайната пазарна цена; когато се използва виртуална валута или когато доставчикът не е надеждно данъчно задължено лице (вж. по-долу, точка 1.3.4).

Според оценката на Чехия тази мярка е имала превантивен характер, но е трудно да се прилага в по-сложни ситуации в рамките на веригите на доставките, особено когато клиентът на липсващ търговец е субект без никакви активи. Освен това „проверката на осведомеността“ създава сериозни проблеми за данъчните органи заради решение на националните съдилища, според което данъчната администрация трябва да докаже, че клиентът „е знаел или е трябвало да знае“, че ДДС няма да бъде платен от доставчика.

Чехия е въвела незадължителен механизъм за разделно плащане. Чрез механизма за разделно плащане клиентът заплаща ДДС директно на данъчната администрация, а не на доставчика. Това премахва задължението по ДДС на клиента по отношение на целия ДДС, дължим по сделка, в случаите, когато клиентът е солидарно отговорен, въз основа на условията, определени в точка 1.3.2.

Според Чехия мярката е ефективна, но има недостатъци поради незадължителния ѝ характер. Въвеждането на задължително разделно плащане според Чехия ще създаде трудности от административен и финансов характер заради много по-високите разходи за административна обработка на плащанията, за персонал и информационни технологии — както за търговците, така и за данъчните органи. Освен това, в случай че клиентът не използва механизма за разделно плащане, не може да се приеме, че са изпълнени „условията за проверка на осведомеността“. Националните съдилища са приели, че дори в такъв случай данъчната администрация трябва да докаже, че клиентът е знаел или е трябвало да знае, че участва в ситуация, свързана с измами. Освен това ДДС може да бъде възстановен от клиент, който не е използвал механизма за разделно плащане при режим на солидарна отговорност, само тогава, когато възстановяването от доставчика се е оказало неуспешно; следователно ефективно събиране може да се извършва само след изтичането на определен период.

При установяване на тежко нарушение на данъчните задължения данъчната администрация може да обяви данъчно задължено лице за ненадеждно въз основа на определени критерии, и по-специално следното: натрупани просрочени задължения по ДДС в продължение на най-малко три последователни календарни месеца в размер на най-малко 500 000 CZK, нарушение на данъчните задължения, което води до данъчни корекции от страна на данъчната администрация за поне два от шест последователни данъчни периода, отказ от страна на данъчната администрация, дължащ се на нарушения при заявен приспаднат ДДС от най-малко 500 000 CZK, липса на отговор на искания на данъчната администрация, неподаване на справка декларация за ДДС поне два пъти за период от дванадесет последователни календарни месеца, предоставяне на невярна или непълна информация за целите на регистрацията по ДДС или установяване от страна на данъчната администрация на недекларирана сума по ДДС в размер на поне 500 000 CZK. Информацията за ненадеждни данъчно задължени лица се публикува на уебсайта на данъчната администрация, като е предвидена процедура за обжалване.

Според Чехия мярката има превантивен ефект, но изисква ефективно решение от страна на данъчната администрация, преди което обаче нарушителите могат да извършват измами. Освен това мярката не е особено ефективна при трансгранични ситуации, тъй като ненадеждно данъчно задължено лице в Чехия може все пак да използва (валиден) идентификационен номер за целите на ДДС за вътреобщностни схеми за измами.

Тази мярка, подобна на предходната, е предназначена за идентифициране на ненадеждни лица. В този случай обаче мярката е насочена към лица, които (все още) не са регистрирани, но вече са нарушили някои задължения по ДДС. Списъкът на ненадеждните лица се публикува на уебсайта на данъчната администрация.

Ако такова ненадеждно лице се регистрира за целите на ДДС, то автоматично получава статут на ненадеждно данъчно задължено лице по смисъла на мярката, описана в точка 1.3.4. Освен това, когато ненадеждно данъчно задължено лице се заличава от регистъра, статутът му на ненадеждно лице се запазва. Предвидената процедура по обжалване за отмяната на този статут е съобразена с условия, подобни на тези за ненадеждните данъчно задължени лица.

Според Чехия мярката има превантивен ефект и осигурява приемственост между статута на ненадеждно лице и на ненадеждно данъчно задължено лице. При все това, както при слабостите, откроени в точка 1.3.4 по-горе, измамниците са в състояние ефективно да заобиколят мярката преди регистрацията и при ситуации с трансграничен елемент.

Данните за допълнително деклариран ДДС, подадени от данъчно задължени лица за всеки календарен месец, се съпоставят с цел да се установят евентуалните сценарии за данъчни измами. Това помага на данъчната администрация да усъвършенства метода за подбор на данъчно задължените лица, които ще бъдат подложени на проверка.

Въпреки че този традиционен инструмент е полезен за бързо разкриване на измамници, Чехия е на мнение, че неговото използване е достигнало своя предел, като се има предвид общият капацитет за контрол от страна на данъчната администрация.

В отделни случаи данъчната администрация може да наложи обезпечителни мерки с цел да се гарантира плащане на ДДС.

Според Чехия мярката е много ефективна, но тъй като е приложима само в някои случаи, тя не осигурява цялостна защита на общата система на ДДС.

Тази мярка се състои в анулиране на идентификационен номер за целите на ДДС на данъчно задълженото лице в случай на тежки нарушения на задълженията по ДДС. Мярката се прилага към групите за целите на ДДС и към данъчно задължени лица с оборот, който не е надвишавал 1 млн. CZK през предходните дванадесет календарни месеца.

Чехия описва мярката като много ефективна както на национално равнище, така и при трансгранични доставки. При все това, тъй като мярката може да се прилага само след извършване на нарушения, тя не е в състояние напълно да предотврати риска от измами.

Мярката се изразява в отказ на правото на приспадане или правото на освобождаване, в случай че приобретателят (в първия случай) или доставчикът (във втория случай) е знаел или е трябвало да знае (проверка на осведомеността), че участва в сделка, свързана с измама с ДДС. Това отразява съдебната практика на Съда на Европейския съюз („Съда на ЕС“), както се посочва в решението по дело Kittel 10 . Чешката администрация използва „писма за информиране“, чрез които информира предприятията, че те може би участват в схема за измама. Тези писма са насочени или към конкретен получател (като може евентуално да се посочи и подозиран делови партньор), или са общи (уведомяване на широката общественост относно съществуването на конкретен риск от измама в Чехия или Европейския съюз).

Според Чехия обаче за данъчната администрация е трудно в случай на организирани измами да докаже на практика, че дадено предприятие е знаело или е трябвало да знае, че е участвало в измами.

Системно се извършва предварителна проверка преди регистрация, за да може, наред с другото, да се идентифицират потенциални липсващи търговци; използва се например разследване на място, за да се докаже, че не се извършва или подготвя реална икономическа дейност и съответно да се откаже регистрация.

Чехия смята, че мярката е много ефективна за предотвратяване на навлизането на измамници в системата на ДДС (и за извършването на вътреобщностни измами), но според нея е трудно да се докаже въз основа на обективни данни, че съществуват сериозни основания за съмнения, че идентификационният номер за целите на ДДС ще бъде използван с цел измама, като се вземат под внимание критериите, определени в съдебната практика на Съда на ЕС по делото Ablessio 11 .

Като се имат предвид сериозните опити за борба с (верижните) измами и фактът, че тези опити не са напълно успешни, условието, предвидено в член 199в, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС, може да се счита за изпълнено.

Според чешките органи въвеждането на ОМОН няма да изисква увеличаване на персонала в данъчната администрация, а само пренасочване на човешки ресурси. Разходите за приспособяване на организацията на чешката данъчна администрация (включително обучение и адаптиране на информационнотехнологичните системи) се оценяват на 4 млн. CZK.

Що се отнася до ползите от системата, органите се позовават на опита с обратно начисляване в някои сектори, което е довело до спад от 98 % на сумата на измамите и намаление с 89 % на случаите на измама. Въз основа на това се очаква, че измамите ще бъдат намалени с 5 млрд. CZK годишно. Ако механизмът се прилага в продължение на 2 години, ползата ще бъде за 10 млрд. CZK. От друга страна, както бе посочено по-горе, разходите, направени от данъчните органи, ще възлязат само на 0,004 млрд. CZK, а разходите за данъчно задължените лица се очаква да достигнат 0,6 млрд. CZK. В заключение, очакваните разходи представляват 6,04 % от очакваните ползи.

Като се има предвид, че очакваните ползи (10 млрд. CZK) значително надхвърлят общите разходи (0,604 млрд. CZK) — с повече от 25 %, това условие може да се счита за изпълнено.

Като се имат предвид гореизложените изчисления, изглежда, че очакваните разходи както за предприятията, така и за данъчните администрации, не са значителни, въпреки че Чехия признава, че е трудно да се направи точно сравнение с други мерки за контрол.

Чехия няма намерение да промени общата организацията на своя данъчен контрол след въвеждането на ОМОН. Следователно, за данъчната администрация или за контролираните предприятия няма да възникнат никакви допълнителни разходи (освен посочените по-горе).

Ето защо това условие може да се счита за изпълнено.

Чехия поиска да ѝ бъде разрешено да прилага ОМОН от 1 януари 2020 г. до 30 юни 2022 г.

Данъчно задължените лица ще бъдат осведомени по електронен път за въвеждането на ОМОН, както и за началната дата на неговото прилагане. Освен това ще бъдат установени връзки и ще се проведат обсъждания със стопански сдружения и данъчни консултанти. Чрез обществените медии ще бъдат разпространени информационни материали (напр. брошури, информация на уебсайта на данъчната администрация).

С тази разпоредба се изисква въвеждането на подходящи и ефективни задължения за електронно деклариране за всички данъчно задължени лица, и по-конкретно за данъчно задължените лица, доставящи или получаващи стоките или услугите, за които се прилага ОМОН, така че да се осигури ефективното функциониране и проследяване на прилагането на ОМОН.

Чехия смята, че вече въведените механизми за данъчен контрол са достатъчни, за да се гарантира правилното функциониране на ОМОН, както и че не са необходими допълнителни мерки за контрол. Тези мерки вече включват инструментите за допълнителното деклариране на ДДС, посочено в раздел 1.3.6. по-горе. По-специално, данните, получени по линия на тези задължения за деклариране, които вече са установени на национално равнище, ще се използват като аналитичен инструмент за разкриване на подозрителни вериги на доставки. Съгласно тази система за деклариране, която предполага подаването на декларация за ДДС (в допълнение към справка декларация за ДДС), която може да се изпраща по електронен път, доставките в рамките на ОМОН следва да се декларират по начина, по който вече се декларират вътрешните доставки в системата за обратно начисляване (но с добавянето на специален код за ОМОН).

Целта на това разрешение е ограничена по обхват и време и не засяга разработването на окончателната система на ДДС за трансграничната търговия между предприятия в рамките на Съюза.

Като се има предвид разпоредбата от Директивата за ДДС, на основание на която е съставено предложението, принципът на субсидиарност не се прилага.

Решението се отнася до предоставяне на разрешение на държава членка по нейно искане и не представлява задължение.

Настоящото предложение се основава на искане, отправено от Чехия, и засяга само тази държава членка.

Не бяха необходими външни експертни становища.

Вмъкването на член 199в в Директивата за ДДС, на който се основава настоящото разрешение, беше предмет на оценка на въздействието, в която на 28 ноември 2016 г. Комитетът за регулаторен контрол даде положително становище с препоръки 13 .

Предложението няма да има отрицателно отражение върху бюджета на Европейския съюз.