—

като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, която беше открита за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул (наричана по-долу „Конвенцията от Истанбул“),

—

като взе предвид Пекинската декларация и Пекинската платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на ООН „Пекин + 5“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2010 г.) и „Пекин + 20“ (2015 г.),

—

като взе предвид разпоредбите на правните инструменти на ООН в областта на правата на човека, и по-специално относно правата на жените,

—

като взе предвид предложението за решение на Съвета от 4 март 2016 г. (COM(2016)0109),

—

като взе предвид Решение (ЕС) 2017/865 на Съвета от 11 май 2017 г. за подписване, от името на Европейския съюз, на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие по отношение на частите, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (1),

—

като взе предвид Решение (ЕС) 2017/866 на Съвета от 11 май 2017 година за подписване, от името на Европейския съюз, на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие по отношение на правото на убежище и забраната за връщане (2),

—

като взе предвид Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г., и по-специално членове 26 и 27 от нея,

—

като взе предвид съответната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),

—

като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (3),

—

като взе предвид Директива 2011/99/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно европейската заповед за защита (4) и Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела (5),

—

като взе предвид Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (6), както и Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (7),

—

като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (8) и Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги (9), в които се дава определение на тормоз и сексуален тормоз и се осъждат тези явления,

—

като взе предвид своята резолюция от 4 април 2019 г. с искане за становище на Съда на Европейския съюз относно съвместимостта с Договорите на предложенията за присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие и относно процедурата за това присъединяване (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2018 г. относно мерките за предотвратяване и борба със сексуалния тормоз и другите форми на тормоз на работното място, в публичното пространство и политическия живот в ЕС (11),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2017 г. относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (COM(2016)0109 — 2016/0062(NLE)) (13),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г. (14),

—

като взе предвид насоките на ЕС от 8 декември 2008 г. относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация спрямо тях,

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 — 2019 г.“ (SWD(2015)0278),

—

като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права от март 2014 г., озаглавен „„Насилието срещу жени: общоевропейско проучване“,

—

като взе предвид становището на Венецианската комисия от 14 октомври 2019 г. относно Армения, относно конституционните последици от ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие,

—

като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (15),

—

като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че равенството между половете е основна ценност на ЕС; като има предвид, че правото на равно третиране и на недискриминация е основно право, заложено в Договорите и в Хартата на основните права, и следва да бъде зачитано в пълна степен;

Б.

като има предвид, че съгласно индекса за равенството между половете на Европейския институт за равенство между половете нито една държава от ЕС все още не е постигнала пълно равенство между жените и мъжете; като има предвид, че премахването на насилието, основано на пола, е условие за постигането на тази цел;

В.

като има предвид, че борбата с насилието, основано на пола, е един от приоритетите на Стратегическия ангажимент на ЕС за равенство между половете за периода 2016 — 2019 г.;

Г.

като има предвид, че съгласно определението в Конвенцията от Истанбул „насилие над жени“ се разбира като нарушение на правата на човека и форма на дискриминация срещу жените и означава всички актове на насилие, основано на пола, които водят или е вероятно да доведат до физически, сексуални, психологически или икономически увреждания или страдание за жените, включително заплахи за такива актове, принуда или произволно лишаване от свобода, независимо дали това се случва в обществения или в личния живот“;

Д.

като има предвид, че съгласно механизма за последващи действия (MESECVI) на Конвенцията от Белен до Пара „убийства на жени“ (фемицид) се определя като насилствената смърт на жени, причинена от лице въз основа на пола, независимо дали това се случва в семейството, в рамките на регистрирано партньорство или на други междуличностни отношения, в общността, или когато смъртта е причинена или причиняването ѝ се толерира от държавата или нейните представители, посредством действие или бездействие (16);

Е.

като има предвид, че Конвенцията от Истанбул предвижда, че спазването на всички нейни разпоредби, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социална роля на половете, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут;

Ж.

като има предвид, че насилието срещу жени и насилието, основано на пола, както физическо, така и психологическо, са широко разпространени и засягат жените на всички равнища на обществото, независимо от тяхната възраст, образование, доходи, социално положение или държава на произход или пребиваване;

З.

като има предвид, че насилието, основано на пола, е както причина, така и последица от структурните неравенства, с които се сблъскват жените в много житейски аспекти — работа, здраве и достъп до финансови ресурси, сила и знания, както и организация на личното време; като има предвид, че борбата с насилието, основано на пола, изисква разбиране на неговите причини и на факторите, които допринасят за него;

И.

като има предвид, че е важно да се признае структурното или институционалното насилие, което може да се определи като подчинено положение на жените в икономическия, социалния и политическия живот, когато се прави опит да се обясни разпространението на насилието срещу жени в нашите общества;

Й.

като има предвид, че поради различните политики и законодателства в държавите членки жените в ЕС не получават еднаква закрила срещу насилието, основано на пола;

К.

като има предвид, че често пъти съдебните системи не предоставят достатъчно подкрепа за жените; като има предвид, че в много случаи жертвата може да бъде изложена на унизителни коментари от страна на служителите на правоприлагащите органи или е в положение на зависимост, поради което тя още повече се страхува да съобщи за насилието;

Л.

като има предвид, че през настоящото десетилетие се наблюдава видима и организирана офанзива на световно и европейско равнище срещу равенството между половете и правата на жените, включително сексуалното и репродуктивното здраве и права (СРЗП);

М.

като има предвид, че проучването на Агенцията на Европейския съюз за основните права от 2014 г. показа, че една трета от жените в Европа са преживели актове на физическо или сексуално насилие поне веднъж, откакто са навършили 15 години, че 55 % от жените са били подложени на една или повече форми на сексуален тормоз, 11 % са били подложени на кибертормоз, 1 на всеки 20 жени (5 %) е била жертва на изнасилване, а повече от една десета от жените са били жертва на сексуално насилие, включващо употреба на сила; като има предвид, че в много държави членки в над половината случаи на убийства на жени убиецът е интимен партньор, роднина или член на семейството; като има предвид, че жертвите са съобщили в полицията за най-сериозните случаи на насилие от страна на партньор само в 14 % от случаите, а за най-тежките случаи на насилие, което не е свързано с партньор, само в 13 % от случаите, което показва, че за голям брой от инцидентите не се подават сигнали; като има предвид, че през последните години движението #metoo насърчи жените и момичетата да съобщават за случаи на малтретиране, насилие и тормоз;

Н.

като има предвид, че в ЕС продължават да съществуват съвременни форми на робство и трафик на хора, които засягат основно жени; като има предвид, че 71 % от всички жертви на трафик на хора в света са жени и момичета, а три от всеки четири от тези жени и момичета са подложени на сексуална експлоатация (17);

О.

като има предвид, че насилието и тормозът онлайн често водят до физически последици и създават сериозна опасност от предизвикване на такова насилие, като стимулират онлайн ползвателите да имитират насилието и тормоза, за които са чели, и да продължават да извършват такива действия;

П.

като има предвид, че някои групи жени и момичета, като жените мигранти, жените бежанци и жените, търсещи убежище, жените и момичетата с увреждания, жените и жените от ромски произход, лесбийките и бисексуалните, транссексуалните или интерсексуалните жени и жените от ромски произход се сблъскват с комбинирани и многобройни форми на дискриминация и поради това се намират в още по-уязвимо положение, като са изложени на риск от насилие, основано на пола, и са възпрепятствани да получат достъп до правосъдие и до услуги за подкрепа и защита, както и да се ползват от основните си права;

Р.

като има предвид, че жените, които са жертви на насилие, основано на пола, и техните деца често се нуждаят от специална подкрепа и защита поради големия риск от повторна виктимизация, сплашване и отмъщение, свързани с подобно насилие;

С.

като има предвид, че насилието, основано на пола, отслабва правата на човека, социалната стабилност и сигурност, общественото здраве, възможностите за образование и заетост на жените, както и благосъстоянието и перспективите за развитие на децата и общностите;

Т.

като има предвид, че излагането на физическо, сексуално или психологическо насилие и малтретиране оказва сериозно въздействие върху жертвите, което може да причини дълготрайни физически, сексуални, емоционални или психически вреди или икономически и финансови щети;

У.

като има предвид, че все още продължава да съществува безнаказаност за извършителите на престъпления срещу жени, която трябва да бъде изкоренена, като се гарантира, че извършителите се преследват по съдебен ред, и че жените и момичетата, преживели насилие, получават подходяща подкрепа и признание от съдебната система; като има предвид, че е от основно значение да се предоставят курсове за обучение на доставчици на услуги да се справят със насилието срещу жени, като например служители на правоприлагащите органи, съдии или лицата, определящи политиките;

Ф.

като има предвид, че ЕС трябва да предприеме всички необходими мерки в сътрудничество с държавите членки, за да насърчи и защити правото на всички жени и момичета да живеят в среда без насилие, както в публичната, така и в частната сфера;

Х.

като има предвид, че осем години след нейното одобрение, Конвенцията от Истанбул все още не е ратифицирана от всички държави членки, нито от ЕС;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.