Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Насърчаване на единен пазар, благоприятстващ предприемачеството и иновациите – насърчаване на нови модели на икономическа дейност за справяне със социалните предизвикателства и преходите“

(становище по собствена инициатива)

(2019/C 353/02)

Докладчик: Giuseppe GUERINI

Решение на пленарната асамблея	24.1.2019 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	4.7.2019 г.
Приемане на пленарна сесия	17.7.2019 г.
Пленарна сесия №	545
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	185/0/6

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Вече се признава необходимостта от социална пазарна икономика, която чрез интелигентно прилагане на новите технологии да може да се справи с основните проблеми, свързани с устойчивостта, изменението на климата и намаляването на неравенствата.

1.2.

ЕИСК счита, че в това отношение освен публичните институции, активен и значителен принос може да даде и предприемачеството. По-специално всички онези предприятия от реалната икономика, които създават стойност и заетост, без да използват спекулативно финансовите лостове.

1.3.

Като се има предвид голямото многообразие на моделите на икономическо развитие и на формите на предприятия, съществуващи на европейско равнище, е важно законодателните предложения относно предприятията, икономиката и вътрешния пазар да не бъдат унифицирани, като се отхвърля универсалният подход, а се утвърждава „биологичното разнообразие на предприятията“.

1.4.

От съществено значение е европейските институции да подкрепят развитието на изкуствения интелект и правилното използване на големите информационни масиви, като създават правила, подходящи за гарантиране на развитието на тези технологии при зачитане на правата на физическите лица, или като инвестират по координиран начин европейски и държавни публични средства, за да се гарантира конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб. По-специално големите информационни масиви и техният потенциал трябва да бъдат достъпни за МСП.

1.5.

Промените, които новите технологии, изкуственият интелект и големите информационни масиви предизвикват в производствените процеси и икономиката като цяло, ще променят коренно и пазара на труда. Важно е обаче тези процеси на промяна да се извършват в рамките на успешен социален диалог, при зачитане на правата и качеството на живота на работниците.

1.6.

Мерките за улесняване на достъпа до кредитиране на МСП, като например планът „Юнкер“, програмата COSME или в бъдеще програмата InvestEU, би трябвало да продължат да подкрепят МСП и социалните предприятия, които често трудно постигат растеж поради проблеми с ликвидността и недостатъчен собствен капитал. Също така би трябвало активно да се насърчава развитието на европейски пазар на рисковия капитал.

1.7.

Необходимостта от гарантиране на сближаване и социална справедливост за европейското население, което става все по-възрастно и по-малобройно, подчертава ролята, която социалните предприятия и тези на взаимоспомагателна основа ще могат да играят в бъдеще. Ето защо са нужни повече усилия, за да се повиши ролята на такива предприятия, които дават възможност на хората да се организират и да си сътрудничат, за да задоволяват непрестанно растящите социални потребности.

1.8.

ЕИСК отново потвърждава, че трябва да се признае и подкрепи ролята, която МСП, семейните предприятия и предприятията на социалната икономика, занаятчийските предприятия, дребните търговци и селскостопански производители играят за насърчаването и разпространяването на предприемачески дух, насочен към ролята на хората и на местните общности за изграждането на европейския модел на приобщаващ единен пазар. Освен това тези предприятия дават възможност на все повече лица да започнат икономическа и предприемаческа дейност, с което насърчават социалната икономика.

2.   Контекст и предмет на становището по собствена инициатива

2.1.

Целта на настоящото становище по собствена инициатива е да даде принос за европейските институции, за да се насърчи, в рамките на действията за укрепване на единния пазар, създаването на подходящи условия за развитието на различни форми на предприятия, готови да се справят с предизвикателствата, пред които е изправено обществото.

2.2.

Вече се признава, че е необходим стремеж към социална пазарна икономика, която чрез интелигентно прилагане на новите технологии да може да се справи с основните проблеми, свързани с устойчивостта, смекчаването на вредните последици от изменението на климата, намаляването на неравенствата, демографските напрежения, силния мигрантски натиск по външните граници на Съюза и енергийния преход.

2.3.

ЕИСК смята, че предприемачеството може да даде съществен принос, разбира се, наред с този на публичните институции. Големите трансформации, посочени в предходния параграф, всъщност могат да бъдат посрещнати и като се използва потенциалът за иновации на всяка предприемаческа дейност. Някои модели на икономическо развитие и някои форми на предприятия, обаче, показаха по-голяма готовност да поемат отговорността за социалните иновации, които изглеждат все по-необходими, за да може да се утвърди по-устойчива и приобщаваща икономика.

2.4.

ЕИСК счита, че могат да се открият съществени допирни точки между един благоприятен за иновациите и новото предприемачество единен пазар и Програма 2030 на ООН за постигането на целите за устойчиво развитие, тъй като целите за растеж и иновации, необходими за да се гарантира поддържане на благосъстоянието в държавите на Европейския съюз, трябва да бъдат не само солидни, но и устойчиви.

2.5.

През последните години Комитетът прие множество конкретни становища, които се отнасят до следните основни теми: — Търсенето на нови модели на икономическа дейност (1); — Различните форми на предприемачество (2); — Трансформациите на цифровата ера (3).

2.6.

ЕИСК счита, че има различни икономически „екосистеми“, които заслужават внимание от страна на европейския законодател, за да се насърчи ефективността на вътрешния пазар. Икономическата система на ЕС е диференцирана и включва мултинационални дружества, национални предприятия и голям брой местни предприятия. Често тези предприятия се организират в областни производствени вериги: метрополни области с гъстонаселени градски системи и селски и периферни райони, където невинаги е лесно да се гарантира благосъстоянието и социалното сближаване, ако не се полагат усилия технологичните иновации да станат достъпни и в отдалечените райони.

2.7.

Във всички тези ситуации е необходимо да се съвместяват и интегрират различните форми на предприятия, но всяка от тези сфери заслужава специално внимание по отношение на законодателните мерки и публичните инвестиции. Ето защо е важно законодателните предложения и предложенията за икономическа регулация относно предприятията, икономиката и вътрешния пазар да не бъдат напълно унифицирани и да се отхвърли универсалният подход.

3.   Към нова европейска технологична, устойчива и приобщаваща икономика

3.1.

Необходимо е да се разработят нови производствени модели за стоки и услуги посредством цифровата икономика и новите технологии, притежаващи потенциал да променят начините, по които се развиват дейностите на европейските предприятия.

3.2.

Във връзка с това е от съществено значение европейските институции да подкрепят по подходящ начин развитието на изкуствения интелект било като създават правила, подходящи да се гарантира развитието на тази технология при зачитане на правата на физическите лица, било като инвестират по координиран начин публичните средства на ЕС и на държавите членки, за да да не се изостава по отношение на участници като САЩ и Китай.

3.3.

Също така използването на големите информационни масиви и тяхното обработване ще бъдат от основно значение, за да се гарантира конкурентоспособността на европейския пазар, като се има предвид, че непрекъснато расте капацитетът за обработване на данни и възможността за практическо използване на тези данни в стратегии за икономическо развитие и услуги за хората. Ще бъде необходимо обаче да се направи така, че обработката и разработването на тези данни да се извършва при зачитане на правата на физическите лица, основните свободи и новата европейска правна уредба – Общия регламент относно защитата на данните.

3.4.

Европейската предприемаческа и икономическа структура разполага с елементите, необходими за справяне с цифровата трансформация, и се структурира като положителна екосистема, състояща се множество разнообрази международни и местни предприятия, които са в състояние да имат световни амбиции. За да стане това, съществува спешна необходимост от обединена, свързана, сплотена и конкурентоспособна Европа. Положителен опит в това отношение са цифровите иновационни центрове, които се създават в множество местни икономически системи.

3.5.

Големите промени, които новите технологии, изкуственият интелект и големите информационни масиви предизвикват в производствените процеси и икономиката като цяло, ще променят коренно и пазара на труда. Някои професии ще изчезнат, други ще възникнат, а трети ще претърпят дълбоки промени. Важно е тези процеси на промяна да се извършват в рамките на успешен социален диалог, при зачитане на правата и качеството на живота на работниците и да бъдат подкрепяни от мерки за закрила и учене през целия живот.

3.6.

Друг съществен фактор за растежа е свързан с данъчните политики. По време на настоящия си мандат Европейската комисия извърши много работа по въпросите, свързани с данъчното облагане. ЕИСК счита, че ефективността на данъчните правила и разумното им равнище на хармонизиране са от съществено значение за укрепването на вътрешния пазар. Освен това данъчните политики, насърчавани на европейско равнище, би трябвало да подкрепят инструменти в полза на растежа на предприятията, като например инвестициите в НИРД и достъпа до капитали под формата на дялово участие.

3.7.

Европейските МСП и предприятията на социалната икономика все още страдат поради структурни проблеми и поради липсата на благоприятни условия за тяхното развитие, въпреки многобройните усилия да бъдат подкрепени. Освен това МСП често развиват дейност в производството на средни и ниски технологии и в услуги с по-ниска степен на използване на знанието и им е трудно да разширяват дейността си на трансграничния пазар. Тези предприятия трябва да бъдат подкрепяни допълнително, тъй като, както ни припомня Комисията, те представляват 99 % от европейските предприятия и осигуряват 67 % от заетостта (4). Поради това, въпреки че се взема предвид необходимостта от спазване на принципите на свободния пазар и конкуренцията, тези предприятия трябва да бъдат подкрепени по подходящ начин с индустриални и данъчни политики, благоприятни за създаването на споделена стойност и за концентрацията на блага.

3.8.

Във връзка с това мерките за подкрепа на достъпа на МСП до кредитиране, като например планът „Юнкер“ с неговата система за публични гаранции, програмата COSME или програмата InvestEU би трябвало и занапред да подкрепят МСП и социалните предприятия. В този смисъл участието на частни лица в стартиращи и малки и средни предприятия би трябвало да бъде подкрепяно в по-голяма степен чрез развитие на европейски пазар на рисковия и високорисковия капитал, чиито размери и до днес са съвсем различни от тези в САЩ. Освен това приемането на политики, които насърчава инвестирането на частни капитали в европейските предприятия, би трябвало да бъде съпроводено от конкретни действия, които да поощряват привличането на таланти и умения от страни извън ЕС.

3.9.

По данни на Световната банка Европейският съюз (5) заема средно 53-о място в световната класация на държавите според свободата за започване на предприемаческа дейност и на 29-о място в класацията по отношение на общата свобода за развиване на стопанска дейност. Съединените щати обаче са на 8-о място по отношение на свободата за развиване на стопанска дейност. Във връзка с това ЕИСК подчертава колко е важно да се подкрепят и насърчават предприемаческите дейности посредством мерки за административно опростяване в областта на дейностите за производство на стоки и услуги и по отношение на бюрократичната тежест върху европейските предприемачи.

3.10.

Пазарът на обществените поръчки днес възлиза на около 16 % от европейския БВП, на стойност равна на близо 1,9 трилиона евро. С новите директиви от 2014 г. относно обществените поръчки (6) и концесиите (7) се целеше да се отчитат в по-голяма степен социалните и екологичните аспекти в процедурите за възлагане на обществени поръчки, които се управляват от националните администрации. Обаче, както признава самата Комисия, тази цел все още далеч не е постигната. ЕИСК препоръчва на Комисията да отчита по-ефективно социалните и екологичните аспекти в един сектор, който по традиция е жизненоважно значение за единния пазар.

3.11.

Нарастващите предизвикателства на международно равнище, от една страна, и необходимостта от гарантиране на сближаване и социална справедливост, от друга, изтъкват ролята, която социалните предприятия могат да играят в настоящия контекст. Ето защо трябва да се работи повече, за да се признае съществуването и ролята на предприятията, в които се проявява напълно готовността на хората да организират собствената си дейност, за да задоволяват социалните потребности.

3.12.

В малките предприятия и в социалните предприятия инициативата за действие и мотивацията винаги започват от човека, а не от капитала, който се задвижва в търсене на „дейности“, които гарантират печалби. Създадени от хората, тези предприятия се установяват в местните общности и с тях създават трайни във времето връзки, като допринасят за благосъстоянието на местното население и за социалното сближаване. В това отношение значим пример са белгийската и шведската (8) системи с ваучери за помощ в домакинството. Тези системи предвиждат специфични данъчни отстъпки за потребителите и насърчават обявяването на недекларирания труд, което е в интерес от една страна на доставчиците на услуги, които се оказват по-добре защитени, и от друга страна на държавните бюджети.

3.13.

Свързването с местните общности и с територията се превръща във фактор за конкурентоспособност, тъй като засилва мотивацията и създава добавена стойност в социален и междуличностен аспект. По този начин предприятията на социалната икономика дават възможност на повече хора да започнат предприемаческа дейност, като допринасят за приобщаващ модел на развитие.

3.14.

Друга съществена полза, създавана от социалните предприятия, безспорно е приносът за икономическата демокрация, тъй като те гарантират на милиони хора възможността да започнат икономическа дейност и да си създадат самостоятелно работа въз основа на собствените си умения, способности и стремежи.

3.15.

С тази цел работят например кооперациите, взаимоспомагателните предприятия, икономическите структури, организирани от местните общности, и социалните предприятия. Признаването на тези предприятия нараства и в резултат на Инициативата за социалното предприемачество, стартирана от Европейската комисия през 2011 г., която може би трябва да бъде последвана от по-смела и всеобхватна инициатива.

3.16.

Необходимо е да се обърне специално внимание на регионалните и местните банки, които представляват незаменима възможност за достъп до кредитиране за милиони хора. По отношение на тези банки подходът на европейската нормативна уредба все още изглежда твърде неблагоприятен и несъответстващ на принципа на пропорционалност, тъй като подчинява на едни и същи технически правила както глобалните банки, така и онези, които имат само местно измерение, следвайки универсалния подход.

4.   Европейските предприятия в социалния и глобален макросценарий

4.1.

Необходимо е да се осъзнае, че глобалният сценарий ще се промени значително през следващите години, по-специално по отношение на демографските показатели, производствения капацитет и икономическата тежест на отделните нации и континенти.

4.2.

В тази промяна Европа със своите 500 милиона жители ще загуби централната си роля спрямо световното население, което ще се увеличи от 7,6 милиарда понастоящем до 9,8 милиарда през 2050 г., като растежът ще се концентрира в 9 държави (Индия, Нигерия, Конго, Пакистан, Етиопия, Танзания, САЩ, Уганда и Индонезия) (9).

4.3.

В същото време процентът на възрастните хора ще нарасне още повече и броят на лицата, които през 2050 г. ще бъдат на възраст над 80 години, ще се утрои, като от 137 милиона ще достигне 425 милиона души и ще се концентрира в Европа, където средната възраст днес е около 40 – 45 години, докато в „нововъзникващите икономики“ тя е 25 – 30 години.

4.4.

ЕИСК счита, че протичащите понастоящем големи промени налагат цялостен подход, чрез който да се координират европейските икономически и регулаторни политики с политиките за социално сближаване и защита на най-уязвимите групи, без да се забравят възрастните хора, лицата с увреждания, хората в неравностойно положение и най-слабите слоеве.

4.5.

Освен в плановете за промишлено развитие и икономическите политики, предизвикателството за изграждането на пазар, благоприятен за иновациите и предприемачеството, се състои в укрепване на ролята на единственото, на което може да се разчита с голяма сигурност в този все по-несигурен свят: човешката личност.

4.6.

От укрепването на човешкия капитал ще може да извлече полза цялата икономическа система, което ще потвърди, че поведението на хора и предприятия в икономическата сфера не цели единствено постигане на максимална печалба. По този начин ще може да се утвърди идеята, че това, което движи икономическата дейност и желанието за предприемачество далеч надхвърля елементарната потребност от натрупване на капитали. Това не означава омаловажаване на значението на икономическия успех, а измерване на неговата стойност по друг начин.

4.7.

През последните десетилетия успехът на предприятията, по-специално на големите предприятия от цифровата икономика, се оценяваше и измерваше по-скоро във връзка с възможността за извличане на финансова стойност, отколкото за създаване на стойност и заетост чрез труда.

4.8.

И накрая, ЕИСК счита, че е необходимо да се инвестира в ученето през целия живот на европейските граждани, за да бъдат подготвени да се справят с постоянните промени в настоящия исторически момент. Ето защо е от съществено значение да се инвестира в програми за обучение, които да подкрепят готовността за започване на дейност и от ранна възраст да предоставят инструменти и умения за самоорганизиране, освен знания, които могат да насърчават инициативността, творчеството и смелостта да се рискува. В същото време политиките за обучение и подкрепа трябва да гарантират, че все по-възрастното и по-малобройно в световен план европейско население (по отношение на което се говори за „сребърна икономика“) ще може да се радва на добро качество на живота и ще дава активно своя принос.

4.9.

Всеки човек следва да бъде разглеждан като приоритет, както показват успешните експерименти, осъществени от социални предприятия за трудова интеграция, които създадоха солидни и конкурентоспособни предприятия, наемайки уязвими или изключени от традиционния пазар на труда работници.

---

(1)  ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 57; ОВ C 75,10.3.2017 г.,стр. 33; ОВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 1 и ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 28.

(2)  ОВ 288, 31.8.2017 г, стр. 20; ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр, 1; ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 8; ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 152; ОВ C 458, 19.12.2014 г., стр. 14 и ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 15.

(3)  ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 73; ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 102; ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 33; ОВ C 227, 28.6.2018 г., стр. 70; ОВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 6 и ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 131.

(4)  https://ec.europa.eu/growth/smes/business-friendly-environment/performance-review_bg

(5)  http://www.doingbusiness.org/content/dam/doingBusiness/media/Annual-Reports/English/DB2019-report_print-version.pdf

(6)  ОВ L 94, 28.8.2014 г., стр. 65.

(7)  ОВ L 94, 28.8.2014 г., стр. 1.

(8)  http://impact-phs.eu/national-practices/sweden-rot-rut-avdrag/

(9)  ООН, Перспективи за световното население, преразглеждане от 2017 г.; https://population.un.org/wpp/Publications/Files/WPP2017_KeyFindings.pdf