Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Европейският семестър и политиката на сближаване – Към нова европейска стратегия след 2020 г.“

(становище по собствена инициатива)

(2019/C 353/07)

Докладчик: Etele BARÁTH

Съдокладчик: Petr ZAHRADNÍK

Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
Решение на пленарната асамблея	20.2.2019 г.
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	2.7.2019 г.
Приемане на пленарна сесия	17.7.2019 г.
Пленарна сесия №	545
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	154/1/5

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Предстоящият нов политически и финансов период в ЕС дава възможност за засилване на решителността, подобряване на резултатите и извличане на максимална полза от новите възможности. Необходима е една обновена, по-амбициозна и по-динамична стратегия за периода до 2030 г. за Европа, която да е устойчива, конкурентоспособна, защитаваща и справедлива.

1.1.1.

Сред най-големите поуки и постижения при управлението в последно време на икономическата политика на ЕС след кризата беше въвеждането и практическото осъществяване на европейския семестър. Тази нова форма на координация на икономическата политика включва задълбочено наблюдение и анализ, практическо координирано управление и поредица от ограничения и санкции (1), тясно свързани с икономическите резултати на държавите членки. Резултатите от него следва да бъдат видими под формата на по-строга дисциплина, по-голяма отговорност и по-ясен акцент върху ключови стратегически въпроси. В този смисъл той би могъл да служи за надеждна платформа за новите интервенции в рамките на политиката на сближаване.

1.2.

Процесът на семестъра допълва системата от инструменти на политиката на сближаване, които функционират от десетилетия. Връзките между европейския семестър и политиката на сближаване на ЕС (и може би по-голямата част от програмите на МФР) имат огромен потенциал, който следва да се използва за подобряване на координацията и управлението на икономическата политика на ЕС. Това е знак за по-добро управление и подход, основан на резултатите. Въпросът има рационален и технократски аспект, както и политически аспект (като се вземат предвид изборите за Европейски парламент, компетенциите на национално равнище спрямо равнището на ЕС, възходящият и низходящият подход на управление и намирането на баланс между тях). Чрез своя координационен характер процесът на семестъра обединява изпълнението на стратегически икономически, социални и екологични цели, политически приоритети и взаимодействие между краткосрочни и дългосрочни задачи.

1.3.

Поради своята непрекъснато разширяваща се практика и философия за саморегулиране семестърът всъщност е единствената работеща структура, разполагаща с многофункционален механизъм, който посредством специфичните за всяка държава препоръки (СДП) може да измери взаимодействието между много различни процедури и прилагането на около 32 европейски политики. ЕИСК вярва в процеса на семестъра и предлага да има възможност за по-балансирано прилагане на инструментите за стимулиране и за добре обосновани и внимателно обмислени санкции (2), координиращи изпълнението на икономическите, социалните и екологичните цели, когато е възможно, чрез измерване на краткосрочния напредък при постигането на дългосрочните цели.

1.4.

ЕИСК признава със съжаление, че въпреки добре определената многостепенна процедура (годишен обзор на растежа (ГОР), специфични за всяка държава препоръки (СДП), национални програми за реформи, споразумение за партньорство) степента на изпълнение на споразуменията е много различна в зависимост от статута на макроикономическото развитие във всяка от държавите. Осъществяването на многогодишните политики като цяло е слабо (между 40 и 50 %). Забелязва се, че целите на социалната политика са сред най-слабо изпълняваните ангажименти, включително: заплатите и определянето на заплатите, здравните и дългосрочните грижи, образованието, обучението и ученето през целия живот и качествените работни места (особено за младите хора).

1.5.

ЕИСК отбелязва, че укрепеният процес на семестъра, без да се забравят неговите първоначални цели, следва да бъде най-важният елемент на координацията на икономическите политики, който ще даде възможност за приключването на програмите за стабилност и конвергенция и евентуално ще се превърне в елемент на централната координация на една добре насочена инвестиционна процедура, като се ускори осъществяването на реформите, измери баланса между икономическите резултати и политиката на сближаване и се изпълнят социалните цели. Сред ключовите въпроси са прилагането на европейския стълб на социалните права, устойчивата заетост, въвеждането в държавите членки на минимални социални стандарти въз основа на общоевропейска рамка, определена от европейския семестър, както и по-амбициозни цели във връзка с климата и по-добро опазване на биологичното разнообразие;

1.6.

Според ЕИСК, за да постигне Европа устойчив растеж, растеж, който да е жизнеспособен в социално и екологично отношение, тя ще трябва да проучи по-задълбочено местните ресурси и да ги използва ефикасно. Новата стратегия за Европа до 2030 г. трябва да изгради мост между местните, регионалните и националните цели и целите на по-добре свързана Европа.

1.7.

Според ЕИСК засиленото сътрудничество между европейските фондове (кохезионните фондове, InvestEU и др.) би могло да помогне за по-лесното привличане на частно участие и инвестиции. За да се увеличат производителността и частните инвестиции, е необходимо да се подобри инвестиционната среда, като естествено се вземат предвид преобладаващите в съответните държави членки фискални режими. При най-добрия възможен сценарий подобрената инвестиционна среда би могла да задълбочи връзката между европейското управление и различните видове ангажираност.

1.8.

ЕИСК предлага в обновената система на европейско управление въз основа на стратегията за ЕС до 2030 г. да се акцентира в по-голяма степен върху резултатите и да бъдат определени по-малко приоритети, като се улесни достъпът до административните процедури и се разчита повече на разбирането на гражданското обществото и на сътрудничеството с него. Всичко това трябва да се извършва едновременно с развитието на системите за наблюдение и оценка. Един важен начин за укрепване на европейското управление е да се подобри многостепенната публична администрация и да се отвори в по-голяма степен за участие.

1.9.

ЕИСК трябва да намери ново определение за мястото си в подготовката и прилагането на европейската политика и стратегия, като заеме нова и по-силна позиция в европейското управление с цел да си гарантира специална роля на посредник между възприемането на реалността от гражданското общество и бъдещите му намерения. ЕИСК се стреми да постигне по-добро разбиране чрез укрепване на редовния и структуриран диалог със социалните партньори и гражданското общество.

1.10.

ЕИСК трябва да научи повече за новите информационни системи и да ги използва повече, включително цифровизираните и социалните мрежи, свързани с гражданското общество. ЕИСК може да постигне тази цел, ако участва в процеса на семестъра и стане експерт в обработването на информацията, която получава.

1.11.

ЕИСК посочва, че една от най-значителните пречки пред европейското развитие в момента е недостатъчната основана на данни постоянна комуникация между икономическите и социалните партньори и европейското управление. И в този аспект е необходимо да разбираме системата от отношения на ЕИСК.

1.12.

ЕИСК счита, че чрез извършването на непрекъсната оценка на комплексните цели, използването на всеобхватните споразумения за партньорство, изграждането на дълбока гражданска подкрепа и измерването на глобалната среда на Европейския съюз семестърът ще докаже, че е способен да акцентира върху намаляването на риска от кризи в бъдеще и да създаде устойчива, пълноценна и реагираща икономическа и социална среда.

2.   Общи и конкретни бележки

2.1.    Европа е достигнала до повратна точка

2.1.1.

Европа достигна до нова повратна точка. Десет години след дълбоката икономическа криза и въпреки стабилното възстановяване в Европа живеем в състояние на политически и обществени сътресения и в условията на нововъзникваща глобална несигурност. Сред най-големите поуки и постижения при управлението в последно време на икономическата политика на ЕС след кризата беше въвеждането и практическото осъществяване на европейския семестър. Тази нова форма на координация на икономическата политика включва задълбочено наблюдение и анализ, практическо координирано управление и поредица от ограничения и санкции, тясно свързани с икономическите резултати на държавите членки. Резултатите от него следва да бъдат видими под формата на по-строга дисциплина, по-голяма отговорност и по-ясен акцент върху ключови стратегически въпроси. В този смисъл той би могъл да служи за надеждна платформа за новите интервенции в рамките на политиката на сближаване.

2.1.2.

През този период, през който предстои да започнат новият петгодишен политически цикъл на европейско управление и новият седемгодишен финансов период на координирано европейско развитие и през който наближава краят на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, ЕС ще трябва да преосмисли системите за управление: те трябва да се основават на нова всеобхватна стратегия за изпълнение за следващите десет години като компас за устойчиво бъдеще.

2.1.3.

Налице е широка подкрепа на идеята, че едно от най-важните условия за успешното прилагане на ново „многостепенно управление с участието на различни участници“ е безпрепятственото участие на икономическите и социалните партньори в процеса на вземане на решения и на изпълнение (3).

2.1.4.

Като извлича поуки от добавената стойност от принципа на силно партньорство в политиката на сближаване, ЕИСК отново изтъква значението на многостепенното управление, засилването на структурното участие на организациите на гражданското общество и други заинтересовани страни в процеса на програмиране, осъществяване, оценка и наблюдение на използването на средствата; същото следва да се прилага и към макроикономическото планиране в държавите членки.

2.1.5.

За тази цел ЕИСК подчертава необходимостта от създаване на обща европейска рамка, подобна на Споразумението за партньорство в рамките на структурните фондове на ЕС, която да гарантира, че социалните партньори и гражданското общество като цяло могат да участват активно и значимо на всички етапи от разработването и изпълнението на европейския семестър. Това ще доведе до по-голяма отчетност от страна на националните органи, както и до по-ефективно и съдържателно осъществяване на политиките и препоръките.

2.1.6.

Европейският ренесанс трябва да бъде изграден благодарение на същата сила на приемственост, която е в основата на европейските ценности като свобода, сигурност, правосъдие, върховенството на правото и правата на човека, като укрепеното текущо подновяване отговаря на критериите за устойчиво развитие.

2.2.    Семестърът и неговата сложност

2.2.1.

През последните десет години Комисията положи голямо и очевидно успешно усилие да създаде многостепенна работеща система за икономическо управление – европейския семестър. Той включва различни политики и стратегии, обхващащи въпроси, отнасящи се до цели сектори, и хоризонтални въпроси във всички икономически, социални и екологични области. С този нов процес Европейската комисия постигна повече отколкото преди със системата на „отворен метод на координация“.

2.2.2.

През последните няколко години семестърът беше укрепен и допълнен, като важни социални и екологични елементи на стратегията „ЕС 2020“ бяха свързани пряко с препоръките относно политиката на сближаване (4). Забелязва се силна връзка между икономическото управление, осъществяването на политиката на сближаване и нова концепция за икономическо развитие – Плана за инвестиции за Европа (5).

2.2.3.

В няколко становища ЕИСК защитава структурните реформи, които подобряват производителността, растежа, качеството и сигурността на работните места и социалната закрила, като същевременно благоприятстват инвестициите и укрепват колективното договаряне, което се основава на автономността на социалните партньори, и социалния диалог (6). ЕИСК също така „счита, че връзката между Програмата за подкрепа на реформите и европейския семестър може да бъде още по-силна и по-пряка, отколкото е предвидено в предложението за регламент“ (7).

2.3.    Устойчиво европейско бъдеще

2.3.1.

В началото на тази година Комисията публикува своя документ за размисъл относно „Устойчиво европейско бъдеще“, който проправи пътя за всеобхватна стратегия за изпълнение за периода до 2030 г. В документа са формулирани бъдещите действия за по-нататъшното развитие на визията на ЕС за устойчиво развитие и се поставя акцентът върху секторните политики след 2020 г., като същевременно се извършва подготовка за дългосрочно изпълнение на целите за устойчиво развитие (ЦУР). Комитетът призовава в европейския семестър да бъдат интегрирани по-амбициозни цели във връзка с климата, тъй като в него има слабости, що се отнася до опасностите, свързани с изменението на климата, и до напредъка на ЕС във връзка с постигането на целите от Париж (8). Освен това в днешния засегнат от изменението на климата свят ЕИСК нееднократно е отправял препоръки за подобряване на защитата на биологичното разнообразие и жизненоважните ресурси, необходими за нашето съществуване (9).

2.3.2.

В документа за размисъл са представени три сценария, които да стимулират дискусията относно последващите действия във връзка с ЦУР в ЕС: — цялостна стратегия на ЕС за устойчиво развитие, която да насочва действията на ЕС и неговите държави членки; — продължаване на интегрирането на стратегиите във всички съответни политики на ЕС от Комисията, без да се налагат обаче действия на държавите членки; и — поставяне на по-силен акцент върху външната дейност при засилване на амбициите за устойчивост на равнището на ЕС.

2.3.3.

Интелигентното съчетаване на първите два сценария в европейския семестър следва да играе решаваща роля в изпълнението на бюджетите на ЕС и техните рамки за финансиране (като структурните и инвестиционни фондове на ЕС), като се възползва в максимална степен от гъвкавостта на новата МФР и се гарантира силна връзка между политиката на сближаване и останалите политики.

2.3.4.

Би могло да се даде възможност процесът на семестъра, допълнен от нов основан на участието модел, да играе по-ефективна и ефикасна роля в развитието на Съюза.

2.3.5.

Планът за инвестициите на ЕС (при условие че бъде адекватно финансиран) и неговата политика на сближаване могат да дадат принос в тази посока в координация със специфичните за всяка държава препоръки (СДП). Това означава да се позволи подходяща степен на гъвкавост в рамките на Пакта за стабилност и растеж. Както беше посочено в предходно становище, това означава и непрекъснато адекватно финансиране на политиката на сближаване от бюджета на ЕС (10).

2.4.    Политиката на сближаване и процесът на семестъра

2.4.1.

Наборът от предложения за регламенти за многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. (общият регламент, както и предложенията за секторни регламенти) внесе някои нови елементи, които биха могли да помогнат за подобряването на координацията и изпълнението на икономическата политика на ЕС и ефикасността на интервенциите в рамките на политиката на сближаване (11). Един от най-важните елементи е определянето на ясна връзка между политиката на сближаване и процеса на европейския семестър и включените няколко стъпки (12).

2.4.2.

От друга страна, предложенията за регламенти са доста отворени и оставят достатъчно възможност за изобретателност и творчество за справянето с този проблем по практичен начин. Това становище би могло да предложи някои идеи как да се осъществи това. Преди всичко политиката на сближаване и европейският семестър биха могли да се считат за взаимосвързани. Те са тясно свързани и имат огромен потенциал за подобряване на сегашното положение.

2.4.3.

Инвестициите и интервенциите в рамките на политиката на сближаване можеха да бъдат насочени предимно към области, откроени от процеса на европейския семестър, особено в които беше установен недостиг на инвестиции чрез статистическите платформи като набора от социални показатели. Необходимо е да се коригира времевият хоризонт за изпълнение на целите на политиките (като цяло седемгодишен период за политиката на сближаване срещу по-къс период, обикновено от една година или година и половина за специфичните за всяка държава препоръки (СДП).

2.4.4.

За дадена държава членка те могат да бъдат определени посредством набора от основните макроикономически, фискални и структурни показатели, публикувани ежегодно всеки ноември, когато започва новият цикъл на европейския семестър, и особено с използването на процедурата на националните програми за реформи, които впоследствие се преобразуват в доклади със СДП.

2.4.5.

Предложението за новата МФР за периода 2021—2027 г. следва да се основава и на по-голяма гъвкавост и тематична концентрация. Следователно инструментите на политиката на сближаване биха могли да бъдат приспособени гъвкаво към специфичните за дадена държава членка реални нужди.

2.4.6.

Противоположните посоки в рамките на взаимоотношенията обаче могат да показват, че резултатите на европейския семестър могат да служат като инструмент за стимулиране на добро изпълнение или да осигуряват ясно диференциран, пропорционален подход към санкциите (13) в случай на лошо изпълнение (14). Добре представящите се държави в рамките на европейския семестър, които поддържат макроикономическа дисциплина и реагират разумно на СДП, биха могли да бъдат поощрени с някакъв вид бонус чрез допълнително разпределяне на средства в рамките на политиката на сближаване (ЕФРР, ЕСФ+ или КФ), а финансовата основа за държавите, които показват лоши резултати или които пренебрегват докладите със СДП, би могла да бъде намалена пропорционално (15).

2.4.7.

Предложението за новата МФР за периода 2021—2027 г. се отнася до голяма степен и до полезните взаимодействия между няколко глави и програми от МФР. В европейския семестър се определят най-важните нужди от реформи от гледната точка на всяка една държава членка. В едно от предложенията дори се въвежда нова програма за подкрепа на реформите. Би било повече от необходимо да се приеме обща система за управление на инструментите в рамките на политиката на сближаване и програмите за подкрепа на реформите (16) на практика – в най-добрия случай на равнището на определена оперативна програма в рамките на политиката на сближаване. В този случай биха могли да бъдат създадени оптимални условия за полезни взаимодействия (17).

2.4.7.1.

Същото важи и за програмата InvestEU (която се основава отчасти и на доброволен принос от финансирането на държавите членки за сближаване за този централизиран финансов инструмент).

2.4.8.

По отношение на МФР за периода 2021—2027 г. може да има стратегически недостатък, защото вече няма да има приемник на стратегията „Европа 2020“. Сериозен е въпросът дали документът за размисъл относно „Устойчиво европейско бъдеще“ има реална амбиция да играе тази роля. Неотдавна изигра съществена роля при определянето на следващите специфични за отделните държави инвестиционни приоритети за политиката на сближаване (доклади за отделните държави, публикувани през февруари 2019 г. (18)), както и нуждите от инвестиции (пролетна прогноза от май 2019 г. (19)).

2.4.8.1.

Понастоящем в процеса на европейския семестър и при други политически инструменти сред основните цели на стратегията на ЕС има ключови точки на измерване на напредъка, които служат като отправна точка за нова стратегия за 2030 г.

2.4.9.

В случай че новата стратегия до 2030 г. бъде изготвена късно, може да се препоръча въвеждането в рамките на преходен период на практика за изготвяне на средносрочна (дългосрочна) стратегия като част от стъпките, на които се основава европейският семестър (например проектът на такава стратегия за периода след 2021 г. да бъде публикуван през 2020 г., а някои от докладите за състоянието на реалното изпълнение и резултатите да бъдат публикувани впоследствие на всеки две или три години).

2.4.10.

В резултат на това ЕИСК обмисля нов стратегически подход, водещ до политика на сближаване, която да акцентира основно върху реални (основани на изпълнението и ориентирани към резултатите) приоритети, които са концентрирани тематично, добре балансирани и интегрирани, достоверни (въз основа на анализ), прилагани професионално и включващи отговорност от страна на всички заинтересовани страни.

2.5.    Ролята на семестъра при осъществяването на социалното сближаване

2.5.1.

Укрепването на социалното сближаване и възстановяването на доверието на европейската общественост са два елемента, които вървят паралелно.

2.5.2.

Европейският стълб на социалните права (ЕССП) допринася значително за изпълнението и на двата елемента чрез предоставянето, наред с останалото, на подкрепа и насоки за държавите членки с цел създаването на устойчиви и висококачествени работни места със значителна добавена стойност.

2.5.3.

Във връзка с това наборът от социални показатели и съставящите го показатели следва да се използват като основен инструмент не само за измерване на резултатите на даден регион или държава членка в областите, обхванати от ЕССП, но и за установяване на евентуални пропуски в инвестициите и за насочване на финансирането от ЕСФ+ по възможно най-ефективен начин.

2.5.4.

Статистическата справка следва да се използва за установяване на недостига на инвестиции във всяка държава членка и за насочване на инвестициите и политическите препоръки там, където те ще бъдат най-полезни от гледна точка на социалното приобщаване.

2.5.5.

Следва да се обърне специално внимание на достойния труд, неравенството между половете (20), на борбата с безработицата и по-специално на младите хора и лицата, които са най-отдалечени от пазара на труда като тези с увреждания и специални нужди. Следва да се обърне особено внимание и на хората с малко или никакви познания по компютърни и цифрови технологии.

2.5.6.

Стълбът на социалните права следва да се използва като средство за измерване на препоръките към държавите членки. Двадесетте принципа на стълба следва да се използват като показатели за оценка на успеха на държавите да включат ангажимента си към социалния стълб в своите икономически политики.

2.5.7.

Възниква въпросът как да бъде използван ЕССП по време на изпълнението на европейския семестър, за да се укрепи и засили, а не претовари процесът.

2.5.8.

Отговорът е все в положителна посока – налице е необходимост от добре определена стратегия с повсеместни хоризонтални връзки между посочените по-горе политики. Тази нова всеобхватна европейска стратегия за устойчивото бъдеще на Европа ще може да гарантира изпълнението посредством механизма на семестъра за силна координация.

2.6.    Трябва да гарантираме ред в многообразието

2.6.1.

В допълнението към РОР (21) са изброени подробно различните европейски политики, към които се добавят 17-те ЦУР – това разкрива, че е почти невъзможно да се гарантира координация помежду им. В допълнение съществуват още 20 цели на ЕССП. С цел поясняване и опростяване на ситуацията в политиката за регионално развитие и сближаване за периода след 2020 г. е поставен силен акцент върху пет инвестиционни приоритета: — по-интелигентна Европа, посредством иновации, цифровизация, икономически преход и подкрепа за малките и средните предприятия; — по-зелена, нисковъглеродна Европа, изпълняваща Парижкото споразумение и инвестираща в енергиен преход, възобновяеми енергийни източници и борба с изменението на климата; — по-добре свързана Европа, посредством стратегически транспортни и цифрови мрежи; — по-социална Европа, реализираща европейския стълб на социалните права и подпомагаща качествената заетост, образованието, уменията (според ЕИСК професионалното обучение и ученето през целия живот са от особено значение), социалното приобщаване и равния достъп до здравеопазване; — Европа по-близо до своите граждани, подпомагаща стратегиите на местно равнище за развитие и устойчиво градско (ЕИСК би подчертал също и периферното и селското измерение) развитие в целия ЕС.

2.6.2.

За да се покаже сложността на работата по нова всеобхватна стратегия за Европа за периода до 2030 г., в документа за размисъл са формулирани следните основни теми на визията на ЕС за устойчиво развитие: — устойчиво развитие за по-добър поминък на хората (ЕИСК подчертава значението на условията на труд в това отношение): конкурентните предимства на Европа; — ЕС и преодоляването на предизвикателствата на световно равнище; — към устойчива Европа до 2030 г. (за подробности вж. допълнение II); — ЕС като глобален пионер в устойчивото развитие; — сценарии за бъдещето (22).

2.7.    Необходимостта от нова координация на управлението

2.7.1.

Възползвайки се от предстоящата сериозна възможност, представена от обновяването на Комисията, с нов свеж тласък и акцент върху устойчивото развитие, всеобхватната стратегия за периода след 2020 г. наистина ще представлява инструмент за действия въз основа на процеса на семестъра и на нова структура на управление в Комисията.

2.7.2.

Предвид сегашния демократичен дефицит и дефицит при изпълнението, които се наблюдават все повече, все по-голям брой заинтересовани страни заявяват по отношение на стратегията „Европа 2030“, че е необходима значително повече демокрация на участието, подобрени промишлени отношения (участие на работниците), демокрация във всички сектори на икономиката и ефективно изпълнение на целите на стратегията. Една обновена дългосрочна стратегия би могла да играе ключова роля при осъществяването на европейското икономическо управление, насочено към по-голяма конкурентоспособност и развитие, стига да е правилно координирана в рамките на семестъра.

2.7.3.

Това може да бъде постигнато само чрез предприемането на решителни, внимателно проектирани мерки за гарантиране на активното участие на организираното гражданско общество в този процес. Ето защо в структурата на ЕИСК, без да се добавя административна или финансова тежест, би могло да бъде създаден информационен център за „обслужване на едно гише“ (23), платформа за обмен на информация или някакъв вид виртуален и физически център за компетентност, чиято роля би била да се съсредоточи върху преодоляването на притесненията, свързани с прилагането на стратегията „ЕС 2030“ (например слаба национална ангажираност, неясни институционални рамки и подчиненост на социалния стълб). С цел да се осигури ефективна координация и рационализация, съответните задачи, процедури и управление на сътрудничеството между агенциите следва да се координират на паневропейско и национално равнище.

2.7.4.

Моделът на „обслужване на едно гише“ може да бъде приложен правилно във всяка област, в която се гарантира единен достъп като основа за интегрирана платформа за споделяне на информация и консултации, като по този начин се улесняват допълнително създаването на политики и вземането на решения. Поради консултативния характер на задачите, възложени на ЕИСК, неговата добре установена мрежа от национални икономически и социални комитети и междуинституционални отношения, моделът на „обслужване на едно гише“ би могъл да бъде уникален инструмент за провеждане на консултации и улесняване на изпълнението на стратегията „ЕС 2030“. Той би могъл да включва най-широк кръг от заинтересовани страни на гражданското общество при събирането и споделянето на информация относно постигането на приоритетите на стратегията „ЕС 2030“ на регионално/национално и паневропейско равнище.

2.7.5.

Информационният център на ЕИСК на базата на модела „обслужване на едно гише“ би могъл да търси отговори на притеснения, свързани с изпълнението, демократичния дефицит и начина, по който ЕС функционира. Създаването на група, отговаряща за европейския семестър, в рамките на структурата на секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“ (ECO) беше първата стъпка за изграждането на нов тип информационен център, за да се гарантира по-голяма видимост на ЕИСК на институционалната сцена.

---

(1)  Регламент за общоприложимите разпоредби за периода 2021—2027 г., COM(2018) 375 final.

(2)  Споразумения между Европейската комисия и отделните страни от ЕС. В тях се съдържат плановете на националните органи за използване на финансирането от европейските структурни и инвестиционни фондове.

(3)  Становище на ЕИСК относно „Регламент за общоприложимите разпоредби за периода 2021—2027 г.“, ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 83; и становище на ЕИСК относно „Бъдещето на политиката на сближаване в периода след 2020 г.“, ОВ C 228, 5.7.2019 г., стр. 50.

(4)  Европейски семестър за 2019 г.: съобщение относно докладите по държави, COM(2019) 150 final.

(5)  План за инвестиции за Европа и програмата InvestEU (2021 – 2027 г.).

(6)  Становище на ЕИСК относно „Многогодишната финансова рамка за периода след 2020 г.“, ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 106.

(7)  Становище на ЕИСК относно „Програмата за подкрепа на реформите“, ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 121.

(8)  Становище на ЕИСК относно „Вслушване в гражданите на Европа за устойчиво бъдеще (Сибиу и след това)“, ОВ C 228, 5.7.2019 г., стр. 37.

(9)  Становище на ЕИСК относно „Бъдещето на ЕС: ползи за гражданите и зачитане на европейските ценности“, ОВ C 228, 5.7.2019 г., стр. 57.

(10)  Становище на ЕИСК относно „Бъдещето на политиката на сближаване“, ОВ C 228, 5.7.2019 г., стр. 50.

(11)  МФР за периода 2021—2027 г., COM(2018) 321 final и МФР за периода 2021 – 2027 г. Приложение.

(12)  Становище на ЕИСК относно „Многогодишната финансова рамка за периода след 2020 г.“, ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 106.

(13)  Становище на ЕИСК „Вслушване в гражданите на Европа за устойчиво бъдеще (Сибиу и след това)“, ОВ C 228, 5.7.2019 г., стр. 37, параграф 11.4.

(14)  Регламент за общоприложимите разпоредби за периода 2021—2027 г., COM(2018) 375 final.

(15)  Правният характер на специфичните за всяка държава препоръки, Европейски парламент, юни 2017 г.

(16)  Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаването на Програмата за подкрепа на реформите, COM (2018) 391 final.

(17)  Становище на ЕИСК относно „Програмата за подкрепа на реформите“, ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 121.

(18)  Европейски семестър за 2019 г.: съобщение относно докладите по държави, COM(2019) 150 final.

(19)  Европейска икономическа прогноза. За пролетта на 2019 г.

(20)  Вж. становище на ЕИСК относно „Равенство между половете на европейските пазари на труда“, ОВ С 110, 22.3.2019 г., стр. 26, и относно „Въпроси, свързани с равенството между половете“, параграф 1.4, ОВ C 240, 16.7.2019 г., стр. 3.

(21)  Общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд+, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, както и финансови правила за тях и за фонд „Убежище и миграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за управление на границите и визите, COM (2018) 375 final.

(22)  Документ за размисъл „Към устойчива Европа до 2030 г.“, COM (2019) 22 final.

(23)  Становище на ЕИСК относно „Напредък в изпълнението на стратегията „Европа 2020“ и как нейните цели да бъдат постигнати до 2020 г.“, ОВ C 251, 31.7.2015 г., стр. 19.