Брюксел, 20.5.2019

COM(2019) 234 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА

Доклад на Комисията относно междинната оценка на Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации (EaSI)

{SWD(2019) 182 final}


Доклад на Комисията

Междинна оценка на Европейската програма за заетост и социални иновации

1. Контекст на EaSI

Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации (EaSI) 1 , изпълнявана под пряко и непряко управление, е създадена да насърчава високо ниво на качествена и устойчива заетост, да осигурява адекватна и достойна социална закрила, да се бори срещу социалното изключване и бедността и да подобрява условията на труд в държавите членки и в други страни участнички (страните от ЕАСТ/ЕИП 2 , страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство в ЕС).

Общият финансов пакет, определен в Регламента за EaSI за 2014—2020 г., е 919 469 000 EUR. Програмата има три оси:

Програма „ПРОГРЕС“ подпомага създаването на политики и изпълнението им чрез: изготвяне на данни за политиките, организиране на обмен на информация и дейности за взаимно обучение, създаване на по-добри условия за социални иновации и чрез подпомагане на изграждането на капацитет за организации от ЕС и за национални организации.

EURES предоставя информация и услуги за търсещите работа и работодателите и поддържа целеви схеми за мобилност, за да даде възможност на хората да намерят работа в други части на ЕС.

„Микрофинансиране/социално предприемачество“ подкрепя достъпа до микрокредити за уязвими лица и микропредприятия и изграждането на институционален капацитет за доставчиците на микрокредити.

Хоризонтални цели, като например равенството между половете, недискриминацията и борбата с бедността и социалното изключване, получават подкрепа на всички равнища.

2.Обхват на междинната оценка

В междинната оценка се оценява — по силата на член 13, параграф 1 от Регламента за EaSI и насоките за по-добро регулиране 3 — постигнатият напредък в изпълнението на целите на програмата и в запазването на нейното практическо значение, нейната ефикасност и използването на ресурси, политическата съгласуваност във връзка с други инструменти и нейната добавена стойност от ЕС. Също така е разгледано и управлението на EaSI. Оценката има за цел да се препоръчат корекции за начина, по който програмата се изпълнява, за да се подобрят резултатите при бъдещото прилагане и да се допринесе за подготовката за периода след 2020 г.

Оценката обхваща дейностите на EaSI за периода от януари 2014 г. до декември 2016 г. Тя покрива целия географски обхват и съответните заинтересовани страни на програмата, по-специално комитета на EaSI, политическите комитети, социалните партньори, националните служби и ключови организации на гражданското общество от ЕС.

Изследването комбинира шест основни метода, за да се даде отговор на въпросите за оценка: анализ на вторични данни, открита обществена консултация, полуструктурирани интервюта, фокус група, проучвания на конкретни случаи и анкета сред бенефициерите.

Междинната оценка е представена под формата на работен документ на службите (SWD) въз основа на резултатите от външно проучване за оценка 4 , поръчано от Комисията, и други източници на доказателства — по-специално на доклади за мониторинга на изпълнението на EaSI, годишни доклади за управлението на Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ на Европейската комисия и други съответни оценки.

В съответствие с член 13 от Регламента за EaSI в настоящия доклад се обобщават основните резултати от междинната оценка за Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, както и обществеността.

3.Основни резултати и извлечени поуки

В следващите раздели са представени заключенията, до които е достигнато по оценката на шест основни теми: практическо значение, ефективност, ефикасност, съгласуваност, добавена стойност от ЕС и управление на програмата.

Оценката обаче има явни ограничения. Няколко проекта са приключени през 2016 г., което ограничава наличните данни, докато други започнати проекти не са имали времето да представят пълен набор от резултати и въздействия. Съществуват също така няколко референтни показателя, тъй като по отношение на мащаба и обхвата няма налична програма, съпоставима с EaSI. По този начин изпълнението на EaSI следва да се разглежда в контекста на нейната роля в по-широката система за поддръжка, включваща политически инициативи на равнище ЕС и на национално равнище. За преодоляване/смекчаване на тези ограничения средносрочната оценка сверява множество източници на оценъчни данни, комбинира количествени и качествени методи и инструменти, гарантира прозрачност на източниците на данни и систематично проверява констатациите спрямо приноса на заинтересованите страни.

Една важна констатация от това начинание е, че в средата на периода, както е посочено в Регламента за EaSI, е твърде рано за оценка. Следва да бъдат насрочени бъдещи оценки, за да може анализът да бъде доразвит и подкрепен с повече резултати и по-широкото въздействие.

3.1.Практическо значение

Практическото значение на програмата EaSI е оценено във връзка с общите ѝ цели, специфичните цели за трите оси и разпределението на ресурси между тях.

Оценката потвърди, че обосновката на EaSI и нейните пет общи цели все още имат важно практическо значение, особено в рамките на срока за оценка на последствията от финансовата и икономическата криза, с благоприятно, но бавно възстановяване, и тенденциите, които е вероятно да повлияят на ЕС през следващите години. Например големият приток на бежанци и имигранти в държавите членки на ЕС води до драстично увеличаване на броя на уязвимите хора, което прави тяхното успешно интегриране един от най-големите приоритети на ЕС.

Въпреки ограничените налични масиви от данни, има напредък по постигането на всички общи и специфични цели на EaSI. EaSI спомага за повишаване на осведомеността относно приноса на политиката на ЕС в областта на социалното приобщаване и намаляването на бедността, за подобряване на възприятието на трансграничните възможности за заетост, за бързо изпитване и прилагане на иновативни мерки и за увеличаване на достъпа до заеми за микрофинансиране и подкрепа на предприемачеството. EaSI също така улеснява промяната на политиката чрез сравнителни изследвания, обмен и изграждане на капацитет, като по този начин подпомага различни заинтересовани страни да оказват влияние върху формулирането и прилагането на социално-икономическите политики в държавите, участващи в програмата.

При все това практическото значение и въздействието на EaSI може още да се подобрят. Инструментите за анализ, мероприятията по разпространението и иновативните проекти следва да бъдат насочени в по-голяма степен към въпросите, свързани с равенството между половете, младежката безработица, неравенството (доходи, образование, умения) и борбата срещу социалното изключване, като се постави по-силен акцент върху прехвърляемостта и възможността за разрастване на социалните иновации.

Програмите „ПРОГРЕС“ и „Микрофинансиране/социално предприемачество“ може да играят важна роля в този процес, като се даде приоритет на дейности за социално приобщаване и достъп до финансиране на уязвимите групи, т.е. на хората, които са изложени на риск от социално и финансово изключване. EURES следва да продължи да финансира проекти, насочени към групи с ясна икономическа необходимост (както в случая с „Твоята първа работа с EURES“ и трансгранични партньорства).

Темите на дейностите за взаимно обучение — напр. мерките за интегриране на пазара на труда за младите хора, лицата, търсещи убежище, бежанците и дългосрочно безработните хора, бъдещите нужди от умения — следват отблизо приоритетите, определени в насоките за заетостта, и специфичните за всяка държава препоръки като част от цикъла на европейския семестър за координация на икономическите политики 5 . Европейският семестър беше подкрепен от други финансирани от EaSI аналитични дейности, по-специално Доклад за заетостта и социалното развитие и Наблюдение на работната сила. В своята аналитична дейност програмата следва да даде приоритет на обмена на добри практики между създателите на политики от участващите страни чрез взаимно обучение и дейности за повишаване на осведомеността и за разпространение на резултатите.

Също така, разпространението на добри практики от различните държави, включително социалното експериментиране, създава осведоменост в по-широк план на оперативно равнище за иновативните практики и подпомага националните и местните участници да предоставят по-добри услуги и продукти. Ето защо поддържането на мрежи на ниво ЕС е от решаващо значение за съгласуване на различните политически програми на различно ниво с правителството и участващите страни.

На практика по-гъвкавото разпределение на ресурсите между трите оси на програмата (вместо сегашните минимални индикативни проценти, определени в Регламента за EaSI) би предоставило повече възможности за прехвърляне на бюджети между тях, когато е необходимо. Това може особено да помогне на оста „Микрофинансиране/социално предприемачество“, където разходите се диктуват от търсенето. По-голямата гъвкавост също така ще стимулира отзивчивостта спрямо възникващите нужди (напр. нови инициативи като „Европейски корпус за солидарност“ 6 , „Ново начало за социалния диалог“ 7 , „Нова европейска програма за умения“ 8 или Европейски орган по труда — ЕОТ 9 ).

3.2.Ефективност

Трите оси на програмата се различават от гледна точка на тяхната ефективност при генериране на резултати и постигане на цели и при постигането на промяна. Така например програмата „ПРОГРЕС“ е най-ефективна за улесняване на споделянето на информация, взаимното обучение и диалог и за разработването и разпространението на сравнителни и аналитични знания. Една от по-ефективните дейности на EURES е да допринесе за развитието на прозрачен пазар на труда от гледна точка на търсенето и предлагането. Наличните данни относно „Микрофинансиране/социално предприемачество“ предполагат, че финансирането от EaSI е увеличило наличието на финансиране и достъпа до финансиране в участващите държави.

Финансовите посредници включват в дейностите си уязвими групи, но се забелязват важни различия между отделните държави. Дори в повечето случаи уязвимите групи не представляват по-голямата част от крайните бенефициери. Те все още срещат пречки пред достъпа до финансиране. Въз основа на последните годишни данни за въздействието (септември 2016 г.) средно 35 % от получателите на микрокредити са жени, над 40 % са на възраст до 30 години или над 50 години, почти 20 % са безработните лица (спрямо 62 % самостоятелно заети/предприемачи), а 10 % са с мигрантски произход (извън ЕС). Трябва да се насочат повече действия върху уязвимите групи и следователно да се проучи възможността за въвеждане на минимални цели за тях за оставащата част от програмата EaSI. Финансовите инструменти се определят от търсенето, затова трябва да е възможно прилагането им с известна степен на гъвкавост, за да се отговори на търсенето на пазара. При изготвянето на бъдещите инструменти за по-нататъшно насърчаване на популяризирането сред уязвимите групи може да бъдат взети предвид основаващи се на политиката стимули за ЕИФ.

В оценката са посочени редица начини за подобряване на ефективността. Програмата „ПРОГРЕС“ следва да подобри усилията си за осъществяване на експерименти в областта на социалната политика чрез преразглеждане на акцентите и процедурите за оценка и подбор на проекти, а също и чрез улесняване на разрастването на такива проекти, като в същото време запази акцентите върху темите, свързани с политиките, които имат връзка и се ценят от заинтересованите страни (заетост и условия на труд). За EURES трябва да се предвиди по-дълъг период на изпълнение (минимум 2 години), съчетан с мерки за намаляване на административната тежест на управлението на поканите за представяне на предложения, за да се даде възможност на заинтересованите страни добре да разработват проектите, да ги прилагат, да измерват тяхната ефективност и да гарантират тяхната устойчивост. За „Микрофинансиране/социално предприемачество“ се предлага да се постави по-силен акцент върху уязвимите групи през втория период за изпълнение на EaSI, например да се определи цел за дела/броя на уязвимите групи в поканите за представяне на предложения.

3.3.Ефикасност

Оценката осигурява ценна информация за съответствието между наличните средства и целите на програмата. Въпреки че наличните финансови средства са достатъчни за изпълнението на дейностите по „ПРОГРЕС“ и EURES, бюджетът за компонента „микрофинансиране“ на третата ос е твърде нисък. Високата степен на използване на инструмента за гаранция по EaSI, част от оста „Микрофинансиране/социално предприемачество“, оказва натиск върху собствения си бюджет и води до пълно усвояване на бюджета за микрофинансирането. Тъй като компонентът „социално предприемачество“ обикновено изисква много по-значими по размер заеми от компонента „микрофинансиране“, са предоставени по-малко заеми. Това оказва въздействие върху броя на подписаните договори 10 .

Междувременно недостатъчният бюджет по третата ос за първия период на изпълнение е компенсиран чрез предварително захранване на бюджета на EaSI, предвиден за следващите 2017—2020 г., и чрез по-ранното му предоставяне с цел да се отговори на голямото търсене на пазара. Това предварително захранване на бюджета е възможно благодарение на средства от гаранция по Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ 11 ). В действителност в отговор на силното търсене на инструмента за гаранция по EaSI оста „Микрофинансиране/социално предприемачество“ получава през декември 2017 г. 100 милиона евро допълнително финансиране от ЕФСИ. Това ще доведе до увеличаване на общия обем на дейностите за инструмента за гаранция по EaSI и ще позволи на ЕИФ да въведе значителен допълнителен брой операции.

Ефективността на програмата „ПРОГРЕС“ може да се подобри допълнително, като се въведат промени и се намали административната тежест в етапа на възлагане и изпълнение на проекта. Освен това, на кандидатите не винаги е ясно дали съфинансирането следва да бъде в разходи за труд или в реална парична стойност. Това следва да бъде изяснено в заданието на поканите за подаване на оферти.

Във връзка с EURES бяха отпуснати за разпределяне по-големи суми от първоначално планираните за прозрачност на свободните работни места, за да се въведат нови информационни технологии; при това разработването и предоставянето на услуги остана относително стабилно.

Като цяло, макар общият бюджет на програмата да е достатъчен, следва да се осъществява по-гъвкаво преразпределяне между трите оси, за да се сведат до минимум евентуалните несъответствия между планираните и действителните поети задължения и да се осигури оптимално прехвърляне на бюджети между трите оси там, където е необходимо.

3.4.Съгласуваност

Общото разбиране за съгласуваността на програмата, придобито от оценката, е, че трите предшестващи я програми са обединени под шапката на EaSI като опит да се постигне опростяване. В оценката обаче се заключава, че въпреки усилията за изграждане на полезни взаимодействия между трите оси, те продължават да действат доста независимо. Във всички дейности по програмата следва да се акцентира по-силно върху потенциалните ползи от съгласувана структура на програмата, да се насърчават интердисциплинарните решения за многобройните предизвикателства.

По отношение на съгласуваността с други програми на ЕС EaSI демонстрира най-добро съгласуване с ЕСФ. „ПРОГРЕС“ и други програми на ЕС, като например ЕСФ, „Еразъм +“, „Хоризонт 2020“ и COSME се допълват взаимно по отношение на конкретни цели, дейности и бенефициери. Установено е също така взаимното допълване между EURES и програмата за Европейско териториално сътрудничество (Interreg). „Микрофинансиране/социално предприемачество“ също изглежда в съответствие с други инструменти за микрофинансиране на равнище ЕС. Те подкрепят малките и средни предприятия (МСП) (напр. финансовата гаранция по COSME) или дружествата с голяма пазарна капитализация (InnovFin), докато EaSI подкрепя само микропредприятия или социални предприятия. Те също така предлагат по-големи суми на финансиране (InnovFin и COSME) и по-голямо разнообразие от гледна точка на финансови продукти (подобно на програмата InnovFin). Те насочват усилията си само към конкретни групи от бенефициери в някои държави, докато „Микрофинансиране /социално предприемачество“ се отнася до всички участващи държави.

При все това, въпреки взаимното допълване между EaSI и други инструменти на ЕС, допълнителното съгласуване се възпрепятства от разнообразието на интервенционната логика и правилата, уреждащи фондовете. Съвместното съществуване на различни правилници (Финансовия регламент за финансовите инструменти и Регламента за общоприложимите разпоредби за структурните фондове) затруднява използването на взаимното допълване между различните фондове. Трябва да се въведат специфични механизми, за да се улеснят полезните взаимодействия между различни фондове на ЕС, например да се даде възможност на социалното експериментиране, изпитвано по линия на EaSI, да се разрасне или да се умножи с финансиране от ЕСФ. Рационализиране на правилата би могло да спомогне за максималното увеличаване на потенциала на подобно взаимно допълване и полезни взаимодействия.

На национално равнище не е установено значимо припокриване между целите на EaSI и тези на националните инструменти/програми. Консултацията със заинтересованите страни по-специално разкрива консенсуса относно важността на поддържането на всеки вид инструмент на равнище ЕС, дори ако се наблюдават незначителни припокривания между инструментите на равнище ЕС и на национално равнище. Тези случаи на припокриване може да бъдат преодолени чрез допълнително укрепване на националното, регионалното и местното участие на заинтересованите страни в дейностите на EaSI и чрез предоставяне на тези страни на инструменти, преносими/съпоставими знания и съответната подкрепа за разработването и прилагането на интервенции за решаване на социални въпроси.

3.5.Добавена стойност от ЕС

EaSI предоставя очевидна добавена стойност от ЕС от гледна точка на обхват и мащаб в сравнение с подкрепата на национално и регионално ниво. Ако се наложи EaSI да бъде прекратена, това би имало последици в много сектори. Малко вероятно е други национални или регионални схеми на финансиране да бъдат в състояние да подкрепят експериментирането с политики в различните участващи държави и мрежите от НПО на равнище ЕС, както прави това в момента EaSI. Също така, EaSI е най-подходящото средство да се предоставят в целия ЕС услуги, като например сравнителни бази данни, проучвания и дейности за взаимно обучение, които не са основен приоритет на други равнища на управление.

Освен това, не са налични други средства в ЕС, които да са специално предназначени за трансгранични партньорства, въпреки че програмите по Interreg на ЕФРР могат да подпомагат политиките по заетостта в трансграничните региони, ако това се зададе от съответните държави членки. Подкрепата на пазара на социалните инвестиции вероятно също ще се забави без финансиране от EaSI, което ще доведе до по-слабо социално предприемачество в целия ЕС и до по-малко възможности за заетост в тези сектори. Подкрепата на ЕС служи като мощен сигнал за стимулиране на промяна на национално равнище и помага да се прехвърлят експертни знания и ноу-хау между държавите.

Работата, извършвана в рамките на програмата EaSI, се простира отвъд управлението на финансовите инструменти: тя стимулира различни мерки за разработването на екосистема за социални финансови пазари. Примерите включват безвъзмездни средства за развитие на предлагането и на търсенето на социално финансиране, но също и нефинансови инициативи като Кодекс за добри практики при предоставянето на микрокредити, което помага за повишаване на стандартите в сектора на микрофинансирането. Това съответства на една от целите на Комисията: да се увеличи използването на финансови инструменти за привличане на частно финансиране и за насърчаване на новото систематично развитие на социалните финансови пазари.

Необходими са обаче непрекъснати усилия — главно по отношение на комуникацията относно дейностите на EaSI и разпространението на техните резултати. Заинтересованите страни имат желанието да получават допълнителна информация и смятат, че чрез по-добро разпространение биха могли да извлекат значителни ползи, по-специално по отношение на достъпа до финансиране, резултати, примери и добри практики от конкретни държави, актуализирани интернет сайтове и бази данни, по-широк кръг от езици за комуникация, и съдържание, което е по-достъпно за широката публика.

3.6.Управление на EaSI

EaSI се координира от отдел в рамките на Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ на Европейската комисия, който отговаря за определянето на обхвата и финансирането на програмата и за мониторинга и оценката на нейния напредък. Отделът се подпомага в тази задача от координаторите на оперативните отдели на Генералната дирекция и от комитета на EaSI, който се състои от по един представител на всяка участваща страна.

В оценката по-специално се разглежда ролята на комитета на EaSI и се стига до заключението, че ролите и отговорностите на заинтересованите страни трябва да се подобрят, също както и тяхната ангажираност и комуникация. Членовете на Комитета смятат, че са необходими повече правомощия в процеса на вземане на решения и по-големи права на собственост при разпределението на финансовите средства и програмирането/темите на поканите за представяне на предложения 12 .

В оценката е установено също така, че тематичните работни групи могат да бъдат полезни за задълбочаване на знанията на членовете на комитета на EaSI по технически въпроси. Спорадичното използване на експертни насоки също се разглежда като потенциално полезно за определени теми. В оценката също така се посочва, че членовете на Комитета нямат достатъчна информация за проекти, подбрани и прилагани в техните страни, или за проекти, отхвърлени в резултат на процедурата по оценяване. На кандидатите следва да се предоставя повече информация за отхвърлените заявления, за да им се помогне да подобрят заявленията си. Трябва своевременно да се споделя повече информация с Комитета, така че тя да може лесно да се предава на организациите, които може да са заинтересовани да отговорят на поканите за представяне на предложения.

По същия начин се смята за необходимо засилването на сътрудничеството с други комитети за обмен на информация и по-редовните обсъждания между комитета на EaSI и Комисията.

4.Общо заключение

Междинната оценка открои редица начини за подобряване на изпълнението на EaSI преди края на текущата многогодишна финансова рамка (МФР), по-специално чрез засилена вътрешна гъвкавост в бюджета, насочване към групите, които се нуждаят от специална подкрепа, опростяване на процедурите, подобряване на вътрешното съгласуване и свързване на EaSI с други фондове. В частност по-доброто рационализиране на финансирането може да окаже осезаемо въздействие върху практическото значение, ефективността, съгласуваността и ефикасността на EaSI и добавената стойност от ЕС. Това би могло да се осъществи през 2017—2020 г. чрез подходящи връзки или нови механизми за свързване на различните фондове на ЕС.

След 2020 г. централен фонд, наречен „Европейски социален фонд плюс (ЕСФ +)“, който ще събира всички средства, управлявани от ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ — включително EaSI 13 — ще предостави лесен за използване интерфейс с бенефициерите, ще намали разпокъсаността и ще подобри полезното взаимодействие между фондовете, като по този начин създаде условия за по-ефективно прилагане на политиката и добавената стойност от ЕС.

(1)

  http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2013:347:0238:0252:BG:PDF .

(2)

Исландия участва в трите оси, Норвегия участва само в „ПРОГРЕС“ и EURES, Лихтенщайн изобщо не участва в EaSI, а Швейцария участва единствено в EURES и само за собствена сметка.

(3)

  https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/better-regulation-guidelines.pdf .

(4)

Външното помощно проучване, извършено от ICF Consulting, е координирано от Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, която се намира под прекия мониторинг и надзор на междуведомствена ръководна група (МРГ), включваща други отдели на Комисията.

(5)

Вж. Доклад за мониторинг на изпълнението 2015—2016 г.

(6)

  https://europa.eu/youth/solidarity_bg .

(7)

  http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=88&langId=bg&eventsId=1028 .

(8)

https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=1223

(9)

https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=1414&langId=en

(10)

Като се вземе предвид, че през 2014 г. тече договарянето на новите инструменти за финансиране с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), до септември 2016 г. са подписани 33 договора с посредниците по микрофинансирането за 50,3 милиона евро, които водят до 13 021 микрокредита на обща стойност 152,288 милиона евро. Постигнат е коефициент на ливъридж, равен на 3 пъти първоначалното финансиране. В допълнение към подпомагането на сектора на микрокредитирането за периода 2015—2016 г. EaSI също така прави първото финансиране за социални предприятия и са подписани първите 7 договора с финансови посредници за сумата от 9 милиона евро.

(11)

ЕФСИ е инициатива, стартирана съвместно от групата на ЕИБ — Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и ЕИФ — Европейската комисия, за да се подпомогне преодоляването на настоящия недостиг на инвестиции в ЕС чрез мобилизиране на частно финансиране за стратегически инвестиции. http://www.eif.org/what_we_do/efsi/index.htm  

(12)

Ролята на комитета трябва да съответства на договорите, на правилата на Финансовия регламент за разходните програми и правната рамка на комитологията.

(13)

В междинната оценка се подчертава необходимостта от подобряване на вътрешните механизми и съгласуваността на програмата. В рамките на ЕСФ + ще бъде постигнато по-добро съответствие между целите на направлението на EaSI и финансирането на програмата. Ако целите и видовете действия, финансирани по настоящата ос „ПРОГРЕС“, останат непроменени, финансовите инструменти, прилагани в рамките на третата ос на текущата EaSI, ще бъдат прехвърлени към програмата InvestEU, като по този начин се обединят множеството налични в момента финансови инструменти на ЕС за подкрепа на инвестициите в ЕС, а дейностите, свързани с портала за мобилност EURES, ще бъдат прехвърлени на Европейския орган по труда (ЕОТ). Пряко управляваните дейности (дейностите, различни от кредитирането, и подкрепата за трудовата мобилност) ще бъдат запазени в рамките на направлението ЕСФ +/EaSI.