Брюксел, 26.2.2019

COM(2019) 95 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно прилагането на Рамковата директива за водите (Директива 2000/60/ЕО) и Директивата за наводненията (Директива 2007/60/ЕО)
Втори планове за управление на речни басейни
Първи планове за управление на риска от наводнения

{SWD(2019) 30 final} - {SWD(2019) 31 final} - {SWD(2019) 32 final} - {SWD(2019) 33 final} - {SWD(2019) 34 final} - {SWD(2019) 35 final} - {SWD(2019) 36 final} - {SWD(2019) 37 final} - {SWD(2019) 38 final} - {SWD(2019) 39 final} - {SWD(2019) 40 final} - {SWD(2019) 41 final} - {SWD(2019) 42 final} - {SWD(2019) 43 final} - {SWD(2019) 44 final} - {SWD(2019) 45 final} - {SWD(2019) 46 final} - {SWD(2019) 47 final} - {SWD(2019) 48 final} - {SWD(2019) 49 final} - {SWD(2019) 50 final} - {SWD(2019) 51 final} - {SWD(2019) 52 final} - {SWD(2019) 53 final} - {SWD(2019) 54 final} - {SWD(2019) 55 final} - {SWD(2019) 56 final} - {SWD(2019) 57 final} - {SWD(2019) 58 final} - {SWD(2019) 59 final} - {SWD(2019) 60 final} - {SWD(2019) 61 final} - {SWD(2019) 62 final} - {SWD(2019) 63 final} - {SWD(2019) 64 final} - {SWD(2019) 65 final} - {SWD(2019) 66 final} - {SWD(2019) 67 final} - {SWD(2019) 68 final} - {SWD(2019) 69 final} - {SWD(2019) 70 final} - {SWD(2019) 71 final} - {SWD(2019) 72 final} - {SWD(2019) 73 final} - {SWD(2019) 74 final} - {SWD(2019) 75 final} - {SWD(2019) 76 final} - {SWD(2019) 77 final} - {SWD(2019) 78 final} - {SWD(2019) 79 final} - {SWD(2019) 80 final} - {SWD(2019) 81 final} - {SWD(2019) 82 final} - {SWD(2019) 83 final} - {SWD(2019) 84 final}


1.Въведение

Водата е крайно необходима за живота и съответно за обществото и икономиката ни. Устойчивото управление на водите ще изиграе важна роля за възможността на човечеството да се приспособи към своята изменена среда, а освен това ще помогне да се избегне повишаване на глобалната температура с повече от 1,5° по Целзий 1 . Повече от всякога за управлението на този важен ресурс е необходим наистина интегриран подход, с който да се отчитат екологичните, социалните, икономическите и здравните измерения.

В настоящия 5-ти доклад за прилагането е представено състоянието на прилагането на Рамковата директива за водите 2 (РДВ) и Директивата за наводненията 3 (ДН) въз основа на извършената от Комисията оценка на вторите планове за управление на речните басейни (ПУРБ) и първите планове за управление на риска от наводнения (ПУРН), изготвени и представени от държавите членки за периода 2015—2021 г. Настоящият доклад се изисква съответно съгласно член 18 от РДВ и член 16 от ДН; той е изготвен така също в изпълнение на член 11 от Директивата за подземните води.

С въведената през 2000 г. РДВ се гарантира пълното интегриране на икономическите и екологичните аспекти в управлението на качеството и количеството на водите. С нея основно се цели до 2015 г. да се постигне добро състояние за повече от 111 000 повърхностни водни обекта (напр. реки, езера, крайбрежни води) и за над 13 000 подземни водни обекта на територията на ЕС. По РДВ обаче се допускат удължавания на крайния срок 2015 г., при условие че са ограничени най-много до два допълнителни цикъла на докладване (т.е. настоящия период 2015—2021 г. и следващия 2021—2027 г.), освен ако естествените условия 4 не позволяват постигането на целите на РДВ в рамките на определените срокове. Постигането на „добро състояние“ означава обезпечаването на добро екологично и химично състояние за повърхностните води и добро количествено и химично състояние за подземните води — основните източници на водочерпене на питейна вода.

ДН, която е въведена седем години по-късно като една от реакциите на големите наводнения по река Дунав и река Елба през лятото на 2002 г., установява рамка за намаляване на рисковете от щети от наводнения в ЕС. Днес тази цел е по-важна от всякога с оглед на зачестилите наводнения в цяла Европа. Тъй като изменението на климата се засилва, а градските зони се разширяват 5 , неопределеността, свързана с управлението на риска от наводнения, изисква постоянен мониторинг и приспособяване на практиките, за да се гарантира, че щетите са възможно най-малки. Настоящият доклад е съсредоточен върху постигнатия до момента напредък въз основа на първите ПУРН.

Настоящият доклад се придружава от поредица от работни документи на службите на Комисията, представящи както прегледи на ниво ЕС, така и оценки на отделни държави членки и обобщени резултати от международното сътрудничество.

2.Състояние на приемането и докладването

Всички държави членки са одобрили своите ПУРБ и ПУРН, с изключение на ПУРН за Канарските острови (Испания) 6 .

Въпреки че се отчита подобрение спрямо предишния цикъл на докладване, много държави членки са приели своите планове със закъснение (след 22 декември 2015 г.) или са се забавили с докладването чрез базата данни на Европейската информационна система за водите (WISE) (приключване на докладването до 22 март 2016 г.) 7 . Някои от закъсненията бяха с две години или повече. Комисията внесе съдебни искове срещу всички държави членки, които не са изпълнили своите правни задължения за докладване.

3.Оценка на вторите ПУРБ и на първите ПУРН

Информацията, която се съдържа в ПУРБ и ПУРН, беше качена в общото цифрово хранилище — WISE, управлявано от Европейската агенция за околна среда (ЕАОС). Комисията използва WISE като база за своята оценка, заедно с информация, получена директно от националните и международните ПУРБ и ПУРН.

Ирландия, Гърция и испанските Канарски острови не докладваха своевременно чрез WISE нито своите ПУРБ, нито ПУРН, за да могат да бъдат оценени, а Литва и Обединеното кралство — за Гибралтар, не направиха това за своите ПУРБ. Поради това настоящият доклад не обхваща тези държави или региони.

Комисията взе предвид резултатите от Конференцията за водите, проведена на 20—21 септември 2018 г. във Виена, която даде възможност на различни заинтересовани страни и държави членки да предоставят сведения за доклада.

Комисията взе предвид също така мненията на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз по предходните доклади за прилагането. През 2015 г. Парламентът прие резолюция във връзка с водите, в която се подчертава, наред с други проблеми, важността на управлението на качеството и количеството на водите, необходимостта от пълно прилагане на законодателството на ЕС в областта на водите и засиленото му интегриране в други политики на ЕС. С тази резолюция държавите членки бяха приканени да изготвят и прилагат своите ПУРБ и да предоставят съответната информация на разположение онлайн. Откроени бяха също така синергиите между ПУРБ и ПУРН. Между 2007 г. и 2016 г. Съветът издаде неколкократно заключения в тази област. 8 Подчертана беше по-специално необходимостта от цялостно прилагане на достиженията на правото на ЕС в областта на водите за предпазването на водите от влошаване и постепенно постигане на добро състояние, а Комисията и държавите членки бяха призовани да работят съвместно за по-доброто интегриране на тези усилия в други съответни политики. Що се отнася по-специално до наводненията, Съветът обърна внимание на използването на екологосъобразна инфраструктура и мерките за естествено задържане на водите като средства за намаляване на рисковете от наводнения. Комисията подкрепя всички тези препоръки и се ангажира да предприеме съответни действия.

4.РДВ — констатации от вторите ПУРБ

В Доклада на ЕАОС относно състоянието на водите, издаден през юли 2018 г. 9 , е предоставена подробна информация за състоянието на водните обекти в Европа, която се базира на докладите на държавите членки, изготвени по РДВ.

От него е видно, че 74 % от подземните водни обекти вече са постигнали добро химично състояние, а 89 % от тях са постигнали добро количествено състояние.

Ситуацията при повърхностните води не е толкова окуражаваща: само 38 % от тях са в добро химично състояние и едва 40 % — в добро екологично състояние или с добър екологичен потенциал 10 . Малко на брой отделни замърсители, най-често срещаният от които е живак 11 , оказват огромно въздействие върху състоянието. Предприемат се действия както на ниво ЕС, така и на международно ниво, за да се намалят емисиите на живак и други замърсители, които са довели до подобрения в нивата на някои отделни вещества.

В сравнение с цикъла 2009—2015 г. се е подобрило състоянието само на ограничен брой водни обекти. Това може да се дължи на закъсняло определяне на товарите, по-дълъг период, необходим за проектирането на ефективни мерки на политиката, бавно въвеждане на мерки, времето за реакция на природата, преди мерките да проявяват своя ефект, но също така на завишените стандарти за качество и подобренията в мониторинга и докладването, поради които за водни обекти, преди това класифицирани като такива с „неизвестно“ състояние, сега се установява, че в действителност са в „незадоволително“ състояние.

Като цяло за прилагането на РДВ са били положени значителни усилия. Подобреното прилагане на други тясно свързани законодателни актове на ЕС също е оказало положително въздействие. Това се отнася по-специално до директивите за пречистването на градските отпадъчни води, за нитратите и относно емисиите от промишлеността, както и законодателството на ЕС в областта на химикалите.

В доклада на ЕАОС е направено заключението, че европейските води все още са изложени на значителен товар от замърсяване, причинено както от дифузни (напр. селско стопанство, транспортна инфраструктура), така и от точкови източници (напр. промишлеността или производството на енергия), прекомерно водочерпене и хидроморфологични промени, произтичащи от най-различни човешки дейности.

4.1Оценка на национално или поднационално ниво

Подходящото управление на ниво речен басейн е основно предварително условие за постигането на целите на РДВ. Към момента всички държави членки са определили компетентни органи, често няколко вида, и подчертават важността на координацията между тях. Използвани са различни методи за консултиране със заинтересованите страни. Вече са сформирани множество постоянни консултативни органи. Според предоставените данни консултациите със заинтересовани страни са довели до промени в проектите на ПУРБ; не винаги обаче е ясно как приносът се е отразил върху приетия ПУРБ.

За всеки район на речен басейн (РРБ) държавите членки трябва да представят анализ на неговите характеристики, придружен от преглед на въздействието на човешката дейност и икономически анализ на водоползването. Това „характеризиране“ трябва да се актуализира на всеки шест години. Трябва да бъдат посочени също така границите и местоположението на всеки воден обект. За всеки цикъл това „определяне на границите“ трябва да се проверява и актуализира, а промените в товарите и въздействията върху състоянието на водите трябва да се сигнализират. Определените граници са се променили в 4 от всеки 10 случая, често без ясно обяснение. Описанията на важните товари обикновено са по-ясни, благодарение на по-добре определените критерии. Въпреки това все още има нужда от подобрения, тъй като за голяма част от водните обекти са докладвани неизвестни влияния с антропогенен произход или товари от неизвестни причинители (особено хидроморфологични товари).

 Във връзка с установяването на случаите кога, според изискванията на РДВ, даден силно модифициран воден обект или изкуствен воден обект е постигнал добър екологичен потенциал бяха постигнати някои методически подобрения, позволяващи по-лесно проследяване на напредъка и съпоставимост на данните.

Мониторингът и оценката на екологичното и химичното състояние на повърхностните водни обекти показват разнородна картина от гледна точка на измервани параметри и съпоставимост на резултатите. В целия ЕС се наблюдават големи различия при мониторинга на приоритетните вещества 12 както от гледна точка на наблюдавания процент на водните обекти, така и на броя на веществата. Повечето държави членки са извършвали мониторинг на всички приоритетни вещества, за които е установено, че се заустват в техните РРБ. Всички държави членки представиха инвентаризация на емисиите, заустванията и изпусканията на такива опасни вещества, но само малка част от тях са пълни.

Поради факта, че до началото на 2018 г. не е имало официална обща система за интеркалибрация за много типове водоеми 13 , през този втори цикъл на докладване съпоставянето между водни обекти все още е много трудно.

Въпреки това е било възможно да се определи състоянието на почти всички водни обекти, вследствие на което до голяма степен е намаляла предишната неопределеност. Остават обаче важни пропуски в мониторинга на екологичното състояние.

Като цяло мониторингът на качествените елементи във всяка категория води в най-добрия случай е разпокъсан, като прекомерно се разчита на групирането на няколко различни водни обекта и на експертни преценки, а не на по-задълбочена оценка на всеки съответен воден обект според специфичните параметри на РДВ. Необходими са допълнителни усилия, за може съответните мрежи за мониторинг да постигнат достатъчно пространствено покритие и надеждност на оценките.

Мониторингът и оценката на количественото и химичното състояние на подземните водни обекти са се подобрили, въпреки че голяма част от тях все още нямат подходящи пунктове за мониторинг. В тази връзка РДВ е допълнена с Директивата за подпочвените води; в която по-специално е посочен списък на съответните замърсители, прагови стойности и тенденции за оценяване на химичното състояние. Двете директиви се прилагат във взаимодействие и с други законодателни актове на ЕС, като например директивите за питейната вода (ДПВ) и за нитратите. Мониторингът на химичното състояние все още не отговаря на стандартите, като за голям брой подземни водни обекти все още не се извършва мониторинг или се извършва само за ограничена част от основните параметри.

Изключенията, предвидени в член 4 от РДВ 14 , понастоящем обхващат около половината от водните обекти в Европа. Това се отнася главно до естествените водни обекти, но все повече и за силно модифицираните и изкуствените водни обекти, наред с новите физически модификации. Въпреки че обосноваването на такива изключения като цяло се е подобрило, продължаващата им широка употреба е знак за значителните усилия, които все още са необходими за постигането на добро състояние или добър потенциал до 2027 г. Въпреки това и в съответствие с изискванията на същия член докладваните данни предполагат, че държавите членки трябва по-добре да осигуряват прилаганите изключения за един воден обект да не изключват постоянно или да не са в противоречие с постигането на екологичните цели за други водни обекти (член 4, параграф 8) и да гарантират поне такова ниво на опазване, каквото е осигурено от другото законодателство на ЕС в областта на околната среда (член 4, параграф 9).

Според РДВ от държавите членки се изисква да определят програма от мерки (ПоМ)  15 за своевременното постигане на добро състояние. Що се отнася до водните обекти, които са засегнати от водочерпене, обикновено ключовите мерки са били определени, но степента на тяхното прилагане е различна в отделните части на Европа и поради това товарите намаляват съвсем бавно. Фактът, че повечето държави членки са изключили водочерпенето на малки количества от контролния режим или задълженията за регистрация, е потенциално проблематичен. Липсата на контрол и регистрация може да бъде повод за загриженост, особено в държави членки, които вече имат проблеми с недостига на вода, и за водни обекти, които са изправени пред количествени проблеми.

Въздействията от селското стопанство са сред най-важните товари, които се определят от държавите членки в повечето РРБ като пораждащи потенциален риск от влошаване или непостигане на екологичните цели както под формата на прекомерно водочерпене, така и на дифузно замърсяване. Обикновено основните мерки 16 са налице. В половината от случаите не се прави предварителна оценка доколко предприетите мерки ще бъдат достатъчни за постигане на добро състояние. Много ще зависи така също от ефекта от доброволните мерки, често в контекста на Общата селскостопанска политика (ОСП). С цел да се повиши равнището на амбиция по отношение на околната среда, в предложенията на Комисията за новата ОСП се определят задължителни изисквания 17 за земеделските стопани. Освен това стратегията за интервенции, определена от държавите членки в техния стратегически план за ОСП, следва да отчита потребностите, които са идентифицирани в ПУРБ, и да допринася за постигането на целите на РДВ. Ако е необходимо, държавите членки ще трябва да предложат допълнително подпомагане за по-нататъшни интервенции за опазване на водите чрез различни доброволни схеми 18 .

Като цяло са въведени също така основни мерки за справяне с товарите от сектори, различни от селското стопанство, като например промишленост и производство на енергия. В повечето случаи това са специфични мерки за справяне със замърсителите, които предизвикват влошаване на химичното или екологичното състояние, като например мерки за намаляване или спиране на изливането на някои замърсители във водите. Необходим е обаче по-голям напредък.

Що се отнася до съществуващите физични модификации на водните обекти, повечето държави членки са докладвали за мерки (рибни проходи, премахване на конструкции и т.н.), с които се цели намаляване на отрицателните въздействия на съществени хидроморфологични товари върху околната среда. Налице е също така по-ясна връзка между мерките, товарите и водоползването или икономическите сектори. Минималните екологични потоци трябва да бъдат по-добре дефинирани и изпълнявани, а непрекъснатостта на реката трябва да бъде гарантирана, както и подходящо управление на седиментите.

Много държави членки са преработили своите политики за ценообразуване на водата, като са изпълнили предварителното условие за водите според Регламента за общоприложимите разпоредби за европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014—2020 г. Предприемат се стъпки за определяне на водните услуги, изчисляване на финансовите разходи, измерване, извършване на икономически анализ и оценяване на екологичните и ресурсните разходи, когато се изчислява възвръщаемостта на разходите за водни услуги. Все още обаче има важни пропуски, за да се превърнат тези подобрени елементи на икономическия анализ в конкретни мерки и в постигане на по-хармонизирани подходи за изчисляване и интегриране на екологичните и ресурсните разходи. Увеличаването на инвестициите е фактор от съществено значение за постигането на целите на РДВ. Допълнителното заздравяване на икономическата основа на програмите от мерки в голяма степен би улеснило решенията и инвестициите във връзка с водите.

Не е постигнат голям напредък по отношение на защитените територии за питейна вода и на природните защитени зони. В оценката на Директивата за питейната вода (ДПВ) от 1998 г. беше направен анализ на нейната съгласуваност с РДВ и беше установено липсващо звено по отношение на опазването на ресурсите от питейна вода. Поради това в предложението от 2018 г. за преработване на ДПВ се въвежда подход, основаващ се на оценка на риска от водочерпенето до водопроводния кран, като в същото време се насърчава по-добрата комуникация между органите на държавите членки и водоснабдителните предприятия, за да се осигури пълен цикъл на управление. С предложението се цели да се подобри съгласуваността между двете директиви и да се гарантира прилагането на принципа „замърсителят плаща“ и на принципа на превантивните мерки.

За голяма част от защитените територии липсва информация, например за състоянието и товарите, а цели не са определени. Докладването относно мониторинга, който е специално насочен към защитените територии, включително за черупчести мекотели, е силно ограничено, а понякога изобщо такова липсва.

В около половината държави членки сушите са считани за важна характеристика за управлението на водите. Една от ключовите мерки за намаляване на въздействията от сушите е Планът за управление на риска от засушаване, но такъв не е приет във всички съответни РРБ.

За третите ПУРБ държавите членки следва:

·да продължат да подобряват ангажираността на заинтересованите страни за активно участие в процеса на планиране и включването на техния принос в ПУРБ;

·ясно да идентифицират пропуските при постигането на добро състояние за отделните товари и водни обекти и да проектират, финансират и прилагат целеви ПоМ за преодоляването на тези пропуски;

·да ограничат прибягването до изключения, за да се осигури своевременното постигане на целите на РДВ и да се повиши прозрачността на използваните обосновки;

·да гарантират надлежното изпълнение на член 9 относно възвръщаемостта на разходите, включително изчисляването и интернализацията на екологичните и ресурсните разходи за всички дейности с голямо въздействие върху водните обекти и икономическия анализ, на който да се базират ПоМ.

4.2Трансгранично сътрудничество съгласно РДВ

Според РДВ за речните басейни, които пресичат национални граници, държавите членки трябва да се координират помежду си и да полагат разумни усилия за сътрудничество, така също с държави извън ЕС, когато е уместно. Много европейски реки текат извън границите на ЕС, включително например Рейн и Дунав. Степента на сътрудничество е различна. Обикновено действа международно споразумение, често така също международен координиращ орган, а в по-редки случаи — общ ПУРБ. Малко са басейните в ЕС, за които не е налице нито една от горните мерки.

Като цяло, в сравнение с първия цикъл, структурите на управление бяха допълнително приведени в съответствие с официалните изисквания, разработени са все повече международни ПУРБ, като съпоставимостта на констатациите е подобрена, както и съпоставимостта на подходите, използвани като ответна реакция на товарите.

4.3Въпроси, които не могат да бъдат решени на ниво държави членки

Процедурата по член 12 от РДВ за въпроси, които не могат да бъдат решени на ниво държава членка, беше използвана веднъж. През 2016 г. Дания подчерта, че за да може да изпълни целите на РДВ, други държави членки трябва да предприемат действия за намаляване на своя азотен товар в общи водни обекти. След като беше помолена да се намеси, Комисията подчерта, че преди всичко държавите членки отговарят за обезпечаване на изпълнението на целите на РДВ и отбеляза, че в член 3 е предвидена координация в рамките на РРБ, включително международните. Тя предложи първо да бъдат изчерпани възможностите за двустранно сътрудничество, включително според Рамковата директива за морска стратегия.

ДН — констатации от първите ПУРН

5.1    Оценка на национално ниво

Решенията, които хората са вземали — в миналото, но и днес — оказват сериозно въздействие върху настъпването на наводнения и последиците от тях 19 , като има доказателства, че с годините броят на големите наводнения се е увеличил 20 . Прогнозите са повод за загриженост: при сценария без адаптиране (т.е. ако се приеме, че се запазят текущите мерки за защита срещу преливането на реки до настъпването на 100-годишно събитие) щетите в ЕС вследствие на комбинираното въздействие на изменението на климата и социално-икономическите промени се очаква да нараснат от 6,9 млрд. евро годишно на 20,4 млрд. евро до 2020 г., на 45,9 млрд. евро до 2050 г. и на 97,9 млрд. евро годишно до 80-те години на ХХI век. 21 Поради това е логично, че 27 от общо 28 държави членки са включили наводненията като основен риск в своите национални оценки на риска. 22  

Въвеждането на ПУРН — инструмент за управление, предвиден за намаляване на потенциалните неблагоприятни последици от наводнения — беше третата стъпка от цикличния подход към управлението на риска от наводнения, въведен с ДН. Преди това държавите членки направиха предварителни оценки на риска от наводнения 23 (през 2011 г.) и изготвиха карти на районите под заплаха и с риск от наводнения (през 2013 г.).

Що се отнася до пълнотата, почти всички държави членки са включили в своите ПУРН заключенията от направените от тях предварителни оценки на риска от наводнения и карти на районите под заплаха и с риск от наводнения. Всички държави членки са определили цели за управлението на риска от наводнения като в 20 от общо 26 оценени държави членки те са заложени на национално ниво или са определени чрез адаптиране на целите на национално ниво към регионалните/местните обстоятелства. Някои определят малко на брой широкообхватни цели, други представят по-голям брой и по-подробни цели. Всички държави членки са включили мерки за постигане на целите. Не всички цели обаче са достатъчно добре формулирани, за да може да се извършва мониторинг на прилагането, както и не всички мерки са ясно свързани с целите. Взети заедно, тези недостатъци може да представляват предизвикателство за втория цикъл (2016—2021 г.), когато се очаква държавите членки да оценят напредъка.

Броят на мерките се различава значително между държавите членки — от няколко отделни мерки до хиляди групи от мерки. Около 50 % от мерките са съсредоточени върху предотвратяването и подготвеността, около 40 % са насочени към защита от щети, причинени от наводнения, а останалите 10 % се отнасят до възстановяването. Що се отнася до неструктурните инициативи 24 , всички оценени ПУРН се отнасят до териториалното устройство. Всичките 26 оценявани държави членки са включили в някои или във всички от своите ПУРН природосъобразни решения, независимо дали като проекти или като подготвителни проучвания. Въпреки че в ДН не се споменава застрахователно покритие срещу рискове от наводнения, в повече от половината от оценените ПУРН са предвидени поне някои свързани мерки, включително повишаване на осведомеността.

Всички държави членки са докладвали относно приоритизирането на мерките или са представили график за тяхното осъществяване. Например около 10 % от представените мерки бяха с критично висок приоритет, 60 % с много висок или висок, 20 % с умерен, а останалите с нисък приоритет. 19 от 26-те оценявани държави членки в известна степен бяха направили анализ на разходите и ползите, свързани с мерките. За почти всички беше разработен национален подход 25 . По-малко държави членки (11) са използвали анализ на разходите и ползите (АРП) във всички оценявани звена за управление (ЗУ) 26 . 21 от 26 държави членки изрично посочват, че е налице координиране с екологичните цели по член 4 от РДВ във всички или поне в някои ЗУ.

Около половината от оценяваните държави членки са направили оценки на разходите за съществуващите мерки във връзка с наводнения, макар че в много случаи не са обхванати всички ПУРН или всички мерки. В 23 от 26 държави членки повечето ПУРН имаха посочени източници на финансиране, но в много случаи това се отнася до възможни механизми за финансиране като цяло, напр. европейските структурни и инвестиционни фондове.

Бяха използвани различни канали за консултации с обществеността и със заинтересованите страни и като цяло в изготвянето на първите ПУРН са участвали широк кръг от заинтересовани страни, не винаги обаче беше ясно как техният принос е повлиял на ПУРН, които са били приети на различни административни нива и чрез различни актове.

За вторите ПУРН държавите членки следва:

·ясно да обвържат осъществяването на мерките с постигането на целите, за да може да се оценява напредъкът от втория цикъл нататък;

·да определят конкретни източници на финансиране, за да се обезпечи осъществяването на мерките.

5.2    Въздействие на изменението на климата

Има все повече доказателства, че изменението на климата ще оказва значително въздействие за настъпването и сериозността на наводненията в голяма част от Европа 27 . Повече от половината държави членки са взели предвид изменението на климата на етапите на предварителните оценки на риска от наводнения и картите на районите под заплаха и с риск от наводнения. От оценените ПУРН и от докладите на държавите членки е видно, че 24 от 26 държави членки са взели предвид поне някои аспекти, а десет са представили доказателства, че въздействията на изменението на климата са отчетени. В своите ПУРН четиринадесет държави членки са разгледали бъдещи сценарии за климата с различни времеви рамки (около половината имат сценарии за 2050 г., а сценарии и за 2100 г. също около половината). В по-малко от половината се споменават национални стратегии за приспособяване, изготвени от държавите членки в съответствие със стратегията на ЕС за приспособяване към изменението на климата. В около една четвърт от държавите членки такива национални стратегии се споменават във всички оценени ПУРН; а в малко на брой държави членки в някои, но не във всички оценени ПУРН, има такива препратки.

За вторите ПУРН държавите членки следва:

·в съответствие с член 14 от ДН да вземат предвид вероятното въздействие на изменението на климата върху настъпването на наводнения и съответно да приспособят мерките, като използват по подходящ начин инструментите на ЕС за моделиране като тези, които са на разположение чрез Службата по изменение на климата в рамките на програма „Коперник“ 28 ;

·да вземат предвид националните стратегии за изменение на климата и да се координират с включените в тях мерки.

5.3    Трансгранично сътрудничество съгласно ДН

Съгласно ДН държавите членки трябва да се координират помежду си във връзка с трансграничните речни басейни и също така да полагат усилия за координиране с трети държави. Където са били създадени структури за координация, разработването на международен план за управление на риска от наводнения (мПУРН) неминуемо е довело до формулирането на общи цели за управлението на риска от наводнения и, в почти всички случаи, до набелязването на редица координирани мерки. За някои от басейните, по отношение на които е била създадена комисия за дадената река, като Дунав, Рейн, Елба и Одер, е била проведена широка обществена консултация; изменението на климата е разгледано по-задълбочено на ниво басейн, когато координацията е възложена на комисия за реката.

За втория цикъл държавите членки с трансгранични речни басейни следва:

·допълнително да развият общи подходи, като на ниво басейн вземат предвид ефекта от мерките, които се предприемат далеч от националните граници за намаляване на риска от наводнения нагоре и надолу по течението, и като разширят инициативите за провеждане на международни обществени консултации.

6. Заключения

Познаването на Рамковата директива за водите и докладването по нея като цяло са се подобрили значително в сравнение с предишния цикъл. Повече държави членки са докладвали навреме и с по-пълна, релевантна и надеждна информация.

Посочва се постепенно повишаване на съответствието с целите на Рамковата директива за водите. Въпреки че в много държави членки са предприети добри мерки на политиката и са осъществени редица инвестиции, в доста речни басейни ще е необходимо още време за постигането на подобрения в качеството на водите. Въпреки че голяма част от подземните водни обекти са постигнали добро състояние, по-малко от половината от повърхностните водни обекти са в добро състояние, въпреки че тенденциите при няколко основни отделни елемента на качеството и някои вещества са по-положителни.

Пълното постигане на целите на Рамковата директива за водите и на свързаните директиви ще изисква още много работа, преди всичко от страна на държавите членки. За държавите членки ще е полезно да се постигне по-голямата ангажираност от страна на всички съответни действащи лица от пазара и гражданското общество, за да се обезпечи по-доброто прилагане на принципа „замърсителят плаща“. Фондовете на ЕС ще продължат да подпомагат тези усилия по прилагането, включително чрез финансиране на научни изследвания, иновации и усилия 29 за цифров единен пазар за услугите в областта на водите 30 . На този етап постигането на пълно съответствие с целите на РДВ до 2027 г., след което възможностите за изключения са ограничени, изглежда много трудно. Докладите категорично показват, че въпреки че до 2021 г. ще бъдат предприети още мерки, много други мерки ще са необходими и след 2021 г.

По отношение на Директивата за наводненията са били предприети много важни стъпки. Въпреки че това са първите ПУРН, ясно е, че всички държави членки принципно са възприели понятието за управление на риска от наводнения, макар и степента на практическите разработки да е различна. За постигане на ключовата цел на Директивата за наводненията за намаляване на потенциалните неблагоприятни последици от значителни наводнения ще са необходими непрекъснати усилия от страна на държавите членки през следващите цикли.

Комисията ще следи отблизо, по целесъобразност с държавите членки, препоръките, съдържащи се в настоящия доклад и придружаващите го документи, за да се обезпечи по-доброто изпълнение на изискванията според Рамковата директива за водите и Директивата за наводненията. Ще се следва също така курс на по-ускорено изпълнение на правните задължения, касаещи основните товари за водната среда, като предвидените в директивите за нитратите и за пречистването на градските отпадъчни води.

Освен че ще продължи да работи с държавите членки, Комисията ще се ангажира по-активно с гражданите и с всички съответни заинтересовани страни, за да насърчава съответствието, така също чрез преглед на изпълнението на политиките за околната среда. По възможност докладването ще бъде допълнително рационализирано или опростено. Ще бъде обърнато внимание на новопоявили се замърсители, напр. пластмасовите микрочастици и лекарствените продукти.

Настоящият доклад ще се използва за целите на текущата проверка за пригодност на законодателството на ЕС в областта на водите и оценката на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води. Той допринася също така за оценката на напредъка към постигането на целите на Седмата програма за действие на ЕС за околната среда и глобалната Програма за устойчиво развитие до 2030 г.

Водите в Европа във все по-голяма степен са засегнати от изменението на климата. Постигането на съответствие със законодателството на ЕС в областта на водите вече помага за справяне с последиците от променящия се климат, тъй като в него са заложени очаквания за повече суши и наводнения. Политиката на ЕС в областта на водите има сериозен потенциал за намаляване на последиците от изменението на климата, при условие че сега бъдат предприети ефективни действия.

(1)

Вж. доклада „Глобално затопляне с 1,5° C“, приет на 48-та сесия на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) (6 октомври 2018 г.), относно очакваните последици и въздействия от сценариите за затопляне с 1,5° C и с 2° C.

(2)

Директива 2000/60/ЕО; допълнена с Директива 2006/118/ЕО за подземните води и Директива 2008/105/ЕО за стандартите за качество на околната среда.

(3)

Директива 2007/60/ЕО.

(4)

Напр. бавно възстановяване на екосистемите след прилагане на мерки за възстановяване на реките или ниски нива на намаляване в концентрациите на нитрати в подземните води.

(5)

Напр. чрез социално-икономически промени като застрояване на заливни тераси.

(6)

Испания уведоми Комисията, че ПУРБ за La Gomera е бил приет на 17 септември 2018 г., за Tenerife и La Palma — на 26 ноември 2018 г., за Fuerteventura, Lanzarote и El Hierro — на 26 декември 2018 г., а за Gran Canaria на 21 януари 2019 г.

(7)

Форматът за електронното докладване, както и насоките за докладване бяха разработени съвместно от държавите членки, заинтересованите страни и Комисията в рамките на съвместен процес, наречен „Обща стратегия за изпълнение“ (CIS).

(8)

Относно недостига на вода и сушите от 30 октомври 2007 г.; относно недостига на вода, сушите и приспособяването към изменението на климата от 11 юни 2010 г.; относно интегрираното управление на наводненията в рамките на ЕС от 12 май 2011 г.; относно опазването на водните ресурси и интегрираното устойчиво управление на водите в ЕС и извън него от 21 юни 2011 г.; относно Плана за опазване на водните ресурси на Европа от 17 декември 2012 г.; относно дипломацията на ЕС по въпросите на водните ресурси от 22 юли 2013 г.; както и относно устойчивото управление на водите от 17 октомври 2016 г.

(9)

  https://www.eea.europa.eu/publications/state-of-water.

(10)

Добър екологичен потенциал означава целта, която трябва да бъде постигната от силно модифициран или изкуствен воден обект.

(11)

Други повсеместни, устойчиви, биоакумулиращи и токсични вещества, които водят до невъзможност за постигането на добро химично състояние, са полибромдифенилите (pBDE), трибутилтин и някои полициклични ароматни въглеводороди (бензо(а)пирен, бензо(g,h,i)перилен, индено(1,2,3-cd)пирен, бензо(b)флуорантен и бензо(k)флуорантен).

(12)

Вещества, които представляват значителен риск за или чрез водната среда, изброени в Директивата за стандартите за качество на околната среда.

(13)

Решение (ЕС) 2018/229 на Комисията от 12 февруари 2018 г.

(14)

С член 4, параграф 4 се допуска удължаване на крайния срок за постигането на добро състояние или добър потенциал след 2015 г. (както е определено в член 4, параграф 1). С член 4, параграф 5 се допуска постигане на по-малко строги цели. С член 4, параграф 6 се допуска временно влошаване на състоянието на водните обекти. С член 4, параграф 7 се определят условията, при които влошаване на състоянието или непостигане на целите на РДВ може да се допуснат за нови модификации на физическите характеристики на повърхностните водни обекти, промени в нивото на подземни води или влошаване от отлично към добро състояние в резултат от нови устойчиви човешки дейности по развитието.

(15)

Следващите междинни доклади за прилагането на планираните ПоМ следва да бъдат представени на Комисията до 22 декември 2018 г.

(16)

В рамките на всеки РРБ следва да бъде създадена ПоМ, насочена към преодоляването на установените сериозни проблеми и позволяваща постигането на целите по член 4. Като минимум ПоМ следва да включва „основни мерки“, а ако е необходимо за постигането на целите, също и „допълнителни мерки“.

(17)

По-специално ново задължително изискване № 1 във връзка с Директива 2000/60/ЕО: член 11, параграф 3, буква д) и член 11, параграф 3, буква з), що се отнася до задължителните изисквания за контрол на дифузните източници на замърсяване с фосфати, ЗИУ 2 относно задълженията по Директивата за нитратите, ДЗЕС 2 относно подходящото опазване на влажните зони и торфищата, ДЗЕС 4 относно буферните ивици, ДЗЕС 5 относно инструмента за устойчивост на земеделските стопанства за хранителните вещества, както и ДЗЕС 7 за недопускането на гола почва през най-чувствителния период.

ДЗЕС: добро земеделско и екологично състояние https://ec.europa.eu/agriculture/direct-support/cross-compliance_en .

(18)

Държавите членки ще трябва да предлагат подпомагане за доброволни екосхеми, за да могат земеделските стопани да прилагат селскостопански практики, които са благоприятни за околната среда и климата, по линия на първия стълб на ОСП. Освен това подпомагането на доброволни агроекологични ангажименти ще продължи да бъде задължително по втория стълб.

(19)

Разполагането на активи в заливни тераси или в близост до морския бряг, намаляването на водозадържащите повърхности, намесите във водните обекти или техните околности и предизвиканото от човека изменение на климата — всичко това допринася за повишаването на вероятността за настъпване на наводнения и неблагоприятните последици от тях.

(20)

Zbigniew W. Kundzewicz, Iwona Pińskwar и G. Robert Brakenridge (2012 г.): Large floods in Europe, 1985–2009 (Големи наводнения в Европа през периода 1985—2009 г.), Hydrological Sciences Journal.

(21)

Rojas et al. (2013 г.) Climate change and river floods in the EU: Socio-economic consequences and the costs and benefits of adaptation (Изменението на климата и речните наводнения в ЕС: социално-икономически последици и разходи за и ползи от приспособяването), Global Environmental Change 23, 1737–1751, на разположение на:

http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0959378013001416#.

(22)

Работен документ на службите на Комисията „Overview of Natural and Man-made Disaster Risks the European Union may face“ (Преглед на природните и предизвиканите от човека рискове от бедствия, с които Европейският съюз може да се сблъска){SWD (2017)176 final}; https://publications.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/285d038f-b543-11e7-837e-01aa75ed71a1/language-en.  

(23)

В ЕС има почти 8 000 района със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН).

(24)

Мерки, които не включват строителни конструкции.

(25)

През ноември 2017 г. Европейската комисия предложи да се засили Механизмът за гражданска защита на Съюза, като се насърчи по-силен общ европейски отговор и създаването на резервен капацитет (известен като „rescEU“), за да бъде допълнен националният капацитет, и като се подобри предотвратяването и подготвеността за бедствия на държавите, участващи в механизма (http://europa.eu/rapid/press-release_IP-18-6766_bg.htm).

(26)

В повечето държави членки ЗУ съвпадат с районите на речните басейни според РДВ. Във връзка с прилагането на ДН държавите членки са определили общо 196 ЗУ.

(27)

В доклада от октомври 2018 г. на Междуправителствения комитет по изменение на климата е посочено, че според прогнозите наводненията ще са значително по-малко при глобално затопляне от 1,5° C спрямо 2° C, въпреки че прогнозираните промени пораждат различни регионално диференцирани рискове ( http://www.ipcc.ch/report/sr15/ ).

(28)

  https://climate.copernicus.eu/.  

(29)

 Имащи връзка проекти за разработването на решения, като системи за подпомагане на решенията във връзка с измерването на качеството и количеството на водите, оперативна съвместимост между информационните системи за водите на ниво ЕС и на национално ниво, ефективност на управлението на водните ресурси са представени в клъстъра ICT4Water Cluster: https://www.ict4water.eu/.  

(30)

Както е посочено в плана за действие за цифров единен пазар за услуги в областта на водите:

https://ec.europa.eu/futurium/en/system/files/ged/ict4wateractionplan2018.pdf.  


Брюксел, 26.2.2019

COM(2019) 95 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА

относно прилагането на Рамковата директива за водите (Директива 2000/60/ЕО) и Директивата за наводненията (Директива 2007/60/ЕО)

Втори планове за управление на речни басейни
Първи планове за управление на риска от наводнения

{SWD(2019) 30 final} - {SWD(2019) 31 final} - {SWD(2019) 32 final} - {SWD(2019) 33 final} - {SWD(2019) 34 final} - {SWD(2019) 35 final} - {SWD(2019) 36 final} - {SWD(2019) 37 final} - {SWD(2019) 38 final} - {SWD(2019) 39 final} - {SWD(2019) 40 final} - {SWD(2019) 41 final} - {SWD(2019) 42 final} - {SWD(2019) 43 final} - {SWD(2019) 44 final} - {SWD(2019) 45 final} - {SWD(2019) 46 final} - {SWD(2019) 47 final} - {SWD(2019) 48 final} - {SWD(2019) 49 final} - {SWD(2019) 50 final} - {SWD(2019) 51 final} - {SWD(2019) 52 final} - {SWD(2019) 53 final} - {SWD(2019) 54 final} - {SWD(2019) 55 final} - {SWD(2019) 56 final} - {SWD(2019) 57 final} - {SWD(2019) 58 final} - {SWD(2019) 59 final} - {SWD(2019) 60 final} - {SWD(2019) 61 final} - {SWD(2019) 62 final} - {SWD(2019) 63 final} - {SWD(2019) 64 final} - {SWD(2019) 65 final} - {SWD(2019) 66 final} - {SWD(2019) 67 final} - {SWD(2019) 68 final} - {SWD(2019) 69 final} - {SWD(2019) 70 final} - {SWD(2019) 71 final} - {SWD(2019) 72 final} - {SWD(2019) 73 final} - {SWD(2019) 74 final} - {SWD(2019) 75 final} - {SWD(2019) 76 final} - {SWD(2019) 77 final} - {SWD(2019) 78 final} - {SWD(2019) 79 final} - {SWD(2019) 80 final} - {SWD(2019) 81 final} - {SWD(2019) 82 final} - {SWD(2019) 83 final} - {SWD(2019) 84 final}


ПРИЛОЖЕНИЕ

към

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА

относно прилагането на Рамковата директива за водите (Директива 2000/60/ЕО) и Директивата за наводненията (Директива 2007/60/ЕО)

Втори планове за управление на речни басейни

Първи планове за управление на риска от наводнения

Препоръки на Комисията по вторите ПУРБ и първите ПУРН

[Пълните списъци с препоръки са включени в националните оценки, придружаващи настоящия документ]

Държава членка

Препоръки за изготвянето на 3-те ПУРБ

Препоръки за изготвянето на 2-рите ПУРН

Австрия (AT)

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 2-ри ПУРБ, Австрия се приканва по-специално:

·да осигури своевременното приемане на 3те ПУРБ

·да обезпечи непрекъснатост, ефективност и подходящо финансиране при прилагането на мерките, които са необходими за своевременното постигане на целите на РДВ. Трябва да се обърне специално внимание на мерките, с които се цели намаляване на значителните хидроморфологични товари;

·да прояви амбициозност и прагматизъм при справянето с химичното замърсяване, като изостави мерките, предвиждащи само събиране на информация;

·да осигури надлежното прилагане на член 9 относно възвръщаемостта на разходите, включително изчисляването и интернализацията на екологичните и ресурсните разходи.

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 1-ви ПУРН, Австрия се приканва по-специално:

·да разработи измерими цели за ПУРН и да обвърже предложените мерки с тях, за да може да оценява постигнатия напредък;

·да обясни по какъв начин са избрани и приоритизирани предложените мерки, например как са претеглени различните фактори, които влияят върху направените избори (включително анализът на разходите и ползите, ефективността и изменението на климата);

·да разработи по-подробна методика за оценка на общата рентабилност на предложените мерки, като същевременно предостави повече информация за разходите и съответните източници на финансиране;

·да обезпечи подходящи кръстосани препратки между ПУРН, предварителните оценки за риска от наводнения (ПОРН)/районите със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН) и карти на районите под заплаха и с риск от наводнения (КРЗРН), като същевременно гарантира, че те са на разположение на всички заинтересовани страни и на обществеността непрекъснато и в достъпен формат, включително в електронен вид.

Белгия (BE)

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 2-ри ПУРБ, Белгия се приканва по-специално:

·да предвиди ясни финансови ангажименти за осъществяването на програмите от мерки;

·да прецизира своята стратегия за постигане на целите на РДВ и да подобри техническата осъществимост на следващите си ПУРБ, като работи в тясно сътрудничество със земеделската общност и органите, отговарящи за изпълнението на ОСП на национално ниво, както и като обезпечи по-големи синергии между целите на РДВ и всички съответни политики и инструменти (напр. ПРСР, стълб 1 на ОСП, Директивата за нитратите и т.н.), които се прилагат на национално ниво;

·да прояви амбициозност и прагматизъм при справянето с химичното замърсяване, като разработи подход, съобразен в по-висока степен с различните вещества както за повърхностните, така и за подземните води, и акцентира върху приоритетните вещества и замърсителите, специфични за реките и за подземните води;

·да извърши, където е целесъобразно, и въз основа на ясно формулирана методика анализ на разходите и ползите за предложените мерки и да обясни как това е довело до избора и приоритизирането на тези мерки;

·да осигури надлежното прилагане на член 9 относно възвръщаемостта на разходите, включително изчисляването и интернализацията на екологичните и ресурсните разходи.

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 1-ви ПУРН, Белгия се приканва по-специално:

·да представи по-подробно описание на очакваните въздействия от изменението на климата върху честотата на наводненията на база на наличните проучвания;

·да представи преглед на разходите за мерките и очакваните източници на финансиране;

·да включи в ПУРН анализ на разходите и ползите (напр. за приоритизирането на мерките, за които това може да се направи) и да представи ясно описание на използваната методика;

·да осигури съгласуваност с националната стратегия за приспособяване към изменението на климата.

България (BG)

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 2-ри ПУРБ, България се приканва по-специално:

·да подобри допълнително международното сътрудничество, като разработи по-хармонизирани подходи за оценка на състоянието на общите водни обекти и изготви по-координирани оценки и програми от мерки, за да се осигури своевременното постигане на целите на РДВ;

·да подобри своя собствен капацитет за извършване на мониторинг, за да намали зависимостта си от експертни преценки при оценяването на екологичното(ния) състояние/потенциал на водните си обекти;

·да използва изключенията по член 4, параграф 7 въз основа на задълбочена оценка на всички етапи, както се изисква по РДВ, като за всички РРБ посочи по прозрачен начин какви са мотивите за прилагане на изключенията по член 4, параграф 7от РДВ;

·да обезпечи по-доброто спазване, особено в големите градове, на член 5 от Директивата за пречистването на градските отпадъчни води във връзка с изискването за по-стриктно пречистване на отпадъчните води, които се заустват в чувствителни райони;

·да представи подробна оценка на пропуските по отношение на товарите от дифузни замърсители от селското стопанство (хранителни вещества, селскостопански химикали, седименти, органични вещества) за всички води във всичките нейни РРБ и да обвърже оценката директно с предложените мерки за подобрение (съгласно член 11, параграф 3, буква з) от РДВ). Тези мерки трябва да бъдат конкретни, да имат ясно правно основание и да включват подходящи режими на мониторинг и инспектиране;

·да гарантира, че в политиката в областта на водите се прави ясно разграничаване между недостиг на вода и суша, както и че е приет план за управление на риска от засушаване или план за разпределение и управление на водните ресурси.

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 1-ви ПУРН, България се приканва по-специално:

·да подобри формулирането на целите и мерките, като ясно посочи срокове за постигането и прилагането им;

·да представи по-подробно описание на очакваните въздействия от изменението на климата върху честотата на наводненията и да осигури съгласуваност с националната стратегия за приспособяване към изменението на климата, след като такава бъде приета;

·да извърши, където е целесъобразно, и въз основа на ясно формулирана методика анализ на разходите и ползите за предложените мерки и да обясни как това е довело до избора и приоритизирането на тези мерки.

Кипър (CY)

Въз основа на констатациите, направени на база на неговите 2-ри ПУРБ, Кипър се приканва по-специално:

·допълнително да подобри своя капацитет за оценка на състоянието на всички категории води (включително териториалните води), за да се намали делът на водите с неизвестно състояние и да се обезпечи по-доброто оценяване на наличието на приоритетни вещества;

·да осъществява мониторинг на своите водни обекти с достатъчна разделителна способност по време и с достатъчно териториално покритие, за да може всички те да бъдат класифицирани (евентуално в комбинация с мощни методи за групиране/екстраполиране);

·да подобри използването на измерванията, които извършва (особено за селското стопанство), за да може по-добре да определя количественото състояние на водните обекти и да намали прекомерното водочерпене от подземни води, извършвано главно в резултат на нерегулирано самостоятелно водочерпене и поради наличието на разрешителни, които не са в достатъчна степен съгласувани с екологичните изисквания.

Въз основа на констатациите, направени на база на неговите 1-ви ПУРН, Кипър се приканва по-специално:

·да обясни по какъв начин избира и приоритизира предложените мерки, целите на РДВ (включително анализ на разходите и ползите, ефективността и изменението на климата);

·да определи изходна база и съответни показатели за оценяване на напредъка, който е постигнат с прилагането на предложените мерки;

·систематично да разглежда възможностите за прилагането на природосъобразни решения (вкл. мерки за естествено задържане на води — МЕЗВ), като алтернативи, когато е възможно, на драгирането и модификациите на речни брегове и корита чрез „сива инфраструктура“.

Чешка република (CZ)

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 2-ри ПУРБ, Чешката република се приканва по-специално:

·да обезпечи подобрен мониторинг, и по-специално достатъчен брой водни обекти и подходящо покритие на всички съответни елементи на качеството. Оперативният мониторинг на езерата следва да бъде подобрен и да се обвърже по-добре с анализа на товарите и въздействията. Следва да се извършва мониторинг на хидроморфологичните елементи на качеството на всички категории води;

·да подобри надеждността на оценката на екологичното състояние и екологичния потенциал, като по-специално подобри методите за оценка на хидроморфологичните елементи, и да обвърже физикохимичните граници със съответните биологични елементи на качеството в реките;

·да предостави по-добра обосновка за използването на изключенията по член 4, параграфи 4 и 5; и да прави ясна разлика между тях. Това е особено важно, тъй като за голям брой водни обекти се очаква да постигнат целите на РДВ едва след 2027 г. и широко се прилагат изключения;

·да определи количественото намаляване на товара от замърсители, което е необходимо за постигането на целите на РДВ; въздействието върху целия басейн на мерките за подобрение, свързани със селскостопанските източници на замърсяване на водите, и степента, в която вече предприетите мерки според Директивата за нитратите и Директивата за пречистването на градските отпадъчни води допринасят и да идентифицира допълнителни мерки, които да бъдат предприети за пълното постигане на целите;

·да осигури надлежното прилагане на член 9 относно възвръщаемостта на разходите, включително изчисляването и интернализацията на екологичните и ресурсните разходи.

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 1-ви ПУРН, Чешката република се приканва по-специално:    

·да разработи измерими цели за ПУРН и да обвърже предложените мерки с тях, за да може да оценява постигнатия напредък;

·да предостави оценка на разходите за всяка мярка и цялостен бюджет на всички мерки, като посочи дали са обхванати както инвестиционните, така и оперативните разходи;

·да опише начина, по който се приоритизират мерките, и да предостави ясна информация относно използваните методи за оценка на разходите и ползите от мерките;

·да осигури съгласуваност с националната стратегия за приспособяване към изменението на климата.

Германия (DE)

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 2-ри ПУРБ, Германия се приканва по-специално:

·да подобри по такъв начин мониторинга на всички РРБ за тенденциите на всички съответни вещества, че да се осигури достатъчна времева разделителна способност и пространствено покритие;

·да обоснове по-добре прилагането на изключения по член 4, параграфи 4 и 5, и по-специално обосновката на непропорционалните разходи;

·да извърши подробна оценка на пропуските по отношение на товарите от дифузни замърсители от селското стопанство за всички води във всички РРБ и да я обвърже директно с мерки за подобрение. Необходими са допълнителни действия, за да се предотврати замърсяване, предизвикано от нитрати от селскостопански товари;

·да разгледа възможностите за разработването на планове за управление на риска от засушаване за райони, които в по-голяма степен са изложени на риск от суши.

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 1-ви ПУРН, Германия се приканва по-специално:    

·да разработи измерими цели (срокове, показатели) и да определи ясни критерии относно това какво представляват значимите отрицателни въздействия от наводненията;

·да определи по-подробно мерките в плановете, включително в каква степен ще допринесат за постигането на целите и как се финансират;

·да обясни по какъв начин са избрани и приоритизирани предложените мерки, например как са претеглени различните фактори, които влияят върху направените избори (включително анализ на разходите и ползите, ефективността и изменението на климата);

·да осигури съгласуваност с националната стратегия за приспособяване към изменението на климата.

Дания (DK)

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 2-ри ПУРБ, Дания се приканва по-специално:

·да уточни разпределението на значителните товари между отделните сектори, за да може да идентифицира подходящи мерки за подобрение;

·да подобри мониторинга на повърхностните води, като обхване всички съответни биологични, физикохимични и хидроморфологични елементи на качеството във всички категории води и повиши дела на водните обекти, които са обхванати от мониторинг на специфичните замърсители на речните басейни;

·да завърши разработването на методи за оценка за всички биологични елементи на качеството във всички категории води, включително методи, които са чувствителни спрямо хранителни вещества в реките, и да включи хидроморфологични елементи на качеството в класификацията на екологичното състояние.

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 1-ви ПУРН, Дания се приканва по-специално:    

·да предостави допълнителна и по-съгласувана информация относно процеса на разработване на ПУРН, включително как в изготвянето им са използвани ПОРН и КРЗРН; да осигури съгласуваност с националната стратегия за приспособяване към изменението на климата.

·да разгледа възможностите за по-единен подход към различните ПУРН, тъй като понастоящем те са твърде различни по характер (от гледна точка на стратегия и ниво на детайлност). За тази цел да разгледа възможностите за засилен обмен на информация между различните администрации;

·да предостави повече подробности относно разходите и източниците на финансиране за мерките и да прави анализ на разходите и ползите, когато това е възможно; да предостави допълнителна информация относно приоритизирането на мерките, включително за използваните критерии; да предостави информация във всички ПУРН относно механизмите, които се използват за мониторинг на изпълнението на предвидените в тях мерки.

Естония (EE)

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 2-ри ПУРБ, Естония се приканва по-специално:

·да гарантира установяването на референтни условия за всички съответни елементи на качеството за всички повърхностни води;

·да състави инвентаризационни списъци на емисиите, заустванията и изпусканията на химични вещества;

·да активизира усилията за оценяване на състоянието на всички водни обекти, като повиши доверието в оценката на състоянието и намали дела на обектите с неизвестно състояние. Мониторингът следва да осигурява достатъчна разделителна способност по време и достатъчно териториално покритие (включително в живата част на екосистемата);

·да обосновава по-добре изключенията, като разработи и прилага ясни критерии за прилагането на член 4, параграф 4 и осигури ясното им разграничаване от критериите и обосновките, използвани по член 4, параграф 5.

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 1-ви ПУРН, Естония се приканва по-специално:    

·да разработи специфични и измерими цели на ПУРН и да опише процеса за определяне на целите;

·да предостави по-подробна информация колко би струвало прилагането на мерките във всяко ЗУ и за техните графици; да предостави също така показатели за напредъка; да опише в ПУРН използваната методика за анализ на разходите и ползите и да представи резултатите.

Гърция (EL)

ПУРБ не бяха представени навреме и поради това не са включени в оценката на Комисията.

ПУРН не бяха представени навреме и поради това не са включени в оценката на Комисията.

Испания (ES)

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 2-ри ПУРБ, Испания се приканва по-специално:

·да гарантира, че следващите ПУРБ ще бъдат приети на време, като се спазват изискванията относно обществената консулатация;

·да използва по-широко дебитомери, за да гарантира, че всяко водочерпене се измерва и регистрира, както и че разрешителните съответстват на наличните ресурси, а също така да се гарантира, че потребителите редовно ще докладват пред органите, отговарящи за речните басейни, относно обемите на реалното водочерпене, и по-специално в районите на речни басейни, които представляват значителен товар вследствие на водочерпенето;

·да осигури надлежното прилагане на член 9 относно възвръщаемостта на разходите, включително изчисляването и интернализацията на екологичните и ресурсните разходи.

·да гарантира, че количествените и качествените нужди на защитените местообитания и видове са определени и са отразени в конкретни цели за всяка защитена зона, като посочи също така съответен мониторинг и подходящи мерки;

·да осигури приемането на нови планове за управление на риска от засушаване.

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 1-ви ПУРН, Испания се приканва по-специално:    

·да приеме спешно ПУРБ за Канарските острови и да гарантира своевременното приемане на следващите ПУРБ;

·да обясни по-добре и да документира процеса по приоритизиране на целите, например да обясни кои институции и заинтересовани страни са участвали в него и какви основания са били изтъкнати, за определянето на висок или нисък приоритет за различните цели; да разработи измерими цели и показатели за въздействието на мерките, за да се подпомогне процеса по оценяване на напредъка;

·да представи методиката за оценяване на мерките от гледна точка на разходи и ползи, както и прилагането на този анализ и резултатите от него;

·да вземе предвид изменението на климата, включително систематично отчитане на националната стратегия за приспособяване към изменението на климата.

Финландия (FI)

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 2-ри ПУРБ, Финландия се приканва по-специално:

·да гарантира по-добър мониторинг на повърхностните води, за да бъдат обхванати всички водни обекти за всички съответни елементи на качеството, включително хидроморфологични елементи на качеството и специфични замърсители за речния басейн в крайбрежните води;

·да подобри по такъв начин мониторинга на всички РРБ за тенденциите на всички съответни вещества, че да се осигури достатъчна разделителна способност по време и достатъчно териториално покритие;

·да гарантира задълбочена оценка на предложените нови модификации в съответствие с изискванията на РДВ на фона на очакването, че влошаването от отлично към добро състояние може да не доведе до оценка по член 4, параграф 7;

·да осигури надлежното прилагане на член 9 относно възвръщаемостта на разходите, включително изчисляването и интернализацията на екологичните и ресурсните разходи.

·въз основа на разпространението на местни или подбасейнови засушавания като една от последиците от изменението на климата, по целесъобразност, да преразгледа възможностите за изготвянето на планове за управление на риска от засушаване.

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 1-ви ПУРН, Финландия се приканва по-специално:

·да определи ясни срокове в ПУРН за постигането на целите;

·да установи по-силни връзки между целите и мерките и ясно да посочи дали планираните мерки са достатъчни за постигането на целите;

·да осигури съгласуваност с националната стратегия за приспособяване към изменението на климата.

Франция (FR)

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 2-ри ПУРБ, Франция се приканва по-специално:

·да обоснове по-добре прилагането на изключенията по член 4, параграфи 4 и 5 и да преразгледа и актуализира обосновките, за да се гарантира прилагането на всички възможни мерки;

·да подобри резултатите от борбата със замърсяването с хранителни вещества и да оцени и докладва очакваните последици от мерките;

·да активизира усилията за прилагане и докладване на хидроморфологични мерки за всички водни обекти, които са засегнати от хидроморфологични товари, и за всички РРБ, за да бъдат изпълнени така също международни ангажименти за премахване на препятствията пред непрекъснатостта на реките;

·да разгледа възможностите за разработването на планове за управление на риска от засушаване за райони, които в по-голяма степен са изложени на риск от суши.

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 1-ви ПУРН, Франция се приканва по-специално:

·да предостави по-подробна информация за действията, предприети преди ПУРН, включително обобщени карти и текстова информация по отношение на РЗПРН, както и информация за достъп до тях; да осигури съгласуваност с националната стратегия за приспособяване към изменението на климата.

·да разработи цели с конкретни и измерими елементи, доколкото това е възможно, и да поддържа ясна връзка между целите от по-високо и от по-ниско ниво и между мерките и целите;

·да предостави повече информация в ПУРН относно мерките, включително разходи и източници на финансиране, данни за местоположението и информация относно напредъка по приоритизирането и мониторинга.

Хърватия (HR)

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 2-ри ПУРБ, Хърватия се приканва по-специално:

·да ускори работата по идентифицирането на товарите, и по-специално в преходни и крайбрежни води;

·да разработи подходяща методика за определянето на силно модифицирани водни обекти (СМВО). При определянето на СМВО трябва да бъдат изпълнени всички изисквания на член 4, параграф 3 и да бъде установена методика за определяне на екологичния потенциал;

·да предостави цялата релевантна информация относно нивото на съответствие и времевите параметри за постигането на съответствие от агломерациите в съответствие с Директива 91/271/ЕИО: да гарантира така също съответствието с член 5 от Директивата за пречистването на градските отпадъчни води за по-строго пречистване, особено в големи градове;

·да разгледа допълнителни мерки във връзка със замърсяването от точкови източници, освен изискванията на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води и Директивата относно емисиите от промишлеността, за да постигне целите на РДВ и завърши определянето на ключови видове мерки за дифузни източници;

·да гарантира, че са въведени проверки на водочерпенето и че информация за използването на водата, експлоатацията на водните ресурси и тенденциите в тези направления се събира и докладва; да разгледа възможностите за използването на мерки за естествено задържане на води, за да се намали рискът за качеството на водата от селскостопански замърсители, да помисли за въвеждането на план(ове) за управление на риска от засушаване и да продължи да преразглежда съществуващите мерки за контрол, за да се гарантира, че земеделските практики няма да предизвикват хидроморфологичен товар, и ако е необходимо, да актуализира мерките за контрол.

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 1-ви ПУРН, Хърватия се приканва по-специално:    

·да представи конкретни и измерими цели за управление на риска от наводнения и ясно да обвърже мерките с целите; да посочи изходна база, спрямо която да се извършва мониторинг на напредъка;

·да обясни по какъв начин са избрани и приоритизирани предложените мерки, например как са претеглени различните фактори, които влияят върху направените избори (включително анализ на разходите и ползите, ефективността и изменението на климата);

·да предостави допълнителни детайли относно подхода към обществените консултации и активното ангажиране на заинтересованите страни.

Унгария (HU)

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 2-ри ПУРБ, Унгария се приканва по-специално:

·да активизира усилията за оценяване на състоянието на всички водни обекти, като повиши доверието в оценката на състоянието и намали дела на обектите с неизвестно състояние. Мониторингът следва да осигурява достатъчна разделителна способност по време и достатъчно териториално покритие;

·всички приоритетни вещества следва да се вземат предвид в съответната матрица при оценяването на състоянието. Ако се използва различна матрица, следва да бъдат дадени обяснения;

·да преодолее неопределеността при определянето на силно модифицирани и изкуствени водни обекти чрез по-добър мониторинг, подобрени данни за хидроморфологичните товари и по-добро разбиране на последиците за биологичните елементи на качеството. Да гарантира, че при определянето на СМВО са спазени всички изисквания на член 4, параграф 3;

·да гарантира, че всяко водочерпене е обект на ефективни разрешителни, измерване и контрол;

·да гарантира, че в политиката в областта на водите се прави ясно разграничаване между недостига на вода и засушаването, както и че е приет план за управление на риска от засушаване.

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 1-ви ПУРН, Унгария се приканва по-специално:    

·да разработи по-конкретни цели от гледна точка на количествени цели, местоположения и срокове за постигане;

·да осигури по-голяма яснота относно броя на мерките, взаимовръзките между мерките от ПУРН и другите мерки, определени за предварителни, и тяхното приоритизиране;

·да включи оценка на разходите за всички мерки в следващия ПУРН;

·да осигури съгласуваност с националната стратегия за приспособяване към изменението на климата.

Ирландия (IE)

ПУРБ не бяха представени навреме и поради това не са включени в оценката на Комисията.

ПУРН не бяха представени навреме и поради това не са включени в оценката на Комисията.

Италия (IT)

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 2-ри ПУРБ, Италия се приканва по-специално:

·да съгласува различните регионални подходи, и по-специално за определянето на значимостта на товарите;

·да предостави важна информация относно обхвата и времевите параметри на мерките в програмата от мерки, за да е ясно как ще бъдат постигнати целите. ПУРБ трябва да указват систематичното приоритизиране на мерките;

·да гарантира по-ясното представяне в третите ПУРБ на информацията относно източниците на финансиране на програмите от мерки;

·да подсили измерването на всяко водочерпене и да извършва преглед на системите за издаване на разрешителни за водочерпене; да осигури предприемането на действия за преодоляване на случаите на незаконно водочерпене, особено в РРБ с реални проблеми с недостига на вода;

·да реши проблемите със заустванията на градски отпадъчни води и да гарантира, че планираните мерки са достатъчни за постигането на целите на РДВ (както и на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води) във всички РРБ;

·да осигури надлежното прилагане на член 9 относно възвръщаемостта на разходите, включително изчисляването и интернализацията на екологичните и ресурсните разходи;

·да осигури приемането на план за управление на риска от засушаване също така за РРБ Сицилия.

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 1-ви ПУРН, Италия се приканва по-специално:    

·да разработи специфични и измерими цели на ПУРН и да установи връзка между целите и мерките;

·последователно да обясни в ПУРН как ще се извършва мониторингът на мерките и да посочи по-подробно как ще се финансират мерките;

· да разшири използването на анализ на разходите и ползите при избора и приоритизирането на мерки, когато е възможно;

·да осигури съгласуваност с националната стратегия за приспособяване към изменението на климата.

Литва (LT)

ПУРБ не бяха представени навреме и поради това не са включени в оценката на Комисията.

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 1-ви ПУРН, Литва се приканва по-специално:

·да разясни правния статут на ПУРН; да гарантира, че ПУРН, ПОРН/РЗПРН и КРЗРН съдържат препратки помежду си, по целесъобразност, както и че непрекъснато са на разположение на всички заинтересовани и на обществеността в достъпен формат;

·да обвърже по ясен начин предложените мерки с целите, за да може да оценява постигнатия напредък;

·да осигури включването в ПУРН на аспектите, касаещи изменението на климата, и да осигури съгласуваност с националната стратегия за приспособяване към изменението на климата.

Люксембург (LU)

Въз основа на констатациите, направени на база на неговите 2-ри ПУРБ, Люксембург се приканва по-специално:

·да подобри определянето на потребностите на силно модифицирани водни обекти, като разработи и приложи ясни критерии за установяването по прозрачен начин на значимите отрицателни ефекти; да приложи по-добре формулирана методика за определяне на екологичния потенциал;

·да гарантира задълбочена оценка на възможните нови модификации в съответствие с изискванията на РДВ;

·да преразгледа и развие стратегията за постигане на целите на РДВ и да подобри техническата осъществимост на следващите си ПУРБ, като работи в сътрудничество със земеделската общност и органите, отговарящи за изпълнението на ОСП на национално ниво, за да се гарантира, че всички съответни политики и инструменти (напр. ПРСР, стълб 1 на ОСП, Директивата за нитратите и т.н.) допринасят съществено за ПУРБ.

Въз основа на констатациите, направени на база на неговите 1-ви ПУРН, Люксембург се приканва по-специално:

·да разработи конкретни и измерими цели, доколкото това е възможно, които след това ще позволят определянето на ясни цели и измерването на постиженията; да обвърже целите с мерките;

·да включи оценки на разходите за мерките и да посочи източниците на финансиране в ПУРН;

·да обясни по какъв начин са избрани и приоритизирани предложените мерки, например как са претеглени различните фактори, които влияят върху направените избори (включително анализ на разходите и ползите, ефективността и изменението на климата), и да осигури съгласуваност с националната стратегия за приспособяване към изменението на климата;

·да определи по-ясни срокове за прилагането на мерките в ПУРН.

Латвия (LV)

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 2-ри ПУРБ, Латвия се приканва по-специално:

·да определи източниците на финансиране, за да улесни прилагането на целите на РДВ;

·да завърши разработването на методи за оценка на всички биологични елементи на качеството. За преходните и крайбрежните води следва да бъдат разработени методи за оценка на хидроморфологичните елементи на качеството;

·да гарантира извършването на задълбочена оценка на възможните нови модификации с оглед на потенциалното бъдещо прилагане на член 4, параграф 7;

·да осигури подходяща съгласуваност на ПУРБ с Директивата за наводненията и плановете за управление на риска от наводнения.

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 1-ви ПУРН, Латвия се приканва по-специално:    

·да разработи, доколкото е възможно, измерими цели за ПУРН и да обвърже предложените мерки с тях, за да може да оценява постигнатия напредък;

·да посочи източниците на финансиране за мерките;

·да представи и приложи методика за оценяване на мерките от гледна точка на разходи и ползи, когато това е релевантно, и да предостави резултатите от нея;

·да обясни в рамките на втория цикъл по какъв начин са били отчетени въздействията, предизвикани от изменението на климата, и да осигури съгласуваност с националната стратегия за приспособяване към изменението на климата, след като такава бъде приета.

Малта (MT)

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 2-ри ПУРБ, Малта се приканва по-специално:

·да осигури разпределянето на товарите между източниците, така че да може да бъдат идентифицирани подходящи мерки;

·да продължи да работи по завършването на схемите за мониторинг на количественото състояние на подземните води;

·да гарантира съответствието на възможни нови модификации с изискванията на РДВ;

·да намери по-добро решение на проблема с недостига на вода и прекомерното водочерпене;

·да осигури надлежното прилагане на член 9 относно възвръщаемостта на разходите, включително изчисляването и интернализацията на екологичните и ресурсните разходи.

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 1-ви ПУРН, Малта се приканва по-специално:    

·да разработи, доколкото е възможно, измерими цели за ПУРН и да обвърже изрично предложените мерки с тях, за да може да оценява постигнатия напредък, включително механизмите и показателите за извършването на мониторинг на прилагането им;

·да предостави информация относно изчислените разходи за всички мерки за намаляване на риска от наводнения, тяхното приоритизиране и методите за приоритизиране.

Нидерландия (NL)

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 2-ри ПУРБ, Нидерландия се приканва по-специално:

·да завърши оценката на ефективността на съществуващите мерки в областта на селското стопанство и да определи какви допълнителни мерки са необходими за постигането на целите на РДВ;

·да гарантира, що се отнася до химичното замърсяване от източници, различни от селскостопанските, че програмите от мерки са основани на надеждна оценка на товарите.

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 1-ви ПУРН, Нидерландия се приканва по-специално:    

·да определи целите по възможно най-конкретен и измерим начин и да обясни процеса; да обясни в ПУРН връзките с други предишни и текущи нидерландски програми и законодателни актове в областта на наводненията;

·да представи в ПУРН информация за прогнозираните разходи за мерките и да укаже дали е използвана изходна база за мониторинг на напредъка или да разработи такава изходна база;

·да обясни по какъв начин са избрани и приоритизирани предложените мерки, например как са претеглени различните фактори, които влияят върху направените избори (включително анализ на разходите и ползите, ефективността и изменението на климата), и да осигури съгласуваност с националната стратегия за приспособяване към изменението на климата;

·да предостави ясна информация за организирането на общественото участие и активното ангажиране на заинтересованите страни.

Полша (PL)

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 2-ри ПУРБ, Полша се приканва по-специално:

·да засили мониторинга на повърхностните води, като обхване всички съответни елементи на качеството във всички категории води;

·да предостави пълна оценка на екологичното състояние за всички категории води, включително оценки на всички съответни елементи на качеството;

·да засили усилията за разработването на съгласувана методика за определяне на силно модифицирани водни обекти за всички съответни категории води;

·да гарантира, че използването на изключенията по член 4, параграф 7 е въз основа на задълбочена оценка на всички стъпки, както се изисква по РДВ;

·да установи и реализира екологични дебити.

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 1-ви ПУРН, Полша се приканва по-специално:    

·да обясни по какъв начин са избрани и приоритизирани предложените мерки, например как са претеглени различните фактори, които влияят върху направените избори (включително анализ на разходите и ползите, ефективността и изменението на климата);

·да вземе предвид заключенията от финализираното картографиране на районите под заплаха и с риск от наводнения от 1-я цикъл за целите на етапите от 2-я цикъл на ПОРН, КРЗРН и ПУРН;

·да обясни във втория цикъл по какъв начин са били взети предвид въздействията от изменението на климата.

Португалия (PT)

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 2-ри ПУРБ, Португалия се приканва по-специално:

·да подобри мониторинга на повърхностните води, като обхване всички съответни елементи на качеството във всички категории води; да включи в оперативния мониторинг всички водни обекти, които са подложени на въздействието на значителни товари, включително в крайбрежни води;

·да укрепи допълнително обосновката за използването на член 4, параграф 7, като гарантира, че всеки проект се оценява на ниво воден обект в допълнение към оценките на стратегическо ниво;

·да продължи да актуализира лицензите и разрешителните за всяко водочерпене и регулиране на водните потоци;

·да предприеме необходимото островните РРБ да предоставят повече информация относно товарите от приоритетни вещества и (потенциално) специфични замърсители на водните басейни, за да бъдат определени подходящи мерки;

·да гарантира, че специфичните цели за защитените зони за развъждане на черупчести мекотели, включително ориентировъчните стойности за микробиологични стандарти, отговарят на отменената Директива за водите за развъждане на черупчести мекотели.

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 1-ви ПУРН, Португалия се приканва по-специално:    

·да разработи измерими цели на ПУРН, доколкото това е възможно, и да обвърже мерките с целите;

·да гарантира, че ПУРН, РЗПРН и КРЗРН съдържат препратки помежду си, по целесъобразност, както и че непрекъснато са на разположение на всички заинтересовани и на обществеността в достъпен формат, включително в електронен вид;

·да идентифицира по-конкретно източниците на финансиране за мерките; да подбере и приоритизира мерките, като се имат предвид разходите и ползите, ако е целесъобразно.

Румъния (RO)

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 2-ри ПУРБ, Румъния се приканва по-специално:

·да продължи да работи по разпределянето на товарите между секторите;

·да засили мониторинга на повърхностните води, като обхване всички съответни елементи на качеството във всички категории води, включително хидроморфологични елементи на качеството, и да подобри количествения и химичния мониторинг на подземните води;

·да използва изключенията по член 4, параграф 7 въз основа на задълбочена оценка на всички стъпки, както се изисква по РДВ;

·да подобри прилагането на изискванията според Директивата за пречистването на градските отпадъчни води във връзка с изискването за по-строго пречистване на отпадъчните води, които се заустват в чувствителни зони, и да осигури инвестиции, които да позволят подходящо пречистване на отпадъчните води от големи градове.

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 1-ви ПУРН, Румъния се приканва по-специално:    

·да установи по-сериозна връзка между целите и мерките и да посочи дали планираните мерки, когато бъдат осъществени, ще са достатъчни за постигането на целите;

·да предостави изчисления на разходите с ясно обяснение на източниците на финансиране за мерките в ПУРН;

·да обясни по какъв начин са избрани и приоритизирани предложените мерки, например как са претеглени различните фактори, които влияят върху направените избори (включително анализ на разходите и ползите, ефективността и изменението на климата), и да осигури съгласуваност с националната стратегия за приспособяване към изменението на климата;

·да гарантира, че ПУРН, РЗПРН и КРЗРН съдържат препратки помежду си, по целесъобразност, както и че непрекъснато са на разположение на всички заинтересовани и на обществеността в достъпен формат, включително в електронен вид.

Швеция (SE)

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 2-ри ПУРБ, Швеция се приканва по-специално:

·да осигури наличието на подходящи норми за качество на околната среда за всички съответни специфични замърсители на речните басейни;

·да постигне напредък при обосноваването на изключенията, като допълнително подкрепи съответните оценки с още данни и информация и намали оставащата степен на неопределеност; да предприеме всички необходими мерки, за да намали във възможно най-голяма степен броя на изключенията за следващия цикъл с цел да осигури своевременното постигане на целите на РДВ;

·да разгледа възможностите за изготвянето на планове за управление на риска от засушаване, когато това е целесъобразно, и по-специално в РРБ с местни засушавания.

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 1-ви ПУРН, Швеция се приканва по-специално:    

·да предостави специфична и измерима информация в ПУРН относно мерките в тях, включително относно изчислените разходи и финансирането; да предостави също така информация относно приоритетите сред различните мерки и използваните методи за приоритизиране;

·да отрази по-добре как потенциалните въздействия на изменението на климата са били взети предвид във 2-рия цикъл, включително съгласуване с националната стратегия за приспособяване към изменението на климата;

·да засили координацията между ПУРН и ПУРБ.

Словения (SI)

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 2-ри ПУРБ, Словения се приканва по-специално:

·да продължи да подобрява мониторинга на повърхностните води, като обхване всички съответни елементи на качеството във всички категории води, и да завърши разработването на методите за оценка за всички съответни биологични елементи на качеството във всички категории води;

·да направи ясно разграничение между определянето на силно модифицирани водни обекти и прилагането на изключения; да използва изключенията по член 4, параграф 7 въз основа на задълбочена оценка на всички стъпки, както се изисква по РДВ;

·да осигури прилагането на мерки за преодоляване на хидроморфологичните товари чрез преразглеждането, ако е необходимо, на разрешителни/концесии и разпределянето на необходимите ресурси.

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 1-ви ПУРН, Словения се приканва по-специално:    

·да обясни по-добре и документира процеса по разработването на целите; да разработи специфични и измерими цели, така че постигането им да може да се установи;

·да представи и обясни в ПУРН изходната база, спрямо която се прилагат мерките и която да се използва в мониторинга на напредъка;

·да гарантира, че ПУРН, РЗПРН и КРЗРН съдържат препратки помежду си, по целесъобразност, както и че непрекъснато са на разположение на всички заинтересовани и на обществеността в достъпен формат, включително в електронен вид; да включи в ПУРН резултатите от активното ангажиране на заинтересованите страни при изготвянето на ПУРН и от обществената консултация;

·да осигури съгласуваност с националната стратегия за приспособяване към изменението на климата.

Словакия (SK)

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 2-ри ПУРБ, Словакия се приканва по-специално:

·да установи референтни условия за всички видове елементи на качеството, и по-специално хидроморфологични елементи на качеството, както и да подобри оценката на товарите и въздействията;

·да състави рамката за мониторинг, която е необходима за проектирането на ефективни програми от мерки;

·да третира измерванията на приоритетни вещества под прага на количественото определяне по начина, определен в член 5 от Директива 2009/90/ЕО на Комисията;

·да използва изключенията по член 4, параграф 7 въз основа на задълбочена оценка на всички стъпки, както се изисква по РДВ;

·да гарантира, че докладваните мерки за отделните вещества, които предизвикват нарушения, са достатъчни за постигането на целите на РДВ; да приложи и ясно да докладва мерките за намаляване на емисиите от приоритетни опасни вещества.

Въз основа на констатациите, направени на база на нейните 1-ви ПУРН, Словакия се приканва по-специално:    

·да разработи специфични и измерими цели на ПУРН, както и връзки с мерки, от които да става ясно как ще бъдат постигнати целите на ПУРН чрез прилагането на мерките. Следва да бъде определена изходна база;

·да представи мерките по-ясно в ПУРН;

·да разшири представянето на обществената консултация и участието на заинтересованите страни в ПУРН.

Обединено кралство (UK)

Въз основа на констатациите, направени на база на неговите 2-ри ПУРБ, Обединеното кралство се приканва по-специално:

·да гарантира, че за целите на изготвянето на следващите ПУРБ ще се направи надлежна консултация с обществеността, като се отчетат предназначението и комплексният характер на този документ;

·да преодолее големите неопределености, които са отчетени по отношение на оценката на състоянието, товарите и ефекта на потенциалните мерки за подземните водни обекти;

·да продължи да подобрява обосновките за прилагането на изключения по член 4, параграфи 4 и 5 и да ги направи по-прозрачни във всички ПУРБ; да преразгледа по-специално критериите, които са използвани за обосноваване на изключенията по член 4, параграф 5;

·да посочи ясно за всички РРБ до каква степен, що се отнася до обхваната площ и намалените рискове от замърсяване, основните мерки или допълнителните мерки ще допринесат за постигането на целите на РДВ; да определи източниците на финансиране, за да улесни успешното прилагане на мерките във всички РРБ.

Въз основа на констатациите, направени на база на неговите 1-ви ПУРН, Обединеното кралство се приканва по-специално:

·да разработи измерими цели на ПУРН, доколкото това е възможно;

·да представи методиката за оценяване на мерките от гледна точка на разходи и ползи, както и нейното прилагане и резултатите от този анализ; да документира по-добре приоритизирането на мерките, включително самия процес;

·да включи оценка на разходите за мерките във всички ПУРН и да представи обяснение как липсата на финансиране може да окаже въздействие върху прилагането на мерките;

·да осигури систематична съгласуваност с националната стратегия за приспособяване към изменението на климата.