(1)

За да постигне интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, да стимулира създаването на работни места и да спази дългосрочните ангажименти за декарбонизация , Съюзът се нуждае от модерна, мултимодална, високоефективна инфраструктура, която да допринася за свързването и интеграцията на Съюза и всички негови региони, включително отдалечените, най-отдалечените, островните, периферните, планинските и слабо населените региони, в транспортния , цифровия и енергийния сектор. Тези връзки следва да спомагат за подобряването на свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги. Трансевропейските мрежи следва да улесняват трансграничните връзки, да насърчават по-тясното икономическо, социално и териториално сближаване и да допринасят за постигането на по-конкурентоспособна и устойчива социална пазарна икономика и за борбата с изменението на климата.

(2)

Целта на Механизма за свързване на Европа („програмата“) е да се ускорят инвестициите в областта на трансевропейските мрежи и да се стимулира финансирането както от публичния, така и от частния сектор, като същевременно се повиши правната сигурност и се спазва принципът за технологична неутралност. Програмата следва да дава възможност за използване във възможно най-голяма степен на полезните взаимодействия между транспортния, енергийния и цифровия сектор, като по този начин повишава ефективността на действията на Съюза и позволява да се оптимизират разходите за изпълнение.

(3)

Програмата следва да допринася и за действията на ЕС срещу изменението на климата , да подкрепя проекти в областта на ▌ устойчивото развитие на околната среда и обществото и където е целесъобразно, ▌ действия за смекчаване на изменението на климата и адаптирането към него. По-специално следва да се увеличи приносът на програмата за постигането на целите на Парижкото споразумение, както и на целите, предложени за 2030 г. в областта на климата и енергетиката, и да се укрепи дългосрочната цел за декарбонизация.

(3a)

Програмата следва да гарантира високо равнище на прозрачност и провеждането на обществени консултации в съответствие с приложимото законодателство на Съюза и приложимото националното законодателство.

(4)

Следователно, за да отрази значението на справянето с изменението на климата в съответствие с ангажиментите на Съюза за изпълнение на Парижкото споразумение, както и с ангажимента за постигане на целите за устойчиво развитие на ООН, настоящият регламент следва да интегрира действията в областта на климата и да доведе до изпълнението на една обща цел, предвиждаща 25 % от бюджета на ЕС да се изразходват в подкрепа на целите в областта на климата (4). ▌Действията по настоящата програма следва да изразходват 60 % от общия финансов пакет на програмата за цели в областта на климата, въз основа, наред с другото, на следните показатели от Рио: i) 100 % за разходите, свързани с железопътната инфраструктура, инфраструктурата за зареждане за алтернативните и устойчиви горива , чистия градски транспорт, преноса на електроенергия, съхранението на електроенергия, интелигентните мрежи, преноса на CO2 и енергията от възобновяеми източници; ii) 40 % за вътрешни водни пътища и мултимодален транспорт, а също и за инфраструктура за природен газ, ако се даде възможност за по-голямо използване на възобновяем водород или биометан. Съответни действия ще бъдат набелязани по време на подготовката и изпълнението на програмата и преразгледани в контекста на съответните оценки и процеси по преглеждане. С цел да се гарантира, че инфраструктурата не е податлива на евентуално въздействие на дългосрочни изменения на климата и че цената на емисиите на парникови газове, произтичащи от даден проект, е включена в икономическа оценка на проекта, за проекти, подкрепяни от програмата, следва се предвиди проверка на климатичните показатели в съответствие с насоки, които Комисията следва да разработи, като се съобразява с вече изготвени за други програми на Съюза насоки, когато това е уместно.

(5)

С цел да се изпълнят задълженията за докладване, определени в член 11, буква в) от Директива (ЕС) 2016/2284 за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО, относно използването на фондовете на Съюза в подкрепа на мерки, предприети с оглед на постигането на съответствие с целите на настоящата директива, разходите, свързани с намаляването на емисиите или други атмосферни замърсители съгласно посочената директива, се проследяват.

(6)

Една от важните цели на настоящата програма е да се увеличат полезните взаимодействия и взаимното допълване между транспортния, енергийния и цифровия сектор. За тази цел програмата следва да предвиди приемането на работни програми, които могат да обхващат конкретни области на намеса, например по отношение на свързаната и автоматизирана мобилност или устойчивите алтернативни горива. Предоставянето на възможност за цифрова комуникация може да представлява неразделна част от проект от общ интерес в областта на енергетиката и транспорта. Освен това програмата следва да позволява в рамките на всеки сектор да се приемат за допустими някои ▌ елементи на полезно взаимодействие , отнасящи се за друг сектор, когато един такъв подход подобрява социално-икономическите ползи от инвестицията. Полезното взаимодействие между секторите следва да бъде стимулирано посредством критериите за подбор на действията, както и чрез увеличаване на съфинансирането .

(7)

В насоките за трансевропейската транспортна мрежа TEN-T, установени в Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5) (наричани по-нататък „насоки за TEN-T“), се определя инфраструктурата на TEN-T, посочват се изискванията, на които тя трябва да отговаря, и се предвиждат мерки за тяхното изпълнение. В тези насоки по-конкретно се предвижда завършване на основната мрежа до 2030 г. чрез създаването на нова инфраструктура, както и чрез значителната модернизация и рехабилитация на съществуващата инфраструктура , с цел да се гарантира непрекъснатостта на мрежата .

(7а)

Действията, допринасящи за разработването на проекти от общ интерес в транспортния сектор, финансирани от програмата, следва да се основават на взаимното допълване между всички видове транспорт, така че да се осигурят ефикасни, взаимосвързани и мултимодални мрежи, за да се постигне свързаност в целия Съюз. Това следва да включва пътищата в държавите членки, които все още са изправени пред значителни нужди от инвестиции за завършването на основната им пътна мрежа.

(8)

За постигането на целите, определени в насоките за TEN-T, е необходимо да се подкрепят с предимство текущите проекти по TEN-T, както и трансграничните и липсващите връзки и да се гарантира, когато е приложимо, че подкрепяните действия са съобразени с работните планове за транспортните коридори, създадени в съответствие с член 47 от Регламент (ЕС) № 1315/2013, както и с общото разгръщане на мрежата по отношение на ефективността и оперативната съвместимост.

(8а)

По-специално, за пълното разгръщане на ERTMS по основната мрежа до 2030 г. съгласно предвиденото в Регламент (ЕС) № 1315/2013 се изисква увеличаване на подкрепата на европейско равнище и предоставянето на стимули за участието на частни инвеститори.

(8б)

Важно предварително условие за успешното завършване на изграждането на основната мрежа на TEN-T и за гарантиране на ефективна интермодалност е също така свързването на летищата с мрежата на TEN-T. Поради това е необходимо да се даде приоритет на връзката на летищата с основната мрежа на TEN-T там, където такава липсва.

(8в)

За изпълнението на трансграничните действия е необходима висока степен на интеграция в областта на планирането и изпълнението. Без да се дава приоритет на някой от следните примери, тази интеграция може да бъде демонстрирана чрез установяването на единно проектно дружество, съвместна управленска структура, съвместно предприятие, двустранна правна рамка, акт за изпълнение съгласно член 47 от Регламент (ЕС) № 1315/2013 или друга форма на сътрудничество. Следва да се насърчават структури за интегрирано управление, включително чрез по-висока степен на съфинансиране.

(8г)

Мерки за рационализиране с цел напредък в осъществяването на TEN-T, които са в процес на изграждане, следва да подкрепят по-ефикасното изпълнение на проекти от общ интерес в областта на транспорта.

(9)

С цел да се отрази увеличаването на транспортните потоци и развитието на мрежата, маршрутите, принадлежащи към коридорите на основната мрежа и техните предварително набелязани участъци, следва се адаптират. Тези адаптации на коридорите на основната мрежа не следва да засягат завършването на основната мрежа до 2030 г., следва да подобрят обхвата на коридорите на територията на държавите членки и следва да са пропорционални, за да се запазят последователността и ефективността на развитието и координацията на коридора. Поради това дължината на коридорите на основната мрежа не следва да се увелича с повече от 15 %. При маршрутите, принадлежащи към коридорите на основната мрежа, следва своевременно да се вземат под внимание резултатите от прегледа на изпълнението на основната мрежа, предвиден в член 54 от Регламент (ЕС) № 1315/2013. При прегледа следва да се вземат предвид регионалните трансгранични железопътни връзки в рамките на TEN-T, които са били изоставени или демонтирани , както и развитието на широкообхватната мрежа и въздействието на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз.

(10)

Необходимо е да се насърчават публичните и частните инвестиции в полза на интелигентна, характеризираща се с оперативна съвместимост, устойчива, мултимодална, приобщаваща, достъпна, безопасна и сигурна мобилност в целия Съюз за всички видове транспорт . През 2017 г. Комисията представи (6)„Европа в движение“ — широк набор от инициативи за по-безопасно движение по пътя, насърчаване на интелигентното таксуване за пътната инфраструктура, намаляване на емисиите на CO2 замърсяването на въздуха и задръстванията, насърчаване на свързаната и автономната мобилност и осигуряване на подходящи условия за работа и време за почивка на заетите в сектора. Тези инициативи следва да се придружават от финансова подкрепа от Съюза, когато това е уместно, посредством настоящата програма.

(11)

По отношение на новите технологии и иновациите в насоките за TEN-T се поставя изискването TEN-T да създава условия за декарбонизация на всички видове транспорт чрез стимулиране ▌на енергийната ефективност ▌и на използването на алтернативни горива , като същевременно се зачита принципът за технологична неутралност . С Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7) се установява обща рамка от мерки за разгръщането в Съюза на инфраструктура за алтернативни горива за всички видове транспорт , с цел да се намали във възможно най-голяма степен зависимостта от изкопаемите горива и да се смекчи въздействието на транспорта върху околната среда и климата , и се изисква от държавите членки да гарантират, че най-късно от 31 декември 2025 г. ще бъдат предоставени публично достъпни точки за зареждане с електроенергия или горива. Както се посочва в предложенията на Комисията (8) от ноември 2017 г., необходим е всеобхватен набор от мерки за насърчаване на мобилността с ниски емисии, включително финансова подкрепа в случаи, когато пазарните условия не осигуряват достатъчно стимули.

(12)

В контекста на своето съобщение „Устойчива мобилност за Европа: безопасна, чиста и свързана“ (9) Комисията подчерта, че автоматизираните превозни средства и системите за усъвършенствана свързаност ще направят превозните средства по-безопасни, по-удобни за съвместно ползване и по-достъпни за всички граждани, включително за тези, които днес може да нямат достъп до услуги за мобилност, като например възрастните хора и  лицата с намалена подвижност . В този контекст Комисията предложи също „Стратегически план за действие на ЕС относно безопасността по пътищата“ и преразглеждане на Директива 2008/96/ЕО относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури.

(13)

За да се подобри изпълнението на транспортните проекти в по-малко развити части на мрежата, част от средствата по Кохезионния фонд следва да бъдат прехвърлени към програмата, с цел да се финансират транспортни проекти в държавите членки, които отговарят на критериите за допускане до финансиране от Кохезионния фонд. В началната фаза ▌при подбора на проектите, които отговарят на критериите за допускане до финансиране, следва да се вземе предвид отпускането на средства на национален принцип по Кохезионния фонд. В края на началната фаза средствата, прехвърлени към програмата, които не са били заделени за проект в областта на транспортната инфраструктура, следва да се разпределят на конкурентни начала за проекти, разположени в държави членки, които отговарят на критериите за допускане до финансиране от Кохезионния фонд, като се дава предимство на трансграничните и липсващите връзки. Комисията следва да подкрепя държавите членки, които отговарят на критериите за допускане до финансиране от Кохезионния фонд, в усилията им за разработване на подходяща поредица от проекти, по-специално чрез укрепване на институционалния капацитет на съответните публични администрации.

(14)

След съвместното съобщение относно повишаване на военната мобилност в Европейския съюз от 10 ноември 2017 г. (10), в плана за действие относно военната мобилност, приет на 28 март 2018 г. от Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (11), беше подчертано, че транспортната инфраструктурна политика предлага ясно изразена възможност за увеличаване на полезното взаимодействие между отбранителните нужди и трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) , с обща цел подобряване на военната мобилност в целия Съюз, като се взема предвид географският баланс и се отчитат потенциалните ползи за гражданската защита . В съответствие с плана за действие през 2018 г. Съветът ▌ разгледа и одобри военните изисквания по отношение на транспортната инфраструктура (12), ▌ а службите на Комисията ▌ набелязаха през 2019 г. частите от трансевропейската транспортна мрежа, подходящи за двойно предназначение , включително необходимите подобрения на съществуващата инфраструктура. Финансирането, предоставяно от Съюза за изпълнението на проекти с двойно предназначение, следва да се осъществява чрез настоящата програма с помощта на специфични работни програми, в които се посочват приложимите изисквания, определени в контекста на плана за действие , и чрез всеки друг примерен списък на приоритетни проекти, които могат да бъдат набелязани от държавите членки в съответствие с плана за действие за военната мобилност .

(15)

В насоките за TEN-T цялостната мрежа се разглежда като осигуряваща достъпност и свързаност на всички региони в Съюза, включително отдалечените, островните и най-отдалечените региони. Също така в своето съобщение „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“ (13) Комисията подчерта специфичните транспортни и енергийни нужди и специфичната потребност от цифрови технологии на най-отдалечените региони, както и необходимостта от подходящо финансиране от Съюза за посрещането на тези нужди, включително подкрепа чрез настоящата програма , посредством прилагане на процент на съфинансиране, който да достига най-много до 70 % .

(16)

Предвид значителната нужда от инвестиции за завършването на основната мрежа на TEN-T до 2030 г. (оценявани на 350 милиарда евро за периода 2021 — 2027 г.) и на широкообхватната мрежа на TEN-T до 2050 г., както и от инвестиции в декарбонизацията, цифровизацията и градското развитие (оценявани на 700 милиарда евро за периода 2021 — 2027 г.), е целесъобразно да се използват по най-ефективния начин различните програми и инструменти на Съюза за финансиране, като по този начин се увеличи максимално добавената стойност на инвестициите, подкрепяни от Съюза. Това ще бъде постигнато чрез рационализиран инвестиционен процес, позволяващ видимост на действията в областта на транспорта и последователност в рамките на съответните програми на Съюза, по-специално на Механизма за свързване на Европа, Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд и InvestEU. По-конкретно, когато е уместно, следва да се вземат предвид благоприятстващите условия, описани подробно в приложение IV към Регламент (ЕС) № ХХХ [Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд+, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, както и финансови правила за тях и за фонд „Убежище и миграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за управление на границите и визите („РОР“)].

(17)

Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета (14) определя трансевропейските приоритети за енергийна инфраструктура, които трябва да бъдат изпълнени за постигането на целите на политиката на Съюза в областта на енергетиката и климата, определя също проекти от общ интерес, които са необходими за изпълнение на тези приоритети, и установява мерки в областта на предоставянето на разрешения, публичното участие и регулирането за ускоряване и/или улесняване на осъществяването на тези проекти, включително критерии за допускане на тези проекти до финансова помощ от Съюза. Определянето на проекти от общ интерес в съответствие с посочения регламент ще продължи да следва принципа „енергийната ефективност на първо място“ чрез оценка на проектите по сценарии за търсене на енергия, които са в пълно съответствие с целите на ЕС в областта на енергетиката и климата.

(18)

В Директива [преработена директива за възобновяемите енергийни източници] се подчертава необходимостта от създаване на рамка от благоприятни условия, включваща подобреното използване на фондове на Съюза, като изрично се посочват действия за създаването на условия в подкрепа на трансграничното сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници.

(19)

Въпреки че изграждането на мрежова инфраструктура продължава да бъде приоритет с оглед на развитието на възобновяемите енергийни източници, интегрирането на трансграничното сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници и разработването на интелигентна и ефективна енергийна система, включително решения за съхранение и оптимизация на търсенето, които спомагат за балансиране на мрежата, отразяват подхода, приет в рамките на инициативата „Чиста енергия за всички европейци“, с колективна отговорност за постигане на една амбициозна цел по отношение на енергията от възобновяеми източници през 2030 г., както и променения политически контекст , като гарантират справедлив и подходящ социален преход, с амбициозни дългосрочни цели за декарбонизация.

(20)

За плановете на ЕС за декарбонизация от съществено значение са иновативните инфраструктурни технологии, които позволяват прехода към ▌енергийни системи и системи за мобилност с ниски емисии и подобряват сигурността на доставките , като се стремят към по-голяма енергийна независимост на Съюза . По-специално, в своето съобщение от 23 ноември 2017 г.„Съобщение относно засилване на възможностите на европейските енергийни мрежи“ (15) Комисията подчертава, че електроенергетиката, в която до 2030 г. половината от енергията ще бъде произвеждана от възобновяеми източници, ще има в нарастваща степен ролята на движеща сила за декарбонизацията на икономическите сектори, които в момента използват предимно изкопаеми горива, като например транспорта, промишлеността, отоплението и охлаждането, като съответно акцентът на трансевропейската енергийна инфраструктурна политика трябва да се поставя ▌ върху електроенергийни междусистемни връзки, хранилища за електроенергия, проекти за интелигентни електроенергийни мрежи и инвестиции в газова инфраструктура . За да се подкрепят целите на Съюза за декарбонизация , интеграция на вътрешния пазар и сигурност на доставките , следва да се обърне необходимото внимание и да се даде приоритет на технологиите и проектите, допринасящи за прехода към икономика с ниски ▌емисии. Комисията ще има за цел увеличаването на броя на трансграничните проекти за интелигентни мрежи, иновативни хранилища и транспортиране на въглероден двуокис, които да бъдат подкрепени в рамките на програмата.

(20а)

Трансграничните проекти в областта на възобновяемите енергийни източници дават възможност за икономически ефективно разгръщане на възобновяеми енергийни източници в Съюза и за постигане на задължителната цел на Съюза за най-малко 32 % енергия от възобновяеми източници през 2030 г., както е посочено в член 3 от Директива 2018/2001/ЕС на Европейския парламент и на Съвета  (16) , и допринасят за стратегическото внедряване на иновативни технологии за възобновяеми енергийни източници. Сред примерите за допустими технологии са производството на енергия от възобновяеми източници от разположени на брега и в морето съоръжения за енергия от вятър, слънчева енергия, устойчива биомаса, океанска енергия, геотермална енергия или съчетание от тях; тяхното свързване в мрежата и допълнителни елементи като съхранение или съоръжения за преобразуване. Допустимите действия не се ограничават само до сектора на електроенергията и могат да обхващат други енергоносители и потенциално свързване на сектори, например в областта на отоплението и охлаждането, превръщането на електроенергия в газ, съхранението и транспорта. Този списък не е изчерпателен, за да се запази гъвкавост по отношение на технологичния напредък и развитие. Подобни проекти не водят непременно до физическа връзка между сътрудничещи си държави членки. Тези проекти могат да бъдат изпълнявани на територията на една-единствена участваща държава членка, при условие че се прилагат общите критерии на част IV от приложението.

(20б)

С цел да подкрепи трансграничното сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници и навлизането на пазара на проекти, Европейската комисия следва да улесни развитието на трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници. В енергийния сектор, при липсата на достатъчно навлизане на пазара на трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, неизползваният бюджет, предвиден за трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми енергийни източници, следва да се използва за постигане на целите на трансевропейските енергийни мрежи, определени в член 3, параграф 2б, за действията, предвидени в член 9, параграф 3, преди да се разгледа възможността за използване на механизма на Съюза за финансиране в областта на енергията от възобновяеми източници съгласно член 7, параграф 6.

(20в)

Необходима е подкрепа за проектите за интелигентни мрежи, когато тези проекти включват производство, разпределение или потребление на електроенергия при използване на системи за управление в реално време и оказване на влияние върху трансграничните енергийни потоци. Проектите в областта на енергетиката следва да отразяват в по-голяма степен централната роля на интелигентните мрежи в енергийния преход, а подкрепата от програмата следва да спомогне за преодоляването на недостига на финансиране, възпрепятстващ понастоящем инвестициите в широкомащабното разгръщане на технологията за интелигентни мрежи.

( 20г)

При подкрепата, оказвана от ЕС, следва да се обръща специално внимание на енергийните трансгранични междусистемни връзки, включително на тези, които са необходими за постигане на целта за 10 % електроенергийни междусистемни връзки за 2020 г. и на целта за 15 % за 2030 г., според определеното в Регламент (ЕС) 2018/1999  (17) . Разгръщането на междусистемни електропроводи е от решаващо значение, за да се интегрират пазарите, да се даде възможност за увеличаване на енергията от възобновяеми източници в системата, да се използват техните различни портфейли на търсене и предлагане на енергия от възобновяеми източници, разположените в морето мрежи за енергия от вятър и интелигентните енергийни мрежи, като се интегрират всички държави в един свързан и конкурентен енергиен пазар.

(21)

Постигането на цифровия единен пазар се основава на инфраструктурата за цифрова свързаност. Цифровизацията на европейската промишленост и модернизирането на сектори като транспорта, енергетиката, здравеопазването и публичната администрация зависят от универсалния достъп до надеждни и финансово достъпни мрежи с голям и много голям капацитет. Цифровата свързаност се превърна в един от решаващите фактори за преодоляване на икономическото, социалното и териториалното разделение, подпомагайки модернизацията на местните икономики и подкрепяйки диверсификацията на икономическите дейности. Обхватът на намесата на програмата в областта на инфраструктурата за цифрова свързаност следва да бъде коригиран така, че да отразява нейното нарастващо значение за икономиката и обществото като цяло. Поради това е необходимо да се определят проектите от общ интерес в областта на инфраструктурата за цифрова свързаност, които са необходими за изпълнение на целите на единния цифров пазар на Съюза, и да се отмени Регламент (ЕС) № 283/2014 на Европейския парламент и на Съвета (18).

(22)

В съобщението „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров пазар — към европейско общество на гигабитов интернет“ (19) (стратегия за общество на гигабитов интернет) се определят стратегическите цели за 2025 г. с оглед на оптимизирането на инвестициите в инфраструктурата за цифрова свързаност. Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета  (20) е насочена, наред с другото, към създаването на регулаторна среда, която да насърчава частните инвестиции в мрежи за цифрова свързаност. При все това е ясно, че разгръщането на мрежи ще остане икономически неизгодно в много райони на Съюза в резултат на различни фактори като отдалеченост и териториални или географски особености, ниска гъстота на населението и различни социално-икономически фактори и че поради това е необходимо спешно да се обърне по-голямо внимание на този въпрос . Затова програмата следва да бъде адаптирана така, че да допринася за постигането на тези стратегически цели, определени в стратегията за общество на гигабитов интернет, и да има за цел също така да спомага за равновесие между развитието на селските и градските райони, в допълнение към подкрепата, предоставена за разгръщането на мрежи с много голям капацитет от други програми, по-специално Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд и фонда InvestEU.

(23)

Въпреки че всички мрежи за цифрова свързаност, които са свързани към интернет, имат по същество трансевропейски характер, главно поради начина на работа на приложенията и услугите, които ги използват, предимство при подкрепата чрез програмата следва да се дава на действията с най-голямо очаквано въздействие върху цифровия единен пазар, наред с другото, чрез тяхното съгласуване с целите, посочени в съобщението относно стратегията за общество на гигабитов интернет, както и върху цифровото преобразуване на икономиката и обществото, като се вземат предвид наблюдаваните досега неефективности на пазара и пречки пред изпълнението.

(24)

Училищата, университетите, библиотеките, местните, регионалните, областните или националните администрации, основните доставчици на обществени услуги, болниците и медицинските центрове, транспортните центрове и предприятията, използващи интензивно цифрови технологии, са образувания и средища, които могат да повлияят на важни аспекти на социално-икономическото развитие в областта, в която са разположени, включително в селските райони и слабо населените райони . Тези движещи сили на социално-икономическото развитие трябва да са в челните редици на гигабитовата свързаност, за да осигуряват достъп до най-добрите услуги и приложения за европейските граждани, предприятията и местните общности. Програмата следва да подкрепя достъпа до мрежи с много висок капацитет, включително 5G и други най-съвременни системи за свързаност, способни да предоставят гигабитова свързаност за тези движещи сили на социално-икономическото развитие, с цел да се увеличи максимално тяхното положително въздействие върху икономиката като цяло и върху обществото в техните области , включително чрез повишаване на търсенето на свързаност и услуги.

(24a)

Несвързаните територии във всички райони на Съюза представляват участъци с недостиг на капацитет и неоползотворен потенциал за цифровия единен пазар. В повечето селски и отдалечени райони наличието на интернет свързаност с високо качество може да изиграе съществена роля за предотвратяване на цифровото разделение, изолацията и обезлюдяването чрез намаляване на разходите за доставка както на стоки, така и на услуги и като частична компенсация за отдалеченото местоположение. Интернет свързаност с високо качество е необходима за осъществяването на нови икономически възможности, като например прецизно земеделие, или за развитието на биоикономиката в селските райони. Програмата следва да допринесе за снабдяването на всички европейски домакинства, били те в селски или градски райони, със свързаност с много висок капацитет, чрез фиксирани или безжични технологии, като се съсредоточи върху областите, в които съществува пазарна неефективност, която може да бъде преодоляна чрез използване на безвъзмездни средства с ниска интензивност. С цел постигане на максимални полезни взаимодействия между подкрепяните от програмата действия следва да се обърне надлежно внимание на нивото на концентрация на движещите сили на социално-икономическото развитие в даден район и на нивото на финансиране, необходимо за постигането на покритие. Нещо повече, програмата следва да има за цел пълното покритие на домакинствата и териториите, тъй като е икономически неизгодно да се покриват на по-късен етап „бели петна“ в области, които вече имат покритие.

(25)

Освен това, основавайки се на успеха на инициативата WiFi4EU, програмата следва да продължи да подкрепя осигуряването на безплатна, сигурна, висококачествена местна безжична свързаност в центровете на местния обществен живот, включително образуванията с обществена мисия, като публичните органи и доставчиците на публични услуги, както и в открити пространства, достъпни за широката общественост, за да се осъществи концепцията на Съюза за цифрови технологии в местните общности.

(25a)

Цифровата инфраструктура е важна основа за иновациите. За да може програмата да постигне максимално въздействие, тя следва да се съсредоточи върху финансирането на инфраструктурата. Ето защо отделните цифрови услуги и приложения, като например тези, които включват различни технологии на разпределения регистър или прилагат изкуствен интелект, следва да бъдат извън обхвата на програмата, а когато е целесъобразно — да бъдат разглеждани чрез други инструменти, като например „Цифрова Европа“. Важно е също така да се увеличат максимално полезните взаимодействия между различните програми.

(26)

Жизнеспособността на очакваното следващото поколение цифрови услуги, като например услугите и приложенията в областта на интернет на нещата, които се очаква да донесат значителни ползи в различните сектори и за обществото като цяло, ще изисква непрекъснато трансгранично покритие със системи 5G, по-специално с цел да се позволи на ползвателите и предметите да остават свързани, докато са в движение. При все това сценариите за поделяне на разходите за внедряване на технологии 5G във въпросните сектори остават неясни, а рисковете за търговското разпространение в някои ключови области се възприемат като много високи. Пътните коридори и железопътните връзки се очаква да бъдат ключови области в началния етап на новите приложения в областта на свързаната мобилност и поради това представляват изключително важни трансгранични проекти за финансиране в рамките на настоящата програма.

▌

(28)

Разгръщането на опорни електронни съобщителни мрежи, включително подводни кабели за свързване на европейските територии към трети държави на други континенти или свързване на европейските острови , най-отдалечени региони или отвъдморски страни и територии , включително през териториалните води на Съюза и изключителната икономическа зона на държавите членки, е необходимо, за да се осигури нужното дублиране на тази жизненоважна инфраструктура и да се увеличат капацитетът и устойчивостта на цифровите мрежи в Съюза , като се допринася също и за териториалното сближаване . Такива проекти обаче често са икономически нежизнеспособни без публична подкрепа. Освен това следва да се осигури подкрепа за допълване на високопроизводителните европейски изчислителни ресурси с подходящи връзки с терабитов капацитет.

(29)

Действията, допринасящи към проекти от общ интерес в областта на инфраструктурата за цифрова свързаност, трябва да внедряват най-добрата налична и подходяща за конкретния проект технология, която предлага най-добрия баланс между технологиите последно поколение по отношение на капацитета на потока от данни, сигурността на предаване, устойчивостта на мрежата и ефективността на разходите, и на тях следва да се дава предимство посредством работните програми, като се вземат предвид критериите, установени в настоящия регламент. Разгръщането на мрежи с много голям капацитет може да включва пасивна инфраструктура, с оглед да се увеличат максимално социално-икономическите ползи и ползите за околната среда. Накрая, при определянето на приоритетни действия се взема предвид потенциалното положително въздействие на свързаността — например, когато един внедряван проект може да подобри икономическите предпоставки за бъдещо внедряване и да доведе до допълнително покритие на територии и население в непокрити до момента райони.

(30)

Съюзът има разработена собствена спътникова технология (EGNOS/„Галилео“) за позициониране, навигация и определяне на времето (PNT) и своя собствена система за наблюдение на Земята („Коперник“). EGNOS/„Галилео“ и „Коперник“ предлагат усъвършенствани услуги, които предоставят важни икономически ползи за потребителите от публичния и частния сектор. Поради това всяка инфраструктура в областта на транспорта, енергетиката и цифровите технологии, финансирана по програмата и използваща PNT или услуги за наблюдение на Земята, следва да бъде технически съвместима с EGNOS/„Галилео“ и „Коперник“.

(31)

Положителните резултати от първата покана за представяне на предложения за смесено финансиране по настоящата програма през 2017 г. потвърдиха значението и добавената стойност на използването на безвъзмездни средства от ЕС в съчетание с финансиране от Европейската инвестиционна банка или от национални насърчителни банки или други институции за развитие и публични финансови институции, както и от частни финансови институции и инвеститори от частния сектор, включително чрез публично-частни партньорства. Смесеното финансиране следва да допринася за привличането на частни инвестиции и за осигуряването на ефект на лоста от приноса на публичния сектор като цяло в съответствие с целите на програмата Invest EU. Поради това програмата следва да продължи да подкрепя действия , позволяващи да се използват безвъзмездни средства от ЕС в съчетание с други източници на финансиране. В транспортния сектор операциите за смесено финансиране не надвишават 10 % от специалния пакет, посочен в член 4, параграф 2, буква а), подточка i).

(31a)

В транспортния сектор операции за смесено финансиране може да се използват за действия, свързани с интелигентна, оперативно съвместима, устойчива, приобщаваща, достъпна, безопасна и сигурна мобилност, посочени в член 9, параграф 2, буква б).

(32)

Целите на политиката на настоящата програма ще се преследват също посредством финансови инструменти и бюджетни гаранции в рамките на темите на политиката […] по фонда InvestEU. Действията по програмата следва да се използват за насърчаване на инвестициите чрез преодоляване на неефективности на пазара или на неоптимални инвестиционни ситуации – особено в случаите, в които действията не са търговски жизнеспособни , по пропорционален начин, без да се дублира или изтласква частното финансиране, и да имат ясна европейска добавена стойност.

(33)

За да се благоприятства интегрираното развитие на иновационния цикъл, е необходимо да се осигури взаимно допълване между новаторските решения, разработени в контекста на рамковите програми на Съюза за научни изследвания и иновации, и новаторските решения, внедрявани с подкрепа от Механизма за свързване на Европа. За тази цел полезните взаимодействия с програмата „Хоризонт Европа“ ще гарантират, че: а) нуждите от научни изследвания и иновации в областта на транспортния, енергийния и цифровия сектор в ЕС се идентифицират и набелязват по време на процеса на стратегическо планиране на програмата „Хоризонт Европа“; б) Механизмът за свързване на Европа подкрепя широкомащабното разгръщане и внедряване на новаторски технологии и решения в областта на транспорта, енергетиката и цифровата инфраструктура, и по-специално на онези, които произтичат от програмата „Хоризонт Европа“; в) обменът на информация и данни между програмата „Хоризонт Европа“ и Механизма за свързване на Европа ще бъде улеснен, например чрез извеждане на преден план на технологии от програмата „Хоризонт Европа“ с висока степен на готовност за пазара, които могат да бъдат разгърнати допълнително чрез Механизма за свързване на Европа.

(34)

С настоящия регламент се определя финансов пакет за целия период 2021 — 2027 г., който ще представлява основната референтна сума по смисъла на [да се актуализира позоваването в съответствие с новото междуинституционално споразумение: точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (21) за Европейския парламент и за Съвета в рамките на ежегодната бюджетна процедура].

(35)

На равнището на Съюза европейският семестър за координация на икономическата политика е рамката за набелязване на националните приоритети в областта на реформата и наблюдаване на тяхното изпълнение. Държавите членки разработват свои собствени национални многогодишни инвестиционни стратегии в подкрепа на тези приоритети за реформи. Тези стратегии трябва да се представят заедно с годишните национални програми за реформи като начин за описване и координиране на приоритетните инвестиционни проекти, които да бъдат подкрепени с национално финансиране и/или финансиране от Съюза. Освен това те следва да осигуряват съгласуваното използване на финансирането от Съюза и извличането на максимална добавена стойност от финансовата подкрепа, която ще бъде получена по-специално от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд, Европейската функция за стабилизиране на инвестициите, фонда InvestEU и Механизма за свързване на Европа, когато това е уместно. Финансовата подкрепа следва също така да се използва по начин, който е в съответствие с плановете на Съюза и националните планове в областта на енергетиката и климата, когато това е уместно.

(36)

Хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и Съвета въз основа на член 322 от Договора за функционирането на Европейския съюз, се прилагат към настоящия регламент. Тези правила са установени във Финансовия регламент и определят по-специално процедурата за установяване и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, обществени поръчки, награди и непряко изпълнение, като освен това предвиждат проверки на отговорността на финансовите участници. Правилата, приети въз основа на член 322 от ДФЕС, също така се отнасят до защитата на бюджета на Съюза в случай на широкоразпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки, тъй като зачитането на принципите на правовата държава е важна предпоставка за добро финансово управление и ефективно финансиране от ЕС.

(37)

Видовете финансиране и методите на изпълнение по настоящия регламент следва да се избират в зависимост възможностите, които те предлагат за осъществяване на конкретните цели на действията и за постигане на резултати, като се вземат предвид по-специално разходите за проверките, административната тежест и очакваният риск от неспазване. Това следва да включва разглеждане на възможността за използване на еднократни суми, единни ставки и разходи за единица продукт, както и финансиране, което не е свързано с разходите, както е посочено в член 125, параграф 1 от Финансовия регламент.

(38)

Трети държави, които са членове на Европейското икономическо пространство (ЕИП), могат да участват в програми на Съюза, в рамките на сътрудничеството, установено по силата на Споразумението за ЕИП, което предвижда изпълнението на програмите с решение съгласно това споразумение. Участие на трети държави е възможно също така на основата на други правни инструменти. Следва да се въведе специална разпоредба в настоящия регламент, с която се предоставят правата и достъпът, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и на Европейската сметна палата, за да могат те да упражняват в пълна степен своите съответни правомощия.

(39)

С Финансовия регламент се установяват правилата относно отпускането на безвъзмездни средства. С цел да се вземе предвид специфичният характер на подкрепяните от програмата действия и да се осигури съгласуваното им прилагане в секторите, обхванати от програмата, е необходимо да се предоставят допълнителни указания по отношение на критериите за допустимост и критериите за подбор. Подборът на операции и тяхното финансиране следва да отговарят само на условията, предвидени в настоящия регламент и във Финансовия регламент . Работните програми могат да предвиждат опростени процедури, без да има дерогации от Финансовия регламент.

(39а)

В съответствие с Финансовия регламент в работните програми се определят критериите за подбор и отпускане на средства. В транспортния сектор следва да се оценяват качеството и значимостта на проекта, като се взема предвид също така очакваното въздействие от него върху свързаността на ЕС, неговото съответствие с изискванията за достъпност и неговата стратегия по отношение на бъдещите нужди от поддръжка.

(40)

В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (22), Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета (23), Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета (24) и Регламент (ЕС) 2017/193 на Съвета (25) финансовите интереси на Съюза се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, откриване, коригиране и разследване на нередности и измами, събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и когато е целесъобразно, налагане на административни санкции. В съответствие по-специално с Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, за да установи дали е налице измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 Европейската прокуратура може да разследва и да преследва по наказателен ред измами и други престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (26). В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства на Съюза, оказват пълно сътрудничество за защитата на финансовите интереси на Съюза, предоставят необходимите права и достъп на Комисията, на OLAF, на Европейската прокуратура и на Европейската сметна палата (ЕСП) и осигуряват предоставянето на равностойни права от всички трети страни, участващи в използването на средства на Съюза.

(41)

Съгласно [да се актуализира позоваването в съответствие с новото решение относно ОСТ: член 94 от Решение 2013/755/ЕС на Съвета (27) физически лица и органи, установени в отвъдморски страни и територии (ОСТ), имат право да получават финансиране при спазване на правилата и целите на програмата и на евентуалните договорености, приложими по отношение на държавата членка, с която е свързана съответната отвъдморска страна или територия.

(42)

Съюзът следва да се стреми към съгласуваност и полезни взаимодействия с програмите на Съюза за външна политика, включително за предприсъединителна помощ, в съответствие с ангажиментите, поети в контекста на съобщението „Надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС за Западните Балкани“ (28).

(43)

Когато трети държави или образувания, установени в трети държави, участват в действия, които допринасят за осъществяването на проекти от общ интерес или трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, финансовата помощ следва да се предоставя само ако това е абсолютно необходимо за постигането на целите на тези проекти. По отношение на тази част от трансграничните проекти в областта на енергията от възобновяеми източници сътрудничеството между една или няколко държави членки и трета държава (включително Енергийната общност) следва да отговаря на условията по член 11 от Директива (ЕС) 2018/XXX на Европейския парламент и на Съвета [Директива за енергията от възобновяеми източници] за нуждата от физическа връзка с ЕС.

(43a)

В съобщение на Комисията от 3 октомври 2017 г., озаглавено „Повишаване на ефективността на обществените поръчки в Европа и в полза на Европа“  (29) , се отбелязва, че ЕС е най-отвореният пазар в света за обществени поръчки, но че достъпът за нашите дружества в други държави не винаги е реципрочен . Поради това бенефициерите на МСЕ следва да се възползват в пълна степен от възможностите за стратегически обществени поръчки, предлагани от Директива 2014/25/ЕС.

(44)

Съгласно точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. (30) е необходимо да се оцени настоящата програма на базата на информация, събрана чрез специфични изисквания за наблюдение, като например проследяване на действията в областта на климата , като същевременно се избягват излишното регулиране и административната тежест, по-специално за държавите членки. Комисията следва да извършва оценки и да уведомява Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите за резултатите, за да бъде оценена ефективността и ефикасността на финансирането и неговото въздействие върху общите цели на програмата , и да прави всички необходими корекции .

(45)

Следва да се въведат прозрачни, подлежащи на отчетност и подходящи мерки, включително измерими показатели за мониторинг и докладване, за да се оценява и отчита напредъкът на програмата към постигането на общите и конкретните цели, определени в настоящия регламент , както и да се популяризират нейните постижения . Системата за отчитане на изпълнението следва да гарантира, че данните за мониторинга на изпълнението на програмата и на нейните резултати са подходящи за задълбочен анализ на постигнатия напредък и срещнатите трудности и че тези данни и резултати се събират ефикасно, ефективно и навременно ▌. Необходимо е да се наложат пропорционални изисквания за докладване на получателите на финансиране от Съюза, за да се събират необходимите данни за програмата.

(45а)

Програмата следва да се изпълнява посредством работни програми. До 31 декември 2020 г. Комисията следва да приеме първите многогодишни работни програми, които ще включват графика на поканите за представяне на предложения за първите три години от изпълнението на програмата, техните теми и примерен бюджет, както и прогнозна рамка, която обхваща целия програмен период.

(46)

За да се осигурят еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия по отношение на приемането на работни програми. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (31).

(47)

С цел да се адаптират, където е необходимо, използваните за мониторинг на програмата показатели, ориентировъчните процентни дялове на бюджетните ресурси, разпределяни за всяка конкретна цел в транспортния сектор, и определенията за транспортните коридори на основната мрежа, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на изменения на части I, II и III от приложението към настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и това да стане в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(48)

Регламенти (ЕС) № 1316/2013 и (ЕС) № 283/2014 следва да се отменят от съображения за яснота. Въпреки това, действието на член 29 от Регламент (ЕС) № 1316/2013, с който се изменя приложението към Регламент (ЕС) № 913/2010 на Европейския парламент и на Съвета (32) по отношение на списъка на коридорите за товарен превоз, следва да бъде запазено.

(49)

За да се даде възможност за своевременно приемане на актовете за изпълнение, предвидени в настоящия регламент, е необходимо той да влезе в сила незабавно след публикуването си,