Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Годишна работна програма на Съюза в областта на европейската стандартизация за 2020 г.“

(COM(2019) 486 final)

(2020/C 311/05)

Докладчик:	Gerardo LARGHI
Съдокладчик:	Elżbieta SZADZIŃSKA

Консултация	Европейска комисия, 19.12.2019 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	2.3.2020 г.
Приемане на пленарна сесия	10.6.2020 г.
Пленарна сесия №	552
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	206/0/7

1. Заключения и препоръки

1.1.

Комитетът изразява съгласие с Комисията, че стандартизацията е от съществено значение за стратегията за единния пазар и че трябва непрекъснато да бъде актуализирана.

1.2.

ЕИСК счита, че е налице неотложна необходимост от модернизиране на европейската система за стандартизация, за да се отговори на световните предизвикателства с иновативен процес на сътрудничество,за своевременното разработване на стандарти в бързо променяща се технологична среда.

1.3.

Комитетът счита, че новият модулен подход, който се основава на многосекторни изисквания (опазване на околната среда, Зеления пакт, кръговата икономика), изисква междусекторен подход.

1.4.

ЕИСК отбелязва, че в годишната работна програма за 2020 г. се представят нови цели и се разработват и включват определените по-рано приоритети.

1.5.

ЕИСК счита, че процесът на стандартизация трябва да започне още от етапа на научните изследвания и развойната дейност, с подкрепата на индустрията, на представителите на МСП и на социалната икономика, на потребителите, на социалните партньори, на природозащитниците и на заинтересованите страни от гражданското общество.

1.6.

Според ЕИСК е важно да се създаде многогодишна финансова рамка, за да се предприемат предвидените конкретни действия, като се подкрепи финансово и организационно приобщаващото участие на по-слабите и подсигурени с по-малко ресурси организации и представители.

1.7.

Комитетът изразява съгласие относно значението на ИИ за единния пазар и счита, че настоящото законодателство в областта на сигурността трябва да бъде актуализирано. По-специално стандартизацията в областта на технологичната сигурност трябва да включи изготвените през 2019 г. „етични насоки за надежден ИИ“ в полза на антропоцентричен ИИ.

1.8.

Комитетът призовава минималните екологични критерии да станат задължителни при обществените поръчки и използването на вторични суровини да бъде включено в критериите, на които трябва да се дава предимство.

1.9.

ЕИСК приветства възможността за ново искане за стандартизация относно интернет на предметите и правила относно киберсигурността в защита на сигурността, неприкосновеността на личния живот и свързаността.

1.10.

Комитетът изразява надежда, че „европейският формат за обмен на електронни здравни досиета“ ще гарантира сигурността на мрежите и на информационната система чрез разработването на най-съвременни стандарти.

1.11.

ЕИСК отбелязва, че възможното лошо функциониране на системите на автоматично управляваните превозни средства, сигурността на данните, кибератаките, комуникацията и етичните въпроси изискват разработване на конкретни стандарти.

1.12.

Комитетът приветства искането на Комисията за разработване или преработване на хармонизираните стандарти в ключови сектори, като например опазването на околната среда, социалното приобщаване и единния пазар на стоки; подкрепя предложението за разработване на стандарти за рециклиране и повторна употреба на пластмасови риболовни съоръжения, за безопасността на пиротехническите изделия, за граничните стойности на миграция за химичните веществата, за които има ограничения и се използват в производството на стоки за широко потребление, за енергийните показатели на електродвигателите, домакинските електроуреди, торовете, строителството; от особено значение е решението да се инвестират ресурси за хармонизиране на производствените технологии в областта на производството на стомана.

1.13.

Комитетът настоява да се възприеме приобщаващ подход към въпроса за стандартизацията, който да включва цели, свързани с пригодността за заетост, социалните права, опазване на биологичното разнообразие и околната среда. ЕИСК счита, че това улеснява прехода от съответствие към съвместимост и представлява положителен фактор за конкурентоспособността на европейската система.

1.14.

ЕИСК счита, че старата практика на планирано остаряване на продуктите трябва да бъде премахната чрез законодателството и стандартизацията.

1.15.

Комитетът подкрепя разработването на стандарти, които да дадат възможност на хората с увреждания и на цифрово неграмотните за по-добър достъп до продукти и услуги на единния пазар.

1.16.

Комитетът изразява подкрепата си за политическия диалог с международните организации за стандартизация и за двустранните преговори с държавите извън Европа.

1.17.

ЕИСК приветства приетите от Комисията мерки в подкрепа на участието на заинтересованите страни в дейностите по стандартизация.

1.18.

Комитетът отправя искане към всички заинтересовани участници да създадат ad hoc форум за приобщаващия характер на европейската система за стандартизация, с цел да се организира годишно публично изслушване, за да се направи оценка на постигнатия напредък в тази област.

1.19.

ЕИСК изразява съгласие с Комисията относно изготвянето на план за действие за стандартизацията в сектора на отбраната и в космическия сектор, в полза на разработването на стандарти в сектора на кръговата икономика, както и на развитието на стандарти в сектора на социалната икономика.

1.20.

Комитетът призовава европейската стандартизация да бъде разработена, като се използва език, лесно разбираем за крайните ползватели, като МСП и потребителите.

2. Предложения на Европейската комисия

2.1.

В съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012 Комисията представи съобщение, в което очертава годишна работна програма на Европейския съюз в областта на европейската стандартизация през 2020 г. В тази програма са очертани действията, които Комисията възнамерява да предприеме през 2020 г. за подобряване на управлението, приобщаващия характер и международното въздействие на европейската система за стандартизация.

2.2.

Съгласно тази програма стратегическите приоритети на европейската стандартизация в подкрепа на законодателството и политиките на Съюза, включват следните действия:

—	действия, свързани с рециклиране и повторна употреба на пластмасови риболовни съоръжения (1),

—	действия във връзка с изискванията за екопроектиране в подкрепа на правните актове за изпълнение (2), свързани с конкретни категории продукти,

—	действия във връзка с пиротехническите изделия и най-новите тенденции в развитието на технологията в сектора (3),

—	действия във връзка с проектиране, производство, монтиране, използване и проверка на експлоатационните показатели на радионуклидните калибратори (4),

—	действия във връзка със съоръженията и системите за защита, предназначени за използване в потенциално експлозивна атмосфера, за да бъдат отчитани технологичните новости (5),

—	действия, свързани с торовете (6),

—	действия, свързани с определянето на гранични стойности на миграция за веществата, за които има ограничения (полициклични ароматни въглеводороди), в материалите от гума и пластмаса, използвани в изделия за широко потребление (7),

—	действия във връзка с техническия език за строителните продукти (8),

—	действия, свързани с акредитацията и оценяването на съответствието (9),

—	действия, свързани със съответствието с изискванията за достъпност на продукти и услуги (10),

—	действия, свързани с изкуствения интелект (11), интернет на предметите и киберсигурността (12),

—	действия, свързани с обмена на електронни здравни досиета в Европа,

—	действия, свързани с оперативната съвместимост на съвместните системи с включване на всички класове превозни средства,

—	действия, свързани с цифровизацията, автоматизацията и киберсигурността, които са от първостепенно значение за железопътния сектор (13),

—	действия, свързани с Програмата за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP) (14).

2.2.1.

Освен това Комисията:

—	ще продължи сътрудничеството с международните организации за стандартизация,

—	ще сътрудничи в областта на стандартизация като приоритетна тема за обсъждане в търговските споразумения (с Китай, Сингапур, Австралия, Нова Зеландия, Индонезия, Меркосур и др.), с цел увеличаване на търговския обмен и укрепване на конкурентоспособността, заетостта и растежа в Европа,

—

ще продължи да подкрепя процеса на управление чрез всички подходящи и налични средства, и по-специално чрез Комитета по стандартите, многостранната платформа на заинтересованите страни по въпросите на стандартизацията в областта на ИКТ и структурните диалози с европейските организации за стандартизация,

—	ще продължи да подкрепя участието на заинтересованите страни, представляващи МСП, потребителите, екологичните интереси и синдикалните организации, в процеса на стандартизация (известни като организациите (15) по приложение III (16)),

—	ще оценява въздействието на програмата „Единен пазар“ (17) чрез междинна и окончателна оценка, както и чрез непрекъснат мониторинг на набор от основни показатели за изпълнението на високо равнище,

—	ще започне проучване през 2019 г. относно функциите и въздействието на европейските стандарти и стандартизацията в ЕС; резултатите от проучването ще бъдат на разположение през 2021 г.

3. Общи бележки

3.1.

Комитетът изразява съгласие с Комисията, че стандартизацията е от съществено значение за стратегията за единния пазар.

3.2.

ЕИСК счита, че техническите стандарти за сигурност и правните норми в тази област трябва да се актуализират непрекъснато, по-специално с оглед на рисковете, до които биха могли да доведат най-съвременните технологии.

3.3.

Комитетът счита, че наред с изискването за съответствие, което включва концепцията за спазване на стандартите и за ефективност (ефикасност, трайност и т.н.), трябва да се утвърди модулен подход, въз основа на междусекторни изисквания (като например опазване на околната среда, Зеления пакт, кръговата икономика). Вследствие на това Комисията с основание актуализира своя подход, както се посочва в Зеления пакт и цялостната ѝ работна програма за 2020 г.

3.4.

ЕИСК изразява съгласие — за пореден път (18) — с неотложната нужда от ефективна и ефикасна модернизация на европейската система за стандартизация и счита за изключително важно да има една нова обща визия и конкретни действия, за да се отговаря, винаги на доброволен принцип, на световните предизвикателства в областта на стандартизацията с иновативен процес на сътрудничество, основан на консенсус, за своевременното разработване на стандарти в бързо развиващата се технологична среда.

3.5.

ЕИСК отбелязва, че в годишната работна програма за 2020 г. са представени нови цели в допълнение към разработването и включването на определените по-горе приоритети, за да може европейската система за стандартизация да бъде приведена в съответствие с непрекъснато променящия се международен контекст и с предизвикателствата на световния пазар.

3.6.

ЕИСК счита, че процесът на стандартизация трябва да започне още от етапа на научните изследвания и развойната дейност чрез съвместни и предварителни мерки и чрез укрепването на механизмите за прехвърляне на европейските стандарти на международно равнище, но само с подкрепата на индустрията, представителите на МСП и социалната икономика, потребителите, социалните партньори, природозащитниците и заинтересованите страни от гражданското общество.

3.7.

ЕИСК призовава всички партньори да работят активно за бърза и ефективна координация между различните съответни европейски системи за планиране, изготвяне и мониторинг.

3.8.

Важно е да се създаде многогодишна финансова рамка, подходяща за да се предприемат предвидените конкретни действия (19), като се подкрепи финансово и организационно приобщаващото участие на по-слабите и подсигурени с по-малко ресурси организации и представители чрез действия за разработване на техническо-нормативни стандарти, „осведомяване, обучение и разбиране“, както и „европейско“ приобщаване и в „международното измерение“.

3.9.

Комитетът подкрепя разработването на стандарти в сектора на кръговата икономика, с цел да се даде решителен принос за устойчиво производство, и следователно за опазване на природните ресурси (20) и запазване на биологичното разнообразие.

3.10.

Освен това Комитетът призовава за разработване на стандарти в сектора на социалната икономика, с цел разпространение на най-добрите практики и укрепване на социалния и икономическия потенциал на този толкова важен сектор на нашата икономика.

3.11.

3.12.

ЕИСК изразява съгласие относно значението на ИИ за единния пазар и счита, че настоящите стандарти и разпоредби в областта на сигурността трябва да бъдат актуализирани, за да се реагира на новите рискове, свързани с ИИ, като се включат „етичните насоки за надежден ИИ“ през 2019 г. в полза на антропоцентричен ИИ.

3.13.

ЕИСК приветства възможността за ново искане за стандартизация относно интернет на предметите и относно киберсигурността, за да се защитава сигурността, неприкосновеността на личния живот и свързаността.

3.14.

3.15.

Също така автоматично управляваните автомобили спадат към високорисковите продукти и изискват разработването на специфични стандарти.

3.16.

Комитетът приветства искането на Комисията, в съответствие с направения избор в полза на нов зелен пакт, за разработване или преразглеждане на хармонизирани стандарти в ключови сектори като единния пазар, производствените технологии в стоманодобивния сектор, секторите на отбраната и космическите технологии, опазването на околната среда и социалното приобщаване. Комитетът подкрепя предложението за разработване на стандарти за рециклиране и повторна употреба на пластмасови риболовни съоръжения, за безопасността на пиротехническите изделия, за граничните стойности на миграция за химичните веществата, за които има ограничения, използвани в производството на стоки за широко потребление, за енергийните показатели на електродвигателите и домакинските електроуреди, за торовете и за строителството.

3.17.

ЕИСК подчертава, че планираното остаряване на продуктите ощетява потребителите с около 100 милиарда годишно: тази практика трябва да бъде забранена от закона и премахната чрез стандартизацията.

3.18.

Комитетът подкрепя разработването на стандарти, които да дадат възможност на хората с увреждания за по-добър достъп до продукти и услуги на единния пазар. ЕИСК подчертава, че специфичната стандартизация в областта на уврежданията би трябвало да се отнася и за стандартите, свързани със заетостта и социалното приобщаване.

3.19.

3.20.

Комитетът подновява призива си за задълбочено проследяване на усилията, полагани от основните участници в процеса на стандартизация с цел включването на възможно най-широк кръг участници в европейската система за стандартизация. ЕИСК предлага по-специално да се насърчават мерките за разпространение, координиране и познаване на стандартите, включително чрез създаването на ad hoc форум относно приобщаващия характер на европейската система за стандартизация, в рамките на който ежегодно да се оценява напредъкът в тази област.

3.21.

Комитетът привлича вниманието на Комисията към въздействието, което изборът в областта на стандартизацията може да окаже върху социалния живот, по теми като мобилността, както стана ясно по време на дискусията между Комисията и заинтересованите страни. Ето защо ЕИСК призовава да не се прекъсва диалогът по този деликатен въпрос, а съвместната работа с всички европейски организации и заинтересованите страни да бъде продължена.

3.22.

Комитетът призовава да се вземе предвид въздействието, което достъпността на стандартите може да окаже върху хората, които са по-малко склонни да посрещнат новостите, като например част от възрастните хора и цифрово неграмотните, както и икономическите последици от това явление за МСП.

4. Конкретни бележки

4.1.

Що се отнася до екопроектирането (21), е важно да се разработят подходящи референтни практики, които да определят технически изисквания и да предоставят в кратки срокове доброволна референтна рамка относно нови теми, които все още не са установени в техническата стандартизация.

4.2.

В рамките на работния план за периода 2016—2019 г. (22) относно екопроектирането и енергийното етикетиране (23) Комисията изготви редица регламенти (24). За всички тези продукти са в ход над 40 процеса, свързани с мандатите за стандартизация.

4.3.

Комисията отправи препоръка (25), която предоставя насоки за подпомагане на индустрията в намирането на доброволни споразумения или в подкрепа на регулирането и която предвижда клаузи за преразглеждане. По време на преразглеждането е важно да се гарантират аспектите, свързани с кръговата икономика, ефективността на ресурсите, възможностите за поправка, за рециклиране и устойчивост.

4.4.

Приобщаване. ЕИСК отново набляга върху „значението на улеснения достъп до процесите по стандартизация за МСП и обществените участници (…)“ и на „задълбочено проследяване на усилията, полагани от основните действащи лица в областта на стандартизацията, с цел засилване на приобщаващото измерение на ЕСС.“ (26). Комитетът оценява положително организираната на 5 ноември 2019 г. в ЕИСК проява, посветена на приобщаващия характер на европейската система за стандартизация, като пример за сътрудничество и конструктивен дебат между институции и заинтересовани страни.

4.5.

Подкрепа за европейските стандарти на световно равнище. Необходимо е повече решимост, капацитет за представляване, компетентност и последователност, особено в ISO/IEC/ITU — най-вече за малките предприятия, потребителите и околната среда — и в многостранните форуми и споразумения за свободна търговия.

4.5.1.

В съответствие с насоката на Комитета в областта на кръговата икономика ЕИСК счита, че изборът в полза на хармонизиране на политиките в областта на мобилността също е важна стъпка към устойчива мобилност за Европа (27).

4.6.

ЕИСК счита, че въпросът за бързината, с която се отговаря на нуждите на европейската производствена система във връзка със стандартизацията е от решаващо значение. В този смисъл е важно да се продължи с наваксването на структурното изоставане, натрупано по отношение на нови методи на работа.

4.7.

Комитетът изразява съгласие по отношение на определените от Комисията стратегически области, а именно изкуствения интелект, интернет на предметите, блоковите вериги, киберсигурността, по-специално що се отнася до критичните инфраструктури, като например комуникационните и транспортните мрежи, достъпността, помощта при изграждането на сигурни системи за обмен на цифрови данни в здравния сектор на европейско равнище (електронното здравеопазване).

4.8.

ЕИСК отново потвърждава своята многократно изразявана подкрепа за неотложната необходимост от постоянни преговори с другите международни конкуренти. Сключването на търговското споразумение с Япония и предвиденото продължаване на дебата със САЩ и Китай, споразумението за свободна търговия с Австралия, Нова Зеландия, Индонезия и държави от Меркосур трябва да бъдат основни стълбове на действията на Комисията за 2020 г. и следващите години.

Брюксел, 10 юни 2020 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) Вж. действия и мерки, свързани с риболовни съоръжения, в европейската стратегия за пластмасата в кръговата икономика (COM/2018/028 final) и действие 13 в приложението към разглежданото съобщение.

(2) Вж. подробности за действия 1 — 3 в приложението към разглежданото съобщение.

(3) Вж. действие 7 в приложението към разглежданото съобщение.

(4) Вж. действие 8 в приложението към разглежданото съобщение.

(5) Вж. действие 6 в приложението към разглежданото съобщение.

(6) Вж. действие 5 в приложението към разглежданото съобщение.

(7) Вж. действие 4 в приложението към разглежданото съобщение.

(8) Вж. действие 9 в приложението към разглежданото съобщение.

(9) Вж. действие 11 в приложението към разглежданото съобщение.

(10) Вж. действие 12 в приложението към разглежданото съобщение.

(11) COM(2018) 237 final.

(12) COM(2017) 477 final.

(13) Вж. действие 10 в приложението към разглежданото съобщение.

(14) Регламент (ЕС) № 2018/1092.

(15) Стандарти за малките предприятия (Small Business Standards), Европейска асоциация за координиране на представляването на интересите на потребителите в процеса на стандартизация (ANEC), (Европейска конфедерация на профсъюзите и Европейска организация на гражданите за екологични стандарти) (ECOS).

(16) Приложение III към Регламент (ЕС) № 1025/2012 относно европейската стандартизация.

(17) COM(2018) 441 final.

(18) ОВ C 376, 22.12.2011 г, стр. 69.

(19) Вж. приложението към Съвместна инициатива за стандартизация в рамките на стратегията за единния пазар, достъпно на следния интернет адрес https://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/3/2016/BG/3-2016-3211-BG-F1-1-ANNEX-1.PDF.

(20) ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 98; ОВ C 367, 10.10.2018 г.,стр. 97; ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 61 и ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 207.

(21) Точки 1, 2 и 3 в приложението към COM 486, предвидени в Директива 2005/32/ЕО, преработена в Директива 2009/125/ЕО.

(22) COM(2016) 773 final.

(23) Прилагане на Директива 2009/125/ЕО.

(24) Делегирани регламенти (EС) 2019/2013, (EС) 2019/2014, (EС) 2019/2015, (EС) 2019/2016, (EС) 2019/2017, (EС) 2019/2018, (EС) 2019/2019, (EС) 2019/2020, (EС) 2019/2021, (EС) 2019/2022, (EС) 2019/2023 и (EС) 2019/2024 на Комисията (ОВ L 315,5.12.2019 г).

(25) C(2016) 7770.

(26) ОВ C 303, 19.8.2016 г,, стр. 81.

(27) ОВ C 62, 15.2.2019 г,, стр. 254.