Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната“

[COM(2019) 652 final]

(2020/C 120/02)

Съдокладчик:

Petr ZAHRADNÍK

Консултация	Европейска комисия, 6.2.2020 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	4.2.2020 г.
Приемане на пленарна сесия	19.2.2020 г.
Пленарна сесия №	550
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	129/10/17

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отбелязва със загриженост забавянето на икономическия растеж на еврозоната и постепенното преустановяване на намаляването на безработицата, съчетани с трайно повишаване на рисковите фактори, засягащи икономическите показатели.

1.2.

Въпреки това ЕИСК смята Европейския зелен пакт за „гръбнак“ на бъдещата икономическа конфигурация на ЕС и тази на еврозоната — потенциалното начало на основна промяна и повратна точка. Много ще зависи от това как ще се справим с тази промяна. Ако бъде осъществена успешно, тя може да ускори икономическото и социалното развитие на Европа; в противен случай нейният провал би могъл фатално да застраши целостта на ЕС.

1.3.

Важен показател за икономическото развитие — както от традиционната перспектива, така и от гледна точка на новите елементи в Европейския зелен пакт — са трайните географски различия и неравнопоставеност в рамките на ЕС, които продължават да съществуват въпреки сравнително успешното сближаване през последните няколко години.

1.4.

ЕИСК подкрепя виждането, че Европейският зелен пакт би могъл да осигури платформа за насърчаване на обща европейска добавена стойност, която е необходима за подпомагане и ускоряване на сближаването.

1.5.

ЕИСК отбелязва, че въпреки постоянните рискови фактори, особено в някои държави членки, се наблюдават подобрения в състоянието, стабилността и функционирането на финансовия сектор в еврозоната.

1.6.

ЕИСК е убеден, че структурните реформи и инвестициите, налагани от Европейския зелен пакт, биха могли да допринесат значително за по-нататъшното икономическо благоденствие на еврозоната, включително на онези държави членки, чийто потенциал за растеж понастоящем е под средния. Това би могло да спомогне за сближаването в рамките на еврозоната и на ЕС като цяло.

1.7.

ЕИСК изтъква, че за постигането на целите на Европейския зелен пакт ще бъде необходимо спешното осигуряване на достатъчно финансиране, което все още не е гарантирано. По-конкретно недостатъчното финансиране, предложено за фонда и механизма за справедлив преход, е причина за тревога. За постигане на целите на Зеления пакт ще трябва да бъдат осигурени национални публични и частни ресурси и механизма за тяхното разпределение.

1.8.

ЕИСК изтъква продължаващата необходимост от умерено агресивна фискална политика през следващия период, особено с оглед на очакваното забавяне на икономическия растеж, като същевременно се гарантира балансирано взаимодействие между икономическата политика и стълбовете, на които се основава ИПС. Приемането на „златното правило“ за публични инвестиции би спомогнало за постигането на тези цели.

1.9.

ЕИСК препоръчва да се обърне по-голямо внимание на адаптирането на данъчната система към бъдещите потребности, както по отношение на насърчаването на по-екологосъобразно поведение от страна на потребителите и производителите, така и на осигуряването на справедливо данъчно облагане, което да избягва задълбочаване на различията в равнището на доходите и благосъстоянието, както и използването на правни изисквания за предотвратяване на данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци.

1.10.

ЕИСК подчертава, че е необходимо да се намери точният баланс между осигуряването на възможности за финансови иновации и определянето на правила за надзор и регулиране на финансовите пазари в момент, когато с бърз темп се появяват нови видове финансови платформи. Комитетът подчертава, че е изключително важно да се гарантира стабилността на финансовите пазари. Всъщност Комитетът многократно е обръщал внимание на забавянето при изпълнението на оставащите ключови елементи, които са от съществено значение за завършването на финансовия съюз.

2.   Контекст

2.1.

Растежът на икономиката на еврозоната се забавя, безработицата спря да намалява и, въпреки умерения растеж, инфлацията остава ниска и под нейното целево равнище.

2.2.

Прогнозата за 2020 г. е свързана с по-голяма честота на рисковите фактори и произтичащата от това несигурност. Тези рискове могат да доведат до по-дълъг период на слаб растеж и ниска инфлация и растеж на заплатите и увеличаване на неравенството по отношение на доходите през следващите години, освен ако няма силен подем в инвестициите, особено в секторите с висока производителност, в които еврозоната и ЕС могат да се конкурират в световен мащаб.

2.3.

Въпреки наличието на благоприятен пазар на труда, през 2018 г. и 2019 г. се наблюдава само бавно, умерено увеличение на реалните заплати под 1 % и дори то продължава да бъде много неравномерно, с дисбаланс в разпределението на богатството. В много случаи в действителност неравенството в заплащането се е повишило, като в някои държави реалните заплати са още по-ниски отпреди десет години. Това спомага за увеличаване на броя на работещите бедни хора — тези, които са затруднени, въпреки че работят, да преодолеят прага на бедността или които са изложени на риск от социално изключване. Увеличаването на реалните трудови възнаграждения и намаляването на бедността са важни за повишаването на жизнения стандарт и частното потребление, с произтичащите от това ползи за производството и растежа.

2.4.

Големият излишък по текущата сметка се понижи и разликата между държавите членки с дефицит и тези с излишък слабо намаля, основно поради отслабването на външното търсене. Някои държави членки обаче продължават да поддържат прекомерни излишъци. Мерките — в областта на инвестициите и заплатите, чиято цел би била намаляване на тези излишъци, биха спомогнали за преодоляване на слабия растеж на еврозоната.

2.5.

Европейският зелен пакт представлява съществено нов елемент; той се възприема като дългосрочна възможност, която вече би могла да оказва въздействие върху устойчивия икономически растеж в краткосрочен план. В краткосрочен и средносрочен план обаче това ще доведе до огромни финансови разходи. От огромно значение ще бъдат и новите инструменти, които се предлагат: План за инвестиции за устойчива Европа и Фонд за справедлив преход.

2.6.

Асиметриите в икономическото развитие на еврозоната продължават да бъдат предизвикателство, което се дължи както на дълбокото въздействие на предходната икономическа криза, така и на разнообразието от структурни проблеми в икономиките на отделните държави членки, които възпрепятстват пълното постигане на икономическия потенциал във всяка държава членка. Тези асиметрии водят и до сериозни социални последици, по-специално постоянна бедност и социално изключване. Въпреки че понастоящем в сравнение с 2012 г. има около пет милиона по-малко души, засегнати от тези проблеми, ЕИСК продължава с основание да пита дали, предвид очакваното забавяне на икономическия растеж, съществува риск тази ситуация да се повтори и дали ЕС и държавите членки сега са по-добре подготвени да се справят с тази заплаха.

2.7.

Положението, стабилността и функционирането на финансовия сектор в еврозоната се подобриха значително след кризата, но все още съществуват рискове и все още има области, които не са в изцяло добро състояние, особено в някои национални финансови системи.

3.   Общи бележки

3.1.

ЕИСК отбелязва, че въпреки че еврозоната е все още в период на икономически растеж, той започва да отслабва. На този етап е важно да се признае, че ИПС се основава на паричен и финансов стълб, икономически стълб, социален стълб и политически стълб. В съответствие с предходното си становище (1) ЕИСК препоръчва да се положат усилия тези стълбове да бъдат балансирани; пренебрегването или нарушаването на този баланс може да доведе до опасни несъответствия.

3.2.

Въпреки това ЕИСК счита, че Европейският зелен пакт може да се разглежда като основен параметър за осъществяването на необходимите структурни реформи и за разгръщането на тези инвестиции. Постигането на симбиоза между Европейския зелен пакт и структурните реформи може значително да укрепи условията за дългосрочен устойчив икономически растеж и да премахне отрицателните външни последици за обществото и околната среда заедно с някои други пазарни дефекти, при положение че се спазват целите на ООН за устойчиво развитие и се зачитат принципите на европейския стълб на социалните права.

3.3.

ЕИСК счита, че тези реформи са от особено значение за онези държави членки, чийто потенциал за растеж е доста под средното равнище за еврозоната. Солидните инвестиции, насочени към производствените сектори, ще им позволят да преодолеят тази разлика през идното десетилетие.

3.4.

ЕИСК категорично подчертава колко е важно да се има предвид, че без адекватни и устойчиви инвестиции еврозоната рискува да навлезе в по-дълъг период на слаб потенциал за растеж и производителност, ниски заплати, задълбочаващи се неравенства и непредсказуема инфлация.

3.5.

ЕИСК отбелязва, че през предстоящия период еврозоната ще трябва да демонстрира по-голяма степен на отчетност и чувствителност по отношение на въздействието на икономиката върху изменението на климата. Обхватът и интензивността на изменението на климата понастоящем представляват един от най-значимите глобални системни рискове, които са известни и добре признати.

3.6.

ЕИСК счита, че 2020 г. най-вероятно ще бъде повратна точка, с промяна в икономическата парадигма, водеща до включването на екологични критерии, които ще бъдат част от процеса на вземане на решения на пазара. Това ще има значителни последици далеч след 2020 г. Тази повратна точка се разглежда не само с оглед на начина на функциониране на икономическата система, но и от гледна точка на това каква икономическа политика се очаква да бъде постигната. ЕИСК предупреждава, че ако тази основна фаза се управлява неправилно, въздействието върху целия проект на ЕС би могло да бъде изключително пагубно. Ето защо постигането на консенсус по този въпрос е абсолютно необходимо и трябва да бъде постигнато между различни страни: между Европейската комисия и държавите членки например и между самите държави членки. Това включва зачитане на значителните регионални различия и различията между интересите на различните части на гражданското общество и т.н.

3.7.

Поради това ЕИСК счита, че Европейският зелен пакт и основните инструменти за неговото прилагане — преди всичко Планът за инвестиции за устойчива Европа и Фондът за справедлив преход — са възможност да се отговори на възникналите предизвикателства и потребности; неговото реализиране ще бъде важен тест за това дали интересите на държавите — членки на еврозоната, и ЕС като цяло са съгласувани. В това отношение държавите членки не само трябва да защитават собствените си нужди, но и да зачитат нуждите на останалите членове и да търсят обща позиция, която да е от полза за всички. Това трябва да включва отчитане на въздействието върху отделните сегменти на обществото, включително чрез гарантиране на справедливо разпределение на разходите и ползите от политиката в областта на климата между и в рамките на държавите членки.

3.8.

ЕИСК обръща внимание на факта, че предвид огромното предизвикателство, свързано с Европейския зелен пакт, общите ресурси, които са на разположение в бюджета на ЕС, несъмнено ще бъдат напълно недостатъчни. Поради това е наложително да се обмисли нова рамка за финансиране на общите стратегически потребности на ЕС, която да включва и национални публични и частни средства в този процес. ЕИСК добавя, че възможностите за разпределяне на тези ресурси съществуват не само в „зелени области“, но и в области, които могат да допринесат значително за постигането на целите на Европейския зелен пакт, като например цифровата трансформация, развитието на мрежовите индустрии и интелигентната и устойчива транспортна инфраструктура.

3.9.

ЕИСК счита, че е от съществено значение да се координират внимателно инвестиционните стратегии за идното десетилетие както на еврозоната, така и на ЕС, и да се зачитат интересите на всички заинтересовани страни. От 2021 г. нататък два нови инструмента — бюджетният инструмент за сближаване и конкурентоспособност и програмата InvestEU (2) — ще бъдат подходящи за тази цел, ако бъдат придружени ефективно от традиционните начини за управление на бюджетните ресурси на ЕС, като например политиката на сближаване.

3.10.

Икономическата криза от 2008 г. парализира процеса на икономическа конвергенция между държавите от еврозоната, който така и не се възстанови изцяло по време на периода на икономическото възстановяване: признаци на възстановяване се наблюдават в Централна и Източна Европа, но не и в Южна. Същевременно най-успешните държави от Централна, Източна и Югоизточна Европа надминават или догонват някои от по-традиционните икономики в ЕС и този процес вероятно ще продължи през идното десетилетие. Въпреки това сближаването трябва да се засили, тъй като продължават да съществуват значителни различия между държавите членки. В това отношение ЕИСК подкрепя устойчивия и приобщаващ растеж на ЕС като цяло с намаляване на социалните и икономическите дисбаланси в рамките на държавите членки и между тях.

3.11.

ЕИСК настоятелно подчертава факта, че различните компоненти на икономическата политика трябва да бъдат балансирани. По-специално, използването на инструменти на фискалната политика също е абсолютно наложително, както призова ЕЦБ през последните години. Има вероятност ЕЦБ да продължи да прилага насърчаваща растежа, гъвкава парична политика, която има за цел не само да доближи инфлацията до нейното целево равнище, но и да поддържа благоприятни условия за растеж, като същевременно гарантира финансова стабилност. ЕИСК предлага освен това да бъде консолидирана ролята на ЕЦБ като кредитор от последна инстанция.

3.12.

Подобрената фискална дисциплина през предходния период дава възможност за прилагане в близко бъдеще на предпазливо агресивна данъчна политика, като същевременно се отчитат и последиците от реалното забавяне на икономическия растеж през следващите години. Понастоящем съществуват значителни възможности не само за инвестиции, но и за допълнително видимо засилване на прилагането на структурната политика с оглед на увеличаването на икономическия потенциал и премахването на продължаващите дисбаланси и проявления на неефективност на пазара, като същевременно се гарантират справедливи условия на труд и социална закрила. Това означава например подкрепа за функционирането на ефективни институции, независима съдебна система, която работи, добра публична администрация, солидни основи за справяне с корупцията, ефективни данъчни системи, добри образователни системи, съобразени с пазара инструменти за насърчаване на бизнеса, високи стандарти при осигуряването на подпомагане при безработица и укрепване на механизмите за социален диалог, включително колективното договаряне.

3.13.

ЕИСК е убеден, че е налице потенциал за допълнително обмисляне на значението и устойчивостта на съществуващите параметри на данъчната система. Еврозоната се характеризира с относително висока данъчна тежест, която се отразява и върху данъчното облагане на труда. В същото време екологичните и имуществените данъци като цяло представляват много малка част от общите данъчни приходи. Ето защо ЕИСК отбелязва, че е необходимо да се въведат форми на данъчно облагане, които да намалят данъчната тежест върху труда и да я повишават например по отношение на спекулацията. Той препоръчва да се въведат правила за справедливо данъчно облагане, по-специално във връзка с новите форми на цифровата икономика, при които капиталът се концентрира повече върху извличането на стойност, отколкото производството на стоки и предоставянето на услуги. В бъдеще екологичните данъци биха могли да бъдат важен инструмент за стимулиране на по-екологосъобразното поведение на потребителите и производителите, без това да оказва значително въздействие върху условията за икономически растеж. В същото време ЕИСК отбелязва, че при всяка промяна на данъчните системи трябва да се избягва допълнително задълбочаване на силното неравновесие в разпределението на доходите и богатството. ЕИСК призовава за продължаване и укрепване на усилията за борба с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци (агресивно данъчно планиране), което ще направи данъчната система по-ефективна. ЕИСК изразява съгласие с Европейската комисия, че следва да има по-тясна координация и сътрудничество между държавите членки при разработването на данъчната политика, което спомага за създаването на справедливи условия на единния пазар. ЕИСК подкрепя също така Европейската комисия в нейните усилията и обсъждания за постигане на консенсус относно общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък и прегледа на разпределението на печалбите между държавите членки. Както беше посочено в предходното становище (3) и повторно отбелязано в публикацията на Комитета „Данъчното облагане — гледната точка на организираното гражданско общество“, ЕИСК заявява, че политиката в областта на данъчното облагане като цяло и по-конкретно борбата с данъчните измами трябва да продължи да бъде приоритет за следващата Европейска комисия. Във връзка с това ЕИСК приветства дебата за постепенно преминаване към гласуване с квалифицирано мнозинство и обикновена законодателна процедура в областта на данъчното облагане, като същевременно признава, че всички държави членки трябва да разполагат с достатъчно възможности, за да участват в процеса на вземане на решения.

3.14.

ЕИСК нееднократно е отбелязвал, че необходимостта от поддържане и подобряване на функционирането на единния пазар, както и от създаване и гарантиране на условия за лоялна конкуренция и качествена бизнес среда продължава да бъде от основно значение. Този проблем може да бъде решен чрез дейности и мерки в рамките на европейския семестър.

3.15.

ЕИСК напълно осъзнава, че огромните структурни предизвикателства, пред които е изправена европейската икономика, имат неизбежни социални въздействия и последици. Гарантирането и насърчаването на условия за развитието на нови професионални умения, както и установяването на начини за преминаване от една професия към друга и осигуряването на ефективна и адекватна социална закрила са от съществено значение за успешното преодоляване на тези предизвикателства. ЕИСК счита, че европейският стълб на социалните права е подходяща платформа за тази цел и е съгласен с включването на неговите разпоредби в правото на ЕС.

3.16.

ЕИСК обръща внимание на несъответствието между скоростта, с която се развиват иновациите във финансовия сектор, и способността на регулаторните системи да се адаптират под формата на правила и защита. Секторът на традиционните кредитни услуги изглежда много добре защитен чрез все по-строги правила, въпреки че тези правила налагат високи разходи за привеждане в съответствие, докато бизнес средата често се нуждае от по-гъвкави и достъпни инструменти. В този смисъл банковият съюз и еврозоната са важна екосистема, но въпреки това очакваме тя да има по-ефективни регулаторни системи и правила за насърчаване на инвестициите в целия единен пазар и за отстраняване на пречките, така че финансовите пазари и осъществяваните на тях операции вече да не са ограничени до голяма степен от националните граници.

3.17.

ЕИСК отбелязва, че в края на второто десетилетие на 21-ви век процесът на установяване на финансов съюз (т.е. интегрирането на банковия съюз в съюза на капиталовите пазари) и икономически и паричен съюз остава незавършен. ЕИСК приветства напредъка, постигнат по-специално в областта на икономическия съюз, в който инструментът на европейския семестър и непрекъснатото подобряване на този инструмент несъмнено са доказали своята ефективност. В същото време ЕИСК отбелязва със загриженост, че в случая на паричния съюз (както от гледна точка на държавите членки, които все още са извън еврозоната, така и по отношение на напредъка по отношение на външното представителство и администрацията на еврозоната) и в случая на финансовия съюз през последните месеци не е постигнат осезаем напредък. ЕИСК приветства факта, че устойчивостта и стабилността на финансовия сектор в еврозоната са се увеличили, и подкрепя мерки за намаляване на оставащите слабости. Той призовава за бързо прилагане на европейската схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД) и приветства съобщението на Европейската комисия относно укрепването на европейската надзорна и регулаторна рамка, включително мерките за изпиране на пари.

3.18.

С оглед и на укрепването на политическия стълб на ИПС, ЕИСК приветства позицията на Европейската комисия относно участието на социалните партньори в реформите в областта на заетостта и социалните и икономическите въпроси, които според нея са от съществено значение за укрепването на ангажираността с изпълнението на реформите и подкрепата за това. Преди всичко обаче привличането на социалните партньори и гражданското общество като цяло е от решаващо значение за равновесието между финансовите, икономическите, социалните и политическите стълбове на ИПС.

4.   Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК счита, че включването на екологичното измерение и неговото социално отражение в икономическата система и ежедневната дейност на икономическите субекти и на тези, които правят и осъществяват политика, е неизбежно.

4.2.

Европейският зелен пакт трябва да бъде обвързан със социалното измерение. Въпреки че трябва да се справим с предизвикателствата, свързани с изменението на климата, ние трябва също така да насърчаваме приобщаващия растеж, да подобряваме икономическата приспособимост, да премахнем неравенствата, да постигнем справедливи условия на труд за всички работници, да насърчаваме образователните системи за обучение на работниците и да се справяме с проблемите на бедността и социалното изключване. ЕИСК приветства включването на европейския стълб на социалните права и на ЦУР в процеса на европейския семестър. Това обаче трябва да бъде допълнително формализирано.

4.3.

ЕИСК отбелязва с голям интерес предложението за въвеждане на Плана за инвестиции за устойчива Европа и Фонда за справедлив преход, оценява положително определянето на цели за тях и приветства предложените за тях мерки, като например увеличаването на разходите от бюджета на ЕС за инициативи в областта на климата и околната среда. Той би искал да добави обаче, че Планът за инвестиции за устойчива Европа все пак няма да бъде достатъчен. Въпреки че се очаква планът да доведе до нетни инвестиции в размер на около 100 милиарда евро годишно, Европейската комисия прогнозира, че за постигане на целите на ЕС до 2030 г. в областта на климата и енергетиката са необходими допълнителни годишни инвестиции в размер на около 260 милиарда евро. С оглед на това следва по-специално да се увеличи размерът на Фонда за справедлив преход, като основа на целия механизъм за справедлив преход. В предстоящите становища на ЕИСК относно тези инициативи ще бъде представена по-подробна оценка.

4.4.

ЕИСК предлага Европейският зелен пакт да се разглежда като платформа за постигане на напредък по отношение на съвместната европейска добавена стойност, общите нужди и интереси и съвместните инвестиции, приходите от които ще бъдат от полза за целия ЕС и за еврозоната, а не само за отделни участници.

4.5.

От гледна точка на успешното прилагане на Европейския зелен пакт е много важно да има балансиран подход в целия ЕС и в еврозоната. ЕИСК счита, че този параметър е от съществено значение за осигуряването на благоприятни условия за непрекъсната конвергенция и макроикономическа стабилност.

4.6.

ЕИСК признава, че предпазливото и процедурно неоспоримото функциониране на националните фискални механизми е много важно за фискалната устойчивост. Това може да включва например, по отношение на приходите, справедливостта и прозрачността на данъчните системи и спазването на данъчното законодателство, както и по отношение на разходите, определянето на подходящи правила за възлагане на обществени поръчки и прилагането на критерии за определяне и измерване на ефективността и качеството на публичните разходи.

4.7.

ЕИСК препоръчва — като част от подобряването на функционирането на единния пазар и неговите връзки с европейския семестър чрез насочване на вниманието към специфичните за всяка държава препоръки, съгласуваността с бюджета на ЕС и стриктното придържане към ангажиментите, произтичащи от препоръките — да се извършва систематична оценка на ползите от тези дейности по отношение на постигането на фискален капацитет, повишаването на конкурентоспособността на Европа като цяло и подобряването на екологичната и социалната устойчивост.

4.8.

Не трябва да се интересуваме само от държавния дълг, но и от защитата на общественото благосъстояние. Необходими са значителни средства не само за справянето с изменението на климата. След застой в обема на публичните инвестиции от решаващо значение е да се стимулират инвестициите в публична инфраструктура (например във връзка с цифровизацията), които не само ще подкрепят икономическия растеж в краткосрочен план, но и ще осигурят дългосрочен капацитет за производство с оглед на бъдещите просперитет и конкурентоспособност. В съответствие с аргументите на Европейската комисия фискалната политика изисква взаимно допълване с паричната позиция на ЕЦБ. Приемането на „златно правило“ в рамките на фискалната политика за публичните инвестиции би могло да задейства и стимулира по-голям растеж на публичните инвестиции за тази цел, при положение че се спазва фискална дисциплина.

4.9.

За да се подобри еластичността и устойчивостта на еврозоната спрямо икономически сътресения, следва да бъде въведен инструмент, който да помага на държавите членки да се справят с последиците от подобни сътресения и да ги подготви дори по-добре, превантивно, за да могат да им се противопоставят. Поради тази причина ЕИСК приветства както предложения бюджетен инструмент за сближаване и конкурентоспособност (BICC) (4), така и споразумението относно засилената роля на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). Същевременно ЕИСК предупреждава за риска от нарушаване на равновесието между основните стълбове (вж. по-горе), на които се основава ИПС. По отношение на управлението на инструментите за стабилизиране ЕИСК подкрепя демократизацията чрез засилено участие на Европейския парламент и социалните партньори в рамките на политическия стълб на ИПС, като същевременно се зачитат принципите на европейския стълб на социалните права и на целите за устойчиво развитие.

---

(1)  ОВ C 47, 11.2.2020 г., стр.106; ОВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 32.

(2)  Тези въпроси бяха неотдавна разгледани в становища на ЕИСК ОВ C 47, 11.2.2020 г., стр.106, ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 131, ОВ C 282, 20.8.2019 г., стр. 20.

(3)  ОВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 90.

(4)  Вж. становището на ЕИСК ОВ C 47, 11.2.2020 г., стр.106.