A. Необходимост от действия

В какво се изразява проблемът и защо той е проблем на равнището на ЕС?

Въпреки досегашните усилия и инвестиции, ЕС не притежава най-производителните суперкомпютри, а съществуващите зависят от технологии, които не са европейски. Наличното предлагане на изчислително време не може да удовлетвори все по-голямото търсене. За да се преодолее този недостиг, се налага европейските учени и промишлени предприятия да използват възможности за обработка на своите данни извън ЕС. Това може да породи проблеми, свързани с поверителността, защитата на данните, търговската тайна и собствеността върху данните, особено за чувствителни приложения.

Макар и разходите да са вече непосилни за повечето участници на пазара, включително за националните правителства в Европа, държавите членки не координират своите инвестиционни стратегии в областта на високопроизводителните изчислителни технологии (ВИТ), нито пък обединяват своите ресурси. В сравнение с конкурентните от САЩ, Китай или Япония, Европа очевидно не инвестира достатъчно във ВИТ, като недостигът на финансови средства възлиза на 500—750 милиона евро годишно.

Европейската верига на доставки на ВИТ е слаба и интегрирането на европейски технологии в действащи машини с ВИТ продължава да е незначително. Без ясни перспективи за водещ пазар, без ясни перспективи за продажба на машина с производителност от порядъка на екзафлопс на обществения сектор, европейските доставчици няма да поемат риска да разработват такива машини самостоятелно.

Без необходимите действия за осигуряване на разработването на цялостна екосистема на ВИТ (от технологичните компоненти до системи и машини и до приложения и умения), координация и обединяване на инвестициите във водещи инфраструктури за ВИТ на основата на технологии на ЕС, трябва да се очакват неблагоприятни дългосрочни последици, както за цифровата икономика, така и за суверенитета и водещите позиции на Европа в науката и промишлеността.

Какви цели се преследват?

Целите са да се придобие чрез обществени поръчки и внедри в Европа в конкурентни срокове инфраструктура на световно равнище за ВИТ с близка до екзафлопс производителност, тази инфраструктура да се предостави на обществени и частни потребители за разработване на водещи научни и промишлени приложения, които биха насърчили разработването в Европа на широка екосистема с близка до екзафлопс производителност, и да се подкрепи своевременното разработване на следващо поколение европейски ВИТ и тяхното интегриране в системи с производителност от порядъка на екзафлопс, за да може те да бъдат придобити чрез обществени поръчки в конкурентни срокове предвид конкуренцията на световно равнище. Това ще помогне на ЕС да се нареди сред водещите суперкомпютърни сили в света чрез създаването на суперкомпютри с производителност от порядъка на екзафлопс към 2022 г., основаващи се на конкурентна технология от ЕС. За да се постигне тази цел, работата трябва да започне още сега, тъй като цикълът на разработка обикновено изисква четири-пет години. 

Каква е добавената стойност от действия на равнището на ЕС (субсидиарност)? 

Разпокъсаността на усилията във връзка с ВИТ в обществения сектор в рамките на ЕС и в отделните държави членки води до неефективно използване на ресурсите и само частичен трансграничен обмен на експертен опит. Нито една държава членка не разполага с финансовите средства, необходими за придобиване на изчислителни мощности с производителност от порядъка на екзафлопс и за разработване, придобиване и експлоатация на собствена сметка на екосистемата, необходима за ВИТ с производителност от порядъка на екзафлопс, в конкурентни срокове в сравнение със САЩ, Китай или Япония. Споделянето на инфраструктурата и общото ползване на съществуващите мощности ще бъде от полза за всички участници от промишлеността, МСП, науката, обществения сектор, и особено за държавите членки без устойчиви самостоятелни национални инфраструктури за ВИТ. Това ще осигури по-специално собствен, самостоятелен достъп на ЕС до ВИТ.

Б. Решения

Какви са различните варианти за постигане на целите? Има ли предпочитан вариант? Ако няма такъв, каква е причината за това?

Вариантите са следните: запазване на съществуващото положение, европейски консорциум за научна инфраструктура, съвместно предприятие (СП), европейска група по икономически интереси, програма от типа на „Галилео“ и междуправителствена организация. Предпочитаният вариант е СП, тъй като това е единственият инструмент, който позволява ефективно и ефикасно да се съчетаят съвместните обществени поръчки и съвместната собственост на суперкомпютри, както и съвместните инвестиции в разработването на технологии за придобитите машини.

Каква позиция застъпват различните заинтересовани страни? Кой подкрепя отделните варианти?

85 % от анкетираните в целенасочената консултация (от които 61 % са представители на академични/научни организации, 22 % — на бизнес средите, 4 % — на обществения сектор и 2 % — на браншови организации) се съгласиха, че съществува проблем със сегашното състояние на ВИТ в Европа и потвърдиха необходимостта от по-нататъшни действия на равнището на ЕС. Тринадесет страни (дванадесет държави членки на ЕС и една асоциирана страна) вече подписаха Декларацията за европейско сътрудничество в областта на ВИТ, в която се ангажират да работят съвместно, и заедно с Европейската комисия, за придобиване и внедряване на интегрирана инфраструктура на световно равнище в областта на ВИТ.

В. Въздействие на предпочитания вариант

Какви са предимствата на предпочитания вариант (ако има такъв, в противен случай — на основните варианти)?

Съвместното предприятие ще има ясно изразено благоприятно икономическо, обществено и екологично въздействие в сравнение с останалите проучени варианти. То ще доведе до внедряване на инфраструктура на световно равнище за ВИТ в Европа, която ще има конкурентна изчислителна мощност и ще подобри достъпа до такива ресурси на европейските обществени и частни потребители (учени, промишленост, включително МСП, и обществен сектор). Предприятието ще даде възможност да се ускори напредъкът на европейската наука и да се повиши конкурентоспособността на европейската промишленост за доставка на технологии и продукти за крайния потребител в редица сектори и области на приложение с голямо икономическо, обществено и екологично значение.

Какви са разходите за предпочитания вариант (ако има такъв, в противен случай — за основните варианти)?

Съвместното предприятие EuroHPC ще бъде финансирано съвместно от своите членове. Размерът на финансовата вноска на Съюза за покриване на административните и оперативните разходи на СП е до 476 милиона евро по текущата финансова рамка.

Какво е въздействието върху МСП и конкурентоспособността?

МСП ще имат големи ползи, тъй като ще се подобри достъпът им до най-високопроизводителните компютри в света, които в днешно време са съществен инструмент за предлагане на конкурентни продукти на световния пазар. Освен това изграждането на екосистема за ВИТ ще създаде повече възможности за МСП да участват в разработването и търговската реализация на решения в областта на ВИТ.

Ще има ли значително въздействие върху националните бюджети и администрации? 

Очаква се държавите участнички в EuroHPC да направят финансова вноска за покриване на оперативните разходи на съвместното предприятие от порядъка на 476 милиона евро по текущата финансова рамка.

Ще има ли друго значително въздействие? 

Може да се очаква намаляване на административната тежест, понеже ще има един-единствен правен субект за координиране на националните и европейските програми и инвестиции във ВИТ.

Пропорционалност? 

Предпочитаният вариант предвижда балансирани мерки, като всички те се смятат за необходими за постигане на поставените цели, без да налагат прекомерна тежест върху съответните заинтересовани страни.

Г. Последващи действия

Кога ще се извърши преглед на политиката?

Съвместното предприятие следва да заработи до 2019 г., по-конкретно да обяви процедура за обществена поръчка на компютри с близка до екзафлопс производителност по текущата финансова рамка. След приемателните изпитвания на придобитите чрез обществени поръчки машини ще се извърши преглед на политиката, за да се определи дали СП е ефективен и ефикасен инструмент за координиране на европейските програми и програмите на държавите членки с оглед на изграждането на екосистема с производителност от порядъка на екзафлопс до 2022/2023 г.