ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания за предложението и негови цели

Правото на равно третиране по отношение на консулската закрила е едно от специфичните права, които Договорите предоставят на гражданите на ЕС въз основа на гражданството на Съюза. Гражданите на ЕС имат право да потърсят помощ от посолството или консулството на всяка държава — членка на ЕС, ако имат нужда от помощ извън ЕС и тяхната държава членка няма посолство или консулство, което да им помогне (т.е. ако са „непредставени“ 1 ). Държавите членки трябва да оказват помощ на непредставените граждани на ЕС при същите условия, при които оказват помощ на собствените си граждани. Това право, установено в член 20, параграф 2, буква в) и член 23 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и в член 46 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), е израз на солидарността на ЕС и една от практическите ползи от това да си гражданин на ЕС. Това е добър пример за начин за доближаване на ЕС до неговите граждани, което е приоритет на Комисията 2 .

Една от формите на помощ, която се предоставя на непредставените граждани, е издаването на временни документи за пътуване („ВДП“). ВДП са документи, издадени на граждани, чиито паспорти или документи за пътуване са изгубени, откраднати или унищожени или временно не са на разположение. През 1996 г. с Решение 96/409/ОВППС 3 се въвежда единен формат на временен документ за пътуване („ВДП на ЕС“), който се издава от държавите членки на непредставени граждани на ЕС в трети държави (т.е. държави извън ЕС).

ВДП са най-често срещаният вид помощ, предоставяна от държави членки на непредставените граждани на ЕС, изпаднали в затруднение в трети държави 4 , като те са абсолютно необходими, за да се помогне на тези граждани да се върнат у дома безопасно. В този контекст гражданите на ЕС могат да разчитат в трети държави на закрилата, произтичаща от статуса им на граждани на Съюза.

Вече са изминали 20 години от въвеждането на ВДП на ЕС и е необходимо правилата на Решение 96/409/ОВППС и форматът на ВДП на ЕС да се актуализират. Неотдавнашните промени в правилата на ЕС относно консулската закрила не са отразени в Решение 96/409/ОВППС, а ВДП на ЕС в настоящия си вид не е пригоден към съществуващата глобална обстановка от гледна точка на сигурността.

Един от въпросите, които предизвикват особена загриженост, е че настоящият формат на ВДП на ЕС не е достатъчно пригоден за бъдещето. В него не са отразени подобренията по отношение на сигурността на документите за пътуване и той не предлага достатъчна защита срещу измама и фалшифициране. Това доведе до нееднакво използване на ВДП на ЕС в рамките на Съюза. Някои държави членки повече не използват единния формат на ВДП поради опасения във връзка с неговите защитни елементи.

Освен това Решение 96/409/ОВППС не е приведено в съответствие с Директива (ЕС) 2015/637 на Съвета 5 . Тази директива, която държавите членки бяха длъжни да транспонират до 1 май 2018 г., урежда консулската закрила на непредставени граждани в общ план, поради което съдържа и правила, приложими за издаването на ВДП на ЕС. Накрая, някои елементи на дизайна на единния формат на ВДП (напр. липсата на място за поставяне на необходимите визи за транзитно преминаване на трети държави) намаляват вероятността той да бъде приет от трети държави.

Настоящото предложение следва поканата на Съвета да се изготви предложение за изработването на нов ВДП на ЕС, съдържащ защитни елементи в съответствие със съвременните практики, като се актуализират елементите, описани в Решение 96/409/ОВППС 6 .

В плана си за действие от 2016 г. относно сигурността на документите от декември 2016 г. 7 и в съобщението си от 2016 г., озаглавено „Повишаване на сигурността в свят на мобилност: подобряване на информационния обмен в борбата срещу тероризма и по-сигурни външни граници“ 8 , Комисията обърна внимание на измамите с документи за пътуване, подчерта необходимостта от сигурни документи за пътуване и се ангажира да проучи възможностите за подобряване на защитните елементи на ВДП. Освен това в Доклада за гражданството за 2017 г. 9 Комисията пое ангажимент да проучи възможностите за модернизиране на правилата за ВДП за непредставените граждани на ЕС, включително защитните елементи на единния за ЕС формат на ВДП, за да се гарантира възможността гражданите да упражняват ефективно правото си на консулска закрила.

В заключенията си относно плана за действие 10 и Доклада за гражданството 11 Съветът подчерта значението, което сигурността на документите за пътуване и документите за самоличност има за справянето с измамите с документи за пътуване. Освен това в заключенията Комисията бе призована да предприеме подходящи последващи действия.

В своята резолюция относно Доклада за гражданството за 2017 г. 12 Европейският парламент призова Комисията да представи предложение за нов, по-сигурен формат на ВДП на ЕС.

Работната програма на Комисията за 2018 г. 13 включва преразглеждане на предложението за директива на Съвета, която да замени Решението относно утвърждаването на временен документ за пътуване (REFIT). Целта на прегледа е да се модернизират правилата за временните документи за пътуване за непредставените граждани на ЕС, включително защитните елементи на единния формат на ЕС, за да се гарантира възможността гражданите да упражняват ефективно правото си на консулска закрила. Чрез подобряване на защитните елементи на ВДП на ЕС рискът от подправяне и фалшифициране ще бъде намален, като по този начин се води борба с измамите, както и със злоупотребата с документи за пътуване. Това от своя страна би подпомогнало борбата срещу тероризма и организираната престъпност.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Всеки гражданин на ЕС, който се намира на територията на трета държава, в която държавата членка, на която той е гражданин, няма представителство, има право на консулска закрила от всяка държава членка при същите условия, както гражданите на тази държава членка.

С цел определяне на мерките за сътрудничество и координация, необходими за по-нататъшното улесняване на консулската закрила на непредставените граждани, през 2015 г. Съветът прие Директива (ЕС) 2015/637. Директива (ЕС) 2015/637 съдържа общи правила относно мерките за улесняване на консулската закрила на непредставени граждани. В член 9, буква е) от нея се предвижда изрично, че тя се прилага и за издаването на временни документи за пътуване.

Една от целите на настоящото предложение е специфичните правила, приложими към ВДП на ЕС, да бъдат приведени в пълно съответствие с Директива (ЕС) 2015/637. Когато е необходимо, в настоящото предложение допълнително се конкретизират общите правила, съдържащи се в Директива (ЕС) 2015/637, например за сътрудничество и координация между държавите членки при обработването на заявление за ВДП на ЕС. Предложената директива не изменя никакви права, установени с Директива (ЕС) 2015/637.

•Съгласуваност с други политики на Съюза

Сигурните и надеждни документи са важен елемент от управлението на границите.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Настоящото предложение се основава на член 23 от ДФЕС, на който се основава и Директива (ЕС) 2015/637 за консулската закрила. Съгласно параграф 2 от тази разпоредба Съветът, като действа в съответствие със специална законодателна процедура и след консултация с Европейския парламент, може да приема директиви за установяване на мерките за координиране и сътрудничество, необходими за улесняването на консулската закрила на непредставени граждани на ЕС. Тази разпоредба се прилага за всички държави членки.

Предложението има за цел да установи мерките, необходими за улесняването на консулската закрила за най-често срещаният вид консулска помощ, предоставяна на непредставените граждани, а именно издаването на временни документи за пътуване. Тази цел трябва да се постигне чрез установяването на стандартизирана процедура за сътрудничество между държавите членки за издаването на временни документи за пътуване в единен формат с подобрени защитни елементи. Това ще позволи на гражданите да упражняват правото си на консулска закрила ефективно и в по-сигурна среда.

•Субсидиарност (при неизключителната компетентност)

Издаването на ВДП на ЕС има трансгранично измерение, тъй като касае закрилата, предоставяна от една държава членка на граждани на друга държава членка.

Настоящият формат на ВДП на ЕС, определен с Решение 96/409/ОВППС, трябва да бъде актуализиран. Промени в този формат могат да бъдат предложени само от Комисията. ВДП на ЕС с актуализирани защитни елементи ще подобрят сигурността на ЕС като цяло, тъй като тези документи позволяват на притежателите им да преминат границите на ЕС. Освен това по-засиленото използване на единния формат и хармонизираните защитни елементи ще доведат до признаването на тези документи от повече трети държави. Тези цели не могат да бъдат постигнати от държавите членки, действащи поотделно.

Без актуализиране на единния формат на ВДП на ЕС е възможно държавите членки все повече да разчитат на националните ВДП, за да изпълнят задължението си съгласно Договора да предоставят консулска закрила на непредставените граждани на ЕС при същите условия, както на собствените си граждани. Това създава риск държавите членки да използват различни документи и да следват различни процедури. Също така се създава риск от търсене на най-благоприятната правна система (когато гражданите търсят временни документи за пътуване на определена държава членка, но не и на друга, защото документите на определени държави членки са по-широко признати, по-евтини и се получават по-лесно от тези на други държави членки).

•Пропорционалност

Член 5 от Договора за Европейския съюз гласи, че действията на Съюза не трябва да надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договора. Избраната форма за настоящото действие на ЕС трябва да позволи на предложението да постигне целта си и да бъде приложено по възможно най-ефективния начин.

С настоящото предложение се въвежда задължение да се използва ВДП на ЕС за непредставените граждани извън ЕС. Държавите членки ще имат задължение да издават ВДП на ЕС на непредставените граждани, които отговарят на приложимите условия. Предложението обхваща ситуации, в които вече съществува правното задължение за предоставяне на консулска закрила.

С предложението защитните елементи на ВДП на ЕС се подобряват така, че да бъде достигнат стандарта, очакван от държавите членки и третите държави, като за основа се използват стандартите, установени в контекста на единния формат за визите 14 . Ето защо с предложението се дава възможност оборудването, което вече е налично в консулствата и посолствата на държавите членки, да се използва за ВДП на ЕС, като по този начин се ограничава необходимостта от ново оборудване и обучение.

•Избор на инструмент

В съответствие с член 23, параграф 2 от ДФЕС предложеният инструмент е директива.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

В оценката на Решение 96/409/ОВППС се установява, че с издаването на ВДП на ЕС успешно е оказвана реална помощ на гражданите на ЕС, изпаднали в затруднение в трети държави. В оценката беше установено също така, че ВДП на ЕС са нагледна демонстрация на ползите от гражданството на ЕС и се очаква да продължат да се прилагат в бъдеще.

Правната рамка на ВДП на ЕС обаче следва да бъде адаптирана, за да се разрешат някои проблеми, свързани с прилагането ѝ, установени при оценката. Това адаптиране по-специално следва да има за цел да осигури съгласуваност с Директива (ЕС) 2015/637 и да подобри защитните елементи на ВДП на ЕС в контекста на променящите се потребности в областта на сигурността. Основните проблеми, установени при оценката, са фрагментираният подход към издаването на ВДП (не всички държави членки използват формата на ВДП, установен с Решение 96/409/ОВППС), впечатлението, че те се приемат в по-малка степен, правната несигурност, осигуряването на тяхното прилагане, както и опасенията във връзка със сигурността на единния формат на ВДП. Настоящото предложение има за цел да намери решение на проблемите, установени при оценката на Решение 96/409/ОВППС.

•Консултации със заинтересованите страни

Процесът на консултации съчета инструменти с по-общ обхват, като например провеждането на обществена консултация, с по-целеви консултации и проучвания сред държавите членки и групи от заинтересовани страни. Някои от заинтересованите страни, с които бяха проведени консултации, включваха компетентни органи на държавите членки; мисии на държавите членки в трети държави; органи на трети държави; търговски сдружения (вкл. туроператори, авиокомпании и застрахователни компании); граждани и групи от граждани; и експерти от Европейската комисия, Европейската служба за външна дейност и генералния Секретариата на Съвета. Становищата на тези заинтересовани страни бяха взети предвид при изготвянето на настоящото предложение.

В приложение 2 към оценката на въздействието, придружаваща настоящото предложение, се съдържа подробна информация относно резултатите от процеса на консултации.

•Събиране и използване на експертни становища

Съгласно съответния рамков договор Комисията възложи проучване с цел „оценка на съществуващ инструмент на ЕС за европейски временен документ за пътуване и оценка на въздействието“.

•Оценка на въздействието

Комитетът за регулаторен контрол даде положително становище по оценката на въздействието на настоящото предложение, като направи някои предложения за подобрения 15 . В оценката на въздействието бяха разгледани редица възможни варианти на политиката: запазване на съществуващото положение; приемане само на незадължителни мерки; отмяна на Решение 96/409/ОВППС и премахване на ВДП на ЕС; ново законодателство, с което ВДП на ЕС стават задължителни за всички граждани на ЕС; ново законодателство, с което се установява ВДП на ЕС с подобрени защитни елементи; и ново законодателство, с което се установява ВДП на ЕС с биометрични данни.

Вариантите със запазване на съществуващото положение или премахване на ВДП на ЕС бяха сметнати за незадоволителни и неефикасни за постигане на целите. Вариантът ВДП на ЕС да станат задължителни за всички граждани на ЕС беше сметнат за непропорционален. Вариантът с незадължителните, необвързващи мерки също беше сметнат за незадоволителен, ако те се прилагат самостоятелно. Избраният в крайна сметка вариант обаче следва да бъде придружен от незадължителни мерки, за да се подпомогне неговото прилагане.

От двата варианта, свързани с въвеждането на ново законодателство, вариантът с установяването на ВДП на ЕС с подобрени защитни елементи беше сметнат за по-удачен от този с установяването на ВДП на ЕС с биометрични данни, основно по съображения за разходна ефективност и пропорционалност. По-специално, докато в първия вариант ще се използва съществуващото оборудване, използвано за отпечатване на единния формат за визите, то вторият вариант би наложил внедряването на оборудване, което може да отпечатва биометрична информация. Това вероятно би довело до значителни разходи за държавите членки и гражданите.

Очаква се предпочитаният вариант да донесе ползи в няколко области. Непредставените граждани на ЕС в нужда ще могат да получат ВДП на ЕС от консулствата на всички държави членки съгласно рационализирана процедура, предвидена в Директива (ЕС) 2015/637. Те ще се ползват от правото да получат ВДП на ЕС в по-голям брой случаи, отколкото са предвидени съгласно действащото Решение относно ВДП на ЕС. Те също така ще се ползват от по-ясни процедури и срокове за издаване.

Държавите членки и ЕС ще извлекат полза от подобрените защитни елементи на новия ВДП на ЕС. По-засиленото използване на новия документ потенциално ще разшири приемането му от трети държави, а приемането на съвременни стандарти за машинночетимост би следвало да доведе до по-лесна обработка на границите. По-широкото признаване от трети държави би допринесло за това непредставените граждани да си спестят разходи, като ограничи необходимостта от допълнителен престой в хотели и алтернативни варианти за уреждане на пътуването. Наличието на по-сигурен формат на ВДП на ЕС, който е многоезичен и е произвеждан в целия ЕС, може също да представлява разходоефективна алтернатива за държавите членки с оглед на замяната на остарелите национални ВДП. Накрая, Комисията ще може да осигури спазването на новото законодателство за ВДП на ЕС и да наблюдава неговото прилагане.

•Пригодност и опростяване на законодателството

Инициативата е включена в работната програма на Комисията за 2018 г. в рамките на инициативите по Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), в частта „Пространство на правосъдие и основни права, изградено върху взаимно доверие“ 16 . В тази връзка Комисията разгледа възможностите за опростяване и намаляване на различните видове тежести.

Предложението има за цел да рационализира процедурата за издаване на ВДП на ЕС, с което ще се намали тежестта за публичните администрации и гражданите, изпаднали в затруднение поради изгубването на документи за пътуване. Същевременно с предложението се подобряват защитните елементи на ВДП на ЕС, тъй като той ще може да се използва за влизане на територията на ЕС. За тази цел предложението разчита на съществуващото оборудване и експертен опит в контекста на визовия стикер. Наличието на единен, по-сигурен ВДП на ЕС може да намали разходите и неудобствата за гражданите и предприятията (напр. авиокомпаниите), като се разшири приемането от трети държави и се подобри обработката на външната граница на ЕС.

Икономиите, свързани с елементите на опростяване, се оценяват на 93 000 EUR годишно за гражданите. Поради липсата на надеждни данни потенциалните икономии за предприятията и граничните органи не бяха определени количествено.

•Основни права

С настоящото предложение се прилага основното право на гражданите на ЕС на дипломатическа и консулска закрила, гарантирано от член 46 от Хартата.

Предложението засяга също така член 7 от Хартата относно зачитането на личния живот и член 8 относно правото на защита на личните данни. Обработването на лични данни на гражданите, включително събирането, достъпът и използването на лични данни, засяга правото на неприкосновеност на личния живот и правото на защита на личните данни съгласно Хартата. Намесата в тези основни права трябва да бъде обоснована 17 .

Във връзка с правото на защита на личните данни и защитата на данните, в т.ч. сигурността на данните, се прилагат съответните правила на ЕС 18 . Не се предвижда дерогация от режима за защита на данните. Държавите членки трябва да прилагат ясни правила, условия и гаранции в съответствие с правилата на ЕС за защита на данните, когато това е уместно. В тази инициатива не се предвижда правно основание за съхраняването на данните, събрани в нейния контекст, нито за използването на такива данни за цели, различни от проверката на самоличността на заявителя, отпечатването на стикера на ВДП на ЕС и улесняването на пътуването на засегнатото лице. Всяко подобно съхраняване на данни ще трябва да е съобразено с правилата за защита на данните, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/679. Задължителното посочване върху стикера, както и предаването на държавата членка по гражданството с цел проверка на самоличността на заявителя, на личните данни на заявителя, включително портретна снимка, ще бъде прилагано с подходящия набор от гаранции.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението няма отражение върху бюджета на ЕС.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване

Като се има предвид ограниченият брой ВДП на ЕС, издавани от държавите членки, важно е към наблюдението на изпълнението на предложението да се възприеме реалистичен подход и да не се претоварват националните органи. От държавите членки се изисква да предоставят на Комисията ежегодно информация относно ограничен брой ключови показатели. При необходимост може да се реши да се събира допълнителна информация. След пет години Комисията ще направи оценка на прилагането на директивата.

•Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението

В глава I (членове 1 и 2) се описва предметът на предложението и се дават редица определения. В предложението се определят условията и процедурата, съгласно които непредставените граждани могат да получат ВДП на ЕС, и се установява единен формат за такива документи. В него е възприето същото определение за „непредставен гражданин“ както в Директива (ЕС) 2015/637.

В глава II, член 3 се определят условията за издаване на ВДП на ЕС. По принцип ВДП на ЕС следва да се издава на всеки непредставен гражданин, чийто паспорт или документ за пътуване по различни причини не е наличен, с цел еднократно пътуване до държавата членка по гражданството или местопребиваването на гражданина. Документът следва да бъде издаден, след като оказващата помощ държава членка се е консултирала с държавата членка по гражданството на лицето.

В член 4 се описва процедурата за издаване на ВДП на ЕС, включително консултациите между държавата членка, оказваща помощ на непредставения гражданин, и държавата членка по гражданството на лицето, както и приложимите срокове. В член 4 също така се посочват изключенията в надлежно обосновани случаи или в кризисни ситуации. В него се съдържат и мерките за сигурност.

Съгласно член 5 ВДП на ЕС следва да бъде валиден за не много по-дълъг срок от минимално необходимия за пътуването за връщане.

В член 6 се предвижда, че държавите членки могат да въведат или да запазят по-благоприятни разпоредби, при условие че те са съвместими с Директивата.

По-специално, в член 7 се определят възможните допълнителни ситуации, в които държавите членки могат да издават ВДП на ЕС. Получатели на ВДП на ЕС, които не са непредставени граждани на ЕС в трети държави, биха могли да бъдат например придружаващи членове на семейството, собствени граждани или постоянно пребиваващи лица на съответната държава членка или представени граждани на ЕС, които са граждани на друга държава членка. Държавите членки могат да решат също така да издават ВДП на ЕС в рамките на ЕС.

В глава III, член 8 се определя единният формат, който да се използва за ВДП на ЕС, състоящ се от единен формуляр и стикер. Съответните данни на получателя на ВДП на ЕС се отпечатват върху стикера, който след това се полага във формуляра.

В член 9 се урежда процедурата, използвана за издаване на допълнителни технически спецификации за ВДП на ЕС. Тези спецификации могат да бъдат секретни, ако е необходимо.

Член 10 се отнася до органите на държавите членки, които отговарят за отпечатването на ВДП на ЕС. Информацията за тези органи трябва да бъде съобщена на Комисията и на останалите държави членки.

В член 11 се съдържат правилата за комитета, чиято задача е да подпомага Комисията при прилагането на Директивата.

В член 12 на делегациите на Съюза в трети държави се възлага уведомяването на третите държави за единния формат на ВДП на ЕС и предоставянето на образци от ВДП на ЕС.

В глава IV се съдържат редица заключителни разпоредби.

В член 13 се посочва уредбата за защита на данните.

В член 14 се определя задължението на държавите членки да наблюдават прилагането на Директивата и ежегодно да предоставят на Комисията информация.

Съгласно член 15 Комисията следва да направи оценка на Директивата и да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за основните констатации.

С член 16 се отменя Решение 96/409/ОВППС.

В член 17 се определя датата, до която държавите членки трябва да транспонират Директивата в националното си законодателство.

В Член 18 се предвижда, че Директивата влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Съгласно член 19 Директивата се адресира до всички държави членки.

В приложения I и II се съдържат спецификации за единния формуляр и стикер на ВДП на ЕС.

2018/0186 (CNS)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

за временния документ за пътуване на ЕС и за отмяна на Решение 96/409/ОВППС

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 23, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид становището на Европейския парламент 19 ,

в съответствие със специална законодателна процедура,

като има предвид, че:

(1)Гражданството на Съюза е основният статус на гражданите на държавите членки. То дава на всеки гражданин на Съюза правото да се ползва, на територията на трета държава, в която държавата членка, на която той е гражданин, няма представителство, от закрилата на дипломатическите и консулските власти на друга държава членка при същите условия, както и гражданите на тази държава членка. Директива (ЕС) 2015/637 на Съвета 20 привежда в действие това право, като предвижда мерките за сътрудничество и координация, необходими за улесняване на консулската закрила на непредставените граждани на Съюза.

(2)В Директива (ЕС) 2015/637 временните документи за пътуване се споменават като един вид консулска помощ, която се оказва от посолствата и консулствата на държавите членки на непредставени граждани. Временният документ за пътуване (ВДП) е документ за еднократно пътуване, който позволява на носителя му да се върне у дома или по изключение на друго място, в случай че лицето няма достъп до редовния си документ за пътуване, например защото е откраднат или изгубен.

(3)С Решение 96/409/ОВППС на представителите на правителствата на държавите членки 21 беше създаден единен временен документ за пътуване, който да бъде издаван от държавите членки на гражданите на Съюза в места, където държавата членка по гражданството на тези лица няма постоянно дипломатическо или консулско представителство. Понастоящем е необходимо правилата на това решение да бъдат актуализирани и се създаде модернизиран и по-сигурен формат за временния документ за пътуване на ЕС (ВДП на ЕС). Следва да се осигури съгласуваност между специфичните условия и процедурата за издаване на ВДП на ЕС и общите правила за консулската закрила, предвидени в Директива (ЕС) 2015/637, тъй като тази директива, включително финансовата процедура по член 14 от нея, се прилага за издаването на ВДП на ЕС на непредставени граждани. Настоящата директива следва да предвижда допълнителни правила, които да се прилагат успоредно с тези на Директива (ЕС) 2015/637, когато това е необходимо.

(4)По негово искане ВДП на ЕС следва да се издава на всеки непредставен гражданин, чийто паспорт или документ за пътуване е бил изгубен, откраднат или унищожен, временно не е на разположение, е с изтекъл срок на валидност или по други причини не може да бъде получен в разумен срок, например за новородени, родени по време на пътуване, след като държавата членка, оказваща помощ на непредставения гражданин, е получила потвърждение за гражданството му от държавата членка по гражданството.

(5)Тъй като изгубването на паспорт или документи за пътуване може да предизвика значителни затруднения за гражданите в трети държави, необходимо е да се въведе опростена процедура за сътрудничество и координация между оказващата помощ държава членка и държавата членка по гражданството на непредставените граждани. Същевременно е необходимо да се запази достатъчно гъвкавост за извънредни случаи. В кризисни ситуации оказващата помощ държава членка следва да може да издаде ВДП на ЕС, без да се консултира предварително с държавата членка по гражданството. В такива ситуации оказващата помощ държава членка следва да уведоми държавата членка по гражданството във възможно най-кратък срок след оказване на помощта от нейна страна, за да се гарантира, че държавата членка по гражданството е надлежно информирана.

(6)От съображения за сигурност получателите на ВДП на ЕС следва да ги върнат, след като са се върнали у дома си безопасно. Освен това издаващият орган на оказващата помощ държава членка следва да съхранява копие от всеки издаден ВДП на ЕС, а друго копие следва да се изпрати на държавата членка по гражданството на заявителя. Върнатите ВДП на ЕС и съхраняваните копия следва да бъдат унищожени след определен период от време.

(7)Непредставените граждани трябва да могат да подават заявление за ВДП на ЕС в посолството или консулството на всяка държава членка. Както е предвидено в член 7, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/637, държавите членки могат да сключват практически договорености с цел споделяне на отговорностите за предоставянето на ВДП на ЕС на непредставени граждани. Държавите членки, които получат заявления за ВДП на ЕС, следва да преценят за всеки отделен случай дали е целесъобразно да се издаде ВДП на ЕС или случаят да бъде прехвърлен към посолството или консулството, посочено за компетентно в съответствие с действаща специфична договореност.

(8)В съответствие с предназначението си на документ за еднократно пътуване ВДП на ЕС следва да бъде валиден за периода, необходим за това пътуване. С оглед на възможностите и скоростта на пътуването в съвременни условия, срокът на валидност на ВДП на ЕС, освен при извънредни обстоятелства, не следва да надвишава 15 календарни дни.

(9)Настоящата директива не следва да засяга по-благоприятните национални разпоредби, доколкото те са съвместими с нея.

(10)Настоящата директива не следва да възпрепятства държавите членки да издават ВДП на ЕС в други ситуации, като се имат предвид националното право и националната практика. Държавите членки следва да могат също така да издават ВДП на ЕС на непредставени граждани на територията на Съюза, на представени граждани и на собствените си граждани или постоянно пребиваващи лица. В тези случаи държавите членки следва да предприемат необходимите мерки с цел предотвратяване на злоупотреби и измами.

(11)В съответствие с член 5 от Директива (ЕС) 2015/637 и с оглед на осигуряване на ефективността на правото, залегнало в член 20, параграф 2, буква в) от Договора, и на правото на зачитане на личния и семейния живот, признато в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и като се имат предвид националното право и националната практика, оказващата помощ държава членка следва да може да издава ВДП на ЕС на граждани на трети държави, които са членове на семейството на граждани на Съюза, като се вземат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай.

(12)ВДП на ЕС, състоящ се от формуляр и стикер, следва да съдържа цялата необходима информация и да отговаря на високи технически стандарти, по-специално по отношение на гаранциите срещу подправяне и фалшифициране. Той следва да може да бъде използван от всички държави членки и да съдържа разпознаваеми навсякъде защитни елементи, ясно различими с невъоръжено око.

(13)Единният формуляр за ВДП на ЕС следва да съдържа празни страници, така че при необходимост визите за транзитно преминаване да могат да бъдат поставяни направо във формуляра. Този формуляр следва да служи като носител за стикера на ВДП на ЕС, който съдържа съответната информация за заявителя. Стикерът следва да бъде изготвен по модела на единния формат за визи, предвиден в Регламент (ЕО) № 1683/95 на Съвета 22 , и следва да съдържа равностойни защитни елементи. Стикерът на ВДП на ЕС следва да бъде персонализиран в посолството или консулството на оказващата помощ държава членка, като се използват същите принтери както за визите.

(14)С цел повишаване на сигурността и бързината на процеса на издаване, портретната снимка на заявителя, използвана за ВДП на ЕС, следва да бъде направена на място в посолството или консулството с цифров фотоапарат или еквивалентни средства. С цел потвърждаване на самоличността на гражданина същата портретна снимка следва да бъде предадена на държавата членка по гражданството.

(15)В настоящата директива следва да бъдат определени спецификации, които не следва да бъдат секретни. Когато е целесъобразно, може да се наложи тези спецификации да бъдат допълнени с други, секретни спецификации с цел предотвратяване на подправянето и фалшифицирането.

(16)С цел да се гарантира секретността на всички допълнителни технически спецификации, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) №182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 23 .

(17)За да се гарантира, че информацията за допълнителните технически спецификации не се предоставя на повече лица, отколкото е необходимо, всяка държава членка следва да определи един орган, който отговаря за отпечатването на единния ВДП на ЕС. Държавите членки следва да могат да сменят този орган, ако е необходимо. От съображения за сигурност всяка държава членка следва да съобщи името на компетентния орган на Комисията и на останалите държави членки.

(18)С цел разширяване на приемането на ВДП на ЕС делегациите на Съюза в трети държави следва да уведомяват съответните органи на третите държави за единния формат на ВДП на ЕС и за всички последващи изменения и да насърчават неговото използване.

(19)В съответствие с точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество 24 Комисията следва да направи оценка на настоящата директива, по-специално въз основа на информацията, събрана чрез специфични мерки за наблюдение, за да оцени последиците от Директивата и необходимостта от последващи действия.

(20)Към обработването на личните данни, извършвано от държавите членки при прилагането на настоящата директива, се прилага Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета 25 . Системата на ВДП на ЕС изисква обработването на личните данни, които са необходими с цел проверка на самоличността на заявителя, отпечатване на стикера на ВДП на ЕС и улесняване на пътуването на засегнатите субекти на данни. Необходимо е допълнително да се уточнят гаранциите, приложими към обработваните лични данни, като например максималния срок на съхраняване на събраните лични данни. С цел предотвратяване на евентуални злоупотреби максималният срок на съхраняване трябва да е три години. Заличаването на личните данни на заявителите не следва да засяга способността на държавите членки да наблюдават прилагането на настоящата директива.

(21)Доколкото целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради необходимостта да се избягва фрагментираността и по-слабото приемане в резултат от нея на временните документи за пътуване, издадени от държавите членки на непредставени граждани, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, определен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(22)Настоящата директива има за цел да насърчи консулската закрила, гарантирана от член 46 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Тя зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално в Хартата, включително правото на зачитане на личния и семейния живот и правото на защита на личните данни. Настоящата директива следва да бъде тълкувана и прилагана в съответствие с тези права и принципи.

(23)Решение 96/409/ОВППС следва да бъде отменено,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I
ПРЕДМЕТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1
Предмет

В настоящата директива се определят правилата за условията и процедурата, съгласно които непредставените граждани в трети държави могат да получат временен документ за пътуване на ЕС (ВДП на ЕС), и се установява единен формат за такива документи.

Член 2
Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

(1)„непредставен гражданин“ означава всеки гражданин, който притежава гражданство на държава членка, която не е представена в трета държава, както е предвидено в член 6 от Директива (ЕС) 2015/637;

(2)„заявител“ означава лицето, което подава заявление за ВДП на ЕС;

(3)„оказваща помощ държава членка“ означава държавата членка, която получава заявление за ВДП на ЕС;

(4)„държава членка по гражданството“ означава държавата членка, на която заявителят твърди, че е гражданин;

(5)„временен документ за пътуване на ЕС“ или „ВДП на ЕС“ означава документ за пътуване, издаден от държава членка на непредставен гражданин в трета държава по негово искане за еднократно пътуване до държавата членка по гражданството или по местопребиваването на гражданина или по изключение до друго място.

ГЛАВА II
ВРЕМЕНЕН ДОКУМЕНТ ЗА ПЪТУВАНЕ НА ЕС (ВДП НА ЕС)

Член 3
Временен документ за пътуване на ЕС (ВДП на ЕС)

Държавите членки издават ВДП на ЕС на непредставени граждани в трети държави, чиито паспорти или документи за пътуване са били изгубени, откраднати или унищожени, временно не са на разположение, са с изтекъл срок на валидност или по други причини не могат да бъдат получени в разумен срок, в съответствие с процедурата, описана в член 4.

Член 4
Процедура

1.Когато държава членка получи заявление за ВДП на ЕС, в срок от 24 часа тя се консултира с държавата членка по гражданството в съответствие с член 10, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/637 с цел проверка на гражданството на заявителя.

2.Оказващата помощ държава членка предоставя на държавата членка по гражданството цялата необходима информация, включително:

а)данните относно заявителя, които трябва да бъдат включени в стикера на ВДП на ЕС в съответствие с приложение II;

б)портретна снимка на заявителя, която, освен при извънредни обстоятелства, се прави от органите на оказващата помощ държава членка в деня на подаване на заявлението.

3.В срок от 36 часа след получаване на информацията, посочена в параграф 2, държавата членка по гражданството отговаря на искането за консултация в съответствие с член 10, параграф 3 от Директива (ЕС) 2015/637 и потвърждава дали заявителят е неин гражданин. След потвърждаване на гражданството на заявителя оказващата помощ държава членка предоставя на заявителя ВДП на ЕС най-късно на следващия работен ден след деня на получаване на отговора от държавата членка по гражданството на лицето.

4.В надлежно обосновани извънредни случаи на държавите членки може да е необходимо повече време от сроковете, предвидени в параграфи 1 и 3.

5.В кризисни ситуации оказващата помощ държава членка може да издаде ВДП на ЕС, без да се консултира предварително с държавата членка по гражданството. Оказващата помощ държава членка уведомява във възможно най-кратък срок държавата членка по гражданството за факта, че е издаден ВДП на ЕС, и за самоличността на лицето, на което е издаден ВДП на ЕС. Това уведомление съдържа името на лицето и всички данни, които са били включени във ВДП на ЕС.

6.Органът на държавата членка, издаваща ВДП на ЕС, съхранява едно копие от всеки издаден ВДП на ЕС и изпраща друго копие на държавата членка по гражданството на заявителя. Копията се унищожават в срок от 60 дни след изтичане на срока на валидност на ВДП на ЕС, освен ако не са необходими за издаването на нов паспорт или документ за пътуване.

7.При подаване на заявление за нов паспорт или документ за пътуване от получателя на ВДП на ЕС се иска да върне ВДП на ЕС, независимо от това дали срокът му на валидност е изтекъл. Държавите членки осигуряват безопасното и своевременно унищожаване на всички върнати ВДП на ЕС.

8.Член 14 от Директива (ЕС) 2015/637 се прилага за заявленията за ВДП на ЕС.

Член 5
Валидност

ВДП на ЕС е валиден за периода, необходим за осъществяване на пътуването, за което е издаден. За изчисляването на този период се вземат предвид спиранията за нощувки и времето, необходимо за осъществяване на транспортни връзки. Срокът на валидност следва да включва допълнителен „гратисен период“ от два дни. Освен при извънредни обстоятелства срокът на валидност на ВДП на ЕС не може да надвишава 15 календарни дни.

Член 6
По-благоприятно третиране

Държавите членки могат да въведат или да запазят по-благоприятни разпоредби от тези в настоящата директива, доколкото те са съвместими с нея.

Член 7
Други получатели на ВДП на ЕС

Когато паспортът или личната карта на заявителя са били изгубени, откраднати или унищожени, временно не са на разположение, са с изтекъл срок на валидност или по други причини не могат да бъдат получени в разумен срок, дадена държава членка може да издаде ВДП на ЕС:

а)на членове на семейството на непредставени граждани, които не са граждани на Съюза и придружават непредставените граждани, в съответствие с член 5 на Директива (ЕС) 2015/637;

б)на собствени граждани или постоянно пребиваващи лица;

в)на граждани на друга държава членка, която е представена в държавата, в която тези граждани искат да получат ВДП на ЕС;

г)на граждани на ЕС и членовете на техните семейства на територията на Съюза;

д)на други лица, които имат връзки с нея и които тя е съгласна да приеме.

ГЛАВА III
ЕДИНЕН ФОРМАТ НА ВДП НА ЕС

Член 8
Единен формат на ВДП на ЕС

1.ВДП на ЕС се състои от единен формуляр и стикер. Формулярът и стикерът трябва да отговарят на спецификациите, предвидени в приложения I и II, и на предвиденото в Решение за изпълнение C(2018) 674 на Комисията от 9 март 2018 г. по отношение на по-подробни технически спецификации относно единния формат за визи и за отмяна на Решение C(2010) 3191 на Комисията.

2.При попълването на стикера на ВДП на ЕС се попълват разделите, предвидени в приложение II, и машинночетимата зона, в съответствие с Документ 9303 на ИКАО, част 2.

3.Държавите членки могат да добавят всякакви необходими национални вписвания в раздел „Забележки“ на стикера на ВДП на ЕС. Тези национални вписвания не трябва да преповтарят разделите, предвидени в приложение II.

4.Всички вписвания в стикера на ВДП на ЕС се отпечатват. На отпечатания стикер на ВДП на ЕС не се правят промени на ръка.

5.Стикерите на ВДП на ЕС могат да се попълват на ръка само в случаи на техническа непреодолима сила. Не се правят промени в стикер на ВДП на ЕС, който е бил попълнен на ръка.

6.Ако се открие грешка в стикер на ВДП на ЕС, който все още не е бил положен във формуляра за ВДП на ЕС, стикерът на ВДП на ЕС се анулира. Ако се открие грешка, след като стикерът на ВДП на ЕС е бил положен във формуляра, и двата се унищожават и се правят нови такива.

7.Отпечатаният стикер на ВДП на ЕС, съдържащ попълнените раздели, се полага във формуляра за ВДП на ЕС в съответствие с приложение I.

8.В кризисни ситуации може да се използва формат, различен от установения с настоящия член, при условие че съдържа всички раздели, посочени в приложение II, които трябва да бъдат попълнени.

Член 9
Допълнителни спецификации

Комисията приема актове за изпълнение, които съдържат допълнителни технически спецификации за ВДП на ЕС, отнасящи се до следното:

а)дизайна, размера и цветовете на единния формуляр и стикер на ВДП на ЕС;

б)допълнителни защитни елементи и изисквания, включващи повишени стандарти срещу подправяне и фалшифициране;

в)други правила, които трябва да се спазват при попълването и издаването на ВДП на ЕС.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 11, параграф 2. Може да се реши, че тези спецификации са секретни и не се публикуват. В този случай те се предоставят на разположение само на органите, определени от държавите членки като отговарящи за отпечатването на ВДП на ЕС, и на лицата, надлежно оправомощени от държава членка или от Комисията.

Член 10
Отпечатване на ВДП на ЕС

Всяка държава членка определя един орган, който отговаря за отпечатването на ВДП на ЕС. Тя съобщава името на този орган на Комисията и на останалите държави членки. Един и същ орган може да бъде определен от две или повече държави членки. Ако държава членка смени определения от нея орган, тя информира Комисията и останалите държави членки за това.

Член 11
Процедура на комитет

1.Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 12
Уведомяване на трети държави

1.Не по-късно от 21 месеца след влизането в сила на настоящата директива държавата членка, която председателства Съвета в съответствие с член 16, параграф 9 от Договора за Европейския съюз, предоставя типови образци от единния формуляр и стикер на ВДП на ЕС на Комисията и на Европейската служба за външна дейност.

2.Европейската служба за външна дейност предава типовите образци от формуляра и стикера на делегациите на Съюза в трети държави.

3.Делегациите на Съюза в трети държави уведомяват съответните органи в третите държави за единния формат на ВДП на ЕС, както и за основните му защитни характеристики, включително като предоставят типови образци от формуляра и стикера с цел справка. Делегациите на Съюза в трети държави предоставят типови образци от единния формуляр и стикер на ВДП на ЕС на разположение на дипломатическите и консулските мисии на държавите членки с цел обучение и справка.

4.При всяка промяна на единния формуляр или стикер на ВДП на ЕС процедурата, описана в точки 1—3, трябва да се повтори. Посоченият в параграф 1 срок е 3 месеца след приемане на изменения формат.

ГЛАВА IV
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 13
Защита на личните данни

1.Личните данни, които се обработват за целите на настоящата директива, включително портретната снимка на заявителя, направена в съответствие с член 4, параграф 2, се използват единствено с цел проверка на самоличността на заявителя в съответствие с процедурата, предвидена в член 4, отпечатване на стикера на ВДП на ЕС и улесняване на пътуването на засегнатото лице. Оказващата помощ държава членка и държавата членка по гражданството трябва да гарантират подходящо равнище на сигурност на личните данни.

2.Без да се засяга прилагането на Регламент (ЕС) 2016/679, заявителят, на когото се издава ВДП на ЕС, има право да провери личните данни, съдържащи се във ВДП на ЕС, и при нужда да поиска поправянето им.

3.Във ВДП на ЕС не се включва никаква информация в машинночетим вид, освен ако тя не се съдържа и в разделите, посочени в точки 6—14 от приложение II.

4.Оказващата помощ държава членка и държавата членка по гражданството съхраняват личните данни на заявителя за не повече от три години. След изтичането на срока за съхраняване личните данни на заявителя се заличават.

Член 14
Наблюдение

1.Държавите членки извършват редовно наблюдение на прилагането на настоящата директива въз основа на следните показатели:

–ВДП на ЕС, издадени в съответствие с член 3;

–ВДП на ЕС, издадени в съответствие с член 7;

–случаи на измами и фалшифициране на ВДП на ЕС.

2.Държавите членки организират изготвянето и събирането на данните, необходими за измерване на промяната в показателите, описани в параграф 1 по-горе, и ежегодно предоставят тази информация на Комисията.

3.В съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 11, параграф 2, Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на показатели в допълнение към посочените в параграф 1.

Член 15
Оценка

1.Не по-рано от пет години след датата на транспониране на настоящата директива Комисията извършва оценка на директивата и представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за основните констатации, включително за това доколко равнището на сигурност на личните данни е подходящо.

2.Държавите членки предоставят на Комисията информацията, необходима за изготвянето на доклада.

Член 16
Отмяна

1.Решение 96/409/ОВППС се отменя, считано 24 месеца след влизане в сила на настоящата директива.

2.Позоваванията на отмененото решение се считат за позовавания на настоящата директива.

3.Държавите членки осигуряват унищожаването на формулярите на ВДП на ЕС, изготвени съгласно Решение 96/409/ОВППС, най-късно до датата, посочена в параграф 1.

Член 17
Транспониране

1.Държавите членки приемат и публикуват, не по-късно от 12 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива, законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Те започват да прилагат тези разпоредби 24 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 18
Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 19
Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Съвета

Председател

(1) Вж. също член 6 от Директива (ЕС) 2015/637 на Съвета от 20 април 2015 г. относно мерките за координация и сътрудничество за улесняване на консулската закрила на непредставени граждани на Съюза в трети държави и за отмяна на Решение 95/553/ЕО (ОВ L 106, 24.4.2015 г., стр. 1).

(2) https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/juncker-political-guidelines-speech_bg.pdf

(3) Решение 96/409/ОВППС на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 25 юни 1996 г. относно утвърждаването на временен документ за пътуване (ОВ L 168, 6.7.1996 г., стр. 4).

(4) Според Доклада за гражданството на ЕС за 2017 г. (COM(2017) 30 final/2) „[и]здаването на временни документи за пътуване на практика е формата на помощ, предоставяна най-често от държавите членки на непредставени граждани на ЕС (над 60 % от всички случаи)“. В абсолютно изражение броят на издадените ВДП на ЕС е относително малък. Годишният брой възлиза на около 320 извън ЕС и още 250 в рамките на ЕС. Според приблизителните изчисления на още 400—500 непредставени граждани годишно се издават национални ВДП, а не такива във формат на ВДП на ЕС. Трябва да се отбележи, че цифрите за ВДП на ЕС са непълни и вероятно занижени, тъй като понастоящем не всички държави членки събират точни статистически данни за ВДП на ЕС (допълнителна информация се съдържа в оценката, придружаваща настоящото предложение).

(5) Директива (ЕС) 2015/637 на Съвета от 20 април 2015 г. относно мерките за координация и сътрудничество за улесняване на консулската закрила на непредставени граждани на Съюза в трети държави и за отмяна на Решение 95/553/ЕО (ОВ L 106, 24.4.2015 г., стр. 1).

(6) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-5287-2011-INIT/bg/pdf .

(7) СОМ(2016) 790 final.

(8) СОМ(2016) 602 final.

(9) COM(2017) 30 final/2.

(10) Заключения на Съвета относно Плана за действие на Комисията за укрепване на европейския отговор по отношение на измамите с документи за пътуване, приети на 27 март 2017 г., http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-7696-2017-INIT/bg/pdf .

(11) Заключения на Съвета относно доклада за гражданството на ЕС за 2017 г., приети на 11 май 2017 г., http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-9080-2017-INIT/bg/pdf .

(12) Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2017 г. относно Доклада относно гражданството на ЕС за 2017 г.: Укрепване на правата на гражданите в Съюз на демократична промяна, http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P8-TA-2017-0487+0+DOC+XML+V0//BG .

(13) https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/file_import/cwp_2018_annex_ii_bg.PDF .

(14) Регламент (ЕО) № 1683/95 на Съвета от 29 май 1995 г. за определяне на единен формат за визи, изменен с Регламент (ЕС) 2017/1370 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2017 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1683/95 на Съвета за определяне на единен формат за визи.

(15) Становището на Комитета за регулаторен контрол е достъпно на адрес: http://ec.europa.eu/transparency/regdoc/?fuseaction=ia&language=bg .

(16) https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/file_import/cwp_2018_annex_ii_bg.PDF .

(17) Съдът на Европейския съюз определи критериите за обосновката на подобна намеса в контекста на Регламент (ЕО) № 2252/2004 на Съвета в решението си по дело Schwarz/Stadt Bochum, C-291/12, ECLI:EU:C:2013:670. Той припомни, че ограничаването на правата от Хартата трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на тези права и, при спазване на принципа на пропорционалност, да е необходимо и действително да отговаря на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. Освен това Съдът постанови, че двете цели — първата е „да се предотврати фалшификацията на паспорти, а втората е да се попречи на незаконното им използване“ — отговарят на тези критерии.

(18) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(19) ОВ С [...], [...] г., стр. [...].

(20) Директива (ЕС) 2015/637 на Съвета от 20 април 2015 г. относно мерките за координация и сътрудничество за улесняване на консулската закрила на непредставени граждани на Съюза в трети държави и за отмяна на Решение 95/553/ЕО (ОВ L 106, 24.4.2015 г., стр. 1).

(21) Решение 96/409/ОВППС на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 25 юни 1996 г. относно утвърждаването на временен документ за пътуване (ОВ L 168, 6.7.1996 г., стр. 4).

(22) Регламент (ЕО) № 1683/95 на Съвета от 29 май 1995 г. за определяне на единен формат за визи (ОВ L 164, 14.7.1995 г., стр. 1).

(23) Регламент (ЕС) №182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(24) Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. (OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1).

(25) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).