ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

С настоящото предложение се цели да се позволи управлявано от пазарното търсене развитие на ценните книжа, обезпечени с държавни облигации (ЦКОДО), и така да се подпомогне процесът на интегриране и диверсифициране на европейския финансов сектор, в резултат на което да се засили стабилността и устойчивостта на икономическия и паричен съюз. Настоящата инициатива е в подкрепа на интеграцията, както и на диверсифицирането и намаляването на риска във финансовата система, с което допълва други елементи на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари.

След световната финансова криза и кризата с държавния дълг в еврозоната, за стабилизирането на финансовия сектор на ЕС и на еврозоната бяха предприети съществени стъпки и бяха създадени условия за задълбочаване на интеграцията чрез въвеждането за финансовите институции на общи стриктни пруденциални норми и норми за преструктуриране. Този резултат се дължи на редица реформи, сред които са Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките 1 , създаването на Единния надзорен механизъм 2 и на Единния механизъм за преструктуриране, както и Регламентът за капиталовите изисквания 3 . От друга страна интеграцията и диверсификацията на финансовите пазари извън националните граници биха могли да бъдат засилени, което – в резултат на по-диверсифицирания риск и увеличения капацитет на капиталовите пазари да поемат шокове – би повишило значително устойчивостта на Европа и на нейния икономически и паричен съюз. В тази връзка Комисията работи за задълбочаването и разширяването на интеграцията на капиталовите пазари в условията на един съюз на капиталовите пазари. Специално за финансовия сектор на еврозоната остава невралгична спойката между държавата и банките, която се изразява в тясната взаимна обвързаност между платежоспособността на дадено правителство и тази на банките в неговата юрисдикция, и която се дължи отчасти на склонността на банките да конституират портфейлите си с държавни облигации предимно с такива на собствените си държави (т. нар. „национално пристрастие“). Дестабилизиращият потенциал на тази практика – за взаимно подхранване на проблемите и пораждане на финансова несигурност – се изяви при кризата с държавния дълг в еврозоната: с влошаването на кредитоспособността на дадена държавна облигация цената ѝ се понижава, което поражда проблеми за балансите на банките от съответната юрисдикция; от своя страна, проблемите на банките оказват натиск върху държавния бюджет – пряко (чрез „спасяване“) или непряко (например чрез намаляване на данъчните постъпления поради спад в кредитирането и икономическата дейност). Освен тези връзки, които банките поддържат със собственото си правителство, те поради недостатъчната си диверсификация в трансграничен план са все още силно чувствителни към икономическото развитие в държавата си.

Освен това, въпреки увеличаването до неотдавна на общия публичен дълг в резултат на световната финансова криза, предлагането на висококачествени държавни облигации в евро, които да служат като „нискорискови активи“ в съвременната финансова система, намаля. Същевременно с новите нормативни изисквания за поддържането на достатъчни буфери от високоликвидни активи (например във връзка с отношението на ликвидно покритие) се засили търсенето на подобни активи от страна на банките и другите финансови институции.

Настоящото предложение, с което се поставя нормативна основа за управлявано от пазара развитие на ценните книжа, обезпечени с държавни облигации (ЦКОДО), се вписва в усилията, които Комисията полага за доизграждане на банковия съюз и за задълбочаване на Икономическия и паричен съюз (ИПС) в съзвучие с Документа за размисъл относно задълбочаването на ИПС от май 2017 г., с обявеното от председателя Юнкер в писмото за намерения от септември 2017 г., придружаващо речта му за състоянието на Съюза, и с пакета за задълбочаване на ИПС от декември 2017 г.

ЦКОДО ще бъдат създавани от частния сектор. Процесът е следният: субект от частния сектор конституира чрез пазара базисен портфейл от държавни облигации, след което ги прехвърля към правно обособен и самостоятелен субект, създаден единствено с цел да емитира за инвеститорите серия ценни книжа, които представляват вземания върху постъпленията от този базисен портфейл. Отделните емитирани ценни книжа ще поемат всички загуби от базисния портфейл в определена йерархична последователност (т.е. загубата ще се поема първо от притежателите на подчинени вземания и едва след като тези ценни книжа бъдат напълно ликвидирани тя ще се поема от притежателите на първостепенни вземания).

При ЦКОДО няма да се разчита на поделяне на риска или на фискален пул между държавите членки. Само частните инвеститори ще поделят риска и евентуалните загуби. Следователно ЦКОДО съществено се различават от еврооблигациите.

В средата на 2016 г. Европейския съвет за системен риск (ЕССР) създаде работна група на високо равнище (наричана по-долу „работна група на ЕССР“) за оценка на ползата и осъществимостта на ЦКОДО. В работната група на ЕССР влизаха представители на централните банки и органите за финансов надзор на редица държави членки, представители на европейските институции (Европейската централна банка и Европейската комисия) и агенции (Европейския банков орган и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), както и служители, натоварени с управлението на публичния дълг и представители на академичната общност.

Заключенията на работната група на ЕССР бяха 4 , че развитието на пазар на ЦКОДО е възможно при определени условия. В крайна сметка обаче само поставянето в пазарни условия би могло да определи дали ЦКОДО са жизнеспособен продукт. Настоящото предложение проправя пътя за подобен тест чрез пазара.

Една от основните констатации на работната група на ЕССР, потвърдена и при контактите с пазарните участници и другите заинтересовани страни, е, че настоящата нормативна уредба значително затруднява развитието на ЦКОДО. Според настоящата нормативна уредба ЦКОДО биха били определени като секюритизационни продукти и следователно третирани значително по-неблагоприятно в сравнение със своите базисни портфейли от държавни облигации на еврозоната (напр. по-високи капиталови изисквания; ограничена допустимост или недопустимост за удовлетворяване на потребностите от ликвидност и обезпечение; по-строги инвестиционни ограничения за различни класове инвеститори и др.). Рисковете при ЦКОДО обаче, поради естеството на базовите им активи и самата им простота и стандартизираност, са съпоставими с тези при базовите държавни облигации, а не с тези при обичайните секюритизации. При ЦКОДО например между емитента на секюритизацията чрез ЦКОДО и крайните инвеститори няма информационна асиметрия, тъй като базовите активи са добре познати и търгувани на пазара.

Поради това нормативната уредба трябва да бъде подходящо съобразена със свойствените на ЦКОДО характеристики. Важно е да се отбележи, че да се уредят ЦКОДО не означава да се промени регулаторното третиране на експозициите към държавни дългови инструменти. Както е посочено в приетия през май 2017 г. Документ за размисъл относно задълбочаването на ИПС, последните ще имат значително отражение върху финансовата стабилност на банките в ЕС и еднаквите условия на конкуренция между тях.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политика

ЦКОДО представляват нова концепция и още не съществуват на практика, поради което все още не е създадена подходяща уредба, която да е съобразена със свойствените характеристики на този вид инструменти.

Както бе посочено по-горе, според настоящата нормативна уредба ЦКОДО биха били определени като секюритизационни продукти. Така в резултат на нормативната уредба на секюритизациите, която в настоящия си вид е подходяща за съществуващите секюритизации, да се инвестира в ЦКОДО би било по-капиталоемко, отколкото да се инвестира пряко в представляващите базисния портфейл на ЦКОДО държавни облигации от еврозоната. Когато става въпрос например за капиталовите изисквания за банките, държавните облигации от еврозоната са с нулево рисково тегло (т.е. банките не трябва да задържат капитал с оглед на инвестициите си в тези облигации), но за инвестициите в секюритизационни траншове рискът винаги е положителен, като в зависимост от ранга на вземанията капиталовите изисквания могат да бъдат доста високи.

По-високите капиталови изисквания за секюритизационните продукти като цяло (т.нар. „не-неутралност“ на уредбата на секюритизациите) се обосновава със специфичните рискове, които секюритизациите пораждат, главно поради асиметричната информация между инициаторите на секюритизационни продукти и инвеститорите. Нещата обикновено се усложняват от непрозрачния характер на секюритизираните активи и комплексния характер на структурата, които пораждат риск, свързан с агента, и правен риск. При една обичайна секюритизация рискът, свързан с агента, се дължи на това, че инициаторът на дадения продукт знае за активите, съставляващи секюритизационния пул, значително повече от инвеститора. Такъв е несъмнено случаят, когато банка секюритизира свои издадени ипотечни кредити. Инвеститорът няма достъп до същата информация за кредитополучателите по ипотечни кредити, каквато има банката. Така той може да предположи, че банката иска първо/единствено да секюритизира най-нерентабилните/рисковите ипотеки. Именно рискът, свързан с агента, възпира редица институционални инвеститори и банки да инвестират в секюритизации, освен когато емитентът запазва известна експозиция към базовите активи.

От своя страна ЦКОДО са специфичен финансов продукт с две основни характеристики. На първо място отсъстват голяма част от асиметрията на информацията и сложността на структурата на типичната секюритизация, тъй като базовият пакет на ЦКОДО се състои от облигации на централното правителство на държави от еврозоната. Тези активи са добре известни и понятни на пазарните участници. Освен това структурата на пула от базови активи на ЦКОДО е предварително определена (например теглото на дадена облигация на централното правителство на държава от еврозоната зависи, с малка разлика, от нейната вноска в капитала на Европейската централна банка). На второ място, държавните облигации на еврозоната се търгуват редовно на пазарите. Това означава, че всеки може да придобие финансова експозиция към тях, без да прибягва до секюритизация.

Следователно нормативните капиталови изисквания за секюритизациите не са оправдани за ЦКОДО, както ги дефинира настоящото законодателно предложение.

Настоящото предложение третира проблем, сходен с третирания в скорошния регламент за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации (ОПС). По-специално, основанието за скорошния регламент относно ОПС (Регламент (ЕС) 2017/2402) е, че ако на структурираните по опростен, прозрачен и стандартизиран начин и в съответствие със стандартите на ЕС секюритизации не бъдат признати тези характеристики чрез специфично (и на практика по-благоприятно) регулаторно третиране, тяхното развитие излишно се възпрепятства.

Предвид специфичния характер на базовите активи на ЦКОДО, а именно – облигации на централните правителства на държавите от еврозоната, разликата между регулаторното третиране на (традиционните) секюритизации и действителния риск/несигурност на инструмента е още по-ясно изразена при ЦКОДО, отколкото при ОПС. Причините за това са две: 1) базовите активи (а именно държавни облигации от еврозоната), са дори още по-опростени, прозрачни и стандартизирани; и 2) регулаторното третиране на самите държавни облигации от еврозоната е възможно най-благоприятното с оглед на техните свойства и функции във финансовия сектор.

Освен това поради търгуваните обеми, ожесточената конкуренция и значителната ликвидност на пазара инвестиционните решения по отношение на държавните облигации са особено чувствителни към разходите и таксите. Разходите за финансова институция, която възнамерява да инвестира в такива активи, са капиталовите разходи по закупуването им. Следователно ако не бъде премахната тази нормативна пречка, отрицателното въздействие върху развитието на пазара на ЦКОДО би било още по-значително, отколкото при ОПС.

•Съгласуваност с другите политики на Съюза

Намаляването на рисковете за финансовата стабилност чрез улесняване на диверсификацията на портфейлите с държавни ценни книжа на банките и чрез допълнително отслабване на връзката между банките и техните държави е от голямо значение за доизграждането на банковия съюз.

Настоящото законодателно предложение е част от усилията на Комисията за укрепване на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари. Целта е да се даде възможност с течение на времето да се създаде ефективен пазар на ЦКОДО. От своя страна ЦКОДО биха могли да спомогнат за допълнителното диверсифициране на портфейлите във финансовия сектор, като същевременно послужат за нов източник на висококачествени обезпечения — които са особено подходящи при трансграничните финансови операции. Също така с тяхна помощ държавните облигации, емитирани на иначе малки и по-малко ликвидни пазари, биха могли да станат по-привлекателни за международните инвеститори. Това би стимулирало ограничаването и поделянето на риска в частния сектор и насърчило по-ефективното разпределяне на рисковете между инвеститорите. Освен това с ЦКОДО би се увеличил спектърът на наличните инструменти на финансовите пазари, което е в подкрепа на усилията на Комисията за задълбочаване и все по-тясно интегриране на европейските капиталови пазари в контекста на съюза на капиталовите пазари. Следователно с приноса си за доизграждане на банковия съюз и на съюза на капиталовите пазари ЦКОДО осезаемо биха подпомогнали постигането на финансов съюз и задълбочаването на икономическия и паричен съюз.

Както бе посочено, ЦКОДО ще бъдат пазарен инструмент, който е вероятно с течение на времето постепенно да се развие като алтернативна или допълнителна инвестиционна възможност на инвестициите в държавни облигации. Не се очаква ЦКОДО да имат съществено отрицателно въздействие върху действащите национални пазари на облигации, нито да ги заменят.

ЦКОДО са концептуално обособени и се различават от Европейския сигурен актив, посочен в Документа за размисъл относно задълбочаването на ИПС от май 2017 г. Европейският сигурен актив – различен от ЦКОДО – ще бъде нов финансов инструмент за общо емитиране на дългови инструменти. Разработването на такъв европейски сигурен актив повдига редица сложни правни, политически и институционални въпроси, които се нуждаят от задълбочен анализ. Този актив ще трябва да бъде разработен при съобразяване с предвидените в Договора ограничения по отношение на поделянето на риска в публичния сектор, и по-специално клаузата за непоемане на отговорност и задължения (член 125 от ДФЕС). В представения в горепосочения документ за размисъл план-график емитирането на такъв европейски сигурен актив е посочено като възможна следваща стъпка за периода до 2025 г. Поради това този актив е новост в средносрочен план.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

ЦКОДО са инструмент за укрепване на финансовата стабилност и поделянето на риска в еврозоната. Така те могат да способстват за по-нататъшното изграждане на вътрешния пазар. Следователно правното основание на предложението е член 114 от ДФЕС, по силата на който европейските институции се оправомощават да определят подходящи разпоредби с оглед на изграждането и функционирането на вътрешния пазар.

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Установените нормативни пречки за развитието на пазарите на ЦКОДО се съдържат в няколко законодателни акта на Съюза 5 . Поради това действията на отделните държави членки няма да могат да постигнат целите на тази законодателна инициатива – да се премахнат нормативните пречки, тъй като законодателството на ЕС може да бъде изменяно единствено с действие на равнище ЕС.

Дори независимо от тези правни съображения, едно действие на национално равнище не би било оптимално. Те в отделните държави членки биха могли да „позволят възникването“ на различни инструменти. Това би направило пазара непрозрачен и би фрагментирало пазарното търсене по различни инструменти. В резултат би било трудно или дори невъзможно всеки един от тях да бъде ликвиден в необходимата степен. Освен това, дори всички национални законодатели да целят създаването на един и същ инструмент е възможно те да се впуснат в надпревара за уреждането му по най-благоприятния възможен начин. И в двата случая – възникването на различни продукти или на различна уредба, действията на национално равнище биха създали пречки за единния пазар. Тези пречки биха могли да имат значително въздействие предвид изключително тясната интеграция на пазарите на държавни облигации и еднаквото регулаторно третиране в ЕС на тези ценни книжа. Поради всички тези причини едно действие на равнище ЕС е необходимо и подходящо.

•Пропорционалност

С предложения регламент се цели възникването на нов инструмент и премахването на нормативните пречки пред постепенното развитие на пазар на ЦКОДО. Тази намеса е пропорционална, тъй като осигурява равнопоставеност между новия инструмент и неговите базови активи. Не се очаква предложението да окаже съществено въздействие върху съществуващите национални пазари на държавни облигации.

•Избор на инструмент

С настоящото предложение се цели да се позволи управлявано от пазарното търсене развитие на ЦКОДО. В тази връзка в предложението са предвидени критериите, които трябва да удовлетворява даден инструмент, за да може да бъде обозначен като ЦКОДО, както и необходимата надзорна рамка.

За да бъдат постигнати заложените цели е необходимо да се предвиди продукт със стандартен характер. Този стандартен характер следва да е валиден за целия ЕС, поради което са необходими хармонизирани на равнище ЕС дефиниция и регулаторно третиране на ЦКОДО. Член 114, параграф 1 от ДФЕС е правното основание за регламент за определяне на единни разпоредби с оглед усъвършенстване функционирането на вътрешния пазар. Същите резултати не биха могли да бъдат постигнати с директива, тъй като прилагането ѝ, поради свободата на преценка при транспонирането ѝ, може да доведе до различия, които при пазара на ЦКОДО биха могли да доведат до изкривяване на конкуренцията и до регулаторен арбитраж.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Консултации със заинтересованите страни

Като част от своята оценка на осъществимостта на ЦКОДО, работната група на ЕССР проведе в края на 2016 г. обществена консултация, при която при поредица от двустранни срещи и два тематични работни семинара през 2016 г. и 2017 г. с представители на сектора – различни финансови институции и служители, натоварени с управлението на публичния дълг, получи информация и становища. С цел да се избегне дублирането, Комисията не лансира своя открита обществена консултация. Следва да се отбележи, че предложената инициатива не е насочена към потребителите и индивидуалните инвеститори.

При горепосочената консултация с представители на сектора се търсеха становища по редица основни въпроси във връзка с възможното въвеждане на ЦКОДО, по-специално за регулаторното третиране и икономическите аспекти на ЦКОДО. Получените становища разкриха осезаемо усещане за нарастващ недостиг на „сигурни“ (нискорискови) активи на пазара. Повечето респонденти посочиха, че поне първостепенният транш на ЦКОДО следва да получи същото регулаторно третиране, като това на техните базови държавни облигации.

Пазарните участници като цяло приеха, че за Европа е необходимо задълбочаване на финансовата интеграция и диверсифициране на портфейлите с държавни дългови инструменти на банките, но бяха изразени съмнения за жизнеспособността на ЦКОДО. По-специално бе поставен под съмнение интересът към подчинения транш на продукта. Участниците се обединиха около становището, че за развитието на пазар на ЦКОДО е необходимо следното: 1) координиране на емисиите от служителите, натоварени с управлението на публичния дълг; 2) нормативна уредба, която да предвижда равнопоставено третиране между държавните облигации и ЦКОДО; 3) прости и стандартизирани характеристики на ЦКОДО, в т.ч. фиксирани тегла в портфейла – от гледна точка на активите, и максимум три транша – от гледна точка на пасивите; 4) достатъчна ликвидност на пазара на ЦКОДО; както и 5) яснота относно процедурата в случай на (частично) неизпълнение по държавните облигации. Подробна разбивка на отговорите на основните въпроси и общите заключения от проучването са представени в дял II на горепосочения доклад на работната група на ЕССР.

На специален семинар служителите, натоварени с управлението на публичния дълг, изразиха опасения относно модела и прилагането на ЦКОДО, както и мнението, че ЦКОДО не биха могли нито да прекъснат връзката на банките с държавните ценни книжа, нито да създадат нискорисков актив на еврозоната. Изразените опасения касаеха по-специално въздействието на ЦКОДО върху националните пазари на държавни облигации (по-специално тяхната ликвидност), последиците от покупките на държавни облигации на първичния и вторичния пазар от емитентите на ЦКОДО и възможното регулаторно третиране на ЦКОДО. Служителите изразиха опасения и относно техническата осъществимост и икономическата жизнеспособност на новия инструмент.

Освен горепосочените консултации със заинтересованите страни в рамките на оценката от ЕССР на осъществимостта, Комисията се обърна към държавите членки и на 11 април 2018 г. организира заседание на своята експертна група по банково дело, плащания и застраховане, за да получи становища по специфични въпроси. Участниците изтъкнаха, че преди да се предостави техническо становище трябва да се обсъди потребността от ЦКОДО, която според тях не е очевидна. Те предоставиха полезни мнения по избрани въпроси от техническо естество, като по-специално призоваха за предоставянето на пазарните участници на повече гъвкавост при определянето на основните характеристики на ЦКОДО (т.е. по отношение на теглото на емитираните от различни държави членки облигации в съответния портфейл или на отделните траншови нива).

• Събиране и използване на експертни становища

Комисията активно допринесе за работата на гореспоменатата работна група на ЕССР. Настоящото законодателно предложение се основава до голяма степен на работата на тази работна група. Освен това Комисията се срещна с публични органи и представители на частния сектор, за да използва експертния им опит и потвърди заключенията на работната група.

•Оценка на въздействието

За целите на настоящото предложение бе изготвена оценка на въздействието, която няколко пъти бе обсъждана с междуведомствена ръководна група. В оценката на въздействието бяха разгледани следните варианти на политика: i) приложното поле на предложената уредба (т.е. дали обхваща всяка секюритизация на държавни облигации от еврозоната или само секюритизациите, които отговарят на определени изисквания за стандартност); ii) дали да се възстанови „неутралността на регулаторното третиране“, т.е. дали да се предостави същото третиране като на базовите държавни облигации само на първостепенния транш на дадена емисия ЦКОДО или на всички траншове на емисията; както и iii) как да се извършва контрол и да се гарантира спазването на предложената уредба (т.е. дали да се предвиди сертифициране от самите емитенти на ЦКОДО или предварително сертифициране).

При оценката на въздействието трябваше да бъдат претеглени предимствата и недостатъците на отделните варианти на политика. Например премахването на нормативните пречки за всички и всякакви секюритизации би позволило на пазарните участници максимална гъвкавост при разработването на нов инструмент за постигане на максимална доходност при свеждане на рисковете до минимум. От друга страна, известна задължителна стандартност би гарантирала в по-голяма степен, че ликвидността на новия инструмент не се разсейва в множество различни варианти. Аналогично, макар предоставянето на същото третиране като на държавните облигации само на първостепенния транш би могло да стимулира банките да се съсредоточават върху първостепенните траншове, такъв подход би бил в разрез с действащото регулаторно третиране на експозициите към държавни дългови инструменти (и като цяло би ограничил „възникването“ на ЦКОДО, тъй като би стеснил кръга потенциални инвеститори).

В оценката на въздействието бе проучено доколко даден вариант би премахнал установените нормативни пречки; доколко, при даден вариант, новите инструменти биха допринесли за намаляване на риска в счетоводните баланси на банките и за разширяване на предлагането на нискорискови активи в евро; както и кой е най-подходящият подход за привеждане в съответствие с нормативните изисквания и за надзор предвид ползата за спечелване на доверието на пазара и предвид свързаните разходи (както публични, така и частни).

Предложената уредба позволява, без обаче експлицитно да предвижда, управлявано от частния сектор развитие на пазар на ЦКОДО, поради което в оценката на въздействието са разгледани два сценария: при първия ЦКОДО достигат до ограничен обем (100 млрд. евро), а при втория се развиват стабилно и достигат обем от 1,5 трилиона евро – който е значителен в макроикономически план (макар и донякъде ограничен предвид факта, че през второто тримесечие на 2017 г. пазарът на държавни дългови инструменти от еврозоната като цяло възлиза на 9 трилиона евро).

Количествена представа за значимостта на пречките, които ще бъдат премахнати с настоящото предложение, може да се получи например като се сравнят капиталовите изисквания, които дадена банка, която закупи ЦКОДО днес, трябва да удовлетвори, спрямо тези, които тя ще трябва да удовлетвори при същата покупка по предложената специална нормативна уредба. Разбира се, такива (евентуални) икономии ще зависят от направените допускания (включително за рисковите тегла, наложени от второстепенните траншове). При сценарий с ограничен обем, при условие че банките купуват всички траншове и че делът на покупките на тези от тях, които използват стандартизирания подход, е равен на техния настоящ дял от закупени държавни облигации, съвкупните рисково претеглени активи ще се увеличат с около 87 млрд. евро. При сценария на стабилно развитие резултатът от идентичното изчисление е увеличаване на съвкупните рисково претеглени активи с около 1,3 трилиона евро.

Що се отнася до въздействието върху обема на ценните книжа в евро с рейтинг AAA, изчислението се основава на данни от Евростат за емитирания от централни правителства дълг към декември 2016 г. 6 , както и на присъдените от Standard & Poor към същата дата рейтинги на държавните дългови инструменти от еврозоната 7 . Това изчисление показва, че ценните книжа с рейтинг AAA ще се увеличат с 2 % при сценария с ограничен обем и с 30 % при сценария на стабилно развитие.

Накрая, по отношение на въздействието на ЦКОДО върху диверсификацията на портфейлите с държавни ценни книжа на банките, анализът в оценката на въздействието показва, че при сценария с ограничен обем то ще бъде малко, но при сценария на стабилно развитие ще бъде значително. При тези допускания „националното пристрастие“ в извадката от банки от еврозоната, обхванати от проведения от Европейския банков орган преглед на прозрачността, ще спадне с 42 %.

Докладът относно оценката на въздействието беше представен на Комитета за регулаторен контрол на 19 януари 2018 г. Заседанието на Комитета се проведе на 14 февруари 2018 г. Комитетът изрази положително становище и призова за промени и допълнителна работа в следните области: 1) изясняване дали с настоящата инициатива се цели да се уреди нормативно възникването на ЦКОДО и да се предвиди поставянето им в пазарни условия или да се насърчи определена структура на ЦКОДО; 2) доразработване на потенциалната нетна обществена полза от инициативата, както и на рисковете или нежеланите последици; както и 3) по-ясно описание на претеглянето на предимствата и недостатъците на различните варианти на политика. Тези въпроси бяха разгледани и включени в окончателния вид на оценката на въздействието, придружаваща настоящото предложение.

•Пригодност и опростяване на законодателството

Настоящата инициатива няма за цел опростяване или намаляване на административната тежест, произтичаща от действащото законодателство, а вместо това предвижда нови разпоредби, с които да се позволи развитието на ЦКОДО като предлагани на пазара инструменти.

Законодателното предложение не би трябвало пряко да засегне индивидуалните инвеститори, домакинствата, МСП или микропредприятията, тъй като е малко вероятно те да бъдат активни на пазарите на ЦКОДО. Същевременно тези сектори ще извлекат косвена полза от настоящото законодателно предложение поради засилената устойчивост на финансовия сектор – доколкото се оправдае очакваната полза в макроикономически план и за финансовата стабилност.

•Основни права

Настоящото предложение е в съответствие с основните права и спазва принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално правото на собственост и свободата на стопанска инициатива, и трябва да се прилага в съответствие с тези права и принципи. По-специално, настоящият регламент гарантира защитата на правата на инвеститорите в ЦКОДО, като гарантира обособеността и цялостния характер на емитирането на ЦКОДО и на базисния портфейл от държавни дългови инструменти.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Настоящото нормативно предложение ще има известни нови финансови последици за държавния бюджет, тъй като съобразяването с нормативните изисквания ще се основава на сертифициране от самите емитенти на ЦКОДО, а надзорните органи ще упражняват последващ контрол за спазването на тези изисквания в рамките на обичайния си надзор. С оглед на предвидените нови задачи за ЕОЦКП и предвид възможните полезни взаимодействия между съществуващите му функции органът ще се нуждае от известни допълнителни ресурси (вж. законодателната финансова обосновка). Емитентите на ЦКОДО ще поемат сертификационните разходи, които обаче, предвид простотата на финансовия продукт, се очаква да бъдат съвсем ниски (а доколко тези разходи ще бъдат прехвърлени на инвеститорите ще зависи от конкурентоспособността на пазара).

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване

Конкретните цели на настоящата инициатива — да се отстранят нормативните пречки и да се увеличи ликвидността на новите продукти, включително като им се предостави регулаторно третиране на „референтен показател“ — ще бъдат постигнати, когато предложеното законодателство влезе в сила. Това е така, защото само стандартизираните продукти ще бъдат допустими за предвиденото специфично регулаторно третиране, а регулаторното третиране на ЦКОДО ще бъде приравнено с това на базовите държавни облигации 8 .

По отношение на общата цел за създаване на пазари на ЦКОДО въздействието на законодателството ще бъде оценено в зависимост от това доколко тези нови продукти действително са създавани и търгувани, както и доколко развитието на ЦКОДО допринася за увеличаването на обема на нискорисковите активи и намаляването на „националното пристрастие“ при банките. Ще бъде оценено и въздействието на ЦКОДО върху ликвидността на националните пазари на държавни облигации.

Когато се интерпретират резултатите от тези анализи не трябва да се забравя, че развитието на пазарите на ЦКОДО и динамиката на горепосочените референтни показатели зависят от редица други фактори, които са независими от нормативната уредба или изключително слабо свързани с нея. Това вероятно ще затрудни разграничаването на въздействието на предложеното законодателство от това на тези други фактори. По-специално, предлагането на нови продукти може да зависи и от юридическите разходи за създаване на емитиращия субект, възможността за закупуване на облигации с достатъчно еднородни параметри, разходите по обслужването на структурата и др. Аналогично, търсенето им ще зависи от цялостната лихвена среда, склонността към поемане на риск и инвеститорското търсене на различните траншове. Пазарното развитие може и да е линейно, тъй като възвращаемостта на предвидения продукт ще зависи от външни фактори като достигнатите обеми и разпространение. Така например, ако продуктът привлича достатъчно инвеститорски интерес, управляващите дълга могат да решат да организират специални търгове за създаване на ЦКОДО със стандартизирани облигации с различен матуритет. Това от своя страна ще намали продуктовите разходи и ще ускори развитието на пазара.

•Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението

Настоящото предложение съдържа четири части. В първата част се уреждат съставните елементи на ЦКОДО. Тези норми са необходими, за да се осигури максимална стандартизираност на изготвения за предлагане на пазара продукт. Това на свой ред благоприятства ликвидността му и привлекателността му за инвеститорите. Във втората част се съдържат изискванията за уведомяване и прозрачност към емитиращия орган, за да се гарантира, че самосертифицирането се извършва по хармонизиран и надежден начин. В третата част се урежда надзорът на ЦКОДО и евентуалните санкции при несъблюдаване на нормите или измамно поведение от страна на емитиращия субект. В четвъртата част се съдържат изменения на действащи норми, така че регулаторното третиране на ЦКОДО да бъде съобразено със специфичните продуктови характеристики и свойства.

Уводни разпоредби (членове 1—3)

Разпоредбите се отнасят до предмета, обхвата и определенията за целите на уреждането на стандартизираните ЦКОДО и на субектите, участващи в емитирането и притежаването на тези инструменти. Използваните определения са съгласувани с използваните в други актове от правото на Съюза.

Допустимост и състав на базисния портфейл и разделяне на траншове на емисиите ЦКОДО (членове 4—6)

Базисният портфейл на ЦКОДО следва да се състои от държавни облигации на всички държави членки на ЕС, чиято парична единица е еврото. С това ограничение се цели да се избегне валутният риск при някоя от облигациите в базисния портфейл на ЦКОДО. Относителното тегло на облигациите на всяка държава членка следва да бъде тясно съобразено с относителното тегло на съответната държава членка по алгоритъма за записване на капитала на ЕЦБ. Алгоритъмът за записване на капитала на ЕЦБ отразява икономическия размер на всяка държава членка и нейния дял в стабилността на европейската финансова система. Бяха проучени и други алгоритми, но се установи, че са с по-ниско качество. Така например един алгоритъм, основан на емитираните от отделните държави членки и непогасени облигации, би могъл да породи недобросъвестно поведение, тъй като държавите членки биха могли да извлекат по-голяма полза от продукта, ако увеличат общия си непогасен дълг.

Матуритетът на базовите държавни облигации следва да бъде тясно съобразен с матуритета на емисията ЦКОДО.

Емисиите ЦКОДО следва да се състоят от първостепенен транш, възлизащ на 70 % от номиналната стойност на дадената емисия ЦКОДО, и от един или повече подчинени траншове 9 . Целта на подчинените траншове е да се защити първостепенният транш, който следователно е нискорисков инструмент. Точното структуриране на подчинените траншове на емисия ЦКОДО е по преценка на емитента, който максимизира общата цена, включително като калибрира риска и доходността според спецификите на дадено инвеститорско търсене. Първостепенният транш възлиза на 70 % от общата структура, за да се осигури стандартност на този транш при отделните емисии. С цел да се ограничи рискът при транша с най-нисък ранг (траншът, който поема загубите преди всеки друг транш), номиналната му стойност следва да е поне 2 % от оставащата номинална стойност на цялата емисия ЦКОДО. Работната група на ЕССР показа чрез цялостен анализ, че 30-процентен подчинен транш е достатъчен, за да се осигури нисък риск от неизпълнение за съответния (т.е. 70-процентов) първостепенен транш, включително в случай на пазарни трусове.

В членове 4 и 6 са предвидени специфичните обстоятелства, при които структурата на дадена емисия ЦКОДО (състав на базисния портфейл и размер на първостепенния транш) може да се променя при следващи емисии, и са описани съответните процедури. Облигациите на дадена държава членка могат да бъдат изключени от базисния портфейл, ако — и докато — емитирането им е значително ограничено поради намалена потребност от публичен дълг или затруднен достъп до пазара. Освен това дадена траншова структура може да бъде променяна, ако извънредни обстоятелства — неблагоприятна пазарна конюнктура, която сериозно нарушава функционирането на пазара на държавен дълг в дадена държава членка или в Съюза — налагат да се ограничи първостепенният транш, за да се запази неговото високо качество и нисък риск. На ЕОЦКП се възлага да следи дали са налице условията за промяна на състава на базисния портфейл или на размера на първостепенния транш, и да информира Комисията за това. Комисията може, чрез приемане на акт за изпълнение, да реши, че такива условия са налице или че са престанали да съществуват. Такъв акт за изпълнение може да влезе в сила само след гласуване от представителите на държавите членки в Европейския комитет по ценни книжа — в съответствие с процедурата по разглеждане. Емитираните след приемането на такъв акт за изпълнение ЦКОДО отразяват променения състав на базисния портфейл или размер на първостепенния транш, за които е издаден актът за изпълнение.

Емитиране и управление на ЦКОДО (членове 7 и 8)

с цел да се защитят инвеститорите от риска от изпадане в несъстоятелност на институцията, която придобива държавни облигации (това е първоначалният купувач, най-често банка), ЦКОДО следва да се емитират от дружество със специална инвестиционна цел („ДСИЦ“), чиято дейност се състои изключително в емитирането и управлението на ЦКОДО и което не поема никакви други рискови дейности като например кредитиране.

ДСИЦ следва да подлежи на строги изисквания за обособяване на активите, за да се гарантира целостта на емисията ЦКОДО и на позициите, държани от инвеститорите в ЦКОДО. ДСИЦ следва да се увери, че съставът на базовия пул държавни облигации е фиксиран за целия жизнен цикъл на ЦКОДО. С цел да управляват ограничените падежни несъответствия, ДСИЦ следва да могат да инвестират приходите от базисния портфейл — но единствено в парични средства или във високоликвидни финансови инструменти с нисък пазарен и кредитен риск.

Инвеститорите в траншовете на ЦКОДО имат вземания само по базисния портфейл от държавни облигации, а не по баланса на емитента или на първоначалния купувач, поради което ДСИЦ и неговия базисен портфейл не следва да бъдат консолидирани в портфейла на първоначалния купувач.

Използване на обозначението „ценни книжа, обезпечени с държавни облигации“ (член 9)

С цел да се осигури стандартност на ЦКОДО, само продуктите, които удовлетворяват изискванията за състава и матуритета на базовите държавни облигации и за траншовата структура, следва да се ползват със същото регулаторно третиране като това на базовите държавни облигации. За да се избегнат злоупотреби се въвежда система за уведомяване на ЕОЦКП. Даден продукт може да бъде обозначен като ЦКОДО само ако удовлетворява материалноправните изисквания и изискванията за уведомяване.

Изисквания към ЦКОДО за уведомяване и прозрачност (членове 10—12)

ДСИЦ са отговорни за съблюдаването на продуктовите изисквания и на изискванията за уведомяване. На ЕОЦКП се възлага да публикува уведомленията на уебсайта си. По такъв начин ще е ясна отговорността на ДСИЦ за твърдението, че даден продукт може да бъде обозначен като ЦКОДО, и ще се осигури прозрачност на пазара. ДСИЦ ще носят предвидената в националното право отговорност за всяка загуба или вреда, породена от неточни или подвеждащи уведомления. Инвеститорите ще трябва да извършват необходимата за инвестициите във финансови продукти надлежна проверка, но могат, доколкото е уместно, да се осланят също така на уведомлението за ЦКОДО и на декларираното от ДСИЦ съблюдаване на специфичните за ЦКОДО продуктови изисквания. Изискванията за прозрачност към ЦКОДО и базовите държавни облигации следва да позволят на инвеститорите да разбират, оценяват и сравняват сделките с ЦКОДО, а не да разчитат единствено на трети страни като например агенциите за кредитен рейтинг. Те следва да им позволят да действат като благоразумни инвеститори и да извършват надлежна проверка. С настоящото предложение на инвеститорите се гарантира достъп до цялата необходима информация за ЦКОДО. С цел да се улесни процесът за инвеститорите и ДСИЦ, информацията, която трябва да се предоставя на ЕОЦКП, ще бъде хармонизирана, а ЕОЦКП ще изготви образец за оценка на ЦКОДО. ДСИЦ следва да предоставят безплатно информацията на инвеститорите посредством стандартизирани образци, на уебсайт, който отговаря на определени критерии за контрол на качеството и непрекъснатостта на данните. Освен това, преди прехвърлянето на ЦКОДО инвеститорите следва да получат информация за разпределянето на постъпленията и за процедурата при очакване — или в резултат — на неплащане по даден базов актив. С цел надзорните органи да бъдат информирани и да изпълняват своите задачи относно емитирането на ЦКОДО, ЕОЦКП следва да информира съответните компетентни органи за всяко получено уведомление за ЦКОДО.

Надзор и сътрудничество между органите (членове 13 и 14)

За запазване на финансовата стабилност, за осигуряване на доверието на инвеститорите и за насърчаване на ликвидността е важно върху пазарите на ЦКОДО да бъде упражняван подходящ и ефективен надзор. За тази цел в предложението от държавите членки се изисква да определят компетентните органи в съответствие с действащите правни актове на ЕС в областта на финансовите услуги. Съблюдаването на въведените с регламента изисквания се извършва цели най-вече да се гарантира защитата на инвеститорите и, когато е приложимо, като се съблюдават и пруденциалните аспекти, които могат да са свързани с емитирането или държането на ЦКОДО от регламентирани субекти. Определеният надзорен орган следва да разполага с правомощията, предоставени му по силата на действащото право в областта на финансовите услуги.

С оглед на трансграничното естество на пазара на ЦКОДО, сътрудничеството между компетентните органи и ЕОЦКП следва да се състои в обмен на информация, сътрудничество в областта на надзора и разследванията, както и координиране на вземането на решения.

С оглед на последователното тълкуване и общото разбиране на изискванията към ЦКОДО от компетентните органи, ЕОЦКП следва да улеснява координацията на работата на компетентните органи и да прави оценка на практическите трудности, които биха могат да възникнат при ЦКОДО.

Санкции и корективни мерки (членове 15—18)

С оглед на предотвратяването на злоупотреби и запазването на доверието в продукта следва да бъдат предвидени подходящи административни санкции и корективни мерки за случаите, когато даден продукт, обявен от ДСИЦ за ЦКОДО, не удовлетворява изискванията за обозначаване на продукта като ЦКОДО или другите изисквания за уведомяване и за прозрачност. С оглед на защитата на инвеститорите е важно обявеният за ЦКОДО продукт действително да е такъв. По тази причина в член 15 е предвидена специална процедура, по която компетентният орган трябва да реши дали даден продукт, за който се подозира, че не удовлетворява въведените с регламента изисквания, представлява ЦКОДО или не. В случаите, когато в националното право за някои нарушения са предвидени наказателноправни санкции, компетентните органи следва да имат право да предават на ЕОЦКП и на другите съответни компетентни органи информация за наказателните разследвания и производства във връзка с нарушението. наложените на ДСИЦ санкции се публикуват. Освен това ЦКОДО, за които се установи, че не удовлетворяват въведените с предложения регламент изисквания, следва своевременно да бъдат отстранени от съставяния от ЕОЦКП списък на ЦКОДО.

Макропруденциален мониторинг (член 19)

Според анализа, извършен преди представянето на настоящото предложение, изглежда, че ЦКОДО няма да окажат въздействие върху ликвидността на други финансови продукти на пазара или върху финансовата стабилност. Тъй като обаче ЦКОДО са нов продукт се смята за целесъобразно ЕССР, в рамките на своя мандат, да следи развитието на пазара.

Уведомления (член 20)

Държавите членки уведомяват Комисията и ЕОЦКП за законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с изпълнението на предвидените в регламента задължения във връзка с надзора и санкциите.

Изменения на други правни актове (членове 21—24)

С членове 21—24 се изменят някои членове на други правни актове, по-специално Директивата относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), Регламента за капиталовите изисквания (РКИ), Директивата относно институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО II) и Директивата относно застраховането („Платежоспособност II“). Тези изменения са необходими с цел във всички финансови сектори, уредени на европейско равнище, регулаторното третиране на инвестициите в ЦКОДО да е еквивалентно на това на техните базови активи, т.е. на държавни облигации от еврозоната.

ПКИПЦК трябва по-специално да спазват изисквания за диверсификация, които могат да им попречат да притежават определени обеми ЦКОДО. С изменението на Директивата относно ПКИПЦК разрешението, което държава членка дава на ПКИПЦК да инвестират до 100 % в прехвърлими ценни книжа, емитирани или гарантирани от публичноправен орган, ще обхваща и ЦКОДО. За тази цел в директивата е вмъкнат нов член 54а.

При застрахователните дружества ЦКОДО ще се третира като секюритизация. Съгласно стандартната формула по Платежоспособност II, при изчисляване на основното капиталово изискване за платежоспособност всяка секюритизация се подчинява на капиталови изисквания с оглед на риска, свързан с лихвения спред. ЦКОДО следователно ще подлежат на капиталови изисквания с оглед на риска, свързан с лихвения спред, което ги поставя в неизгодно положение спрямо прякото притежаване на облигации на централните правителства на държавите членки, емитирани и финансирани в националната парична единица. Поради това член 104 от Директива „Платежоспособност II“ се изменя, като се добавя нов параграф, така че за целите на изчисляването на капиталовите изисквания ЦКОДО да се третират като ценните книжа на централни правителства или централни банки, емитирани и финансирани в националната парична единица на тези централни правителства или централни банки.

Аналогично е изменен Регламентът за капиталовите изисквания, така че капиталовите изисквания и граничните стойности на експозициите за институциите да са едни и същи както при притежаване на ЦКОДО, така и при пряко притежаване на облигации на държавите членки. Тази цел се постига, като към член 268 (изменен с Регламент (ЕС) 2017/2401) се добавя параграф, така че при изчисляването на капиталовите изисквания подходът на подробен преглед, предоставен за експозицията към секюритизиращи позиции, да обхваща всички траншове на емисия ЦКОДО. Така експозициите към всички траншове на емисия ЦКОДО се третират за пруденциални цели както базовите активи. Освен това, чрез изменение на член 304, третирането на ЦКОДО за целите на капиталовите изисквания с оглед на пазарния риск става същото като това на държавните облигации. Накрая трябва да се отбележи, че се изменя и член 390, така че използваният при секюритизациите подход на подробен преглед да се прилага за граничните стойности и на експозициите към ЦКОДО.

При фондовете за професионално пенсионно осигуряване Директивата относно ИППО II предвижда гранични стойности за риска, свързан с лихвения спред, които държавите членки могат да решат да не прилагат спрямо инвестициите в държавни облигации. Освен това държавите членки могат да налагат количествени ограничения за секюритизациите. С цел същото третиране да се осигури и за ЦКОДО, в Директивата относно ИППО II се вмъква нов член 18а.

Където е необходимо Комисията ще приеме необходимите промени в делегираните актове, свързани с посочените по-горе законодателни актове.

Това се отнася по-специално за регламента относно коефициента на ликвидно покритие (Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията 10 ), при който изменението следва да предвиди квалифициране на ЦКОДО като активи от ниво 1, които представляват вземания към централното правителство на държава членка или са гарантирани от централното правителство на държава членка, както и за пруденциалните изисквания за застрахователните дружества (Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията 11 ), за да се предвиди прилагане на разпоредбите относно експозициите на застрахователните дружества към държавни облигации от еврозоната и спрямо експозициите към ЦКОДО.

Докато (съответните разпоредби в) делегираните актове, основани на посочените директиви и регламенти, не бъдат изменени, те продължават да се прилагат в настоящия си вид.

Комисията също така ще приеме необходимите промени в плановете на съдържанието на проспектите и в съставните елементи (Делегиран регламент (ЕС) 2017/1129 на Комисията 12 ), за да предвиди съответно оповестяване за този нов вид финансов инструмент, съобразен със свойствените на продукта характеристики. Това следва да се извърши по съразмерен начин, като се отчете сравнително простият характер на продукта и със стремежа да се избегне ненужна административна тежест.

2018/0171 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно ценните книжа, обезпечени с държавни облигации

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка 13 ,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 14 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)Ценните книжа, обезпечени с държавни облигации („ЦКОДО“), могат да спомогнат за преодоляването на някои слабости, които излязоха наяве при финансовата криза през 2007—2008 г. или възникнаха в резултат от нея. По-конкретно, ЦКОДО могат да помогнат на банките и другите финансови институции да диверсифицират по-добре експозициите си към държавни дългови инструменти, да ограничат допълнително зависимостта си от държавните ценни книжа и да подобрят предлагането на нискорискови активи в евро. Освен това ЦКОДО биха могли да направят облигациите, емитирани на малки и по-малко ликвидни национални пазари, по-привлекателни за чуждестранните инвеститори — което може да насърчи поделянето на риска с участието на частния сектор и ограничаването на риска, както и да доведе до по-ефективно разпределяне на рисковете сред финансовите субекти.

(2)Съгласно действащата нормативна уредба ЦКОДО биха били третирани като секюритизации и оттам — подложени на допълнителни изисквания за заделяне на капитал и намаления на стойността в зависимост от изискванията за заделяне на капитал и намаленията на стойността за държавните облигации от еврозоната в базисния портфейл. Тези допълнителни такси и намаления на стойността биха попречили на създаването и използването на ЦКОДО от частния сектор, въпреки че ЦКОДО не съдържат рисковете, свързани със секюритизациите, които оправдават такива такси и намаления на стойността. Следователно, за да се позволи пазарната поява на този продукт, ЦКОДО следва да бъдат уредени по начин, който е по-съобразен с техните специфични продуктови характеристики и свойства. За тази цел е необходимо да бъдат премахнати нормативните пречки.

(3)Въвеждането на нормативна основа за управлявано от пазара развитие на ЦКОДО е част от усилията на Комисията за намаляване на рисковете за финансовата стабилност и за доизграждане на банковия съюз. ЦКОДО биха могли да спомогнат за допълнителното диверсифициране на портфейлите в банковия сектор, като същевременно послужат за нов източник на висококачествени обезпечения — нещо, което е особено целесъобразно при трансграничните финансови операции. Освен това с ЦКОДО би се увеличил броят на наличните инструменти за трансгранично инвестиране и поделяне на риска, което е в подкрепа на усилията на Комисията за задълбочаване и все по-тясно интегриране на европейските капиталови пазари в контекста на съюза на капиталовите пазари.

(4)ЦКОДО не налагат обединяване на рисковете и загубите между държавите членки, защото държавите членки не гарантират общо съответните си задължения в рамките на портфейла от държавни облигации, служещ за база на ЦКОДО. Нормативната основа за възникването на ЦКОДО не налага и никакви промени в настоящото регулаторно третиране на експозициите към държавни дългови инструменти.

(5)За постигане на целите за географска диверсификация на риска в рамките на банковия съюз и вътрешния пазар, базисният портфейл на ЦКОДО следва да бъде съставен от държавни облигации на държавите членки, чиято парична единица е еврото. С цел да се избегне валутният риск, в базисния портфейл на ЦКОДО следва да се разреши да бъдат включвани само държавните облигации в евро на държавите членки, чиято парична единица е еврото. С цел държавните облигации на всяка държава членка от еврозоната да участват в създаването на ЦКОДО в съответствие с дела на съответната държава членка в стабилността на еврозоната като цяло, относителното тегло на националните държавни облигации в базисния портфейл на ЦКОДО следва да бъде много близко до относителното тегло на съответните държави членки в алгоритъма за записване на капитала на Европейската централна банка от националните централни банки на държавите членки.

(6)С цел да се осигурят висококачествени нискорискови активи и същевременно да се отчете различната склонност на инвеститорите към поемане на риск, емисиите на ЦКОДО следва да се състоят от първостепенен транш и от един или повече подчинени траншове. Първостепенният транш, възлизащ на седемдесет процента от номиналната стойност на всяка емисия на ЦКОДО, следва да осигури равнище на очакваната загуба, което да не се отклонява съществено от това на най-безопасните държавни облигации от еврозоната при отчитане на риска и корелацията на държавните облигации в базисния портфейл от държавни облигации на ЦКОДО. Подчинените траншове следва да осигурят защита на първостепенния транш. Рангът на траншовете следва да определя реда, в който загубите по базисния портфейл от държавни облигации се поемат от инвеститорите. С цел да се ограничи рискът при транша с най-нисък ранг (траншът, който поема загубите преди всеки друг транш), номиналната му стойност следва все пак да е поне 2 % от оставащата номинална стойност на цялата емисия ЦКОДО.

(7)За да се гарантира целостта на емисиите на ЦКОДО и да се ограничат максимално рисковете, свързани с притежаването и управлението на базисния портфейл от държавни облигации, матуритетите на базовите държавни облигации следва да бъдат тясно съобразени с матуритета на ЦКОДО, а съставът на базисния портфейл от държавни облигации следва да остане неизменен за целия жизнен цикъл на ЦКОДО.

(8)Стандартизираният състав на базисния портфейл на ЦКОДО може да затрудни или възпрепятства емитирането на ЦКОДО, ако на пазара не са налични държавни облигации от една или повече държави членки. Поради тази причина следва да е възможно облигациите на дадена държава членка да бъдат изключени от бъдещите емисии на ЦКОДО, ако — и докато — емитирането на държавни облигации от дадената държава членка е значително ограничено поради намалена потребност от публичен дълг или затруднен достъп до пазара.

(9)С оглед на достатъчната хомогенност на ЦКОДО, изключването и повторното интегриране в базисния портфейл от държавни облигации на държавните облигации на дадена държава членка следва да се разрешава само след решение на Комисията, така че всички емитирани по едно и също време ЦКОДО да имат един и същ базисен портфейл от държавни облигации.

(10)Фиксираният размер на първостепенния транш на емисиите на ЦКОДО може да бъде ограничен за бъдещите емисии на ЦКОДО, ако неблагоприятна пазарна конюнктура, която сериозно нарушава функционирането на пазара на държавен дълг в дадена държава членка или в Съюза, налага да се ограничи размерът на първостепенния транш, за да се запази неговото високо качество и нисък риск. Когато тази неблагоприятна конюнктура отмине, размерът на първостепенния транш при бъдещите емисии ЦКОДО следва да бъде върнат на първоначалната му стойност от седемдесет процента. С оглед на стандартизирането на ЦКОДО изменението на първостепенния транш следва да бъде разрешено само след решение на Комисията, така че първостепенните траншове на всички емитирани по едно и също време ЦКОДО да са с един и същ размер.

(11)Инвеститорите следва да бъдат защитени от риска от изпадане в несъстоятелност на институцията, която придобива държавните облигации („първоначален купувач“) за целите на съставянето на базисния портфейл на ЦКОДО. Поради тази причина ЦКОДО следва да могат да се емитират само от дружества със специална инвестиционна цел („ДСИЦ“), чиято дейност се състои изключително в емитирането и управлението на ЦКОДО и които не поемат никакви други дейности като например кредитиране. Поради същата причина ДСИЦ следва да подлежат на строги изисквания за обособяване на активите.

(12)С цел да управляват ограничените падежни несъответствия в периода между получаването на постъпленията по базисния портфейл от обслужването на дълга и датите на плащане на инвеститорите в ЦКОДО, ДСИЦ следва да могат да инвестират постъпленията по базисния портфейл от държавни облигации на ЦКОДО от обслужването на дълга единствено в парични средства или във високоликвидни финансови инструменти с нисък пазарен и кредитен риск.

(13)Само продуктите, които удовлетворяват предвидените в настоящия регламент изисквания за състава и матуритета на базисния портфейл и за размера на първостепенния транш и на подчинените траншове, следва, във връзка с капиталовите изисквания, с границите на концентрация и с ликвидността, да се ползват със същото регулаторно третиране като това на експозициите към държавни облигации.

(14)Системата за сертифициране от самите ДСИЦ следва да гарантира, че дадена емисия на ЦКОДО удовлетворява изискванията на настоящия регламент. Поради това ЕОЦКП следва да води списък на емитираните ЦКОДО, за да позволи на инвеститорите да проверяват дали комерсиализиран като ЦКОДО продукт наистина е такъв. Поради същата причина, в този списък ЕОЦКП следва да посочва дали по отношение на дадени ЦКОДО е била наложена санкция, както и да отстранява от този списък продуктите, за които е установено, че са в нарушение на настоящия регламент.

(15)Инвеститорите следва да могат да разчитат на уведомленията, които ДСИЦ отправя до ЕОЦКП относно ЦКОДО, както и на предоставяната от ДСИЦ информация. Информацията за ЦКОДО и за държавните облигации в техния базисен портфейл следва да позволява на инвеститорите да разбират, оценяват и сравняват сделките с ЦКОДО, а не да разчитат единствено на трети страни, в т.ч. на агенциите за кредитен рейтинг. Тази възможност следва да позволи на инвеститорите да действат предпазливо и да извършват ефикасна надлежна проверка. Информацията за ЦКОДО следва да бъде предоставяна безплатно на инвеститорите посредством стандартизирани образци, на уебсайт, който осигурява непрекъснат достъп до данните.

(16)За да се предотвратяват злоупотребите и да се поддържа доверието в ЦКОДО, държавите членки следва да предвидят подходящи административни санкции и корективни мерки за небрежност или умишлено нарушение на изискванията за уведомяване или на продуктовите изисквания към ЦКОДО.

(17)Инвеститорите в различните финансови сектори следва да могат да инвестират в ЦКОДО при същите условия, при които инвестират в базовите държавни облигации от еврозоната. Поради това, за да бъдат третирани ЦКОДО в различните регламентирани финансови сектори както базовите им активи, следва да бъдат изменени Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 15 , Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета 16 , Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 17 и Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета 18 .

(18)За запазване на финансовата стабилност, за осигуряване на доверието на инвеститорите и за насърчаване на ликвидността е важно върху пазарите на ЦКОДО да бъде упражняван подходящ и ефективен надзор. За тази цел компетентните органи следва да бъдат известявани за емитирането на ЦКОДО и следва да получават от ДСИЦ цялата информация, необходима за изпълнението на надзорните им задачи. С надзора с оглед спазването на настоящия регламент се цели най-вече защитата на инвеститорите; където е приложимо, този надзор се извършва по отношение на аспектите, които могат да са свързани с емитирането или притежаването на ЦКОДО от регламентирани финансови субекти.

(19)Компетентните органи следва тясно да координират надзорните си действия и да осигуряват последователност на решенията си. Когато дадено нарушение на настоящия регламент се отнася до удовлетворяването на изисквания с оглед на обозначаването на даден продукт като ЦКОДО, установилият нарушението компетентен орган известява ЕОЦКП и компетентните органи на другите заинтересовани държави членки. При несъгласие между компетентните органи ЕОЦКП следва да упражни своите правомощия за обвързваща медиация в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета 19 .

(20)Като се има предвид, че ЦКОДО са нови продукти, е уместно Европейският съвет за системен риск (ЕССР), националните компетентни органи и определените органи за макропруденциалните инструменти да упражняват надзор върху пазара на ЦКОДО.

(21)Предвид високо специализирания експертен опит на ЕОЦКП в областта на ценните книжа и пазарите на ценни книжа е целесъобразно да му се възложи разработването на проекти на регулаторни технически стандарти за начините, по които ДСИЦ могат да вложат постъпленията от плащанията по главницата или лихвата в базисния портфейл на ЦКОДО, информацията, която ДСИЦ трябва да предоставя на ЕОЦКП, когато го уведомява за емисия ЦКОДО, информацията, която трябва да бъде предоставена преди прехвърлянето на дадени ЦКОДО, както и задълженията за сътрудничество и обмен на информация сред компетентните органи. Комисията следва да бъде оправомощена да приеме тези стандарти по силата на член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“) и в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(22)Комисията следва да бъде оправомощена да приема и технически стандарти за изпълнение — чрез актове за изпълнение по силата на член 291 от ДФЕС и в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 — по отношение на изискванията към ДСИЦ за уведомяване преди емитиране на ЦКОДО.

(23)С цел да се осигурят еднообразни условия за прилагането на настоящия регламент, Комисията следва да разполага с изпълнителни правомощия, за да решава дали държавните облигации на дадена държава членка следва да се отстранят или включат в базисния портфейл на ЦКОДО и дали следва да се промени размерът на първостепенния транш на бъдещите емисии ЦКОДО. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 20 .

(24)Тъй като целта на настоящия регламент, а именно да се създаде уредба на ЦКОДО, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, като се има предвид, че развитието на пазара на ЦКОДО зависи от премахването на пречките, произтичащи от прилагането на законодателството на Съюза, както и че равнопоставени условия на конкуренция на вътрешния пазар за всички институционални инвеститори и дружества, участващи във функционирането на ЦКОДО, могат да бъдат постигнати само на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава 1

Предмет, обхват и определения

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се създава обща уреждба на ценните книжа, обезпечени с държавни облигации („ЦКОДО“).

Член 2

Обхват

Настоящият регламент се прилага за първоначалните купувачи, дружествата със специална инвестиционна цел, инвеститорите и всеки друг субект, който участва в емитирането или притежаването на ЦКОДО.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1)„компетентен орган“ означава публичен орган или орган, официално признат от националното законодателство, оправомощен по силата на националното право или правото на Съюза да изпълнява предвидените в настоящия регламент задачи;

(2)„държавна облигация“ означава дългов инструмент, емитиран от централното правителство на държава членка, емитиран и финансиран в паричната единица на тази държава членка, с първоначален матуритет от — или над — една година;

(3)„ценни книжа, обезпечени с държавни облигации“ („ЦКОДО“) означава финансови инструменти в евро, чийто кредитен риск е свързан с експозициите към портфейл от държавни облигации и които удовлетворяват изискванията на настоящия регламент;

(4)„дружество със специална инвестиционна цел“ („ДСИЦ“) означава юридическо лице, различно от първоначалния купувач, което емитира ЦКОДО и извършва съответните дейности във връзка с базисния портфейл от държавни облигации в съответствие с членове 7 и 8 от настоящия регламент;

(5)„първоначален купувач“ означава юридическо лице, което купува държавни облигации от свое име и впоследствие ги прехвърля на ДСИЦ за целите на емитирането на ЦКОДО;

(6)„инвеститор“ означава физическо или юридическо лице, което притежава ЦКОДО;

(7)„транш“ означава договорно установен сегмент от кредитния риск по състоящия се от държавни облигации базисен портфейл на ЦКОДО; понесената евентуална кредитна загуба при позиция в този сегмент е по-голяма или по-малка отколкото при позиция със същия размер в друг сегмент от този кредитен риск;

(8)„първостепенен транш“ означава транш в емисия ЦКОДО, който поема загубите, които не са били поети от всички подчинени траншове в тази емисия ЦКОДО;

(9)„подчинен транш“ означава транш в емисия ЦКОДО, който поема загубите преди първостепенния транш;

(10)„транш с най-нисък ранг“ означава транш в емисия ЦКОДО, който поема загубите преди всеки друг транш.

Глава 2

Състав, матуритет и структура на ЦКОДО

Член 4

Състав на базисния портфейл

1.Базисният портфейл на ЦКОДО се състои само от следните:

а)държавни облигации на държави членки, чиято парична единица е еврото;

б)приходите от изплащането на тези държавни облигации.

2.Теглото на държавните облигации на всяка държава членка в рамките на даден базисен портфейл на ЦКОДО („базово тегло“) е равно на относителното тегло на вноската на тази държава членка в капитала на Европейската централна банка (ЕЦБ) по алгоритъма за записване и внасяне на капитала на ЕЦБ от националните централни банки на държавите членки, както е предвидено в член 29 от Протокола за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз.

ДСИЦ могат да се отклоняват до 5 % от определената чрез прилагането на базовото тегло номинална стойност на държавните облигации на всяка държава членка.

3.Държавните облигации на дадена държава членка се изключват от базисния портфейл на ЦКОДО, ако Комисията приеме акт за изпълнение, с който установи, че е налице някоя от следните ситуации:

а)за предходните дванадесет месеца („референтен период“) държавата членка е емитирала по-малко от половината от размера държавни облигации, равен на произведението на относителното тегло, определено в съответствие с параграф 1, и общия размер на ЦКОДО, емитирани през последните дванадесет месеца преди референтния период;

б)през предходните дванадесет месеца държавата членка е финансирала поне половината от годишните си потребности от финансиране чрез официална финансова подкрепа за изпълнението на програма за макроикономически корекции, както е посочена в член 7 от Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета 21 .

Когато се прилага първа алинея, ДСИЦ изчислява по посочения в параграф 1 метод базовото тегло на държавните облигации на останалите държави членки, изключвайки държавните облигации на държавите членки по първа алинея.

4.ЕОЦКП наблюдава и преценява дали ситуацията по параграф 3, буква а) или б) е налице, или е отминала и информира Комисията за това.

5.Комисията може да приеме акт за изпълнение, с който да установи, че ситуацията по параграф 3, буква а) или б) е налице или вече е отминала. Този акт за изпълнение се приема по процедурата по разглеждане, посочена в член 26, параграф 2.

Член 5

Матуритет на базовите активи

1.Траншовете на ЦКОДО, които са част от една и съща емисия, имат един и същ първоначален падеж. Този падеж настъпва един ден или повече след падежа на държавната облигация в базисния портфейл, която е с най-дълъг матуритет.

2.Матуритетът на която и да е държавна облигация в базисния портфейл на ЦКОДО не може да бъде по-кратък с повече от шест месеца от матуритета на държавната облигация с най-дълъг матуритет в този портфейл.

Член 6

Структура на траншовете, плащания и загуби

1.Всяка емисия на ЦКОДО се състои от първостепенен транш и един или повече подчинени траншове. Остатъчната номинална стойност на първостепенния транш е седемдесет процента от остатъчната номинална стойност на цялата емисия на ЦКОДО. Броят и оставащата номинална стойност на подчинените траншове се определя от ДСИЦ, като обаче номиналната стойност на транша с най-нисък ранг трябва да е поне два процента от оставащата номинална стойност на цялата емисия на ЦКОДО.

2.При пазарна конюнктура с остро отрицателно въздействие върху функционирането на пазара на държавен дълг в дадена държава членка или в Съюза и ако Комисията потвърди в съответствие с параграф 4 наличието на такова въздействие, за всички емисии на ЦКОДО след това потвърждаване ДСИЦ свежда на шестдесет процента оставащата номинална стойност на първостепенния транш.

Когато Комисията в съответствие с параграф 4 потвърди, че това въздействие е отминало, параграф 1 се прилага за всички емисии на ЦКОДО след това потвърждаване.

3.ЕОЦКП наблюдава и преценява дали ситуацията по параграф 2 е налице или е отминала и информира Комисията за това.

4.Комисията може да приеме акт за изпълнение, с който да установи, че ситуацията по параграф 2 е налице или вече е отминала. Този акт за изпълнение се приема по процедурата по разглеждане, посочена в член 26, параграф 2.

5.Плащанията по ЦКОДО зависят от плащанията по базисния портфейл от държавни облигации.

6.Разпределянето на загубите и последователността на плащанията се определя, неизменно за целия жизнен цикъл на емисията на ЦКОДО, според съответния транш от емисията на ЦКОДО.

Загубите се признават и разпределят при реализирането им.

Член 7

Емитиране на ЦКОДО и задължения на ДСИЦ

1.ДСИЦ удовлетворява всички изброени по-долу изисквания:

а)установено е в Съюза;

б)дейността му се състои единствено в емитирането на ЦКОДО и обслужването на емисии на ЦКОДО, както и в управляването на базисните портфейли на тези емисии на ЦКОДО в съответствие с членове 4, 5, 6 и 8;

в)ДСИЦ носи цялата отговорност за предоставянето на услугите и дейностите по буква б).

2.ДСИЦ има пълно право на собственост върху базисния портфейл на емисия на ЦКОДО.

22 Базисният портфейл на емисия на ЦКОДО представлява споразумение за финансово обезпечение с предоставяне на залог по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за гарантиране на финансовите задължения на ДСИЦ към инвеститорите в съответната емисия на ЦКОДО.

Притежаването на ЦКОДО от дадена емисия на ЦКОДО не предоставя никакви права, нито вземания по отношение на активите на емитиралото тези ЦКОДО ДСИЦ извън рамките на базисния портфейл на същата емисия и приходите от притежаването на дадените ЦКОДО.

Намаляването на стойността или на постъпленията по базисния портфейл от държавни облигации не поражда за инвеститорите право на иск.

3.ДСИЦ води отчетност и регистри, така че:

а)да обособява своите активи и финансови ресурси от тези на базисния портфейл на емисията на ЦКОДО и свързаните с нея постъпления;

б)да обособява базисния портфейл и постъпленията на всяка емисия на ЦКОДО;

в)да обособява позициите на всеки инвеститор или посредник;

г)да проверява, че във всеки един момент броят на ЦКОДО от дадена емисия е равен на сбора на ЦКОДО, притежавани от всички инвеститори или посредници в същата емисия;

д)да проверява, че оставащата номинална стойност на ЦКОДО от дадена емисия е равна на оставащата номинална стойност на базисния портфейл от държавни облигации на същата емисия.

4.ДСИЦ държи държавните облигации по член 4, параграф 1, буква а) под попечителство, както е позволено в раздел Б, точка 1 от приложение I към Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 23 и раздел А, точка 2 от приложението към Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета 24 , само в централни банки, централни депозитари на ценни книжа, лицензирани кредитни институции или лицензирани инвестиционни посредници.

Член 8

Инвестиционна политика

1.ДСИЦ инвестира плащанията по главницата или лихвата по държавните облигации по член 4, параграф 1, буква а), дължими преди плащанията по главницата или лихвата по ЦКОДО, единствено в парични средства или във високоликвидни финансови инструменти в евро с нисък пазарен и кредитен риск. Тези инвестиции са допустими за ликвидиране в рамките на един ден с минимален отрицателен ценови ефект.

ДСИЦ държи под попечителство плащанията по първа алинея, както е позволено в раздел Б, точка 1 от приложение I към Директива 2014/65/ЕС и раздел А, точка 2 от приложението към Регламент (ЕС) № 909/2014, само в централни банки, централни депозитари на ценни книжа, лицензирани кредитни институции или лицензирани инвестиционни посредници.

2.ДСИЦ не променя базисния портфейл на дадени ЦКОДО до падежа на същите ЦКОДО.

3.ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти за доуточняване на условията, при които финансовите инструменти могат да бъдат считани за високоликвидни и с минимален пазарен и кредитен риск, както е посочено в параграф 1. ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти в рамките на [6 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент].

Комисията се оправомощава да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с процедурата, предвидена в членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Глава 3

Използване на обозначението „ЦКОДО“ и изисквания за уведомяване, прозрачност и предоставяне на информация

Член 9

Използване на обозначението „ценни книжа, обезпечени с държавни облигации“

Обозначението „ценни книжа, обезпечени с държавни облигации“ („ЦКОДО“), се използва само за финансовите продукти, които удовлетворяват едновременно следните условия:

а)финансовият продукт неотклонно удовлетворява изискванията на членове 4, 5 и 6;

б)ЕОЦКП е бил уведомен за този финансов продукт в съответствие с член 10, параграф 1, а самият финансов продукт е включен в списъка по член 10, параграф 2.

Член 10

Изисквания за уведомяване относно ЦКОДО

1.Най-малко една седмица преди да пристъпи към емисия на ЦКОДО и посредством образеца по параграф 5 от настоящия член ДСИЦ уведомява ЕОЦКП, че емисията удовлетворява изискванията на членове 4, 5 и 6. ЕОЦКП уведомява компетентния орган на ДСИЦ без необосновано забавяне.

2.ЕОЦКП поддържа на своя официален уебсайт списък на всички емисии на ЦКОДО, за които ДСИЦ са го уведомили. След решение на компетентните органи по член 15 ЕОЦКП веднага актуализира този списък и отстранява всички емисии на ЦКОДО, които не се считат вече за такива.

3.Когато компетентен орган налага корективните мерки или административните санкции по член 16, той незабавно уведомява ЕОЦКП за това. ЕОЦКП незабавно отбелязва в списъка по параграф 2 от настоящия член, че по отношение на съответните ЦКОДО компетентен орган е наложил административни санкции, които вече не подлежат на обжалване.

4.ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти за установяване на посочената в параграф 1 информация.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти в рамките на [6 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент].

Комисията се оправомощава да приеме посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

5.ЕОЦКП разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за установяване на образците за предоставяне на посочената в параграф 1 информация.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение в рамките на [6 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент].

Комисията се оправомощава да приеме посочените в настоящия параграф технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 11

Изисквания за прозрачност

1.Без необосновано забавяне ДСИЦ предоставя на инвеститорите и компетентните органи следната информация:

а)информация за базисния портфейл, която е от основно значение за преценката дали финансовият продукт удовлетворява изискванията на членове 4, 5 и 6;

б)подробна информация за йерархията на плащанията по траншовете на емисията ЦКОДО;

в)ако в случаите, предвидени в член 1, параграфи 4 и 5 или член 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета 25 , не е съставен проспект — описание на основните характеристики на ЦКОДО, включително, ако е приложимо, подробна информация за характеристиките на експозицията, паричните потоци и разпределянето на загубите;

г)уведомлението по член 10, параграф 1.

Информацията, посочена в буква а) от настоящия параграф, се предоставя най-късно един месец след датата, на която лихвата на ЦКОДО стане изискуема.

2.ДСИЦ качва информацията по параграф 1 на уебсайт, който:

а)разполага с добре функционираща система за контрол на качеството на данните;

б)спазва подходящи стандарти за управление и се поддържа и управлява чрез подходяща организационна структура, която осигурява непрекъснатостта и нормалното му функциониране;

в)подлежи на системи, проверки и процедури за установяване на всички значими източници на операционен риск;

г)разполага със системи за защита и запазване на целостта на получената информация и за незабавен запис на информацията;

д)позволява архивиране на информацията най-малко за пет години след падежа на дадената емисия на ЦКОДО.

В документацията за ЦКОДО, която ДСИЦ предоставя на инвеститорите, се посочва информацията по параграф 1 и мястото за достъп до нея.

Член 12

Изисквания за предоставяне на информация

1.Преди да прехвърли ЦКОДО прехвърлителят предоставя на приобретателя следната информация:

а)процедурата за разпределяне на постъпленията от базисния портфейл държавни облигации по траншовете на емисията на ЦКОДО, включително за процедурата при очакване — или в резултат — на неплащане по базовите активи;

б)как при предложение за замяна в очакване — или в резултат — на неплащане по дадена държавна облигация от базисния портфейл се разпределят сред инвеститорите правата на глас и как се разпределя по траншовете на емисията на ЦКОДО загубата поради неплащане на дължимо вземане.

2.ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти за установяване на посочената в параграф 1 информация.

Глава 4

Продуктов контрол

Член 13

Надзор

1.Държавите членки определят един или повече компетентни органи, които да следят за спазването на настоящия регламент от страна на ДСИЦ. Държавите членки информират Комисията и ЕОЦКП за тези компетентни органи и, когато е приложимо, за начина, по който са разпределени техните функции и задължения.

Компетентният орган на държавата членка на установяване на ДСИЦ упражнява надзор върху спазването на изискванията на настоящия регламент.

2.Държавите членки предоставят на компетентните органи необходимите за изпълнението на задачите им по настоящия регламент надзорни, разследващи и наказателни правомощия.

Компетентните органи разполагат най-малко със следните правомощия:

а)да изискват достъп до всички отнасящи се до ДСИЦ документи във всякаква форма и да получават или взимат копие от тях;

б)да изискват от ДСИЦ да предостави информация незабавно;

в)да изискат информация от всяко лице, свързано с дейността на ДСИЦ;

г)да извършват проверки на място със или без предизвестие;

д)да взимат подходящи мерки за осигуряване на непрекъснатото спазване от страна на ДСИЦ на изискванията на настоящия регламент;

е)да разпоредят ДСИЦ да спазва настоящия регламент и да се въздържа от повторение на всякакво нарушаващо го поведение.

3.ЕОЦКП публикува и поддържа на своя уебсайт актуален списък на компетентните органи.

Член 14

Сътрудничество между компетентните органи и ЕОЦКП

1.Компетентните органи и ЕОЦКП си сътрудничат тясно и обменят информация с оглед на изпълнението на задачите си. Те в частност координират тясно надзорните си дейности, за да установяват и отстраняват нарушения на настоящия регламент, разработват и насърчават добри практики, улесняват сътрудничеството, стимулират последователност при тълкуването и предоставят валидни за различните юрисдикции оценки в случай на несъгласие.

С цел да се улесни използването на правомощията на компетентните органи и с оглед на съгласуваното изпълнение и правоприлагане на предвидените в настоящия регламент задачи, ЕОЦКП действа в рамките на правомощията, предвидени в Регламент (ЕС) № 1095/2010.

2.Компетентен орган, който разполага с недвусмислени доказателства, че ДСИЦ е в нарушение на настоящия регламент, незабавно уведомява подробно компетентния орган на държавата членка на установяване на ДСИЦ. Компетентният орган на държавата членка на установяване на ДСИЦ предприема подходящи мерки, сред които може да е решение по член 15.

3.Ако въпреки мерките, предприети от компетентния орган на държавата членка на установяване на ДСИЦ, или поради липсата на предприети в разумен срок мерки от този компетентен орган ДСИЦ продължава да действа по начин, който очевидно е в нарушение на настоящия регламент, компетентният орган, открил нарушение на настоящия регламент, може, след като уведоми компетентния орган на държавата членка на установяване на ДСИЦ, да предприеме всички подходящи мерки за защита на инвеститорите, включително да забрани на ДСИЦ да продължава да комерсиализира ЦКОДО в неговата юрисдикция и да вземе решение по член 15.

Член 15

Злоупотреба с обозначението „ЦКОДО“

1.Когато има основания да счита, че в нарушение на член 9 ДСИЦ комерсиализира продукт, който е обозначило като „ЦКОДО“, но който не удовлетворява изискванията по същия член, компетентният орган на държавата членка на установяване на ДСИЦ следва предвидената в параграф 2 процедура.

2.В рамките на 15 дни след като узнае за посоченото в параграф 1 евентуално нарушение, компетентният орган на държавата членка, в която е установено подозираното в нарушение ДСИЦ, решава дали член 9 е бил нарушен и уведомява за това ЕОЦКП и другите съответни компетентни органи, включително, ако са му известни, компетентните органи по отношение на инвеститорите. Компетентен орган, който не е съгласен с взетото решение, уведомява за несъгласието си без необосновано забавяне другите съответни компетентни органи. Ако това разногласие не бъде уредено в срок от три месеца от датата, на която са уведомени всички заинтересовани компетентни органи, въпросът се отнася до ЕОЦКП по силата на член 19 и, когато е приложимо, на член 20 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. Срокът за помиряване по член 19, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 се определя на един месец.

Ако заинтересованите компетентни органи не успеят да постигнат съгласие в рамките на посочената в първа алинея помирителна фаза, ЕОЦКП в едномесечен срок взима решението по член 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. По време на предвидената в настоящия параграф процедура ЦКОДО, фигуриращи в списъка, поддържан от ЕОЦКП по силата на член 10, параграф 2, продължават да се считат за ЦКОДО и остават в този списък.

Ако съответните компетентни органи се съгласят, че нарушението от страна на ДСИЦ на член 9 е извършено без зла умисъл, те могат да решат да предоставят на ДСИЦ максимален период от три месеца за коригиране на установеното нарушение, считано от деня, в който компетентният орган е уведомил ДСИЦ за нарушението. През този период ЦКОДО, фигуриращи в списъка, поддържан от ЕОЦКП по силата на член 10, параграф 2, продължават да се считат за ЦКОДО и остават в този списък.

3.ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на задълженията за сътрудничество и обмен на информация съгласно параграфи 1 и 2.

Член 16

Административни санкции и корективни мерки

1.Без да се засяга правото на държавите членки да налагат наказателноправни санкции по силата на член 17, компетентните органи налагат на ДСИЦ или управляващото го физическо лице подходящи корективни мерки, включително решение по член 15, и подходящи административни санкции, посочени в параграф 3, ако ДСИЦ:

а)не е изпълнило задълженията по членове 7 и 8;

б)не е спазило изискванията по член 9, включително не е уведомило ЕОЦКП в съответствие с член 10, параграф 1 или е отправило подвеждащо уведомление;

в)не е удовлетворило изискванията за прозрачност по член 11.

2.Административните санкции по параграф 1, включват най-малко следното:

а)публично изявление, в което се посочват самоличността на физическото или юридическото лице нарушител и естеството на нарушението;

б)разпореждане, с което от физическото или юридическото лице нарушител се изисква да преустанови довелото до нарушението поведение и да не го повтаря;

в)временна забрана на член на управителния орган на ДСИЦ или на всяко друго физическо лице, което носи отговорност за нарушението, да изпълнява ръководни функции в ДСИЦ;

г)при нарушението, посочено в параграф 1, буква б) — временна забрана на ДСИЦ да отправя уведомлението по член 10, параграф 1;

д)административни имуществени санкции на стойност максимум 5 000 000 евро, а в държавите членки, чиято парична единица не е еврото — на равностойността им в националната парична единица към [датата на влизане в сила на настоящия регламент], или максимум 10 % от общия годишен нетен оборот на ДСИЦ, както е установен в последните налични отчети, одобрени от управителния орган на ДСИЦ;

е)имуществени административни санкции на стойност максимум двойния размер на ползата, извлечена вследствие на нарушението, когато размерът на тази полза може да бъде определен, дори този размер да надхвърля максималните суми по буква д).

3.Когато определят вида и размера на административните санкции, компетентните органи взимат предвид доколко нарушението е било извършено умишлено или се дължи на небрежност, както и всички други съответни обстоятелства, включително по целесъобразност:

а)съществеността, тежестта и продължителността на нарушението;

б)степента на отговорност на физическото или юридическото лице нарушител;

в)финансовите възможности на физическото или юридическото лице нарушител;

г)размера на реализираната печалба или избегнатата загуба от физическото или юридическото лице нарушител, доколкото той може да бъде определен;

д)загубите, произтекли за трети страни в резултат на нарушението;

е)степента на съдействие, което физическото или юридическото лице нарушител оказва на компетентния орган;

ж)предходни нарушения на отговорното физическо или юридическо лице.

4.Държавите членки се уверяват, че всяко решение за налагане на административни санкции или коригиращи мерки е надлежно мотивирано и подлежи на обжалване.

Член 17

Взаимодействие с наказателноправните санкции

Държавите членки, които за нарушенията, посочени в член 16, параграф 1, са предвидили наказателноправни санкции, предоставят на своите компетентни органи всички необходими правомощия за осъществяване в рамките на тяхната юрисдикция на връзка със съдебните органи, органите за наказателно преследване или органите на наказателното правораздаване с цел да получават и да предоставят на други компетентни органи и на ЕОЦКП специфична информация за образуваните наказателни разследвания или производства за нарушенията, посочени в член 16, параграф 1.

Член 18

Публикуване на административните санкции

1.Компетентните органи публикуват на своя уебсайт всяко решение за налагане на административна санкция, която вече не може да бъде обжалвана и която е наложена за нарушение по член 16, параграф 1, без необосновано забавяне и след уведомяване на съответното лице.

Посоченото в първа алинея публикуване включва информация за вида и естеството на нарушението и самоличността на физическото или юридическото лице, на което е наложена административната санкция.

2.При някое от изброените по-долу обстоятелства компетентните органи публикуват административната санкция анонимно в съответствие с националното право:

а)когато административната санкция е наложена на физическо лице и след предварителна проверка се приеме, че публикуването на лични данни е непропорционално;

б)когато публикуването би застрашило стабилността на финансовите пазари или текущо наказателно разследване;

в)когато публикуването би причинило прекомерна вреда на съответните ДСИЦ или физически лица.

Алтернативно, когато обстоятелствата, посочени в първа алинея, е вероятно да престанат да бъдат налице в рамките на разумен срок, публикуването по параграф 1 може да бъде отложено за такъв срок.

3.Компетентните органи съхраняват най-малко пет години информацията, публикувана на официалния им уебсайт по силата на параграф 1 или 2. Личните данни се съхраняват на официалния уебсайт на компетентния орган само за необходимия период.

Член 19

Макропруденциален надзор на пазара на ЦКОДО

В рамките на своя мандат, предвиден в Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета 26 , ЕССР извършва, в съответствие с правомощията, предвидени в посочения регламент, макропруденциален надзор на пазара на ЦКОДО в Съюза.

Член 20

Уведомяване от страна на държавите членки

В срок до [една година от датата на влизане в сила на настоящия регламент] държавите членки уведомяват Комисията и ЕОЦКП за законовите, подзаконовите и административните разпоредби, посочени в членове 13 и 16. Държавите членки уведомяват без необосновано забавяне Комисията и ЕОЦКП за всички последващи изменения към тях.

Глава 4
Изпълнителни правомощия и заключителни разпоредби

Член 21

Изменение на Директива 2009/65/ЕО

В Директива 2009/65/ЕО се вмъква следният член 54а:

„Член 54a

1.Когато държавите членки прилагат дерогация, както е посочено в член 54, или предоставят освобождаване, както е посочено в член 56, параграф 3, компетентните органи на държавата членка по произход на ПКИПЦК:

а)прилагат по отношение на това ПКИПЦК същата дерогация или му предоставят същото освобождаване, така че да може в съответствие с принципа на разпределяне на риска да инвестира до 100 % от активите си в ЦКОДО, както са определени в член 3, параграф 3 от Регламент [добавя се препратка към регламента относно ЦКОДО], стига тези компетентни органи да приемат, че притежателите на дялове в това ПКИПЦК се ползват със защита, която е равностойна на тази на притежателите на дялове в ПКИПЦК, което съблюдава ограниченията по член 52;

б)освобождават от прилагането на член 56, параграфи 1 и 2.

2.До [6 месеца от датата на влизане в сила на регламента относно ЦКОДО] държавите членки приемат, публикуват и съобщават на Комисията и ЕОЦКП необходимите мерки за спазването на параграф 1.“.

Член 22

Изменение на Директива 2009/138/ЕО

В член 104 от Директива 2009/138/ЕО се добавя следният параграф 8:

„8.За целите на изчисляване на основното капиталово изискване за платежоспособност, експозициите към ценни книжа, обезпечени с държавни облигации, както са определени в член 3, параграф 3 от Регламент [добавя се препратка към регламента относно ЦКОДО], се третират като експозиции към централни правителства или централни банки с парична единица и парична единица на финансиране националната парична единица на тези централни правителства или централни банки.

До [6 месеца от датата на влизане в сила на регламента относно ЦКОДО] държавите членки приемат, публикуват и съобщават на Комисията и ЕОЦКП необходимите мерки за спазването на първа алинея.“.

Член 23

Изменения на Регламент (ЕС) № 575/2013

Регламент (ЕС) № 575/2013 се изменя, както следва:

(1)в член 268 се добавя следният параграф 5:

„5.Чрез дерогация от първия параграф, ценните книжа, обезпечени с държавни облигации, както са определени в член 3, параграф 3 от Регламент [добавя се препратка към регламента относно ЦКОДО], могат винаги да се третират в съответствие с първия параграф от настоящия член.“;

(2)в член 325 се добавя следният параграф 4:

„4.За целите на настоящия дял институциите третират експозициите към ценни книжа, обезпечени с държавни облигации, както са определени в член 3, параграф 3 от Регламент [добавя се препратка към регламента относно ЦКОДО], като експозиции към централното правителство на държава членка.“;

(3)в член 390, параграф 7 се добавя следната алинея:

„Първа алинея се прилага за експозициите към ценни книжа, обезпечени с държавни облигации, както са определени в член 3, параграф 3 от Регламент [добавя се препратка към регламента относно ЦКОДО].“.

Член 24

Изменения на Директива (ЕС) 2016/2341

В Директива (ЕС) 2016/2341 се вмъква следният член 18а:

„Член 18a

Ценни книжа, обезпечени с държавни облигации

1. В своите национални правила относно оценката на активите на ИППО, изчисляването на собствените средства на ИППО и изчисляването на границата на платежоспособност за ИППО държавите членки третират ценните книжа, обезпечени с държавни облигации, както са определени в член 3, параграф 3 от Регламент [добавя се препратка към регламента относно ЦКОДО], както третират дълговите инструменти на държавите от еврозоната.

2. До [6 месеца от датата на влизане в сила на регламента относно ЦКОДО] държавите членки приемат, публикуват и съобщават на Комисията и ЕОЦКП необходимите мерки за спазването на параграф 1.“.

Член 25

Клауза за оценка

Не по-рано от пет години след датата на влизане в сила на настоящия регламент и след като бъдат събрани достатъчно данни, Комисията извършва оценка на настоящия регламент, като оценява дали е постигнал своите цели за премахване на ненужните нормативни пречки за развитието на ЦКОДО.

Член 26

Процедура на комитет

1.Комисията се подпомага от Европейския комитет по ценни книжа, създаден с Решение 2001/528/ЕО на Комисията 27 . Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 27

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката в структурата на УД/БД

1.3.Естество на предложението/инициативата

1.4.Цели

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.6.Срок на действие и финансово отражение

1.7.Планирани методи на управление

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

2.2.Система за управление и контрол

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2.Очаквано отражение върху разходите

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

3.2.3.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

3.2.5.Участие на трети страни във финансирането

3.3.Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно ценните книжа, обезпечени с държавни облигации

1.2.Засегнати области на политиката

Уредба на финансовия пазар; банков съюз

1.3.Естество на предложението/инициативата

☑ Предложението/инициативата е във връзка с ново действие

◻ Предложението/инициативата е във връзка с ново действие след пилотен проект/подготвително действие 28

◻ Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуващо действие

◻ Предложението/инициативата е във връзка с действие, пренасочено към ново действие

1.4.Цели

1.4.1.Многогодишни стратегически цели на Комисията, за чието изпълнение е предназначено предложението/инициативата

Предложението е част от амбициозния замисъл на Комисията за доизграждане на банковия съюз чрез насърчаване на намаляването на риска и на поделянето на риска от частния сектор. С него се уреждат ценните книжа, обезпечени с държавни облигации (ЦКОДО), и се преодоляват съществуващите нормативни пречки, произтичащи от различното третиране на самите ЦКОДО и на държавните облигации, които представляват техния базисен портфейл. ЦКОДО биха могли да помогнат на банките и на други институции да диверсифицират портфейлите си, съставени от държавни облигации, и да съдействат за отслабването на връзката на банките с държавните ценни книжа — която въпреки скорошното развитие остава в някои случаи тясна.

1.4.2.Конкретни цели

Конкретна цел №

За да се „позволи възникването“ на актив като ЦКОДО и да се открие пътят към поставянето му в пазарни условия за проверка на неговата жизнеспособност трябва да бъдат постигнати следните две конкретни цели:

1. Премахване на неоправданите нормативни пречки (т.е. възстановяване на „неутралността на регулаторното третиране“ на ЦКОДО).

2. Насърчаване на ликвидността и „референтното“ качество (т.е. законодателството следва да третира новия инструмент като другите референтни показатели — ликвидност de jure, а самият инструмент следва да има капацитет да достигне достатъчна критична маса / стандартност, така че да бъде ликвиден и de facto).

1.4.3.Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието на предложението/инициативата върху бенефициерите / целевите групи.

Основните заинтересовани страни, върху които предложеното законодателство ще се отрази, са банките (и другите финансови институции, обхванати от РКИ/ДКИ), други управители на активи, организаторите/емитентите на продукта, надзорните органи, служителите, натоварени с управлението на дълга (като източници на информация за въздействието на законодателството и на ЦКОДО върху националните пазари на държавен дълг).

Въздействието, както като потенциална полза, така и като потенциални разходи, ще зависи от размера на пазара за този нов финансов продукт. Предложената намеса има за цел само да „позволи възникването“ на този нов продукт, които понастоящем все още не съществува. Жизнеспособността на този нов финансов продукт обаче и оттам — степента, в която може да се развие пазар за него, зависят не само от регулаторното третиране, а и от други фактори, поради което могат да бъдат проверени единствено при поставяне в пазарни условия — нещо, което предложената намеса прави възможно.

По принцип ако ЦКОДО, след като се уредят регулаторните аспекти във връзка с тях чрез премахване например на допълнителния изискуем капитал в изпълнение на капиталовите изисквания и изискванията за ликвидно покритие, се окажат жизнеспособни, от тях се очакват следните ползи:

— Наличие на нов продукт, който ще помогне на банките, застрахователните дружества, пенсионните фондове и другите инвеститори да диверсифицират своите портфейли, съставени от държавни облигации.

— Подобряване на финансовата стабилност, тъй като ЦКОДО ще допринесат за отслабването на зависимостта на банките от държавния дълг. Освен това ЦКОДО биха могли да имат стабилизираща роля в периоди на напрежение на финансовите пазари, тъй като делът на неизплатените държавни облигации, държани в ЦКОДО, няма да подлежат на спешна продажба.

— Разширена инвеститорска база за европейския държавен дълг: очаква се въздействието да бъде по-съществено за по-малките държави членки, чиито държавни облигации може и да не приличат значителен интерес от страна на чуждестранните инвеститори.

— Косвена полза за индивидуалните инвеститори, домакинствата и МСП, доколкото финансовата стабилност действително се увеличи.

Разходите се очаква да бъдат ограничени.

— Въздействието на ЦКОДО върху ликвидността на някои пазари на държавни облигации би могло да доведе до по-високи разходи за финансиране, което ще бъде понесено от данъкоплатците; поради това за гражданите/потребителите биха могли да се появят ограничени косвени разходи. Ако ЦКОДО се окажат жизнеспособна алтернатива, това въздействие вероятно ще бъде компенсирано от намаляването на цялостния риск (и следователно на разходите за получаване на кредит) поради увеличената финансова стабилност.

— Разходите за емитентите на ЦКОДО би трябвало да бъдат свързани само със създаването на такъв продукт: юридически разходи за създаване на емитиращия субект и др.

— Администрациите (Комисията, ЕОЦКП, националните надзорни органи и др.) ще имат твърде ограничени разходи за изготвяне на законодателството и за законодателната намеса, които биха били необходими в бъдеще с оглед на променящите се обстоятелства. Новият инструмент може да доведе и до повишаване на надзорните разходи, които обаче вероятно ще са незначителни (тъй като надзорните органи ще трябва така или иначе да упражняват надзор върху инвеститорите в ЦКОДО).

1.4.4.Показатели за резултатите и за въздействието

Да се посочат показателите, които позволяват да се проследи изпълнението на предложението/инициативата.

Въздействието на законодателството може да се оцени, като се наблюдава доколко тези нови продукти действително ще бъдат създадени и ще се търгуват. Не трябва да се забравя обаче, че уредбата на ЦКОДО ще позволи поставянето им в пазарни условия за проверка на тяхната жизнеспособност, но че развитието на този нов пазар зависи от редица други фактори, които са независими от нормативната уредба или изключително слабо свързани с нея. Това вероятно ще затрудни открояването на въздействието само на предложеното законодателство (с други думи, законодателството може да действа точно както е предвидено и въпреки това ЦКОДО да не се развият поради независими причини). Аналогично, търсенето на ЦКОДО ще зависи от цялостната лихвена среда, склонността към поемане на риск и инвеститорското търсене на различните траншове. С други думи, макар че ЦКОДО може и да не се развият в настоящия икономически контекст, това не означава, че няма да го направят в бъдеще, след успешното премахване на нормативните пречки.

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.Нужди, които трябва да бъдат задоволени в краткосрочен или дългосрочен план

В краткосрочен план на ЕОЦКП се възлага задачата да развива капацитета си за получаване на известия за емисиите ЦКОДО, за проверка на спазването от тяхна страна на регламента, за уведомяване на компетентните национални органи и получаване на информация от тях, както и за публикуване на своя уебсайт на емисиите ЦКОДО, за които е бил известен, и на националните компетентни органи.

Освен това в срок от ХХХ месеца след датата на влизане в сила на настоящата инициатива ЕОЦКП ще трябва да разработи регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение.

1.5.2.Добавена стойност от намесата на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи от координиране, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от намесата на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

Доводи за действие на европейско равнище (предварително)

ЦКОДО са инструмент за укрепване на финансовата стабилност и поделянето на риска в еврозоната. С това те могат да допринесат за по-доброто функциониране на вътрешния пазар. Следователно подходящото правно основание е член 114 от ДФЕС, по силата на който европейските институции се оправомощават да определят подходящи разпоредби с оглед на изграждането и функционирането на вътрешния пазар. Установените нормативни пречки за развитието на пазарите на ЦКОДО се съдържат в няколко законодателни акта на ЕС. Поради това действията на отделните държави членки няма да могат да постигнат целите на тази законодателна инициатива – да се премахнат нормативните пречки, тъй като законодателството на ЕС може да бъде изменяно единствено с действие на равнище ЕС.

Очаквана добавена стойност за Съюза (последващо)

Със законодателното предложение се цели да се напредне в изграждането на банковия съюз. ЦКОДО биха могли да помогнат на банките и на други институции да диверсифицират портфейлите си, съставени от държавни облигации, и да съдействат за отслабването на връзката на банките с държавните ценни книжа — с което ще се засили общата финансова стабилност.

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

ЕОЦКП вече е натоварен с воденето на регистри за ПКИПЦК, алтернативните инвестиционни фондове, европейските фондове за рисков капитал и европейските фондове за социално предприемачество. Натрупаният опит е като цяло положителен.

1.5.4.Съвместимост и евентуална синергия с други подходящи инструменти

Инициативата е в съответствие със засилената роля, отредена на ЕОЦКП с предложението за преразглеждане на функциите на ЕНО. Тя обаче не оказва пряко въздействие върху предложението на Комисията относно ЕНО, тъй като се отнася до специфични технически въпроси, които не са обект на преразглеждането.

1.6.Срок на действие и финансово отражение

◻ Предложение/инициатива с ограничен срок на действие

–◻ Предложение/инициатива в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

–◻ Финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ

☑ Предложение/инициатива с неограничен срок на действие

–Осъществяване с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

–последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.Предвидени методи на управление 29

◻ Пряко управление от Комисията чрез

–◻ изпълнителни агенции

◻ Споделено управление с държавите членки

☑ Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

◻ международни организации и техните агенции (да се уточни);

◻ ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

☑ органите, посочени в членове 208 и 209;

◻ публичноправни органи;

◻ частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;

◻ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;

◻ лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

Бележки

Не е приложимо

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

По силата на вече действащите норми ЕОЦКП изготвя редовно доклади за дейността си (вътрешно докладване пред висшето ръководство, докладване пред надзорния съвет и изготвяне на годишен доклад), а по отношение на използването на ресурсите подлежи на одитиране от Сметната палата и Службата за вътрешен одит. Мониторингът и докладването на настоящите предложени действия ще съответстват на вече съществуващите изисквания.

2.2.Система за управление и контрол

2.2.1.Установени рискове

По отношение на правните и икономическите аспекти на ефикасното използване на бюджетните кредити, свързани с предложението, се очаква, че предложението няма да породи нови рискове, които понастоящем не са покрити от действащата рамка на ЕОЦКП за вътрешен контрол.

2.2.2.Предвидени методи на контрол

Системите за управление и контрол, предвидени в Регламента за ЕОЦКП, вече са въведени. ЕОЦКП работи в тясно сътрудничество със Службата за вътрешен одит на Комисията, за да се гарантира, че съответните стандарти са изпълнени във всички области на вътрешния контрол. Тези норми ще се прилагат и във връзка с ролята на ЕОЦКП съгласно настоящото предложение. Годишните доклади от вътрешния одит се изпращат на Комисията, Парламента и на Съвета.

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

За целите на борбата с измамите, корупцията и други незаконни дейности разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), се прилагат за ЕОЦКП без ограничение.

Понастоящем ЕОЦКП разполага със специална стратегия за борба с измамите и свързан с нея план за действие. Стратегията и планът за действие бяха въведени през 2014 г. Засилените действия на ЕОЦКП в областта на борбата с измамите ще отговарят на правилата и насоките, предвидени във Финансовия регламент (мерки за борба с измамите като част от доброто финансово управление), политиките на OLAF за предотвратяването на измами, разпоредбите от Стратегията на Комисията за борба с измамите (COM(2011) 376), както и разпоредбите, предвидени в общия подход за децентрализираните агенции на ЕС (юли 2012 г.) и свързаната с него пътна карта.

В Регламента за създаването на ЕОЦКП се определят разпоредбите за изпълнението и контрола на бюджета на ЕОЦКП, както и приложимите финансови правила.

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

·Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка	Бюджетен ред	Вид наразхода	Вноска
	1а: Конкурентоспособност за растеж и работни места	МБК/ЕБК 30	от държави от ЕАСТ 31	от държави кандидатки 32	от трети държави	по смисъла на член 21, параграф 2, буква б) от Финансовия регламент
1.a	12 02 06 ЕОЦКП	МБК	НЯМА	НЯМА	НЯМА	НЯМА

·Поискани нови бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка

Бюджетен ред

Вид наразхода

Вноска

Номер[Функция]

МБК/ЕБК

от държави от ЕАСТ

от държави кандидатки

от трети държави

по смисъла на член 21, параграф 2, буква б) от Финансовия регламент

[XX.YY.YY.YY]

ДА/НЕ

3.2.Очаквано отражение върху разходите

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова
рамка

Конкурентоспособност за растеж и работни места

ЕОЦКП			ГодинаN 33	ГодинаN+1 34	ГодинаN+2	ГодинаN+3	Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)			ОБЩО
Дял 1:	Поети задължения	(1)	0,419	0,225	0,225	0,225	0,225	0,225	0,225
	Плащания	(2)	0,419	0,225	0,225	0,225	0,225	0,225	0,225
Дял 2:	Поети задължения	(1a)
	Плащания	(2a)
Дял 3:	Поети задължения	(3a)
	Плащания	(3б)
ОБЩО бюджетни кредити за ЕОЦКП	Поети задължения	=1+1a +3a	0,419	0,225	0,225	0,225	0,225	0,225	0,225
	Плащания	=2+2а +3б	0,419	0,225	0,225	0,225	0,225	0,225	0,225

Функция от многогодишната финансова
рамка

„Административни разходи“

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

		ГодинаN	ГодинаN+1	ГодинаN+2	ГодинаN+3	Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)	ОБЩО
ГД: <…….>
• Човешки ресурси
• Други административни разходи
ОБЩО ГД <….>	Бюджетни кредити

ОБЩО бюджетни кредити
по ФУНКЦИЯ 5
от многогодишната финансова рамка

(Общо поети задължения = Общо плащания)

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

		ГодинаN 35	ГодинаN+1	ГодинаN+2	ГодинаN+3	Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)			ОБЩО
ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИИ 1—5 от многогодишната финансова рамка	Поети задължения	0,419	0,225	0,225	0,225	0,225	0,225	0,225
	Плащания	0,419	0,225	0,225	0,225	0,225	0,225	0,225

3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити на ЕОЦКП

–◻ Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

–☑ Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Бюджетни кредити за поети задължения в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Да се посочат целите и резултатите

⇩

ГодинаN

ГодинаN+1 36

ГодинаN+2

ГодинаN+3

Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)

ОБЩО

РЕЗУЛТАТИ

Вид 37

Среден разход

Няма

Разходи

Няма

Разходи

Няма

Разходи

Няма

Разходи

Няма

Разходи

Няма

Разходи

Няма

Разходи

Общ брой

Общо разходи

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 1 38 …

— Разработване на регистър за уведомленията за ЦКОДО, база данни за санкциите по ЦКОДО, списък на националните компетентни органи за ЦКОДО и образци за уведомленията за ЦКОДО

0,281

0,097

- Резултат

Междинен сбор за конкретна цел № 1

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 2…

- Резултат

Междинен сбор за конкретна цел № 2

ОБЩО РАЗХОДИ

0,281

0,097

3.2.3.Очаквано отражение върху човешките ресурси на ЕОЦКП

3.2.3.1.Обобщение

–◻ Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

–☑ Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

ГодинаN 39

ГодинаN+1 40

ГодинаN+2

ГодинаN+3

ОБЩО 41

Длъжностни лица (степени AD)	0,087	0,082	0,082	0,082	0,082	0,082	0,082
Длъжностни лица (степени AST)
Договорно нает персонал	0,051	0,046	0,046	0,046	0,046	0,046	0,046
Срочно нает персонал
Командировани национални експерти

ОБЩО

0,119

0,128

Очаквано отражение върху персонала (допълнителни ЕПРВ) — щатно разписание

Категория и степен	Годинa N	Година N+1	Година N+2	Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)
AD 16
AD 15
AD 14
AD 13
AD 12
AD 11
AD 10
AD 9
AD 8
AD 7	1	1	1	1
AD 6
AD 5

Общо AD	1	1	1	1
AST 11
AST 10
AST 9
AST 8
AST 7
AST 6
AST 5
AST 4
AST 3
AST 2
AST 1
Общо AST
AST/SC 6
AST/SC 5
AST/SC 4
AST/SC 3
AST/SC 2
AST/SC 1
Общо AST/SC
ОБЩО ВСИЧКО

Очаквано отражение върху персонала (допълнителен) — външен персонал

Договорно наети служители	Годинa N	Година N+1	Година N+2	Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)
Функционална група IV	0,5	1	1	1
Функционална група III
Функционална група II
Функционална група I
Общо	0,5	1	1	1

Командировани национални експерти	Годинa N	Година N+1	Година N+2	Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)
Общо

Да се посочи предвидената дата за назначаване и съответно да се промени сумата (ако назначаването стане през юли, под внимание се вземат само 50 % от средния разход), като в приложение се направят повече разяснения.

3.2.3.2.Очаквани нужди от човешки ресурси за отговарящата ГД

–☑ Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси.

–◻ Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в цели стойности (или най-много до един знак след десетичната запетая)

		Година N	Година N+1	Година N+2	Година N+3	Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)
·Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и временно наети лица)
XX 01 01 01 (Централа и представителства на Комисията)
XX 01 01 02 (Делегации)
XX 01 05 01 (Непреки научни изследвания)
10 01 05 01 (Преки научни изследвания)

• Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време – ЕПРВ) 42
XX 01 02 01 (ДНП, КНЕ, ПНА от общия финансов пакет)
XX 01 02 02 (ДНП, МП, КНЕ, ПНА и МЕД в делегациите)
XX 01 04 yy 43	- в централата 44
	- в делегациите
XX 01 05 02 (ДНП, КНЕ, ПНА – непреки научни изследвания)
10 01 05 02 (ДНП, КНЕ, ПНА – преки научни изследвания)
Други бюджетни редове (да се посочат)
ОБЩО

XX е съответната област на политика или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура на разпределяне на средствата и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

Длъжностни лица и срочно наети служители
Външен персонал

Описание на изчисляването на разходите за еквивалента на пълно работно време (ЕПРВ) следва да бъде включено в раздел 3 от Приложение V.

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

–◻ Предложението/инициативата е съвместима с настоящата многогодишна финансова рамка.

–☑ Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

Обяснете какво препрограмиране е необходимо, като посочите съответните бюджетни редове и суми.

–◻ Предложението/инициативата налага да се използва Инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка 45 .

Обяснете какво е необходимо, като посочите съответните функции, бюджетни редове и суми.

[...]

3.2.5.Участие на трети страни във финансирането

–Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни.

–Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнози:

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

	ГодинаN	ГодинаN+1 46	ГодинаN+2	ГодинаN+3	Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)			Общо
НКО 47	0,600	0,338	0,338	0,338	0,338	0,338	0,338
ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити	0,600	0,338	0,338	0,338	0,338	0,338	0,338

3.3.Очаквано отражение върху приходите

–☑ Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

–◻ Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

–◻ върху собствените ресурси

–◻ върху разните приходи

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред:	Налични бюджетни кредити за текущата финансова година	Отражение на предложението/инициативата 48
		ГодинаN	ГодинаN+1	ГодинаN+2	ГодинаN+3	Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)
Статия …

За разните „целеви“ приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

Да се посочи методът за изчисляване на отражението върху приходите.

(1) Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).

(2) Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63).

(3) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

(4) Вж. дял I („Main findings“) и II („Technical analysis“) на доклада на работната група на ЕССР „Sovereign bond-backed securities: feasibility study“ [„Ценни книжа, обезпечени с държавни облигации: проучване на осъществимостта“] на следния електронен адрес: https://www.esrb.europa.eu/pub/task_force_safe_assets/html/index.en.html

(5) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1); Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 12, 17.1.2015 г., стр. 1); Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (OВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).

(6) Изтеглено от уебсайта на Евростат на 21 декември 2017 г. в 10:42 часа.

(7) Изтеглено от уебсайта на S&Pна 21 декември 2017 г.

(8) Някои специфични пречки като различната допустимост на ЦКОДО и държавните облигации от еврозоната за целите на изискването за ликвидно покритие ще бъдат разгледани в отделни законодателни актове, тъй като произтичат от делегирани актове.

(9) Работната група на ЕССР анализира примерна емисия ЦКОДО с два подчинени транша – транш тип „мецанин“ и транш с най-нисък ранг, възлизащи съответно на 20 % и 10 % от номиналната стойност на емисията.

(10) Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискването за ликвидно покритие за кредитните институции (ОВ L 11, 17.1.2015 г., стр. 1).

(11) Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 12, 17.1.2015 г., стр. 1).

(12) Регламент (EС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, и за отмяна на Директива 2003/71/ЕО (ОВ L 168, 30.6.2017 г., стр. 12).

(13) ОВ С [...], [...] г., стр. [...].

(14) ОВ С [...], [...] г., стр. [...].

(15) Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (OВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).

(16) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (РКИ) (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1);

(17) Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1).

(18) Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) (ОВ L 354, 23.12.2016 г., стр. 37).

(19) Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение № 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84).

(20) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр.13).

(21) Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност (ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 1).

(22) Директива 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юни 2002 г. относно финансовите обезпечения (ОВ L 168, 27.6.2002 г., стр. 43).

(23) Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).

(24) Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 1).

(25) Регламент (EС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, и за отмяна на Директива 2003/71/ЕО (ОВ L 168, 30.6.2017 г., стр. 12).

(26) Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 1)

(27) Решение 2001/528/ЕО на Комисията от 6 юни 2001 г. за създаване на Европейския комитет по ценни книжа (ОВ L 191, 13.7.2001 г., стр. 45).

(28) Съгласно член 54, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.

(29) Информация за методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент може да бъде намерена на уебсайта BudgWeb: https://myintracomm.ec.europa.eu/budgweb/EN/man/budgmanag/Pages/budgmanag.aspx .

(30) МБК = многогодишни бюджетни кредити / ЕБК = едногодишни бюджетни кредити

(31) ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

(32) Държави кандидатки и където е приложимо — потенциални кандидатки от Западните Балкани.

(33) Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

(34) Разходите за периода след 2021 г. са представени само с илюстративна цел. Финансовото отражение върху бюджета на ЕС след 2020 г. ще бъде разгледано в предложенията на Комисията за следващата многогодишна финансова рамка.

(35) Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

(36) Разходите за периода след 2021 г. са представени само с илюстративна цел. Финансовото отражение върху бюджета на ЕС след 2020 г. ще бъде разгледано в предложенията на Комисията за следващата многогодишна финансова рамка.

(37) Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр.: брой финансирани обмени на учащи се, дължина на построените пътища в километри и т.н.).

(38) Съгласно описанието в точка 1.4.2. „Конкретни цели…“.

(39) Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

(40) Разходите за периода след 2021 г. са представени само с илюстративна цел. Финансовото отражение върху бюджета на ЕС след 2020 г. ще бъде разгледано в предложенията на Комисията за следващата многогодишна финансова рамка.

(41) Включително разходи за набиране на персонал

(42) ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация.

(43) Подтаван за външния персонал, покрит с бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове BA).

(44) Основно за структурните фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР).

(45) Вж. членове 11 и 17 от Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020.

(46) Разходите за периода след 2021 г. са представени само с илюстративна цел. Финансовото отражение върху бюджета на ЕС след 2020 г. ще бъде разгледано в предложенията на Комисията за следващата многогодишна финансова рамка.

(47) Размерът на съфинансирането за ЕНО се изчислява според текущите механизми на управление и финансиране, без да е взето под внимание предложението на Комисията за преразглеждане на рамката на ЕНО, което все още не е прието.

(48) Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 25 % за разходи по събирането.