ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 8.3.2018

COM(2018) 115 final

2018/0050(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за установяване на многогодишен план за риболовните дейности, експлоатиращи запасите от дънни видове в западната част на Средиземно море

{SWD(2018) 59 final}
{SWD(2018) 60 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

Западната част на Средиземно море е сред най-развитите подрегиони по отношение на риболова в Средиземно море. На нея се падат около 31 % от цялото количество разтоварван улов (1,35 млрд. евро от общо 4,76 млрд. евро) и близо 19 % от официално декларирания средиземноморски риболовен флот 1 .

Въпреки че не представлява най-голям дял от цялото количество разтоварван улов, риболовът на дънни видове е много ценен от рибарите поради високата му търговска стойност. Риболовът на дънни видове в Средиземно море се характеризира с висока сложност и включва множество видове риба и ракообразни. Основните дънни видове, които са обект на улов в западната част на Средиземно море, са мерлуза (Merluccius merluccius), барбуня (Mullus barbatus), червена скарида (Aristaeomorpha foliacea), океанска розова скарида (Parapenaeus longirostris), синьо-червена скарида (Aristeus antennatus) и норвежки омар (Nephrops norvegicus). Този вид риболов се характеризира с голямо разнообразие на видове и с обстоятелството, че някои от рибните запаси прекосяват териториалните води на повече от една държава членка. Основните уреди за улов на дънни видове са траловете, които осигуряват най-голям капацитет по отношение на улова и на флота, като важна роля имат и пасивните уреди като тристенните мрежи, хрилните мрежи, рибните капани и парагадите.

В момента риболовът на дънни видове в западната част на Средиземно море се управлява посредством национални планове за управление, приети съгласно Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета (Регламента относно Средиземно море) 2 . Италия разполага с три плана за управление на траулерите (приети в единен законодателен акт през 2011 г.) 3 , Франция — с един план за управление на траулерите (приет през 2013 г.) 4 , и Испания — също с един план (влязъл в сила през 2013 г.) 5 . Плановете се основават на ограничаване на риболовното усилие. Този подход при управлението обикновено включва мерки, сред които ограничения за риболовните уреди и за броя на разрешенията и лицензите за риболов, като се определя максимален брой риболовни дни и постоянни или временни преустановявания. През 2016 г. на равнището на ЕС беше приет тригодишен план за премахване на изхвърлянето на улов 6  , 7 , с който план да бъде изпълнено задължението за разтоварване , установено в член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 8 (Регламента за ОПОР), по отношение на видове, за които се прилага минималният референтен размер за опазване. На международно равнище през 2009 г. GFCM прие препоръка за установяване на ограничена риболовна зона в Лионския залив (северния район в западната част на Средиземно море) с цел да бъдат защитени зоните със струпвания на хвърляща хайвер риба (по-специално мерлуза) и уязвимите дълбоководни местообитания 9 . Както става ясно по-долу, тези мерки не са достатъчно ограничителни, за да гарантират, че риболовът ще подпомогне постигането на целите за съхранение, заложени в Регламента относно Средиземно море и в общата политика в областта на рибарството (ОПОР).

Повечето рибни запаси със стопанско значение в западната част на Средиземно море се експлоатират на равнища, които значително надхвърлят равнищата на смъртност от риболов, съответстващи на целите за постигане на максимален устойчив улов (FMSY): над 80 % от подложените на оценка запаси в този подрегион 10 са обект на прекомерен улов. Освен това биомасата на някои от тези запаси се доближава до критичното референтно равнище (BLIM) 11 , което показва, че има голяма вероятност те да бъдат изчерпани. Най-често обект на прекомерен улов са запасите от мерлуза и барбуня, като настоящите равнища на експлоатация надвишават до 10 пъти заложените цели за FMSY. Състоянието на много други рибни запаси е неизвестно, но е твърде вероятно те да се намират в подобно положение. В хода на проведени през 2015 г. и 2016 г. консултации, включително като част от процеса от Катания, мнозинството от заинтересованите страни се обединиха около становището, че рибните запаси в Средиземно море са подложени на прекомерен улов. Освен това научната общност на европейско и международно равнище многократно подчертава необходимостта от спешни мерки за намаляване на високите равнища на прекомерен улов в Средиземноморския басейн.

В настоящото предложение се търси начин за справяне с високите равнища на прекомерен улов и неефективната правна уредба, като за първи път се въвежда многогодишен план на равнището на ЕС. Замисълът на предложението е да се постигнат заложените в Регламента за ОПОР цели (член 2) относно риболова на дънни видове в западната част на Средиземно море, и по-конкретно да се гарантира, че риболовните дейности са екологично устойчиви в дългосрочен план и се управляват по начин, който осигурява икономически и социални ползи, както и ползи, свързани с трудовата заетост. Наред с това планът ще улесни изпълнението на задължението за разтоварване и ще даде възможност за прилагането на подход на регионализация, при който съответните държави членки ще участват в изготвянето на мерки за управление.

В Регламента за ОПОР се установява обща рамка и се определят случаите, в които Съветът и Европейският парламент приемат многогодишни планове; по-специално:

–в член 9 са определени принципите и целите на многогодишните планове. По-конкретно следва да бъдат предприети мерки за опазване с цел възстановяване и поддържане на рибните запаси над равнищата, позволяващи максимален устойчив улов (МУУ);

–В член 10 са изброени елементите на многогодишните планове. Количествено измеримите цели, съответстващи на МУУ, са изразени като диапазони на FMSY. Това позволява известна свобода на действие и гъвкавост, за да се вземе под внимание смесеният риболов и да се постигне по-добра съгласуваност при изготвянето на мерките за управление на различните запаси. Целите трябва да бъдат допълнени с предпазни мерки, свързани с предпазни референтни равнища и критични референтни равнища;

–Съгласно член 15 плановете трябва да съдържат подробна информация за начините, по които ще бъде изпълнявано задължението за разтоварване, включително: специални разпоредби по отношение на риболовните дейности или видовете, за които се прилага задължението; изключения, включително минимални изключения до не повече от 5 % от общия годишен улов на всички видове, за които се прилага задължението; разпоредби относно документирането на улова; когато е целесъобразно — определяне на минимални референтни размери за опазване; и

–В член 18 е установена рамка за регионално сътрудничество относно мерките за опазване. Държавите членки с пряк управленски интерес могат да представят съвместни препоръки за определени мерки, които да бъдат взети от Комисията, когато тя е упълномощена да приема актове за изпълнение или делегирани актове за постигане на целите, заложени в плана. С плана се установява регионално сътрудничество между държавите членки с оглед на приемането на разпоредби относно задължението за разтоварване и конкретни мерки за опазването на определени запаси.

В раздел 5 е представен общ преглед на конкретните разпоредби на многогодишния план.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Настоящото предложение за многогодишен план за риболовни дейности, експлоатиращи запасите от дънни видове в западната част на Средиземно море, е в съответствие с Регламента за ОПОР и с предишните многогодишни планове за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море 12 , запасите от дънни видове в Северно море 13 и запасите от дребни пелагични видове в Адриатическо море 14 .

В Регламента относно Средиземно море са определени технически мерки за опазване, като например минималните размери на окото на мрежите, минималното разстояние и дълбочина за използването на риболовни уреди и минималните размери за разтоварване. Голяма част от тези мерки ще бъдат заменени, ако бъде прието предложението на Комисията за Регламент относно опазването на рибните ресурси и защитата на морските екосистеми чрез технически мерки 15 .

•Съгласуваност с други политики на Съюза

Предложението и заложените в него цели са съгласувани с политиките на Съюза в други области, по-специално с политиките в областта на околната среда (например включените в Рамковата директива за морска стратегия 16 ), както и с целта за осигуряване на добро състояние на околната среда в морските води на ЕС до 2020 г.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Правното основание на настоящото предложение е член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

•Субсидиарност

Настоящото предложение се отнася до опазването на морските биологични ресурси, което попада в обхвата на изключителната компетентност на ЕС. Поради това принципът на субсидиарност не се прилага.

•Пропорционалност

Предложените мерки са в съответствие с принципа на пропорционалност, тъй като са уместни, необходими и няма други по-малко ограничителни мерки за постигане на желаните цели на политиката.

•Избор на инструмент

Предложеният инструмент е регламент на Европейския парламент и на Съвета.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

•Консултации със заинтересованите страни

През 2016 г. и 2017 г. бяха проведени интензивни консултации със заинтересованите страни. Целите на тези консултации бяха: i) да бъде повишена осведомеността относно будещото тревога състояние на по-голямата част от рибните запаси в Средиземно море; ii) да бъде постигнато споразумение относно необходимостта от спешни действия на национално, европейско и международно равнище; и iii) да бъдат събрани коментари и мнения от възможно най-много заинтересовани страни относно най-добрите начини за справяне със ситуацията.

С цел по-голяма яснота дейностите във връзка с консултацията са групирани в три области: Консултативен съвет за Средиземно море, процес от Катания и обществена консултация.

Консултативен съвет за Средиземно море (MEDAC)

MEDAC е най-представителната организация на заинтересованите страни в областта на рибарството за средиземноморския регион. Тя представлява всички страни, засегнати от настоящата инициатива: сектора на рибарството (включително дребномащабния риболов), синдикалните организации и други заинтересовани групи, като например природозащитни организации, групи за защита на потребителите и сдружения за спортен/любителски риболов, които функционират в региона на Средиземноморието съгласно ОПОР.

През 2017 г. MEDAC проведе четири специални заседания по многогодишния план, в които участваха представители на отрасъла, органите за управление на рибарството в държавите членки, научноизследователската общност, Европейската агенция за контрол на рибарството и ГД „Морско дело и рибарство“. През ноември 2017 г. беше прието становище 17 в резултат от извършената работа. В настоящото предложение са включени повечето от елементите, препоръчани от MEDAC, а именно:

–обхват по отношение на географското покритие, запасите и риболовните уреди (включително тези за любителски риболов);

–използване на възможностите за риболов въз основа на ограниченията на риболовното усилие (изразено като дни в морето/кораби на ден) в съответствие с научните становища;

–разширяване на обхвата на забраната за дънни теглени риболовни уреди от 50 m до подходяща дълбочина, за да се подобри защитата на основните рибни местообитания по крайбрежието;

–налагане на забрани за риболов за определени периоди и в определени зони с цел защита на зоните за размножаване и развъждане;

–актуализиране на минималните размери за разтоварване на видовете, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета;

Извън предложението останаха два елемента (въвеждането на електронни системи за наблюдение за всички кораби, обхванати от многогодишния план, и допълнителното подпомагане от ЕФМДР), тъй като хоризонталната правна уредба беше счетена за по-подходяща в този случай.

Процесът от Катания

На проведената през февруари 2016 г. среща на високо равнище, която отбеляза началото на процеса от Катания, участниците отчетоха напредъка, постигнат по отношение на научните становища, междуправителственото сътрудничество посредством GFCM и (в по-малка степен) приемането на мерки за управлението на определени рибни запаси. Беше установено обаче, че този напредък не е довел до подобряване на състоянието на рибните запаси. Над 90 % от подложените на оценка запаси със стопанско значение в Средиземно море се експлоатират много над допустимите биологични равнища, като в същото време състоянието на множество запаси е неизвестно. За да се преодолее това положение, участниците единодушно настояха да бъде подновен ангажиментът за конкретни мерки за възстановяване на запасите в Средиземноморието.

Водени от този политически импулс, ръководните органи в областта на рибарството на осем държави членки се срещнаха през юни 2016 г., за да гарантират, че общите ангажименти няма да останат само на хартия и че ЕС ще предприеме конкретни действия, за да изпълни поетите задължения. Те очертаха и приоритетни области за допълнителни национални мерки. По отношение на западната част на Средиземно море Франция и Испания предложиха да се въведе съвместна забрана за риболов за определени периоди и в определени зони в Лионския залив, с цел да се намали риболовното усилие и да се подобри селективността при улова на мерлуза.

Процесът на консултация приключи през март 2017 г. с подписването на Министерска декларация за устойчивост на риболова в Средиземноморието 18 , в която се определя нова стратегическа рамка за управление на рибарството в региона и набор от пет действия с измерими цели за следващите 10 години. Настоящата инициатива е част от действията, предприети на равнището на ЕС с цел възстановяване на рибните запаси до устойчиво равнище в западната част на Средиземно море.

Обществена консултация

Между 30 май и 30 септември 2016 г. ГД „Морско дело и рибарство“ проведе обществена консултация в интернет относно многогодишен план за риболовните дейности, експлоатиращи запасите от дънни видове в западната част на Средиземно море. Целта беше да се съберат мнения и коментари от заинтересованите страни, по-специално на първоначалния етап от изготвянето на такъв план.

Анкетираните бяха помолени да отговорят на въпроси от отворен и затворен тип, шест от които се отнасяха до участниците, а 18 — до биологичните, техническите и социално-икономически аспекти на риболова на дънни видове в западната част на Средиземно море. Темите в анкетата се отнасяха до възприемането на проблема, вариантите за управление, както и до обхвата и съдържанието на евентуалния многогодишен план.

Основните констатации са, че 19 :

(1)по-голямата част от анкетираните са съгласни, че настоящата рамка за управление (т.е. национални планове за управление, приети съгласно Регламента относно Средиземно море), не е достатъчна за постигането на целите на ОПОР. Освен това 67 % от анкетираните са на мнение, че допълването на съществуващата рамка с краткосрочни мерки на национално или европейско равнище не би било достатъчно за постигане на целите;

(2)по-голямата част от участниците в анкетата смятат, че настоящата рамка за управление не е правилно прилагана в много аспекти и че съществуват несъответствия при нейното прилагане в различните държави и риболовни флотове. За неефективността на рамката на управление са допринесли два основни фактора: i) липса на участие на заинтересованите страни (в това число от сектора на рибарството) в изготвянето на мерки; и ii) липса на ефективен контрол;

(3)повечето анкетирани са на мнение, че най-доброто дългосрочно решение е многогодишен план на ЕС за риболовните дейности, експлоатиращи запасите от дънни видове в западната част на Средиземно море. Този подход е обоснован от смесения характер на риболовните дейности, броя на участващите държави членки и взаимодействията между различните риболовни уреди и видове риболов;

(4)по-голямата част от анкетираните подкрепиха включването в многогодишния план на следните цели: i) постигане на максимален устойчив улов; ii) приемане на ефективна и прозрачна рамка за управление; iii) подобряване на системите за контрол, наблюдение и надзор; и iv) гарантиране на социално-икономическата стабилност на сектора на рибарството;

(5)в рамките на обществената консултация беше засегнат и въпросът за набелязването на алтернативни мерки за риболова на дънни видове в Средиземно море, като например определяне на ОДУ. Тази мярка беше подкрепена от неправителствени организации и отделни граждани. Тя обаче не получи подкрепа от нито едно от сдруженията на рибарите, нито от публичната администрация, които обосноваха позицията си със сложността на прилагането на ОДУ при смесен риболов;

(6)почти всички анкетирани подкрепиха съчетаването на режима на риболовното усилие с технически мерки за опазване като най-добър начин за управление на риболова на дънни видове в западната част на Средиземно море. Мерките, получили най-широка подкрепа, са забраните за риболов за определени периоди и в определени зони, техническите изменения за подобряване на селективността, минималните референтни размери за опазване и схемите за съвместно управление.

•Събиране и използване на експертни становища

Научните и техническите аспекти на настоящата инициатива бяха разгледани на първо място от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), ГД „Морско дело и рибарство“ и Европейската обсерватория на пазара на продукти от риболов и аквакултура (EUMOFA). През 2015 г. и 2016 г. бяха проведени две заседания на експертни групи в рамките на НТИКР, чиято цел беше да се изготви оценка от биологична гледна точка на вариантите на политиката, както и становище по различни аспекти на многогодишния план. През 2017 г. службите на Комисията изготвиха списък на засегнатите заинтересовани страни и социално-икономически анализ. От EUMOFA предоставиха допълнителни данни за динамиката на пазара в региона на западното Средиземноморие.

Оценката на състоянието на запасите от дънни видове в западната част на Средиземно море се основава на най-актуалните становища, изготвени от НТИКР и Научния консултативен комитет на GFCM.

В рамките на настоящата инициатива бяха взети предвид и следните две проучвания:

–ретроспективна оценка на Регламента относно Средиземно море 20 — тя беше използвана при прегледа на прилагането на регламента в държавите членки, както и за да се прецени до каква степен той допринася за постигане на целите на ОПОР. Анализът на казуса „Лионски залив“ беше от решаващо значение за определянето на естеството на проблема; и

–извършен от НТИКР задълбочен анализ на плановете за управление на държавите членки 21 , 22 — ток допринесе за идентифицирането на проблема, и по-специално на причините, поради които планове бяха счетени за недостатъчни за постигането на устойчиви равнища на риболов до 2020 г.

Бяха събрани допълнителни подкрепящи материали чрез проучване на научни публикации, технически доклади и книги.

•Оценка на въздействието

В съответствие с Насоките за по-добро регулиране Комисията изготви оценка на въздействието, в която обединява и анализира всички необходими аргументи в подкрепа на настоящата инициатива. Това включваше проверка за наличието на проблем, представяне на основните варианти на политиката и проучване на тяхното потенциално екологично и социално-икономическо въздействие.

Риболовът на дънни видове в западната част на Средиземно море е изправен пред два основни проблема: високите равнища на прекомерен улов и неефективната правна уредба. Като основна причина за прекомерния улов беше посочено използването в твърде голяма степен на риболовния капацитет (т.е. твърде много кораби и твърде голямо риболовно усилие). В същото време съществуващата правна уредба е неефективна поради ограничения обхват на нейното приложно поле, бавното ѝ и недобро прилагане и липсата на ангажираност от заинтересованите страни. Пряко или косвено тези проблеми доведоха до тревожното състояние на запасите от дънни видове (над 80 % от подложените на оценка запаси са обект на прекомерен улов, а биомасата на някои от тях е на много ниско ниво, което показва, че има голяма вероятност те да бъдат изчерпани), социално-икономически последици за рибарите и сектора на рибарството и последици за морската среда.

Описаните по-горе проблеми засягат основно флотовете на ЕС от Франция, Италия и Испания. Съгласно данните, отчетени в рамката за събиране на данни в областта на рибарството в ЕС, е възможно настоящата инициатива да засегне около 13 000 кораба 23 . Около 76 % от тях са италиански, 15 % испански, а 9 % — френски. Огромната част от най-малките сегменти на флота използват пасивни уреди и парагади (приблизително 10 400 кораба, извършващи улов от около 1500 тона), а най-големите са главно дънни траулери (приблизително 2800 кораба, извършващи улов от около 13 500 тона). Преобладаващата част от риболовните дружества са микропредприятия (89 % от предприятията разполагат средно само с един кораб).

В този контекст бяха разгледани три варианта на политиката:

–вариант 1: без промяна в политиката, или запазване на статуквото (т.е. съществуващата правна уредба ще продължи да се прилага) — този вариант е използван като база, спрямо която се сравняват останалите варианти;

–вариант 2: изменение на настоящата рамка за управление — националните планове за управление ще бъдат преразгледани, за да се вземат предвид целите на ОПОР основно чрез: изменения на сегашния им обхват (по отношение на рибните запаси, риболовната дейност и обхванатата зона); нови цели за съхранение, например максимален устойчив улов; количествено измерими цели и срокове; и нови предпазни мерки; и

–вариант 3: приемане на многогодишен план на равнището на ЕС — целта е да се гарантира, че риболовните флотове на ЕС, извършващи улов на запаси от дънни видове в западната част на Средиземно море, са обхванати от съгласувана и интегрирана правна уредба на равнището на ЕС.

Предвид всички доказателства, събрани и анализирани в процеса на оценка на въздействието, предпочитан е вариант 3 — многогодишен план на равнището на ЕС. Причините за този избор са следните:

(1)Многогодишният план ще има по-голямо положително въздействие върху околната среда. По-конкретно, вероятността за постигане на целите за равнищата на смъртност от риболов за всички запаси ще бъде около 36 %. Въпреки че този показател остава нисък и далеч под целта за МУУ, в него се предвиждат по-добри резултати, отколкото при вариант 1 (0 %) и вариант 2 (28 %);

(2)Около 70 % от подложените на оценка запаси биха се възстановили до равнища на биомасата на репродуктивния запас над предпазните референтни равнища (BPA) в сравнение с 5 % при вариант 1 и 72 % при вариант 2. Планът би позволил също така въвеждането на предпазни мерки по отношение на биомасата, изискващи предварително определени мерки за възстановяване на запасите, които попадат извън допустимите биологични равнища, като по този начин ще се увеличи вероятността от запазване на устойчиви равнища на биомасата. Освен това при вариант 2 постигането на целта за FMSY би било по-трудно, отколкото с помощта на плана, и за това има две основни причини: i) за да бъде създадена ефективна рамка на управление, е необходимо да бъдат изпълнени много повече условия (напр. по-активно сътрудничество, хармонизиране и съгласуване между държавите членки); и ii) дори ако съществуващата рамка бъде изменена, няма гаранция, че това ще сложи край на неефективното прилагане на разпоредбите, което се наблюдава в момента;

(3)Въпреки че този план предполага по-големи разходи, свързани с преходната заетост и рентабилността като последица от намаляване на риболовното усилие, се очаква социално-икономическите показатели на всички флотове да се подобрят до 2025 г., като само един флот ще бъде изложен на финансов риск до 2025 г.(девет сегмента на флота биха били изложени на финансов риск при вариант 1 и четири — при вариант 2);

(4)В сравнение със съществуващите национални планове за управление многогодишният план ще бъде съгласуван (единна правна уредба), стабилен (ще отчита перспективите в дългосрочен план) и прозрачен (трите засегнати държави членки съвместно ще постигнат целевите стойности на смъртността от риболов);

(5)Многогодишните планове са съгласувани в по-голяма степен с реформираната ОПОР, и по-специално с член 2, тъй като те определено са предпочитаният инструмент за управление на устойчивата експлоатация на рибните запаси.

На последно място, проведената широка консултация показа, че повечето заинтересовани страни (публични администрации, секторът на рибарството, неправителствени организации и широката общественост) са на мнение, че многогодишният план на ЕС е най-добрият вариант за управление на риболова на дънни видове в западната част на Средиземно море.

•Пригодност и опростяване на законодателството

Въпреки че настоящото предложение не е инициатива в рамките на Програма на Комисията за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), с него ще се въведе по-опростена, по-стабилна и по-прозрачна рамка за управление. Опростяването може да се очаква след преходен период, тъй като многогодишният план ще замени разпоредбите, които понастоящем са разпръснати между националните планове за управление, и ще осигури съгласуваност между различните инструменти, използвани за управлението на тази риболовна дейност.

Предложението ще осигури и по-ясна система за включването на научните становища в мерките за управление. Всяка година учените ще предоставят своите становища, включително по отношение на ограниченията на риболовното усилие, за да се гарантират устойчиви равнища на риболов, които становища след това ще бъдат представяни под формата на предложение на Комисията в Регламента относно възможностите за риболов.

•Основни права

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизми за наблюдение, оценка и докладване

Наблюдението на някои от въздействията от мерките за управление е част от рутинната работа по изпълнението на ОПОР. Съгласно законодателството на ЕС в областта на събирането на данни държавите членки вече събират данните, необходими за наблюдение на социално-икономическото въздействие и въздействието върху околната среда от предложението. НТИКР вече предоставя научни становища относно съответните запаси от дънни видове (напр. мерлуза, барбуня, синьо-червена скарида, океанска розова скарида, червена скарида и норвежки омар). Въздействието на многогодишния план върху пазарите ще бъде наблюдавано от EUMOFA.

Съгласно член 10, параграф 3 от Регламента за ОПОР в многогодишните планове се предвижда тяхното преразглеждане след първоначална последваща оценка, по-специално с цел да бъдат взети предвид промените в научните становища. Пет години след влизането му в сила НТИКР ще направи оценка на плана и неговото въздействие. След това Комисията ще представи доклад пред Европейския парламент и Съвета. Оценката не може да бъде извършена по-рано, тъй като ще има значително разминаване във времето между прилагането на плана и момента, в който данните, необходими за оценката, ще бъдат на разположение. Периодичността на извършване на оценките няма да е пречка законодателите да изменят плана, за да вземат предвид промени от научно, политическо или социално-икономическо естество.

•Обяснителни документи

•Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението

В съответствие с разпоредбите относно принципите, целите и съдържанието на многогодишните планове (членове 9 и 10 от Регламента за ОПОР) основните елементи на плана са следните:

–Обхват: предложението обхваща запасите, към които е насочен риболовът на дънни видове (мерлуза, барбуня, океанска розова скарида, синьо-червена скарида, червена скарида и норвежки омар), запасите, засегнати от прилов, и други запаси от дънни видове, за които липсват достатъчно данни. То също така обхваща търговския и любителския риболов, които експлоатират тези запаси в западната част на Средиземно море (подзони 1, 2, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11 на GFCM);

–Цели: предложението следва да допринесе за постигането на целите, предвидени в член 2 от Регламента за ОПОР — по-специално целта за постигане на максимален устойчив улов — чрез прилагане на подхода на предпазливост и екосистемния подход. Планът също така ще улесни изпълнението на задължението за разтоварване;

–Количествено измерими цели: предложените цели за равнищата на смъртност от риболов представляват диапазони на FMSY, изразени като биомаса на репродуктивния запас, и следва да бъдат постигнати най-късно до 2020 г. Тези диапазони ще позволят управление на съответните запаси въз основа на МУУ, като същевременно предоставят известна гъвкавост в контекста на смесения риболов;

–Референтни равнища на опазване: предложените референтни равнища на опазване, изразени като биомаса на репродуктивния запас, са в съответствие с научните становища за Средиземно море. С предложението се въвежда критично референтно равнище за всеки запас (или гранично равнище на биомасата — BLIM), при което запасът ще бъде в сериозна опасност от изчерпване, и предпазно референтно равнище (или предпазно равнище на биомасата — BPA) като предпазен марж;

–Предпазни мерки и коригиращи действия: с предложението се въвеждат предпазни мерки, за да се даде възможност запасите да се възстановят в случай на превишаване на предпазното референтно равнище или на критичното референтно равнище. Тези мерки могат да обхващат различни действия, включително спешни мерки на държавите членки или на Комисията;

–Режим на риболовното усилие: с предложението се въвежда на равнището на ЕС режим на риболовното усилие за всички тралове в определените в приложение I зони и категории дължина на корабите. Въз основа на научните становища Съветът ще приема ежегодни решения за максимално допустимото риболовно усилие (брой риболовни дни) за всяка група за риболовно усилие за отделните държави членки. Освен това в предложението се предвижда значително намаляване на усилието в съответствие с научните становища през първата година от прилагането на плана;

–Зони със забрана за риболов: като допълнителна мярка в предложението са определени забрани за риболов за определени периоди и в определени зони, с които се забранява дейността на тралове в рамките на 100-метровата изобата за периода от 1 май до 31 юли всяка година. По този начин ще се гарантира извършването на риболов с по-селективни риболовни уреди в крайбрежната зона, с цел да се защитят зоните за размножаване и уязвимите местообитания и да се подобри социалната устойчивост на дребномащабния риболов. Като се има предвид социално-икономическото значение на мерлузата и спешната необходимост да се намали високата смъртност от риболов при този вид, се насърчава въвеждането чрез подхода на регионализация на допълнителни зони със забрана за риболов с цел защита на размножаващата се мерлуза;

–Задължение за разтоварване: в предложението се съдържа подробна информация за дългосрочното изпълнение на задължението за разтоварване. По-специално с предложението се въвеждат разпоредби за регионализация, когато е необходимо да се разшири обхватът и/или да се изменят изключенията за видове с доказано висок процент на оцеляване и минималните изключения;

–Регионално сътрудничество: с предложението се установява регионално сътрудничество между държавите членки с оглед на приемането на разпоредби, отнасящи се до задължението за разтоварване, и конкретни мерки (включително технически) за опазването на определени запаси;

–Наблюдение и оценка: с предложението се въвежда научно наблюдение, за да се оцени напредъкът при постигането на максимален устойчив улов за запасите, към които е насочен риболовът на дънни видове, и когато е възможно — на запасите, засегнати от прилов. Това е от съществено значение в Средиземно море, тъй като ще осигури редовна оценка на запасите, попадащи в обхвата на плана. Самият план следва да бъде оценен пет години след началото на прилагането му.

2018/0050 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за установяване на многогодишен план за риболовните дейности, експлоатиращи запасите от дънни видове в западната част на Средиземно море

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 24 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)В Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г., по която Съюзът е договаряща страна, се предвижда задължение за опазването, включително поддържането или възстановяването, на популациите на подлежащите на улов видове на равнища, на които може да се постигне максимален устойчив улов (МУУ).

(2)На проведената през 2015 г. в Ню Йорк Световна среща на високо равнище по въпросите на устойчивото развитие Съюзът и неговите държави членки поеха ангажимент до 2020 г. да постигнат ефективно регулиране на улова, да прекратят незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов и вредните риболовни практики, както и да прилагат научнообосновани планове за управление с цел възможно най-бързото възстановяване на рибните запаси поне до равнища, на които може да се постигне МУУ, в съответствие с биологичните характеристики на запасите.

(3)С министерската декларация от Малта — MedFish4Ever, приета на 30 март 2017 г. 25 , се установява нова рамка за управление на рибарството в Средиземно море и се предоставя работна програма с пет конкретни действия за следващите 10 години. Един от поетите в тази декларация ангажименти се отнася до установяването на многогодишни планове.

(4)С Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета 26 се определят правилата на общата политика в областта на рибарството (ОПОР) в съответствие с международните задължения на Съюза. ОПОР следва да допринася за опазването на морската среда, за устойчивото управление на всички видове, експлоатирани с търговска цел, и по-специално за постигането на добро състояние на околната среда до 2020 г.

(5)Част от целите на ОПОР са насочени към гарантиране на екологичната устойчивост на риболова и аквакултурите в дългосрочен план и към прилагане на подхода на предпазливост и на екосистемния подход при управлението на рибарството.

(6)За постигане на целите на ОПОР следва да бъдат приети редица мерки за опазване — например многогодишни планове, технически мерки, както и мерки за определяне и разпределяне на възможностите за риболов.

(7)В съответствие с членове 9 и 10 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 многогодишните планове следва да се основават на научни, технически и икономически становища. Съгласно посочените разпоредби многогодишният план, предвиден в настоящия регламент, следва да съдържа цели, количествено измерими цели с ясни срокове, референтни равнища на опазване, предпазни мерки и технически мерки, насочени към предотвратяване и намаляване на нежелания улов.

(8)Понятието „най-добри налични научни становища“ се отнася до публично достъпните научни становища, които са подкрепени от най-актуалните научни данни и методи и са изготвени или проверени от независим научен орган, признат на равнището на ЕС или на международно равнище.

(9)Комисията следва да разполага с най-добрите налични научни становища относно запасите, обхванати от многогодишния план. За тази цел по-специално е необходимо тя да се консултира с Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР). Комисията следва да разполага с публично достъпни научни становища, включително относно смесения риболов, които са съобразени с предвидения в настоящия регламент план и в които се посочват диапазони на максималния устойчив улов (FMSY) и референтни равнища на опазване (BPA и BLIM)).

(10)По силата на Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета 27 беше установена обща рамка за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море и беше въведено изискване да бъдат приети планове за управление за риболова с тралове, лодкови сейнери, брегови сейнери, ограждащи мрежи и драги в териториалните води на държавите членки.

(11)Планове за управление в съответствие с Регламент (ЕО) № 1967/2006 вече са приети във Франция, Италия и Испания. Тези планове обаче не са съгласувани помежду си и в тях не са обхванати всички уреди, използвани при експлоатацията на запасите от дънни видове, нито разпределението на риболовните флотове и на някои трансгранично преминаващи запаси. Наред с това беше установено, че плановете са неефективни при постигане на целите на ОПОР. Държавите членки и заинтересованите страни изразиха подкрепа за изготвянето и прилагането на многогодишен план за съответните запаси на равнището на ЕС.

(12)В становище на НТИКР се посочва, че експлоатацията на повечето запаси в западната част на Средиземно море надхвърля значително равнищата, необходими за постигането на МУУ.

(13)Поради посочените причини е целесъобразно да се установи многогодишен план (наричан по-нататък „планът“) за опазване и устойчива експлоатация на запасите от дънни видове в западната част на Средиземно море.

(14)Планът следва да е съобразен със смесения характер на риболовните дейности и с динамиката между запасите, към които са насочени тези дейности: мерлуза (Merluccius merluccius), барбуня (Mullus barbatus), океанска розова скарида (Parapenaeus longirostris), норвежки омар (Nephrops norvegicus), синьо-червена скарида (Aristeus antennatus) и червена скарида (Aristaeomorpha foliacea). Също така той следва да включва видовете, засегнати от прилов, и запасите от дънни видове, за които липсват достатъчно данни. Планът следва да се прилага по отношение на риболова на дънни видове (по-специално тралове, дънни хрилни мрежи, рибни капани и парагади), извършван във водите на Съюза или от риболовни кораби на Съюза извън водите на Съюза в западната част на Средиземно море.

(15)С оглед на значението на любителския риболов предвиденият в настоящия регламент многогодишен план следва да обхваща и улова на запасите от дънни видове в западната част на Средиземно море, извършен при такъв риболов. В случаите, в които любителският риболов оказва значително въздействие върху тези запаси, в плана следва да се предвиди възможност за специални мерки за управление.

(16)Географският обхват на многогодишния план следва да се основава на географското разпределение на запасите съгласно информацията в най-добрите налични научни становища. Възможно е в бъдеще да се наложат промени в това разпределение, указано в многогодишния план, ако бъдат получени по-точни научни данни. Поради това на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема делегирани актове за коригиране на указаното в плана географско разпределение на съответните запаси, ако в научните становища се посочва, че в него са настъпили промени.

(17)С предвидения в настоящия регламент план следва да се подпомогне осъществяването на целите на ОПОР, и по-специално постигането и поддържането на МУУ за целевите запаси, изпълнението на задължението за разтоварване на запасите от дънни видове, за които се прилагат минимални референтни размери за опазване, и насърчаването на справедлив жизнен стандарт за хората, чийто поминък зависи от риболова, като се вземат под внимание крайбрежният риболов и социално-икономическите условия. Наред с това планът следва да прилага екосистемния подход към управлението на рибарството, за да се гарантира, че отрицателното въздействие на риболовните дейности върху морската екосистема е сведено до минимум Той следва да е съобразен със законодателството на Съюза в областта на околната среда, и по-специално с целта за постигане на добро състояние на околната среда до 2020 г. (в съответствие с Директива 2008/56/ЕО 28 ), както и с целите на Директива 2009/147/ЕО 29 и Директива 92/43/ЕИО на Съвета 30 .

(18)Необходимо е да се определят целевите равнища на смъртност от риболов (F), които са съобразени с целта за постигане и поддържане на МУУ и са изразени като диапазони от стойностите, съответстващи на целта за постигане на МУУ (т.е. FMSY). Тези диапазони, основани на най-добрите налични научни становища, са необходими, за да се постигне гъвкавост спрямо промените в научните становища, да се подпомогне изпълнението на задължението за разтоварване и да се вземе под внимание смесеният риболов. Въз основа на плана диапазоните са изчислени така, че да осигурят не повече от 5 % намаляване на добивите в дългосрочен план в сравнение с МУУ. От своя страна, горната граница на диапазона на FMSY е ограничена, за да се гарантира, че вероятността от намаляване на числеността на запаса под критичното референтно равнище за биомасата на репродуктивния запас (BLIM) не надвишава 5 %.

(19)С оглед определянето на възможностите за риболов следва да бъдат предвидени диапазони на FMSY за „обичайна употреба“ и, при наличие на добро състояние на съответните запаси, по-гъвкави диапазони на FMSY. Възможностите за риболов следва да могат да се определят в границите на тези диапазони само ако в съответствие с научните становища това е необходимо за постигането на установените в настоящия регламент цели по отношение на смесения риболов, така че да се избегне увреждане на даден запас, предизвикано от вътрешни процеси в рамките на запаса или от взаимодействието между запаси от различни видове, или да се ограничат колебанията във възможностите за риболов между последователни години.

(20)За запасите, за които са въведени количествено измерими цели, свързани с МУУ, и с оглед прилагането на предпазните мерки е необходимо да бъдат установени референтни равнища на опазване, изразени като предпазни референтни равнища (BPA) и критични референтни равнища (BLIM).

(21)Следва бъдат въведени подходящи предпазни мерки, за да се гарантира изпълнението на количествено измеримите цели и да се задействат коригиращи мерки, когато това е необходимо — inter alia при намаляване на числеността на запасите под референтните равнища на опазване. Коригиращите мерки следва да включват спешни мерки в съответствие с членове 12 и 13 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, възможности за риболов и други специални мерки за опазване.

(22)В съответствие с Регламент (ЕС) № 1380/2013 възможностите за риболов трябва да отговарят на количествено измеримите цели, сроковете и границите, определени в многогодишните планове. За целите на плана, предвиден в настоящия регламент, „възможност за риболов“ означава количествено право за извършване на риболов, изразено като риболовно усилие и/или улов.

(23)С цел да се осигурят ясни условия за достъпа до риболов и да бъдат постигнати целевите стойности на смъртността от риболов, следва да се въведе режим на риболовното усилие на равнището на Съюза по отношение на траловете, тъй като те са основните уреди, използвани при експлоатацията на запасите от дънни видове в западната част на Средиземно море. С оглед на това е подходящо да се обособят групи на риболовно усилие, така че Съветът да определи максимално допустимото риболовно усилие, изразено като брой риболовни дни годишно. Когато е необходимо, в режима на риболовното усилие следва да бъдат включени и други риболовни уреди.

(24)Предвид будещото тревога състояние на почти всички запаси от дънни видове в западната част на Средиземно море и с цел да се намалят сегашните високи нива на смъртността от риболов, режимът на риболовното усилие следва да доведе до значително намаляване на усилието през първата година от прилагането на предвидения в настоящия регламент план.

(25)Когато в научните становища се посочва, че любителският риболов оказва значително въздействие върху смъртността от риболов на съответните запаси, Съветът следва да вземе предвид тези становища. За тази цел Съветът може да определя възможности за риболов чрез режима на риболовното усилие по отношение на улова от търговски риболов, при който се отчита обемът на улова от любителски риболов, и/или да приема други мерки за ограничаване на любителския риболов.

(26)Когато в научните становища се посочва, че режимът на риболовното усилие не е достатъчен за постигане на целите или количествено измеримите цели на предвидения в настоящия регламент план, следва да се въведат мерки за управление, които допълват този режим и са съобразени с общия допустим улов.

(27)Държавите членки следва да предприемат специални мерки, чрез които се гарантира, че режимът на риболовното усилие е ефективен и изпълним, и които включват метод за разпределяне на квотите за риболовно усилие в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, като за целта изготвят списък на корабите, издават разрешения за риболов и записват и предават съответните данни относно риболовното усилие.

(28)С цел да се опазят районите на размножаване и уязвимите местообитания, както и да се защити дребномащабният риболов, крайбрежната зона следва редовно да се запазва за по-селективни риболовни дейности. Поради това в предвидения в настоящия регламент план следва да се установи ежегодна тримесечна забрана за траловете, извършващи дейност в рамките на 100-метровата изобата.

(29)Следва да се вземат допълнителни мерки за опазване на запасите от дънни видове. По-специално, в съответствие с научните становища, е целесъобразно да се въведат допълнителни забрани в зоните със значителни струпвания на хвърляща хайвер риба, за да се защитят силно увредените пасажи от възрастни екземпляри мерлуза.

(30)Подходът на предпазливост следва да се прилага по отношение на запасите, засегнати от прилов, и запасите от дънни видове, за които липсват достатъчно данни. Когато в научните становища се изтъква необходимостта от коригиращи мерки, следва да бъдат приемани специални мерки за опазване в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(31)В предвидения в настоящия регламент план следва да бъдат включени допълнителни технически мерки за опазване, приемани чрез делегирани актове. Това е необходимо, за да бъдат постигнати целите на плана — по-специално във връзка с опазването на дънните запаси и подобряването на селективността.

(32)С оглед изпълнението на задължението за разтоварване, установено с член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, в предвидения в настоящия регламент план следва да бъдат включени допълнителни мерки за управление в съответствие с член 18 от посочения регламент.

(33)За да може предвиденият в настоящия регламент план да бъде своевременно адаптиран към научно-техническия прогрес, на Комисията следва да се предостави правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, така че настоящият регламент да бъде допълван с коригиращи и технически мерки за опазване, да бъде изпълнявано задължението за разтоварване и да се изменят определени елементи на плана. От особена важност е по време на подготвителната работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, като те бъдат съобразени с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. 31 . По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът следва да получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като на експертите на тези две институции се предоставя редовен достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(34)В съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1380/2013 следва да се установи срок за представянето на съвместни предложения от страна на държавите членки.

(35)За да се извърши оценка на напредъка по постигането на целта за МУУ, предвиденият в настоящия регламент план следва да позволява осъществяването на редовно научно наблюдение на съответните запаси и, когато е възможно, на запасите, засегнати от прилов.

(36)В съответствие с член 10, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 Комисията следва да извършва периодична оценка на целесъобразността и ефективността на настоящия регламент. Оценката следва да се основава на предхождаща я периодична оценка на предвидения в настоящия регламент план и на научните становища на НТИКР, като тя се извършва след първоначален петгодишен период, а впоследствие — на всеки пет години. Тази периодичност ще позволи да се изпълни изцяло задължението за разтоварване, да се приемат и приложат мерки за регионализация, както и да се осигури тяхното въздействие върху запасите и риболовните дейности. Наред с това петгодишният период съответства на минималната периодичност, изисквана от научните органи.

(37)За да се обезпечи правната сигурност, е целесъобразно да се поясни, че мерките за временно преустановяване, които са приети за постигане на целите на предвидения в настоящия регламент план, могат да се смятат за допустими за подпомагане съгласно Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета 32 .

(38)В съответствие с член 9, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 преди изготвянето на предвидения в настоящия регламент план вероятното икономическо и социално въздействие от него беше подложено на надлежна оценка 33 ,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1
Предмет и обхват

1.С настоящия регламент се установява многогодишен план (наричан по-нататък „планът“) за опазване и устойчива експлоатация на запасите от дънни видове в западната част на Средиземно море.

2.Настоящият регламент се прилага по отношение на следните запаси:

а)синьо-червена скарида (Aristeus antennatus) в подзона 1 на GFCM;

б)синьо-червена скарида (Aristeus antennatus) в подзона 5 на GFCM;

в)синьо-червена скарида (Aristeus antennatus) в подзона 6 на GFCM;

г)океанска розова скарида (Parapenaeus longirostris) в подзона 1 на GFCM;

д)океанска розова скарида (Parapenaeus longirostris) в подзона 5 на GFCM;

е)океанска розова скарида (Parapenaeus longirostris) в подзона 6 на GFCM;

ж)океанска розова скарида (Parapenaeus longirostris) в подзони 9—10—11 на GFCM;

з)червена скарида (Aristaeomorpha foliacea) в подзона 9 на GFCM;

и)червена скарида (Aristaeomorpha foliacea) в подзона 10 на GFCM;

й)червена скарида (Aristaeomorpha foliacea) в подзона 11 на GFCM;

к)мерлуза (Merluccius merluccius) в подзони 1—5—6—7 на GFCM;

л)мерлуза (Merluccius merluccius) в подзони 9—10—11 на GFCM;

м)норвежки омар (Nephrops norvegicus) в подзона 5 на GFCM;

н)норвежки омар (Nephrops norvegicus) в подзона 6 на GFCM;

о)норвежки омар (Nephrops norvegicus) в подзона 9 на GFCM;

п)норвежки омар (Nephrops norvegicus) в подзона 11 на GFCM;

р)барбуня (Mullus barbatus) в подзона 1 на GFCM;

с)барбуня (Mullus barbatus) в подзона 5 на GFCM;

т)барбуня (Mullus barbatus) в подзона 6 на GFCM;

у)барбуня (Mullus barbatus) в подзона 7 на GFCM;

ф)барбуня (Mullus barbatus) в подзона 9 на GFCM; и

х)барбуня (Mullus barbatus) в подзона 10 на GFCM.

3.Настоящият регламент се прилага по отношение на запасите, засегнати от прилов в западната част на Средиземно море при извършването на улов на запасите, посочени в параграф 1. Той се прилага и по отношение на всички други запаси от дънни видове, които са обект на улов в западната част на Средиземно море и за които липсват достатъчно данни.

4.Настоящият регламент се прилага по отношение на търговския и любителския риболов на запасите от дънни видове, посочени в параграфи 2 и 3, когато тези видове риболов се извършват във водите на Съюза или от риболовни кораби на Съюза извън неговите води в западната част на Средиземно море.

5.В настоящия регламент също така се определят подробностите във връзка с изпълнението на задължението за разтоварване във водите на Съюза в западната част на Средиземно море по отношение на всички запаси от видовете, за които се прилага задължението за разтоварване по член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

Член 2
Определения

В допълнение към определенията, съдържащи се в член 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, член 4 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета 34 и член 2 от Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета, за целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1)„съответните запаси“ означава запасите, предвидени в член 1, параграф 2;

(2)„диапазон на FMSY“ означава диапазон на стойностите, предвиден в най-добрите налични научни становища, и по-специално в становищата на Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), съгласно които всички равнища на смъртност от риболов в рамките на диапазона водят до максимален устойчив улов (МУУ) в дългосрочен план при определен модел на риболова и при съществуващите средни екологични условия, без да оказват значително въздействие върху процеса на възпроизводство на съответните запаси. Той е изчислен по такъв начин, че да осигурява не повече от 5 % намаляване на добива в дългосрочен план в сравнение с МУУ. Диапазонът е ограничен така, че вероятността от спадане на числеността на запаса под критичното референтно равнище (BLIM) да не надвишава 5 %;

(3)„стойност на FMSY“ означава стойността на прогнозната смъртност от риболов, която при даден модел на риболова и текущите екологични условия осигурява максимален улов в дългосрочен план;

(4)„MSY FLOWER“ означава най-ниската стойност в диапазона на FMSY;

(5)„MSY FUPPER“ означава най-високата стойност в диапазона на FMSY;

(6)„долен диапазон на FMSY“ означава диапазон, който съдържа стойности от MSY FLOWER, не по-високи от стойността на FMSY;

(7)„горен диапазон на FMSY“ означава диапазон, който съдържа стойности от FMSY, не по-високи от стойността на MSY FUPPER;

(8)„BLIM“ означава критичното референтно равнище, изразено като биомаса на репродуктивния запас и предвидено в най-добрите налични научни становища — по-специално в тези на НТИКР — под което е възможен спад във възпроизводителната способност;

(9)„BPA“ означава предпазното референтно равнище, изразено като биомаса на репродуктивния запас и предвидено в най-добрите налични научни становища — по-специално в тези на НТИКР — което гарантира по-малко от 5 % вероятност хвърлящата хайвер биомаса да е под BLIM;

(10)„група на риболовно усилие“ означава управленска единица на флота на държава членка, за която е определено максимално допустимо риболовно усилие;

(11)„риболовен ден“ означава един календарен ден, считано от 0:00 до 24:00 ч., през който се извършват риболовни дейности;

(12)„западната част на Средиземно море“ означава водите на следните географски подзони на GFCM, както са определени в приложение I към Регламент (ЕС) № 1343/2011 на Европейския парламент и на Съвета 35 : 1 (на север от остров Алборан), 2 (остров Алборан), 5 (Балеарски острови), 6 (Северна Испания), 7 (Лионски залив), 8 (остров Корсика), 9 (Лигурско и Северно Тиренско море), 10 (Южно Тиренско море) и 11 (Сардиния).

Член 3
Цели

1.Планът трябва да допринася за постигането на целите на общата политика в областта на рибарството, посочени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 — по-специално чрез прилагане на подхода на предпазливост при управлението на рибарството, като гарантира, че експлоатацията на живите морски биологични ресурси позволява възстановяването и поддържането на популациите на подлежащите на улов видове над равнищата, на които може да се постигне МУУ.

2.Планът трябва да спомогне за премахване на изхвърлянето на улов посредством избягване и намаляване, доколкото е възможно, на нежелания улов, както и за изпълнението на задължението за разтоварване, установено в член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, за видовете, за които са въведени минимални референтни размери за опазване и за които се прилага настоящият регламент.

3.Планът трябва да прилага екосистемния подход към управлението на рибарството, за да се гарантира, че отрицателното въздействие на риболовните дейности върху морската екосистема е сведено до минимум. Той трябва да е съобразен със законодателството на Съюза в областта на околната среда, и по-специално с целта за постигане на добро състояние на околната среда до 2020 г., посочена в член 1, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО, както и с целите, определени в членове 4 и 5 от Директива 2009/147/ЕО и членове 6 и 12 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета.

4.По-специално планът има за цел:

а)да гарантира, че са изпълнени условията по дескриптор 3 от приложение I към Директива 2008/56/ЕО; и

б)да подпомага изпълнението на други важни дескриптори от приложение I към Директива 2008/56/ЕО пропорционално на ролята на рибарството в тяхното изпълнение.

5.Мерките, предвидени в плана, се предприемат въз основа на най-добрите налични научни становища. При липса на достатъчно данни трябва да се осигури сравнима степен на опазване на съответните запаси.

ГЛАВА II
КОЛИЧЕСТВЕНО ИЗМЕРИМИ ЦЕЛИ, РЕФЕРЕНТНИ РАВНИЩА НА ОПАЗВАНЕ
И ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ

Член 4
Количествено измерими цели

1.Целевите равнища на смъртност от риболов в съответствие с диапазоните на FMSY, определени в член 2, трябва да бъдат постигнати възможно най-скоро, постепенно и с натрупване — срокът за съответните запаси е 2020 г., след което тези равнища се поддържат в диапазоните на FMSY.

2.Диапазоните на FMSY трябва да бъдат изисквани — по-специално от НТИКР — въз основа на настоящия план.

3.В съответствие с член 16, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, когато Съветът определя възможностите за риболов, те трябва да обхващат съвкупността от съответните запаси в наличния към конкретния момент диапазон на FMSY за най-уязвимия запас.

4.Чрез дерогация от параграфи 1 и 3 възможностите за риболов могат да бъдат определени на равнища, които са по-ниски от диапазоните на FMSY.

5.Чрез дерогация от параграфи 3 и 4 възможностите за риболов могат да бъдат определени над наличния към конкретния момент диапазон на FMSY за най-уязвимия запас, при условие че всички съответни запаси са над BPA:

а)ако, въз основа на научните становища или доказателства, това е необходимо за постигането на установените в член 3 цели при смесения риболов;

б)ако, въз основа на научните становища или доказателства, това е необходимо, за да се избегне сериозно увреждане на запаса, предизвикано от вътрешни процеси в рамките на запаса или от взаимодействието между запаси от различни видове; или

в)за да се ограничат колебанията във възможностите за риболов между последователни години до не повече от 20 %.

Член 5
Референтни равнища на опазване

За целите на член 6 се изискват следните референтни равнища на опазване — по-специално от НТИКР — въз основа на настоящия план:

а)предпазни референтни равнища, изразени като биомаса на репродуктивния запас (BPA); и

б)критични референтни равнища, изразени като биомаса на репродуктивния запас (BLIM).

Член 6
Предпазни мерки

1.Когато в научните становища се посочва, че биомасата на репродуктивния запас при някой от съответните запаси е под предпазното референтно равнище (BPA), се приемат коригиращи мерки с цел своевременно възстановяване на съответните запаси на равнища над тези, позволяващи постигането на МУУ. По-специално, чрез дерогация от член 4, параграфи 3 и 5, възможностите за риболов се определят на равнища, съответстващи на смъртността от риболов, намалена в рамките на диапазона на FMSY за най-уязвимия запас, като се вземе предвид намаляването на биомасата.

2.Когато в научните становища се посочва, че биомасата на репродуктивния запас на някой от съответните запаси е под критичното референтно равнище (BLIM), се предприемат коригиращи мерки с цел своевременно възстановяване на запаса на равнища над тези, позволяващи постигането на МУУ. По-специално, чрез дерогация от член 4, параграфи 3 и 5, посочените мерки могат да включват преустановяване на целевия риболов за съответния запас и подходящо намаляване на възможностите за риболов.

3.Коригиращите мерки, посочени в настоящия член, могат да включват:

а)мерки в съответствие с членове 7, 8, 11, 12, 13 и 14 от настоящия регламент; и

б)спешни мерки в съответствие с членове 12 и 13 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

4.Изборът на мерки, посочени в настоящия член, е съобразен с характера, сериозността, продължителността и повторяемостта на положението, при което биомасата на репродуктивния запас е под равнищата, посочени в член 5.

ГЛАВА III
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РИБОЛОВ

Член 7
Режим на риболовното усилие

1.По отношение на всички кораби, чиято дължина е обхваната от категориите, посочени в приложение I, и които извършват риболов с тралове в зоните, определени в същото приложение, се прилага режим на риболовното усилие.

2.В съответствие с научните становища Съветът определя ежегодно максимално допустимото риболовно усилие за всяка група на риболовно усилие за отделните държави членки.

3.През първата година от прилагането на плана максимално допустимото риболовно усилие трябва да бъде значително намалено спрямо предвиденото в параграф 4 изходно равнище в съответствие с научните становища.

4.Изходното равнище, посочено в параграф 3, се определя, както следва:

а)през първата година от прилагането на настоящия регламент изходното равнище се изчислява за всяка група на риболовно усилие, изразено като средно усилие в брой риболовни дни между 1 януари 2015 г. и 31 декември 2017 г., като се вземат предвид само корабите, които са извършвали дейност през този период;

б)през следващите години от прилагането на настоящия регламент изходното равнище се равнява всяка година на максимално допустимото риболовно усилие за предходната година.

5.Когато научните становища указват наличието на значителен улов на даден запас с риболовни уреди, различни от тралове, равнищата на риболовното усилие за съответните уреди се определят въз основа на посочените научни становища.

6.Когато в научните становища се посочва, че любителският риболов оказва значително въздействие върху смъртността от риболов на конкретен запас, при определянето на възможностите за риболов Съветът може да ограничи любителския риболов, за да се избегне превишаването на общия целеви процент на смъртност от риболов.

Член 8
Общ допустим улов

Когато в най-добрите налични научни становища се посочва, че режимът на риболовното усилие не е достатъчен за изпълнението на целите или количествено измеримите цели, определени в членове 3 и 4, Съветът приема допълнителни мерки за управление, основаваща се на общия допустим улов.

Член 9
Задължения на държавите членки

1.Държавите членки управляват максимално допустимото риболовно усилие в съответствие с условията, определени в членове 26—34 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.

2.Всяка държава членка определя метод за разпределяне на максимално допустимото риболовно усилие между отделни кораби или групи кораби, плаващи под нейното знаме, в съответствие с критериите, посочени в член 17 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. По-специално държавите членки:

а)използват ясни и обективни критерии, включително от екологично, социално и икономическо естество;

б)разпределят справедливо националните квоти между отделните сегменти на флота, като се съобразяват с традиционния и непромишления риболов; и

в)осигуряват стимули за корабите на Съюза, поощряващи използването на селективни риболовни уреди или техники за риболов с намалено въздействие върху околната среда.

3.В случай че дадена държава членка разрешава на корабите, плаващи под нейното знаме, да извършват риболов с тралове, тя гарантира, че този риболов е ограничен до не повече от 12 часа за всеки риболовен ден, пет риболовни дни седмично или равностойна на тях продължителност.

4.В съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 всяка държава членка издава разрешения за риболов на корабите, плаващи под нейното знаме, за зоните, посочени в приложение I.

5.Държавите членки гарантират, че общият капацитет, изразен в GT и kW, който съответства на издадените в съответствие с параграф 4 разрешения за риболов, не се увеличава през периода на прилагането на плана.

6.Всяка държава членка съставя и поддържа списък на корабите с разрешения за риболов, които са издадени в съответствие с параграф 4, и го предоставя на Комисията и на останалите държави членки. Списъците на държавите членки се представят за първи път в срок от три месеца след влизането в сила на настоящия регламент, а след това — не по-късно от 30 ноември всяка година.

7.Държавите членки извършват наблюдение на прилаганите от тях режими на риболовното усилие и гарантират, че максимално допустимото риболовно усилие, посочено в член 7, не превишава установените граници.

Член 10
Съобщаване на значими данни

1.Държавите членки записват и предават на Комисията данните за риболовното усилие в съответствие с член 33 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и членове 146в—146д от Регламент за изпълнение (ЕС) № 404/2011 на Комисията 36 .

2.Данните за риболовното усилие се обобщават за всеки месец, като трябва да съдържат информацията, посочена в приложение II. Форматът на обобщените данни трябва да е XML Schema Definition, базиран на UN/CEFACT P1000-12.

3.Държавите членки предават на Комисията посочените в параграф 1 данни за риболовното усилие не по-късно от 15-о число всеки месец.

ГЛАВА IV
ТЕХНИЧЕСКИ МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ

Член 11
Зони със забрана за риболов

1.В допълнение към предвиденото в член 13 от Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета използването на тралове в западната част на Средиземно море се забранява от 1 май до 31 юли всяка година в рамките на 100-метровата изобата.

2.В срок от две години след приемането на настоящия регламент и въз основа на научните становища съответните държави членки установяват други зони със забрана за риболов, ако има доказателства за висока концентрация на млади екземпляри и на хвърляща хайвер риба от запасите от дълбоководни видове — особено ако те спадат към съответните запаси.

3.Когато посочените в параграф 2 зони със забрана за риболов засягат риболовни кораби на няколко държави членки, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 8 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 и член 18 от настоящия регламент, както и въз основа на научните становища, като в тези актове се посочват съответните зони със забрана за риболов.

Член 12
Управление на запасите, засегнати от прилов, и на запасите от дънни видове,
за които липсват достатъчно данни

1.Запасите, посочени в член 1, параграф 3 от настоящия регламент, се управляват въз основа на подхода на предпазливост при управлението на рибарството, определен в член 4, параграф 1, точка 8) от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

2.Мерките за управление на запасите, посочени в член 1, параграф 3 от настоящия регламент — и по-специално техническите мерки за опазване, като например изброените в член 13 от настоящия регламент — се определят, като се вземат предвид най-добрите налични научни становища.

Член 13
Други технически мерки за опазване

1.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 18 за допълване на настоящия регламент чрез определяне на следните технически мерки за опазване:

а)конкретно определяне на характеристиките на риболовните уреди — по-специално размер на окото на мрежите, размер на куките, брой на куките, конструкция на уреда, дебелина на влакното, размер на уреда или използване на допълнителни устройства за подобряване на селективността;

б)ограничаване на използването на риболовни уреди — по-специално времето за потапяне и дълбочината на разполагане на уреда, за да се подобри селективността;

в)забрана или ограничение за риболова в определени зони или периоди, за да се защитят хвърляща хайвер риба и млади екземпляри, риба под минималния референтен размер за опазване или нецелеви видове;

г)забрана или ограничение за риболова в определени зони или периоди, за да се защитят уязвими екосистеми и видове;

д)определяне на минимални референтни размери за опазване на всеки от запасите, за които се прилага настоящият регламент, с цел да се осигури защитата на младите екземпляри на морски организми.

е)относно любителския риболов; и

ж)относно други характеристики, свързани със селективността.

2.Мерките, посочени в параграф 1, трябва да допринасят за постигането на целите, определени в член 3.

3.При липса на съвместна препоръка, както е посочено в член 15, параграф 2, и след изтичането на приложимите срокове, установени в същия член, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 18 за допълване на настоящия регламент чрез приемане на мерките, посочени в параграф 1, ако в научните становища се изтъква необходимостта от конкретни действия, за да се гарантира, че всеки обхванат от настоящия регламент запас се управлява в съответствие с член 3.

ГЛАВА V
ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА РАЗТОВАРВАНЕ

Член 14
Разпоредби, свързани със задължението за разтоварване

За всички запаси от видове в западната част на Средиземно море, за които се прилага задължението за разтоварване в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 15 за допълване на настоящия регламент чрез приемане на подробни мерки във връзка с това задължение, както е предвидено в член 15, параграф 5, букви а)—д) от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

ГЛАВА VI
РЕГИОНАЛИЗАЦИЯ

Член 15
Регионално сътрудничество

1.По отношение на мерките, посочени в членове 11, 12, 13 и 14 от настоящия регламент, се прилага член 18, параграфи 1—6 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

2.За целите на параграф 1 от настоящия член държавите членки с пряк управленски интерес могат да представят съвместни препоръки в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013:

а)за първи път — не по-късно от дванадесет месеца след влизането в сила на настоящия регламент, а след това — дванадесет месеца след всяко представяне на оценка на плана в съответствие с член 17, параграф 2;

б)до 31 май през годината, предхождаща годината, през която трябва да се прилагат мерките; и/или

в)когато преценят за необходимо — по-специално в случай на рязка промяна в положението на всеки от запасите, за които се прилага настоящият регламент.

3.Правомощията, предоставени съгласно членове 11, 12, 13 и 14 от настоящия регламент, не засягат правомощията, предоставени на Комисията съгласно други разпоредби от правото на Съюза, включително Регламент (ЕС) № 1380/2013.

ГЛАВА VII
ИЗМЕНЕНИЯ И ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ

Член 16
Изменения на плана

1.Когато научните становища свидетелстват за промяна в географското разпределение на запасите, посочени в член 1, параграф 2, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 18 за изменение на настоящия регламент чрез адаптиране на зоните, определени в член 1, параграф 2 и в приложение I, така че да бъде отразена посочената промяна.

2.Когато в научните становища се изтъква необходимостта от изменения на списъка на запасите, посочен в член 1, параграф 2, Комисията може да представи предложение за изменение на този списък.

Член 17
Наблюдение и оценка на плана

1.За целите на годишния доклад, предвиден в член 50 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, количествените показатели трябва да обхващат годишните прогнозни равнища на F/FMSY и биомасата на репродуктивния запас за съответните запаси, както и — когато е възможно — за запасите, засегнати от прилов. Те могат да бъдат допълвани с други показатели въз основа на научните становища.

2.След изтичане на пет години от влизането в сила на настоящия регламент и на всеки пет години след това Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно резултатите и въздействието на плана върху запасите, за които се прилага настоящият регламент, и върху видовете риболов, които експлоатират тези запаси — по-специално по отношение на постигането на целите, посочени в член 3.

ГЛАВА VIII
ПРОЦЕДУРНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 18
Упражняване на делегирането

1.Правомощията за приемане на делегирани актове се предоставят на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Делегирането на правомощия, посочено в членове 11, 12, 13, 14 и 16, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на посочения срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за периоди от пет години, освен ако Европейският парламент или Съветът възразят не по-късно от три месеца предварително срещу подобно продължаване.

3.Европейският парламент или Съветът могат да оттеглят по всяко време делегирането на правомощия, посочено в членове 11, 12, 13, 14 и 16. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. Решението не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява едновременно Европейския парламент и Съвета.

6.Делегиран акт, приет в съответствие с членове 11, 12, 13, 14 и 16, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са изразили възражение в срок от два месеца, след като са били уведомени за него, или ако преди изтичането на този срок са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

ГЛАВА IX
ЕВРОПЕЙСКИ ФОНД ЗА МОРСКО ДЕЛО И РИБАРСТВО

Член 19
Подпомагане от Европейския фонд за морско дело и рибарство

Мерките за временно преустановяване, приети с оглед постигането на целите на плана, се считат за временно преустановяване на риболовните дейности за целите на член 33, параграф 1, букви а) и в) от Регламент (ЕС) № 508/2014.

ГЛАВА X
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 20
Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

(1)    The state of Mediterranean and Black Sea fisheries (Състояние на рибарството в Средиземно море и Черно море) — Генерална комисия по рибарство за Средиземно море) ( FAO 2016 ).

(2)    Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г. относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море, за изменение на Регламент (ЕИО) № 2847/93 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1626/94 ( ОВ L 36, 8.2.2007 г., стр. 6 )..

(3)    Decreto 20 maggio 2011 relativo all'adozione Piani di gestione della flotta a strascico in sostituzione del decreto direttoriale n. 44 del 17 giugno 2010 ( GU Serie Generale n.154 del 5-7-2011, стр. 2 ).

(4)    Arrêté du 28 janvier 2013 portant création d’un régime d’effort de pêche pour la pêche professionnelle au chalut en mer Méditerranée par les navires battant pavillon français ( TRAM1240482A, стр. 3275 ).

(5)    Orden AAA/2808/2012, de 21 de diciembre, por la que se establece un Plan de Gestión Integral para la conservación de los recursos pesqueros en el Mediterráneo afectados por las pesquerías realizadas con redes de cerco, redes de arrastre y artes fijos y menores, para el período 2013-2017 ( No 313, стр. 7 ).

(6)    Делегиран регламент (ЕС) 2017/86 на Комисията от 20 октомври 2016 г. за установяване на план за премахване на изхвърлянето на улов на някои дънни видове в Средиземно море ( ОВ L 14, 18.1.2017 г., стр. 4 ).

(7)    Делегиран регламент (ЕС) 2018/153 на Комисията от 23 октомври 2017 г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2017/86 за установяване на план за премахване на изхвърлянето на улов на някои дънни видове в Средиземно море ( ОВ L 29, 1.2.2018 г., стр. 1 ).

(8)    Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета ( ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22 ).

(9)    Препоръка за установяване на ограничена риболовна зона в Лионския залив с цел да бъдат защитени зоните със струпвания на хвърляща хайвер риба и уязвимите дълбоководни местообитания ( GFCM/33/2009/1 ).

(10)    Monitoring the performance of the Common Fisheries Policy (Наблюдение на изпълнението на общата политика в областта на рибарството) ( НТИКР-17-04) .

(11)    Mediterranean assessments part 1 (Оценки за Средиземно море, част 1), НТИКР-15-18) .

(12)    Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. за създаване на многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси, за изменение на Регламент (ЕО) № 2187/2005 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1098/2007 на Съвета ( ОВ L 191, 15.7.2016 г., стр. 1 ).

(13)    Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на многогодишен план за дънните запаси в Северно море и за риболовните дейности, свързани с тези запаси, и за отмяна на Регламент (EO) № 676/2007 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1342/2008 на Съвета ( COM(2016)493, 3.8.2016 г. ).

(14)    Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на многогодишен план за запасите от дребни пелагични видове в Адриатическо море и за свързаните с тях риболовни дейности ( COM(2017)097, 24.2.2017 г. ).

(15)    Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно опазването на рибните ресурси и защитата на морските екосистеми чрез технически мерки ( COM(2016)134, 11.3.2016 г. ).

(16)    Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) ( ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19 )..

(17)    Становище относно установяването на многогодишен план за риболовните дейности, експлоатиращи запасите от дънни видове в западната част на Средиземно море, Рим( MEDAC(2017)270, 7.11.2017 г. ).

(18)    Конференция на министерско равнище за устойчивост на риболова в Средиземноморието Министерска декларация от Малта MedFish4Ever ( Малта, 30 март 2017 г. ).

(19)    Обществена консултация относно многогодишен план за риболовните дейности, експлоатиращи запасите от дънни видове в западната част на Средиземно море ( Проведена от ГД „Морско дело и рибарство“ между 30 май 2016 г. и 30 септември 2016 г. ).

(20)    Ретроспективна оценка на Регламента относно Средиземно море — окончателен доклад, стр. 230 (предстои да бъде публикуван от Службата за публикации на Европейския съюз) (MRAG(2016).

(21)    Научно становище относно съответствието на плановете за управление с изискванията на общата политика в областта на рибарството в Средиземно море. Специфичен договор № 9, задача 4 (ad hoc научно становище в подкрепа на изпълнението на общата политика в областта на рибарството) — преработен доклад, 8.8.2014 г. (MAREA(2014).

(22)    Доклад от 49-ото пленарно заседание ( PLEN-15-02 ).

(23)    Очаква се тези стойности да бъдат по-ниски, тъй като официалните данни от Италия включват общия брой на корабите, извършващи дейност в цялото Средиземноморие. Според НТИКР 16-11 около 9000 кораба извършват дейност единствено в западната част на Средиземно море. При оценката на въздействието обаче бяха използвани официалните данни, съобщени от държавите членки в рамката за събиране на данни.

(24)    ОВ C […], […] г., стр. […].

(25)    Министерска декларация от Малта — MedFish4Ever. Конференция на министерско равнище за устойчивост на риболова в Средиземноморието ( Малта, 30 март 2017 г. ).

(26)    Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета ( ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22 ).

(27)    Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г. относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море, за изменение на Регламент (ЕИО) № 2847/93 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1626/94 ( ОВ L 36, 8.2.2007 г., стр. 6 ).

(28)    Директива 2008/56/ЕО на европейския парламент и на съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) ( ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19 ).

(29)    Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици ( ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7 ).

(30)    Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна ( ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7 ).

(31)    Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество ( ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1 ).

(32)    Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета ( ОВ L 149, 20.5.2014 г., стр. 1 ).

(33)    Оценка на въздействието [референтните данни ще бъдат посочени след публикуването на оценката].

(34)    Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Съюза за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 ( ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1 ).

(35)    Регламент (ЕС) № 1343/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно определени разпоредби за риболова в зоната по Споразумението за GFCM (Генералната комисия по рибарство в Средиземно море) и за изменение на Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море ( ОВ L 347, 30.12.2011 г., стр. 44 ).

(36)    Регламент за изпълнение (ЕС) № 404/2011 на Комисията от 8 април 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството ( ОВ L 112, 30.4.2011 г. , стр. 1).

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел,8.3.2018

COM(2018) 115 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за установяване на многогодишен план за риболовните дейности, експлоатиращи запасите от дънни видове в западната част на Средиземно море

{SWD(2018) 59 final}
{SWD(2018) 60 final}

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Режим на риболовното усилие

(както е посочен в член 7)

Групите на риболовно усилие се определят, както следва:

А) Тралове за улов на барбуня, мерлуза, океанска розова скарида и норвежки омар в континенталния шелф и горната част на континенталния склон.

Вид уред	Географски район	Съответни запаси	Обща дължина на корабите	Код на групата на риболовно усилие
Тралове (TBB, OTB, PTB, TBN, TBS, TB, OTM, PTM, TMS, TM, OTT, OT, PT, TX, OTP, TSP)	подзони 1—2—5—6—7 на GFCM	барбуня в географски подзони 1, 5, 6 и 7; мерлуза в географски подзони 1—5—6—7; океанска розова скарида в географски подзони 1, 5 и 6; норвежки омар в географски подзони 5 и 6.	< 12 m	EFF1/MED1_TR1
			≥ 12 m и < 18 m	EFF1/MED1_TR2
			≥ 18 m и < 24 m	EFF1/MED1_TR3
			≥ 24 m	EFF1/MED1_TR4
	подзони 8—9—10—11 на GFCM	барбуня в географски подзони 9 и 10; мерлуза в географски подзони 9—10—11; океанска розова скарида в географски подзони 9—10—11; норвежки омар в географски подзони 9 и 10.	< 12 m	EFF1/MED2_TR1
			≥ 12 m и < 18 m	EFF1/MED2_TR2
			≥ 18 m и < 24 m	EFF1/MED2_TR3
			≥ 24 m	EFF1/MED1_TR4

Б) Тралове за улов на синьо-червена скарида и червена скарида в дълбоки води.

Вид уред	Географски район	Съответни запаси	Обща дължина на корабите	Код на групата на риболовно усилие
Тралове (TBB, OTB, PTB, TBN, TBS, TB, OTM, PTM, TMS, TM, OTT, OT, PT, TX, OTP, TSP)	подзони 1—2 5—6—7 на GFCM	синьо-червена скарида в географски подзони 1, 5 и 6.	< 12 m	EFF2/MED1_TR1
			≥ 12 m и < 18 m	EFF2/MED1_TR2
			≥ 18 m и < 24 m	EFF2/MED1_TR3
			≥ 24 m	EFF2/MED1_TR4
	подзони 8—9—10—11 на GFCM	червена скарида в географски подзони 9, 10 и 11.	< 12 m	EFF2/MED2_TR1
			≥ 12 m и < 18 m	EFF2/MED2_TR2
			≥ 18 m и < 24 m	EFF2/MED2_TR3
			≥ 24 m	EFF2/MED1_TR4

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Списък с информация относно данните за риболовното усилие

(както е посочен в член 10)

Информация	Определение и коментари
1) Държава членка	Трибуквен ISO код на докладващата държава членка на знамето
2) Група на риболовно усилие	Код на групата на риболовно усилие, както е определен в приложение I
3) Период на риболовно усилие	Начална и крайна дата на за месеца, за който се отнася докладването
5) Деклариране на риболовното усилие	Общ брой риболовни дни