P8_TA(2018)0441

Помощ за развитие, предоставяна от ЕС в областта на образованието

Резолюция на Европейския парламент от 13 ноември 2018 г. относно помощта за развитие, предоставяна от ЕС в областта на образованието (2018/2081(INI))

(2020/C 363/01)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 26 от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ), според която „всеки човек има право на образование. Образованието трябва да бъде безплатно, поне що се отнася до началното и основното образование“,

—

като взе предвид документа „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, приет на 25 септември 2015 г. от Общото събрание на Организацията на обединените нации, в който се признава, че справедливостта, приобщаването и равенството между половете са неразривно свързани с правото на образование за всички,

—

като взе предвид Целите за устойчиво развитие (ЦУР), и по-специално цел № 4: „Осигуряване на приобщаващо и справедливо качествено образование и насърчаване на възможностите за обучение през целия живот за всички“, както и Декларацията от Инчон и рамката за действие за изпълнение на ЦУР № 4, съгласно която „равенството между половете е неразривно свързано с правото на образование за всички“,

—	като взе предвид препоръка № 36 (2017 г.) на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените относно правото на момичетата и на жените на образование,

—	като взе предвид Програмата за действие от Адис Абеба за финансиране на развитието, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 27 юли 2015 г.,

—	като взе предвид Резолюция 35/L2 на Съвета на ООН по правата на човека от 22 юни 2017 г., озаглавена „Le droit à l’éducation: suivi de la résolution 8/4 du Conseil des droits de l’homme“ (Правото на образование: последващи действия във връзка с Резолюция 8/4 на Съвета по правата на човека),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 2002 г., озаглавено „L'éducation et la formation dans le contexte de la réduction de la pauvreté dans les pays en développement“ (Образованието и обучението в контекста на намаляване на бедността в развиващите се страни, COM(2002)0116),

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 2010 г. относно укрепването и подобряването на образованието в развиващите се страни, озаглавен „More and Better Education in Developing Countries“ (Повече и по-добро образование в развиващите се страни, SEC(2010)0121),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 2018 г., озаглавено „Образованието при извънредни ситуации и продължителни кризи“ (COM(2018)0304),

—	като взе предвид декларацията от Шарльовоа относно качественото образование за момичетата, девойките и жените в развиващите се държави, приета от Г-7 на 9 юни 2018 г.,

—	като взе предвид Европейския консенсус за развитие и Кодекса за поведение на ЕС относно разделението на труда в областта на политиката за развитие (COM(2007)0072),

—	като взе предвид своята резолюция от 31 май 2018 г. относно прилагането на съвместния работен документ (SWD(2015)0182), озаглавен „Равенство между половете и овластяване на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС през периода 2016—2020 г. (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 17 април 2018 г. относно засилване на устойчивостта на обслужването на дълга от развиващите се държави (2),

—	като взе предвид глобалния мониторингов доклад на ЮНЕСКО, публикуван през 2017 г. и озаглавен „Rendre des comptes en matière d’éducation: tenir nos engagements“ (Отговорност в областта на образованието: да спазим поетите ангажименти),

—	като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по развитие (A8-0327/2018),

А.

като има предвид, че образованието е основно човешко право и е от централно значение за осъществяването на всички ЦУР; като има предвид, че то предотвратява предаването на бедността между поколенията и играе важна роля в постигането на равенство между жените и мъжете и в придобиването на права от страна на жените; като има предвид, че в качеството си на пространство на правата образованието е нещо повече от чисто математическо равенство и е насочено към насърчаването на истинско равенство между половете в рамките на и чрез образованието;

Б.	като има предвид, че последното съобщение на Комисията относно образованието в развиващите се страни е от 2002 г. и че то беше актуализирано едва през 2010 г. с работен документ;

В.	като има предвид, че помощта за образованието съставлява 8,3 % от общата помощ за развитие през 2009 г.; като има предвид, че през 2015 г. този дял спадна на 6,2 %; като има предвид, че за Съюза и неговите държави членки този дял спадна от 11 на 7,6 % за същия период;

Г.	като има предвид, че през периода 2009—2015 г. помощта за основно образование от Съюза и неговите държави членки намаля с 33,9 %, което е повече, отколкото помощта за образование като цяло (15,2 %);

Д.	като има предвид, че през 2015 г. 264 милиона деца и млади хора в началнообразователна, основнообразователна или среднообразователна възраст не са посещавали училище;

Е.

като има предвид, че в края на 2017 г. бежанците в света бяха над 25,4 милиона, от които 7,4 милиона деца в началнообразователна или основнообразователна възраст, като 4 милиона от тях не са имали достъп до никакъв вид начално или основно образование; като има предвид, че в държавите в положение на неустойчивост и конфликт има 37 % повече момичета, отколкото момчета, които не посещават начално или основно училище, и че в държавите, които не са засегнати от конфликт, за близо 90 % от младите жени е по-вероятно да не посещават средно училище в сравнение с младите мъже;

Ж.

като има предвид, че докладът относно целите за устойчиво развитие на ООН за 2017 г. сочи, че през 2011 г. едва около една четвърт от училищата в Африка на юг от Сахара са имали достъп до електроенергия и по-малко от половината са имали достъп до питейна вода; като има предвид, че в Африка на юг от Сахара има най-малко квалифицирани учители в сферата на началното, основното и средното образование;

З.

като има предвид, че в миналото помощта за образованието в развиващите се страни беше ориентирана в прекалено голяма степен към броя на записаните ученици, вместо към качеството на предоставяното образование; като има предвид, че ЦУР № 4 е насочена към осигуряването до 2030 г. на достъп до качествено образование за всички;

И.	като има предвид трудностите, които срещат някои предприятия в развиващите се страни при намирането на работна ръка, чиято квалификация отговаря на техните потребности;

Й.	като има предвид, че усилията, полагани от 2016 г. насам са похвални, но че въпреки това те не бяха достатъчни за наваксване на натрупаното изоставане и следователно трябва да бъдат продължени във времето и умножени;

К.

като има предвид, че според ЮНЕСКО помощта за образованието на държавите с нисък доход и на държавите с по-нисък среден доход трябва да бъде умножена по шест, за да бъде постигната ЦУР № 4 до 2030 г.; като има предвид, че според Международната комисия за финансиране на възможностите за образование по света помощта за образованието трябва да достигне 89 милиарда щатски долара през 2030 г. в сравнение с 12-те милиарда днес;

Да поставим образованието в центъра на развитието

е убеден, че помощта в областта на образованието трябва да бъде приоритет, тъй като образованието е основно право, но също така и защото то е важно за постигането на останалите ЦУР: за икономическото развитие и намаляването на неравенството, за равенството между половете, за еманципацията на жените и момичетата, за социалното приобщаване на хората с увреждания, за здравеопазването, за демокрацията и върховенството на закона и за предотвратяването на конфликти;

ето защо изразява съжаление, че помощта за образованието не е приоритет за международните донори; настоятелно призовава образованието да бъде поставено в центъра на политиките за развитие на Европейския съюз и на неговите държави членки;

признава, че осъществяването на ЦУР № 4 изисква значителни инвестиции в образователните системи; заявява, че тези инвестиции трябва да бъдат първоначално осъществени от развиващите се държави, но че международната помощ ще продължи да бъде крайно необходима, за да се запълни недостигът на финансиране;

призовава Комисията да актуализира съобщението си относно образованието и обучението в контекста на намаляването на бедността в развиващите се страни, което датира от 2002 г., както и работния си документ от 2010 г.; посочва, че новото съобщение ще трябва да планира средствата, с които да се постигне ЦУР № 4 до 2030 г.;

призовава Съюза и неговите държави членки да заделят за образованието 10 % от официалната си помощ за развитие до 2024 г. и 15 % — до 2030 г.;

припомня, че необходимото увеличаване на усилията на развиващите се страни за насърчаване на системи на справедливо данъчно облагане и за борба срещу незаконните финансови потоци и нужното увеличаване на официалната помощ за развитие няма да бъдат достатъчни за преодоляване на недостига на финансиране; призовава следователно за създаването на новаторски инструменти за финансиране, с ефект на лоста и съобразени със съществуващите механизми и инициативи за финансиране с цел укрепване на националните образователни системи;

следи с интерес предложението на Международната комисия за финансиране на възможностите за образование по света за създаване на Международен финансов механизъм за образованието (IFFEd), при условие че той действително ще допълва, а няма да замества, настоящите усилия; счита, че тази инициатива следва да се осъществява във взаимодействие с действията на Световното партньорство за образование; посочва, че преди да се предостави финансиране, трябва да се обърне специално внимание на кредитоспособността на държавите, които отговарят на условията за подпомагане;

отбелязва, че целта за 20 % официална помощ на ЕС за развитие, предназначена за социално приобщаване и човешко развитие, покриващи основните социални услуги, в т.ч. здравеопазването и образованието, е неточна и не осигурява условия за адекватен мониторинг на разходите; призовава в следващата многогодишна финансова рамка да бъдат включени количествено определени цели;

Да отговорим на приоритетите

припомня, че овладяването на основното обучение, включително цифрови умения, е предпоставка за развитието на умения и за интегриране в професионалния живот, че образованието на момичетата е ключов фактор за постигането на ЦУР, за здравето и благосъстоянието, както и за установяването на мирни общества, и че най-слабо развитите държави са засегнати в най-голяма степен от недостига на финансиране, въпреки че те са тези, в които инвестициите генерират най-много човешки, социални, икономически и здравни ползи;

10.

припомня, че овластяването на уязвимите групи е от съществено значение за намаляване на бедността; настоява всички хора, независимо от техния пол, етническа принадлежност, език, религия, политически възгледи или други, както и хората с увреждания, мигрантите и коренното население, да имат достъп до възможности за образование и обучение през целия живот, които да са приобщаващи и справедливи;

11.

заявява следователно, че помощта на Съюза в областта на образованието трябва най-напред да отговори на два приоритета: да даде приоритет на качественото и приобщаващо основно образование и да предостави засилена подкрепа на най-слабо развитите държави;

12.

подчертава особено силно ЦУР 4.1, насочена към постигането на цикъл на начално, основно и средно образование с продължителност 12 години, който да бъде безплатен, качествен и за всички; посочва отново, че той би следвало да бъде основен стълб на партньорството между Африка и ЕС, в пълно съответствие със стратегическите приоритети, одобрени по време на срещата на върха между Европейския съюз и Африканския съюз през 2017 г.; посочва, че безплатно следва да бъде не само посещаването на училище, но и скритите разходи, като разходите за учебни пособия, транспорт и храна; счита, че държавите следва да обмислят схеми за отпускане на стипендии, които да предоставят възможност за образование на децата в най-неравностойно положение; припомня, че е важно да се осигурят плурализъм и свобода на избор на родителите; препоръчва на Европейския съюз и на държавите членки, в съответствие с ЦУР № 4.1 и с член 26 от ВДПЧ, да не използват официалната помощ за развитие за предоставяне на подкрепа за частни учебни заведения с търговска цел, които не спазват принципите и ценностите на Съюза;

13.

призовава Съюза и неговите държави членки до 2030 г. да започнат да заделят поне половината от помощта си за образование за основното образование;

14.

призовава също така поне 40 % от помощта на Съюза и на държавите членки за образование да бъде насочена към най-слабо развитите държави;

15.

призовава да се обърне специално внимание на равенството между момичетата и момчетата, което е от голямо значение за устойчивото развитие и за прилагането на принципа никой да не бъде изоставен; призовава Съюза да насърчава качествено и приобщаващо образование, за да се премахнат пречките пред достъпа на момичетата до образование, пред участието им в училище и дипломирането им; припомня целта до 2020 г. 85 % от новите програми на Европейския съюз да включват като основна и значима цел принципа на равенство между половете; призовава да се подкрепи изграждането на образователни системи, които отговарят на потребностите на учащите с увреждания, както и на другите малцинства и на уязвимите групи, като отчитат местните особености;

16.

приветства приемането от Комисията на нейното съобщение относно образованието при извънредни ситуации и продължителни кризи и целта считано от 2019 г. 10 % от хуманитарната помощ на Съюза да бъде заделяна за образование;

17.

припомня, че образованието на децата бежанци и на разселените деца трябва да се счита от самото начало за приоритет; подчертава, че е важно да се подкрепят държавите в положение на неустойчивост и конфликт, за да се увеличи устойчивостта на техните системи и да се осигури достъпът до качествено образование — в т.ч. средно образование — за децата и младите бежанци, вътрешно разселените лица и приемащите ги общности;

18.

подчертава необходимостта от по-интегриран, обединяващ всички заинтересовани лица, систематичен и ефективен отговор на потребностите на образованието в извънредни ситуации в съответствие с принципа за свързване на спешната помощ, възстановяването и развитието;

19.

потвърждава, че някои целеви държави не могат или не желаят да отговорят на основните потребности на населението, включително на потребностите му в областта на образованието; призовава за определянето на най-подходящия партньор от гражданското общество и за утвърждаването и разпространението на добрите практики в тази област, прилагани от организациите на гражданското общество и другите участници;

20.

припомня значението на средното, техническото и професионалното образование за пригодността за заетост на младите хора и за устойчивото развитие; счита, че последните две форми на образование трябва да водят до достойни работни места, да са насочени към необходимостта от развитие на държавите и към потребностите на предприятията, съгласувано с тях и доколкото е възможно — финансирани от тях; обръща внимание на проектите, които установяват връзки между частния сектор и центровете за обучение, и призовава Комисията да разгледа възможностите за оказване на финансова подкрепа за развитието на подобни инициативи; отбелязва, че Планът за външни инвестиции на Съюза би могъл да бъде използван за постигането на тези цели, и призовава за стратегическо участие от страна на организациите на гражданското общество при планирането и изпълнението в тази област;

21.

изразява загриженост във връзка с явлението „изтичане на мозъци“; отбелязва, че някои държави членки разпределят повече от половината от своята помощ за образованието за разходи за училищни такси на своя територия; посочва, че увеличаването на помощта за образованието би следвало да намали това съотношение; призовава държавите членки да проучат и прилагат добрите практики и опит, като академичния и професионалния обмен; счита, че многократните входни визи ще позволят на тези студенти да актуализират познанията си и ще насърчат кръговата мобилност; призовава наред с това за въвеждането на стимули или мерки, които насърчават студентите да работят в икономическия или държавния сектор на своята държава на произход след завръщането си за определен минимален срок, така че придобитите от тях знания да бъдат от полза най-вече за държавите партньори;

22.

посочва, че качеството на образованието е от първостепенно значение за придобиването на знания; отбелязва със загриженост, че качеството и наличието на обучение за преподавателите продължават да бъдат сериозен проблем, особено в Африка на юг от Сахара; настоява, че следва да бъдат положени усилия за първоначалното и последващото обучение на преподавателите, като се постави акцент върху педагогическите им знания и умения, както и върху назначаването им, заплащането им и условията им на труд, наред с другото, за да се насърчат да останат в професията и да предадат знанията си на бъдещите поколения; призовава за по-голям брой програми за обмен между преподаватели от развиващите се страни и държави — членки на ЕС, например по линия на програмата „Еразъм+“;

23.

отбелязва значителните инвестиции, които са необходими в училищата за инфраструктура, материали и оборудване, в частност в селските или слабо населените райони, с цел осигуряването на равен достъп до образование, без дискриминация;

24.

подчертава значението на новите технологии за подобряване на достъпа до образование и на неговото качество, по-специално за разпространението на знания, обучението, педагогиката и развитието на преподавателите и за управлението на учебните заведения; подчертава необходимостта да се използват възможностите, предлагани от цифровата трансформация, за утвърждаването на съвременните педагогически знания и методи в развиващите се страни; обръща внимание на факта, че тези нови технологии трябва да подкрепят образователните усилия, а не да ги заместват, занижавайки педагогическите стандарти; призовава за по-добра оценка на въздействието на технологичните инвестиции върху резултатите от обучението; настоява за укрепването на цифровите умения с цел насърчаване на овластяването на жените и момичетата;

25.

призовава за увеличаване на усилията за справяне с предизвикателствата на цифровото изключване чрез образование и обучение по основни цифрови умения, както и чрез инициативи за улесняване на използването на информационните и комуникационните технологии; призовава освен това за въвеждане на цифровата грамотност в училищните програми на всички нива на образованието в развиващите се страни, така че учениците да могат да придобият уменията, необходими за подобряване на достъпа до информация;

26.

отбелязва, че образованието трябва да подготви бъдещото поколение да живее пълноценно в свят, който ще бъде променен от роботизацията и автоматизацията; счита, че за да отговори на очакванията едновременно на хората, които търсят работа, и на предприятията, наличното обучение трябва наистина да подготвя професионалисти и че за целта не следва да се изключват партньорства с частния сектор в областта на професионалното образование; подчертава в това отношение значението на гъвкавостта и на уменията, също както и на житейските и социалните умения в образованието; е убеден, че в допълнение към преподаваните в училище теоретични знания децата трябва да придобиват умения за мислене, за да могат да задават правилните въпроси, творчески умения, за да могат да претворяват идеите в действия, и да бъдат способни да предприемат действия, за да се учат през целия си живот;

27.

подчертава връзката между образованието и здравето; посочва, че здравеопазването в училищата и обучението във връзка със здравето, освен че стимулират ученето, дават възможност да се достигне до по-голяма част от обществото; призовава за въвеждането на глобален и интегриран подход за сексуалното образование за момичетата и момчетата, чрез който да се разглеждат свързани със здравето въпроси, като ХИВ, семейното планиране и бременността, като се допринася също така за постигането на по-мащабни цели, като подобряването на достъпа на момичетата до образование; отбелязва значението на доставчиците на здравно обслужване за психосоциалната помощ, особено в държавите, засегнати от конфликт, за да се увеличи устойчивостта в ранна детска възраст;

28.

насърчава държавите да въведат поне една година безплатно образование в ранна детска възраст, в съответствие с ЦУР 4.2;

29.

отново заявява, че само една благоприятна среда създава условия за качествено образование, в т.ч. участието на родителите, хранителните аспекти, безопасността, както и достъпът до електроенергия и вода и до подходящи санитарни съоръжения, за да се даде възможност на момчетата и момичетата действително да се възползват от училището и да се увеличи делът на завършилите, особено начално училище;

Подобряване на качеството на помощта

30.

счита, че оценките на образователните системи — в т.ч. на обучението, осигурявано от недържавни структури, на качеството на образованието и на резултатите от обучението са предварително условие за повишаването на ефективността на помощта; призовава Комисията и държавите членки да финансират изследванията, събирането на данни и надеждните, технически, недискриминационни и независими инструменти за оценка;

31.

счита, че е от първостепенно значение да се подобри координацията на донорите на финансови средства за образование в рамките на социалните групи, за да се избегне дублиране и дори ситуации, при които възниква конфликт между усилията за подпомагане; отправя искане към държавите членки да използват по-систематично съвместното програмиране и делегирането; припомня, че помощта за развитие не може да бъде в услуга на стратегии за влияние;

32.

подчертава задължението на правителствата да гарантират правото на образование на своите граждани; изтъква следователно необходимостта от обезпечаване на способността на компетентните лица, на всички равнища, да предоставят услуги за всички и от създаване на справедливи, достъпни и недискриминационни институции, стратегии и национални планове за образованието, придружени от ефективна ангажираност и разработени въз основа на съдържателна консултация със и стратегическо участие на основните участници, включително гражданското общество, със специфични цели и механизми за наблюдение, редовни оценки и инспекции, ясно и прозрачно разграничаване на отговорностите и разпределяне на ресурсите, подлежащо на независими проверки; насърчава приемането на национални регулаторни рамки за създаването и осъществяването на образователните услуги;

33.

поставя акцент върху предвидимостта на помощта и ангажираността с нея от страна на държавите партньори; посочва във връзка с това, че бюджетната подкрепа и помощта, предоставяна от многостранните организации, отговарят най-добре на тези изисквания;

34.

призовава Комисията и държавите членки да дадат приоритет на секторната бюджетна подкрепа, когато това е възможно, със строги критерии, сред които добро управление и щателни проверки, по-специално, за да се избегнат случаи на корупция; припомня, че третите държави, които получават помощ, се задължават да възстановят плащанията в случай на сериозни нередности; призовава за участие на гражданското общество в наблюдението на изпълнението на споразуменията за финансиране; настоява, че е необходимо да се създаде механизъм за наблюдение, който да дава възможност да се проверява дали се злоупотребява с помощта за развитие и да се налагат съответни санкции, в т.ч. чрез преразпределяне на финансовите средства, за да се увеличи помощта за държавите с по-добри практики в тази област;

35.

насърчава Комисията и държавите членки да изведат на преден план ролята на местните органи и на организациите на гражданското общество в подготовката и изпълнението на програмите за предоставяне на помощ за образованието, включително в рамките на бюджетната подкрепа;

36.

отбелязва, че само една трета от помощта в областта на образованието преминава през многостранни органи, докато в областта на здравеопазването съотношението е две трети; приканва следователно Комисията и държавите членки да увеличат финансирането си за Световното партньорство за образование и за фонда „Образованието не може да чака“; счита, че трябва да се даде възможност на Световното партньорство да удължи в своя следващ стратегически план за периода след 2020 г. програмния си период от три на шест години, за да се осигури по-голяма стабилност и предвидимост на финансирането, което е особено необходимо за укрепването на националните образователни системи;

o o

37.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Приети текстове, P8_TA(2018)0239.

(2) Приети текстове, P8_TA(2018)0104.