а)

да гарантират максимална подкрепа за плана за действие на ООН за Либия, представен през септември 2017 г. от специалния представител на ООН Хасан Саламе, за стабилизирането на Либия и за политически и приобщаващ национален процес на помирение, който да позволи на всички либийски участници, в това число всички племенни образувания, да постигнат стабилно и трайно политическо споразумение, като същевременно се обръща надлежно внимание на участието на жените и малцинствата; да вземат под внимание резултатите от приобщаващите процеси на консултация, представени на Съвета за сигурност на ООН на 21 май 2018 г. да осъждат категорично всеки опит за подронване на водения от ООН мирен процес; да продължават тясното сътрудничество с мисията на ООН за оказване на помощ в Либия (UNSMIL);

б)

да засилят дипломатическите си усилия за оказване на подкрепа за плана на ООН и за подпомагане на консолидирането на либийско правителство в усилията му да създаде политическо съгласие, да гарантира сигурността и да разпростре авторитета си върху цялата територия на Либия извън тесния териториален контрол на международно признатото правителство на националното съгласие като необходимо условие за приобщаващо политическо решение в полза на стабилността, възстановяването и помирението на страната, за изграждане на държава, както и за всяка мироопазваща операция, основаваща се на демокрация, на принципите на правовата държава и на правата на човека; да гарантират поемането на отговорност от страна на либийците в процеса на стабилизиране и на вземане на решение относно бъдещата форма на държавата; да подкрепят укрепването на местните механизми и капацитети на страната по отношение на медиацията, разрешаването на конфликтите и прекратяването на огъня и да ги свържат с плана за действие на ООН като част от съгласуван и интегриран подход, който води до конкретни и трайни резултати;

в)

да подкрепят т.нар. „събрания в кметството“, които се провеждат в редица общини под егидата на ООН, като ефективна инициатива за помирение „отдолу-нагоре“, чиято цел е да насърчава диалога между различните общности, с което се допринася конкретно за разработването на устойчиво и надеждно решение на либийската криза и се спомага за създаването на национална култура на гражданска отговорност;

г)

да разработват средства за насърчаване на изграждането на институции, създаването на действително гражданско общество и даването на начален тласък на икономиката, както и за извършването на преход към по-слабо раздута публична администрация с цел насърчаване на устойчивото развитие на частния сектор – фактори, необходими за осигуряване на дългосрочна стабилност и просперитет в страната;

д)

да подкрепят либийските усилия за работа по нов конституционен ред, който следва да включва формула за справедливо разпределение на петролното богатство, както и ясно разделение на задачите и задълженията на историческите области, от една страна, и дадено национално правителство, от друга; да припомнят, че една нова конституция, която би могла да бъде вдъхновена от елементи на изменената конституция от 1963 г., би подпомогнала усилията за организиране на общодържавни избори, които да се проведат едва когато бъде приета нова конституция и необходимите условия бъдат надеждно изпълнени, за да се осигури висока избирателна активност както и приемане от обществото и легитимност;

е)

да продължават да дават приоритет в рамките на институциите на ЕС на работата, свързана с това как по-добре да се разрешат проблемите с всички аспекти на либийската криза и кои инструменти и сектори да се използват, включително като се отделя по-голямо внимание на местната динамика, за да се създаде ефективен и всеобхватен подход към страната и да се покаже единство на цел и инициатива между всички институции и държавите членки, за да се гарантира съгласуваност на мерките от всички участници като част от по-обширна регионална стратегия;

ж)

да засилят присъствието и видимостта си и да подобрят разбирането си за сложността на положението в страната, като възстановят делегацията на ЕС в Триполи и върнат постоянните служители на ЕС в делегацията;

з)

да продължат да подчертават, че не може да има военно решение на либийската криза, и да потвърдят необходимостта всички партии и въоръжени групировки в Либия да се ангажират със спазването на член 42 от политическото споразумение за Либия, да зачитат принципите на международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека и да се въздържат от насилствена реторика и от употребата на насилие, да се демобилизират и да се ангажират с мирно разрешение на конфликта, като по този начин се избегнат по-нататъшни щети и загуба на живот; счита, че преговорите следва да служат за обединяване на либийските сили за сигурност от всички региони, за да се изгради контролирана от гражданите национална архитектура за сигурност под контрола на приобщаващо международно признато либийско правителство, с гаранции за прозрачност и отчетност и при спазване на международните задължения на Либия в областта на правата на човека, и следва да доведат до подписване на протокол, който да обвърже всички въоръжени групировки да се откажат от използването на сила и насилие, в рамките на съгласуван и всеобхватен процес на разоръжаване, демобилизиране и повторно интегриране, целящ повторното интегриране в обществото на членовете на въоръжени групировки, и процес на реформа на системата за сигурност, воден от принципите, заложени в споразумението от Схират за недискриминация и прозрачност; счита, че подписването на такъв протокол следва да позволи прилагането на мирното споразумение, което да проправи пътя към провеждане на свободни и честни избори, и следва да доведе до икономически и финансови стимули и да подтикне подписалите го страни да работят за изграждането на новите държавни институции;

и)

да имат предвид, че е необходимо да се разработят специално пригодени програми за реинтеграция в редовния апарат за сигурност на отделни лица от милициите, а не на групи, като по този начин се ограничава възникването на конфликти на лоялност;

й)

да подкрепят усилията на ООН, насочени към провеждане на избори в Либия до края на 2018 г., но едва след като бъде приета нова конституция; да подкрепят по-специално усилията за регистриране на гласоподавателите, тъй като понастоящем са регистрирани едва около 50% от имащите право на глас; да се уверят, че преди провеждането на изборите е прието споразумение за преходни мерки, за да се възстанови доверието и така да се укрепи националната и международната легитимност на новото правителство; да подкрепят, включително с технически средства, процеса на установяване на стабилна конституционна рамка, както и целия избирателен процес, като обвържат възможните европейски финансови помощи с приемането на избирателен закон, който се придържа във възможно най-висока степен към предвидените от Венецианската комисия международни принципи;

к)

да окажат натиск върху онези, които спъват политическите преговори за мир, и да осигурят действителното изпълнение на оръжейното ембарго на ООН спрямо Либия; да обмислят въвеждането на нови санкции за онези, които подпомагат осъществяването на незаконни сделки с петрол;

л)

да засилят сътрудничеството с всички международни организации и други действащи участници на място, за да се засили съгласуваността и конвергенцията на международните действия; да засилят дипломатическите усилия с всички регионални участници и съседни държави, за да се гарантира, че те допринасят за положително решение на кризата в Либия в съответствие с Плана за действие на ООН — единствената възможна понастоящем рамка за решаване на кризи; да подкрепят текущия процес на национална конференция в Либия с цел постигане на споразумение между различните либийски партии относно следващите стъпки за завършване на прехода; да възпрат регионалните участници от предприемането на едностранна или многостранна военна намеса без правно основание или без политическото съгласие на либийското правителство;

м)

да окажат подкрепа чрез изпращане на законотворци, съдии и специализирани прокурори в Либия, които могат да помогнат при преразглеждането на законите на страната за борба с тероризма и да гарантират, че тя е добре подготвена да ръководи и образува производства, свързани с борбата с тероризма, при спазване на принципите на правовата държава;

н)

да обсъдят кризата в Либия в по-широк, регионален и панафрикански контекст, като се има предвид, че Либия е от ключово значение за стабилността на Северна Африка, Сахел и Средиземноморието; да насърчават и улесняват сътрудничеството на Либия с нейните съседни държави в Сахел; да разгледат като част от това обсъждане въздействието на ситуацията в Либия върху динамиката и предизвикателствата, пред които е изправен ЕС; да разработят всеобхватна политика по отношение на Либия, която да отчита регионалната и панафриканската перспектива, като обхваща по-общите политики за развитие, за сигурност, миграционните политики и защитата на правата на човека и основните свободи, както и борбата срещу тероризма и борбата срещу робството и експлоатацията; да гарантират, че тази политика се подкрепя от адекватно и достатъчно финансиране за нейното прилагане, в това число в следващата многогодишна финансова рамка, за да се постигнат конкретни резултати; да продължат и по възможност да засилят сътрудничеството между операция „Морски страж“ на НАТО и операция Sophia на EUNAVFOR Med;

о)

да осигурят постоянно и активно участие в усилията за борба с тероризма и с трафика не само чрез включване на разузнавателни служби, финансово сътрудничество и тактическа подкрепа, но и чрез социални и образователни програми в областта на здравеопазването и образованието, които подкрепят обучението и разгръщането на социални партньори и ключови фигури, определящи общественото мнение, с цел борба с насилническия екстремизъм и разпространяване на послание за мирно съжителство и сътрудничество;

п)

да имат предвид, че макар „Ислямска държава“ (Даеш) да е значително отслабена в Либия, в страната са във възход нови форми на екстремизъм, като например този на мадхалистите; да припомнят, че най-ефективният отговор на присъствието на радикални войнстващи групировки в страната в крайна сметка е създаването на приобщаващи национални институции, които да могат да осигуряват върховенството на закона, да предоставят обществени услуги и да гарантират местната сигурност, както и да се борят ефективно с групировките, застрашаващи стабилността на страната и по-обширния регион, в който се намира;

р)

в съответствие с Декларацията от Париж от 25 юли 2017 г. да гарантират, че средствата на ЕС се използват ефективно с цел осигуряване на междуправителствена координация при възстановяването на публичната инфраструктура посредством механизмите на ЕС за стабилизиране; да дадат приоритет на финансирането на проекти и инициативи, които подкрепят участници, насърчаващи отчетността и демократичната промяна, и които стимулират местния интегриран диалог и механизмите за помирение и разрешаване на конфликти, като се включват по-специално жените и се работи с младите хора, за да се предотврати замесването им в криминални дейности, като например присъединяване към милиции, участващи в контрабандна дейност и трафик; да продължат да укрепват гражданското общество, по-специално защитниците на правата на човека, и да подпомагат политическия процес, сигурността и посредническата дейност, по-специално чрез европейския инструмент за съседство (ЕИС) и инструмента, допринасящ за стабилността и мира; да насърчават установяването на представително управление на местно и национално равнище за по-добро справяне с предизвикателствата, свързани с помирението, стабилизирането и възстановяването на сигурността; да гарантират, че средствата по извънредния доверителен фонд на ЕС се предоставят само когато се поддържа първоначалната им цел и когато са съпроводени от солиден анализ на местните органи и получатели, както и от последваща оценка;

с)

да подпомагат общините при предоставянето на основни услуги и изграждането на местно самоуправление; да осигурят основен жизнен стандарт на населението, като имат предвид, че по-доброто разбиране на местната политическа и икономическа система е от изключително значение за пренасяне на процеса на помирение към хората и за борба с незаконния трафик; да гарантират, че средствата на ЕС се използват ефективно в проекти, които помагат на населението и гражданското общество в Либия; да насърчават общуването между организациите на гражданското общество и местните органи на управление;

т)

да подкрепят инициативи като тази, насърчавана от помирителната комисия Мисрата-Таверга, при която двата града Мисрата и Таверга постигнаха споразумение въз основа на доктрина за мирно съвместно съществуване, като по този начин се проправи пътят за завръщане на разселеното население на Таверга в техния град;

у)

да продължават да насърчават либийските органи и институции да работят по ефективно и по-прозрачно за подобряване на условията на живот на всички либийци посредством, наред с другото, възстановяване на основните обществени услуги и на публичната инфраструктура, да укрепят икономическото управление на страната, да решат кризата с ликвидността и да приложат необходимите финансови и икономически реформи, поискани от международните финансови институции за подпомагане на икономическото възстановяване и стабилизиране; да съдействат на страната при изграждането на пазарна икономика, която да е от полза за всички либийци; да призоват настоятелно либийските органи да се уверят, че приходите от природните ресурси и произтичащите от тях ползи се експлоатират в полза на цялото население, включително на местно равнище; да призоват либийските органи да се ангажират със спазването на високи стандарти за прозрачност в националния добивен сектор, и по-специално да приемат възможно най-бързо изискванията на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП); да помагат на либийските органи да се борят срещу всякакви незаконни дейности, които спъват националната икономика, както бе изложено неотдавна в междинния доклад на експертната група, създадена по силата на Резолюция № 1973 (2011 г.) относно Либия;

ф)

да продължат категорично да осъждат злоупотребите с правата на човека и нарушенията на международното хуманитарно право и да засилят усилията за предоставяне на хуманитарна помощ на нуждаещото се население и във всички части на страната, по-специално в областта на здравеопазването и инсталациите за енергия; да увеличат ефективността на хуманитарната финансова помощ и да засилят предоставянето на подкрепа на хуманитарните организации на място и сътрудничеството с тях; да осъдят също така многобройните и засилващите се все повече опити за свиване на пространството на гражданското общество, по-специално посредством репресивна правна уредба и нападения на защитници на правата на човека и съдебната система; да призоват АС, ООН и ЕС да продължат да работят заедно и да предприемат решителни мерки за незабавно прекратяване на тези нарушения на правата на човека; да укрепят гражданското общество и да подкрепят развитието и независимостта на местните медии;

х)

да ускорят усилията във връзка с механизма на ВКБООН за спешна евакуация, финансиран от ЕС, който е помогнал за евакуиране от Либия на близо 1 000 от бежанците, намиращи се в особено уязвимо положение и нуждаещи се от закрила; да насърчават либийските си колеги да разширят кръга на националностите, с които ВКБООН има дадено от Либия разрешение да работи;

ц)

да разгледат въпроса за незаконната миграция през и от Либия, като се има предвид необходимостта от намиране на дългосрочни, ефективни и подходящи решения, които следва да допринесат за изкореняването на основните причини за миграцията в Африка и в държавите на произход и транзитно преминаване, и да определят правното основание за международните миграционни процеси, които понастоящем се основават на презаселвания посредством механизма за извънредни ситуации или преки презаселвания; да съсредоточат усилията на ЕС върху закрилата на мигрантите в Либия; да съдействат на либийските органи в осигуряването на връщане на вътрешно разселените лица по домовете им и да подпомагат местните общности при справяне с предизвикателствата, като същевременно се гарантира, че завръщането на вътрешно разселените лица не представлява просто сделка за предоставяне на правото на връщане срещу парично възнаграждение в полза на различните милиции; да изострят вниманието на международната общност относно необходимостта от мерки за справяне с предизвикателствата пред развитието, правата на човека и сигурността в Либия и Сахел-сахарския регион, включително средства за борба с трафика на хора и контрабандата на мигранти; да гарантират, че мерките за борба с контрабандата и трафика на хора не възпрепятстват свободното движение, което способства за икономическото развитие на региона;

ч)

да увеличат съвместните усилия, осъществявани от ЕС, Африканския съюз и ООН за подобряване на защитата на мигрантите и бежанците в Либия, като се обърне специално внимание на уязвимите лица; да разследват задълбочено и незабавно твърденията за злоупотреби и нечовешко отношение към мигрантите и бежанците в Либия от страна на престъпни групи, както и твърденията за упражняване на робство; да разработят инициативи за предотвратяване на такива инциденти в бъдеще; да подобрят условията за бежанците и мигрантите, които се намират в центрове за задържане, и да призоват либийските органи да закрият възможно най-скоро онези съоръжения, за които е установено, че не са в съответствие с международните стандарти; да продължат и да засилят подпомагането на доброволните връщания и усилията за презаселване, осъществявани в сътрудничество с ООН и Африканския съюз, като във връзка с това подчертават важността на премахването на либийското изискване за „изходни визи“; да насърчават либийските органи да преустановят произволните задържания и да избягват задържането на уязвими лица, по-специално деца; да гарантират, че в отношението към мигрантите се спазват напълно съответните международни стандарти за правата на човека, и да отпуснат необходимото финансиране от бюджета на ЕС; да призоват Либия да ратифицира Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола от 1967 г. към нея; да гарантират, че мисията на Европейския съюз за съдействие в областта на граничния контрол (EUBAM) в Либия, операция Sophia на EUNAVFOR Med и операция Themis на Frontex съвместно са съсредоточени върху начините за възпрепятстване на незаконни дейности, в това число контрабанда на мигранти, трафик на хора и тероризъм в Централното Средиземноморие; да гарантират, че в съответствие с правомощията си EUBAM продължава да работи активно и да подпомага либийските органи в приоритетни области, свързани с управлението на границите, правоприлагането и по-широката система за наказателно правораздаване;

ш)

да развият в още по-голяма степен усилията си за борба с контрабандата и трафика на хора към, през и от територията на Либия, както и от нейните брегове, които подронват процеса на стабилизиране на страната и застрашават живота на хиляди хора; в този смисъл да осигурят приемственост в приноса на ЕС в борбата с тези проблеми чрез оказване на съдействие на либийските си колеги при изграждане на отдавна необходимия капацитет за осигуряване на сухопътните и морските граници на страната и чрез сътрудничество с либийските органи за изработване на всеобхватна стратегия за управление на границите;

щ)

да подкрепят устойчиво решение за над 180 000 вътрешно разселени лица в Либия, в това число около 40 000 бивши жители на град Тауарга, посредством възможности за презаселване или улесняване на безопасното връщане по домовете и посредством засилена подкрепа за ВКБООН и МОМ за тази цел;

аа)

да предприемат мерки спрямо явлението на сливане на дейността на международни престъпни групи с тази на терористични групировки, като провеждат задълбочени разследвания по-специално на случаите на трафик на хора и сексуално насилие по време на конфликт;

аб)

да подкрепят работата с либийската брегова охрана, благодарение на която близо 19 000 мигранти бяха спасени в либийските териториални води в периода от януари до края на октомври 2017 г.; да подпомогнат либийските органи при официалното оповестяване на техния район за търсене и спасяване, да създадат набор от ясни стандартни оперативни процедури за слизане на сушата и да осигурят функционираща система за наблюдение за либийската брегова охрана; за да се създаде ясен и прозрачен регистър на всички лица, слезли на сушата на либийски бряг, като гарантират, че за тях се полагат подходящи грижи в съответствие с международните хуманитарни стандарти; да работят и занапред с либийските органи за ускоряване на подготвителната работа по център за координация на морските спасителни дейности в Либия с цел повишаване на издирвателно-спасителните им способности; да осигурят продължаване на специализираното обучение, предоставяно от МОМ и ВКБООН на либийската брегова охрана, относно международната закрила, правото за бежанците и правата на човека;

ав)

да увеличат предоставяната хуманитарна помощ и подкрепа на цивилното население с цел облекчаване на положението на либийското население и посрещане на най-спешните нужди на хората, пострадали тежко от конфликта в Либия, и по-специално на онези, които се намират в най-засегнатите зони, както и да бъдат в готовност да реагират на всяко влошаване на обстановката; настоятелно приканва ЕС да подкрепи оправомощаването на организациите на гражданското общество, в частност сдруженията на жени, които имат за цел намирането на ненасилствени решения на кризисното положение в редица области в държавата;

аг)

да отпуснат всички необходими финансови и човешки ресурси за подпомагане на бежанците и да предоставят хуманитарна помощ, съобразена с нуждите на разселените лица, с цел справяне с хуманитарната криза в Либия, която принуди хиляди хора да избягат от страната;

ад)

да увеличат международните усилия за разбиване на мрежите за контрабанда на мигранти и трафик на хора, да увеличат усилията за борба с това престъпление и да изправят извършителите пред правосъдието; да продължат и да засилят работата на операция Sophia на EUNAVFOR Med, за да се възпрепятстват методите на действие на трафикантите и контрабандистите, да развият капацитета на либийската брегова охрана и да подкрепят прилагането на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно оръжейното ембарго и незаконния трафик на петрол; да продължат да оказват подкрепа на Либия чрез гражданските мисии в контекста на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО); да увеличат капацитета за търсене и спасяване на хора в беда, като всички държави предоставят капацитет, както и да признаят подкрепата, предоставена от частни лица и НПО, в провеждането на спасителни операции в морето и на сушата, като вземат предвид съществуващата международна правна рамка и съображенията за сигурност;

ае)

да потвърдят пълната си подкрепа за правомощията на Международния наказателен съд във връзка с извършваните понастоящем нарушения на правата на човека в Либия, като припомнят, че международните механизми за подвеждане под отговорност, като Международният наказателен съд и универсалната юрисдикция, играят важна роля при прилагането на мирния план в рамка, която предвижда стъпки за подвеждане под отговорност и зачитане на правата на човека в Либия; да подпомагат Международния наказателен съд в усилията му да изправи пред правосъдието извършителите на жестоки престъпления; да подкрепят призива на специалния представител на ООН за Либия, отправен към международната общност през ноември 2017 г., за оказване на съдействие на Либия в борбата с безнаказаността за военни престъпления и за обмисляне на варианти за съвместни трибунали; да призоват ЕС и държавите членки да подкрепят международните механизми при предоставянето на всички необходими средства на националната правосъдна система за започване на разследвания на минали и настоящи тежки нарушения, както и да подкрепят бъдещите законни либийски органи при самостоятелното изпълнение на тази задача; да изразят мнението, че справедливите процеси ще въздадат правосъдие за всички жертви на нарушения на правата на човека на либийска територия, което ще положи основите за устойчиво помирение и мир;

аж)

да дадат израз на загрижеността си във връзка със засилващото се присъствие на „Ислямска държава“ и други терористични групировки в Либия, което дестабилизира страната и представлява заплаха за съседните държави и за ЕС;

аз)

да призоват по-специално либийските органи и въоръжените групировки да осигурят външен достъп до местата за задържане, особено тези за мигранти;

аи)

да изяснят положението относно плащането на дивиденти под формата на акции, доходи от облигации и лихвени плащания по замразените активи в ЕС на либийския орган по инвестициите (Libyan Investment Authority); да представят подробен отчет за общата сума на изтеглените лихви върху авоарите на Кадафи, откакто бяха замразени през 2011 г., и списък на физическите или юридическите лица, които са се възползвали от тези лихвени плащания; да разгледат приоритетно опасенията за евентуален пропуск в режима на санкции на ЕС, свързан с този въпрос;

ай)

да насърчават проекти, насочени към икономическото развитие на региона Фезан и към законната икономика, като си сътрудничат тясно с различните общини, най-вече с разположените по миграционните маршрути, за да се противодейства на незаконните дейности на престъпните мрежи и на насилствения екстремизъм на терористичните групировки чрез създаването на алтернативни източници на доходи, особено за младите хора;

ак)

да продължат с ембаргото за износ на оръжия за Либия, като по този начин се възпрепятства попадането на оръжия в ръцете на екстремисти и въоръжени групировки — фактор, който допълнително подхранва несигурността и нестабилността на Либия като цяло;

ал)

спешно да предприемат дипломатически действия, за да защитят цивилното население и да облекчат хуманитарната ситуация в Дерна;