Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „За европейска рамкова директива относно минималния доход“

(становище по собствена инициатива)

(2019/C 190/01)

Докладчик: Georges DASSIS

Решение на Пленарната асамблея	15.3.2018 г.
Правно основание	Член 29, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	18.12.2018 г.
Дата на приемането на пленарна сесия	20.2.2019 г.
Пленарна сесия №	541
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	158/81/12

1. Заключения и препоръки

1.1.

От създаването на първата европейска общност ЕОВС през 1952 г., проектът за европейска интеграция беше подкрепен с голямо мнозинство от две поколения европейски граждани. Икономическото и социалното сближаване беше важен фактор за осигуряването на обществена подкрепа за този проект.

1.2.

От началото на икономическата криза, последвала финансовата криза от 2008 г., въпреки наблюдаваното в последните години икономическо възстановяване, равнището на бедността продължава да се увеличава за дългосрочно безработните и за работещите бедни и това равнище запазва обезпокоителни стойности в повечето държави членки.

1.3.

Досега текстовете на Съюза и неговите ангажименти, като например стратегията „Европа 2020“, с която се целеше намаляване с 20 милиона на броя на хората, изложени на риск от бедност, не дадоха очакваните резултати. Следователно прилагането на принципа на субсидиарност, чийто единствен инструмент е отвореният метод на координация (ОМК), се оказва недостатъчно за постигане на поставените цели.

1.4.

Затова въвеждането на задължителна европейска рамка за достоен минимален доход в Европа, позволяваща системите на минимален доход в държавите членки да станат трансгранични, да получат подкрепа и да се превърнат в достойни (подходящи), би представлявало първи важен отговор на този продължаващ сериозен проблем на бедността в Европа. Тя би се вписала напълно в рамките на Европа с рейтинг „ААА“в социалната сфера, обявена от председателя Juncker, и би изпратила ясен сигнал на гражданите за това, че Съюзът наистина е в техен интерес.

1.5.

Тя би могла да е под формата на директива, която да определя референтна рамка за определяне на подходящ минимален доход, адаптиран към жизненото равнище и начина на живот на всяка от държавите, и която да отчита елементите на социалното преразпределение, на данъчното облагане и жизненото равнище в зависимост от референтен бюджет, чиято методология би била определяна на европейско равнище.

1.6.

Изборът на правните инструменти, които биха съставлявали тази европейска рамка за определяне на достоен минимален доход, е оправдан от необходимостта да се гарантира достъп за всички, които се нуждаят от тази помощ, и да се осигури съобразяването на помощта с реалните им потребности. Достойният минимален доход представлява и инструмент в служба на интеграцията/реинтеграцията на изключените лица на пазара на труда и на борбата с бедността на работещите.

1.7.

Въпросът за въвеждането на достоен минимален доход, гарантиран от ЕС, е изключително политически. Въпреки че ДЕС, ДФЕС, Хартата на Общността за основните социални права на работниците от 1989 г. и Европейският стълб на социалните права дават основания за действия на европейско равнище в тази област, въпросът за наличието на правно основание за европейско законодателство относно минималния доход е предмет на обсъждане. Поддръжниците на използването на европейско законодателство откриват това правно основание в член 153, параграф 1 буква в) (1) и буква з) (2) от ДФЕС. ЕИСК препоръчва прагматичен подход, който се изразява в задължителна европейска рамка за подкрепа и ориентиране на развитието на системите за достоен минимален доход в държавите членки, както и финансирането им.

1.8.

В своето първо становище по тази тема ЕИСК призова Комисията да разгледа възможността за финансиране на европейски минимален доход, като се съсредоточи по-специално върху перспективата за създаване на подходящ европейски фонд (3). Тъй като Комисията не отговори на този призив, Комитетът счита, че трябва да го отправи отново.

2. Общи бележки

2.1. Въведение

2.1.1.

Дебатът относно приемането на минимален доход на европейско равнище се води в условията на социална криза, която продължава въпреки икономическото възстановяване и води до изключването на много хора. Според последните данни на Евростат 112,9 милиона души или 22,5 % от населението в ЕС са били застрашени от бедност или социално изключване. Това означава, че тези лица са засегнати от поне едно от следните три условия: риск от бедност след социални плащания (парична бедност), тежки материални лишения или живот в домакинства с много ниска степен на трудова активност. След три последователни години на увеличение между 2009 г. и 2012 г., когато делът на хората, застрашени от бедност или социално изключване в ЕС, достигна почти 25%, той непрекъснато спада, като през миналата година достигна 22,5%, което е с 1,2 процентни пункта под референтното равнището от 2008 г. и с 1 процентен пункт под равнището от 2016 г. (4)

2.1.2.

За съжаление, що се отнася до предмета на това становище относно достойния минимален доход за хората, живеещи в условията на бедност и крайна бедност, дългосрочната безработица се е увеличила от 2,9 % през 2009 г. (референтна година при приемането на стратегията „Европа 2020“) на 3,4 % през 2017 г. и броят на работещите бедни в еврозоната се е увеличил от 7,6 % през 2006 г. на 9,5 % през 2016 г. (от 8,3 % през 2010 г. — първата година с налични данни, на 9,6 % в ЕС 28).

2.1.3.

Особено засегнати са младите хора. През 2016 г. в ЕС е имало над 6,3 милиона млади хора (на възраст от 15 до 24 години), които не са участвали в никаква форма на заетост, образование и обучение (NEET). Въпреки че е спаднало от над 23 % през 2013 г. до под 19 % през 2016 г., равнището на младежката безработица в ЕС продължава да е много високо (в няколко държави достига над 40 %). Трайната безработица все още достига рекордни равнища сред младите хора. Равнището на младежката безработица е над два пъти по-високо от общото равнище на безработица (около 19 % спрямо 9 % през 2016 г.) и скрива големи различия между държавите: така над 30 процентни пункта разделят държавата членка с най-ниското равнище, а именно Германия (7 %), от държавите членки с най-високите равнища, т.е. Гърция (47 %) и Испания (44 %).

2.1.4.

Нещо повече, това положение на масово изключване и на бедност засяга в особена степен децата. Според Евростат 26 милиона европейски деца живеят в бедност и изключване. Те представляват 27% от населението на ЕС на възраст под 18 години (5). Тези деца живеят в бедни семейства, понякога с един родител, дори в семейства на работещи бедни и в положение на изолация и бедност, от което им е много трудно да излязат. Както подчертава и Европейският парламент в своята резолюция от 20.12.2010 г. (6), „жените са група от населението, застрашена от бедност, поради безработица, несподеляне на семейните отговорности, несигурни и зле платени работни места, дискриминация при заплащането и по-ниски пенсии“.

2.1.5.

При това положение може само да се отбележи важността на социалните буфери, съществуващи в много държави от ЕС, които дадоха възможност да се избегнат още повече драми по време на кризата, но тези буфери имат граници и не могат да издържат в положение на постоянна социална криза. Ето защо е абсолютно необходимо икономическото възстановяване и минималният доход да се превърнат в инструмент в служба на интеграцията/реинтеграцията на лицата, изключени от пазара на труда. От друга страна държавите, които имат системи за достоен минимален доход, имат по-голяма способност да се съпротивляват на отрицателните въздействия на кризата и да намаляват неравенствата, които подкопават социалното сближаване. Има окуражаващи признаци за икономическо възстановяване, но това възстановяване е все още крехко и беше постигнато въз основа на растящи неравенства. Ето защо в този период е много важен дебатът относно определянето на достоен минимален доход в Европа.

2.1.6.

До този момент текстовете на ЕС и неговите ангажименти, като например стратегията „Европа 2020“, приета през юни 2010 г., с която се целеше намаляване с 20 милиона (sic) на броя на хората, застрашени от бедност, не дадоха очакваните резултати. Тъй като прилагането на принципа на субсидиарност, чийто единствен инструмент е отвореният метод на координация (ОМК), не доведе до очакваните резултати, този метод трябва да бъде допълнен от инструмент на ЕС. Системите за достоен минимален доход са от полза не само на хората, изпаднали в нужда, но и на цялото общество. Те гарантират запазването на активността в обществото на лицата, които имат нужда от тях, помагат им да се свържат отново с пазара на труда и им дават възможност да живеят достойно. Достойните минимални доходи са абсолютно необходими, за да се постигне общество с по-голяма равнопоставеност, съставляват истинска основа за социална закрила и гарантират социалното сближаване, което е от полза за цялото общество.

2.1.7.

Системите за минимален доход са само малък процент от социалните разходи, но дават значителна възвръщаемост на инвестициите, докато липсата на инвестиране има изключително отрицателни последици за хората и води до високи разходи в дългосрочен план. Те формират съвкупност от ефективни стимули, тъй като изразходваните средства се връщат незабавно в икономиката, често в най-силно засегнатите от кризата сектори. Поради взаимодействието между минималните доходи и минималната заплата те допринасят също така за гарантирането на достойни заплати и за предотвратяването на увеличаването на бедността на работещите.

2.1.8.

Важно е разглежданото в настоящото становище понятие „достоен минимален доход“да не се бърка с понятието „универсален доход“, изплащан на всички членове на дадена общност (община, регион или държава) без условие за ресурси или заетост. Също така, въпреки че повечето държави имат системи за минимален доход (7), трябва да се разгледа отново тяхната адекватност по отношение на потребностите, тъй като в повечето случаи това все още представлява проблем. В тази област в момента се работи в Германия и Франция (8).

2.1.9.

Много работа беше извършена във връзка с минималния доход и по този въпрос бяха изразени много позиции. С това становище ЕИСК набляга на понятието за „достойнство“(минимум, даващ възможност за достоен живот над прага на бедността), като за основа се използва понятието за „достоен труд“на МОТ (9).

2.1.10.

Освен това следва да се разгледа работата на Комисията по заетост и социални въпроси на Европейския парламент, Комитета по заетостта и Комитета за социална закрила на Съвета на ЕС и вече значителният принос на мрежите като Европейската мрежа за минимален доход (ЕММД) (10) и всички дейности на Европейската мрежа за борба с бедността (ЕМББ) (11), към които се присъединява и Европейската конфедерация на профсъюзите. Не бива да се забравя и работата на МОТ и на Съвета на Европа.

2.1.11.

Повечето държави членки въведоха механизми за минимален доход. Определенията, условията за достъп и равнището на прилагане са много различни и заслужават да бъдат широко разпространени и същевременно хармонизирани в съответствие с общи критерии, които биха позволили да се вземат предвид характерните особености на всяка от страните. Досега Комисията е подкрепяла минималния доход, смятайки, че държавите членки са тези, които трябва да решат този въпрос. Липсата на съществени резултати изисква засилени национални политики и координация до 2020 г., но също така създаването на по-ефективни европейски инструменти за постигане на поставената цел.

2.1.12.

Някои основни бележки в края на това въведение:

—

достойният минимален доход може да има смисъл само при цялостен подход на интеграция и активно приобщаване, съчетаващ достъп до приобщаващи пазари на труда — с качествени работни места и непрекъснато обучение — и достъп до качествени обществени услуги, по-специално в областта на образованието и здравеопазването;

—	правото на труд трябва да остане основно право като главен елемент за еманципация и икономическа независимост;

—	в основата си достойният минимален доход е временен, но абсолютно необходим елемент, с който се цели първоначално или повторно интегриране на хората на пазара на труда чрез активни мерки. Това е ключова мярка за доверието в Европейския съюз;

—	целесъобразността, обхватът и достъпът до минимален доход остават основни предизвикателства пред държавите членки при разработването на техните системи. Тези системи трябва да бъдат подкрепяни и, ако е необходимо, допълнени на европейско равнище.

3. Политическа воля и технически решения

3.1. Правните основания са налице и трябва да бъдат използвани

3.1.1.

Изразяват се различни гледни точки относно съществуването или липсата на правни основания, които дават възможност да се приеме законодателство относно минималния доход. Очевидно е обаче, че отвореният метод на координация (ОМК) не даде достатъчни резултати, за да се гарантира подходящ минимален доход във всички държави – членки на ЕС, засилвайки неравенствата между тях, което е голям проблем за доверието в Европейския съюз.

3.1.2.

Въпросът за минималния доход е силно политически. Става въпрос за решение, което трябва да се взима на равнище ЕС, и Комисията не може да се крие зад неподходящо използвания в случая принцип на субсидиарност, за да реши, че не може да направи нищо. Липсата на инициатива от страна на Комисията би била неприемлива и би направила проекта на Съюза неразбираем за гражданите по една тема, която засяга достойнството и правата на човека. Ето защо Комитетът призовава Комисията да предприеме незабавни действия за укрепване на координирана стратегия на държавите членки на национално и европейско равнище, за да се разработи системата за минималния доход и за да се подготви задължителен инструмент въз основата на обща методология за определяне на референтни бюджети, осигуряващи достоен минимален доход.

3.1.3.

С оглед на Европейската социална харта на Съвета на Европа от 1961 г., Хартата на Общността за основните социални права на работниците от 1989 г. и Хартата на основните права от 2000 г. (член 34), минималният доход е несъмнено една от целите на Европейския съюз и на Комисията, която трябва да поеме инициативата в тази област, за да допълни и хармонизира действията на държавите членки. Още повече, че в точка 14 от предложението за социален стълб Комисията посочва ясно „…право на подходящи обезщетения за минимален доход, гарантиращи достоен живот на всички етапи от живота, както и ефективен достъп до стоки и услуги за подкрепа (…)“.

3.1.4.

Съществуват особено важни правни позовавания на Договорите, като например член 3 от ДЕС, в който сред целите на Съюза се посочват пълна заетост и социален прогрес, но също и борба срещу социалното изключване и дискриминациите и насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и на солидарността между държавите членки; член 9 от ДФЕС, в който се посочва, че „при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве“, и по-специално член 151 от ДФЕС, с който започва дял X относно социалната политика и в който като цели на Съюза и на държавите членки се посочват „насърчаване на заетостта, подобряване на условията на живот и труд, така че да се постигне тяхното хармонизиране, докато се осъществява подобряването, осигуряване на подходяща социална закрила, социален диалог, развитие на човешките ресурси с оглед високо и устойчиво равнище на заетост и борба с изключването от социалния живот“– цели, които са осъществими от Съюза, тъй като той (член 153, параграф 1 от ДФЕС) „подкрепя и допълва дейностите на държавите членки в следните области: в) социална сигурност и социална закрила на работниците; (…) з) интегриране на лицата, изключени от пазара на труда; (…) й) борба срещу социалната изолация; и к) модернизация на системите за социална закрила (…)“.

3.1.5.

Ето защо е необходимо също така да се определят правоимащите по отношение на понятието „работник“. Комитетът трябва да разгледа по-задълбочено това понятие, още повече че в правото на ЕС не се съдържа определение на общо понятие „работник“. Затова трябва да се реши какво понятие за „работник“е залегнало в член 153, параграф 1, буква в) от ДФЕС. Междувременно може да се потвърди категорично, че това, което е от решаващо значение в член 153 от ДФЕС, не е понятието „работник“по смисъла на правото на свободно движение, а по-скоро понятието „работник“по смисъла на правото на социално осигуряване, което се прилага за всички лица, имащи право на достъп до системите, които покриват всички рискове, посочени в Регламент (ЕО) № 883/2004.

3.1.6.

Както Комитетът вече заяви: „Предвид факта, че бедността и социалното изключване допринасят за популистките тенденции в много държави — членки на Европейския съюз, Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства заключенията на Европейския съвет от 16 юни 2016 г. относно „Борба с бедността и социалното изключване: интегриран подход“ (12) и настоява през следващия финансов период да бъде създаден интегриран европейски фонд за борба с бедността и социалното изключване въз основа на досегашния опит от използването на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) и Европейския социален фонд (ЕСФ)“ (13).

3.1.7.

Политическата воля включва обективна оценка на прилагането на стратегията „Европа 2020“, на нейните успехи и неуспехи и видимостта на европейските мерки, с които се подкрепят и допълват действията на държавите членки. Тази допълнителна подкрепа би могла да се предоставя под формата на европейски фонд за финансиране на минималния доход, установен от правната рамка.

3.1.8.

Комисията не трябва да се крие зад принципа на субсидиарност. Ако държавите членки възразяват на основание на субсидиарността, обикновено това е с цел да избегнат промяна на националното си право вследствие на действие на ЕС. От своя страна обаче Комисията, в качеството си на пазител на общия интерес, не може да се позовава абстрактно на принципа на субсидиарност, защото в този случай това би било равносилно на автоцензура, което е особено сериозно, когато се отнася за въпрос, засягащ основните права. При липса на проект на законодателен акт, иницииран от Комисията, член 6 от Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност не може да прояви пълното си действие. Действително, освен Съвета „[в] срок от осем седмици от датата на предаване на проект на законодателен акт на официалните езици на Съюза, всеки национален парламент или всяка камара на национален парламент може да изпрати на председателите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията мотивирано становище, в което излага причините, поради които счита, че въпросният проект не е съобразен с принципа на субсидиарност“. Тази демократична форма на изразяване, която може да е различна от тази на Съвета, се проваля всеки път, когато дебатът между Комисията и Съвета пречи на евентуалното приемане на даден законодателен акт.

3.1.9.

И накрая, позоваването на Европейския стълб на социалните права, чиито установени принципи ЕИСК споделя безрезервно, не може да бъде аргумент срещу приемането на задължителна европейска рамка в тази област, още повече че е известно, че в Договора е налице правно основание. Европейският стълб на социалните права е декларация, прокламирана от всички европейски институции, и нейната цел е „да служи като ръководство за социални резултати“ (14). Ето защо стълбът трябва да бъде опорна точка на предложенията за действие и за законодателство, както Комисията започна да прави това. Освен това формулировката на точка 14 от стълба – „Всеки човек, който не разполага с достатъчно средства, има право на подходящи обезщетения за минимален доход, гарантиращи достоен живот на всички етапи от живота, както и ефективен достъп до стоки и услуги за подкрепа“– по никакъв начин не може да бъде предмет на ограничително тълкуване. Всъщност това тълкуване би било в противоречие със съображение 6 от преамбюла, в което се припомня, че ДФЕС „съдържа разпоредби за определяне на компетенциите на Съюза, отнасящи се, наред с другото, до социалната политика (членове 151 – 161)“. Освен това, що се отнася до законодателните правомощия на ЕС, работният документ на Комисията, който придружава съобщението относно Европейския стълб на социалните права, се позовава на члена от Договора относно интегрирането на лицата, изключени от пазара на труда.

3.1.10.

Икономическият и социален комитет, който безрезервно споделя принципите, залегнали в социалния стълб, счита, че приемането на задължителен европейски инструмент за въвеждането на достоен минимален доход на европейско равнище ще създаде солидна основа за тържествените декларации – във всички тях, от създаването на Хартата на основните социални права, се изтъква необходимостта от борба срещу социалното изключване. Едновременно с това той ще изпрати посланието, че през 21 век европейската интеграция не може да се осъществява без загриженост за живота на европейските граждани.

3.2. Наложителните технически решения

3.2.1.

От техническа гледна точка би било необходимо да се определят условията за достъп до гарантирания минимален доход (ГМД). При определянето на ГМД би трябвало да се отчитат следните фактори:

—	връзката между гарантирания минимален доход и условията за задействане;

—	въздействието на състава на домакинството, като се има предвид значението на броя на децата като фактор за бедността;

—	отчитането на други ресурси, например наследство;

—	паричните и непаричните компоненти на гарантирания минимален доход, напр. достъп до здравеопазване, жилищно настаняване, мобилност, семейна подкрепа и комунални услуги.

3.2.2.

Минималният доход трябва да бъде част от всеобхватен подход към различните човешки потребности, който не се свежда до равнището на оцеляване или просто до равнището на бедността, изчислено въз основа на средния доход, който в действителност в някои държави не отговаря на основните потребности. Ето защо трябва да се включат всички потребности по отношение на жизнения стандарт, жилищното настаняване, образованието, здравеопазването и културата, за да се предоставят на лицата, изключени от пазара на труда и изпаднали в бедност, най-добрите условия за първоначална или повторна интеграция. Налице е дебат относно условията за достъп, които ще трябва да се изяснят.

3.2.3.

Този подход се основава на работата на икономисти като Amartya Sen, на това, което той нарича „способности и таланти“, които се състоят от три елемента:

Здраве/продължителност на живота – Скорошни проучвания показаха, че лицата в положение на бедност спестяват от грижите за здравето си и по-специално от дентални грижи. Те водят нездравословен живот, хранят се по-зле и поради това страдат от повече проблеми, свързани със затлъстяването. Съществуват значителни разлики между продължителността на живота на богатите и тази на бедните. Следва също така да се отчете и тежкият труд.

Знания/образователно равнище – Статистическите данни ясно показват зависимостта на равнището на безработица от различните образователни равнища. Според данни на Евростат от 2015 г. 11% от европейците на възраст от 18 до 24 години са напуснали преждевременно училище.

Жизнен стандарт – В покупателната способност трябва да се включат всички компоненти на жизнения стандарт, а не само компонентите на хранителния минимум за оцеляване. Способността за мобилност и достъпът до културата са важни елементи за интеграция/приобщаване в отношенията с другите и общуването, т.е. начините бедните хора да не се затварят в изолация, която създава порочен кръг на десоциализация.

3.2.4.

С прагматични и гъвкави действия трябва да се създадат инструменти за изчисляване на подходящ минимален доход. Необходимо е да се установи обща методология за определяне на изчисляването на референтен бюджет и адаптирането на този бюджет спрямо всяка държава. Беше извършена значителна работа, по-специално от Центъра за социална политика на Университета в Антверпен и от ЕМББ и ЕММД. Тези референтни бюджети трябва да могат да гарантират показатели за сравнение между държавите членки и едновременно с това да се прилагат гъвкаво в зависимост от условията във всяка държава. Те трябва да включват не само т.нар. „потребителска кошница“, но и здравните и личните грижи, образованието, жилищното настаняване, облеклото, мобилността, сигурността, развлекателните дейности, социалните отношения и сигурността на децата, както и десетте области, определени за общата методология в проекта за референтните бюджети. Едно от достойнствата на тези референтни бюджети, широко популяризирани от както от изследователите, така и от НПО като ЕМББ и ЕММД, е тяхното използване, когато трябва да се тества валидността на показателите за бедност, използвани досега при определянето на праговете на бедност.

3.2.5.

Би било важно също така да се прецени как определянето на минимален доход може да доведе до рационализиране на социалните помощи в някои държави. Такъв подход например е този, който е залегнал в предложението за „универсален доход от трудова дейност“, формулиран в плана за борба с бедността, представен от президента на Френската република, с който се цели „да се гарантира минимален достоен доход за всички, които могат да се възползват от него“, „като се слеят най-голям брой социални обезщетения“. Също така в Германия започнатият дебат относно въвеждането на минимален солидарен доход би могъл да даде възможност да се води борба с бедността, по-специално за трайно безработните, опростявайки системата за социално подпомагане. Правителството вече е предвидило пакет от 4 милиарда евро до 2021 г.

Брюксел, 20 февруари 2019 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) https://www.bmas.de/SharedDocs/Downloads/DE/PDF-Publikationen/Forschungsberichte/fb491-eu-rechtsrahmen-soziale-grundsicherungssysteme.pdf;jsessionid=99C4D0B602A57E640467F949B3C34894?__blob=publicationFile&v=2.

(2) https://eminnetwork.files.wordpress.com/2017/11/2017-nov-emin-la-route-de-lue-vers-le-revenu-minimum-fr-pdf-novembre-17.pdf; https://www.eapn.eu/wp-content/uploads/Working-Paper-on-a-Framework-Directive-EN-FINAL.pdf.

(3) ОВ С 170, 5.6.2014 г, стр. 23. За сведение, група „Работодатели“на ЕИСК изготви декларация относно становището и гласува против това становище.

(4) Евростат.

(5) Резолюция на ЕП от 2015 г. въз основа на статистическите данни на Евростат.

(6) Предложение за резолюция на Европейския парламент относно равенство между жените и мъжете в ЕС – 2010 г.

(7) Вж. базата данни MISSOC: https://www.missoc.org-database/comparative-tables/results/.

(8) Въвеждането на минимален доход е елемент от програмата на коалиционното правителство в Германия и темата е част от плана за борба с бедността, представен от френския президент през септември 2018 г.

(9) http://www.ilo.org/global/topics/decent-work/lang–fr/index.htm.

(10) https://eminnetwork.files.wordpress.com/2017/11/2017-nov-emin-la-route-de-lue-vers-le-revenu-minimum-fr-pdf-novembre-17.pdf.

(11) https://www.eapn.eu/wp-content/uploads/Working-Paper-on-a-Framework-Directive-EN-FINAL.pdf.

(12) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10434-2016-INIT/bg/pdf.

(13) ОВ C 173, 31.5.2017, стр. 15.

(14) Параграф 12 от съображенията в Европейския стълб на социалните права (ЕССП).

ПРИЛОЖЕНИЕ

Следното изменение получи най-малко една четвърт от подадените гласове, но беше отхвърлено по време на разискванията (член 39, параграф 2 от Правилника за дейността):

Заглавието и цялото становище да се заменят със следния текст (изложението на мотивите е представено в края на документа):

„ Европейска рамкова директива относно минималния доход “

Заключения и препоръки

ЕИСК участва активно в европейския дебат относно намаляването на бедността. По-специално идеята за европейски минимален доход беше обсъдена в някои от предходните становища на ЕИСК, както и в становището на секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“„За европейска рамкова директива относно минималния доход“. ЕИСК е убеден, че борбата срещу бедността трябва да продължи. Мненията обаче се различават силно по въпроса за избора на подходящите инструменти. Въпреки че искрено оценяваме усилията на докладчика за постигане на компромис, не можем да споделим неговата визия за задължителен инструмент за минимален доход на европейско равнище.

Настоящото контрастановище има за цел да представи конструктивен и всеобхватен подход за намаляване на бедността в държавите членки. То се основава на факта, че съгласно принципа на субсидиарност и разделението на отговорностите, залегнали в Договорите за ЕС, държавите членки са единствените участници в разработването на системите за социална сигурност. Следователно действията на европейско равнище следва да се основават на отворения метод на координация, тъй като това е основният метод за подкрепа на държавите членки и взаимно учене от най-добрите национални подходи. Настоящото контрастановище предлага всеобхватен подход, с който се цели максимално разширяване на обхвата на дейностите на равнище ЕС, които се извършват в това отношение.

Борбата срещу бедността би трябвало да бъде общ ангажимент на Европейския съюз и държавите членки. Съгласно съвместния доклад за заетостта за 2019 г. доходите на домакинствата продължават да растат в почти всички държави членки. Общият брой на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, който възлиза на 113 милиона души или 22,5 % от цялото население, макар и вече да е спаднал под равнищата отпреди кризата, е неприемлив и не може да бъде допуснат в дългосрочен план. Настоящият икономически подем дава възможност за активизиране на реформите, насочени към подобряване на приобщаващия характер, устойчивостта и справедливостта на пазарите на труда и системите за социална закрила. Въпреки това, съществуват рискове от низходящи тенденции на възстановяването и по тази причина е налице спешна необходимост държавите членки да се възползват от тази възможност.

Въпреки че стратегията „Европа 2020“за намаляване на броя на хората, изложени на риск от бедност, донесе положителни резултати, особено на фона на стабилното възстановяване на икономиката и пазара на труда, е необходимо да се положат повече усилия за поддържане на положителната тенденция.

В настоящото контрастановище се препоръчват следните елементи:

Политиките на ЕС и държавите членки би трябвало и занапред да са насочени към продължаване на усилията за реформа и създаването на благоприятни условия за създаване на работни места. Това е и в основата на всички дейности за намаляване на бедността. През второто тримесечие на 2018 г. броят на заетите в ЕС беше 239 милиона души, най-високото равнище от началото на века. При настоящата тенденция ЕС е в добра позиция да достигне през 2020 г. целта за равнище на заетост от 75 %, заложена в стратегията „Европа 2020“. Тази положителна тенденция би трябвало да допринесе също за постигане на предвидената в „Европа 2020“цел за облекчаване на бедността. Солидните икономически политики, съчетани с постоянни структурни реформи на пазара на труда и системите за социална сигурност в държавите членки, са необходимо предварително условие за устойчивостта на икономическия растеж, заетостта и благосъстоянието на хората.

Освен ключовата роля на солидните политики по отношение на икономиката и пазара на труда, в борбата срещу бедността е необходим интегриран подход с целенасочен политически микс. Минималният доход играе важна роля в този подход, но той би трябвало да се разглежда в контекста на цялостните политики по отношение на заетостта и услугите, по-специално социалните и здравните услуги, както и жилищната политика. В действителност във всички държави — членки на ЕС, подпомагането с минимален доход се трансформира от обикновена икономическа подкрепа в активна мярка, чието предназначение е да помогне на бенефициерите да преминат от социално изключване към активен живот. В това си качество тя следва да се разглежда като временно решение, оказване на подкрепа на физически лица в период на преход, докато са в нужда. Този вид приобщаваща интеграция, основаваща се на политиките за активизиране, е стъпка в правилната посока.

В контекста на принципа на субсидиарност най-доброто равнище за решаване на въпроса с минималния доход и прилагане на мерките, целящи намаляването на бедността, е националното равнище. В съответствие с това всички държави — членки на ЕС, са въвели механизми за минимален доход съгласно своите национални практики и икономически резултати. Определенията, условията и равнищата на прилагане в държавите членки са различни по очевидни причини.

Има поле за действие на равнището на ЕС в подкрепа на усилията на държавите членки. ЕИСК препоръчва прагматичен подход, при който да се зачита принципът на субсидиарност, като същевременно се увеличава максимално ефектът от дейностите на европейско равнище за подкрепа и насоки във връзка с разработването на системи за минимален доход в държавите членки. Европейският съюз, и по-специално Комисията, би трябвало да играят по-активна роля, като подкрепят усилията на държавите членки. Поради това е необходимо в рамките на Европейския семестър да се изготви координирана стратегия на национално и европейско равнище с акцент върху широкомащабни действия и конкретни мерки, като се отчита ролята на националните референтни бюджети.

Начинът, по който държавите членки изпълняват тази цел за намаляване на бедността, би трябвало да бъде предмет на последващо разглеждане в рамките на Европейския семестър, което предполага по-голяма координация. Напредъкът би могъл да бъде подкрепян и наблюдаван посредством съвместно одобрени показатели/критерии за сравнение. Комитетът по заетостта (EMCO) и Комитетът за социална закрила (КСЗ) са в процес на укрепване на ролята на показателите и в Комитета за социална закрила вече съществува специфичен показател относно минималния доход. Това е правилният път за постигане на напредък.

В светлината на „Декларацията относно ново начало за укрепването на социалния диалог“, подписана от европейските социални партньори на 26 и 27 януари 2016 г., ролята и капацитетът на социалните партньори като основни участници на пазара на труда би трябвало да се укрепват и занапред както на европейско, така и на национално равнище в процеса на изготвяне на политики и структурни реформи. Ролята на организациите на гражданското общество е да допринасят за този процес, като създават една Европа, която е по-близо до гражданите.

Накрая, подходът, възприет в настоящото контрастановище, е в съответствие с Европейския стълб на социалните права, който следва да се прилага „както на равнището на Съюза, така и на равнището на държавите членки, в рамките на съответните им компетенции, като се отчитат надлежно социално-икономическите различия и многообразието на националните системи, включително ролята на социалните партньори, и в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност.“ (1) .

Резултат от гласуването:

Гласове „за“: 92

Гласове „против“: 142

Гласове „въздържал се“: 8

(1) Междуинституционална прокламация относно европейския стълб на социалните права: Преамбюл (17)