ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 27.6.2018
COM(2018) 492 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
относно изпълнението на Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи
1.Въведение
Целта на Директива 2014/61/ЕС относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи 1 („Директивата за намаляване на разходите за широколентов достъп“, наричана по-долу „Директивата“) е да се улесни и стимулира разгръщането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи чрез намаляване на разходите посредством набор от хармонизирани мерки.
Директивата трябваше да бъде транспонирана в националното законодателство на държавите членки до 1 януари 2016 г., за да започне да се прилага във всички държави членки от 1 юли 2016 г.
Според член 12 от Директивата се изисква до 1 юли 2018 г. Комисията да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад относно нейното изпълнение, съдържащ обобщение на въздействието на мерките и оценка на напредъка към постигането на определените в Директивата цели, включително дали и как Директивата може допълнително да допринесе за постигането на по-амбициозни цели по отношение на широколентовия достъп в сравнение с целите, определени в Програмата в областта на цифровите технологии.
Комисията направи преглед на изпълнението на Директивата въз основа на:
·външно проучване на изпълнението и наблюдение на мерките съгласно Директивата 2 ;
·доклада на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) относно изпълнението на Директивата 3 ;
·индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото и доклад от 2018 г. — главите за далекосъобщенията;
·други източници на данни като мисии за установяване на факти в държавите членки и анализи на националните правни разпоредби, извършени от Комисията.
Настоящият доклад бе изготвен по-малко от 2 години, след като националните закони за транспониране на Директивата трябваше да започнат да се прилагат, като в много държави членки имаше значителни забавяния. В резултат на това данните, които бяха използвани като база за оценяване на въздействието на предвидените в нея мерки и на напредъка към постигането на заложените в нея цели, бяха сравнително ограничени. Все пак целта на доклада е да се положи основата за установяване на базов сценарий, спрямо който да може да се прави оценка в бъдеще.
2.Обхват и основни разпоредби на Директивата
Обхват на Директивата
За да се извлече максимална полза от синергичните ефекти между мрежите, Директивата е насочена не само към операторите на електронни съобщителни мрежи, но и към други предприятия, осигуряващи физически инфраструктури, които са подходящи да приемат елементите на електронна съобщителна мрежа, като например мрежите за доставка на електричество, газ, вода и канализация, отопление и транспортни услуги 4 .
В обхвата на Директивата са включени „високоскоростни електронни съобщителни мрежи“, т.е. мрежи, които са в състояние да поддържат широколентова комуникация със скорост от най-малко 30 Mbps 5 .
Освен това Директивата се прилага само за „физическа инфраструктура“ 6 , която се определя като „всеки елемент от мрежа, който е предназначен за разполагане на други елементи от мрежа, без самият той да се превръща в активен елемент от мрежата“.
Основни разпоредби
Директивата се състои от четири стълба и включва допълнителни изисквания за създаването на единна информационна точка и орган за уреждане на спорове. Тези изисквания, както и изискванията за налагане на санкции, се отнасят до всички стълбове.
Директивата предвижда минимална хармонизация, затова държавите членки може да надхвърлят установените с Директивата минимални изисквания с оглед на по-успешното постигане на нейните цели. Ако държавите членки обаче решат да предприемат такива мерки, те трябва да осигурят спазването на правото на Съюза, включително регулаторната рамка за електронните съобщения.
Стълб 1: Достъп до съществуваща физическа инфраструктура и прозрачност
Съгласно първия стълб всички мрежови оператори (в сферата на електронните съобщения, предприятия от енергийния сектор и т.н.) трябва да предоставят достъп до своята физическа инфраструктура (напр. канали, шахти, разпределителни кутии, стълбове) при справедливи и разумни условия на операторите, които планират разгръщане на мрежи за високоскоростен широколентов достъп. Достъп може да бъде отказан въз основа на обективни, прозрачни и пропорционални критерии.
Стълб 2: Координиране на инфраструктурни проекти и прозрачност
Съгласно втория стълб всеки мрежови оператор може да координира инфраструктурните проекти с доставчиците на електронни съобщителни услуги. Освен това мрежовите оператори, които изпълняват инфраструктурни проекти, изцяло или частично финансирани с публични средства, трябва да изпълняват всяко разумно искане за координиране.
Стълб 3: Процедура за издаване на разрешение
Съгласно третия стълб държавите членки гарантират, че цялата необходима информация относно условията и процедурите по издаване на разрешение за инфраструктурни проекти с оглед на разгръщането на високоскоростни съобщителни мрежи е достъпна чрез единната информационна точка, както и че по принцип решенията, свързани с разрешенията, се вземат в срок от четири месеца.
Стълб 4: Физическа сградна инфраструктура
Съгласно четвъртия стълб се изисква всички новопостроени и основно ремонтирани сгради да са оборудвани с физическа инфраструктура, като мини-канали, в които може да се разполагат елементи на високоскоростни мрежи, както и леснодостъпна точка за достъп в случай на многофамилни жилищни сгради. Доставчиците на обществени съобщителни мрежи трябва да имат достъп до точката за достъп и до физическата сградна инфраструктура при справедливи и недискриминационни условия, ако дублирането е технически невъзможно или икономически неефективно.
Други разпоредби
Накрая, държавите членки трябва да определят един или повече органи, които да предоставят информация относно физическата инфраструктура, инфраструктурните проекти и разрешенията, както и един или повече независими органи за уреждане на спорове между мрежовите оператори по отношение на достъпа до инфраструктурата, достъпа до информация и исканията за координиране на инфраструктурни проекти.
3.Принос към целите за общество на гигабитов интернет
Стратегическите цели на ЕС за общество на гигабитов интернет до 2025 г. 7 се основават на предвидимите потребности от свързаност на европейското цифрово общество през следващите години.
Достъпът до мрежови връзки с много голям капацитет е нужен за изчисленията в облак, едновременното използване за няколко цели и други съвременни приложения, включително за интелигентни домове, както и в редица отрасли за професионално ползване, често заедно с мобилен достъп (напр. производство, здравеопазване, енергетика, служби за първа помощ).
Новите приложения ще изискват не само по-високи скорости, но и предаване на данни в обратна посока, стабилност, както и свързани с грешките или закъснението параметри. За разгръщането на такива мрежи с голям капацитет и високо качество, които ще трябва да са изградени най-вече на основата на оптични влакна, ще са необходими значителни допълнителни инвестиции.
Като допринася за увеличаването на покритието на инфраструктурата с оптични кабели, Директивата би могла да спомогне за осигуряването на всеобщ широколентов достъп със скорост 100 Mbit/s, който може да бъде надграден до гигабитови скорости.
Аналогично споделянето на инфраструктура и координирането на инфраструктурни проекти също може да допринесе за разгръщането на опорни връзки и връзки за достъп с голям капацитет за средищата, движещи социално-икономическото развитие, като малки и средни предприятия, училища или болници, дори в области с незадоволено търсене или отдалечени райони 8 .
Като се има предвид тяхната роля в преноса на данни за 5G клетките, оптичните мрежи стават все по-важни за постигането на съответните цели за 5G свързаност за 2025 г.
Достъпът до съществуващата физическа инфраструктура според Директивата има потенциала да способства за конкуренцията в областта на оптичната инфраструктура, което може да доведе до по-висококачествен широколентов достъп и по-богат избор за потребителите и предприятията, включително в по-гъсто населени райони. Поради това Директивата би могла също така да стимулира инвестициите в оптични мрежи в подкрепа на клетките с голяма плътност, което ще спомогне за осигуряването на 5G покритие във всички градски центрове, както и по транспортните маршрути и ще стимулира развитието на 5G безжични приложения, включително свързани автомобили и автоматизираните превозни средства.
Директивата би могла да изиграе също така важна роля във връзка с интернет на нещата (ИН), тъй като тя цели да способства за сътрудничеството между потенциалните бенефициери на ИН — като транспортни системи, енергетика и водоснабдяване — и далекосъобщителните оператори, което да допринесе за повече свързаност.
Това от своя страна може да стимулира развитието на интелигентни градски приложения, интелигентни мрежи, както и измерващи и интелигентни транспортни системи, което ще проправи пътя за бъдещи иновации.
4.Транспониране и изпълнение на Директивата
Според член 13 държавите членки бяха длъжни да приемат и публикуват до 1 януари 2016 г. националните мерки за транспониране на Директивата и да прилагат тези мерки, считано от 1 юли 2016 г.
След приемането на Директивата Комисията организира няколко мероприятия за държавите членки и заинтересованите страни и осъществи множество контакти с националните органи, за да се повиши осведомеността относно изискванията за транспониране и да се предоставят насоки в тази връзка.
Въпреки това всички държави членки с изключение на Италия се забавиха с приемането на мерките за транспониране, което накара Комисията да изпрати на 23 март 2016 г. официални уведомителни писма до останалите 27 държави членки. След това на 30 септември 2016 г. Комисията изпрати обосновани становища до 19 държави членки, като настоятелно ги прикани да приемат мерки за намаляване на разходите по разгръщането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. Междувременно всички държави членки с изключение на Белгия изпратиха уведомление за пълното транспониране на Директивата в националното законодателство.
Директивата засяга междусекторни компетенции и не налага задължения само в сектора на далекосъобщенията, а засяга и комуналните услуги, законодателството в областта на строителството, административното право и др., поради което транспонирането често беше сложно и изискваше адаптиране на различни мерки (така също на регионално и местно ниво) в държавите членки.
Тъй като Директивата се основава на най-добри практики в няколко държави членки, които тя въвежда на ниво ЕС, много държави членки вече бяха приели съответното национално законодателство, което в някои случаи или аспекти далеч надхвърля изискванията на Директивата.
Директивата предвижда редица възможности, чрез които държавите членки могат да освободят определена инфраструктура или определени сгради от съответните задължения (напр. от задълженията за прозрачност), ако въпросните освобождавания са надлежно обосновани.
Само някои държави членки са се възползвали широко от освобождаванията. Повечето или изобщо не са ги използвали, или са ги обвързали с вторично законодателство, което все още не е прието.
Директивата включва също така няколко незадължителни разпоредби, чието транспониране се оставя на усмотрението на държавите членки. По-долу е представен обзор на начините, по които държавите членки са използвали тези незадължителни разпоредби:
·няколко държави членки, като България, Кипър, Дания, Естония, Германия, Финландия, Люксембург, Словения и Испания, са въвели реципрочно право, според което може да се изисква достъп до инфраструктурата на операторите на електронни съобщителни мрежи за инсталирането на инфраструктура, различна от далекосъобщителната (член 3, параграф 1);
·в Австрия, България, Кипър, Чешката република, Гърция, Финландия, Литва, Полша, Португалия и Словакия съществува например задължение да се изисква от органите от публичния сектор да предоставят чрез единната информационна точка минималната информация относно съществуващата физическа инфраструктура, ако разполагат с такава информация от мрежовите оператори в електронен вид по силата на своите задачи(член 4, параграф 2);
·в Австрия, Португалия и Франция са приети например правила за пропорционално разпределение на разходите, свързани с координирането на инфраструктурни проекти (член 5, параграф 2);
·в България, Кипър, Дания, Естония, Латвия, Литва, Люксембург и Малта е възможно електронно подаване на заявления за издаване на разрешение чрез единната информационна точка(член 7, параграф 2);
·в Португалия и Италия е въведена маркировка „подготвен за широколентов достъп“, а в Испания и Германия смятат да последват този пример. Във Франция има стандарт за указване на зони с оптична мрежа (член 8, параграф 3).
В Директивата е предвидено държавите членки да определят един или повече независими органи за уреждане на спорове и един или повече органи, които да функционират като единна информационна точка.
Задачите на орган за уреждане на спорове в повечето държави членки са възложени изцяло или отчасти на националния регулаторен орган (НРО), който отговаря за уреждането на спорове според регулаторната рамка за електронните съобщения. Само в две държави членки тези задачи са били възложени на други органи.
Задължението да изпълняват функциите на единна информационна точка са възложени изцяло или частично на НРО в 14 държави членки. В 10 държави членки функциите на единна информационна точка са възложени на други органи, като в повечето случаи това е министерство.
Фигура 1: Задачи съгласно Директивата, възложени на НРО в ЕС
Източник: ОЕРЕС
5.Въздействие и напредък
Тъй като настоящият доклад е изготвен по-малко от 2 години след крайния срок за прилагане на Директивата и повечето държави членки изостават с транспонирането на Директивата, нейното приложение на практика е започнало наскоро и опитът в това отношение е засега ограничен.
Същевременно данните от държавите членки, които преди това са прилагали разпоредби, аналогични на предвидените в Директивата, и от предприятията, които са участвали в междусекторно сътрудничество, потвърждават, че ползите могат да бъдат съществени, включително за разгръщането на широколентовия достъп с голям капацитет и в зони с незадоволено търсене, ако и други държави членки последват този пример 9 .
Отговорите в проучването, извършено в рамките на изследването към настоящия доклад, показват, че според операторите в сферата на електронните съобщения с прилагането на Директивата се е подобрил достъпът до физическа инфраструктура (включително сградна) и до информацията за нея. Изглежда обаче, че са възможни още подобрения. Според операторите е постигнат само частичен напредък в подкрепа на координирането на инфраструктурните проекти, улесняването на процеса по подаване на заявления за издаване на разрешение за инфраструктурни проекти или улесняването на достъпа до сгради за инсталиране на сградна инфраструктура.
Фигура 2: Удовлетвореност на операторите в областта на електронните съобщения от улеснения достъп до съществуваща инфраструктура и от възможностите за разгръщане и сравнение с възприятията им за промяната в достъпа и разгръщането след прилагането на Директивата
Източник: WIK/VVA въз основа на отговорите на телекомуникационни оператори в онлайн проучване, проведено през август 2017 г.
Тези резултати следва да се считат за базови, като се има предвид, че проучването е проведено само една година след крайния срок за прилагане на Директивата. Причините за неудовлетвореност също може да варират в зависимост от интересите на страните.
В следващите раздели е представена по-подробна информация по всеки въпрос въз основа на изследването, направено за целите на настоящия доклад.
Стълб 1: Достъп до съществуваща физическа инфраструктура и прозрачност (членове 3 и 4)
Данните за използването на достъпа до съществуваща физическа инфраструктура показват държавите членки, в които този достъп е бил до момента ограничен (Германия, Ирландия и Испания), както и държавите членки, в които той е широко разпространен (Франция, Италия и Португалия). В последните три държави е имало търсене и преди прилагането на Директивата.
Фигура 3: Годишни заявления за достъп до стълбове и канали (в км) за периода 2015 г. — първо полугодие на 2017 г.
Източник: WIK-Consult/VVA въз основа на проучвания сред телекомуникационни оператори (с изключение на FR, където източникът са комунални дружества)
Същевременно се наблюдава засилен интерес към достъпа до физическа инфраструктура в някои държави членки, в които търсенето преди това е било слабо. Към тях спадат Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Швеция и Испания.
Операторите са на мнение, че Директивата е улеснила достъпа до физическа инфраструктура и че общите разходи за разгръщане на мрежа, използвайки физическата инфраструктура на трета страна, намаляват чувствително или отчасти в сравнение с разгръщане на своя собствена инфраструктура.
Слабото използване на достъпа в някои държави като Германия и Швеция, може да е свързано също така с факта, че в много случаи общините и комуналните дружества са предоставяли комуникационна инфраструктура с много голям капацитет и поради това са решили да не предоставят достъп до физическата инфраструктура на потенциални конкуренти, а са предложили алтернативи като неизползваните оптични нишки или битстрийм достъп.
Що се отнася до прозрачността, броят на заявленията за информация относно съществуващата физическа инфраструктура е бил особено голям в Португалия и значителен в Австрия, Италия, Германия и Франция.
Фигура 4: Приблизителен годишен брой на заявленията за информация относно съществуваща инфраструктура въз основа на данни от операторите за 2016 г. и доклада на ОЕРЕС от 2017 г.
Източник: WIK/VVA въз основа на данни от проучване сред телекомуникационните оператори, проведено през 2016 г. в FR, IT, PT, и на доклада на ОЕРЕС BoR (17) 245 AT, DE, SE
Според редица заинтересовани страни информацията относно съществуващата инфраструктура се е подобрила след прилагането на Директивата, но други посочват, че в някои държави членки единната информационна точка може да не функционира ефективно или да не е била създадена адекватно на нуждите.
Възможностите за достъп до инфраструктурата се използват най-широко в държавите членки, в които е осигурено ефективно предоставяне на информация и които разполагат с добре разработени правила или препоръки относно ценообразуването и/или договорните условия. Конкретните фактори, които са допринесли за успешните резултати в тези държави, включват разкриването на пълноценна единна информационна точка, правила (под формата на законодателни актове, насоки или уреждане на спорове) относно ценообразуването за достъпа, референтни оферти и правила, позволяващи на регулираните комунални дружества да се възползват поне отчасти от ползите, свързани с предоставянето на достъпа.
Затова използването на възможностите за достъп до инфраструктурата в други държави членки може да се увеличи, след като договорните условия и принципите на ценообразуването бъдат определени по-ясно. Цялостното разработване на единни информационни точки в държавите членки, в които това все още не е направено, също може да допринесе за по-широкото използване.
Стълб 2: Координиране на инфраструктурни проекти и прозрачност (членове 5 и 6)
Като цяло на координирането на инфраструктурни проекти изглежда е отделено по-малко внимание както от страна на НРО, така и от заинтересованите страни, отколкото на достъпа до съществуваща инфраструктура в съответствие с Директивата.
За броя на споразуменията за координиране на инфраструктурни проекти беше налична съвсем ограничена информация, а относно обхвата на мрежата, свързана с такива заявления, нямаше никаква информация. Според наличните данни значителна активност в координирането на инфраструктурни проекти (над 200 заявления на държава, отчетени като подадени или получени през 2016 г.) е имало в Белгия, Словения и Италия и известна активност в Испания, Португалия, Австрия и Франция. В почти всички от тези случаи заявления за координиране са подавани и през 2015 г., тоест преди датата на прилагане на Директивата. След приемането на Директивата не е отчетена осезаема възходяща тенденция по отношение на координирането на инфраструктурни проекти.
Доставчиците на електронни съобщителни услуги смятат, че общите разходи за разгръщане на мрежи са по-ниски при координиране на дейностите, отколкото при самостоятелно разгръщане. Същевременно в повечето случаи се приема, че спестените средства са по-малко от тези при евентуалното споделяне на физическа инфраструктура.
По-малко държави членки са предприели проактивен подход по отношение на прозрачността в съвместното разгръщане, отколкото по отношение на информацията за съществуващата инфраструктура. Операторите са изразили загриженост относно липсата на прозрачност и единна информационна точка, което вероятно се отразява на степента, в която се прилага съвместно разгръщане.
Споделените разходи при съвместното разгръщане могат да бъдат сериозен повод за неудовлетвореност и разногласия. В това отношение са налице най-различни практики в отделните държави и дори в рамките на една и съща държава — от начисляване на допълнителните разходи до равното поделяне на разходите. От една страна, равно поделените разходи може да породят у операторите в областта на електронните съобщения усещането, че поемат непропорционална част от разходите в сравнение с комуналните предприятия, но от друга страна, допълнителните разходи може да породят загриженост у комуналните предприятия, които предоставят също така електронни съобщителни услуги, тъй като от тях се изисква да правят оферти на конкуренти, което би могло да се отрази отрицателно на икономическите им интереси.
Интересът към съвместното разгръщане може да се повиши чрез създаването на всеобхватна единна информационна точка, установяването на специални процедури за координиране на инфраструктурни проекти, както и чрез разработването (на търговски принцип или чрез регулиране) на правила за пропорционално разпределяне на разходите. Някои от тези мерки или всички те са взети предвид в държави като Белгия, Италия и Португалия, които широко използват съвместното разгръщане.
Стълб 3: Процедура за издаване на разрешение (член 7)
До момента няма подобрение по отношение на наличието на информация относно разрешенията и процедурите за издаване на разрешение. Става ясно, че дори когато съществуват единни информационни точки за процедурите по подаване на заявления, операторите може да не знаят за тях или да имат опасения относно тяхната ефективност. Не във всички държави членки се прилагат срокове за изпълнение по отношение на заявленията за издаване на разрешение, а само малко на брой държави членки са избрали да въведат подаване на заявления за разрешение по електронен път.
В случаите на налична информация разрешенията за инфраструктурни проекти са били обработвани средно за 4 месеца. Операторите в някои държави членки обаче изразиха загриженост по отношение на значителните разлики в сроковете за обработване на разрешенията, в зависимост от издаващите местни органи. Оператори от Германия посочиха някои случаи на забавяне с повече от 6 месеца, като такива разлики в сроковете се наблюдават също така в Испания и Италия.
Фигура 5: Средни срокове (в седмици) за получаване на разрешение за инфраструктурни проекти (въз основа на проучване сред операторите)
Източник: WIK/VVA въз основа на проучване сред операторите
Стълб 4: Физическа сградна инфраструктура (членове 8 и 9)
Ефективното прилагане на разпоредбите по отношение на сградната инфраструктура изглежда свързано с определянето на стандарти, уреждащи какво се има предвид под сградна инфраструктура, подготвена за разполагането на високоскоростни мрежи и съответната точка за достъп, както и със създаването на механизми за мониторинг и осигуряване на спазването на тези стандарти.
Например във Франция, Португалия и Испания е установено със задължителни стандарти как трябва да се инсталира инфраструктурата и къде трябва да се разполагат точките за достъп. В тези държави инфраструктурата, подготвена за широколентова мрежа, е разгърната относително мащабно, като горепосочените стандарти допринасят за високи проценти на разгръщане на оптични линии до домашни абонати или до сгради (FTTH/B) в Португалия и Испания 10 .
По-голямата част от заинтересованите страни смятат, че маркировката „подготвен за широколентова мрежа“ е подходящ начин да се подпомогне разгръщането и използването на високоскоростни мрежи, но до момента такава маркировка е въведена в малко на брой държави членки. Освен това, тъй като маркировката „подготвен за широколентова мрежа“ е въведена едва отскоро, все още е твърде рано да се оцени нейното внедряване.
Що се отнася до достъпа до физическа сградна инфраструктура, заинтересованите страни не са забелязали значителна промяна след прилагането на Директивата, тъй като такива разпоредби или са съществували, или съвсем отскоро са били транспонирани. В Испания и Италия са отчетени известни подобрения, що се отнася до намаляването на случаите на отказан достъп от страна на собственика на сградата. Същевременно операторите в някои държави членки са срещали трудности при получаването на разрешение за достъп до многофамилни жилищни сгради (от собствениците на сградата), за да инсталират сградна инфраструктура за високоскоростен широколентов достъп или за да я модернизират.
Държавите членки, които все още не са приели правила или не са уредили споровете по отношение на достъпа до сградна инфраструктура, биха могли да се поучат от Франция, Португалия и Испания, чиито опит показва, че наличието на технически стандарти по отношение на точката за достъп, придружени от правила относно условията за достъп до сградната инфраструктура , може да спомогне за повишаването на сигурността и по-широкото използване на възможностите за достъп до сградна инфраструктура.
Процес на уреждане на спорове
Между 2015 г. и първото полугодие на 2017 г. са докладвани 40 спора, които са били отнесени до органа за уреждане на спорове по Директивата или по предходни режими, според случая. Наблюдава се увеличаване на броя на споровете след прилагането на Директивата, като само през първото полугодие на 2017 г. са докладвани 23 случая, отнесени към органа за уреждане на спорове. По-голямата част от споровете се отнасят до достъпа до съществуваща инфраструктура (83 % през 2017 г.) или до информация за съществуваща физическа инфраструктура (14 %).
Фигура 6: Брой на споровете
Източник: WIK-Consult/VVA въз основа на въпросници на НРО — 24 респонденти
Повечето държави членки са определили по законодателен път крайни срокове за уреждане на спорове в съответствие с крайните срокове, посочени в Директивата. В някои случаи те са определили дори по-кратки крайни срокове 11 . На практика обаче в множество случаи крайните срокове не са били спазвани поради вътрешни причини (напр. сложното уреждане на ключови въпроси като ценообразуването) или външни причини (напр. използване на медиация, усилия за координиране), а някои оператори изразяват загриженост, че процедурите за уреждане на спорове фактически може да са довели до допълнителни забавяния.
В няколко държави членки НРО са започнали разработването на правила или насоки за уреждане на спорове (т.е. изготвянето на вероятна процедура, която НРО да следва при уреждането на спорове), което може да повиши правната сигурност и да намали усилията и времето, които са необходими за уреждането на спорове.
6.Препоръчани действия
Ефективното и своевременно прилагане на Директивата е от съществена важност не само, за да се гарантира постигането на нейните цели, но и за да бъдат постигнати стратегическите цели за общество с гигабитов интернет, наред с други действия, предвидени от Комисията в подкрепа на разгръщането на широколентови мрежи, като например наръчника за широколентов достъп в селските райони 12 .
Опитът до момента предполага предприемането на следните действия, за да се постигне максимално ефективно изпълнение на Директивата и да се улесни постигането на нейните цели:
1.Осигуряване на прозрачност като предпоставка за споделено използване на физическата инфраструктура и съвместно разгръщане
За тази цел не само трябва да се създадат единни информационни точки във всички държави членки, но те трябва да бъдат и оборудвани по подходящ начин, за да могат да изпълняват своите задачи ефективно. Що се отнася до съществуващата инфраструктура, функциите на единната информационна точка биха могли да бъдат разширени със задачи за картографиране и включване на данни за наличността и капацитета. При съвместното разгръщане държавите членки следва да обмислят прилагането на проактивен подход, с който от съответните участници от публичния сектор (и ако е уместно — от частния) ще се изисква да изпращат предварително уведомление за плановете за разгръщане и да приканват заинтересованите страни да представят мнение. Националните и регионалните служби по широколентовия достъп 13 може да се използват като допълнителен източник на информация, координиране и обмен на най-добри практики.
2.Повишаване на регулаторната сигурност по отношение на условията, включително цените и пропорционалното разпределение на разходите
НРО и други органи биха могли да постигнат това чрез изготвяне на насоки, за да покажат коя методика да се използва за уреждането на спорове, как да се разпределят пропорционално разходите за споделяне на инфраструктурата или за съвместно разгръщане и в каква степен регулираните комунални предприятия биха могли да се възползват от икономии или увеличаване на печалбите вследствие на сътрудничеството.
3.Осигуряване на по-голяма обща ефикасност на процедурите за издаване на разрешение
Първо, много е важно информацията относно разрешенията да бъде достъпна на централно равнище — от единните информационни точки. Второ, съответните органи следва да прилагат стриктно крайните срокове за издаване на разрешение. Трето, държавите членки следва да обмислят въвеждането на възможността за подаване на заявления за издаване на разрешение по електронен път чрез единната информационна точка.
4.Разработване на стандарти за физическата сградна инфраструктура и ясни правила за достъпа до нея
Държавите членки, които все още не са направили това, може да обмислят въвеждането на стандарти за сградната инфраструктура и съответните режими за маркировка за широколентов достъп. Необходимо е да се предприемат проактивни мерки (например от страна на НРО), за да се гарантира установяването на ясни правила по отношение на условията и цената за достъп до сградна инфраструктура.
5.Насърчаване на по-доброто сътрудничество между регулаторните органи
Координацията между регионалните и местните органи и секторните регулаторни органи е особено важна за координирането на инфраструктурни проекти или за достъпа до общинска инфраструктура. ОЕРЕС, ACER и други секторни регулаторни групи на ниво ЕС също биха могли да обмислят разработването на насоки за най-добри практики в областта на договорните условия и по отношение на подходите към ценообразуването/пропорционалното разпределяне на разходите 14 .
6.Осигуряване на ефикасно събиране на данни относно ключовите показатели за ефективност
За да се позволи непрекъснатост на наблюдението и една бъдеща оценка на изпълнението на Директивата, НРО и/или органите за уреждане на спорове следва да събират данни относно това доколко се предоставя достъп до физическа инфраструктура съгласно Директивата и относно дела на високоскоростните мрежи, които са разгърнати при условията на съвместно разгръщане. Държавите членки следва да събират данни от местните органи относно сроковете за издаване на разрешение и броя на сградите, сертифицирани като такива, в които е разгърната сградна инфраструктура, подготвена за разполагането на високоскоростни мрежи.
ОВ L 155, 23.5.2014 г., стр. 1.
Изследване SMART 2015/0066, извършено от консорциум под ръководството на WIK Consult, окончателен доклад на разположение тук.
Член 2, параграф 1 от Директивата.
Член 2, параграф 3 от Директивата.
Член 2, параграф 2 от Директивата.
Целите за общество на гигабитов интернет до 2025 г. са следните: 1. гигабитова интернет свързаност за всички основни средища, движещи социално-икономическото развитие, като например училища, транспортни центрове и основни доставчици на обществени услуги, както и за предприятията, използващи активно цифрови технологии; 2. осигуряване на непрекъснато 5G покритие за всички градски райони и всички основни сухопътни транспортни маршрути; 3. интернет свързаност със скорост на предаване на данни в права посока от поне 100 Mbps и с възможност за достигане на гигабитова скорост за всички европейски домакинства. https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/policies/improving-connectivity-and-access.
Например като се осигури достъп до съществуващи стълбове, за да се улесни разгръщането в селските райони.
Вж. изследване SMART 2015/0066. Например Open Fibre е използвала комуналната инфраструктура в Италия при първоначалния етап на разгръщане на оптичните линии до домашни абонати (FTTH)и в някои случаи това е намалило разходите наполовина. Open Fibre прилага инвестиционен план, обхващащ 6700 отдалечени общини, които са определени като области с „неефективност на пазара“.
Изследването за покритието с широколентови мрежи в Европа от 2016 г. показва, че през юни 2016 г. оптични линии до домашни абонати (FTTH) са били достъпни за 86 % от домакинствата в Португалия и 63 % в Испания. Оттогава покритието продължава да се разпростира.
Например HR, HU, IT, PL са определили краен срок от 2 месеца за уреждането на спорове по член 3.
https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/broadband-competence-offices.
В това отношение ОЕРЕС вече е започнал работа по доклад относно ценообразуването на достъпа до инфраструктура и инфраструктурни проекти.