ВАРИАНТИ ЗА БЪДЕЩАТА ФИНАНСОВА РАМКА 3

   Как може бюджетът на ЕС да подкрепи по-доброто управление
на външните граници на ЕС?

Като предпоставка за премахването на вътрешните граници лидерите призоваха за по-сигурни външни граници. През 2016 г. въз основа на предложение от Европейската комисия бе създадена Европейската агенция за гранична и брегова охрана. Към 2020 г. Европейската агенция за гранична и брегова охрана ще разполага с 1015 служители, включително служители на място, както и поне 1500 души национален персонал като резерв от експерти за бързо реагиране. Към тази дата годишният ѝ бюджет в размер на 292 милиона евро следва да се увеличи на 335 милиона евро. ЕС също така предоставя средства за съфинансиране на националното управление на европейските външни граници от 96 000 национални гранични служители и на спешна помощ по линия на фонд „Вътрешна сигурност“ (част „Граници“). Заедно тези дейности възлизат на около 4 милиарда евро за седемгодишен период или на 0,4% от общия бюджет на ЕС.

Бъдещото развитие на Европейската агенция за гранична и брегова охрана ще зависи от решенията, взети по бъдещата финансова рамка. В зависимост от нивото на амбиция могат да се предвидят няколко сценария:

Максималното използване на съществуващата Европейска агенция за гранична и брегова охрана ще спомогне за постоянното развитие на рамката за обмен на информация (Eurosur), както и на капацитета на държавите членки за инвестиране в управлението на границите. С това ще се гарантира също така, че Европейската агенция за гранична и брегова охрана има достъп до необходимото ѝ оборудване. За това ще е нужен бюджет от около 8 милиарда евро за седемгодишен период, което съответства на приблизително 0,8 % от настоящата многогодишна финансова рамка.

Актуализирана Европейска агенция за гранична и брегова охрана ще позволи подпомагането на една напълно интегрирана европейска система за управление на границите. Това ще се основава на преразгледана правна рамка с разширен мандат, обединяване и укрепване на съществуващите инструменти, свързани с оценката на риска и ситуационните картини, засилването на оперативния капацитет на Агенцията с постоянен корпус от европейски гранични служители от поне 3000 души, предоставяне на финансова подкрепа и обучение за увеличаването на броя на националните гранични служители в уязвимите държави членки, по-мащабни и оперативни експертни групи и укрепване на собственото оборудване. Това ще доведе до засилване на ролята на равнище ЕС по отношение на връщането и ще се занижат праговете за мобилизиране на Агенцията, с което ще бъдат избегнати сериозни пропуски при проверките на външните граници, което може да доведе до криза. За този сценарий ще е необходим бюджет от около 20—25 милиарда евро за седемгодишен период, което съответства на приблизително 1,8—2,3 % от настоящата многогодишна финансова рамка.

Цялостната система за управление на границите на ЕС предполага наличието на персонал на ЕС от 100 000 служители и съществен резерв на ЕС от оборудване, сравними със системите на САЩ и Канада. Това ще изисква около 150 милиарда евро за седемгодишен период, като се вземат предвид всички национални разходи за защита на границите. Това съответства на приблизително 14 % от текущата многогодишна финансова рамка, или равностойността на един годишен бюджет на ЕС. Например, федералната агенция на САЩ за митници и защита на границите сама по себе си има годишен бюджет от 13,56 милиарда щатски долара и разполага с повече от 62 000 служители. Канадската агенция за гранично обслужване сама по себе си има годишен бюджет от 2 милиарда канадски долара и разполага с повече от 14 000 служители.

ВАРИАНТИ ЗА БЪДЕЩАТА ФИНАНСОВА РАМКА

       Кой е най-добрият начин за подкрепа на един истински Европейски съюз за отбрана?

Европейският съюз за отбрана бе създаден през юни 2017 г. и оттогава постепенно се доизгражда. С ограничен първоначален бюджет от 90 милиона евро за научни изследвания в областта на отбраната и 500 милиона евро за развитие на промишлеността за периода 2017—2020 г. (взети заедно, тези суми представляват приблизително 0,05 % от настоящата финансова рамка), в първата си фаза той ще може само да подпомогне ограничен брой съвместни научноизследователски и развойни проекти.

Какъв вид фонд за отбрана искаме за в бъдеще? Истинският Европейски съюз за отбрана ще изисква значителни бюджетни инвестиции.

Предвид мащаба на съществуващите национални бюджети за научни изследвания в областта на отбраната — Франция и Германия вече харчат поотделно над 1 милиарда евро годишно за научни изследвания в областта на отбраната, както и високите разходи за разработването на авангардни технологии в областта на отбраната, включително за киберотбраната, компонентът „научни изследвания“ на Фонда ще се нуждае от бюджет от поне 3,5 милиарда евро за периода, за да може действията му да са осезаеми.

По същия начин ще са необходими поне около 7 милиарда евро за периода между 2021 и 2027 г. за съфинансиране на част от промишленото развитие в областта на отбраната. Това ще даде възможност за привличане на значителни общи инвестиции за развитието на отбранителните способности в размер на най-малко 35 милиарда евро за период от седем години. Това би съответствало на 14 % от националните разходи в областта на отбранителните способности. Това ще бъде важна стъпка към целта, приета от държавите членки в рамките на Европейската агенция за отбрана, да се използват 35 % от техните разходи за оборудване за изпълнението на съвместни проекти.

Европейският фонд за отбрана има потенциал да даде важен тласък на стратегическата автономност на ЕС и на конкурентоспособността на отбранителната промишленост на Европа. Въпреки това, поради ограниченията на Договорите, бюджетът на ЕС не е в състояние да покрие всички области на действие на ЕС в областта на сигурността и отбраната. Наличието на отделен механизъм за финансиране в размер на около 10 милиарда евро за периода 2021—2027 г. ще доведе до значително подобряване на способността на ЕС да подпомага финансово операциите с последици в областта на отбраната. Това е сравнимо със сума с максимален размер от 3,5 милиарда евро в рамките на текущия период.

ВАРИАНТИ ЗА БЪДЕЩАТА ФИНАНСОВА РАМКА

Кой е най-добрият начин да се подкрепи
мобилността на младите хора?

За период от 30 години по линия на програмата Еразъм + бяха подпомогнати девет милиона млади хора, за да учат, преподават или извършват доброволческа дейност в друга държава, повишавайки по този начин шансовете си на пазара на труда. Настоящата програма „Еразъм +“ (2014—2020 г.) разполага с бюджет от 14,7 милиарда евро (около 1,3 % от общия размер на текущата многогодишна финансова рамка), с който се подпомага предлагането на възможности за мобилност с учебна цел за по-малко от 4 % от младите хора, живеещи в Европа.

Налице е силно изразено съгласие за необходимостта от засилване на мобилността и обмена, включително чрез значително подсилена, приобщаваща и разширена програма „Еразъм +“. В зависимост от нивото на амбиция, могат да се предвидят няколко сценарии:

През следващата многогодишна финансова рамка (за седемгодишен период) за удвояването на броя на младите хора в ЕС, които участват в програмата „Еразъм +“ с цел обхващане на 7,5 % от младите в Европа, ще се изисква инвестиция в размер на 30 милиарда евро.

За да може всеки трети млад човек да участва в образователна дейност в чужбина по програма „Еразъм +“ за периода 2021—2027 г., ще е необходим бюджет в размер на около 90 милиарда евро.

ВАРИАНТИ ЗА БЪДЕЩАТА ФИНАНСОВА РАМКА

Кой е най-добрият начин за задвижване
на цифровата трансформация на Европа?

Подкрепата на ЕС за европейската инфраструктура за данни, свързаността и цифровите умения възлизат на около 35 милиарда евро за седемгодишния период. Тези средства се предоставят чрез Европейския фонд за регионално развитие (17 милиарда евро), Рамковата програма за научни изследвания и иновации (13 милиарда евро), Европейския социален фонд (2,3 милиарда евро), Механизма за свързване на Европа (1 милиарда евро) и програма „Творческа Европа“ (1 милиарда евро).

Запазването или дори намаляването на настоящите равнища на инвестициите би изложило на риск способността на ЕС да запази своята конкурентоспособност в ключови промишлени сектори и сектора на услугите, като например промишленото производство и машиностроенето, финансовите услуги, здравеопазването, транспорта, енергетиката или автомобилната промишленост. Недостатъчните инвестиции в цифрови умения допълнително ще задълбочат пропастта между търсенето и наличните експертни познания, докато едновременно автоматизацията замести традиционните задачи. Това ще доведе до занижаване на перспективите за работни места и растеж, до несъответстващи на необходимите стандарти обществени услуги и до по-голяма уязвимост по отношение на заплахите за киберсигурността.

Удвояването на сумите, инвестирани в цифровата икономика понастоящем, на около 70 милиарда евро за периода 2021—2027 г. ще осигури напредъка към интелигентен растеж в области като висококачествена инфраструктура за данни, свързаност и киберсигурност. Това би позволило въвеждането на нови надеждни и сигурни услуги в електронното здравеопазване, електронното управление или мобилността. Така ще се спомогне за гарантиране на водещата позиция на Европа в областта на високопроизводителните изчисления чрез суперкомпютри, Интернет от следващо поколение, изкуствения интелект, роботиката и големите масиви от данни. Това би засилило конкурентната позиция на промишлеността и предприятията в Европа в рамките на цифровизираната икономика. То също така ще има значително въздействие върху запълването на недостига на умения в Съюза.

ВАРИАНТИ ЗА БЪДЕЩАТА ФИНАНСОВА РАМКА

Как най-успешно да се насърчи конкурентоспособността
чрез научните изследвания и иновациите?

В развитите икономики, каквато е европейската, научните изследвания и иновациите имат ключова роля за подобряването на производителността и за стимулирането на конкурентоспособността. Ето защо бъдещият бюджет на ЕС трябва да му позволява да инвестира в двигателите на иновациите, които ще дадат възможност на европейската промишленост да се разраства и да просперира. Сегашните разходи на Съюза за рамковата му програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ възлизат на близо 80 милиарда евро за периода 2014—2020 г. С какъв бюджет за научни изследвания трябва да разполага той в бъдеще?

Ако се запази — или дори намали — сегашният размер на инвестициите, проблемът с недостатъчното финансиране няма да бъде решен. Това ще има верижен ефект върху националните и частните инвестиции и ще подкопае усилията за постигане на определената в стратегията „Европа 2020“ цел 3 % от брутния вътрешен продукт да бъдат инвестирани в научноизследователска и развойна дейност. Съюзът ще изостане още повече след световните лидери. Приносът на научните изследвания към другите политики на ЕС ще намалее.

Ако финансирането за рамковата програма се увеличи с 50 % на 120 милиарда евро, до 2040 г. ще бъдат създадени около 420 000 допълнителни работни места, а брутният вътрешен продукт ще нарасне с около 0,33 %. Така ще се запази тенденцията от последните години в бюджета на ЕС да се заделят повече средства за научни изследвания и иновации и ще се гарантира приемлив дял на финансираните висококачествени предложения. Съюзът ще стане по-привлекателен в световен мащаб за водещите изследователи и ще се допринесе за преодоляването на слабостите по отношение на иновациите и на възможностите за разрастване. Ще се спомогне за постигане на напредък в приоритетни области като цифровите технологии, енергетиката, климата и здравеопазването.

Ако средствата за рамковата програма се увеличат двойно на 160 милиарда евро, до 2040 г. ще бъдат създадени около 650 000 работни места, а брутният вътрешен продукт ще нарасне с около 0,46 %. Това ще позволи на ЕС да заеме водеща световна позиция по отношение на широкомащабните инициативи, като подготви пълното пазарно внедряване на решения в области като батериите, инфекциозните болести, интелигентните и чисти сгради и превозни средства, технологиите за декарбонизация, кръговата икономика, пластмасовите отпадъци и свързаните/автоматизираните автомобили.

ВАРИАНТИ ЗА БЪДЕЩАТА ФИНАНСОВА РАМКА

Как бюджетът на ЕС може да подкрепи
изграждането на истински Икономически и паричен съюз?

През декември 2017 г. Комисията изложи виждане за това как еврозоната и Съюзът като цяло биха могли да бъдат укрепени чрез бюджета на ЕС — както днес, така и в бъдеще. Представени бяха четири специфични функции: подкрепа за структурните реформи на национално равнище; съдействие за сближаването на държавите членки по пътя им на присъединяване към еврото; механизъм за подкрепа на банковия съюз; и функция за стабилизация, обединяваща различни фондове и инструменти, които съществуват на равнището на ЕС и на еврозоната, за да се подпомогне запазването на размера на инвестициите при големи асиметрични сътресения. Тези функции изискват преосмисляне, при което да се излезе извън ограниченията на сегашния бюджет на ЕС. За тази цел би могло например да се търси синергия с Европейската инвестиционна банка и замисления Европейски валутен фонд. При все това нашият бюджет за периода след 2020 г. също трябва да изиграе своята роля:

Инструментът за осъществяване на реформи и механизмът за сближаване ще трябва да са в състояние да предоставят силна подкрепа и мощни стимули за широк кръг от реформи в държавите членки. Бюджетен ред от порядъка на поне 25 милиарда евро за седем години ще осигури критична маса и ще спомогне финансирането да не се концентрира в само няколко държави членки.

Функцията за стабилизация следва да се изгради постепенно, като се основава на заеми „бек-ту-бек“, гарантирани от бюджета на ЕС, на заеми от Европейския валутен фонд, на доброволен застрахователен механизъм с национални вноски, както и на безвъзмездни средства от бюджета на ЕС. Необходимите суми от бюджета на ЕС не трябва непременно да са много големи, но размерът им трябва да е достатъчен, за да може например да се намали лихвената тежест на заемите и да се предоставят стимули за правилно прилагане на схемата за подпомагане.

ВАРИАНТИ ЗА БЪДЕЩАТА ФИНАНСОВА РАМКА

Каква амбиция е нужна, за да бъде политиката на сближаване ефикасна?

Политиката на сближаване е конкретен израз на солидарност с по-слабо развитите в икономическо отношение части на Съюза. Целта ѝ е да насърчи икономическото, социалното и териториалното сближаване. В момента всички държави — членки на ЕС, могат да получават подкрепа от европейските структурни и инвестиционни фондове. Трябва ли да се запази това положение, или тази политика следва да се ограничи до по-слабо развитите региони и/или държави членки? Ако достъпът до подкрепа се запази за всички, какво трябва да е равнището на амбиция?

Ако всички държави членки и региони продължат да имат право на подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд, ефикасността би могла да се повиши чрез модулиране на интензитетите на помощта и чрез по-доброто ѝ насочване. Ако разходите останат на сегашното си равнище от около 370 милиарда евро 4 , което представлява почти 35 % от многогодишната финансова рамка, това ще позволи да се запази силният акцент върху инвестициите във всички региони в области като иновациите, преобразуването на промишлеността, прехода към чиста енергия, действията, свързани с климата, и по-добрите възможности за трудова заетост.

Ако Европейският фонд за регионално развитие и Европейският социален фонд прекратят помощта си за по-развитите региони и регионите в преход, това ще се равнява на намаление от приблизително 95 милиарда евро за периода, което представлява над една четвърт от сегашните разпределени средства от тези фондове. Тази сума съответства на около 8,7 % от настоящата многогодишна финансова рамка. При този сценарий ще бъде преустановена подкрепата за регионите в Австрия, Белгия, Германия, Дания, Ирландия, Нидерландия, Финландия, континентална Франция и Швеция, както и за много региони в Испания и Италия.

Ако подкрепата се ограничи още повече до държавите — бенефициери на Кохезионния фонд, ще трябва да се прекратят и инвестициите в по-слабо развитите региони в Испания, Италия и Франция. Това ще се равнява на намаление от приблизително 124 милиарда евро за периода, което представлява около 33 % от сегашните разпределени средства. Тази сума съответства на около 11 % от настоящата многогодишна финансова рамка.

При сценарии 2 и 3 подкрепата за икономическите, социалните и териториалните предизвикателства ще трябва да бъде предоставяна от националните, регионалните и местните органи в съответствие с принципа на субсидиарност.

ВАРИАНТИ ЗА БЪДЕЩАТА ФИНАНСОВА РАМКА

Каква амбиция е нужна, за да бъде общата
селскостопанска политика ефикасна?

За периода 2014—2020 г. общата селскостопанска политика мобилизира около 400 милиарда евро за финансиране на пазарните мерки, директните плащания за земеделските стопани и програмите за развитие на селските райони с цел да се насърчат устойчивото селско стопанство и жизнеспособните селски икономики. На директните плащания се падат около 70 % от тази сума. Програмите за развитие на селските райони подпомагат инвестициите, обучението и селскостопанското производство с по-ефективно използване на ресурсите и понастоящем за тях са разпределени около 100 милиарда евро за целия период. Тези програми се съфинансират от държавите членки. Чрез общата селскостопанска политика Съюзът допринася за преодоляването на структурните проблеми в селските райони, като например липсата на привлекателни възможности за работа или недостига на умения. Сред основните цели на тези усилия са създаването на нови вериги на стойността, като чистата енергия и биоенергията, и предоставяне на подкрепа на селските райони, за да се възползват от природните си красоти.

В момента се обсъждат начините за най-добро използване на директните плащания. Важно предложение е директните плащания да се намалят и да се насочат по-добре в съответствие с целите на политиката. В момента 80 % от директните плащания се получават от 20 % от земеделските стопани. В процес на обсъждане са и начините да се намалят различията между държавите членки по отношение на подкрепата за селското стопанство. Промените в системата на директните плащания могат да дадат възможност за съсредоточаване на плащанията върху очакваните резултати, като например устойчивото селскостопанско производство в по-малко рентабилни или планински региони, поставянето на акцент върху малките и средните земеделски стопанства, инвестициите в устойчиви и ресурсно ефективни производствени системи и по-добрата координация с мерките за развитие на селските райони.

Ако през периода разходите за общата селскостопанска политика бъдат запазени на равнище от около 400 милиарда евро 5 , което съответства на приблизително 37 % от настоящата многогодишна финансова рамка, това ще позволи, посредством по-добро насочване, да се увеличи подкрепата, по-специално за малките и средните земеделски стопанства, което ще има положителни верижни ефекти върху развитието на селските райони. 

Евентуалното намаляване на подкрепата за общата селскостопанска политика с 30 % съответства на около 120 милиарда евро за периода на следващата многогодишна финансова рамка, или приблизително 11 % от настоящата многогодишна финансова рамка. При този сценарий е възможно средните доходи на земеделските стопанства да намалеят с над 10 % в редица държави членки, а в някои сектори спадът може да е и по-голям.

Евентуалното намаляване на подкрепата за общата селскостопанска политика с 15 % съответства на около 60 милиарда евро за периода на следващата многогодишна финансова рамка, или приблизително 5,5 % от настоящата многогодишна финансова рамка. При този сценарий намаляването на средните доходи на земеделските стопанства ще е по-малко, но при все това ще има осезаемо въздействие в определени сектори в зависимост от направените избори.

Тези сценарии не могат да се разглеждат изолирано. Всяко намаляване на директните плащания следва да бъде придружено с по-добро насочване на оставащия бюджет, например чрез по-голямо съсредоточаване върху малките и средните земеделски стопанства и по-добра координация с мерките за развитие на селските райони.

ВАРИАНТИ ЗА БЪДЕЩАТА ФИНАНСОВА РАМКА

Как най-добре да защитим интересите си в чужбина?

В бъдеще Съюзът ще трябва да разполага с инструменти, които да му позволяват да реализира амбициите си и да преодолява предизвикателствата — както вече съществуващите, така и новите. Заделеният за 2014—2020 г. бюджет за външни действия възлиза на около 66 милиарда евро, което представлява около 6 % от настоящата многогодишна финансова рамка. В допълнение към това финансиране Европейският фонд за развитие, който понастоящем е извън бюджета на Съюза, е основният инструмент за предоставяне на помощ за развитие на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и на отвъдморските страни и територии. Общият размер на финансовите средства на 11-ия Европейски фонд за развитие е около 31 милиарда евро за 2014—2020 г.

В бъдеще:

Ако сегашният размер на финансирането за външните инструменти се увеличи над 100 милиарда евро за целия период, това ще позволи на ЕС да реализира съществуващите и новите амбиции в области, вариращи от международното сътрудничество, управлението на миграцията, инвестициите, управлението, правата на човека и принципите на правовата държава до насърчаването на целите за устойчиво развитие, хуманитарната помощ, реакцията при кризи и предотвратяването на конфликти. Ще трябва да се обърне особено внимание на подкрепата за стратегията на ЕС за Западните Балкани, както и на усилията за стабилизиране, полагани от ЕС в съседните региони и в Африка.

Ако външните инструменти бъдат значително опростени и рационализирани, това би могло да подобри допълнително ефективността и ефикасността на бюджета в областта на външните отношения. Сред възможните действия е интегрирането на Европейския фонд за развитие в многогодишната финансова рамка, при условие че то бъде отразено в общия таван на разходите и че бъдат запазени съществуващите възможности за гъвкавост.

Бюджетът за външни отношения следва също да се разглежда на фона на колективния ангажимент на ЕС и на държавите членки до 2030 г. да заделят 0,7 % от брутния национален доход за официална помощ за развитие. За изпълнението на този ангажимент ще е необходимо в следващата многогодишна финансова рамка да се направи допълнително усилие от порядъка на 40 милиарда евро за седем години, без участието на Обединеното кралство и при положение че ЕС запази сегашния си дял от 20 % от официалната помощ за развитие. 

ВАРИАНТИ ЗА БЪДЕЩАТА ФИНАНСОВА РАМКА

Как да постигаме повече с по-малко средства
благодарение на финансовите инструменти?

В Документа за размисъл на Комисията относно бъдещето на финансите на ЕС бе подчертано значението, което имат гаранциите и финансовите инструменти за постигането на повече с по-малко средства. Очаква се например Европейският фонд за стратегически инвестиции да мобилизира над 500 милиарда евро, което ще даде силен тласък на европейската икономика. В същото време обаче сегашната ситуация с основаните на пазара инструменти на ЕС се характеризира с фрагментираност. Съществуват почти 40 финансови инструмента и три бюджетни гаранции и гаранционни фонда, управлявани централно, които представляват около 4 % от настоящата многогодишна финансова рамка. Само в сектора на малките и средните предприятия съществуват седем централно управлявани финансови инструмента и няколкостотин със споделено управление. Има ясна възможност за рационализиране и за по-голяма ефективност.

Вариант за подобряване на ефективността и на въздействието на инструментите с насоченост към подкрепата на инвестициите в ЕС би могъл да бъде интегрирането им в единен инструмент за подкрепа на инвестициите. Това допълнително ще подсили Европейския фонд за стратегически инвестиции и ще има положително въздействие върху инвестициите, икономическия растеж и заетостта в ЕС.

По-широкото използване на финансови инструменти и бюджетни гаранции може да увеличи над два пъти инвестициите, мобилизирани през следващата многогодишна финансова рамка — до 2 трилиона евро.

ВАРИАНТИ ЗА БЪДЕЩАТА ФИНАНСОВА РАМКА

Как да извлечем максимална полза от отменените средства?

Понастоящем средствата, за които е поето задължение в бюджета на ЕС, но в крайна сметка не са изразходвани при изпълнението на програмите на ЕС, се отменят. Отмяната на тези средства води до намаляване на размера на изчисляваните на годишна база брутни национални вноски на държавите членки в сравнение с цялостното изпълнение на бюджетните задължения.

Вместо да бъдат отменяни, тези суми биха могли да бъдат използвани като резерв на Съюза. Този резерв може да бъде мобилизиран за постигане на общите приоритети и за справяне с общите предизвикателства. Настоящите прогнози сочат, че около 21—28 милиарда евро могат да станат достъпни по линия на този механизъм за период от 7 години. Тези суми можеха да се използват през 2015 г. например за финансиране на Европейския фонд за стратегически инвестиции и за преодоляване на недостига на инвестиции в резултат на финансовата криза. Това можеше да бъде направено вместо да се намаляват средствата по ценни програми като „Хоризонт 2020“ или Механизма за свързване на Европа. Резервът можеше да бъде използван и през 2016 г. за подкрепа за създаването на Механизма за бежанците в Турция, за който беше необходима цялата гъвкавост на бюджета на ЕС, както и отделни вноски от държавите членки. Тези суми щяха да дадат възможност и за по-бързото мобилизиране на повече средства за справяне с миграционната криза.

В съвременния бързо променящ се свят непредвидими събития ще се случват все по-често. Резервът на Съюза ще даде възможност за бързи и решителни действия срещу такива промени. Ще продължим да изпълняваме следващата финансова рамка почти десет години, считано от настоящия момент. Тази дългосрочна стабилност е предимство, но и ограничение. Резервът на Съюза ще предостави мощен и гъвкав нов инструмент за справяне с непредвидени събития и за реагиране в извънредни ситуации в области като сигурността и миграцията.

ВАРИАНТИ ЗА БЪДЕЩАТА ФИНАНСОВА РАМКА

   Трябва ли финансирането от ЕС да бъде обвързано с повече условия?

Потенциалът на бюджета на ЕС може да бъде напълно реализиран, ако икономическата, регулаторната и административната среда в държавите членки е благоприятна.

Ето защо съгласно настоящата многогодишна финансова рамка от всички държави членки и бенефициери се изисква да докажат, че регулаторната рамка за финансово управление е стабилна, че съответната правна уредба на ЕС се прилага правилно и че е налице необходимият административен и институционален капацитет, за да се гарантира успехът на финансирането от ЕС. Освен това условията на политиката могат да насърчат сътрудничеството между държавите членки в области, в които икономиите от мащаба или вторичните ефекти са значителни. В рамките на текущата многогодишна финансова рамка също така бяха въведени нови разпоредби, за да се избегнат ситуации, при които ефективността на финансирането от ЕС се подкопава от рисковани икономически и фискални политики.

Изготвянето на новата многогодишна финансова рамка е възможност да се установи дали посредством тези принципи е била създадена солидна база за постигане на резултати. Освен това сега е времето да се помисли как връзката между финансирането от ЕС и спазването на основните ценности на ЕС може да бъде укрепена.

Такъв механизъм обаче ще трябва да бъде прозрачен, пропорционален и законосъобразен. Въпреки че по принцип той би могъл да се прилага спрямо всички съответни политики, включващи разходи от бюджета на ЕС, всички финансови условия ще трябва да бъдат точни, пропорционални и да изискват достатъчно обвързване между наложените условия и целта на финансиране. В този дебат ще трябва също така да се вземе предвид въздействието на евентуалните нарушения на основните ценности или на принципите на правовата държава на национално равнище върху отделните бенефициери на финансиране от ЕС, като например участващите в „Еразъм“ студенти, изследователи и организации на гражданското общество, които не носят отговорност за такива нарушения 6 . 

ВАРИАНТИ ЗА БЪДЕЩАТА ФИНАНСОВА РАМКА

Как новите собствени ресурси могат да допринесат
за бюджета на ЕС?

Схема за търговия с емисии: Схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) е крайъгълен камък в политиката на ЕС в областта на климата. Известен брой квоти се продават чрез търг от държавите членки и се купуват от предприятия с цел покриване на техните емисии на парникови газове. Част от приходите от продажбата на квоти чрез търг могат да бъдат предоставени за бюджета на ЕС. В зависимост от пазарните цени на квотите част от приходите, генерирани чрез схемата за търговия с емисии, могат да реализират приходи, изчислени на стойност между 7 милиарда евро и 105 милиарда евро за период от седем години.

Собствен ресурс въз основа на ДДС: Данъкът върху добавената стойност представлява потребителски данък върху добавената стойност на всички стоки и услуги, продавани в ЕС. Понастоящем собственият ресурс въз основа на този данък се отчита по много сложни статистически изчисления. Реформираният собствен ресурс може да бъде начислен върху опростена база за собствените ресурси от ДДС. Приходите от текущия собствен ресурс въз основа на ДДС са понастоящем в размер на около 105—140 милиарда евро за период от седем години и могат да бъдат адаптирани чрез промяна на размера на ставката в зависимост от необходимите нива.

Обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък: Големите предприятия имат голяма полза от единния пазар. Общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък е единен набор от общи правила за изчисляване на облагаемите печалби на предприятията в Съюза. Вноска, определена въз основа на хармонизирана данъчна основа за облагане с корпоративен данък, която евентуално би могла да включва цифров компонент, ще засили връзката между ползите от единния пазар и финансирането на Съюза. Всяка държава членка ще запази правото си да облага с данъци разпределения ѝ дял от печалбите, като прилага собствената си национална данъчна ставка. В зависимост от избрания модел и прилаганата ставка свързаната с данъка обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък може да генерира между 21 и 140 милиарда евро за период от седем години, без да са включени очакваните приходи от намаляването на данъчните измами.

Сеньоражът е термин, използван за описване на приходите, които централните банки и правителствата получават от емитирането на парични средства. Тъй като паричният доход на Европейската централна банка за емитирането на еврото е пряко свързан с Икономическия и паричен съюз, той може да се разглежда като възможен нов собствен ресурс. Под формата на национална вноска за бюджета на ЕС може да бъде предоставена сума, съответстваща на дяла от нетните печалби от паричния доход в еврозоната на националните централни банки, изплатен за националните хазни на ЕС. Подобна логика беше приложена по отношение на дохода, генериран от Европейската централна банка и националните централни банки, от натрупаните средства по гръцките държавни облигации. През 2012 г. министрите от Еврогрупата се договориха да прехвърлят на Гърция сумата, равностойна на генерирания от Евросистемата (Европейската централна банка ЕЦБ и националните централни банки) доход, за гръцките държавни облигации. В зависимост от прилагания процент очакваните приходи от сеньораж биха могли да варират между 10,5 милиарда евро (10 %) и 56 милиарда евро (50 %) за период от седем години.

ЗАЩО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ДОПУСКАТ ЗАКЪСНЕНИЯ?

Стартирането на програмите за периода 2014 — 2020 г. в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове беше забавено значително. Законодателството за секторните програми бе изготвено в окончателен вид едва през декември 2013 г. след постигането на споразумение за многогодишната финансова рамка през първото полугодие на посочената година. Това доведе до забавяне на приемането на подробните правила, необходими за прилагането на програмите на място, както и на последвалите преговори по споразуменията за партньорство с държавите членки.

Вследствие на това бяха забавени и инвестициите, и подкрепата за много съществени проекти и реформи. Това се случи заедно със значителното намаление на бюджетни кредити за поети задължения в началото на текущия период.

Развитие на таваните на поетите задължения в периода между 2000 г. и 2020 г. (по текущи цени)

Забавянията имат реални последици за хората.

Правните актове за фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и за фондовете за сигурност бяха приети едва през 2014 г. Това доведе до закъснение в определянето на органите, а приемането на програмите се осъществи едва през 2015 г. В резултат на забавянето държавите членки не са били в състояние да започнат проектите навреме. Това оказа въздействие върху липсата на капацитет за прием и настаняване в държавите членки и върху управлението на границите. Забавянията попречиха на гръцката администрация да се възползва пълноценно от финансирането на ЕС, за да се подготви за справяне с кризата през 2015 г. Убежищата не бяха готови. Условията за прием на бежанци бяха лоши в момент, в който в периода юни—септември 2015 г. на гръцките острови масово пристигаха хора, нуждаещи се от закрила. Същевременно други държави членки, сред които Швеция и Австрия, не разполагаха с финансиране от ЕС за настаняване на хора, идващи по маршрута през Балканите. В тези времена на предизвикателства ЕС трябваше да прибегне до спешна помощ, за да подкрепи държавите членки.

Редица международни действия по линия на програма „Еразъм +“, не можаха да бъдат изпълнени през 2014 г. поради късното приемане на последната финансова рамка. В резултат на това около 25 000—30 000 от обмените на студенти и преподаватели от държавите членки и държавите партньори, планирани за 2014 г., не можаха да бъдат осъществени през посочената година. Ако такива забавяния бяха възникнали по време на цялата програма около 1 000 000 млади хора нямаше да могат да се възползват от обмен по програмата „Еразъм +“ през 2021 г.

Забавяния в прилагането на следващата рамкова програма за научни изследвания биха довели до загуба на около 5000 работни места месечно в областта на научните изследвания (около 3—4 % от общия брой на работните места в областта на научните изследвания) и 7000 допълнителни работни места в икономиката като цяло. Над 200 научни публикации ще останат нереализирани за същия период, включително 100 статии с голяма важност.

Забавяния в подбора на проектите на ранен етап от изпълнението на програмите за сближаване биха довели до това над 100 000 проекта да не могат за бъдат стартирани навреме. Засегнатите области включват подкрепата за предприятията, енергийната ефективност, здравеопазването, образованието и социалното приобщаване.

Редица мащабни инфраструктурни проекти, също биха били силно засегнати от закъснения. Космическите програми като „Галилео“ или „Коперник“ имат продължителен инвестиционен цикъл. Поради това те изискват предвидимост, що се отнася до възлагането на обществени поръчки. Текущата процедура за възлагането на обществени поръчки за определен брой спътници „Галилео“ например ще бъде приключена през 2019 г. и може да бъде приложена изцяло след влизането в сила на новите правни и бюджетни изисквания.

Други примери за отрицателното въздействие на забавянията, свързани с договарянето на новата финансова рамка, касаят проекта „Rail Baltica“. По линия на този проект ще бъде изградена железопътна линия от ключово значение в балтийските държави и тя трябва да бъде приключена до 2025/2027 г. Във връзка с проекта през 2021 г. трябва да стартират важни обществени поръчки в областта на строителството. Това е от съществено значение за завършването на проект, който ще помогне за свързването на пет милиона души в балтийските държави с останалата част на Европа. Същевременно високоскоростната железопътна линия ще даде възможност за товарни потоци по целия път от Финландия до Германия, държавите от Бенелюкс и от региона на Адриатическо море.

Предвижда се тунелът под прохода „Бренер“ да бъде завършен до 2027 г., като инженерните работи по железопътната мрежа трябва да започнат в рамките на следващата МФР. Този проект е от съществено значение за прехвърлянето на половината от 2,2 милиона камиони от магистрала „Бренер“ към железопътната мрежа. В резултат на това ще намалее замърсяването в прекрасните долини в района между Мюнхен-Инсбрук и Верона.

Постоянната връзка в пролива Фемарн-Белт между Германия и Дания, железопътната линия Евора-Мерида, която най-накрая ще свърже Лисабон и Мадрид, тунелът под прохода Лион-Торино, който ще свърже високоскоростните железопътни мрежи на Франция и Италия, също трябва да бъдат приключени до края на следващата многогодишна финансова рамка.

Не трябва да се допускат забавяния във връзка с планирането или възлагането на обществени поръчки по тези проекти заради късното приемане на следващата многогодишна финансова рамка.