ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 17.1.2018
COM(2018) 24 final
2018/0008(NLE)
Предложение за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно ключовите компетентности за учене през целия живот
(текст от значение за ЕИП)
{SWD(2018) 14 final}
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
•Основания за предложението и негови цели
В европейските общества и икономики се извършват значителни цифрови и технологични иновации, както и промени в пазара на труда и демографски промени. Много от днешните професии преди десет години не съществуваха, а в бъдеще ще се създават много нови форми на заетост. В Бялата книга за бъдещето на Европа Комисията изтъква, че „съществува вероятност повечето от децата, които днес посещават начално училище, един ден да работят на нови видове работни места, които все още не съществуват“ и че за справяне с това предизвикателство „ще са необходими огромни инвестиции в уменията и сериозно преосмисляне на образователните системи и системите за учене през целия живот“.
Образованието и обучението са част от решението как повече хора да намерят достойна работа, да се отговори по-добре на нуждите на икономиката от умения и да се укрепи устойчивостта на Европа. Поради бързия технологичен напредък и свързаните с него промени в професионалните профили и изисквания ученето през целия живот трябва да се основава на силно сътрудничество и синергия между промишлеността, образователните, обучителните и учебните среди. Същевременно е необходимо системите за образование и обучение да се адаптират към тази реалност. По-специално вече не е достатъчно младите хора да притежават определен набор от умения или знания; нужно е те да развият устойчивост, широк кръг компетентности и способност да се адаптират към промените. В тези условия необходимостта от учене през целия живот и ценността на това учене, при което хората през целия си живот придобиват нови и по-важни компетентности, са по-очевидни от всякога.
В Римската декларация от 25 март 2017 г. лидерите на 27 държави членки и на Европейския съвет, Европейския парламент и Европейската комисия поеха ангажимент да работят за Съюз, „в който младите хора получават най-доброто образование и обучение и могат да следват и да намират работа навсякъде на континента“.
Нашите общества и икономики разчитат до голяма степен на високообразованите и компетентни хора. Умения като творчеството, критичното мислене, инициативността и способността за решаване на проблеми имат важно значение предвид на сложността на съвременното общество и промените в него. В Документа за размисъл относно извличането на ползите от глобализацията се посочва, че в общество, което е все по-мобилно и цифровизирано, са необходими нови начини на учене и по-гъвкави модели на обучение и образование, а в Документа за размисъл относно социалното измерение на Европа се подчертава колко е важно хората да притежават подходящите умения и компетентности, за да се поддържа жизненият стандарт в Европа. Изменението на климата и ограничените природни ресурси, както и икономическото и социалното неравенство водят до необходимостта всички човешки дейности да бъдат съобразени с принципите на устойчивото развитие.
Както бе ясно посочено в съобщението на Комисията „Укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура“, създаването на европейско пространство за образование следва да улесни сътрудничеството и мобилността на учащите се, на персонала, зает в образованието и обучението, и на образователните и учебните заведения. Тази амбиция произтича от общия интерес на всички държави членки да използват пълния потенциал на образованието и културата като движеща сила за създаване на работни места, социална справедливост и активно гражданско участие, както и за европейската идентичност в цялото ѝ многообразие. Тя съответства на нарасналата мобилност на европейските пазари на труда, на необходимостта да се инвестира все повече в изучаването на езици, в цифровите и предприемаческите компетентности и в компетентностите в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ). В своите последващи действия Европейският съвет през декември 2017 г., наред с другото, призова за проучване на мерки в отговор на предизвикателствата, свързани с уменията в областта на цифровизацията, киберсигурността, медийната грамотност и изкуствения интелект, и на необходимостта от приобщаващ подход към образованието и обучението, основан на ученето през целия живот и иновациите.
В рязък контраст с тези нужди, по данни от последното проучване PISA на ОИСР 20 % от учениците в Европейския съюз (ЕС) нямат достатъчни умения по четене, математика и природни науки. Тревожно е, че между 2012 и 2015 г. тенденцията на отбелязване на ниски резултати в ЕС като цяло се е засилила. В държавите, участвали в проучването на ОИСР за уменията на възрастните (PIAAC) за 2012 г., между 4,9 % и 27,7 % от възрастните имат само най-ниска езикова грамотност, а между 8,1 % и 31,7 % имат само най-ниска математическа грамотност.
Освен това 44 % от населението на ЕС има слаби умения за работа с цифрови технологии, а 19 % — никакви умения в тази област, въпреки че темпът на технологичните промени и промените в цифровите технологии оказва много силно въздействие върху нашите икономики и общества. Вследствие на бързото цифровизиране на икономиката вече за почти всички длъжности, а също и за участие в обществото като цяло се изисква някакво ниво на цифрови умения. В наши дни цифровите умения са също толкова необходими, колкото и езиковата и математическата грамотност и по тази причина Европа се нуждае от хора с цифрови компетентности, които могат не само да използват тези технологии, но и да правят нововъведения в тях и да въвеждат използването им.
В Европейския стълб на социалните права като негов първи принцип е посочено правото на достъп до качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот. Ако човек не притежава компетентностите, необходими за успешно участие в обществото и на пазара на труда, това увеличава за него риска от безработица, бедност и социално изключване. Това спъва приобщаващия и устойчив растеж, както и конкурентоспособността на промишлеността и възможностите за иновации. Както сочат проучванията, подобряването на основната езикова и математическа грамотност и на цифровите компетентности е неделимо от развиването на умения в по-широк кръг ключови компетентности; то е особено силно свързано с личностното развитие и развиването на компетентности за учене и на граждански компетентности.
През 2006 г. Европейският парламент и Съветът приеха Препоръка относно ключовите компетентности за учене през целия живот. С нея на държавите членки бе препоръчано да развият предоставянето на ключови компетентности за всички като част от своите стратегии за учене през целия живот. Освен това в приложената към нея Европейска референтна рамка за ключовите компетентности бяха определени компетентностите, нужни на всеки човек за личностна реализация и развитие, за работа, за социално приобщаване и за активно гражданско участие. Държавите членки бяха приканени да използват тази референтна рамка, за да гарантират, че първоначалното образование и обучение дават на всички млади хора средства възможност да развият ключовите компетентности до ниво, осигуряващо им подготвеност за живота като възрастни, и че възрастните могат да развиват и актуализират своите ключови компетентности през целия си живот.
От 2006 г. насам начините на преподаване и учене се развиха бързо; по-широкото използване на технологии, увеличеното дистанционно обучение и по-честото информално учене чрез използване на мобилни цифрови устройства влияят върху възможностите за придобиване на компетентности. Опитът от последното десетилетие показа, че е необходимо тези нови възможности да се използват в образователните, обучителните и учебните среди по-добре, за да се подпомага активно развиването на компетентности през целия живот. Нужно е учебните практики за всички учащи се и по всички предмети да се обогатят чрез укрепване на сътрудничеството между формалната и неформалната учебна среда. Това може да се постигне, като се насърчат междудисциплинарното учене, ученето, основано на проучвания, стажовете и ученето в процеса на работа.
Целта на предложената препоръка е да се подобри развиването на ключови компетентности от всички хора през целия им живот и да се подкрепят мерките, необходими, за да се постигне това. С тази препоръка държавите членки се насърчават да подготвят по-добре хората за променящите се пазари на труда и за активно гражданско участие в по-многообразните, по-мобилни, по-цифровизирани и по-глобализирани общества и да развиват ученето във всички етапи от живота. С нея се призовава по-специално за инвестиране в основните умения и в предприемаческите, цифровите и езиковите компетентности, за да могат всички да участват активно в обществото и в икономиката. Отправя се също така призив за инвестиране в компетентностите по НТИМ, за да се подобри разбирането на науката и за да станат по-привлекателни професиите в тези области. Предложената препоръка заменя Препоръката относно ключовите компетентности за учене през целия живот, приета от Европейския парламент и Съвета през 2006 г. С предложената препоръка:
·ще се подпомогне прилагането на първия принцип на Европейския стълб на социалните права, съгласно който „всеки има право на достъп до качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот с цел да поддържа и придобива умения, които му дават възможност да участва пълноценно в обществото и успешно да осъществява преходи на пазара на труда“, както и на четвъртия принцип — утвърждаване на правото на „навременна и съобразена с нуждите помощ за подобряване на перспективите за заетост или самостоятелна заетост“, включително правото на „подкрепа за търсене на работа, обучение и преквалификация“;
·ще се подпомогне изграждането на европейско пространство за образование, като се постигне съгласие за ключовите компетентности, необходими на всички учащи се, като се насърчи мобилността на учащите се и на образователния персонал и като се съдейства по-специално за развиването на езикови компетентности с цел улесняване на мобилността и сътрудничеството в Европа;
·ще се подпомогне развиването на предприемачески компетентности с цел придобиване на основни умения и нагласи, включително творчество, инициативност, умения за работа в екип, разбиране на рисковете и чувство за отговорност;
·ще се отговори на променящите се потребности от компетентности, включително от основни умения, цифрови компетентности и компетентности по НТИМ, и ще се наблегне на мерките в подкрепа на развиването на компетентности в тези области;
·ще се подчертае ролята на активното гражданско участие, общите ценности и основните права;
·ще се интегрират резултатите от Десетилетието на ООН на образованието за устойчиво развитие и тласъкът, даден от цел 4 на ООН за устойчиво развитие — образование 2030;
·ще се помогне на държавите членки, на образователните, обучителните и учебните среди и на работещите в сферата на образованието по-успешно да съдействат за развиването на компетентности, като се посочат добри практики в помощ на развиването на ключови компетентности;
·ще се допринесе за разработването на бъдещата стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението, като се спомогне за установяването на общо разбиране на ключовите компетентности;
·ще се подпомогне използването на европейски източници на финансиране, като „Еразъм+“, европейските структурни и.инвестиционни фондове и „Хоризонт 2020“.
Придружаващият работен документ на службите на Комисията съдържа допълнителни факти от досегашния опит при изпълнението на Препоръката от 2006 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот, анализ в подкрепа на новата Препоръка относно ключовите компетентности за учение през целия живот, както и примери за съществуващи политики и проекти, подпомагащи развиването на компетентности от гледна точка на ученето през целия живот.
Контекст
Ключовите компетентности са компетентностите, нужни на всеки човек за личностна реализация и развитие, за работа, за социално приобщаване и за активно гражданско участие. Те се състоят от знания, умения и нагласи и излизат извън рамките на концепцията за само (академични) „знания“.
В Европейската референтна рамка от 2006 г. за ключовите компетентности за учене през целия живот („Референтната рамка“) се определят осем ключови компетентности:
·общуване на майчиния език;
·общуване на чужди езици;
·компетентност по математика и основни компетентности по науки и технологии;
·цифрова компетентност;
·способност за учене;
·социална и гражданска компетентност;
·инициативност и предприемачество; и
·културно съзнание и изява.
От приемането на Референтната рамка тя и концепцията, на която се основава, се използват от държавите членки и от заинтересованите страни; повечето държави членки осъществиха съответни реформи. Тези реформи са най-различни, а с времето държавите членки адаптираха определението за ключовите компетентности. Повечето реформи са в училищното образование или в професионалното образование и обучение. Наблюдава се напредък по-скоро по ключовите компетентности, които имат ясна връзка с традиционните учебни предмети — като общуването на майчиния език и компетентността по чужди езици или по математика, а не толкова по компетентностите, излизащи извън границите на традиционните предмети — като компетентността за учене и предприемаческата, социалната и гражданската компетентност.
Образователните, обучителните и учебните среди са изправени пред предизвикателства при прилагането на ориентирани към компетентности подходи към преподаването и ученето. Преминаването от една по-скоро статична концепция за съдържанието на учебната програма към динамична дефиниция на знанията, уменията и нагласите, които учащите се трябва да развият в хода на учебния процес, изисква промяна на парадигмата в образованието, обучението и ученето, засягаща начина на организация и оценяване.
Освен това нуждите от компетентности не са статични, а се променят през живота. Необходимо е компетентностите, придобити в училище, да се развиват, за да са адекватни през целия живот; осъвременяването на компетентностите и придобиването на нови компетентности в отговор на променящите се нужди е процес, продължаващ през целия живот. По тази причина всеки човек има нужда от възможност да развива своите компетентности през целия си живот.
С настоящата препоръка не само се представя актуализирана Европейска референтна рамка за ключовите компетентности за учене през целия живот, но и се очертават добри практики в помощ на разработването на ориентирани към компетентности подходи в образованието и обучението, включително неформалното учене и от гледна точка на ученето през целия живот.
•Съгласуваност със съществуващите разпоредби в тази област на политиката
В Съвместния доклад за 2015 г. на Съвета и на Комисията относно прилагането на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“) се определят ясни приоритети при придобиването на „подходящи и висококачествени знания, умения и компетентности, развити при ученето през целия живот, с акцент върху резултатите от ученето с оглед на пригодността за заетост, иновациите, активното гражданство и благосъстоянието“.
В съобщението на Комисията „Укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура“ се призовава за инвестиране в хората и в тяхното образование и за гарантиране, че системите за образование и обучение помагат на всички учащи се да придобият знанията, уменията и компетентностите, които са от първостепенно значение в съвременния свят. В съобщението също така се прави силна връзка между общото разбиране на компетентностите, нужни на всеки човек, и създаването на европейско пространство за образование.
Преразглеждането на Препоръката на Съвета от 2006 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот бе обявено в Новата европейска програма за умения с цел да се установи общо и осъвременено разбиране на ключовите компетентности, да се насърчи тяхното въвеждане в програмите за образование и обучение и да се осигури подкрепа за по-доброто развиване и оценяване на тези умения.
В инициативата „Инвестиране в младежта на Европа“, приета на 7 декември 2016 г., и в последвалите я съобщения относно училищното развитие и върховите постижения в областта на преподаването и относно модернизирането на висшето образование (от май 2017 г.) Комисията допълнително изтъкна необходимостта да се инвестира в развиването на компетентности и да се определят допълнителни цели в тази област.
В приетата през декември 2016 г. Препоръка на Съвета относно повишаване на уменията: нови възможности за възрастните се препоръчва на възрастните с ограничени умения, знания и компетентности да се предостави възможност, в съответствие с техните индивидуални потребности, да придобият минимално ниво на езикова и математическа грамотност и на цифрова компетентност и/или да придобият по-широк набор от умения, знания и компетентности въз основа на Препоръката от 2006 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот.
В Препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене държавите членки се приканват да въведат не по-късно от 2018 г., в съответствие с националните условия и особености и по подходящ според тях начин, разпоредби за валидирането на неформалното и самостоятелното учене, които да дават на всяко лице възможността да валидира знанията, уменията и компетентностите, които е придобило чрез неформално и самостоятелно учене, и да получи пълна или, където е приложимо, частична квалификация.
С Препоръката на Съвета от 22 май 2017 г. относно Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот и за отмяна на препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот се предоставя обща референтна рамка, която да помага на хората и организациите да сравняват различните квалификационни системи и квалификационните нива в тези системи.
Рамката „Европас“ помага на хората да представят и описват по-добре своите компетентности и умения.
•Съгласуваност с другите политики на Съюза
В съобщението си „Укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура“ Комисията подчертава, че образованието е основата за производителна и творческа работна сила и в крайна сметка — за устойчива икономика. Комисията изтъква необходимостта да се инвестира в хората, в техните компетентности и в предлаганите им възможности. Тя посочва по-специално необходимостта от повече усилия в подкрепа на развиването на ключови компетентности.
В Европейския стълб на социалните права се подчертава правото на всеки на „достъп до качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот с цел да поддържа и придобива умения, които му дават възможност да участва пълноценно в обществото и успешно да осъществява преходи на пазара на труда“, както и правото на „допълнително обучение и преквалификация“.
Предложението за Препоръка на Съвета относно общите ценности, приобщаващото образование и европейското измерение на преподаването поставя специален акцент върху гражданската компетентност, описана в приложението към настоящата препоръка. В това предложение се посочват действия, които държавите членки могат да предприемат с подкрепата на Съюза.
В Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно план за действие в областта на цифровото образование се посочва как системите за образование и обучение могат по-добре да използват иновациите и цифровите технологии и да подкрепят развиването на съответни цифрови компетентности, нужни за живота и работата във време на бързи промени, свързани с цифровизацията. Планът за действие в областта на цифровото образование е насочен по-специално към системите за първоначално образование и обучение и обхваща училищата, професионалното образование и обучение, и висшето образование.
2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ
•Правно основание
Инициативата е в съответствие с членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Съгласно член 165 от ДФЕС Съюзът допринася за развитието на качествено обучение чрез насърчаване на сътрудничеството между държавите членки и ако е необходимо, чрез подпомагане и допълване на техните действия, като напълно зачита отговорностите на държавите членки за съдържанието и организацията на техните образователни системи. В член 166 е посочено, че Съюзът провежда политика на професионално обучение, която подкрепя и допълва действията на държавите членки, като напълно зачита отговорностите на държавите членки относно съдържанието и организацията на професионалното обучение.
Инициативата не предвижда разширяване на регулаторните правомощия на ЕС, нито обвързващи ангажименти за държавите членки. Държавите членки решават, съгласно националните си особености, как да прилагат тази препоръка.
•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)
Макар че много държави членки имат собствени национални рамки за компетентности, от които образованието и обучението да се ръководят, понастоящем обменът на добри практики за допълнително подпомагане на ориентираното към компетентности преподаване и учене е ограничен.
Добавената стойност на настоящата препоръка на равнището на Съюза се изразява в способността на ЕС:
·да формулира обща референтна рамка за необходимите компетентности;
·да насърчи общото разбиране по отношение на ученето през целия живот;
·да улесни обмена на знания, експертен опит и добри практики;
·да подкрепи инициативи на равнище ЕС за насърчаване на развиването на компетентности;
·да подкрепи разработването на рамки за компетентности, които да помагат за дефиниране на резултатите от ученето и да съставляват основа за практики за оценяване и валидиране;
·да съдейства за оценяването на развиването на компетентности и да следи напредъка на равнище ЕС.
•Пропорционалност
С предложението се утвърждава общо разбиране на ключовите компетентности за учене през целия живот и се полага основата, на която държавите членки и Комисията да споделят добри практики и да разработват политики на национално равнище и на равнище ЕС, насърчаващи придобиването на ключови компетентности. Предложението обхваща всички равнища на образование и обучение, формалното, неформалното и информалното учене, както и всички възрастови групи. Тъй като ангажиментите, които държавите членки ще поемат, са доброволни и всяка държава членка решава какъв подход да предприеме, мярката се счита за пропорционална.
•Избор на инструмент
За да се способства за постигането на целите, посочени в членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Договорът упълномощава Съвета да приема препоръки по предложение на Комисията.
Препоръката на Съвета е подходящ инструмент в областта на образованието и обучението в случаите, когато ЕС разполага с правомощие да подпомага действията на държавите членки. Този инструмент често се използва за действие на европейско равнище в сферите на образованието и обучението. Като правен инструмент, той бележи ангажирането на държавите членки с мерките, изложени в текста, и осигурява по-солидна политическа основа за сътрудничество в тази област при пълно зачитане на компетентността на държавите членки в сферата на образованието и обучението.
3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство
•Консултации със заинтересованите страни
Във връзка с предложението бяха проведени серия срещи за консултации и семинари на експерти, които започнаха с Форума за образованието, обучението и младежта през октомври 2016 г. Преразглеждането на Препоръката от 2006 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот бе широко обсъдено с представители на държавите членки на заседанията на Групата на високо равнище по стратегическата рамка „Образование и обучение 2020“, на генералните директори, отговарящи за училищното образование, професионалното образование и обучение и висшето образование, както и на Консултативния комитет за професионално образование и обучение, Комитета по въпросите на културата и Консултативната група по Youthpass.
От 22 февруари до 19 май 2017 г. бе проведена обществена онлайн консултация, в която бяха получени близо 500 отговора и бяха представени 69 документа за изразяване на становище. Резултатите свидетелстват за широко участие на министерствата на образованието и заинтересованите страни от неправителствения сектор. Процесът на консултации приключи с конференция в Брюксел на 14 юни 2017 г.
Резултатите от консултацията потвърждават уместността на Европейската референтна рамка за ключовите компетентности. Респондентите потвърдиха, че са нужни промени, за да се гарантира, че тази рамка отразява политическото, социалното, икономическото, екологичното и технологичното развитие от последното десетилетие.
Основните заключения от обществената онлайн консултация са следните:
·повечето респонденти оценяват високо Референтната рамка като инструмент от практическо значение
·за образованието, обучението и ученето (77 %);
·повечето респонденти виждат необходимост от малки промени в Референтната рамка (65 %);
·респондентите изтъкват необходимостта да продължи да се насърчава използването на Референтната рамка и
·да се подкрепя ориентираното към компетентности образование, обучение и учене в Европа.
Онлайн консултацията, документите за изразяване на становище и консултативните срещи/конференции подчертаха необходимостта:
·да се отговори на нуждите от компетентности по отношение на езиковата грамотност, езиците и комуникацията в съвременните многоезични и културно многообразни общества;
·в отговор на бързо променящата се цифрова и технологична среда да се актуализира дефиницията на цифровата компетентност. Това актуализиране следва да включва поуките от разработването и подпомагането на прилагането на широко използваната Рамка за цифрова компетентност;
·да се подобри развиването на компетентности в областта на математиката, науката и технологиите;
·да се наблегне на значението на личностните и междуличностните умения, наричани понякога „житейски“, „социално-емоционални“ или „меки“ умения, тъй като те помагат на хората да реагират на несигурността и промяната. Предлага се умения като критичното мислене, работата в екип, решаването на проблеми и междукултурните умения да бъдат застъпени по-добре в Референтната рамка;
·в Препоръката да се наблегне на устойчивостта с оглед на Десетилетието на ООН на образованието за устойчиво развитие (2005—2014 г.) и с оглед на глобалните цели за устойчиво развитие за 2030 г., включително за образованието;
·да се подчертае гражданската компетентност и ролята на гражданството, общите ценности и правата на човека. Все по-важно е на хората да се даде възможност да действат като отговорни и активни граждани, които могат да допринесат за развитието на мирни, толерантни, приобщаващи и сигурни общества. Във връзка с това се предлага да се подобрят медийната грамотност и междукултурните умения;
·да се наблегне на творчеството, на умението за планиране и управление на процеси и на способността за справяне с риска като част от информираното вземане на решения — които са основни аспекти на предприемаческата компетентност. Изразено бе предпочитание актуализираната дефиниция да се съгласува с рамката EntreComp;
·да се вземе предвид по-широк кръг от съвременни форми на културна изява и да се включи и елементът на развиване на собствената културна идентичност на индивида. Да се наблегне на позитивните и отворени нагласи към други култури и към културните различия.
Консултацията потвърди, че използването на Референтната рамка е било съсредоточено върху формалното учене в основното и средното образование. Ето защо е необходима по-силна връзка с останалите видове образование и обучение, като образованието и грижите в ранна детска възраст, професионалното образование и обучение, висшето образование, образованието за възрастни и неформалното учене.
И накрая, за по-нататъшно насърчаване на използването на Референтната рамка бе предложено да се засили ръководството и подпомагането на работещите в сферата на образованието и обучението и да се проучат начини за подкрепа на подходите към оценяването както като част от процеса на преподаване и учене, така и за ръководството на образованието и обучението.
•Събиране и използване на експертни становища
Предложението се основава на широк кръг доклади и проучвания за влиянието на Препоръката от 2006 г. относно ключовите компетентности, свързаните с нея реформи в държавите членки и съответните проекти, финансирани от ЕС. В Съвместния доклад на Съвета и на Европейската комисия от 2010 г. относно напредъка бе направен преглед на първите резултати в държавите членки в преминаването към ориентирани към компетентности учебни програми в образованието и обучението. Заключенията на KeyCoNet — европейска мрежа за политика за развиване на ключови компетентности в училищното образование, и докладът на „Евридика“ от 2012 г. съдържат добър обзор на използването на Референтната рамка в училищното образование. В докладите на Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP) се прави преглед до каква степен Референтната рамка е изиграла роля в професионалното образование и обучение.
Събрани бяха и данни чрез проучвания, извършени с цел преглед, включително на литературата, на прилагането на Европейската референтна рамка и сравнителен анализ на националните и международните рамки за компетентности.
По отношение на конкретните компетентности в работата бяха използвани различни проучвания и доклади в тези области, като например последните доклади за езиковата грамотност и изучаването на езици, научното образование, социалното и емоционалното образование, гражданското образование, предприемаческото образование, гражданската компетентност и културното съзнание и изява.
При преразглеждането бяха взети под внимание доклади и проучвания на ОИСР, ЮНЕСКО и Съвета на Европа, които участват в дефинирането на рамки за компетентности в областта на образованието, обучението и ученето. Друг важен източник на информация бе работата на Съвместния изследователски център (JRC), особено във връзка с цифровите и предприемаческите компетентности.
•Оценка на въздействието
Предвид на това, че предложените дейности допълват инициативите на държавите членки и че имат доброволен характер, както и с оглед на обхвата на очакваното въздействие не бе извършена оценка на въздействието. Предложението бе изготвено въз основа на предишни изследвания, консултации с държавите членки и обществената консултация.
•Пригодност и опростяване на законодателството
•Основни права
4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА
За тази инициатива няма да са необходими допълнителни средства от бюджета на ЕС.
5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ
•Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване
С цел подпомагане на изпълнението Комисията предлага да разработи съвместно с държавите членки помощен ръководен материал, с който да бъдат преодолени слабостите в осъществяването на ориентираното към компетентности преподаване и учене.
Комисията възнамерява да докладва за прилагането на настоящата препоръка в контекста на европейското сътрудничество в областта на образованието, обучението и ученето.
•Обяснителни документи (за директиви)
•Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението
Разпоредби, отнасящи се до държавите членки
Държавите членки се приканват да подобрят развиването на ключовите компетентности за всички учащи се, особено за учащите се от среди в неблагоприятно положение. Те се приканват също да увеличат усилията си за повишаване, по-специално, на нивото на основните умения (езикова и математическа грамотност и основни цифрови умения), цифровите и предприемаческите компетентности, компетентностите в областта на НТИМ и езиковите компетентности. Държавите членки се приканват да увеличат, където е необходимо, своята подкрепа за ориентираните към компетентности подходи към преподаването и ученето във всички образователни, обучителни и учебни среди.
В допълнение към актуализираната Европейска референтна рамка за ключовите компетентности се предлагат няколко добри практики в помощ на работещите във всички образователни, обучителни и учебни среди за ориентирано към компетентности учене и по отношение на доразвиването на оценяването на ключовите компетентности. За да се подпомгне развиването на ключови компетентности, е необходимо да се създадат и прилагат редица помощни подходи и условия за учене; държавите членки се насърчават да насърчат по-нататъшното им развиване.
В Препоръката се подчертава и необходимостта да се съдейства за постигането на определените от ООН цели за устойчиво развитие чрез включването им в образованието, обучението и неформалното учене.
Държавите членки се приканват да докладват за своя опит и напредък в предоставянето на ключови компетентности.
Разпоредби, отнасящи се до Комисията
Комисията предлага да продължи с разработването на ръководни материали относно ориентираните към компетентности подходи в образованието, обучението и ученето и да подкрепя инициативи за развиване и насърчаване на образованието за устойчиво развитие във връзка с цел 4 на ООН за устойчиво развитие — приобщаващо и справедливо качествено образование и възможности за учене през целия живот за всички.
Комисията предлага да разработи информационно табло за наблюдение на развиването на ключови компетентности и да предоставя информация за осъществените мерки в помощ на развиването на компетентности. Тя възнамерява да изготви предложение за бъдещи европейски референтни показатели за развиването на компетентности във връзка със следващия цикъл на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението.
2018/0008 (NLE)
Предложение за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно ключовите компетентности за учене през целия живот
(текст от значение за ЕИП)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 165 и 166 от него,
като взе предвид предложението на Европейската комисия,
като има предвид, че:
(1)В Европейския стълб на социалните права като негов първи принцип е посочено, че всеки има право на достъп до качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот с цел да поддържа и придобива умения, които му дават възможност да участва пълноценно в обществото и успешно да осъществява преходи на пазара на труда. В него е посочено също, че всеки има право на навременна и съобразена с нуждите помощ за подобряване на перспективите за заетост или самостоятелна заетост, право на обучение и преквалификация, право на продължаващо образование и право на подкрепа за търсене на работа. Насърчаването на развиването на компетентности е една от целите на създаването на европейско пространство за образование, в което да може „да се използва напълно потенциалът на образованието и културата като движеща сила за създаването на работни места, социална справедливост и активно гражданско участие, както и като начин да изживеем европейската си идентичност в цялото ѝ многообразие“.
(2)Хората имат нужда от подходящи умения и компетентности, за да се поддържат сегашният стандарт на живот и високо равнище на заетост и за да се насърчава социалното сближаване с оглед на бъдещето на обществото и трудовия свят. Подкрепата за хората в цяла Европа да придобиват уменията и компетентностите, необходими за личностна реализация, пригодност за заетост и социално включване, допринася за подобряването на устойчивостта на Европа в условията на бързи и дълбоки промени.
(3)През 2006 г. Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз приеха Препоръка относно ключовите компетентности за учене през целия живот. В тази препоръка държавите членки бяха приканени „да развият предоставянето на ключови компетентности за всички като част от своите стратегии за учене през целия живот, включително стратегиите за постигане на всеобща грамотност, и да използват документа „Ключови компетентности за учене през целия живот — Европейска референтна рамка“. От приемането си досега тази препоръка бе основен референтен документ за развитието на ориентирано към компетентности образование, обучение и учене.
(4)В наши дни изискванията по отношение на компетентностите се промениха, като повече работни дейности са автоматизирани, технологиите играят по-голяма роля във всички сфери на труда и живота, а предприемаческите, социалните и гражданските компетентности имат все по-голямо значение за осигуряването на устойчивост и способност за адаптиране към промените.
(5)Същевременно международни проучвания, като например проучванията PISA и PIAAC, показват, че делът на подрастващите и възрастните с недостатъчни основни умения е постоянно висок. През 2015 г. 20 % от учениците са имали сериозни трудности да развият задоволителни умения по четене, математика и природни науки. В някои държави до една трета от възрастните имат само най-ниска езикова и математическа грамотност. 44 % от населението на ЕС има слаби умения за работа с цифрови технологии, а 19 % — никакви умения в тази област.
(6)Ето защо инвестирането в основните умения е по-важно от всякога. Висококачественото образование, включващо извънкласни дейности и широк подход към развиването на компетентности, води до по-високо ниво на придобити основни умения. Освен това в общество, което става все по-мобилно и все повече се цифровизира, е необходимо да се проучат нови начини за учене. Цифровите технологии влияят върху образованието, обучението и ученето чрез развитието на по-гъвкава учебна среда, адаптирана към нуждите на едно силно мобилно общество.
(7)В Новата европейска програма за умения бе обявено преразглеждането на Препоръката от 2006 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот, като бе признато, че инвестирането в уменията и компетентностите и в общо и осъвременено разбиране на ключовите компетентности е първа стъпка за насърчаване на образованието, обучението и неформалното учене в Европа.
(8)В отговор на промените в обществото и в икономиката, за да бъдат отразени обсъжданията относно бъдещето на труда и вследствие на обществената консултация относно преразглеждането на Препоръката от 2006 г. относно ключовите компетентности е нужно както самата препоръка, така и Европейската референтна рамка за ключовите компетентности за учене през целия живот да бъдат преразгледани и актуализирани, като се отдели специално внимание на насърчаването на предприемаческото мислене.
(9)Развиването на ключовите компетентности, тяхното валидиране и предоставянето на ориентирано към компетентности образование, обучение и учене следва да се подкрепят от установяване на добри практики за по-добро подпомагане на образователния персонал при изпълнението на неговите задачи и повишаването на квалификацията му, за актуализиране на методите и инструментите за оценяване и валидиране и за въвеждане на нови и иновационни форми на преподаване и учене. С оглед на това, стъпвайки на опита от последното десетилетие, настоящата препоръка следва да отговори на предизвикателствата при постигането на ориентирано към компетентности образование, обучение и учене.
(10)Насърчаването на валидирането на компетентности ще даде на хората възможността да бъдат признати техните компетентности и те да получат пълна или, според случая, частична квалификация. За тази цел могат да се използват съществуващите механизми за валидиране на неформалното и информалното учене, както и Европейската квалификационна рамка, осигуряваща обща референтна рамка за съпоставяне на нивата на квалификации, в която са посочени компетентностите, изисквани за постигане на тези нива. Освен това оценяването има важна роля за структурирането на процесите на учене и за професионалното ориентиране, като помага на хората да усъвършенстват своите компетентности, включително във връзка с променящите се изисквания на пазара на труда.
(11)Наборът от ключови компетентности, необходими за личностна реализация, пригодност за заетост и социално приобщаване, е определен не само с оглед на общественото и икономическото развитие, но и в резултат на различни инициативи, провеждани в Европа през последното десетилетие. Обърнато е специално внимание на подобряването на основните умения, инвестирането в изучаването на езици, подобряването на цифровите и предприемаческите компетентности, значението на общите ценности за функционирането на нашите общества и мотивирането на повече млади хора да започнат научна кариера. Тези аспекти следва да бъдат отразени в Референтната рамка.
(12)Цел 4.7 от целите за устойчиво развитие подчертава необходимостта „да се гарантира, че всички учещи придобиват знанията и уменията, необходими за насърчаване на устойчивото развитие, включително (наред с другото) чрез преподаване на знания за устойчивото развитие и устойчив начин на живот, правата на човека, равенството между половете, насърчаване на култура на мир и ненасилие, глобално гражданство, разбиране и оценяване на културното многообразие и приноса на културата за устойчиво развитие“. Тази цел е отразена в преразглеждането на Референтната рамка.
(13)Общата европейска референтна рамка за езиците (CEFR) допринася за изучаването на езици, което е все по-важно за съвременните общества, междукултурното разбирателство и сътрудничеството. Тази рамка спомага за определяне на основните елементи от компетентността и подпомага процеса на учене. Освен това тя дава основата за определянето на езиковите компетентности като цяло и е отразена при актуализирането на Референтната рамка.
(14)Разработването на Рамката за цифрова компетентност и на Рамката за предприемаческа компетентност е ценен принос към подпомагането на развитието на компетентности. От своя страна Референтната рамка на Съвета на Европа за компетентности за демократична култура представя широк набор от ценности, умения и нагласи за участие по подходящ начин в демократичните общества. Всички тези документи бяха надлежно взети предвид при актуализирането на Референтната рамка.
(15)За да се мотивират повече млади хора да работят в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката, инициативи в цяла Европа започнаха да свързват по-тясно научното образование с хуманитарното образование и с други дисциплини посредством педагогически методи, основани на проучвания, и диалог с широк кръг обществени участници и промишлени отрасли. Въпреки че дефиницията на тези компетентности не се е променила много през годините, подкрепата за развиването на компетентности в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката става все по-важна и следва да бъде отразена в настоящата препоръка.
(16)Значението на неформалното учене е видно от опита, придобит в рамките на работата с младежта, доброволния труд и масовия спорт. Неформалното учене играе важна роля в помощ на развиването на основни междуличностни, комуникативни и когнитивни умения, като критичното мислене, аналитичните способности, творчеството, уменията за решаване на проблеми и устойчивостта, които улесняват прехода на младите хора към зрелостта, активното гражданско участие и трудовия живот. Установяването на по-добро сътрудничество между различните учебни среди спомага за насърчаването на разнообразни учебни подходи и условия.
(17)За да се насърчи развиването на ключови компетентности в перспективата на ученето през целия живот, на всички равнища на образование, обучение и модели на учене следва да се осигури подкрепа посредством дейности, целящи: да се развият качествено образование и грижи в ранна детска възраст, да се продължи подобряването на училищното образование и да се осигури отлично преподаване, да се предоставят механизми за повишаване на уменията на нискоквалифицираните възрастни, да се доразвият първоначалното и продължаващото професионално образование и обучение и да се модернизира висшето образование.
(18)Настоящата препоръка следва да обхване широк кръг образователни, обучителни и учебни среди, както формални, така и неформални, в перспективата на ученето през целия живот. Тя следва да има за цел да се постигне общо разбиране на компетентностите, което може да улесни прехода и сътрудничеството между тези различни учебни среди. В нея се определят добри практики, които могат да отговорят на нуждите на образователния персонал — учители, обучаващи лица, специалисти, подготвящи учители, ръководители на образователни заведения и заведения за обучение, служители, отговарящи за обучението на свои колеги, изследователи и университетски преподаватели, специалисти, работещи с младежи, преподаватели на възрастни, както и работодатели и заинтересовани страни на пазара на труда. Препоръката е насочена също и към институциите и организациите (включително социалните партньори и организациите на гражданското общество), които насочват и подпомагат хората при подобряването на компетентностите им от ранна възраст и през целия им живот.
(19)Настоящата препоръка е в пълно съответствие с принципите на субсидиарност и на пропорционалност,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА
Държавите членки следва:
1.да подкрепят правото на качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот и да осигуряват възможности за всички да развиват ключови компетентности, като използват в пълна степен документа „Ключови компетентности за учене през целия живот — Европейска референтна рамка“, съдържащ се в приложението, и
1.1.да подобрят развиването на ключови компетентности от ранна възраст, за всички хора, като част от националните стратегии за учене през целия живот;
1.2.да подпомагат младите и възрастните хора, които са в неблагоприятно положение или имат специални потребности, да реализират своя потенциал.
2.да подпомагат развиването на ключови компетентности, като обръщат специално внимание на:
2.1.повишаването на нивото на владеене на основни умения (езикова и математическа грамотност и основни цифрови умения) като основа за по-нататъшно учене и участие в обществото;
2.2.насърчаването на придобиването на компетентности в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката и предприемането на мерки за мотивиране на повече млади хора да работят в тази област;
2.3.повишаването и подобряването на нивото на цифровите компетентности на всички етапи на образованието и обучението и сред всички слоеве на населението;
2.4.насърчаването на предприемаческата компетентност, творчеството и инициативността, особено сред младите хора, включително чрез съдействие за това младите учащи се да използват поне една възможност в основното или средното образование за придобиване на практически опит в областта на предприемачеството;
2.5.повишаването на нивото на езиковите компетентности и насърчаването на учащите се да изучават различни езици, които са важни за тяхната трудова и жизнена ситуация.
3.да улесняват придобиването на ключови компетентности, като прилагат добрите практики в помощ на развиването на ключовите компетентности, изложени в приложението, по-специално чрез:
3.1.насърчаване на разнообразни учебни подходи и условия, включително на подходящото използване на цифрови технологии, в образователните, обучителните и учебните среди;
3.2.осигуряване на подкрепа за образователния персонал във връзка с ориентираното към компетентности учене през целия живот в образователните, обучителните и учебните среди;
3.3.подпомагане и по-нататъшно разработване на оценяването и валидирането на ключови компетентности;
3.4.задълбочаване на сътрудничеството между образователните, обучителните и учебните среди на всички равнища и в различни области, така че да се подобрят приемствеността при развиването на компетентности от учащите се и разработването на иновационни подходи за учене;
3.5.подобряване на средствата, ресурсите и ориентирането в образованието, обучението, заетостта и други учебни среди, така че да се помага на хората да управляват своето учене през целия живот;
4.да интегрират в образованието, обучението и ученето амбициите на определените от ООН цели за устойчиво развитие;
5.да докладват за опита и напредъка си в насърчаването на ключовите компетентности във всички сектори на образованието и обучението, включително неформалното учене.
ПРИВЕТСТВА ФАКТА, ЧЕ КОМИСИЯТА:
6.подпомага изпълнението на Препоръката и използването на Европейската референтна рамка, като съдейства за това държавите членки да се учат взаимно една от друга и разработва в сътрудничество с тях референтни материали и инструменти, като например:
6.1.рамки за конкретни компетентности, улесняващи развиването и оценяването на компетентностите;
6.2.основани на факти ръководни материали относно нови форми на учене и подкрепящи подходи;
6.3.помощни инструменти за образователния персонал и за останалите заинтересовани страни, като масови отворени онлайн курсове, инструменти за самооценка и мрежи, включително мрежата eTwinning и Електронната платформа за учене на възрастни в Европа (EPALE);
6.4.подходи към оценяването и валидирането на ключови компетентности, разработени въз основа на предходната работа в контекста на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“);
7.подкрепя инициативи за по-нататъшно развитие и насърчаване на образованието за устойчиво развитие във връзка с цел 4 на ООН за устойчиво развитие — приобщаващо и справедливо качествено образование и възможности за учене през целия живот за всички;
8.обмисля възможността да разработи информационно табло за предоставянето на ориентирано към компетентности образование, обучение и учене и за развиването на компетентности в Съюза.
Настоящата препоръка заменя Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот.
Съставено в Брюксел на […] година.
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел,17.1.2018
COM(2018) 24 final
ПРИЛОЖЕНИЕ
към
Предложение за Препоръка на Съвета
относно ключовите компетентности за учене през целия живот
{SWD(2018) 14 final}
ПРИЛОЖЕНИЕ
Ключови компетентности за учене през целия живот
Европейска референтна рамка
Контекст и цели
Всеки има право на достъп до качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот, за да поддържа и придобива умения, които му дават възможност да участва пълноценно в обществото и успешно да осъществява преходи на пазара на труда.
Всеки има право на навременна и съобразена с нуждите му помощ за подобряване на перспективите му за заетост или за самостоятелна заетост. Това включва правото да се получи подкрепа за търсене на работа, обучение и преквалификация.
Тези принципи са определени в Европейския стълб на социалните права.
В един бързо променящ се и силно взаимосвързан свят всеки човек ще има нужда от широк набор от умения и компетентности и ще трябва да ги развива през целия си живот. Ключовите компетентности, определени в настоящата референтна рамка, имат за цел да положат основите за постигане на по-равноправни и по-демократични общества. Тези компетентности отговарят на необходимостта от приобщаващ и устойчив растеж, социално сближаване и по-нататъшно развитие на демократичната култура.
Главните цели на Референтната рамка са следните:
а) да идентифицира и определи ключовите компетентности, необходими за пригодност за заетост, личностна реализация, активно гражданско участие и социално приобщаване;
б) да осигури европейски референтен инструмент за определящите политиката лица, доставчиците на образование и обучение, персонала в образователната система, работодателите и самите учащи;
в) да подпомага усилията на европейско, национално, регионално и местно равнище за насърчаване на развитието на компетентности чрез учене през целия живот.
Ключови компетентности
За целите на настоящата препоръка компетентностите се определят като съчетание от знания, умения и нагласи, при което:
а) знанията са съставени от фактите и цифрите, понятията, представите и теориите, които са вече утвърдени и подпомагат разбирането на определена област или предмет;
б) уменията се определят като способността и възможността на човек да извършва процеси и да използва съществуващите знания, за да постигне резултати;
в) нагласите описват предразположението и начинът на мислене за действие или реагиране на идеи, лица или ситуации.
Ключовите компетентности са компетентностите, нужни на всеки човек за личностна реализация и развитие, пригодност за заетост, социално приобщаване и активно гражданско участие. Те се развиват чрез учене през целия живот — от ранна детска възраст до живот като възрастен — и чрез формално, неформално и информално учене.
Всички ключови компетентности се считат еднакво важни; всяка от тях допринася за успешен живот в обществото. Компетентностите могат да се прилагат в много различни ситуации и в най-различни съчетания. Те се припокриват и са взаимосвързани; аспектите, които са най-важни в дадена област, подпомагат компетентността в друга. В ключовите компетентности са залегнали умения като критичното мислене, уменията за решаване на проблеми, за работа в екип, за общуване и водене на преговори, аналитичните умения, творческите способности и междукултурните умения.
·В Референтната рамка се определят осем ключови компетентности:
·езикова грамотност;
·компетентност по чужди езици;
·математическа компетентност и компетентност в областта на науките, технологиите и инженерството;
·цифрова компетентност;
·личностна компетентност, социална компетентност и компетентност за учене;
·гражданска компетентност;
·предприемаческа компетентност;
·компетентност за културна осведоменост и изява.
1.Езикова грамотност
Езиковата грамотност е способността за разпознаване, разбиране, изразяване, създаване и тълкуване на понятия, чувства, факти и мнения както в устен, така и в писмен вид при използване на нагледни, звукови материали, аудиоматериали и материали в цифров формат в различни дисциплини и ситуации. Тя предполага способност за общуване и успешно разбиране с останалите хора по подходящ и съзидателен начин.
Развитието на езиковата грамотност формира основата за по-нататъшно учене и по-нататъшно езиково взаимодействие. В зависимост от контекста езиковата грамотност може да се развива на майчиния език, на езика, на който се провежда обучението, и/или на официалния език в дадена държава или регион.
Най-важни знания, умения и нагласи, свързани с тази компетентност
Езиковата грамотност включва уменията за четене и писане и правилно разбиране на писмена информация. За такава грамотност е необходимо лицето да има познания по лексика, по функционална граматика и за функциите на езика. Тя включва разбиране на основните видове вербално взаимодействие, на различни литературни и нелитературни текстове и на главните особености на различните езикови стилове и регистри.
Лицата следва да притежават умения да комуникират както устно, така и писмено в различни ситуации и да наблюдават и адаптират своята комуникация към нуждите на ситуацията. Тази компетентност включва и способност да се разграничават и използват различни видове източници, да се търси, събира и обработва информация, да се използват пособия и да се формулират и изразяват устно и писмено собствените аргументи по убедителен начин, подходящ за контекста.
Положителното отношение към езиковата грамотност включва предразположение към провеждането на критичен и конструктивен диалог, оценяване на естетическите качества и интерес към общуването с други хора. Това предполага разбиране на въздействието на езика върху другите хора и необходимост езикът да се разбира и използва по положителен и социално отговорен начин.
2.Компетентност по чужди езици
Тази компетентност определя способността за ефективно ползване на различни езици по подходящ начин за комуникация. Тя като цяло обхваща същите основни умения като тези на езиковата грамотност: основава се на способността за разбиране, изразяване и тълкуване на понятия, мисли, чувства, факти и мнения както в устен, така и в писмен вид (слушане, говорене, четене и писане) в подходящ кръг обществени и културни контексти в съответствие със собствените желания и нужди. Когато е уместно, тази компетентност може да включва поддържане и доразвиване на компетентностите по майчиния език.
Най-важни знания, умения и нагласи, свързани с тази компетентност
Тази компетентност изисква познаване на лексиката и функционалната граматика на различни езици, както и познаване на основните видове вербално взаимодействие и езикови регистри. Важно е познаването на обществените норми и на културния аспект и променливостта на езиците.
Най-важното умение за тази компетентност е способността за разбиране на устни съобщения, за започване, поддържане и приключване на разговор и за четене, разбиране и съставяне на текстове — при различни равнища на владеене на различни езици — съобразно нуждите на лицето. Лицата следва да могат да използват правилно помощните средства и да учат езици формално, неформално и информално през целия си живот.
Положителната нагласа включва оценяване на културното многообразие, интерес и любопитство към различни езици и междукултурно общуване. Тя включва също уважение към индивидуалния езиков профил на всеки човек, включително уважение към майчиния език на лицата, принадлежащи към малцинства и/или от семейства на мигранти.
3.Математическа компетентност и компетентност в областта на науките, технологиите и инженерството
А. Математическата компетентност е умението за развиване и прилагане на математическо мислене с цел решаване на различни проблеми в ситуации от ежедневието. Като се стъпва на добра математическа грамотност, се набляга на разсъждението и дейността, както и на знанията. Математическата компетентност включва в различна степен способността и желанието за използване на математически начини на мислене (логическо и пространствено мислене) и представяне (формули, модели, концепции, графики и диаграми).
Б. Компетентността в областта на науките се отнася до способността и желанието да се използват знанията и методиките, служещи за обясняване на природния свят, с цел задаване на въпроси и формулиране на заключения, основани на факти. Компетентностите в областта на технологиите и инженерството са прилагането на тези знания и методики в отговор на предполагаеми човешки желания или нужди. Компетентността в областта на науките, технологиите и инженерството включва разбиране на промените, причинени от човешката дейност, и отговорността на отделния гражданин.
Най-важни знания, умения и нагласи, свързани с тази компетентност
А. Необходимите знания по математика включват добро познаване на числата, мерките и структурите, основните действия и основните начини за математическо представяне, разбиране на математическите термини и понятия и познаване на въпросите, на които математиката може да даде отговор.
Лицето следва да притежава умения за прилагане на основните математически принципи и действия в ежедневни ситуации у дома и на работа (напр. финансови умения) и да проследява и оценява поредица от аргументи. То следва да може да разсъждава математически, да разбира математически доказателства, да комуникира на математически език и да използва подходящи помощни средства, включително статистически данни и графики.
Положителната нагласа в математиката се основава на зачитането на истината и на желанието да се търсят причините, както и да се оценява тяхната валидност.
Б. Най-важните знания в областта на науката, технологиите и инженерството обхващат основните принципи на природния свят, основните научни понятия, теории, принципи и методи, технологиите и технологичните продукти и процеси, както и разбиране на въздействието на науката, технологиите, инженерството и човешката дейност като цяло върху природния свят. Тези компетентности следва да дават възможност на лицата да разбират по-добре напредъка, ограниченията и рисковете на научните теории и приложения и на технологиите в обществата като цяло (във връзка с вземането на решения, ценностите, моралните въпроси, културата и т.н.).
Уменията включват разбирането на науката като процес на изследване на природата чрез контролирани експерименти, способността да се използват и управляват технологични средства и машини, както и научни данни с цел постигане на дадена цел или вземане на решение/стигане до заключение въз основа на факти, както и готовността за отказ от собствените убеждения, когато те противоречат на резултатите от нови експерименти. Лицата следва също да могат да разпознават съществените особености на научно изследване и да умеят да предадат заключенията и разсъжденията, довели до тях.
Компетентността включва нагласа за критично оценяване и любопитство, загриженост по етичните въпроси и подкрепа за безопасността и устойчивостта на околната среда, по-специално що се отнася до научния и технологичния прогрес по отношение на самия себе си, семейството, общността и глобалните въпроси.
4.Цифрова компетентност
Цифровата компетентност означава уверено, критично и отговорно ползване на цифровите технологии за учене, на работното място и за участие в обществото. Тя включва информационна грамотност и грамотност по отношение на данните, общуване и сътрудничество, създаване на цифрово съдържание (включително програмиране), безопасност (включително благополучие в цифровата среда и компетентности във връзка с киберсигурността) и решаване на проблеми.
Най-важни знания, умения и нагласи, свързани с тази компетентност
Лицата следва да разбират как цифровите технологии могат да подпомагат общуването, творчеството и иновациите и да са запознати с възможностите на тези технологии, с техните ограничения, с последиците от тях и с рисковете, свързани с тях. Те следва да разбират общите принципи, механизмите и логиката, които стоят в основата на развиващите се цифрови технологии и да познават основните функции и употреба на различните устройства, софтуер и мрежи. Лицата следва да имат критичен подход към валидността, надеждността и въздействието на информацията и данните, достъпни посредством цифрови средства, и да са запознати с правните и етичните принципи, свързани с ползването на цифровите технологии.
Лицата следва да могат да ползват цифровите технологии, за да подпомогнат активното си гражданско участие и социалното си приобщаване, сътрудничеството си с други хора и творчеството си за постигане на личностни, социални или търговски цели. Уменията включват способност за ползване на цифрово съдържание, достъп до цифрово съдържание и филтриране, оценяване, създаване, програмиране и споделяне на цифрово съдържание. Лицата следва да могат да управляват и защитават информация, съдържание, данни и цифрови самоличности, както и да разпознават и да ползват ефективно софтуер, устройства, изкуствен интелект или роботи.
Ползването на цифрови технологии и цифрово съдържание изисква разсъдливо и критично, но любознателно, непредубедено и напредничаво отношение към тяхното развитие. Изисква се също етичен, безопасен и отговорен подход към ползването на тези средства.
5.Личностна компетентност, социална компетентност и компетентност за учене
Личностната компетентност, социалната компетентност и компетентността за учене са способността човек да разсъждава за себе си, да управлява ефективно времето и информацията, да работи конструктивно с други хора, да запазва своята устойчивост и да управлява собственото си обучение и кариера. Те включват способност за справяне с несигурността и сложността, за придобиване на умения за учене, за подпомагане на собственото физическо и емоционално благополучие, за съпричастност и за управление на конфликти.
Най-важни знания, умения и нагласи, свързани с тази компетентност
За успешни междуличностни отношения и социално участие е от съществено значение разбирането на кодексите на поведение и правилата за общуване, общоприети в различните общества и среди. Личностната компетентност, социалната компетентност и компетентността за учене изискват също така познаване на компонентите на здравия дух, здравото тяло и здравословния начин на живот. Те включват познаване на предпочитаните собствени стратегии за учене, на собствените нужди от развиване на компетентностите и различните начини за развиване на компетентностите, както и способност за търсене на възможности за образоване, обучаване и развиване на кариерата и наличното ориентиране или подкрепа.
Уменията включват способността за определяне на собствените възможности, за съсредоточаване, за справяне със сложността, за критично разсъждаване и за вземане на решения. Това включва способността за учене и работа както в сътрудничество, така и самостоятелно и за организиране и постоянстване в собствените знания, за тяхната оценка и споделяне, за търсене на подкрепа, когато е уместно, и за ефективно управление на собствената кариера и социални взаимодействия. Лицата следва да са устойчиви и да могат да се справят с несигурността и стреса. Те следва да могат да общуват конструктивно в различни среди, да работят съвместно с други хора в екип и да преговарят. Това включва демонстриране на толерантност, изразяване и разбиране на различни гледни точки, както и способност за вдъхване на доверие и за съпричастност.
Тези компетентности се основават на положително отношение към собственото личностно, социално и физическо благополучие и учене през целия живот. Те се основават на нагласа за сътрудничество, отстояване и почтеност. Това включва уважаване на другите и готовност за преодоляване на предразсъдъци и за постигане на компромис. Лицата следва да могат да определят и поставят цели, да се мотивират и да развиват устойчивост и увереност, за да учат и да постигнат успехи в това отношение през целия си живот. Нагласата за решаване на проблеми подпомага както процеса на учене, така и способността на човек да се справя с препятствията и промените. Тя включва желание за прилагане на придобити по-рано знания и жизнен опит, както и любопитство за търсене на възможности за учене и развитие в различни жизнени контексти.
6.Гражданска компетентност
Гражданската компетентност е способността за действие като разумни граждани и за пълноценно участие в гражданския и социалния живот въз основа на разбиране на социалните, икономическите и политическите понятия и структури, както и световните събития и устойчивост.
Най-важни знания, умения и нагласи, свързани с тази компетентност
Гражданската компетентност се основава на познаване на основните понятия, свързани с физическите лица, групите, трудовите организации, обществото, икономиката и културата. Това означава разбиране на европейските общи ценности, изразени в член 2 от Договора за Европейския съюз и в Хартата на основните права на Европейския съюз. Тази компетентност включва осведоменост за съвременните събития и критическо разбиране за главните събития в националната, европейската и световната история. Освен това тя включва информираност относно целите, ценностите и политиките на социалните и политическите движения, както и осведоменост за устойчивите системи, по-специално за изменението на климата и демографските промени в световен мащаб и техните основни причини. От съществено значение са познанията за европейската интеграция и осведоменост за многообразието и културните идентичности в Европа и в света. Това включва разбиране за мултикултурните и социално-икономическите измерения на европейските общества и за начина, по който националната културна идентичност допринася за европейската идентичност.
Уменията за гражданска компетентност са свързани със способността за ефективно участие, заедно с други хора, в дейности от общ или обществен интерес, включително за устойчиво развитие на обществото. Това включва умения за критическо мислене и за конструктивно участие в дейности на общността, както и във вземането на решения на всички равнища, от местно и национално до европейско и световно равнище. Включва също така умението за оценка, за критическо разбиране и за взаимодействие както с традиционните, така и с новите видове медии.
Зачитането на правата на човека като база за демокрацията лежи в основата на отговорната и конструктивна нагласа. Конструктивно участие означава желание за участие в демократичното вземане на решения на всички равнища и в граждански дейности. То включва подкрепа за социалното и културното многообразие, равенството между половете и социалното сближаване, готовност за зачитане на личното пространство на другите и за поемане на отговорност за околната среда. Нужен е интерес към политическите и социално-икономическите събития и междукултурното общуване, за да бъде човек подготвен да преодолява предразсъдъци и да постига компромиси, когато е необходимо, и да осигурява социална справедливост и безпристрастност.
7.Предприемаческа компетентност
Предприемаческа компетентност означава способността за действие в съответствие с благоприятни възможности и идеи и за тяхното трансформиране в ценности за другите хора. Тя се основава на творчество, критическо мислене, способност за решаване на проблеми и за поемане на инициатива, постоянство и умение за работа в сътрудничество, за планиране и управление на проекти, които имат културна, социална или търговска стойност.
Най-важни знания, умения и нагласи, свързани с тази компетентност
Предприемаческата компетентност изисква да се съзнава, че има различни ситуации и възможности за практическо реализиране на идеи в личната, социалната и професионалната дейност и да се разбира кога тези ситуации и възможности се проявяват. Лицата следва да познават и разбират подходите за планиране и управление на проекти, включващи процеси и ресурси. Те следва да имат разбиране за икономиката и за социалните и икономическите възможности и предизвикателства, пред които се изправя всеки работодател, организация или обществото. Освен това следва да разбират етичните принципи и да са наясно относно собствените си силни и слаби страни.
Предприемаческите умения се основават на творчество, което включва въображение, стратегическо мислене и умения за решаване на проблеми, както и критическо и конструктивно разсъждаване в рамките на развиващи се градивни процеси и иновации. Тези умения включват способност да се работи както самостоятелно, така и колективно в екипи, да се мобилизират ресурси (хора и материали) и да се поддържа дейността. Това включа и способността за вземане на финансови решения, свързани с разходи и стойност. От съществено значение е способността за ефективна комуникация и за договаряне с други лица, за справяне с несигурността, неяснотата и риска като част от вземането на информирани решения.
Предприемаческата нагласа се характеризира с инициативност и действеност, проактивност, поглед в бъдещето, решителност и постоянство за постигане на целите. Тя включва желание за мотивиране на други хора и оценяване на техните идеи; съпричастност и грижа за хората и за света, поемане на отговорност и прилагане на етични подходи по време на целия процес.
8.Компетентност за културна осведоменост и изява
Компетентността за културна осведоменост и изява означава разбиране и уважение към начина, по който идеи и значение се изразяват творчески и се предават в различните култури и посредством редица изкуства и други форми на културата. Тя включва ангажираност за разбиране, развиване и изразяване на собствените идеи и чувство за собственото място или роля в обществото по разнообразни начини и в най-различен контекст.
Най-важни знания, умения и нагласи, свързани с тази компетентност
Тази компетентност изисква познаване на местните, националните, европейските и световните култури и изяви, включително техните езици, наследство, традиции и продукти на културата, както и разбиране как тези изяви могат взаимно да си влияят и да влияят върху представите на отделния човек. Тя включва разбиране на различните начини на предаване на идеи между творец, участник и публика посредством писмени, печатни текстове и текстове в цифров формат, театър, филм, танц, игри, изкуство и дизайн, музика, ритуали, архитектура, както и хибридни форми. Изисква разбиране на собствената развиваща се идентичност в един свят на културно многообразие и за това как изкуствата и другите форми на културата могат да бъдат начин едновременно за възприемане на света и за въздействие върху него.
Уменията включват способността за съпричастно изразяване и интерпретиране на метафорични и абстрактни идеи, преживявания и емоции и способността за осъществяване на това в сферата на изкуствата и в други форми на културата. Уменията включват също способността да се откриват и реализират възможности за лична, социална полезност или търговска стойност чрез изкуствата и други форми на културата и способността за участие в творчески процеси, както индивидуално, така и колективно.
Важно е непредубеденото отношение към многообразието на културната изява и зачитане на това многообразие, съчетано с етичен и отговорен подход към интелектуалната и културната собственост. Положителната нагласа включва също и любопитство към света, откритост и въображение за нови възможности, както и готовност за участие в културни преживявания.
9.Подпомагане на развитието на ключови компетентности
Ключовите компетентности са динамично съчетание от знания, умения и нагласи, които е нужно учащият се да развие през живота си, започвайки от ранна възраст. Висококачественото и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот осигурява възможности за всички да развиват ключови компетентности, затова, ориентирани към компетентности подходи, могат да се използват през целия живот във всички образователни и учебни заведения и среди за учене.
В подкрепа на ориентираните към компетентностите образование, обучение и учене в контекста на ученето през целия живот са констатирани три предизвикателства: използването на разнообразни подходи и контексти за учене; помощ за преподавателите и другия персонал в образователната система и оценяване и валидиране на развитието на компетентностите. За справяне с тези предизвикателства могат да се набележат определени добри практики.
а.Разнообразни подходи и контексти за учене
а)Междудисциплинарното обучение, партньорствата между различните равнища на образованието, участниците в обучението и в ученето, включително от пазара на труда, както и концепциите, като например всеобхватните училищни подходи, които поставят акцент върху сътрудничеството в преподаването и ученето и върху активното участие на учащите и вземането на решения от тях, могат да обогатят ученето. Междусекторното сътрудничество между институциите за образование и обучение и външните участници от бизнеса, изкуствата, спорта и младежката общност, висшето образование или научноизследователските институти може да бъде от ключово значение за ефективното развитие на компетентностите.
б)Усвояването на основни умения, както и развитието на по-широки компетентности могат да бъдат подпомогнати чрез систематично допълване на академичното учене със социално и емоционално учене, изкуства и спорт. Засилването на личностната, социалната компетентност и компетентността за учене от ранна възраст могат да осигурят основа за развитието на основни умения.
в)Методи, като обучение, основано на проучвания, на проекти, смесено, основано на изкуствата или на игри,могат да увеличат мотивацията за учене и ангажираността. Също така експерименталното учене, ученето в процеса на работа и научните методи в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката могат да спомогнат за развиване на редица компетентности.
г)Учащите, персоналът в образователната система и доставчиците на образование и обучение могат да бъдат насърчени да използват цифрови технологии за усъвършенстване на обучението и за подпомагане на развитието на цифровите компетентности . Например чрез участие в инициативи на Съюза като „Европейска седмица на програмирането“ (The EU Code Week). Използването на инструменти за самооценка, като SELFIE, може да подобри цифровите възможности на доставчиците на образование, обучение и учене.
д)Конкретните възможности за предприемачески опит, като например създаването на минипредприятия, стажовете във фирми или посещенията на предприемачи в институциите за образование и обучение, могат да са особено полезни за младите хора, а така също и за възрастните и за преподавателите. На младите хора може да се осигури поне една възможност в основното или средното образование да придобият практически опит в областта на предприемачеството. Партньорствата между училищата и бизнеса и съответни платформи на местно равнище, особено в селските райони, могат да са главни фактори за разпространяване на образование в сферата на предприемачеството. Подходящото обучение и подпомагане на преподавателите и директорите на учебните заведения може да е от решаващо значение, за постигането на постоянен напредък и лидерство.
е)Компетентността по чужди езици може да се развива в тясно сътрудничество с образователни и обучаващи институции и учебни среди в чужбина, чрез мобилност на преподавателския персонал и учащите или чрез използването на eTwinning, EPALE и подобни онлайн портали.
ж)Младите хора и възрастните в неравностойно положение поради социално-икономическата си среда или поради мигрантския си произход, или със специални образователни потребности, могат да бъдат адекватно подпомагани в приобщаваща среда, за да реализират своя потенциал за образование. Това подпомагане може да се заключава в езикова, академична или емоционална подкрепа, наставничество от партньори, извънкласни занимания, професионално ориентиране или материално подпомагане.
з)Сътрудничеството между образователни и обучаващи институции и учебни среди на всички равнища може да бъде от съществено значение за подобряване на продължителността на развитие на компетентностите у учащите през целия им живот и за разработването на иновативни подходи за учене.
и)Сътрудничеството в местните общности между партньори в сферата на образованието и обучението и извън тази сфера и работодатели, в съчетание с формално и неформално учене, спомага за развиването на компетентности и може да улесни прехода от образование към работа.
б.Помощ за персонала в образователната система
а)Внедряването на ориентирани към компетентности подходи за образование, обучение и учене в началното образование и в продължаващото професионално развитие може да подпомогне работещите в образователната система да променят преподаването и ученето в средата си и да са компетентни при прилагане на съответния подход.
б)Персоналът в образователната система може да бъде подпомаган за разработване на ориентирани към компетентности подходи в техния специфичен контекст чрез обмен на преподаватели и чрез партньорско обучение, като се дава възможност за гъвкавост и самостоятелност при организацията на обучението, чрез мрежи, сътрудничество и общности от практикуващи специалисти.
в)На персонала в образователната система може да се оказва съдействие чрез създаване на новаторски практики, участие в научни изследвания и използване на новите технологии по подходящ начин за ориентирани към компетентностите подходи в преподаването и ученето.
г)Могат да се осигурят насоки за персонала в образователната система. Достъпът до експертни центрове и до подходящи инструменти и материали може да подобри методите и практиките на преподаване и учене.
в.Оценяване и валидиране на развитието на компетентности
а)Описанията на ключовите компетентности могат да бъдат трансформирани в рамки за учебни резултати, които могат да се допълнят с подходящи инструменти за диагностична, формираща и обобщаваща оценка и валидиране на съответни равнища.
б)По-специално цифровите технологии могат да допринесат за обхващане на многобройните измерения на напредъка на учащите, включително предприемаческото обучение.
в)Може да се разработят различни подходи за оценка на ключовите компетентности в средите за неформално и информално учене, включително съответни дейности на работодателите, работещите в сферата на професионалното ориентиране и социалните партньори. Тези подходи следва да са достъпни за всички и особено за нискоквалифицираните лица, за да се насърчи тяхното напредване към по-нататъшно обучение.
г)Валидирането на учебните резултати, постигнати чрез неформално и информално учене, може да се разшири и да стане по-устойчиво в съответствие с Препоръката на Съвета относно валидирането на неформалното и информалното учене, включително различни процеси на валидиране и използването на „Европас“ и Youthpass.