Становище на Комитета на регионите — Чиста планета за всички — Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика

(2019/C 404/11)

Докладчик

Michele EMILIANO (IT/ПЕС), председател на Изпълнителния съвет на област Пулия

Отправен документ

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка – Чиста планета за всички – Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика

COM(2018) 773 final

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Изпълнение на дългосрочната стратегия до 2050 г.

приветства съобщението „Чиста планета за всички“ и подкрепя целта на ЕС за постигане на неутралност по отношение на парниковите газове (нулеви нетни емисии) до 2050 г.; за да бъде постигната тази цел, призовава Европейската комисия да разработи още по-амбициозна пътна карта, като приеме мерки за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C в сравнение с равнищата от прединдустриалния период и даде приоритет на най-амбициозните и осъществими сценарии; също така призовава Комисията да оцени въздействието на различните сценарии в областта на климата, здравето, околната среда, биологичното разнообразие, икономическите и социалните аспекти и да предложи съответна цялостна регулаторна рамка, основаваща се на тази оценка и в съответствие със стратегията за прилагане на Целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН; във връзка с това приветства и текущата работа на равнище ЕС във връзка с документа за размисъл относно устойчива Европа, включително в Комитета на регионите, за това как да се включат местните и регионалните власти в основните трансформационни процеси;

подчертава необходимостта от инвестиране в образование и повишаване на осведомеността по свързаните с климата въпроси на гражданите като цяло и особено на младежите, които все повече се интересуват от това, което те считат за твърде бавен напредък в справянето с това предизвикателство; подчертава, че на местните и регионалните власти, в сътрудничество с образователните институции и организациите на гражданското общество, се пада важна роля в насърчаването на този ангажимент и в даването на отговор на очакванията на младите хора;

отново призовава държавите членки и Европейската комисия да създадат многостепенна платформа за постоянен диалог относно енергетиката, както е посочено в регламента относно управлението на енергийния съюз, включително и аспектите, свързани с климата и околната среда, за да се подкрепят местните и регионалните власти (МРВ), организациите на гражданското общество, предприятията и други заинтересовани страни в енергийния преход (1); в този контекст заявява желанието си да създаде, ако бъде поискано от Европейската комисия, структура за технически обмен за прилагане на пакета за чиста енергия на местно или регионално равнище;

припомня решаващата роля, която МРВ играят в прилагането на публичните политики в областта на климата и енергетиката и в насърчаването на промените в поведението, които са необходими за ефективното прилагане на тези политики чрез подкрепа на конкретна стратегия за декарбонизация, насочена към постигане на целта за „нулеви емисии“: във връзка с това подчертава дейността, извършена от Конвента на кметовете за климата и енергетиката, и призовава Комисията да продължи да популяризира тази инициатива и да изтъква стойността на други подобни инициативи, за да се засилят действията на местно равнище и да се създаде постоянен механизъм за консултации въз основа на диалога „Таланоа“ (2);

привлича вниманието върху подкрепата за инициативи като Конвента на кметовете в областта на климата и енергетиката, който, чрез пряка връзка между местните власти и Комисията, дава възможност за разработването „отдолу нагоре“ на конкретен план, като този план, опирайки се на плановете за действие за устойчива енергия и климат, да се насочи към интегриран план за териториално управление за борба с изменението на климата, в сътрудничество и с други местни заинтересовани страни, участващи в националните планове в областта на енергетиката и климата (PNEC) и в подкрепа на ЦУР;

призовава Комисията да гарантира, че националните планове в областта на енергетиката и климата и националните дългосрочни стратегии са хармонизирани с предвиденото в Парижкото споразумение, стратегията „Европа 2050“ и ЦУР; счита, че е от съществено значение те да бъдат разработени чрез диалог на много равнища и метод на участието и да се основават на съществуващите добри практики на регионално и местно равнище; предлага също така да се намали предвиденото време за редовния преглед на тези планове и да се институционализира системата за регионално и местно определените приноси (РОП и МОП), за да бъде съчетана със системата на национално определените приноси (НОП);

призовава Комисията активно да вземе под внимание уязвимостта на някои територии, като например най-отдалечените региони, и на гражданите в процеса на преход към неутрална по отношение на климата Европа, за да се избегне отхвърляне на процеса на преход; освен това призовава за създаването на Европейска обсерватория за неутралност по отношение на климата, която да допринесе за изпълнението на националните задължения за докладване в рамките на управлението на енергийния съюзи и да подпомогне картографирането и наблюдението на тези уязвимости, както и актуализирането на уменията в рамките на панорамата на уменията в ЕС. Тези мерки за изграждане на неутрална по отношение на климата Европа трябва да отчитат нуждите от умения на регионално и местно равнище с цел да адаптират развитието на политиките за устойчивост към нарастването на уменията за ориентирани към бъдещето качествени работни места в най-уязвимите региони, както и да улеснява ефективен обмен на най-добри практики между тези региони, като се основава и на съществуващия набор от комбинирани показатели и на други, чието определяне предстои;

привлича вниманието върху различните характеристики на климата, околната среда, ландшафта, мобилността и икономическата и социалната структура на европейските региони, като подчертава, че е важно прилагането на стратегията да се модулира въз основа на териториалните, геополитически и икономически характеристики, като се преодоляват обикновените административни граници;

подчертава необходимостта да се гарантира цялостен подход, обединяващ инструментите и стратегиите в рамките на общите политики на ЕС по отношение на ЦУР, сближаването и кръговата икономика, но също така и конкретни действия по отношение, например, на енергийната политика, смекчаването на последиците от изменението на климата и приспособяването към него, както и прехода на въгледобивните региони;

Неутралност на енергийната система по отношение на климата

10.

отбелязва ключовата роля на МРВ за прилагането с тяхно участие на политиките в областта на енергетиката и климата, признава, че ролята на публичните власти във всички сектори е да служат за пример, като се започне от управлението на обществените сгради и държавните предприятия; в този смисъл подчертава значението на плановете за подобряване на енергийната ефективност на обществените сгради, заедно с прилагането на критериите за устойчиви обществени поръчки и на системите за управление на енергията и околната среда, в съответствие с минималните екологични изисквания (3);

11.

призовава Европейската комисия да продължава да насърчава енергийната ефективност на сградите като приоритет, за да се намалят емисиите от съществуващите сгради и да се гарантира, че публичните субсидии и финансовите инструменти дават възможност на собствениците да подобрят енергийната ефективност на сградите посредством мерки за саниране. Освен това необходимите инвестиции и държавни помощи би трябвало да се класифицират като капиталови разходи, за да се увеличи пространството за маневриране на местните и регионалните власти. Това допринася съществено за увеличаването на средния годишен процент на саниране на сградите;

12.

припомня важността уязвимите лица да бъдат защитени от енергийна бедност и на всички европейски граждани да се гарантира равен достъп до основните енергийни услуги;

13.

призовава Комисията да насърчава кръгов подход на етап проектиране, изграждане и управление на нови сгради, които трябва да бъдат устойчиви, т.е. да отчитат енергийната ефективност и използването на възобновяеми източници, като се започне с примера на инициативата Level(s) (4). За тази цел от гледна точка на жизнения цикъл трябва да бъдат определени изисквания към екологичната устойчивост и екологичните показатели на строителните продукти и методи, както и по отношение на документирането на вгражданите материали, което предполага постоянни инвестиции в стандарти, изисквания за екопроектиране, екологични декларации за продуктите и информационни системи за оценка на база жизнения цикъл;

14.

изразява дълбокото си убеждение, че целта за 32 % енергия от възобновяеми източници на равнището на ЕС би трябвало да бъде допълнително преразгледана в бъдеще в зависимост от технологичното развитие с оглед достигане на 40 % до 2030 г., за да се постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г. и че при всички случаи е необходимо европейските региони, които са в състояние да надхвърлят този праг, да бъдат адекватно стимулирани и подкрепяни;

15.

приветства официалното създаване на местни енергийни общности в пакета „Чиста енергия“ (5) и призовава държавите членки да използват своя потенциал (6), като подчертава необходимостта от създаване на целенасочени схеми за финансова подкрепа, в които се дава приоритет на териториите, изпитващи трудности, например поради изолираността на своите електросистеми или липсата на свързаност с големите европейски мрежи. Отбелязва, че на местно и регионално равнище публичните и частните енергийни дружества са важни действащи лица на енергийния преход;

16.

подчертава значението на това да се създават благоприятни условия за декарбонизацията и да се преследва целта за „нулеви емисии“, както и да се приканват държавите членки да изготвят, заедно с регионите, специални пътни карти за преобразуването на съоръженията и инфраструктурата, работещи с изкопаеми горива, и на ядрените електроцентрали, чрез насърчаване използването на възобновяеми източници (например „водород“) и технологии за декарбонизация на европейския газов сектор и въз основа на справочните документи за най-добри налични техники (BREFs). Отбелязва, че едно подходящо ценообразуване на енергията от изкопаеми горива в рамките на търговията с емисии или за целите на данъчното облагане е основна предпоставка за прехода към енергия от възобновяеми източници; поради това приветства неотдавнашното съобщение на Европейската комисия относно „по-ефективен и демократичен процес на вземане на решения в политиката на ЕС в областта на енергетиката и климата“ и счита, че много от предложенията в този документ, по-специално по отношение на решаващия елемент на енергийното данъчно облагане, което трябва да бъде социално поносимо, е от съществено значение, за да се гарантира координиран, последователен и навременен отговор на огромните предизвикателства, пред които е изправен ЕС;

Планиране на земеползването и неутралност по отношение на климата

17.

припомня централната роля на МРВ в прилагането на политики за устойчива мобилност на хора и стоки, включително чрез дейности за градоустройство и устройство на територията, насочени към коригиране на баланса между различните видове транспорт, намаляване използването на автомобили и намаляването на усвояването на земя;

18.

отново изтъква необходимостта от неутрален по отношение на климата транспорт – единственият сектор, в който емисиите на CO2 все още са над равнищата от 1990 г. (7), включително чрез увеличаване на финансовата и техническата подкрепа за европейските платформи, като например S3P Energy (8);

19.

призовава Комисията да отпусне европейско финансиране, за да се ускори създаването на пунктове за зареждане на превозните средства, с цел да се гарантира, че съществуващата инфраструктура не възпрепятства навлизането на чиста мобилност в цяла Европа, така че да се отговори на бъдещото търсене;

20.

подчертава, че е важно да се насърчава и финансира преходът към колективни, споделени, мултимодални и интермодални транспортни средства, включително чрез разработването на логистични платформи и планове за управление на мобилността на местно и регионално равнище, като се отчитат и специфичните характеристики на слабо населените, отдалечените, най-отдалечените и островните региони;

21.

подчертава, че е важно плановете за мобилност да съответстват на увеличаването на производството и разпространението на „зелена“ електроенергия и възобновяеми горива (9), да са насочени към постигането на нулеви емисии от трафика и да бъдат интегрирани с градоустройството и устройството на територията и, когато е целесъобразно, с плановете за действие за устойчива енергия и климата, като припомня, че тези политики играят решаваща роля за подобряването на живота и опазването на здравето на гражданите;

22.

подчертава необходимостта да се обърне специално внимание на възможните мерки за декарбонизация на транспортната система чрез насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници и алтернативни горива, и по този начин на изграждането на специфична инфраструктура за гарантиране на екологично и разнообразно снабдяване, по-специално чрез укрепване на местните оператори на разпределителни системи;

23.

подчертава значението на взаимодействията между земеползването, смекчаването на изменението на климата и потенциала за адаптиране, както и значението на справянето с огромното въздействие на селското стопанство върху климата като основен елемент на всички стратегии за съгласуване на спазването на Парижкото споразумение и целите за устойчиво развитие (ЦУР) с по-добро екологично, здравно и икономическо и социално благосъстояние;

24.

подчертава ролята на островните общности като потенциални лаборатории за политиките на неутралност по отношение на климата и необходимостта от мерки за декарбонизация на морския транспорт, като се вземат под внимание уязвимите територии, които зависят в много голяма степен от морския транспорт;

Неутралност на икономическата система по отношение на климата

25.

подчертава ролята на устойчивите обществени поръчки за насърчаване на развитието на зелената икономика и промяната в поведението, значението на бързото преминаване към кръгови обществени поръчки, както и уместността на използването на системи за управление на околната среда в частния сектор, като се започне от пълното прилагане на Директивата относно емисиите от промишлеността (ДЕП) (10) и на BREFs за всеки производствен сектор, както и на системата за сертифициране EMAS и ISO (11);

26.

подчертава липсата на позоваване на сектора на отпадъците, на европейската йерархия на отпадъците и на принципите на кръговата икономика в стратегията (12) и по тази причина предлага да се вземат мерки за бързо определяне на единни критерии за прекратяване на статута на отпадък, с цел намаляване на операциите по обезвреждане, насърчаване на оползотворяването и свеждането до минимум на замърсяващите емисии от свързаните с тези дейности промишлени процеси; изтъква, че количеството отпадъци трябва да бъде сведено до минимум включително и с помощта на изисквания за екопроектиране за химическия състав и оползотворяването на продуктите, както и с инвестиции в сортирането и оползотворяването на материали и енергия;

27.

посочва, че е важно да се обърне специално внимание на регионите с енергоемки промишлености и енергийни инфраструктури, за да се гарантира бързо начало на прехода, както и неговото справедливо и приобщаващо управление, чрез ограничаване или компенсиране на социалните и екологичните въздействия, и подчертава значението на това да се гарантира, че местните и регионалните власти, както и заинтересованите граждани и НПО, стопанският сектор, университетите и научноизследователските институти участват в определянето на компенсаторните мерки за потенциалните отрицателни въздействия на енергийния преход;

28.

посочва, че е необходимо да се гарантира справедливо разпределение на разходите за околната среда и здравните, екологичните, икономическите и социалните ползи за гражданите, засегнати от местоположението на енергийна инфраструктура и необходимите при прехода промени. По-специално подчертава значението на това в териториите, през които преминават големи количества енергия, наред с компетентните национални органи, в определянето на критериите за разпределение на екологичните разходи и ползи да бъдат ангажирани и местните и регионални власти, като се гарантира справедлив дял от генерираните приходи в полза на най-засегнатите граждани; подчертава също така, че всички политики на ЕС, включително търговската политика на ЕС с партньори извън ЕС, трябва да бъдат приведени в съответствие с целта за неутралност по отношение на климата;

Стратегии за поглъщане и компенсиране на емисиите

29.

приветства актуализацията на стратегията на ЕС за биоикономиката (13), която подкрепя разработването на производствени системи, осигуряващи намаляване на емисиите на парникови газове;

30.

припомня ключовата роля на градските и селските зелени зони в борбата срещу изменението на климата, като например екологичните системи, действащи като естествени еквиваленти на въглеродните поглътители, по-специално в по-уязвимите региони, включително в най-отдалечените и островните; подчертава значението на подобряването на управлението на органичните почви, възстановяването на торфищата и влажните зони, както и значението на всички фермерски практики и системи за улавяне на емисии с оглед на намаляването на емисиите; подчертава също необходимостта от насърчаване и подкрепа на защитата и правилното управление на горските ресурси, както и на пълното интегриране на селскостопанската политика и политиката в областта на горското стопанство с тези в областта на управлението на хидрогеоложките и климатичните рискове;

31.

призовава Европейската комисия да включи МРВ в прилагането на регламентите за разпределяне на усилията (РРУ) и за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF) (14), като определи цели за намаляване на емисиите за 2030 г. и реалистични инициативи за тяхното постигане;

32.

подчертава правомощията на градовете и регионите при събирането на данни, необходими за извършването на инвентаризацията на емисиите на парникови газове в секторите, обхванати от LULUCF и РРУ, и препоръчва държавите членки и Комисията да им помогнат за популяризиране на капацитета, с който разполага (15);

33.

подчертава необходимостта от по-нататъшно разработване на всички техники и технологии за пълно оползотворяване на маса и енергия в производствените системи и на всички форми на екологични компенсации за дифузни и променливи емисии, включително въглероден диоксид, който ще трябва да бъдат компенсиран с естествени екологични системи и, ако не съществуват други възможности, с използването на техники за улавяне и съхранение на въглерод (УСВ); уточнява, обаче, че тези технологии все още трябва да докажат своята ефективност и сигурност и че следователно е необходимо основен приоритет да бъде избягването на генерирането на емисии;

Финансиране на неутралността по отношение на климата

34.

припомня, че е важно да се осигури достатъчно финансово покритие за постигане на икономика с нулеви емисии на парникови газове, като се увеличи процентът от БВП, ежегодно инвестиран в енергийната система и съответните инфраструктури, и приветства Плана за действие за финансиране на устойчиво развитие, публикуван от Комисията през 2018 г. (16);

35.

отново изтъква необходимостта целта за изразходване на бюджета на ЕС за климата да се увеличи поне на 30 %, чрез пълно изпълнение на ангажиментите, поети в рамките на Парижкото споразумение, включително дългосрочно специално финансиране от страна на националните правителства (17);

36.

подчертава, че с оглед на важните социални последици, които може да се очакват от прехода към икономика с нулеви емисии на парникови газове, ще бъде необходимо да се предвиди специален фонд за справедлив преход, който да подкрепя онези региони или сектори на обществото, които най-остро ще усетят краткосрочните последици от отказа от изкопаеми горива;

37.

припомня, че са необходими значителни финансови ресурси за разработване на иновативни решения, включително възобновяеми енергийни източници и интегрирането им на пазара: счита, че е важно да се установи интегриран и общ подход между властите на всички равнища, за да се свържат различните източници на финансиране и да се постигне мултиплициращ ефект, повишаване на осведомеността за съществуването на различни инструменти и подобряване на общата им достъпност; подчертава също необходимостта от преразглеждане на законодателната рамка на ЕС относно енергията от възобновяеми източници и държавната помощ, така че тя да стане не само прогресивна, но и да даде тласък на разработването на нови технологии с нулеви емисии във връзка с ползите за климата и устойчивостта. Така например е необходимо да се адаптират директивата за енергийното данъчно облагане и правилата за държавните помощи, с цел да се намалят данъците върху енергията от възобновяеми източници, за да стане конкурентоспособна в сравнение с енергията от изкопаеми горива;

38.

посочва, че инвестициите за устойчива от екологична гледна точка инфраструктура са високо рентабилни в дългосрочен план, тъй като могат да доведат до рязко увеличение както на БВП, така и на равнището на заетост. Освен това отбелязва, че тези инвестиции водят до финансови икономии, тъй като позволяват да се консумира по-малко енергия и да се намали вносът на изкопаеми горива;

39.

отново подчертава значението на установяването на прости, ясни и единни правила за обществените поръчки и правните процедури, насочени към насърчаване на инвестициите (18), и приветства амбицията на Комисията за опростяване на правилата за програмния период 2021—2027 г. и за уеднаквяване на регламента за ЕФРР и ЕФС (19);

40.

припомня значението на превръщането на неутралността по отношение на климата, екологичната устойчивост и адаптирането към изменението на климата в хоризонтални компоненти на всички фондове и програми за финансиране, които би трябвало да включват цели за неутрална по отношение на климата икономика, които да бъдат постигнати чрез определянето на специфични показатели, и приветства инициативата „Екологизиране на европейския семестър“ (20), като призовава за допълнителни усилия в това отношение; в този контекст също така предлага включването на показатели, свързани с климата, в рамките на доклада на Комисията относно предупредителния механизъм;

41.

препоръчва предварителните оценки на въздействието на законодателните предложения на ЕС винаги да бъдат придружавани от оценка на въздействието върху климата и на приноса за постигането на целите на Парижкото споразумение (21); освен това отправя искане да се предвиди извършването на подходяща оценка на въздействието на европейските фондове, предназначени за секторите и регионите, засегнати от енергийния преход, за да се гарантира, че подкрепят този процес ефективно;

42.

подчертава значението на високите равнища на съфинансиране от страна на ЕС, за да се гарантира достъпът и за малките МРВ, като подчертава необходимостта от определяне на специфични методологии и показатели, които да вземат предвид целите за неутрална по отношение на климата икономика при оценката на предлаганите за финансиране проекти;

43.

подчертава ролята на застрахователния сектор в справянето със загубите и щетите, с което се укрепва устойчивостта на местно равнище;

44.

приветства позоваването на очакваните икономии в сектора на здравеопазването като следствие от политиките в областта на климата и околната среда и призовава Комисията да проучи допълнително възможността за количествено определяне на такива икономии чрез определяне на специфични показатели и с участието на СЗО (22); във връзка с това посочва опита на структура като мрежата „Здравословни градове“ на СЗО и призовава за повече усилия за създаване на синергии между такива инициативи и други, насочени към енергийния преход и изменението на климата в градовете;

45.

подкрепя целите на Плана за действие за устойчиво финансиране в подкрепа на устойчивия растеж и желанието да се даде възможност на финансовия сектор и на частните инвеститори да изиграят своята роля за постигането на амбициозните общи цели в областта на климата и устойчивостта на околната среда; признава, че мобилизирането на частен капитал изисква дългосрочно планиране и регулаторна стабилност на равнището на ЕС и на национално равнище, но също така и на местно и регионално;

46.

подчертава важността на наличието на стабилна рамка за финансиране на научноизследвателската дейност и технологиите, имащи за цел постигането на неутралност по отношение на климата, и приветства създаването на Фонда за иновации, като призовава за бързо одобряване на регламента за прилагане (23), като се установяват „свободни зони на знанието“, в които да бъдат предвидени значителни данъчни облекчения;

47.

изтъква, че за МРВ е важно да разполагат с интегрирана съгласувана и управляема рамка на задълженията и най-добрите налични техники чрез портал, представящ най-добрите налични техники за всеки сектор, проектите по „Хоризонт 2020“ и инициативите на Конвента на кметовете;

Запазване на връзките с международните ангажименти и съществуващото законодателство

48.

приветства амбициозната цел на ЕС да насърчава приемането на политики и действия на световно равнище за преобръщане на настоящата неустойчива тенденция на емисиите и призовава институциите на ЕС и държавите членки стабилно, трайно и последователно да привлекат МРВ за участие в изпълнението на Глобалната програма за устойчиво развитие и 17-те ѝ цели за устойчиво развитие (24), както и в изпълнението на Парижко споразумение, включително чрез включване на КР в подготвителната работа на COP25, с цел да се гарантира подкрепа на позицията на ЕС на всички равнища на управление;

49.

призовава на КР да бъде призната ролята на наблюдател във всички подготвителни дейности на органите на РКООНИК, за да се гарантира, че изискванията на МРВ и потенциалът им да допринасят с конкретни мерки са надлежно взети предвид и че те могат дадат своя принос за открита, приобщаваща и прозрачна оценка на колективната работа, извършвана в рамките на цялостното преразглеждане.

Брюксел, 27 юни 2019 г.

Председател

на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ

(1) Становище на Европейския комитет на регионите относно Управление на Енергийния съюз и чиста енергия (2017/C 342/13), https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52017AR0830.

(2) https://unfccc.int/topics/2018-talanoa-dialogue-platform.

(3) Съобщение на Европейската комисия COM(2008) 397 относно „План за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика“, COM(2008) 400 „Обществени поръчки, насочени към една по-добра околна среда“ и COM(2015) 614 „Затваряне на цикъла – план за действие на ЕС за кръговата икономика“, приети от Съвета на министрите на Европейския съюз.

(4) http://ec.europa.eu/environment/eussd/buildings.htm.

(5) https://ec.europa.eu/energy/en/topics/energy-strategy-and-energy-union/clean-energy-all-europeans.

(6) „Модели на ангажираност с енергийните въпроси на местно равнище и ролята на местните енергийни общности в енергийния преход в Европа“ (CDR 2515/2018), https://cor.europa.eu/BG/our-work/Pages/OpinionTimeline.aspx?opId=CDR-2515-2018.

(7) „Европа в движение: насърчаване на решения за безпроблемна мобилност“ (CDR/2017/3560), https://cor.europa.eu/en/our-work/Pages/OpinionTimeline.aspx?opId=CDR-3560-2017.

(8) https://e3p.jrc.ec.europa.eu/articles/smart-specialisation-platform-energy-s3p-energy.

(9) „Към мобилност с ниски емисии“ (CDR 6151/2017), https://cor.europa.eu/BG/our-work/Pages/OpinionTimeline.aspx?opId=CDR-6151-2017.

(10) Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:32010L0075.

(11) Регламент (ЕС) 2017/1505 на Комисията от 28 август 2017 година за изменение на приложения I, II и III към Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) (ОВ L 222, 29.8.2017 г., стр. 1) — https://www.iso.org/home.html.

(12) Директива (ЕС) 2018/851 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците (ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 109), Директива (ЕС) 2018/852 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки (ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 141), Директива (ЕС) 2018/850 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци (ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 100) и Директива (ЕС) 2018/849 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на директиви 2000/53/ЕО относно излезлите от употреба превозни средства, 2006/66/ЕО относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и 2012/19/ЕС относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 93).

(13) Устойчива биоикономика за Европа: укрепване на връзката между икономиката, обществото и околната среда (2018 г.).

(14) Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 26) — Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 26), https://unfccc.int/topics/land-use/workstreams/land-use–land-use-change-and-forestry-lulucf

(15) Становище на Европейския комитет на регионите — „Законодателни предложения за регламент относно разпределянето на усилията и регламент относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF)“ (ОВ L 272, 17.8.2017 г., стр. 36), https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52016AR5780.

(16) Съобщение на Европейската комисия COM(2018) 97 final — План за действие: Финансиране за устойчив растеж.

(17) Програма InvestEU (CoR 2018/03766), докладчик: Konstantinos Agorastos (EL/ЕНП).

(18) Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 1) – Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 1) — Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 243).

(19) „Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд“, докладчик: Michiel Rijsberman (NL/АЛДE).

(20) http://ec.europa.eu/environment/integration/green_semester/index_en.htm.

(21) Становище относно „Финансирането на борбата с изменението на климата: основен инструмент за изпълнението на Парижкото споразумение“, COR2108/2017, https://cor.europa.eu/BG/our-work/Pages/OpinionTimeline.aspx?opId=CDR-2108-2017;

(22) https://www.who.int/publications/guidelines/en/.

(23) Предложение за делегиран регламент на Комисията от 26.2.2019 г. по отношение на функционирането на Фонда за иновации (C(2019) 1492 final).

(24) ЦУР: цели за устойчиво развитие.