Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски център за промишлени, технологични и изследователски експертни познания в областта на киберсигурността и Мрежа от национални координационни центрове“

[COM (2018) 630 final — 2018/0328 (COD)]

(2019/C 159/10)

Докладчик: Antonio LONGO

Съдокладчик: Alberto MAZZOLA

Консултация	Европейски съвет, 5.10.2018 г. Европейски парламент, 1.10.2018 г.
Правно основание	член 173, параграф 3, член 188 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	9.1.2019 г.
Дата на приемането на пленарна сесия	23.1.2019 г.
Пленарна сесия №	540
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	143/5/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства инициативата на Комисията и счита, че тя е с функционално значение за развитието на промишлена стратегия за киберсигурността и със стратегическо за постигане на стабилна и широкообхватна цифрова самостоятелност. Тези фактори са абсолютно необходими за укрепването на европейските защитни механизми срещу продължаващата кибернетична война, която заплашва да подкопае политическите, икономическите и социалните системи.

1.2.

Комитетът отбелязва, че неотменни елементи на всяка стратегия за киберсигурност са осведомеността и безопасното поведение на всички потребители.

1.3.

ЕИСК подкрепя общите цели на предложението и е наясно, че специфичните аспекти, свързани с функционирането ще бъдат анализирани впоследствие. Все пак, тъй като става въпрос за регламент, счита, че някои деликатни аспекти, свързани с управлението, финансирането и постигането на целите, би трябвало да бъдат определени предварително. Важно е бъдещата мрежа и Центърът да се основават във възможно най-голяма степен на киберспособностите и експертния опит на държавите членки и компетентностите да не са концентрирани в Центъра, който предстои да бъде създаден. Освен това трябва да се избягва припокриването на областите на дейност на бъдещата мрежа и на Центъра със съществуващите механизми и институции за сътрудничество.

1.4.

ЕИСК подкрепя разширяването на сътрудничеството, така че да обхване промишления сектор, въз основата на стабилни ангажименти в научно отношение и по отношение на инвестициите, както и бъдещо включване на този сектор в Управителния съвет. В случай на тристранно сътрудничество между Европейската комисия, държавите членки и промишлеността, присъствието на предприятия от държави извън ЕС би трябвало да бъде ограничено до тези, които отдавна са установени на територията на Европа и участват пълноценно в европейската технологична и индустриална основа, при условие че към тях се прилагат подходящи механизми за проверка и контрол и се изисква да спазват принципа на реципрочност и задълженията за поверителност.

1.5.

Кибернетичната сигурност трябва да бъде общ ангажимент за всички държави членки, които по тази причина трябва да участват в Управителния съвет при ред и условия, които предстои да бъдат определени. Относно финансовото участие от страна на държавите членки, би могло да се ползват средства на ЕС, предназначени за всяка от тях.

1.6.

В предложението би трябвало по-ясно да се посочи по какъв начин Центърът може да участва в координирането на финансирането на програмите „Цифрова Европа“и „Хоризонт Европа“и по-конкретно според какви ръководни насоки ще бъдат изготвени и възложени евентуални договори за обществени поръчки. Това е от ключово значение, за да се избегне дублиране или припокриване. Освен това, за да се увеличи финансовият пакет, се препоръчва разширяване на взаимодействието с други финансови инструменти на ЕС (напр. регионалните фондове, структурните фондове, МСЕ, Европейски фонд за отбрана, InvestEU и др.).

1.7.

ЕИСК счита, че е от съществено значение да се определят редът и условията за сътрудничество и отношенията между Европейския център и националните центрове. Важно е също така, националните центрове да бъдат финансирани от ЕС, поне що се отнася до административните разходи, като се улесни административната хармонизация и хармонизацията на уменията, с цел намаляване на съществуващите различия между европейските държави.

1.8.

Комитетът отново подчертава значението на човешкия капитал и изразява желание Центърът за експертни познания да може да насърчава, в сътрудничество с университетите, изследователските центрове и центровете за висше образование, възможности за отлично образование и обучение, включително чрез специфични образователни курсове в университетите и средните училища. Също така е от съществено значение да се предвиди специфична подкрепа за стартиращите предприятия и МСП.

1.9.

ЕИСК счита, че е от съществено значение по-добре да се изяснят съответните отговорности и разграничения между мандата на Центъра и този на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA), като ясно се определят условията за сътрудничество и взаимна подкрепа и се избягва припокриването и дублирането на усилията. Подобни проблеми възникват във връзка с другите органи, които се занимават с киберсигурност, като Европейската агенция по отбрана (EDA), Европол и CERT-EU; препоръчва се създаването на различни механизми за структуриран диалог между различните органи.

2.   Настоящата рамка в областта на киберсигурността

2.1.

Киберсигурността е един от основните въпроси в дневния ред на ЕС, тъй като е неотменен фактор за защитата на институциите, предприятията, гражданите, както и необходим инструмент за запазване на демокрациите. Сред най-тревожните явления се нарежда експоненциалното нарастване на зловредните софтуери, разпространявани онлайн чрез автоматизирани системи. Броят на такива софтуери е нараснал от 130 хиляди през 2007 г. на 8 милиона през 2017 г. Освен това ЕС е нетен вносител на продукти и решения за киберсигурност, което създава проблем по отношение на икономическата конкурентоспособност и гражданската и военната сигурност.

2.2.

Въпреки че ЕС разполага с важни умения и опит в областта на киберсигурността, промишлеността в сектора, университетите и изследователските центрове все още са разпокъсани, нехармонизирани и не разполагат с обща стратегия за развитие. Това се дължи на факта, че съответните сектори в областта на киберсигурността (напр. енергетика, космическо пространство, отбрана и транспорт) не са достатъчно добре подкрепени, тъй като не се използват синергиите между гражданската и военната киберсигурност.

2.3.

За да се изправи пред нарастващите предизвикателства, през 2013 г. Съюзът създаде стратегия за киберсигурността с цел насърчаване на надеждна, безопасна и отворена кибернетичната екосистема (1). По-късно, през 2016 г., бяха предприети първите специфични мерки за сигурността на мрежите и информационните системи (2). Този процес доведе до създаването на публично-частно партньорство (ПЧП) в областта на киберсигурността.

2.4.

През 2017 г. съобщението „Устойчивост, възпиране и отбрана: изграждане на силна киберсигурност за ЕС“ (3) постави акцента върху необходимостта да се гарантира запазването и развитието на основния технологичен капацитет в сферата на компютърната сигурност, с цел защита на цифровия единен пазар и, по-специално, защита на критичните информационни мрежи и системи и предоставяне на основни услуги в областта на киберсигурността.

2.5.

Поради това Съюзът трябва да бъде в състояние да защити собствените си цифрови ресурси и процеси и да се конкурира на световния пазар в областта на киберсигурността, за да постигне солидна и цялостна цифрова автономия (4).

3.   Предложенията на Комисията

3.1.

Центърът за експертни познания (или „Центъра“) ще има за цел да улесни и координира работата на Мрежата от национални центрове и да служи за референция за Експертната общност в сферата на киберсигурността, като определя технологичния дневен ред в областта на киберсигурността и улеснява достъпа до придобитите умения.

3.2.

По-специално, Центърът би трябвало да прилага съответните части от програмите „Цифрова Европа“и „Хоризонт Европа“чрез заделяне на средства и като се грижи за обществените поръчки. Предвид сериозните инвестиции в киберсигурността, които са направени в други части на света, и необходимостта от координация и споделяне на ресурсите на сектора в Европа, се предлага центърът за експертни познания да бъде създаден под формата на европейско партньорство с двойно правно основание, така че да се улеснят съвместните инвестиции на Съюза, държавите членки и/или промишлеността.

3.3.

В предложението се предвижда държавите членки да допринесат със сума, съизмерима с дейностите на центъра за експертни познания и мрежата. Предвиденият от ЕС финансов пакет е приблизително 2 милиарда евро, по линия на Програмата за цифрови технологии в Европа; сума от програма „Хоризонт“Европа, която трябва да се определи; общо финансово участие на държавите членки, поне равно на вноската на ЕС.

3.4.

Основният орган за вземане на решения ще бъде управителният съвет, в който ще бъдат представени всички държави членки, а право на глас ще имат само онези, които допринасят финансово. Механизмът на гласуване ще се основава на принципа на двойното мнозинство, определен на 75 % от финансовото участие и 75 % от гласовете. Комисията ще държи 50 % от правата на глас. Центърът ще бъде подпомаган от консултативен промишлен съвет, който ще гарантира диалога с предприятията, потребителите и другите заинтересовани субекти.

3.5.

Като действа в тясно сътрудничество с мрежата от националните координационни центрове и експертни общности в областта на киберсигурността, Центърът ще бъде основният изпълнителен орган на ЕС за финансовите ресурси за компютърната сигурност в рамките на предложените програми „Цифрова Европа“и „Хоризонт Европа“.

3.6.

Националните координационни центрове ще се избират от държавите членки. Те трябва да разполагат с технологични експертни знания в областта на киберсигурността или да могат пряко да се възползват от тях, по-специално в области като например криптиране, сигурност на ИКТ, автоматично откриване на прониквания, сигурност на тези системи, на мрежите, на софтуера и на приложенията и човешките и социалните аспекти на сигурността и неприкосновеността на личния живот. Освен това те трябва да могат да си взаимодействат и да си сътрудничат ефективно с промишлеността и публичния сектор, включително с определените органи по смисъла на Директива 2016/1148.

4.   Общи коментари

4.1.

ЕИСК приветства инициативата на Европейската комисия и счита, че тя е от стратегическо значение за развитието на киберсигурността в изпълнение на това, което е било решено на срещата на върха в Талин през септември 2017 г. В такъв случай държавните и правителствените ръководители призоваха ЕС да се превърне „в световен лидер в областта на киберсигурността до 2025 г. с цел да гарантира доверие, сигурност и защита на нашите граждани, потребители и онлайн предприятия, и да направи така че интернет да бъде безплатен и регулиран“.

4.2.

ЕИСК отново заявява, че е налице истинска кибернетична война, която заплашва да подкопае политическите, икономическите и социалните системи, като повреди компютърните системи на институциите, критичните инфраструктури (енергетика, транспорт, банки и финансови институции и др.) и предприятията, и освен това чрез фалшивите новини, повлияе на изборните и демократични процеси като цяло (5). Поради това са необходими дълбоко осъзнаване и силна и навременна реакция. По тези причини е необходимо да се създаде ясна и силно подкрепена промишлена стратегия за киберсигурността, като предпоставка за постигане на цифрова самостоятелност. ЕИСК счита, че в работната програма би трябвало да се отдели приоритетно внимание на сектори, посочени в Директива (ЕС) 2016/1148, която се прилага към доставчиците на основни услуги, независимо дали публични или частни, поради тяхното значение за обществото (6).

4.3.

Комитетът отбелязва, че неотменни елементи на всяка стратегия за киберсигурност са осведомеността и безопасното поведение на всички потребители. Поради тази причина всяка инициатива трябва да бъде придружена от подходящи технологични информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността, за да се създаде „култура на цифрова безопасност“ (7).

4.4.

ЕИСК подкрепя общите цели на предложението и е наясно, че специфичните аспекти, свързани с функционирането, ще бъдат анализирани впоследствие. Все пак, тъй като става въпрос за регламент, счита, че някои деликатни аспекти, свързани с управлението, финансирането и постигането на целите, би трябвало да бъдат определени предварително. Важно е бъдещата мрежа и Центърът да се основават във възможно най-голяма степен на киберспособностите и експертния опит на държавите членки и компетентностите да не са концентрирани в Центъра, който предстои да бъде създаден. Освен това трябва да се избягва припокриването на областите на дейност на бъдещата мрежа и на Центъра със съществуващите механизми и институции за сътрудничество.

4.5.

ЕИСК припомня, че в становището си TEN/646 относно „Акт за киберсигурността“ (8) предложи да се установи тристранно сътрудничество между Европейската комисия, държавите членки и промишлеността, включително МСП, докато настоящата структура, чиято правна форма трябва да бъде задълбочено развита, по същество предвижда публично-публично партньорство между Европейската комисия и държавите членки.

4.6.

ЕИСК подкрепя разширяването на сътрудничеството, така че да обхване промишления сектор, въз основата на стабилни ангажименти в научно отношение и по отношение на инвестициите, както и бъдещо включване на този сектор в управителния съвет. Създаването на консултативен промишлен и научен съвет би могло да не гарантира непрекъснатия диалог с предприятията, потребителите и другите заинтересовани субекти. Освен това в новия контекст, очертан от Комисията, не е ясно каква роля ще играе Европейската организация за киберсигурност (ECSO), създадена през юни 2016 г. по инициатива на Комисията в качеството на противовес на Комисията, чиито капитал и мрежа от знания не би трябвало да се губят.

4.6.1.

В случай на тристранно сътрудничество е важно да се обръща внимание на случаите на предприятия от трети държави. По-специално, ЕИСК подчертава, че то би трябвало да се основава на строг механизъм за предотвратяване на наличието на предприятия от държави извън ЕС, които биха могли да попречат на безопасността и независимостта на Европейския съюз. Съответните клаузи, посочени в EDIDP (9), би трябвало да се прилагат и в този контекст.

4.6.2.

В същото време ЕИСК признава, че някои предприятия от държави извън ЕС, установени от дълго време на европейска територия и пълноценно участващи в европейската отбранителна технологична и индустриална основа, биха могли да бъдат много полезни за проектите на ЕС и би трябвало да имат достъп до тях при условие че държавите членки определят подходящи механизми за преглед и контрол над такива предприятия и че се спазват принципът на реципрочност и изискванията за поверителност.

4.7.

Кибернетичната сигурност трябва да бъде общ ангажимент за всички държави членки, които по тази причина трябва да участват в управителния съвет при ред и условия, които предстои да бъдат определени. Важно е също така всички държави членки да допринасят финансово и адекватно за инициативата на Комисията. Относно финансовото участие от страна на държавите членки, би могло да се ползват средства на ЕС, предназначени за всяка от тях.

4.8.

ЕИСК е съгласен, че всяка държава членка е свободна да определи свой представител в управителния съвет на Европейския център за експертни познания. Комитетът препоръчва ясно да се определят профилите на националните представители, като се интегрират стратегически и технологични умения с умения в сферата на управлението, администрацията и бюджета.

4.9.

В предложението би трябвало по-ясно да се посочва по какъв начин Центърът може да помогне за координиране на финансирането на програмите „Цифрова Европа“и „Хоризонт Европа“, които понастоящем все още са обект на преговори, и най-вече според какви ръководни насоки ще бъдат изготвени и възложени евентуални договори за обществени поръчки. Това е от ключово значение, за да се избегне дублиране или припокриване. Освен това, за да се увеличи финансовият пакет, се препоръчва разширяване на взаимодействието с други финансови инструменти на ЕС (напр. регионалните фондове, структурните фондове, МСЕ, Европейски фонд за отбрана, InvestEU и др.). Комитетът изразява желание Мрежата от национални центрове да участва в управлението и координирането на фондовете.

4.10.

ЕИСК отбелязва, че Консултативният съвет би трябвало да се състои от 16 членове и че не са ясно посочени механизмите, чрез които ще се осъществяват връзки с предприятията, университетите, научните изследвания и потребителите. Комитетът смята, че е полезно и подходящо членовете на този съвет да се отличават с високи познания в тази сфера и балансирано да представляват различните участващи сектори.

4.11.

ЕИСК счита, че е важно да се определят редът и условията за сътрудничество и отношенията между Европейския център и националните центрове. Важно е също така, националните центрове да бъдат финансирани от ЕС, поне що се отнася до административните разходи, като се улесни административната хармонизация и хармонизацията на уменията, с цел намаляване на съществуващите различия между европейските държави.

4.12.

В съответствие със своите предходни становища (10), ЕИСК подчертава значението на отличното образование и обучение на човешките ресурси в областта на киберсигурността, включително чрез специални учебни, университетски и следдипломни програми. Важно е също така да се осигури достатъчна финансова подкрепа за МСП и стартиращите предприятия от сектора (11), което е от съществено значение за разработването на авангардни научни изследвания.

4.13.

ЕИСК счита, че е от съществено значение по-добре да се изяснят съответните отговорности и разграничения между мандата на Центъра и този на ENISA, като ясно се определят условията за сътрудничество и взаимна подкрепа и се избягва припокриването и дублирането на усилията (12). В предложението за регламент се предвижда присъствието на представител на ENISA като постоянен наблюдател в Управителния съвет, но това присъствие не е гаранция за структуриран диалог между двата органа. Подобни проблеми възникват във връзка с другите органи, които се занимават с киберсигурност, като EDА, Европол и CERT-EU. Във връзка с това представлява интерес меморандумът за разбирателство, подписан през май 2018 г. между ENISA, EDA, Европол и CERT-EU.

---

(1)  JOIN(2013) 1 final.

(2)  Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 година относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (OB L 194, 19.7.2016г., стр. 1).

(3)  JOIN(2017) 450 final.

(4)  ОВ C 227, 28.6.2018 г., стр. 86.

(5)  REX/432 „Използване на медиите за оказване на влияние върху социалните и политическите процеси в ЕС и източните съседни страни“, Vareikytė, 2014 г.

(6)  ОВ C 227, 28.6.2018 г., стр. 86.

(7)  ОВ C 227, 28.6.2018 г., стр. 86.

(8)  ОВ C 227, 28.6.2018 г., стр. 86.

(9)  COM(2017) 294.

(10)  ОВ С 451, 16.12.2014 г, стр. 64.

(11)  ОВ C 227, 28.6.2018 г., стр. 86.

(12)  ОВ C 227, 28.6.2018 г., стр. 86.