Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програмата „Цифрова Европа“ за периода 2021—2027 г.“

(COM(2018) 434 final — 2018/0227 (COD)

(2019/C 62/46)

Докладчик:	Norbert KLUGE
Съдокладчик:	Ulrich SAMM

Консултация	Сезиране от Европейския парламент, 14.6.2018 г. Сезиране от Съвета, 25.6.2018 г.
Правно основание	Член 172, член 173, параграф 3 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Решение на Бюрото	19.6.2018 г.
Компетентна секция	Секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	4.10.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	17.10.2018 г.
Пленарна сесия №	538
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	212/0/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства представената от Европейската комисия програма „Цифрова Европа“. В нея се подчертава намерението за превръщане на Европа във важен фактор в процеса на цифровизация и за засилване на нейната икономика с оглед на конкуренцията в световен план. Програмата „Цифрова Европа“ има за цел да способства за изграждането на единен цифров вътрешен пазар и развитието в положителна посока на цифровата трансформация за всички граждани на Европа. Тази програма има потенциал за съществен успех, но само ако се изяснят точно неопределените засега подробности на програмата.

1.2.

Изследователите са една от движещите сили за развитие на обществото и икономиката. Уменията и компетентностите са предпоставка за постигането на високо ниво на научните изследвания, както и за практическото изпълнение на програмата. Те са един от факторите за успех на програмата. ЕИСК отчита, че програмата дава висок приоритет на насърчаването на научноизследователската и развойната дейност.

1.3.

Според ЕИСК с цел резултатите от научните изследвания и развойната дейност да служат и да достигат до всички граждани на Европейския съюз (ЕС), диалогът между научноизследователската общност, социалните партньори и организациите на гражданското общество трябва да се засили. Сложните въпроси трябва да се представят по такъв начин, че и неспециалисти да могат да ги разбират и осъзнават. ЕИСК предлага също така програмата да бъде обвързана с принципите за насърчаване на научните изследвания, установени в програма „Хоризонт 2020“ („Хоризонт Европа“), които се основават на спазването на Европейската харта на изследователите и правилата за отговорни научни изследвания и иновации (Responsible Research and Innovation) и отворена наука (Open Science), наред с други.

1.4.

ЕИСК разглежда като положителен факта, че насърчаването на цифровите умения е определено за един от основните елементи на програмата. Цифровите умения и способности са предпоставка за изпълнението на другите четири приоритета. Със съжаление се отбелязва, че бюджетът за тази дейност е по-малък от бюджета за другите приоритети. Поради това ЕИСК подкрепя предложението на Европейския парламент за увеличаване на бюджета от 700 милиона EUR (7,6 % от общия бюджет) на 830 милиона EUR (9 % от общия бюджет). При все това ЕИСК подчертава, че въпросите, свързани с образованието, са отговорност преди всичко на държавите членки в рамките на техните национални бюджети. ЕИСК отбелязва, че бюджетите на държавите — членки на ЕС, за уменията в областта на цифровите технологии се различават значително. Поради това призовава Комисията да обърне внимание на държавите членки за голямата отговорност, която носят в тази област да гарантират, че всички хора могат да се възползват равнопоставено от цифровизацията.

1.5.

ЕИСК признава необходимостта от обучаване и привличане на висококвалифицирани специалисти, за да се повиши привлекателността на Европа като работно място за тази група на фона на световната конкуренция. ЕИСК подчертава още, че програмата не трябва да се съсредоточава само върху специфичните усилия за привличане на висококвалифицирани и задълбочените цифрови умения. Следва да се насърчават предприятията, работниците и потребителите да участват пълноценно във въвеждането и прилагането и на основните, и на специализираните цифрови технологии. Това е от първостепенно значение за количеството и качеството на работните места и за конкурентоспособността на Европа. ЕИСК отбелязва, че понастоящем все още много предприятия, работници и граждани не разполагат с основно техническо оборудване и умения. Във връзка с това ЕИСК препраща към заключенията на Европейския съвет от 19 октомври 2017 г., според които е необходимо да се инвестира в цифрови умения, „да се предоставят средства и възможности на всички европейски граждани“ (1).

1.6.

Програма „Цифрова Европа“ ще има успех в тази област, ако се счита за ръководна и следи осъществяването на други програми на ЕС за финансиране със сходни цели. За финансиране на необходими мерки трябва да се привлекат средства, например от ЕСФ+.

1.7.

ЕИСК изразява желанието си при създаването на цифровите иновационни центрове да бъдат включвани социалните партньори и гражданското общество по подразбиране. Те трябва да получат достъп до центровете за цифрови иновации. Като неправителствени организации те могат да направят ефектите от центровете за иновации по-видими и да подобрят тяхното приемане. ЕИСК би искал да предотврати априори възможен социален дисбаланс при прилагането на програмата. Цифровизацията засяга всички области на живота и всички хора, поради което е от изключително значение всички граждани на ЕС да могат да се възползват от нея. Ето защо според ЕИСК е важно програмата да бъде планирана по такъв начин, че ползите и възможностите на цифрова Европа да са достъпни за всички членове на европейското общество. Цифровизацията в Европа трябва да бъде приобщаваща. Никой не бива да бъде изключен от цифровия прогрес на основание на фактори като пол, социален статус, по-ниска степен на образование, квалификации, умения за работа с цифрови технологии, произход, възраст или увреждане. Генерираните „цифрови печалби“ трябва да се разпределят справедливо посредством съответни политически мерки. Те не трябва да облагодетелстват само малък брой заинтересовани групи. Мерките за прилагане на програмата трябва да отчитат принципа, че в ЕС всеки човек е и продължава да бъде собственик на своите данни.

1.8.

ЕИСК би искал програмата да бъде обвързана в по-голяма степен с обществените реалности. Трябва да се отчитат въздействието върху политиките за пазара на труда и различните последици от цифровизацията върху регионите. Поради това Комитетът счита, че при изпълнението на програмата съществен критерий за успеха ѝ е дали цифровизацията създава възможности за участие в икономическия живот и работни места във всички региони на Европа.

1.9.

ЕИСК би желал ЕС да бъде разглеждан в света като участник, който разпространява знания и може да поддържа същия ритъм като Китай и САЩ в международната конкуренция. Това предполага също предприятията и работниците да имат доверие в технологиите. Програмата „Цифрова Европа“ може да има добавена стойност особено в тези области, в които отделните държави сами не могат да постигнат много. Това важи особено за приоритета киберпрестъпност в рамките на съвместното разработване на методи и стратегии срещу кибератаки от държави извън Европа. Това включва например изграждането на независима европейска индустрия за микрочипове.

1.10.

ЕИСК приветства идеята всички действия по програмата да следват етични принципи. ЕИСК би желал да припомни своето искане за прилагане на принципа „човекът има контрол над машините“ (human-in-command), по-специално в по-нататъшното развитие и прилагането на ИИ в света на трудовата заетост. Въз основа на тези етични принципи от съществено значение са допълнителни законодателни мерки (например по въпросите, свързани с отговорността, защитата на данните, защитата на работниците, защитата на потребителите). В крайна сметка, по-нататъшната цифровизация на обществото ни ще бъде успешна само ако, наред с законите, протича културно развитие за повишаване на информираността за ползите и рисковете от развитията в областта на цифровите технологии.

2.   Контекст на предложението за създаване на програмата „Цифрова Европа“

2.1.

На 2 май 2018 г. Европейската комисия прие предложение за следващата многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г. Като част от тази финансова рамка на 6 юни 2018 г. Европейската комисия представи предложението за регламент за създаване на програмата „Цифрова Европа“ за периода 2021—2027 г.

2.2.

С тази програма Европейската комисия цели да подкрепи със солидна финансова рамка стратегията за цифровия единен пазар и да осигури недостигащите инвестиции. С оглед на това тя е предвидила общ бюджет от 9,2 милиарда EUR. Общата цел на програмата е да подкрепя цифровата трансформация на промишлеността, като предимствата от нея трябва да се увеличат и от тях да се възползват всички европейски граждани, публични администрации и предприятия в ЕС.

2.3.

Програмата „Цифрова Европа“ обхваща пет области на действие: 1) високопроизводителни изчислителни технологии; 2) изкуствен интелект; 3) киберсигурност; 4) задълбочени цифрови умения и 5) осигуряване на широко използване на цифровата технология в цялата икономика и общество, като освен това е насочена и към цифровизацията на промишлеността.

2.4.

По първия приоритет „Високопроизводителни изчислителни технологии“ се предвижда създаването на капацитет посредством т.нар. суперкомпютри с цел да може да се обработва по-добре непрекъснато увеличаващият се обем от данни. С 2,7 милиарда EUR програмата трябва да увеличи капацитета на ЕС в областта на високопроизводителните изчислителни технологии и обработването на данни и да гарантира тяхното всеобхватно използване с цел справяне с изменението на климата, подобряване на предоставяните здравни грижи и сигурността.

2.5.

Европейската комисия ще вложи планираните 2,5 милиарда EUR по приоритета „Изкуствен интелект“ (ИИ), за да изгради и разшири капацитета на ЕС в тази област. Това включва създаването на възможности за създаване, сигурен достъп и съхраняване на големи масиви от данни и алгоритми. Освен това съществуващите съоръжения за изпитване и експериментиране за ИИ в държавите членки трябва да бъдат подобрени и да се насърчава сътрудничеството между съоръженията. Предприятията и публичните институции трябва да използват технологичните достижения.

2.6.

По приоритет „Киберсигурност и доверие“ с 2 милиарда EUR трябва да се гарантира, че Съюзът разполага с технологичен и промишлен капацитет за гарантиране на сигурността на своята икономика, общество и демокрация. Целта на инвестициите, наред с другото, е съвместно с държавите членки да бъде закупувано съвременно оборудване и инструменти за киберсигурност, да се гарантира въвеждането на най-новите решения за киберсигурност във всички области на икономиката, да се използват оптимално съществуващите европейски знания и да се подобри капацитетът в държавите членки и частния сектор в тази област.

2.7.

За да има полза от инвестициите в цифрови технологии, е необходимо обществото и работната сила да притежават съответни умения. Със 700 милиона EUR по четвъртия приоритет Европейската комисия ще насърчава задълбочените цифрови умения, по-специално в областта на високопроизводителните изчислителни технологии, изкуствения интелект, технологиите на разпределения регистър (напр. блок-верига) и киберсигурността. Трябва да бъдат разработени и въведени дългосрочни обучения и курсове за учащи се, специалисти в областта на ИТ и работници. Предвидено е да се насърчават и краткосрочни обучения и курсове, както и обучения на работното място. Преподаването на умения по-специално трябва да се провежда в цифрови иновационни центрове.

2.8.

Публичната администрация и предоставянето на услуги в области от обществен интерес трябва да бъдат насърчавани чрез действия по петия приоритет. С 1,3 милиарда EUR следва да се гарантира например, че в публичния сектор и в области, като здравеопазването и грижите, образованието, транспорта, културата и творческия сектор, могат да се въвеждат и използват съвременни цифрови технологии. Освен това публичните администрации, както и промишлеността, по-специално малките и средните предприятия (МСП), трябва да бъдат подкрепяни при въвеждането на цифрови технологии.

3.   Общи бележки

3.1.

Цифровизацията и промените в областта на труда и всекидневния живот, свързани с технологичните достижения, присъстват навсякъде. Понастоящем вече няма област от живота, която да не е засегната от този процес.

3.2.

ЕИСК приветства представената от Европейската комисия програма „Цифрова Европа“, тъй като това е показател за важността на темата според Комисията. Определянето на тези приоритети може да има безспорна добавена стойност за ЕС с насърчаването на съвременна върхова технология, която ще помогне за решаването на най-сложните въпроси на съвременното ни общество и ще има положително въздействие върху заетостта и конкурентоспособността и общите условия на живот на всички граждани. Това се потвърждава от факта, че в съобщението на Европейската комисия за многогодишния финансов план се представя сценарият за удвояване на инвестициите в цифровата област (2). ЕИСК подчертава и необходимостта от социални инвестиции във връзка с цифровата трансформация, за да се възползва от нея цялото общество. Подчертава се, че хората трябва винаги да имат контрол върху машината (human-in-command), по-специално в областта на ИИ.

3.3.

ЕИСК приветства факта, че с програмата „Цифрова Европа“ Европейската комисия насърчава въвеждането и оптималното използване на цифровия капацитет. ЕИСК изразява съгласие с позицията на Европейската комисия, че цифровият капацитет е основа за иновациите в областите от общ интерес и в икономиката. Наличието на водещи цифрови технологии и подходящи умения е абсолютно необходимо за успешен цифров преход на ЕС. ЕИСК счита, че предвиденият бюджет е значителен, но не може да се сравнява с тези на конкурентите САЩ и Китай. Същевременно Комитетът изразява убеждението си, че при този бюджет поставените цели биха могли да бъдат постигнати, но напомня, че е необходимо значително увеличаване на инвестициите в държавите членки на ЕС, за да остане Европа на световно ниво.

3.4.

ЕИСК счита за важно да отбележи, че трябва да се направи всичко възможно, за да може цялото европейско общество да вземе участие в технологичното развитие. Програмата „Цифрова Европа“ следва да си постави за цел да разпределя справедливо на цялото европейско население цифровите печалби, които ще се генерират през идните години и десетилетия в различни области, като например от собствеността върху данните. Тъй като цифровизацията засяга всички области на живота и всички хора, е от изключително значение всички да се възползват от нея. Икономическите и социалните ползи от цифровизацията ще бъдат постигнати само ако Европа успее да осигури мрежи с висок капацитет в градските и селските райони и за цялото общество. Съществува необходимост от публични инвестиции, тъй като сам по себе си пазарът няма да обхване всички отдалечени райони и да гарантира минимален цифров достъп за най-уязвимите членове на обществото.

3.5.

Според ЕИСК е важно с целенасочен и координиран подход в ЕС да се създаде добавена стойност, която е невъзможно да се постигне самостоятелно от отделните държави. Това включва по-специално изграждането на независима европейска промишленост за микрочипове по линия на програмата за насърчаване на високопроизводителните изчислителни технологии (3), съвместното разработване на методи и стратегии за борба с кибератаките отвън (4), създаването на стандарти за цифровия единен пазар, последователно прилагане на Общия европейския регламент относно защитата на данните и неговото по-нататъшно развитие по-специално за използването на изкуствен интелект (5) и автономно управление на МПС (6). Прилагането на европейските ценности (защита на данните, неприкосновеност на личния живот, социална закрила, устойчивост) в разработването на изкуствен интелект един ден би могло да се превърне в конкурентно предимство, а именно когато се повишава чувствителността на хората към методите за използване на данни от трети страни (САЩ) и потенциала за наблюдение от системи с изкуствен интелект (Китай).

3.6.

ЕИСК оценява положително факта, че на много места в програма „Цифрова Европа“ се поставя акцент върху цифровизацията на промишлеността. Несъмнено цифровият преход ще успее само ако от него могат да се възползват всички предприятия и работници. Поради това е желателно този аспект да бъде застъпен още по-последователно в програмата, така че напредъкът, измерван например чрез показателите за цифровизация на различите по големина предприятия, да бъде лесно установим.

3.7.

Значителна част от бюджета ще бъде насочена към научноизследователски проекти и програми за иновации с цел укрепването на техническия и цифровия капацитет. ЕИСК изтъква необходимостта от тясно обвързване на подпомагането с принципите за насърчаване на научните изследвания, установени в програма „Хоризонт 2020“ („Хоризонт Европа“), които се основават на спазването на Европейската харта на изследователите (7), както и правилата за отговорни научни изследвания и иновации (Responsible Research and Innovation) (8) и отворена наука (Open Science) (9). Само посредством обвързването с тези принципи ще се гарантира, че научните изследвания са поставени в служба на човечеството. Резултатите от изследванията трябва да се представят разбираемо за неспециалистите, да се разпространяват и да се използват. Накратко, научните изследвания трябва да бъдат от практическо значение за обществото.

3.8.

За да се гарантира практическата значимост на научните изследвания за цялото европейско общество, следва да се провежда редовен диалог. В рамките на този диалог между самите изследователи, но и с останалото общество участниците могат да обменят мнения и да се стимулират взаимно.

3.9.

В този смисъл е радостно, че една от целите на програмата е да осигурява участие в разработването на публичните администрации и предприятията. ЕИСК подкрепя обмена между различните участници. ЕИСК окуражава Европейската комисия да провежда такъв обмен между всички региони, сектори и различни по големина предприятия. Възприемането на съвременните технологии от предприятията, и по-специално от МСП, може да се улесни чрез партньорства и добра среда на промишлеността. Освен това ЕИСК изразява желание при изпълнението на програмата „Цифрова Европа“ да се спазва принципът на партньорство и участие на социалните партньори, както и на организациите на гражданското общество. Социалният диалог между социалните партньори подкрепя изпълнението на програмата „Цифрова Европа“ за работниците.

3.10.

ЕИСК признава необходимостта от обучаване и привличане на висококвалифицирани специалисти, за да се повиши привлекателността на Европа като работно място за тази група на фона на световната конкуренция. ЕИСК подчертава обаче, че програмата „Цифрова Европа“ не трябва да бъде насочена само към висококвалифицираните работници със задълбочени цифрови умения. Именно с оглед на преследваната от програмата цел да способства за изграждането на цифровия единен пазар и развитието в положителна посока на цифровия преход е необходимо всички граждани и работници в ЕС да се възползват от тази действена програма за подпомагане. Ако това не стане, съществува опасност от допълнително нарастване на социалното разделение в Европа. Както ЕИСК посочи в други становища, първостепенна задача с цел изграждане на цифровия единен пазар е преодоляването на недостига на умения, включително в областта на цифровите умения (10). В програмата Европейската комисия препраща към програми за подпомагане, като ЕСФ+ или ЕФРР, с цел предоставяне на основни цифрови знания. Тъй като структурите на тези програми не позволяват предоставяне на подпомагане на цялата територия на Европа, програмата „Цифрова Европа“ също следва да обхваща различни равнища на квалификация. Ако ресурсите, които са необходими, за да се гарантират предимствата на цифровата ера за всички, не са достатъчни в тази програма, следва да се поставят тези изисквания към другите програми, като например ЕСФ+. Програмата „Цифрова Европа“ трябва да се счита за ръководна по темата и да следи осъществяването на другите програми, така че да могат да бъдат изпълнени целите. В противен случай накрая от различните програми за подпомагане на ЕС ще може да се възползва само малка част от населението.

3.11.

Във връзка с това ЕИСК подчертава целта за приобщаващо общество, в което се насърчава равенството за всички. При цифровото преобразуване хората не бива да бъдат поставяни в неравностойно положение на основание на фактори като пол, социален статус, образование, квалификации, умения за работа с цифрови технологии, произход, възраст или увреждане.

4.   Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК подкрепя целта на Европейската комисия за насърчаване на улеснен достъп на предприятията, особено на МСП, до цифровия капацитет и технологии. При все това насочването на програмата към напредналите технологии не отчита факта, че понастоящем много работници и предприятия се нуждаят преди всичко от подкрепа за основно оборудване за цифровизация. ЕИСК подчертава, че всеобхватното насърчаване на предприятията за въвеждането на основни и напреднали цифрови технологии е от решаващо значение за конкурентоспособността и работните места в Европа. ЕИСК насърчава търсенето на социален диалог между социалните партньори и в областта на инвестициите, произтичащи от програмата.

4.2.

ЕИСК приветства специалния акцент в програмата върху киберсигурността и доверието. Киберсигурността е от значение и за развитието и функционирането на нашите демокрации. Доверието на бизнеса и работниците в областта на киберсигурността е от основно значение за успеха на програмата.

4.3.

Програмата следва да бъде обвързана във възможно най-голяма степен със социалната действителност. Следва да се отчитат въздействието върху политиките за пазара на труда и различните последици от цифровизацията върху различните региони. Поради това според ЕИСК е важно при осъществяването на програмата да бъдат установявани възникващите в хода на цифровизацията възможности за участие в икономическия живот и за създаване на работни места. Освен това е от изключително значение да бъдат насърчавани тези възможности в регионите на Европа. Подходящо в това отношение е планираното сътрудничество с Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд. Следва да има редовен обмен между програма „Цифрова Европа“, ЕФРР и Кохезионния фонд. Освен това иновационните центрове, които ще бъдат създавани по места в регионите, следва да допринасят за целта за регионално развитие.

4.4.

Четвъртият приоритет („Задълбочени цифрови умения“), както и цифровизацията на промишлеността трябва да бъдат осъществявани по-специално чрез иновационните центрове. Те ще служат като точки за достъп до най-новия цифров капацитет. ЕИСК отбелязва с удовлетворение факта, че изпълнението на програмата е обмислено задълбочено. ЕИСК подкрепя целта да бъде изграден най-малко по един цифров иновационен център в държава членка и да се предлагат допълнителни места на най-отдалечените държави членки в ЕС. Подкрепя сътрудничеството между центровете за иновации. ЕИСК оценява критично големите административни разходи, свързани с изграждането на иновационните центрове. Трансгранични консорциуми биха могли да помогнат в това отношение. Освен това участието на социалните партньори и на гражданското общество следва да бъде предварително условие при изграждането на цифровите иновационни центрове. Тяхното включване може да планира работата на центровете в съответствие с потребностите на местните предприятия и работници, както и на други потребители на технологиите, и ползата от тях да стане достъпна за широки слоеве от населението.

4.5.

Действията за насърчаване на задълбочени цифрови умения са основен елемент, за да могат да бъдат постигнати другите четири приоритета. Поради това се отбелязва със съжаление факта, че бюджетът за тази дейност е по-малък от бюджета за другите дейности. ЕИСК подкрепя предложеното от Европейския парламент увеличаване на бюджета от 700 милиона EUR (7,6 % от общия бюджет) на 830 милиона EUR (9 % от общия бюджет) (11). При все това ЕИСК подчертава, че въпросите, свързани с образованието, са отговорност преди всичко на държавите членки в рамките на техните национални бюджети. ЕИСК има съмнения по отношение на това дали Комисията ще може да осигури всички необходими средства за осведомяване на държавите членки за неотложността на цифровото образование за всички групи още от основното училище. Бюджетите за тази задача се различават значително в отделните държави членки. За да не бъде изключен никой от програмите за продължаващо обучение поради недостатъчни национални бюджети, ЕС следва да наблюдава отблизо изпълнението на тази конкретна цел и да съобщава публично заключенията си.

4.6.

ЕИСК смята, както и Европейският парламент (12), че всички действия по линия на програмата трябва да се извършват, като се спазват етичните принципи. По-специално работата в областта на изкуствения интелект трябва да е съобразена с принципите, които са установени понастоящем и предстои да бъдат разработени (13). ЕИСК би желал да припомни своето искане за прилагане на принципа „човекът има контрол над машините“ (human-in-command) като основна насока за бъдещи разработки. Въз основа на тези етични принципи от съществено значение са допълнителни законодателни мерки (например по въпросите, свързани с отговорността, защитата на данните, защитата на потребителите). В крайна сметка, по-нататъшната цифровизация на обществото ни ще бъде успешна само ако, наред с законите, се насърчава културното развитие за повишаване на информираността за ползите и рисковете.

4.7.

ЕИСК изразява желанието си в действията по целта „Изкуствен интелект“ наред с укрепването на капацитета и неговата достъпност да се обърне внимание и на въпроса за правната отговорност при използването на изкуствен интелект и автоматизирани системи. Положително се оценява фактът, че базите данни трябва да станат достъпни без заплащане и за МСП. Публичният сектор следва също да получи достъп. Освен това предприятията трябва да бъдат подготвени за тази работа и са необходими ясни правни принципи за отговорността при злополуки или подобни случаи. Защитата на работниците и гражданите е от същото значение както и създаването на икономически растеж.

---

(1)  EUCO 14/17 — Заседание на Европейския съвет (19 октомври 2017 г.) — Заключения.

(2)  COM(2018) 98 final.

(3)  ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 89.

(4)  ОВ C 227, 28.6.2018 г., стр. 86.

(5)  ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 1, INT/851 „Изкуствен интелект за Европа“ (ОВ C 440, 6.12.2018 г., стp. 51) и TEN/664 „Инициатива за справяне с предизвикателствата пред онлайн платформите във връзка с разпространяването на дезинформация“ (ОВ C 440, 6.12.2018 г., стp. 183).

(6)  TEN/673 становище на ЕИСК относно „Свързана и автоматизирана мобилност“ “ (вж. страница 274 от настоящия брой на Официален вестник) и INT/846 „Доверие, неприкосновеност на личния живот и сигурност/„интернет на нещата““(ОВ C 440, 6.12.2018 г.,стp. 8).

(7)  https://euraxess.ec.europa.eu/jobs/charter

(8)  https://ec.europa.eu/programmes/horizon2020/en/h2020-section/science-and-society

(9)  https://ec.europa.eu/research/openscience/

(10)  ОВ C 71, 24.2.2016 г., стр. 65.

(11)  Проект на становище — 2018/0227 (COD).

(12)  Проект на доклад — 2018/0227 (COD).

(13)  https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/high-level-expert-group-artificial-intelligence