22.3.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 110/41


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейски сектор на търговията на дребно, пригоден за XXI век“

[COM(2018) 219 final]

(2019/C 110/07)

Докладчик:

Ronny LANNOO

Съдокладчик:

Gerardo LARGHI

Консултация

Европейска комисия, 18.6.2018 г.

Правно основание

Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция

„Единен пазар, производство и потребление“

Приемане от секцията

21.11.2018 г.

Приемане на пленарна сесия

12.12.2018 г.

Пленарна сесия №

539

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

171/3/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет приветства съобщението на Комисията за модернизиране на сектора на търговията на дребно. Комитетът отново подчертава икономическото и социалното значение на сектора на търговията на дребно за всички заинтересовани страни, както и за обществото като цяло (1). ЕИСК отбелязва, че вече е препоръчвал в предишни становища създаването на открита икономическа среда, която има за цел осигуряване на справедлива конкуренция, за да се създадат условия за положително съвместно съществуване и сътрудничество между големите, средните, малките и микротърговците на дребно.

1.2.

Защитата и стимулирането на разнообразието в сектора на търговията на дребно са от огромно значение, за да се отговори на нуждите на потребителите и да се защити и стимулира европейската производствена система. Поради това ЕИСК счита, че трябва да се установи баланс между мерките, които благоприятстват големите търговци на дребно, много ясно определени в съобщението, и съответните мерки, които отговарят на нуждите на микропредприятията и малките предприятия.

1.3.

ЕИСК отбелязва, че предложението на Комисията се съсредоточава твърде много върху „цената“ като елемент от най-голям интерес за потребителите, което е в ущърб на други ключови аспекти като информацията, качеството и персонализирането на продукта, близостта, мобилността, кръговата икономика и устойчивостта, съотношението между качество и цена, както и обслужването преди или след покупката. Диверсификацията на продуктите би трябвало да бъде надлежно защитена от Комисията в интерес на всички страни.

1.4.

Комитетът счита, че правото на установяване би трябвало да се разглежда в съответствие с принципа на субсидиарност, както и че най-добрият начин да се отговори на нуждите на всички засегнати заинтересовани страни е чрез постигане на съгласие на национално, регионално и местно равнище.

1.5.

По-специално ЕИСК счита, че някои пречки за свободата на установяване и някои ограничения на дейността, които се срещат понастоящем в някои държави членки, действат като пречка за установяването на нови предприятия, но и че пълната либерализация не осигурява необходимия баланс между големите, малките и семейните предприятия.

1.6.

ЕИСК счита, че националните разпоредби относно работното време на магазините и работното време на служителите са с ключово значение за осигуряване на еднакви условия на конкуренция между предприятия с различни размери и, преди всичко, за гарантиране на адекватна социална закрила както за заетите, така и за самостоятелно заетите лица, предвид промените в навиците на потребителите.

1.7.

ЕИСК отново заявява, че постигането на съгласие на национално или поднационално равнище е най-добрият начин да се определят работното време и работните дни, да се отговори на нуждите на потребителите да имат достъп до конкретни продукти и услуги и на желанието на някои предприятия да работят в неделя и на празници, като същевременно се гарантира и баланс между професионалния и семейния живот за предприемачите и работниците и се осигури време, отделено за обучение.

1.8.

ЕИСК също така отбелязва, в съответствие със социалния стълб, необходимостта да се гарантира справедливо възнаграждение и качество на работата за всички работници в сектора, независимо дали работят онлайн или офлайн. Комитетът обръща внимание по-специално на случая с трудовите договори на хиляди работещи за предприятия, действащи онлайн, които все още не са обхванати от колективно договаряне, както и на договорите при големите търговци на дребно, които са изготвени единствено с цел да обслужват все по-големия наплив от клиенти през почивните дни (което води до увеличаване на временните договори) или които не зачитат почивните дни или нощния труд като извънреден труд. Накрая, според ЕИСК създаването на ефективен механизъм за социален диалог, който да включва също и малките предприятия и микропредприятията, ще предостави по-добри възможности за развитие на предприятията, както и по-добра система от предпазни мерки за работниците.

1.9.

Комитетът се съгласява с Комисията за необходимостта да се насърчават и подкрепят иновациите в сектора на търговията на дребно, обучението през целия живот за работодателите и работниците, както и промоциите на продукти в дългосрочен план. Комитетът обаче смята, че успоредно с предложението на Комисията би трябвало да има и пътна карта, която да придружава този процес в контекста на цифровия преход, с подходящо финансиране и конкретна насоченост към малките предприятия и микропредприятията, в сътрудничество с организациите, представляващи МСП.

1.10.

ЕИСК призовава органите на всички равнища да работят в тясно сътрудничество с всички заинтересовани страни с оглед изготвяне на конкретен план за действие относно бъдещето на търговията на дребно в Европа през XXI век (т.е. информация, обучение, финансиране и добри практики и др.)

2.   Основно съдържание на документа на Комисията

2.1.

Съобщението има за цел да допринесе за отключването на потенциала на сектора на търговията на дребно за икономиката на ЕС чрез определянето на най-добрите практики. Следователно институциите на ЕС и държавите членки трябва да положат усилия, за да подкрепят конкурентоспособността на сектора в момент на трансформация, дължаща се на бързият растеж на електронната търговия и промени в навиците на потребителите.

2.2.

За да може единният пазар да осигурява резултати, трябва да бъдат предприети подходящи действия на всички равнища. Производителността на сектора на търговията на дребно в ЕС изостава от тази на другите сектори. Това се дължи на натрупването на данъчни разпоредби на всички равнища и на забавяне на прехода към цифровия пазар.

2.3.

Търговците на дребно са изправени пред редица ограничения, свързани с откриването на магазини и дейности. Много от тези ограничения са обосновани от легитимни причини, свързани с обществения ред. Те може да създадат пречки и за стартиращите предприятия и производителността.

2.4.

Отварянето на нови търговски обекти е елемент от решаващо значение за жизнеспособността на сектора. Важно е да има възможност за осъществяване на стратегии по отношение на достъпа до пазара, които съчетават присъствие онлайн и офлайн. Опростените, прозрачни и ефикасни процедури за откриване на обекти предлагат възможности за подобряване на производителността в сектора на търговията на дребно.

2.5.

Комисията препоръчва държавите членки да подложат на оценка и при необходимост да модернизират своите регулаторни рамки, като — когато това е целесъобразно — черпят вдъхновение от разработени в други държави членки добри практики.

2.6.

Ограниченията на дейността обикновено засягат най-вече традиционните търговци на дребно. Публичните органи би трябвало да оценят баланса, пропорционалността и ефикасността на тези ограничения, за да гарантират еднакви условия на конкуренция с електронната търговия.

2.7.

Разходите за постигане на съответствие представляват между 0,4 и 6 % от годишния оборот на търговците на дребно. Това представлява особено голяма тежест за микропредприятията. Насърчаването на развитието в сектора на търговията на дребно, което в крайна сметка е от полза за потребителите, изисква широкообхватен подход: опростяване на регулаторните рамки, гарантиране, че те са пригодени за среда с множество канали, както и намаляване на прекалено тромавите и скъпи мерки и процедури, които се налагат на търговците на дребно, за да се гарантира спазването на тези правила.

3.   Общи бележки

3.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства направения от Комисията опит да се модернизира секторът на търговията на дребно, за да се справи с новите предизвикателства, свързани с цифровизацията и електронната търговия.

3.2.

В своите предходни становища, по-конкретно INT/682 относно „Европейския план за действие в областта на търговията“ (2), Комитетът вече препоръча създаване на открита икономическа среда, която има за цел да гарантира справедлива конкуренция между структури с еднакъв размер. По-конкретно, ЕС би трябвало да създаде условията за разнообразие, положително съвместно съществуване и сътрудничество между големите, средните, малките предприятия и микропредприятията за онлайн и офлайн търговия на дребно. Насърчаването на разнообразието в търговията на дребно в ЕС е много добър начин да се отговори на различните нужди на потребителите, но също и да се защити и насърчи европейската производствена система.

3.3.

ЕИСК отбелязва, че Комисията се съсредоточава твърде много върху „цената“ като най-интересния елемент за потребителите, докато главната цел би трябвало да бъде предоставянето на точна информация на потребителите (осведоменост на потребителите). При покупката на даден продукт потребителите би трябвало да се чувстват свободни да вземат предвид други елементи, като например неговото качеството, персонализиране, устойчивост, мобилност на потребителите, близост, съотношение между качество и цена, обслужване по време на или след покупката, въздействие върху кръговата икономика и екологични критерии. Диверсификацията на продуктите представлява добавена стойност за секторите на производство и търговия на дребно в ЕС и следва да бъде надлежно защитена от Комисията (3).

3.4.

ЕИСК намира подхода на Комисията за прекалено ориентиран в полза на големите търговци на дребно и смята за важно той да бъде балансиран с нуждите на малките предприятия и микропредприятията. Комитетът счита по-конкретно, че трябва да се гарантира съвместно съществуване на големите предприятия и малките и семейните предприятия.

3.5.

ЕИСК изразява съгласие, че някои ограничения на правото на установяване и някои оперативни ограничения, въведени в някои държави членки, могат да действат като пречка за създаването на нови предприятия и тяхното разрастване. ЕИСК обаче счита, че пълната либерализация на правото на установяване няма да бъде панацея. Освен това, в тази връзка би трябвало да се спазва принципът на субсидиарност и да се постигне съгласие на национално, регионално и местно равнище, за да се отговори подобаващо на местните нужди, както и на нуждите на всички заинтересовани страни.

3.6.

ЕИСК не е съгласен с негативния прочит на Комисията на решението по делото Visser. За ЕИСК този случай потвърждава целта на законодателя по отношение на Директивата за услугите: тя кодифицира съдебната практика на Съда на Европейския съюз по отношение на свободата на установяване и забранява само прилагането на определени изисквания, например тестове за икономическа необходимост, като същевремнно признава, че „целта, свързана с опазването на градската среда, може да съставлява наложителна причина, свързана с обществения интерес, годна да оправдае териториално ограничение.“ Важно е тези нужди да се балансират в съответствие с принципите на пропорционалност и субсидиарност.

3.7.

В тази връзка в процеса на изграждането на единен европейски пазар може да се направи много за опростяване на процедурите за създаване на предприятие и тези процедури да се направят прозрачни и единни, като зачитат легитимните съществуващи ограничения в териториален мащаб, установени в съответствие с принципа на субсидиарност.

3.8.

ЕИСК счита за изключително важно да се запазят и защитават някои специфични икономически среди, по-специално когато те са свързани с опазване на национално историческо и художествено наследство, целите на социалната политика и целите на културната политика; един различен подход може да окаже отрицателно влияние върху местните общности и потребители (4).

3.9.

Като цяло ЕИСК счита, че трансграничното разширяване, разрастването и електронната търговия би трябвало да се разглеждат като сериозна възможност и предприятията, заедно с техните организации да бъдат подкрепени в този процес, но това не може да бъде считано за задължение или за единствения начин, по който всички предприятия да могат да се разрастват, в съответствие с основния интерес на потребителите (разпространение и услуги по множество канали). Ето защо е изключително важно да се насърчават и подкрепят иновационни процеси, обучения и промоции на продукти в дългосрочен план, включително и да се подкрепят малките предприятия и микропредприятията и представляващите ги организации с подходящо финансиране.

3.10.

Една ефективна политика за търговия на дребно трябва да установи равновесие между рентабилност и ефективност по отношение на местоположението. Съображенията в (средносрочен) дългосрочен план трябва да бъдат взети под внимание най-вече по отношение на традиционните обекти и тяхната връзка със съществуващите условия и възможни бъдещи промени (жилища, предлагани услуги и т.н., и следователно със съществуващите градски центрове и жилищни квартали). ЕИСК счита, че Комисията би трябвало да допълни своето предложение в сътрудничество със съответните национални и регионални организации, чрез въвеждане на структурни мерки с оглед да бъдат включени фактори на териториално развитие за местните общности и градските центрове (туристически зони, изготвяне на местни устройствени планове, нормативни уредби за строителство, условия и др.).

3.11.

ЕИСК счита, че националните разпоредби относно работното време на магазините и работното време на служителите, съобразени с новите технологични решения, играят много важна роля за осигуряване на еднакви условия на конкуренция между предприятия с различни размери и за гарантиране на адекватна социална закрила както за заетите, така и за самостоятелно заетите лица, а също и че те са преди всичко жизненоважен инструмент за социалната закрила на самостоятелно заетите и на наетите лица.

3.12.

ЕИСК отново заявява, че постигането на съгласие на национално и поднационално равнище със съответните организации е най-добрият начин за установяване на работното време и работните дни. Всъщност е изключително важно да се отговори на нуждите на потребителите да имат достъп до конкретни продукти и услуги, както и на желанието на някои предприятия да работят на празнични дни или вечер, както и да се защити нуждата от почивка на собствениците на микропредприятия и техните служители, като се осигурява баланс между професионалния и семейния живот и време, отделено за обучение.

3.13.

ЕИСК също така отбелязва, в съответствие със социалния стълб, необходимостта да се гарантира справедливо възнаграждение и качество на работата за всички работници в сектора, независимо дали работят онлайн или офлайн. Комитетът обръща внимание по-специално на случая с трудовите договори на хиляди работещи за предприятия, действащи онлайн, които все още не са обхванати от колективно договаряне, както и на договорите при големите търговци на дребно, които са изготвени единствено с цел да обслужват все по-голямия наплив на клиенти през почивните дни (което води до увеличаване на временните договори), или които не зачитат почивните дни или нощния труд като извънреден труд. Накрая, според ЕИСК създаването на ефективен механизъм за социален диалог, който да включва също и малките предприятия и микропредприятията, ще предостави по-добри възможности за развитие на предприятията, както и по-добра система от предпазни мерки за работниците.

3.14.

ЕИСК приветства препоръката, че публичните власти би трябвало да улесняват възприемането на цифрови технологии от страна на малките предприятия. Това обаче не може да бъде единствената възможност. Традиционните магазини остават много важен елемент не само на растеж в ЕС, но също и по отношение на социалното сближаване, по-конкретно в местните общности и за потребителите, които не принадлежат към цифровото поколение. Поради тази причина търговията онлайн и търговията офлайн би трябвало да съществуват съвместно. В тази връзка ЕИСК счита, че Комисията подценява трудностите, които срещат малките предприятия и микропредприятията, когато става въпрос за участие в електронната търговия и печалба от нея.

3.15.

ЕИСК изразява съгласие с Комисията относно необходимостта от качествено обучение за работодателите, които желаят да се занимават с електронна търговия. Все пак Комитетът счита, че положението е по-сложно и МСП, особено малките предприятия и микропредприятията, са изправени пред много предизвикателства, като например: а) промяна и приспособяване на тяхната вътрешна организация; б) владеене на чужди езици; в) получаване и тълкуване на правна и административна информация; г) създаване на ефикасна и конкурентна система за изпълнение; д) преодоляване на данъчния и социалния дъмпинг на равнището на ЕС (измами с ДДС, фалшифициране и др.). Поради тази причина, ЕИСК настоятелно приканва Комисията и държавите членки да подкрепят МСП и техните организации в прехода им към електронна търговия посредством широкообхватен подход, който да отчита всички условия, необходими за създаване на успешни онлайн предприятия.

3.16.

ЕИСК счита, че електронната търговия може да бъде важна възможност за много МСП. Освен това Комитетът отбелязва, че съвсем наскоро Комисията публикува първото предложение, насочено към регулиране на търговските взаимоотношения между платформите и предприятията от цифровия пазар. Тази мярка е съсредоточена върху прозрачността, но не разрешава проблема с някои чести злоупотреби, които затрудняват лоялната конкуренция (например клаузи за паритетна цена, данъчен дъмпинг, различия по отношение на данъчното облагане и др.) между търговските потребители и големите онлайн платформи (5). Поради тази причина Комитетът препоръчва Комисията да създаде еднакви условия на конкуренция по отношение на справедливата конкуренция на цифровия пазар.

3.17.

Според ЕИСК има нужда от различни мерки, за да се осигурят необходимите условия за сектора на търговията на дребно, по-специално за МСП и за микропредприятията като най-големите нетни създатели на работни места, за справяне с несъответствието между уменията и изискванията на пазара на труда: по-добро определяне и предвиждане на потребностите от умения, в това число и насоки; подобряване на резултатите от образованието и обучението според потребностите на пазара на труда, в това число и насърчаване на професионалното образование и обучение (ПОО); подобряване на рамковите условия, за да отговорят по-добре на предлагането и търсенето; да се предостави по-добра подкрепа за нуждите от обучения на МСП и микропредприятията.

3.18.

ЕИСК приветства обърнатото от страна на Комисията внимание на разходите за привеждане в съответствие, най-вече за малките предприятия, както и факта, че тя подчертава липсата на осведоменост за специфичните характеристики на сектора.

4.   Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК призовава Комисията да разгледа нарастващия проблем, свързан с опустяването на градските центрове и социалните и екологичните последствия от това. Колко са годни за живеене големите и малките градове зависи не на последно място от оцеляването на множество малки предприятия и микропредприятия (местни магазини), които отговарят на нуждите на много потребители, но са изложени на риск да бъдат „смачкани“ от нарастващата концентрация на големите дистрибуторски групи.

4.2.

ЕИСК изразява съжаление относно липсата на каквото и да е позоваване на един устойчив сектор на търговията на дребно и ролята, която малките търговци на дребно и микротърговците на дребно могат да играят в този процес. Има нужда обаче от по-благоприятна рамка, за да бъдат осведомени за връзката между устойчивите решения и конкурентоспособността и да им бъде предоставена пригодена специално за тях информация и техническа помощ, както и необходимите кредитни схеми за изпълнение на това, което може да се подобри. Предвид слабите позиции, които имат по отношение на повлияване на потребителите и производителите, на малките и микротърговците на дребно не би трябвало да се налагат решения.

4.3.

В съобщението не се обръща внимание на напрежението, което съществува в договорните отношения между предприятията, например небалансирани договори за франчайзинг, закъснения на плащанията и нелоялни търговски практики. По-специално, нарастващото съсредоточаване на мощта в ръцете на големите диструбуторски групи в Европа създава сериозни предизвикателства (6). За да се отговори на нарушаването на конкуренцията и да се запази конкурентоспособността, и двата споменати проблема би трябвало да бяха разгледани в съобщението.

4.4.

ЕИСК препоръчва на Комисията, както вече беше подчертано в становището относно „Предоставяне на нов търговски механизъм за потребителите“, да се определи и приложи ефективна система за уреждане на спорове, която да позволява справяне със ситуации, произтичащи от злоупотреба с икономическа мощ и практики, които нарушават конкуренцията.

Брюксел, 12 декември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  Оборот през 2016 г.: 9 864 468,4 милиона евро; брой предприятия (през 2015 г.): 6 205 080; стойност на продукцията (през 2015 г.): 2 687 115 милиона евро През 2016 г. в този сектор са били заети 33 399 447 души, от които 27 892 082 са били наети лица.

(2)  ОВ C 327, 12.11.2013 г., стр. 20.

(3)  ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 165.

(4)  Вж. бележка под линия 2.

(5)  ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 177.

(6)  Вж. бележка под линия 3.