Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — „Нова европейска програма за култура“

(COM (2018) 267 final)

(2019/C 62/25)

Докладчик:

Antonello PEZZINI

Консултация	Европейска комисия, 22.5.2018 г.
Правно основание	Член 167 от ДФЕС

Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	26.9.2018 г.
Дата на приемането на пленарна сесия	17.10.2018 г.
Пленарна сесия №	538
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	182/1/0

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК е убеден, че Европа представлява културна общност, която се основава на споделени ценности, и че социалната пазарна икономика е отличителен белег на европейския начин на живот, съчетаващ икономическата свобода със социалните права и принципите на зачитане на човека.

1.2.

ЕИСК счита, че е изключително важно да се укрепи и развие културното измерение на Съюза, основано на залегналите в Договорите общи ценности, тъй като то представлява ключов фактор в процеса на интеграция и крайъгълен камък на европейската културна идентичност, ангажирана с изграждането на приобщаващо, плуралистично, сплотено и конкурентоспособно общество.

1.2.1.

Според ЕИСК само укрепването на чувството за принадлежност към Европа и на общата културна идентичност може да засили европейската интеграция и културното и езиковото многообразие.

1.2.2.

Според Комитета материалното и нематериалното културно наследство на Европа са елементите, които сплотяват народите на Европа; те представляват изключително силна идентична връзка и ценен стратегически ресурс за социално сближаване.

1.3.

ЕИСК счита, че именно поради настоящата политическа криза и кризата на идентичността в Европа (1) е изключително важно културата да възстанови ключовата си роля в предаването на основаните на идентичността връзки, за да се превърнат в реалност общите ценности, залегнали в Договорите.

1.4.

Въпреки че оценява положително инициативата културата да заеме централно място в програмата, ЕИСК призовава нейното рестартиране да бъде възможност да се обмисли идеята за „ново европейско Възраждане“, насочено към създаването на Европейско културно пространство (ЕКП) (2), основано на многобройни общи ценности като солидарност, доверие и съвместна отговорност.

1.5.

Според Комитета една обновена европейска програма за култура трябва да се основава на споделена стратегическа визия, която, с оглед на реализирането на Европейското културно пространство, да включва:

—	общите ценности на свобода и солидарност, които определят идентичността,

—	основните принципи на свободата на движение, установяване и предоставяне в Европа за хора, стоки и услуги, които имат отношение към културата,

—	системи за управление и планиране на мерките, насочени към културното наследство,

—	конкретни дейности по реставрация и съхраняване на огромното художествено наследство, което прави европейската култура жива за новите поколения (3),

—	използване на европейската култура в международните отношения,

—	обновено управление на европейските политики, за да се даде повече пространство на участниците, които създават и формират културата в различните форми на културно изразяване и в културните и творческите индустрии,

—	подкрепа за обединяването на малките творчески предприятия, по-специално на тези, които си поставят социални цели,

—	синергии и обмен на културни процеси, които допринасят за по-добро споделяне на многобройните форми на изразяване на европейското общество.

1.6.

По отношение на предлагането на култура е необходимо адресатите на мерките да ги възприемат ясно и лесно чрез нови многоезични средства за комуникация, така че Европейското културно пространство наистина да принадлежи на всички.

1.7.

По отношение на търсенето в областта на културата, Комитетът счита, че действията, насочени към потребителите на култура, са от основно значение за увеличаване на участието в развитието на европейската ценностна идентичност, с инициативи като „Еразъм на културното гражданство“ и създаването на Европейска харта за култура, насочена към европейските граждани.

1.8.

ЕИСК е убеден, че може да играе проактивна роля в структуриран диалог в областта на културата, за да се укрепят демократичното гражданство, културната идентичност и споделянето на многобройни творчески форми на изразяване на обществото, включително с помощта на съвместни инициативи, като например стартирането на Европейска седмица на културата, нощите на европейската култура и определянето на европейски посланици на културата.

1.9.

Комитетът поема ангажимента да осъществява мониторинг на данните от пътната карта на новата програма и да работи за изграждането на ЕКП, като представя редовни доклади на Комисията.

2. Въведение

2.1.

Културата е в центъра на европейския проект и представлява основата на „единството в многообразието“ на Европейския съюз. Тя е основен компонент на съвместния живот и ценност, която може да ни направи по-хуманни, тъй като е задължителен елемент от поведението ни в обществото и в ежедневното изразяване на нашето гражданство.

2.2.

Следователно културата представлява най-добрият стратегически ресурс за социално сближаване и междукултурен диалог и отлична възможност за популяризиране на общата история, с голямото богатство на културното многообразие на европейските региони и на споделеното материално и нематериално наследство.

2.3.

В Договора от Лисабон се отдава голямо значение на културата: в преамбюла към Договора за ЕС се съдържа изрично позоваване на желанието на държавите членки да се вдъхновяват от „културното, религиозното и хуманистичното наследство на Европа“, а сред приоритетните цели е посочен ангажиментът на ЕС да „зачита богатството на своето културно и езиково многообразие и [да] следи за опазването и развитието на европейското културно наследство“.

2.3.1.

Много от тези ценности, които служат за основа за европейското общество, са подчертани в Договора: „Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека …“ Тези ценности, станали неразделна част за европейската култура, се появяват и трябва да заемат все по-голямо място в едно общество, което се характеризира с плурализъм, отсъствие на дискриминация, толерантност, справедливост и солидарност.

2.3.2.

В Хартата на основните права, която е неразделна част от Договора, е събран, потвърден и обобщен дълъг списък от ценности, някои от които вече са упоменати в Договора.

2.3.3.

Ето защо действията на ЕС са насочени към насърчаване на сътрудничеството между държавите членки, така че техните специфични правомощия в областта на културната политика все повече да се позовават на признатите общи ценности, които се вписват като основополагащ елемент в структурата на социалните отношения.

2.3.4.

В социалните взаимоотношения и в ежедневните действия поведението на човека следва моделите, които са предварително обособени в неговия интелект (4). Тези модели обаче се усвояват чрез образованието (5) и обучениет (6) и се укрепват чрез взаимоотношенията, които се изграждат със заобикалящия ни свят.

2.3.5.

Оттук идва значението на разпространението и изтъкването на ценностите, които съставляват общата основа на европейската цивилизация, особено сред младите хора, като се започне още от детска възраст, тъй като тогава се укрепват „огледалните неврони“, имитиращи действията, усещанията и емоциите, които наблюдаваме у другит (7).

2.4.

Понятието за култура (8) е само по себе си динамично, следователно предполага редица действия, които трябва да бъдат разработени от европейските политики и от държавите чрез образование и примери. Залегналите в Договора и изброени по-горе ценности не са се появили спонтанно, а са резултат от размисъл и опит, натрупани в резултат от взаимоотношенията в обществото, които ръководят мирното съвместно съществуване и засилването на доверието между народите и трябва да бъдат предмет на процеси на обучение и социални взаимодействия, насочени най-вече към новите поколения, за да могат те да приемат и да споделят тези етични ценности.

2.5.

Освен със своята социална и определяща идентичността стойност, културата се възприема все повече като стратегически икономически фактор, който представлява движеща сила за увеличаването на богатството на глава от населението, на благосъстоянието и на общия европейски БВП, а също и като фактор в международните отношения.

2.6.

Приносът на секторите на културата и творчеството се оценява на 4,2 % от БВП на ЕС, с растеж на заетостта от 1,5 %. В абсолютни стойности това означава, че през 2016 г. културата е генерирала 89,9 милиарда евро, което представлява увеличение с 1,8 % в сравнение с 2015 г., а ако се отчетат свързаните с нея отрасли, тази сума ще възлезе на над 250 милиарда, като е осигурявала работа на 1,5 милиона души (9).

2.7.

Участието в културата представлява основен елемент от ангажимента на Европа, но с настъпилата през 2008 г. икономическа и финансова криза, която впоследствие се пренесе в социалната и политическата област, това участие беше ограничено във всички европейски държави, най-осезаемо в страните от Южна Европа (10).

2.8.

Европейската програма за култура (11) през 2007 г. ангажира ЕС и държавите членки да работят за:

—	насърчаване на културното многообразие,

—	защита на културното наследство,

—	преодоляване на пречките пред свободното движение на операторите в сектора,

—	подкрепа за приноса на културните и творческите предприятия.

2.8.1.

С Работния план на ЕС за културата за периода 2015—2018 г. бяха определени 4 основни приоритета за европейско сътрудничество в областта на културните политики:

—	достъпна и отворена за всички култура,

—	съхраняване и популяризиране на културното наследство,

—	подкрепа за секторите на културата и творчеството в рамките на иновативна икономика,

—	насърчаване на културното многообразие.

2.9.

Парламентът прие редица резолюции (12) и препоръки относно справедливия достъп до услугите в областта на културата, културата във външните отношения на Съюза и мобилността, културните и творческите индустрии.

2.10.

На заседанието на Съвета от 23 май 2018 г. бяха приети заключения относно включването на културното наследство и в рамките на други политики и засилването на диалога с организациите на гражданското общество.

2.11.

От своя страна ЕИСК неколкократно е изразявал мнението си относно оползотворяването на секторите на културата и творчеството и в подкрепа на създаването на стратегия за международни културни отношения (13), както и относно приноса на селските райони за европейското културно наследство (14).

3. Предложения на новата програма

3.1.

Основните елементи на предложената от Комисията нова програма могат да се обобщят, както следва:

—	насърчаване на културното участие, мобилността на творците и опазването на наследството чрез използване на силата на културата и културното многообразие за социално сближаване и благополучие,

—	насърчаване на изкуството и културата в образованието,

—	укрепване на международните отношения в областта на културата,

—	установяване на по-силни връзки с промишлената политика,

—	използване на ролята на културата за укрепване на европейската идентичност,

—	тясно сътрудничество с държавите членки и гражданското общество.

3.2.

Предложените ключови измерения могат да бъдат обобщени, както следва:

3.2.1.

Социално измерение: използване на силата на културата и културното многообразие за социално сближаване и благополучие.

3.2.2.

Икономическо измерение: оказване на подкрепа на културното творчество в сферата на образованието и иновациите, на растежа чрез нови работни места и на развитието на културните индустрии и умения (15);

3.2.3.

Външно измерение за укрепване на международните отношения в областта на културата: подкрепа за културата в държавите — участнички в процеса на разширяване, в Западните Балкани и в средиземноморските страни, и действия на Фонда за развитие на страните от АКТБ (16);

3.2.4.

Трансверсално измерение: инициативи като „Европейска година на културното наследство“ и „Европейски столици на културата“, нов Европейски план за действие за културно наследство за периода 2019—2022 г., развитие на Digital4Culture, онлайн списък с европейски филми, подпомагане на цифровата трансформация.

3.3.

Стратегическото сътрудничество по новата програма ще бъде подкрепено от програмата „Творческа Европа“ и други програми на ЕС.

4. Общи коментари

4.1.

ЕИСК счита, че е изключително важно да се укрепи и развие културното измерение на Съюза, основано на залегналите в Договорите общи ценности, за да се консолидира чувството на принадлежност към изграждането на приобщаващо, сплотено и конкурентоспособно общество.

4.2.

Според Комитета материалното и нематериалното културно наследство на ЕС са елементите, които сплотяват народите на Европа; те представляват много силна идентична връзка, особено в моменти на криза на европейската идентичност и солидарност.

4.3.

ЕИСК счита за целесъобразно, именно поради настоящата криза в политиката, идентичността и управлението в Европа, европейската култура да възстанови ключовата си роля в предаването на ценностите, свързани с идентичността, включително като се укрепят европейските обучителни програми.

4.4.

Този процес на ценностна интеграция трябва да бъде основата за качествен скок, осъществен от една нова Програма в областта на културата, и да доведе до създаването на истинско Европейско културно пространство (17), основано на общи ценности, което да бъде изграждано по аналогия и паралелно с Европейското научноизследователско пространство.

4.5.

Това ново Европейско културно пространство трябва да включва, наред със съответния график, следните елементи:

4.5.1.

обвързване на европейските културни политики и инструментите за подпомагане и разпространение на ценностите на идентичността, въз основа на чувството за принадлежност, с общ набор от ценности;

4.5.2.

пълното прилагане на свободата на движение, установяване и предоставяне на услуги на цялата европейска територия за работещи в сферата на културата физически и юридически лица;

4.5.3.

„културна икономика“ с акцент върху социално приобщаващите системи, които насърчават нови модели на опазване и възстановяване на културното наследство и на развитие на творческите индустрии, включително чрез нови форми на предприемачество със силна социална стойност;

4.5.4.

насърчаването на европейската култура в международните отношения, било като инструмент за възстановяване на културната дипломация, било като механизъм за меко действие във външните отношения на Европа, било като мултиплициращ икономически фактор в международния обмен, способен да превърне хората на изкуството/творците в „посланици на европейската култура“;

4.5.5.

механизми, действащи от долу нагоре, които да предоставят повече пространство на всички участници, които пряко произвеждат, изграждат и формират култура в областта на изкуството и културните и творческите индустрии.

4.6.

Според ЕИСК е необходимо общите предизвикателства да бъдат посрещнати със създаването на истински „вътрешен пазар на културата“, благоприятстващ:

—	мобилността на хората на изкуството и услугите на предприятията, работещи в областта на културата,

—	мобилността на произведенията на изкуството,

—	сътрудничеството чрез транснационални проекти,

—	междукултурния диалог,

—	конкретните действия за укрепване на европейската културна идентичност,

—	дейностите за реставрация и опазване на огромното европейско художествено наследство, включващи специални направления за мултимедийна и устойчива научноизследователска и иновационна дейност (18),

—	укрепването на творческата независимост,

—	развитието на хуманитарно-цифрова култура, която може да ограничи манипулативното влияние на алгоритъма за фалшиви новини и онлайн дезинформация.

4.7.

Според ЕИСК е изключително важно да се насърчава убеждението, най-вече сред младите хора посредством образованието, че културните различия и множеството форми на изкуството представляват съществени фактори за човешкото развитие и за утвърждаването на основните свободи, както и че обменът на културни процеси и най-добрите културни изяви допринасят за укрепване на демократичното гражданство.

4.8.

ЕИСК подчертава необходимостта новата европейска програма в областта на културата — в рамките на нова споделена и обогатена стратегическа визия — да бъде интегрирана и да залегне в перспективите за следващата европейска многогодишна финансова рамка.

4.9.

Според ЕИСК е необходимо адресатите на структурните и финансови програми и регулаторни действия за подкрепа да разполагат с ясна и прозрачна информация, достъпна в социалните мрежи.

4.10.

Също така ЕИСК счита, че действията, насочени към крайните адресати на европейската културна политика, са от основно значение за повишаването на участието, което беше подложено на сериозно изпитане от икономическата, финансова и впоследствие прераснала в социална криза.

4.10.1.

Според ЕИСК стартирането на Еразъм на гражданството за развитие на културата и туризма в Съюза и на Европейската харта за култура, която предвижда улеснен достъп до европейските културни забележителности, както и стартирането на европейските седмици и нощи на културата, биха могли да се окажат полезни инициативи, особено за младите поколения.

5. Специфични бележки

5.1.

Трябва да се предостави цифрово оперативно ръководство, с актуализиран в реално време и лесен за ползване уебсайт на всички езици на Съюза, за да се гарантира използваемостта на многобройните съществуващи в момента инструменти на ЕС, изброени в поместения по-долу първоначален ориентировъчен списък:

—	ИСР II, инструмент за сътрудничество за развитие (19),

—	Interreg Med Programme (20) и Med Culture Programme (2014—2018 г.) (21),

—	ЕИС, инструмент за съседство, бивш ЕИСП (22),

—	ИПП II (2014—2020 г.) (23),

—	Мрежата „Натура 2020“ (24),

—	„План за действие за природата, хората и икономиката“ на „Натура 2020“ (25),

—	Програма за околната среда и действията по климата (LIFE) (2014—2020 г.) (26),

—	структурните фондове (27),

—	EMODnet, Phase III, наблюдение и данни за морската среда (28),

—	„Син растеж на Съюза“, в морския сектор, морския транспорт и туризма (29),

—	LEADER plus, възстановяване и подобряване на културното и селското наследство (30),

—	„Европа за гражданите“ (2014—2020 г.) за историята и многообразието на Съюза (31),

—	държавните помощи в областта на опазването на културата и наследството (32),

—	„Незаконен трафик на паметници на културата“ (33),

—	програма „Коперник“ (бивша ГМОСС), сателитна информация за мониторинг на културното наследство (34),

—	EDEN (Най-добри европейски дестинации),

—	програма COSME, която финансира инициативи в полза на културата и туризма (35),

—	Културни маршрути на Съвета на Европа и ЕК,

—	„C3 Monitor“, за мониторинг и сравняване на около 170 културни и творчески обекта в 30 европейски държави, „Културна динамика“ (Cultural Vibrancy), „Творческа икономика“ (Creative Economy), „Благоприятна среда“ (Enabling Environment),

—	публично-частно партньорство (ПЧП) в областта на енергийната ефективност на историческите сгради,

—	културното наследство за устойчивото развитие на „Хоризонт 2020“,

—	цифровата платформа Europeana с над 50 милиона цифровизирани записа: книги, музика, произведения на изкуството, със съвременни методи за търсене,

—	Цифрова програма за изследване на европейското филмово наследство (36),

—	инвестиции в културното наследство благодарение на регламентите за политиката на сближаване (37),

—	„Еразъм+“ (38),

—	Знак за европейско наследство, присъждан на обекти, разположени в ЕС (39),

—

програмата „Творческа Европа“ (2014—2020 г.), включваща медиен компонент, посветен на аудиовизуалния сектор (подпрограма „Медии“), културен компонент, посветен на творческите и културните сектори (подпрограма „Култура“), транссекторен компонент, посветен на всички творчески и културни сектори (междусекторна секция) (40).

Брюксел, 17 октомври 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) Вж. широкоразпространените движения и аспекти, свързани с популизма и суверенизма.

(2) По аналогия с европейското научноизследователско пространство (ЕНП) и в негова подкрепа.

(3) Вж. Специализирани услуги за реставрация: www.opencare.it

(4) Nihil est in intellectu quod prius non fuerit in sensu (В разума няма нищо, което преди това да не е било в чувствата) (Дж. Лок).

(5) От латински instruere: подготвям, изграждам. (Б. пр. Тук е обяснен етимологичният произход на италианската дума istruzione — образование.)

(6) Усвояване на знаци и модели.

(7) Вж. резултатите от проучванията в областта на неврологията, които описват мимезиса на действията и подражанието на моделите.

(8) От латински colere: обработвам, облагородявам.

(9) Източник: Евростат.

(10) Доклад „Cultural access and participation“ („Достъп до култура и участие“) http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/ebs/ebs_399_en.pdf

(11) Вж. ОВ C 287, 29.11.2007 г.

(12) Вж.. ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 142, ОВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 95 — текстове P8_TA(2016)0486.

(13) ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 120.

(14) NAT/738 (ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 22).

(15) По-специално с извършената от P.I.S.A. промяна от STEM (наука, технология, инженерство и математика) на STEAM (наука, технология, инженерство, изкуства и математика) и в цифровата област.

(16) Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн.

(17) Вж. също Рамкова конвенция на Съвета на Европа за значението на културното наследство за обществото (CETS № 199) от 18.3.2008 г., Фаро, 27.10.2005 г.

(18) Вж. бележка под линия 14.

(19) Регламент (ЕС) № 233/2014 (ОВ L 77, 15.3.2014 г., стp. 44).

(20) Interreg Med Programme.

(21) Med Culture Programme.

(22) Регламент (ЕС) № 232/2014 (ОВ L 77, 15.3.2014 г., стp. 27) и Регламент (EС) № 236/2014 (ОВ L 77, 15.3.2014 г., стp. 95).

(23) Регламент (ЕС) № 231/2014 (ОВ L 77, 15.3.2014 г., стp. 11).

(24) Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стp. 7) и Директива 2009/147/ЕО относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стp. 7).

(25) COM(2017) 198 final.

(26) Регламент (ЕС) № 1293/2013 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 185).

(27) Петте фонда: ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР, ЕФМДР.

(28) Решение (ЕС) 2017/848 (ОВ L 125, 18.5.2017 г., стp. 43).

(29) Резолюция на Европейския парламент от 2.7.2013 г. (2012/2297(INI) (ОВ C 75, 26.2.2016 г., стp. 24).

(30) Регламент (ЕС) № 1305/2013 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стp. 487).

(31) Регламент (ЕС) № 390/2014 (ОВ L 115, 17.4.2014 г., стp. 3).

(32) Регламент (ЕС) № 651/2014 (ОВ L 187, 26.6.2014 г., стp. 1) и Регламент (ЕС) № 2015/1588 (ОВ L 248, 24.9.2015 г., стp. 1).

(33) Незаконен трафик на паметници на културата.

(34) Регламент (ЕС) № 377/2014 (ОВ L 122, 24.4.2014 г., стp. 44).

(35) Регламент (ЕС) № 1287/2013 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стp. 33).

(36) COM (2010) 487 final и COM (2014) 477 final.

(37) ОВ L 347, 20.12.2013 г.

(38) Регламент (ЕС) № 1288/2013 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стp. 50).

(39) Решение № 1194/2011/ЕС (ОВ L 303, 22.11.2011 г., стp. 1).

(40) Регламент (ЕС) № 1295/2013 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стp. 221).